Орлин Баев

Честността и искреността е проявима навсякъде. Включително и в нета. Още повече във форум, в който се обсъждат въпроси като чистота и хармония. Това, че пишеш невидим, ти дава опции да си играеш, да проявиш разлини части от личността си, или да си измисляш такива, да скриеш част от психическите си характеристики, да откроиш други... Предполагам, че по други форуми стават големи театрални постановки, за които скритата самоличност именно е предпоставка. Честно, на мен не ми е притрябвала самоличността на никого, просто не ме интересува... Но - въпросът е принципен! Обичам да общувам с открити искрени естни хора. Това си е моя диспозиция разбира се и никого не ангажирам с нея! Донякъде в някои случаи има реални предпоставки за прикриване на персоната зад ника - но дори и в тях вече има ако не директна лъжа, то поне предпоставки за такава... Цялата гадост на този свят идва от лъжата на изкривеното и стеснено знание, превърната в безумно незнание!

Всъщност, оказва се, че хранителните разстройства имат общо със зависимостите и като при тях се дължат на нарушение в способността за получаване и даване на любов. Тези конфликти обаче се залагат от семейната среда в ранните години. Пастирам долу от сайта на неорайхианците: Източник: http://www.apicsbg.com/index.php?pid=17 "Диагностични критерии за анорексия нервоза: (Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders) l силен страх от надебеляване, който не намалява дори и с прогресивната загуба на тегло; l разстройства във възприятието на тялото ­ например, запазва се усещането, че са дебели, дори когато са немощно слаби; l загуба на тегло поне 25% от изходното или пък, ако са под 18-годишни, загубата на тегло от изходното (А) и разликата между реалното тегло и онова, което според таблиците на растежа е нормата за възрастта (Б), могат да бъдат сумирани, за да се получи 25 % (А + Б = 25%); l отказ да поддържат теглото в минималната граница за възрастта и ръста; l не съществува органично разстройство, на което може да се припише загубата на тегло; l отричане на болестта и липса на интерес към каквато и да е терапия; l закъснение на психосексуалното развитие или пък липса на интерес към сексуалността при възрастните; l аменорея (спиране на менструацията); l изтощителни физически упражнения, хипермоторика. Индивидуални индикации: l спортна дейност или танци ­ натрапливо практикувани; l училищни добри резултати или отлична работа; l чувство на несигурност, чувство на неадекватност; l зависимост или тотално отхвърляне на майчината фигура; l псевдосигурност, упоритост; нетърпимост, когато се заговори за храна; l злоупотреба с диуретични и разхлабващи средства. Усложнения и протичане: l физически симптоми ­ восъчна бледост, ацидоза, суха кожа, лануго (коси на новородено), ниско кръвно (хипотония), забавен пулс (брадикардия), хипотермия (понижена телесна температура), намалена стомашна функция (смутена перисталтика), смущения на ензимната кръвна картина; l може да протича без ремисия до смъртта; катамнестичните изследвания показват смъртност между 15 и 21% сред заболелите. Възрастта, в която се появява: l от ранно до късно юношество, въпреки че може да настъпи в пубертета и да продължи до 30 години; l разстройството се проявява най-често при жените (95%) Диагностични критерии при булимията: (Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders) l повтарящи се епизоди на прекаляване с хранене (бърза консумация на голямо количество храна за определен период от време); l приемане на висококалорична храна, която лесно може да се погълне по време на лакомо хранене; l безразлично поведение към храненето (все им е едно какво ядат) по време на епизодите, когато се прекалява с храната; l тези епизоди приключват или с болки в корема или с предизвикано от тях повръщане; l повтарящи се опити за отслабване чрез многобройни строги диети; l употреба на диуретици, пургативи и средства, намаляващи апетита; l чести колебания в теглото с разлики над 5 кг., свързани с редуване на периоди на прекаляване с храната и диети; l съзнават факта, че начинът на хранене не е нормален; l депресивно настроение, самообвиняват се (чувство на вина), вследствие на прекаляването с храната. Индивидуални индикации: l там, където булимията не е свързана с анорексията, някои индивиди са в нормално тегло, други могат да са в поднормено или наднормено тегло; l спортна дейност и танци - натрапливо практикуване; l склонност към употреба на амфетамини, барбитурати, алкохол; l изразена загриженост към физиката и външния вид изобщо; l липса на сексуална привлекателност; l трудности в семейството и в контактите; l социално изолиране. Протичане и усложнения: l протичането е хронично и/или повтарящо се многогодишно; l физически симптоми: аритмия до кардиален арест, смущения в хранопровода, проблеми със зъбите, със слюнчените жлези, гастроезофагиален рефлукс, възможно формиране на дивертикули на хранопровода, линеарни язви на хранопровода, които могат да се перфорират и да доведат до смърт, аерофагия, упорит запек, първите фаланги на пръстите са деформирани, поради постоянното провокиране на повръщане. Възрастта, в която се появява: l разстройството обикновено се проявява в юношеството или първата фаза на зрялата възраст. Болшинството от случаите, третирани от нас, манифестират комбинирани симптоми на анорексия нервоза и булимия. Диагностични критерии за затлъстяване при хиперфагия: (Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders) l увеличаване с поне 20% на изходното тегло; l повтарящи се епизоди на прекаляване с храненето (бърза консумация на голямо количество храна за определен период от време); l безразлично поведение към храненето по време на период на прекаляване с храната; l повтарящи се опити за сваляне на килограмите чрез строги диети; l съзнаване на факта, че начинът на хранене не е нормален; l депресивно настроение и самообвинение (чувство на вина), вследствие на периодите на прехранване; l привидно добро настроение, придружено в дълбочина с чувство на вина и неадекватност. Индивидуални индикации: l трудност при концентрация; l спад на сексуалния интерес или хиперсексуално поведение, за да компенсира непогълната храна; l голяма зависимост от социалната среда - винаги готови да “смучат”, но дори и да дават; l несигурност. Протичане и усложнения: l протичането може да бъде без ремисия; l клиничната ситуация зависи: а) от степента на затлъстяване; б) от степента на стрес като следствие на затлъстяването; разстройства в сърдечносъдовата система и метаболизма. Възрастта, в която се появява: l в пубертета до 30 години. Затлъстялата от хиперфагия е булимичка, която не повръща! За затлъстяването! Знам, че няма да звучи правдоподобно, но в миналото един резен салам е бил обядът в неделя. Имало е времена, в които едно блокче шоколад е бил подаръкът за рожден ден. Имало е и времена, в които хората са се убивали за малко храна. Днес обаче всичко е там, в хипермаркета. Достатъчна е една лира и най-евтината дрога е наша. Това е един факт, който нашият мозък не може да приеме лесно - гладът е изтезавал в продължение на много години човешкия род в хода на неговата еволюция. И така, поддържани от едно силно семейно възпитание, ние акумулираме. Поемаме с нашия организъм много калории, които не консумираме. Ражда се една тлъста тъкан, която има за задача да акумулира до безкрай под формата на енергиен запас (триглицериди), спестените калории имат за цел да задоволят бъдещите потребности на организма. Казва се: “Дебелите са симпатични, добродушни!”, но това не е вярно. “Дебелият дебелее, защото се храни много, храни се, защото е гладен, но гладен за любов. И като не получава достатъчно, го замества с храната, която е винаги на разположение. Дебелите, по принцип, са несигурни (и затова лакоми, защото храната се изживява като закрила), малко активни (защото винаги присъства една мама, която храни), малко амбициозни (предпочитат сигурността на чиновничеството пред риска на високите доходи от несигурната работа), винаги готови да смучат (някой ги беше нарекъл “пиявици” на обществото), но готови и да предложат - винаги с устата, т.е. говорейки”. (А. Роверси, “Медицински наръчник по диагностика и терапия”) Проблемът затлъстяване обхваща според последните статистики, 18-20% от възрастното население - всички се превръщаме в “пиявици” с голям риск и с висока цена за общественото здраве. Диетите не служат. Няма диета, която да може да замени липсата на любов. И никой диетолог не е в състояние да накара пациента да се излекува и да се превъзпита за един екзистенциален проект, който ще му позволи да докосне произхода на болестта." Ето още един линк от сайта на райхианците: http://www.apicsbg.com/index.php?pid=18

Това, което възниква в по-късна възраст и което е по-леко и добре се третира, е психогенното заекване, причинено от психотравма. Стандартното заекване започва в ранна възраст, около 4-6г., като се отключва от някакъв повод, а често дори и без повод. За този тип заекване човек носи генотипна предиспозиция.

Да, не е булемия, нито анорексия, но би могло да бъде развито до такива поради описаните "диховни", но нескопосани стремежи. Анорексията и Булемията между другото не са зависимости (пристрастявания), а невротични състояния - невроза! И механизмът им на пораждане е специфичен и има само опосредствена връзка със зависимостите. Не мисля тук, че захарта има много общо... По принцип всичко има общо с всичко, но все пак ...

Така е - нищо против нямам. Просто излагам позиция и мисля заедно с вас! Интернет психологията е интересно поле! Вероятно и двете позиции си имат стойност: - реалните уважителни предпоставки за използването на псевдоним - известни несъзнавани комплекси или още по-лошо, съзнателно прикриване ... Личната ми позиция вече изразих, но това не ми пречи да виждам и вашата!

Ako тук не е мястото да намесваме Истината -къде - на оня свят ли? Лъжата е в основата на тъжното положение на този свят. Защо да намесваме Истината във форум за съзнателност, питаш? А защо не? За мен писането тук, както и вървенето ми по улицата и работата ми и всичко което правя, е равностойно. Ако в портал за съзнателен живот крием персоната си, ще го правим и другаде. И в края на краищата ще се крием опреди всичко от себе си. За мен криенето зад ник си е лъжа! Не намесвам нищо, Жул (както казваш по-горе) - действително има криене и действително има театър в този форум. Не съм се настървил ни най-малко. По отношение на никовете в този форум още от преди 1.5 години не съм съгласен с допускането им. Всъщност има доста параноя зад използването им! А интуицията си е интуиция - тя може да бъде практикувана и без да се предизвиква от щраусово поведение... Хари Ом, братчета и сестрички!

Анорексия - Булемия... Относно неорайхианската анализа наистина и аз съм чувал, че е много действена при това разстройство - общо взето идеята е да те освободи от скритите подсъзнателни модели, които те тласкат към това разстройство. Обикновено двете се редуват. Аз имах опит с това разстройство, без да знаех, че имам проблем дори. Беше преди около 15 години. Исках да бъда духовен, чист. Четях книжки за чистотата, за победата над желанията ... И опитвах да гладувам. Резултатът беше, че гладувах няколко дни, а после се натъпквах като прасенце... После интервалите между двете се съкратиха ... Нямах си представа как работи психиката и че желанието за храна е базисен нагон, много силен и древен и ако го потиснеш и отхвърлиш, той от позицията на несъзнаваното те атакува невротизиращо - в най-добрия случай се натъпкваш булемично. Ако си много волеви, тоест инат, защото това не е истинска воля, а именно глупав инат, се невротизираш, ставаш педантично отхвърлящ живота и радостите му, ставаш перфекционист, невротик, проектираш тези си качества в другите около теб и постоянно си недоволен опт тях... В моя случай беше така. Слава богу не бях кой знае колко инат и когато престанах въобще да мисля за храната, като по чудо изобщо изчезна и проблемът ми с нея. При мен беше стремежът към духовност - между другото, в психологическите среди, такъв стремеж се слага в графата на патологията. Често такова становище е правилно, за съжаление. Знаем, че не винаги духовността е патология обаче и че има живот, който не познаваме и че да се стремиш към необятното няма нищо лошо. Не ти се казва как обаче . Къде се казва, че не трябва да се бориш, а да сублимираш - и къде се обяснява как? Ако се казва, то е само загатнато, но не конкретно и стъпка по стъпка! Дори великите Учители не знам защо, но те оставят да се блъскаш сам с години, докато неволята те научи как работи умът ти - но с труд и болка и тежък опит! При анорексия - булемията обаче не винаги стремежът към духовност, изявен неправилно, е причината за проявята на тази хранителна невроза. може да се дължи на прекомерни изисквания от страна на родителите, които насаждат перфекционизъм и нужда от силен контрол - а чрез анорексията юношата, най-често девойка - налагат контрол над себе си, но и над другите около себе си - с грижата и тревогите за нея. Контрол над света и живота изобщо. Винаги е намесено и негативно отношение към секса като към нещо мръсно. Обикновено анорексията се придружава и от отвращение към секса и отричането му - но именно поради елементи от семейното възпитание, маложени като психични матрици - може да е пуританизъм у родителите, или пък тяхни собствени противоречия между желанието им за секс и правнето му и морално изкривеното им отношение към него. Детето копира несъзнателно тези противоречия и като техен симптом спира храненето, за да се "очисти от мръсотията" . И после изпада в другата крайност на противоречието. При терапията горните проблеми се изясняват, осъзнават, човек трябва да премине през катарзис. Да се научи да осъзнава психиката си и да извади на бял свят породителите на неврозата му. Тя пак ще има тенденция да се връща, но той вече ще осъзнава тази тенденция и ще я сублимира осъзнато! Неорайхианците са добри при тези разстройства като цяло. Но -не мисля, че самата школа е толкова решаваща, а конкретният терапевт най-вече. Един фройдистки психоаналитик или един юнгиански аналитичен психолог с опит ще се справят не по- лошо!

Необходими са, може би - за това болно общество. Аз съм идеалист, който съзнателно контролира идеализма си и го свежда до реализъм. Идеализмът ми обаче като дух в бутилка упорито се стреми да изскочи и предяви правата си за съществуване и копнежите си си за един различен чист свят, в който подобно криене няма да е нужно. Зависи и доколко си склонен да поемеш отговорност за собствените си действия, чувства, мисли, думи, поведение, излъчване или искаш да се застраховаш от ответнта реакция зад паравана на псевдонима. Такова криене, колкото и невинно и общоприето да е в елелктронното пространство, колкото и да е рутинно, си е лъжа или поне послъгване - а това се пренася и в реалния живот! А аз така мразя лъжата... В най-добрия случай е една благовидна лъжа, подобна на т.н. добронамерена лъжа., в случая с цел самозащита от информационен удар, който би се пренесъл в ежедневието. Но е именно дребно прикриване и затова за мен е нещо не на място в такова място, покровителствано от патрон, проповядвал Истината и само Истината - във всичко! Сигурен съм, че някои се регистрират тук под ник по инерция, без въобше да се замислят . Други по погрешка - някой друг ги е регистрирал. Трети по причина редуктивизма и тесногръдието на служебната им среда, четвърти понеже не са твърде наясно с правотата на "духовните" си убеждения и разреза им с конвенционализма на средата им. Обаче има и такива, които умишлено се крият зад никове, та и зад няколко, играят театър на различн иличности - това е супер - но така другите стват техни опитни мишки донякъде, защото именно присъства елемнта лъжа, прикриване и това не е честно ... И ако някой си мисли, че има нещо скрито под слънцето - в езотеричен, а сега и в дигитално - информационен и социален смисъл, лъже се! И все пак, един чист, силен, смел човек, който поема отговорност за разбиранията и действията си, ще избере позицията на реалната самоличност - да , на този, малкия аз, тази маска, етикирана от рождено име, работеща еди си какво си, имаща еди си какъв си пол и т.н. - но тази маска е поредното зърно от броеницата на Цялостното ни същестуване на онзи, Реалния Аз - и затова е важна. Винаги съм обичал откритостта, честността, откровеността, истината. А Истината като принцип си има мястото и в този, малкия ни живот, отразен в съществуването на малката ни личност! ОМ п.п: сетих се нещо и влизам в редактора: за любопитството : Последното нещо, за което пиша тук, е любопитството, повярвайте ми.... Просто въпросът е принципен!!!

Силвия, кога ще ни научиш на латински?

А какво е според теб душата, ВИктор?

Заекване нито с хипноза - плитка или дълбока, нито с медитация, нито с психоанализ, нито с логопедични похвати, нито с медикаменти досега никой не е повлиял реално( освен ако не е психотравмено от по-късна възраст- то е плитко и слабо)- то е по-дълбоко дори от онкологиите... Особено хередитарното !

Ами или се криеш от някого, или по принцип се криеш, или от сянката си се криеш, или обичаш да с ипоставяш главата в пясъка, за да си мислиш, че се криеш... Защита на информацията ... Ами кой ти иска информация или кому е притрябвало дълбинната ти идентичност? Става дума за елементарни правила на междучовешкото общуване, а не за криене зад компютърния екран под фантастичен псевдоним... Когато общувам с някого, ако той ме лъже използвайки поредица от измислени звуци, това нормално ли е? Да, такова нет - пространство си има особености - и именно сайт с подобна насоченост като този не би трябвало да споделя много от тези особености!... Прякорите си имат място в живота - нищо против ... Ако някой не си харесва името - о'к... Но всички ли пишещи под никове тук не си харесват името? ... О, не ... всеки се пази от нещо - колеги, "приятели", шефове, родители, социум... или от нараняване, отправено против реалната му персона, която пък е свързана с това Аз, за коет оспоменахте по-горе... И все пак - в тези защитни механизми стои преди всичко не толкова чуждата, но собствената ... Е, изтрих го... ОМ

За егн-то си има място в профила ... АКо за духовната ни самоличност името на тази - конкретната личност, през която тя се проявява, не е важно - то защо сме тук - да си бяхме стоели на небесата ... Всичко е важно. В сайт посветен на Истината използването на никове е против моите разбирания. А персоната, малкото ни аз - би могла да е добро отражение на онази - Реалната ни самоличност... !

Радвам се, че се включиха професионалсити, макар и зад никове, което не уважавам...но..все пак се радвам! Относно Анатман хипотезатза на Сидхарта, Елена Рьорих казва следното - перифразирам: "Буда е прав по отношение на низшите носители - там Аз няма - има натрупвания - скандхи. По отношение на Реалността., на действителната ни същност обаче, по-релевантно становище има адвейта веданта - тя приема съществуването на Аз-а, на безсмъртната ни индивидуалност!" ... За смъртта на Милен научих от Роси Георгиева - тя е дългогодишен психотерапевт от школата на Роджърс. Преди това си бях разменил няколко мейла с Милен и се чудех дали да се включа в асоциацията... не мисля, е станалото с него е грип. По-скоро е чиста проба енергетично въздействие ли обратен удар. Хипнозата е доста опасна и ако наистина си добър, е често намесване във фини кармични структури. А той, доколкото знам, е бил наистина прекрасен хипнотизатор - но и много точен човек, с чудесно излъчване. Защо точно е станало, само мога да гадая обаче. . . Но - грипът е бил само видимият резултат, със сигурност. Светлина на душата му - прекрасен човек помогнал на много хора!!! ... Мисля си, че истинската хипноза е действително изместване на аза на пациента. Аз който заспива, а терапевта изцяло добива достъп до подсъзнанието. Това се случва обаче рядко. Първо защото не всеки пациент е податлив на такова влияние, второ, защото за да е някой действително хипнотизатор от такава класа, трябва да е не просто дипломиран, а да следва неотклона дисциплина на живот, която поставя силата на съзнанието му на съвсем друга честота и мощ! Такива хипнотизатори на запад са малцина!! Това, което тук с епрактикува като хипноза, е до голяма степен водена релаксация, водена визуализация и медитация, при която съзнанието на пациента остава будно и налично. Това не е лошо - напротив! Но така достъпът до подсъзнанието и на двамата е по-слаб, така се работи по-плитко! но пък по-безопасно и за двамата! Няма го силнот окармично обвързване, трансферът е по-слаб... макар че го има. Доколкото до съзнателното навлизане в несъзнаваното, с присъствието на аза, това изисква дълги години медитация - иначе азът се губи. При силен хипнотизатор именно при тази загуба на контрола на аза, неговата воля се намесва много по-дълбоко в психиката на лекувания! Аз си мисля, че хипноза се практикува във вьсички психотерапевтични школи. В дълбокия смисъл на действието обаче. В юнгианската школа има методи за водена визуализация, релаксация - което много лесно в дадени случаи прераства в хипноза. Така е и в другите школи. Дори класическата вербална терапия - при процеса на пренос и контра пренос всъщност се осъществява този прожес на взаимно влияние, който е характерен за хипнозата - макар и по-опосредствено! ... Интересен е въпросът за астрологическите показатели. Прието е, че скорпионите са най-силни хипнотизатори, а рибите са най-лесни за повлияване. Аз имам луна в риби - попивам всичко като гъба - и доброто и лошото. Тоест съм силн очувствителен - това е добро, но е болезнено в този груб живот... Обаче слънцето ми е в козирог, което въпреки емоц. ми чувствителност ме прави неподатлив на дълбоко натрапване на внушения... Според мен целият хороскоп е кармичен и не само главата и опашката н адракона са показатели!

Да, има - но темата е за хипнозата все пак!

В психиката регрес и прогрес са независими от времево - пространственото ни разбиране. Психиката е субатомна реалност и време и пространство в нея не съществуват! Прогресът в психиката минава през осъзнаване на ранните фиксации именно чрез съзнателен регрес, който всъщност се явява прогрес - вече според конвенционалните разбирания! "Бъдете като децата" не означава бъдете глупави и егоисти, ккавито са децата, но съзнателно се изчистете от несъзнаваните си комплекси и се върнете, регресирайте (тоест прогресирайте) до чистото радостно жизнено осъзнаване на Реалността!

Аз не съм легитимен психолог, но се интересувам от психология! Доколкото знам, психологията съвсем не се свежда до кривите и често безплодни лабиринти на психоанализата - макар че и тя е нещо чудесно, преди да се прревърне в голяма машина за пари... Регресивната хипноза е нужна на всеки, койт оняма лудостта и безумието да плаща на някой кратунко с голяма диплома за 10 години психоанализа, през които да си вербализира несъзнаваното. С регресивната хипноза това осъзнаване става за няколко сеанса, а рамките и на обхват, ако въобще има рамки (а не безграничност), действително стигат до предни животи, до базовите перинатални матрици и т.н. Както са споменали професионалистите по-горе, няма размътване, а максимално фокусиране на съзнанието! Всъщност размътено е съзнанието, което е прекомерно интелектуализиращо, но нищо неразбиращо ... Ккато казва един мой приятел, който няма нищо общо с психологията формално, но е добър житейски психолог: "Не е важно много да знаеш, но много да разбираш! "

Ако спя дълбоко - 5 ми стигат. Ако спя плитко - и 9 не ми стигат! Казват, че йогите не спят, защото осъзнато навлизат в честотата на мозъчни вълни, характерна за дълбокия сън без сънища и така се зареждат много бързо!

Локусът на контрола и Атрибутивният стил Атрибутивният стил (Обяснителният стил) е концепция, въведена от Лин Ивон Абрамсън, Мартин Селигмън и Джон Тийздейл (Abramson, Seligman, Teasdale, 1978). През 1995г. Бушанън и Селигмън (Buchanan and Seligman, 1995) издават книга, в която подробно преразглеждат тази тема. Атрибутивният стил включва в концепцията си локуса на контрола и добавя още два конструкта: - Глобалност срещу локалност - Стабилност срещу нестабилност Приети са два атрибутивни стила : позитивен и негативен, като позитивният е свързан с оптимизма, а негативният с песимизма. Позитивен атрибутивен стил : Позитивният атрибутивен стил е свързан с оптимизма. Оптимистите обясняват събитията в живота си позитивно. Оптимистите обясняват позитивните събития в живота си като случили се благодарение на тях самите (вътрешна локализация на контрола). Те също така виждат позитивните събития в живота си като доказателство, че и за в бъдеще ще им се случват позитивни събития (стабилност), но и в други сфери от живота им (глобалност). Негативен атрибутивен стил: Негативният атрибутивен стил е свързан с песимизма. Песимистите имат негативен обяснителен (атрибутивен) стил. Песимистите вярват, че негативните събития са причинени от самите тях (вътрешна локализация на контрола), вярват, че една допусната грешка води до още грешки (стабилност) и провали и в други области (глобалност). Те виждат позитивните събития в живота им като случайности извън техния контрол (външен локус на контрола), които вероятно няма да им се случат повторно (нестабилност).

Не знам каква ще е тази слепота - следствие на какво, на грубост или на вътрешна светлина, но често ми се иска да я имам... Понякога завиждам на тези грубите мъжаги с пълната егоцентрираност, които са щастливи по своему в невежеството си и нехаят за закони - космически и човешки - в следствие на съзнанието си. Обаче не съм такъв, за добро! Остава ми тази, другата слепота, в следствие на силната вътрешна светлина, която пречупва всичко наоколо през лъчите си - каквото и да е то! Някога я имам и знам прелестта на такава светлина, радост и сила. Но не винаги .. Но, често наистина ми се струва, че светът е с краката нагоре - като ценности, разбирания, насока ...

Върховна чистота, абсолютн ачистота, но практична и реална, близка до ежедневието на улиците и праха и миризмитре и психическите миазми! Чистота в такива условия. Такава е средата на един ученик в градовете. В условията на понякога гледания тв екшън - защото и той е част от този, конкретния, а не абстрактно отвлечения мечтан живот! Чистота в условията на скандалите в апартамента до теб, на гърмежите в 3 през нощта, в условията на поредното убийство или гавра около теб - това е конкретно придобиване на абсолютна (върховна) чистота в конкретни обстоятелства, различни от рилските или хималайските върхове. Чистота, която е действително близка до нас и приложима и осъществима емпирично и практично! Има я - и не е невъзможно - въпреки лудостта наоколо, за която не можем да сме слепи! Доколкото знам, ученикът търси доброто навсякъде, но и не е сляп за негативите! И е реалист и прагматик! Според мен Учениците на Братството трябва да са най-богатите финансово хора на света - тогава вътрешното им богатство ще е реална предпоставка за външното и условие за правилното му приложение и разпределение! Според мен учениците трябва да са обществената върхушка - политици, банкери и мениджъри от високо ниво!!! Знаем, че не е така ситуацията, но това е преобръщане на нещата с краката нагоре! Често с тази абсолютна чистота търсещите се отнасят като към морков залъгалка, който никога не могат да уловят... Аз пък си мисля, че Чистотата е постижима и то реално и приложимо - прагматично, в ежедневието! Иначе пет пари не давам за някаква си божествена отвлечена чистота! Самсара е Нирвана и Нирвана е Самсара!

Привет, съпорталци! На 20. 06. от 13 до 15.30 часа в Нов Български Университет, София, в зала 111, 2-ри корпус, ще се проведе публична лекция на тема: "Въведение в Юнгианската перспектива и интерпретация на сънища!". Лекцията се организира от клуб "Психолог", НБУ. Входът е свободен! В секцията НОВИНИ на форума същи има линк с информация за лкекцията и семинара след нея! Семинарът ще е в Рилски Манастир, като може да участва всеки (може би има ограничен брой места все пак...). Аз няма да бъда на семинара, но който може, ще е чудесно - особенои на такова сввято място с такъв въздух, излъчване и сила! По-долу пастирам инфо за лектора: За нас е изключително удоволствие да ви напомним отново за предстоящото гостуване на д-р Ерел Шалит - юнгиански аналитик от Израел, член на IAAP (Международна асоциация по аналитична психология), член на ISPA (Израелско общество по аналитична психология). От 2002г. до сега, д-р Ерел Шалит е водещ на редица семинари в България, лектор на Международната конференция в Евксиноград (септември, 2003), от 2004г. IAAP Liaison Person на Българско Общество Карл Густав Юнг. Повече информация за лектора можете да получите на www.eshalit. com . ... Бихме могли след лекцията да се съберем в някой от ресторантите около НБУ или да се разходим по поляните наблизо - има чудесна поляна!!! Разбира се, сряда е работен ден... Но, който може, е добре дошъл! Лекцията ще е интересна, а и ще се видим след това! Поздрави: Орлин Баев Бъдете здрави!

Основни форми на страх? Мисля си, че една такава основна форма е срамът! Срамът е страх от мнението на обществото! Страх от нараняване на социалната идентичност! чисто човешки тип страх, той не засяга доиректно тялото и оцеляването му, макар че от старите мозъчни структури, а именно амигдалата, се регистрира подобно на чисто физическа заплаха и се задейства древният механизъм борба или бягство!

Зависи от водещия, предолагам. Терминът психо - ДРАМА е условен. Всъщност методът е среща на психотерапият ас театралното изкуство, а то може да бъде различно във всяка сесия или дори да се мени много пъти на една сесия в зависимост от посоката, зададена от психодраматурга, както и от вътрешното състояние на участващите! Добромир и Багира имат доста опит с психодрамата - бихтре ли споделили? Какви са методите, конкретните техники и похвати, използвани в "сценариите"? Иначе обучението , както и в другите школи, е 5-7 години, така е! Психолозите учат повече и от докторите и заплащат повече за това си учене много повече! В развитите държави те са и на върха на финансовата пирамида, заедно с медиците и политиците, като средствата и гългите години на обучение които са инвестирали, им се връщат хилядократно в материален просперитет и социален статус! За малката и дива държава, в която сме (въпреки членството и еди си къде си) такова нещо не може да се каже! Това ме кара да мисля ... както и да е!