Орлин Баев

Под звуците на песните на Камелия Тодорова съм преживявал дълбоко романтични моменти. Бях момче и с тази характерна за младеж отворена душа тези песни просто ме пренасяха в душарта ми - дълбоко навътре. С тези песни съм изживял и любовта си - онази, първата, на която отдаваш всичко. И тези песни са част от мен, вплетени в душата ми. Тези дни я виждам от време на време в коридорите на НБУ или в барчето на опашката. Тя преподава там. Никой не я безпокои. Излъчва една смиреност на човек нахранил суетата си отдавна и стигнал до онази мъдрост в себе си, до която малцина стигат. Не съм я заговарял - обичам я, но като не съм в бранша и, какво мога да и дам освен уважение? А тя си го има отвътре - затова само се разминавам с нея и се радвам на събуждането на онези прекрасни моменти, предизвикани от песните и. Гледал я бях в едно предаване, в което се говореше за духовност - тя е от тези хора, личността на които е свързана с цялостта на битието, с хармонията на космоса. Както и всички от този форум! Поздрави: Олрин

Тоест понеже си свързана с някой и го чустваш близък и донякъде част от теб (по-скоро несъзнавано го приемаш за такъв) ти поемаш вината за неговите постъпки, все едно ти си ги направила. И като говориш за тях, все едно говориш за себе си. И проваленият перфекционизъм задейства КОНТРОЛА на анорексията. А зад него се крие ужасът от неприемането на себе си и живота в естествена светлина, ужасът от провал в очите на хората, ужасът от дълбоката себенеувереност и нараненост, коят осе прикрива с неистовите усилия на стремежа към контрол. Да? Една статия за анорексията на български.

Здравей, Тина! Кризата обаче е нужна и ако не се предизвика, не става осъзнаването и промяната. Често в плача или объркването на човека при кризата му, се крие лечебната сила, отключена при терапията. Вината казваш ... ВИната за това, че не си достатъчно перфектна, че не си достатъчно чиста, че не се контролираш достатъчно добре. ВИната е в минало време винаги - виновна се чувстваш за това, което не си успяла да направиш или това, което си направила не както си мислела че трябва. Тя е винаги съпроводена от страха - а той е винаги страх от бъдещето - след секунда или след ден или година, но от бъдещето. В случая страх от това, че няма да успееш да поддържаш контрола си над нещата, че няма да бъдеш достатъчно перфектна. Говоря принципно, не конкретно. Разкажи ми за тази вина при споделянето за други хора, които са си просто лоши. Много ми е интересно, честно! Ти си интелигентна жена и имаш потенциала и съзнанието да говорим открито за тези неща.

Я да поканим Румен Бостанджиев да го питаме за секс идентичност и джендър (условно преведени сексуална и полова) идентичността. Как се формират и щой туй чуду? Бях на един семинар. организиран от юнгианците преди време, но беше психоаналитичен - за половата идентичност. Та тоя Румен беше там и спореже с лекторката Мери Хитзоу. Доколкото мога да конструирам някави паметови следи със стария си мозъчен процесор, секс идентичността е биологичната принадлежност към единия или другия пол - органите, биохимията, мозъчните различия... При травеститите и тя си е различна. Но при хомосексуалистите секс идентичността си е нормална. И имат разлика само в половата(джендър) идентичността, тоест в психическите си предпочитания към даден пол. И като се замисля, при голяма част от тях си е вродена (имаше изследания на хромозомно ниво). А при тези при които не е, просто са предпочели да бъдат такива по причини социални и характерови. Психоанализата твърди, че всеки човек е бисексуален например! Мисля си, че и хетеро и хомо предпочитанията са горе долу равнопоставени - като изключим размножаването, което очевадно понастоящем идва в повечко за планетата ни. Същите страсти, същите базови нагони, преживявани по-грубо или по-фино. Има обаче ниво на преживяванме на секса, което е отвъд секса - тогава всяко действие или когнитивен процес в живота се насища с тази сексуална сила, която иначе се отделя за минутен или часов акт.

Разбирам те много добре, Тина. И аз съм подобно човече. В една статия съм описал/ проанализирал тази чувствителност, както ти я наричаш и съм я разбил на отделни схемички - това що се отнася до моите специфики на речта и до хората с такива специфики въобще (заекване) - тук. Но ако подобна чувствителност при хората със заекване резултира в техния си проблем,при теб дава тригер на анорексия. При трети ще даде депресия... Оказва се, тази базова вина, за която говориш (а тя е самоагресия, само неприемане, срам от себе си, липса на вяра в себе си) е много общ корен, от който тръгват различни външни симптоми, проявления. В психологията чувствителността, както я описваш (знам много добре за какво става дума, защото съм същия) се нарича невротичност, а тези физически симптоми при контакт с негативен човек или ситуация: срязванията в слънчевия сплит, смковаването и т.н. се наричат хистеричност или соматоформни симптоми (по нов стил - МКБ 10). Разбира се, за тази невротичност има различни източници и обяснения. Едно от тях е ранните години, родителите и т.н. Но, както знаеш по себе си, не винаги това е причината. Някога родителите може да са идеални, но детето им пак да развие невротични черти, тоест свръхчувствителност. При мен например причината е в пренаталния процес. Майка ми е бил апод силен стрес през цялото време, притеснявала се е много, плачела е посътоянно, била е депресирана. И така... Има и генетични предиспозиции - ако няколко поколения наред невротичността се предава, тя се развива - ако се проследи генограмата и имаме достатъчно инфо това се вижда ясно. Ако в такъв род тази невротичност продължи да се развива, накрая резултира в психотични симптоми... Това са проследени от съвременната психиатрия и клинична психология неща. Проследяването на корена на проблема при един човек помага за развиване на осъзнаването му на проблема в дълбочина и за промяната му, за освобождаване от него - донякъде. Другата част от работата е в противоположна посока - след цялото "разкопаване" на съзнанието и несъзнаваното, се работи позитивно - осъзнване и замяна на нгативните заложби с работещи такива позитивни. Това в когн. терапия се нарича реструктуриране. Прави се първо в медитация/ визуализация, после в психо театър и накрая в реалния живот. Всичко е възможно и анорексията се преодолява - има хиляди и хиляди забравили я отдавна - ти го знаеш. Но се иска работа! А когато тази работа се свърши, чувствителността пак си остава, но вече проявена позитивно, като по-фин усет за хората и живота, за тънките икрасиви неща, за песента на житейската вибрация!

"Скъпоценност в лотоса" буквално. Смислово: Поклон пред истинската същност в храма на тялото ми!

СИгурно съм страхотно сърдечно замърсен. Относно представата - право на всеки е да има каквато си иска представа за каквото си иска, в случая за моята невзрачна личност ... Аз съм пределно откровен. Ня някои допадам, на друг не - нормална ситуация... За представата - ти какво проектираш с този въпрос? И с теб как се разговаря - нищейки философия с предъвкване на психоаналитични рахат локуми или в стил съгласен с теб или в стил "като говориш с мен ще мълчиш"? Определен оникой от трите варианта не ми допада... Психологията като наука и подхождането или не на "онези" - прав си, иска се критичност, включително и към себе си. Може би не съм подходящ за психологията наистина. Не съм достатъчно критичен, дори не желая да се вкопча отчаяно в егото си и да го милвам в наслада доказвайки се пред съфорумците си или пък да си го покритикувам критично, заливайки го със сярната киселина на критичния перфекционизъм към себе си и другите. Ах, представяте ли си? Всъщност защо ли да не се оттегля - има свободни места за уличен хигиенист, за това все ще стана ... :) Ом Мани Падме Хум!!!

Преди време имаше някъде тук из форума тема за хомосексуалността или си говорехме за нея като офтопик - забравих вече. Спомням си, че бях доста краен тогава. Може би защото нравствените м иценности, тоест традиционното ми възпитание е било насочено против хомосексуализма. Напоследък омекнах доста по тая тема, в смисъл, че ставам по-толерантен към хомосексуалистите. Всеки има право на живот, ако не пречи на другия. А сексуалността и при хомо и хетеро вариантите може да се преживява на много нива, като по-висшите са си чиста духовност. За всички има място под слънцето и може би не половата ориентация е това, което ни определя като качествени индивиди.

Здравей, Шехина! В статията има много важни моменти. Най-малкото е храна за размисъл. Авторът отначало започва непредубедено, но изведнъж се оказва крайно пристрастен към психоанализата - което не е лошо само по себе си, разбира се. Но при тази му пристрастност заключенията му не са твърде обективни. Но, статията е полезна като цяло. Имам доста статии по когнитивна наука. В една от тях да речем изтласкването като основен защитен механизъм се поставя под съмнение и експериментите не потвърждават обективността му. В когнитивната наука в последните 10-на години се оформя цяло ново направление в паметовите изследвания - конструктивната памет. В стотици експерименти се доказва, че паметта ни е изключително заблуждаваща като смесва, прибавя, застъпва, измисля си паметови епизоди, зависи от контекста на припомняне, има склонността да е подвластна на всичките паметови и когнитивни отклонения, които се проявяват автоматично. В такъв контекст, разказите на клиента ни за ранните му години най-често се явяват една желана от самия него картина, която той несъзнавано иска да види и представи - дори пред себе си. Доколко върху такива спомени можем да основаваме терапевтичния си метод? Веднъж питах това Никола Атанасов, един от неколцината психоаналитици в тази държавичка - каза, че всъщност няма значение дали са вярни спомените, защото изследваме психодинамиката, без значение фактите (той между другото се интересув амног оот поставянето на психоанализата на научна когнитивна основа). Аз съм напълно съгласен с това. И тук методът на психоанализата се преплита с когнитивната психотерапия - първата търси психодинамиката и менталните наличности чрез изследване на паметовите следи за ранните години, а втората чрез директни методи от типа на "падащата стрела" установява същата тази психодинамика и наличности тук и сега. Психоанализата чрез анализа на ранните години стига до психоналичностите - тоест като проучиш родителския стил, отношенията със сиблингите, типа пренос който човекът прави, изучаваш мисловните му модели. Когнитивната терапия чрез анализа на самите психични движения стига до ранните години - тоест като установиш психичните му модели, веднага правиш връзка за детството му и родителите му. Сигурен съм ,че ме разбираш и че много пъти ти се е случвало да работиш и в двете посоки. Аз ги наричам отгоре надолу и отдолу нагоре подобно на терминът от перцептивния модел. Искам да призная нещо. До преди няколко месца само, по-малко от година, бях върл фен на психоанализата... Докато не се сблъсках с авторитарните позиции на неколцината (броят се на пръститена едната ръка) български психоаналитици. До голяма степен сега реакцията ми към психоанализата е по-остра като реакция на негативните си преживявания с тези автократични величия, които ми поставиха административен прът в колелата ... Съвсем искрен съм, както винаги, но това е моят стил - той си има и положителни страни. Така че, критиката ми към психоанализата в голяма степен е резултат на емоционално наситено мислене и защита на изборите ми - тоест на когнитивни изкривявания. Осъзнавам го. В статията авторът твърди, че обучението по когнитивна терапия е кратко и неангажиращо, както и че няма личен опит - пристрастията му са ясни, защото твърденията му се разминават с истината. Обучението е 5-7 години, като има лична терапия и т.н. и т.н. Като цяло, статията е в добра посока, но е субективна. Аз лично съм именно за синтез между тези два ключови метода в психотерапията. Той до голяма степен е направен. С когнитивния анализ не съм запознат, но донякъде съм наясно със схема фокусираната терапия на Джефри Йънг. Тя е колкото когнитивна терапия, толкова и психоанализа, като и двете черпят положителните страни на другата. Между другото, в България обучението по когнитивна терапия се води именно в тази школа до голяма степен, макар че това не се афишира. Аз съм сигурен, че до голяма степен объркванията идват от различните термини за нещата. Например психоанализ-когнитивен мониторинг; "То"-когнитивни схеми; Суперего-правила, допускания; предсъзнавано-автоматични мисли; Несъзнавано - капсулирана дългосрочна памет и т.н. и т.н. Хората, които в Б-я преподават когнитивна терапия са и аналитици. Аз лично съм привърженик именно на схема терапията. Стандартната когнитивна терапия е добра при фобии, обсес. комп. р-во, хипохондрия, депресия, вземане на решения, решаване на проблеми. За някои състояния обаче се иска по-дългосрочна работа - там психоанализата или схема терапията заемат своето място. Основната ми мисъл е. че не "моят татко е по-силен от твоя" е верният подход при сравнението на методите, а вземането на най-доброто от тях и дисквалифицирането на ненужното. И в двата лагера прогресивните личности го разбират. ня лятнат ашкола по когн. наука в НБУ през 2006 е била Уилма Бучи, психоаналитичка от щатите - тя прави всичко възможно да осъвремени терминологията и методиката на психоанализата според експерименталните резултати и научните термини на когн. наука. Защото в тази именно наука е бъдещето на развитието на емпиричното проучване на съзнанието (когницията). Същото правят и психоаналитиците Тайсън и Тайсън (семейство са) - вече рядко някой ще обясни да речем детскот оразвитие с орална, анална, фалическа игенитална фази. Не би му се чуло думата. Когнитивната наука прониква в детската психология, в психоанализата и въобще навсякъде където е намесено съзнанието - а къде не е? Интересното е, че тя не се интересува ни най-малко да се съобразява с нищо и никой, докат оогромна част от науките в областта на когницията се приравняват по нея! Сега, може би в извуча като "тоя пък какви ги плещи?". Просто виждам ретроградността на психологическите стъпки, извършвани сега в Б-я, преповтарящи пътят койт одругаде е минат отдавна. Виждам и опитът в страни, които отдавна работят в тази насока и сравнявам. И в Б-я ще се чуе за когн. наука и ще се чува все повече и повече! Дори и сега да звучи това странно...Това, че в Б-я когн. наука я има от десетина години, преподава се и практикува на английски и не се рекламира в Б-я (не смята за нужно да си губи времето с това), не означава че в сетовен мащаб не се развива от 50 години и че тя не е последната дума на психологията! А когнитивната психотерапия се явява приложна когнитивна наука, нито повече, нито по-малко... Различните терапевти, както и клиенти имат различни характери и нагласи и ако за единия е по-подходяща едната терапия, за другия ще е другата. Идеалният вариант за един терапевт е да съчетаа гъвкаво различн оиметоди според терапевтичните нужди при различните клиенти (пациенти). В заключение - твърдението, че една ил друга школа са по-добри е проява на пристрастия... Селсал, ако беше само маркетинг, статистическите проучвания - стотици на брой, щаха да твърдят друго. те обаче казват, че с далеч по-малък брой сесии когнитивната психотерапия постига стабилен успех при работа със страхови разстройства и депресия -там и е силата. А където е слаба, идва на помощ психоанализата - била тя в традиционния си поовехтял вид или в съвременни методи като схема терапията или когнитивния анализ. Другото са приказки на малки деца от рода на "моята играчка е по-лъскава от твоята..." Относно предприемачеството при терапевтите... Прав си. Но не за всички. Има мнозина, дори повечето, които са искрени и работят това, защото това им е призванието. Има и търговци, да. Но къде ги няма - нима при лекарите ги няма или при програмистите ги няма или при архитектите строители или при политиците и т.н. ги няма? Според мен по-добре да мислим за собствената си сърдечна чистота, а не да се нахвърляме злобувайки върху този или онзи. Свързвам го с: „Илюзия за контрол – убеждението, че резултатът от случващото се може да бъде контролиран или поне да му бъде повлияно, когато такава реална възможност липсва. Присъства при оптимизъм, но и в магическото мислене.” Поведението на лицето, оказващо контрол, да кажем через изтриване на постове го свързвам със „Скачане към заключения – допускане на негативни заключения без наличието на подкрепящи заключенията аргументи.” Евентуалната мотивация е: „Първо впечатление – тенденцията да се разчита в преценката повече на първоначалните впечатления и наблюдения, отколкото на последващите.” „Защита на избора – тенденцията да се приемат собствените или приятелски избори за по-добри, отколкото те в действителност са.” Както и: „Отхвърляне на вероятностите – тенденцията напълно да се пренебрегнат вероятностите при вземане на решения при неизвестност.” Да бъде волята ти. Сигурен съм, че си прав - и нека егото ти бъде помилвано и успокоено... Забележка: последните четири мнения са преместени в "разговорки" - темата "дуел". Приятна вечер, приятели! Сърдечни поздрави: Орлин

Струва ми се, че някъде дълбоко в анорексиците има заложени сценарии, които сублиминално ги тласкат именно към такова поведение - контрол над храната, сексуалността, тялото си, себе си, а по възможност и другите наоколо. Едно прекомерно желание за контрол. То пък идва от страха от провал. Страхът от провал пък е заложен от някой авторитет от детството, който вместо да дава обичта си безрезервно, я е давал на малки порции, само ако са задоволени изискванията му + критицизъм (обикновено родителите са този авторитет, разбира се.) Та, този страх от провал (той е несъзнаван) компенсиран като свръхмерно желание за контрол с времето кристализира в един перфекционистичен характер. Перфекционизмът сам по себе си е КОНТРОЛ - схема за прекомерен контрол. Тоест, аз се чувствам добре само ако всички мои телесни функции са под мой пълен контрол - храната, секса... АКо можеше, анорексикът щеше да спре и дишането си...Перфекционизмът поражда желанието за наказание/ самонаказване (в случая гладуване за да се почуства човекът чист и в контрол) при непокриване на високите му критерии. И вина. Подобни сублиминални сценарии, фиксирани в дългосрочната памет могат да породят не само хранителни разстройства - могат да се проявят като депресивност, сексуални разстройства, натрапчивости. Но при анорексиците "избиват" като хранителна фиксация... Не твърдя, че горните разсъждения са абсолютно верни. както и могат да се изразят с други думи и в по-емоционален контекст, разбира се. Но съм в голяма степен сигурен, че тези несъзнавани схеми, удовлетворявани от поведението на глад присъстват при голямата част от анорексиците - страх от провал, наранена самоувереност, себе-недоверие (недоверие в естествените желания и процеси), свръхконтрол, перфекционизъм, свръхкритицизъм, самонаказание. Постарах се да ги наредя последователно верижно, като предходната схема поражда следващата. Една комплексна психотерапия според мен в случая би трябвало да продължи поне една година, ако не и повече и да включва анализ и осъзнаване на ранните години, които най-вероятно са заложили негативните сценарии, анализ и осъзнаване на менталните схеми и процеси, съществуващи "тук и сега". Както и осъзнаване и реструктуриране на тези ментални наличности. А методите би било добре да са комплексни, защото проблемът не е лек, а е дълбоко заложен и несъзнаван - анализ, психодрама, когнитивно реструктуриране (промяна), водена визуализация/ хипноза (която сама по себе си е много широко поле за работа). ... Възможно е да имам пропуски или неточности в горните си разсъждения. Дори е желателно да е така. Но ми се струва, че по-голямата част от нещата са си така ...

Благодаря ти искрено! Звучиш като много чисто същество! Ако искаш, разкажи повече за себе си.

Някои твърдят, че универсалният език е математиката... Аз обаче винаги съм се съмнявал в това - тя дава само формите, външните черупки. Съдържанието обаче се влага от разумното изкуство, от пълното с трепет творчество!

Киното е с огромни възможности като въздействие. Но не може да замени живата игра на театъра! След посещение на театър се чувствам обогатен, сякаш съм изживял един малък живот!

Ина, страхотна тема! Искуството е нещо в правенето на което не съм много добър - поне така си мисля. Но го оценявам с цяло сърце! Жалко, че в Б-я толков атрудно се правят филми -скъпичко идват добрите филми, дори да има идеи и добри сценарии! Познавам едно момче, който професионално се занимава с направата на рекламни филми - е, не са игрални и кой знае какво не е от гледна точка на изкуството, но все е в бранша. Той казва : "В зависимост от режисьора от един и същ сценарий могат да станат сто различни филма!" Та така за режисьора! Е, и без сценарий не може... Ако за капак има и 100 - 200 000 лева колкот оза направата на един нискобюджетен филм, нещата си идват на мястото !

Ана - не знам за пеенето, но чар и сексапил и е дал всевишния! :) Журито - много често говорят точно обратното на моите впечатления. Певците конкуренти - всички са добри! По свой си начин! И са много точни млади хора с бъдеще!

Здравейте, приятели! Тези дефиниции не са мои, те са изследвани от науката за познанието експериментално. Има ги в уикипедия - само съм ги взел от там, защото наистина са ценни. Съгласен съм, че някои от тях са редукционистки - като емоционалнот омислене или илюзията за контрол. В тези твърдения светът, възприятието и познанието са изследвани от позицията на материализма, без да се виждат по-широките прояви на когницията. Но, въпреки това, класификацията е полезна в по-голямата си част. на сайта ми има по-пълна класификация. Весел ден!

Селсал, ако желаеш, отвори тема по въпросите, които искаш да обсъждаш! Мечоари, Силвия - намесих се като модератор, защото личното ми мнение е, че съдържанието на поста на мечоари не отговаря на духа на форума - писах го вече. Хип, психотерапията е отделна дисциплина, така е. Да, психиатрите са създали доста от школите в нея - по социални причини, поради силния гръб на професията си! Но също така е вярно, че повечето психиатри представа си нямат от психология и психотерапия. не визирам теб. Съгласен съм, че разсъждението ми е погрешно - щом психотерапията е отделна дисциплина, се променят нещата. Относно психоанализата - не подценявам предимствата и - чудесна теория е и е много добра база за всеки, който иска да разбере себе си и психиката въобще. Но не преувеличавам качествата и също - защото тази теория никога не е сведена до практически приложима действеност и практиката на психоанализата мисля, че понакуцва! Но, за мен психиката е табу, прави сте и няма смисъл да участвам въ възвишени психоаналитични дискусии! Пожелавам ви приятен ден! С уважение: Орлин

Здравейте, съфорумци! Моля ви, нека личните ни позиции не резултират във вулгарни цинизми, неотговарящи на духа на форума! Това е забележка преди всичко към Мечоари! Благодаря ти! Селсал, изтрих "прекрасните" въпроси на Мечоари и от твоя постинг поради съдържанието им - нищо общо с твоето съдържание. Не че имам нещо против дискусия, но не и върху въпроси с подобна семантика - не прилягат на атмосферата на форума. Както и да е, надявам се темата да се развива в добрия тон - с ваша помощ! Замислих се дали да не се включа наистина в подобна дискусия. Бо било интересно, предложението ти е добро! Но би било и времеемко! А и ще е отклонение от темата. Така че ще се въздържа! ... Относно въпроса за разликата - според мен самият въпрос е несъстоятелен. Имаме професията психолог и нейната поддисциплина психотерапията. Има поне 300, ако не и повече видове психотерапии. Нищо не ни дава основание да извадим една от тези психотерапии и да я сравняваме като отделна дисциплина с психотерапията като цяло и още по-малко с психологията. Това си е неправилна дедукция, водена единствено от пристрастие. Приятна вечер!

Ти освен с кривите лабиринти на психоанализата с други терапии запознат ли си? Знаеш ли, че тотално остарелите, нефункционални подходи на психоанализата отдавна са систематизирани, структурирани и сведени до действен метод? Например от схема фокусираната терапия. Когнитивната терапия с 12 сесии лекува биполярно разстройство или депресия - без или с минимална рекурентност. Психоанализата за сравение със същото ще работи с години - ако не се самоубие човекът през това време де ... А претенциите и за цялостно реструктуриране на личността - не съм съгласен, не и с нейните методи итеоретична база. Психоанализата е била добро начало в психотерапията за преди 100 години - дори сега има някои ценни елементи в нея и никой не и го отрича. Сега в Б-я се развъдиха школи по психоанализа -защото сме със сто години назад и преповтаряме развитието на другите държави не само икономически, но и в области като психологията. Днес никой сериозен психолог не взема психоанализата на сериозно. Правени са и продължават да се правят експерименти, които оборват огромната част от постановките и, почиващи единствено на спекулациите на авторитетите в психоанализата. не че е лоша - има добри моменти - защитните механизми, родителсите стилове, жизнения цикъл и целите му, но заедно с това има и тонове празни, ненаучни, та дори извратени спекулации, зад които стоят само сапунени мехури! Това, че казваш, че другите школи в психотерапията не правят нищо освен да етикетират нещата няма общо с реалността. ........ Отделно от горното - зад школите стоят личности и от тях зависи всичко в хода на терапията! И тези личности никога не ползват само методите на една школа ,независимо от дипломите си и "шапката" под която работят! Така че, мисля си, че разиката е между отделните хора, личности - другото е теория и приказки на бяло сладко!

Когнитивните изкривявания и отклонения се проявяват като автоматични мисли в човека. Те винаги се дължат на заложени дълбоко когнитивни схеми (комплекси, несъзнавани сценарии). По-голямата част от автоматичните мисли (проявяващи се в когнитивни отклонения и изкривявания) са дезадаптивни, тоест пречат на нормалното хармонично функциониране на човека. Някои автоматични мисли спомагат за психическото оцеляване на човека, но на цената на самозаблудата. Нека разгледаме някои: Изкривавания: Когнитивен филтър – фокусирането изключително върху определени, обикновено негативни или тревожни аспекти от някого или нещо и игнориране на другите аспекти. Свръхгенерализация - погрешна индукция на базата на изолиран случай. Етикетиране – вид свръхгенерализация, при която специфични събития или поведения се причисляват към по-общи категории чрез етикетирането им. Всичко или нищо – мислене в крайни и абсолютни термини като винаги, никога, всеки, никой... Катастрофизиране – фокусиране в най-лошия възможен изход от ситуациите или преживяването на ситуацията като непоносима, докато всъщност е просто некомфортна. ............. Емоционално мислене – вземането на решения и мислене на базата на емоциите вместо на логиката и обективната реалност. Преувеличаване и неглижиране – преувеличаване на едни характеристики на хората и ситуациите и неглижирането на други. Скачане към заключения – допускане на негативни заключения без наличието на подкрепящи заключенията аргументи. ТРЯБВА – ригидни правила по отношение на себе си, хората и ситуациите. Перфекционизъм към себе си и хората. Психологът Алберт Елис нарича това когнитивно изкривяване „Мастербация” – от господар и аналогията с мастурбация, тоест преживяването на авторитарна властност – перфекционизъм. ........................................ Отклонения: Илюзия за контрол – убеждението, че резултатът от случващото се може да бъде контролиран или поне да му бъде повлияно, когато такава реална възможност липсва. Присъства при оптимизъм, но и в магическото мислене. Субективно потвърждение – убедеността, че нещо е вярно защото вярванията на субекта изискват то да бъде вярно. Субектът „вижда” съществуването на връзки между случващите се събития/ случайности. Потвърждение – тенденцията да се търси информация или да се интерпретира информацията по начин, който потвърждава собствените ни предубеждения. Самоизпълняващо се пророчество – несъзнавано тласканото ни самовъвличане в дейности, водещи до изпълняване на сугестирано в нас или самовнушено твърдение. Преувеличено намаление – тенденцията да бъде предпочетена незабавната изгода пред по-късната. Например при зависимостите. Или при житейски избори. Защита на избора – тенденцията да се приемат собствените или приятелски избори за по-добри, отколкото те в действителност са. Ефект на изгодата – тенденцията да правим или вярваме в нещо защото много други хора вярват в него или го правят. Свързан е с груповото мислене и стадното поведение. Отхвърляне на вероятностите – тенденцията напълно да се пренебрегнат вероятностите при вземане на решения при неизвестност. Реактивно съпротивление – тенденцията да действаме противоположно на това, което се очаква от нас. Първо впечатление – тенденцията да се разчита в преценката повече на първоначалните впечатления и наблюдения, отколкото на последващите. Тексаски снайпер – избор или приспособяване на хипотеза след събирането на данни, така че да „пасне” на данните. Честното тестване на хипотезата в такъв случай е невъзможно. ............................. Стаден инстинкт – склонността на незрелите индивиди да приемат мнението и поведението на мнозинството, с цел да се чувстват по-защитени и да избягват конфликти. Справедлив свят – вярването, че всичко в света е справедливо и затова всеки получава заслуженото си. По-умен от средното – тенденцията на човек да се смята за по-умен от средната маса. Ореол – тенденцията позитивните или негативни качества на човек от една сфера на живота му да бъдат проектирани от зрителя в други области и сфери от живота му. Актьор – зрител; Фундаментална атрибутивна грешка - тенденцията чуждите грешки да се обясняват с преувеличаване значението на личните качества на извършителя им, без да се вземат под внимание средовите фактори. Обратното, при обяснение на собствените грешки се преувеличават факторите на средата, а не се вземат под внимание грешките. Проекция – тенденцията несъзнателно да приемаме, че другите споделят същите като нашите мисли, желания, вярвания, стойности и позиции. Егоцентрично припомняне – променено спомняне на миналите събития, така че да ласкаят егото ни - случва се преднамерено съзнателно или несъзнавано. Одобрение на собствения избор – спомен, че избраните опции са били по-добри от отхвърлените Недовършени задачи – Блума Зейгарник, руски психолог - установява свойството на паметта ни да запомня по-отчетливо недовършените или прекъснати задачи. ................................. Позоваване на вероятността – понеже нещо би могло да се случи, следователно то неминуемо ще се случи. Фалшив аргумент – ако аргументът, служещ за основа на дадено заключение е неправилен, тогава задължително заключението е невярно! Чиста увереност – условията на даден довод са допускани да бъдат верни просто на базата на твърдението, че са такива. Фалшива дилема – когато два алтернативни избора са представяни за единствено възможните, докато всъщност има и други избори. Игнорацио еленчи – невярно заключение или невярна теза. Природата винаги е добра – твърдението, че всичко природно е добро, а всяко човешко творение – зло. Доказателство чрез пример – невярната свръхгенерализация, че дадена теза е вярна, защото е посочен един или повече отговарящи на хипотезата примери. Например „Виждал съм човек да застрелва друг! Следователно всички хора са убийци!” Или „Хомеопатията помогна на този и онзи. Следователно хомеопатията помага на всички!” Свръхопростяване на причината – когато причината за дадено явление се свежда до единична, когато всъщност е комплексна. Фалшива атрибуция – позоваване на нерелевантен, неидентифициран, нелигитимен или изфабрикуван източник. Вдигане на летвата – заблуда, при която целта винаги е някъде напред, но никога недостигана. При заявяване на достижение, то бива дисквалифицирано и „летвата е вдигана”. Например в езотериката. Доказателство чрез многословие – ексесивно многословие, което може да потвърждава, но може и да не потвърждава тезата, но просто да отвлича вниманието и сугестира. Ретроспективен детерминизъм – заблудата, че щом нещо се е случило, следователно е „било предопределено да се случи”. Липса на отчитане на многобройните възможни изходи от същия исторически епизод и свободната воля на участника в него. Краят на света – твърдението, че ученето, усилията, развитието -интелектуално и морално са безсмислени, защото светът ще свърши в ядрена война или глобален катаклизъм, което обезсмисля усилията за каквото и да е. Традиция – когато нещо се приема за вярно само защото традиционно се приема за такова. Позоваване на авторитет – заключението е обявявано за вярно единствено защото принадлежи на авторитет. Ad Hominem (срещу човека) - отвръщане на аргумент с атакуване на личността на събеседника вместо с доводи против аргумента. Заплаха – когато дадено заключение се аргументира със сила или заплаха за прилагане на сила. Argumentum ad populum – когато твърдението се приема за вярно единствено защото много хора вярват, че то е вярно. .................................... ........................................ ............................................. За мен лично зад горните грешки в обработката на информацията стои много мъдрост! Доста от въпросните когнитивни отклонения са в основата на развитието на невротични състояния! Други са източник на заблуди и самозаблуди. Хайде да помислим заедно върху тях!

Разликата ли? В ума на хората, в социалните конвенции за понятията. Аз разлика не виждам същностна. По-скоро имаме разлики между личности, а не между етикетите им! Особено в рамките на едно и също поле ...

Според изследванията на когнитивната наука страхът се дължи на: Амигдалата (бадемовидното тяло) в лимбичнта система на мозъка е биологичният процесор, задействащ страха. При увреждане на амигдалата изчезва както страхът, така и способността да се разпознават страховите реакции в другите. Колкото и привлекателно да звучи, това не е най-адаптивната еволюционно и социално ситуация. Страхът има своето достойно място в психофизичния ни организъм докато е в норма. Биохимични причини - хормонални и невротрансмитерни - ниското ниво на тестостерон и допамин пряко способстват за уязвимостта към страхови преживявания, хормонално проявени като адреналин и кортизол. Сниженият допамин задейства намаляване и на ендогенните опиати. Генетични предразположености - установено е, че темпераментови черти като тревожност и невротичност, характеризиращи се със завишено страхово присъствие, се предават генетично. Предродово образование - деветте месеца развитие на плода в утробата на майката са решаващи за залагане на базисните черти на бъдещия човек. При често, продължително и с висока интензивност преживяване на страх от майката по време на бременността, биохимично в плода се предават стресовите хормони, което води до специфично сформиране на централната нервна система с повишена страхова сензитивност и емоционална лабилност. Ранни години - авторитарният свръхизискващ родителски стил, насилието през детските години способстват за оформяне на характерови черти свързани със завишено преживяване на страх и неговият брат близнак - агресията. Кондициониране - повторното свързване на неутрални стимули с преживяване на страх, стрес и болка. Колкото по-често се повтарят стимулите и по-силна е преживяваната болка и стрес, толкова по-силен е кондиционираният страх. Възможност за контрол - установено е експериментално, че при наличието на възможност за някаква степен на контрол над стресовия/ болков стимул, страхът намалява, както и обратното. Учене на страх чрез наблюдение - при липсата на директно преживяване на болкови и стресови стимули, но наблюдение на преживяването им при други лица. Наблюдението може да бъде "на живо" или медийно - чрез телевизията, филмите и пр. - за мозъка ни няма разлика между информацията приемана "на живо" и тази от съвременните информационни средства. Психотерапия при страховите неврози Страхът е основният проблем при повечето от невротичните разстройства - тревожни разстройства: генерализирана тревожност, паник атаки, агорафобия, социална фобия, специфични фобии, натрапчивости (обсесивно компулсивно р-во); Страхът е силно присъстващ и в депресията, заекването, пониженото и променливо настроение, сексуалните проблеми и хранителните разстройства. Ето някои от методиките, с които психотерапията преодолява страха: - Излагане (exposure) на страховите стимули, което води до десензитизацията и погасяването на страха. Зад метода стои богато подкрепление от научни експерименти. В началото терапията се практикува под формата на водена визуализация, а впоследствие "на живо", в реална среда. Принципът в метода е неутралният стимул, първоначално кондициониран със страхово/ болезнено преживяване да бъде изпитван повторяемо с прогресиращо намаляване на страховата кондиция. - Когнитивен мониторинг и реструктуриране - чрез серия от специфични въпроси в структуриран вид се достига до базовите несъзнавани когнитивни схеми, сублиминално пораждащи страховите преживявания. Пациентът е воден в осъзнаването и замяна на когнитивните схеми (комплекси) с адаптивни такива. Психотерапията има много добра успеваемост при работа с тревожни разстройства и страхови проблеми!

Апиърс, ти какво работиш - в смисъл физически повече или умствено? Кога ти се появява замайването? При рязко ставане ли? Предполагам, че като ти се е попречистил организмът, кислородът по-лесно и в по-голямо количество достига до мозъка... На мен подобно замайване ми се получава при лек хранителен режим или глад и е показател за пречистване на организма. Е, това е ако е леко, контролируемо и моментно само. Как е при теб? При мен замайване се получава при дълбоко дишане да речем особено ако се изправи гръбнакът и се насочи вниманието нагоре - контролира се с повишена концентрация на вниманието, а ако е по-силно отшумява веднага като се наведеш напред. Според мен, за да преодолеем зависимоста си,преди всичко е нужна мотивация - емоционална и ментална силна мотивация! Готовност за жертви, за издържане на емоционалната абстиненция, която трае доста месеци. Чисто ипрагматично - добре е да се избягват компании и личности, които правят това, от което се отказваме -цигари, алкохол ,дрога. Добре е човек да си води дневник на мислите и желанията по отношение на "дрогата" (за краткост казвам дрога- а тя може да е цигари или алкохол или хероин или кафе или секс или храна ...) - да наблюдаа желанията си за "нещото" от коет осе отказва и не да се бори с тях, а да ги ги свърже към вътрешния си организационен психичен център - Аза. Някой ще го нарече Бог, друг метакогниция, трети вътрешният наблюдател - но той е една вътрешна скала, за която е добре да се научим да се хващаме и държим за нея при отказването от "дрогата". Тогава абстиненцията може да се превърне в добра духовна практика! А връзката става простичко, с молитва със свои думи и изпадане в медитативно състояни еслед това - тогава мъката и дразненето и стресът от абстиненцията се "вливат" в този вътрешен космически човек и стават храна за него! Всъщност тази именно емоционална работа е решаваща при терапията/ самотерапията на зависимостите! Дневникът е помощно средство, но помага много за експлицирането на автоматичните мисли и страсти, които често брутално ни връщат към дрогата! Изразени писмено и осъзнати, те стават наблюдаеми от този вътрешен наблюдател (Азът) може да се работи с тях - иначе често буквално замъгляват съзнанието ни и ние като зомби подновяваме това, от което искаме да се откажем...! Та - дневник, осъзнаване на мислите и чувствата около "дрогата" и сублимиране на страстта, на жаждата към дрогата, свързването и с вътрешния център - чрез простичка искрена молитва и личен опит в медитацията! ... Автоматични мисли по отношение на цигарите могат да бъдат - "е, какво сега -ще запаля една цигарка, нищо няма да ми стане" или "е, то така и така се умира, с цигари ил ибез...я да запаля една две цигари - какво ще ми стане" или "цигарите всъщност са хубаво нещо - те ми носят много удоволствие и успокоение..." и т.н. и т.н. тези мисли са автоматични, полусъзнавани или несъзнавани, много силно емоционално наситени - и именно те ни карат да рецидивираме! Като бъдат осъзнати с помощта на дневника (или просто чрез самонаблюдение), се заменят съзнателно с такива, които ни помагат да продължим без "дрогата" и да останем чисти. Например за цигарите: "Аз имам право да бъда свободен, да ръководя решенията си съзнателно и направлявам живота си по собствена воля!" "Аз имам право да променям живота си и да отхвърля робството на навиците си!" - позитивни твърдения, гледащи напред, тоест в тях да не споменаваме навикът от който се отказваме, защото мозъкът приема отричането по обратния начин! Вкратце: Всеки път, когато страстта ни налегне: 1) осъзнаваме я, както и осъзнаваме мислите,в които е облечена (автоматичните мисли) 2) Заменяме тези мисли с адаптивни - но без борба с желанието, а със свързването му в мотивацията и решението ни за промяна -усилие, но правилно, с отворено съзнание. 3) Канализиране на страстта за "дрогата" в Аза, в тази вътрешна скала, за коят осе хващаме с всичк исили и издържаме абстиненцията, която се превръща така в развиваща съзнанието ни! 4) Добре е да водим активен социален и професионален живот - тогава отказването е много по-лесно, защото умът ни е зает с работата, а страстта към дрогата се "впряга" в усилията в работата! п.п: въпросните адаптивни утвърждения, които заменят автоматичните мсили, могат да бъдат част от молитвата и медитацията ни. Стана дълго, но дано съм бил полезен! Поздрави!

Учим се... Благодаря за пожеланията!

Тина, привет! Това е наистина така. Когато съм "долу" емоционално и хормонално, избягвам посрещането на слънцето. Преди време го посрещах без да се вслушвам във вътрешното си чувство. И ако си "долу", коет оза съжаление се случва на тази грешна земя при обикновени хора като мен, резултатът след гледането на светлината е реакция на тъмнината в теб - защото в момента нямаш вътрешната светлина, която да резонира на слънчевата и да се получи благотворният ефект. Същото важи и за молитвата и медитацията. В такива дни има място за молитва кат оискане, кат озов за помощ, но не и онази възвишена молитва, която те определя като съзнателен сътрудник в живота на цялото! Не случайно във всички духовни учения се изисква определен начин на живот - сексуален, хранителен, мисловен и емоционален като задължително условие през цялото време на следване стъпките на учението. Светлината е велико нещо обаче ... Но да не забравяме, че ние сме несъвършени и да не се престараваме! както ида не абравяме, че важна част от следването на духовен път е самоосъзнаването в реална светлина и получаването на адекватна обратна връзка от социума и грубата реалност. Тя също си има мястото в цялото!