Орлин Баев

Дали интуицията винаги е чувствознание? Дали е възможно да бъде свободно познание, в смисъл една по-чиста от примеси когниция от висш тип? Според мен интуицията се проявява не само чрез чувствата, но и чрез разума. Но и както когато е водена от чувствата не се проявява директно чрез тях, но само е предизвиквана от тях, така и при разума. Когато интензивно мислиш върху нещо, чисто логически, тази експлицитна серийна стъпка по стъпка логика стига върха си и преминава в имплицитен процес на паралелни аналогични връзки. Тоест предсъзнавана и несъзнавана масивна паралелна работа върху мисления въпрос, едновременно по много линии и гледни точки. Последното може да се нарече медитация, защото когато се случва съзнателният ум затихва в отворено свободно състояние на концентрация, а сублиминално (или надлиминално...) продължава интуирането. Един дзен коан по тази тема: "Като стигнеш върха на планината, продължи нагоре!" Същото е изразено в източната метафора за лъка и стрелата, символизиращи ума.

"Така е Орлине, в България нещата не са каквито са в другите страни. Държавата е мащеха за науката. Дори хора, които са в нея ми казват "зарежи науката и се хвани нещо друго, да се занимаваш наука в България е абсурд". И в БАН точно сега няма работа, навсякъде правят съкращения по 12% според ЕС. Бих отишъл където и да е в България. Влязох в контакти с ГИ и НИМХ. Навсякъде отговорът е "Впечатлени сме от вашите способности и квалификация, но в момента текат съкращения, но ще ви имаме предвид"... Хубаво, наскоро напуснал метеорологичен наблюдател от тяхната мрежа, във Варна...заплатата е 250 лв-честито, ще стигнат да си платя квартира и ток, и няма да има за храна камо ли за друго. Така не се работи! Вече дори и да искам да съм учител, пак няма начин, след последните масови закривания на училища и съкращения това лято. Това е реалността и я приемам. Ха, дори това че пиша статия може би няма да мога да я публикувам, понеже за участие в конференцията на родния ми университет ще ми поискат 70 лв такса...Страна на абсурдите, навсякъде по света ако пишеш ти плащат, а тук не само че не ти плащат, но ти трябва да платиш! " (Максим) За отварянето на тази тема ме провокира горният постинг на Максим от раздел "Богатство", тема "Какво ни мотивира да работим". Има ли в България наука? Къде се развива? Развива ли се въобще? С какви средства се развива? какъв е социално-икономическият статус на учените в България? Уважавана ли е науката в България? Колко би трябвало да печели (пари) един учен, който представлява цветът на обществото по отношение на ум и колко един търгаш или завършил строителен техникум строителен предприемач? Въобще съществува ли истинска наука в България - истински рисърч, осигурен от нужните условия - лабораторни, технически, финансови, морални, социални (статус и имидж на професията учен), професионална база, държавна политика инвестираща в науката и т.н.?

Максим, сигурен съм, че си в такава ситуация единствено поради факта, че си в България - държава в която науката едв крета, не се цени морално-социално, както и не се заплаща адекватно финансово! Може би в София в БАН има такава работа... А иначе ти ясно си казвал, че те мотивира призванието ти! И когато социално-икономическите условия затрудняват следването на призванието, се налагат какви ли не компромиси... Мотивира ме самата работа, която върша. Как я върша: какъв дух, внимание, сила, концентрация, радост и активност влагам в нея - а според тези "вложения" на момента идват и съответните "лихви" от радост и удовлетворение. После - на второ място е видът работа. Сега, при настоящата ми работа, ме мотивира двустранната жива връзка, която се създава с хората, високите изисквания която тази работа поставя пред вътрешната ми енергия, хармония, ум, интуиция, сила на волята... Мотивират ме болките на хората и опитът им, които преминавайки през съзнанието ми стават мой опит. Мотивират ме подходите, които са нужни за справяне с тези болки, тоест интересът ми към работата със съзнанието. За парите - честно, вземам пари само защото съм зависим от социалната система. Вземам ги с известна доза гузност (макар и да се убеждавам рационално, че няма нужда от нея). Мисля си, че още повече би ме мотивирала работата ми ако не вземах пари за нея и че резултатите щаха да са по-добри. Но не сме в комунизма, за жалост... За да осъществя мотивацията си да работя без пари или поне на принципа "каквото е на сърце и джоб", би трябвало да съм монах... Но не съм и имам противоречия по този въпрос, защото от много години ми се иска да съм, но не ставам такъв, защото не съм сигурен в правилността на такъв избор. Разсъждавайки така, си давам сметка, че мотивацията в работата ми е тя да бъде път към Бога, към осъществяване на житейската ми мисия (колкото и малка да е тя).

ха ха - това общо взето си е житейски факт! Мъжът представлява волята, разумът, динамичната взривна сила. Как и доколко проявява тези принципи, това разбира се е различно при всеки мъж. Беше ми интересно да прочета мненията в темата. Доста са откровено негативни - горкият мъж, ах ах. Други са обаче много хармонични и позитивни. Много би ми било интересно да проследя ранните години на жените с негативните и на тези с позитивните мнения - какви са бащите им по характер и какво е било тяхното отношение към тях, какви са майките им и какви думи по отношение на бащата тези момичета са слушали и на какво отношение от страна на майките към бащите им са били свидетели... Какви са били отношенията межди родителите. Мисля си - ако има тема "жената" (може и да има, не знам) - дали мъже щяха да пишат такива откровено негативни мнения? Според дядо Фройд родителските фигури с техните взаимоотношения, характер, изисквания, правила, емоционалност, се интернализират в детето - през първите седем години от живота му и се дооформят впоследствие - интернализират се като вътрепсихична структура "суперего". В юнгианската психология това са Анима и Анимус, майката и бащата. Ако майка ти е мърморела злобничко против баща ти постоянно, какъвто и да е бил той (а ако е била и свръхизискваща перфекционистка...), или ако бащата е бил страхлив и безотговорен и т.н., ако между родителите е имало чести скандали и безлюбие, естествено че в момичето, настояща жена, ще има нелеко отношение към мъжете. Колкото и да се опитва съзнателно да бъде обективна и положителна към мъжете, такава жена ги вижда през съответните вътрепсихични "очила" - през собственото си специфично суперего, което съдържа предвербална емоционална и семантична памет, наситена с болезнено тежко отношение към мъжката фигура по принцип... Обратното, ако между мама и татко е имало що годе хармонични взаимоотношения, с нежност, обич, взаимно доверие и сърдечна интимност, в порасналото момиче отношението към мъжа е съответното - положително, естествено, с доверие и топлина. това са общи приказки, разбира се, но общо взето може би има зрънце достоверност в думите ми... Мъжете и жените са индивидуалности и всеки е различен. Колото мъже, толкова и характери. някой е силен, друг е слаб, един е страхлив, друг е смел, някой е естествен кавалер и джентълмен, друг е комплексиран и в него често избухва агресия към жената (какви ли са отношенията с майка му и как ли баща му се е държал с нея...). Да кажем, че мъжът е такъв или онакъв е свръхгенерализация. Можем да кажем какви са принципите, в които един мъж е силен - волята, логиката, редът, последователността, дисциплината. Но и тези принципи са общи. Всеки носи в себе си и двата пола, всеки е практически бисексуален. Това е твърдение не само от психоанализата, но и от анатомията - всеки има ляво и дясно полукълбо в мозъка си. Има жени с по-логичен ум от м,ного мъже, има и мъже, по-интуитивни и чувствителни (в добрия смисъл) от маса жени... като знаем, че до огромна степен мъжките качества се развиват под действието на тестостерона и че с годините той намалява и мъжът става по-женствен, а съотношението тестостерон-естроген при жената след менопаузата силно се променя и тя става по-мъжетсвена, както и че има операции за смяна на пола - хирургически и хормонални, можем да се запитаме: толкова ли е голяма разликата между мъжете и жените? не сме ли просто хора, които проявяват човешкото в едната или другата полярност?

http://en.wikipedia.org/wiki/Spiritual_intelligence В горния линк много ясно е обяснена духовната интелигентност, свързана е с по-приземените видове интелигентности. Дадени са много добре експлицирани и конкретизирани понятия за този психологичен конструкт от различни автори! Дано намерим време да коментираме!

Здравейте! Извинете за закъснението в отговора - имаше известни технически проблеми. Ревността е наистина ужасно чувство, което разяжда отвътре и гори като огън. Разбирам ви напълно! Но при вас тя е в що годе нормални граници (струва ми се), тоест болката от нея засега се издържа и е сравнително поносима. А още повече че има повод (най-вероятно фалшива тревога ) за разпалването и! Според Адлер, един прекрасен психолог, във всеки от нас се крие едно базисно чувство за малоценност, с което се справяме цял живот компенсирайки го със стремеж към успехи и контрол над живота си. Ревността атакува директно именно това най-дълбоко чувство. Ревността събужда чувството, че не сме достатъчно добри/ стойностни и затова партньорът ни е потърсил другата жена. Това разбира се най-често е пълна субективност и не отговаря на реалността! Ревността ни кара да се чувстваме като унижени, измамени, наранени, да вярваме, че партньорът ни злоупотребява с нас, лишава ни от силата, вмниманието си, обичта си, топлината си, искреността си и приятелството си! Ревността е толкова по-силна в нас, доколкото гореизброените убеждения-чувства присъстват като част от характера ни - най-често несъзнавано, в следствие на преживяванията ни през детските ни години. Как да се справите с ревността си и промените ситуацията? 1) Осъзнайте задействането на гореизброените убеждения във вас - проследете връзката между конкретната ситуация със Скайп - чатовете между съпруга ви и другата жена и собствените ви ментални установки. Вижте себе си отгоре, от позицията на безпристрастен наблюдател и осъзнайте психичните си наличности и движения. Вижте от тази позиция как прочетеното се свързва със собствените ви вътрешни филтри, порез които виждате ситуацията и как тази реакция възпламенява ревността ви - спокойно наблюдавайте целия процес "отгоре", осъзнайте го! 2) Запитайте се - до каква степен събудените чувства, че не сте достатъчно стойностна, че сте лишавана от любовта му и подкрепата му, че сте унижавана и мамена, които пораждат тази мъчителна болка и садо-мазохизма на ревността ви - до каква степен са реални? - Наистина ли не сте стойностна? - Нима не сте прекрасна съпруга и майка? - Мъжът ви наистина ли лишава вас и децата от подкрепата си, например от парите си? - Наистина ли той е безчуствен към вас? - Може би месеците на раздяла са го накарали да проведе тези разговори, дори и на интимна тематика и може би именно тези разговори са му помогнали да ви остане верен! Може би именно фактът, че ви свързва доверието ви един към друг и тази дълбока вярност, много по-дълбока от някой "евтин" чат с някоя женичка го е накарала да се ограничи само с този чат и той е бил просто предпазен вентил, за да продължи да дава цялата си истинска преданост на вас и децата ви! Разсъждавайте трезво и рационално и си дайте сметка до каква степен гореописаните механизми на ревността се дължат на реалността и до каква степен на вашите собствени психични "очила", през които виждате ситуацията. 3) Вижте положителното в ситуацията - като изпитание за устойчивостта на връзката ви, на дълбочината на отдадеността ви един на друг, като възможност за извършване на известна вътрешна работа във вас самата и като възможност за мъжа ви да бъде изцяло откровен и открит с вас, да си даде сметка на какво истински държи и определи приоритетите си в любовта в стратегически план. Обикнете го истински, в чистотата на онази тиха и дълбока обич, далеч от ада на ревността! 4) Когато извършите горната вътрешна работа, разговаряйте със съпруга си - спокойно, уверено, като излъчвате собствената си сила, спокойствие и увереност. Дипломатично помолете мъжа си за неговата искреност, изискайте я спокойно, но твърдо като основен елемент от брака ви! Кажете му, че го обичате и го помолете да прояви любовта си към вас чрез откровеността си по отношение на ситуацията с жената от чата. Знайте какво искате преди всичко - вярност физическа, вярност духовна, вярност финансова? До каква степен сте готова да направите компромис в името на брака и децата си? Кое е по-важно за вас - да запазите брака си или да имате верен съпруг? Ако е първото - ще ви се наложи да приемете някои компромиси, като съответно промените световъзприятието си, както и параметрите на свобода в брака ви - и за него и за вас. Ако искате второто, тогава границите в брака ви са ясни и при нарушаването им (верността) трябва да сте готова на съответните действия. Ако обаче останете по средата, където сте сега - тоест имате очаквания за вярност и при нарушаването им във вас се поражда емоционалният конфликт на ревността ви - тогава ситуацията е болезнено мъчителна и за вас и за мъжа ви. Така че настоявайте за искреността му и говорете по параметрите на брака си - и бъдете готова за развръзката, в смисъл имайте ясна представа за приоритетите си в любовта, семейството и отношенията ви с мъжа ви - сега сте на един психичен кръстопът. Поемете в правилната посока - вие решете коя е тя - спокойно, с ясно съзнание и откровеност със себе си! Има какво да се каже и говори с вас, но като коментар на едно писмо мога толкова да кажа. Ако има нужда от по-сериозна работа, в Испания има чудесни семейни консултанти, сигурен съм. Бихме могли да общуваме и през скайп - вижте в сайта ми. Подходете дипломатично към мъжа си, покорете го с женската си нежност и сърдечност - тогава той ще ви се разкрие естествено и напрежението ви ще изчезне! С уважение: Орлин п.п.: В горния отговор не претендирам за пълна точност и изчерпателност - той е просто отговор на вашите няколко реда.

Здравейте! Караниците между майка ви и баба ви когато сте била малко момиченце (а може би и по време на бременността на майка ви) са оставили отпечатък върху емоционалния ви живот. Заложили са известна емоционална лабилност във вас. По начало мама е съществото, с което всяко дете има най-силна емоционална връзка в ранните си години – качеството на тази емоц. Връзка се превръща в собствения емоционален живот на детето. Бащата пък най-често е образец за формиране на разума и волята в децата си. Доколкото разбирам от писмото ви, вашият проблем е предаден именно по женска линия. Вашите две майки: родната и „старата ви майка” (баба ви) с караниците си са поставили началото на емоционалната амбивалентност, лабилност у вас, изразена в променливите настроения – циклотимия. Създали са липса на доверие в собствената ви емоционална свързаност с другите, неувереност в себе си, чувството за вина при конфликтни ситуации (сякаш вие сте виновна за ставащото), недоверие в хората – чувството, че не получавате тяхното разбиране, приятелство, подкрепа, че сте изоставена и сама и усещането, че хората ще ви навредят и ще злоупотребят с вас; чувството че не сте достатъчно качествена при общуване. Това са несъзнавани познавателни схеми, които тровят живота ви и причиняват емоционалните сривове и тревожността от контакти. Циклотимията (лабилно настроение) е леко афективно разстройство и прогнозата при терапия е много добра! Терапевтичните линии биха били един постоянно задълбочаващ се анализ на живота и психиката ви, осъзнаване на зловредните сублиминални познавателни филтри и реструктурирането им – чрез рационалното им овъншняване (експлициране) и свързването им с обективната реалност, което ги обезсилва; засилване на връзката с дълбинния Аз, това вътрешно ядро на психичния живот (чрез медитация, визуализация, молитва); създаване на алтернативни познавателни схеми – чрез подходящи позитивни утвърждения като фон в ежедневието ви, както и чрез т.н. познавателно реструктуриране. Въпросното реструктуриране е мощен метод, като употребата му според проучванията е равносилна на приема на лекарства! Проблемът ви е реално решим – препоръчвам ви да се обърнете към подходящ терапевт от вашето населено място! С най-искрено уважение: Орлин П.п.: горната обратна връзка е на базата само на писмото ви и не претендира за изчерпателност, правота или пълна точност.

http://en.wikipedia.org/wiki/Intelligence Ето линк за интелигентността - отдавна са я анализирали людете.

Какво е духовната интелигентност? Как се развива/ придобива? Нужна ли е на отделния човек и обществото, важна ли е? Какви са връзките и с рационалната, емоционалната и социална интелигентности?

Колкото и да съм скаран със статистиката - тези факти карат сърцето ми да пее! :) Защото потвърждават правилността на собствените ми житейски избори. Освен това сега черпя опитност от реални примери за хора (с които работя), пожертвали стратегическия глас на душата си с нейните насоки за призванието в живота в дългосрочна перспектива. Пожертвали ги в името на тактически (парите сега) интереси. След 20 години такава жертва тези хора сега имат дълбоки психически проблеми, загуба на връзката със Себе си, с радостта от живота, спонтанността, чувството за красота, естественото доверие в живота и Себе-увереността си... При някои това "слиза" до рак, при други до други физически болежки. При трети до дълбок песимизъм, черногледство, тревожност и депресивност! В тази връзка една жена, с която работя ми разказа сън, сънуван преди много години: "Бягам по красива поляна, приятно ми е, светло е! Над мен в небето виждам да лети бяла птица! тя се приближава и става все по-голяма. Точно над мен е - огромна е. Чувствам се уютно вдъхновена и щастлива с нея. После сънувам себе си в една малка стая, в полумрак. Държа в ръцете си клетка със сив гълъб в нея. Знам, че това е тя - същата птица. Клетката се стеснява, обгръща гълъба отвсякъде и го смазва. Кошмар, ужасно е! Събуждам се разплакана!" Тази жена е изключително интелигентна и дълбоко духовна, с призвание и талант, които не е послушала - в името на избор "А" от горния цитат! Сега е душевно и физически болна и нещастна! Разбира се, всичко е опитност и никога не е късно да се събудим, а натрупаният негативен емноционален багаж и зловредни когниции съзнателно да послужат като гориво на възродилото се вдъхновение!!!

Привет, Макс! Преди не много време имах зверски проблеми със съня. Сега спя много добре. Ако обаче сега ми предложат работа на смени, за каквото и да е заплащане, престиж или колкото и да е интересна, ще откажа! Една от причините за безсънието ми беше дезадаптацията на биологичния ми часовник - работех дневна, нощна, дневна, нощна ... години наред, в Б-я и после в чужбина. Общо около седем години. Някъде петата година от такъв "качествен режим" на живот биол. ми часовник кликна по някакъв начин и се оказах напълно неподготвен в ада на инсомнията. Никога не съм си мислил, че точно на мен може да ми се случи - преди това спях навсякъде и то дълбоко... Сега се нормализирах, но само с подходящ режим на живот - спя нощем! Това, че нощните смени при мен са докарали безсъние, не означава разбира се, че при всеки това ще се случи - много хора цял живот работят на променливо работно време и са о'к. Но определено шансът за бъдещи проблеми със съня при продължителни днвно-нощни работни смени се увеличава силно! Ако имаш възможност и право на избор - просто откажи нощните смени! Ако продължиш - методите ти ги знаеш - движение, дишане, медитация. Сигурно хората ще ти препоръчат някакви чайове също. От друга страна, когато сънят е здрав и организмът не е изтощен от безсъние, подобни нощни смени могат да бъдат прекрасна възможност за медитация, като съзнанието естествено влиза в много мистично състояние, дълбоко, дълбоко. Тялото автоматично релаксира максимално, дори и прав да си, а умът се потапя дълбоко навътре - много приказно е. Аз съм го преживявал многократно по време на караули в казармата, както и после в работата си!

Науката за кирлиановата фотография. Има линкове и след страницата - долу.

Преди няколко месеца прочетох, че учени изьследователи се "захванали" да проучват кирл. фотография. Установили, че засниманото няма много общо с аурата, а представлява водните фини изпарения около кожата. тези изпарения разбира се се променят при различно емоц. и физическо състояние, но едва ли имат много общо с реалната аура. При тестовите снимки във вакуум и следа от подобна "аура" не се виждало. Тези заключения върху кирл. фотография разбира се не доказват, че няма аура, а само че засега нямаме истински добър научен метод за визирането и.

Веселине, това което пишеш е супер интересно! Разкажи още за статията или дай линк към нея - много е ценна! Някой може ли да разкаже накратко за имунната система - къде са главните лимфни възли, как действа и т.н.? Много интересно - психоневроимунология! Как психичният ни живот е пряко обвързан с ендокринния и имунния ни живот. Асаните и дишането сами по себе си въздействат пряко не само на опорно двигателния ни апарат, но и на нервната система. Дишането е междинно звено между психиката (съзнанието) и физическия апарат на мозъка, нервната и имунната ни системи. Различните дихателни упражнения директно променят съзнанието, зареждат с енергия, имат мощно действие върху отместване на центъра на самосъзнание от болестните установки в хармонията на Аза. Бхастрика/ холотропно/ ребъртинг дишането например чрез промяната на невромедиацията която предизвиква вкарва човек в преживяване на лечебен процес - връзка с висшия Аз/ свръхсъзнанието и катарзисно преживяване на подсъзнателните конфликти, трупани през целия живот. Медитацията в чист вид реорганизира навиците, зад които стоят невронни мрежи, образува нови невронни връзки - субективно свързва със свръхсъзнанието. При медитацията, както и при дишането (обикновено се изпълняват заедно) въпросният психоендокринен процес се наблюдава и е проследен научно - болестните емоции, причинили заболяване като рак например се осъзнават и вливат в потока на свръхсъзнанието, на тази радост, светлина и сила отвътре. Психотерапията, която не е нищо ново, а си е древна йога практика, променя също и вредните мисловни модели, които пораждат негативните неадаптивни емоционални реакции. Зад всичко това стоят мозъчни процеси - преразпределение на невронните връзки, промяна в невромедиацията. Лимбичната система, която процесира емоциите е висшият регулаторен център на ендокринната, автономната нервна и имунна системи. Емоциите на лимбичната система пък се подчиняват на висшите корови зони, които са център на мисловната, волева и интуитивна дейност. Когато с помощта на психотерапия, медитация и визуализация вредните мисловни модели се променят, а връзката с АЗА се възстанови, вредните болестни емоции се разтапят в океана от мъдрост и светлина, с който сме направили връзка отново. Къде остават болести като рака тогава - ами разтапят се яко дим - те са изпълнили ролята си да дадат алармен сигнал, че е нужна известна вътрешна работа и когато работата по ментално, емоционално осъзнаване и промяна се извърши, болестта си заминава. В йога от древни времена важна практика е посрещането на слънцето - вършено заедно с дишане и медитация, процесът на ресвързване с висшето в нас се ускорява многократно - а зад взирането в слънцето стоят също мозъчни и ендокринни процеси! Йога е една от най-мощните лечебни системи с богат спектър от терапевтични практики, действащи на всички нива от човешкото същество!

За аутизма: http://bulgarian-psychology.com/index.php?...1&Itemid=10 http://www.autism-bg.hit.bg/ Уикипедия http://www.bulsite.com/index.php?option=co...74&Itemid=9

Каквото и да напиша, ще бъде общо - за да се проследят причините, трябва да се говори със самия човек, да се познава семейството му, навиците му, реакциите му... Общо - при мъжа емоционалната лабилност често е резултат от секса, употребяван неправилно или прекомерно. Общо взето действието му е по-силно и директно върху мъжката психика, отколкото върху женската, а зад това стоят ендокринни и мозъчни процеси. Второ, възможна е генетична предиспозиция за лабилността. В случая вероятно хистрионните и социопатни характеристики компенсират тази лабилност. Той кое дете поред е - може би последно?

Хората на изкуството са маята на обществото. Изкуството в различните му форми е връзка с творческата природа на живота. Хората на науката са лявохемисферно центрирани, а тези на изкуството - дяснохемисферно. Някои успяват да съчетават и двете и това са най-хармоничните хора.

Характеропатиите не са болести в общоприетия смисъл. Една огромна част от ръководните позиции например са заети от нарцистични личности. Те се грижат чудесно за службите си, включват колектива в нарцистичното си его, будят възхищение с привидно силните си характери (всъщност просто не ги вълнуват преживяванията на изключените от нарцистичния им кръг). Нарцистичните личности често са имали трудно детство и нарцисизмът им се явява защитна реакция на оцеляване. При психопатиите решенията са нелеки. Тук краткосрочната ориентирана към решение терапия просто не действа при тях (или просто им помага да задоволят психопатията си). Това са устойчиви характерови черти, които дори не са съзнавани от носителите им. Пречат на другите, но не и на тях самите. Човек с характеропатия ще потърси терапия не за самата си психопатия, а най-често за депресия. И като причина за депресията разбира се на характеропатът му е виновен всеки друг, но не и личностовите му черти. Терапията с такива хора е много изискваща и продължителна - пет и повече години. Най-подходящата терапия е дълбинната (експлоративна) - психодинамична, юнгианска, райхианска - въобще аналитичните терапии. Част от клошарите са психотици - с някаква форма на шизофрения, шизотипно или шизоафективно разстройство. Тези без налудности, които са клошари по собствен избор (а не временно поради финансов колапс) ми се струва, че имат доста от характерситиките на шизоидния характер. Виждал съм клошари, предимно по-млади, с що годе нормално мислене, желание за социализация, но със завишен нарцисизъм. Завишен дотам, че липсата на реализацията му в социума ги е невротизирала и депресирала дотам, че не са успели да се включат в него. Други клошари са псевдо такива и просто "работят" клошарство -просят и някои заработват добре. Значи, пет групи: - психотични личности (с налудности, халюцинации...) - временни клошари, останали на улицата поради финансови причини - те ще направят всичко, за да се върнат в социалната система - шизоидни личности - това е ядрото на клошарската прослойка - нереализирани нарцисисти - професионални псевдо клошари

Според мен определени участници във форума отдавна нарушиха повечето от правилата, изрично заявени като условие за участие. Форумът е за развитие на съзнанието, а не за словесна мастурбация, задоволяваща нарцистично-параноидни характеропатии... Дори самото съществуване на теми като "словесен дуел" е доста встрани от по-ядрения дух на учението на патрона на форума. Но подобни участници подобно натрапчиви програми-паразити задоволяват личностовите си разстройства и извън предвидените специално за тях теми и създават атмосфера, която напълно задоволява собствените им психопатни качества. Колкото повече човек се "хваща" на словесните им кукички, толкова повече характеропатията им бива хранена и угоявана. Интересното е, че при психопатиите, подобно на психозите, има пълно отсъствие на съзнание за патологията. Друга характеристика на психопатиите е, че носителят им се чувства напълно комфортно с тях, а за напрежението, хаосът и гадостта, които създава непрестанно просто с присъствието си, вини всеки друг по всякакъв начин, но не и себе си. Преди време един от участниците тук дори отвори тема за спора. По поведението на подобни участници човек може да състави прекрасно учебно помагало за личностовите разстройства, в случая нарцистично-параноидна характеропатия... Другояче погледнато, такива личности могат да бъдат разглеждани като енергийни вампири. Честно казано, ако този форум ще го бъде в същностната му функция и дух на великото име, което носи, са нужни по-твърди мерки. В психотерапията е добре известно, че терапията на психопатия изисква четири пъти повече време и усилия от тази на невроза...

Вижте този блог: http://mainquestions.blogspot.com/ - какво мислите за тези разсъждения? Според автора на блога, около 2012 г. ще има глобални катаклизми - наводнения, липса на храна, питейна вода, както и силно въздушно замърсяване. Звучи апокалиптично и се надявам да не е права поне за срока - за процесите обаче струва ми се, че има право!

Това, което казваш Донче, че добротата и компромисът са вроден механизъм за оцеляване при адаптацията в средата (ако съм те разбрал правилно) е интересно! Те са може би "третият избор" - нито борба, нито бягство, но еволюция! Според мен добротата, както и любовта и щастието, са преди всичко състояние на съзнанието, обусловено от правилен психоемоционален живот. А зад тези състояния стои биологична база (хормони, биоенергия /прана, оджас/), която пък се придобива чрез начина на живот - навици и т.н.

Светът е вълшебен - за този който използва не само лявата си мозъчна хемисфера, но и дясната, както и слуша СЪРЦЕТО си! Горната снимка на Вальо ме наведе на мисли за съвременната често бездушна наука, изследваща отраженията на нещата. А в същото време всяко дете или домакиня има повече връзка с онази вечна приказна наука на целокупния живот, която обхваща цялата вселена и носи приказност и свързаност с космоса! Светът е вълшебен, животът е приказен!!! Хари Ом !!!

Миролюбието и миротворчеството са същата енергия на страха и агресията, но сублимирана от еволюцията (през огромни периоди от време) или от съзнателната воля. Да говорим за миролюбието без да говорим за агресията е все едно да говорим за светлината без да споменем тъмнината. Агресията, страстта, страхът са горивото в нас. Според Йогананда да речем, древните мозъчни структури са склад за енергията. Те произвеждат и всички животински нагони и страсти в нас. Езотерично погледнато, астралното поле освен сфера на желанията се явява и витален склад (Ауробиндо Гош). проблемът ни сега е, че сме прекъснали естествената връзка между нагонните си прояви и истински човешкото в нас - да го наречем миротворчество. И това води до разпространената в света агресия, насилие и оскотяването, йкоето се наблюдава заедно с проникването на новото съзнание при една сравнително по-малка група хора. Когато тази връзка се възстанови, ексцесиите на насилието (нездравата агресия) ще се превърнат просто в тласкаща творческа сила на доброто и творческото начало, на висшата човечност и съзнание неограничено от затвора на невежеството. Относно линковете за миротворчеството: в настоящия сайт има бутон "лекции" - там миротворчеството е прекрасно обрисувано! Респект!

Теории за агресията Детската агресия Ценен текст за агресията Здравейте! В горните линкове има добри систематизации на психологическите становища за агресията - социална, междуличностова и интраперсонална. Съвсем не всяка от съвременните психологически теории и авторите зад тях застават зад хипотезата за генетичната и инстинктивно вродена етиология на агресията. Моето лично мнение е, че се раждаме с вроден мозъчен и хормонален апарат за производство на агресия/ страх (двете са противоположните лица на една и съща монета). Имаме чисто инстинктивен нагон към смъртта, към разрушението - като еволюционно наследство. На тази позиция застават повечето биологично ориентирани психиатри, когнитивни психолози и етолози (етологията е наука, която сравнява поведението на животните с това на хората). Това, че имаме такъв апарат не означава обаче, че трябва да сме негови роби. Над него са надстройките на неокортекса, който има необятни възможности, които тепърва ще развиваме. тези висши мозъчни зони (психологически погледнато - свръхсъзнанието) все повече ще влизат в ролята си на господари над древните мозъчни импулси. Не че агресията ще изчезне напълно, но ще бъде впрягана много по-лесно и превръщана в съзидателност! Според мен сега проблемът е социален, както казах по-горе - за ценностите и глобалното невежество, диктувани от политически и икономически сили от високо ниво...