Орлин Баев

Ако така се провеждаха експериментите както в това предаване... язък за науката и учените ... Експериментите се провеждат в тихи, изолирани от шум и стрес лаборатории и със сигурност не са наблюдвани от няколко милиона зрители. Експериментите са прецизно съставени, а експериментаторите са неутрални към резултатите. Защото са учени, а не шоу водещи или зрители. Обикновено експериментаторът провежда експерименти, които най-добре съответстват на личните му интереси, на това, което го вдъхновява и вълнува. Когато се провеждат експерименти с необикновени когнитивни способности, провеждащият ги със сигурност се вълнува от тези способности и има известен афинитет към тях. Тоест не е скептичен повече от научно изискваната обективност. Но - никой няма да се занимава с нещо, което не му е интересно и което отрича. Говоря от собствени наблюдения! За оценяването на същественото и значимото - това по принцип си важи за цялостното ни познавателно равнище като хора. Не само в науката, но по принцип.

Правенето на експерименти с ясновидци е напълно възможно, да. Но друг е въпросът сега дали аз ще тръгна да се занимавам с това. Това, че си позволявам да отделя време за да изразя мнение и мисли в този форум нима ме ангажира с конкретни обещания по въпроса? А и такива не съм давал ! За последното изречение във връзка със стимулните материали при провеждането на когнитивни експерименти: това няма нищо общо с моята личност, моите разбирания и моите желания. Има общо със стандартите по провеждане на познавателни експерименти, каквито се практикуват в познавателната (когнитивна) наука. Ако ние в Б-я не знаем нищо за нея, това си е за наша сметка. "Когнитивната революция" тече вече около 50г., в развитите държави вече рядко дори се използва гръцката дума "психология". Новото име на съвременната научна психология е '"Cognitive Science". В развитите държави постановките на тази познавателна наука отдавна са навлезли в бита на хората - например знанието за когнитивната архитектура, автоматичните мисли, правилата и допусканията, когнитивните схеми/ сценарии, дългосрочната епизодична, семантична, емоционална декларативна памет, процедурната памет, работната памет и вниманието, метакогницията, въпросите по вземане на решения, мисленето (аналогия, дедукция и индукция), процесирането на емоциите, когнитивната невронаука, когнитивното моделиране и т.н. и т.н. Това е интердисциплинарна наука, ядрото на която е психологията. В българия наистина малцина са чували за тази наука, което е ... интересен факт. Та тази наука има критерии за провеждане на когнитивни експерименти - това е дълга тема и едва ли мястото и е тук за разискване. та в такъв смисъл разсъждавайки в цитирания от теб постинг съм споделил, че е нужно експериментите да бъдат ясно конкретизирани и внимателно обмислени, да имат добър дизайн. Иначе просто не са приемани за валидни и точка. Моите желания тук имат място единствено в съставянето на подходяща хипотеза и качествен дизайн на експеримент - ако реша да правя такъв. Защо не решавам, това е друг въпрос... Още нещо: в науката НАИСТИНА има безпристрастност. Поне при серизоните учени. А такива има немалко. Тоест към дадена хипотеза се подхожда непредубедено, от позицията на една отстранена наблюдаваща отвисоко когниция, надемоционална, в смисъл над обикновените пристрастия. В такъв аспект разглеждан, един учен е много подобен на един медитатор, но на по-приземено ниво. Аз също познавам т.н. ясновидци, не един и двама. Дори съм добър познат с някои. И никъде не визирам някакви учители. Информацията се филтрира през вътрешните филтри и всеки вижда това, което иска да види в края на краищата, а ако не съответства с познавателната му система и ценности, вижда казаното пречупено. говоря принципно. Добри дизайни на експерименти в тази насока съм сигурен, че има, както и чед могат да бъдат създадени такива, без да се "провежда електричество през парче дърво...", ако не се лъжа за примера ти. Възможно е да бъде предоставено нужното спокойствие на потенциалния ясновидец, както и експеримента да бъде провеждан от човек, вярващ в ясновидството, ако допуснем, че неверието могат по някакъв квантов (или мисловен или какъвто и да било начин) да попречат на Г-н/ г-жа ясновидеца. Пак казвам: аз самият вярвам в неограничените способности на човека, включително съм готов да допусна и възможността за ясновиждане. Аз самия преживявам ежедневно малки "съвпадения" от типа на телепатия с близките до мен хора и т.н. сички го правим. Когато говоря з акогнитивната наука, по никакъв начин нямам намерение да ви я представям или да я защитавам, нито да я представлявам. тя няма нужда от това, аз също. Просто стана дума за научния поглед към асновидството. тъй като то е функция на познавателните ни процеси, с него се е занимавала познавателната наука. Ако си направя труда да ровя, ще нямеря детайли за експериментите и защо практически всички са неуспешни и оттогава когнитивнта наука практически не се занимава с тези феномени. Но длъжен ли съм да прав ятов аровене - не, освен ако не преценя, че имам нужда да го направя. Във всеки случай, ако си мислим, че видите ли, всеки един такъв експеримент е бил провеждан от учен неверник или пък че е бил с крив дизайн, това ще бъде изкривено филтриране на информацията според очакванията ни. Поздрави!

Споко бе човече божи - нищо не искам да ми доказваш, нито пък аз на теб, мисля си и внасям частта си в гозбата на живота. Ами според мен има нужда от такова свързване. Иначе пропастта ще си стои и ще расте. А е нужна цялостност, поне според мен - цялостност между ум и сърце. Ако мистицизмът е сърцето, то науката е умът. Примерът за плюса и минуса е добър. А напрежението го има при това свързване, така е. И не винаги е градивно. Защото има голяма съпротива от страна на науката, голямо рационализиране (като защитен механизъм) и изтласкване на цялостта на познанието в несъзнаваното (тоест на мистицизма). Свързването на езотериката със съвременната наука засега не е желано. То прилича на катарзисно преживяване, преживелищно осъзнаване. Но науката не го иска, прекалено е слаба и тясна засега, за да го приеме. Затова се фиксира в инфантилен материализъм. Макар, че и в него има добри страни, както писах по-горе . Такова свързване правят да речем Станислав Гроф, да речем Кен Уилбър. Все още са живи и двамата, макар че преминаващото през тях негативно напрежение идващо от научната общност е голямо. Но те само му се радват в интерес на истината. Не, не визирам стандарта. Именно за българските учени и именно за когнитивните учени, с които често общувам говоря. те не са богати и нямат практически никакви финансови привилегии, а експериментите си правят практически без пари, за разлика от американските си колеги. А са ведри и приятни хора, защото въпреки специфичната си визия за света имат много изострена метакогниция, самосъзнание, чрез което поддържат високо осъзнаване на процесите в ума си. Тези познавателни учени експериментално разучават когнитивните (познавателни) наличности в човека и експериментално са стигнали до тънкостите в движенията от мисък към чувство към действие. И не само това. Аз съм се изумявал как когнитивната психотерапия в основата си е идентична с постановките на учителя Беинса Дуно например. Няма разминаване, няма противоречие, напротив - в ключовите моменти от разбирането на психичните процеси нещата са идентични! За безумните експерименти - какво предлагаш, да върнем нещата до църковното разбиране за "неведоми са пътищата божии"? А кога ще знаем, мъдреем и растем? И защо да са безумни? Аз ти говоря конкретно - например за когнитивните експерименти в НБУ... те са първо евтини и второ, доста проникновени. Аз само мога да се радвам, че имам възможност за допир до това знание. и то по мои наблюдения не противоречи, но само научно нвлиза в законите, дадени отдавна. Представелява личното преживяване на човечеството на тези (в случая психични) закони. Вярно, че има и по-директни начини. Аз често се чувствам в когнитивната наука като птица, която трябва да копае тунел, за да стигне от точката А до точката Б. А може просто с един замах на крилата си/ мисъл да е в тази точка Б. Но за това писах в предния си пост. Затова и нуждата от съвместяване на двата подхода я има! Според мен, разбира се, лично становище само. А ти не мислиш ли, че измежду тези помагащи професии и техните специалисти е възможно да има и истински честни и работещи работата си от сърце хора, които наистина са посветени на помагането? Хора със сърца, живи сърца и призвание и състрадание... Във всеки случай нуждата от такива помагащи професии е обективна реалност и не хората които ги работят са причина за болките в света, според мен ! Респект! Тъй като се отклонихме в интересни според мен, но различни от "виждането" разговори, може би последните постове могат да се преместят някъде в темите за науката или за "съвременната и езотеричната психология" например... Само предложение - приятелско и смирено! :) Модераторска бележка: Това и следващите две мнения са преместени от темата Ясновидството

Ами не съм тръгнал да правя експерименти, споко. А не съм тръгнал, защото много преди мен са правили такива, както писах по-горе, а резултатът е бил не по-голямо познаване от случайността. Ако обаче бях решил да правя експеримент, стимулният материал е нужно да бъде конкретен. Дали провеждането на контролирани експерименти е в разрез със законите на божественото чак пък дотолкова? Позоваваш се на велики Учители, но те именно твърдят, че науката е нужна и важна. Една наука от нов тип, с по-широка визия и съзнание. Преди година записах "Когнитивна наука/ психология" в НБУ. Направих го с добри намерения. После съжалявах многократно, защото се чувствах като жаден пътник в пустиня. Спря ми всякакво творческо вдъхновение, просто умря някъде между редовете на статиите в стил АПА (american psychological association). Но все пак продължавам да си мисля, че пресичането на тази научна пустиня си има мястото в живота ми стратегически погледнато. И не от позицията на егото ми, а от тази на цялостната ми личност (Селф, Аз). Продължавам да чувствам, че Господ (съдбата или както да го наречем) не случайно ме е сложил точно в тази аналогова логична силиконова когнитивна сахара. Преди само година горното мнение (на Никола) спокойно можеше да бъде мое. Дори може би ще излезе една моя книга на тема "Трансперсонална психология", където критикувам научната психология и когнитивната наука. Сега обаче когато искам или не навлязох в научния скептицизъм и здрава логика, се убедих в друго. Има нужда от МОСТ. Има нужда от хора с достатъчно широка визия и съзнание, с интегрална когниция и обемащо сърце, които да свържат науката с мистицизма (с религията, езотериката). Учените от една страна са стъпили здраво, много здраво на земята. Логиката им е желязна, експериментите стоящи зад заключенията им са наистина трудно оборими, подпомогнати са от статистиката, без помощта на която много разлики се пропускат. Аз лично тази статистика така и не я научих, защото имам зверска съпротива против нея и разчитам на колежките си за прилагането и ... Но е важна и все повече я уважавам. Учените обаче в същото време могат да поразят хора като пишещите в този форум с ограничената си визия, с материализма си, със самооковаването си в рамките на рационализма. А знаем, че не всичко е проследима логика. Това само по себе си е голям въпрос - според мен т.н. духовни процеси и нива също са логични, но просто възможностите на нашата логика и съзнателност са малки. Но както и да е. Та тези учени са едни доста ведри и щастливи хора, живеещи в своя много детерминиран и ясен свят. Рядко учен е депресиран или невротизиран - логиката му бързо намира сривовете в мисълта му, които причиняват кривите мисли и на свой ред негативни емоции. Установих вече от собствен опит, че това е една прекрасна позиция на съзнанието. Прекрасна е, защото си стъпил много здраво на земята, върху законите на логиката, които движат социалния (американската психология за разлика от българската се развива от 150г. и проследява логиката в социалните процеси) и физически живот. А не е прекрасна тази наука поради факта, че освен краката, и главата на учените е под земята... образно изразявайки се! Тоест не виждат, чувстват и приемат нищо излизащо извън собствената им логика и твърди доказателства, получени чрез контролирани експерименти. В случая говоря не толкова за науката като цяло, а за когнитивната (познавателна) наука. Този подход в крайния си вид според мен е симптом на една себенеувереност, липса на вяра в себе си и живота, в собствените си възможности и безграничност. И тук поставяме диагнозата "редукционистичен материализъм"! От друга страна, езотериците са хора с дълбока връзка със себе си, с вяра в собствените си безгранични възможности, хора с широка визия. Добре летят на крилете на вдъхновението си, във вятъра на поетичните си пориви и надлогичния си (или по-скоро паралелно логичен) устрем. Силата им е в небето... На учените обаче силата е на земята. Сам по себе си и единият и другият вид познание е половинчат. Науката лесно се превръща в груб редукционизъм, а мистицизмът (сборно говоря, въпреки, че знам разликите между окултизъм и мистицизъм) в отнесеност и заключения на базата на прекалена субективност, която не винаги е реалност (фина или каквато и да е), защото е виждана през филтрите на виждащия, винаги не съвсем прозрачни (образно казано). Аз самия се чувствам в свои води в безкрайния океан на езотериката - именно защото е безкраен и директно свързан с целия космос и живот. Но, както казах, оценявам и научния подход. Въпросът е да се ползва човек от добрите страни и на двата подхода и да се предпази от негативните. Затова избирам да използвам научния подход, логика и визия като ИНСТРУМЕНТ. Без да се отъждествявам с този инструмент. А безкрайното море на другия тип познание е винаги в мен и успоредно с логичния научен инструмент присъства в цялостната ми когниция. Аз го мога! И мисля, че и двете полета - тежката твърда земна наука и езотериката могат много да почерпят едни от други. Всъщност, познанието е едно! Да, няма нужда да се съобразяваме. Но можем да ги разберем, да видим добрите им страни, да се фокусираме върху тях и така да се обогатим!

Да, например "В коя чаша от тези 6 чаши ще поставя химикалката след 30 секунди?" - ето един експеримент, за който казва Диана. Конкретно и простичко - но така работи познавателната наука. А и нали великото е в делничното, защо не? Диана, защо не я пробваш тази жена (предполагам, че е жена)! Аз при тези при които съм бил все съм ходил с вяра и каквото и да са ми кажели, съм го приемал с голямо уважение. Сега, в ретроспекция виждам, че наистина каквото и да са ми кажели, все тая, пак съм щял да нагодя очакванията си така, че да свържа живота си с казаното... Врачка да си на тези дни ... С горното не казвам, че не вярвам в ясновидството, но просто от известно време го гледам по-критично и реално.

Има едно лекарство: "Цистон" - в малки пластмасови шишенца, продукт на Hymalaia, на билкова основа - дали е добро? А какво стана с рейки и лечебните мисли, изпращани към болния - дали ще подейства?

Привет! 1) Доказателства различни от вярване и самовнушение и нагаждане на хипотези и резултати според искането на определен резултат могат да се получат в контролирани когнитивни експерименти. Например: виждане през стена; познаване на карти; описание на външност, характер и подробности за човек от допира до негова вещ или до самия него без виждането му; телепатия (ако приемем, че ясновидството включва и подобен разширен когнитивен капацитет) и др. За съжаление, опитът на американските учени от втората половина на миналия век говори, че статистически значим процент на корелация между "познатото" и реалността няма по-голям от случайността... Изследвани са маса ясновидци, много, но без никакъв реален положителен успех. 2) В мен би се променила степента ми на убеденост в способностите на човека в такъв вид, какъвто го познаваме. Ти говориш за прогнозиране на бъдеще от т.н. ясновидец. Но според заключенията ти той може да каже каквото си иска на базата на известно добро равнище на психология на общуването и познаване на човешките процеси и да го представи за ясновидство. А ако не е вярно, да се оправдае със свободната воля, изборът и т.н. Ако обаче свободната воля е важен фактор, все пак хипотетичният параметър съдба (карма) също има важна роля и би трябвало да дава поне главните рамки на бъдещето... Да, и тук вече говорим за разликата между леля Пена ясновидката от село "горно нанадолнище" и между човек с мъдрост и жизнен опит, разширен в по-обширен когнитивен план.

Вероятно наистина засега имаме нужда да сме закотвени в по-тясна перспектива и по-широката такава може да обърка или дори побърка много хора. Да не говорим за официалните манипулативни разбирания на познавателната и медицинска наука, обявяващи всичко, излизащо извън границите на т.н. нормално за шизофрения! В тази връзка и малко настрана от темата в момента ми минава една свободна асоциация: "Бедният човек извън нормата е обявяван за луд, а богатият - за ексцентричен!" Може би границата между психотизма и нормата е ясния разум и добрата проверка на реалността. Тази реалност, която от масата се нарича норма - грубата и примитивната, но засега нужната. Аз напоследък пообщувах с шизофреници, които от психиатрите са обявени за такива, но имат съвсем ясен разум. Просто чуват и виждат неща, които другите не долавят. Въобще, дали всеки луд е луд? И каква е разликата между гениалния учен, който вижда цялостната широка картина наистина всеобхватно и онзи малкият къртикоподобен лабораторен учен, който мисли в обсега между хипотезата и посредствения си експеримент? А каква е разликата между ясновидеца и шизофреника? Някой беше казал, че разликата се състои в това, че ясновидецът е достатъчно умен да не споделя преживяванията си със специалист по ментално здраве (психиатър, психолог...). Това е донякъде шега, разбира се. Още нещо в тази връзка: "Докато ти говориш на хладилника, всичко е наред, но когато хладилникът започне да ти говори, това се нарича шизофрения!". Ако се замисли човек, погледнати през призмата на съвременните критерии за психично здраве, норма и патология, повечето пророци, духовни учители, водачи, мистици и окултисти спокойно могат да бъдат вписани в строен табличен вид в графата психотизъм и различните форми на шизофрения. Като се замислих наскоро над това и чак се сепнах... Нали си има международна класификация на психичните патологии(МКБ-10, DSM-IV - съответно за Б-я и Щатите). Та, ако човек поставя диагноза според МКБ-10, то практически всеки духовен Учител, ясновидец, окултист и мистик могат да се диагностицират като шизофреници с налудни когниции и халюцинаторни преживявания... И все пак, има си едно негласно споразумение между тази съвременна наука и народните вярвания в духовното и за това много не се говори. Роберто Асаджоли, италиански психиатър, психотерапевт, създател на терапията "психосинтез", говори за разликата между психично заболяване и духовна визия, ясновидство, религиозни преживявания. В руските сайтове (тук във форума има тема с тях) има негова книга по въпроса. За съжаление той не е приет за авторитет, бидейки представител на трансперсоналната психология, която не работи с твърди експерименти и доказателства... Има ли ясновидство? Аз лично съм склонен да стъпя здраво на твърдата почва на съвременната наука, но все пак да оставя една вратичка, дори портал за безпределното, за безграничните възможности на съзнанието, за вечността и звездните искрички на оня безпределен космос, засега действащи в мен заобикаляйки обикновената логика... Има хора, представящи се за ясновидци, които умело владеят психологията на общуването и смело сугестират и припечелват от вярата на хората. Но може би има и истински ясновидци. Чувал съм за Ванга например. Преди време четях доста за тези въпроси, за ясновидството от различни степени... Но - вярвам предимно на доказателства и затова имам нужда да общувам с такъв истински ясновидец, за да се убедя в способностите му. Засега личният ми опит с хора, представящи се за такива, е противоречив. Забиват ти нещо в съзнанието и по принципа на "самоизпълняващото се пророчество" несъзнвано действаш така, че да се случи "предсказаното". Но, това е само моят опит. Вие познавате ли ясновидци, но не от тези, които "продават трохички ясновидство", а от другия тип, контролирания, съзнателен и от "по-високо" черпещи визията си?

Здравей, Никола, С това момиче бяхме заедно само два месеца. Като във всеки друг и в нея доброто и другото бяха смесени. беше расла в семейство с постоянни скандали, развод, баща пияница. Макар и супер приятел, когато се сближи човек с нея, тя реагираше според моделите, заложени в нея - недопускане на емоционално ниво, скандал, отблъскване и агресия, свръхкритичност. Като прибавим към това, че беше станала реститутка на много имоти, въпросните и модели допълнително се подхранваха от свободата на парите. Доколкото знам, кара я на модела смяна на гаджета през месец, два, по-малки от нея момчета с 10-15 години. и като се получи сближаване отвъд единия секс, сблъсък, отблъскване и до тук. Но имаше и някаква мъдрост в нея - природна, естествена. Изразяваше обич например към бездомните кученца - носеше им храна и им се радваше. Но към хората не можеше, поради моделите в нея, че ще бъде наранена, че другият е лош и защита чрез дистанция и критичност... За мъдростите и, които си цитирал по-горе: донякъде е права. Но според мен по-добрият е третият вариант - Любовта в теб самия. Тогава другите два варианта (секс или духовност) стават еднакво възможни.

Осъзнато сънуване се получава при хипноза. Или при ребъртинг дишане, комбинирано с водене. Според изследванията в областта на хипнозата пряката връзка между дълбочината на индуциране на хипнотично състояние, различно от неосъзнат сън, е въображението! Колкото по-ярко визуално въображение има някой, толкова по-лесно потъва в хипотаксия (средно дълбока) и дълбока хипноза, в която се случват и осъзнатите сънища. Това се отнася и до авто-хипнозата, каквато според мен може да се нарече "изкуството на осъзнатото сънуване". По-добро визуално въображение, по-лесно случващи се осъзнати сънища. Според мен интроверсията също играе роля, но за тов аняма научни потвърждения. Аз да речем имам нормално въображение, но не супер ярко, както при други, най-често жени. Осъзнати сънища имам при безсъние, когато съм някъде между сън и будно състояние, блокирал по средата, някъде в тета мозъчни вълни. Едновременно буден, но и дълбоко вътре в себе си. Често съм така, което не е много приятно, защото наистина пържи мозъка и бръчките под очите растат. Но осъзнатото сънуване тогава е нон стоп, като възникващите образи се преживяват в пълно сузнание, или бързо се сещаш, че сънуваш. Но е толкова различно от здравия дълбок сън, че самия ти не можеш да разбереш, че сънуваш и си мислиш, че просто някакви образи виждаш. Гранично състояние е. Но е неприятно (особено след такава "осъзната" нощ) и не го пожелавам никому. В такова състояние обаче наистина можеш спокойно да променяш, да дезайнираш вижданото, включително емоционалното му преживяване. При мен въображението не е кой знае какво, защото съм доста кинестетичен тип и обикновено по навик тръгвам към медитация, към осъзнаване без визуално преживяване. Кофти е, че такова състояние не води до почивка, а "пържи" мозъка, поне при мен така става. За смекчаването му съм пробвал релаксация, дишане, авто реструктуриране на сублиминалбите сценарии, качващи състоянието на "нащрек", "изохкване" на напрежението, изтичането му и т.н. Но основно се причинява от базисна тревожност, действаща на ретикулярната формация в мозъка и трудно се повлиява, освен от цялостен режим поддържан продължително време.

Като зърнах темата и несъзнавано я прочетох, като в чуване в-то го замених с ч... То в последните години сексът си стана за здрасти. С този интернет и модерни средства за комуникация що изневери и ревност и провалени бракове се индуцират, ум да ти зайде. Е, плодородна нива за терапевтите... като знам, че в едни щати 90% от браковете завършват с развод в първите три години след сключването им... както и да е. Аз съм малко старомоден на тази тема, ама пита ли ме някой... След първо чуване: 1) зависи колко си самотен/а и колко ти липсва любов. Това може да го има и при външно супер брак (привидно), 2) зависи дали си от типа "влюбчива личност", тоест дали ти липсва любовта дълбоко вътре в теб и несъзнавано търсиш да я компенсираш с външен заместител, който винаги се появява, разбира се. Но и бързо омръзва, 3) ако си хистрионна личност, се стремиш отчаяно да предизвикаш влюбване в теб - колкото се може по-бързо и от повече обожатели, толкова по-добре (виж в темата за личностовите разстройства), 4) наистина има гласове, които те карат да се влюбиш... за жените мъжки глас наситен със сигурност, сила, увереност и плътна ниска дикция, за мъжете женски глас наситен с чар, нежност и съблазън, мекота и приемане... нерядко обаче гласът се обработва и шлифова целенасочено и не винаги е показател за реалните личностови качества, които внушава.

Май наистина много хора ги виждат, но просто не всеки им обръща внимание, разсеян от рационалните битовизми. Моят опит е: 1) въртящите се бели, в центъра черни, или обратното точици. ВИждат се винаги при хубаво време, по-лесно в природата, много силно в планината. Но винаги се виждат, дори в стая на лампа, след дълбоко вдишване или серия от дишания и изтегляне на налягането към главата с помпи/ бандхи. 2) При влажно време или преди. след дъжд - вертикалните ивички (за които може би говори Ина), сякаш набраздили цялото пространство. При това не вали. 3) при изгрев или до час след това - нещо като мрежовидни нишки в пространството, сякаш всичко е свързано с всичко. ... Аз съм частичен далтонист и при горните неща цветове не виждам . Сега науката сигурно ще обяви подобни феномени за зрителни илюзии, идващи от очната анатомия... Но дали е само това? Нима всичко знаем и което излиза извън познанието ни, е винаги илюзия?

Фанатизмът - в есенция Много благодаря на всички участници в тази тема. Научих много от разсъжденията ви - благодаря ви! Извлякох това, което ми се струва най-есенциално и добавих от себе си. Липса на постъпателно движение, разчитане на мъртвата буква, липса на развитие, жив труп, липса на връзка със себе си, вкопчване в правилата, законите и рамките; сляпо следване на авторитет вместо зачитането му, но със свободно мислене; отказ или невъзможност да се види и разбере друга гледна точка; тесногръда зависимост от парадигма, авторитет, рамки и установени коловози; тревожна невротична напрегнатост, постоянно състояние нащрек за отбраняване на идентификацията с авторитет и позиция, която замества автентичната връзка със собствената вътрешна цялостност; филтриране на информацията през собствения вътрешен фанатичен пристрастен познавателен филтър; скачане към заключения и свръхгенерализации, черно/ бяло инфантилно мислене от типа добро/ зло, приятел/ враг, мое/ чуждо, наши/ ваши, правилно/ неправилно...; дълбока вътрешна неувереност, компенсирана чрез вкопчването в дадена система, авторитет, правила, норми, парадигма...; обсесивно прилепване към „правилната” парадигма и компулсивното защитаващо неувереността на фанатика цитиране на източници и авторитети; липсата на свободно независимо творческо мислене от по-висш тип; свръхзачитане на авторитет, но не и на съдържанието на информацията; затруднено осъществяване на дълбинни аналогии между различни познавателни системи, гледни точки и позиции; агресивна нападателност към „чуждото” и „различното”, липса на емоционална толерантност и приемане на различията и противоположностите; дълбока емоционална травмираност, компенсирана чрез зависимостта от идеи, авторитети и позиция; нарцистични личностови характерсистики; емоционална зависимост към авторитет и парадигма, система от знание, емоционална „отдаденост” на тази система, на когнитивно ниво проявяваща се в когнитивни изкривявания; кучешки защитен инстинкт за нападателна агресивна защита на господаря си – приетият его-идеал в лицето на авторитети и парадигма; тесногръдие; непознаване на себе си – вкопчване в спасителните сламки на норми, рамки, правила, познавателни системи, авторитетни фигури, робство на едно ригидно суперего, ригидни правила/ допускания; често искрена добронамереност в правотата на агресивната си защита на „правилната” гледна точка при получаване на перверзно удоволствие от нараняването, причинено на „друговерците”; силен съзнаван или не стремеж за приобщаване на инакомислещите към приетите убеждения; емоционално обгрижване на „своите” – приелите същата ценностна и познавателна система, но презрение, агресия или съжаление към различните; закостеняла когниция – липса на истинска независима от вече достигнатото творческа свобода в съжденията – липса на способност за творческо надграждане и пробив, на свобода в полета на съзнанието; съзнанието, тоест работната памет + вниманието е винаги до известна степен фанатично, ако е лишено от връзка с цялостната интегрална личност и способност за самосъзнание, метакогниция, полет над себе си, ако е лишено от гъвкавост в разбирането на себе си и другите, от „влизането в обувките”, разбиранията на другия; ригидно суперего, ригидни, лишени от възможност за развитие правила, норми и идеали; преследване, но никога достигане до идеала, поради невъзможността за смелото му независещо от вътрешни (суперего) и външни (авторитети) фактори преоткриване и свободно собствено преживяване; вкопчване в приетата „истина” и липса на намерение, желание и способност за реална промяна; Познавателни изкривявания при фанатизма: Всичко или нищо – мислене в крайни и абсолютни термини като винаги, никога, всеки, никой...; Фундаментална атрибутивна грешка - тенденцията грешките на „врага” да се обясняват с преувеличаване значението на личните качества на извършителя им, без да се вземат под внимание средовите фактори. Обратното, при обяснение на собствените (и на приетата от фанатика система от убеждения) грешки се преувеличават факторите на средата, а не се вземат под внимание личностовите качества; ТРЯБВА – ригидни правила по отношение на себе си, хората и ситуациите. Алберт Елис нарича това когнитивно изкривяване „Мастербация” – от господар и аналогията с мастурбация, тоест преживяването на авторитарна нарцистична властност и доминиране; Етикетиране – вид свръхгенерализация, при която специфични събития или поведения се причисляват към по-общи категории чрез етикетирането им; Ефект на изгодата – тенденцията да правим или вярваме в нещо защото много други хора (от приетата от фанатика познавателна система – научна, религиозна и пр.) вярват в него или го правят. Свързан е с груповото мислене и стадното поведение.; Сляпо петно – тенденцията да не се осъзнават, признават и компенсират собствените грешки в разсъжденията.; Защита на избора – тенденцията да се приемат собствените или приятелски избори за по-добри, отколкото те в действителност са.; Потвърждение – тенденцията да се търси информация или да се интерпретира информацията по начин, който потвърждава собствените ни предубеждения.; Вътрегрупово предпочитане – предпочитаното облагодетелстване на членовете на собствената група от фанатика; Позоваване на авторитет – заключението е обявявано за вярно единствено защото принадлежи на авторитет;

Гледам, че пишете за грандмастери, авторитети в едно или друго. Аз си мисля, че е хубаво човек да усвои пътечките на дадена система, но да не се прикрепва към тях като към единствено възможните. Принципно говоря, никого не визирам. Аз бях се фанатизирал по системата на даоската йога. отърсих се от това. Сега са ми полезни някои правила, насоки на енергиен теч, но не повече. учителят е вътре. Уча се от слънцето сутрин, като облека едно яке и седна на терасата да си пия чая или като правя джогинг и дишам. Грандмастерите им пожелавам гранд бизнес - те си го имат, но винаги може още, нали ... Лошо няма, но офенс. Според опита ми, за да има добра връзка при обмен на енергия по какъвто и да е начин, е нужен добър рапорт между двамата. Хипнотерапията, на основата на която са нлп и др. методи, учат на това - изравняване в дишането, позата, езика на тялото, ритмиката на речта, идеите и разбиранията и повеждането. Аз се уча на това сега съзнателно и много съм доволен от тези необятни хоризонти. Отвъд това е собствената способност за постигане на известно медитативно/ трансово състояние, което ако е контролирано от самосъзнанието "заразява" човека, на когото помагаш и му помага той самият да потъне в такова. В такова състояние връзката между двамата става много директна и силна, съответно предаването на енергия и въобще на цялостността на личността става реалност. В това състояние съм си мислил някога да стана и да "помахам" с ръце около човека - случвало ми се е да го правя, когато той вярва в тези неща. Но общо взето ме досмешава мен самия от такъв тип работа. не че не е реален.. Но по-силно е да включиш собствената воля на човека и той сам да ръководи процесите си. Чрез работа с енергията или от позицията на менталните наличности. Когато човек е във връзка с този пред него, в рапорт осъществяван в трансово състояние (разборай алфа/ тета ритъм), ти се струва, че дори погледът ти стига, за да движи енергията. Логичното мислене става по-некритично и остава фокусът на съзнанието. Може би тук се задейства когнитивното изкривяване магическо мислене, включващо разбиране за връзка между нещата засега непозната научно... Но може би пък просто науката не е стигнала до тази връзка, кой знае... Във всек случай преживяването го има.

Честито, Васка! От здраве и щастие да се не отървеш дано! Светлина в пътя на живота ти да се излива изобилно!

И аз обичам да мечтая! Обикновено мечтите ми са много абстрактни, глобални, тоест високи. не ги карам да са такива, така ми идва. Добре, но за да се реализират, е нужно тези абстрактни мечти да се конкретизират и приземят до по-конкретни мисли, а те в дела. Малки дела, стъпка по стъпка, което води до осъществване на голямата мечта. Или ако е наистина голяма, поне са стъпки в осъществяването и, тухлички. Например да се промени света, да сме по-съзнателни и светли и добри и радостни е една абстрактна мечта - прекрасна и красива и ценна. Но за да се реализира, е нужно да я приземим до собствените си конкретни действия по осъществяването и - колкото и каквито и да са, но да с ареални и налични! Така, в глобален план, събирателното реализиране на такива мечти при много хора променят света неусетно. Един по-битов и материалистичен пример: мечтая да имам самолет. Не какъв да е, но с вертикално излитане. С него обаче върви добре една хубаса къщичка на хубаво място, например в Бояна (например) с хубав двор и площадка за кацане. Към този самолет вървят заедно и данъците му, както и всички големи такси (наистина големи) по имането му, наложени от държавата. Хубаво, мечтая си го с наситено желание, ясен образ... За да го имам този самолет обаче трябва да предприема поредица от стъпки по припечелването на парите, нужни за него и всичко около него, които са много - целеполагане, разбиване на целите на малки реални подцели и осъществяването им. Това е само пример. не винаги става дума за пари при мечтите ни, разбира се, а дори и да са нужни, печеленето им е свързано с положителни качества, както се разисква в темите от "богатство". Или човек си мечтае да е щастлив. Хубаво, но не е и само си мечтае за това. За да стане такъв, е нужно щастието да бъде приземено от ниво мечта до реалния живот. да бъдат разчистени облаците, които му пречат да свети. За това човек може да засили самосъзнанието си, саморефлексията си, да се самонаблюдава и анализира, да промени леко и нежно някои свои филтри, д асе настрои на вибрацита на щастието. Така работейки конкретно и систематично, резонансът с това щстие става все по-пълен и сливането с него става реалност. някой беше казал: "Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди!" (това го прочетох май тук някъде тези дни...

Аз съм пелтек и който е такъв или е имал смелостта да се вчуства и разбере дълбоко един пелтек, би ме разбрал. Когато бях юноша, сериозно си мечтаех и даже заявявах на глас - ако може животът (Аллах, Буда, Христос, Мъдростта или каквото и там да е...) да ме освободи от пелтеченето ми, но да ми вземе едната ръка. Или крак. Или да съм на инвалидна количка, но да говоря. Уви, Аллах ме остави да се пържа в социално-ендопсихичния сос на пе пе лтеченето ми. По-късно разбрах, че господ си знае работата и давайки един недостатък, чрез него те спасява от тонове по-големи беди и душевни недъзи. И че "недостатъкът" е такъв само погледнат през социален ъгъл, но от по-висока гледна точка е страхотно предимство. Аз ако не бях пепелтек, сега щях да съм някакъв самодоволен арогантен и силно посредствен човек - кавам го, защото се познавам, знам през какво съм минал през годините, какво ми е взело, но и какво ми е дало заекването ми. Осъзнах, че заекването ми (и въобще болестта) е като болезнено зрънце пясък в съзнанието ти. Това зрънце те разяжда психически емоционално и социално междуличностово жестоко. Но те кара да отделяш сокове - на мисъл, на емоционална промяна, на мъдрост дори. В крайна сметка, недостатъкът става мощен тласкащ инструмент на душата в теб! Защо редя тези приказки тук? Кой знае как щеше д асе развие животът на този Хопкинс ако беше един здрав и прав мъж?!?! Може би научните му интереси и рисърч щяха да бъдат омесени в едно тесто заедно с доста гордост и надменност? Кой знае!?! Може би именно парализата му е дала на ума му най-нужбните условия за една тотално погълната научна дейност. Може би именно трудностите по осъществяването на тази дейност са били катализаторът за проникновеността на идеите му. Най-малкото, че е помнил всичко наизуст, коет е направило вниманието ипаметта му неизмеримо по-мощни от тези на физически мобилния човек. Та той живее предимно в съзнанието си и със сигурност математичния му ум е тотално вдъхновен и преплетен с мистичното озарение на търсача на истината! Няма разделяне на наука и духовност. Това са църковни насаждания, идващи от властолюбие и манипулативни интереси - по-малко знание, по-лесна манипулация! Както и да е. Аз и сега бих разменил мобилността си в замяна на ума на Хопкинс. Но, да е волята на Мъдростта! Аз съвсем не съм сигурен, че животът се определя от мобилността на тялото. По-скоро от дълбочината на съзнанието и самосъзнанието според мен! А дали сме подготвени за научните открития, които все повече се сливат с древните религиозни прозрения - да, готови сме. От нас се иска да сме жители на вселената, а не кланящи се Богу диваци. По-скоро сътрудници на Божественото и приятели с космическите йерархии, отколкото затворници на шепа плът на малка планета на края на една малка галактика... Поздрави: Орлин п.п. Отклонихме се от темата за струниите - ако искате преместете това другаде.

В приложната психология си психолог, който прави тестове, организира тренинги и обучения - нещо доста приличащо понякога и преплитащо се с ПР и бизнес консултант. И определено не се занимаваш с дълбоките психически състояния, процеси и патология на хората. Клиничната психология и консултиране те правят психолог-консултант по психичното здраве. Завършилите клин. психология обикновено специализират определен вид психотерапия и така пред името ти стои "психолог-психотерапевт". Тук се изисква склонност към задълбочено мислене, желание и капацитет да поемеш всички негативи на човека с невротичен проблем пред теб и да помагаш - което често е на живот и смърт, например при суицидни нагласи. Приложната психология изисква по-скоро екстравертни черти, а клиничната интроверсия. Зависи ти какъв си, както и какво търсиш и към какво се стремиш в живота си!

Сърдечна честитка и от мен!

Така е! Зависимостта може да бъде школа по Себетърсене и Себенамиране! На волята за живот и радост и сила! А учителят е велик - в него има мъдрост, която те кара да се погледнеш отвисоко и така да се надмогнеш! Затова и при зависимости има мястото! Ето линк към терапевтичната общност "Феникс" - клик в село Бракьовци. Там нещата са много сурови, но реални! Терапиите там са когнитивно поведенческа и аналитична. Директор е психиатърът Петър Василев, председател на българската асоциация по когнитивно поведенческа психотерапия.

Какво означава думата демокрация? От гръцки ли идва и какъв е бил първоначалният смисъл, заложен в нея? Питам, защото не знам.

Здравейте! Просто напомням за лекцията утре - залата е за около 60 човека и надявам се ще събере всички. Лекторът Калин Цанов е много приятен джентълмен, специалист е по хипноза и хипнотерапия (ериксонова и тази на френската школа) от около 15 години, както и по позитивна психотерапия. Има обучение и по аналитична терапия. Публикувам съобщение тук, защото хипнозата и медитацията са тясно преплетени - в основата им е промененото състояние на съзнанието, а то е част от духовната опитност. Съвременните медии са създали една силно изкривена представа за хипнозата - например, че хоп ей така терапевтът ти "оставя" пост хипнотично внушение или ставаш зависим от него или те зомбира или има някакв кой знае каква мистика в хипнозата... Всъщност ако терапевтът "изтърси" нещо, противоречащо на морала и принципите на клиента, последният най-често се буди ("излиза") веднага (в 90% от случаите) или рядко (в 10%) потъва до естествен сън извън гласа на водещия. Още - съзнанието на човека в хипноза не само че не спи, но е свръх будно и ясно, много повече от обичайното - при лека и средна хипноза. И помни всичко което се е случило по време на хипно сесията - хипермнезия. Дори и индуцираните сънища, които наблюдава ясно, както и гласа и насоките на терапевта. Единствено чувството за време се променя. Единствено в дълбока хипноза съзнанието изключва - това е най-лечебното ниво, но то рядко се достига и най-често при навлизане в него човекът просто заспива нормален сън. Входът е свободен!

Здравейте, приятели Клуб "Психолог", Нов Български Университет организира лекция на тема "Увод в хипнозата". Водещ е Калин Цанов, председател на българската асоциация по хипноза. лекцията ще се проведе на 14-ти ноември, петък, от 11 до 13ч., зала 405, първи корпус на Нов Български Университет. Всички интересуващи се от феномените на хипнозата и приложението и в хипнотерапията, са поканени! ......... Според съвременните формулировки хипнозата се определя като: - променено състояние на съзнанието - транс - отговор на очакване, влизане в роля, обуславяне на хипнотичното състояние, научаването му ... Хипнозата се е променила през годините, изследвана е обстоятелствено научно. В научните среди хипнозата се ползва с уважение - разбира се, в случай, че е прилагана от хипнотерапевт медик или психолог. Известно е, че Фройд се е занимавал с хипноза, но е решил, че не е ефективна. Любопитното е, че понастоящем именно на психоанализата се гледа с недоверие във всяка уважаваща себе си научна общност и се "спряга" заедно с нумерологията, таро и т.н. Съвременните проучвания показват, че 86% от хората са хипнабилни, тоест влизат в състояние на хипноза при хипнотерапия. Съвременната хипноза е индиректна, с пасивни формулировки, без формалните етапи на класическата. установяването на рапорт при опитен терапевт е силно, но незабележимо и естествено. В хипноза самото трансово състояние лекува, но се използват възрастова регресия и прогресия, характерните за хипнозата осъзнати сънища, медитативни преживявания. Едно интересно направление в хипнотерапията е хипноанализата - тя се изпълнява от "вещите в занята". С уважение: Орлин Баев, зам. председател на клуб "Психолог", НБУ

нека върви дискусията - нали затова пишем в този форум! Ами дори да са банални, в основата им е страхът - от провал в контролирането! Страх и неприемане. Ти си опитен, Хип - аз нямам претенции за кой знае какъв опит и умение. Много ще се радвам да споделиш някои от случаите си и как работиш с тях! В моя скромен опит съм имал: - мисли за гробища, смърт, трупове, стари, умиращи хора, разложение, болници, смъртно болни, линейки - и силно компулсивни защитни ритуали при това - Мисли свързани с насилие над дъщерята (на клиента) - как някой я насилва, изтезава, убива и как самият човек го прави - също ритуали като кръстене, поклони и т.н. - натрапчиви мисли провокирани от ревност - обикновено при жени - обсесивни сцени как мъжът изневерява и болезненото им гневно-тревожно преживяване - Мисли свързани със смъртта на близки хора, когато човекът си позволява някакво удоволствие - също със защитни ритуали Общо взето, досега съм нямал стандартно описваните (по учебниците) банални мисли за забравяне на котлона, за нечистота и ритуалите за миене... и затова пиша през собствения си опит. Може би Светланчица ще сподели точно какви са мислите, както и повече за себе си...

През последните месеци редовно използвам дишането като част от работата си при депресия, генерализирана тревожност, панически атаки, сексуални проблеми и др. Интересно е да се наблюдават индивидуалните реакции на хората при един и същ дихателен похват - бхастрика (ребъртинг - ребъртин е по-близък по ритмика до оригиналното йога дишане бхастрика и затова използвам него). Някой има чисто кинестетични реакции - замайване и изтръпване, акушерска ръка и парализиране на тялото и лицето, вибрации плюс известна дереализация и деперсонализация. Втори тип реакция - никакви кинестетични преживявания, но силни образни - визии, съзнателни сънища... Трети тип реакция - нито кинестетични, нито визуални преживявания, но дълбоко емоционално - духовни, потъване в дълбоко блаженство и медитация, чувство за присъствие на божественото, за уважаван Учител например. При всички има загуба на чувството за реално време - след сесията човекът има преживяването, че е дишал 20-на минути, а всъщност са час и половина. Моите лични преживявания са кинестетични - вибрации, енергията като вибрация в ръце, глава, усещане за аура, яснота на съзнанието - но никога нямам визуални преживявания и винаги разумът ми присъства съвсем ясно. Как е при вас?