Орлин Баев

Не бих могъл да добавя много след тези думи на Мадлен Алгафари. те са от книгата и "Вяра имам" ако не се лъжа. Препоръчвам я на всеки, който желае да се докосне до едно много практично и полезно, приведено до ежедневен език психоаналитично познание! А за да стане такова "превеждане" е нужен нейният 15г. опит в терапията - анализата да е живяла в теб, да е станала част от теб... Възхищавам и се - има за какво! Моят опит говори, че сега тече наистина БУМ в изневерите. Една от най-честата заявка за прихотерапия е именно от жени с болезнена натрапчива ревност! А много чест посредник за ескалиралите изневери са електронните комуникации - чатовете, скайп, смс-ите и навсякъде носените телефони... Но интернет е само посредник, а причината е в една променяща се ценностна система, която ще ни доведе засега неизвестно къде... Аз съм напълно съгласен с Мадлен, че когато има ДОВЕРИЕ между двамата, а зад него стои ДОВЕРИЕ в СЕБЕ си, без значение външното поведение - изневяра и ревност няма. Обикновено психиката на ревнуващия, неговото суперего, както го нарича анализата (морал, норми, правила) е твърде ригидно, твърдо, негъвкаво. Има доста много ТРЯБВА, което му нашепва: "Нещата ТРЯБВА да бъдат такива или онакива!". Всъщност нещата са такива каквито са! Може би неслучайно се променя моралът ни. Може би щом така или иначе при 80% от двойките има полови контакти извън брака, това което трябва да се промени е именно моралът - в един по-приемащ и отворен такъв! Според мен е по-важна сърдечната близост в двойката и честността. Но дори и да има лъжа от страна на партньора, тя се приема за предателство и раняване само ако в човека тези убеждения така или иначе съществъват вече в него несъзнавано... При ревнуващия обикновено мисленето е черно/ бяло, или/ или, тоест максималистично. Ревнуващият обикновено има доста завишени критерии за начина на семейно функциониране. Обикновено в детските му години в родителското м семейство сексът е бил тема табу или ако се е говорило за това, то е било с половин уста и със срам. Сега не казвам, че безразборният секс е изборът - не е така! Но за да има една естествена вярност между партньорите - именно естествена, а не наложена от норми и правила, е нужна дълбока връзка с божественото, с Любовта. когато тази връзка я има, човек е пълен до горе с нея и не му е бужно да я получава от контакта си с 10 партньора, а половинката му му стига... Другото е само заместител, като аспартама и захарина... при ревността се работи с едно ясно определяне на целите, на изискванията на човека от бъдещето. изискваният акъм партньора, собствения живот и планове. Най-дълбокат аработа е върху себе си,л но не всеки я иска и затова се работи и по-ясно и конкретно, за вземането на ясни и конкретни решения. Много може да се пише... Психотерапията при ревност е много успешна! Освен анализа и смекчаването на ненужно ригидния морал, както и ясно определяне на целите, с е работи с "поглед над себе си", с хипнотерапия и транс, откъдето ситуацията е виждана от един по-висок поглед и промяната на болезнената натрапчивпост се случва! Вижте тук и тук!

По килограмите и поведението на приятеля ти мога да определя състоянието му по-скоро като анорексия, която преминава в булимия. Като двете позиции на едно и също махало - психичният механизъм и зад двете поведения. Като добър терапевт бих ти препоръчал Мадлен Алгафари. Някои казват, че таксата и е висока... Не е, просто е по-близо до нормалната за квалификацията и безценната тежка работа, която върши! Други терапевти може да потърсиш тук .

Ами тази прекъсната връзка с вярата в СЕБЕ си и ЛЮБОВТА са в основата на загубата на смисъла при екзистенциалната криза, така че според мен говорим за едно и също! Ако определен родителски стил на възпитание влияе пряко като прдпоставя бъдещи проблеми, то социалната система също се явява един мощен авторитет за индивида. Разликата е само в това, че в най-ранните години, когато стават най-дълбоките психически залагания, за детето най-важни са авторитетите на родителите, които несъзнавано са приемани за омнипотентни и божествени, а социумът започва да влияе по-късно. Но да, в съвремието ни има загуба на смисъл, няма ясна ценностна система или по-точно има, но преобърната с главата надолу... Това е по принцип, разбира се, а не във връзка с конкретния човек и неговата ситуация. Как стоят нещата при него по-точно може да се разбере само при лична работа с него! Или поне при по-подробна информация за него.

Огнена вода, здравей! Това, че го обичаш и се притесняваш за него е прекрасно! Той определено има нужда от приятелство и подкрепа, защото в основата на анорексия/ булимията стои именно прекъсната връзка с любовта! Любовта идваща от дълбочината ни, тази която не зависи от външните обстоятелства, като състояние на съзнанието и като принцип на живота ни! За да получи досег до някаква радост и удоволствие, булимикът ТРЯБВА да си наложи глад, който да спази, задоволявайки свръхвисоките му критерии/ емоционален перфекционизъм по отношение на себе си, а може би и към другите (защото преживяваното в нас се проектира и вижда и в другите). Когато успее мазохистично да си наложи достатъчно дълъг и суров според него глад, той се чувства под КОНТРОЛ. Тогава за малко той се чувства сигурен и спокоен и по този изкривен садистично мазохистичен начин получава мъничко удоволствие и спокойствие. Един вид: "Ето, аз успях да си докажа, че струвам нещо и съм някой в собствените си очи - сега когато съм в пълен контрол чрез глада или чрез повръщането (отново недопускане на естественото удоволствие и контрол над стващото), мога да си пшозволя за малко да се отпусна и да преживея мъничко сигурност!". Той контролира ситуацията. А я контролира така компулсивно, защото несъзнавано го е СТРАХ. Много го е страх, че ако не успее да се справи с контрола, се ПРОВАЛЯ. А когато се провали, той се допира до тази нарушена връзка със СЕБЕ си, със спонтанната ВЯРА В СЕБЕ СИ, с "АЗ СЕ ОБИЧАМ И ПРИЕМАМ КАКЪВТО СЪМ", които при него са липсващи. Именно тази нарушена връзка със самоприемането и чистата и безусловна любов към себе си са ядрото на несъзнавано ниската му самооценка, от която той "бясно" бяга чрез опитите за контрол над себе си, живота си и обстоятелствата. Неприятното е, че неговата битка със себе си само задълбочава пропастта между съзнанието му и цялостната му личност, Любовта и радостта в него. И уморява! И невротизира силно - в него вероятно живее едно постоянно напрежение, резултат от нестихващата битка в него. А това постоянно напрежение, когато е носено дълго време депресира... Суицидните нагласи и намеци биха могли да бъдат просто желание за бягство от тази тежка ирационална битка. Но биха могли да бъдат и част от желанието му за контрол над теб (несъзнавано, разбира се, през целия този болестен механизъм) и получаване на капчици изкривено удоволствие от съжалението, което получава от теб... Емоционално изразено, несъзнаваният СТРАХ от провал, от това, че аз съм никой и не съм важен и ценен, се компенсират чрез контрола на ПЕРФЕКЦИОНИЗМА при глада и повръщането. Когато емоционалният перфекционизъм не бъде задоволен (защото естествената му природа в него просто крещи, чезнейки в нуждата от радост и щастие, удоволствие и естественост и се стреми да се изяви например чрез естествено хранене - и съответно често успява), в него се задейства МАЗОХИЗМЪТ на ВИНАТА (което директно депресира), самокритиката, която резултира в отхвърляне на храната - повръщане! А това отхвърляне всъщност представлява отхвърляне на естествената радост и удоволствие. Той не си разрешава да ги преживее, защото несъзнавано допуска, че ако го направи, се е провалил и не струва нищо - от което го е страх! Интересно ще ми е да чуя за ранните му години, за личностите на мама и татко... Как да му помогнеш? Ами няма магическа рецепта за това. Ако започна да ти давам насоки за директна помощ от твоя страна, не е сигурно нито как ще ги разбереш, нито колко качествено ще ги приложиш. Не поради друго, но защото психология и психотерапия се учат доста години, повече от телесна медицина да речем. Аз например няма да се наема да строя мост или пък ядрена централа. Не защото съм глупав и неспособен, но не ми е това квалификацията Нито пък ще пожелая да поправя зъба на жена си - ще я пратя на специалист, който може да го поправи! Според мен най-доброто, което можеш да направиш, е да го мотивираш за започване на психотерапия! Не директно и с настояване, което вероятно ще задейства отхвърлянето му, но отдалече, тънко и по женски. Важно е да осъзнае, че има проблем. При това съвсем реален и дори не само емоционален, но застрашаващ живота му. Може би знаеш, че 25% от болните от анорексия умират поради системното недохранване, което съсипва ендокринната и имунната им системи. А ти казваш, че той чезне... Колко е висок и колко тежи всъщност? При булимията принципно не е задължително да има намалено тегло... Освен ако приятелят ти няма анорексия с булимични епизоди на повръщане... Един психотерапевт би го анализирал и водил в осъзнаването му, би му помогнал да реструктурира/ препрограмира комплексите и ригидния морал (правила, норми). Терапевтът, с помощта на хипноза и др. методи, водещи до променено състояние на съзнанието може да му помогне да преоткрие и да се довери на СЕБЕ СИ ! Ето някои линкове за анорексията/ булимията (психичният механизъм при двете е един и същ): http://orlin.bravehost.com/anorexiabulimia.html http://www.tialoto.bg/article.php?id=1828 http://bulgarian-psychology.com/index.php?...81&Itemid=3 http://www.evropea.com/anorexia.html http://www.evropea.com/bulimia.html http://www.tialoto.bg/article.php?id=1829 Има много материали в интернет пространството - бих се радвал ако успееш да го накараш той самият да осъзнае реалността на проблема си и нуждата от промяна! Изберете специалист и не отлагайте! Всичко е възможно! Приятелят ти, както казваш, е интелигентен човек и има нужният капацитет за личностова промяна - стига да я пожелае!

Шелтър, харесват ми разсъжденията ти! Мисля, че имаш много потенциал и просто е нужно да започнеш да го прилагаш на дело!

Не, няма да дам, не ми се пише! Прочети хамър и Саба - има за тях в библиотеката на форума. ...

Много ми "харесва" използването на словото от лекарите при поставянето на диагноза. Често диагнозата е погрешна, но самото заявяване на "терминална" диагноза залага програма, която не забавя да се осъществи. Дори когато диагнозата е вярна, липсата на разбирания на медицината за психичната роля в развитието и лечението на болестта е предпоставка за катастрофалните резултати при заявяване на диагнозата!

МВМ, необръщането на внимание би помогнало само при много лек страх. При паника такъв подход само ще усили бягането от ставащото и съответно самия страх, ще се яви част от психичния механизъм на дисоциация и още по-дълбоко капсулиране на травмата и породените от нея ирационални и зловрдени убеждения! Според мен е нужно именно обръщане на внимание върху ставащото, осъзнаване - но без битка или отхвърляне, а с ПРИЕМАНЕ!!! Всичко, което става с нас е част от жизнените ни уроци и представлява стъпало в житейския път на мъдростта ни! Урок, който е нужно да бъде смело и отворено посрещнат и усвоен! Само така изпитът на живота ни позволява да го "вземем" и така разбрали го, да го складираме в житницата на мъдростта си! Шелтър: ... Натали, за да не става монолог, когато решиш, дай ни обратна връзка!

Здравей отново, Натали! Това, което преживяваш със сигурност е "паническо разстройство". Прочети за него колкото се може повече! В интернет на български, руски и английски (а сигурно и на други езици) е писано много, а "гугъл знае всичко" . По-конкретно виж тук, . Виж и тази тема за по-конкретни препоръки за директна работа с паниката. Моля те прочети по-внимателно психичните механизми от горния ми постинг, които е възможно да стоят зад "върха на айсберга" - паническите ти пристъпи и помисли сериозно върху тях! Тъй като са несъзнавани, може и да не ги познаеш веднага, може в момента да си твърде емоционално мислеща и да имаш т.н. тунелна визия за нещата, тоест да филтрираш всичко през страха и това да не ти позволява да се анализираш и видиш нещата в теб ясно. отвъд директната работа с паническите атаки с хипноза, десензитизация (виж линка за темата за паническо разстройство), дишане и релаксация, е нужен един добър анализ/ самоанализ, който да ти помогне да се видиш ясно от една отстранена позиция и да доведе до себеразбиране! Разбира се, анализът и по-дълбокото осъзнаване се правят след като е овладяна паниката. Това, което този форум може да ти помогне, е неговата по-широка визия за нещата! Например разбирането, че смърт няма! Ще се радвам ако други съфорумци се включат с размисли - подкрепа в тази насока! Много може да се пише, но моля те, прочети линковете от по-горе, както и помисли върху психичните механизми от предното ми мнение и дай конкретна обратна връзка какво е станало ясно и какво не като насоки за самопомощ! Фокусирай се засега предимно върху конкретните методи за справяне с паниката! Ще се радвам, ако Хип и Шехина, Шелтър и въобще всеки друг сподели мнение или състрадание! Натали има нужда от това! Орлин

Здравей, Натали, Сигурен съм, че в този форум ще получиш много разбиране и подкрепа, които ще ти помогнат! ще получиш една по-висша гледна точка за себе си и живота, за която да закрепиш съзнанието си и да преодолееш проблема си! Хората, които пишат тук, са стойностни и честни със себе си и затова ще бъдат честни и с теб! Аз съм психолог обаче и четейки писмото ти, го виждам през погледа на науката психология и практиката си на терапевт. Искам да знаеш, че това което преживяваш е по-скоро стандарт, а не изключение. Не си сама! Има буквално милиони хора по света, които след подобна травма - смърт на близък обичан човек и досега с абсурда на липсата и неизвестното, на загубата и безсилието пред природните закони - развиват подобна симптоматика като теб. Вероятно си мъничко по-тревожна и чувствителна по принцип, нали? Тази завишена тревожност е била базата за преживяването на смъртта на татко като болезнена травма, силно раняваща и кошмарна. Естественият защитен механизъм на съзнанието ти изтласква, избутва това раняване дълбоко в несъзнаваното ти, в дългосрочната ти памет. А оттам тази травма насложена върху базисната ти тревожност те невротизира - сформира невротичните разстройства, които сега се проявяват в теб. По думите ти съдя, че това, което преживяваш е панически атаки. Те те карат да отбягваш ситуациите, в които би могла да ги преживееш - улицата, колата и т.н. Ако сега не вземеш мерки, паническите атаки ще изкристализират в паническо разстройство (ако вече не е станало), а то пък е възможно да те доведе до агорафобия. Паниката ти, съчетана със страха ти за децата, както и за собственото ти здраве, ако са носени по-продължително време и не са психотерапевтирани, могат да разклонят горните две разстройства или до хипохондрия или до натрапчиви мисли и ритуали. А целият този "букет", носен дълго време води до задълбочаваща се депресия. Последните психични разстройства засега ги нямаш проявени (все още), доколкото съдя по писмото ти, но са логическата развръзка при положение, че не вземеш мерки за терапевтирането на паническите си атаки и сега сформиращата се агорафобия в период по-голям от няколко месеца/ година! Така че потърси помощ от терапевт! Тук в сайта или от приятели/ познати можеш да намериш много емоционална подкрепа - тя е нужна и важна за справянето ти с това, което преживяваш! Но конкретните директни и доказано действащи методи по справянето с паниката ти, а зад нея с емоционалната ти криза, можеш да намериш в психотерапията, водена от специалист! Накратко, смъртта на татко вероятно е заложила в теб мощни психотравмени убеждения от вида на: "Аз съм наранявана несправедливо! Обичаните от мен хора са ранявани несправедливо! Животът е несправедлив и ужасен! Страх ме е, че аз и моите деца ще бъдем наранени и унищожени, както това стана с татко! Аз умирам! Аз не вярвам на живота си! Не вярвам на себе си! Аз съм предадена от живота и любовта! Това, което става е ужасно и няма смисъл! Моето разбиране е тясно, за да побере всичко ужасно, което стана и става с мен (което поражда клаустофобията ти на съзнавано ниво)..." - разбира се, за тях съдя само по писмото ти, но точно какви са се установява в личен анализ. Емоционалният израз на горните убеждения е СТРАХ !!! Естествената реакция на горните сега капсулирани в несъзнаваната ти дългосрочна памет убеждения е борба или бягство. Борбата обаче само засилва тревожността ти и нейният пик е в паническите атаки. Бягството от "рисковите" места/ ситуации пък временно спасява от преживяването на паническия страх, но в дългосрочен план го засилва, защото подхранва горните базисни убеждения! На съзнателно ниво това, което преживяваш вероятно са мисли от рода на "Полудявам! Умирам! Случва се нещо ужасно! Всичко е абсурдно и адски гадно! Животът е ужасен и ме ранява!..." Емоционалният израз на тези мисли е една силна тревожност, както и тъга, скръб, мъка и неприемане, отричане на станалото с татко и ставащото с теб - борба и противопоставяне! Така ли е? Разбира се, възможно е да бъркам за всичко - пиши ми доколо съм прав! Искам само да зснаеш, че спасение и изход има! Той е реален и радостта и щастието отново могат да станат част от теб и живота ти - и то много скоро! Но просто имаш нужда от малко помощ! Част от нея можеш да получиш в този сайт - от разбирането и съветите на хората! Отговори на горните ми хипотези за ставащото в теб и ще се радвам да поговорим още - макар и онлайн! С теб сме!

Чак сега виждам писмото ти! Пишеш, че си излязла от депресията с помощта на психиатър, вероятно с помощта на антидепресанти. Пишеш, че имаш силна привързаност към психиатъра си, която те измъчва... Това би могло да говори, че невромедиаторите ти са о'к благодарение на лекарствата, но депресивният механизъм си е все още там и чака с нетърпение повод, за да се прояви. Ако се лекуваш медикаментозно, знай, че това е само едната част от лечението! Понякога нужна, разбира се! Според краткото ти писмо мога да предположа, че несъзнавано в теб може би живее нуждата да жертваш собствената си личност, да задоволиш другия, за да получиш самоодобрение през неговото одобрение. Тоест може би си склонна да поставяш себе си на заден план, да отстъпваш прекалено, да "гълташ" нещата навътре, да потискаш здравата си нормална агресия, която така изкривена, се проявява като болезнени авто раняващи емоции. Това, разбира се са само предположения въз основа на писмото ти. В психологията този феномен се нарича "зависима личност" и е една от несъзнаваните познавателни схеми, които пораждат депресия. Би могла да се вгледаш в себе си - отстранено и безпристрастно, и да проследиш какво присъства в теб. Това не е лесно, разбира се и предполага опит в това самовглеждане. Би могла да се запиташ и помислиш в този дух: "Наистина ли е нужно собственото ми самочувствие да зависи толкова силно от одобрението на другите (на важните за мен други)? Нима аз не съм една чудесна жена, която има много много достойнства. Може би имам право да осъзная, че няма нищо лошо да изтъквам достойнствата си по-често, да си вярвам повече и да знам, че животът ме обича и се грижи за мен - стига да поразчистя психиката си и да позволя на тази грижа и обич да стигне до мен! Може би ако започна да се уча да проявявам един здравословен егоизъм и да "си знам цената", това ще ми помогне да се чувствам по-добре!?! Дали все пак съм толкова неспособна, колкото нещо ирационално в мен ми нашепва? Може би съм доста умна и моето мнение и решения все пак са важни - за мен самата и за колектива в който съм! Аз имам право да отстоявам себе си, да казвам смело НЕ, когато е нужно и да определя ясни граници в емоционалното си пространство, което ще ми даде възможността да осъзная цената и значимостта си! като се замисля, когато съм борбена и действена, когато смея ясно да заявя какво искам, тогава се чувствам добре и ми е хубаво - защо тогава това да не стане мой стил на поведение?! ..." Прекалената ти привързаност към психиатъра ти говори за горните познавателни модели на зависимост, които е нужно да бъдат анализирани и препрограмирани. Вероятно те се проявяват не само сега към нея,а са съществуващи с теб по принцип! Нужно е да осъзнаеш собствената си важност, цена и да станеш по-самодостатъчна и щастлива без зависимост на това щастие от другите! Всичко е възможно и стига да решиш, щастието ти е в твоите ръце! лекарствата са само патерички, а истинската промяна ще се случи, когато събудиш скрития си потенциял! Обърни се към психотерапевт от твоя град - това е едно оптимално решение!

Здравейте! Добрият зъболекар наистина е много важен. Аз имам подобен на Диди проблем със зъбите, също съм в тридесетте, а зъбите ми са 80 % вече мостове и корони, при това много от тях поставени криво, високи, по-големи и т.н., което разбива и здравите зъби. А зъбите просто продължават да се развалят, дори по-бързо - отвътре. Въпреки миенето, жабуркането и т.н. Миналата година ходих за масивни ремонти при един зъбоврач - човек в шестдесетте, ръководи отделение по дентология... Всичко, което пипна се разби за броени месеци - не знам какви материали използва, но просто се разтрошиха всичките му ремонти. Иначе работи бързо - прекалено бързо - за 5-10м. си готов с един зъб. Сега като се замисля, тази бързина вероятно е за сметка на качеството. Във Варна ходех при един зъболекар - вляво от стоматологията му е кабинета. играеше си много дълго да запълва канали и т.н. - но каквото е направил, не е мръднало... Така че наистина е важен техника. Зъболекарите въобще не се свенят да си вдигат цените за флийнстоуновите си ремонти, както сте забелязали и това е доста дразнещо. Тези хора изискват твърде високи суми за една много примитивна занаятчийска работа, за която се иска единствено известен опит, но никаква интуиция, творчество и т.н. Отиваш да речем с малък кариес и за да ти го поправи зъба, той издълбаа един кратер в него и му слага малко цимент, който разбира се скоро пада. Варварска работа... Според мен денталната медицина трябва да стигне до гените, за да бъде действиотелно медицина. Засега е зъбокасапница и експлоатиране на парите на хората срещу които се предлага много варварска услуга.

Здравей, Съни! Може би има терапевти от Видин - виж тук При паническо разстройство се препоръчва комбинация от лекарства и психотерапия. Лекарствата са обаче само временна помощ, както сама си разбрала и не решават проблема. В интернет, а и в доста книги на българския пазар е писано много за паническите атаки - сигурно за толкова години в техните лапи си прочела доста. Сигурно знаеш, че всички телесни симптоми на атаките не представляват заплаха за здравето на тялото и ума ти по никакъв начин. Сърцето може да бие с 200 удара в минута с часове и ще издържи - а при атаките то се ускорява едва за няколко минути. Виенето на свят се причинява от хипервентилацията и намаляването на въгл. двуокис и няма нищо общо с полудяване и преминава бързо - сама го знаеш. Стягането в гърдите е също само за малко и по никакъв начин не може да причини задушаване, защото мозъкът просто няма да го позволи. Чувството за дереализация идва също от хипервентилацията и е абсолютно безобидно за здравето ти. Пишеш, че "вземаш всичко много навътре". Вероятно си доста чувствителна личност и по принцип често изпитваш тревожност. Може би се опитваш да се справиш с тревожността с контрол - опити да запазиш самообладание. Това привидно е добра стратегия, но всъшност засилва тревожността, защото контролът е само капакът върху "тенджерата под налягане" на тревожността ти. Колкото повече се опитваш да си наложиш този контрол, да натискаш капака на тенджерата, толкова повече расте налягането/ напрежението в нея и резултира в паниески атаки. За да се справиш с паническите си атаки, е нужно да работиш директно с тревожността - открито и без фалшивата маска на "аз контролирам себе си и ситуацията". Вместо да се потискаш и бориш със себе си, по-добрият вариант е открито да приемеш възникващия страх/ напрежение/ паника и да работиш с него с помощта на разума си (промяна на отношението от борба/ бягане в приемане и един рационален отстранен поглед върху себе си и ставащото) и някои дихателни похвати. При някои дори само знанието за безвредността на атаките и промяната на отношението в приемането им премахва самите атаки. Помни, че борбата срещу тях само ги усилва! Ето някои конкретни методи за работа с атаките: 1) Дишане - една конкретна причина за възникването на паниката е плиткото и учестено гръдно дишане. Когато усетиш първите признаци на паник атака (при всеки са различни - изпотяване на ръцете или леко замайване или шум в ушите и т.н.) и покачване на тревпжността, съзнателно прави за няколко мибути дълбоко диафрагмено дишане. Тов ае дишане предимно "с корема' - когато го правиш, коремът се повдига. Прави се бавно и дълбоко. Плиткото гръдно дишане директно покачва кръвта и напрежението в главата и лесно задейства ендокринния процес на страховата реакция. Пробвай ритъма 1.2.1 - единичката е вдишването, двойката е издишването, а последната единичка е задържането на дъха "долу", без въздух. Например 3 секунди вдишване, шест секунди издишване и три секунди задържане на дъха без въздух. Или 4 сек. вдишване, 8 секунди издишване и 4 секунди задържане без въздух. Може и в по-голяма бройка - зависи от белодробния ти капацитет. Когато дишаш така - предимно диафрагмено, е нужно съзнателно да релаксираш тялото си, диафрагмата и слънчевия сплит и всички мускули. Дишането е максимално отпуснато, с минимално напрежение. Фокусирай вмниманието си в отпускането на диафрагмата при вдишване, а при издишване и задържането без въздух си представи как отпускането се разпространява по цялото тяло като една ценробежна вълна, тръгваща от диафрагмата. Това дишане разпределя енергията из цялото тяло (вместо да я нагнетява само в горната, което става при плитлкото паническо дишане), повишава нивото на въглеродния двуокис в кръвта, не позволява да се случи хипервентилация и така води до директно успокояване на паниката. СИгурно знаеш и за дишането в хартиена кесия, което също директно повишва въглеродния двуокис в кръвта и успокоява паническите симптоми и страха. 2) Промяна в отношението; утвърждения - докато правиш дишането и релаксацията, си повтаряй някое от следните утвърждения: "да става каквото ще", "приемам ставащото", "приемам", ''да бъде волята божия", "обичам ставащото", "това ми харесва". Дори паническата атака да е преминала "точката от която няма връщане" и се случва, продължавай да повтаряш твърдението, което си си избрала. То ще ти позволи вместо да се бориш със страха и симптомите, да "плуваш" с тях, което ги кара многокатно по-бързо да се успокоят! 3) Съзнателно причиняване на панически атаки и обезстрашаване - това е много силен метод, който изисква смелостта ти, но който много бързо ще остави паническото разстройство зад гърба ти! Нарича се още десензитизация или десенсибилизация и е изпитана техника в психотерапията - научно изследвана обстойно. Когато си у дома, в спокойна обстановка (а още по-добре в кабинета на терапевт), започни обезстрашаванеточрез градация от действия - седни и започни да си представяш ситуациите и местата в които си имала панически атаки - представяй си ги ясно и живо. Ще усетиш как напрежението в теб расте и ще достигнеш примерно началото на паническа атака - тогава започни да практикуваш дишането (както е описано по-горе) с релаксацията, като отношението ти сега съзнателно е ПРИЕМАНЕ на ставащото. Повтаряй си избраното кратко утвърждение, с променено емоционално отношение на приемане. - когато ивестно време (примерно няколко дни или седмици подред) си правила визуализацията с причиняването на паническата атака (ПА), започни да си я причиняваш чрез действия - физически упражнения, които ускоряват сърдечния пулс, въртене водещо до виене на свят, учестено повърхностно дишане. Избери една от тези техники и я прави докато тя започне да причинява ПА. Тогава практикувай дишането, релаксацията и промененото отношение с утвърждението. През няколко дни стигай все по-смело и все по-често до това самопричиняване на ПА и практикувай методите по новия начин на преживяването и. Това води до една нова връзка между съзнанието ти и телесните симптоми - мозъкът и умът ти престават да ги считат за страшни, а просто за неутрални, прекратява се борбата зс тях (която ги увеличава) и самата паническа атака вече престава да се случва или поне се свежда до много по-лека. - съзнателно, като тренировка отиди на местата или преживявай ситуациите, където си имала паническа атака - тоест съвсем съзнателно отработи промяната в отношението си къмнея плюс техниките п дишане и релаксация в реална обстановка. Една алтернативна техника: ЯДОСВАНЕ - ако когато започне да се случва атаката си сама (например в колата или у вас), се ядосай. Започни да викаш и насочи агресията си към някоя възглавница или нещо друго меко -удряй я. Гневът е антипод на страха и неутрализира паниката! разбира се, тази техника може да се практикува само при подходящи социални условия и разбира се, съзнателно събуденият гняв се насочва смао към подходящи предмети (най-добре възглавница или легло и т.н.), но не и срещу човек! Пробвай горните методи! Повече можеш да правиш с терапевт - анализ на несъзнаваните ти характеристики, които те карат да бъдеш тревожна и препрограмирането им, хипноза и медитация и др. ... Относно отношенията ти със съпруга ти и любовника ти, вероятно ще трявба да решиш при кой да останеш. Сигурна ли си, че щом влюбването отмине, с новия мъж ще можете да имате стабилни и трайни, дългогодишни отношения, които ще осигурят на сина ти една оптимална срда, съответно залагане на стабилен характер и щастие у него? Любовникът ти обича ли момченцето ти и готов ли е да му бъде баща? Сигурна ли си, че със сегашния ти любовник няма да стане подобно "разминаване", което е станало между теб и мъжа ти? Може би ти самата имаш склонност това разминаване да се случва след известен период на съжителство. Това, разбира се е само предположение - ако не е така, чудесно! Изборът е твой, но за да бъде добрият, ти трябва да си наясно със себе си! А за това ти е нужна обратна връзка - може би терапевт!

Познавам някои от жените, които са в УС на асоциацията по музикотерапия - не случайно са избрали точно тази школа. Не само поради музикалните си умения, но и поради по-духовния си поглед към света. Аз за жалост съм далеч от музикалното майсторство, просто мозъчните зони които процсират музикалното изпълнение, не са достатъчно развити и трудно се получава добро изпълнение- тоест неми е в тази външната музика силата. не и в изпълнението и, инче я чувам добре, но не и аз да пея или свиря... С много труд разбира се, че се променят нещаа, но в моя случай дори слд десет годин упражнение по пеене (да речем) резултати ще има, но много по-поредствени от тези на някой друг с подходящ мозъчен хардуер... Затова по-скоро слушам и се възхищавам на музикантите. А в психотерапията ползвам музиката само като фон - и това е нещо.

Джинджър, колата ти дава удоволствие, от което иначе упорито се лишаваш, както пишеш в другите теми. Може би основната работа при теб засега са натрапчивостите. Когато те отпаднат, тогава в теб спонтанността при преживяване на удоволствие ще се увеличи, радостта от живота ти ще нарасне многократно и тогава нуждата да се вкопчиш в колата като в спасителна сламка, дваща ти удоволзствие ще намалее силно! Тогава много лесно ще я замениш с друга напитка. Освен това за колата може да се работи директно с хипноза - но с терапевт. Струва ми се, че имаш нужда от цялостна работа. При натрапчивостите съм забелязъл, че с времето стават все по-силни, по-разнообразни, закостеняват, разклоняват се, депресират. Вземи мерки, обърни се към терапевт. Хип ти е дал добър съвет в темата за натрапчивостите - прави засега това упражнение. Зад натрапчивостите обаче или пиенето ти на кола стоят психични комплекси, които е добре да осъзнаеш и изкорениш. Иначе ще те мъчат във всяка една сфера на живота ти - социална, професионална, любов, семейство и т.н. Самите натрапчивости или колата са само външните прояви на тези несъзнавани комплекси в теб! Вземи мерки! За около три месеца психотерапия можеш да разчистиш ненужното в теб. Сама е малко вероятно да успееш - трудно е да се хванеш сама за косата и да се измъкнеш от блатото като барон фон Мюнхаузен!

Всъщност няма директна връзка с развитието страданието. Идва ако има противоречия с ритъма на играта на живота. При някого страданието може да го издигне, при друг може да го срине. Зависи от отвореността за учене, но и от разбиранията. при някои от духовните хора се смята, че единствено ограничението, болката и трудността издига. при такива разбирания те действително са инструмент за издигане. Но според мен ключовият момент е готовността и умението за растеж съзнателен и за резониране с хармонията на цялото. Тогава и удоволствието и страданието могат а бъдат инструмент - при един съзнателно изчистен от наложени норми морал (суперего, правила). А може би именно това неутрално желание за растеж и отвореност за попиване на естествената мъдрост са най-важните и те внасят баланса между болка и удоволствие, страдание и блаженство, мъжки и женски подход, логика и интуиция...

Здравейте съфорумци, В НБУ започваме провеждането на интересно психологично изследване - игра: "Дилемата на затворника". Представлява интригуваща компютърна игра по двойки - четири души едновременно. В играта се изследва процесът по вземане на решения при кооперация или конфронтация. Компютърната игра трае около 45 минути, като всеки от четирите участници играе в отделна кабина (малките уютни стаички в 401-ва зала, корпус 1 а НБУ), а партньорите периодично се сменят автоматично (от сървъра, ръководещ играта) вътрегрупово. Играта е лесна, но изключително грабваща вниманието ви! Участието се заплаща според броя спечелени точки. Тъй като играта "Дилемата на затворника" изисква групова интеракция, всеки път участват по 4 души едновременно. Това изисква предварително времево планиране и съгласуване на участието ви. Поради това ви молим да ни изпратите желанието си за участие на следните мейлове или да ни се обадите на телефони: lalemilian@gmail.com , 0887511620 - Емилиан orlinbaev@gmail.com , 0887114646; 0878260634 - Орлин Моля посочете точния ден и час, в който можете да участвате в играта ! Изследването ще продължи до края на пролетния семестър на 2009-та година. Могат да участват студенти от всички специалности, както и хора неангажирани с НБУ или учебна дейност !

Здравей - сега видях, че си отговорил и това ме радва ! В теб както казваш са заложени някои биологични харатеристики, които пък с присъствието си плюс други фактори от детството ти са довели до заагане на психологически комлекси (познавателни схеми). Едни са победители и можещи, друи са губещи, така е. Там е работата, че едното или другото след определена възраст са въпрос на личен избор! Някои имат прекрасни психофизически заложби, дадени им от чудесен ген, спокойна бременност, оптимални ранни години на възпитание. Други не. Но в зряла възраст (в която си и ти) моделите на възприятие на света е изцяло в сбствените ни ръце, тоест свободна воля. Вярно казваш, че светът е див, а хората несъвършени - това е донякъд реалност - но половината от реалността. Защото виждането на реалността се пречупва през собствените ни ментални призми. Светът и хората са такива, каквито са. Ако кажем, че са прекрасни, ще е самозаблуда, защото не са точно такива. Но и твърде черн не са също. Какви ги виждаме е собствен избор - не редя празни флсофски "мъдрости", а факти. Аз самият никак не съм съвършен, имам си еквивалентите на твоите фзчески различности. Имам опит и с комплекси, твърде подобни на твоите, които дъго време носих и през които изкривявах възприятието на живота си. Когато изпитваш въросното херметическо затваряне, тоест вътрешно дистанциране от света и другите още преди дори да си видял реациите им, това се случва благодарение на собствените ти очаквания за тези реакции. Дори действиелно да имаш твърде различен външен вид, дори да си плашещо различен и действително хората да реагират понякога на този вид, може би техните реакции не са кой знае колко фрапиращи и може би на хората не им пука кой знае колко за твоята физика, не мислиш ли? Всеки си носи неговите си пролеми и най-верояно повече го е грижа за тях самите и дори за миг да се учуди от вида ти, това е по-скоро нормална реакция на различието ти и вероятно много рядко е съзнателно злнамерена или отхвърляща или неприязън реакция. Вероятно това, което прави присъствието ти в социалната система болезнено, е не толкова отншението на хората към теб, а собствените ти несъзнавани очаквания за това отношение. Накратко, общуването е само външен активиращ стимул, който задейства собствените ти реално присъстващи комплекси, през които виждаш случващото се. Тези несъзнавани познавателни схеми на съзнателно ниво се проявяват в автоматични мисли/ изкривявания - в катастофизиране на ставащото и свръгенерализиране на собствения ти аз образ и общуването с другите. Сега, както казваш, физически си различен, това е факт и това си е твоето специфчно присъствие в този свят. Точно твоето, което е уникално, както и на всеки друг. Различен си, да. Но това как ти приемаш това различие и какво то ти носи зависи единствено от теб. Хората са всякакви - някой от тях може да реагира отрицателно, но това ще е поскоро негвата принципна реакция на нещата поради собствените му познвателни модели по отношение на всеки и всичко (нека кажем, че такива хора са 10% приблизително). Повечето обаче вероятно реагират по-скоро неутрално освен първоначалното си учудване от визията ти, което също е съвсем неутрално като на просто нещо различно, нито повече, нито по-малко (приблизително 80%). Останалите десет процета обаче реагират на различността то по-скоро положително, тъй като тя събуда у тях сърдечни чувства, хуманност и дори обич от висш тип. В крайна сметка важна остава собствената ти реакция на нещата, която пък зависи от собстените ти психоналичности. Както писах по-гре, след едно психоемоционално съзряване тези наличности, през които филтрираш собственя си аз образ и очаквания за общуване (обектни отношения) зависят от теб самия. Ти си интелигентен човек и разбираш, но може би по-глямата част от тези комплекси е в теб несъзнавано. Има още нещо - когато дълго време си носил нещо, то се е сраснало с теб, има свое независимо същесвуване и защитава това си съществуване. Тоест комплексите ти за непълноценост, какво щекажат хората, аз се провалям, аз съм губещ... и т.н., които имат много пипала и далеч не се изчерпват с въросните няколко думички-заглавия, на съзнателно когнитивно ниво се проявяват във въросните сръхенерализации и катастрофзации, а на емоционално ниво, в депресивност, тъга, мазохистично емоционално самонараняващо самонеприемане и др. На поведенческо ниво предполагам се изразяват в отбягване, пасивност и изолация. С това по никакъв начин не те обвинявам. Просто мисля въз основа на думите ти и моя опит. Нещата са такива каквито са - нито добри, нито лоши. Още нещо - събитията в социалния ти живот са отражение на събитията в психичния ти живот - а него ти си го определяш. Не външния ти вид, не хората, а собствената ти реакция, дъжаща се на собствената ти психика, която пък зависи единствено от свободната ти воля е важната! Практиката в психотерапията показва, че всичко е прменимо! Всичко зловредно, което е заложено в теб, блокира те, сковава те и те депресира, е променимо! Ти можеш да бъдеш щастлив ако го поискаш и ако започнеш да работиш съзнателно за това щастие. Чрез анализ, осъзнаване, разум, воля, медитация. Това е продължителен процес, разбира се, особено ако го вършиш сам. С помощта на терапевт може да бъде ускорен многократно! Това, което искам да ти кажа е, че физическият ти лик е нещото, което ти носи болка, защото тази болка е изходният резултат от познавателно пречупване, преминаващо през дезадаптивните модели присъстващи в несъзнаваното ти. Тези модели могат да се променят в адаптивни и "недостатъкът" ти (който е просто неутрален факт) да стане предимство, гориво в процеса на израстването ти. Можеш с помощта на духа, ума и позитивизма си да залжиш в себе си нови положителни, светли модели - съзнателно! Можеш да станеш толкова различен психчески от сегашното ти положение, че все едно си наълно нова личност. Погледната така, различността ти е предимство, тласкаща сила, коятоне всеки има. макар и нелек процес, той е може би част от рождената ти мисия в този живот и може би ти сам си си избрал този път, кой знае. Пишеш, че искаш да промениш външните обстоятелства, средата си, социалния си кръг и т.н. Мислиш, че това ще те направи по-щастлив ли? Можеш ли да избягаш от себе си - където и да си и с когото и да си? Разбира се, промяната на средата може и да ти помоге, но ти сам си забелязъл, докато си бил в чужбина, ченещата не са много по-различни. Защото ти си същия. Затова може би по-важната част от процеса по прмяна е собствената ти вътрепсихчна промяна, която пък ще даде директно отражение в социана промяна! Докато четеш това е възмжно в теб да се задействат психични защитни механизми като отричане, дисоциация, рационализация - тоа е нормален отговор на схемите в теб и част от прмяната е работа с тези защитни механизми. Ти можеш всичко! Ти имаш право да се приемеш, обичаш и знаеш уникалната си цена в този живот - такъв, какъвто си! Ти имаш право да бъдеш борбен, решителен, себеотстояващ се и смел! Ти можеш да бъдеш успяващ, обичащ и обичан! - Просто реши, че искаш тези неща и да с стремиш към тях позитивно и действено - и животът ще и даде пътят км тях! Един пряк път е психотерапията! Успех от сърце! (компютъът ми яде буквите )

Екстазен просветлен разум - единство между ум и чувства, издигнати до сливане. Чувственият екстаз наистина лесно води до зависимост, защото на мозъчно ниво същата биохимия като при дрогата се отделя. Затова според мен е добре да се преживява в по-сублимиран и фин вид, в сливане с един светъл свободен ясен ум от по-висш тип!

Всичко е възможно, разбира се. Заекването е преди всичко неврологичен проблем според последните изследвания. Във всяка мозъчна област, която обработва речта в заекващия мозък има "повреди". При голяма част от децата, които имат заекване като малки, заекването отшумява само. при всички деца по принцип има известна дисфлуенност и това е нормално. При една част от децата обаче заекването остава. Те са 1%. При тези деца има генетична предразположеност за проява на заекване. Ако се терапевтира докато са малки, при част от тях се излекува, тоест мозъкът успява да компенсира неврологичните сривове. При една част обаче остава, дори при интензивна и професионална терапия - логопедична. Обикновено в семействата на такива заекващи деца се наблюдват и друи заекващи - това е т.н. хередитарно заекване и то е най-трудно лечимото, защото съвсем не е само психологичен проблем, но и органично мозъчен (неврологичен), а зад това и генетичен. Мога да изпратя едно мое "прясно" проучване на научните изследвания по въпроса, правени с модерна сканираща техника. Мислите ли, че аз не съм опитвал да дишам дълбоко или да говоря бавно, провлачено? Подобни съвети получавам още от дете, но фактите говорят, че заекването не изчезва. наистина, известно провлачване на ударената гласна, по-бавният темп на говор, дишането помагат - това са логопедични упражнения и както писах по-горе, когато са прилагани при деца или при възрастни с психогенно (тоест породено от психотравма,а не от генетични причини) заекване, имат добри резултати. А при заекващите с по-тежко, наследствено заекване само помагат. Преди време си мислих, че ако премахна психичните "отлагания", които едно дълго носено заекване поражда, ще изчезне и самото заекване. Сега тези психични схеми в мен са с 90% по-малко от когато започнах да се анлизирам и работя психически върху себе си. Тоест говоря често и с радост, въпреки заекването си. но заекването си го има. Има го дори когато говоря с най-близките си, дори и сам когато говоря, дори когато мисля го има. От една страна, това е процедурна памет, навик, дълбоко заложен. Когато съм спокоен и съзнателно говоря с горните логопедични бастунчета, този навик доняъде се преодолява. Там е работата обаче, че не е само навикът (па макар и дълбоко мозъчно заложен). проучванията показват, че при персисиращо заекване, което почти не се поддава нито на логопедична, нито на психотерапевтична намеса (най-често се прилагат успоредно), има други мозъчни механизми на корово, надпракисно ниво (навикът/праксисът/ се залага в сстарите мозъчни структури на малкя мозък, базалните ганглии и др.). Централната част на вернике ареята на такива заекващи не функционира, аксонните връзки (бяло вещество) между вернке и брока са недостатъчно. Брока в левия мозък не се справя добре и мозъкът се старае да я прехвърли в десния мозък - но не успява изцяло. Има нарушения в патерните на фонацията, артикулацията и моториката - променен или дори обърнат е. Допаминът е о 50 пъти по-висок. И прочее и прочее. Изводът е, че не винаги заекването е признак за слабост или некадърност или нерешителност и не винаги "мъдрите" съвети за дълбоко дишане помагат (защото, видите ли, заекващият е толкова недосетлив, че не се е сетил досега и само е чакал мъдрото прозрение на някой да го подсети...). Нямам предвид вас, а принципно. Често заекването е следствие на чисто неврологични разлики в процесирането на речта. В това се състои и тоталната грешка на психологическите опити за обяснение на заекването като резултат от емоционални/ психични причини. Такива естествено, че се появяват в резултат на присъствието му в социалното общуване, но като следствие, а не като причина. Има психоаналитични хипотези за заекването, които са чиста проява на извратеността на авторите си. Какво ще кажете за убеденото обяснение на фройд например, че заекващият иска да дефекира върху родителите си чрез заекването си? Има още подобни бисерчета, които някога ще цитирам също. При по-тежко заекващи засега остава комбинацията от психотерапия, логопедична терапия плюс уред за забвена слухоа обратна връзка. Тези три метода прлагани достатъчно дълго време имат добри резултати - поне докато неврологията напредне достатъчно, за да разреши мозъчната дисфункция.

Здравей! Има едно мъдро вярване, че всичко, което ни е дадено - физическо или психическо, е точно толкова, колкото ни е нужно, за да ни тласне напред към себепознание и точно такова, от каквото имаме нужда, за да се случи това себепознание! Има и друга приказка, че недостатъкът е такъв, докато не го превърнеш в предимство. В случая при теб - всичките ти психични страхове, фобии, са изключително плодородна почва за развиване на себепознание. Животът не случайно те поставя в определено семейство с определени гени, които допринасят за развиването на психични процеси - всичко в този живот е така направено, че да те тласка към развитие, към познание, към мъдрост. Това, че си различен от другите е проблем само ако го приемаш за проблем. Всичко зависи от това как ТИ виждаш нещата. Ти определяш щастието си и то зависи само от теб! В психологията има една истина, че психичното ни спокойствие и благосъстояние зависят не от обективните обстоятелства, а от начина на възприятието им. Колкото и да си различен физически, си човек - имаш шанса да си в това земно училище и да учиш неизмеримо цените уроци, наречени живот! Всеки е уникален, веки внася малко в шаренията на този свят. Ти също си уникален и точно това, което си, е твоят път към щастието ти. Той е твоят път, а не този на който и да било друг. От теб зависи да се възползваш от всичко, от което те е страх - да го превърнеш в трамплин към смелост, действеност, чувство за сбствена значимост, самоприемане, обич към себе си - към тялото си, към личността си, но и към божественото в теб! Може би е нужно да се научиш да се самоприемаш и обичаш, което естествено ще събуди в теб силата, мъжествеността, решителността, волята, чувството че си нужен, важен и неповторим - защото ти си такъв, просто не го съзнаваш - засега! Ако решиш да анализираш или да наблюдаваш безпристрастно психиката си - сраховете си, вероятно ще се научиш да намираш и осъзнваш някои ментални модели в себе си, които стоят в теб и през които виждаш света, самия себе си и другите изкривено - като през криво огледало. тези модели в теб може би имат генетическо предразположение да съществуват, може би докато мама е била бремена с теб, е изпитвала известни чувства, може би ранните ти години са спомогнали за сформиането на някои от тези ментални модели в теб - това е индивидуално. Вероятно ти е трудно да бъдеш по-борбен, настъпателен и постоянен в решенията си - защото не си вярваш. Но - тази неувереност е просто програма, вирус, който за да бъде премахнат, трябва да бъде осъзнат, проследен и съзнателно премахнат с помощта на аналитичния и позитивен разум и волята, чрез промяна в поведението ти в живота, на личностовите ти реакции, на стила ти на отреагиране, както и чрез възстановяване на връзката с безграничното в теб. Ти можеш! Нужно е просто дасе стремиш към щастието си, да не спираш да се стремиш - но по позитивен и смел начин! Един добър начин е психотерапията - това е ролята и по принцип! При букета от разстройства които имаш е нужна поне една или повече години работа. Но е възможно - не си сам, има милиони хора с подобни психични трудности. Много от тях с се справили с тях и това им е дало едно огромно духовно израстване и вътрешен мир непостижим за онези "нормални", но и обикновени хора, с които се сравняваш. Друг начин е самостоятелната работа по самоанализ, четенето на подходяща духовна литература - например беседите на Беинса Дуно (петър дънов). Така е по-бавно, но е възможно! Всичко е възможно! Животът е прекрасен, ти си чудесен, хората са добри - стига да съумеем да виждам всичко в дълбочината му, зад външните роли, аски и привидности! Ти си уникален и когато съумееш да обикнеш тази си уникалност, тогава хората също ще е обикнат. Защото отношението на хората към теб е само отражение на собственото ти отношение към себе си! Не че мнението на хората трябва да те интересува особено. Хората каквито са сега, не са критерий за истинност. Важно е твоето собствено мнение за самия теб! Започни да развиваш осъзнването си и съзнателно промени живота си. Стига да го поискаш истински, го можеш! Обикни се и тогава и любовта на приятелка/ приятел няма да закъснее! Повярвай си! И започни да пробваш да се променяш - и никога не се предавай в това пробване. Ще падаш, но винаги ставай! Докато промяната в теб стане реалност! Започни да приемаш предизвикателствата без да бягаш от тях - външни и вътрешни! За хапчетата - лошо в тях няма ако са с мярка. Но те няма да ти дадат промяната от която имаш нужда, а могат само да бъдат временно облекчение. То е нужно ако успоредно с хапчетата работиш върху себе си. Ако се захванеш за хапчетата обаче като панацея, те ще бъдат част от бягството ти! Желая ти успех от сърце!

Когато работя чисто когнитивно поведенчески или схема фокусирано (тоест когнитивно плюс психоаналитично) се чувствам съвсем нормално в ролята си на предлагащ услуга. Макар и от по-фин вид, психотерапията, такава каквато се преподава и практикува, си е услуга в маркетинговиата среда. Съответно има цена, която и позволява да просъществува на този пазар. Тънкият момент тук е, че терапевтът се докосва до най-тънките струни на душата на човека. Наречи го когниция или душа, но практически, извън теорията, е същото! С пациента/ клиента се осъществява дълбок рапорт/ доверие, той ти разкрива не само информация и факти, но съществото си. В миналото психотерапевти са били свещениците - изповедта, позоваването на висшата сила в теб и т.н. са чиста проба психотерапия, в доста неструктуриран и необработен вид, разбира се. Там е работата, че някои терапевти работят и с медитация и молитва/ формули/ утвърждения. И тук класическите терапевтични методи се сливат с универсалните. След такива консултации именно чувствам противоречие, когато човекът заплаща... Защото работата е стигнала до надментално, духовно ниво, станала е една връзка, едно присъствие... В такива моменти заплатата ти вече е дадена от... знаете от къде. Затова и чувствам противоречие при заплащането от човека, като една вътрешна блокировйа на този допир с висшето, на който си станал проводник. В такъв случай обаче засега виждам следните възможни решения: или (1)психотерапевтична помощ единствено на по-грубо когнитивно и емоционално ниво или (2)работа без заплащане или заплащане на принципа "каквото е на сърце и джоб" - това на практика означава много скромен живот, буквално монашески, както и известно базово осигуряване от институция (преди такава е била например манастирът) или (3)поддържане на противоречието. Най-щастлив се чувствам когато съм във втората позиция, но практически съм в третата, освен с редки изключения...

Отварям тази тема с ясното съзнание, че е възможно да породи много противоречиви мнения, по много причини. В самия мен има противоречия по този въпрос. В българите като нация има откровено противоречие по въпроса за заплащането в психотерапията. Дори в някои терапевти с по-фини сетива има такова противоречие! В България психотерапията е новост, за разлика от развитите държави, където тя се развива от 110 г. в съвременен вид. Затова около нея има доста неразбиране. Пишете какво мислите, обосновано и реалистично, но и добронамерено!

Авторът на тази статия е изключително смел човек! Мога да дам за пример гениалния онколог Д-р Хамър, който доказва научно ролята на психиката в развитието на онкологиите и съответно има хиляди и хиляди излекувани чрез психотерапия пациенти. Д-р Хамър е вече трета година в затвор в Испания, защото се е осмелил да изнесе на бял свят фактите за "лечебната" функция на химио и лъче "терапиите". Сега, може би има смисъл в тях, но ако лъчението може да се ограничи само в туморните зони, а химическите вещества да са такива, че да действат токсично изключително върху туморите. Както се прилагат сега тези терапии, това е варварщина. Наистина защо, при пложение, че с комбинация от психотерапия плюс диета и лечебен глад, хипотермия и фитотерапия (сама по себе си много мощен метод)ракът се лекува не по-трудно от хрема, защо продължава целият психопатичен и социопатичен кошмар около "лечението" на рака - такова каквото се дотира от фармацевтичната индустрия и медицинския бизнес? Защо ли? В статията по-горе са изложени известни финансови хипотези... В статията много директно са дадени факти за 20,21-ви вековните "средновековни" преследвания на медицинската и фармацевтична бизнес инквизиция. Това от една страна е тъжно, като се има предвид страданието и ужасът през който преминават болните и роднините им. От друга си е страшничко. Жестоко е! Безочието на медицинския бизнес е толкова институционализирано и добре рекламирано, че в обикновения човечец е дълбоко сугестирано доверие към този бизнес, както и недоверие към буквално инквизираните от него методи и личности. Когато има много пари, има и много власт - не само икономическа, но и политическа, медийна и психологически сугестивна. Този медицински бизнес все пак е толерантен към една прослойка лечители - народните лечители без дипломи и образование. Защото въпреки резултатите си, тези хора не представляват заплаха за мощния международен, надполитически, ключово печеливш фармацевтичен бизнес... Наскоро гледах един филм за съдебни лекари, патолози: "Патология"... Дали наистина сме в качествено различно време от средновековието? Може би сме тръгнали към такова различно време, може би самият етап от развитието на планетата ни да ни тласка към него. Но защо ли ми се струва, че икономическата и политическа върхушка, която манипулира социалните процеси поизостава от това развитие?

Aз наистина съжалявам, че няма да мога да дойда, защото съм в София и съм ангажиран през целия уикенд с друго обучение... Цената наистина е символична, а знанията, които Манол ще предаде съм сигурен, че са огромни и трупани много много години от него!!! Такъв семинар в Щатите, Канада или западна Европа би струвал между 100 и 300 долара/ евро... Радостно дишане на всички участници!