Орлин Баев

Като се отегчи, какво и каза на жената - че си болна и че ще и се обадиш по-късно като оздравееш ли? :) На мен ми се е случвало това... Истината е някъде по средата, както винаги. От една страна терапевтът е нужно да знае много и да представя и провежда сесиите си интересно. Но от друга страна не може да знае всичко и да се нагоди към интересите на всеки клиент. Аз лично трудно работя с пълни мтериалисти - много е тясна рамката на работа при тях, тесни са им разбиранията и се работи дървено, сякаш имаш нисък таван над главата си! Затов и се радвам на клиенти с интереси по-обширни от грубия редукционистки материализъм! Те са отворени за неизвестното, за безкрая в себе си! А промяната става най-добре и силно именно чрез този безкрай - когато човек погледне малката си личност от неговата перспектива! Това не отхвърля стандартните аналитични или когнитивни или драматични и пр. методи, а просто ги надхвърля, включва ги и ги обема!

Авторитетен стил Това е оптималният стил на възпитание! Единственият оптимален! Здравият родителски стил! Родителите обичат детето безусловно! Но в същото време поставят разумни норми, стандарти и цели, които детето спазва. Когато е нужно, родителите прилагат адекватни, пропорционални на простъпките на децата наказания, но с много обич, разговор и безусловно приемане на личността на детето! Наказва се постъпката, а не личността - но с обич и прегръдка, с обяснение и благост, с мярка и доброта! В децата се залагат самоувереност, естествена свързаност с Любовта, Мъдростта и Волята на живота, асертивност и здрав егоизъм, нужен в живота. Непредсказуемост и отхвърляне Родителите са емоционално лабилни и непредсказуеми, често променят настроението и приоритетите си. Често нараняват емоционално (или физически) децата, потискат ги, предизвикват в тях усещане за дистанцираност, студенина, емоционална въздържаност. като резултат в детето (което дете живее като несъзнавано във възрастния индивид) се залагат убежденията/ чувствата: "Аз съм изолиран и самотен, неприеман от хората! Лишен съм от внимание, грижа, обич, разбиране, подкрепа! Той/ тя ще ме изостави! Аз съм дефектен, некачествен, некадърен! Не си вярвам (неувереност)! Не вярвам на хората! " Параноично тревожно мислене и поведение. Свръхпротективност Родителите се вкопчват в децата, намирайки в тях жизнения си смисъл - поведение напълно противоречащо както със законите на Живота, така и с тези на психологията. Родителската болна "любов" буквално задушава детската личност, не и позволява да премине през трудностите и изпитанията, които са нормална част от живота. Залаганите в децата базови убеждения са: "Провалям се, не се справям с този труден живот! Аз съм безпомощен! Животът и хората ме раняват! Ще се разболея от смъртоносна болест! Ще полудея! Животът няма смисъл без него/ нея до мен! Аз съм зависим от другите! " Глезене/ всепозволяване На детето се позволява всичко. Няма ясни стандарти, правила и норми. както и при свръхзащитния стил, детето не е научено да посреща трудностите и да се справя с тях. Не е научено на приемане на друго мнение и кооперация. Залаганите базисни несъзнавани когнитивни убеждения са "Аз съм най-важният! Чуждото мнение и добруване не ме интересуват! Всички са ми длъжни - хората и животът!". Води до базисен нарцисизъм, който ако бъде филтриран през борбен личностов стил резултира в доминиращо, налагащо поведение, а филтриран през пасивно/ отбягващ личностов стил води до отбягващо трудностите поведение. Свръхпротективност + глезене - води до отбягващ трудностите личностов стил, емоционална инфантилност/ незрялост. Обуславящо възнаграждаващ стил Родителите дават обич на децата само след като те са изпълнили изискванията им. Липсва безусловната любов! "Ако не си изядеш супичката, мама няма да те обича повече...!" Залага убежденията: "Моята личност няма значение! Другите са важни и трябва да ги задоволя! Мнението на хората е важното и моето щастие зависи от него! Аз съм жертва на хората и живота! Аз съм изтривалка за другите! Никой не ме разбира и уважава! Отхвърлен съм, необичан съм! Аз не се обичам и приемам! " Обикновено залага тенденции за депресивност. Автократичен/ доминиращ и свръхизискващ стил Родителите грубо доминират и потискат личността на детето, налагат се, изискват много. Нормите са ригидни и жестоко високи. Заложените черти са перфекционизъм, максимализъм, ригидни трябва във всяка сфера от живота, трудности в преживяването на удоволствие и радост, нереалистично висок морал и етични норми, спазване на културни, социални и религизони предписания "по буквата", критичност и автокритика, емоционално потискане и фиксация в рационалността, негативизъм и черногледство. Една добра почва за развитие на тревожност, панически атаки, натрапчивости... ................................................ Нека коментираме - с примери от нашите семейства, от собствените си ранни години, от възпитанието на децата ни, от наблюдение и т.н.

По-долу пастирам мнението на Нина. Въпреки, че отговорите в този подфорум се дават от психотерапевти, по преценка на модераторите е възможно публикуването и на други ценни и наситени с опит и преживяване мнения! "Здравейте, Надя, Орлин и всички които следите темата! Аз определено изживях емоционално споделеното от теб, Надя, защото по някакъв начин го съпреживявам. Повечето във форума знаят ,че аз съм майка на дете с аутистични прояви. Тоест дете,което трудно излиза от вътрешният си свят. Моят син също се казва Никола,той е прекрасен. С него извървяваме труден път. Искам да ти кажа ,че съветите на Орлин са много ценни и колкото по -бързо ги приложите в къщи толкова по-добре. Времето е ценно. Нужно е да си много силна и двамата със съпруга ти ти да се подкрепяте.Някои от нещата може да ти се струват ужасни и че един родител не е нормално да се държи така с детето си,но повярвай ми в определини моменти това е най доброто.Както се казва целта оправдава средствата. За да не ти звучи всичко това като празни приказки ще ти разкажа част от моя опит със сина ми.Аз нямах подкрепа от специалисти и действах интуитивно.Когато Никола беше малък(3-4г.)изоставаше в много неща от развитието си.Има сестра близначка и пред очите ми беше голямата разлика всеки божий ден.В него период аз бях непримирима.За да го науча да държи лъжица и да се храни самостоятелно аз го оставях по цял ден гладен.В смисъл, ако за закуска има макарони оставях ги на масата и единственият му избор беше ако иска да яде да хване сам лъжицата.Беше много трудно,защото можеше да реве с часове.Опитваше се да яде само с уста без да ползва ръцете си,но или обръщаше чинията или не успяваше когато храната беше течна. Няколкото дни глад го провокира да хване лъжицата.Имаше много силна вътрешна борба и при него и при мен.Но това беше начина.Така провокирах и първия говор.Дори само само една сричка на думата вода беше награда,но никога подарък,без молба не давах вода.Звучи жестоко,но днес Никола е в първи клас в масово у-ще и то с връсниците си. Вярно,пак живее в своя вътрешен свят ,но се научи и да излиза от него.Научи се да спазва правила. Може да ти се стори,че няма нищо общо между тяхните два случая,но според мен подходът трябва да е подобен. Методът на "разтърсване ",както го нарече Орлин действа безотказно,аз го наричам провокация,но то е същото. Аз също смятам ,че е уместно да спреш на сина си нета или ако желае да отиде сам да си го плати.Може дори да заработи по някакъв начин парите за таксата.Някаква ваша уговорка,която той ще трябва да спази.Трябва да осъзнае,че на този етап е зависим от вас и че правилата в къщи са за всички. Чувството за вина не е добър приятел,просто си повярвай че си силна и че тримата ще се справите с този проблем. Стискам ви палци в тази трудна ситуация и знай,че силата е в самите нас,просто трябва да и даваме шанс да се прояви.А в Любовта има неизмерима сила! Нина"

Здравейте, Надя! Не сте виновна за нищо - нито вие, нито съпругът ви! Никой не е идеален, нито вие, нито аз, нито който и да е! Нима сте виновна, че обичате сина си? В никакъв случай! Или че сте претърпели катастрофа и сте била заразена? Не сте виновна за нищичко! Нещата са точно каквито са, няма хубаво, няма лошо, а само неутрална реалност, която видяна ясно, винаги може да бъде променена! Нека видим ясно ситуацията ви, за да знаем какво да предприемем: Представете си семейството си като един кръг, в който вие, мъжът ви е Никола представляват главните точки в този кръг. По този кръг тече информация. Той е цялостен, единна система е и промяната на психоемоционалните, битови и пр. параметри в едно от звената на кръга води до промяна и в другите звена. В случай на невротичен или психосоматичен проблем - той се явява само симптом от нарушено предаване на психоемоционална информация по кръга. - Когато Никола е бил шест годишен, вие сте претърпяла катастрофата, били сте по болници, на легло след това, плюс хепатита като капак на цялото тежко преживяване. Никола вероятно се е травмирал силно от болките на мама, както и от известното прехвърляне на вниманието от него в болките на мама. Тогава в семейния кръг се получва срив. В Никола се появява астма. Тя е смятана за психосоматично заболявне. Астмата прехвърля отново вниманието и грижите върху Никола, но вече в прекомерна степен. Никола се разглезва, получава всичко, което иска. Както казвате, в него тогава се залага едно прекалено високо самочувствие, гордост, чувството, че светът и хората са му длъжни, а той е господарят. Прекаленото задоволяване, свръхобгрижването и глезенето водят до размити вътрешни граници в отговорността към другите, в дългосрочното планиране и следване на цели. Води до трудности при уважаването правата на другите, кооперацията, изпълняването на обещания, поставянето и изпълнението на реалистични лични цели. В Никола не биват заложени подходящи адекватни социални норми, умение за дългосрочно следване на цели въпреки трудностите, недостатъчна дисциплина и липса на поставяне и изпълнение на целите в условията на взаимна кооперация с другите. Никола не е бил научен да посреща нормалните равнища на дискомфорт и неопределеност, трудности и напрежение. В Никола е заложено убеждението, че е над другите, че има специални права и привилегии по презумпция... Вероятно той искрено вярва или поне му се иска социалните правила да не важат за него. Затова сега на Никола му се иска да прави каквото си иска, като е убеден, че вие и целият свят му е длъжен, най-важни са неговите собствени желания, а чувствата на другите малко го интересуват. - Известно време тези му качества дори му помагат - докато става прекалено явен егоист и компанията му се отдръпва от него. Щом приятелите му се отдръпват от него, Никола приема, че е над достойнството му да ходи на училище, в което не го оценяват, а може би и са груби с него. ................................................................................ ... Семейният кръг, който е създал проблема, има силата да го разреши! Чрез промяна на мисленето, емоционалното отношение и конкретни действия. Покажете на сина си, че не сте му длъжни с нищо. Издръжте тормоза му. Спрете му интернета, който сега се явява негова виртуална приятелка. Спрете и кабелната телевизия. Направете живота му труден. Кажете му с любов, но твърдо, че поведението му е неприемливо и затова не го молите, но изисквате да се променят нещата. Станете по-студени към него - и вие и мъжът ви! Охладнейте емоционално, за да се получи една здравословна дистанция, през която той вече няма да може да ви манипулира! Пак го обичайте, но с една разумна любов, която някога може да включва твърди действия. Създайте правила и норми и твърдо изисквайте да бъдат следвани - например хигиена и чистене на стаята и къщата. Ако не изпълнява, което е сигурно - поставете наказания - например лишаване от храна, телефон, интернет, телевизия. Осъзнайте, че вината, която ще се събуди във вас при тези действия е излишна и ненужна. Защото правите всичко от любов и за бъдещто му! Едно добро решение би било казармата... За съжаление вече я няма! Всичко, което носи трудности и изисква преодоляването им, учи на кооперация и известно смирение, е подходящо за Никола! Спорт, работа - дори тежка и мръсна, сега е на мястото си! Ако вие с баща му изпитвате трудности при собствената си промяна в отношението и поведението си към него, при поставянето на ясни норми, правила и изисквания, потърсете помощ. Например от роднина или приятел - някой едър (буквално физически) и силен мъж с достатъчно разум, който да схване ситуацията и да ви помогне. Човек, от когото Никола да се страхува! Нека този човек ви идва "на гости" честичко и нека всее респект в сина ви. Нека този човек съумее да го разтърси, ако е нужно и физически и чрез страха му да го тласне към работа и действие. ........................... Качествата на Никола всъщност са добра предпостава за едно добро бъдеще! От него може да стане прекрасен лидер - самоуверен и смел, човек около чието его се завърта цяло предприятие например! За да се случи това в бъдеще, сега на Никола му е нужно силно разтърсване, трудности, норми и правила! Намерете начин да му ги осигурите - именно защото го обичате! С най-добри пожелания: Орлин

Благодаря ти за това !!! Знам, че ще ме разбереш, защото сме хора от едно тесто - чувствам и преживявам това, което споделяш! Нищо, че науката си няма понятие от това - да има да взема... !

И все пак по-добре да продължим дискусията фокусирани в психотерапията - иначе ще се отплеснем нанякъде ... Действително всеки случай е различен. За един пациент влагам минимални усилия и понасям минимално напрежение, за друг обаче обратното. С някой пациент се получва резонанс на дълбоко ниво, между душите дори. Ако пациентът направи един позитивен пренос и в терапевта вижда положителните страни от собствения си Анимус/ Анима несъзнавано, тогава работата е песен. Негативният пренос обаче при някои пациенти е поразителен и изскача иззад някой "терапевтичен ъгъл" изненадващо... Например: идва при мен човек в късните двадесет, добре изглеждащ (жена е). Основният и проблем е неимоверно завишената критика към всичко и всеки - садистична злоба и болна агресия се лее като ниагарския водопад. най-малкото отклонение от това как ТРЯБВА да бъдат нещата според този човек го ранява, обижда, задейства "аз съм неразбиран и нараняван", което е дълбоко заложено в него. И на мига тръгва бясна критика - свръхмерна, изсмукана от пръсрите, защитна злобна садистично агресивна адска атака. Този човек е минал през 10 терапевти вече - и то през най-извесьтните и най-добрите. и след само няколко сесии ги е отхвърлял с критиката си и е бягал. Това е порочен механизъм. Той донякъде го осъзнава, но е много силен. Разбива живота му тотално. Няма приятели никакви, няма интимна връзка, не може да се задържи на работа поради тази адска защитна агресия, има и соматични проблеми поради нея и то нелеки. Как мислите - колко сила, спокойствие и психическа стабилност са нужни за работа с такива пациенти? А те не са рядкост. По принцип при тревожните, хранителни, сексуални разстройства здравата първична агресия се блокира от несъзнаваните комплекси и се преживява като вторична - садизъм. Този садизъм се проявява като критика/ самокритика - като защитен механизъм. Ако през детството любовта не е получавана безусловно, вторичната агресия прераства в третична - мазохизъм, вина. А това вече е депресия! Но, за критиката! При някои пациенти тази критика е що годе нормална и собственото смаосъзнание може да се дистанцира достатъчно, за да осъзнае ставащото и да го промени. Когато обаче защитната критика е твърде силна, това винаги говори за дълбоко заложен тежък комплекс. С такъв пациент се работи трудно - нужно е да се издържа негтивния му пренос - а това повярвайте и мсукулите на Арнолд Шварценегер няма да понесат - нужни са психическите "мускули" на една свободна постоянна връзка с вътрешния център, цялостната личност, в която всички атаки се разтварят и стават храна за още по-голяма стабилност. Аз лично съм готов да поемам психичните атаки. Човекът обаче като види спокойната неутрална реакция, се плаши. Защото защитнат аму агресия не е успяла да нарани, тоест да го защити от несъзнаваните му страхове/ убеждения. Тогава ако той няма капацитета да осъзнае ставащото, бяга от терапията отричайки (изхвърлянето на брашното заедно с триците е характерно за невротичните разстройства), обвинявайки терапевта ... И става пациент - турист в опитите си да поднови терапията при друг терапевт. И последва ново бягство - вече като установил се психосоциален механизъм. Разбира се, в неговите очи виновни са терапевтите... Мислите ли, че работата с такива пациенти е лесна? Таксата за работа с един пациент, с когото сесиите протичат добре, леко и приятно и с такъв, с когото самият ад (символично казано) те поглежда в очите, е еднаква! Ако в другите помагащи професии се третира тялото (медицината) или социалното справяне (социалната работа), в психотерапията се работи директно с психиката! Психиката на терапевта е в директен контакт, сливане и обмен с тази на пациентите с часове всеки ден. Мислите ли, че е лесно? Не е! Но е свръх интересно и изисква отдаване, което носи радост! Психотерапията е все още нова област в България, но не за дълго! Броят на терапевтите расте всяка година, информацията за психотерапията става все повече, а ролята и като нормална нужда се утвърждава уверено!

Тъй като няма отговор, което говори колко сериозно човек се отнася към безплатните неща , ще си позволя няколко реда общи размисли и ще приключа темата. Синът ви бяга от училището и от живота, най-вероятно поради страх от нараняване, от страх, че в отношенията с другите не се справя достатъчно добре и не се вписва в колектива както той иска. А бягането му е опит за контрол над ситуацията. Възможно е да е развил панически пристъпи и агорафобия... Предположенията ми защо се е случило така са в предния ми постинг. Как практически да промените ситуацията? Той вече е сформиран индивид, трудно ще послуша точно вас - самата пишете че това не става. Най-доброто решение е терапията - семейна като първа опция и индивидуална (само той) като втора. Практически: - Спрете му интернета - обадете се на оператора или отрежете кабела. - Спрете кабелната за известно време. - Ако му давате някаква сума пари - спрете и нея. - Вземете ключа от стаята и го скрийте. - Поставете му задачи, които да изпълнява у дома - чистене, миене на чиниите, подреждане и т.н. - Задачи, които да изпълнява извън дома - пазарене, плащане на сметки и т.н. - В зависимост от това дали е изпълнил задачите, му угаждайте на хранителните навици или не. Ако нищо не е свършил, дори го лишете от храна - нищо няма да му стане за ден или два. Горните действия целят "разтърсване'. Те са проява именно на любовта ви, но по един градивен начин. - Променете себе си - може би именно вашата прекалено обгрижваща любов и вкопчване в него са част от причината това да става. Обичайте го безусловно и силно, но непривързано. Смисълът на живота ви е във вашите собствени цели, амбиции, във връзката с любовта, която идва отвътре и не зависи от нищо. Давайте тази любов на сина си безусловно, но без задушаване. Ако се притеснявате прекалено за него, това говори, че вече има вкопчване от ваша страна в него и заместване на онази дълбока божествена любов, идваща от дълбините ви с обгрижването и реализацията на сина ви! За да я има тази реализация, сега направете любовта си конструктивна! Добавете малко безпристрастен здрав разум в нея. Отдръпнете се емоционално от него в известна степен. Може би това ви ужасява като го четете, нали? Една обич, която е в хармония с божествената обаче освен че е безусловна, е и непривързана. Обичате истинското в него и си позволявате да окастрите неистинското чрез промяна на отношението си, както и чрез ясни правила, норми, параметри и откровени "НЕ"-та, които му поставите - с любов и от любовта ви идващи! Ситуацията е поправима! Когато се осмелите да промените отношението си и да му поставите ясни правила на взаимоотношенията си, това ще промени и него - ще го разтърси. Ще му е трудно! Но именно от трудност има нужда той сега, а не от биберон! Трудностите ще го направят мъж! Винаги може да завърши училището задочно, вечерно и т.н. А университетът също го чака! Когато по-твърдичко го ограничите (именно като израз на любовта ви), това ще го провокира да започне работа и нещата ще си дойдат на мястото! Ако действително има паническии атаки и агорафобия, освен всичко друго е задължителна и намесата на терапевт. Той може да идва и в дома ви! С най-добри пожелания: Орлин

Диана, не става въпрос само за решението на терапевта, но и на пациента. При анорексия част от стандартната психична картина представляват свръхвисоките норми, стандарти и изисквания към самия себе си (и към другите). Съответно когато човекът не може да плаща, неговите твърди критерии за нещата му казват, че така не може - съответно сам си забранява да идва...

Здравейте, Надя! В случая оптималното решение би било семейното консултиране/ терапия. Но, както казвате, синът ви не иска и да чуе за това. Разкажете малко повечко за семейството ви! Погледнете себе си и ситуацията в семейсвтото си безпристрастно, като един страничен и емоционално откъснат от ставащото зрител. Погледнете и себе си така и отговорете на следните въпроси: - Синът ви едно дете ли е? Ако не, кой е по ред? - Опишете вас самата - характера си, личността си. - Опишете характера на съпруга си - Кой е "първа цигулка" в дома ви? - Какви са професиите ви? - Как възпитавахте сина си? Може би доста го обгрижвахте и защитавахте като по-малък? Или... вие кажете - Как мъжът ви участваше във възпитанието на сина ви? - Преди две-три години, преди синът ви да спре да ходи на училище, долавяли ли сте у него признаци на тревожност, безпокойство във връзка с училището, общуването там и т.н.? - Опишете характера на сина ви - освен че е умен, което е със сигурност така, какво представлява емоционалният му живот? - Идват ли понякога приятели при него у дома? ........................................ Положението е сериозно! По писмото ви мога да предположа, че синът ви дълбоко в себе си е уплашен! Уплашен е емоционално от живота. Може да го наречем завишена тревожност или социална фобия (може би), но фактите са красноречиви! Това бягане от предизвикателствата и трудностите (което бягство той всъщност прави и го поддържа чрез интернет зависимостта си) за в бъдеще може да повлияе силно на професионалната, социална и интимна реализация в живота му, може да доведе до една задълбочаваща се депресия. Това, което сега ще напиша са само възможни сценарии, предположения за ставащото, които може да имат, но може и да нямат нещо/ нищо общо с реалността. Вие ще кажете! Преди две години синът ви е бил на 16. Това е възраст в която настъпва в пълна сила половото съзряване. През тези години тийнейджърът преминава през "стадия на дивака". Както човечеството ни е преминало през милионите години през различни етапи в развитието си, така и всеки индивид преминава в ускорен вид през тези етапи по време на растежа си. Юношеството е такава фаза на "Аз се налагам!", "Силата е важна!" - една фаза на "законите на джунглата" - който е по-силен, по-настъпателен, по-смел и безпардонен, той получава вниманието на "самката" съученичка, той си извоюва по-висока позиция в социалната йерархия на класа/ курса си. Тази сила разбира се включва и интелекта и знанията, но по един егоистичен, себеналагащ се стил. Това е трудна възраст! А положението в българските училища е далеч от идеалното... По поведението на сина ви мога да предположа, че възпитанието му е било или свръхобгрижващо (глезещо) и прекалено протектиращо или свръхизискващо. Вие кажете! Ако е било първото, вие сте се бдели над него като орлица, поемали сте неговите трудности, старали сте се да го предпазите максимално от проблеми и изпитания, от нараняване и сблъсъци. Ако е бил вторият възпитателен стил, вие сте искали от него да постига високи резултати, да се справя много добре винаги. Възможно е и да присъстват и двата стила в някаква комбинация. Ако възпитанието е било свръхобгрижващо и протектиращо: когато той е преминал в пубертета след 13-тата си година, е усетил как децата в училище около него стават някакси по-груби и по-нараняващи. Това се е засилило в следващите години до 16. Тъй като не се е научил да преодолява трудности преди това, а е бил доста защитаван, той е започнал да се страхува все повече и повече от училищната среда, като реакцията му е била емоционално отдръпване. А то е прерастнало в актуално бягство от училището! А ако сте го глезили доста, това бягство се е случило много лесно! Ако възпитанието е било прекалено изискващо, той е бил научен, че трябва да успява, да контролира положението, да не допуска провал, унижение и загуба, грешки и несъвършенството си. Когато съучениците му са станали по-варварско грубички, в него се е породило силно противоречие "Аз не се справям!" и страх от това несправяне. А това го е накарало да избяга изцяло от училището - "Ако не мога да контролирам нещата и да се справям супер добре, по-добре въобще да не ходя там в това училище!". Предполагам, че е някаква комбинация от горните две възможности - но, вие кажете как стоят нещата всъщност! Горните възможности са само предположения и е възможно да не са изцяло точни - ако е така, кажете каква е действителната психоемоционална ситуация в семейството ви! Моля ви, спокойно вижте ситуацията си отстранено и безпристрастно и ми отговорете на въпросите от по-горе! Важно е да знаете, че никой не е виновен за нищо! Всичко е просто "такова каквото е" и е поправимо! Орлин

Аз все повече съм склонен да приемам за нормално заплащането в психотерапията като нормален процес, в хармония с всеки социален, та дори и космически закон. Но има заплащане, съобразено с пазарната икономика, а има и печалбарство! Аз лично не съм сигурен, че в НЛП "института" предлагат нещо повече от знанията и уменията, давани от "Българска асоциация по хипноза и хипнотерапия". Един двудневен семинар (16 астроном. часа) в последната асоциация струва 40-50 лева. Същият обучителен уикенд в НЛП центъра е от 500 лева нагоре. Преподава се същото - ериксонианска хипноза, рапорт и повеждане, глас, техники и т.н. Разликата е в ОБУЧИТЕЛИТЕ, в техните цели и личностови храктеристики! Аз имам позната, преминаваща курса по НЛП - не заради друго, но поради нашумялата му модност. Там тя не научава нищо ново, нищо повече от хипнотерапията, когнитивната терапия и решение фокусираната терапия (тя е специалист по тези трите). В последните три школи в Б-я обаче обучението е икономически достъпно. А това зависи единствено от това КОЙ решава колко струва услугата. От българск. асоциация по хипноза (БАХ) спокойно биха могли да поставят цени дори по-високи от тези на НЛП обучението. Но не го правят - защото имат една човечност, сърдечност, която резонира с онези житейски закони, които не винаги се вписват в социално-икономическите. Същото е и в "духовната" област - таксите за Ошовските семинари например са от по 500-1000 лева за няколко дни. Аз ако сега седна и се напъна, ще измисля поне 100 техники/ медитации - в рамките на два часа примерно - и ако същите се предложат на Ошовските семинари като негови видите ли, сега открити в "малкото му лично тефтерче", никой няма да направи разликата - сигурен съм... както и да е. Нямам нищо против Ошо или НЛП - напротив. Не казвам също и че имам нещо против финасовата им стратегия - просто констатирам и мисля. Аз лично работя на най-ниски цени в цяла София и България. Съответно 70% от пациентите ми са с ниски доходи... Когато поставиш висока такса, привличаш съответните клиенти - такива, за която дори такава висока такса е незначителна. Съответно ти самият нямаш угризения, че за тежкия си труд получаваш последните стотинки на хората... А доходите ти се вдигат значително. Имам приятели, които работят на този принцип и карат последен модел мерцедес... Сега, тук стигаме до въпроса кой ще лекува средно статистическия нуждаещ се, човекът който е "на една заплата" от примерно някакъв свръхминимум от 800-1000 лева (за София)?!? Само новите прохождащи терапевти ли? Може би ... В горните си разсъждения съм максимално откровен, искрен и директен (това си е стилът ми). Моля ако някой се е почувствал наранен поради специфичността на разискваната област, да ме извини! ... Или да заповяда на терапия - вземам нищожна по всякакви критерии и стандарти такса :) С обич и усмивка: Орлин

Здравейте! А какво мислите за хиперфагията - преяждането? Това е едно силно разпространено състояние. Сравнително по-безобидно е спрямо анорексията и булимията. Но все пак носени дълго време, многото килограми оказват влияние на сърцето, ставите, кръста, имиджа и самочувствието и т.н. Има ли хиперфагията общо с анорексията/ булимията според вас? А какво е различното?

Нищо не казваш за мама и татко! Може би някой от тях е доста властен, изискващ, доминиращ и тревожен? Разкажи за тях повече, за това как те въпитаваха, как се държаха и какво ти говореха, как се отнасяха един към друг! Каваш, че се дразниш много, когато някой е различен от това, което ти приемаш за 'начина на поведение, мислене и живеене", както и че често при теб нещата са 'или всичко, или нищо", или/ или. Може би ти си мислиш, че това е твоят характер и толкова. Ами донякъде е така, но не съвсем. Това е само изходният реултат от други, по-дълбоки страхове и комплекси в теб. Те са несънавани и вероятно не ги виждаш директно. В когнитивно поведенческата терапия, тази която аз практикувам, се казва: "Ти чувстваш това, което мислиш!". твърди се още, че дълбоко във всеки един от нас има заложени мисли - убеждения, за които най-често не знаем или само се досещаме, но не ги виждаме директно, защото те се защитават чрез едни предсъзнавани правила, които се превръщат в твой характер, в твой личностов стил на мислене, чувстване и поведение. Когато общуваш с хората, ти виждаш случващото се като го филтрираш през своите вътрешни убеждения, които пък задействат в теб защитната компенсаторна реакция на правилата, нормите/ характера/ личностовия ти стил. Ще обясня по-долу как може би стоят при теб нещата. Всичко това се залага докато си била мъничка, докато си расла. А се дооформя след това. Ти още като малка си имала едно различно виждане за тялото си, което говори, че нещата, за които ти говоря, са били в теб отдавна. Сега просто са се проявили по-силно. Тези неща (несъзнавани мисли - убеждения, които пораждат в теб страх) най-вероятно са били програмирани в теб от някой от родителите ти - мама или татко може би. Разкажи за тях. искам само да знаеш, че те със сигурност те обичат много и не са виновни за нищо. Те самите са такива, каквито са, защото си носят техния си психичен багаж. Нещата са каквито са, няма виновни, няма жертви, а просто причинно следствени връзки - неутрални. Сега вече си голямо момиче и можеш да се справиш с всичко! Нека да видим какво става в теб, когато тръгнат натрапчивите мисли. Например за зодията на татко. В теб се появява мисълта "мама не ме е разбрала", която болезнено не ти дава мира, им амного тревожност в нея - обсебваща е! И продължва да се връща болезнено, въпреки, че не я искаш и се бориш против нея. Зад/ под тази мисъл, на най-дълбоко несъзнавано ниво в теб за заложени едни негативни убеждения, от които те е страх и които всъщност пораждат "мама не ме е разбрала". Тези убеждения биха могли да бъдат: "Аз съм неразбрана, ранена, отхвърлена, несправяща се, губеща, никоя и нищо..." Тези несъзнавани убеждения пораждат един страх в теб, страх от това, че няма да бъдеш разбрана, приета безусловно, че не си достатъчно добра в нещата, които правиш, страх от мнението на хората, което мнение ти влияе по-силно от колото е нормално това да става. Тези несъзнавани мисли-убеждения са в корена на натрапчивите ти мисли, пораждат ги! Когато общуваш или преценяваш ситуацията, тя преминава през тези страхове - убеждения и достига до съзнанието ти като автоматични мисли. Автоматични са, защото са просто продукт на автоматичен процес. при теб тези автоматични мисли са се превърнали в натрапливи. А това става, защото когато се задействат съответните страхове - негативни убеждения и те породят натрапчивите автоматични мисли, в теб се включва друга психична "инстанция" - защитния ти личностов стил, характер, морал, норми и правила. Да го наречем за по-кратко личностов стил. при теб този стил е БОРБА. Борба, която води до раздразнението ти от всичко, което е извън нормите и критериите на този личностов стил. Характерни за този агресивно борбен личностов стил са емоционалният перфекционизъм, максимализмът, силното желание за ПЪЛЕН КОНТРОЛ над себе си и нещата. На съзнателно ниво този твърдичък личностов стил се проявява като черно/ бяло мислене - тоест или са така нещата, или никак не са. Или постигам нещо на сто%, или въобще не го постигам, правя. Или някой ми е приятел, или го режа на мига и го отхвърлям. истината разбира се е, че нещата никога не са черни или бели, а са някъде в нюансите помежду им! Та, пак да видим какво става в теб в случая със зодията. Появява се мисъл: "мама не ме е разбрала", която е обсебваща и болезнено натрапчива. Тази мисъл е само автоматичен резултат на съзнавано ниво от филтрирането на случката със зодиите през несъзнаваните ти убеждения: "Аз съм неразбрана, ранена, отхвърлена, несправяща се, губеща, никоя и нищо, не си вярвам, не вярвам на хората, не вярвам на живота си...". При активирането на несъзнаваните ти мисли - убеждения (наситени със страх), в теб обаче се задейства защита от тях чрез борбата, контрола, перфекционизма и максимализма на личностовия ти стил! Този личностов стил всъщност поражда защитните ти действия - отвързването, защитните утвърждения. Когато в началото ги правиш, те действат - временно действително намаляват тревожността и натрапчивите мисли. Но тъй като те на практика усилват страха (несъзнаваните убеждения), действат само временно, докато количеството страх/ негативни убеждения нарасне достатъчно! Тогава защитните ти утвърждения, отвързване и т.н. вече не действат. Тогава ти се налага да разшириш кръга на утвържденията, както и броя на повторенията им. Това отново временно помага, но всъщност усилва страха, защото само го потиска, но не го разрешава! На практика, колкото повече се защитаваш чрез защитни утвърждения, действия, въобще ритуали, толкова по-силнио стават натрапчивите мисли с времето! Но ти си в началото на развитието на процеса и ще можеш лесно да го неутрализираш - особено с помощта на специалист!!! Сама е трудничко, затова ти препоръчвам да се обърнеш към психотерапевт от твоето населено място. Психотерапията, която действително работи в твоя случай, доказано и проверено научно, е когнитивно - поведенческата психотерапия! Също и хипнозата и хипнотерапията! Психоанализата би ти помогнала за общото разбиране на това, какво става в теб, както и след като вече си преодоляла проблема си. Тя е чудесна, но е по-фина и нежна работа. А на теб ти трябват сега по-директни и силни методи! Виж за терапевт от твоя град тук и тук. Ако горното ти се струва прекалено сложно, не се притеснявай - това са психологически понятия. Аз винаги съм се учудвал, когато при мен дойде клиент с лекарските си изследвания. Лекарите пет пари не дават дали ги разбират пациентите им, дори именно за да не бъдат разбрани наричат простички неща и процеси с гърцизми и латинизми. А пациентът им, за да разбере какво става в него, което е нормално желание, става половин доктор и изчита тонове литература, защото докторите умишлено правят една "димна завеса" от "сложни" думички и термини. В психологията поради естеството ни на работа обаче, се стараем доколкото е възможно да направим понятията си достъпни, защото за разлика от соматичните доктори не работим механично и не се явяваме търговци пласьори на хапчета, а успешната ни работа зависи от разбирането и осъзнаването на пациентите ни. Накратко за теб: Колкото повече повтаряш утвържденията (ритуалите, развързванията...), толкова повече бягаш от страховете си и с течение на времето те стават по-силни, а натрапчивите мисли, които са само техен резултат - също нарастват! И не само нарастват, но се разклоняват, появяват се нови и нови, все по-силни и разнообразни! Когато се защитиш чрез утвържденията си, временно ти олеква, но това е все едно чешеш рана. Като я почешеш, за малко ти става по-добре, но всъщност я разраняваш и се налага още повече да я чешеш (аналогично да повтаряш утвърждения), защото те засърбява още по-силно (аналогично натрапчивите мисли стават по-силни и болезнени). Какво може да се направи? С помощта на специалист само за три месеца упорита работа можеш да се освободиш от натрапчивите си мисли, както и от защитните си утвърждения/ действия. Обърни се към специалист! Ако сега не го направиш, положението ще се влоши! А на теб тепърва ти предстои да живееш живота си! Затова поговори с мама и татко и им обясни, че положението е сериозно и действително имаш нужда от специализирана приятелска помощ! Какво би могла да правиш сама, преди да се обърнеш към психотерапевт? - Започни да посрещаш напрежението и страха си открито и смело! Когато дойдат натрапчивите мисли, в теб се появява желанието да се защитаваш с ритуали (утвърждения и др.). Научи се малко по малко да намаляваш ритуалите. Опитай се да ги спреш изцяло! Ако не стане отведнъж, пробвай за известно време, което увеличавай. - Когато се научиш да издържаш на напрежението без да правиш ритуалите, теб неминуемо ще се увеличи тревожността и ще застанеш лице в лице с натрапчивите си мисли. Това е нормално и е нужно да се претърпи, подобно на спирането на чесането на раната от примера по-горе, при което самото сърбене временно нараства, но всъщност е лекуващо и скоро раната оздравява! Когато така застанеш лице в лице с натрапчивите си мисли без да се защитаваш от тях с ритуали, ти вече си направила една голяма крачка към щастието си! Нужно е да продължиш обаче! Когато мислите идват, а заедно с тях раздразнението и тревожността, научи се да бъдеш в тях, без да бягаш от тях и без да се бориш с тях! Опитай се да стоиш в тревожността и раздразнението, да бъдеш в него смело, както би стояла смело по средата на гръмотевична буря! Мозъкът ни е устроен така, че щом действаме така, страхът и раздразнението (които идват от несъзнаваните убеждения) намаляват бързо! А с тях намаляват и натрапчивите мисли! Практически това означава да ПРИЕМЕШ натрапчивите си мисли спокойно - да се сприятелиш с тях. Приеми ги като един приятел в теб, който го е страх, който е наранен и обиден и раздразнен - приятел, с който ти се учиш да стоиш до него смело и нежно и спокойно да го приемаш и да успокояваш страха му! Когато постоиш така с мислите си известно време, ти трябва да понесеш този страх и раздразнение, но въпреки това да не бягаш от тях в ритуалите (утвържденията си). Например натрапчивата мисъл с името ти - просто чуваш, виждаш името си разбъркано, без да се опитваш да го подреждаш и без да си казваш утвърждения или да правиш развързвания. Стоиш смело в това объркване като се стремиш да го ПРИЕМЕШ. В началото е трудно и странно, знам. Но колкото повече така стоиш в това объркване и тревожността и раздразнението от него, толкова повече то намалява, намалява и тревожността и раздразнението, а приемането ти на стващото се увеличава. Когато правиш това, ти директно работиш върху несъзнаваните си негативни мисли-убеждения и ги променяш в увереност, спокойствие, приемане и щастие. - Промени мисленето си и разбирането си за нещата! В теб има заложени доста високи изисквания към самата теб и към другите хора, доста ригидни правила и норми, много ТРЯБВА, твърде много КОНТРОЛ и напрежение. А ги имаш, защото с тях се защитаваш от: "Аз съм неразбрана, ранена, отхвърлена, несправяща се, губеща, никоя и нищо, не си вярвам, не вярвам на хората, не вярвам на живота си...". Последните са несъзнвани, разбира се и може би ти е странно, може би си мислиш, че си друг човек - но ставащото в теб говори, че те присъстват в психиката ти и пораждат ставащото с теб. Именно защото са капсулирани, защото са невидими за съзнанието ти, те така лесно причиняват всичко! Опитай се да бъдеш по-толерантна към себе си и другите, да приемаш собствените и на другите грешки като нещо нормално! Защото е нормално да правим грешки - човешко е! Нормално е и да бъдем различни и да имаме различни разбирания - светът е шарен, хората са различни и това, че някой мисли различно, е просто неутрален факт, който е част от шареността на света. а да мисли и действа този човек различно, колкото и да е това му действие извън твоите критерии за нещата, си има причини - може би неговите собствени психични модели и процеси... Разбери, че за да бъдеш рзбирана, първо ти самата е нужно да се научиш да разбираш другите! Повярвай си! Повярвай си дълбоко и безусловно! нека твоята самоувереност да идва единствено от теб самата, от душата и духа ти ! Когато се сравняваш с другите и искаш прекалено мног да им се харесаш, така ти самата губиш собственото си уникално присъствие и доверието в себе си. А светът има нужда от теб и те приема каквато си! Вярвай си не защото някой те е забялязъл и одобрил (харесал), а защото в теб живее една радост и щастие, една връзка с Любовта и сигурността, които идват от самата теб, от духа в теб! Научи се да виждаш доброто в теб самата и в другите хора! Доброто, което е зад външните ти/ им действия, маски и роли - каквито и да са те! А това добро винаги го има! Обикни се - но безусловно, с всичките си недостатъци и кусури! Само така ще можеш наистина да промениш това, което смяташ че е нужно! Обикни се - безусловно! Обикно и другите - не заради това каквото са, а дори въпреки това, каквото са - заради дълбочината и божественото в тях!!! Започни да четеш хубави книги на духовна и психологическа тематика - например книгите на Петър дънов - има много, много радост, живот и мъдрост в тях! Разбери, че нещата никога не са черно бели, а са някъде по средата и че ако ги виждаме черно бели, това идва от нас самите. Учи се да бъдеш по-спонтанна, по-отпусната и приемаща нещата, да се носиш малко повече по течението с радост и доверие на това житейско течение! Учи се на релаксация и медитация! Запиши се на йога! Но преди всичко, помисли си за започване на няколко месечна терапия при специалист. Това в никакъв случай не означава, че ти има нещо! Напротив, започването на терапия говори, че си по-осъзната и смела и активно вървиш към щастието си!!! Също така - ако не разбереш всичко от по-горното, не бързай да съдиш, а си дай време да се смели в теб. Питай каквото е неясно! Искам само да знаеш, че виждам в теб едно интелигентно и смело момиче, което уверено върви към успеха си!!! Орлин

А на терапевта никак не му е лесно, когато знае, че "разклащането" е нужно и то обикновено предизвиква силни защитни механизми като рационализация, отричане, бягство. На мига се случва и негативен пренос. А терапевтът е нужно да го "поеме" - да има тази стабилност да го направи. А всъщност "здравословното конфронтиране е нужно, защото ускорява много процеса, макар и да го прави по-болезнен. Но - с обич и разбиране, с неутралност и благост - дори и конфронтацията. След само седмица пациентът сам благодари за "разтърсването"... Да, така е - особено в някои школи го има това внушение... Да живее и вярва това, което говори, така е! А това предполага пълна искреност - пред себе си, пред Бога и пред пациента! Къде се учи християнска психотерапия?

Всъщност въпросът зададен правилно бибил: "Как се справяте със собствената си генерализирана тревожност, чийто несъзнавани познавателни схеми ви карат да възприемате ставащото като стресово?" Не външните обстоятелства, а собствената реакция на тях е тази, която поражда и поддържа стреса!

Здравей, Дияна! Ами между психолог и психотерапевт има голяма разлика. Психологът може да работи в офис, да организира тренинги (което е супер печелившо) или да набира персонал чрез интервюта и тестове, да прави статистически маркетингови проучвания и т.н. Аз такава работа ако работя ще си загина от скука след три дни... Но има психолози, които това обичат и работят. Та - психотерапевтът, ако има бекграунд психология, което е силно желателно, е психолог, който завършва обучение по психотерапия след шестте - десетте (ако е PhD) си години обучение за психолог. Самото обучение в психотерапия е поне пет години, но обикновено терапевтите учат повече от една школа. Аз засега съм в две направления например - когнитивна и хипноза (официално и легитимно). Та - не е толкова просто "да решиш" да си терапевт, поне не и според легитимните критерии. Засега в Б-я още не са въведени, но дружеството на психолозите вече е задействало въвеждането на официален закон за психологията и психотерапията. Още нещо - в Б-я единственото учебно заведение, което преподава психология по световни стандарти, е НБУ. Имам колеги, които са учили в СУ - разликата дори между уж най-реномираното учебно заведение (СУ) и НБУ е огромна като качество на преподаване, количество знания и изисквания. Да не говорим за другите вузове - наистина обучението им има твърде малко с международните изисквания - това не го говоря защото съм възпитаник на НБУ, но защото такива а фактите и те са добре известни на самите психолози! Да не говорим, че в България психология, и то магистърска степен, може да се завърши задочно - ето Велико търновския университет, а и други предполагам предлага тази "екстра". Това е добър бизнес з атези училища и добро възползване от вс еоще липсващия стандарт за обучение и практика в тази област (закон) - но си е гавра с науката психология! Ти би ли отишла на операция при доктор, учил хирургия задочно? Аз не бих! А мога да ти кажа, че знанията по психология са неимоверно нужни и голяма част от тях не се намира чрез гугъл, нито се чете във фолк психологията, присъстваща на книжния пазар. Нямате си идея колко напред е експерименталната психология в САЩ - получавам по 20-на статии месечно от дружеството на психолозите, в които човек може да прочете за изследвания, които са неоспорими и изключително обективни и важни. Въобще в съвремието ни за наука психология се смята експерименталната психология - а тя е твърде специфична. Нейният извор е в щатите. В България се изучава сериозно само в НБУ - например в лицето на когнитивната психология. Та, приятелката ти къде е завършила психология, за да знам психолог ли е или има диплома за психолог? За качествата на психотерапевта - ами и той е човек, така е. И не е железен. Принципно при обучението по психотерапия се минава през личен опит или лична анализа, което е някаква гаранция за нивото на себеосъзнаване. Но според мен това не е достатъчно. Освен постоянното доживотно самообучение, се изисква и постоянна работа върху себе си. Не че винаги си тип топ - не може, човек си. Но е добре да си честен със себе си и пациента/ клиента си, когато не си. Аз имам голяма разлика при сесиите с хората, когато имам добро ниво на вътрешна сила, когато съм добре наспан и когато съм "скапан". Защото съм човек и си имам моите си кинки обсешънс, които обаче са част от това, което съм. Освен това работейки като терапевт сега ходя два пъти месечно на супервизии. А на тях получавам обратна връзка за работата си с пациентите, както и за собствената си персона и стил на работа и терапевтично присъствие, а това си е вид терапия - за което си плащам разбира се . Терапевтът също има нужда от психотерапия. Мадлен Алгафари например всяка седмица ходи на 6 часа терапия през един от дните на уикенда - на психоаналитична психодрама. Терапевтът има нужда от това, защото всеки ден през него преминават доста емоции, плач, гняв, вина, страх и срам, болка и обида, когнитивни изкривявания и сривове, екзистенциални кризи и т.н (енергии например), от които е нужно да се освободи и самият да се почувства в ролята на клиент. Аз например като приключа с работата си през деня имам силното желание да се разходя в една алейка с дръвчета и тревичка/ снежец, както и да си взема душ. Не че се натоварвам кой знае колко - харесва ми работата ми и затова я върша и си смилам всичко добре. Но най-малкото това е едно постоянно силно фокусирано внимание, интензивна мисъл в анализа, постоянен контрол над обратната връзка и собствените думи при хипноза да речем, постоянно поддържано добро светло излъчване, поглед в очите, резонанс/ рапорт с човека. не винаги е чудесно - понякога пциентът бърза. иска за една сесия да се промени всичко. Често е свръхкритиче - това е част от проблема му и е защита от по-дълбоки когнитивни схеми (които пък идват от ранните години). Но за д аго осъзнае са нужни поне 6 сесии като един свръхминимум - за някакво осъзнаване. Иначе ако се работи само и директно с хипноза, единствено върху симптома, има облекчение, но като замазване. Затова аз използвам хипнозата успоредно с анализа и реструктурирането/ препрограмирането, а задълбочавам употребат аи в по-късните етапи от терапията, когато вече я прилагам върху причните на проблема - това е когнитивна хипнотерапия! Както и да е, може би се отклонявам. Дли е лесна работата - не е - но е безкрайно интересна и е много силно предизикателство за цялостната личност на терапевта. И в никакъв с;лучай не е рутина! Всеки човек е нова задача и колкото и да си приличат понякога случаите, работата винаги е различна и индивидуална! Имам вече доста случаи на преживяването на тежки катарзисни кризи, които слд това водят до мощно подобряване. Далеч не само предизвикани от дишане, но и от анализ и поведенчески експерименти. не ми се разказва, макар че имам много какво да разкажа - дълго е. Когато се извадят на бял свят болезнените модели, те реагират, защитават се, искат да живеят. като полуизтръгнати отровни змии, те правят всичко възможно да се забият обратно в несъзнаваното, задействайки мощно отричане, интелектуаизация, негативен пренос. Когато това стане, пациентът сякаш бива обсебен... Разбира се, психологическото обяснение е както писах в предното изречение, но чувството ти е, че през очите на същия човек, който преди малко е осъзнавал и е чувствал светлината и радостта, сега те гледа друго същество - наречи го комплекси или схеми, но се чувстваш като екзорсист, а към теб върви бясн аомраза и агресия - негативен пренос... Това минава, разбира се, осъзнаването става все по-силно, светлината на духа и разума се настаняват в човека все по-стабилно и трайно. И промяната започва да се случва реално - дори при 30год. носена дълбока депресия. Но докато се случват защитните механизми и негативния пренос, през очите на човека те гледа буквално или преносно ада... И за да го приемеш нормално и спокойно, е нужно да си минал до голяма степен през собствения си ад в течение на доста годинки преди това - за да можеш сега да погледнеш чуждия ад право в очите и да го успокоиш нежно! Еее, отклоних се, даже забравих в коя тема пиша. Ако продължавам така, ще напиша книга ... :) Бъдете здрави!

Ето една интересна статия за образа на психотерапевта, такъв какъвто е представян във филмите на Холивуд. Зрелищно, но разбира се далеч не винаги в реалната му светлина. Публикацията е на Доц. Тоодоров, психодинамичен терапевт и психоаналитик, човек, когото много уважавам - един от учителите ми, от хората на които се възхищавам! Не знаех, че американската дума за психотерапевт: shrink, произлиза от: "Казано с други думи на екрана най-често срещаме обобщен образ на този вид професионалисти, концентриран в една културна репрезeнтация, изразена чрез разговорната американска дума "the shrink". Този едновременно симпатичен и изпълнен със страховити фантазии термин е съкращение от "the head shrinker" - личност, ангажирана в ритуалното изваждане на мозъка и черепа от главата на врага, която се обработва като трофей в обществата на т.нар. ловци на глави (даяките в Малайзия и хиваро в Южна Америка са някои от племената практикували този ритуал). На български има една не толкова софистицирана метафора, която също насочва към процеса на свиване (to shrink) - изпиването на мозъка." - Хареса ми :)

Здравей, Ваня! - Опиши малко по-подробно различните натрапливи мисли (както си дала пример с името) и действията, чрез които се защитаваш, ритуалите, като развързването, за което споменаваш. Опиши и другите такива мисли и ритуали, моля те! - разкажи за периода преди 5-6 месеца и преди това, около септември, когато казваш, че са се появили тези "внушения"(както ги наричаш). Имаше ли някакви по-тежки преживявания тогава? Някой или нещо (ситуация) да те е ранила, да си се почуствала силно излъгана, измамена, извън контрол, да се е случило нещо, което да не си можала да приемеш лесно или въобще? - На колко си години? За пръв път ли се появиха подобни проблеми или и преди това си имала някакви? - Разкажи за себе си повечко - преди всичко за характера си, но и нещата около теб! По-подредена ли си? Колко често чистиш у дома? Дразнят ли те нещата, които не са на мястото си? А хората, които се държат по-различно от според теб приемливото дразнят ли те по-силничко? - разкажи за мама и татко и себе си, преди всичко докато си била малка - как те възпитаваха? Изискваха ли доста от теб? разбираха ли се или се поскарваха по-често? Изискваха ли да имаш винаги високи оценки в училище? - това са само примерни въпроси, но разкажи колкото се може повече! ... Засега мога да ти дам само общи съвети, но предпочитам да изчакам да отговориш на горните въпроси! Моля те отговори им един по един с няколко реда на всеки! Очаквам отговора ти! Орлин

Някои го наричат медитация с обект, а съзерцанието медитация без обект. В основата им стои това, което в хипнотерапията се нарича автохипноза. Дори има цяла школа в психотерапията, която работи предимно с това състояние - майндфулнес/ бдителност. Просто присъстваш в ставащото - в ума или наоколо, без емоционална оценка за добро/ лошо и без логическо процесиране. Много приятно състояние е, което само по себе си е терапевтично - тялото релаксира до хипотаксия (губиш усещането му), дишането става много плавно и почти спряло! В него човек намира НАБЛЮДАТЕЛЯ! Този, който наблюдава мислите, чувствата и постъпките, но е над/ отсрани/ между тях - като от друго измерение. Това същото в чан будизма се нарича чан/ дзен (медитация), а в диамантения път ваджраяна (тибетски будизъм) се нарича махамудра, големия печат. В йога това е състоянието на дхяна - съзерцание, която води до самадхи - духовно самонамиране, самореализация! макар че на психическо ниво и мечтаенето причинява подобно състояние, духовното преживяване е различно от мечатенето.

Забелязъл съм, че правя нещата едно по едно - иначе се обърквам и блокирам. Или когато слушам говора на филм на англ., не чета на български или обратното - но ако искам да правя и двете ми е трудно. жената до мен обаче успешно съчетва не само две, но и повече дейности без никакво усилие. Мъжете работим едноканално, серийно, а жените многопистово, паралелно... Просто сме така устроени..

Аз бих работил и без пари. Тогава ще ми е най-леко на сърцето. Тогава пациентът хикс на 40г., с букет от генерализирана тревожност, паник атаки, обсесии и компулсии, депресия и хипохондрия - този пациент, който не може да работи, защото към горния букет се е надсложила и агорафобия, а натрапчивостите са станали неконтролируеми и прерастват в налудности - той ще може да продължи да идва. А сега, когато ми заплаща, дори и моята супер ниска такса от 20лв., той не може да продължи, защото няма пари. А няма, защото не може да работи. И таксата заплаща старата му майка с пенсията си.... Ако работех без пари момичето игрек от село еди си кое си, което е расла под "грижите" на свръхегоистична деспотична майка и има заложена подчиненост, малоценност и неасертивност, които сега провалят живота му, депресирайки го и карайки го да бяга от бъдещето си - това момиче което работи за 250лв. месечно и има огромна нужда от терапия, ще може да я продължи. Но не може, защото имам такса, която изисквам...все пак. Ако работех без пари, красивото момиче хикс с анорексия, което няма сили да работи вече, но има отчаяна нужда от терапия, която го спасява от вплитането в обсебилия го психичен болестен кръг, ще може да продължи започнатата терапия,която се развива добре, но е спряна по средата - защото паричките са свършили. Обаче аз имам обявена такса, която колкото и малка да е, е нещо за хората с невротгичен проблем, защото много често поради него те не могат да ряботят. И прекрасното момиче с анорексия след няколко месеца застава пред теб на някой некролог... Ако работех без пари, жената игрек, която има рак на костите, причинен от болезнено ниско самочувствие (което е факт, наблюдаван в психотерапията), би могла да посети повече от три месеца терапевтични сесии и само за година да стане здрав и нов човек - защото психиката е в основата на 99% от болестите, а при рака връзката се наблюдава директно. жената обаче през тези три месеца черпи парични средства от някой скътан лев а те свършват. терапията и е дала много, тръгнал е мощен лечебен процес, тя е осъзнала и променил авече много - но парите свършват, а с това и терапията! А аз имам такса... Ако работех без пари, мъжът на 29год., който не е спал с жена, поради свръхпротективните си родители, ще може да продължи единия месец терапия, който е преминал дори и след като майка му е спряла парите след като е почуствала, че синът и се променя, започва да има себеутвърждаващо поведение и мнение и дори, представяте ли си, да започва да намеква, че иска да се изнесе... Но аз имам тарифа и я изисквам... Горните няколко примера са само единици от вече много подобни случаи, които преживявам след две години активна практика. Аз обаче имам такса ... Имам такса - а я имам, защото плащам два наема месечно в София (които никак не са ниски), защото сметките ми пълнят пощенската кутия, защото като ида на зъболекар, той някакси странно ми бръква в джоба и без да се усетя ми изисква много по-висока от моята такса за много по-малко време работа, която при това е определено по-примитивна от тази, която аз върша. Иисквам такса, защото влизам в магазина в неделя с половинката си и по някаква интересна причина сто лева си отиват. Иисквам такса, защото обученията, които продължавам също ми изискват такса. изисквам такса, защото имам сценарий на филм, който прашляса вече и засега изгледи за осъществяването му няма. Живеем в икономически движено общество - с бартер дори да работех, както сте пислаи по-горе, далеч не винаги е достатъчен и адекватен вариант. Пари трябват. Цените на жилищата са колкото в щатите, бензинът и токът е с пъти по-скъп от там и канада, но за сметка на това държавните заплати са 150 евро месечно - красота... Е, да, но хората, които вземат тези заплати също не са защитени от психофизически болки,които често буквално гангренясват (имволично казано) неразрешени, но за терапия пари разбира се няма. Защо? Защо сме такава държава? Аз мам сърце и виждам отчаяната нужда от психотерапия не само от странични наблюдения, но от пряк опит. Когато обаче жена ми има нужда от операция, докторягът и обръща внимание някакво само след поне петдесетачка - за 10 мин. разговор. При операция разбира се таксата му "на ръка" е много много по-голяма, нищо че изпълнява тази операция в държавната клиника, където е на заплата. Ако имам нужда от смяна на дроб да речем, струва 100 000 евро - защо ли? това, което един психотерапевт прави далеч по-често и по далеч по-природосъобразен начин буквално спасява живота - хората обаче по много интересен начин дори не коментират абсурдно наглата такса на хирурга, който работи далеч по-занаятчийски и механично от психотерапевта. Обаче по твърде интригуващ начин същите тези хора се възмущават "как моля ви се този психотерапевт си позволява въобще да взема пари", а да не говорим ако си разреши тези пари да са малко по-адекватни на квалификацията му. Нищо, че същия този психотерапевт обикновено е учил доста по-дълго от въпросния хирург занаятчия... Говоря пронципно. психотерапевтът представяте ли си дори има някакво егоистично желание да кара кола - защото мъничко му е омръзнало да се вози на дъхавите седялки на автобус 111 по околовръстното заеднос мургавите братя (не че има нещо против тях...). А и като че марката трабант не му допада много на този терапевт, защо ли... Според мен истината е, че когато си по-чувствителен за онези закони на ЖИВОТА, които не се вписват в държавните законови разпоредби, виждаш колко далеч са тези разпоредби и социална уредба от въпросните ЗАКОНИ НА ЖИВОТА... Но колкото и да ти се иска да живееш според законите на този ЖИВОТ, които чуваш ясно с цялото си същество, си зависим и от законите на социума, които са икономически, но антихуманни... както да е ... Бъдете здрави!

Здравната каса е добра насока на мисълта. По принцип в една нормална държава здравеопазването се поема ИЗЦЯЛО от държавата. Когато преди години научих, че ако имаш болежка или ако ти се развали зъб, трябва да плащаш, се ужасих. Казах си: "Добре де, как ще си платят тези, които по някаква причина нямат в момента пари, а и не е вероятно да ги имат в следващите месеци или година?". Още не мога да приема съвременната "система" на здравеопазване - телесно, дентално... Нищо човешко и разумно няма в това, но по-скоро обратното. Такова положение е чиста проява на социална варварщина - според мен. така го чувства сърцето ми, което надявам се вибрира в ритъма на вселената и му вярвам! Психотерапията принципно не се различва от соматичната или дентална медицина - това е здравна услуга. Затова поемането на заплащането и от здравната каса е един правилен избор. Сега, дали ще е сто процента тов апоемане? Едва ли. Аз като си правя зъбите, на 1000 дадени от мен лева здр. каса дава 20 - пълна илюзия. Защото сме в България, да не го забравяме. Ако ще е така и с психотерапията, ще бъде "парлама работа', както при здравната каса при денталните услуги. А психотерапията принципно е скъпа услуга, не по-малко от тези последните услуги - засега не, но скоро ще се установят по-високи такси, защото световните стандарти са такива, а услугата е наистина високо специализирана. дравната каса е добро решение, но ако поема актуалното заплащане, а не замазва очите. Това е възможно, разбира се и много колеги го правят. Но е изключително несериозно и незряло решение. не можеш да бъдеш добър професионалист, да се развиваш и трупаш опит с нещо, което работиш между другото. Колко човека ще приемеш вечер след седем например, след "другата си работа"? Един, двама - а ще имаш ли време и сили и ще бъдещ ли свободен от битови ангажименти всяка вечер? А нямаш ли право на релакс и почивка? Аз сега приемам по 4-6 човека на ден, по 90мин. всеки. Бих ли могъл да го правя между другото, например след дневната си работа като зидаро мазач или офис служител? А ако приемам по 7-8 - нещо, което засега умишлено забавям, защото имам и други недовършени ангажименти?! психотерапията е изключително изискваща във всяко едно отношение - растежът е постоянен,а за да го има, е нужно постоянно четене, продължаващо обучение и време за творчество на базата на личния опит - затова практикуването и "между другото" е просто абсурдно. Психотерапията изисква пълно отдаване! Практикуването и "между другото" е временно решение. ... Късметче казва за десетте процента - това е едно издържало проверката на времето решение! Благодаря за идеята!

Станимире, говориш за психичния защитен механизъм "проекция" - той самият е познавателно изкривяване. Да, за да имаме ясна преценка за другия, ние самите е нужно да сме в по-голяма степен от него близо до ясната визия за реалността. Иначе неизбежно проектираме собствените си изкривявания, виждайки ги в другия и му поставяме "телета под воловете му"... Но никой не е напълно свободен от това. Понякога е възможно 'скачане към заключения", например тук в "психотерапия онлайн" аз вероятно понякога си подскачам... Но това е поради малкото информация и индиректната накъсана комуникация. Все пак, не е нужно да се контролираме постоянно, а да имаме известна доза спонтанност, иначе ще си мастербираме (виж по-горе за термина) невротично...

Едно писмо, което получих от някъде... ... ICT FUN ПИСМО ДО СОФТУЕРНА КОМПАНИЯ Уважаема Софтуерна компания, Преди около година замених продукта ГАДЖЕ 7.0 с Продукта СЪПРУГА 1.0, която автоматично и много бързо инсталира продукта ДЕТЕ 1.0, който заема ужасно много място на диска и изисква прекалено много време за привеждането му от активно състояние в състояние на SLEEP или поне STANDBY. Обаче това, което най-много ме притеснява е, че продуктът СЪПРУГА 1.0 се самоактивира и намесва, когато отварям някои други продукти и ги блокира. Така, вече продукти като, БИРА_С_ПРИЯТЕЛИ.ГЪЛ, ФУТБОЛ_НЕДЕЛЯ.ГОЛ или КАРТИ_СЪБОТА_ВЕЧЕР.КОЗ повече не функционират. Още по-лошо е, че често се появява вирус ТЪЩА 1.0, който тотално обърква конфигурацията ми. Дали изтриване от паметта и изключването от захранване би помогнало срещу този досадeн вирус? На фона на тези проблеми няма да ви изненада, че не успявам вече да отворя продукти като SEKS_SYBOTA_SUTRIN.EXE и ДОСПИВАНЕ_ДО_ОБЕД.KEF. Бих искал да деинсталирам СЪПРУГА 1.0 и да инсталирам отново ГАДЖЕ 7.0, а най-добре някоя по-нова версия на продукт от серията ГАДЖЕ. Същевременно не бих искал да подлагам на риск съществуващия продукт ДЕТЕ 1.0, контактът с който (в удобно за мен време), ми харесва и доставя истинско удоволствие. ОТГОВОР ОТ СОФТУЕРНАТА КОМПАНИЯ Уважаеми Г-н Клиент, Вашият проблем е често срещан сред потребителите. В ръководството за употреба Ви предупредихме (на последната страница), че минаването от ГАДЖЕ X.0 към СЪПРУГА 1.0 носи неочаквани рискове. Имайте предвид, че СЪПРУГА 1.0 вече не е продукт за развлечение, както е ГАДЖЕ X.0, а е Съвършенна Оперативна Система (СОС или както е по-популярна - SOS), създадена за контрол на всички останали продукти, намиращи се в обхвата й. Вече не е възможно връщане към предишната версия ГАДЖЕ X.0. Същото важи и за вируса ТЪЩА 1.0, който (това е твърдо установено) създава проблеми със съвместимостта на всички системи. Така че деинсталирането му води и до деинсталация на СЪПРУГА 1.0 (която е дъщерен продукт на ТЪЩА 1.0). Ние препоръчваме да се изчака вируса ТЪЩА 1.0 да се деактивира необратимо от самосебе си. Различни потребители опитаха да инсталират ЛЮБОВНИЦА 1.0, но рисковете са значителни: ако случайно в този момент в адреса на същото устройство се автовключи СЪПРУГА 1.0 системата няма да може да го понесе безпроблемно и ще се задейства необратимо, активирайки в последствие вирусите RAZVOD.EXE и IZDRYJKA_DETE.EXE. Ако все пак стигнете до този момент и в последствие инсталирате ЛЮБОВНИЦА 2.0, никога не се опитвайте да го промените на СЪПРУГА 2.0, защото проблемите ще бъдат същите, ако не и по-големи. В този случай Ви препоръчваме ЕРГЕН 2.0 + всички налични версии на ГАДЖЕ XХХ.0. При положение, че все още не сте стигнали до такава крайна ситуация, продължавайте да експлоатирате пакета много внимателно и във всеки един момент бъдете готови да отворите файла IZVINENIYА.MP3. Ако няма ефект не Ви остава нищо друго, освен да минете на значително по-скъпия GORESHTI_IZVINENIYA.AVI в комбинация с CVETIA.JPG. Съветваме Ви допълнително да употребите и БИЖУТА.USD във всички негови най-скъпи версии, а също НОВИ_ДРЕХИ.BGN (но само последните версии) и ЛУКСОЗНИ_ВАКАНЦИИ_ В_ЧУЖБИНА. EUR. Спазвайте горните инструкции, забравете старите версии и модификации и вероятно ще успеете да си адаптирате личния пакет към актуалния ъпгрейд под SOS

Огнена вода, сигурен съм, че писмото на Шелтър е изцяло добронамерено и не е лично (в смисъл, че едва ли се познавате). Тя е медицински работник и хипнотерапевт, с богати познания в психоанализата. Просто в интернет често стават разминавания и тези няколко нейни въпроса, които биха могли да са част от по-обширен диалог, ако се приемат извън контекста на целия диалог могат да причинят такова разминаване в разбирането, както сега. Аз затова предложих преди време тези отговори да се осъществяват в чат - тогава разминаване няма, защото диалогът тече и наистина процесът се доближава до психотерапия. А тези наши писма са само нещо като "обратна връзка от психотерапевт". Често и ние не налучкваме реалното положение, защото отговаряме на базата само на няколко реда. Така че не се сърди! Наистина положението при приятеля ти е сериозно! При 175кг. едно нормално тегло за мъж е 75кг. Дори 85 - при малко повечко мускули. А и 100 кг. да беше с коремче (като мен), пак щеше да е по-добре отколкото сега. Вижда се дебел, защото при хран. р-ва на съзнателно ниво протича "изкривяване на аз образа", в следствие от несъзнаваните когнитивни механизми, за които споменах в по-горните си постинги. Тук неприятното е, че контролирането на теглото и натрапчивото желание за отслабване без долна граница се активират не само от собственото отражение в огледалото (което е виждано изкривено), но от всяка приемана за трудна ситуация, която задейства несъзнаваните когнитивни схеми (комплекси) на "провал, не се справям, не съм достатъчно добър в това, което правя, наранен съм...". Контролът над теглото чрез глад и повръщане се явяват поведенческа проява на един защитен личностов стил (който компенсира несъзнаваните комплекси) на мастербация. мастербацията е термин, въведен от Албърт Елис, създател на една от когнитивните терапии. означава, че човекът се стреми да се контролира на всяка цена, да бъде господар на положението, което му дава едно емоционално удоволствие, приличащо на това от мастурбацията. Тоест, приятелят ти си разрешава да получава удоволствие не директно, с радост и спонтанност, но през защитния психичен механизъм на мастербацията, на битката със себе си. Когато успява понякога в тази битка - например при успешно според него гладуване, той се успокоява, за малко е щастлив и получава удоволствие - макар и по такъв индиректен и филтриран през порочния псих. механизъм болестен начин! Ако продължава така - с драконовите диети, преяждането и повръщането, организмът малко по малко ще се срине! За да не стане това, е нужно той да поне за малко да успее да се види отсрани, да излезе от тази впримчила го натрапчива психична верига. Честно казано, това излизане не се случв алесно, както установявам от опита си - дори да го иска човек. Защото се получава нещо като късо съединение в мозъка и съзнанието, което блокира ясното самовиждане и вкопчва човека. Аз лично преди анализа бих поработил няколко сесии холотропно дишане и хипноза - за да позволя това излизане извън впримчилата го гледна точка да се случи. Щом това стане веднъж, ще стане пак. Тогава вече може да се премине към анализ и осъзнаване - щом вече човекът е успял да се отдели в една безпрострастна позиция на наблюдател. Или поне да успява за известно време да го прави! А сега приятелят ти е вътре в болестния психичен механизъм и вижда себе си и ситуациите от живота си през него - изкривено. Затова е трудно да му се покаже очевидното - очевидно за теб, но не и за него! ... Успех !

В последните години в цял свят се наблюдава увеличване на процента мъже, страдащи от анорексия/ булимия. Преди да речем дори 15-на години тези хранителни разстройства (а всъщност невротични) са били типично женска "територия". Но напоследък все повече мъже развиват такава симптоматика - това говорят данните. Дали има връзка между мъжкия хомосексуализъм и анорексията? Не съм срещал изследвания в тази насока и не мога да знам категорично. Моите лични наблюдения и когниция ме водят до извода, че ако има такава връзка, то тя е недиректна. Относно липсата на полово желание при приятеля ви: той е висок 175 см., а тежи понякога толкова малко, колкото са 50кг. ... Когато човек практикува лечебен глад понякога, с мярка, или житен режим или на плодове и т.н., но с мярка - хормоналната система дори се активира, един вид се рестартира (грубо казано). Резултатът е освежаване и подмладяване на организма, а либидото се активизира и покачва! Когато обаче някой чрез един системен глад и недохранване продължително време задоволява невротичната си нужда от контрол, чрез която получва сигурност - либидото намалява. Добре е известно, че при мъжа сексуалните функции имат връзка с едно добро здраво хранене! Нежеланието за интимност при един мъж с анорексия освен на чисто хормонални причини, причинени от недохранването, се дължи и на самия психичен механизъм на анорексията. Мъжът къде несъзнавано, къде не, бяга от сексуалното удоволствие и естествена радост, защото той просто не може да си позволи да бъде спонтанен, радостен и естествен. Защото тогава той губи КОНТРОЛА. А когато го загуби, се чувства унижен, смачкан, провален и наранен. А него много го е страх от тези живеещи в него базисни несъзнавани убеждения, от които бяга. А бяга от тях контролирайки храната, секса, емоциите и поведението си (поне се стреми да го прави). Когато неизбежно се провали в този контрол (при преяждането или позволяването си на секс), защото тялото му ("ТО", нагонът) го помита след време, в него се задейства ВИНАТА (която го кара да повръща), която е емоционалният израз на горните ирационални, но реално присъстващи в него маладаптивни убеждения. Това го води до депресия, до загуба на смисъла, до отчаяние и безнадеждност. Той познава само един начин да се справи с тези състояния, а именно борбата. Осъществява я чрез контрола върху храната и секса и т.н., чрез мощна самокритика, тоест чрез един мазохистично ригиден морал (суперего, самоцензура, правила и норми). И кръгът се затваря! И той се върти в него като хамстерче във въртележка! Това е болезнено и изтощаващо - понякога до смърт! Психиката ни е по-мощна и важна, отколкото да речем докторите или специалистите в техническите точни науки предполагат! Самата тя си има точна детерминираност, но е много богато поле с огромни вариации на индивидуално ниво и съчетание на възможностите! Но те са проследими, макар и това проследяване да изисква доста опит и обучение! И всичко е поправимо и подлежи на препрограмиране - стига човекът да е осъзнал достатъчно нуждата си от такова препрограмиране/ реструктуриране и да е готов да работи върху себе си! Това е най-трудната, но и най-ценната работа в живота ни! Тази работа е смисълът на живота ни !!! Психотерапията и психотерапевтът асистира тази работа, ускорява я, провокира осъзнаването, задълбочава го, мотивира волята, отключва досега с Любовта и радостта, с цялостната личност (душата ако щете). Всичко ненужно се анализира, осъзнава, неутрализира с логиката, заменя се с позитивното мислене и човекът се отваря за естествената си връзка със СЕБЕ си. А невротичното му разстройство се е превърнало от болезнената песъчинка в душата му в бисера на едно естествено свързване с духа! Е, това изисква време - поне година две-три сесии седмично работа! Но и за три месеца дори може да се мине поне през по-грубите етапи на промяната! Обърнете се към терапевт! Мотивирайте го нежно и индиректно, по женски - тънко и постепенно, че има таква нужда! А той я има не по-малко отколкото да речем ако имаше бъбречни или сърдечни проблеми и нуждата от лечение. Просто тук има един паразитен несъзнаван психичен механизъм, бъг в психичното функциониране, който е нужно да бъде отстранен. Има и клиники за лечение на анорексия/ булимия. Но дали има в България, не знам. Знам, че има в Лугано, Швейцария - клиниката на Валдо Бернаскони, основател на "неорайхианска психотерапия". там успехите са наистина много добри, защото страдащите са хоспитлизирани и под постоянен медицински контрол,а психотерапията е целодневна, интензивна и многостранна - поведенческа, аналитична, музикотерапия и арт терапия, ролеви игри и пр. Но, разбира се, предполагам, че такова лечение (може би около три месеца) не е евтино. Но ако става дума за живота и щастието си струва - според мен! По-евтиният вариант е психотерапия в Б-я.