Орлин Баев

Всъщност под задушаване имах предвид именно прекалените грижи. А татко явно си е слагал тази маска на студен и справящ се човек над вътрешната си тревожност. Да, права си - вероятно има генетична предиспозиция, идваща от баща ти. Но има и чисто психични фактори в етиопатогенезата на паническото ти разстройство. Татко вероятно зад маската си, чрез която се защитава е също раним и доста самотен вътрешно. Поради характера си той трудно е давал и приемал любов предполагам. Може би мама се е чувствала недостатъчно обичана от него и трудно любовта и е стигала до него и затова я е прехвърляла върху теб. Може би любовта на мама и грижите и са били малко в повечко... Когато едно детенце расте, то копира семейния модел и след това го пренася в собственото си семейство. Обикновено несъзнавано избираме съпрузи, които отговарят до голяма степен на модела, даден ни от бащите ни. Разбира се, приликата е в общите дълбинни показатели, а не във външните черти. Когато си била малка, отчасти поради генетични фактори, но отчасти поради психологичния модел на семейната среда и възпитание (протектиране иобгрижване малко по-високи от нужните) и личностовите структури на родителите ти плюс взаимоотношенията между тях, си се чувствала самотна, наранявана, изоставена. В настоящето това самотно ранимо дете продължава да живее в теб. То представлява вътрешния ти, емоционален живот. Резултатът е една повишена тревожност, зад която стои ранимост, чувствителност, самота. Сънищата с дома показват нуждата ти от сигурност, взаимност, приемане, обич, веселост и игра, спокойствие и сърдечност. При паническотп разстройство често защитата от тези комплекси е едно прекалено напрегнато поведение, стремеж към контрол над себе си и ситуациите. А това води до загуба на непринудеността и спокойното радостно посрещане на ежедневните трудности. Води до поставянето на една маска на контролиращ човек с известно максималистично мислене. Възможно е ипри теб такава маска да присъства в поведението ти в известна степен, как мислиш? Но тя само повишава тревожността ,защото те кара да бягаш от страховете си. Именно защото разчиташ единствено на лекарствата, а се бориш със страховете си и ги дисоциираш някъде в несъзнаваното си е показател, че те ще се върнат, а заедно с тях и паническите тиатаки, при това по-силни от преди. Сегашното ти отношение към ставащото води точно до натрупване на несъзнаваните стахове, които постепенно ескалират, докато изплуват на повърхността като повишаване на тревожността и като неин връх - паник атаки. Хапчетата са временно решение. Психиатърът при когото ходиш психотерапевт ли е? Кои школи по психотерапия е завършил? Попитай го, поискай да видиш сертификатите му! Хапчетата са много на място, но приемани успоредно с един протичащ терапевтичен процес. Нужно е да се изправиш лице в лице с несъзнаваните си страхове, със скритите сенчести страни от личността си, да осъзнаеш ясно страховете си. Да ги осъзнаеш смело и да се научиш да се срещаш с тях смело и спокойно, с приемането им. Това го успокоява. Успокоява се онова малко самотно, ранимо момиченце, което още живее в теб! За целта в процеса на ерапия се работи успоредно с директно посрещане на страховете чрез визуализация, предизвикването им и десензетизацията им. Работи се успоредно с анализ и разширяване на себепознанието ти. Сега просто бягаш от себе си. Н оистината е, че това е възможно само временно, а след това дисоциираните страхове, които са част от цялостната ти личност ще напомнят за себе си. Всичко е по-простичко отколкото може бизвучи. Но е нужно да поработиш за няколко месеца с психотерапевт - със сертифициран психотерапевт.

Здравей! Почти нищо не знам за този хепатит от медицинска гледна точка и затова моля да ме извиниш ако пиша нещо не точно както докторите твърдят... (Аз не съм соматичен лекар, а психолог). Приеми заболяването си позитивно! ПРИЕМИ го! Прегърни го с две ръце сърдечно, сякаш прегръщаш малко дете. Едно малко дете, което се е заченало в теб и което ще те научи на много неща, от които душата ти има нужда! Едно другарче - приятелче, с което ще общуваш дълго и с което заедно ще растете като ум, разум, мъдрост, светлина, воля и спокойствие! Не се шегувам за горното - приеми болестта си. Тя идва при теб, за да ти послужи като инструмент за растеж. Колкото по-скоро осъзнаеш това, толкова този растеж ще е по-спокоен и плавен. Ако гледаш на болестта си като на нещо ужасно и лошо, ако я ненавиждаш, всичк освързано с нея - диета, промени, ограничения - ще ти носи болка и ще бъде мразено. И ще носиш протест и недоволство и ще негодуваш: "Защо на мен? Защо точно аз?" Според един велик психолог: Юнг, когото съвременната психология и срещу него да бяга, скоро няма да дорасне до идеите му, според него между случващото се съществува синхроничност. Определени събития са предпоставени от определени мисли и чувства. Това е само друг израз на древната истина за причинно следствения закон и взаимосвързаността между всичко. Имаш хепатит Б -каквито и да са причините отвъд конкетния вирус за това да го имаш, това вече е факт! Щом засега медицината е безсилна спрямо тази болест (тя в какво ли е силна освен в рязането...), остава ти изборът какво ОТНОШЕНИЕ спрямо нея да имаш. Каква емоционална настройка и мисловна нагласа към болестта си да избереш! Помисли си - какво ще спечелиш ако приемеш негативна нагласа към хепатита си? Единственото, което ще спечелиш ще бъде проектирането на тази нагласа във всяка сфера от живота ти и превръщането ти в обидена на живота и съдбата жена. Познаваш такива хора, нали - вечно мърморещи начумерени, недоволни от тях самите, от другите, от държавата, от управляващите, от всичко и всеки. Искаш ли да бъдеш такава жена? Едва ли!!! По-добре е да избереш втория избор - едно ПОЗИТИВНО, ОПТИМИСТИЧНО отношение към болестта ти! Да я приемеш КАТО ПЪТ! Междувпрочем, хората са писали книги на тази тема "Болестта като път" - виж в http://spiralata.net . Наистина е странно може би да чуеш, че оптималният подход към болестта ти е ПРИЕМАНЕ и СПРИЯТЕЛЯВАНЕ с нея! Но е така. Аз самия нося нелечимо хронично заболяване с неврологичен корен и години наред съм се борил срещу него, дисоциирал съм го, капсулирал съм го и съм го гонел. И колкото по-силно го дисоциираш, толкова по-силно става самото заболяване, толкова повече ти пречи, вреди на всяка една сфера от живота ти. Защото заболяването е само един болезнен инструмент, който ни е нужен, за да работим непрекъснато върху себе си. То е постоянно камъче в обувката, трън в петата, който според естеството си (според вида болест) насочва психиката ни към определени промени. Учи ни на воля, мъдрост и все по-растяща и обхващаща обич. Всички се раждаме на тази земя със смъртна присъда,неподлежаща на обжалване. Ти имаш хепатит Б. Друг няма. Обаче може този друг утре като пресича улицата да го сгази някой джип, а ти да живееш още 50 години... Отиди на гробищата, разходи се, поседни на някой гроб, после на друг и помисли. Удивително е да видиш как тези хора са живели, мислили са, стремяли са се към нещо, борили са се , карали са се, обичали са. Сега има само техни снимки - евентуално. Някои са живели по 100 години - здрави и прави. Други обаче пак до толкова, макар и с някоя болест - или може би именно благодарение на тази болест и режима, който тя ги е накарала да спазват и сърдечната мъдрост, на която тя ги е научила. Има отишли си деца на по 1, 3, 7, 10 годинки... Има 16 годишни младежи... Има млади хора в двадесетте... Когато видиш снимките им, сякаш животът им за миг минава пред очите ти - както и възможното им неизживяно бъдеще... Но всичко е нормално -дори и смъртта им -защото смърт всъщност няма. Според мъдрите това, което ние наричаме живот е смърт за цялостната ни личност (душата ако щеш). Когато видиш снимките на тези млади хора, в теб ще премине мисълта: "Каква щастливка съм! Имам възможност да се уча в този живот, в това земно училище още толкова дълго!" А ти наистина я имаш - ако усвоиш посланието, което болестта идва да ти предаде! На какво би те научил този чудесен добър твой приятел хепатит Б? - Диета - вероятно е нужно да спазваш определена диета. Може би колкото по-натурална е храната, толкова по-добре. Например прясно изцедени от самата теб плодови и зеленчукови сокове плюс плодови и зелнчукови салати, ядки, покълнало жито, покълнала соя, леща, люцерна, зеле и др. (има ги в магазините, а можеш и сама да си ги покълваш). За да спазваш подобна диета, както и лечебен глад понякога, е нужна ВОЛЯ. Свободна воля! Диетата е наистина прекрасен инструмент за развиване на силна свободна ВОЛЯ. А волята води до едно вътрешно освобождаване -СВОБОДА! Свобода, в която започваш все по-ясно да разбираш, че не случайността ил исъдбата, а ТИ си господарка на живота си! Развитата воля е като магическа пръчка, която променя всичко - дори годините на живот ! - Спиране на алкохола - може би спирането на алкохола, изисквано от болестта ти, идва да те научи на себеотстояване между хората, да те научи, че : "Моите собствени решения и избори са важните и аз имам право да не се съобразявам с изискванията на другите когато те са глупави! Аз съм важна и си вярвам!". Освен това спирането на алкохола те кара да мислиш ясно - може би защото имаш нужда от такова мислене, за да разшириш кръгозора си! Отвори http://spiralata.net - започни да четеш - има много мъдрост в електронните байтове на тази библиотека! В крайна сметка стигаме до заключението, че болестта ти те тласка към разширяване на визията -към мъдрост на ума и мъдрост на сърцето! - Приемане, емоционална интелигентност, Любов - може би една от главните задачи/ уроци на болестта ти е дате научи на приемане. Приемане на самата болест като приятел, като учител, като добър честен другар,който не спестява трудностите, защото всъщност те обича. Обикни я и ти! Странно е да бъде чуто това, но е истина! В крайна сметка болестта ти може би идва, за да те свърже съ собствената ти дълбока Любов на душата ти! Болестта ти не е враг, а мъдър съветник - тя изиква от теб промени в действията, в емоционалното отношение и интелигентност, мисленето,кръгозора и съзнанието! ... Кой знае - ако си добра ученичка инаучиш уроците които болестта ти идва да ти преподаде, тя може и да изчезне, изпълнила мисията си! Съвременната медицина и рака определя като смъртоносна болест, но има безброй много случаи на излекувани от рак с помощта на промяна в мисленето, храненето, чувстването и поведението! Във всеки от нас постоянно има безброй вируси и бактерии - включително болестни. Но последните се развиват и навреждат само когато има за какво да "се захванат". А то се определя именно от душевния ни живот! Успех с уроците! Орлин

Здравейте, Блага! Моля погледнете тук! Гарантирам за специалистите от този център. Познавам ги лично от доста вече години и поддържам приятелски отношения с тях! Ако има хора, които да повлияят хиперактивността и дефицита на внимание в сина ви, това са те! Препоръчвам ви ги горещо! Има и книга по темата от Станкова и Боянова. Свържете се с тях, купете книгата и я прочетете! Ако имате възможност, вижте се с тях и започнете терапия със сина си! Ако не сте от София, поне им се обадете и им пишете за напътствия. Колкото по-рано се вземат мерки, толкова по-добре. Иначе в по-късна възраст има социални усложнения - чела сте, знаете, самата вие сте психолог, чувствате силата на това разстройство от собствен опит! Свържете се с Доц. Боянова и Д-р Станкова! Предайте им сърдечните ми поздрави! Успех! Орлин

Относно "гласчетата" мислички, които ти казват: "За нищо не ставам! Аз съм виновна!...". Поглеждайки реално ситуацията ти, през един обективен честен поглед, един нормален човек ще види, че мъжът ти е най-малкото безотговорен в степен много по-голяма от нормалната. Аргументите му, че не си му отговаряла на сексуалните нужди са просто инфантилни, особено идващи от устата на мъж около и вероятнонад 35. Как да му отговаряш в последните месеци на бременността и в първите след раждането? Не само физиологични са причините. Естествено е, когато детето се роди, женската любов да се концентрира върху детето. Ако мъжът е зрял, разбира това, а не се държи като тийнейджър с примитивна дивашка първосигнална психика. Нормално е да има залитания, нормално е понякога и изневери да има - това е по-скоро норма отколкото изключение. Но не е нормално да имаш току що родена дъщеря и да се държиш като 16 годишен хлапак в решенията си, поведението си и емоциите си. Поведението на съпруга ти говорят за емоционалната му инфантилност. Защо не се обърнеш към психотерапевт?! С негова помощ ще сложиш в ред мислите и чувствата си, ще видиш ситуацията си ясно и спокойно, с непредубедени очи. Ясно е, че имаш нужда от помощ. Вероятно не само сега имаш склонност да се чувстваш виновна в ситуация, в която обективно няма място за грам вина от твоя страна - това е депресивен модел идващ от комплекси, заложени ти от отдавна. Имаш нужда да потърсиш вътрешната си сигурност и стабилност! А това може да стане след като разчистиш комплексите си с помощта на анализирането им, осъзнаването им, със здравия разум и положителното мислене, със силата на духа, намерена в тишината на сеенаблюдението (медитацията)... Мъжът ти прави каквото прави. Ти не можеш да мислиш, чувстваш и действаш вместо него. Затова му прости, освободи се от емоционалната си вплетеност с него - поне докато не заслужи наличието на такава (ако решите да останете заедно). Разери, че ти нямаш нищо общо с изневярата му. Той самият явно има такава склонност. Както хората са писали по-горе ,вероятно чувства че остарява и затова търси врзъзка с тийнейджърка. Между другото, една жена на 35 е много по-сексуална, по-женствена и красива дори от 19г. момиче. Погледни се в огледалото, усмихни се и разбери, че си стойностна, важна и хубава. Кажи си го сто пъти! Умееш ли да казваш НЕ, когато искаш да го сториш и ДА, когато искаш? Умееш ли да се заявява в живота си, пред хората, обществото ,пред ТИ-тата в живота си? Имаш ли една здрава агресия, която да проявяваш есетсвено и на място, когато има нужда от нея? Умееш ли да бъдеш женствена и съблазняваща - не само в сексуален смисъл, но в емоционален, като умение за едно здраво положително влияние над другите - били те мъже или жени? Здравата агресия, здравия егоизъм, умението за резонанс и едно здраво влияние над другите са признак за оптимални емоционални и поведенчески модели. Имаш ли ги? Как си в сексуален план - честно!? Имаш ли сексуална нужда и желание - а оргазми? Липсата им говори за емоционални блокажи. ... Обективно погледнато - злоупотребяващият в тази ситуация е мъжът ти. Никой не е идеален, нито ти нито той, нито никой друг. Но има принципи и социални закони, които са над личните характеристики. Един такъв закон е, че ако си баща, си отговорен за психоемоционалния живот на дъщеря си. детето чувства всичко, дори все още да не го разбира когнитивно. И действията на един баща имат пряко влияние върху качеството на злаганата психика на детето му. Особено когато то е невръстно бебе. Сега сте в любовен (по-скоро любовно омразен) триъгълник, по който тече когнитивна и емоционална информация. Дъщеря ви е четвъртата страна. Тя чувства, че баща и, нейният Анимус, воля, разум, сега е раздвоен. Чувства го като изоставяне ,неприемане, пренебрегване. Там е работата, че мъжът ти очевидно е далеч от разбиране на това какво причинява на дъщеря си. Вероятно има повече фактори иразсъждението ми е твърде общо. Извини ме ако е така. Потърси терапевт - изясни си собствените емоции, когниции, процес по вземане на решение! Орлин

Приятелю, казваш че баща ти те тормози ежедневно... Сега за малко ще се отклоня от ортодоксалната наука за когницията. В някоя от книгите на Кастанеда се говореше как Учителят на дон Хуан уредил на нищо подозиращия си ученик "чудесни" преживявания, които с трудността си засилват духа максимално. Дон Хуан попаднал в някакво ранчо, където трябвало по 18 часа на ден да върши тежка и мръсна работа. Но най-"лошото" било, че над главата си имал ужасен надзирател, вечно недоволен от него, налагащ го с камшика си постоянно, обиждащ го непрекъснато и ругаещ го. Дон Хуан чувствал, че имал две възможности: или да се смачка вътрешно, да се депресира и по този начин да се предаде тотално или да приеме трудностите като предизвикателство. Той избрал второто! Колкото повече го ранявал емоционално и физически надзирателят, толкова по-силен ставал той по сърце, душа и дух! Всичките ругатни и недоволства на този "прекрасен" надзирател дон Хуан превърнал в тласкаща сила, която мощно заздравила връзката му с духа му, със собствената му свободна воля, сила и смелост. Той се научил да разчита на себе си, на силата в себе си, на силата на духа си. Въпреки,че надзирателят му твърдял точно обратното - че е скапан, че не става за нищо и е безполезен иидиот, че е непрокопсаник и некадърник, че е грешка на природата пълен измет и загубеняк... Хуанито обаче просто не му повярвал! И поради това обидите и блките се превърнали във вълна, която го издигнала до духа му - до неподозирана от самия него висота и сила на духа му! Защото не повярвал на надзирателя си, а на Себе си! Защото не се предал, а само се мобилизирал максимално от обидите! При теб както ми се струва проблемът е, че дълбоко си повярвал на надзирателя си! На баща си! Нищо не казваш за майка си обаче! С нея споделяш ли - тя как се държи с теб? А ти с нея? Само искам да ти подхвърля между другото нещо: какво за бога още правиш при родителите си на 29год.? Може би въпреки обидите ситуацията ти харесва несъзнавано: "Аз съм безпомощен и не ставам за нищо... затова мога да си се самосъжалявам и да нищонеправя...!". Аз виждам, че несъзнаваните ти схеми са силни и че с тази тема (поне засега) просто си хортуваш - лошо няма. Но все пак: Представи си сега, че няма какво да ядеш и къде да живееш. Защото баща ти е решил да те изхвърли на улицата. Ей така - просто го е решил и толкова. Представи си, че ти се налага да започнш работа веднага, на първото място къдет оте приемат -например като общ работник някъде -мръсна итежка, но примерно за 600 лева работа. Представи си, че вземеш вестника и потърсиш обяви за квартира ипоглендеш в рубриката "търся съквартирант". Там винаги има някой, който търси - и че се пренесеш в гарсониера заедно с друго момче,където спиш в кухнята за символичните 150 лева месечно. Изведнъж се оказва, че заплатата ти от 600 лева ти стига, дори остава. Оказва се, че работата не е толкова трудна и се справяш. Въпреки че ти е много трудно в началото - но знаеш, че ак осе откажеш ,няма да има какв да ядеш и с какво да сиплатиш наема. И се понапрягаш и издържаш на работата, докато усвоиш задълженията -което става след около две седмици. И продължаваш да ходиш на работа. Докато правиш това някакси се оказва, че се справяш и едн огласче в теб започва да ти нашепва: "мхм, ама аз май мога и се справям!". Така продължавайки да посрещаш трудностите в теб някакси странно как се ражда една нова радост и нарастваща вяра в себе си. Бавно и постепенно разбира се -но расте. След около година работа без да се усетиш дори си станал по един интересен начин различен. Вече виждаш себе си живота малко по-светло. Виждаш личността си и живота си мъничко по-реално. Още си донякъде в капана на образа за себе си даден ти от тиранина (татко), но вече в по-малка степен. И си се откъснал до голяма степен от онези болезнени нишки, които са те държали завързан за дома на родителите ти въпреки всичко. Представи си това просто хипотетично. Разкажи за мама, ако желаеш!

Трудно е да вдъхнеш оптимизъм на хора, които не го искат. Песимистите си виждат бутилката наполовина празна и интересното е, че те силно искат точно така да я виждат. Такива хора виждат отрицателен изход в ситуациите - а всъщност изходът е просто някакъв, зависещ от много фактори и с нищо не зависещ от собственото им виждане. Дори ако ситуацията е много съвършена и е трудно да и се намери негативна страна, за коят да се хванат, песимистите ще си кажат: "е ,да но всичко просто изглежда така добре, но всъщност е една голяма катастрофа и тя ще се случи всеки момент ...". Същото отношение имат и при отношенията си с хората. Филтрират ги през негативизма си. Трудно се доверяват, винаги очакват, че другия има задни мисли (каквито те самите имат), постоянно готови са за защита, защото очакват, че другите си нямат друга работа, но само мислят как да наранят "важната" им персоналност. Песимистът е или явен или прикрит критикар. Последното е по-тежкият вариант. Песимизмът е отклонение от здравото емоционално съществуване - той е една изкривена визия за света, фокусирана върху негативното. Песимизмът често присъства осъзнато или не при тревожните разстройства и винаги - при депресията. Всъщност крайният песимизъм е синоним на депресията или по-скоро неин видим продукт от депресивните по-дълбоки несъзнавани когнитивни схеми и процеси. Ако песимистът не желае да му вдъхваш радост, трудно е да го направиш. Ще изхабиш сума ти време и енергия, но усилята ти ще се "разплискват" в защитната броня, която негативистът си слага и през която нито може да дава, но и да получава помощ и любов! Всеки от нас живее повече или по-малко в собствения си свят и вижда света като "собствения си филм". Но при песимизма, който е винаги присъстващ при депресията, хипохондрията, обсесиите, паник атаките, при параноидното личностово разстройство и др., изкривяването на обективната реалност е силно. Дори да нямаме явно развито психиатрично разстройство, когато песимизмът е устойчива характерова черта, реалността се филтрира пез него и се вижда катастрофизирано, емоционално преувеличено негативна, имаме нереални заключения - изходни данни от един "мрачен" процес по вземане на решения и мислене въобще. Негативизмът е основна характеристика на българина! Българинът като цяло, като национални диспозиции, е силно комплексиран и тревожен и нерядко депресивен. Генетичната му памет още носи 750-тте години потискане и малтретиране. ... Как да се държим в присъствието на песимисти? Не е лесно да поддържаме радостта си в тяхно присъствие, ако в самите нас има елементи от когнитивните схеми и изкривявания, присъщи на песимистите. Тогава песимистичното поведение, емоции и мислене се "закачат" за собствените ни негативни модели - от които може би бягаме. Част от това бягане се явява търсенето, прекомерното предпочитане на компанията на оптимистични и светли хора. Защото такава компания наистина ни помага да препрограмираме собствените си негативни когнитивни схеми, мислене и оттам емоционално възприятие! Ако обаче сме се анализирали/ самоанализирали и себеразбрали, ако сме се освободили от собствения ни песимизъм и сме го заменили с оптимизъм и слънце в нас си, тогава чуждият песимизъм смао ще ни забавлява! Защото първо, няма за какво да "се хване" в нас и да задейства несъзнавани механизми и второ ,защото когато сме се саморазбрали, добре виждаме и разбираме психичните процеси в негативистите. Разбираме ги, но е се впускаме да ги променяме. Защото това не е толкова лесно -първо трябва да бъде поискано - а дори и тогава има куп съпротиви и автоматични защитни механизми при промяната. Затова просто гледаме поведението на песимистите отстрани катоедин интересен филм, от който се учим -като една драма. Но вече не ни дразни или депресира това поведение, чувстване и мислене на другите - защото ние самите сме свободни от него. освен това, когато проанализираме собствените си когнитивни схеми и процеси и ги поразчистим, тогава се освобождава достъпът до една изворна тиха, но силна радост, която извира извътре и в която самосъзнанието се центрира. И малко по малко ставаме огънче, свещ, която свети в тъмнината на чуждия песимизъм. Понякога гаснем, разбира се. Но се разпалваме отново! Орлин

Уважаеми приятели, Клуб "Психолог", НБУ организира уъркшоп на тема "Позитивната психодинамична терапия - възможности и перспективи". Уъркшопът ще се състои на 6-ти март, петък, от 16.20 до 19.20 часа в 118-та зала, втори корпус на Нов Български Университет. Водещи: Милена Иванова Манова Обучение в позитивната психотерапия – от 1996 г. Сертификат за завършен базов и майсторски курс - 2000 г. Обучение за базов треньор, като ко-терапевт – 2000 – 2002г. Сертификат за базов треньор – 2003 г. Базов треньор по позитивна психотерапия – 2003 -2006 г. Участие в международни семинари, конференции и конгрес по позитивна психотерапия в Германия, Австрия, Украйна, България Терапевтична практика с деца, възрастни, деца и тийнейджъри без родители, стари хора. Месторабота в Институт по Позитивна Психотерапия, С-я, 2004 -2006 г.; Нов Български Университет, хоноруван преподавател Член на ДППБ, Дружество на психолозите в България Публикации в сп. “Специална педагогика”, сп. “Психологически изследвания”, сборник от конгрес по психология, сп. “Мединфо” Боряна Велиславова Чалъкова Магистър по психология, Софийски университет “Св. Климент Охридски”; специализация по клинична психология в Медицински университет, Варна; позитивен психотерапевт от 1997 г. и треньор в майсторското ниво по Позитивна психотерапия от 2002 г.; психодрама терапевт от 2002 г.; участник в международни психотерапевтични конгреси и семинари в Австрия, Германия, Унгария, Франция, Македония, България. Европейски сертификат по психотерапия от 2005 г. Действащ консултативен психолог към системата на образованието от 1986 г.; психолог- психотерапевт към център за жертви на насилие “SOS- семейства в риск”, Варна. Уъркшопът е безплатен! Поканени са всички интересуващи се от психотерапия, психология и когнитивна наука, психиатрия, социална и клинична работа и др.!

Здравей - както и да се казваш ! Честита баба Марта! Дано пролетта ти донесе вътрешно спокойствие! По време на анализата предполагам сте дискутирали многократно ранните ти години, израстването и възпитанието ти, психичните ти инстанции, интроектите ти, защитите и съпротивите, характера ти! Знаеш за източника на вината си, нали? Дори по няколкото реда писмо той "се вижда". Психоанализата е прекрасна школа, достойна за уважение. В съвремието ни обаче има много по-мощни, бързи и ефикасни школи в психотерапията. Анализата например е имплицитно включена в когнитивно поведенческата психотерапия, но само като част от цялостната терапия. И то в много по-систематичен, структуриран и не на последно място, бърз вид! Когато избирах в кой метод по психотерапия да започна да се обучавам преди време, обучителят по когнитивна терапия (също и аналитик) ме попита: "С какви случаи искаш да се занимаваш? Просто да си говориш с клиентите си за личностовите им проблеми или искаш да се занимаваш с тежки клинични случаи? Ако искаш първото,избери психоанализа: фройдистка, юнгианска и т.н. Ако обаче искаш да работиш с пациенти с тежки клинични случаи, избери когнитивната терапия!" Анализата е чудесна що касае теорията и продължително време поддържане на терапевтичен процес, но е почти безсилна (ако терапевтът използва единствено нея) при натрапчивости, тревожност, паник атаки, хипохондрия, депресия (особено тежка), фобии, психопатии... Силата и е в личностовите проблеми. А методът и, който действително има голяма теоретична стойност, е твърде малко ефективен в реалната терапия. Казвам го от лични набюдения. Има мястото си единствено като ЧАСТ от цялостната терапия. Анализът, който си правила, е безценна опитност по самопознание и саморазбиране. Той е "подготвил почвата" за една по-конкретно насочена работа с натрапчивостите ти, "разорал е психичната ти нива". Ако обаче единствено с психоанализа очакваш да се свободиш от натрапчивостите си, както се казва, "очаквай от умрял писмо" ... . Моят съвет е, когато имаш възможност да потърсиш когнитивно поведенчески терапевт за 12-24 сесии работа.

Здравей, Пети! Честита баба Марта! Това Пети Петя ли е или "малка" от френски? Чудесно си тръгнала да се самоизследваш. С терапевт само ще ускориш и задълбочиш тези изьследвания, но важният е твоят собствен устрем да ги търсиш и правиш. Така вървиш към ... Себе си! Вероятно родителите ти са доста обгрижващи, обичащи те силно, но понякога дори задушаващо. Това залага тази притеснителност и чувствителност, за която говориш. Но не бой се - има много по-тежки варианти на родителско възпитание! С помощта на специалист ще се научиш 1) да парираш директно паническите си атаки -да научиш мозъка си да ги приеме за нещо неутрално, нормално, дори приятелско и радостно! 2) анализата на психиката ти и осъзнаването ще ти помогнат да навлезеш дълбоко в дебрите на собствената си душевност. 3) ще ти бъдат даден иметоди за промяна на "разкопаните" раняващи те комплекси. 4) всичко преживяно в крайна сметка ще се превърне в "за добро" опит. Опит, който е като стълбичка и всеки проблем те кара да разшириш осъзнаванет си и да изкачиш още едно стъпало по тази стълбица, лествица към себепознанието си. Мъдрите казват, че когато познаеш себе си, познаваш всичко останало. Така че, паническите ти атаки са чудесен тласкащ механизъм за това себепознание! Ако отговориш и разкажеш за себе си още, можем да обменим още няколко писма. Препоръчвам ти книгата на Мадлен Алгафари "Вяра имам" - там има случай с описание на паническо разтройство: "ПР на Яна". Ще намериш много от собстените си преживявания там, описани на разбираем език. Като терапия - най-добрата за панич. разстройство е когнитивно поведенческата в комбинация с хипнотерапия. А за по-дълбока работа -психоанализата. Избери си специалист, който съчетава и двете и не бави започването на терапията. След три месеца ще си спокойна и радостна, щастлива и благодарение на преживяния опит балансирана жена!

Taka e! Аз имам безплатна първа сесия и доста хора идват само за нея, което понякога ме кара да се чувствам като майка тереза . Имам и някои клиенти с които работя на бартер, но рядко го виждам този бартер - въпреки това обаче съм ги поел и работя с тях интензивно. Мисия е, и аз така го чувствам. И то много изискваща и нелека такава!

А какво значи самата дума хоби? Нещо от навик ли?

Има един вид психотерапия - "позитивна психотерапия". Там много обичат да се изразяват с притчи, приказки - тъй като стигат директно до несъзнаваното, заобикаляйки логиката. Скоро ще имаме една дискусия в НБУ с тренери от тази школа. В Юнгианството също има тонове приказна символика, която работо по същия начин - чрез директно въздействие върху несъзнаваното. Знаеш приказката за грозното патенце... Всички му повтаряли колко е грозно още от мъничко. И колко не става за нищо. Дори го хапали и гонили. То им повярвало... Патенцето понякога виждало себе си в еерото и си казвало - олеле, колко съм грозно - нали другите му били заложили едни такива мисли вярвания и страхове и малоценност и дори когато не били до него, тези други били вътре в него, като едни такива тънки неприятни гласчета на страх и празнота и "ти не ставаш за нищо". Тези други били просто едни прости патки и самите били доста грознички - но "грозното патенце" не знаело това и много го било страх от тяхното мнение. Патенцето с ужас се гледало в ясното езерно огледало. Гледало се, но през кривото огледало на собствения си ум, пълен със заложени му от "важните други патки" криви убеждения мисли. В езерото "грозното патенце" с ужас виждало как става все по-"грозно" и по-грозно. Не щеш ли обаче един ден в небето видяло едни такива създания много красиви, изящни, силни и смели, големи и прекрасни! Те кацнали при него в езерото на душата му! Някои от тях дори се приближили до него. То с ужас се свило, очаквайки да види себе си още по-грозно и нищожно в сравнение с тяхното великолепие. Затова "грозното патенце" се сгушило потиснато в страха си и виновно навело глава надолу към езерото на душата си! Но що да види - изведнъж в езерото го погледнало същото красиво, силно и смело същество като тези, които го приближавали! Изведнъж то осъзнало СЕБЕ СИ! Престанало да се валя в тинята на мазохистичното самосъжаление от блатата на патките и да повтаря колко е грозно. Защото осъзнало, че всичките тези патки с техните приказки и вярвания, които дори били заложени в него самото , били просто една глупава илюзия! Тогава младият лебед (да речем на 29 год.) смело и спокойно разперил криле и литнал заедно със събратята си - защото повярвал в Себе си! Има и една друга известна изнайна от всички приказка: един принц бил омагьосан от една зла вещица - още като бил мъничък. Вземал, че повярвал, че е жаба. Другите хора виждали в него снажен и красив, умен и талантлив принц, но той самият виждал себе си като грозна, нищожна, крастава, ненужна, глупава и проваляща се жаба! Всичко виждал през този образ - себе си в огледалото, през него чувал думите на другите и ги изкривявал, дори собствените си мисли чувал през този жабешки образ и ги обезформял. Собственият му реален талант едва се промъквал през интернетните писания, които тий пишел, но когато някой се възхитял на тях, принцът само потъвал в самосъжалението си и чувството си на обреченост, предизвикани от омагьосаното му виждане на всичко! Веднъж обаче отнейде дошла една чудесна принцеса. Принцът само се свил зад "жабешката" си защитна броня, през която нито можел да дава, нито да получава любов и само въздъхнал по принцесата! Тя обаче въпреки всичките му съпротиви упорито продължавала да вижда в него само сияен принц и търсел адупчици и процепи в бронята му. И ги намерила! И му дала пълната си любов, целувала го и го милвала, докато бронята съвсем се свлякла в калта на миналото му. И принцът най-сетне се възправил в своето величие - в таланта и спокойното си щастие! И прегърнал принцесата! А има и една басничка за жабката, която упорито повтаряла, че нейната депресивна локвичка е най-вярната истина и че езерото от щастие е нещо нереално и непостижимо за нея. И интересното било, че тази жабка твърдо желаела да си остане в малкат аси локвичка. Тя била мръсна и миришела на гнило, но жабката толкова била свикнала с нея, че настойчиво квакала "колко съм нещастна", но не правела нищо, за д апромени депресивното си местообитание - локвичка. Напротив - твърдяла колко е права в квакането си и отхвърляла всеки опит за преместването и в езерото на душевното и социално щастие!

Е, винаги има хоби - например гледането на стар гейт/ трек по AXN или разходка в природата или дишане и посрещане на изгрева... :)

Не ставаш за нищо преди всичко според "хората" вътре в теб, според образите интроекти на важните за теб хора от ранните ти години. Вероятно някой от родителите или друг близък е бил доста студен, дистанциран, необичащ те каквото и да правиш, отхвърлящ желанието ти за емоционална близост и сливане. В психоанализата има един символичен израз "лошата гърда', който изразява такъв тип родител. Обективната истина за теб обаче в е твърде различна от убежденията ти, че "не ставам за нищо и свръхважните за мен други ме блокират". Истината е, че нито генетично, нито интелектуално имаш каквито и да е дефицити. на 99.99% съм сигурен в това! Съдя по стила ти на писане, по интелигентните ти мнения, по широката ти култура, по емоционалната ти интелигентност, която лъха от постингите ти! Единствените ирационални, но твърде реални за твоята субективна реалност спирачки са негативните ти базисни убеждения, които споменавам в по-горен постинг. Каквото мислиш, това и чувстваш! Тези несъзнавани негативни убеждения задействат на съзнавано ниво негативните ти емоции и автоматичните мисли от рода на "не ставам за нищо". Това, което се опитвам да ти кажа е, че в теб е заложена една паразитна програма, която отнема 90% от творческите ти ресурси! За да я анализираш, погледнеш отстрани и осъзнеш, препрограмираш и за да се ресвържеш с Любовта и Силата на душата и духа си, ти е нужна помощ! Сам може, но много мъчително, бавно и с много падания и депресивна емоционална болка. В процеса на психотерапия всичко се ускорява с десетки пъти! Ако някога придобиеш мотивацията за по-решителна промяна в себе си, запомни това! А като беше мъничък на всичко, което искаше да сътвориш, да направиш и бъдеш радостен творец как ти се отвръщаше? С викове, мънкане и блокиране на импулсите ти може би? Друго родителско поведение, което би могло да заложи подобни характеристики, е свръхпротектирането! Но каквото и да ги е заложило, факт е, че те са налице тук и сега! И ти пречат очевадно! И изкривяваш през тях възприятието за себе си и за реалността силно!

Мога да ви препоръчам, но ще има елемент на лично пристрастие! Затова си изберете в българския он-лайн формат за психология. Има регистрирани 50-на терапевти от различни школи. Успех с дъщеричката! Орлин

Възможно ли е при някого интересите му да са фокусирани дотам, че работата му да е вършена с онзи сърдечен интерес и плам, с удоволствие и огън, присъщи на хоби заниманията? Как мислите? А възможно ли е хоби да бъде жаждата за знания?

Казваш, че си генетично обременен - с какво? очите са се оправили, речта също. Едиснтвено ръцете ти замръзват понякога. Имам приятели на инвалидна количка, парализирани, други слепи, трети неми, четвърти пелтеци - но въпреки тези им "обременености" щастливи хора! Защото важното е не какво се случва и какъв си, а КАК виждаш нещата! Казах ти в предния си постинг, че аз самия носих твоите психични "очила" много дълго време. А си ги сложих тези очила също на 4-5 год. възраст, както и ти. При теб причината може да е била родителите ти плюс невротичната ти предразположеност - генетично и от бременността вероятно. Много хора обаче имат подобна висока невротичност, но я осъзнават и сублимират в щастие! Въпросът е да имат мотивацията да направят въпросното сублимиране, да го искат!!! Аз не виждам в теб таква мотивация - не те виня - това е просто робията в която си, обсебването от този психичен рак - негативните ти убеждения/ емоции, които не виждаш и които са завладели цялото ти съзнателно мислене, чувстване и личност въобще! Това, което ти виждаш, чувстваш и мислиш, е единствено твоята субективна реалност! реалност е за теб и то болезнена! Но няма нищо общо с обективната реалност на този свят - социален или дори божествен! Чудесно е че искаш да си в колектив! Практически всеки е в колектив, защото всички сме свързани, едно цяло сме! Аз не познавам някой, който да не схваща, че има нужда от колектив - може би има някои отшелници, но не са на мода общо взето вече! Казваш, че всички те мразят! На какво се основава това твърдение? Разбира се, че има хора, които не те обичат, разбира се, че има моменти в които някой нранява. Въпросът е ти как възприемаш тов анараняване и колко бързо излизаш от него и дали въобще влизаш! А твоите собствени комплекси, дали ти се вярва или не, силно искат да го има нараняването. Дори да го няма, те ще го намерят. Ако не го намерят, ще го предизвикат, като променят поведението ти така, че хората да трябва да бъдат светци, че да не те обидят и отхвърлят - защото тези комплекси са в теб и ръководят живота ти сякаш си кукла на конци! Аз не те мразя и не можеш да ме накараш да те мразя! Донка не те мрази, иво не те мрази, Станимир не те мрази, ради не те мрази. Това не означава ли, че "всички ме мразят" не е вярно?! Сигурен съм, че в обкръжението ти има хора, които те приемат и обичат какъвто си! Накратко: Заложените в теб субективни и ирационални комплекси, са: "Безсилен съм! Неудачник съм! Не ставам за нищо! Провалям се! Каквото и да правя, неизменно се провалям и затова нищо няма смисъл! Мразя се и мразя другите, които ме раняват с неразбирането си и отношението си! Аз съм ненужен и излишен и на този свят няма място за мен! Нищо не знам и мога! Аз съм неоценен! Не си вярвам и не вярвам на другите! Животът е ужасен, кошмарен и неимоверно труден! Никой не ме обича! Жените не ме обичат! Липсва ми любов! Искам любов, но не съм достоен за нея и не смея да я търся смело и да я получа и дам! Полудявам! Умирам! Няма живот и бъдеще за мен!" - разбира се това е само общ поглед. Те пораждат емоциите ти страх, срам, вина, тъга и скръб, празнота, безлюбие, омраза и мазохизъм! Имаш отбягващ, пасивен личностов стил, който е пряката пътечка към депресията, в която си! Защото въпросните базисни комплекси от по-горе биха могли да се компенсират и по друг начин, отново болестно, но просто в друга посока проявено... както и да е. Горните филтри (комплекси) са несъзнавани в теб - те са дълбоко "закопани" в дългосрочната ти памет и оттам чудесно дирижират възприятията ти, съзнателните ти мисли, преценки и изводи и емоционални реакции! Намирайки се в празнотата на безперспективността, в нейната скръб и отчаяние, ти извличаш мазохистично удоволствие! Това е твоят начин да получаваш удоволствие - филтрирано през негативните ти ирационални и болезнени комкплекси! Получаваш удоволствие и от самосъжалението и от съжалението, което несъзнавано се стремиш да предизвикваш! Получаваш удоволствие едва когато бъдеш отхвърлен и обиден и точно когато бъдеш наранен и самотен - тогава в мазохизма си, по един изкривен начин получаваш мъничко болно удоволствие! Това е твоят начин! Не виня, само анализирам - безпристрастно! Вероятно постоянно "гълташ", преглъщаш всичко - а то натежава! Вероятно някога, много рядко, когато си трупал и трупал, си разрешаваш да избухнеш и да проявиш малко агресия - но ти преживяваш това избухване като защитна реакция - единствено тогава можеш да заявиш себе си. Защото нормалната здрава агресия и нормалният здрав егоизъм не биват изразявани, се превръщат в болестните садистично мазохистични емоции в теб! И да - не си вярваш - това е в основата на всичко! това те кара да смяташ, че нямаш душа, че си празен отвътре... Всъщност имаш прекъсната връзка с Любовта в себе си, с нейния извор! Затова и не умееш да си я искаш от другите и не смяташ, че си достоен за нея! Трудно се живее обаче когато си на 29 год. и си без приятелка, без любов и сексуално общуване, в плен на едни напълно ирационални и изцяло нереални от позицията на Живота погледнати, но за теб реални комплекси, в които си до шия потънал и на които слугуваш покорно и смирено, като българската рая пред турски хапсърсъзин. Истината, ппогледната през очите на съвременната наука психология е, че всички горни комплкеси и процеси са просто програми, ненужни програми, които както са били програмирани, така могат да бъдат и депрограмирани! СТИГА ЧОВЕКЪТ ДА ГО ИСКА ОБАЧЕ! Имаш нужда от известно въстание на Себе си против това малко себе, което е обсебило здравото и истинско Себе! Имаш нужда от здрава агресия, от секс и взаимност. За да стане това, е нужда упорита работа поне шест месеца, ако не и година ! Иначе от година на година става все по-зле, знам го от опит от работата си с пажциенти носили подобни "филтри" по 40 год. Работата се върши с психотерапия! Върши се успешно! Стига да бъде поискана! Сърдечно: Орлин

Прочетохте ли за родителските стилове? Според мен, най-доброто, което можете сега да направите, е да я обичате безсуловно! И да и го показвате постоянно! С прегръдки и милувки, с целувки и нежност. Да бъдете по-толерантни към нея, към срамежливостта и дори! Приемете я безусловно и изцяло! Спрете да и се карате, а я приемете и обичайте дори въпреки срамежливостта и държанието и, което не ви харесва понякога! Засега за известно време забравете за всякакви наказания - като лечебно поведение! Поведението на дъщеричката ви говори, че вероятно сте били доста твърди в изискванията си към нея и сте заложили в нея една малоценност, "не се справям", един разрив с безусловната любов и сигурност идваща от душата и духа и. Вие като нейни майка и баща сте за нея пряка проява на тази душа (вие) и дух (татко). Сега лечебното поведение е толерантност, приемане и много, много любов, която постоянно да и показвате и давате! След време, когато промененото ви емоционално отношение и поведение възстановят нейната вътрешна сигурност, самоувереност и радост, тогава вече отново наложете ограничаващото поведение и забрани - но с обич, нежност, без каране, а с прегръдка и любящо обяснение на нейния език. Като наказвате тогава, нека бъде действието и, а не личността и! Нека знае, че е безусловно приемана и обичана - показвайте и го постоянно! Но засега, като лечебно поведение, за известно време забравете за рестриктивните мерки и единствено я обичайте тотално и изцяло приемащо! Това бързо ще я възстанови! Също така, намесата на добър психотерапевт би била уместна - семеен терапевт за работа с цялото ви семейство например! А за лична работа с дъщеричката ви аз бих ви препоръчал хипнотерапевт! Децата се повлияват изключително добре, бързо и дълбоко от хипноза!

Разкажете за себе си и съпруга си и за това как възпитавате детето си? Вижте тук и кажете в кой родителски стил или комбинация от стилове се вписва вашето възпитание! Какви са взаимоотношенията със съпруга ви? Има ли братче или сестричка дъщеря ви и как те се отнасят към нея? Винаги ли е проявявала признаци на срамежливост или се появиха наскоро - нещо преживявала ли е, с което бихте свързали свистостта и - нещо травмиращо, нараняващо?

Аз пък мисля, че онзи мозъчен хирург, който рязва това парче месо там в тази глава би трябвало д ареже не там, а ей там, а най-добре да го прави с триона или теслата вместо със скалпела! Защо мисля така ли? Ам защото си мисля, че въпреки че не съм завършил медицина и не съм специализирал мозтъчн ахирургия, разбирам достатъчно от мозък! Ей така си мисля - при това най-самоуверено! Всъщност според мен хирургът би трябвало да е на операционната маса, а този "болен" с това сладко туморче, така невинно и всъщност нужно, да оперира хирурга. Всъщност точно защото го боли човека е готов да претърпи понякога болезненото конфронтиране в терапията, да осъзнае и преодолее съпротивите и защитите си, да изтърпи разчовъркването/ разкопаването на съзнанието си. Имаш ли си идея колко е болезнено да си в клинична депресия или да си носил обсесивни мисли няколко години? Или да изпадаш в кошмарна паника всеки път, шом напуснеш дома си? Имаш ли си дори бегла представа колко изтощаващо е да се въртишв кръга на зависимостите си или да не можеш да спиш с години? Именно болката води човека на терапия. Когато отидеш на зъболекар, знаеш че ще те заболи. Не емного приятно, но после ти олеква и си гледаш живота свободен от болката и нейните ограничения. За казването на истината и вината: има значение кога се казва истината и как се казва истината. При добър рапорт човекът е готов да я чуе ако е поднесена добре гарнирана с разбиране и емпатия. А е нужно да я чуе и осъзнае. За вината: в терапията няма натрапване на вина. Има следване на причинно следствени или кръгово системни връзки, неутрални, нито добри нито лоши. Но - ако толкова се стремиш към ясно разбиране на професията на терапевта, предлагам ти да преминеш годините на обучение и да станеш такъв. Иначе разсъжденията ти не са твърде удачни, меко казано, наистина меко и с приятелски тон ! Аз например не се наемам да държа сметка за работата на биохимика или генния инжинер, дори да съм попрочел нещичко в популярната литература за работата им! не че ме е страх да не стана смешен - нека стана... Но осъзнавам, че познанието ми в тези области е силно лаическо! Едно уточнение: отговорите тук във форума "психотерапия онлайн" нямат нищо общо с психотерапията всъщност. те са просто обратна връзка - откъслечна и често непълна и нормално невярна и погрешна дори - защото са на базата на откъслеци от думи! А какво те кара да мислиш, че някога би имал правото да раздаваш тези горчиви хапчета? Колко години обучение по психотерапия и в кои школи си минал? Колко години и в кои видове психология си обучаван? В твоя дух аз бих могъл да кажа: "Аз бих правил зъбите на хората категорично, дори и да ги боли, няма как, налага се - и то безплатно!" Със здраве!

Аз се казвам Орлин, приятно ми е! Ти как се казваш? Искам да ти дам пример от моя живот - защото съм бил в състояния много близки до твоите и затова те разбирам. Когато бях на 29год., на колкото си ти сега, работех като моряк на кораб. Обща, мръсна работа, в боклук до шията, в най-големия смрад и разложение. Имах една снимка, направена с лентово фотоапаратче (от 20 лв.), на която две снимки се бяха насложили една върху друга. Беше се получило как съм седнал на койката в каютата, а над главата ми тонове от чинии и хранителни останки от dishwash-a. Чувствах се точно като на тази снимка: смазан физически от работа, каквато не бих пожелал никому, а емоционално от социалното положение, в което тя те поставя. Никой "не те вижда" - кто невидим си. Защото си чистач и миришеш на боклук, носиш ботуши до коленете и гумени ръкавици до лактите, а заплатата, ведно със сайд джоба е не повече от хиляда евро, което е нищо за там. Нямаш приятелка, нямаш уважението на който и да е, освен на другите нищи като теб. Попадаш в една "каста" на неприкасаем и някакси намираш компания само с другите неприкасаеми - както и ти с тези, които наричаш неудачници и загубеняци. Изолиран и невидим си, тотално отхвърлен. Жаден за любов и внимание, които не получаваш. Тогава загубих и съня си тотално и имах чувството, че съм в центъра на ада и невроните ми се пръскат неумолимо - което сигурно и е ставало. "Ако не можеш да си платиш цената, просто умираш", казваш ти! Имах същото чувтсво, че каквото и да правя, "немога да си платя цената". И не знаех с какво съм заслужил всичко това. Чувствах се като затворник в каторга, отхвърлен от всеки и всичко - от любовта на обществото, на жените, на нежността и приемането. Депресия! Нарича се депресия! При мен тази депресия освен от актуалнат алипса на любов и секс беше много подсилена обаче и до голяма степен предизвикана от собствените ми несъзнавани комплекси, през които виждах ставащото. Като махнеш външните рамки на ставащото от описаната от мен горна ситуация и се фокусираш върху емоционалните преживявания, може би ще успееш да видип собствения си емоционален живот - поне донякъде. Как стоят при теб нещата, помисли си! Определено ти липсва любов, нежност, взаимност, вероятно секс - това прозира в думите ти! Може и да греша, разбира се, не съм "Баба Ванга". Но освен тези действителни липси, които вероятно до голяма степен пораждат състоянието ти, може би има и някои психични "филтри" в теб, които доста силно усложняват, изкривяват, преувеличават и катастрофизират твоето виждане на хората, събитията, ситуациите, живота и света изобщо! При мен самия подобни на твоите комплекси бяха заложени от някои особености в производството на речта ми. Например: "Безсилен съм! Неудачник съм! Не ставам за нищо! Провалям се! Каквото и да правя, неизменно се провалям и затова всичко няма смисъл! Мразя се и мразя другите, които ме раняват с неразбирането си и отношението си! Аз съм ненужен и излишен и на този свят няма място за мен! Нищо не знам и мога! Аз съм неоценен! Не си вярвам и не вярвам на другите! Животът е ужасен, кошмарен и неимоверно труден! Никой не ме обича! Жените не ме обичат! Липсва ми любов! Искам любов, но не съм достоен за нея и не смея да я търся смело и да я получа и дам! Полудявам! Умирам! Няма живот и бъдеще за мен!" Познаваш ли се в някои от горните комплекси, емоционално пълни със страх, срам, вина, тъга и скръб, празнота, безлюбие, омраза и мазохизъм? ................................ Когато човек има подобни вътрешни филтри в себе си, той вижда света през тях. Малката трудност му се струва голяма. Нормалнат агрешка като тотален провал. Един само крив поглед или дума от някого като отхвърляне и обида. Дори всичко външно да е нормално, тези вътрешни филтри изискват виждането на света да бъде нагласено според техните краски и криви огледала - тоест видяно мрачно, черно и безнадеждно. А ако въпреки това всичко е о'к, те всячески се стараят да провокират носителя си към такова държание, което да задоволи очакванията им за провал, за получаване на неразбиране и отхвърляне. И държат "хазяина" си в плен-робия! Буквално! Турското робство "ряпа да яде" пред такова вътрепсихично робство, Знаеш за какво ти говоря много добре, нали? Говоря ти за ежедневието ти! Разбирам те, защото емоционално много много години бях в същия ад! Ти как мислиш?

Донка е много права, че когато постоянно някой има тенденцията "да стоварва 'истината' в очите на другия" това говори за една заитна нападателна реакция, идваща всъщност от комплексите на "съдията". Погледнато когнитивно, всяка мисъл е съдене, защото мисленето е рамкиране, определяне. Но то може да бъде гъвкаво такова, водено от емоционална интелигентност, от сърдечна хармония и баланс, свобода от комплекси и несигурност.

Методи за монцентрация има много и можеш сам да си намериш такива. Или да се запишеш в група за медитация, визуализация, концентрация - има такива вече много в по-големите градове. Възможно е при теб да става дума за едно специфично невротично разстройство: "хиперактивност и дефицит на вниманието". Но това е само предположение, разбира се. Сигурен съм, че последното нещо, което си, е да си тъп. Пишеш много интересно и смислено, търсиш развитие, стремиш се към бъдещето си - това говори, че си интелигентен и способен човек! Колко си годишен и колко време имаш този дефицит във вниманието? Разкажи повече за себе си, за характера си, за емоционалните си реакции при общуване, за родителите си, живота си въобще, целите си, характера си, какво искаш от себе си и другите и т.н. и т.н. - каквото прецениш! Поздрави: Орлин

Ами факт е, че е възможно! Просто не му се е наложило да се сблъска с важността на парите във всяко едно житейско отношение именно поради обгрижването, от което не е излязъл още. Когато му помогнете да се сблъска с реалността на живота той ще ви бъде обиден - защото си мисли, че животът е ваканция и вие, хората, самият живот са му длъжни. Претърпете обидата му. Тя ще бъде един горчив хап, който ще преглътнете в името на собственото му бъдеще! Той ще ви разбере след известно време. Но тенденцията да ви обвинява, че не сте му дали и давате достатъчно ще остане още доста време. Знайте го и се пригответе за нея психически! Но и това ще отшуми! Сигурен съм, че след 10-на годинки ще се гордеете със сина си! Идеята за работа на кораб е чудесна - в духа е на преживяванията от казармата, в по-цивилизован вид, разбира се. Дори на позиция като чистач в кухнята или по коридорите! Накратко: - Променете вашето отношение, охладнейте и бъдете твърди към него - Помощта от приятел/ роднина - Терапевт, който може да идва у дома ви - Направете всичко възможно да го лишите от нещата, за които се е заловил: компютъра му, телевизора и т.н. - Задължете го да започне работа - тази на кораб е много добра идея Самият живот с неговите нормални трудности сега ще бъде най-добрият терапевт за Никола. Просто направете нужното, за да излезе от "домашната си люлка" и да се сблъска с тези трудности!

Все повече се уверявам в това! Печелившата формула е да работиш за високи такси. Същевременно да въздействаш на клиентелата си да прави парични дарения за други най-нуждаещи се болни, а ти самият даряваш някакъв процент от времето си, като лекуваш безвъзмездно най-безпаричните. След време, като си спечелиш име и имаш ученици, даваш им възможност да стажуват* върху средната класа под твой контрол и с марката "ученик на О.Б." Докато те самите си извоюват име и започнат да си определят самостоятелно таксите. Така всички прослойки са доволни. Пожелавам ти го от сърце, Орлине! * за да не ме обвините във фашизъм - и аз съм от средната класа. Благодаря, Късметче! Ако е рекъл Господ, така да бъде! Дай един толеранс "от - до" и не изкривявай закона за вземането и даването - колкото усетиш че ти е взето, толкова поискай. Това е добра идея - някои колеги го правят! Благодаря и за това дълго, интересно и изчерпателно мнение с примерите от семинарите на Норбеков и с личната практика като Архитект! Съвсем съпоставими са нещата! Засега обаче мисля да задържа както таксата, така и времето на консултациите си. Защото практикувам психотерапия само от три години, а това е малко в тази област! Искам да прочета поне сто книги, които съм си набелязъл в интернет, но нямам време за това - засега. Знам, че имам още много да уча, не съм завършен специалист! Имам нужда от ролеви игри, от още техники по хипноза, от още знания в анализата, в схема терапията, в собственото си личностово и професионално израстване. Затова засега работя на адекватни за квалификацията си цени и времеви параметри на сесиите си. Благодьаря ви от сърце за хубавите мнения! Благодаря и на Иво за грижите по този сайт, на Донка и Ради и всички участници за добрия тон, чисти мисли и радост, които всички намираме тук!