Орлин Баев

Едно възможно решение би било да бъдеш харизматична, спокойна и отговаряща на всичко с истинска сърдечна усмивка. Това наистина ще сплото колектива ти, въпреки малкото пари. Друга възможност е наистина да се оттеглиш, поради изброените от теб обстоятелства! като казвам спокойна и усмихната, това не значи мекушава - правилата и изискванията са си правила и изисквания!

Обръщам се към Томи. Томи, терапевтът също е човек. Той не е буда или исус христос или махатма някой си. Човек е. Дали работи с душата и духа си? Някои работят, да. А това е по-нормално и естествено от представяното в книгите постижение. Защото те са най-близко до всеки един от нас и са именно там, в сърцето. Наистина добрият терапевт има тази сърдечна връзка. Има и знания обаче. Има знания, които му помагат да материализира тази си връзка при помощта си на хората. Не мисля, че поставянето на твърде високи летви и идеализирането на психотерапията идват от реалността, а по-скоро от идеализъм, който винаги върви рамо до рамо с максимализъм. А нужда от психотерапия има голяма. Аз го виждам в работата си. Спирачка се явяват немотията и безхаберието. Но нужда има. А изискванията към личността на терапевта са наистина едни от най-високите възможни измежду коя да е професия. А те са му поставяни не само от дългите години обучение в университети, психотерапевтични школи и лично усъвършенстване и опит, но най-вече от самия сблъсък с проблеми от всякакво естество по няколко часа на ден! Проблеми когнитивни, емоционални, социални, междуличностови, професионални, сексуални и т.н. Психотерапията е гмуркане в човешкия ад и терапевтът има нужда от стабилен запас светлина. А най-добре не само запас, а постоянна връзка с тази вътрешна светла мъдрост, конкретизирано представяна през конкретните терапевтични методи. Но терапевтът не е някакъв идеален образ фикция, а е човек. Човек с неговите си слабости и характеристики, но с известен опит в работата си с тях, в тяхното трансформиране и свързване с цялостната си личност. Пациентът между другото оценява именно тази човещина в терапевта, нормалните му качества и слабости, които той не крие, но приема и свързва с вечното в себе си - за да помогне на клиента/ пациента си да направи същото! Орлин

Ето нещо много готино и весело от колежката Анна Димова за психотерапевта в Булгаристан. Есето е писано преди десет години, но с пълна сила си важи още, като махнем Шенгенските визи. Психотерапевтът в Б-я все още си проправя пъртина в снежните ледове - предубеждения на българщината. " БГ психотерапия …- Напразно хлопаш - каза Лакеят, - и то по две причини. Първо, защото и аз съм на тая страна на вратата, на която си и ти. Второ, защото вътре вдигат такъв шум, че никой няма да те чуе." Луис Карол ("Алиса в страната на чудесата") Налагало ли ви се е да ходите при психолог? Подлагали ли сте се на психотерапия? Питали ли сте се що за създание е психологът? А клиентът? Задавали ли сте си въпроса какво се случва в пространството между тях? Например дали психологът и клиентът се радват на взаимното си присъствие? Или пък тайно се мразят? За мен краткият отговор е - да, и още как. При това двупосочно и интензивно.. Мисля, че и двамата могат да се замерят с приблизително равни количества гадост, само че обикновено използват различни технически средства и осъзнават стореното в различна степен. " …Въпреки това, и преди, и сега изпитвам чувството, че над мене тегне опасността да бъда погълнат от някаква безлична, бюрократична машина, не човек, а машина, която ще работи методично, докато ме сдъвче и от мен останат само парцали. Моите крясъци не биха ускорили, нито забавили преживната и дейност." Стивън Кинг, ("Тъмната половина") Преди да се срещнат в съответната служба, клиентът и психологът са просто обикновени хора, които живеят тук някъде сред нас. Клиентът най-често е подгонен от проблеми, които скоро ще го отведат при психолога, но за това ще стане дума по-късно. Между тях има подозрително много общо - например и двамата са българи - зловещ факт, който те считат за първопричина на повечето си нещастия. Мразят държавата си, защото я преживяват като ялова, спаружена и зла гърда, която само от време на време процежда капчици гадно на вкус мляко, колкото да не умрат от глад. И двамата смятат, че ако в света въобще съществуват благини, то те са някъде другаде. Така са ги учили от малки, пък и реалността не им предлага много по-различна версия. Вярват, че докато на тях се е паднала участта да обитават ада, то отвъд шангенската стена цъфти истински рай, в който млякото е сладко и хранително, тече като река, никога не свършва и има за всички. Затова тайно мразят чужденците, но по правило се държат сервилно с тях, понеже имат едно наум, че те може да държат ключа към спасението им. "Страхът ми всъщност е недостиг на тестиси. За сметка на това имам нещо в повече - стиснатите зъби." Салвадор Дали, ("Дневникът на един гений") Най-често родителите и на двамата са пенсионери, които са още по-гладни и огорчени от битието. Най-общо те биват два типа. Първите се чувстват съсипани от някогашния тоталитарен режим, преживяват се като непризнати дисиденти и намират частично облекчение само когато ругаят комунистите. Вторите са наричани от първите "червени бабички и дядовци", въздишат по загубената уютна прегръдка на социализма, чувстват се като неразбрани пророци и съзират в настоящото правителство виновника за житейската си драма. И двата типа обичат да ходят по митинги, където търсят отдушник на взаимната си ненавист и други силни преживявания. Родителите на клиента често са също бивши или бъдещи клиенти и смятат психолога за мошеник. Последният интерпретира това нелюбезно отношение като пренос и му олеква. Неговите родители по-трудно се поддават на класифициране, пък и рядко остават живи след като научат за избора му на професионален път. "Нямаше обща мярка за противоречивите импулси, предизвикани от тези обстоятелства. Те се неутрализираха и ни оставяха все така слепи за всичко, захвърлени далеч от нещата, до които можехме да се докоснем; в един свят, където жестовете нямат никаква стойност, подобно на гласовете в пространство без ехо." Жорж Батай, ("История на окото") Някои психолози са чували за Мелани Клайн и наричат цялата тази грозна гледка параноидно-шизоидна, но от това не им става кой знае колко по-добре. Клиентите пък нито са чували, нито искат да чуят за Мелани Клайн. За тях това е абстрактно и безсмислено теоретизиране, целящо да дообърка и без друго сложната реалност или просто учтив начин да бъдат прогонени. Независимо как са попаднали в помагащата служба, те искат много конкретни неща от съвсем битов характер, например да си намерят работа или да получат социални помощи. Затова, когато психологът започне да се държи терапевтично или, не дай си боже, им предложи директно такава услуга, решават, че им намеква, че са луди за вързване и го намразват още повече. В някои по-редки случаи, може да им хрумне, че той е луд за вързване и те самите почват да се държат терапевтично или изпадат в пълно отчаяние и отиват на екстрасенс. "В самолета на Пан Ам за Виена имаше 117 психоаналитици и поне шестима от тях ме бяха лекували. А за седмия се бях оженила. Само Господ знаеше дали причината беше в тяхната некадърност или в моята съвършена неподатливост на психоанализа, но сега, след тринадесет години психоаналитични авантюри, ако не друго, се страхувах от летене дори повече от преди." Ерика Джонг, ("Страх от летене") Срещат се и по-начетени клиенти, които правят известна разлика между Мелани Клайн и Мелани Грифит и това бележи върха на психоаналитичната им компетентност. Повечето от тях имат телевизори, гледали са американски филми за психоаналитици и си представят психоанализата като нещо средно между телепатия, врачуване и спиритически сеанс. Мисълта да се подложат на психотерапия ги ласкае, но нямат пари. Поради тази причина се примиряват със психолога и свикват с мисълта, че не заслужават повече. Поне имат на кого да се оплачат от тежката си съдба. Но когато психологът се опита да влезе в терапевтична връзка с тях, стават нащрек и започват да го подозират, че избива комплекси. Все пак той никак не им прилича на психоаналитика от филмите, пък и ако наистина разбира от такива работи, защо се нарича психолог и се занимава с несретници като тях? Като се замисли човек, въпросът е повече от логичен. Психологът си го задава всяка вечер, но никога не говори за това пред хора, защото се чувства унизен. "Той заспа и се събуди в осем, без да си спомня да е сънувал нещо лошо. Но истинският лош сън бе все още там някъде навън." Стивън Кинг, ("Тъмната половина") На пръв поглед психологът е мило същество. Завистта, алчността и ревността са пороци, които той не познава, страстно заклеймява и посвещава живота си на борбата с тях - образно казано. Обича да бъбри за психотерапия, макар тя за него да прилича на призраците и любовта, които никой не е виждал, но всички говорят за тях. Често работи като доброволец към неправителствени организации, където с радост върши всичко, което никой друг не иска да върши, например придружава клиента до дома му, говори си с майка му за тежкия й климактериум, прави кафе на колегите си или помага на чистачката в офиса, понеже нея я боли кръста и на него му е мъчно. Можем само да гадаем за мрачните тайни, обвили ранното му детство. Във всеки случай изглежда, че всяко негово дихание е белязано с дълбоко чувство за вина и себеомраза. Да се постави в самоотвержена служба на страдащите, е неговият начин да заглуши гласа на вината и да направи изкуствено дишане на добрите си пориви. Още не може да си прости, че на времето не записа право и това го кара да се чувства още по-виновен, особено пред майка му. Несъзнателно мрази професията си и завижда на всички, които не са психолози, включително на клиентите си. Справя се като развива маниакални защити и започва привидно да се гордее с призванието си и да работи по гореописания начин. Въпреки това, често сънува тих и слънчев кабинет, на чиято врата почуква богат, образован и парфюмиран клиент, който иска психотерапия и то точно от него. На сутринта не може да повярва, че това е било само сън, вкисва се и цял ден броди мрачен. Има психолози, които накрая не издържат, напускат професията и започват да продават домати. Други решават на стари години все пак да кандидатстват право и стават юристи. Трети си остават психолози и досега ставаше дума именно за тях. "У себе си не откривам нищо друго, освен дребнавост, нерешителност, завист и омраза спрямо борбените натури, на които с цялата си страст пожелавам всичко зло." Франц Кафка, ("Дневници") Когато клиентът и психологът се срещнат някъде в помагащото пространство, могат да се случат всевъзможни вълнуващи неща. Ако психологът точно предната нощ е сънувал съня с богатия клиент, първият разговор с този, който сега седи пред него, се превръща в голямо изпитание. Да не говорим, че не се знае какво е сънувал клиентът, което прави ситуацията напълно непредвидима. Едно от малкото сигурни неща е, че психологът е разпънат на кръста на тежки вътрешни противоречия. От една страна, поривът му да опази доброто в себе си, го кара да погледне клиента всеотдайно и загрижено да го попита какво го води насам. Радва му се, защото знае, че клиентите са кът - така де, в тая служба, дето се казва, няма кой да те напсува. Всеки нов клиент е обект, който оправдава съществуването му и придава някакъв смисъл на страданието му. В същото време е дълбоко фрустриран. Яд го е, че все му се падат най-окаяните клиенти и подозира, че колегите му тайно имат частна и добре платена практика. Мъчно му е, че никой не го признава за терапевт и прекрасно осъзнава, че клиентът от съня му е съвсем реален, само дето никога няма да дойде при него. Докато слуша за социалните катастрофи, връхлетели новодошлия клиент, и него го напъва да се оплаче, но професионалната му роля не позволява, поради което му става още по-кофти. Фактът, че в момента той самият трябва да бъде добър обект за някого, го навежда на мисълта, че всички, с изключение на него, си имат добри обекти и завистта като октопод обвива клетата му душа. " - Страшни диванета са туй учените - зачу се след малко бай Ганьовият глас в съседното отделение; - аз не зная как ги търпят такива на служба." Алеко Константинов, ("Бай Ганьо") Клиентът, на свой ред, по-рядко изпада в противоречия, тъй като, първо, нищо не го задължава да бъде добър обект, и второ, понеже и без друго е наясно, че наоколо добри обекти няма. Дошъл е при психолога, защото са го пратили или просто за да се увери за пореден път, че никой не може да му помогне. За него съмнението е втора природа (нерядко и първа…), която го пази от изобилието неприятни изненади. Това е един от начините да се справи със собствената си завист, тъй като убеждението, че и другите са пълни нещастници като него самия, прави мъката му по-поносима. Затова, когато просне торбата си с проблеми, заизважда ги един по един и съзре безпомощният вид на психолога, мигом го полазва мрачно-сладостен гъдел. Понякога леко му докривява, но чуждото безсилие го кара да се чувства значим. Ако случайно научи за друг клиент, получил реална и полезна помощ, това потвърждава хипотезата му, че неговият Проблем е най-големият и най-неразрешимият, което пък успокоява ревността му. Що се отнася до самия Проблем, колкото и да се оплаква, в действителност клиентът рядко бърза да го разреши, защото просто си няма друго, с което да живее. Все пак, по-добре да имаш Проблем, отколкото нищо. "…Убийте всеки, който ви пречи да бъдете КЛИЕНТ. Това ще ви накара да се чувствате по-добре." списание ЕГОИСТ, бр. 29 Подобна нагласа изнервя помагащия професионалист, и то напълно основателно, тъй като обезценява и гаси в зародиш всеки светъл терапевтичен порив. Когато клиентът му хвърли някой от онези погледи тип "Ха сега да те видя…", психологът започва да се чувства като човек, под чиито крака се канят да издърпат земята - усещане, което трудно се забравя. Ако е новак, реакциите му са по-хоатични и непредсказуеми. Може да посърне и да се хвърли разплакан в обятията на супервизора си, което със сигурност не е добра идея, тъй като самият супервизор се пече на същия огън, едвам се оправя със собственото си Его и подобни изблици го плашат до смърт. На по-темпераментния новак му кипва кръвта и демоните на гнева започват страховито да думкат по затиснатия капак на Суперегото му. В повечето случаи успява да се овладее, но когато се прибере вечерта вкъщи, си го изкарва най-безмилостно на домашния любимец. По-опитните психолози реагират по-смирено и с изстрадана обиграност проявяват към клиента формално разбиране, с което го вбесяват още повече. Клиентът ненавижда, когато някой се държи твърде добре с него, защото смята, че зад това се крият съмнителни мотиви, например, че някой се прави на светец, за да подчертае какво нищожество е той самият. Психологът отвръща на удара като си прави извода, че на клиента не може да се угоди и постепенно спира да му обръща внимание. " - Моля, газирана вода - поръча Берлиоз. - Няма - отговори жената на павилиончето и, кой знае защо, се докачи." Михаил Булгаков, ("Майстора и Маргарита") Недоимъкът, сред който живеят, понякога кара клиентът и психологът да се вкопчат един в друг с алчна и отчаяна стръв. За клиента психологът може да се окаже първият човек, който, по неведоми причини, е готов да го изслуша. Тогава той го залива с порой от думи, емоции и каквото се сетите още, понеже не е сигурен дали това не е мираж, който ще изчезне, щом примигне с очи. Склонен е дори да попреувеличи трагизма на сполетелите го беди, само и само да си подсигури нечие присъствие. Такъв клиент трудно си тръгва, сеща се за най-важното точно на вратата и в края на всяка криза изпада в нова. За психолога, особено ако е начинаещ, клиентът може да се окаже първият човек, който го взема насериозно и иска нещо от него, макар и да не знае какво точно. Нерядко това е първият му клиент въобще и появата му се превръща в незабравимо събитие, подобно на първия любовник или първото безпаметно напиване. За съжаление, точно в такива случаи, в безмерния си копнеж да зариби и задържи клиента на всяка цена, психологът рискува да го загуби. Начините за това са много - например започва да се държи прекалено терапевтично, протективно или нравоучително. Като резултат, клиентът решава, че е сбъркал адреса и тръгва да си търси друг помагач, а психологът е толкова потресен от човешката неблагодарност, че не мигва цяла нощ. На другия ден му минава и сяда да решава кръстословици, докато чака следващия клиент. " - Е, може би е вярно - съгласи се неохотно Клевинджър с понижен тон. - Може би един дълъг живот трябва да бъде изпълнен с много неприятни неща, за да изглежда дълъг. Но в такъв случай кой ще желае дълъг живот? - Аз - каза му Дънбар. - Защо? - попита Клевинджър. - Че какво друго има на този свят?" Джоузеф Хелър, ("Параграф 22") Някои клиенти и психолози остават дълго заедно и с времето заприличват на омерзени, но привързани един към друг съпрузи, които не се понасят, но не знаят как да се разделят. Понякога, въпреки взаимната си омраза, двамата успяват да се обикнат по някакъв техен си начин. Клиентът открива, че да бъде клиент може да бъде начин на живот - е, може би не най-добрият, но все пак живот. Психологът постепенно приема професионалната си участ, въпреки че злостно завижда на бившите си колеги, които сега среща по пазари и кантори. Нощем чете Фройд, поплаква си тайно, а после сънува онзи богат и красив клиент, грациозно изтегнат на кокетната кушетка в кабинета му. На сутринта обаче знае, че това е било сън, затова без излишни емоции го разказва на кучето или фикуса си и се връща в реалността, където храбро се гмурва в морето от Проблеми. Понякога се случва стоицизмът му да не издържи и да му изгърмят бушоните. Тогава се пропива и става клиент на друг психолог. После всичко се повтаря отначало. Анна Андреева Димова 1 юли, 1999"

Здравейте! Какво мислите за шоуто по БТВ с Иво Величков? Гледах го преди малко за пръв път. Хареса ми. Иво има едно много спокойно сигурно излъчване, въпреки бързия си говор (аз обичам по-бавен говор). Това, което той прави се нарича сценична хипноза. Спомням си как преди много години съм гледал подобни изпълнения в циркове, идващи от чужбина, най-често от индийци. Според мен шоуто е добро за повдигане имиджа на хипнозата сред обикновените хора. Сред по-образованите и учените обаче със сигурност ще има обратния ефект. Но хипнотерапията е насочена предимно към народа, разбира се. Освен това сценичната хипноза е твърде различна от клиничната. Според скромния ми опит това, което Иво прави е реално възможно единствено при хора, с които той преди това е работил успешно, имат му пълно доверие и рапорт с личността, гласа и техниките му. А и да не забравяме когнитивното определение за хипнозата: влизане в роля чрез отговор на очакване! Тоест съзнателно приемане ролята на хипнотизиран, която ако е приемана достатъчен брой сесии от роля се превръща в актуално влизане в транс, индуциран от терапевта. Направи ми впечатление, че иво използва максимално директни сугестии, което работи единствено при много хипнабилни хора или при много дълбок рапорт, изграден в повече от няколко сесии. Но - шоуто е чудесно! Дано да мога да го гледам пак другия петък!

С хипнотичната регресия имам малък опит. При ребъртинг дишане аз винаги правя леко водене - насочване, като поддържам рапорт с емоционалните му преживявания. Паметта тогава "изкопава' спомени от детството, които са били дълбоко скрити. Или просто емоционални спомени, когнитивно дологични. И системата се освобождава от тях, като някога дори мозъкът "рестартира". което води до мощен терапевтичен ефект. Имам и няколко успешни "връщания" в минал живот. В единия човекът се видя като мъж монголоид в степите на планина, в друг като жена изолирана в обител, в третия като жена отхвърляща любовта поради морални порядки. Всичко това се случва при среден и дълбок транс и е емоционално наситено, има добър терапевтичен ефект на емоционално освобождаване и придаване на СМИСЪЛ на случващото се в насоящето, както и СМИСЪЛ за продължаване напред и оптимизъм. Дали е само мозъчен продукт, резултат от прайминг, блендинг и конструиране на паметови следи, това няма голямо значение, погледнато през стриктно терапевтичен ъгъл! Във всеки случай, според мен, добрият специалист в психотерапията работи еклектично според изискванията на конкретния случай!

Аз точно с НЛП опит нямам никакъв, затова мнението ми няма тежест. От известно време обаче се докоснах до хипнозата, както и до ериксоновите методи - донякъде. Самата ми работа ме кара да търся приложението им и да оценявам ефективността им. Имам в кабинета си една лава лампа, в която човекът естествено фокусира погледа си. Често я използвам за котва, като срявнявам мехурчетата с мисли програми, а самото съзнание с течността между тях и как мислите могат отново да се разтворят в самата база на съзнанието, когато ги отсавим да преминават. Чета книжките на Пол Макена, които колкото и да са простички, имат добро практическо приложение и правилна насока. Той дава телесна котва с допиране на различни пръсти при създаване на положителни или негативни състояния. Съвсем наскоро започнах да използвам тези котви (много ми приличат на мудри). Рапортът (изравняването) го правя от началото на практиката си - с тона, позицията, идеите на човека. Интересното е как той неусетно заема моята поза след това или се съгласява с моята идейна позиция след като съм се подравнил към неговата и тогава представил моята неусетно и нежно. Разбира се, не винаги става, а често съм по-когнитивно (визирам когнитивната терапия) директен, защото такъв си ми е и стилът на общуване. А най-важен рапорт е емоционалният - съ-вибрирането с чувствата на човека - той го чувства и оценява винаги. При по-стандартна хипноза винаги използвам рапорт с дишането плюс промяна в ритмиката на гласа, а това наистина помага за задълбочаване. След няколко сесии самият глас се превръща в котва за потъване и спокойствие за човека. Използвам да речем негативното обуславяне при хиперфагия. Знам и чувствам обаче, че що се отнася до хипнозата и НЛП имам много какво да уча. Ще го науча, не бързам. За съжаление нямам сега време за книги по нлп, но след година или две ще имам и ще му дойде реда. Има все пак и доста свръхреклама в нлп и позавишен маркетингов ПР раздухване. Но е супер метод. Когато писах по-горе негативно за него, бях по-аналитично настроен. Сега приемам доброто и от двете. Имам много да уча обаче. НЛП е подходящо за фобии, тикове, тревожност, но за дълбока депресия или шизоафективно р-во... мхм. Затова пък когнитивната терапия там е добра. При високи съпротиви идващи от негативен пренос и характерови защитни механизми пък е подходяща по-продължителната психодинамична терапия. тези неща ги пиша като лична визия, идваща от опита ми. Никой подход не е най-добрият, а по-скоро се взаимодопълват! Има един терапевтичен подход - фокусирано в решение консултиране - той е подобен по много елементи на нлп, но е лишен от мистичните му окраски. Мисля да организирам обучение с Боян Страхилов (той е водещият в този подход в Б-я). Въобще знанията и опита, нужни на терапевта, са огромни. Това е и интересното в тази професия - ученето никога не приключва, а опитът винаги става все повече, по-обширен и минал през вътрешно интегриране, по-дълбок! Орлин

По логиката на разсъждения като тези на наистина добрия бизнесмен Норбеков ( ), източник на интуицията може да бъдат Снежанка и седемте джуджета. Просто защото да речем масовите когнитивни изкривявания по отношение на тях вярват в това. Седмото чувство, осмото и 286-тото чувство също са интересни когнитивни конструкти. Добър бизнес и плодородна нива са хорските доразсъдъци.

Вътре в себе си страдате, а външно слагате маска на твърдо мъжко момиче, което обаче в края на краищата наранява себе си "гълтайки" прекалено много "това, което не ме убива". Всъщност, "това което не ви убива" ви прави още по-наранена. Вижте го като един кръг: базисна ранимост, от която се защитавате чрез емоционално напрягане "трябва да се справя с всичко", което води до трупане на напрежение, което "гълтате" и така се саморанявате. А може би имате право да бъдете просто слаба жена. Една жена, която има право да търси помощ и подкрепа и да не поема отговорности свръхсилите си. Защитата от наранимостта чрез "трябва да се справя" води до една раздразнимост и емоционално напрежение, които ако не бъдат изразени навреме, се обръщат към вас самата - подобно на жилото на скорпион. Това е развитие на нормалната здрава агресия във вторично садистична и третично мазохистична. Как ли ще реагирате като четете това? Може и да греша, разбира се, съвсем възможно е. А има и един нормален здрав егоизъм: "Аз съм в правото си понякога да поставям себе си и собствените си нужди на първо място, да бъда женствена и слаба, спокойна и приемаща помощ." излишното поемане на отговорност е толкова нежелателно, колкото и безотговорността! С най-топли и искрени пожелания: Орлин

Здравей! Доколко си опитала? При сертифициран когнитивен терапевт ли? Колко месеца по колко сесии месечно? Когнитивна терапия плюс ролеви игри наистина е много силна комбинация - заедно, от един терапевт ли ти бяха прилагани? А поведенческите експерименти? Честият досег с фигурите, които пораждат страха и потискането или вината и раздразнението? И съзнателното пребиваване в тези чувства и породените мисли спокойно, без бягане от тях и без гоненето им?! А намирането на работа/ дейност, в която помощта/ услужването е основно занятие - но услужване понякога разумно отказвано или давано с мярка спокойно!? Има изход от тунела. Анализата е била добро начало. Когнитивните методи също - зависи колко време и колко задълбочено са прилагани също. Но поведенческите методи са незаменими - те изискват активното ти участие и мотивация!

Ето линк към Санди Мурти школата в Б-я. Нещата са реални, няма шега! Според знаещите става дума за въздействие върху огледалните нервони в мозъка, а не толкова за силово поле.

Здравей! В когнитивната терапия и хипнотерапията има една мощна поведенческа техника, която е многократно научно изследвана и доказано работеща директно, много дълбоко и силно: Десензитизация! Погледната през призмата на психодинамичния подход, такава техника изглежда странна. Каква психотерапия, като се въздейства директно върху поведението? Фактите и изследванията говорят обаче, че поведението е пряко свързано с вътрешната когнитивна "карта", с нейните подзвена и процеси. И директно я повлиява и променя! След малко ще ти кажа какво имам предвид конкретно за теб във връзка с този метод. Родителският ти стил, който е бил автократичен свръхизискващ е блокирал естествената връзка с вярата в Себе си и живота. с това, което някой би нарекъл душа и дух. Но думите нямат значение, а процесите и фактите, които всъщност обозначават. В хода на анализата си осъзнала базисните си негативни убецдения/ страхове/ комплекси: отхвърлена, мразена, ненужна, необичана, слаба, непотребна и неспособна, провалена и нищожна... Те са факти, толкова реални, колкото и всичко материално докосваемо наоколо ти. Имат си невронни вериги, мисловен навик да филтрират информацията ти... Преди да възроптаеш срещу тези си болни комплекси на определен етап от живота си, за да получиш обич и внимание, грижа и съпричастност, ти си знаела, че е нужно да се подчиниш на желанията на другия и тогава, през неговото евентуално одобрение, да се почустваш нужна, малко по-важна и сигурна и по-спокойна и приета. Докато си се подчинявала на този си модел, си била що годе спокойна, макар и по един изкривеничък начин. Когато обаче си се разбунтувала срещу родителите/ роднините, а оттам и срещу техните интроекти вътре в теб (тоест горните комплекси), са започнали да се появяват натрапчивите мисли. Нали? Защото борбата против тези интроекти/ комплекси ги "забива' още по-дълбоко в теб, а страха и вината растат. Тогава се появяват натрапчивите мисли, вече свързани с напрежение, умора, раздразнение. И колкото по-силна е борбата против собствените страхове/ комплекси, а външно отбягването от ситуации и места, които биха ги задействали, толкова повече тези страхове/ комплекси растат. Тогава нуждата от борба против тях става по-силна, а натрапчивостите по-болезнени и чести. Как да се промени това? Нужно е да разбереш, че докато се бориш/ бягаш от себе си, се разполовяваш на две части, които са в постоянна война. Комплексите, срещу които се бориш атакуват постоянно, а ти самата се стараеш с всички сили да ги победиш, да ги изтласкаш, махнеш от себе си, да ги изгониш. Но така разпловяването в теб става все по-голямо, страховете растат, натрапчивите мисли също. Нужно е да разбереш, че подходящото отношение е оцялостяване! Това означава, че е необходимо да промениш отношението си към това, срещу което се бориш. да спреш да се биеш против него и да го гониш, а спокойно да го посрещнеш. Защото то е част от теб. Тези ти страйове всъщност представляват едно малко момиченце в теб! Едно наранено малко момиченце. Ти го приемаш за враг и се бориш с него. А то е просто едно малко наранено, самотно, обезверено момиченце, което мама и татко са възпитавали малко по-строго, според собствените си разбирания. Мислили са, че тов е начинът да му дадат най-доброто. Грешали са, но те също не са виновни. Просто са такива нещата. Сега ти, съзнателното ти отношение е една мама за това малко момиченце в теб самата. Ти, с приемането и обичта си сега имаш за задача да го превъзпиташ това момиченце. Да му влееш вяра, обич, самочувствие и приемане, важност и радост! Ти си тази, която ще го направи - с терапевт или без. Когато дойдат натрапчивите мисли (не си споделила точно какви са), които вероятно са фиксирани върху личности, на които не искаш да се подчиняваш, съумей да спреш борбата с тях. просто стой в тези мисли и издръж страха и импулсите си да се бориш и избягаш. Стой в тях. Тогава те самите ще намалеят и досегът ти до това малко момиченце в теб ще се открие. Когато смело застанеш в натрапчивите си мисли, страхът ще нарасне - но за малко. Колкото по-дълго успяваш да стоиш в тях без да бягаш, страхът ще намалява и с него и мислите. Разбери, че този страх идва от това малко дете в теб. То иска прегръдка, а не битка. Прегърни го мислено, обичай го! То - това си ти! Говори му нежно с обич и приемане. Казвай му: "Мила моя, ти си най-хубавото момиченце на света. Аз ти вярвам! Аз те приемам и обичам! ти си способна и можеш всичко. Ти си умничка и хубавица. Аз желая щастието ти! искам да си весела и спокойна - животът се грижи за теб, аз се грижа за теб, затова ми се довери и се отпусни и знай, че си обичана и защитена! Ти си едно прекрасно дете и твоите импулси и решения са важни за мен..." Колкото по-често по за дълго успяваш да останеш смело в натрапчивите си мисли и да намалиш бягането от ситуации, които ги предизвикват, толкова по-голям достъп ще имаш до това вътрешно дете в теб! И толкова повече ще се заобичате и вярвате една на друга, докато се слеете в една цялостна сигурна, спокойна и щастлива личност! За поведенческата десензитизация, за която споменах по-горе. Намери начин чрез поведението си умишлено да предизвикваш натрапчивите си мисли, които вече да посрещаш спокойно без да бягаш от тях и се бориш против тях. Такова поведение в твоя случай би могло да бъде безкористната помощ например за летално болни - има клиники в София, които търсят доброволци за такива грижи. Докато помагаш вече обаче го правиш като упражнение по ресвързване със себе си, в което вярата ти в теб расте и спокойствието също! ... Ако някога решиш да посещаваш терапевт, там горните насоки се отработват в хипносесии, в психотеатър и др. Севда Шенкова е един избор, който аз ти препоръчвам! п.п.: възможно е да греша в разсъжденията си - но те са на базата само на писмата ти, затова ако е така: прости ми. Орлин

Първа национална конференция по хипноза и хипнотерапия На 7-ми и 8-ми март 2009-та година в София се проведе първата българска конференция по хипноза и хипнотерапия. Представени бяха десет доклада. Участниците в конференцията бяха психолози - психотерапевти, лекари -психотерапевти и стоматолози - хипнотерапевти. Ето накратко главните разисквани теми. Калин Цанов, председател на БАХ Хипермнезията в хипнозата При хипноза пациентът навлиза в променено състояние на съзнанието, което му позволява припомнянето на стари капсулирани в дългосрочната памет епизодични, семантични и емоционални спомени. Разбира се, терапевтът не си прави илюзиите за пълната достоверност на преживяния паметов материал и е добре запознат с конструктивните свойства на паметта, влиянието на контекста и праймирането при припомнянето. По отношение на терапевтичния процес обаче точността на припомненото няма решаващо значение – важен е когнитивният и афективен ефект на реструктуриране при хипермнезията при възрастова регресия, водещ до мощни терапевтични резултати. Калин неколкократно подчерта изключителното значение на убедеността на терапевта в собствените способности и положителен резултат от терапията. Д-р Валя Асенова Внушение, убеждение, хипноза – връзки и взаимодействие. Оказва се, че между тези три понятия има твърде много общо и в сърцевината си са аналогични. Убеждаването зависи от рационалното, но и от емоционалното въздействие върху личността, от харизмата, самоувереността на убеждаващия, от броя повторения на убеждаваното. Внушението зависи от добрата ‘опаковка”, чрез която е поднасяно – отново харизма и личностови черти на внушаващия, рапорт с внушаемия, оптимален контекст на внушаване. Хипнозата отново се свързва с качествата на хипнотизатора, индивидуални и социално обусловени – авторитет и популярност, харизма, чар, доверие което излъчва, самоувереност и сила, подходящ контекст за хипноза, хипнотичен глас, хипнотични техники. Вижда се, че трите понятия са практически аналогични! Имаме не въздействие, но взаимодействие! Валя Асенова заяви, че според нея хипнозата е имплицитно включена във всяка една терапевтична модалност. Например в юнгианската анализа се работи с водено въображение – а това е просто друг изказ за същият хипнотичен процес. Във всяка една терапия се изисква установяването на добър рапорт между пациент и терапевт – а такъв рапорт е в същината на една ериксонова хипноза. Хипнозата е като шперц, който може да бъде използван в консултирането от всякакъв вид, но и в ежедневието. Валя Асенова спомена за различни хипнотерапевтични направления: арт хипнотерапия, хипнодрама, хипноанализ и др. Хипнотерапията е една колкото древна, толкова и съвременна терапевтична методика с огромен потенциал. Д-р Неда ... Работа с алкохолизъм в клиниката в Суходол При продължителен рецидивиращ алкохолизъм имаме трайни промени в личностовата структура на алкохолика, който развива болен инфантилен манипулативен нарцисизъм. Последният при дългогодишен тежък алкохолизъм прераства в нарцистично/ дисоциално личностово разстройство. Д-р Неда ... сподели успешния си опит при използването на хипноза в терапевтичната си работа с алкохолици при които имаме все още запазена нормална личностова структура и мотивация за промяна. Използва негативно обуславяне, разширяване на целите и ясен поглед върху собствения живот при детоксикацията, положително преформулиране, анализ на ранните години и работа с вътрешното дете. Д-р Георги Милошев Хипнозата в денталната медицина Д-р Милошев е може би единственият зъболекар в България, използващ хипноза в частната си дентална практика. По един много непринуден и естествен начин той ни разказа за опита си като млад стоматолог със силен интерес в използването на хипнозата. За трудностите си, за пробите и уроците си в това направление, за важността на хипнотичния глас, рапорта с възрастен или дете. Разказа ни за техниките, които е използвал отначало и които е редуцирал впоследствие и е намерил своя оптимален подход, за тежките случаи на пациенти с фобия от зъболечение, обиколили по 30 кабинета, чудесно повлиявани от хипнозата, за децата и работата с тях, за световните конгреси по използване на хипнозата в денталната медицина и харизматичните фигури, с които се е запознал на тях... Самият той харизматична фигура, той прикова вниманието на публиката неусетно. Аз лично се надявам ,че повече стоматолози ще проявят интерес към хипнозата като ценен инструмент в практиката си – и ще работят на адекватни за тази малка държава цени! Д-р Христо Михайлов Хипноза при горна фиброгастроскопия Д-р Михайлов ни разказа как с помощта на някои специфични техники за индуциране на хипнотичен транс успешно въвежда пациентите си в хипноза, което води до пълно преодоляване на връщателния рефлекс, както и на страничните ефекти след използването на гастроскопията. Димитрина Митрева, магистър психолог, хипнотерапевт Личностови черти и податливост на хипноза. Димитрина представи изследването си, в което чрез използването на психологически инструменти – тестове, е достигнала до интересни резултати. Жените като цяло са малко по-хипнабилни. По-добро въображение, по-голяма хипнабилност. Интересни резултати имаме по скалите за екстраверия/ интроверсия и социална потентност/ импотентност. Противно на очакванията, по-социално потентните екстраверти са по-хипнабилни, а по-малко социално потентните интраверти са значително по-малко хипнабилни. По скалата за самоконтрол Димитрина получава амбивалентни резултати – 50/50% хипнабилност – тоест при висок самоконтрол, който винаги е показател за несъзнавани тревожни когнитивни схеми, хипнабилността зависи по-скоро не толкова от самия самоконтрол, но от други психически движения, например наличието или не на съпротиви към терапевта. Изследването на Димитрина Митрева беше проведено, систематизирано статистически и представено изключително високо научно и според всички международни изисквания за психологичен рисърч. Кирил Миланов Хипнотична регресия в минал живот Кирил сподели личния си опит в хипнозата, както и размисли относно нейните граници, простиращи се далеч извън психотерапевтичния кабинет. Според него интерперсоналното психоендокринно взаимодействие протича ежеминутно в ежедневието ни. Ние постоянно играем роля и отговаряме на очакване – а това е и когнитивното определение на хипнозата. Според Кирил „вкарването” в хипноза в кабинета на терапевта представлява „изкарването” от ежедневната хипноза! Кирил сподели размислите си относно сугестивната идеодинамика в съвременното общество и по-специално в маркетинга и рекламата. Кирил разказа за опита си с хипнотичната регресия в минали животи и бардо (състоянието между два живота). Разказа за нуждата от поддържане на постоянна дълбочина на транса и нуждата от обратна връзка. Според него дълбочината на транса и достоверността на спомените се индикира от емоционално наситени, кратки и фрагментирани прости думи и изречения. Кирил сподели вижданията си за актуалната достоверност на ‘’връщането в минали животи”. Без да отрича феномена, той вложи доза здрав научен скептицизъм и изрази вижданията си относно конструктивните способности на паметта – блендинг, прайминг, флаш балбс и др. при досега с капсулираната дългосрочна памет/ несъзнаваното. Според Кирил стойността на хипнотичната регресия се състои в терапевтичния и ефект! Д-р Димитър Тенчев Трамсперсоналната психология в хипнозата. Трансперсонална хипноза и хипнотерапия Д-р Тенчев говори за опита си при практикуване и преподаване на холотропно/ ребъртинг дишане и хипноза: преживяваните трансперсонални състояния на променено съзнание – дуално единство, отъждествяване с други индивиди, с колективното несъзнаваното на групи хора/ нации, преживяването на фетални и ембрионални състояния, идентификацията с растения и животни, надхвърляне на линейното време и ординарното пространство, енергетични феномени на финото тяло/ тела, преживяване на архетипни животински духове, супракосмическа и метакосмическа пустота (пустотата/ вакуумът са разглеждани не само от съвременната квантова физика, но и от древните системи за себеразвитие). Димитър Тенчев разказа за вижданията на Станислав Гроф относно психотерапевтичните нива: 1) биографично, 2) перинатално и 3) трансперсонално. Сподели личните си виждания относно съвременната психология и мястото на трансперсоналната психология като един авангарден неин клон. Иво Величков, психолог – психотерапевт Иво разказа за опита си с балийската школа по вътрешни бойни изкуства Санди Мурти. Т.н. посветени в тази школа имат способността да въздействат директно върху човешкия (или животински) мозък от разстояние, невербално, а единствено с помощта на волята си. В бойната школа това въздействие се проявява във волево отклоняване на атакуващите движения на противника – просто със силата на ума. Според Иво Величков въздействието има връзка с т.н. огледални невронни системи в мозъка. Въпросната школа има представители в България и мнозина вече са задоволили скептицизма си чрез лично участие във въпросните атаки. Иво сподели опита си от такова участие – загуба или отклонение на съзнанието/ волята за миг – в момента на атаката. Колкото и странно да звучи, става дума за преживян личен опит, за недвусмислена емпирия, която би могла да стане обект на честно научно изследване. Иво разказа накратко и за филипинските лечители хирурзи, които без помощта на разрез или инструмент, с голи ръце проникват зад стомашната стена и буквално оперират пациента – без раняване, разрез, отвор и психофизическа травма от какъвто и да е вид, тези лечители извършват хирургически интервенции. В заключение искам да благодаря на организаторите на конференцията: Калин Цанов, Трифон Павлов и Георги Милошев за чудесната възможност да се докосна до опита на дългогодишни практици в хипнозата и хипнотерапията! Ако трябва да бъда напълно честен, никога не съм бил на психологична/ психотерапевтична конференция, която толкова силно да ме заинтригува! Орлин

Разбира се, че сте опитвала и сте вложила всичко от себе си, вярвам ви! Ако става дума конкретно за момчето, състоянието му си е явно хипохондрично разстройство. То би могло да изчезне и само например при дълбоко влюбване на сина ви, което естествено реструктурира психиката. Или при продължително излагане на трудни ситуации, които изискват смелост, открито поемане на предизвикателства и решителност - но отново с помощта на терапевт, защото е нужно правилно ОТНОШЕНИЕ при преминаването през житейските трудности. Той би се борил с тях или бягал от тях, проектирайки страховете си - а това би ги засилило. А е нужно едно обикване на трудностите и с благодарност пребиваване в тях. Такова отношение, което се придобива в психотерапията позволява ресвързване с вътрешната му самоувереност, с вярата в живота и Себе си. Но - това са проблеми на терапевта, който надявам се ще ангажирате със случая на момчето. А това, както сама добре знаете, зависи и от баща му, защото той го уважава и се влияе от него силно. На свой ред тогава вие и дъщеря ви зависите от мъжа си по отношение промяната на сина му, която пряко ви касае. Има чудесни семейни терапевти, които биха могли да посочат на съпруга ви как държанието и отношението към сина му е нужно да се промени. Ако съпругът ви не желае да чуе за терапия, вие сама знаете сосбтвения си праг на поносимост и какво точно очаквате от връзката си! Един добър терапевтичен план във вашия случай би включил примерно три първоначални консултации при семеен терапевт - цялото семейство: вие, дъщеря ви, съпругът ви и сина му. А след изясняване на психичните движения в семейния кръг - индивидуална терапия на хипохондрията на момчето при когнитивно поведенчески терапевт! Именно когнитивно поведенчески, защото това е доказано действащата терапия! В нея се работи с ясна връзка зс реалността, изясняване на когнитивните му изкривявания и привеждането им в норма, с хипнометоди по претръпване към страха, както и с по-дълбинен анализ, позволващ му себеразбиране и спокойно поглеждане напред. Може би конкретно за вас въпросът е вие какво искате от връзката си: тя задоволява ли ви в сегашното и положение, какво сте готова да изтърпите в името на любовта към съпруга си и колко време. Както и нужно ли е да има прекомерно търпене и не е ли по-добре да поемете една по-динамична роля на решителна и изискваща спокойно жена, готова на промени - спокойно и с любов! А промените са промяна на бащиното отношение към сина, ясно разбиране на проблема му и терапия - семейна и индивидуална, както писах по-горе! Ако сте в зависима финансова роля разбира се е по-трудно... А по отношение на емоционалния ви живот: умеете ли да виждате ясно и спокойно целите си, без излишно емоционално напрежение? Умеете ли самоуверено и решително да работите за тях, когато веднъж сте решила да ги постигнете? Имате ли достатъчно самоутвърждаващо поведение? Готова ли сте на промени, когато те са нужни? Любовта ви към съпруга ви на каква основа е - емоционално вкопчване и търсене на сигурност емоционална и финансова или е свободна, чиста и сигурна любов?

Да, може би по-скоро приятел. Инфинити е права!

Всъщност въпросът ви е зьа собственото ви отношение към момчето, за това, че той основателно ви натоварва повече от нужното с обвиненията и изискванията си на пари и внимание. И да му кажете "някои работи", той едва ли ще чуе. Отношението му към вас говори, че ви приема като натрапена. А това 'всичко е мое" говори за едно доста глезещо възпитание в ранните години, което комбинирано с изоставянето на майката на 15 е предпоставило комплексирането му, страховете му. Хипохондрията е видимата част на тези страхове от изоставяне, нараняване, несигурност. А нападателното му грубо държание е защита. Тъй като сте в ролята на негов попечител - поне докато е емоционално и финансово свързан с вас - имате право да му поставите лимит на парите, да. Още повече, че е вече на 20. Защото иначе изследванията ще продължават - те са много подобни на натрапчивите защитни ритуали - но струват пари... Специално за отношението ви към него. В корена на проблема му явно стои нараняването на онова малко глезено дете, което е свикнало да му се дава и да получава и животът да се грижи за него. Когато мама, която е несъзнаван символ на живота си отива, това наранява неговото "вътрешно дете" и залага страховете му. Лимитирането на парите е разумни решение, но дори и то би било добре да правите с разбирането на момчето, с пълното му приемане и спокойствие. Опитайте се да преодолеете собственото си раздразнение и съпротива към него и влезте доколкото можете в ролята на истинска майка. Засега освен парите забравете за забрани - няма да ви послуша. Вместо това приемете ставащото като един чудесен урок за вас и намерете сили в себе си да го обичате правно с дъщеря си. С една всеприемаща и всепрощаваща майчина любов. Нека той я чувства. Направете така, че да я приеме - защото в началото (ако решите да промените отношението си) той ще я отхвърля. Но продължавайте да я давате - тя ще пробие бронята му. Бъдете мека с него - това предполагам като го прочетете, няма да ви хареса. Но сте в женската майчина роля и искате или не това е подходящата роля за вас в тези взаимоотношения. За баща му - нужно е да осъзнае реалността на проблема на сина си. Защото тази ранна хипохондрия е нужно да се лекува както при терапевт, така и чрез промяна на вашето отношение. Специално баща му е нужно да постави пред сина си ясни граници на поведение, режим, норми и правила! Синът му го обича и уважава и това е изпълнимо. Това е бащината роля! Ако бащата продължава да се държи с него като с пет годишен и не осъзнава нуждата от промени, тогава вие си преценявате дали тази ситуация е такава в която бихте живяла или желаете друго. Орлин

Това, че някъде хомосексуалността е приета правно и социално действително води до експлицитното и "вадене на показ". Това, че в други държави тя е неприемана както социално, така и правно, не значи обаче че е по-малко разпространена. Според мен е дори многократно по-разпространена в такива държави - например мюсюлманските или тези с все още остатъчен юдейски морал (юдеизъм, християнство, мюсюлманство). Това, че нещо се крие и потиска съвсем не означава, че го няма. Напротив, показател е, че е много по-силно и по много по-болестен начин проявено. Социалните движения са отражение на индивидуално психичните такива. Ако в индивидуалната психика дадена мисъл, факт, "неприемлива" емоция бива самозабранявана, потискана, отхвърляна, ако човекът се бори с нея, тя бива изтласквана, дисоциирана в тъмните сенки на несъзнаваното му, където свободно и много по-силно се развива и действа много по-мощно върху съзнанието невротизирайки го. Самата борба (да речем символично казано със 'злото") е проява на реактивна защитна реакция от сублиминални комплекси/ страхове идващи от една комплексирана ригидна морална цензура! В крайна сметка, колкото повече е борбата със страхуваното, толкова по-силен става проблемът, нарства количествено в подводната част от психическия "айсберг" и качествено се променя до невротизиране и перверзни прояви. Вижте мюсюлманските общества - нали имат ТВЪРД морален кодекс и дори законов такъв - там се случват както индивидуално психически, така и практически най-перверзните фантазии и поведенчески сексуални и криминални ексцесии. Това са най-невротизираните, фанатизирани и болни държави на планетата ни. Ако там се проведе тестово изследване - каквито със сигурност са били горепосочените такива, резултатите ще бъдат може би 1% ако не и 0% хомосексуалност. Но дали наистина е така и какво се случва не само в главите, но и "насаме" ... хмм! Аз съм хетеросексуален. Защото естествено съм такъв. Но ако не бях, спокойно щях да заявя ориентацията си. Такова заявяване е голям проблем за много хомосексуалисти в Б-я - заявяване пред родителите, на работата, сред съквартирантите и т.н. Имам такива клиенти, които носят тежки проблеми именно поради това си криене. Бил съм в канада, в Монреал, където има цял огромен гей квартал. Имаше гей парад в центъра, н акойто попаднах. Тогава ми беше странно и дори неприятно - не виждах реалните хора, а само проекцията на собствените си болестно юдейско религиозни морални цензури. В Канада между другото и еднополовите бракове са разрешени. Съвсем доскоро бях против това. Сега дори това приемам спокойно - защото виждам света такъв какъвто е, спокойно приемайки го. Хомосексуалността според мен е проблем именно защото се приема за такъв! Именно поради това тя се подклажда извън естетсвените и размери на хора с вродена или заложена в ранните години склонност към нея. Ако социумът стане разбиращ и приемащ, модността на това да бъдеш гей и различен ще отпадне. Ще отпадне и тласкането към хомосексуалност на хетеросексуални младежи именно поради вътрепсихичния механизъм на борба - изтласкване и оттам болестна компулсия към това. И явлението ще се сведе до естествени размери. А такива има. Хомосексуалността е нормална при: 1) Вроденост - мозъчни, хромозомни и хормонални обусловености и 2) При аналитично проследимото и залагане от авторитетите през ранните години. Другото вече е патология - но тя се подхранва именно поради битката, неприемането и неразбирането и! Разбира се, това е само скромното ми мнение! Само допреди година и нещо, две бях в позицията на невротичното изтласкване и проектиране на сянката си, което в държави от третия свят като нашата често се наблюдава по отношение на тази психосексуална и социална специфика.

Ами преди бях на това мнение и аз, но сега вече не съм сигурен! По-скоро отношението към хомосексуалността е за лекуване, тоест хомофобията. Когато хомосексуалността е нормално приемана опция и няма съпротива срещу нея, тогава тя ще се сведе до нормално разпространение и граници, сигурен съм в това. Именно неприемането и борбата против нея всъщност я раздува на принципа на социални психични процеси, подобни на индивидуално психичните!

По принцип - след 21 год. възраст оптималният вариант е откъсване от родителите и самостоятелен живот. Но разбира се, ученето е реален фактор изискващ време за лекции и учене и липса на време за работа, съответно пари за наем и отделен живот. Тоест въпросните 21 год. могат спокойно да са и 24, докато завърши, няма да е късно. Но това в края на краищата си е ваше семейно решение и е специфично - зависи и от мнението на баща му и на самото момче! Това, от което обаче при всички случаи има нужда, е психотерапия при добър специалист. Както писах по-горе, хипохондрията е нелеко разстройство. Аз например срещам трудности при преодоляването и в пациентите си. Има дълбок корен обикновено! Потърсете терапевт !

Няма нужда да бъдат напълно добри! Тогава се губи смисълът на пребиваването ни в тази полярност-урок на добро/лошо, ден/ нощ, мъж/ жена, зима/ лято. Истината се учи в доброто и злото, но не е от този свят. Тя е в теб! Въпросът е дали искаш да я живееш използвайки смисъла на пребиваването си тук учейки се от полярностите или искаш да задоволяваш депресивния си механизъм чрез мънкане и получаване на съжаление, защото несъзнавано ти харесва положението в което си и не ти се иска да помръднеш всъщност и на йота! Хубаво е да сме радостни деца зад рационалността си, но радостно дете не значи инфантилност и сукане на родителския биберон! както и да е ... Не те виня - виждам, че имаш нужда от промяна! Но не виждам актуалното ти желание за такава!

Инфинити, и аз мисля така! Първо е нужно да се приеме този феномен. Докато има отхвърляне, съпротива против него, той само ще се увеличава. Социалните движения са точно отражение на индивидуално психичните! Имам клиенти хомосексуалисти - жени и мъже. Интересното е, че са все много точни хора ... ... Сега видях постинга на Вендор и Юнговите хипотези. Човечеството наистина расте прекомерно и вече повелята (от който и да е дадена) "плоди се и се множи" просто не важи. Другата хипотеза за идентификация с майката, с женското в пълна степен също е много интересна. Има друга психоаналитична хипотеза (може от Фройд още да идва, но може и от неоанализата), че когато бащата е прекалено строг и изискващ, малкото момче несъзнавано "му се подлага" психически, което впоследствие го прави гей. Аз имах клиент с точно такава лична история. При жените подобни причини може да има при строга майка. Също имах такъв случай. Според психоанализата всички сме бисексуални (цитирам Никола Атанасов, един от неколцината психоаналитици в Б-я) и е добре да го осъзнаваме. Иначе го изтласкваме и проектираме (сянката си) в пуританско лицемерно отричане и борба.

Да, има нужда! Започнал е да развива хипохондрия. Тя се проявява в един тежък характер с много изисквания както към себе си, така и към другите. А този характер е пряк резултат от несъзнаваните страхове/ комплекси/ убеждения: "раняват ме, злоупотребяват с мен, животът е несправедлив и ме унищожава, хората са зли, умирам ..." Поради тези си страхове той вижда вас, ситуациите и живота си въобще изкривено, прекалено черно и фатално. и се защитава от това катастрофизиращо виждане, което е наситено със страх чрез обвиненията си, свръхизискванията си, едно напрегнато емоционално и телесно постоянно защитно поведение. Има нужда от терапия, да. Хипохондрията не е сред лесните разстройства - не му поставям диагноза, просто виждам накъде е тръгнал. При нея има обикновено и много съпротиви при самата терапия - към личността на терапевта и терапията. Това разстройство много си прилича с натрапчивостите, като тук те са фокусирани в здравето. Двете се водят официално в различни групи разстройства според международната класификация на болестите, но психичният им механизъм е подобен, ако не еднакъв! Добре е поне, че има приятелка - това облекчава нещата. Може би именно с нея е нужно да поговорите - тя да го мотивира за терапия. Първо съберете информация за проблемите му и тогава поговорете с нея, като и посочите, че ставащото е сериозно и че колкото повече се отлага терапията, толкова повече се затвърждава то, усилва и разклонява в други проблеми.

Тук са телефоните на Петър Василев и Севда Шенкова - препоръчвам ти и двамата! Успех!

Здравейте, добри приятели! В тази рубрика можете да зададете въпросите си, свързани с психо-емоционални трудности. Наименованието "психотерапия онлайн" е избрано по причини различни от актуалното му значение. Отговарящите на зададените въпроси терапевти дават единствено кратка обратна връзка, общи насоки и подходящи гледни точки! Тези отговори нямат пряко отношение към психотерапията, такава каквато се практикува в реални условия, очи в очи, нито към онлайн консултациите. Биха могли да имат, ако се предлагат в процеса на директна аудио - визуална чат комуникация. Но, засега този сайт не предлага такава услуга! Все пак, предлаганите различни гледни точки, са в духа на психологичното консултиране и психотерапия! Основен недостатък на комуникацията чрез писма се явява относителната статичност и ниска скорост на обменяната информация, липсата на директен невербален контакт и пряко психо-емоционално взаимодействие. Предимства са конфиденциалността, свободното себеразкриване и споделяне, към които предразполага анонимната комуникация чрез писано слово. Все пак, желателно е себеразкриването да бъде през регистрация под псевдоним, както и подробности като конкретни имена на личности и населени места да бъдат спестявани, ако е нужно. Например, вместо да бъде изговорено "Казвам се Христина, със съпруга ми Иван живеем в град Горна Оряховица, двойка на 28 и 30 год. сме и имаме дъщеря Мария на 3 години...", може да се каже "Със съпруга ми живеем в малък провинциален град, млада двойка в късните двадесет сме и имаме три годишна дъщеря"... Обменът на споделени проблеми и индуцираните насоки за разрешаването им са насочени към: - Самия търсещ помощ. - Хора с подобна проблематика. - Специалисти в областта на психотерапията, психологичното консултиране, психиатрията, медицината въобще (доколкото психиката играе активна роля в соматичното здраве през процеса на психосоматика, конверзия на психичен конфликт в телесна симптоматика), социални работници, помагащите професии. Рубриката "психотерапия онлайн" е ситуирана в контекста на сайт за съзнателен живот с научна, но и духовна насоченост неслучайно. Аргументите за такова случване се изразяват в резонанса на отговарящите специалисти както с познанието на съвременната когнитивна наука, така и с онова знание, извиращо от науката за любовта, мъдростта и истинността, известно от древността, но преди всичко бликащо от интуицията на сърдечния разум сега! Централен идеен фактор в този сайт се явява личността и посланията на великия мъдрец, духовен учител, холистичен психолог и душелечител Петър Дънов (Беинса Дуно), както и идейните и психодуховни концепции на "Бялото Братство". Ако желаете да участвате във форума, резонна е проявата на сърдечното ви уважение към споменатите личност и насоки на мисълта! Задайте въпросите си в нова тема и моля, пишете на кирилица! Елементарна проява на уважение към езика и българската ни идентичност е! Няма значение в коя точа от глобуса се намирате! Където и да сте, може да бъде инсталирана програма за писане на кирилица (примерно кликате "писане на кирилица - Илия Дянков" в гугъл). Има такава и в самия Уиндоус! Отговорите могат да се забавят известно време, предвид заетостта на отговарящите терапевти. Ако желаете отговор от конкретен психотерапевт, моля посочете го изрично в обръщението си! С радост очакваме въпросите ви! Предлаганите помагащи насоки в това пространство са изцяло под формата на алтруистична благотворителност, некомерсиални, безплатни, безкористно давани от сърдечно състрадание, обич и нуждата за работа в посока съзнателното изграждане на един по-човечен и резониращ със законите на Любовта свят! Орлин

Aз съм съгласен с шелтър, че психотерапията онлайн е удачно решение при положение, че човек живее в малък град, в който засега няма терапевти. Има сайтове, в които се предлага такава терапия. Има и терапевти предлагащи скайп консултации. Това, което този сайт предлага засега обаче не е терапия онлайн, а просто "обратна връзка от терапевт" онлайн. Заглавието "психотерапия онлайн" е сложено предполагам по "гугъл търсене" причини, но що се отнася до смисъла му, не е актуално за даваната обратна връзка. Би могло да бъде терапия онлайн при чат общуване. Засега просто даваме кратки отговори, които в никакъв случай нямат каквото и да е отношение към психотерапията! По-скоро са насоки за намиране на такава. Аз бих се радвал ако и другите модератори: Хип и Шехина, се включват по-честичко при отговорите също! Блага, аз не ти отговорих по-обстойно, защото най-честно си признавам, че не съм специалист по хиперактивност и дефицит на вниманието. Работя предимно с възрастни. Имал съм опит с деца с безсъние и страхове, с които съм работил предимно с хипноза с добри резултати. Бих работил и с нощно напикаване да речем или с пост травматично разстройство или депресивен епизод при дете. Но специално с хиперактивност нямам опит, а и не смятам да специализирам в тази посока. Надявам се да се обърнеш към Виолета Боянова и Маргарита Станкова (от линка по-горе) - наистина са най-добрите в България по детски неврози! Купи си книгата им за хиперактивност - сигурен съм, че там има много ясни и директни препоръки за родителско поведение при това нелеко детско разстройство! и наистина, права си - не отлагай, но вземи мерки, защото този проблем за в бъдеще има вероятност да влияе силно негативно в социалната и професионална реализация на сина ти! Затова се обърни към специалист. Сигурен съм, че си чела и знаеш доста - психолог си! Но специално това рзстройство изисква специална подготовка за да бъде придобито оптималното отношение при третирането на детето! Ето информация за центрове за ADHD в цялата страна! Случайно попаднах на сайта и останах приятно изненадан от тази нова инициатива на 'института за екология на мисленето". негов ръководител е Петър Василев, председател на асоциацията по когнитивна терапия в България.

Здравей, Мария! Нека общуваме на "ти" - по-човешко е ! Личният ми опит в психотерапията на тревожните разстройства с течение на времето постави пред мен техният общ когнитивен модел. Общ психичен механизъм, който при един пациент се развива в едно специфично тревожно разстройство, като останалите от тази група остават само в зачатъчно състояние, при друг с течение на времето едно разстройство надгражда другото, докато се получи цял букет. Например се започва някъде в пубертета с генерализирана тревожност, която прераства в периодични паник атаки, които постепенно се затвърждават в паническо разстройство. Често успоредно с това се появява страхът от болести и катастрофи (хипохондрия). Продължителните опити за контрол прерастват в натрапчиви мисли и ритуали, които ако са дълго време носени могат да стигнат до налудности. Това е един възможен сценарий. Но при друг такъв тревожността ( а всъщност несъзнаваните комплекси убеждения) пациентътправи опит да парира с промени в хранителното поведение - тоест анорексия/ булимия. като правило имаме нарушения в сексуалното функциониране, особено ясно проявено при мъжете,, но присъстващо осъзнато или не и при жените. Но коренът винаги е общ! Докато наблюдавах различните си пациенти с различни лични истории, пол и възраст, се удивявах как зад външните детайли психичните им механизми са практически идентични -особено на по-дълбинно ниво. Пиша "тревожни разстройства" (генерализирана тревожност, паническо р-во, обсесивно компулсивно р-во, неспецифичните фобии...), но извън официалната класификация включвам в това число и хипохондрията и сексуалните и хранителните разстройства. Най-специфичната характеристика, която се вижда веднага, това е един доста ригиден характер, с доста ригидни правила, норми, ТРЯБВА, максималистично черно бяло катастрофизиращо мислене. Една отдадена борба за привеждане и поддържане на нещата, себе си и другите наоколо "такива, каквито аз си мисля, че ТРЯБВА да бъда/т". Външно погледнато, през очите на неспециалист, човекът с тревожно разстройство е доста скован, стегнат, перфекционистичен, често твърде морален, сух, педантичен. Но това е само една броня - една защитна броня, която такъв човек си надява, за да се предпази на първо място от самия себе си, от собственото си несъзнавано, което го плаши неимоверно и на второ място защита от проекцията на това несъзнавано в другите и живота. Обикновено това са проекции за нараняване от "лошия живот и лошите други", изоставяне и самота, провал, свръхвисока зависимост от "важното чуждо мнение" и т.н. За да се предпази от собственото си несъзнавано и неговите проекции в социалните взаимоотношения и живота въобще, тевожният човек дисоциира още по-силно и дълбоко страховете си като им се противопоставя с всички сили. Бори се със собствените си страхове/ негативни убеждения/ комплекси - като се огражда, бяга от тях чрез една жестока битка срещу себе си чрез отчаян стремеж към КОНТРОЛ. Едн абитка за контрол над собствените мисли и чувства, която нерядко се разпростира и като битка за контрол над обкръжаващите и обстоятелствата/ ситуациите. Понякога този контрол (или опитите за такъв) над другите е директен, но понякога не е директен, но се постига чрез вменяването на вина чрез собствената слабост и получаване на грижи и внимание от близките. Помощ и внимание, тласкани от вината, която несъзнавано манипулативно им се внушава от безпомощността на пациента. Всичко това става несъзнавано и автоматично. Порочността на защитния стремеж към контрол на страдащия от тревожно разстройство се изразява в това, че колкото по-силен е този стремеж, толкова по-дисоцииран става страха/ базисните комплекси, които нарастват пропорционално на количеството битка и контролиране. Повече борба, контрол и напрягане, "за да бъда силна и да се справя", повече страх и паника, повече ужас и по-силни комплекси! Изходът от тази болна верига се осъществява с едно индивидулално анализиране, осъзнаване и нейното наблюдение и проследяването на действието и в ежедневието и в самия когнитивен процес по време на психотерапия. След един добър анализ и ясно осъзнаване на собствените когнитивни механизми, се пристъпва къ тяхната промяна с помощта на здравия разум, а в по-напреднъл етап от терапията и с помощта на медитацията и др. Това е едната терапевтична линия. Другата, най-често успоредно практикувана с първата, се състои в директното конфронтиране на пациента със собствените му страхове и постигане на постепенно претръпване към тях. Негативните мисли, страх, панически пристъпи се предизвикват умишлено първоначално само в присъсвтието на терапевта, а по-късно и като самостоятелна работа. Предизвикват се и пациентът се учи вместо да бяга от тях чрез стремежа си към контрол и отхвърляне, да ги приеме, да се сприятели с тях. Аз работя и по двете терапевтични линии. Моля те, Мария, виж тук във форума другите теми за паническо разстройство - там има някои общи указания за самостоятелна работа. Разбира се, сама е по-трудно, но не и невъзможно! Предполагам също, че има много в руските и англоезичните сайтове по въпроса! Засега лека нощ! Орлин