Орлин Баев

Много добро сравнение - нацистките лагери на смъртта и пловдивския смъртен лагер в булгаристан. За мен по-страшно от смъртта, която е що годе нормален факт, това е отношението. Отношението към животните като към стока, като към продукт, като неживи предмети, отношението на преднамерена или незаинтересована жестокост. А разликата им от нас е незначителна. Ако наречем такова отношение зверско, няма да сме прави, защото животните са много далеч от подобни ексцесии. Дотам сме стигнали, че именно от тях можем да се учим на безкористност, преданост, жертвеност, доброта и ... човечност. Не се шегувам!

Да си човечен! Да имаш качествата, които могат да те определят като Човек - с главно Ч ! Да те направят различен както от животните, така и от изкуствения интелект. Какво е да си човечен Човек? Дали най-човешкото в човека е логиката, колкото и брилянтна да е. Дали това е коефицентът на рационална интелигентност, скоростта на процесиране на информацията? Или добрата и услужлива и достатъчно обемна памет? Всичко това, при това в много по-голяма степен го имат компютрите. Съвременният изкуствен интелект както е тръгнало, съвсем скоро ще се доближи до андроидите от фантастичните филми и книги. ИИ вече се учи, променя се сам в различен контекст, ноже да бъде програмиран за оцеляване и самозащита, има дори еквивалент на метакогниция, самосъзнание - изследване и наблюдение на собствените познавателни процеси... Е, няма емоции, но и те могат да му бъдат програмирани - имитирани. А дали човешкото в човека са страстите - гнева, страха, ревността, завистта, агресията, похотта. Или дори техните сублимирани вътрепсихично и в социалното общуване еквиваленти - спортната бизнес агресия, кариерна страст, сервилното нагаждане, собственическото отношение към половинката, съчетаното с интелект хитро прецакване на другарчето по бизнес, силовото контролиране на брата чрез икономически, политически и физически механизми, любовта към половинката (и само към нея). Та дори и любовта към познанието, вложена в научен рисърч. Това ли е човешкото в човека? Всички тези страсти са притежание и на по-малките ни братя - животните! тяхната социално - психична сублимация ги представя в пофин вид, но естеството им е същото. Дори страстта към познание може да се разглежда като сублимация на нагона за оцеляване преминаващ през филтъра на интелекта. Дори майчината любов, тази жертвеноотдадена преданост - дори и тя е присъща в животинското "царство". присъща му е предаността, прощаването, отдаването, радостта, дори нежността. Може би, за да дефинираме Човешкото, по-добрият подход е да помислим какво освен интелекта и чувствата е присъщо на човека. Защото интуитивно коректният развой на темата би бил, че един силен и здрав разум е част от Човека, а една чиста и безусловна обич - също. Макар че животните имат тази обич също, а ИИ има разум по-силен от човешкия. Ако се отплеснем в религиозни вярвания, бихме казали, че човешката душа и дух са истински човешкото в нас. Това за съжаление са само хипотетични параметри на възможностите ни, не и научни, не и обективно познаваеми не само от науката, но и на индивидуално ниво. Защото едно радостно чувство или любовно сливане перфектно могат да бъдат проследени чрез съвременните невронаучни и биохимични изследвания, а субективното душевно преживяване да бъде отнесено към фино удоволствената перцепция на мозъка ни. Но какво - какво е човешкото в Човека? За мен това е една свързаност с Живота и Вселената, една вътрешна връзка със сърцето на нещата и вечните закони на този живот, записани в самата му тъкан. Една отговорност към собствения и на по-малките ни братя живот (животните и растенията например). Отговорност към планетата ни и ролята ни на жители на Космоса. Човешка е жертвата в името на идеал, принцип, живот. Човешко е търсенето на смисъл отвъд оцеляването и осигуряването. Човешка е съзнателната доброта! Човешка е прошката!

Каква ти психотерапия като има врачки... Тях махатмите да ги гонят и напреки им да тичат, не могат ги стигна по умения и космически проникновения. Извънземните са им първи дружки, а това аура, ментално, будично, атмично тяло, шега работа. Всичко оправят. лесно и бързо! Ритуали всякакви за всички, а ако няма ще измислим, не бой се... :) ................................................................................ .... "Защо предпочитам врачки пред психолози Защото така ми е по-удобно. Цената е почти еднаква, а разликата в терапията е очевадна. Врачката е майстор в това да ми каже всичко, което искам да чуя. Психолога ми казва неща, които не искам да чувам! Та аз положих толкова усилия да ги забравя! Врачката (врач, ходжа, ясновидец и пр.) ми обещават чудеса, само за мен. Психолозите не обещават нищо, казват, че мога и сам/а да се справя. Всъщност са нагли, безочливи и си придават вид, че знаят всичко, същински ясновидци, но без диплома от съответната „Ясновидска Феноменална Асоциация”, в която да ги изпитат, да ги сканират и да проверят ясновидските им умения. Шарлатани са това психолозите така да знаете. Виж ясновидците са друго нещо. Тях не ги интересува и не задават неудобни въпроси, защо, как, кога и кой, какво....е довело до това, че вашите любовни връзки вечно се провалят. Напротив, ясновидците не се интересуват от такива дреболии, те направо ти предлагат решение на проблема. То се казва „бяла магия за любов” и струва доста, но при Пенка от третия етаж сработи, завъртяла е един засукан, че и автомобила му западен, барнал се е с едни дрешки.... Е, вярно женен и с две деца, поредната безперспективна връзка на Пенето, но пък даде на врачката 2000 лв. за сеанса по бялата магия и то взе че заработи още на първия месец. Психолога казва: „дългосрочна терапия” ще ровим, ще търсим, ще се опознаваме. Корекции трябвало-поведенчески. Ясновидката каза: „Ти зарежи тия работи, аз корекциите ще ти ги направя на астрално ниво, ще почистим кармичните натрупвания, ще те изтипосам като невинно бебе, струва още 1000 лв., но за редовни клиенти правим отстъпка – 350 лв. и безплатен амулет против уроки влиза в цената. Психолога ревнува, почва като че ли да нервничи, личи си, че не му се слушат глупости, но аз за това съм с предварителен час записан, за да си говоря. Везните започват да се накланят в полза на врачката, този дето ми се блещи на среща е голям сноб, надува се, не ми е симпатичен. Утре отивам на сеанс за изчистване на кармичните натрупвания, а врачката една усмихната, една лъчезарна.....Да мисля си, не ща да ходя по психолози, неадекватни са, нямат поглед върху съвремието, само за миналото плямпат. А виж врачката е друго нещо, тя знае бъдещето, не само гледа, но и вижда, така е написано в обявата. И вдъхва доверие! Ерудиран човек от мен да го знаете, а може и с извънземни да контактува, но казва: „Това е тежката артилерия, ако не свършим работа с тия 2350 лв. ще ги безпокоим и тях!” Ето за това предпочитам врачките пред психолозите, първите знаят да решават проблеми, вторите нищо не знаят." Автор: SexNature.org ......................................................... Да бяхме се преквалифицирали в шамани ли що ли - ефектно, хипнотизиращо, водим в долния и горния свят по ценоразпис, даряваме живот вечен...

http://www.reuniting.info/resources/porn_m...ation_addiction http://addiction.lovetoknow.com/wiki/Masturbation_Addiction http://en.wikipedia.org/wiki/Pornography_addiction http://orlin.bravehost.com/sexaddiction.html http://orlin.bravehost.com/sacredsexuality.html Ето линкове - има много. Официално се дискутира дали да се приеме като диагноза. Но "докато умните се наумуват, лудите се налудуват...", а зависимостта си е реалност. Всъщност дискусията тече около това дали да се нарече зависимост или обсесивно компулсивно сексуално поведение. Истината е, че тези двете са "близки роднини". Къде е границата между нормалното и обсесията? Когато обсесията започне да заема все по-често времето, а и енергията на човека, когато отклони силите му от социалните контакти, кариера, приятелство, нормално междуполово общуване - тогава границата е прекрачена. Когато започне да вреди биохимично и оттам с промяната в настроенията и мотивацията, спад в преживяването на ведрост и радост от живота. Станимире, за по-предното ти мнение: зависимост от мастурбация без порно има, разбира се. Просто сега се говори за порно плюс мастурбация зависимост/ обсесия, защото гледането на порно практически винаги е придружено от мастурбация. Горният ти отговор на Ники наистина е много точен, споделям го напълно! Още нещо за "сапунения мехур', в който живее един зависим, в случая порн/ мастурбация зависим. такъв човек живее в една отделна имагинерна реалност, по-силно привличаща го и по-желана от света такъв какъвто е. мастурбацията му представлява бягство в тази реалност. Колкото по-често и по-дълго се прави това бягство, толкова по-плътен, наситен и "реален" става този "сапунен мехур" - отделна въображаема реалност. И толкова по-труден и нежелан започва да изглежда реалният свят - кариерата, реалните отношения с другия пол, постигането на цели и амбицията се сриват. За да бкомпенсира неприятните си преживявания в реалността, зависимият все по-често бяга в розовия свят на сексуалните мечти и изцедено удоволствие, а "мехурът" става все по обгърнал го и плътен. Да приемем, че това е удобна метафора за кратко изразяване на страници биохимични и психологични процеси. Изход има - в горните линкове има писано за възможни такива! Моето кратко мнение е, че основните инструменти са два - разбиране и воля. Разбиране илюзорността на създадения ментален "мехур" и последиците му и воля при здравото залавяне в реалността - социалните контакти, общуването с жените, професия и кариера, медитация. И намиране радостта в тази реалност. Само за протокола: доста се отклоняваме в какво ли не. Така е, всичко се случва в контекст и няма как да не засегнем и други допирни точки до този феномен - но нека все пак бъдем по-конкретни!

Здрасти, Ники! Наистина се радвам да те видя в нета. Кога ще пием бира? У нас или у вас? Разбирам позицията ти. Бил съм в нея. проблемът и е, че е добра на умозрително философско ниво, но на практическо и биологично търпи крах. Защото въпросният "катарзис", за който говориш специално при зависимостите просто не настъпва никога. Човек "удря" дъното и си казва: "това беше, вече съм нов човек - никога повече!". Така е и при хероина и при порно/ мастурбацията. Както писах - идентични са. Хубаво, но само след ден или два когато силата се вдигне малко, ирационалната и обсебваща страст отново грабва човека и отново го праща на дъното. няма катарзис - има обсебване, пълно и порочно кръгово. между другото, тантра каквато е много се различава от Ошовит еписания - чел съм доста от него преди години - омагьосващ е като оратор и философ, но проблемът е, че философията му е добра като вербална хипноза, но търпи серизни критики като приложение. не мисля, че ошо е какъвто и да е критерий за Тантра, въпреки чудесните динамични медитации и много други полезни техники и притчи. Позволи ми да поразбирвам от практическа тантра и дао. Както и да е, не споря с теб, просто не съм съгласен с Ошо, това е. Опитът ми е друг и сугестията му не ми действа вече. Ти даваш много добра насока на дискусията обасче - за трансформирането на тази зависимост с помощта на "свещена сексуалност" и с партньорка! Диди, как да постъпи жената в такава ситуация ли? Да гледа порното с мъжа. Да го прави с него вместо да го оставя да го прави сам. Да го разбере без да го вини, но и да е твърда, в смисъл - "с порно или без - секс само с мен!". Тогава порното ще бъде само тригер за чудесен секс. По-нататъшната работа в такава двойка може да премине в техниките на "свещената сексуалност", медитативна сексуалност. тя се усвоява бързо ако се изчисти от мистиките и символиките около нея, през които е давана на изток. Тогава порното остава в миналото! .............. При самотен мъж е по-трудно, защото именно е нужно да преодолее зависимостта си сам, за да бъде приет от жена - защото жените интуитивно чувстват слабостта на такива мъже и странят от тях, отблъскват се. Горе някъде азбуки писа за "сапунения мехур", в който се намира такъв човек. Много добро сравнение е. За да излезе от този илюзорен мехур, мъжът е нужно първо да осъзнае, че е в него. Защото колкото и да е странно, това не се осъзнава. осъзнаване и много здраво вкопчване в РЕАЛНОСТТА - именно в тази обективната, социална и пипнима реалност!

Гледали ли сте анимал планет скоро? За полицията за животни в щатите и други държави! Ето това е нормално отношение към животните, тези прекрасни създания, често много по-човечни от човека! В Б-я човек може да реши ей така, защото му се иска, да отиде на градския площад и да почне да изтезава жестоко някое животинче. И никой няма законовото право да му каже каквото и да е. Това нормално ли е? Не е и никога не е било. А ловът - това е чиста проба организирано садистично убийство. При това законово разрешено. Защо да не ходим на лов и за хора. То че ходим, ходим, особено в Булгаристан... Животните са създания различаващи се от нас само по малко по-малкото количество логика и външната си телесна форма. Когнитивните им способности са почти такива аквито при човека. Имат мислене, само по-слабо развито. и какво, по тази логика, по която убиваме тях, да убиваме и децата си, тъй като са по-малко логични? нали убиваме децата на прасетата и кравите и делфините и на какво ли не? Дори отглеждането на животни за убийството им не е приемливо ако си говорим за съзнателност и това да сме достойни земляни. Ловът си е кощунство още повече от промишленото отглеждане за убиване. Защо ли сме така изолирани в този космос голям и няма ли за това сериозен принос именно примитивната ни диващина, която не сме надраснали? Ако аз хипотетично си представя, че съм жител на планета хикс в галактика еди си коя си и съм решил да с епоразходя из някаква галактика млечен път и едно от нейните слънца с трета планета със сини океани. Мммм, колко красива изглежда тази планета! Ако обаче се доближа и посканирам поведението на местните обитатели, идващо от нивото им на съзнание, ще си плюя на петите и ще позабравя за тази привидно хубава планета. То на тази планета лъжата и егоцентризмът са на пиедестал, варварщината процъфтява и е глобална политика. Насилието, идващо от откъснатостта един от друг на психично ниво е ужасяващо... Хубаво е казал Ганди, че в отношението ни към животните можем да видим отразено съзнанието си!

Държа си няколко книжки с мисли/ молитви от Учителя и понякога, когато човекът с когото работя е по-духовен, вадя някоя от книжките и отварям някъде, произволно. Интересното е, че обикновено мислите, на които попадам, касаят директно проблема на човека. В когнитивната терапия основен метод е когнитивеното реструктуриране/ рефрейминг. При него част от работата е "посяване" на нови мисли - убеждения след неутрализирането на анализираните, осъзнати и "плевени" с разума стари дезадаптивни такива. В такъв контекст погледнато съм се поразявал до каква степен мислите на Учителя могат да се приложат именно в терапевтичен план. А многото му разкази, метафори и истории въздействат директно върху несъзнаваното, сублиминалното в човека!

Психологията е едно изключително богато поле - защото зад всяка човешка дейност стои именно психиката, когницията на извършващия я. Можем да срещнем отделни главни направления "клинична психология", "когнитивна психология", "трансперсонална психология", "хуманистична психология". Но и много повече по-тясно насочени подраздели като психология на: спорта, политиката, икономиката, науката, творчеството, медицината, здравето, успеха, любовта, доброто, религията, на отделна професия, на педагогиката, ежедневието, манипулацията, бизнеса, рекламата и т.н. и т.н. Психологията е толкова богато поле, че изучаването и практически винаги остава незавършено. тя е може би най-богатата и безгранична област за развитие както като широта на обхвата си, така и като дълбочина на това развитие. И е навсякъде именно поради ключовата си роля във всяка друга област. Именно богатството и обаче предпоставя много и най-различни едновременно съществуващи подходи, школи и направления в рамките на това понятие - психология. А изучаващите тази наука са просто хора, невинаги имащи или желаещи да имат една интегрална визия за това широко поле, в което са встъпили. А това често поражда сблъсъци на мнения, становища, визии, на моето "правилно" и твоето "неправилно" разбиране на даден психичен процес или факт... Ако на ниво психология тези разминавания са чести, то в една приложна психология като психотерапията са още по-явни. Тези разминавания, идващи от недостатъчно високата гледна позиция, която да позволи интегрирането на различните позиции са ме карали да сравнявам психологическите среди с "гнездо на оси" или "змийско гнездо". Когато някой с по-широка визия се опита да съвмести различните разбирания, получава недоверие от представителите на едната и на другата школа в психологията. Защото често всеки се е фокусирал в собственото си разбиране и от дърветата постановки в това разбиране не вижда картината на цялата гора - психология. В анализата битува разбирането, че даден психолог се насочва към практикуване на психотерапия не толкова като следствие на хуманността си, но поради агресията/ садизма си, които сублимира в терапевтичния анализ и дълбоко гмуркане в човешката болка. Това е действителност и разбира се, гмуркането задоволява потребностите на терапевта, но и се сублимира в помощ и осветляване съзнанието на пациента. Същото важи за несъзнателния избор на професия при хирурзите и съдебните патолози и др. Третата реалност при избора на професията "психолог" е една жажда за себеразбиране, често тласкана от болезнен личен проблем. ............................. При всеки човек има его, има нагон към смъртта (мортидо, агресия), има и лични проблеми. Наблюденията ми говорят, че всред масата от психолози обаче егото е доста нарцистично и нерядко параноидно агресивно раздуто и защитаващо се, а агресията много висока. Добрите психолози при работата си с най-тъмните човешки страни и слабости обаче стигат до там, че сублимират ... себе си до степен до която при избор на друга професия едва ли биха постигнали. Или поне професията им е силна предпоставка за такава себе - сублимация.

Истинската страст лесно се "вързва" към Любовта и сие на мястото, да! Фут, ако темата не предизвиква интереса ти, просто не пиши в нея! Относно мнението, че няма смисъл да се говори за един проблем и че така той се засилва, моето мнение е друго. Действително, когато "нещото" е плитко и слабо, няма нужда да се говори за него и ако се говори, то само ще се подхрани, така е. Когато обаче "нещото" е дълбоко загнездило се, вкоренило се в дън гори тилилейски, тоест дълбоко в процедурната, епизодична и емоционална памет. Когато този реален проблем е така силно загнезден, простото отклоняване на вниманието от него на съзнателно ниво и насочването му към друго светло или радостно и т.н. не помага. Опитът ми в терапията говори за това. То е като да искаш да извадиш дълбоко вкоренил се дъб просто като го дръпнеш нагоре, към светлината. Нужно е да се свърши една тежка работа - да се разкопае около него, в посока надолу, към подсъзнанието, да се анализира, д асе стигне до корените, да се отрежат с брадвата на осъзнаването и разума. Чак след това дървото/ проблем може да се дръпне и извади. Някои такива психични "дървета" могат да бъдат оставени и човек си живее спокойно или не с тях - навици и пр. Но някои погубват. Когото не го интересува темата, да не пише - отворена е за тези, които имат нужда от нея. По моите наблюдения са немалко! Здравите или психически нестабилните да не я четат, може да им навреди! Моята работа е да се гмуркам дълбоко в човешкия ад и затова темата ми е интересна. Заедно с многото мрак, има и бисери в този ад!

Аз споделям това виждане. Причинно следствена връзка (а не акаузална), но извън познавателните ни възможности.

Да, така е - от твоята гледна точка. След мастурбация при жената е нещо нормално да настъпи сексуален глад. При мъжа обаче настъпва пресищане, емоционална дупка и празнота, които обаче още щом започнат да се "запълват" и отново биват въвлечени в порочния кръг на зависимостта. Има известно разминаване в преживяванията на мъжа и жената и психично и химично и то си личи и в мненията. Което е нормално, разбира се!

Ами и при хероина след всяка доза настъпва известно "изчерпване", но след това отново връщане към 'късото съединение" на зависимостта. принципът е идентичен. Чувам се ...

Наистина по-добре е да се погледне през смешната страна. Аз му викам на такъв поглед рационален реализъм, но сърдечен оптимизъм... Има и жени, които си обичат порното, макар и по-малко. Преди няколко години имах една такава приятелка от едно село до Варна... . Е, с нея сексът беше просто върхът, но кидинг. Именно поради събудените страсти. Жените също могат и да бъдат зависими от мастурбацията. Преди няколко години имах връзка с едно момиче (беше извън Б-я) - като тийнейджърка на някакъв купон е била изнасилена от няколко момчета. Тогава правех връзката само донякъде, но сега си давам сметка как това е повлияло живота и. Беше работила като проститутка няколко години - знаете, тази травма има нужда да се компенсира, да се обезчустви, десензитизира. Но не само това. Тази жена изпитваше огромно удоволствие да говори за секс, при това много перверзно, да гледа секс, да слуша за секс - и да мастурбира. Ясно, че не само мъжете го правят, но при жените обикновено е много по несамоцелно и рядко и между другото. Тя обаче го правеше по цял ден, при това сама, дори до нея да имаше мъж - аз или преди/след месеците с нея друг. Тя можеше да получава оргазми единствено с мастурбация и единствено чрез въображението си. Въображение силно фиксирано в секса, при това най-развратен секс, но на дело изпитваща ужас и дори гняв при допира си с мъж. При реален допир... Като отворих тази тема, мотивацията ми идваше именно от реалния ми сблъсък с този проблем, а не от желание за празнодумие. И защото порното и мастурбацията са си проблем. Именно проблем. Да, хубаво е да се погледне от смешната и веселата страна, но и криенето на главата в пясъка и невиждането му и неговоребето за него не спомагат за неутрализирането му. От около три години работата ми е да се бъркам в най-тъмните душевни дупки на хората и доколкото мога да им помагам да ги осветлят и изчистят. Вече чувствам известно "проф. изкривяване" - тоест понякога говоря спокойно за неща, за които преди не бих. Просто съм в такива неща всеки ден по цял ден и са ми ежедневие и знам, че именно премълчаването им само ги усилва и забутва още по-дълбоко. Така че простете ми ако изръся нещо, което да е прекалено според някого гадно или еди си какво си. За порното и мастурбацията говоря не само умозрително, но и през призмата на професионалния си сблъсък с този проблем. Например: мъж в четиридесетте, щастливо семеен, с две големи деца и прекрасна съпруга. И двамата с престижни професии и добри доходи. Всичко било добре, но преди няколко години мъжът започнал да се заседява нощем пред телевизор, да "гледа нощните мачове". Веднъж обаче задрямал и не успял д апревключи канала - жена му го "хванала' "в крачка" и оттам проблемите почнали. За малко се оправили нещата. Той я обича, тя него също. След време си платили за цифрова телевизия. Когато съпругата я нямало, съпругът започнал да си пуска порно каналите, които са налични 24/7/365. И се пристрастил. Това е именно зависимост - ирационална, задволева, директно биохимично обусловена. Започналд а става по-раздразнителен, по-неактивен и отдръпнат, усмивката му се превърнала в маска гримаса. Жена му, която е много интелигентен човек, сложила една мини камера и се ужасила от наблюдаваното. Във всеки един момент, в който нея я нямало у дома, а той бил сам, порното било пускано, неизбежно придружено от мастурбация. тя му поставила условие да спре това. Той обещал - но едно е да обещаеш, друго да изпълниш, особено при зависимостите. Сексуално зависимия е много подобен на зависимия от алкохол и хероин. Вярно, че не се умира от това за разлика от други зависимости. Но се умира като сърдечно преживеяване на живота, радост, социализация и професионално развитие. Зависимостта става център на вселената - изцяло неволево, дори противоволево, ирационално и обсебващо. Това е само един от многото примери, при това разказан съвсем бегло, без детайли и умишлено завоалирано и леко различно от оригинала. Като съдя по разсъжденията на някои от вас, не виждам осъзнаване сериозността на проблема. не че е нужно да ревем сега. да, хубаво е да го видим с оптимизъм. Но реалността и дълбочината му е по-голяма, отколкото човек несблъскал се с него си мисли. Позволете ми да знам за какво говоря. Много, наистина много са случаите на момчета в средата или края на двадесетте, зависими от порно/ мастурбацията. Не искам да говоря за отделните случаи, които съм имал. Но -общо взето - това са мъже външно изглеждащи добре, обикновено образовани, културни и вежливи. В тийн годините си те са се "закачили" към мастурбацията. Там някъде масово навлязоха кабеларките, интернет и т.н. мастурбацията при момчетата е що годе нещо нормално, поне ако бързо се премине към общуване и секс с жените. В съвремието ни обаче изкуствените средства, въздействащи директно върху мъжкия мозък с порно са масово навлезли - медиите, интернет, телевизията. Ако и преди години през столетията вибаги е имало мъже, които са били пристрастени към мастурбацията дори и в зряла възраст, сега това става все по-масово. и никак не е нещо маргинално и безобидно - по-горе писах как въздейства върху социалното общуване и психиката на тези хора. Та - тези момчета, млади мъже са вече цяла категория, з акоято не се говори. те са вече навлезли в живота си - но не са спали с жена. Ако са - то е с проститутка/и. Защото зависимостта им към мастурбацията прави усмивката им само еднамаска, защото нивото им на смелост и мъжественост бива директно подронвано от зависимостта им. Защото развиват в една или друга степен социална фобия, плашливост, обсебени са твърде много психически, но и биохимически от мастурбацията си. А тя директно подронва психичната им сила. тези мъже почти неизменно развиват завишено ниво на тревожност, раздразнителност и избухливост като защитна реакция, залагт се дълбоко негативни убеждения/ комплекси при сблъсъка между слабостта им и нуждата от проява на смела асертивност при общуването. Имал съм вече доста такива пациенти - и не от някакво извратено желание за празни приказки отворих тази тема, а от пряк досег с наболялата и реалност. И далеч не се ограничава проблема само до мъжете в двадесетте - имал съм зависими и на шейсет год., от всякаква социална прослойка и професия и разбирания ... Реалността на проблема се състои в промяната в качеството на психосоциалното функциониране при мъжа вследствие на тази зависимост! Жени и мъже: обикновено при повечето от жените порното няма същото огромно въздействие както при мъжете. Има и изключения разбира се, но при 90% грубо казано порното е по-скори нещо неутрално или дори отблъскващо за жените. При жените също този проблем го има, но в далеч по-малка степен. разбира се, и при жените ексесивната мастурбация и предпочитането и пред секса с мъж говори за известна психопатология. Но дори и тук при жените проблемът е по-малък, тъй като нямаме същия разход на психична енергия при секса от какъвто и вид да е. Имах един колега във Варна, който казваше: "С жените за секса и любовта не се мери - не можеш ги стигна...". Затова винаги когато стане дума за секс гледната точка на жените обикновено е различна - защото субективните преживявания на женската психика и биология са различни.

А какви са условията за 'закачане" към хероина? Има го. Достъпен е. Отначало като почне да се боцка човек, е по-евтино и от алкохола дори. и малко по малко дрогата му влиза дълбоко, метафорично казано. С порно - мастурбацията нещата са още по-предпоставени: за мъжкия мозък/ биохимия гледането му е равносилно на боцкане с хероин. Обществото е сериозно зомбирано в "нормалността" на заниманието. А това зомбиране идва от много високо в социалната стълбица - не случайно става всичко. И много важно: безплатно е! Поне финансово - защото ако говорим за богатство емоционално, като вдъхновение, като социално общуване и радост, като професионално развитие - струва много!

Здравейте! Благодаря ви за отговорите и интереса към темата! Според мен наистина е много важна е нужно да се дискутира! Има много писано по темата. Повече на английски. И за биохимията и за сравнението с хероина... По моите наблюдения: пристрастеният към порнографията и мастурбацията действително силно прилича на наркотично зависим. Реалните жени за него стават нещо много потрудно достъпно и дори по-малко желано. По-трудно, защото мастурбацията дърби допамина и тестостерона му ниско, прави го плах и тревожен. А по-малко желано, защото след това се покачва пролактина, който блокира желанието. както и при дрогите, начинът за получаване на радост и удоволствие е чрез "затваряне на веригата на късо" - чрез директното стимулиране на оргамените мозъчни зони - източник на всяко удоволствие и радост от какъвто и да е вид и порядък. Покачването на тревожността, невротичността, страха водят до отдръпване от активно социално общуване. От свалки, но не само. Въобще от активна социална дейност, от поставяне на високи цели и следването и постигането им. намаля силно и творческия устрем - творчество вложено в каквато и насок ада е - изкуство, наука или просто радостно общуване. Това се отнася до мъжете и практически не важи за жените, по чисто биохимични и оттам като следсвие психични причини. Пристрастеният към порното и мастурбацията си мисли колко много желае секса и жените, които гледа, но гореспоменатите психо-биологични процеси го карат в реалния живот да стои далеч от жените или да се фиксира в проститутките. Гледането на порно е буквално еквивалент на инжектиране на хероин - това епроучено. След 20-30 мин. гледане нивата на същите като при хероина невромедиатори се покачват драстично. Това в продължителен план обаче буквално "изстисква' мозъка - къде символично, къде не казано. а мастурбаторът се фиксира обсебено в една илюзорна реалност, която изкривява когницията му. Докато гледа и мастурбира, той е в рая, чувства се супер силен и мъжествен, на седмото небе. тези преживявания са толкова силни, че помитат рационалните му аргументи. Макар че много пъти е преживявал 'дупката" след това, в минутите на мастурбацията си той е "горе", дрогиран е и дори чрез нея се измъква от тази постоянно причинявана от порочния му кръг 'дупка". Колкото обаче повече го прави, толкова по-дълбока с времето става тази емоционална яма и по-дълго време продължава престоят в нея. А тя е причинявана именно от тези минути илюзия. В реалния живот обаче той става все по-малко мъжествен и по-страхлив, по-отбягващ предизвикателствата и здравата конкуренция - и по отношение на жените, но и професионално и по принцип. Един ден дори установява, че толкова се е привързал към виртуалните си занимания, че тези, реалните жени всъщност вече не го привличат толкова. А и няма вече смелостта и отговорността да бъде с тях. Все повече губи достойнстовто си, мъжествеността си, решителността си. Такава зависимост често се носи с дълги години и се задълбочава във все по-тежки психични последствия. Погледнато под друг ъгъл, в таков аповедение няма обмен на ин и ян, няма подхранваща женска нежност. А това изсушава. Има мъже в късните двадесет или дори в тридесетте, та и повече, които не са били с жена - именно поради тази си зависимост, която и химично и психически ги държи в едно емоционално робство. И никак не са малко тези мъже - аз като терапевт общувам с такива често. Те не са лоши, не са някакви марсианци - не заслужават стигмата и етикетиранията, които автоматично мнозина им лепват. Просто са в един много сериозен капан, с много здрави челюсти, от който могат да се измъкнат с много воля, решителност и ... разбиране. Иотново воля и отново разбиране. А това измъкване е толкова трудно, колкото спирането на хероина - ни повече ни по малко - без да преувеличавам! А тази зависимост наистина се разпространява много много бързо и в размери никога непреживявани от това човечество. Погледнато през една друга призма - сексът е необикновено добър начин за контрол над човека, основно мъжа. Той е този, който употребен правилно го възвисява и вдъхновява, прави силен и смел творец, но използван погрешно, принизява и првръща в слаб тревожен човечец. Ето няколко реда за порно зависимостта. Добавям нещо: не става дума за пуританизъм и стари разбирания. Нищо подобно. Сексът е нещо прекрасно - но този с жената до теб. Става дума за биохимия и неутрално проследени психични процеси!

В последните години интернет, цифровите и кабелни телевизии започнаха да предлагат 24/7 достъп до порнографски филми. В психологичните/ психиатрични среди назрява нуждата от създаването на ново психично разстройство: порнографска зависимост, придружена с мастурбация. На запад много терапевти са се специализирали в помощ на зависимите от порнография/ мастурбация. Порното въздейства преобладаващо върху мъжкия пол и пристрастените са главно мъже. За зависимост може да се говори само когато порното и мастурбацията вредят на психоемоционалния и социален живот. На всеки му се случва да погледа порно - това е факт. Също както и с алкохола - на всеки му се случва да пийне чаша вино или бира, а прекаленият светец и Богу не е драг. Умишлено сравнявам алкохола и порнографията, защото принципът е същият както психологически, така и биохимично. Фактите говорят, че порнографската зависимост, практически винаги придружена от мастурбация сега се разпространява в геометрична прогресия. Хайде да поговорим за този феномен! Какви мислите са неговите последствия на индивидуално биологично/ биохимично, психоемоционално ниво и на социално ниво като цяло?

"Невротиците строят кули, психотиците живеят в тях, психотерапевтите прибират наема, а психопатите чупят прозорците." Алън Хъл Терапевтите освен прибирането на наема от психотиците и таксата участие в строеж на невротиците обаче се стараят да изведат психотиците от кулата в положение на обикновени невротици, а после и да отдалечат невротиците от нея до положение Homo Nevroticus Normalis, тоест обикновен "нормален" човек. Относно психопатите - те чупят прозорците не само на сградата на страховете на невротиците и психотиците, но и на социалната сграда на правилата и нормите на човечността...

Във всяка една книжарница - например в "Хеликон". Диска ти го дава касиерката (ако е в книгата, ги крадат). Добри са!

Радвам се да се посмея на оригиналност като това клипче! радващо се замислям за гурувците с брадите, добре продаващи надежда. Е, по-добре от оръжие или хероин все пак! Нямам си идея тези направилите клипа какви са - предполагам артисти с готин хумор!

Когнитивната наука изследва паметта експериментално. Eто няколко думи за паметта: Памет Генетична памет Паметта кодирана в генограмата (родословното ни дърво), предавана като генетично заложена информация на геномно ниво. В психотерапията генетичната памет се проследява чрез анализ на родословните връзки. Дългосрочна памет Семантична - свързва се с разбирането, смисъла на информацията и мисленето на базата на езика (вътрешно говорене). Смята се , че в мозъка семантичната памет се складира в слепоочните дялове на кората. Епизодична - образна памет за събития, съхранени като паметови епизоди. Свързва се с теменния мозъчен дял на кората. Процедурна - памет за двигателни умения и навици (медицинският термин е "праксис"). Памет за движения - плуване, шофиране, каране на колело и т.н., но и за по-фини процеси като процесиране на речта например. Свързва се с малкия мозък. (Хипокамп - това е друга мозъчна структура в лимбичната ни система, за която се приема, че е от ключова роля за процесирането на дългосрочната епизодична и семантична памет. Има описани случаи на мозъчен херпес, унищожил хипокампа, както и случай на медицинското му премахване - и при двата случая се наблюдава тотална загуба на способността за запаметяване на нови паметови следи, както и за припомнянето на събития станали след мозъчната увреда.) Емоционална памет - способността ни да съхраняваме емоционална информация. В мозъка се локализира в лимбичната система. Смята се, че амигдалата (бадемовидното тяло) е мозъчната база за страха и агресията (борба/ бягство), а ядрата на септума на удоволствените положителни емоционални преживявания: удоволствие, обич, радост... Работна памет - това е терминът, който когнитивната психология използва за задействаните в момента паметови следи. Асоциира се с фронталните (челни) дялове на мозъчната кора. Съзнание - съзнанието според когнитивната наука може да се определи като работна памет + внимание! Съзнанието е аналогично на психоаналитичното понятие "его". Конструктивна памет В началото на развитието на когнитивната наука/ психология се е смятало, че паметта се съхранява в нещо като склад или се записва както на цифров носител, след което се извлича по желанието на човека. Многобройните паметови експерименти показват, че човешката памет е силно ненадеждна и при процеса на припомняне рядко имаме възпроизвеждане на актуалната ситуация. На практика се получават прайминг (влиянието на предходния паметов контекст), смесвания, сгъстявания, застъпвания и преплитания на паметовите епизоди. Освен това имаме силна зависимост от контекста при припомнянето. Като резултат припомнянето е резултат не на извличане на спомени, а на конструирането им. Така конструираните спомени рядко са идентични с реално случилото се. Действието на конструктивната памет се взема впредвид в психотерапията - при припомнянето на преживяванията от детските години например, на сънищата, на социалните взаимоотношения. В началото на развитието на съвременната психотерапия в началото на 20 век се е разчитало на припомнянето на психотравмените преживявания и постигането на т.н. катарзис. В съвременните научни методи на психотерапия се акцентира не толкова на достоверността на припомняните факти, а на самите психични процеси и ментални наличности (виж диаграмата на страница "картография на ума"), обуславящи конструирането на дадени спомени. Ето за конструктивната памет - на англ.

Ето няколко мои реда за аза, свръхаза и то (его, суперего, то). Ето и когнитивен модел, използващ имплицитно тези понятия в една съвременна структурирана психотерапия. Moделът е по-надолу в страницата. В статията от сайта на СУ смесвам малко нещата, но не ми се оправя сега. Накратко: - егото =аз = съзнание=работна памет + внимание. Различно от личност/ персона. Префронтална кора. - Суперегото=морал, цензура, правила, норми, допускания, ТРЯБВА=характер. Придобива се при възпитанието от ранните години. При някои психопатии липсва - например при социопатията. Оптимално такова е гъвкаво и хармониазирано не само с човешките, но и с тези на вселената закони. Когато е гъвкаво, то лесно съжителства с нагоните на "то". - ТО - нагон към живота, либидо и нагон към смъртта, мортидо; ИСКАМ; животното в нас, старите мозъчни зони, емоционална памет, процедурна памет.

Не мисля, че съм кой знае колко идеалистично настроен. А най-малко ме интересува мнението на преподавателите от еди си къде си. Честно казано, интересува ме моето мнение и действия, доколкото те не вредят другиму. Ако човек вечно чака някой да му уреди реализацията - университета, държавата, шефа му, Господ или който и да е - дори да бъде "уреден", самочувствието му и реализацията му вечно ще зависят от този / тези някой. А "уреждането", на каквото и ниво да е, става рядко и на цената на продажба на собствената индивидуалност. Това е порочен психичен механизъм - робски. Според скромната ми личност, ако имаш наистина научна изследователска мисъл, ще можеш да я реализираш дори против условията в които си и пак ще постигнеш това, към което се стреми същността ти - далеч не само пари, но и тях също! Когато правиш нещо от сърце, целият Живот е зад теб и ти помага. Няма такова нещо, че докторатът е безплоден и безполезен. За защитаващите го като някакво спасение, може би, но защо в тях да фиксираме вниманието си?! не съм идеалистичен, просто наблюдавам колегите си. Тези, които правят докторски рисърч имат пълна свобода на избор на темата си, на интензивността на работата си и усилията си. Това за преписването ми звучи дори смешно - специално отнесено до когнитивната наука, от позицията на която говоря. Момчетата, които са се хванали с докторати, са истински въодушевени и отдадени - познавам ги всичките. какво ти преписване - изисква се пълна оригиналност. Защитата не само на доктората, но и на магистратурата става на английски пред комисия от цял свят - професори по когнитивна наука от най-реномираните световни университети, по време на лятната международна школа. На тази школа, между другото идват около сто участници от цял свят, от всяка точка от глобуса. Изискванията са наистина много високи - международни. Защитен докторат или магистратура по когн. наука в НБУ важи в цял свят без приравнителни изпити, а на дипломата се разписват световни учени. Това е реалност! Ако в другите университети или в тази имитация на нещо си БАН нещата са както ги описваш, специално по отношение на когнитивната наука са различни. Съгласен съм, че това е частен случай, но аз съм в него и за мен не е толкова частен!

В България има свободни докторантури, разбира се! Докторантурата е образователна степен като магистратурата, просто едно ниво над нея. Разбира се, че има доктори всякакви - и посредствени има. Но едва ли са мнозинството. Именно защото е много труд, се изисква вътрешна мотивация и желание за рисърча, който си избрал и едва ли мнозинството от почващите докторантура се чудят за темата. Аз дали ще почна не знам, но темата си я знам ! Имах клиентка с някакво образование, която се занимаваше с търговия на плодове и зеленчуци на сергия. Тъй като беше много амбициозна и добър търговец с чудесно лично отношение кум клиентите си, има огромна клиентела и печели около 5 000 евро месечно. По време на консултациите, в които се вади "на масата" всичко, това момиче откровено ме пита защо съм седнал да се ровя из мазетата на човешките души, като бих могъл да използвам ума си далеч по-печелившо... Разбира се, тя още на втората сесия си бе направила сметка за месечния ми доход, далеч далеч по-малък от нейния, при това свързан с безкрайно по-голяма отговорност и напрежение. Аз самият често съм се питал защо избирам точно това. А отговорът ми е - защото го искам. И то не аз, но цялостната ми личност, душата ако щете. Сигурен съм, че ако вложа същите усилия, време, мислене и нюх, които влагам при сегашната си ежедневна работа и учене/ наука - ако ги вложа примерно в търговия, само след три години ще съм седнал в добра кола и ще мога да си позволя нормална почивка в дестинация, където искаме със емейството. Там е работата, че да вложа себе си в търговията, за мен би било равно на продаване на душата си - символично казано, разбира се... По същата причина не си разреших да работя като дървосекач в една задокеанска държава - въпреки 500-те долара на ден. Защото когато видех клиър кат просеките след резачките и душата ми заплакваше! Та, такива ми ти работи ...

Пиша в тази тема, защото науката силно ме вълнува! Въпреки откритите си протести - добронамерена критика към твърде сухия и материалистичен и механистично редукционистки подход. Въпреки това ме вълнува силно и за мен е празник извличането на знанията, получени при научния рисърч - дори изложени в твърде сухия за мен пустинно сух стил. Въпреки това. Когато съм в допир до най-видните изследователи в областта на когнитивната наука (а това е новото име на съвременната научна психология в световен мащаб), се чувствам във вихъра на знанието. То е нещо като вътрешен повик - тегли те. Затова на тези години, в тридесетте съм се хванал да водя студентски живот. Въпреки икономическите предизвикателства, до които това води, допирът до знанието на когнитивната наука/ психология, съчетано с умението ми за дълбинни аналогии и опита ми в самопознанието ме вдъхновява много. Донякъде тайно и от мен самия си мечтая да продължа с докторат по когнитивна наука. Или по психология. Въпреки икономическия абсурд на научната дейност в България. Защото науката на по-високо ниво води до същото, до което и религията, каквото и да значи това! За жалост сте прави за положението на образователната степен "доктор" в България. не се цени и уважава нито от работодателите, нито от народа. и това говори много за нацията ни. В развитите страни, когато кажеш на някого доктор (по биология или психология или физика и т.н.), това автоматично го изстрелва в центъра на върха на обществената структура. И това е нормалното положение на нещата. За да си доктор (PhD), се изисква силен ум, способност за прерботка на огромна информация, научен устрем към познанието и вдъхновение, много жертви. Но и призвание в областта, в която си изследовател. Именно изследовател - пионер, който прокарва пъртина в областта си. Когато си доктор - да речем по когнитивна наука, си във връзка с колегите си от цял свят и следиш изследванията им. Като си доктор на науките, ти се чува и думата. Никой няма да се вслуша в теб, ако почнеш да прокараваш нови идеи в областта си ако си един магистър. В България наистина положението с научната дейност е свързано с много много лични жертви. Ако човек има стремежи в тази посока, го прави единствено заради себе си, заради собствения си вътрешен устрем към познанието. Защото бидейки учен на по-високо ниво имаш достъп до знание, което определено не се намира в гугъл. А съвременната наука съвсем не е за подценяване като обективност и подход, въпреки минусите си. Аз съм се позабъркал в когнитивната наука - науката за познанието, която изследва самите ключови механизми в познавателния процес - индукция, дедукция, аналогия, памет, внимание, метакогниция, решения, емоции, невронаука и т.н. Въпреки критиките ми към нея, все повече се запленявам от постиженията и. Макар и бавно, но ми става все по-интересна. Нов Български Университет, където се развива този връх в съвременната психология, се е включил в рисърч на Оксфорд, течащ вече десетина години: когнитивна наука на религията. Изследват се ключовите психологични процеси, участващи в религиозното вярване. Това е много вълнуваща област и засега в Б-я интерес към нея има само един румънец, пост док в НБУ. Ако навляза в тази вълнуваща област за в бъдеще, със сигурност ще споделя!

Да, науката в Б-я е не по-развита от тази в Танганайка. Като кажем наука, можем да имаме предвид твърдите науки: физика, генно инжинерство, астрономия, квантова физика, медицински рисърч, когнитивна наука и т.н. Но може да говорим и за по-"меките" науки: психология, антропология, и т.н. Където се изисква голо вдъхновение и мисъл, там сме добре. Реалността обаче изисква далеч не само творчески потенциал, но и финансиране на научноизследователски бази, технология, заплати (нормални) на изследователите, средства. Хайде направете експеримента с колайдера на микрочастици ей така с вдъхновение: то е нужно, но после следва материализирането му, което изисква пари/ финансиране. Къде е физиката в Б-я и кой я прави, с каква техника и на какво ниво? Пенсионерите от БАН ли? Да се смея ли или да си замълча от едното уважение? А ядрения рисърч, а астрономическите ни обсерватории от съвременен тип къде са? Може би просто не съм чувал за тях. Пропуснал съм, както и съм пропуснал да отида до пещерите в Триград. Простете ми тогава! Може би генетиката в Б-я е процъфтяваща? Предполагам, че в Българската Академия на Науките има огромни научни градове с модерни сгради, технология, нормално заплатени учени генетици. Как иначе?! Биха ли спали спокойно управляващите, при положение, че имат милиардни бизнеси, а науката в село Б-я липсва? Или си спят милите спокойничко. Според мен учените са цвета на това общество. Да бъде човек учен е призвание, но за да бъде реализирано то са нужни условия! По-горе има някои мнения, комбинация от розов идеализъм и опозиция по принцип. Науката обаче е комбинация от ум, вдухновение, призвание, отдаване, творчество и изкуство и ... пари !