Орлин Баев

Та, коя магия е по-силната? Чисто мисловната или предметно подпомогнатата? А какво ще кажете за "магията" на една изядена баничка, която преди да купите примерно в 13ч., е била погледната от 100-на поне души, всеки във всякакво настроение... Или за гозбата, направена от сърдит готвач и донесена от крив сервитьор? А за магията на шумните улици с вой на коли, абсолютно противен на човешката природа? А за магията на ежедневно мачкани кученца от бързащи към поредната си илюзия шофьори? Или за магията на лова например? Ето това ми е "любима" магия - тя е законово разрешена при това! Представете си една чудесна природна гледка! Една прекрасна поляна в Рила планина. Хубав слънчев ден! Легнали сте на ароматната трева и дъхавите билки ви опияняват с блажен полъх. Пред вас на 30-на метра изниква сърничка. В същото време чувате изстрел и сърничката изврещява като малко дете. Опитва се да бяга, но се свлича в гърч. Пак се опитва и успява десетина метра,но пада пак. Зашпочва да плаче, досущ като дете, на глас, а от очичките и текат сълзи. Времето е чудесно, а полянката дъхава. Слънцето грее радостно! приближава се мъжага с горда стъпка и радостно гледа как забилите се в нервите и артериите на сърничката сачми я карат да страда жестоко. Той тържествува! Красиво е, нали! Общуване с майката природа! А какво ще кажете за магията на войните? А за магията на ежедневно случващите се навсякъде по света предумишлени и до смърт изтезания? Случвало ли ви се е да ви боли? Магично е, нали? Можем да поговорим за магията на завистта, алчността, невежеството и похотта - това са все много силни магии, не мислите ли? Движат по един такъв магичен начин целую свет икономически. А магията на ежедневните криминални филми, буквално забиващи в подсъзнанието ви жестоко насилие, садизъм и междучовешка откъснатост един от друг. Може би магията на науката не е за подценяане също - тя е емпирично бездушна и умишлено до болка безсърдечна! Как мислите имаме толкова действени лекарства и знаем толкова много за физиологията си - ами има маймуни, котки и др,. такива неща, които магията на науката може свободно да инквизира и вивисектира. Студен разум - ето една съвременна магия, научна при това! Знаете ли, мога да изброявам такива "магии" още часове. Защото сърцето и душата ми страдат жестоко от наличието им, от директния им сблъсък със законите на сърцето ми! Страдат, при това ежедневно! Може би съм слаб и затова не успявам да виждам положителното дори в тях... В сравнение с горните магии вуду, вещерството, уика, шаманизмът, черната и сива, че и лунната и чародейска магия са малки имитации и играчки за дечица!

Писах по-горе за феминизъм, защото силно лъха от темата. От самото и заглавие и после се прокрадва честичко... А феминизмът е толкова проява на радикална крайност, колкото и мачовизмът Къде ги видяхте тези унижени балкански жени освен в съзнанието си? Аз такова нещо не виждам. Както казва Донка по-горе, никой не може да те унизи, ако ти не го позволяваш. А го позволяваш, защото не си наясно със себе си. Колкото има унижени жени, толкова има и унижени от женищата си мъже. Наистина има едно уродливо разминаване на природните роли. Мъжете по-слаби, а жените грозно мъжкаранстващи. За мъжката все по-разпространена слабост голяма роля играе сексуалното свръхраздухване, което директно влияе на мъжката воля/ психична сила. Но зад женската грозновата мъжкаранственост стои феминизмът. Имал е мястото си преди сто години. Има и сега в арабските страни например. Но не и тук или на запад. Започнал е като нужен противополюс на вековното мъжко потисничество над жената и е имал мястото си. Сега обаче се е превърнал в една много противна тенденция за женско огрубяване и загуба на женствеността в следването на типично мъжки модели от жените. Типичен пример са американките (е, не всички, разбира се, но като цялостна тенденция, да) - един нормален мъж от изтока или дори България просто се отвращава от тоталната им загуба на женственост поради криворазбрана еманципация. Същите са и канадките... Затова твърдя, че за жената например е много по-нормално да изпълнява по-голяма част от домакинските задължения, да се грижи за децата, готви и т.н. - защото самата и предполагаема по-висока женствена пасивност (в добрия и нормален естветсвен смисъл) би я карало да и харесва да бъде душата на дома. Мъжът на своя страна е естествено да работи извън дома повече и печели повече, да общува повече и се сблъсква с повече социални трудности. Това са дори биологично, биохимично и еволюционно нормални роли. Темата още в заглавието си предлага едно приемане по презумпция, че в България (хайде за нас си само да говорим) жените са унижени, а мъжете са темерути. Или поне, че това е силно разпространено положение. Разбира се, някои жени веднага ще се съгласят с това становище. Защо? Защото или носят някакво нараняване от мъж и пречупват цялостната картина през частния си поглед или защото са женомъже, тоест феминистки. Последните може би могат да бъдат отделени в някакъв отделен вид човеци, защото определено нямат много обща с женствеността, въпреки етимологията на думата феминизъм... Правено ли е социологично или психологично проучване за потвърждаване на така заявената без реално основание хипотеза? Моите наблюдения не потвърждават тези твърдения. разбира се, всичко е относително. Аз съм сигурен обаче, че българинът далеч по-рядко бие, тормози емоционално или потиска както и да е съпругите си. По-рядко например от западните нации, където зад икономическия просперитет стоят къде къде по-тежки от при нас социални и емоционални проблеми, при това масово разпространени. Не знам за западна Европа, но за щатите например, сто процента! Как би трябвало да бъдат нещата въобще? Със запада само ли да се сравняваме и той ли е най-точният еталон за социалност?

Станимир и Донка! Невероятни сте!

Мъжът ли? Какво беше това? Аааа, онова малко човече, дето трепери сервилно около съвременния феминизъм, мхммм...

Според мен недоверчивостта е плод на болката. Болка емоционална, морална, от противоречие с представите за правилно... Тази болка, водеща до недоверие прекъсва връзката с източника на вяра, обич, радост. Превръща се в недоверие в себе си, в живота, в хората. Понякога идва от тежки преживявания в по-късни години - травми. Много за това неверие спомага съвременната ни доста отдалечена от хармонията култура... Често недоверието се залага дълбоко, още в първите години, та дори в бременността. Има само един оптимален родителски стил, а поне пет нараняващи, които създават това базисно недоверие. Адлер, въз основа на наблюденияа си в терапията, приема, че именно това базисно недоверие е основния ни проблем...

Духовност в общуването Като махнем настрана духането, вятъра, духовата музика и инструменти, духовността в общуването вероятно се изразява в собственото общение с онази тиха музика, която идва от сърцето. Тиха и нежна музика, която го държи разтворено и го превръща в извор. Една вибрация, която преминава и се чувства като фино щастие. Другите наоколо обикновено опредлят тази тиха вибрация като емпатичност, състрадателност, духовност... Въобще, ветровита работа... "Ценна мисъл за деня: Е и се нарича чисто онова сърце, което не открива в себе си вече никакъв мирски помисъл, а е изцяло прилепено към Бога и е съчетано с Него така, че вече не си спомня нищо мирско, нито печално, нито радостно, а витае високо в съзерцание, като се възнася до третото небе, възхищава се в рая и вижда наследството от блага, обещани на светците - и така си представя после, доколкото това е възможно поради човешката немощ, и вечните блага. Ето кое е знамението за сърдечната чистота и верният признак, по който всеки може да определи мярата на своята чистота и да вижда в себе си като в огледало. (св. Симеон Нови Богослов)"

Мога да обичам някого, само като обичам Себе си...

Спомням си как преди време като отворихтази тема, доста съфорумци ми писаха на лични, за да ми кажат имената си. Сега не помня нито едно от тях. Наистина писането под ник много прилича на участието в група за анонимни алкохолици...

Мда, определено виждаш точно и обективно. Обичам те, сестро! Очаквам и азбуи да ми погали егото. То, милото, обича ...

-Колко готини феминистки са нужни за да се смени изгоряла крушка? - Това е подвеждащ въпрос - няма готини феминистки. Задача на всяка феминистка е да докаже, че те, женорята, са най-важните на този свят. За целта се използват няколко, да ги наречем пропагандни трикове. Първо се съобщава нещо очевидно, някаква истина, но само част от нея. Например: Да, ама жените раждат! Без жените сте за никъде! Вярно е, раждат, ама преди това ги оплождат. И колкото сме за никъде без жени, толкова сме за никъде и без мъже. После се вкарва в ход традиционния предразсъдък, че на мъжете им е слаб ангела: Да, ама жените са красиви! Вярно е, но за част от тях, при това само до определена възраст. Тук се игнорира очевидния факт, че и между мъжете има красавци. А сега чуйте това, то ми е любимото: Да, ама мъжете са мърльовци. Без жените гладни ще си умрете, в мизерия ще затънете, свине такива! Вярно, че с тези дейности се занимават предимно жени, но го правят поради липса на други смислени занимания. А и това не означава, че след като мъжете не го правят, то непременно не могат да го правят. Те и жените не пръцкат шумно, но дали изобщо не пръцкат? За да се преборим с феминистичната зараза на нас ни е нужно съвсем малко - плакат на красив, гол мъж, облечен с престилка (само с престилка). Навираме им го в носа и питаме: Такъв ли ме искаш? А сега, за да им натриете окончателно носовете, ви предлагам и няколко прости рецепти за вкусни манджи. Нека видят, че нещата могат да стават бързо и лесно, без да е нужно да се вика и после да се оправдаваме с "главоболие". Ха да видим кой е шефа, а? Стоянови рецепти за борба с феминистичните заблуди: Всичко това, което ще прочете тук, се приготвя за около половин час. Тук не броим предварителното сваряване на картофите (в една от рецептите). Няма да има точни мерки, защото всичко се прави на око и на вкус. Езикът на рецептите е умишлено разговорно-диалектен, за да се предаде максимална близост до евентуалния читател, както и да се избегне елитарния изказ на майстор-готвача (като например онзи пръдльо, дето е 1,50... абе по БТВ дето готви). Пица БрАшнуту съ фърга в иднъ гулямъ купъ. Пляскъми вътри кисилу мляку, ама аку нямъ можи и вудъ. Взимами сода каустик... таковъ беее, бикарбонат (дет гу пийм за кисилини и махмурлук) и рътвами една дозъ. Посли бърками с вилицътъ (можи и с шпатулътъ). Кат замязъ на разтвор за шпакловкъ - тутову йе! Взимами празну шише от биръ, шпакловкътъ я млатвами в тъвътъ и разточвъми. Ей, дъ ни забраа - тъвътъ я мажим с оливу и посли поръсвами брАшну. Кат разточим шпакловкатъ е лесну - взимами сирини, къшкавал, салам, маслини, гъби (аку има де), чушки, думати, лютиницъ (ама думашна... ама можи и купешка). Мажим всичку тува връз шпакловкътъ, бийм идин шут на тъвът във фурната и чаками петнайс минути. Посли йе готову! Салата (картофена) Картофите се варят докът се нацвъкат. Посли им съ маща кафявуту, дет съ бели. Взима съ идин млат и съ млати, докът станът на нищу! Кат станът на нищу им съ рътва: май... мъюнезъ (цялуту чуду, или квот е останълу), лук (ама не цялата глъвъ), зеленийки и тревуляци (тва магданоз, тва чубрица, тва квот има) И посли съ гледа кво ощи има в хладилника. Аку има мляку - дубре. Мириши съ и аку нийе развалену - ръгва съ и то в бъркоча. Да йе около два пръста, да ни йе повичи, щот шъ стани на чорбъ. Пак дзяпами кво има в хладилникъ. Кво има тук, бе да му ... маматъ? Аааа! Сиринье! Можи! Ръгва съ и то! Посли бръквами в пакетъ със султа и взимами две големи щипки (между палицъ и пукъзалицъ). Кат ръгним и султа - гутоу! Посли саму бърками с вилицъта, ама можи и с отверткъ, и тва е! Жина! Дай ся бира! Омлет с картофи (май няма друго име) Бръквами в турбътъ и вадим един гулям къртоф. Белим го внимателну, да остани повече от негу. Кат гу убелим гу режим на филии (да мяза на пържини къртофи, дет ги праат по кръчмити). Пържим гу с оливу. Кат ни хареса как изглежда - фъргами яйца (три броя) в тиганя. Ама първу сме ги разбили, та да стани нещу кат жълта помия. Те таз помия фъргами смелу и безотгуворну в тиганя. Палим цигара и кат я допушим - готову йе! Ръсим със соль, ама можи и с магданозец... Аку съ ви малки чиниити - сгъвъти кръглото от яйца и картофи в тиганя на две. То заприличва на полукръг. Тогава влиза в чинията. Ама аку ви е многу малка - сгъвати още веднъж. Тва е! Посли пак! Източник .............................. Аз пък в Българийката именно на жените се радвам! Хем хубави, хем си знаят мястото! Има си някои биологично предопределени роли, оттам и социални роли. Това германките или американките освен по половите им органи по друго човек трудно би се досетил , че са жени... Ни походка, ни стил на обличане, ни маниер на женственост, ни женска мекота и сърдечност.Все бизнес дами с повече тестостерон от мъжете си. Ум да ти зайде... Вярно, че в България все още се среща ориенталският модел семейство. А кой е казал, че този модел е лош, стига мъжът да обича половинката си и да има обич? Честно, става едно залитане към някаква грозна безогледна феминизация, която заедно с нужното изхвърляне на потисничеството изхвърля и самата женска натура! Да, доста бай-ганьовщина има в Б-я и мъжете често са по-грубички. Но, каквито мъжете, такива и жените. Тези мъже жени ги раждат и възпитават! Според мен въпросът е не дали мъжете са груби, нито дали източния или западен семеен модел е по-добър (то западният въобще модел ли е?), но е в културата на нацията ни! Не само на мъжете, но точно толкова и на жените! Има много хляб в нас българите, но и здраво облагородяване ние нужно!

Неее,никога не мога да се съглася,че всичко което ти се случва е за твое добро!Какво му е доброто ако имаш неизлечимо заболяване???Или съпруга ти те мами,или не успяваш да се реализираш въпреки всичките си усилия???Или ,недай Боже,всичкото това накуп.Или за пред другите всичко може да е наред,но душата ти е болна и си постоянно нещастен?!Единственото,което ти остава тогава е да се примириш и да се надяваш да спре да ти пука!Да се молиш да станеш безчувствен. Искрено се надявам,че вашата Надежда е по-силна от моето отчаяние и ,че няма да ви повлияя да спрете да се надявате. Дано вашата Надежда да е заразна Хубавото да имаш не-излечимо заболяване е, че те подтиква към излекуване на не-то пред лечението си! Понякога наистина няма лечение - още по-добре. Но нима животът се ограничава само до плоската сетивна реалност, в която сме? Погледнато от ткъв ъгъл, целият живот би бил безсмислен, защото така или иначе е обречен...на смърт. А дали умирането е прекъсване или почване на живота, това е въпрос! Разбира се, че се чувстваме понякога празни! Аз поне да! Но знам какво ми поражда тази празнина, кои ми мисловни, емоционални и поведенчески модели ме водят до нея. Знам кога и как са ми програмирани и как да ги трансформирам. Знам, че празнотата идва да ми каже нещо, да ми нашепне как да бъда щастлив, да ме тласне към щастието! И го прави! Зависи в какво се надяваш! Ако е в преходното, във външното, нямаш шанс на повторяем в продължителен план успех! Все някога човекът до теб ще се държи по различен от желаното от теб начин. Все някога нещо лошо ще се случи, в което ще фиксираш вниманието си - именно защото в преходността винаги има мъничко радост, която неизменно е слдвана от точно толкова мъка. А и фиксирането в преходното само по себе си представлява избор на негативна гледна точка. Като казваме (Донка, Станимир и т.н.), че винаги има надежда, става дума за свързване с вечното и непреходното. Не с вечното някъде там си, еди си къде си, в някакво си там мистично пространство... Свързване с вечното тук и сега, в теб самата, в другия, зад маските му, вечното в самата вибрация на живота, във всеки един делничен ежедневен момент.

:thumbsup:

Здравейте! Благодаря, че споделяте! Ако сте с агорафобия от години, вероятно сте "закотвена" у дома. Разкажете повече за себе си като човек, за професията си, за родителите си, за живота си въобще и каквото ви хрумне. Просто споделете - ще ви олекне!

Супер интересно е това, което пишеш! Извинявай, ако съм ти прозвучал по-рязко. Просто призовах за взаимно разбиране, толерантност към различните ни мнения, приятелско и братско отношение един към друг и добър тон и вибрация! Това важи и за мен, разбира се! Наистина, като изчистим негативното обуславяне на суеверия около думичката хипноза, оказва се, че тя е нещо много ежедневно. Всяко състояние на замечтаност си е автохипноза. Всяко събуждане или преди заспиване състояние си е хипнотично. Мисля, че официално се наричат хипнапомпно и хипнагогно състояния. Смешни думички! Аз примерно практически винаги като гледам интересен филм, потъвам много дълбоко в съпреживяването му - при което дори се изолирам от околната реалност, не чувам като ми говорят и т.н. Ако изчистим думичката хипноза от многото прилепени към нея магически атрибуции и мислене, се оказва, че е еждневие за всички ни. И не само, че няма нищо страшно в нея, но си е състояние на различно съзнание - разширено съзнание. Второто внимание, както пише Кастанеда. Да, в хипнозата има много радост и щастие, идващи от откъсването от този тежък и далечен от реалността свят. Но радост, която идва от приближаване към Себе си и по-голяма будност, не и от приспиване. Има някои хипнотерапевти, които целят приспиване и твърдят, че когато това стане, те контактуват директно с подсъзнанието на човека. Моят опит и разбирания обаче са други. Моето разбиране за хипнозата е като състояние на повишено съзнание, будно сънуване!

Привет отново! Иване, радвам се, че отново общуваме - наистина и от сърце! Честно да ти кажа, колкото и да би ми се радвало егото да имам силата на подобен "силен" манипулатор, я нямам. Напротив, като работя понякога сам се хипнотизирам или пациентът ме хипнотизира. Което звучи смешно, но при мен са тази луна в риби е така . Е, ползвам го това собствено потъване, през което долавям и най-фините знаци, емоции и послания на пациента. Но, това за силния манипулатор: ще му се на егото ми, ама не би. Учил съм и уча хипноза от най-добрите в Б-я и честно да ти кажа, никой от тях не е седнал да манипулира, за да задоволява тийнейджърски его прищевки. До един са все супер сърцати и разтворени за духовното хора. И някак си вътрешно мъдри. Възможно е да има манипулатори, но ги има навсякъде - и в бизнеса и в политиката и във всяка една фирма. Точно при хипнотерапията няма никаво манипулиране, защото съзнанието на човека е по-будно отвсякъде а терапевтът само умело асистира стъпките на промяната му! Именно това бъркане на магията с хипнозата, както и собствените несъзнавани страхове са в основата за много заблуди около тази действена и много ключова психотерапевтична практика! За мамба чародейките - със сигурност ползват елементи на хипноза/ сугестия. Както и която и да е магия! Това обаче не приравнява хипнозата до магията. Това е все едно да кажеш: "Всички делфини са бозайници. Следователно всички бозайници са делфини." Тоест преведено би било: "Магията си служи с хипноза. Следователно всяка хипноза е магия." Разбираш ли - това е логическа грешка в информационния процес, непозволено обръщане! Относно проникването на съзнанието навътре и известната загуба на чувствителността на тялото: това е феномен както на хипнозата, така и на медитацията. Аз съм го изпитвал за пръв път още преди много години, когато давах нощни караули в казармата в Нови Пазар и изпадах в едно много особено медитативно състояние, преплитане между съня и будноста. При това прав и в движение. А после и в медитацията. Това е пратяхара от аштанга йога. И е нещо много простичко, естествено, постижимо от всеки и нужно за насочване на ума навътре, зад сетивността на тялото. При това няма никака загуба на контрола. Съзнанието е будно, но просто е насочено навътре. Ако желае човекът, може веднага да се раздвижи. Аз примерно и от най-дълбокото състояние на мига мога да стана и се движа - просто защото се преливат нещата и се пренасят тези практики не само в специално време, но и в ежедневието след няколко години практика. И няма никаква философия кой знае каква в това, но е просто практика, тренинг. И не само че не е страшно, но е разширяване на съзнанието. Един пример за това оттегляне на сетивата навътре: току що приключих една 2.5 часова сесия с човек с панически атаки. Използвах техника от НЛП за десензитизация и рефрейминг със закотвяне в положителното състояние с телесна котва, което трансформира тревожността, разтваря я. В началото умишлено предизвиках телесни симптоми в човека, с което просто го хвърлих право в състоянието, от което принципно бяга. Позволих си го, защото вече сме имали няколко сесии и сме практикували новото отношение на приемане и "гмуркане" в страха, което го разтваря. Тоест предизвиках т.н. наводняване, един по-силен вариант на десензитизацията. Започнах малко с главата надолу. Човекът след това обаче потъна много дълбоко. След поредица от визуализации и закотвяния, сега той има дълбоко заложен в съзанието си начин за сублимиране. справяне със страха си. Тоест една ключова сесия от подобен род може да замени да речем три години психоанализа. Защот специално при паническите атаки далеч не винаги проблемът е именно в родителския стил, травми и т.н., а по-скоро е в собствената погрешна реакция на базово завишената тревожност. Завишена най-често по чисто биологични, генетични предиспозиции за това, повишена чувствителност на амигдалата и цялата нервна система. Рядко има и проблемно детство, травми и т.н. - тогава се включва аналитична и когнитивна работа. Тя е полезна. Но ключът е отново точно в хипнозата! Тя прониква в ядрото на проблема. Но - не ми се пише книга сега, а и може би не е разбираемо ако човек не е в тази материя, не знам. Поздрави и уважение: Орлин

Ами радвам се за вас, че имате някакви мнения за нещо си. Чудесно! Темата е за хипнозата обаче, а не за скромната ми личност. тя е всякаква, и хубава и лоша, и бяла и черна. И добър професионалист съм, и недобър -според много фактори. Уча се и не мисля да спирам да го правя -и от опита си и от постоянните обучения. Три - четири години опит са добра база, но тридесет четиридесет още по-добра! Затова пиша просто откровено, от сърце, но без излишни размисли на основата на фантазни вярвания. Аз пиша въз основа на няколко години опит в областта на хипнозата. Малко е, но все е нещо. Бихте ли споделили опита си и вие? Ако нямате такъв, пишете моля поне нещо конструктивно и по темата, в духа на форума! Благодаря за участието ви в темата, иван и мечо.

Възможно е да си прав, Иване, кой знае. Моето мнение е, че страхът от хипнозата иде от криво мислене, криво разбиране за нея. Аз я разбирам като асистирана медитация, като водено осъзнато сънуване! Пиша за нея, защото ме вълнува и я практикувам и най-последното, което ме интересува точно в този форум, е рекламата. В този форум приятното е, че се поддържа добрият тон. Приятното е и че има хора с подобни интереси и по-широко съзнание. Както казах, хипнозата няма нищо общо с насилствено бъркане в съзннието или подсъзнанието. Това вярване идва от параноични страхове, нищо повече. Има външно водене на собственото себепроникване, навътре в Себе си. Това, че някои свързват хипнозата с магическите си или религиозни инфантилни вярвания, се дължи на грешка на самите хора с такива вярвания и параноичното им прикрепяне към хипнозата. Тя е чисто научно проследим процес, със статистически измерими резултати. Има и духовно насочена хипноза, т.н. трансперсонална. Аз я практикувам и това, което осъзнавам е, че за да работи, терапевтът се превръща в нещо като проводник. Цялото помещение, ти самия, човекът срещу теб, се изпълват с една фина и нежна вибрация, с радост и свързаност с живта на цялото. Аз далеч не съм съвършен. Когато обаче правя такава водена медитация/ молитва, просто разтварям ума и сърцето си, личността ми кротва и се смирява. И тогава именно став въпросното свързване, вибрация и присъствие. Тук се получава едно прозиращо противоречие в думите ми: едновременно представям хипнозата като научна, н след малко и като духовна. Истината е, че тези противоположности не са в противоречие, но се съвместяват. И научна е, но и духовна. Както и всичко друго в този живот. За съжаление не много често имам пациенти, които да желаят трансперсонална работа - за жалост, защото въпросното присъствие е просто блажено и безкрайно мъдро. Далеч далеч по-мъдро от собствения ум и ръководство на терапевта - той е сам една жица за това присъствие. Тази жица си има и примесите на личностовите си кусури. Въпросът е те да са достатъчно малко, за да може провеждащият материал на собствената му душа и дух да са повече и по-дълбоко конкретизиран в материята на живота му. За да може през тях да пусне неща и сили, далеч надхвърлящи собствения му мозъчен капацитет. Не говоря за теории, за кабала, веди, библии и упанишади, но за жива практика. Защото теориите ни, и най-висшите такива научни и езотерични, са само сенки на реалните процеси. На една реалност, до която можеш да се допреш, но трудно да преведеш - защото можеш да преведеш само сянката и... Нейните думи са в сърцето, но не и в лингвистичните семантики! Както да е... Не можем обаче да твърдим, че за да рактикува даден психотерапевт хипнотерапия е нужно да е непременно и духовно търсещ. Нужно е при трансперсоналната хипнотерапия. Хипнозата обаче е и когнитивна, хипноанализ, хипнодрама и т.н. Аз обичам трансперсоналната рабоа и тя се преплита със самата ми личност и индивидуалност. Но правя хипноза на всякакви хора с всякакви разбирания. Не винаги духовни, а нерядко и изцяло материалистични. Това не пречи хипнозата да е действена обаче. Не толкова разбиранията на човека, но силното му въображение и чувствителността му го правят способенна осъзнато сънуване, водена медитация, хипноза. Ако взема тефтера си със записки, мога да напиша вече цяла книга с успешни случаи, с кейс стади. Защото ползвам хипноза от самото начало на практиката си. Просто я наричам хипноза от известно време (вместо водено въображение), но никога не съм се ограничавал само до рационалните методи. Хайде приятна събота! С пожелания за толерантна способност за влизане в чуждите обувки/ разбирания: Орлин

Че кой те води на хипноза или кое те кара да редиш бисерчета за хипноза при орлин? Мислиш ли, че мотивацията на този орлин за писане в този форум има нещо общо с това да кара някого при себе си или при друг някой на хипноза? Не се е случвало досега, а и принципно с познати, приятели ,роднини, че и съфорумци не работя! Пробвал съм, не е същото - намесват се елементи на лично отношение, на предсъзнавани взаимоотношенчески нагласи, които пречат. Така че, ако споделям понякога нещо тук, то е заради самото споделяне, мислене пишейки. Преди всичко заради това мислене, заради моя собствен вътрешен процес! А подозирам, че за някой може и да е интересно. някой може и да се дразни. Някой сигурно е неутрален. Просто си пиша някакви си глупости, пълни глупости. За да го правя не ми пречи нито знанието, което нямам, нито опита, който също нямам, нито ума, който също нямам. Като порасна някога, сигурно ще си гледам повече рахата, вместо да споделям по форумите. Но, явно съм още малък, Твърде малък и обикновен, та затова пиша понякога, като в дневник... Пиша от личната си емпирия обаче! Естествено, че човек може и сам. Сам обаче е поне няколко пъти по-трудно. Защото разделяш психиката си на наблюдател и наблюдавано и е нужен един поддържан контрол, който според практикуващите ограничава кръга на проникване в себе си, държи по-плитко и ства по-трудно. Но може и това е най-ценната опитност всъщност - именно сам да проникнеш в себе си! Хипнозата принципно е краткосрочна терапия - 6-12, максимум 24 сесии. Понякога една единствена - защото действа! Понякога човекът има нужда от леко побутване, от ръка. Понякога се е заплел в насмолените възли на когнициите си се дави в подводните страхове на подсъзнанието си. и има нужда да сънува осъзнато с помощта на друг човек, който да му помогне в разплитането на психичните му възли. Става дума за невротичните разстройства. С това работи хипнотерапията. Аз принципно отказвам на хора, които искат хипноза просто от любопитство. Приемам само когато боли, а далеч не всеки има насоченост към разширяване на съзнанието, както участниците на този форум и далеч не всеки дори си има представа за такова разширяване! з съм съгласен, че пишещите тук нямат нужда от хипноза - нали са с широки съзнания. Аз никого и не подтиквам към такава. просто споделям. Може ли да го правя понякога? Ако не може, ще ви кажа чао с пожеланието да бъдете здрави! орлин, обикновен човек

Днес ми се случи нещо много показателно за разминаванията между очакванията за хипнозата, дълбоко сугестирани от медиите и окултните изкривявания и хипнозата, такава, каквато е - без захарни бонбони и магически декорации! Клиентка, с която нещата се развиват добре, има чудесно подобрение и с която работя основно с хипноза по нейна първоначална заявка, ме пита днес: "ама кога ще правим хипноза?" и това при положение, че вече поне пет сесии е била в средна до дълбока хипноза, индуцирана по един или друг начин. Разкрила е множество спомени, които са изплували при регресията, осъзнала е голяма част от подсъзнателните си вярвания и защити, почувствала се е с пъти по-добре. Неколкократно е била в състояние на хипотаксия (пратяхара), та до дълбок транс. И ме пита кога ще правим хипноза. Аз чак не разбрах какво иска да каже жената... Аз често преди хипнозата казвам "Хайде сега да направим една визуализация/ медитация/ релаксация/ упражнение!". Но някакси си мисля, че човекът сам се досеща, че правим именно хипноза. Но явно не е така. Именно поради филмите и окултните схващания за виждане на розови слончета... В хипноза тази жена, а и повечето други, преживяват силно натежаване на тялото до приятна загуба на контакта с него, т.н. хипотаксия (пратяхара от йога), средно дълбока хипноза. усещат сякаш тялото, ръцете и т.н. се губят или потъват навътре в креслото, чувстват затопляне и боцкания в различни части от тялото. Аз понеже знам това и къде се получават, допълнително утилизирам тези преживявания за задълбочаване на хипнозата. преживява се едно плаване на съзнанието, сякаш е до, извън или над тялото. Това разбира се, се обяснява чисто научно със субективното усещане на самопсъзнанието при откъсване на сетивата от тялото. Преживява се откъсване от контролирането, от онова чувство за "нащрек", което е така характерно за тревожните разстройства. Тов аоткъсване е като граница, бариера, която ако човекът премине въпреки липсата си на навик да го прави, хипнозата се задълбочава още повече и досегът до подсъзнанието се разтваря още по-дълбоко. Но оттам и директното заставане срещу себе си - нещо, на което не всеки е готов. Затова при някои се случва когато именно почнат да политат навътре, да "щръкнат", както го наричам, да се върнат обратно. Но повечето продължават. Или след "щръкването", ококорването с моя помощ си позволяват да потънат отново, този път още по-дълбоко. Имам клиентка например, която само като чуе думата хипноза и се разтреперва - защото благодарение на форумни небивалици ( и филми и т.н.), идващи от смукане на пръстите и невежество и никакъв личен опит, е обусловила негативно тази думичка. Същата дама обаче е фен на медитацията, ходи на йога и обича да практикуваме медитация. Медитацията обаче включва визуализации включва релаксация, включва практически всички неврологични корелати и методологични процедури, аналогични, идентични с тези при хипнозата. Та, когато правим медитация, потъваме дълбоко и сме спокойни. Аз разбира се, резонирам с разбиранията на жената и подбирам трансперсонално насочени визуализации. Пиша това, защото около хипнозата се носят едни весели воали от мистичен страх, който обаче иде единствено от магическите когнитивни изкривявания и няма никакви актуални основания! ........................ Хипнозата обаче не е панацея! От опита си виждам, че при някой тя работи почти като вълшебство. При втори също работи, но по-малко, а при трети няма никакво потъване и разликата от нормален терапевтичен процес е само в затварянето на очите. Някой потъва много лесно в транс, бързо и дълбоко и търсената терапевтична промяна се случва за броени сесии, та дори от първия път. Имам вече десетки случаи на много бързи и трайни резултати - буквално за една-три, рядко 6 сесии. Това са клиентите мечта за хипнотерапевта . При това тази способност за навлизане в транса е трудно предсказуема. Има някои фактори, които са важни: способността за ярко и живо въображение, екстраверсията и доброто интелектуално ниво например. тези трите в съчетание е много вероятно да сформират качеството хипнабилност. Но има и изключения, при това немалко. Аз все повече се влюбвам в хипнозата като метод, все повече осъзнавам терапевтичния и потенциал и ключовата и сърцевинна роля в интегралния терапевтичен процес. Клиентите с висока хипнабилност споделят, че минутите в хипноза са буквално най-щастливите в живота им и ги сравняват например с оргазма, с един емоционален екстаз, спокойна дълбинна радост и мир. Искам пак да подчертая, че клиентът е винаги в контрол и може във всеки един миг да излезе от състоянието, осъзнава всичко и е буден. Буден, но в съня. Будно сънуване, осъзнато сънуване. няма такова нещо, че терапевтът може да имплантира нещо нежелано - писал съм в по-горни постинги - макар и с изненада да установявах как след постингите ми информацията, идваща от опита ми, бива тотално пречупвана през всякакви изкривени филтри. Както и да е. Искам само да кажа, че способността за проникване в хипноза, осъзнат сън е само предимство! Аз например не съм много добър в това. Ходил съм на хипноза доста пъти, при най-добрите. Но понеже съм интравертен и от доста време практикувам съзерцание, не преживявам нищо ново от собствената си практика, съответно ефектът е по-малък. Имам клиенти, за които хипнозата като метод е абсолютно неприложима. Това са най-често центрираните в логичния ум, левохемисферни хора. Има такива и мъже и жени. Ако човекът е до голяма степен сухо рационално центриран, не само като разбирания, но по-скоро като личностова характеристика, просто не умее да следва емоционално насочената, по-интуитивна и образна насока на хипнозата. Което е по-скоро недостатък според мен. С такива хора работя преди всичко рационално аналитично, с ролеви игри и т.н. Но това слага един нисък таван на работата и силно я ограничава. Наистина е удоволствие обаче да се работи с хора, при които потъването в себе си, обръщането на погледа навътре се получава лесно. Оня ден имах поредна сесия с млад мъж, който има известни притеснения. Понеже закъсня много, имахме само петнадесетина минути време. За това време успяхме да направим бързо индуциране и изпадане в транс, чудесна фокусирана към решаване на проблема му работа, да свържем позитивното преживяване с телесна котва, която той да задейства в събитието, което го притесняваше в следващия ден и да излезем обратно. За петнадесет минути! Както и да е, стана дълго. Чао!

Нирвана е Самсара и Самсара е Нирвана ! Да раждаш и да отглеждаш, Да създаваш, но да не присвояваш, Да действаш, без да бъдеш самонадеян, Да управляваш, но да не подчиняваш - Това се нарича най - дълбока Добродетел. (Лао Дзъ) Духовното се гради и проявява в светското. Светското се гради и проявява в духовното ! ... Разбира се, върху горните мисли могат да се изпишат томове... Но сърцето знае и без думите!

Ами, има го в линка от по-горе. Но ето го и тук: Частен кабинет vesnedel4eva@abv.bg Гр. Бургас, ул. “Иван Шишман”№ 20, ет.2 Телефон за предварително записване: 0888 44 34 91 Психолог психотерапевт е и ви я препоръчвам. Контактувам с нея и знам, че е добра!

Нещо все по-малко доверие имам в ясновидството. Някъде тук във форума прочетох (май мнение на психотроник), че учен е изследвал Ванга и не е намерил статистически значима корелация между прогнозите й и действителните събития. Какво ли да кажем за 150 години изследвания в парапсихологията и психотрониката, безспирно стигащи до задънена улица. Затова имам все по-голямо доверие на здравия разум! В същото време обаче нещо в мен знае, че познанието е безгранично и че твърде малко знаем за Себе си! Това, което обаче засега масово се нарича ясновидство, обикновено е смесица от паметови изкривявания, самоизпълняващи се пророчества, отговор на очакване и фанатична вяра, нагласяване на хипотези, така че да паснат на очакванията, нерядко шарлатанство, проективна идентификация и т.н. Засега дорималкото парапсихологични експерименти с коефицент на корелация под 0.05 в полза потвърждаване на хипотезата за ясновидство могат да бъдат съвсем ясно обяснени с резултатите на обикновената статистика и логични разумни обяснения - ако си позволим безпристрастно лишаване о фанатичната вяра и нагаждането на резултатите към вярването, вложено в хипотезата ни, разбира се! Това е дълга тема и има цели книги по въпроса! Имам една такава, старичка, български превод, но много добър превод, в която когнитивната наука просто обезкостява цялата парапсихологична теза. При това изцяло непредубедено и безпристрастно! Горното обаче не означава, че не вярвам в ясновидството. Означава, че отсявам зърното от плявата и че зърното е доста малко, а плявата повечко!

И асцендентът ми е в козирог, но има един пълен съвпад там с венера, която смекчава нещата! Поне видимо ...

Ето по темата: "Няма такова нещо алтруизъм!". Според мен безкористността при алтруизма се дължи на отказ от получаване на възвръщане на даденото от същото ниво, но получаване на възвръщане от по-високо ниво. Но получаване също има! Както и да е - може би една тема за алтруизма ще е добре дошла!

Да, роден съм под щастлива звезда/ планета! Най-щастливата! Сатурн! Слънце в козирог в единадесети дом, в квадрат с плутон в осми и квадрат с луна във втори. Имаше една източна поговорка, нещо от сорта на: "Лесният хороскоп е проклятие!"