Орлин Баев

Казали сте повечето! Ако има скандали, ако има насилие и смут, ако има безлюбие и болка само в отношенията, по-добрият вариант разбира се, че е развод. Аз не знам какви са тези изследвания, за които говориш Мона. И доколко са потвърдени и реплицирани за постигане на безпристрастни данни обаче! Моите скромни наблюдения от директен допир с доста жени в тридесетте, че и вчетиридесетте с подобен житейски избор говорят за следното. На характерово ниво виждам свръх високи норми, свръхвдигната летва както към себе си, така и към "мъжът", перфекционизъм, свръхкритичност към себе си и другия. Или пък размити граници, липса на способност за вместване в семейните стандарти и морал, прекалена импулсивност и неспособност за следване на цели. Вторият вариант е по-рядък от първия. и при двата типа наблюдавам едни доста мъжки момичета, които на съзнателно ниво искат мъжът да е супермен, но извън спорадична връзка с такъв, не могат да изтраят такъв мъжествен мъж по-близко до себе си, не могат да проявят нормалната женска разтвореност, такт и чаровна пасивност, чрез която тънко да го водят - не го могат, прекалено мъжки момичета са. Ако имат мъж до себе си, той е в женсклата роля, по-пасивен и плах - това всъщност задопволява напълно характерите им, макар че не спират да го обявават за мухльо и неудачник. Зад тези характерови черти, в подсъзнанието на подобни жени могат да се открият дълбоко заровени страхове- вярвания за изоставяне, отхвърляне и лишаване... Аз определено съм за едно хармонично семейство, в което мъжът си е в мъжката, а жената в женската роля. Понякога ролите са обърнати и пак има хармония - напоследък това обръщане е масово. Не съм сигурен обаче, че майката може да даде на детето си нужния мъжки пример, колкото и мъжко момиче да е - мъжкия модел, който то да интернализира.

Както и повечето от пишещите във форума, и аз съм твърде чувствителен към отношението към животните. Напоследък лошото отношение към животните ме ранява повече от това към хората. Преди време такава позиция ми се виждаше странна. Работех за една англичанка в скалистите планини, жена с доста милиони, която беше дарила и продължаваше да дарява огромна част от тях за спасяването на птиците, боровете и въобще животинския свят. Струваше ми се странно. птиците там измират поради киселинните дъждове, идващи от "любимия" на канада съсед, щатите. канадците между другото масово ненавиждат американците. Нямат много общо в характерите си като цяло, макар че имат общи вериги супемаркети, автобусни линии и език... Щатците вземат водата, нефта, енергията, учените и въобще каквото си поискат от канадците и всеки канадец знае, че ако това не се позволява, канадските провинции бързичко ще станат американски щати... Но, отклонявам се. Тази жена даряваше огромна част от парите си за природата. не беше никак идеална като човек - блади проклета английска лейди беше с много опърничав нрав. Но при вида на убито или наранено животно се разплакваше като дете. Тогава четях агни йога, "живата етика' - лейди Елена Рьорих твърдеше, че животните дори не бива да се гледат като домашни любимци, че хората са приоритет, поддържаше едно много студено отношение към по-малките, но много по-чисти и свързани с цялото наши братя. И аз го бях попил. Работодателката ми, въпреки всичките си милиони, всеки ден работеше на няколко полета, всяко по доста акри - органик агрикалчър, разбира се. Аз заедно с нея вадех цвекло, моркови, картофи, покривах посевите със специални огромни с декари платнища, за да не измръзват и т.н. и т.н. Никой българин, който не е живял в такава област от глобуса, си няма идея какво е богат див живот. Над нас летяха белоглави и скалисти орли - на няколко само метра над главите ни. Имаше и едни подобни на орли рибояди, много големи птици. Ежечасно пред очите ни минаваха стада сърни и сръндаци, единични или по няколко големи елени и лосове. Муфлоните и дивите кози пък са наброй колкото са тук врабчетата. Има няколко вида мечки, които са в изобилие - гризли, кафяви, черни. На север има и бели, но аз бях на юг. За двете си години в този район съм се разминавал буквално на метри с черни мечки - те са по-малки, не повече от триста четириститин килограма, за разлика от по-големите кафяви и гризли. Самите мечки просто проръмжаваха и заобикаляха - знаеха що за проклето животно е човекът... Сега споделям визията на тогавашната си работодателка. С годините започвам да осъзнавам онази по-дълбока връзка с цялото, с вселената, която всяко животинче има естествено. И тя не зависи от логиката, която те също имат, но само в по-малка степен. Логиката, ако завземе сърцето, дори блокира тази връзка. Това е и причината за масовото бездушие на човечеството сега - че издига логиката в култ, вместо да я ползва единствено като инструмент. Оттам тръгва цялото отдалечаване от вътрешната ни природа и закачане единствено за базисните ни нагони. и се превръщаме в чудовища - в снабдени с интелект зверове. С интелект, но лишени от душената връзка с цялостта, която всяко животинче има! оттам и цялото ни подивяване, което наблюдавам. технологиите са нещо чудесно, те са неутрални инструменти. В никакъв случай обаче не са показател за човещина и напредък. Просто са плод на бинарната логика, нищо повече. Човещината обаче е далеч над тази логика - и ако се загуби връзката с нея, остава единствено студения механичен егоистичен ум и нагоните. нагоните за оцеляване на всяка цена, за безогледно постигане на ниски егоистични цели, за агресия и грубо сурово несублимирано удоволствие. Та - всичко тръгва от психиката ни! като сравня б-я и скалистите планини по природа - българия е една пустиня. разбира се, не е , но на фона на тамошното изобилие, това сравнение ми изниква. А пустинята ни идва от българщината ни. Къде са ни животните, стадата ни с елени и диви свине, ятата орли и хилядите мечки? Убити са, изядени са! подобно е положението във всички държави от третия и четвъртия свят. А това е ... диаболично. Понякога си мечтая тази планета да олекне от всичкия си този безполезен 8 000 000 000 - ов товар. И хиляда човеци стигат, стига да са свързани с пулса на вселената. Сега, психичната, а оттам и икономическа и социална атмосфера и системи на планетата ни просто "ухаят" на сяра, метафорично казано! наистина по отношение на животните, тези по-съзнателни от много от нас същества, положението в такива държавички като нашата е тежко. разчитат единствено на хората с добро сърце! такива слава богу има достатъчно. Им и от другите - има ги извергите ловци например. Едва ли държавата ще направи нещо обаче. Тя науката и изкуството игнорира, че какво да си говорим... Та, оставаме ние. Радвам се, че има организации, като "четири лапи". Аз засега просто лично се намесвам като видя насилие към животно - това мога засега, за това ми стигат силите и времето.

На гарата в София вече доста време има снимки от Рила! Има шест големи плаката със снимки на Учителя и планината над билетните гишета. А над пейките в чакалнята има няколко десетки доста големи двустранни плакати със снимки от планината. Както невероятни пейзажи, така и апел срещу лифта, за ходенето пеша в Рила, за чистотата! Радост е да се види това! И гордост!

Ами вярвам! Вярвам, че ще срещна истински сензитиви, отвъд чистите психомеханизми и търговията с предразсъдъците. Що са били жени повечето ли - знаеш защо. Защото жените естествено са по-близо до интуицията си, до сублиминалната масирана бърза обработка на информацията. Аз не съм и сигурен, че ясновидтсвото е единствено различно зрение на физическите очи. Някога бях чел при Ледбитър за разликата между ясновидството, което идва от по-фината перцепция на физическите органи, жлези и т.н. и духовното, енергетично ясновидство. Първото го може всеки пес и коте. Второто обаче си е сериозна работа по акордиране на собствената цялостна личност към ритъма на космоса. За виждането на миналото - ами не, колкото за бъдещето, толкова и за миналото са "виждали". п.п: благодаря за "млад човек"

Опитвал съм с години. В смисъл, че в течение на десетина години имах добра приятелка ясновидка. До преди 2-3 години съм ходил при т.н. видки, при десетина поне. И сега се чудя на акъла си тогава ... Това, което действително се случва, в случай, че и видката си вярва, а не е просто меркантилен паривземец, е че тя/ той пуска интуицията си. Тази му интуиция обаче е солидно вплетена с много сериозна доза суеверия, кривомислие, предразсъдъци, фантазми, често и налудности. Та, така поставяйки се в позицията на видец, човекът самоизпълнява пророчеството си, че трябва да види нещо. Съответно интуицията му, която вече е тренирана към разтваряне, действително ражда една смесица от предразсъдните конструкции на видеца и догадките му за човека пред него на базата на съвсем нормална перцепция, френологични познания, език на тялото, изражение, кожа, поглед, излъчване, малко психология и инфото, което човекът вече е дал за себе си. Получава се хубава ясновидска каша, която минава за "акашови записки" или висшевиждане. На видки ходят хора, които буквално плачат да бъдат сугестирани, хора с магическо мислене и нерядко с пси-симптоматика. Когато видецът изкаже получения си от сублиминалната обработка на инфото за човека (което всеки тренирал интуицията си го може) и собствените си разбирания продукт, той задава програма. Потърсилият го човек, понеже вярва в получените данни, е разтворен за тях и ги залага в ума си, съответно несъзнавано започва да се стреми да изпълни прогнозата - на принципа на самоизпълняващата се прогноза (пророчество). При доста хора от контингента на търсещите подобни услуги това е работещият механизъм - и често заложената програма действително се изпълнява, тъй като човекът несъзнавано нагажда ума и действията си така, че тя да се случва. Не на всички действа обаче този механизъм. Аз дори и в най-окултно фанатичните си години си имах един здрав скептичен филтър, който не допускаше подобно сугестиране. Та, вярвал съм и все още вярвам в ясновидството - то обаче е наистина рядък феномен! Когато не се случи прогнозата, видецът винаги може да каже, че свободната воля на човека или семейството му, или звездите или божията воля е променила събитията.

Аз съм ходил преди време. Никога и за нищо в каквато и да е степен никой не ми е познавал каквото и да е! По същия начин не ми действа хомеопатията, както и проникване за по-дълго време в енергията ми, например рейки и пр. Отворен съм, но нещо в мен бързо вади, трансформира и изхвърля всичко. Освен ако не го задържи сърцето ми. По същия начин в работата ми ми стига едно наплискване и съм чист от енергията на човека - поне най-често и при нормален брой и часове работа. За друг обаче ясновидството може да действа. Аз лично повече разчитам на прозирането на психомеханизмите, които всъщност определят съдбата - поне главните и параметри.

Благодаря ти, Мечолари! Никога не съм се съмнявал повече от нужната здрава научна скептика. А нея я имам от скоро и честно казано, представлява едни здрави "крака" за ясно стъпване в тази конкретна реалност. Не мисля, че здравият логичен разум е връх на познанието, за разлика от колегите си. Има и здраво интуиране, и здрава перцепция на енергията. Има и сърдечен разум, който е едно директнознание и връзка, които са дори отвъд интуицията. Това преживявам ежедневно. А научната скептика - тя ни помага да общуваме дори в този момент - този здрав разум е създал компютрите ни например, на които сега четем и пишем. Научната скептика е своего рода ясно виждане на това конкретно ниво на живота, в което живеем и се учим сега. Затова е важна. основен играч в полето на разума е в това жизнено поле. Има и други играчи, както споменах по-горе. Но, старата поговорка си важи с пълна сила: "Главата на небето, краката на земята!". Или "Сърдечната и недуална когниция в единството на битието, но диамантената логика в този физически свят!". Без сърдечната когниция ставаме дървени скептици. Без здравия разум обаче ставаме къщи с основи на пясъци, хвърчила без въженце. Докато сме тук, имаме нужда от здравата скала на логиката - именно за да съумеем да извисим интуицията и директното сърдечнознание още по-високо, без да губим връзка с този свят и неговите закони! Аз не съм дървен учен, не мога и да стана, сърцето ми не дава. Но, оценявам научния подход като едната страна на монетата - толкова нужна, колкото и другата страна. Той също е едно ясно виждане на своето си ниво. А отвъд каквото и да е ясновидство, има едно сърдечновидство, което вижда най-добре!

Ето Максим знае как е в Германия. Повечето от нас са живели в социални и икономически напреднали държави. Те не са по-богати на ресурси, нито на ум, нито на духовност от нас (макар че кои сме ние българите, при разтящата ромска и турска популация...). Разликата е в ползването на ума. В способността за социалност, общност, дисциплина, взаимно уважение, взаимопомощ, ред. Колко века немците или швейцарците или французите или англичаните обаче са били под робство? Самата ни генна памет носи мноого страх, тъга, оловото на болката, които се проявяват в характерови защитни маски на грубост, вълкоединаческа оцеляваща антиколективност, дистанция, агресия или тъжно мълчаливо отдръпване и "гълтане". Имам чувството, че да се родиш българин си е присъда, изискваща нееднагодишна психоанализа... Защото зад цялото това 750год. раняване, живеещо в гените ни, носим и много дълбока душа, жертвеност и смелост, които обаче са позатиснати, като диаманти в скалите и калта. Мона, благодаря ти за брилянтния ти критичен и остър ум!

Кристиян, чета постингите ти с вдъхновение - благодаря ти! Имаш такава смела визия и честно директен подход. Пък и щипките хумор са супер добавка! Аз също мисля, че творчеството в по-висшите му прояви е най-човешкото в нас! По-нисшето го може и съвремения изкуствен интелект, но се съмнявам той да може да достигне... вдъхновението. Защото е от друга дименсия!

"Имало едно време един велик ясновидец, водач на школа, с голям кръг от ученици и почитатели. Един ученик на този учител чакал жена му да роди всеки момент. Отишъл при учителя си, паднал по очи пред него и го помолил от все сърце: "О, велики пророк, господарю на моята душа, учителю на ума ми, слънце за духа ми, моля те помоли се, за да роди жена ми момче - наследник! Ясновидецът казал: - Мхм, иди донеси десетина дини, топъл хляб и сирене, за да можем заедно с учениците ми да бъдем доволни и ще се помолим за теб! Ученикът сторил казаното. Когато приключили с хапването, всички заедно се помолили за раждането на жената и гуруджи казал: - Ето, ти ще имаш умен и смел син и след десет години той ще се присъеднини към нашето учение! Човекът зарадван се върнал у дома си с благоволението на бога, достигнало до него през духа на учителя му. На следващия ден жена му родила, но, за негов ужас, детето било момиче, при това крайно грозно. А какво по-голямо нещастие за една жена от грозотата? Бащата отчаян отишъл при гуруджи, проснал се пред него и изплакал: - Учителю, ти ми обеща, че ще имам син, но се роди момиче, но това не е всичко. То е неимоверно грозно. Може би молитвата ти не бе чута, а ясновидството ти да не е било вярно?. учителят погладил дългата си прошарена брада, почесал се по главата, тъй като там нейде в изтока, където се развива действието, нямало топлофикация с 24/7/365 топла вода и рекъл мъдро и авторитетно: - Стани, ти невернико! Когато ти казах, че ще имаш момче, имах впредвид, че ще имаш именно дъщеря, но тя ще бъде толкова умна, че ще ти донесе повече радост и от син и не след дълго ще стане прочут учен!. Бедният послушник-мирянин благодарил за мъдростта на ясната визия на пророка, а учениците наоколо възхвалили ясновидството му. Не се минала и година обаче и детето умряло! Бащата отишъл пак при гуруджи и с прилепени молитвено ръце към челото си и смирен пклон се доближил до лотосовите му нозе и с предан глас го попитал: - учителю, ти видя ясно, че дъщеря ми ще стане велик учен, но господ си я прибра. Може би виждането ти да не е било точно?. - О, скържаводушни, защо предизвикваш божия гняв? Аз ти казах, че дъщеря ти ще ти донесе повече радост и от момче и ще те сроди с науката. Ето, ако беше оживяла, ти щеше да станеш за смах с такава грозна щерка, при това сух учен! Сега, като си я е прибрал господ, ти си свободен от този товар, можеш да общуваш директно с божия син в молитвите си и така да станеш истински сърдечен учен! Нима не разбираш мъдростта на ясновиждащото ми пророчество?. Ученикът се замислил, умът му се просветлил пред огъня на ясното виждане на гуруджи и си отишъл доволен! Учениците, които били заобиколили учителя си, радостно се възторгнали пред ясната му виждаща мъдрост!" Горното е спонтанно парафразирана по памет ориенталска приказка от "търговецът и папагалът", автор Носрат Песешкиян. Та - ясновидство или ясновиЦство? . Аз съм сигурен, че ясновидство има. Но наистина е рядък феномен. Както казвате, по-често е или търговска хитрост, съчетана със нарцистично социопатни личностови черти, или има елементи на шизо... в проявата си. Шизотипност, шизоидност, шизофренност, конверзионни и соматоформни симптоматики. Но все пак нека със сухото да не горим и суровото. Психиатърът Роберто Асаджоли има цяла книга за връзката между духовното развитие и психиатричната симптоматика, като погледът му е пристрастно окултен. Той самият е бил ученик на Алис Бейли. Книгата му я има в руските сайтове.

Аз лично смятам баховите капки за далеч по-действени. Най-малкото вече е проучена промяната на кристалната решетка на водата. Самото залагане на енергията става много по-директно, прави се пряко от терапевта - поне ако се приготвят от него, както би трябвало. Тоест залага се и неговата енергия плюс тази на цветята. и това става директно, без фантасмагорични люшкания и фи - разрядки, базиращи смисъла си на суеверия. Принципът на хомеопатията си е супер - методите и обаче са меко казано измислени и почиващи на едната вяра. Не че вярата е излишна, напротив, важен елемент е от лечението, но все пак...

Максим, аз също се радвам да те "видя"! Радвам се, че си извън грубостта, завистта и страха зад тях, така дълбоко мъчещи по-ум имащите тук (аз не съм от тях). Вчера бях в БАН - старите сгради, олющено, евтино, спрелите ладички на по 20 год. на учените. Учени по-талантливи от много от западните си колеги, също имащи деца за гледане и живот за живеене, но работещи за 200 евро с технология от преди 30 години. Учени, учили 30 години от животите си и никога не спиращи да го правят - хора с призвание, хора на чистия ум, от който зависи и тръгва всичко друго!

Здравейте! Не сте сам - има наистина много мъже и жени във вашето положение. Това, от което имате нужда, е сериозна работа с психотерапевт! Тази блокировка по отношение на жените си има причина - нужно е тя да се осъзнае, след което да се започне работа по психична промяна, по препрограмиране на психомеханизмите, които ви пречат при запознаване и общуване с жените! Препрограмиране в посока успешно съблазняване, чар, който да премине в активни целенасочени действия! По-дълбока и цялостна работа можете да свършите с психотерапевт. За една директна работа обаче ви препоръчвам нлп курса по съблазняване на център "Емпатия". Той се води от Алекс Попов - добър е в нлп. За психотерапията може да се обърнете към Магдалена от същия център. Скоро ще имате психиката и държанието, с което ще можете да избирате колко, кои жени и кога да ги имате! Поздравете Алекс и Маги от мен! Успех!

Не си го предизвикала с нищо, а вероятно и се случва само в психиката ти. И никой няма капка вина - просто процесът е част от една по-дълбинна и продължителна психотерапия, в която явно участваш. Точно това напрежение, тази болка, насочена от терапевта ти, може да бъде тласък за откъсване от старите ти прилепчиви и зависими психодинаики и насочването им към една по-стабилна ядрено психика! Ако между вас течеше един позитивен трансфер, терапевтът ти би впрегнал и него в изграждането на въпросната психична стабилност. Просто преносът бива ползван като гориво - позитивният като по-сладко, но и по-замъгляващо ума и промяната гориво, а негативният като по-болезнено, но и по-директно насочващо такова! Именно неотговарянето от страна на терапевта на събудените и изплуващи очаквания спомага осъзнаването им и промяната им!

Права си! При една дълбинна терапия задължително стигаме отвъд чистата техника, логика... Може би именно това ще научиш в терапията - да живееш с разкрито сърце! Отворено сърце, през което свободно преминава любовта - от теб към хората и света, и от тях към теб. Отворено сърце, което е нужно да поеме риска заедно с разтварянето си да допусне и нараняване понякога - без да бяга от него. Едни смъкнати защити - защитите на разума, дистанцията от другия, критиката... Едно разтворено сърце, чиято защита е обичта, доверието в мъдростта на живота и силата на свободата и истината в този живот. Едно намиране на истински човешкото в Себе си! Когато намерим Любовта на душата си и се разтворим дотам, че тя да бъде ръководена от мениджмънта на духа ни, тогава обичта към другия става естествена. Естествена и безопасна, защото е свързана с ядрото на цялостната ни личност,с центъра на съществото ни. Тогава тя в много по-малка степен зависи от реакциите и отношението или мнението на другия. Тогава и преносът бива разбиран и поглеждан от една по-висока позиция и се превръща в нещо нормално и лесно преодолимо, лесно бива насочван и регулиран в нормални полезни граници! Той може да чувства всичко! И той е човек! Но, именно защото е добър терапевт, както казваш, вероятно има балансът, за който писах по-горе и регулира психичните си движения до вибрацията на такъв баланс! Ако при него се случва позитивен контрапренос, тоест ако се появи в него известно пристрастие към теб, той ще го сведе до приятелско подкрепящо отношение. Ако се появи в него негативен контрапренос, тоест известен негативизъм към теб, той ще го сведе до смирено и търпеливо насочване на когницията ти в подходящата посока на осъзнаване и промяна!

В думите на мъдреца има психотерапевтична стойност, която надхвърля коя да е от съществуващите днес психотерапии! Все пак обаче словото му е по-скоро една възвишена теология и практически житейски и когнитивни насоки. Наистина голяма част от словото, както и молитвите, съзерцанието, посрещането на изгрева, паневритмията и т.н., са изключително психотерапевтични. За да бъдат ползвани обаче като една качествена психотерапия, приложима при невротични и психотични разтсройства, а не само при относително здрави хора, е нужна работа по "превод". Превод спрямо някои основни структурни терапевтични механизми по отношение на тези психични проблеми. Дори така, в директен вид, учението на бялото братство би имало чудесен успех примерно при хипохондрия и генерализирана тревожност. Би имало относителен успех при депресия, паническо разтсройство и фобии! Прилагано директно обаче, би могло дори да влоши психотичните налудности и обсесивно компулсивните мисли и ритуали. Казвам това без да обяснявам детайлно защо е така - на базата на опита си. В учението на бялото братство - а то надхвърля българската му школа - има наистина много, много дълбоко терапевтична стойност. Просто е нужно да бъде извлечена и структурирана, преведена според някои психотерапевтични принципи и структура!

"Първата любов ръжда не хваща!", казва българската поговорка! Просто приемете случващото се - приемете факта на онова радостно чувство, което имате към другия човек. Има го, въпреки, че е далеч от настоящите ви критерии, ирационално е, но го има. Има го това чувство, защото е спомен за онази най-отдадена и естествена любов, която тогава сте имала към този човек. Тя няма нищо общо с неговата реална личност - просто той е застанал на пътя на това влюбване и обич. Осъзнайте това и разграничете самото чувство от "бутона', който все още го задейства - по навик, поради психичната и мозъчна връзка между двете, която се е обусловила. Сега запазете чувството, но го "закачете" към друг "бутон", човек - просто го прехвърлете. Най-добре върху съпруга си, разбира се. Възнамерете това прехвърляне и го направете. Ако не става веднага и ако се появи вина, знайте че тя е напълно излишна, защото това с апроцеси, които просто се случват и са нормални. Простете си и продължавайте да си прощавате, докато плавно прехвърляте чувството на щастлива слятост към съпруга си!

Ето този сайт! Много филми, много жанрове. Последните филми и още непоказаните дори филми.

Белязани сме с това, че всеки празнува рождения ден на Христо от Юдея вместо твоя. А погледнато от веселата страна, целият свят ти празнува рождения ден - ама на онова в теб, вечното, дето е зад личността ти - вечното, което е във всеки. А на твоята личност и остава всеки един ден да и е рожден и да не забравя преходността си! И докато не го забравя, да се радва на мига, да цени всяко вдишване и трудност и лесност!

Мхм! И не забравяй да "посяваш" утвържденията от по-горе в психичната си градина! Или си избери тези, които ти харесват и честичко си ги чети и повтаряй наум, докато станат част от теб. Ползвай ги с вяра, с вчувстване в посланието на всяка мисъл, с емоционално преживяване! След всеки няколко повторения на мисълта, оставай в тишина за няколко мига и наблюдавай въздействието и върху теб - при всяка една от мислите. Успехи!

Всичко това просто го сподели с терапевта си!

Явно терапевтът ти има известни психоаналитични пристрастия - ти самата си станала половин психоаналитичка . Интерпретацията е нещо полезно - задълбочава осъзнаването, отговаря на въпроса "Защо". Оттам нататък се работи върху това какво точно има в тази психика тук и сега и КАК да се промени така, че да бъдеш адаптивна, радостна и успешна! С това не намеквам нищо за конкретния терапевт - сигурен съм, че работи еклектично, което е по-добрият избор! Един дългогодишен терапевт, Боян Страхилов определя клиентите като: зяпачи, оплаквачи и купувачи. Купувачите заплащат, за да получат решение, като активно се стремят към него. Оплаквачите несъзнавано целят единствено обект за споделяне, като терапевтът е в ролята на рециклиращо кошче за боклук, а когато/ ако по-настъпателно настоява и подтиква клиента към промяна, обикновено той спира терапията, обиден от "неразбирането". Зяпачите пък са туристи, които като пеперуди ходят от терапевт на терапевт...

Нъ-то е до Б-то на клавиатурата. Простете ми за погрешката. Макар че ако е прав фройд за неволните грешки като пробив на несъзнаваното ... Енергията в биологичните организми винаги има сексуална база. твърдение, което далеч не води началото си от г-н Фройд. Всеки даоски или какъвто и да е друг йог или алхимик го знае. Чебурашка, аз не познавам такива терапевти. Познавам терапевт, който е имал връзка с пациент/ка, но след приключване на терапевтичните взаимоотношения. Това си е ясно и съвсем конкретно заявено правило, което се преподава по време на обучението в коя да е школа по психотерапия, а спазването му е заложено в моралния кодекс на терапевта и принципно се контролира от българската асоциация по психотерапия. Един терапевт, ако се задържи достатъчно дълго в професията си и остане в нея, преминава през много дълбоки личностови промени. Промени, които са индуцирани от нелеката специфика на работата - работа, изискваща една стабилна психична центрираност. Цитирам по памет литературния герой Дон Хуан от някоя от книгите на Кастанеда: "Ти си мислиш, че като станеш магьосник (воин, човек на знанието), ще погледнеш някоя красива госпожичка в очите и ще и се подкосят краката. Може би... Но безмилостното обучение в пътя на знанието гарантира, че когато вече имаш силата да го направиш, духът ти ще има далеч по-силни и важни цели!" - нещо подобно. Самото практикуване професията на психотерапевта поставя човек всекидневно пред изисквания за безпристрастност, себеконтрол, воля и равнище на енергия, без които просто си загубен. Ако не развиеш този контрол, нужен при сблъсъка с какви ли не адове и страсти, или сам ще избягаш от тази професия или тя самата ще те изплюе като ползвана дъвка!

Както писа и Чебурашка, нито терапевтът, нито пациентът, нито самият терапевтичен процес имат полза от въпросното влюбване, камо ли от интимни отношения. Нерядко в корена на дадена невроза освен чисто психологични механизми стои и липса на интимност. Тоест човекът действително има нужда от такава. Ролята на терапевта тук е да спомогне осъзнаването и промяната на психичните механизми,които пречат случването на интимността на човека в обществото. А не да задоволява тази интимност директно - освен ако не възникне някаква нова професия - сексуален хамалин задоволител психотерапевт или сексуална пеперудка психотерапевтка ... :) Всеки терапевт преживява и позитивен и негативен пренос. При коя да е по-продължителна психотерапия преносът се случва - той е част от терапията, защото директно овъншнява психомеханизмите на пациента. Съответно спомага за преживелищното им осъзнване и промяна. Негативният пренос представлява проектиране на негативното отношение към авторитет върху терапевта и е толкова субективен, колкото и позитивният. Привидно справянето с негативният пренос е по-натоварващо и тежко, но и по-директно - при него се работи с проекцията на гняв и стоящият зад него страх. Позитивният пренос спомага за хода на терапията, докато е в хомеопатични дози, както писах в по-горен постинг. Той е също толкова субективен, колкото негативния. Човекът пренася върху личността на терапевта позитивното си отношение към авторитет, което няма много общо с реалната личност на терапевта. Тоест много е подобен, ако не и идентичен със състоянието на влюбване. Появават се очаквания, копнежи и какво ли още не и последното нещо, за което пациентът ходи на психотерапия, е да е фокусиран в целта си по промяна, да мисли и осъзнава и да работи по промяната си... В позитивния пренос чувството е страстта. И двата преноса обаче се случват и ролята на терапевта е да ги впрегне в процеса на осъзнаване на пациента, така че ебергията на преносите да го тласне към по-решителна мисловна и поведенческа промяна. При негативния пренос осъзнаването на когницията зад него води до трансформиране на гнева в решителност по промяна. При позитивния пренос осъзнаването на когницията зад него води до превръщането на страстта в приятелско чувство, до извисяването и, което спомага собствената психична промяна и самообикване. Аз също имам доста опит с преносите, както и всеки друг терапевт. Пробвах да пиша по-разбираемо, дано съм разбиран.

Здравей отново, Георги! Когато човек не може да губи, трудно може и да побеждава. Защото го е страх от загубата, което блокира ума и тялото. Имаш много хубави черти в характера си - тази наивност всъщност си е честност и откровеност, желание за истинност! Имаш и други черти, които всъщност са психичните предпоставки за пораждане на натрапчивите мисли - ти сам си ги виждаш: перфекционизмът, или/или черно бялото мислене и чувстване, избухливостта и прекомерният идеализъм. Идеализмът между другото е първи братовчед на перфекционизма и често "си ходят заедно". Нещата в живота обаче са далеч от застиналите норми на нашия перфекционизъм. Не са перфектни нещата нито в обществото, нито в психиките ни - не е и нужно да са. Има един природен ред, който за нас понякога изглежда като хаос, просто защото е много по-широк и цялостен и не винаги виждаме принципите му. Тези ти характерови черти водят до една постоянна битка с живота - тя може да донесе постижения, но и постоянно напрежение в мисленето, чувствата и тялото. Но тъй като сме прекалено малки по сили и възможности (дори и Онасис или Бил Гейтс да сме, няма значение, пак не можем да контролираме всичко), напрежението на желанието ни за контрол и ред далеч не винаги бива задоволявано и това ни напряга още повече. А цялото това напрягане, неспособност за губене, изразено в избухвания и максимализъм са просто една характерова защита от подсъзнателните страхове. Защита от страха и вината на подсъзнателните убеждения "аз губя и се провалям", "хората и животът ме раняват", "аз съм слаб и беззащитен" и т.н. Ти имаш обективни причини за залагането на тези си подсъзнателни страхове. Но сега можеш ясно да ги осъзнаеш, да ги погледнеш отстранено и безпристрастно и да знаеш, че те това не си ти и че можеш съзнателно да ги промениш. Да преобразуваш тези базисни страхове и характера си съзнателно. Ти си удивително интелигентен и си много способен и мъдър по природа млад мъж - това се чувства в думите ти и ... между тях, в излъчването ти. Тук в интернет можем да ти дадем само някои насоки. Като например да възнамериш промяната на характера си ! Намерението е мощна сила -тя сама намира начини и методи, с които да се осъществи. Към какви черти в характера си е добре да се стремиш? Към развиване на спокойствие, приемане на себе си, хората и нещата от живота такива, каквито са. Към смирение, тоест към вътрешен мир и хармония. Към толерантност към себе си и другите. Към смелост, която идва не от бягане от страха, но от сприятеляването с него, приемането му и трансформирането му - което до голяма степен прави exposure therapy например. Към една все по безусловна вяра в себе си, която няма нужда от доказателства, защото просто е там - безусловна и естествена! Има много методи, начини за промяна, но тук в този сайт можем да дадем само по-общи насоки. Засега можеш просто да работиш с горните мисли, да се наблюдаваш и да се стремиш към горните качества!