Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Орлин Баев

Психотерапевти
  • Общо Съдържание

    6027
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    264

Всичко добавено от Орлин Баев

  1. Емоционалната и Социална Интелигентност и Зрялост и Отношението на Обществото към Хората с Увреждания Вчера по “случайност” попаднах на статия в интернет страницата: http://www.zagrada.b...?storyid=352950, отразяваща интервю с г-жа Ирина Папанчева, зам. кмет в Столична община по въпросите на интеграция на хората с увреждания. Замислих се над споделените от г-жа Папанчева въпроси: · Маргинализираното положение на хората с увреждания в страната ни, обуславяно от дискриминиращия ги манталитет на българина, отразен и на социално – административно ниво. · Липсата на социална и професионална интеграция за тези хора. · Отсъствието в държавата ни на елементарен закон за назначаване на асистенти на хората с трайни увреждания. · Подигравателно неадекватно ниските заплати на социалните работници в сферата на уврежданията. · Стигматичното отношение към заекващите в България и тоталното непознаване същността и проблемите на хората с тази речева специфика. Корелати между Конкретния Индивид и “Социалната Индивидуалност” - Човешката психика е сложна многомерна система от взаимно комуникиращи психични структури и инстанции, намиращи се във взаимозависимост и свързаност. Човешкият социум, подобно на индивидуалната човешка психика, е изграден от сложна плетеница от социални структури, институции и взаимнозависими системи. - Общественият механизъм на практика е отражение от сбора на индивидуалните съзнания на индивидите на този социум и е подвластен на същите психични механизми, които ръководят индивидуалното съзнание, проектирани в социалната сфера. Може символично да се каже, че дадена социална общност – в локален, държавен или планетарен мащаб, представлява един вид групов човек, с неговите органи«институции, психоенергетика«икономически процеси и психически ръководни структури и техните движения«политическата и юридическа структури и процеси. Ако продължа това сравнение, комуникативните умения на личността биха били аналогични на журналистиката и медийните функции в социален план, храносмилателната система би отговаряла на земеделието и животновъдството и т.н. и т.н. Всяка функция на индивидуалния човешки организъм има точна аналогия в социалния организъм на т.н. от нас Групов или Социален Човек – Обществото. - Това, което ни интересува в конкретния случай на разглеждания от нас въпрос, са психичните структури на индивида и аналогичните им социални еквиваленти. Ако асоциативните зони на церебралната система корелират с висшите правителствени и правни обществени структури, а старите мозъчни структури на подкорието - с висшите чиновници в механизмите на Обществения Човек, то вегетативната нервна система би била отражение на индивидуалната психика на обикновения член на социума. Разбира се, корелати от подобен род могат да бъдат детайлно прецизирани и разширени, но това е извън целта на тази статия. С тези твърдения единствено онагледявам твърдението си, че обществените структури на човешката социалност са съзнавана или несъзнавана проекция, метафорично отражение на сумата от индивидуалните психофизични структури и процеси на личностите, съставящи това общество. Невротичността на Съвременното Общество и Отношението към Хората с Увреждания - Съвременната психология е изключително богат в ранообразието си букет от школи, много от които предлагат собствен топичен и процесен модел на психичното функциониране. За целта на този материал ще използвам единствено най-опростения модел на психодинамичната школа и някои елементи от Аналитичната Психология. Горните школи разглеждат човешката психика като постоянен взаимообмен между т.н. психични структури на съзнаваното и несъзнаваното. Самосъзнанието, или “азът”, е основна характеристика на съзнаваното, а несъзнаваното, или “То”, е психична инстанция, която включва в себе си целия минал човешки опит във вид на инстинкти, нагони, както и все още неексплорираните потенциални възможности на човешката когниция. - Когато даден индивид не успява или не желае да интегрира съзнателно даден стресиращ го факт, конфликт или процес, заедно със заложените в него афективни (емоционални) компоненти, неинтегрираната от аза психична енергия на съдържанието на конкретния конфликт бива изтласкван в несъзнаваното, в “То” (Фройд), в “Сянката” (Юнг). Използвам двете психични инстанции: “То” и “Сянка” еднозначно, тъй като по мнението на мнозина авторитети в психологията, те са семантично идентични. На ниво личностно функциониране подобно изтласкване е резултат на моралната цензура, разбиранията, неумелият и некачествено проявен стремеж за контрол или неумението за психоинтеграция на аза. Такава липса на съзнателност е характерна за личности, склонни към невротичност. - По същия начин, когато дадена обществена структура не може или не желае да интегрира дадена нежелана обществена прослойка в следствие на народо-манталитета си, кривите си разбирания и моралните си комплекси за превъзходство, тази прослойка бива маргинализирана в периферията на обществото, лишена от нормална икономическа адекватност, социален обмен и професионална реализация. В случая визирам хората с увреждания, но същият социален процес протича и в случая с малцинствата например... Такова обществено “изтласкване” (по аналогия с идентичния психичен процес на индивидуално ниво на функциониране) в резултат на народния манталитет, действащ и на правителствено, административно и законово ниво, на практика е проява на специфична експлицитно проявена комплексирана психика на конкретния народ. Такава народопсихология и манталитет са характерни за слабо развитите държави. В тази връзка искам да пожелая на обитателите на този европейски щат – България, който официално направи решителна стъпка в пътя към прогреса и икономическото си израстване с присъединяването си към Европейския съюз, да положат усилия и към израстване на интеграционните способности на народопсихологията и манталитета си във всяко едно отношение и конкретно спрямо хората с увреждания. - На интрапсихично ниво неумението за психоинтеграция на нежеланите факти и конфликти и тяхното отхвърляне в несъзнаваното води до постепенното невротизиране на индивида. Повишеното ниво на невротизъм с времето на действието си нанася на личността тежък ущърб и има склонността да амплифицира проявите си. Постепенно леките и безобидни симптоми и странности се усилват, душевният дискомфорт на личността расте и цялостното функциониране на човека бива повлияно във всяка една област от живота му, докато не се стигне до развиване на симптоматика на конкретна невроза. В психоаналитичната теория на Зигмунд Фройд, неврозата е дезадаптивна несъзнавана стратегия на психичния механизъм за справяне с травмиращи изтласкани афективни преживявания от миналото, конкретно проявяващи се в хода на развитие на специфичната невроза чрез симптомите и. - За обяснението на същия процес на социално ниво ще си послужа с понятието “Колективно Несъзнавано” на Карл Густав Юнг. При описания по-горе процес на маргинализиране и неприемане на дадени обществени звена, такива като хората с увреждания или малцинствата, в колективното несъзнавано на социума се натрупва непроявено афективно напрежение, което симптоматично се проявява в повишаване на общото ниво на невротичност на цялото общество – невротизиране, което може да ескалира във видимото повишаване на “неврозите” на социалната агресия и престъпност, нарцисизъм, социална генерализирана тревожност, междуличностно дисоциативно отчуждаване, хистерична етична парализа, дезадаптивност, неврастения и психастения ... - С настоящата си статия не твърдя, че въпросното отношение към хората с увреждания е единственият фактор за въпросното социално невротизиране и психотизиране, което явно се наблюдава в съвременното ни общество. Твърдя само, че е един важен и основен елемент в процеса на симптомополагането на социалната психопатия в държави от третия свят като България (надявам се скоро държавата ни да заслужи друго по-радостно класифициране). Други важни елементи са преобърнатата ценностна система, сугестивно втълпяваното насилие, егоцентризъм и пошлост от съвременните медии и умишлено поддържаното в социума невежество относно целокупния живот и мястото ни в него, като тези и много други фактори правят обществото играчка в ръцете на манипулациите на финансовата върхушка на планетата ни... Емоционалната и Социалната Интелигентност и Зрялост и Отношението към Хората с Увреждания - В основата на описаните по-горе процеси на подсъзнателна съпротива срещу съществуването на хората с увреждания, неприемането им и изтласкването им в периферията на обществото стои липсата на емоционална и социална интелигентност на членовете на обществото по отношение на собствените им интрапсихични слабости, която липса води до споменатата личностова дезадаптивност, психическа дезинтеграция и невротичност. Въпросните продукти на емоционалната и социална неинтелигентност биват проектирани несъзнавано и автоматично на колективно ниво по отношение на слабостите на обществото – хората с увреждания. А това, както беше описано, води до тяхната икономическа, социална и професионална репресия и маргинализацията им. - Емоционалната интелигентност (ЕИ) и нейното следствие – социалната интелигентност (СИ), според съвременната психология представляват осъзнаването и мениджмънта на емоционалния живот така, че да служи на благосъстоянието на психичния живот на човека, както и на социалните му интеракции. Това е правилно, но двумерно определение. За да дадем комплексно определение на тази психична функция, трябва да я погледнем през призмата на цялостната човешка психика. - Емоционалната интелигентност е умението да осъзнаваш емоционалната си природа, нейните движения в психическия организъм и умело да я направляваш. От една страна, емоционалната интелигентност представлява изкуството на психичната сублимация, а от друга, на психичната конкретизация. Сублимацията е майсторството съзнателно да впрегнеш страстно - разрушителната си нагонна природа (Ерос – Танатос, Либидо – Мортидо) в колесницата на съзнанието, като юздите на свободната воля я направляват в посока на прогресиращо себепознание. Конкретизацията е процес на проявяване и приложение на достигнатата психическа интеграция в хода на ежедневния живот, с което, както се казва, змията захапва опашката си. В ядрото и на двата процеса стои съзнателната воля. - В този респект, ЕИ и СИ, проявени в социално – колективен план представляват умението на лидерите на обществото да свържат силите на всички обществени звена в процеса на усъвършенстване на социалното взаимодействие, постигането на единен хармоничен междуличностен взаимообмен, насочен към една по-широка интеграция на обществото във връзка с постигането на социална себеактуализация (Маслоу). Този процес на социална трансформация, интеграция и актуализация трябва да бъде поставен в структурните рамки на адекватна на изначалния живот ценностна система и воден не само от знаещи, но преди всичко от мъдри управници. Когато самите управници са крайно егоцентрични и неинтелигентни емоционално и социално, резултатът е хаос както в индивидуалното човешко съзнание, така и в социалните, държавни и международни дела. Ако индивидуалният избор на волята стои в центъра на самосъзнанието на отделната личност, то по отношение на обществото изборът на волята бива представляван от политическата и икономическа системи на държавно ниво... - Ако не променим отношението си към хората с увреждания като към неспособни и неадекватни, ако не успеем да ги включим в социално-икономическите процеси и не премахнем стигмата, тегнеща над тях – стигма, наложена от психичната и социалната ни незрялост, никога няма да успеем да направим следващата крачка в пътя си на морално и икономически развиваща се държава! Орлин Баев, психолог - психотерапевт
  2. Учителят понякога говореше за българите и България. Казваше, че сме дебели глави ние българите и че вижда бъдеще за нас само ако се прихване семето на това божествено учение в душите ни. Казваше, че от нас зависи дали ще я бъде България или не. "Давам ви огромно духовно съкровище!", говореше учителя, "Вие сега трябва да го разпространите по целия свят! То е като огъня - може да запали много души, без да намалее пламъка, ами още по-голям да стане!". Аз станах вегетарианец под влияние идеите на Учителя. После се ожених. Жена ми беше евангелистка. тя ядеше месо, но за мен готвеше отделно постно. Разбирахме се. Всички тези, които говореха, че за да си здрав и силен, трябва да ядеш месо, отдавна си отидоха... Цял живот съм работил все обикновена работа. Бях санитар в болница много години. После прокарвахме девненския канал с една баржа, с компресори с въздух. Орал съм, копал съм. Каквото и да съм правил, Орлине, все в името на Учителя е било. На Учителя и на божественото учение. Не мога да се оплача от живота си, доволен съм! Учителят винаги е бил над мен и ме е пазил от беди. Веднъж бях ходил при него да го питам, да ми даде съвет за едни работи. Той ми каза, че ми е силен ангела и да не се боя, да го слушам и всичко ще бъде наред. Така и стана, доволен съм от живота си, Орлине!
  3. По-долу пиша спомени от разговорите ми с Никола Николов за Учителя и учението. Брат Никола или както му казвах, дядо Кольо беше пряк ученик на Учителя, цял живот следвал заветите му не толкова по мъртвата буква, но по дух и на дело! Източникът на думите на дядо Кольо се намира в паметовите следи/ енграми в дългосрочната ми семантична и епизодична памет . Нямам записки от тези разговори. Те бяха непринудено общуване между двама различни по възраст, но близки по сърце и дух човеци - дядо Кольо и моя милост... .................................................................... Когато Учителят говореше на изгрева, имаше много хора. Всеки изкаше да бъде по-напред някъде. Аз като един прост човек, заставах някъде най-отзад и слушах. Гласът на Учителя беше силен и се носеше надалече. Аз съм обикновен човек, тогава и средно не бях завършил, а после карах вечерно. А много от братята и сестрите бяха висшисти, хора учени и знаещи. Затова им оставях правото да бъдат близко до Учителя, а аз си траех отзаде. Учителят говореше завладяващо. Като го послуша човек за няколко минути и умът влиза в едно особено, хипнотично състояние на спокойствие и мир и те се иска да го слушаш още и още. А думите му проникваха до нещо толкова дълбоко в тебе, че целият свят сякаш се преобръщаше и пренареждаше в един друг, по-различен и хармоничен порядък, отвътре навънка! Учителят говореше убеждаващо. Думите му имаха една специална мъдрост, която не идваше от този свят. Никой земен оратор, колкото и школуван да беше в изкуството на завладяващото говорене, не можеше да доближи дори тази въздействена сила. Защото тя не беше от този свят. Това божествено знание идваше от едни други земи, различни простори, от една различна земя на абсолютно знание, абсплютна истина, ред и красота! А учителят говореше с обикновени думи. Другите пастори и реторици, от църквите или от политиката, гледаха да блеснат със специални думички. Думи, които и те не разбираха, взети от разни латински, гречески и американски езици. Учителят говореше с прости думи от обикновения ни език - но всяка дума акордираше със струните на вътрешната душевна арфа така, че човек целият завибрираше. Една беседа на Учителя можеше да те накара да преобърнеш живота си на 180 градуса. Да промениш посоката си, целите си, приоритетите си. Учителят сякаш знаеше всичко. Може ли обикновен човек да има такъв възвишен поглед върху нещата, да вижда така отвисоко и познава природните закони толкова добре?
  4. В песните на учителя има скрит особен, дълбок смисъл. Той се долавя с духа и душата! Това не са обикновени песни! Словата, в които са облечени, ползват символичния език на живата природа. Език най-близък и синхроничен със сърцето на развиващата се душа на ученика! Едни от най-добрите изпълнения на песните на Учителя се правят от общество "ИДЕАЛ" в Британска колумбия, Канада. Изпълняват се от професионален хор, от петдесетина души. Пеят се на няколко гласа, като мъжете са от дясно, а жените от ляво застанали - символични позиции, както знаем. басовете, баритоните, тенорите, алтовете, сопраните са на групи, а някои от припевите се пеят от солови изпълнители. Аз лично не съм кой знае колко музикален, но дори и аз, заразен от общата атмосфера на това място на силата, започнах да се прилепям към баритоните и да пея. Дори бях понаучил нотите. Отначало ревях като магаре и въобще не си давах сметка за това... После започнах да се опитвам да следвам извивките. Така и не се научих на по-сложните песни. Успявах обаче на тези с по-дългите извивки като "сладко медено". Сладкогласното пеене на Идеалци наистина е вероятно най-доброто изпълнение песните на Учителя на тази планета! При това самите личности на певците са не какви да е, но ученици с високо ниво на вътрешна сила и ментално-емоционална харммония! Гласовете, идващи от такива личности - Ученици, са истински въздействащи! В песните на Учителя има смисъл, който директно въздейства върху душите ни. Аз вече не мисля, че ние като българи, се нуждаем от йогийстки или будистки мантри, на санскрит или на тибетски. Защото българският ни език е свещен, а ние сме привилигировани да го познаваме от деца и думите на песните на Учителя проникват в нас естествено и безусилно и въздействат силно! Това са истински действени и могъщи мантри!
  5. Аз не го харесвам приемам безрезервно. Защото представя нещата свръх розово и през пожелателното мислене. Има и явно непознаване на работата на ума в писанията му. Някъде бях писал за това. Но това е само плявата в него, а има и зърно! Много добър пример е как да се представят сложни и дълбоки идеи, така че да бъдат разбирани от всеки. Готин е!
  6. Паневритмията е наистина динамична медитация! Докато я учим, вниманието ни е изцял ов тялото, движенията. После започваме да чуваме повече текста на думите и да го преработваме визуално в динамични картини, наситени със светли чувства. После предполагам и това се автоматизира и вече идва съзерцанието - а то е "летеж с разтворени свободно криле". Който го е преживявал ил преживява ежедневно, знае какво е... Днес по време на паневритмията започнах с фокус в дишането. Плюс движенията. Започнаха да ми се "навръзват" все по-ясни връзки между движението и дълбинния му смисъл. А не съм чел за това. Но още много път имам да вървя с паневритмията, което е чудесно ! Както и да е... Та, след това само една малка част от вниманието ми просто наблюдаваше енергията, течаща през тялото, ръцете и краката по време на движенията - просто като наблюдение, без никакъв контрол и усилие. А останалата част от вниманието си насочих в текста на песните - за птичките, пчеличките, природата, божественото... Тогава стана нещо почти изумително за мен. Енергията ми, която чувствах само в тялото си и ограничено в земята и небето наоколо, се сля с енергията на всичко наоколо. Играем в западен парк, над факултето, н аполянка с борове и други дървета. Сякаш аз самия и всичко наоколо стана флуидно и гъвкаво. Сякаш дърветата и аз потекохме един в други. Сякаш всичко запулсира с гъвкаво променящи се цветове и форми, а границата между моята енергия и тази на парка наоколо изчезна. В същото време минувачите наоколо подвикваха на кучетата си, в мен течаха по едно време разни съпротиви против виковете им, но посе ги приех и тях като "неидеалната идеалност" на владеенето на привидния хаос. За пръв път подобни преживявания имах на курса по НЛП. Там се работи много с въображението. Водещият (Алекс) е голям фен на Кастанеда и сам казва, че въображението е равно на магия. Тогава въображението ми някакси проби през рамките на разума. Осъзнах, че наистина всичко зависи от собствените граници на ума, които си поставяме или не. А въображението ми преля през бента на логиката - без да я губя и нея, разбира се ! Та, паневритмията за мен е предизвикателство по развитието на въображението. При това динамично, а не статично седнал. Динамично, заедно с координация на движенията, равновесието, вербалността на текста и т.н. Имам много да уча в паневритмията! За което благодаря на Учителя, на великото братство, на нас, малкото физическо бяло братство. Благодаря и на групата, с която сега играя в западен парк!
  7. Станимир, предполагам че подобно отношение е повлияно от четенето ти на теософия и агни йога. Преди време аз самия споделях същото становище! Сега обаче мисля свободно, без да приемам който и да е авторитет. Моят опит не потвърждава каквото и да е "снижаващо вибрациите" или негативно влияние на животинките наоколо ни. Животните са преди всичко в нас! В подкорието ни, което е изцяло животинско. Да смяташ животните за цапащи вибрацията ти е много показателно за собственото психическо отношение към нагоните, страстите, желанията и умението за сприятел;яване и ползването и трансформирането им - каквито и да са, в тях е вплетена и енергията ни... В Агни Йога има и хубави неща. Но има и много "разделяй и владей", създай противоречие в слушателя и после му дай посока - твоята си! Както и да е - вече не признавам авторитети освен свободното мислене и опит - личен или научно емпиричен. Моят опит говори, че животинките могат да са чудесни приятели в духовния път. Ако ги смяташ за снижаващи те, със сигурност така се и отнасяш към собствените вътрешни "животни" - емоциите, нагоните. А това е най-сигурният начин да се разцепиш, противопоставяйки подсъзнание със свръхсъзнание, което невротизира и психотизира! Не случайно в духовния път често хората се невротизират, че и развиват психози... Само да не си помислиш, че го отнасям това към теб лично, виртуални приятелю! В никакъв случай! Високо ценя мненията ти, стила ти, излъчването ти! Пиша принципно! Да, има ред и дисциплина! Добре е да ги има! Въпросът е, че в духовните общества, за разлика от обикновените общества, дисциплината би трябвало да има вътрешна локализация на контрола си. Тоест не да бъде външно наложена, но да идва от високото съзнание на участниците в духовната общност! Стигне ли се до външно заявени рамки и ТАКА ТРЯБВА, това е сигурен показател, че последователите имат нужда от такава ментална външна полиция на морален външен конттрол - защото нямат вътрешния! О'к, стигнахме до консенсус, че кучетата могат да пречат в някои случаи - когато не са дресирани, ако са млади и буйни, ако са агресивни... Ако някой от участниците в паневритмията има нужда от външен контрол - разбира се, че ще му се поговори меко и внимателно. Аз съм против външните правила! Защото имам достатъчно стабилна връзка с вътрешните на сърцето си! Но осъзнавам, че много хора от социума имат нужда от правила и норми ... В едно духовно общество на висота нормите идват от сърцето, отвътре...
  8. Ще пропусна за кучешките милувки... В думите ти може да се проследи доста двойнственост, Колев. Сексът такъв, духовността онакава. Хорото обикновено, паневритмията висша. Аз не виждам така нещата. Според мен задачата ни като ученици тук в този двоичен свят е не д асъздаваме още по-голяма двойнственост, а да сливаме и извисяваме обикновените неща до духовни! А как можеш да се потопиш в онзи друг двят, ако не си издържал изпита си по търпение, без това потапяне да бъде само временно бягство? А след паневритмията животът да не бъде просто едно "хоро", в смисъла употребен от теб (не от мен), тоест обикновен, а космически ритъм?! За изтормозените хора. Така е, прав си - затова с амужни и външни мерки! Та - връзваме кучетата! Една перифразирана по памет приказка от изтока: "Един силно вярващ отишъл на поклонение при Мохамед, пророка на Аллах. Мохамед държал проповед пред голяма публика. Вярващият оставил камилата си да пасе, отишъл да слуша беседата на пророка и потънал в съзерцание на мъдростта му! След края на беседата нашият човек, щастлив и духовно възнесен, тръгнал към мястото, където оставил камилата си. Обаче не я намерил - тя тръгнала нанякъде. Или някой си я харесал... Нашият поклонник изтичал през глава право при пророка и разярено и бясно завикал: "Аз дойдох тук с пълна вяра в теб и Аллах, молих се, слушах те, бях в медитация през цялото време. Камилата ми обаче я няма - защо Господ постъпва така с мен?" - Пророкът Мохамед го изслушал смирено и му казал тихо и търпеливо: "Вярвай в Бога, но си връзвай камилата! " ... Та, явно е хубаво понякога да връзваме кучетата си! А понякога да играят с нас, звиси от нас и от кучето. От пророка, собственика и камилата...
  9. Да, наистина - кучето може да хукне нанякъде и ще отвлича вниманието на стопанина, който играе! Така е!
  10. Могат да попречат, ако им се обръща внимание. Ако се гледат в очите, ако им се говори, ако им се вика и им се противопоставяш. Търсзят да си играят, като деца са, да. Ако наистина е толкова нахално кученцето, може да се върже наоколо. Но едва ли винаги и всяко домашно куче е така държащо се, че да спъва играта. Затова не са нужни свръхобобщения! Относно това какво ТРЯБВА: няма ТРЯБВА! Също и в паневритмията! Няма трябва! Всичко тече, всичко е пластично, всичко се прави от целостта на духа зад външните привидности. Самите движения на това съзерцателно хоро, паневритмията, са дадени, за да ни направят разтворени за ритъма на космоса. А той включва и неидеалните условия. Нима сме домашни саксийни цветя, които изкарани на малко ветрец на неидеалност, например допира на кученце и вече губим фокуса си и настройката си? Ако разсъждаваме прекалено много в термините на ТАКА ТРЯБВА, както ми се струва, че е тръгнало, това свято учение само след 50-на години вече ще е тотално догматизирано, а след сто изсъхнало! Живи са гъвкавите неща, които външно се огъват, но вътрешно запазват целта и посоката си! Живо е едно учение, което гъвкаво работи с външните си прояви, за да съхрани духа си! Нима този дух изключва естествените условия и ригидно търси някакви идеални такива? От подобни ТАКА ТРЯБВА в горите на Б-я например няма живо същество, поне в сравнение с по-човечни места от планетата. Остава и някоя болонка сега да заточим някъде, защото ни пречи (ами ако бехме в нормална държава и имаше вълци в гората, където играем - щехме да ги гърмим ли? Ама йоги-бели братя и сестри сме...)... На какво пречи? На чие ригидно его пречи? Защо конкретните действия на животинчето да не бъдат част от конкретната паневритмия - уникално, в момента, творчески и неповторимо? Нима Беинса е дал някакви застинали форми, които видите ли, отсега и довека ще се правят точно както е казал, в изолирани от контекста условия? И какво несвещено има в кучешкото правене на секс или борене? Да се запитат участниците в паневритмичното хоро, на които това им пречи върху какво имат да работят в себе си и дали ритането на съществата е проява на спокойна духовност и силен дух! Кучетата са същества, които действат до голяма степен автоматично несъзнавано. Те правят резонанс с несъзнаваното на участниците в кръга. Аз примерно никога не съм бил привърженик на външните усмивки като маска, ако не идват от дълбоко, естетвено. Ако играещите имат неразрешени нещица около секса или агресията на дразненето, ако потискат, вместо да сублимират, кучетата наоколо ще бъдат просто природни проводници на подсъзнанието им. Ако правят секс, ако се зъбят едно друго, това става и в подсъзнанието на участниците, но потиснато от ТАКА ТРЯБВА на характера! А това, че ритат животинчетата, си е явен знак за подсъзнателните им наличности. Какво е хармония по време на паневритмия? Тя не се постига външно, чрез връзване на страсти или връзване на проявата им във вид на разни твари (кучета например). Постига се чрез вътрешна хармония, отразена навън. Тогава всичко се саморегулира! Тогава огънят на кръга е така силен, че добичето реагира съвсем различно - или не влиза в кръга или става част от кръга!Та нали малката ни человеческа ритмия е отражение именно на по-голямата природна ритмия!?! Просто резинанс с вътрешната и външната природа се иска! Психически резонанс, блага и хармонична работа с всички психични нива. Дълга тема... Отворен съм за продължение и се радвам, че кученцата служат за повод за такъв конструктивен разговор.
  11. На какво ме учи паневритмията? Ами тя е като живота - на почти всичко! Учи ме да стана рано и да си замъкна д-то и да се раздвижа! Учи ме да бъда толерантен и усмихнат! Учи ме на дишане, на осъзнаване на енергийния теч. Учи ме на тези прекрасни мантри, текста на паневритмията и на всичк визуализации, които спонтанно възникват при тях. Както и могат да се разработят специално. Паневритмията ме учи да сливам в едно цяло тялото си с дишането си, с вербалната и образната си мисъл, с въздигнатото си чувство, с енергията си и фокуса на вниманието и волята си! Паневритмията ме учи на цялостност, оцялостява компонентите на съществото ми! Учи ме на дисциплина - ранното ставане. Учи ме на колективност - съобразяването и пулсирането в такта с движенията и ритъма на групата. И в такта и ритъма на Космоса! Всяко от движенията има дълбок, много дълбок психологичен и психотерапевтичен потенциал, които тепърва ще разучавам! Паневритмията ме учи на даване, споделяне на енергията ми, времето ми, на общност и заедност! Учи ме на малки стъпки, които водят до големи цели! На тъкане на съдбата си и творческо вдъхновение!
  12. Вярно, че ако са шумни и вулгарни, цинични и т.н. сеирджиите не са приятни! Обаче много рядко точно сутринта и точно в природата, където се играе паневритмия, ще има такива сеирджии ! Относно "лошите" очи на хората, които не знаят какво се прави - ами защо няма китаец, който да не знае какво е това тай чи, но има маса българи, които не познават този космически бул чи - паневритмията? И как да разберат, ако не ни виждат? Нека гледат! Както сте писали и по-горе, дюдюкането е и изпитание! Ако енергията на играещите е силна, подобни негативни сеирджии бързичко ще се стопят в смога на сивото си ежедневие! Ако пък енергията е ниска - чудесно, значи отрицателните преживявания по време на играта са точно на мястото си. Резонират със силата на участниците и лекуват его, гордост и слабости! Преди време живях на място, където просто като пристъпиш в границите му и те залива една много нагнетена силна енергия. Силна, но нелека за издържане, защото ако не си чист, те гори като огън и ти се иска да избягаш като уплашено животно! Та, енергията на кръга, създадена от вътрешното ниво на участниците синхронично предпоставя случаващото се около кръга. И преди всичко в съзнанията на участниците!
  13. Аз нямам куче! Но ако имах и ако трябваше специално да го изведа, после да го върна и чак след това да ходя на паневритмия, това не би било в полза на времето ми. И ако на участниците в паневритмията домашния любимец би им пречел, или щях да сменя групата, или щях да си играя паневритмията сам, със собственото си вдъхновение и с ...кучето си ! Панервитмия се играе в природата! Кучетата също се разхождат в природата! Защо да не се съчетаят двете? За каква концентрация по време на паневритмия си говорим, ако едно домашно и добро кученце ще ни разсейва? А в стерилна обстановка ли да играем? Тогава и птичките трябва да унищожим из клоните, защото пеят и видите ли, пречат на гласа на певеца от касетофона или на цигулките по средата на кръга... А тревата - определено би трябвало да се унищожи с монсанто преди паневритмия - ами пречи на стъпките на братята и сестрите, разрешава си да е мокра, дори някоя клонка може да има и нежното стъпало на някой да го настъпи. Кой казва, че контекстът на играта е нужно да бъде някакъв стерилен? Да, има кучета. Има и хора наоколо - понякога може някои хора да гледат отблизо, да говорят високо. Е, и какво - и тях ли да заточим някъде, защото пречат на разтревожената ни нервна система? Ако някой от участниците в паневритмията има куче и е решил да го изведе с него, да - кучето може би ще бяга наоколо, ще души, ще се гали и смее и радва по неговия си чудесен начин. Кому би пречело това и защо да пречи? не може ли да бъде уникална част от уникалния момент, точно в тази сутрин, в която то е там? не може ли да бъде част от случването на паневритмичното съзерцателно настроение? Това молитвено настроение се случва в контекста на привидно неперфектен свят. А тази външна неперфектност, но всъщност по-широк от малката ни визия ред е част от най-нужните условия за развитието ни. В случая за развитието на паневритмичната ни медитация. Медитативно/ молитвено настроение, в което да се включи с отворено сърце присъствието на едно чудесно и вероятно по-спонтанно и съзерцаващо мига същество от повечето играещи - кученцето на някой си! ...
  14. Трансформация на страстта в радостна свободна воля. Ключов подход, отношение и конкретни стъпки при преодоляване на зависимости Зависимостта в човешкия организъм се диктува от процеса на възнаграждение в лимбичната система, в зоната, пораждаща примитивните емоции, такива като страх и агресия, страст, удоволствие, сексуално привличане и нагон, хранителния драйв и т.н. В еоните на развитие на човешкото тяло, еволюцията е имала нужда от сигурен механизъм, който да осигури продължаването на съществуването на вида ни. Човек има вродени импулси, които го тласкат към удоволствието от храната, секса, към власт в социалните процеси, карат го да се стреми към удовлетворяване на удоволствието и да бяга от болката. Химическите вещества на наркотиците, сексуалната зависимост, хазартната, хранителната зависимости, както и пристрастеността на вредните навици засягат именно този най-интимен психичен и неврален механизъм. Приемането на дозата стимулант се идентифицира от ядрата на септума в мозъка на човека като действие, водещо до по-пълно задоволяване на прокреиращите либидно-сексуални функции, както и като действие, задоволяващо хранителния глад или получаване на внимание и власт в социума - с две думи - засегнат е ключовият стремеж за получаване на удоволстве. Засегнат е в самата му биохимична основа, директно. Действието на дрогите е аналогично на това на хранителното или сексуално пристрастяване, получаването на удоволствие по различни начини, които мозъкът ни регистрира като позитивни за продължаването на рода. И точно тук древният механизъм на старите ни мозъчни структури, предназначен да предпази и увековечи рода ни, изиграва лоша шега на човека, дръзнал да посегне към дрогата/ алкохола/ хазарта/ компулсивната мастурбация и т.н. Човек започва да приема дрога (за удобство ще споменавам само дрогата, но мозъчният механизъм е идентичен при коя да е зависимост) съзнателно или по подражание, често поради невежество относно действието и, а нерядко поради определени особености на възпитанието в ранните си години. Но, каквато и да е причината, ако продължи, в него на биохимично, хормонално, медиаторно и психично ниво протичат процеси, които водят до жестока химическа и емоционално – когнитивна зависимост. Когато приеме дозата, в мозъка на човека се покачва драстично трансмитерът допамин. Това се преживява подобно на сексуален оргазъм, който обаче трае по-продължително и е по-мощен. Както и при сексуалния акт, приемането на храна или удоволствието от обществената значимост и получаването на внимание, се отделят ендорфини и енкефалини, носещи радост и еуфория. Но това не трае дълго. Скоро се отделя Cyclic adenosine monophosphate(cAMP), който активира протеина CREB (cAMP response element binding), явяващ се транслиращ фактор за медиатора динорфин, който спира отделянето на допамин и инхибира цикъла на удоволственото възнаграждение. На емоционално когнитивно ниво този процес се преживява като депресия, анхедония (потиснато настроение), отчаяние, липса на енергия, безсъние и т.н. При продължителната употреба на веществото или извършване на действието, което предизвиква този процес, спирането на стимуланта води до абстиненция - физическа и психическа. Едновременно с отделянето на динорфин, се задейства отделянето на друг транслиращ фактор – Delta FosB, който причинява болезнена “жажда”, компулсивен стремеж към веществото или действието, предизвикало оргазмените (като такива са идентифицирани от лимбичната система) преживявания. Това обсесивно желание продължава седмици и месеци, дълго след като действието на инхибиращия ефект на динорфина е затихнал. С времето на приемане на дрогата, количеството и трябва да се увеличава, поради увеличаването на толерантността на организма към нея. Това е порочен кръг, който може да бъде прекъснат само с много смелост, решителност от страна на пациента и с помощта на опитен и отдаден на работата си терапевт. Хората, попаднали в този порочен кръг, противно на разпространеното мнение, не са слабоволеви или глупави. Не – просто действието на гореописания психо – биологичен процес е толкова мощно, че всеки позволил си да развие зависимост, неизбежно преживява силни когнитивни и афективни промени, въздействащи и на социалното му поведение. Жаждата за дрогата на емоционално ниво, причинена от телесната биохимия, е толкова силна, че зависимият е готов на всичко, за да си набави средствата, с които да се снабди с поредната доза. Страстта, обсесивната жажда стои зад редица от нашите поведения. Например зад навиците ни. Освен автоматизиран праксисен процес на неврално ниво, навикът е дълбоко наситен с емоция. Разбира се, има навици всякакви. Има безобидни и полезни навици. Шофираме колите си по навик, автоматизирано и без мислене, бързо и точно. Автоматично реагираме по социално желателен начин. По навик обаче и запалваме цигара. Или пийваме чашка алкохол или кафе. Навикът е в основата на всяка зависимост – хранителна, сексуална, наркотична, алкохолна, поведенческа. Нека разгледаме поведението на зависимост от феноменологична, вместо от неврологична гледна точка. Тоест, нека видим какви са когнитивните динамики в компулсивната ни зависимост от вещество или поведение. И по-важното от етиологията на зависимостта, нека помислим върху това КАК да се справим с нея! Как да използваме горивото на страстта, така че да се превърне в спокойствието на щастието ни. Как да превърнем оковаността на обсесивното робство на страстта във волността на свободната ни радостна воля! Ето ориентири в трансформирането/ сублимацията на страстта: Ключови стъпки: 1.) РАЗЛИЧИ ! Създай двойнствено несъответствие между негативите на обсебеността си и силата на свободата си – възнамери силата на свободата! 2.) ИЗВЛЕЧИ ! Обикни и извлечи силата от страстта си! 3.) ПРОДЪЛЖИ ! „Плувай” вещо и меко с неудоволетвореността! 4.) БЪДИ ! Стани промяната – аз съм! Изразено през термините на българския мъдрец Беинса Дуно, горният път по себеобуздаване би бил преминаване през стъпките на Любовта и Мъдростта, водещи до свободата на Истината! Изразен през терминологията на будизма, пътят на овладяване на страстта преминава през осъзнаване на четирите благородни истини: първата истина на Буда гласи, че всичко на света и в живота е страдание. Втората истина е, че причината за страданието е желанието (страстта). Третата будистка истина е, че като сублимираме желанието, премахваме и причината за страданието. А в четвъртата истина Буда начертава пътека от осем стъпки, вървейки по която можем да трансформираме страстта, а оттам и да неутрализираме страданието. Тези осем стъпки са правилни възгледи, правилна решимост, правилна реч, правилно поведение, правилен живот, правилни усилия, правилна памет и правилна съсредоточеност. РАЗЛИЧИ Създай двойнствено несъответствие между негативите на обсебеността си и силата на свободата си – възнамери силата на свободата! Виж ясно всички негативи на зависимото си състояние, на пристрастеността или негативния си навик! Виж се отстранено и безпристрастно, от позицията на страничен наблюдател. Осъзнай блатото на слабостта, раздразнителната тревожна депресивност и обсебеност, в което те държи страстта ти. Осъзнай ясно цялото блокиране на творческия ти потенциал, на онази виделина на щастието ти, която само зърваш понякога и отново губиш, търсейки радост в експлозиите на зависимото си поведение. Ти търсиш щастието, но получаваш само лъжата на сянката му, обсебен от навика си, който давайки ти трошици илюзорна радост, пресушава източника на спокойно, игриво и светло творчество в теб! Осъзнай как толкова време си живял с някакви жалки проценти от пълния си потенциал, изпит от демона на обсебеността си! Усети с цялото си тяло слабостта на робството си! Нека осъзнаването ти бъде от позицията на ясния разум, но наситено с позитивно сърдечно отношение! Ясно виждане на негативите на зависимостта с разума, но спокойно и оптимистично сърдечно отношение! А сега виж смело и с разтворено сърце желаното от теб състояние на весела, свободна и пълна с възможности личност – себе си! Усети щастието си! То е твое рождено право – заслужаваш го! Виж походката си, виж общуването си – спокойно и смело, непринудено и релаксирано. Чуй гласа си – толкова харизма и чар има в този наситен с вибриращата сила на свободата глас! Почувствай лекотата в тялото си, онова приятно чувство на спокойно вътрепребиваване в кожата си. Усети се добре в кожата си! Някакси ти е светло отвътре. А възможностите са безгранични! Когато си свободен, сам твориш съдбата си, преодоляването на трудностите се превръща в игра! Можеш всичко! Погледът ти свети с онези фини вътрешни лъчи на виделината, на онази вътрешна светлина на хармоничното искрене на невралните ти мрежи и душевни движения! Преживей с цялото си същество несъответствието между двете състояния. Почувствай неудовлетворението, което възниква в теб като раздиращ те отвътре зов за сила и свободно щастие! Бъди в това неудовлетворение – почувствай отново бездната между окованото си от пристрастяването ти състояние и щастието на свободата! Погледни негативите на зависимостта, но за кратко - само за да можеш още по-силно да се фокусираш върху целта си! Твоето свободно щастие! Възжелай свободата си от цялото си сърце, с цялата си воля, ум и тяло! Фокусирай вниманието си в целта си – щастието, свободно от пристрастяване! Осъзнавай важността на промяната си, важността на постигането на целта ти – новата ти свободна личност! Нека свободата от навика стане най-важната и искана твоя цел. Събуди в себе си изгарящо желание за постигане! Нека целта се превърне в твоя обичана от цялото сърце, тяло и ум любима/ любим, за която си готов да изтърпиш всичко! Целта, това си ти самият! Твоето ново амплоа на силен, спокоен, пълен с постоянно удоволствие човек, който щастливо живее живота си, учи уроците си с радост и постига целите си с лекота! Човек с преливаща жизнена сила. Обикни тази сила! Тя е всичко! Силата на свободата! ............ Тази първа стъпка започва със (1)създаване на двойнственост. Продължава с осъзнаване раздирането на несъответствието (2) между пристрастеното и желаното състояние и преминава във фокус в целта(3)! Нужно е да бъде създадена известна двойнственост - но за кратко, докато бъде обособено ясно вътрешното осъзнаване и преживяване на целта! Дори и в тази първа стъпка, премини през несъответствието по-скоро като чувство и не се фиксирай прекалено в него. Ти си бил хиляди пъти в бездната на порока си и негативните преживявания, до които води задоволяването му. Сега просто ги усети, само за да осъзнаеш различността на целта си и да се фокусираш изцяло в нея! Процентно изразено, като време и енергия вложени в тези три подстъпки: отдели не повече от 30% за създаването на двойнственост(1) и осъзнаване на несъответствието между състоянието на пристрастеност и целта(2). Продължи с фокусиране в целта(3) - 70% от вложената психична енергия и време. ИЗВЛЕЧИ Обикни и извлечи силата от страстта си Интуитивната ни реакция при опитите ни за справяне със страстта в зависимостта ни, е борбата, прякото противопоставяне. Тази борба обикновено е силно наситена с вина и отричане, които водят до психичния защитен механизъм на изтласкване на желанието в несъзнаването. Изтласкването прилича на нагнетяването на пружина – колкото повече отричаме чувствата и поведението си и се самобичуваме с жилото на вината, толкова повече се нагнетява страстта на зависимото ни поведение в несъзнаваното ни. Това автоматично ни прави нещастни, защото същата тази страст съдържа и силата на щастието ни, което е оковано в нея. Не след дълго изтласканата страст, водена от нагона ни към удоволствието обсесивно експлодира и помита разционалния ни ум и ни тласка компулсивно към зависимо поведение. Няма значение какво е то – от цигари през алкохол, сексуална обсесия до дрога – принципът на когнитивната динамика зад всяка една зависимост е същият! За да се избегне този автоматично действащ когнитивен механизъм, който ни държи приковани във въртележката на зависимостта ни, е нужно вместо да се борим или бягаме от страстта, да приемем трети, различен подход! Да обикнем силата в страстта си, както и да си простим. Обичта към силата на щастието я разделя и извлича от оковаността и в страстта, така както огънят се отделя от горивото при запалването му, а прошката към себе си като състояние на съзнанието неутрализира „пушека” на самораняването на вината в този метафоричен вътрешен огън. Обикни силата на щастието в страстта си! Само така тя може да се издигне от смазващия покров на страстта, подобно на огнена жар птица над пепелта на пристрастяването. Kakво значи да обикнеш силата на щастието в страстта си? Когато робуваш на зависимостта си, воден от обсесивния си навик, дълбоката, но ирационална цел на несъзнаваното ти е да ти осигури щастие! Несъзнаваното действа автоматично, по един доста анархичен и атавистичен начин. Докато си дърпан от конците на зависимостта си марионетка, сляпата цел на несъзнаваното е да осигури удовлствие, да задоволи нагона към удоволствие- директно, без оглед на цялостното щастие на личността ти. То го прави по директен начин, без да се интересува от социалните ни взаимодействия, нивото на психичната ни сила, просперитета и себеактуализацията ни. Биологичната база на несъзнаваното са старите ни мозъчни структури - рептилския мозък и емоционалния, лимбичен мозък. Тези структури не са лоши. Напротив,те са генетично програмирани автоматично да се стремят към щастието ни. Поставени обаче в съвременния по-сложен обществен, а и когнитивен контекст (мозъкът ни одавана е по-развит и сложен от този на много други биологични видове, а подкорието е надстроено от по-висшите зони на кората), изначално доброто намерение за щастие на нагона ни към удоволствие, идващ от подсъзнанието, може да породи зависимост. Ако не обуздаем работата на тези древни структури в нас, процесиращи нагоните и най-базисните ни емоции, ставаме техни роби! Когато позволим на нагона за удоволствие да бъде задоволяван директно, получаваме трохички щастие докато удовлетворяваме зависимостта си. А извън тези мигове или часове тънем в мрака на пораженията от пристрастеността си! Цикълът на зависимостта е следният: задоволяваме пристрастеността си, получавайки малко сурово удоволствие. Това директно задовляване на страстта изтощава тялото и енергията ни, което води до тревожно депресивен спад в настроението. Когато след известно време, много по-дълго от времето за задоволяване на страстта, тялото и настроението ни се възстановят, жаждата за дрога (или храна или алкохол или хазарт и т.н.)нараства отново и цикълът се затваря! Освен ако не излезеш от него! Да обикнеш силата на щастието в страстта си означава да разграничиш и извлечеш изначално положителното намерение за шастие, идващо от подсъзнанието и да го сублимираш до адаптивен за личността ти начин! Всъщност доколкото човек може да отлага и сублимира базисния си нагон за удоволствие, дотолкова може да прояви истински човешкото в себе си и да развие безграничния си потенциал! Силата заложена в страстта може да смаже, ако е употребена директно, но когато бъде сублимирана, да възроди и направи човек истински цялостен и щастлив! Сублимацията се случва, когато вместо да се подчиняваш на страстта или да се бориш с нея, обикнеш сърцевината и, живеца и, силата и! ПРОДЪЛЖИ Плувай вещо и меко със съпротивата на неудовлетвореността Повярвай си! Ти можеш всичко! Доколкото си вярваш, дотолкова и ще реализираш целта си! Когато тръгнеш по пътеката на преодоляване на зависимостта си, най-вероятно ще се сблъскаш със стената на неудовлетворението и стоящата зад нея тревожност. Сякаш изкачваш вътрешната планина на абстиненцията си – физиологична или психическа. Нужно е да издържиш тази абстиненция! Как? Обикни я! Обикни я като част от пътечката, водеща те сигурно към радостта на свободата ти! Това е подходящата емоционална настройка за издържане и сублимиране на съпротивата – сприятели се с нея, обикни я! Съзнателно възприеми настройката на оптимизъм! А той е решението да бъдеш такъв! Трудността е нужен етап при изплуването на щастието ти от блатото на обсебеността ти! Слънцето на щастието ще изгрее на пътя ти скоро – просто издръж с любов и смирение, фокусиран в целта си! Продължавай да издържаш изкушението: с обич към скритата в него сила на щастието ти, сега поведена към свободната ти личност! Умът ти, дълго време окован от зависимостта ти, ще ражда всякакви изкушения: „Само една доза!”, „Само една цигара!”, „Само едно питие!”, „Само малко да погледам порно!”, „Само за мъничко да вляза в залата за хазарт...” ... Ако послушаш този настойчив гласец на навика, акумулираната енергия бързо се вплита в събудената страст и малкото действие много скоро те сгромолясва с пълна сила обратно в зависимостта ти, като малка снежна топка, която бързо се превръща в необузданата лавина на падането в старото зависимо поведение! Виж във вътрешния си взор последиците, виж негативите, почувствай докъде води „подхлъзването” обратно в навика! Не задържай прекалено вниманието си в негативното обаче – просто надзърни за миг! А сега се фокусирай изцяло в новото си отношение на обикване на силата в изкушението на навика! И издърпване на тази сила на щастието към твоята цел – свободната ти радостна личност! Усети процеса отвъд думите, в това е ключът на успеха ти! Помогни си с дълбоко дишане, с повече движение, спорт и социална активност! Поддържай ума си фокусиран в образите на целта си! Виждай се и се чувствай във визуализацията си като свободен, силен и спокоен човек! Ще станеш такъв! Издръж – със смирение и търпелива обич! Меко и нежно отклонявай постоянно фокуса на ума си към целта си! Защото умът автоматично е насочван от изкушението. Преформулирай меко вътрешните образи и чувства на страстното изкушение, като ги трансформираш в тези на целта си! Леко успокоявай вътрешния си вербален ментален монолог, като спокойно и с търпелива мекота го преформулираш в позитивния фокус на целта си! Ползвай позитивни утвърждения: вярвам си, постигам, мога всичко, важно ми е да постигам целта си, искам свободата си, жадувам свободата си, обичам тревожността, обичам напрежението, мога, аз съм свободен, аз съм радостен... Няма битка и противопоставяне, но здраво усилие! Не се бори с възникващите образни или вербални мисли – изкушения! Приеми ги, погали ги с обичта си, свържи се със заложената в тях мотивация за щастие и я извлечи с обичта си както маслото се извлича от млякото! Меко насочи извлечената мотивация за щастие към целта си – силната ти и щастлива индивидуалност! БЪДИ Стани промяната – аз съм! Вече си се научил пребиваваш в състояние свободно от зависимостта ти за по-дълго време! Цялото ти тяло, самите ти клетки са благодарни за това, че вместо да хранят вредния навик, сега кипят от радостна сила! На душата ти е по-леко, спокоен и силен си! Чувстваш, че можеш всичко, което пожелаеш, планираш правилно и целеустремено работиш за постигането му! Вярваш си! Знаеш, че можеш! Общуването ти в обществото е станало леко, спонтанно и жизнерадостно. Наслаждаваш се далеч повече на живота си, на всеки разговор, стъпка и глътка въздух! Дори трудностите ти харесват. Ако преди те са ти тежали неимоверно, сега с удоволствие ги преодоляваш, сякаш с радост се качваш по стръмен, но приятен жизнен склон! Миговете щастие, които преди си преживявал през зависимостта си, сега проникват целия ти живот, всеки миг от ежедневието ти. Това новоустановено състояние обаче крие опасности – докато не бъде укрепено, затвърдено и привикнато към него като към естествено. Не си свикнал с това състояние. То е като да си стоял дълго време на сянка. В сянката на обсебеността от навика си. Сега, когато си излязъл на слънцето на силата и повишената психична енергия на щастието си, ти е доста... непривично. Освен това свободата от навика ти разтваря дузини от нови възможности – свободно време, свободна психична енергия на мотивацията, смелост и воля, за които само си мечтал, а сега са постоянно състояние на съзнанието и живота ти. Новостта на свободата от страстната ти обсебеност може да внесе известен когнитивен дисонанс в теб и нещо дълбок в теб да пожелае да се върне обратно. Невралните несъзнавани пътечки на навика ти, макар и неизползвани, са все още там и фокусът на психичната ти сила има тенденцията да се стреми отново да протече през тези стари неврални „канали”. Затова е нужно време, през което спокойно, пълносъзнателно и решително да минаваш през четирите стъпала на трансформацията на навика! Тогава тези неврални пътечки бавно, но сигурно губят утвърдеността си, навикът остава назад. А ти все повече свикваш с новата си светла, свободна, радостна и силна психика! Харесва ти да си силен, свободен, множещ, постигащ, смел, спокоен, решителен, радостен и наслаждаващ се на всички житейски перипетии! ................................................................ .................................................................. ..................................................................... Представените четири стъпки са разделени само условно! Нужно е чрез практикуването им да бъдат почувствани, преживени и слети в единен процес! Горните редове представляват ключ, „червена нишка” при работата със зависимости! Те са ядро, сърцевина на самостоятелната ни работа по преодолявне на зависимост или на водената психотерапия при зависимости! Има чудесни спомагателни когнитивно поведенчески и психодинамични методи за работа със зависимостите, които обаче ще бъдат обект на размисъл в друга моя статия. Орлин Баев Психолог-психотерапевт
  15. Честно казано, аз не познавам (засега) действително ефективно справящ се с проблемите на пациентите си терапевт, който да се определя по статус или като самоопределение като християнски терапевт! Обаче мнозина добри терапевти вплитат духа на християнското консултиране в терапията си. Особено, когато пациентът е отворен за такова по-високо ниво на работа! Аз самия го правя с водена молитва - понякога! Нужно е и аз и пациентът да бъдем в унисон... Eто това е златната среда! Християнскии дух в консултирането, да! Но и познание на психологията, психопатологията и няколко школи в психотерапията! наскоро четох Лествица на Йоан Лествичник. Има поразително силно припокриване с психотерапевтичните методи, но изразени през християнската терминология. Много има какво да учи психотерапията от религиозните методи. Но и те самите могат да си "сверят часовниците" със съвременните научни подходи към психиката!
  16. Карл Юнг за смъртта! За вечността, за това психе, което е вечно и за което смъртта е само врата към тази вечност! Великият Карл Юнг!
  17. Знам за Милена, когнитивно - поведенчески терапевт: 0887613338. Не я познавам лично, само сме обменяли писма. Още една добра терапевтка от Варна: Боряна Чалъкова, позитивен и психодрама терапевт: 0887498047 Още познавам Манол Смуков: 0896/675216 Успехи!
  18. Хип, имам предвид, че най-много да са минали обща група за опит, а може и това да не са! Напълно съгласен съм с теб, че начинът за придобиване на терапевтичен опит е в самата психотерапия! А преди всичко и в богатия житейски опит на терапевта като цяло и начина, по който го асимилира! Радвам се, че споделяме еднаква насока на мисълта!
  19. Л.И.А., сподели личното си мнение! Не спорим, просто изказваме мнения! Ти учиш ли някоя школа в терапията вече?
  20. Казвам само, че отстояваната от някои ретроградни и атавистични школи в психотерапията дългогодишна лична анализа има по-скоро отрицателно влияние за бъдещата ефективност на терапевта! Защото му отнема способността на Аза му да бъде терапевт на аза му! Нещо, което терапевтът е нужно да умее! учителят Беинса Дуно например казва, че ученикът в школата разчита на собствените си сили при разрешаването на проблемите си - телесни или психични! Аз се присъединявам към това мнение. При това тази дългогодишна анализа се прилага през "рамката" на абсурдно остарели, бавни и дори влошаващи психичното състояние аналитични методи. Най-добрите терапевти, които познавам, са минали най-много група за личен опит. Плюс задължителните супервизии, разбира се! Всички такива терапевти, които познавам - минали дългогодишна лична терапия, са непоправимо сугестирани, буквално "зомбирани" в коловозите, "рамките" на школичката си. До степен, че са загубили онази своя творческа смелост и полет на интуицията си, които са решаващи при индивидуалната работа с пациента! Да не стигаме до парите и защо се изисква подобна десет годишна лична анализа... След тези години крилата на свободната воля на такива терапевти са непоправимо дълбоко изрязани - това са наблюденията ми! Познавам терапевти от аналитични школи с по 20 год. опит в психотерапията, които понеже са подлагани (някои все още) на подобни абсурдни условия, са непоправимо душевно "кастрирани", за да могат да бъдат достатъчно интензивно намесващи се в промяната на пациентите си! Друг е въпросът, че дори е препоръчително който и да е терапевт да ходи от време на време на сесия при колега. Или на взаимна сесия с колегата "на по бира" - за взаимна помощ, обратна връзка, серяване на "часовниците". Допреди няколко години аз самия бях стабилно сугестиран от авторитетните наложености на авторитарните школи, тези които прекалено държат на "рамката"... Сега обаче имам свое си становище по въпроса! То може да търпи критика и аз го съзнавам - но другите становища също могат да търпят критика и това, че някакви си авторитети стоят зад тях, както и кимащите им съгласително последователи, за мен не значи много.
  21. Благодаря за темата! Скоро се питах дали е разрешено да си тананикаш тихичко текста заедно с музиката? Доколкото разбирам, е разрешено, но тихичко. Много красиво се получава, когато си пееш тихичко думичките. Заедно с движенията и енергията и визуализацията, се получава една приказна динамична молитва! Аз визуализирам текстовете - къде визуално, къде по-абстрактно като чувство и цвят само. А това се свързва с движенията и жизнената сила. Много нива има в паневритмията - сега го осъзнавам! И много приложения - за здравето на тяло и психика!
  22. От рекламата с бебетата с кънките направо настръхнах - като някакви извънземни хлебарки... брррр. Тази с бирата и мача обачееее
  23. Блестяща звездичке, привет! Хубаво е сами. Добре е да нямаме нужда от помощ от друг човек. Психотерапията принципно е насочена към широк кръг от проблеми. В Б-я обаче се ползва преди всичко от хора с невротична симптоматика. Те дълго време са пробвали да се справят сами. Едва когато дълго време не са успявали, те търсят психотерапия. Така че - радвам се, че нямаш нужда и можеш и сама, с молитва и с помощта на светлите същества. Това е чудесно, но е извън контекста на темата... Темата е насочена към връзката между ползването на психотерапия от хора, които се нуждаят от нея, тъй като не се справят сами и заплащането за тази терапия. А не се справят не защото са слаби, мекушави или глупави, но просто влагат усилията си в различна от водещата към щастието им посока. Та така...
  24. Лиа, благодаря ти за включването и за меннието ти на бъдеща професионалистка в областта! Психотерапията според личната ми опитност е дълбока връзка с всички нива в човека - поне така, както аз я водя. Колкото по-добре резонирам с дълбоките душевни нишки, зад външните когниции, толкова по-успешна е терапията! Такъв подход обаче въпреки, че се практикува в социално - икономическия контекст, излиза от него чрез връзката с онова по-вечно и по-идеално и могъщо вътрешно пространство на общуващите души. Както и да звучи това... Самото това дълбинно общуване, когато се случва, вече е възнаграждение само по себе си! Май си важи приказката на древния юдеин: "Божието Богу, кесаревото кесарю!".
  25. Здравей, Лия! На мен ми е трудничко да бъда пациент! Преди време си мислех, че е много по-лесно. Обаче всъщност става това, което казваш - започвам да анализирам защо ме пита това, а не друго... Започвам да се дразня, когато не ме следва и реагира по крив според мен начин... Та, мога да се доверя само на психотерапевт с доста, доста опит, много знания и можене. И силно емпатичен такъв. Аз лично не бих отишъл при мъж. Бих ходил при емпатична, приемаща и сърдечна, интуитивна жена. Например при Валерия Дилова. Ако е за по-структурирано решаване на проблем, бих ходил при Алекс Заркова. Или при Севда Шенкова. Обаче да си призная честно, не обичам друг да ми решава проблемите, дори да ми помага в решаването им. Не съм и съгласен, че личната анализа спомага за развитието на терапевта! По-скоро обратното - държи личния му вътрешен "терапевт", метакогницията му зависима от друга личност. Аз честно казано не познавам някой ходил десет години на лична анализа и станал добър терапевт след това! Стоя зад думите си!
×
×
  • Добави...