Орлин Баев

Някъде в Бхагават Гита се казваше нещо от сорта: "Да действаш фокусиран не в плодовете от действията си, а в самото действие!" Да не ни интересуват толкова резултатите, колкото правенето на нещата със сърце, с желание и обич! Тогава и резултатите са о'к каквито и да са. Пак в същата книга се казваше, перифразирам: "по-добре е да правиш дори неперфектно твоята си дейност, отколкото перфектно да изпълняваш дейността на другия!". Има се предвид призванието, знанието за това какво правим, защо го правим и как го правим. А за загубите и победите, пак в тази книга се казва (по памет пиша): "Еднакво отношение и към победите и към загубите, нито стремеж към приятното, нито отбягване на неприятното!". Аз току що осъзнах, че съм загубил четири години от живота си - а не съм на 19...

Това е приказно! Аз като мъж рядко въобще помня сънищата си. Познавам обаче много, много жени, за които сънуването е реалност дори по-наситена и жива от сетивно възприеманата! Високо в планината - високо в полета на духа, в свръхсъзнанието. Разорана, маркирана от храсти и дървета нива - подреден, силен и точен ум. Липса на влага от дълго време - липса на любов, на щастие, на радост, на доверието на сърдечността и свързаността на нещата, която дава водата. Загрижена жена на средна възраст, мъдра, добра и загрижена жена, в черни дрехи - собствената мъдра, добра и любяща душа, която обаче е почернена от някакви обстоятелства. На небето на житейския хоризонт се появяват буреносни облаци, тежки преживявания, които отдалечават от любовта на душата, почернят я, разкъсват връзката с нея. Душата призовава с любовта и загрижеността си за добруване, но житейските преживявания (бурята) са прекалено тежки и личността се откъсва от душата, опитвайки се да се крепи със силите на егото, на ума. Но така тежи. А сега задачата вероятно е възстановяване връзката с душата като се "смелят" тежките преживявания от житейските бури. А сега може би е време този вятър да бъде впрегнат, платната на раждащата се мъдрост да поведат личността към душата!

В преобладаващия процент от случаите, самата работа по приемането сама по себе си произвежда промените в несъзнаваното, които всъщност продуцират симптомите. Казваш, странно ти е как да обикнеш всеки един от симптомите. Ами, обикни ядрото им - самия страх зад тях! За да се случи това, си има визуализации, утвърждения, дишания, съзерцание (майндфулнес). Така сам работейки върху себе си, можеш да направиш доста! Все пак, за да видиш ясно отстранено собствената си психика, ще е хубаво да отидеш няколко пъти при психотерапевт. Да осъзнаеш наличностите в ума си, ясно да видиш страховете си и реакцията си на тях, дефицитите си в дадени области и компенсациите си. Тогава вече няма да работиш "на сляпо", а с ясното съзнание какво правиш,какво променяш и в какво го превръщаш!Защото, да - ако наистина имаш нещо наболяло и неразрешено, то може да се разклони в други симптоми. Паническото разстройство лесно се "обогатява" и разклонява до хипохондрия, окр, различни фобии, социална тревожност, сексуални проблеми и т.н. Или пък тези последните сами по себе си пораждат п.а. ... Вероятно при теб всичко ще отшуми, личи си, че имаш добър ум и смело сърце!

Не знам дали това, което описваш, е концепция на когнитивно поведенческата терапия, но определено е моя концепция! В хода на работата си опитът ме доведе до ключа за справяне - обикването, приемането на страха! Погледнато през такъв ъгъл, справянето с п.а. зависи от промяната на отношението в любящо разтворено приемане! За всеки човек тук се подбират методи според личностовата му структура! Чрез този подход имам висока успеваемост. Но, както писах, не работя само това, а интегрално. И преди всичко, лично. Има общи насоки, но всеки случай е уникален! Относно символиката на симптомите, вторичната им полза, дефицитите в определени области на живота, работата с психодинамиката и т.н. - това е другият подход, който третира цялата личност. Аз ползвам и двата. Имам успешно разрешени случаи и с двата подхода, по-често с първия, по-рядко с втория, а най-често в комбинация от двата! Ползването на психодинамиката обаче изисква опит, усет, знания и е изкуство, индивидуален подход и стъпки при всеки. Знам, че примерно Тодор Първанов не би се съгласил с мен, но аз работя интегрално. Ето, скоро приключих работа с момиче с п.а., с която работих изцяло аналитично. Разкрихме, че симптомите се явяват само външна соматизация на изтласкани творчески импулси под влиянието на емоционално свръхпотискане. Когато пациентката си разреши да даде път на творчеството, на сърцето си, на ИСКАМ (първичните способности), паниката изчезна яко дим! При други пациенти п.а. се явяваха резултат на семейната динамика, при трети сексуални дефицити, при четвърти далеч по-дълбоки психоемоционални движения. Понякога, рядко, дори при една много хармонична психика, прекалено натоварващите външни фактори могат да породят паническа симптоматика. Когато обаче успоредно с индивидуалната и уникална работа по психодинамиката, системното функциониране, междуличностовите отношения и т.н. се работи и директно през симптомите, процесът на справяне се ускорява многократно. Начинът, който описваш, е най-подходящият за самостоятелно справяне! Продължавай така и скоро преживяваното ще стане по-леко и по-леко, ще те зарежда и дори харесва! Би могъл да промениш целта си. Вместо да искаш да ги няма симптомите, приеми, че могат да идват когато си искат и колкото си искат, обикни ги, приветствай ги! Тогава те ще се стопят - но не това стапяне да бъде целта ти, а спокойното отношение на приемане!

Здравей, Смехи! Не си остра по никакъв начин. Всичко, което казваш, просто изразява наболялата реалност в българските психиатрии. Не е нормално уж хуманни институции да бъдат търговски дружества и дейността им да зависи от егоцентричните, откъснати от законите на Живота капиталистически грозни принципи. Не е нормално санитарите, сестрите и психиатрите да получават заплати, с които и супа за социално слаби не могат да си позволят, така е. Но не е и нормално отношението им към болните като към добитък и често невероятната дехуманизация на която те са подлагани от отношението на "лекуващите". Не е нормално човекът да се етикетира с някаква диагноза, идваща от много субективното мнение на този или онзи (защото така се поставят психиатричните диагнози - не на базата на физиологични данни, а на невероятно субективната оценка на специалиста). Етикет, който веднъж поставен, е носен цял живот, защото съвременната психиатрия е фиксирана в болестта, в проблема, а не в здравето и няма оздравяване, а има само ремисия... Етикет, превръщащ се в грозна стигма. Стигма, пораждана от свръхфиксираното в болестта съзнание на психиатричната система и поддържана масово от страховите и пълни с неразбиране проекции на масите относно психичните специфики! Да, хората ги е страх от различието. От различието на другия, но и страх от собственото различие, който е проектиран като силно негативно отношение към хората с различни ментални специфики. Хората имат страх от отхвърляне от "стадото", от социума и затова потискайки уникалността в себе си, проецират този страх от различието в отхвърляне на хората с ментални проблеми. Те им стават удобен "пешкир за обърсване" на собствените им страхови комплекси. Всичко тръгва обаче от параноично фиксираната в патологията психиатрична система. А би могла да бъде фокусирана в здравето и излъчваща доверие в доброто система... Но не е така! И си има причини за това. Едната според мен се състои в това, че такова патологично филтриране на информацията има интерес да бъде поддържано от фармацевтичните гиганти - разбира се, не само по отношение на психопатологиите, но и на медицината въобще. Така се продават много, много хапченца и много, много милиарди стоят зад тези хапченца! Втората причина за свръхфиксирането в болестта в обучението на психиатрите, според мен е част от механизмите за социален контрол. Твърде лесно и удобно кой да е може да бъде набеден за "луд", когато поведението му е неизгодно за някой с власт... В българските психиатрии и досега пациентът се третира дори не като човек и личност, а като някаква биологична система, в чийто организъм е достатъчно да се сипе някакво вещество и видите ли, хоп, всичко ще се оправи! Но не се оправя! Невролептиците потискат симптомите, но заедно с тях и цялото личностово функциониране на човека. За психотерапия в българските психиатрии въобще не се и говори. Дори за групова, камо ли за индивидуална. Няколкото думи на психиатъра или невролога към пациента нямат нищо общо с психотерапия. Тя е дисциплина, която изисква много години обучение, опит и практика! А всъщност иенно психотерапията, дори на ниво психоза, възстановява връзката с реалността трайно, обучава мисленето, коригира страховете, дори и налудно параноични да са. Аз в практиката си вече съм имал доста случаи на пациенти с аудиални халюцинации примерно. Хора, които обаче съвсем спокойно могат да бъдат научени да живеят заедно с тези гласове, да се сприятелят с тях, да ги различават от реалността, да си играят дори с тях, да ги игнорират или успокоят. Всеки е индивидуален случай. Интересното е, че ако такъв човек отиде директно при психиатър, в държавно здравно звено, на мига ще му бъде лепнат етикета, съответно и доживотната стигма на диагнозата "параноидна шизофрения"... Според диагностичните наръчници обаче при шизофренията би трябвало да има загуба на връзката с реалността и налудно мислене. Да, обикновено ги има, но в някаква степен, която спокойно може да се терапевтира, дори и само и единствено с психотерапия или само с помощта на обикновени антидепресанти. И не след дълго налудното мислене се връща към здравия разум, а връзката с реалността става нормална. Да, гласовете понякога остават, но вече отношението и реакцията на човека спрямо тях е друга. Или пък въобще отшумяват... Мисълта ми е, че често 'лудите не са толкова луди", колкото са етикетирани от психиатрите и стигматизирани от страховете на хората... Е, има и тежки случаи, така е! Но, идеята ми е, че ведно със "сухото" на тежките случаи много често гори и "мокрото" на много по-лека симптоматика. Обаче всичко се поставя под общия знаменател на диагнозата! Това е най-малкото непрофесионално, а според мен и нехуманно! Като види човек условията в психиатриите в богатите страни и ги сравни с тези в Б-я, се чуди да се смее ли, да плаче ли, или и двете. Доста пациенти са ми разказвали за ужасиите в Курило например ... За отношението като към добитък, за гореспоменатите етикетирания, за това, че и здрав да влезеш, луд ще излезеш, за професионалното изкривяване на психиатрите, виждащи болест във всичко, за нечовешкото отношение на санитарите и сестрите. Да, няма пари. Но нали си избрал да работиш хуманна професия и да помагаш - уж?! Има и чудесни психиатри, разбира се, хора с призвание. Аз самия работя в екип с психиатри. Ето д-р Първанов, който пише тук, е психиатър. Реалиите около българските психиатрични болници обаче са нелеки...

Присъединявам се към думите на Станимир! Има за какво да се хванете - за собствената си емоционална независимост, за собственото си щастие, за собственото си вътрешно психично ядро, за мъдростта на живота и Вселената, които могат да неутрализират катастрафизиращото ви виждане на ставащото и да ви помогнат да вземате подходящите решения и да вървите собствения си път! Това наистина е така - такива са повечето психологични книжки. Ето вие сте мислила, направила сте много изводи, връзки с миналото и т.н. - това е чудесна база за по-нататъшна работа. Но въпросът е именно КАК да промените нещата! КАК да се промените при вас включва едно променено отношение на здрав егоизъм, който имате да градите, за да се научите да живеете вашия, а не на другите живот. Само тогава ще можете да бъдете щастлива, да посрещате трудностите нормално и да излъчвате щастието си и пред децата си! А така да им бъдете пример. Това КАК включва и "какво да правя", къде да го правя", колко да го правя", "с кого да го правя", "как да мисля и оттам как да чувствам", "как да възприемам ситуациите на напрежение", "как да се отнасям към поведението на майка си", "как да наема един двустаен апартамент за 300лв. (има за толкова) и да се махна от майка си", "как да неутрализирам сублиминалните си комплекси, че се провалям, че светът е ужасен, че хората са ужасни, че аз съм ужасна, че каквото и да правя, с мен ще злоупотребят и наранят, изоставят и лишат от обич, грижа и разбиране...". Това КАК да се променя включва и "как да променя характеровите си нагласи (предсъзнавани, компенсация на комплексите) на нагаждане, подчинение, жертване, живеене живота на всеки друг, но не и моя собствен". Когато постоянно се жертвате, ви се струва, че това е начинът да задоволите комплексите си, да бъдете добра майка, дъщеря, жена. А всъщност това е най-сигурният начин да станете изтривалка на всеки наоколо ви, да поддържате нещастието си и да бъдете неспособна да давате щастие, тъй като тотално сте жертвала собствения си живот, уж за добро, но всъщност по една много куца логика, дадена ви още от родителския стил на майка ви и сега поддържан от нея при съжителстването ви! Напротив, трябвало е да създадете децата си! Има семейства, които с години се опитват да имат деца, но нямат! Имате щастието да сте майка на буйни тийнейджъри - какво по-хубаво от това! Кой не е невротизиран в съвремието ни?! Аз не познавам съвременен човек без невротичност. Не сте хахо - имате много интелект, много ресурси, чувстват се между редовете ви! Просто е нужно да неутрализирате комплексите си и промените посоката си, да започнете да искате повече за себе си и да отстоявате щастието си, като знаете, че го заслужавате! Като знаете, че за да го давате на други, първо вие трябва да сте щастлива. А за да бъдете щастлива, е нужно да държите на постигането на собствените ви цели, да завършите ученето, да правите неща, които ви правят щастлива, да се глезите повечко. Тогава ще сте преодоляла и модела си на мъж и ще привлечете стойностен приятел! Децата ви е нужно да се съобразят с това, не обратното! В психотерапията молитвата се ползва като инструмент по промяна на същите психични изграждания, за които говорите. А за Бог или Господ се приема собствената душа и дух, психичното ядро във вас, от позицията на което се трансформират родителските ви образи, комплексите в сянката ви и т.н. Например за вас: "Господи, моля те стани опора в живота ми! Научи ме да отстоявам щастието си, за да мога да бъда проводник на твоята радост и да я давам наоколо си! Света майко в мен, нека твоята любов като река протича през сърцето ми, за да се превърна аз самата в блажена любов! Небесна майко, научи ме да простя на физическата си майка, за да прекъсна излишните емоционални връзки с нея и да изградя емоционалната си независимост, плавайки в твоята радост! Научи ме, Боже, да осъзная собствената си стойност, научи ме да осъзная важността и цената си - а тя е висока! Заживей в мен с твоята сигурност, самоувереност и сила и нека си вярвам - на теб в мен! Аз знам, че имам право да греша, че е човешко да греша и само приемайки го, мога да се смиря и да допусна Ти да ръководиш живота ми! Свалям товара на отговорността от живота си и ти разрешавам ти, Боже, да насочваш с тихия глас на интуицията ми стъпките в живота ми! научи ме моля те да се отстоявам, да се заявявам, да бъда целеустремена, за да намеря и следвам призванието си! Научи ме, Боже, на здрав егоизъм, за да мога така да бъда твой устойчив инструмент на тази земя! Научи ме, че имам право да имам собствено мнение, да не се съобразявам толкова с мнението на другите, а само с твоето в сърцето си! Прощавам си, Господи - безусловно и катосъстояние на съзнанието, постоянно! Обичам се - обичам Себе си - а това си ти в мен! Вината никога и за нищо и при никакви случаи не помага ивинаги е излишна - затова сега я изоставям и се осланям на твоя здрав разум и здрави действия! Боже, научи ме да бъда по-толерантна със себе си, да се обичам, ценя и приемам изцяло и при всички положения! Любими мой вътрешен водач, моля те нека личността ми стане проводник на твоята спонтанност и щастлива непринуденост, устойчивост и блага сила! Нека отстоявайки целите си упорито - учене, приятел, щастие - да провеждам твоето призвание в живота си! Научи ме, Боже, да казвам НЕ, когато е нужно и смело да не се съобразявам с изискванията на другите, когато имам нужда от спокойствие или си имам свое мнение! Научи ме да те съзерцавам, Любими мой в сърцето ми, да се слея с теб и да резонирам с блаженството ти! Да бъде волята ти в живота ми! Амин " Сега е време и вие да направите всичко възможно, за да завършите училището и да работите работата, която вие искате, а не която ви се налага! Сама виждате какво се получава, когато дълго време вървите против Себе си! Няма грешки, а само възможности и уроци! Учила сте чудесни уроци - сега си вземете житейския изпит, като с епоучите от уроците си. А те се свеждат до голяма степен в това, което сама казвате: "трябваше от самото начало да помисля за себе си". Направете го сега! Не можете да помагате на кой да е, докато сте подлога на мама, на децата си, на който и да е и каквото и да е! Бих искал да видя във вас здрава мотивация по развитие, една добра доза егоизъм и хъс за собствено щастие! Тогава това собствено щастие може да резонира със щастието на сърцето ви и оттам да го давате и на другите хора, доколкото прецените, с мярка! Сега към емоционална независимост, към собствени цели, към собствено щастие, към здрава амбиция за постигане, към отстояване на лично пространство и спокойствие! Към следване на целите на душата ви - към завършване на ученето, към работа, която ще ви радва цял живот, към промяна на себе си в една вярваща си и смела жена, която силно се обича и отстоява щастието си! Тогава и ще привлечете мъж, който да ви обича! Всеки човек го иска понякога. Но, така е прекалено лесно, така е бягане от уроците, които сме дошли да усвояваме тук, на тази малка земя, в тези тела. За да се почувствате като човек, се ресвържете с Човека във вас! Сега да, малко е позатиснат от някои модели на поведение и страхове и неуверености. Но те са преодолими, а Той, Човекът, си е там, не сте го загубила, чувствам го във вас! Просто е нужно да поразчистите облаците от менталното си небе, за да светне Той в живота ви и да го проявите и в целите, плановете, действията и ежедневното си поведение! Свържете се с "Анимус"! Всяканеделя от 16ч. на "Мария Луиза" 32, в йога център магая има "йога на смеха" - безплатна е. Добре сте дошла винаги! Елате и на групата ми по медитация, всеки четвъртък от 20.30 до 22ч. - също е безплатна (пишете на л.с. за подробности)! Пишете тук - винаги ще ви отговорим и сме зад вас, защото искрено ви желаем щастието ви!

Моите наблюдения са различни. Психотерапията става все по-уважавана професия и все повече хора, носещи разумност в себе си търсят помощта и! Професията на преподавателя е наистина много важна, това е така! Силно бих се радвал социалният и статус да бъде подобрен! Това зависи и от самите учители... Само ще кажа, че психотерапевтът спасява животи поне толкова, ако не и повече, отколкото хирурга. Ако един хирург спасява пипнимото тяло, психотерапевтът възкресява живота в душата на пациентгите си. А този живот носи здраве и на телата и на социалния им живот! Благодаря ти за разбирането! Журналистика или инжинерство има от столетия. В България обаче психотерапия има реално от десетина години и всичко около нея заслужава коментари. Защото има много недоразумения. Така мисля аз. Какво мисли друг не знам, изразявам своето мнение. Обичам работата си, ведно с натоварването и. Просто статусът и се оформя в наши дни. С каквото мога, допринасям за това. Дори в тази тема. Всяка професия си има специфики и трудности, чар или минуси. Има професии, по някакви причини потъващи все по-надолув страната ни: например професията на учена, на учителя... искрено се надявам представителите на тези професии да спомогнат за издигането им. Моята професия обаче е именно психотерапията, темата е за нея, интересувам се от нея, страстта ми е в нея, живея я, обичам я! Може би съм пристрастен - нека, така ми харесва! Бъдете здрави!

Работя невероятно натоварващата, но и изключително вълнуваща професия на психотерапевт вече четири години. Преди тези 4 години имах един период от около година, в който постоянно отговарях на писма в интернет и по скайп. Дълги писма, които пишех с часове - безплатно, разбира се. И сега продължавам да отговарям на хора, малко по-фокусирано, структурирано и кратко, но го правя. Когато започнах психотерапия, таксата ми беше ... 5 лева/ час. Имах само двама трима пациента, като с всеки срещите ни продължаваха с часове. Тогава работех изцяло аналитично, постоянно се ровехме в миналото, в сънищата, в родословното дърво дори. Когато обаче човекът ме попиташе КАК да променя нещата, си нямах идея как да му помогна. Чакахме чрез самото осъзнаване да се случи промяна. После осъзнах, че да, осъзнаването е много важно, но то само по себе си индуцира едва 10-20% от търсената цялостна промяна. Останалото са когнитивни и поведенчески стъпки, директно фокусирани в справяне, в цел! След около шест месеца видях, че работата не е лека и започнах да работя за 10 лева на час. Пациентите ми се увеличиха. С повечето работех по два три часа на сесия. Започнах да работя и с визуализация, тоест т.н. хипноза, да включвам поведенчески експерименти. Имах малко пациенти и можех да отделя голямо внимание и много време на всеки един от тях. На всеки му правех когнитивна карта на психиката му на компютъра, сътворявах лична молитва и т.н. Пациентите обаче започнаха да се увеличават. Тогава увеличих таксата си на 20 лв./ 90 мин. или 13 на час. Така около година и половина. Пациентите отново станаха доста, започнах да работя по-конвейрно, което не е добре според мен. Отново вдигнах таксата, на 20 лв/час. Така досега, около година и половина. Обаче пациентите се увеличиха от 3-6 на ден, до 6-10 на ден. Тъй като работя до десет вечерта, докато се върна вкъщи и докато "смъкна" натоварването, ми трябват поне два три часа преди лягане. Това пък променя дневния режим... Освен това, от опит установявам, че приемът над максимум шест човека на ден в психотерапията вече е прекаляване със собствената психична издръжливост. Освен ако не работиш изцяло "замазващо" (това е официален термин), тоест само хипноза, само шаблонно. Тогава десет човека са о'к. Но аз работя интегрално... Освен претоварването от работата с много съдби, ниската такса има и други минуси. Например, привличат се и хора с ниска мотивация за справяне. Не само такива, разбира се, идват и прекрасни, мотивирани клиенти. Идват и много хора на по една заплата... Но, ниската такса допринася за привличането и на подобна социодинамика по отношение на психотерапията... Отношение към терапията като към "ето аз съм тук, завинти ми гайките". Или силни вторични ползи от проблема и ползването на терапият акато инструмент за поддържане на тези ползи - в този случай е подходяща психоанализата - не защото ще разреши проблема, а именно защото ще го поддържа, а пациент и терапевт с години ще са доволни един от друг ! Ниската такса привлича и пациенти "туристи", които са обиколили маса терапевти, бягайки от всеки след няколко срещи, обвинявайки го. Обвинявайки го, а всъщност захранвайки проблема си, който несъзнавано силно желаят. В този случай проблемът често е в свръхкритиката. Тя е бягане от "подводни' страхове, но кой да види това, да посика да се задържи при някой на терапия и да разреши страховете си... Изоставянео на критиката, превръщането и в разтворена толерантност, състрадание и обич всъщност се явява ключ за щастие при такива хора, но психиката им силно се е вкопчила в проклетията на критиката и с все сили си я държи. Аз наричам психодинамика от подобен сорт първична полза - защото се случва на съзнавано или предсъзнавано психично ниво. Та, по-високата такса редуцира в някаква степен: - пациентите с ниска мотивация, очакващи терапевтът механично "да ги поправи', сякаш са автомобил. - пациентите оплаквачи, несъзнавано силно желаещи всъщност да поддържат проблема си, вместо да го разрешат и бягащи от терапията, ако започнеш да ги тласкаш към решение. Както писах, тази извадка от пациенти е подходяща за психоанализа - поради пълната липса на каквото и да е развитие и поддържането на вторичните им ползи, което тя прави с "метода' си! - пациентите туристи, задоволяващи критиката си от един та на друг терапевт. Или туристи от любопитство - последните са рядкост, за разлика от първия вид и са нещо нормално. Като сравни човек дохода на един психотерапевт и примерно един програмист, има разлика. Програмистът обикновено печели поне два пъти повече. програмирането на компютри обаче е с пъти по-детерминиран и механичен процес от програмирането на мозъци, при това през словото, а не директно през неврологията. Ако сравним професията на психотерапевта с тази на предприемача, доходите му са неизмеримо по-малки, ученето е до живот, умът освен хитрост и пробивността на предприемач е нужно да бъде и сърдечно разтворен и провеждащ нещо повече... Но, психотерапията е призвание, не просто професия...! Да сравним ли психотерапията по доходност с примерно офицер на кораб. Офицерът печели 4-6 и повече хиляди евро месечно, при това като обикновен трети, втори капитан или капитан. Занаят, който се учи за по-малко време и изисква доста по-малко когнитивен ресурс от психотерапията. Ако сравним психотерапията с професията на политика, разликата в чисто финансов план (темата е за това), е голяма. В политика са фокусирани властта, оттам и икономическите ползи са огромни. А за да бъде човек политик, не е нужно да ползва кой знае какъв когнитивен капацитет - просто е житейски избор. А какво относно строителния предприемач - в момента този бранш е в застой, но не за дълго... Или за професията на хирурга! Честно, многократно по време на сесия в ума ми е проблясвала мисълта: "Ех, колко хилядократно по-лесно е да бръкнеш директно в мозъка... ". Ако кажете, че професията на хирурга е трудна, ще сте прави! Но ако сте на предната огнева линия на психотерапията от години, силно ще се замислите, коя от двете професии е по-трудна и изискваща личностови качества... А за парите, сравнение не може дори да се направи - хирургът по презумпция печели повече, при това с пълното съгласие и мълчание на обществото. Общество, което безропотно робува на огромните такси на болниците и дори събира помощи, за да помогне на хора в нужда да заплатят изисквания от болниците рекет - примерно за трансплантация. Общество, което обаче роптае за 'огромната" такса на психотерапевта от 25 или 50 евро... А психотерапията променя животи, спасява животи, внася светлина, дарява радост, чисти тръгнали да се овеществяват психосоматики, през душата лекува и тялото. Ето поради подобно отношение повечето способни български психотерапевти предпочитат да емигрират в държави с друго отношение към професията им! Държави, в които професията им е наравно като уважение и просперитет с тази на соматичния лекар, юриста, дентиста. Мда, дентиста... Познавам зъболекари, които приемат нормален брой пациенти на ден, по-малко от мен примерно, които обаче редовно почиват на хаваите, спестяват по 10-15 хиляди на месец и т.н. Защо тази разлика? Защо психотерапевтът в Б-я печели по-малко, докато на запад е на равно с гореизброените професии? Не поради естеството на работата му във всеки случай - работа, която често надхвърля по трудност и умения много, много други професии! Защо като отиваме на зъболекар или на операция някъде или като си купуваме жилище плащаме огромни суми и си мълчим, а таксата на психотерапевта ни е голяма? Аз не мисля, че ще е така винаги! Психотерапевтът, по някаква странна причина има доста глобално мислене. Понякога дадената територия и нейното мислене му става доста тясна. Психотерапевтът също работи в социалния контекст, в който работи и дентистът и хирургът и политикът и юристът и т.н. Психотерапевтът също има нужда от почивка, понякога дори извън безумно малката територия на локалната племенна структура. Психотерапевтът също влиза понякога в магазина и също плаща сиренето със същите финансови средства. психотерапевтът също понякога има желанието да налее бензин в превозното си средство, да си заплати наема. Или "греховното" желание да спре да плаща наеми з ажилища, кабинети и какво ли не и да работи и живее по-спокойно, в собствен кабинет и жилище... Тоест, психотерапевтът е поставен в същата икономическа среда както всеки друг. разликата е, че психотерапията е професия, изискваща много, много квалификации, много обучения, много личностови качества, психична енергия в огромни количества и в добро качество... Преди, когато чуех, че таксата на Мадлен Алгафари е 50-70 евро, на Петър Василев 30-40 евро, а на много други колеги по 20-30 евро, това ми се струваше ... как да кажа, комбинация между наглост и ограбване! Сега започвам да им се възхищавам за това, че ценят труда си!

Досега за какво сте се 'хващала" - колко упорито, по какъв начин, с какво умение са били опитите ви за самопомощ? Например, прочела ли сте подходящи книги на психологическа тематика? А духовна литература, например проповедите на Петър Дънов? Или източна философия? Как се молите - искайки за вас си, или ставайки проводник на Любовта, давайки я като Слънце наоколо си? Търсите ли това вътрешно слънце - знаете ли, че го имате и просто завесите на ума ви са прекалено плътно дръпнати и е нужно да се поразтворят?!! Колко години подред и по колко време на ден сте практикувала медитация и съзерцание - това са методите, които реално дърпат завесата на егото и позволяват на слънцето на цялостната ни личност (АЗЪТ), да проникне в живота ни! Колко практически книги по самопомощ прочетохте и кои точно?! "Целият живот" е доста свръхобобщено! Кое точно е съсипано - професия, социални контакти, цели? Семейството ви ясно, че не върви добре... Но, имате деца, това вече е чудо! Както и да ги възпитавате или не ги възпитавате, дали сте им живот - това е чудо! Каквото и да правите, един ден те ще поемат нещата в ръцете си - вие сте направила най-важното - дала сте им живот, шанс за учене и растеж! Каквото да става, все пак им осугурявате храна, подслон, дом, някакво грижи - това никак не е малко, никак! Тоест ,стигаме до извода, че не всичко в живота ви е точно толкова и точно така напълно провалено, колкото ви се струва, когато сте отчаяна! Отчаянието ви кара да виждате прекалено черно всичко - но то не сте вие! Със сигурност в живота ви има много и много изключения, мигове, дни и дори години, в които сте се чувствала по-добре и по-светло! И със сигурност възприятието дори за сегашната ви ситуация, каквато и да е тя, зависи и от виждането ви, от това как я пречупвате през ума си. Има светлина в тунела, можете да я намерите! Пишете по-конкретно, за да ви насочим! Винаги имаме избори! Понякога някои изискват смелост, а други просто знание! Можете да се обърнете към организация 'Анимус' - в нея работят жени, които напълно ще ви разберат! Имат всякакви програми, безплатни телефони на доверието, групи за психотерапия на жени! Ако децата ви са малтретирани, можете веднага да се обърнете към "отдел за закрила на детето" и "агенция за закрила на детето"! Ако е така, не се бавете нито секунда! В какво по-точно се вините? А мъжа си? Разкажете повече за вас, за детството си, за семейството си сега, за децата си, за обкръжението ви! Знаете ли какво наистина иска душата ви, познавате ли призванието си, което да определи целите ви? Търсили ли сте някога призванието си?

Познавам го бегло и задочно! Има добри квалификации, чувал съм добри отзиви за него! Свържете се с него и сама ще усетите дали е вашият човек! Желая ви успехи!

Да, Учителят е вътре във всеки от нас и е Един - вътрешен водач! Това дали физиологичният носител на П. Дънов или М. Иванов асоциираме с вътрешния си водач, си е наша работа! Относно това проводници на какво се явяват личностите на Омраам Айванхов или Беинса Дуно - и двамата са равностойни проводници на целокупния живот. И двамата са Учители! Да, в Бонфен или в Лавал или в Джефри когато се каже "Учителю", асоциацията е с Омраам Айванхов, при пълно уважение към неговия Учител, Беинса Дуно. Аз също съм дълбоко свързан с Омраам, чувствам тази връзка! Няма как да ги сравняваме количествено - и двамата са мощни проводници! А качествено са идентични - проводници са на Космичния Живот! По различен начин! Омраам е по-мек, по-благ, по-недирективен. Беинса е по-идеалистично абстрактен. Няма смисъл да ги мерим, не е наша работа! Все едно да сравняваме кой е по-висш - Вивекананда или Рамакришна, Шивананда или Сатянанда, Миларепа или Марпа, Исус или Мохамед... Важното е да резонираме с този, който ни помага да се ресвържем със собствената си вътрешна божественост. Оттам нататък връзката пак съществува, но вече не е толкова учител-ученик, а приятел-приятел. Вътрешна силна връзка, по-реална от пипнимите неща наоколо! В индуизма, от който е черпил и Юнг, обръщението към Божественото има нива: 1)баща, майка, 2) учител, гуру, покровител, 3) приятел, приятелка, 4) възлюбен, възлюбена. Аналогично пътечката за развитие на душите ни през архетипните магистрали на анима и анимус (душа и дух), водещи до цялостната ни божествена личност (виж Юнг). Аз чувствам връзката си с Омраам, резонирам с него! Както и с Беинса. С Омраам през сърцето и душата си, а с Беинса през разума и духа си! Божията любов разрешава всичките проблеми! Пожелавам ви радостни неделни събирания!

Задействала сте несъзнаваните му вярвания за отхвърляне, изоставяне, лишаване от любов, от разбиране и взаимност... Задействала сте страха му от провал, от който вероятно дълго време е бягал, поставяйки си маската на твърд мъж. Вярно е, че сте могла да бъдете по-дипломатична и че общо взето е нормално да се реагира с леко отдръпване, когато те сравняват с някого. Далеч не всяка жена също би се зарадвала ако приятелят и каже "Мила, приятелката ти Мария е страхотна. Не мога да откъсна очи от нея, има невероятно тяло, гърди и дупе. Просто е невероятна. Яка е, а освен това е и супер човек, еееххххх..." . Повечето жени биха реагирали с доста ревност и емоционално отдръпване при подобна ситуация, нали?! Не знам за вас, но повечето, да! Да, била сте нетактична! Той обаче е свръхреагирал, като реакция на задействаните в него нещица! И да, можел е просто да поговори с вас, да изясните ситуацията, вместо да бяга в отдръпването си, така е! Но, каквото било, било...

Който и да е метод, какъвто и да е той, си има степен на усвояване, на подходящо приложение и проникване в теб до автоматизиране. Питай ако искаш по-конкретно за методите - много е възможно да не си ги възприела по оптималния начин, нормално е! Който и да е метод по отношение на страха ти, те учи на едно - да пракикуваш метода, докато се автоматизира, да ти даде посланието си, а именно подходящата настройка към страха! Когато я придобиеш, по един или друг начин, тогав забравяш метода и прктикуваш директно промененото си отношение! Отношение на харесване, на обикване, на сприятеляване със страха! Да го приемаш с тялото си означава да се отпуснеш в страха си телесно, да релаксираш в напрежението. Да го приемеш ментално, означава да не го оценяваш, да не го обозначаваш като лош или какъвто и да е, а просто да го пуснеш в ума си - в един широк, спокоен, разтворен и приемащо обгръщащ ум! Да приемаш страха си с емоциите си, означава докато си телесно релаксирана в него и ментално си го пуснала да бъде в теб спокойно, да го обикнеш, да ти хареса! Тогава страхът се стапя, превръща се в гориво, в пружина за растеж у успехи! Има по-директни и по-индиректни методи. Рационалното реструктуриране/ рефрейминг например е индиректен метод и е доста далеч от актуалното справяне - ное добра стъпка в началото. Парадоксалното намерение вече е много мощен и директен метод, пряко свързан с гореописаното трансформиране! Орлин

Сама е най-ценно! Но и най-бавно, трудно, през проба и грешка, през много напрежение и евентуалното му обезстрашаване! Хапчетата при социална тревожност са безсмислени, споделям виждането ти! Ти кои от горните насоки осмисли и практикуваш? Питаш какво да правя, сякаш нищо не сме си писали... Всеки от горните методи е златна мина, стига да го схванеш и практикуваш - казвам ти го от опит! Правилото, до което съм стигнал за работа при социална тревожност, е че е добре да се започне с индивидуална терапия,в която да се анализира и осъзнае психиката, да се извадят вторичните ползи, да се мотивира човекът, да се научи на нлп и когнитивен рефрейминг, да се поработи с утвърждения и хипноза, логика и съзерцание. Оттам насетне, след известно продвижване напред в смелостта, специално при социалната тревожност задължително се продължава с работа в групи: групова терапия за социална тревожност и въобще за работа със страха, с ролеви игри, поведенчески експерименти по предизвикване на тревожността, групи за тренировка на социални умения, групи за реторика. Човекът със социална тревожност е добре да се насочи към професия с много, много общуване! Ако се следва такъв план, само след месеци или година, костеливият орех на страха от общуване се пропуква...! Така постъпват разумните хора, които знаят, че имат право да не знаят и могат всичко, имат право да бъдат слаби - и точно затова са силни и успешни! Казваш: "Например аз на моменти нямам проблеми, но изведнъж се появява някаква нова ситуация и цялото притеснение излиза.Каквото и да мисля и да си повтарям не се получава.Какво да правим в такъв случай.Значи ли това че не можем да се справим?" - нужно е да приемеш, че не можеш да се справяш винаги, че грешиш понякога и че това е нормално! Да приемеш, че си неперфектна, че можеш понякога да изглеждаш смешна и да се излагаш - и да ти е все тая! Когато го направиш, тревожността ти ще си е отишла и точно тогава ще се справяш и ще бъдеш успешна - но с релакс и радост! Бъди здрава!

Аз ей сега бях в западен парк и на фона на музика от циганска сватба от факултето си правих "интуитивен бул чи". Дори не мога да го формулирам - тялото ми само ражда движения с циркулация на енергията от слънцето през мен към земята и обратно, с вчувстване в енергията на природата наоколо, в тишина на ума. Горе обобщаваш за човека като цяло. Аз примерно съм роден зимата и етерното ми тяло много добре се чувства именно в студените месеци. Какви са аргументите на Учителя за практика само лятото и пролетта? Има разлика в енергиите, така е - природата постепенно замира, всичко се пренася навътре и нагоре. Но човекът не хибернира, а живее активно все пак, за разлика от мечките и дърветата. Може би просто посоката на фокус при игра е нужно да бъде различна, а не да се спира...

Импулс е, идващ от подсъзнанието ви, който прераства в мисли в съзнанието ви. Импулс, който обаче цели да защити детето или мъжа ви! В този импулс има много любов към тях, примесена с тревожността ви. Както сте прочели в статията, подсъзнанието работи на един доста древен, атавистичен принцип - то ражда тревожни импулси и оттам автоматични мисли в съзнанието ни, за да защити нас или обичаните от нас хора. То си мисли, че като ги произведе тези мисли, ние ще вземем нужните мерки за борба/ бягство и ще се защитим - нас или любимите ни същества! Дотук това е абсолюъно нормална работа на ума! Едва ли има майка, която да не се тревожи за детето си и под действието на подсъзнателния механизъм, да не го вижда наранено и т.н. - просто така работи умът ни! Въпросът е да разбираме тази работа! Когато тълкуваме тези първоначално нормални мисли погрешно с неразбиране и се борим срещу тях с ригидния си морал, мислейки си, че наистина ще направим нещо такова, те растат! Защото се стремим да ги потискаме, изместваме, изтласкваме, заместваме - това покачва напрежението в подсъзнанието и ги препоражда вече в болезнена натрапчива степен, разклонява ги, умножава ги! Та - разберете се - прочетете пак и пак и пак и пак статията! Сякаш точно за вас е написана! Точно това, че имате тези мисли е пълна гаранция за това, че силно обичате детето и мъжа си и че няма ни най-малък шанс да направите нещо лошо. Напротив, гаранция са за нежност и всеотдайна обич! Разберете се, смекчете морала си, пуснете битката и наблюдавайте мислите свободно, сякаш гледате филм - колкото и да ви е неприятен, това е просто филм, идващ от нормалната работа на ума ви! Спрете да го гоните, но го пуснете да се върти и спокойно и все по-спокойно го наблюдвайте и му се усмихвайте! Това е просто филм в главата ви - абсолютно нормален филм! Става болезнен, когато го отхвърляте, когато бягате от него, когато го гоните и се стремите да го спрете! Не можете да спрете подсъзнанието си - разберете го, обикнете го! Вие сте чудесна майка и добра съпруга! В Плевен можете да се обърнете към д-р Първанов, психиатър-психотерапевт(да, може и психиатрите да бъдат психотерапевти, макар че по-често психолозите стават такива). Тук в този сайт пише под псевдонима hip: пишете му на лични съобщения! Мисля, че за 4-6 сесии ще имате огромно подобрение!

По-скоро практикуване на логопедичните техники, но в реална среда, като нарочно търсиш ситуации, които да предизвикват страха ти от говорене и умишлено още и още търсиш повече и повече говорене пред хора! Така страхът се превръща в смелост! Разбира се, смислено говорене и на място!

Състоянието ви няма нищо общо с лудостта! Напълно нормална сте, с все мислите ви! Те също са нормални, ако познавате работата на ума си! Реакцията ви на тях обаче е пълна с неразбиране на тази работа и оттам, през цензурата на морала ви, отхвърлянето им, което задейства порочен кръг и ги прави натрапчиви! Колкото повече се биете с тези мисли и се стремите да ги заменяте, толкова по-лошо става! Искам внимателно, много внимателно и с обмисляне и разбиране да прочетете тази статия(клик) и да я съотнесете към себе си! Като го направите, пишете пак, за да коментираме и продължим! Орлин Баев

Е, веднъж месечно си е о'к, какво толкова - прекаленият светец и Богу не е драг!

Напълно подкрепям всичко казано от Ники! Преди всичко от опита си! Ето тук съм изразил собствения си опит. Тук въпросът е, че за да живее човек тези живи знания, първо е нужно да повярва в тях, второ да ги пожелае, трето да започне да ги прилага и четвърто, да станат неотделима част от него! Може би тези неща ще са мъничко по-голяма стъпка за мъжа ви засега - но, можете да пробвате да го запознаете с тях - останалото си зависи от него - в смисъл дали ще резонират с повика на душата му и дали той ще чуе този повик! Нещичко за телефонния ви секс: ограничете го до два, дори веднъж пъти седмично! Това ще го накара да се замисли и преоцени поведението си, да осъзнае донякъде ставащото в него! Ще катализира промяната, независимо в каква посока е - нужно е тя да се случи в семейството ви!

Уча се да бъда джентълмен! Ставам джентълмен! Съм джентълмен! Тези трите редчета простичко изразяват пътя: да възнамериш и поискаш, да ти харесва да се държиш като такъв и ролята на такъв да заживее и се слее с теб, да станеш такъв! Според мен в думичката джентълмен се включва и кавалерството, но семантиката и го надхвърля и в други качества и цялостно излъчване! В Б-я определено има дефицит откъм джентълмени!

Не е приятно плагиатството. Понякога намирам перифразирани или дори направо цели текстове от мои статии в разни сайтове. Зависи и от погледа де - може и да се радва човек, че това, което е искал да каже, се разпространява, по един или друг начин.

Е, семейството ви има нормални проблеми, които са решими - не сте за раздяла, чудесно семейство сте! Но - когато е тук, секс САМО С ВАС! Затова нека осъзнае нуждата си от терапевт! Бъдете безкомпромисна относно изискването си за терапевт и вярност по време на престоя му! Това са нормални изисквания! За виртуалния секс: поставете му лимит, брой пъти секс разговори на месец, разделени на седмици равномерно. Моля ви, погледнете на нещата оптимистично! Той е интелигентен човек и има капацитета за осъзнаване и справяне!

И на двамата ви е психогенно, без наслдственост и неврология зад него, а изцяло на психична база и слдователно преодолимо освен с логопедичните техники, преди всичко с психотерапия или самостоятелна работа по спокйствието и смелостта!