Орлин Баев

Играта е чудесна! Правих я за само пет минути и съзнанието ми стана еднонасочено, безусилно фокусирано в екрана и двойната задача по произнасяне на горната буква и вдигането на ръцете според долната. След това произнасянето и вдигането се автоматизира, а съзнанието ми влезе в състояние на свободен от мисли ум, като при съзерцание. Просто засмуква вниманието ти, фокусира го, а след няколко минути когато концентрацията в изпълнението на задачата стане автоматична, се получава свободно съзерцание с оттегляне на сетивата, пратяхара. Сякаш остана само чист ум, слят с екрана. Още резонира в мен състоянието. Движението на буквите има ефект и на десензитизация с движение на очите - а зад това стои неврологията ни. Играта спокойно може да се ползва за постигане на фокус и съзерцателен свободен ум, както и за преодоляване на пост травмени и други страхове! Горе питате дали може да бъде опасна - по принцип животът е опасен ! Ако играта се прави под ръководството на терапевт, опасност няма! В същия сайт има страничка за евентуалните опасности от практикуването на фокус на ума и съзерцание.

Уау! Клипчето само в минута и нещо изразява много! В последните години наблюдавам как бавно и постепенно, но много агртесивно и настъпателно в женската мода се налага "cheap slut" тенденцията! Чак да се объркаш и питаш девойката колко и е таксата... Полите са не само къси отдолу, но и отгоре, а прашките стърчат над тях. Последният писък са к.....ските ботуши над коленете. Супер е, лошо няма, просто отбелязвам дадена тенденция в порно ориентираната мода. Нищо лошо в порното и социално внушаваната слат психика, нали?! Това също е мода! Но ако черногледо виждаме само това, бихме изключили цялата красота и музика, която модата носи на света! Аз като един козирог съм антимодерен и традиционалист - но напоследък се замислям за гардероба си, който всъщност нямам! Защото в добрите дрехи има магия! Неприятното е, че добрите дрехи струват добри пари и така модата се превръща в част от системата за обществена манипулация... Но, всяка друга област може да бъде или не част от тази система. Психологията или социологията също! Но могат да бъдат и инструмент по полет на душите ни! Модата също може да бъде част от душевния устрем към красотата и хармонията!

Честит осми март! Слънце в душите и радост в сърцата!

Не съм ти казвал засега да реструктурираш наум и на мига. Това се прави по-натам, когато процесът е наистина много добре автоматизиран и безусилен. Засега само записвай ситуацията, емоцията и мисълта, а вечер работи по реструктурирането, стъпка по стъпка, в дневник по когнитивно реструктуриране. Денем просто регистрирай мислите и чувствата, записвай ги, но знаейки, че са само един твой ирационален вътрешен "филм", ги пускай да протичат и се разтварят в медитативното отношение на любящо приемане и смелост! Пускай ги да се разтварят в чистото небе на светлото ти съзнание! Запиши ги на хартията в бележника, но откачи вкопчването в тях от ума си непривързано и им позволявай да се разтварят. Наслаждавай се на това разтваряне, но и бъди открит гостоприемно за тях, спокоен и приемащ! По-натам реструктурирането преминава наум, а в писмен вид се прави на по-дълбоко ниво - на ниво базисни вяврания. Засега практикувай по гореописания начин!

Ефектите при мен са чудесни! Благодаря на форумниците за виртуалната подкрепа. Най-трудни ми бяха първите три дни. След това накрая по някое време се почувствах като преживно някакво си и вместо да се самоизнасиля и продължа, което щеше да даде обратен ефект след приключването (много храна), захраних в последните два дни. Та, ефектите: - Плътен допир с радостната свободна воля! Хранителният нагон е много ядрен и работата с него и обуздаването му има централна полза за цялостната психика. Това са го знаели духовните ученици през всички векове, но важното е, че чрез житния режим до това освобождаване и развиване на свободната воля можем да се допрем и ние. Чувствах радостната си воля като ледоразбивач всред ледовете на лакомията си. Преди време щях да я практикувам с насилието на ината - което съм и правил, а резултатът по време на режима е бил самоизтезание, а след това прехранване като компенсация от изтласкването, потискането на нагона. Сега наистина се радвах на страстта си за храна - обичах я! Осъзнах, че в основата и стои един страх. Страх от липсата на Любов и Щастие! Направих връзка с онова щастие, което не зависи от нищо външно и го пуснах обичливо към страха в основата на страстта! Така страстта се сублимира, трансформира се до чистата енергия на свободната воля! Но вече наистина свободна воля, а не потискащ инат, който съм приемал за такава! - Париране и на другите страстни навици и желания. В основата на когницията ни дали сублимираш хранителната страст или сексуалната и т.н. - за мозъка ни голяма разлика няма - случват се в едни и същи негови зони. Та - свободната воля се настани и в други домейни! А свободата е нещо чудесно! Освобождава се сила, бодрост, интелект и спокойствие - именно от обикването и сублимацията на неспокойствието на страха зад страстта! - Възвръщане на нормален вкус - осъзнаваш как в бисквитената торта, шоколада или в чийз кейка няма кой знае каква естественост ... А вкусът се връща към нормалното и простичкото и го оценява! - Възнамерих един или дори два дни от седмицата да бъда на режим - къде житен, къде на фрешове и плодове и салати, къде на вода. Защото с този последния житен режим практически "напипах" ключа към работата със страстта - и ми хареса! Чудесно е! Благодаря за съобщното правене на режима и подкрепата на форума! Орлин

Не чувствам нужда от кой знае какво захранване след житен режим. Защото той не е глад, а просто здравословна и нормална, природна храна. Аз си направих захранването 9-тия и 10-тия ден, като добавих към житото и зелена салата, а на десетия и картофено ядене. И толкова. Дори при пълен глад на вода да захранваш в период равен на глада, за мен си е мъничко анорексично - фанатичничко...И въобще, като гледам как давате рецепти, еди си какво си - човек не е машина. Имаме си вътрешно чувство - идва от стомаха, от слънчевия сплит и от цялото тяло. То казва кое и как! Преди време се бях фанатизирал по физическата йога и водещият говореше много за храната -кое с кое да се съчетава и т.н., колко и как... По-труден период с храната от тогава не съм имал. Битки, налагане, калории, рецепти и т.н. Като захвърлих всичко това и послушах телесната си интуиция, всичко се нареди. Тогава и нормализирах и спрях да мисля обсесивно за храна и т.н. Просто слушах тялото си. Правя го и сега - за моето тяло два-три дни са напълно нормално захранване след житен режим от десет дни! За вас не знам - просто споделям опита на тялото си!

Здравей! Умишлено ще се въздържа засега от даването на нови методи и стъпки! Искам да практикуваш вече взетото ежедневно и систематично, докато интернализираш процеса, докато автоматизираш когнитивното реструктуриране. Нека се превърне в начин на мислене, цялостна настройка на ума ти и отношение! Отношение на релаксирано любящо приемане, от позицията на което правиш връзка с обективната реалност и изправяш изкривяванията в мисленето с логика. Това, казано метафорично, е "главата на небето на съзерцанието, а краката здраво на земята на стабилната логика". Нека съзерцанието на ментално ниво и свързаната с него телесна релаксация проникнат в ежедневието ти малко повече. Засега, около месец оттук натам прави всичко горевзето, на хартия, както е обяснено! Задължително на хартия и точно стъпка по стъпка, в последователността, в която е описан методът! Започвай и завършвай деня си със съзерцание, води дневник на автоматичните мисли през деня, а вечер (или когато имаш време), работи 30-60 мин. с рационално реструктуриране! Тогава ще продължим със следващи стъпки, които засега биха ти били претоварване на психичния ти "стомах". Дотогава, ако имаш нужда, питай или споделяй тук! Успехи, Орлин

Привет! Мислили ли сте за смяна на училището? Колко е годишна племенницата ти? Явно директорката и преподавателките, които са свидетели на ежедневното залагане на тежки психотравми в момичето, не смятат, че е нужно да правят каквото и да е. Което определя и качеството им като професионалисти... Какво да се направи? - Контактувай със социалните служби - за защита на детето, асоциация "Анимус" и т.н. - те ще ви насочат по-конкретно или директно могат да поемат случая и по подходящия начин. - Сменете училището с някое, което е отдалечено от настоящото и имащо добра репутация - а защо не платено, с по-малки класове и по-човечни и културни съученици. Докато все още е в старото варварско училище с варварско неангажирани, антипрофесионални преподавателки (размерът на заплатите им не ги извинява): - Поговори с някой/някои неин съученик, който е в сравнително доминираща позиция в класа и. Нека я "поеме" под крилото си, да влезе в ролята на покровител и защитник. Не е нужно да я харесва дори. Мъжете си носим тази роля по рождение и това ще мотивира и позволи на момчето да възмъжее допълнително! - Ако е нужно, вземай я след училище, докато е в старото училище още. - Свържи се с учителките, с директорката, с класната и. Контактувай с тях лично и честичко. Упорито, настойчиво, но дипломатично, като им дадеш да разберат решомостта ти за промяна на ситуацията! Така ще мотивираш и тях и искат или не, ще следят по-отговорно случващото се с нея. - Носейки психотравмите, които сега се залагат в нея, дори в новото училище тя може да страни от общуването и т.н. - затова психотерапията е почти задължителна. - Помогни и да намери добра среда, приятели, които да я обгрижват емоционално, да и дадат чувство за принадлежност и закрила. Горните думи идват от мен като обикновен човек, не като от терапевт. Не съм специалист по работа с деца! Бих се радвал в темата да се включи Донка, другите колеги и въобще който има подходящо мнение по въпроса!

Би следвало да познавате тежестта на алкохолната зависимост. Абстиненцията при спирането на алкохола е по-тежка дори от при хероина. С това не ви плаша, а пояснявам, че ако човекът, за когото говорите, действително има МОТИВАЦИЯТА да промени живота си, е нужно да подходи наистина сериозно! Питате кого да изберем за терапия на алкохолозъм? Терапевт, който има богат опит с такава терапия! Освен личната терапия, при зависимостите понякога е нужна по-масирана интервенция, например в терапевтична общност. Има и три седмични програми, а цените са наистина символични. Като терапевт бих ви препоръчал Петър Василев - не защото работя в екип с него или защото е българският представител на когнитивните терапевти и дългогодишен председател на асоциацията по когнитивна терапия - не. Защото има действителен многогодишен опит именно в лечението на зависимости, затова. Приема в държавната психиатрична клиника за зависимости (на "Пиротска" 117). Изградил е и общност за зависимости "Феникс". В общността човек получава 6 часа на ден психотерапия в няколко различно насочени групи - психоаналитична, когнитивна, конфрантационна, мотивираща и т.н. Получава трудотерапия, структура, дисциплина, приятелството на колектива и останалите справящи се и т.н. Подчертавам, че това не е реклама! Просто ако алкохолната зависимост е наистина напреднала и тежка, има нужда от сериозни мерки и посока на действие, определено от опитен в областта терапевт!

Величествено!

Хей, Дъгичке, поздрави и целувки!

Това, че се държи "тежкарски и надменно" говори за някои несъзнавани процеси в него. Но, както казва и д-р Първанов, в случая психологизирането няма да реши нещата! Каквито и да са ранните му години, а оттам и психиката му тук и сега, порното за него е наркотик! Все едно в съседната стая има купища 18 годишни момичета, достъпни когато вие сте си легнала. Така го възприема древният механизъм за продължение на рода в мозъка му, който е изцяло антирационален и много мощен! Това сме го пислаи тук в другите подобни теми... Поговорете с него - бъдете искрена! Дипломатично, без обвиняване, но искрена! Споделете желанието си да бъдете с него в процеса по преодоляването на навика му! Разпечатайте материали тук от отговорите в другите теми, от моя сайт, от сайтовете на английски, които са дадени тук в другите теми з апорното. Нека осъзнае, че с навика си подкопава собствената си сила и радост и така поведението му се отразява и на съвместния ви емоционален живот, засяга и вас! Ако е интелигентен мъж, ще издържи на такъв разговор, ще осъзнае пагубността на ставащото и ще поиска да го промени! Нека положи усилия! Ако му липсва порното, гледайте го заедно с него - бъдете честни един с друг! Нека всеки път, щом го 'задърпа' зависимостта му, да сподели с вас и вместо да и се отдава, да го прави с вас! Бихте могла да му дадете да прочете и за свещената сексуалност! При нея при мъжа се избягва неприятната обсесивно болезнена жажда (която с епоявява около час или два след акт с отделяне на семе) след еякулацията, което тласка към зависимости! Желая ви щастие!

Аз пък се наемам да го коментирам. Шивананда е живял преди доста време. Това, че е правил кариера в областта на гуру професията, която си има определена джоб дескрипшън, не го прави автоматично специалист по въпроси, от които си няма представа. Моите уважения към него - аз самия доста време съм се занимавал с йога школи от неговата линия. Оценявам приноса му в полето на самопознанието, но не възвеличавам никого излишно. Религизоните идеи, заложени в древните текствое, са чудесни в известна тяхна част. Но са и силно преплетени с когнитивни инструменти за манипулация на съзнанието на масите, идващи и от самите автори на текстовете и от редактиралите ги. Аз също смятам, че логопедичните техники имат мястото си. Когато социофобията е изчистена, единственият начин за повлияване на невралната база на заекването си остават тези техники. При мен работят добре. Основните, които вършат работа, са няколко, а всички се автоматизират като нов речеви навик на говорене. Малко по-мелодично, леко по-бавно, думите се сливат леко напевно, удължава се ударената гласна, издърпва се при нужда, вместо да се повтаря...Когато се практикуват нарочно в кабинетни или домашни условия, техниките с еправят нарочно много усилено, а в реални условия незабележимо. Дъгата, някои мнения относно заекването много приличат на 'гонене на вещици". Защото ако при отрязан крак причините са видими, при заекването отрязаните невронни нишки не са - затова то е много удобна мишена за проекции на човешки слабости, за стигматизираното превръщане на заекващите в изтривалка на нечии ирационални проекции. Ако имаме дете с церебрална парализа, виждаме нещата външно и разбираме. Можем ли метафорично казано, да 'вдигнем камъка" на проективните си умозаключения, идващи от невежеството ни и да го хвърлим върху тези деца и възрастни? По-трудно ни е - защото проблемът там е видим! При заекващит еобаче невралните дефицити са вътре и не се виждат. Затова народопсихологията на невежеството често приписва какви ли не умозаключения за този проблем, които са наистина далеч от причините и решаването му. А понякога решаване не е нужно на сто процента. Понякога може би заекването е избор на душата и в зависимост от следването на пътя и, то може да намалее силно. Аз така го чувствам, знам че при мен поне е така. Съзнавам колко много добри качества ми е дало заекването - какъв силен водач е било през годините. Сатурнов, но силен! Писал съм за това в тсатиите си. Ако някой желае да направи сериозно коментари, вместо пренос на ирационални вярвания, може да ги прочете -има линкове към тях по-нагоре в темата. Напротив! Пишат ми деца на по 12-15 години, които са чели този форум и след някои от мнения като тези от по-горе, са изпаднали в отчаяние. Форумът е четен и като се кликне дума заекване в гугъл, излиза. Дъгата, познаваме се от 15 години и знаем, че и двамата сме точни хора. Никой не критикува никого. Но в България относно заекването съществуват всякакви абсурдни мнения - затова има нужда от яснота по въпроса. Нима ако темата беше за болестта лупус или за епилепсията нямаше да се вслушаме в научните изследвания по въпроса? Свободните разсъждения са нещо чудесно разбира се, но ако се правят въз основа на непознаване на фактите около разискваното, често се получва стигматизиране. А именно от това заекващите нямат твърде голяма нужда ! Орлине, този цитат не е твой, но позволи ми, моля да те попитам - в колко процента има доказано неврологични причини? И до колко те могат да се израстнат с възрастта или да се повлияят от алтернативни практики (хомеопатия, йога, прана лечение)? Според най-новите данни мозъкът активно се развива поне до 30-годишна възраст => следователно има надежда! Сигурно има надежда. Винаги има, докато сме живи! За мен лично целта ми обаче не е лиспата на заекване, а наличието на хармонична личност! С течение на времето в последнит егодини изминах огромен път в развитието на личността си, а оттам и заекването ми става все по-спокоен фактор, вс епо-добро куче приятел (за което писах по-горе).

Чудесно се справяш. Не виждам 'четене на мисли" да си включил в когнитивените изкривявания само. Има разлика между реално майсторство в долавянето на финия език на тялото и собствените проекции на несъзнавани вярвания чрез автоматични мисли от сорта: "Изглеждам смешно в очите на Иван..." . Сега продължи с още една стъпка: рационален отговор ! Рационалният отговор цели изправянето на когнитивния срив в мисълта. Може да бъде кратък, от само думичка или изречение или дълъг, според случая и потребността ти. По-творческите натури пишат цели есета при реструктурирането, по-рационалните се задоволяват с редче. Важното е да върши работа за теб! Като даваш рационалния отговор, го прави с възнамеряване за оптимизъм! Здрав разум със здрава връзка с обективната реалност плюс възнамеряване за оптимизъм! Възнамеряваме съзнателно оптимизма, защото дори като изправяме мисълта, а оттам и емоцията се подобрява, имаме автоматичен навик за песимистично процесиране на информацията, който "дърпа" в коловозите на невралните си пътечки! Работи се всеки божи ден, по 30 - 60 мин., на базата на дневника на автоматичните мисли, които си регистрирал през деня в джобния си бележник (както сме говорили по-горе)! С времето работата се автоматизира, става миловен навик з апроцесиране на информацията, неутрализира старите когнитивни вярвания в дългосрочната памет (несъзнаваното) и залага нови адаптивни такива. Съответно в мозъка се прокарват нови неврални пътечки, които могат да бъдат наблюдавани със съвременните невронаучни средства! Правени са обстойни изследвания за валидността на този метод, при които е установено, че силата му на въздействие е не просто идентична с тази на приема на антидепресант плюс транквилант, но статистически значимо по-голяма! Докато при приема на хапчета често резултатите са били еднакви с тези в контролната група, на която е давано плацебо, при експериментална група 1 (имаме и експерим. група две, при която единственото лечение се състои в прием на психиатрична дрога), тази при която се работи с когнитивно реструктуриране, резултатите неизбежно са били силно статистически значимо подобряване в емоционалното състояние! Как конкретно да ползваш метода -ето обобщение на стъпките: 1) Осъзнаване на автоматичните мисли. За това е добре ежедневната практика на 5-20 мин. съзерцание (mindfulness), която постепенно се прехвърля като постоянен фон в eжедневието. Обикновено се прави сутрин, но може и по всяко друго време. Прочети повече за съзерцанието - то не е визуализация, а присъствие между/над мислите. Чисто практически, по отношение на разисквания метод, то повишава нивото на самосъзнание/ метакогниция, на отстранено спокойно себенаблюдение, прекъсва автоматичната вплетеност в собствените психични движения, дава дисоцииран поглед от позицията на тихия наблюдател отвътре. Тази позиция позволява моменталното им осъзнаване и съответно спокойното им насочване. В началото на практиката това се прави задължително на хартия, по долуописаната методика, а след време чисто ментално и "онлайн", в момента. 2) Дневник на автоматичните мисли - както сме говорили по-горе. Малък бележник в джоба, винаги на разположение химикал - когато под въздействието на външен или вътрешен стимул от реалността върху несъзнаваните ти схеми в съзнанието се роди автоматична мисъл, я регистрираш метакогнитивно (от позицията на развития отстранен поглед на едно все по-развиващо се самосъзнание) и записваш в дневника. Записваш я с дата, час, активирал мисълта стимул (събитие - може да е вътрешно /симптом/ или външно /авторитет и т.н./), емоция в %. Сега към това добавяш и когнитивното изкривяване в мисълта. Самото осъзнаване на изкривяването вече е наполовина свършена работа по изправянето му. 3) Рационален отговор с възнамеряване за оптимизъм - оптимизмът според съвременната психология още се нарича атрибутивен стил, при който собствените успехи се отдават на личните ти положителни качества (в които все повече вярваш), а неуспехите и трудностите на средови фактори. Помисли върху това и възнамери практикуването на здрав оптимизъм! Рационалният отговор е разсъждение, връщащо логиката в мисленето чрез една здрава връзка с външната обективна и вътрешната медитативна реалност на любящо разтворено приемане. Сякаш здравата логика е просто инструмент в ръцете на този тих спокоен зрител, връзката с който продължаваш да установяваш и разширяваш. Разбираш ли - даваш рационалния отговор, чрез който обезсилваш срива в мисълта и правиш връзка с обективната външна реалност каквато е в действителност, като в същото време си в позицията на този радостен, спокоен и любящо приемащ наблюдател отвътре! С времето процесът се автоматизира, преминава на чисто ментално ниво. Засега обаче в рамките на няколко месеца се прави на хартия - задължително! След всяко разсъждение върху дадена автоматична мисъл отбелязваш спада в силата на (-) емоция в % ! Примери за кратък рационален отговор на споменатите оттеб автоматични мисли (докато ти го правиш, включваш и емоция в % и т.н.): - "Всички тук са по-добри от мен, аз съм неудачник, задръстеняк, отхвърлям се, не се приемам" - свръхобобщаване, песимистично минимизиране на собствените положителни качества, етикетиране. - Имам много положителни качества. Знам го - мога да ги напиша на лист хартия и постоянно да си ги напомням! Етикетирам се свръхобобщаващо - реално погледнато, съм дори повече от много от тях. Просто нормален мъж съм - разрешавам си докато мисля това, да се отпусна в релаксираното любящо и разтворено приемане на себе си и ситуацията, да се доверя на Себе си и дълбинно доброто в другите, зад външните им роли и маски. Сега решавам да се погледна оптимистично - ето виждам се релаксиран, радостен и спокоен, разрешавам си да се свържа повече с ядрото си от спокойствие отвътре и така оставайки в ситуацията, да разивам все повече смелостта и мъжествеността си! - 'Без да искам мога да направя някой жест или нещо, което да провокира хората да си съставят лошо мнение за мен и да ми се присмеят.' - персонализация. - струва ми се, че съм толкова важен, че всички гледат мен и се интересуват от мен. Всъщност на никой не му пука толкова з амен, защото всеки е погълнат от собствените си срамове, страхове и илюзии. Другите също са несъвършени, както и аз. Затова сега си позволявам да приема несъвършенството си, да го обикна и да приема дори страха и срама си като чудесни! - 'Всички гледат в мен, преценяват ме негативно' - персонализация, четене на мисли, катастрофизация и негативен филтър. - Дори да ми текат червата и да съм на улицата легнал, хората малко би ги интересувало какво става с мен... Възприятието ми идва като проекция на страха ми от "значимия друг" - сега осъзнавам тази проекция и обиквам страха , като в същото време се наслаждавам на трансформацията му в спокойна смелост и емоционална независимост от другия! - 'Не мога да напусна чуждата кола във всеки един момент, защото се движи, а ако спре всички ще разберат че ми е лошо и не се чувствам добре' - катастрофизация - ако разберат, чудесно. Аз не крия нищо не съм перфектен, а и дори искам да се излагам нарочно, защото така провокирам страха си от "значимия друг" и се уча на емоционална самостойност, независимост от оценката на другия. Тази оценка между впрочем я виждам катастрофизирано негативно, докато всъщност тези други чак пък толкова не ги интересувам. Ако пък не разбират какво става в мен, все ми е тая -значи нямат ум за това ... От друга страна, докато съм в ситуацията в колата, мога да практикувам обикването на страха си и вместо да бягам, да го превръщам в смелост. Обичам да посрещам страха си фронтално, харсва ми да съм в него - зарежда ме, супер ми е да идва, искам още и още, така ми харесва, че ме въздига "на седмото небе" - дава ми сила и радостна мотивация! - 'Срам ме е от себе си' - песимизъм, етикетиране, трябва. - Допускам да бъда несъвършен, слаб и обикновен. Тогава егото ми се смирява и силата на спокойствието ми се зарежда от разтварянето на страха в нея! - 'Изглеждам смешно, държа се неловко, не се чувствам на мястото си' - четене на мисли, персонализация, дисквалифициране на позитивните ми качества. - Аз не съм телепат, за да знам как изглеждам в очите на другите! Това ми чувство идва от проекцията на страха ми от "важния друг" - тази проекция е автоматична и обикновено несъзнавана - но сега я съзнавам, правя връзка с обектвината външна реалност и виждам, че другите се интересуват преди всичко от себе си и също са погълнати от собствените си проекции - та, не им е до мен! Затова обиквам проекцията на този си страх, отпускам се в него и с удоволствие констатирам как се стапя до смелост! Така трансформирам вярванията от дългосрочната си памет за нараняване и злоупотреба, ставам силен и смел мъж - обичам се, приемам се безусловно! Тогав аи другите започват да ме обичат и приемат безусловно. А който не ме приема, може да отиде в маями на плажа или да върви в Холивуд, да става муви стар ! Това е - приемам се, вярвам си! - 'Далеч съм от вкъщи и съм сам в автомобила. Ако симптомите се усилят до невероятна степен и положението излезне извън контрол, няма кой да ми помогне, мога да изпадна в безпомощно състояние'. - Песимистична катастрофизация. - Вече добре познавам страха си. Не бягам от него, а го призовавам, търся допир с него, искам го като общуване с най-добър приятел! Знам, че катастрофизацията ми еидва от автомаизирания ми механизъм за борба/ бягство. Сега осъзнавам това и променям всичко като разтворено и любящо приемам страха, винаги съм готов за него и 'вратата" на съзнанието ми е отворена широко з анего като за най-добър приятел! Обичам страха си - така той се трансформира до мъжествена смелост! - 'Останалите хора мислят че се държа странно' - четене на мисли, самоизпълняващо се пророчество, трябва. - Не съм телепат! Аз си мисля така, не те - мислейки си така, аз сам си вкарвам това вярване, което ме сковава и започвам наистина да се държа сдървено. Разрешавам си да греша, да бъда естествен и спонтанен! Пет пари не давам за мнението на хората. Самочувствието ми зависи от мен самия и от никой друг! Вярвам си! - 'Не мога веднага да напусна това място'. - катстрофизация. - Аз и не искам да го напускам. Възползвам се от ценната възможност да се нсладя на допира до страха си, да го свържа с приемащото медитативно чувство на тихия, спокоен зрител отвътре и да се наслаждавам на разварянето му и на захранването на радостта ми от него! Пробвай няколко дни и пиши как върви, за да дам обратна връзка. Има още стъпки и още методи! Знам, че промяната ти се случва сигурно и мощно, усещам го! Разрешавай си да грешиш и д абъдеш несъвършен - тогав аименно ставаш естествен и релаксирано непринуден! Две стъпки напред, една назад -спокойно и леко, на игра! Дори и сутрешната медитация, дневника наавтматичните мисли през деня и вечерната 30-6- мин. работа по когнитивно реструктуриране !

О'к, лекцията е час и половина... Какви са главните факти и изводи?

Мдам, сигурно и извивката на ухото не е под правилния ъгъл или линията на живота нещо, а защо не подредбата на планетите ... Подобни "теории" за заекването е имало преди столетия - че езикът или дробовете не са наред и т.н. Обаче са наред. Несъзнавани вярвания "не съм разбиран и оценяван" са изключително често срещани при много хора, без това да води в тях до заекване. При пеене звуците се произнасят забавено, удължено и мелодично, което разрешава на речевите зони в кората да кодират речта въпреки "по-малкото си жички" (метафорично казано), а на подкорието да приеме сигналите от кората в достатъчно качествен вид, за да се случи речта. Това е - иначе хипотези всеки може да състави каквито си иска на базата на свободните си разсъждения. Но без покритие. Самоувереност, поне според моите разбирания, е именно смирение на егото и разтваряме за вярата и любовта на Селфа! Човешкото страдание и различност винаги си е било добра изтривалка за параноидните проекции на обществото. Както писах по-горе, пеенето е добра илюстрация именно за невралната база на заекването. Или може би магнитният резонанс греши? Както видяхме, нито социофобията, нито нещо друго са каузален фактор. Ако ги има, са само следствие. А често и ги няма. Явора, при много деца има нормална развитийна неплавност в говора, която не е заекване. В този форум, както виждаш, за заекването не пишат нито логопеди, нито заекващи, нито невролози специализирали в тази речева специфика. А спекулации на чужд гръб се правят лесно.

Да ти кажа, въобще не съм забелязъл да има някакъв патерн относно сексуалното изразяване на заекващия. Общувам със заекващи, член съм на 'Сдружение за инициативи по заекването". Общувам и с най-добрите български логопеди. Нито собственият ми опит, нито този на други заекващи, нито пък наблюденията на логопедите, които работят с такива - нищо не говори за потискане на сексуалност или компенсаторна свръхсексуалност. Има всякакви съдби, всякакви случаи на хора със заекване, всякакви житейски истории и развития. В някои от тях може да има потискане на сексуалността или компенсация, но в други в тази област всичко си е цветя и рози. При силно заекване в тийн годините обикновено младежът със заекване има трудности с изявата на сексуалността си, поради социалната тревожност, която е развил поради заекването си. Но и това отминава. Социална тревожност имат обаче много младежи и те са в подобна ситуация, без да имат каквото и да е заекване. От друга страна, както писахме, някои заекващи нямат социофобия въобще и сексуалният им израз е... всякакъв. Просто патерн няма в това отношение. Наблюденията ми са такива. И не само моите, но и на логопедите и на сексолозите. Не допускаш ли поне мъничко, че нито имаш опита в общуването с достатъчно голяма извадка от заекващи, нито имаш собствен опит, нито имаш познания в научните изследвания в областта. На последните ще се спра по-долу. Скачаш към заключения въз основа на пожелателно мислене, идващо от несвързани с реалността на разисквания проблем интернализирани от теб теории и собствени предубеждения. По отношение на сексуалността, както и на тревожността: обръщаш нещата. Казваш "заекващите потискат сексуалността и се свръхконтролират, което ги прави заекващи". А всички ли потискащи сексуалността и свръхконтролиращи се са заекващи? Потискането и свръхконтрола са основен модел на невротичността, а огромна част от популацията на съвременния човек е невротична. Някои автри дори наричат съвременния човек хомо невротикус нормалис. Обаче само един процент от този хомо невротикус заекват. Аз от практиката си мога да кажа, че в голяма част от невротичните р-ва потискането на сексуалността, както и опитите за свръх самоконтрол присъстват в психодинамиката на етиологията им. Но невротиците нямат заекване. Разбираш ли, ти си мислещ човек, Божидаре, пробвай да проследиш нишката на мисълта ми. Това, което твърдиш, практически може да се перифразира така: "Всички заекващи са невротици. Следователно всички невротици са заекващи." Първо, това като цяло е срив в мисленето ти, непозволено обръщане, все едно да кажеш "всички риби живеят във водата. Следователно всички водни жители са риби." Второ, не всички заекващи са невротици. Трето, очевидно е, че ако така разпространената невротичност в 90% от съвременния човек, в основат ана която е себепотискащият свръхконтрол - ако тя водеше до заекване, то 90% от хората по тази земя щяха да заекват! Но не е така. Обръщаш нещата. Има всякакви заекващи - далеч не всеки от тях потиска сексуалността си! Причините за заекването какви точно са, не знаем и не можем да свръхобобщаваме. Заекващите имат различни линостни характеристики, различни характери, различни реакции и начин на мислене. Общото обаче при наследственото заекване е в невралните дисфункции. Сега каква точно е причината за тях, не знаем - освен ако не вярваме в минали животи и не сме ясновидци. Но не сме. Какво потискане можеш да търсиш обаче в психиката на едно 4 годишно дете, което започва да заеква и става заекващ, не знам. Всяко дете е различно, както и родителите му. Също нямаме патерн, освен сериозните неврални дефицити. Нямаме модел нито в родителския стил на възпитание на децата със заекване, нито в техните собствени личностови черти. Това вече е проследено в психологията на развитието. Общото в тези деца са невралните им дисфункции, които водят до заекване и разбира се, че има вероятност да повлияят и социалния живот на бъдещите зрели хора, да участват в оформянето им като личности. Според науката, при наследственото заекване дори мозъчните дефицити са само следствие от геномни предопределености. Тук ако психологизираме през призмата на езотеричните вярвания, можем да търсим причината за заекването в минали животи. Или пък в решението на същността, на душата да го има, като задоволяващо нейните стратегически цели. Но тук стигаме до прекалено отвлечени и с твърде много "ако" и предположения води... Не са теории. Факти са, резултат на обективни изследвания. Твоите разсъждения са някакви теории - за които благодаря, тъй като спомагат за изяснването на проблема, който разискваме. Как научните факти задълбочават страха от публична изява? Напротив - свалят бремето на непонсимата вина, която заекващите имат от именно такива предположения като твоите. Вменявана вина от обществена стигма, приемаща заекването като колебливост, слабост и неувереност. Което въобще не е така. Все едно да виниш дете с церебрална парализа за "неправилните' му движения и да ги обясняваш с психологизирането на една или друга изсмукана от пръстите хипотеза, идваща от филтрирането през предразсъдъци и когнитивни сривове. Мдам, тези дечица с генотип на заекващи и мозък на такива, видите ли, едни все такива кошмарни създания. Те, разбира се, по логиката ти, Божидаре, излиза че са някакви себепотискащи се сексуално или пък хиперсексуални четиригодишни мутантчета, които скъсват връзките между брока и вернике зоните в мозъка си, че и разбирате ли, залагат геномни промени в себе си. Или пък да виним родителите им, което е не по-малко болезнено. Обаче родителите на заекващите деца са всякакви, както и личностите на самите деца. Има деца, които се раждат неми или глухи или с някакви болести и т.н. Поне в обозримото от нас на сегашното ни ниво, причините са чисто физиологични. При заекването тези физиологични причини са невидими с просто око и затова то е удобен обект за проекции на всякакви стархове, като изтривалка з атакива и стигматизиране ... Когато станем ясновидци, ако станем такива, може би ще знаем повече - ако има такова повече... Писах че това си е навик, на неврално ниво изразен като процедурна памет. Навик носен дълго време. Пределно откровен съм и със себе си и с другите. Дори и по отношение на тъмните си страни, мисли и желания. Дори тях не крия -гледам директно в сянката си и дори я вадя "с хастара нявън". Стана дълго... Това с гордостта си е моя слабост, която съзнавам и затова и имам доблестта и смелостта да пиша за това в публичното пространство. Слабост, която заекването ми наистина много добре парира. Но ти свръхобобщаваш така "Орлин носи греха на гордостта, следователно всички заекващи са горди". Което няма нищо общо с истината. Има наистина всякакви заекващи. Благодаря за раздвижаването на темата! Радвам се да общуваме!

Определено има връзка между социалната тревожност, за която говориш и заекването. изводите, които правиш обаче не идват от твой личен опит с проблема, нито от научни изследвания върху него. Корелация има. Кое е причината и кое следствието обаче?! Първо, не всички заекващи са социални фобици. Има такива, които каквото и заекване да имат, наистина не им пука. Второ, някои заекващи, след работа върху себе си оставят зад гърба си социалната си тревожност и развиват добра смелост и самообладание. Трето, страхът от публична изява е най-масовият и най-висок страх всред 7-тте милиарда двуноги - а далеч не всеки с логофобия (страх от публично изяви) заеква. Четвърто, социалната тревожност, тоест страхът от излагане и отхвърляне от значимия друг е много разпространена - но далеч не всички имащи социофобия заекват. Пето, правени са вече маса невронаучни изследвания, които показват чисто физиологични неврални дисфункции въс всяка зона от мозъка на заекващите (при тези с хередитарно заекване), която произвежда речта. В същото време такива дисфункции не са установени при социофобиците. Както е писано по-горе в темата, личните наблюдения на хора със заекване върху себе си, подкрепяни от съвременната наука, навеждат мисълта към извода за соматопсихичната етиология на заекването. Тоест, неврални дефицити пораждат заекване, което на свой ред влияе върху психосоциалното включване на заекващия в обществото, в резултат на което се залагат елементи на социофобия. Прав си за едно - има корелация между заекването и социалната тревожност. Моите наблюдения, които съм споделил по-горе в темата и които ти вероятно си пропуснал, са че когато заекващият развие емоционална самостойност и смелост и намали степента на влиянието си от обратната връзка на хората, тоест когато стопи социофобията си, тогава и заекването се повлиява силно положително. Но дори и тогава моментит ена неплавна реч присъстват. Мога да дам пример със собствената си персона. Сега, след доста работа върху себе си, която продължава и винаги ще продължава, мога да застана и говоря пред целия свят. Нямам нищо против камери, публика, внимание. Пак заеквам, но наистина не ми пука за това, защото си вярвам и себеуважавам. Но заеквам - кога по-малко, кога повечко, но присъства в речта ми, дори и когато говоря с близки, с котката си, че и на себе си в огледалото . До някаква степен е станало и неврален праксис - навик. Улавям се, че дори като мисля, и наум заеквам. Просто това са 35 години... Но, навикът осъзнавам и парирам с мелодичен говор. Остават обаче сривовете в процесирането на речта в неврологията ми, които феноменологично се преживяват като речева неплавност. Случват се и при пълно спокойствие и при неспокойствие - просто са неутрална неврална база на речевото производство.

Честит рожден ден, Бориславил! Честито и на Ирина, с мъничко 50 дневно закъснение! Живейте дълго и щастливо!

Погледнато от висока позиция, е така! Тези дни някъде в просъницата имах сън: видях Себе си преди раждането си в този живот в този мозък. Видях се и се чух как сам си избирам рода, родителите и заекването. Заекването, без което щях да бъда един изключително различен човек. Сънувах как прокарах основните цели и посоки в живота си, а сложих заекването като предпазител. Предпазител от вирване на носа. Както и да е, просто сън. След няколко години постоянно самоанализиране обаче виждам как заекването парира напиращата ми гордост. Тази гордост, която е главният християнски грях. Осъзнавам как е сигурна спирачка срещу възгордяване, срещу грубо, твърде дониниращо и насилническо дори отношение, което бих имал, ако в живота ми не присъстваше заекването още от 5 год. възраст. Сега дори обичам заекването си. Сприятелих се с него. наслаждавам се на уроците му - когато го разбрах и осъзнах какво се иска от мен, то намаля силно. Вероятно ще си го нося до гроб, но вече като част от чара си, като добро куче пазач, с което си се джафкал, докато си осъзнал че всъщност то пази Теб!

Моите почитания към лимеца! Много е различно това жито! Само за една нощ омеква и вече му се виждат белите точици на кълновете! Поне няколко пъти по-вкусно е от кое да е друго жито! Досега, допреди да прочета тук за лимеца, асоциирах яденето на сурово жито с мазохистично самоизтезание. Лимецът почти няма глутен, за разлика от другите изкуствено селектирани жита, които имат почти само глутен (бялата дъвка). Лимецът като е накиснат на вкус е почти идентичен на готвена храна! С малко орехи, мед, ябълка и става наистина вкусно! Когато предни години съм пробвал житния режим, имах протест, защото наистина беше супер неприятно житото, а аз обичам да ми е вкусно и не смятам, че ядеш само за да поддържаш тялото си. Винаги съм се хранел с радост и наслаждение, като част от радването на този живот! А лимецът направо си е вълшебен. С други сортове жито предпочитах да не ям въобще по време на режима, отколкото с отвращение и огромна съпротива да се насиля да изям 30-тте грама. Сега с лимеца просто се наслаждавам и ако не внимавам, мога да изям и 100-150 грама наведнъж, особено ако му сложа ябълка и т.н. И държи сито и радостно тялото и чувствата! Бях чел някъде, че при дадени неразположения Учителят Беинса Дуно препоръчваше дори три месечен житен режим. Сега виждам, че това е напълно възможно - внимателно и при нужда само, разбира се! Та, благодаря ви за това, че сте писали за този сорт жито - уникално е!

И аз чувствам нещо такова. Чувстваш се добре, но се насочваш твърде навътре. иска ти се да си седнеш в пещеричката и да съзерцаваш спокойно . Ако си на работа и се налага да резонираш екстравертно с хора и темпераменти, става трудничко. Но това е нормално! Иначе е супер -волята я чувстваш като ледоразбивач сред ледовете на оковалите те лакомии. Ако я ползваш с любов и радост, тогава резултатът е чудесен! Та, вчера следобяд компенсирах интраверсията с килце портокали!