Орлин Баев

Христо си имаше приятелка, Милена. Милена бе чудесно момиче. Компенсираше някои свои нерешени страхове чрез малко позакъснял тийнейджърски бунт. Носеше полицейски кубинки, слушаше метъл, събираше се с хора като нея, пълни с бунт срещу родителските образи в тях, който изразяваха с култ към отрицанието. Наричаха го сатанизъм. Всъщност бяха големи сладури, чувствителни души, които жадуваха за обич и приемане. Докато още бяха нови гаджета, сексът вървеше супер. И двамата намираха утеха в другия, така бягайки от вътрешните си конфликти. С времето обаче нерешените конфликти на Христо застанаха точно във фокуса на връзката му с Милена. Милена вече беше преодоляла повечето от травмите си и вече дори започна да облича красиви дрехи и да обува женствени обувки. Христо обаче се вкара в особен филм. Започна да му се струва, че Милена призовава злите сили - дори му се счуваше как изрича заклинания. Раздели се с нея. Тя тъжеше, защото го обичаше много. Опита се да го разбере, но филмът на Христо се завъртя пълнометражно и пълнобюджетно, черпейки от психичните и социалните му ресурси! Отиде на психолог, на психиатър... Хората тихичко се споглеждаха. Христо чуваше тихичко произнасяни от внимателните лекари някакви понятия като параноидни налудности, кинестетични халюцинации, параноидна шизофрения... Те разбира се, не се отнасяха до него - поне според филма в главата му! Естествено, беше очевидно, че е жертва на сатанистки ритуали и сили. Какво по-ясно от това. В страната, в която живееше, на посещението на психотерапевт или психиатър се гледаше с лошо око. Затова пък врачките, маговете и хипер, екстра и прочее сенсите процъфтяваха. Народът не бе много вярващ, но за сметка на това пък компенсираше благоприлично със суеверия. Затова в тази държавица бе далеч по на сметка на вратата ти да се кичи табелка звезден маг, отколкото психотерапевт. Таксите на последните бяха едва една десета от тези на първите, а и видите ли баламите цял живот все нещо учеха... Пък и караха пациентите си да учат, да полагат усилия, да разбират и осъзнават. Затова пък маговете с лекота изчистваха чакрите, срещу добри суми лекуваха кармата и готово. Христо намери майстора си - лунен чародей от степен 3.14-та по скалата на манипулация на хорските параноидни суеверия и баш налудности... Идилията на абсурда погали нежната му душа, а зелените идеи тихо хихикаха в съня му... В един хубав ден в душата му се проясни. Страховете се утаиха на дъното - поне за малко. Христо изтрезня - тогава и новото поколение леки антипсихотици съвсем го върнаха в джаза на добруването. Не и без помощта на този съвременен екзорсист - психотерапевтът от Обеля, който му помогна да обели страховете от съзнанието си. Христо стъпи здраво на нозете на правата мисъл. Но и събуди в себе си онази безгранична вяра в Себе си и Живота, която осмисли и вля в живота му щастието... ........................... Забележка: горното е спонтанно написано току що. Всякакви прилики с лица и събития е случайна!

Здравейте, добри хора! Искам да споделя относно баховите капки... Чувствам енергиите на растенията и директно в природата и в саксиите вкъщи. Както и тази на животните и хората. На местата и т.н. Обичам природата и се зареждам в нея. Вярвам и в принципа на цветотерапията. Обаче не ми действа. Не си измислям, просто ефект върху мен нямат. Същото е и с хомеопатията - никога и за каквото и да е било не ми е помагала ни най-малко дори. Сякаш нещо в мен директно отхвърля такова въздействие - просто не го допуска, дори емоционално да съм напълно разтворен за него, да вярвам в него, да разчитам на него и т.н. Нещо в енергията ми директн отхвърля енергийните въздействия, били те добри или не. Знам го, чувствам го. Същото това свойство на енергетиката ми обаче ми разрешава да бъда в досег с много емоционални трудности, да направя каквото мога за човека да се справи с тях, да резонирам плътно с него, но без да прихващам от състоянието му. Енергията, зад всякакво мислене и чувстване, автоматично изхвърля за мигове, минути или в най-лошия случай за часове всичко. Това е самонаблюдението ми - пиша го като страничен зрител над себе си. Това същото качество на енергетиката ми обаче не ми позволява и да се ползвам от такива прекрасни методи като цветотерапията, хомеопатията или прана лечението ... В природата обаче е друго - там резонирам с растенията, с енергията въобще, преливам се с нея и т.н. Не и с тези методи обаче...

Че кой определя кое какво е, освен ние самите?! Съвсем режим си е - пращам ти съпреживяването си и радостта си! Аз започнах вече втора седмица в понеделник и четвъртък да съм на покълнало жито и фреш! Супер е! Така разпределено през седмицата е още по-добре от дълги режими. Поне за мен, така го чувствам. Всеки път имам възможността да прегърна страха си от липса на обич и сигурност, стоящ зад страстта към храната. Супер е!

Според скромното ми мнение не е нужно да му обяснявате, че е неприемливо! Неприемливо е във вашето съзнание, не и в неговата или на момиченцето естествена природа! Темата за детската сексуалност е много интересна и централна в цялата психоанализа. Между 3-6 годишна възраст децата преминават през стадия на фалическата (детска) сексуалност. Това е нормалният период, през който се интересуват от пола на другото дете, от органите му, от докосване и т.н. Нужно е единствено да разберете нормалността на случващото се и да реагирате с едно естествено отношение. Само след година или две детето ви ще навлезе в етапа на латентната сексуалност, в която външното проявление на либидото остава на заден план, за да разцъфти отново явно и видимо през пубертета, с пълна сила! Синът ви е съвсем нормално дете и слуша повелите на природата си - те са чудесни и абсолютно нормални! Ако го рестриктирате сега няккаси, това би се отразило на изявата на либидото му през живота му въобще, а оттам и на личността му! Акордирайте морала си към законите на природата, вместо към тези на собственото си възпитание!

Много стойностно мнение! Благодаря за което! Да, ако има полза, тя е въпреки, а не поради! За нас, обикновените хора, които имаме всякакви емоции и социални взаимодействия, понякога малко алкохол е като лекарство за напрегнатата ни психика. Но само понякога, рядко, с приятели, по мъничко. Разбира се, това се отнася до обикновените хора - такива каквито повечето сме. Защото има по-силни начини човек да се чувства комфортно и радостно!

Радвам се, че растеш и трансформираш чудесното гориво на страха си в радостна и смела сила!Обикни страха си!

Здравей! Радвам се, че започваш работа! Това е наистина добра новина за теб! Както се казва, мечът се калява в битките ! Е, това е метафора разбира се. В твоя случай, "битката" е по-скоро проникването на съзерцанието плюс едно много добре усвоено когнитивно реструктуриране, извършвано с лекота, почти безусилно, от позицията на съзерцанието - като една връзка между АЗ-а ти и външната реалност. Дори самото съзерцание само по себе си вече стопява старите заложени в теб комплекси, още повече когато практиката му се пренесе в динамиката на реалността и общуването. С добавката на здравия разум на реструктурирането психиката ти се стабилизира и заземява на здравите основи на логиката и стабилната връзка с реалността. Когнитивното реструктуриране има още нива и аз мислех да ти давам всичко стъпка по стъпка, постепенно и плавно... Но, ще пропусна доста неща - бих ти дал всичко, аз не задържам нищо за себе си - но ти самият сега имаш нужда от по-директни, ясни, дори по-простички, но функционално работещи методи! След реструктурирането при социалната тревожност се набляга на поведенческите експерименти и тренинга на социални умения! Сега обаче ситуацията в живота ти те пришпорва към 'скачане в дълбоките води на океана на живота"! Това е чудесно, защото вместо изкуствено да търсим поведенчески експерименти, ще ти ги дава ежедневието! Да сумираме досегашните ти практики, които наистина променят живота ти мощно, сигурно и стабилно. Практики, които трансформират цялата ти личност и превръщат страха в радостна смелост: 1) Съзерцание - Умението да присъстваш с отношение на любящо и разтворено приемане в ставащото, без да оценяваш мислите си, чувствата си, телесните си прояви и дори външните ситуации като добри или други. Приемане и през тялото - едно голямо ДА, изразено през тялото като релаксиран режим стопяващ телесното присъствие на страха. ДА в ума изразено като осъзнаване на всичко през позицията на спокойния любящ вътрешен зрител, АЗА ти! ДА в чувствата, в сърцето, изразено като радостна любов, която се ражда естествено през призмата на съзерцателната когниция. Това е функциониране на ума ти в режим на интуиране, едно по-бързо, мощно и идващо директно от АЗА ти състояние на възприятие! 2) Когнитивно реструктуриране - продължавай да си водиш записки на мислите и т.н. и вечер ги реструктурирай по-обстойно. Но в същото време вече го прави и на ум, "онлайн" - преди, след, а с течение на практиката и лекотата на изпълнение и по време на напрягащото те общуване! Но, с лекота, с 10-на%, максимум 20% от вниманието, от когнитивния ти капацитет. С лекота - по дадените стъпки, но почти автоматично, спокойно и на игра, неконтролиращо, меко и от позицията преди всичко на спокойното любящо съзерцание! В следващите стъпки добавяме новите методи: 3) Положителни качества - разпредели на лист хартия две колони. В лявата запиши отрицателните си качества, а в дясната положителните си. Бъди честен със себе си, но не твърде критичен и мазохистично винящ се. Усети появата на песимисма си и го обгърни с приемането си. Събуди оптимизма си! Виж съотношението между положителните и отрицателните качества. Обикни и едните и фругите - приеми се заедно и с двете колони . Съсредоточи вниманието си върху положителните си качества и ги прочитай силно на глас няколко пъти на ден. Нещо в теб ще започне да осъзнава как отрицателните ти качества са в доста голяма степен преувеличени, защото са виждани през призмата на твърде голяма самокритика. Обикни песимизма/ самокритиката си (това не значи да го захранваш, а да го погалиш меко с любящото си приемане - така той се стапя до сила и сигурност) и ще усетиш как се заобичваш все повече. Всеки ден продължавай да четеш поне по три пъти положителните си качества, като добавяш все нови и нови, с все по-голям оптимизъм и вяра в себе си! Осъзнай как лявата колона с отрицателните качества започва да ти се струва все по-слаба - задрасквай някои качества от там, които виждаш, че са идвали от свръх самокритикуването ти. Нека от ден на ден дясната колона става все по-пълна, а лявата все по-празна. Тогава направи нова таблица с две колони, като лявата е с все по-малки качества, а дясната с все повече! Усети как енергията на "отрицателните" качества се всмуква в енергията на положителните, как негативизмът ти се трансформира в един зрял и силен оптимизъм и вяра в себе си! 4) Асертивни утвърждения - това е много директен и лесен, но и работещ добре метод. Един от начините за препрограмиране на несъзнаваното е повторението! Копирам някои от моя статия: Аз имам правото да поставям себе си на първо място понякога! Аз имам правото на здрав егоизъм и здрава нормална агресия! Аз имам право на себеотстояващо поведение при нечестно отношение или критика! Аз имам право да прекъсвам и искам пояснения когато не разбирам – защото е нормално да не съм компетентен във всичко! Аз имам право да изисквам промяна, когато тя е правилната алтернатива! Аз имам право да търся помощ – именно защото съм силен и осъзнавам реално възможностите си! Аз имам право да чувствам и изразявам тъга понякога – защото приемам естествените си чувства и именно защото съм силен имам правото да ги изразявам! Аз имам правото да приемам признания и повишения в моята работа – защото вярвам, че ги заслужавам! Аз имам право да не поемам отговорност за проблемите на някой друг, когато имам нужда от спокойствие и лично пространство! Аз имам право да не се оправдавам пред другите – защото си вярвам, а за мен говорят делата ми и силното ми присъствие! Аз имам право да не предугаждам нуждите и желанията на другите хора – когато те ми бъдат ясно заявени, тогава имам правото да реша дали да се съобразя с тях или не! Аз имам правото да не се притеснявам за благоразположението и доброжелателността на хората – защото самочувствието ми зависи единствено от собственото ми мнение и присъствие на духа! Аз имам право да бъда неутрален в някои ситуации или да имам свое мнение – защото не винаги едната от две спорещи позиции е вярната! Аз имам право свободно да изразявам емоциите и речта си! Аз съм ценен в този живот и имам незаменимо място в него! Аз съм значим и имам право да бъда такъв, какъвто съм! Аз съм несъвършен! Аз приемам себе си като несъвършен! Аз имам право да заявявам и демонстрирам несъвършенството си пред хората открито! Аз имам право да съм несъвършен ! Аз искрено приемам и обичам несъвършенството си! Аз имам право на свои собствени мнения, изводи и разбирания! Аз имам правото да игнорирам съветите на другите, когато осъзнавам правотата си – защото си вярвам и съм неутрално честен със себе си и тях! Аз имам право да казвам “НЕ” спокойно и без угризения, когато това е нужно – защото вярвам на преценката си и моето самочувствие зависи единствено от собствените ми избори и оценка! Аз имам право да греша - така се уча! Грешките са нормални долинки по пътечката към още по-високи върхове! Аз имам право гъвкаво да променям мнението си когато е нужно, но и спокойно да отстоявам позицията си, когато е обективно правилна! Аз имам право да бъда спонтанен, естествен и непринуден! Аз имам право да слушам сърцето си и да вземам решенията си на базата на желанията на душата си – спонтанно и естествено! Аз имам право да съм емоционално толерантен към себе си и другите! Аз имам право да приемам себе си такъв какъвто съм! Аз имам право да обичам себе си! Аз имам право да обичам хората! Аз имам право да бъда щастлив, спокоен, естествен и спонтанен! Аз имам право да приемам живота за добър! Аз имам право да приемам хората за добри! Аз виждам недостатъците на хората и ситуациите и действам разумно, но виждам и дълбоката разумност зад привидностите и избирам да се фокусирам в нея съзнателно! Аз мога да прощавам на себе си! Аз мога да прощавам на хората! Обидата няма да промени случващото се към по-добро. Затова прощавам емоционално и с това се освобождавам от тежък товар, а в същото време действам разумно и обективно! Аз имам право да приемам и уважавам собствените си чувства, да се вслушвам в тях и спокойно да неутрализирам ненужните – с помощта на разума и разтварянето им в спокойствието ми! Аз имам право на собствено мнение! Аз имам право на собствено уникално присъствие в обществото! Аз имам право да обичам себе си като несъвършен! Когато се обичам такъв какъвто съм - несъвършен, тогава естественият резултат е, че хората ме приемат и обичат като несъвършен! А самоприемането ми свежда любимото ми нормално несъвършенство до минимум! Аз имам право да се представям и проявявам такъв, какъвто съм! Аз имам право да си вярвам! Аз имам право да вярвам в живота и хората! Аз вярвам в глъбинно човешкото във всеки и в дълбокия смисъл на живота! Аз съм вътрешно свързан с всичко и всеки и имам право да бъда отворен и естествен! Рационален реалист, но емоционален оптимист!'' Начини за работа с позитивните убеждения! Негативните базисни убеждения са били залагани в продължение на години, докато са станали неотменна част от съществото ни. За да бъдат трансформирани до позитивните убеждения от по-горе, е нужно честичко да осъзнаваме действието на когнитивния модел в нас в ежедневието ни от позицията на отстранен зрител и с помощта на разума да ''разбиваме'' силата му. С това ''подготвяме почвата за посяването и прорастването" на позитивните убеждения. 1) Четене и наизустяване – четете поне три пъти на ден убежденията, докато ги научите наизуст. Тогава си ги повтаряйте многократно през деня, като когнитивен фон във вътрешния ви монолог. 2) Препишете убежденията на ръка на чист лист и копирайте листа в десетина екземпляра – сложете листите навсякъде у дома и на работата си (вие не бягате и не се криете от сянката си, нали?). Написаните ръкописно от вас самите или от обичан от вас човек убеждения имат много по-голяма сила на въздействие върху несъзнаваната част от психиката ви! Във всяка свободна секунда отправяйте поглед към тях и се прониквайте от посланието им! 3) Снабдете се с твърди малки картончета - на всяко картонче напишете по едно убеждение. Дръжте картончетата винаги в себе си и честичко вадете произволно картонче и прочитайте мисълта! 4) Четете/ мислете убежденията с вяра, с плам и с абсорбиране на смисъла и емоционалния заряд, скрит между думите им! След прочитането на мисълта, ако е възможно затворете за няколко мига очи и разрешете на емоционалното и когнитивно послание да се абсорбира във вас. 5) Медитирайте върху позитивните убеждения – повторете убеждението, с което в момента работите няколко пъти наум, след което преустановете мисълта си и оставете чувството и преживяването на неговия заряд да вибрира във вас! Когато почувствате, че действието на убеждението отминава, отново го повторете няколко пъти наум – бавно и с вяра, след което отново преустановете мисловния процес и ''се носете летейки на крилете'' на директното преживяване, неопосредствано от мисловен процес. Виждайте ги визуално - себе си на дело, живеещ с тези убеждения в ежедневни ситуации. Почувствайте как се въплъщават във вас все повече с всеки изминал ден!" 5) Когнитивнa подготовка - представяш си основните взаимодействия с другите в работата си, които биха задействали вътрешните ти конфликти и ги реструктурираш по познатия ти вече метод, стъпка по стъпка - на хартия, но и вече наум. Какви биха били тези жегващи те социални взаимодействия в работата ти? Ето пет основни такива, градирани по силата си: - Мислиш си за твое конкретно поведение: падане, провал, игнориране от другите и т.н. като за преувеличено вероятно. -> Истината е, че това е много по-малко вероятно, отколкото си го мислиш преувеличено катастрофизирано, филтрирано през страховете си! - Мислиш си, че твоята "важна' личност и поведението ти непременно ще приковава вниманието на другите, сякаш те си нямат друга работа, а ще се занимават с "важната" ти персона, сякаш те си нямат свои вътрешни страхове и проблеми, а са някакви съвършени хора, които само чакат да те наранят и отхвърлят... -> На работата ти ще бъдеш поредното ново момче. В първите дни ще бъдеш интересен и нов, което обаче ще бъде съпроводено с едно толерантно и достатъчно човечно отношение към теб - със сигурност! После ставаш част от контекста и сам ще видиш как всеки е в огромна степен потънал до шия в собствените си страхове и тъги, а ти си далеч "по добре" от мнозина там! И на никой не му пука много много за теб, защото сам е дълбоко в л....та на проблемите си! не си толква значим, че да се интересуват от теб толкова много, както подсъзнанието ти го е страх... - Мислиш си, че когато като нов в работата нормално грешиш ( а как за Бога да се научи човек ако не греши...), другите като някакви чудовища, лишени от разбиране и човечност задължително ще имат негативно мнение за действията ти. -> това вярване, разбира се, е пълно с когнитивни изкривявания - ти кажи какви! Не е така - хората са достатъчно добри по природа, за да имат нормално отношение към нормалните грешки при ученето ти на новите ти задължения! Ако пък някой не е - какво от това? Това няма да има нищо общо с теб, а ще бъде част от компенсаторния му опит за справяне със собствените му комплекси - така наречената проклетия. Такива хора обаче не са обичани от никого и скоро сам ще видиш, че всички на работа са в коалиция срещу им и ще можеш да видиш смешното им поведение от позицията на по-зрял и силен от тях човек! - Мислиш си, че нормалните ти и нужни в процес ана ученето ти в новата ти работа грешки ще доведат не само до отхвърляне и критика на действията ти, но и на теб въобще като личност от "важните' колеги... -> Рядко някои твои колеги действително може да го прави и научаването ти самооценката ти да зависи от самата себе си е част от справянето с това отхвърляне! А е нужно да го има, за да се случи въпросната независимост на самооценката ти! Така че, предварително благодари на такива комплексирани колеги и ги приеми спокойно! - Мислиш си, че е ужасно някой да има лошо мнение за теб или да не те харесва... -> Няма как всички да ни харесват! За силата на човека се съди по броя на враговете му! Добре е да има хора, които не ни харесват! Така растем, обособяваме ядрото си от емоционална независимост от "зомби мнението" на "значимия" друг! Тези дни ще пиша няколко думи и за тренинга на социални умения...

На мен ми се идваше, но бях зает до 21ч., а Жул предпочете по-ранен час. надявам се да се видим скоро на живо. Липсвате ми! Колко е България, три часа насам натам, страна-град...

О, извинявай за пола - с тези никове...

Лелеее, много баби.... детето..... Хайде да сумираме: бахови капки с хомеопатични средства плюс психотерапия, на която осъзнатата майка е завела детето си! Това донякъде в кръга на шегата, разбира се, защото ако и Късметче се включи с прана лечението и още някой с още нещо и .... Затова може би, по-добрият вариант е да се изчака малко за ефекта от капките и/или хомеопатията и ако не е достатъчен, да се прибегне към психотерапия! Просто скромно мнение!

Според скромното ми мнение, няколко сесии при психотерапевт, добър в работата с деца, ще повлияят добре на дъщеря ви! Комбинация от хипнотерапия с арт методи: игри и рисуване!

Мога да ви посъветвам да обърнете внимание на начина си на живот като цяло. При повишена тревожност редовният спорт е задължителен! Второ, комбинирането на спорта със занимания по йога, визуализация, съзерцание, тай чи/ паневритмия, биха дали една прекрасна база за развиване на спокойствието ви! Трето, по отношение на спокойната ви смелост влияние би оказала подходящата литература, която да даде вдъхновение, простор на душата ви, да възвърне вярата в живота и вас самата. Например тук в сектор статии, рубрика психология, има чудесни извадки от българския мъдрец Петър Дънов, които могат да ви повлияят чудесно! За медитацията можете да прочетете в spiralata.net - например Ошо я разяснява добре. Тя обаче е преди всичко практика! Придобитата настройка на ума ви от тези три стъпки ще се пренесе и в конкретни ситуации като тази с магнитните бури! Ще ви помогне вие самата да бъдете един добър магнит за смело щастие, което се радва на бурите, били те магнитни или житейски! Останалото е лично и се прави в процеса на психотерапия!

Хип е бившият никнейм на Тодор Първанов - можете да намерите негови мнения тук в темите 'психотерапия онлайн" и да се свържете с него на л.с. Успехи!

Присъединявам се към мненията ви! Гледах току що предаването на запис. Възхитих се на Галина теоложката, на Иван Гарелов, на водещите. И наистина ми стана весело като слушах детското черно бяло мислене на двамата чиновници в черни дрехи. Защо ли в черни, поклоници на някакъв черен метъл музика ли са, какви са, не разбирам... Според тях католиците са сектанти, мъдрецът Дънов е лъжеучител, а пророчицата Ванга е вещица ... . Като бях малък баща ми понякога ми споменаваше за поповете като една проекция на сянката си (без да го разбира, естествено). Сянката на личността му на атеист - една доста отдадена на доброто и Бога сянка зад външната му атеистична персона. Та, когато споменаваше за поповете, за да се пошегува с коремите и брадите им, не пропускаше да изрази и едно възхищение как в семинариите се учи логика, реторика, учи се умението "да ловите хора..." (това от книгата на евреите). Като слушах тези попове, а и като наблюдавам цялата политика на църквата, не мога да не видя огромните сривове в мисленето на тези хора, а оттам и неимоверно слабат им реторика. Те просто решават, че нещо е така и толкова, нагаждат всичко и всеки към предразсъдъците си, неспособни на право мислене и ясен поглед. Слава Богу, не са тръгнали да горят на клади, но на "лов за вещици" определено са тръгнали... Въобще, в България дисциплината теология/ богословие практически не съществува. Изучава се правокривно сектанство. В "право"словието или да го наречем просто гръцка/ ортодоксална църква, има чудесни традиции, има много светло излъчване! Това е безспорно! Има обаче и тонове плява от догми, пълно с фанатизъм неимоверно пристрастно и криво мислене. В цивилизованите държави от десетки вече години под дисциплината теология се разбира изучаването на сравнителна религия. Търсят се дълбоките структурни аналогии зад външните различия, интегрира се, синтезира се знанието. В последните години от обучението се специализира в дадено религиозно направление. Но тук в България се изучава една от хилядите секти и тя бива представяна като "черешката в тортата" на богословието. Това е безумие! Но, както казвате, благодарим за вниманието!

Не бях забелязал въпроса ти, затова се включвам чак сега. Кое кое следва е като кокошката или яйцето... Имаш телесни симптоми, появяват се автоматични негативни мисли, които пък усилват вече задействаният автоматично и прекогнитивно страх, оттам евентуално се избягва дадена плашеща ситуация. Забелязал си нещо интересно и наблюдението ти е вярно! В мозъка реакцията борба/ бягство в амигдалата се индуцира по кратък и по дълъг път. Краткият е прекогнитивен и автоматичен, директен и бърз . Разпределителното "реле' на таламуса получава сигнали от вече по-високите нива на адреналин в тялото и директно предава информацията до амигдалата - например при вече обусловена страхова реакция в присъствието на авторитет. Този прекогнитивен (предмисловен, неосъзнат и автоматичен) път на задействане на страха бива повлиян директно чрез методите на поведенческата терапия, хипно и нлп терапиите. Тези трите подхода, погледнати извън външните рамки и терминологии, се припокриват в огромна степен. Водената визуализация на поведенческата терапия, която е идентична с нлп техниките и хипнозата, а на по-високо ниво, чистото съзерцание, въздействат пряко върху този кратък прекогнитивен път в мозъка! Визуализациите, съзерцанието, както и поведенческите експерименти при вече усвоено отношение на разтворено любящо приемане успокояват реакцията на бадемовидното тяло, а мозъкът "превключва" на друг режим. Този друг "режим" включва активирането на зоните на допаминергичната верига. Когато дълбинно приемем страха, той се превръща в страстна мотивация, а след това и в радостна обич! Зад процеса стои чиста неврология и биохимия! Когнитивното реструктуриране, както съм писал и по-горе, въздейства върху по-дългия път на въздействие върху реакцията на борба/ бягство - през кората, през съзнателната когнитивна обработка, през личността! Тази разбота е малко по-бавна, но и по-цялостна и стратегически погледнато, важна! По подобен, но дори по-бавенначин действа психодинамичната терапия. За да бъде терапията цялостна и действена, според мен е нужно да се включат и двата пътя, подхода! Затова аз лично ползвам и двата! На това уча и пациентите си! Продължавай засега както сме говорили, за да задълбочим по-късно!

Интересно, и аз го обичам с мед

Именно! Когато е с мярка, е чудесно! Смешно ми е, когато някой се свръхфиксира в полезността или в здравословното. А къде остава вкусното, приятното, радостното? Вредно, да? Ами и кислородът е вреден, гори тялото и създава свобдни радикали. Ами да го спрем тогава... А живи ли ще сме тогава и да бягаме от живота си ли? Да, краен е, това е ясно! Нужна е мярка! Сега, като пиша тези редчета, пия чай. Сутрин обаче нямам нищо против чаша две кафе - силно, черно, гъсто и плътно, огромно, в половин литрова чаша! Великият духовен Учител, Омраам Микхаел Айванхов препоръчва чаша или две кафе до обяд. Същото препоръчва и съвременната наука!

Да, има и чудесни лекари! Лечители, чието присъствие дори лекува! Лечители, думите на които лекуват душата на пациентите им - тогава и соматичното им лечение се случва прекрасно и ефективно! Пожелавам на всеки да попадне на такива лечители! Вижте някои когнитивни изкривявания, които присъстват в хипохондрията и помислете върху тях! Осъзнаването и изправянето им в процеса на мсиленето ви е важна стъпка в подобряването на състоянието ви! След това обаче пак стигаме до възстановяване на преживелищната връзка с Любовта, за която говорихме по-горе! Ето някои присъстващи в здравната тревожност логически сривове: - Селективно внимание, филтриране – свръхфокусирано внимание в телесните функции, наситено с катастрофизиращи очаквания. - Катастрофизация – негативистичното фиксиране в преувеличено катастрофичния изход от всеки най-малък телесен ефект, приеман погрешно за симптом. - Скачане към заключения – приемане на безобидни телесни усещания за болестни прояви. - Негативно доказателство – тъй като не мога да си докажа, че съм абсолютно здрав (а кой е?), следователно съм летално болен. - Фалшива дилема – дадено безобидно всъщност телесно усещане се приема или за тази или за онази смъртоносна болест. - Чиста увереност - условията на даден довод, в случая субективната убеденост в болестно състояние, са допускани да бъдат верни просто на базата на твърдението, че са такива. - Позоваване на вероятността – понеже има някакъв процент вероятност да се разболея, то следователно няма начин да не се разболея. Черногледство. - Позовававане на удобен авторитет – дериват на селективното внимание. Пациентът охотно търси медицински авторитети, които да потвърдят убедеността му, че е болен. - Субективно потвърждение – убедеността на пациента, че е болен, защото вярванията му изискват това да бъде вярно. Пациентът „вижда” съществуването на връзки между случващите се нормални телесни промени и очакваната от него болест. - Непозволено обръщане – „Всички, които имат тумор в мозъка, имат главоболие. Аз имам главоболие, следователно имам тумор в мозъка!” - Вторична полза – постоянното очакване на болест всъщност представлява амплифицирана защитна функция на несъзнаваното и задоволява нагона за оцеляване. Здравно тревожният човек освен това получава вниманието и грижите на лекарите и близките си. - Ятрогения – здравно тревожният пациент с пълна разтвореност на ума си приема и най-малките намеци на лекарите си за това, че е болен. - Доказателство чрез селективен пример – вид свръхгенерализация – понеже даден човек е болен от това или онова, следователно и аз няма начин да не се разболея от същото.

Честито, Елфче! Честито, Солей! Бъдете здрави!

Пиша за терапевт на л.с. !

Един прекрасен пример за ятрогенно залагане на хипохондрично психично разстройство! Надявам се, че след време българските лекари ще бъдат по-просветни относно психичното здраве на пациентите си. Понастоящем българската лекарска школа масово произвежда едни силно невежи относно важността на психичното функциониране лекари. Имам маса случаи на мои пациенти, така негативно ятрогенирзирани от грубото незачитащо психичната им личност отношение на докторите. При това става дума и за много добри иначе професионалисти - но добри механично, в грижата за "калъфа" на душата, тялото, просто механици, слепи за важността на съдържанието на този телесен "калъф" - слепи за душата! Живото ми въображение веднага сега ражда образни метафори за подобни доктори като някакви пси - динозаври, с всичките им шипове, грубост и невежество за тънкостите на когнитивното функциониране! А то всъщност прави здравето или болестта - смея да го твърдя! Просто в бившия соц лагер все още в медицинското образование психологията е нещо маргинално, между другото, в прекалено малко часове преподавана! Ако един лекар не умее да направи емпатичен синхрон с пациента си, да разбере душата му, да се вчувства в нея, да съумее да вдъхне надежда, вяра и любов в него - той лечител ли е или медицински сомато-механик? Това е риторичен въпрос с ясен отговор! Относно завистта, злобата и "защо на мен": тогава е станало прекъсването на устойчивата връзка с цялостната ти личност (Селф), с Азът ти, който пък резонира с целокупността на живота. От позицията на този Селф преживелищно знаем, че сме просто една малка брънка от по-голямо неделимо цяло, че никога не можем да бъдем сами, изоставени и незащитени, че сме обгрижвани и супервизирани по начин, който сърдечният ни разум само може да преживее! С този именно сърдечен разум е блокирана връзката при хипохондрията. Здравно тревожният човек по правило е силно интелигентен, много мислещ, с твърде прецизен и силен ум - до голяма степен и благодарение на страховете си. Но това не му помага да ги преодолее! В психотерапията този ум се утилизира, ползва се до някъде - анализира се и осъзнава цялостната психодинамика, реструктурират се хипохондричните сривове в процесирането на информацията. Така се стига до някъде - на човекът му поолеква. Но се стига до един момент, когато вторичната полза за оцеляване, която несъзнаваното поддържа през хипохондрията, смила и помита и здравия разум. И пренася селективното си субективно потвърждение за вяра в болест в още по-дълбоки нива. Имах пациент, който беше обиколил всички български доктори в търсене на потвърждение на вярванията си - но за негово огромно съжаление, всеки от тях му казваше, че е по-здрав от всеки друг техен пациент. Беше ходил и в чужбина, в големи и известни клиники - със същия злощастен за него ( ) резултат - НАПЪЛНО ЗДРАВ ! Филтриращото му внимание обаче пренесе страха в от по-повърхностни телесни процеси в по-дълбоки. Започна да вярва, че е болен на ендокринно ниво - когато и това не се потвърди, го пренесе на биохимично ниво. След това започна да твърди, че нещо сигурно на още по-дълбоко ниво е много болен. Веднъж влезе в болница за нещо ординарно - това беше най-щастливият период от живота му - страховете му бяха потвърдени и имаше стърчащи тръбички и датчици, отчитащи показателите му през цялото време ! Този човек между другото беше и мой и на д-р Първанов пациент, както и на мои колеги и приятели, които са наистина най-добрите в страната и са на световно ниво! Вторичната му полза - защитна вяра в болест обаче помиташе след време всички методи - рационални, аналитични, през тялото и дишането, енергията и т.н. Това, което се опитвам да кажа е, че при хипохондрията е срината ВЯРАТА! Вярата в Себе си като нещо повече от механичен процесиращ на въглеродна основа биоробот. Вярата в Живота! Вярата в живата мъдрост на Живота! Вярата в Бога ако щеш - Бога не като стареца с бялата брада на небето, разбира се, а като собствената Същност и Същността на самата Жива Тъкан на Битието! И не само вярата, но преживелищното живо ЗНАНИЕ за тези функционално преживяеми факти, психоемоционални и духовни динамики, за които вярата е само тласкащ фактор... Възстановяването на тази ВЯРА и преживелищно ЗНАНИЕ връщат радостната самоувереност, спокойствието и щастието в живота на човека със здравна тревожност! Ако искаш да бъдеш щастлива, стожер в твоята психика е нужно да бъде не външен човек, баща или приятел, а собственият ти Анимус, духът в теб - като една стабилна вътрешна мъдрост и духовен резонанс със ... Себе си! За починалите близки: винаги смъртта е нещо много странно. Обичаме някого, а него вече го няма... Обичаме и себе си и нечия смърт задейства собствения ни страх от смъртта. Мъдрите казват, че смъртта е другото лице на живота. Виждат я като една врата към безкрая, просто вход към друго ниво в играта на един по-мащабен живот! Добре е родителите да си заминат преди децата си. И да, родителите ти ще починат - със сигурност! Ако имаш щастието това да се случи в нормалния си ход, ще починат преди теб! Ти също ще си заминеш! Аз също! Той, тя, те, всички наоколо ти! Погледни хората наоколо ти, погледни минувачите на улицата! Всяко бебе в количка, всяка майка, всеки баща, всеки син и дъщеря, всяко дете и старец, всеки човек, когото видиш няма да го има след някакви си само 50-100 завъртания на планетата около местното светило... Преходност! Това, което лекува хипохондрията, е развиването на непривързаност към тази преходност и възстановяване на съзнателната връзка с непреходността, с вечното в теб и живота! А смъртта е само илюзия на малките ни преходни умове! Няма смърт - поне не такава каквато я виждаме обикновено и от каквато се плашим - не и като някаква анихилация и липса, дупка и изчезване... Това е жалка илюзия! Страхът от смъртта обаче е равен на страх от живота! Защото са двете страни на една монета... Страх ли те е от смъртта, осакатяваш и живота си... Обикнеш ли смъртта, видиш ли я като добър приятел и радостна мъдрост, като един по-голям живот, тогава заживяваш и този малък живот-училище на сто процента, с разтворено сърце и пълно доверие! Когато знаеш, че смъртта е само една врата и си винаги готова за допир с нея, за допир с мъдростта в нея и и се довериш, когато я приемеш разтворено и спокойно, тогава живееш живота си смело, в пълноводното течение на ресурсите и талантите си ! А следването на това течение на призванието ти те прави щастлива! За антидепресантите при хипохондрия. Оправдани са само временно. Те обаче не възстановяват вярата ти в Себе си и Живота ти! Присъединявам се към препоръките на Тодор за спорта и здравословния живот!

Когнитивното реструктуриране е метод, който действа през по-дългия път за въздействие върху страха! През мозъчната кора, взаимодействието между паметовите системи и оттам върху амигдалата и страха! Когато е добре усвоено и се прави и на ниво базисни вярвания/ комплекси, то въздейства върху комплексната ти личност! По-бавно и опосредствено, но сигурно и качествено! Д-р Първанов е прав обаче, че фокусът ти е добре да бъде не в изчезването на симптомите - те са само една аларма за подобряване качеството ти като психично и социално функциониране! тази аларма не е лоша, напротив - можеш да и благодариш от сърце! Тя те бута към работа и промяна! Когато станеш емоционално по-независим от оценката на хората и се покачи спокойната ти самооценка, да - огромната част от симптомите ти ще изчезнат! Каквото остане - то може да бъд еповлияно вече чрез по-директните и фини методи на визуализацията (която имаш да усъвършенстваш - засега не мисля, че ти се отдава живо и ярко) и съзерцанието!

На мен пък ми харесва дамата, мивката и дамата в мивката! Както и всичко от линка ти! Оригинално е, различно е !