Орлин Баев

Разбирам ви! Не е лесно понякога! Но, ако физическата ви особеност не подлежи на корекция, явно трябва да живеете с нея! Ако не я приемате, не я променяте, нали?! Може би има да ви научи на малко здраво смирение? Или на пускане на контрола на егото и доверие в "люшкането" на морето на Живота, на дереализацията! Може би тогава тя ще се стопи леко и естествено или просто ще се слее със събудената ви интуиция! Интуицията на сърдечния ви разум! За записите на медитация/ хипноза: ако са правени от хипнотерапевт и са добри, би трябвало да помогнат! Всичко зависи от собствената ви реакция все пак! Успехи!

Здравей! А на какво си готов, за да промениш положението си? Психиката е невидима, но е най-мощният фактор в човека, който всъщност и го определя като такъв! Умът може да излекува и телесно заболяване, може да даде щастие, но може и да съсипе живота, когато е неовладян! Та, на какво време, средства, усилия и мотивация си готов, за да промениш мисленето, чувстването и поведението си, да откриеш в себе си център на вяра и сигурност, щастие и мъдрост, които да се разпрострат във всяко действие в живота ти? Ако имаше нужда от телесна операция, от която зависи животът ти, сигурен съм, че би се намерило нужното време, средства,. мотивация и желание тя да бъде осъществена! Сега погледни живота си отстрани - постоянния си страх, липсващата ерекция, инсомнията, напрежението и периодичното депресиране. Според мен, това не е по-малко тежко от соматична болест.. Запитай се, искаш ли така да живееш и още колко ще чакаш, докато вземеш сериозни мерки? Виждаш ли се след десет години още така и искаш ли да си така - колко би загубил от живота си през тези години ако така я караш и какво би загубил?! Готов ли си да отделиш една година, през която да организираш живота си и намериш щастието си? Можеш да го намериш! Но от теб се иска сериозна мотивация, която да поддържаш в процеса на промяната си! Има изход! Искаш ли го?

Здравейте! Копирам отговора си относно дереализацията от друг сайт: "Дереализацията е интересно и дори приятно състояние – ако я приемем за такава! Защото нещата са такива, каквито ги виждаме, за каквито ги приемаме! Можем да живеем в най-луксозния замък в най-богатата държава, да разполагаме с милиарди и да сме безкрайно нещастни. Можем да сме просещи йоги и да сме безкрайно шастливи. Обикновено сме някъде по средата, обикновени хора сме. Но именно в тази ни обикновеност се крие величието ни. Защото имаме едно неизмеримо ценно богатство – свободен ум! Ако сме го направили такъв, разбира се! Имаме го като рождено право, но се случва да го загубим понякога. Всичко зависи от това КАК виждаме нещата! Един и същ феномен, видян от десет различни човеци, ще бъде възприет по десет различни начина. Ако се промъкваш в сумрака през гората и видиш нещо неясно да се движи, на мига конструираш в съзнанието си идейна представа, която зависи от вътрешните психични филтри. Ако в тях има страх от змии, ще видиш опасна змия. Ако има страх от вълци, ще видиш промъкващ се и дебнещ те вълк. Ако има обаче спокоен здрав разум, любов към природата, доверие в нея и една фина сърдечна връзка с вибрацията и, ще видиш просто полюшваща се от вятъра клонка! Клонка, на която можеш да се порадваш, да погалиш и благодариш, че съществувате заедно, точно в този момент, час, дни, живот! Тогава тя се превръща в инструмент за щастието ти! Дереализацията и деперсонализацията са неутрални феномени на психичния ти живот! От теб зависи КАК ще ги приемеш, като какви ще ги видиш и как ще се отнесеш към тях! Дереализацията може да ти послужи като мощен инструмент по себеопознаване! Когницията ни е безгранично небе, а дереализацията ти просто те подканя да разтвориш крилата на смелостта си, за да полетиш в това небе! Конкретно: дереализацията ти може да ти позлужи като мощен тласък към практикуване на медитация, дишане и др. вътрешни практики! Когато чрез медитацията намериш центъра на психичния си живот, ще спреш борбата срещу нея, но с благодарност леко ще я направляваш, с приемане и обич към нея. дереализацията ти може да те накара да разтвориш когницията си за непознати ти засега нива на щастие, хармония и мъдрост. Може да те направи творец на съдбата ти! Когато я приемеш, обикнеш и с благодарност използваш като една прекрасна дарба, този прекрасен учител, дереализацията ти, ще стане много по-нежна, фина и рядко проявяваща се – защото ще те е научила на уроците, които сега иска да ти предаде! От теб зависи скоростта и темпото на учене на тези уроци!"

Благодаря за пожеланията! Много светли празници и на теб! Ето линкове: - Статии по психотерапия от портала за съзнателен живот - тук освен материали по обичайните психотерапевтични модалности, можеш да намериш и статии от Петър Дънов с психотерапевтична насоченост. Една по-широка и лекуваща с полъха на безкрая психотерапия! - блог - това е моят блог. Ако се поразровиш, ще намериш полезни за теб неща. Прочети специално материала за самопомощ при паническо р-во. Тези дни мисля да напиша статия и за лечението на социалната тревожност, както и още практически насоки за работа с паническите атаки... - себепознание - това е блогът на Росица. В добра насока по отношение на тревожността разсъждава и затова ти го препоръчвам. - mindfulness based cognitive psychotherapy- освен този линк, напиши тези ключови думи в гугъл и прочети за съзерцанието/ пълносъзнателността/ медитацията. Тя е един от най-директните и мощни методи за директна работа с тревожността, когато бъде реално усвоена! Засега мисля тези линкове са достатъчни! Успехи!

Усещаш, че при трудности трябва да бъдеш до нея. Независимо дали нейни или твои. Получила се е една реципрочна взаимозависимост, която майка ти вероятно също споделя! Справянето ти сега зависи и от нейното разбиране и отдалечаването и в една здрава емоционална и физическа дистанция! Разбираш, че имаш нужда да изградиш емоционалната си зряла самостоятелност. Поговори за това с майка си. Помоли я, когато си сама и в криза, дори да и се молиш, да игнорира призивите ти и да те остави сама! Направете го на стъпки, постепенно увеличаване на времето, през което си сама! А през това време би могла да правиш всичко възможно за съзряването на емоционалността си: психотерапия, библиотерапия-четене на подходяща литература, йога, паневритмия, активен спорт и т.н. и т.н. Да, вероятно всичко е тръгнало от детството ти, от тази реакция на бягане, скриване от трудностите и убеждението, че това поведение разрешава конфликтите, страха и осигурява справяне, внимание, грижа и ... обич! Сега съзнаваш, че това е изцяло пагубен навик за емоционална и поведенческа реакция и е нужно да го промениш, като поработиш върху себе си! А как тогава, дишайки дълбоко и радвайки се, би получавала вниманието и грижата, с които си свикнала, по социално адаптивен начин, чрез себезаявяване в професия? Как би преминавала през нормалните трудности при взаимоотношенията вече без бягане - с каква емоционална настройка би била тогава и как би се държала?!

Ето тази дама ... - не я познавам лично, но това намерих в интернет!

Какво правиш за справяне с тревожността си досега? Спортуваш ли редовно? Имаш ли приятелка, обич помежду ви и добър секс, който да е част от тази обич? Започна ли да четеш неща, които да променят мирогледа ти, да събудят в теб онази радост, която идва отвътре ти, като от извор? Ходиш ли на психотерапия при добър, мотивиран и успешен лечител на душите? Как виждаш трудностите, естествените "проблеми" - като радостни стъпала за растеж или като нежелана болка? Когато тревожността се носи дълго време, естествената и "опашка" е депресията... Не клинична, от която си далеч, но леки депресивни епизоди, в които явно периодично си влизаш... Относно мислите за посягане на живота: те са съвсем естествен резултат от работата на подсъзнанието при повишена тревожност и навик за справяне с трудностите чрез бягане от тях... Такива мисли нямат нищо общо с реално желание за подобно действие, а преведени означават: Искам да живея, искам да живея, искам да живея!!! Просто подсъзнанието работи на огледален принцип и за да ни защити, поражда в съзнанието ни мисли за неща, от които го е страх... Та, напълно здрав и мотивиран за живот си! Накратко: започни активна работа по "впрягане" на тревожността си!

Здравей! Ако наистина искаш свободата си, можеш да я имаш! Точно страхът ти е съставката, от която се нуждае химическата формула на свободата ти! Съставка, която се трансформира в процеса на личностовото ти израстване, докато работиш по себе си! Тук много може да се спекулира аналитично и да се отговаря на въпроса 'защо" си в това състояние. Ясно е, че си агорафобично зависима "от полата на мама" (в някои школи такава психика се нарича орален характер). Предпоставки за това може да има и в детството ти, но може да бъде и придобито състояние, вследствие на погрешната ментална и емоционална реакция при неутралните телесни стимули на тревожността ти. По-точно не мога да съдя по няколкото реда на писмото ти. Анализата има своето място, но практически доста ограничено при реалната промяна! Тук ще се отклоня лирично... Последният уикенд бях на аналитичен семинар. Разисквахме приказки, сънища, символика и т.н. Интересно, вълнуващо е наистина! Опитът ми обаче говори, че отговорът на въпросa "защо" става това в мен, макар и много полезен и подготвящ "терена" за промяна, сам по себе си твърде рядко води до реално случване на тази промяна. В практиката си съм имал вече десетки и десетки пъти случване на т.н. инсайт при анализиране - човекът изведнъж осъзнава психичните си наличности и движения. Олеква му. Сякаш е бръкнал в ядрото на неосъзнаваните си дотогава източници на болката си и е освободил със съзнанието си пространство за свободата си. Но това е за малко - за дни или седмица. Не след дълго страстта на порока или страхът се връщат с пълна сила - въпреки осъзнаването на това "защо" ги има и т.н. Мисълта ми е, че дори да ходиш на психоанализа десет години и анализираш всяка своя реакция, пак би имала агорафобия с панически атаки, ако не предприемеш конкретни стъпки по справяне! Тоест, нужно е да отговориш на въпроса КАК да променя нещата и КАКВО да правя, за да се случи тази промяна?! Защо реши да бъдеш зависима от майка си? Защо реши да ползваш тези приятни състояния, паник атаките, като извинение за бягането си от нещата от живота си? Какво в теб иска да бъдеш в сегашното си положение? Какво би правила, ако един хубав ден се събудиш и си свободна от тази закаченост за мама, града си и паниката?

Много точно. Това е директна връзка. Аз не знам нито една молитва наизуст, даже отделни изрази не знам. Опитвала съм се много пъти, но думите бягат от мисълта ми, от устата ми, от съзнанието ми, все едно нещо в мен не ги приема. Преди няколко години в този форум се запознах с човека, който ме запозна с формулите на ватански на П. Дънов. ( за което съм му много благодарна). Те просто залепнаха в съзнанието ми. Няколко фрази, които доказаха силата си за мен. Това е единственото, което мога да доближа в представите си като молитва. Когато имам нужда от подобна връзка, те са първите думи които се появяват. Аз също имам опитност, че най-силната молитва е без думи! Една жива сърдечна връзка! А до нея може да се стигне по много начини - чрез молитва, дадена от някой, с която резонираш. С молитва със свои думи, която преобразува психиката ти и освобождава свободно пространство за раждане на тихата сърдечна свързаност. Или чрез мантра, с която си свикнал. Чрез начин на живот, чистене на себе си, резониране с мъдрите слова на някой имащ и живеещ сливането с Вселената... Чрез постепенно градене на качества и трансформация на емоции и нагони... Но, каквото и да е, докато не стане собствено слово, собствена вибрация, дотогава е чуждо и далечно. А когато стане, ресвързва с вечността!

Напълно е леко перфекционистично понятие! Страхът е нормален еволюционен импулс и докато сме живи, го имаме! Въпросът е да се сприятелим с него и се научим да го канализираме. Да обикнем и яхнем дракона на страха си - тогава се превръща в силата на смелата ни мотивация, която ни носи към простора на безкрая ни от възможности! Да се превърнем в алхимици, които ползват оловото на страха като чудесен материал за превръщането му в златото на радостната смелост! Алхимици, чиито колби и епруветки са жлезите ни с вътрешна секреция, а философският камък на трансформацията - разтвореното приемащо отношение на Любовта! Радвам се, че се чувстваш все по-добре и това канализиране се случва! Ето в този линк е визуализирана простичко и ясно работата на мозъка при страхова реакция. Виждат се ясно двата пътя на задействане на страха - прекогнитивния, без участие на префронталната кора и втория, през съзнателната когнитивна обработка на неокортекса. Когато амигдалата предаде импулсите си на хипоталамуса, оттам на хипофизата и надбъбречните жлези и информацията се върне аферентно обратно в мозъка, в соматосензорната кора и оттам се интерпретира негативно в челните дялове, се получава затвореният кръг, за който сме говорили! Когато се научим да интерпретираме телесните реакции на адреналина като неутрални и дори положителни чрез когнитивното реструктуриране, прекъсваме този кръг! Това, както се вижда и от визуализацията на мозъчното процесиране (линкът) на информацията, помага и е част от цялата работа! Но, остава директният път таламус-амигдала и телесни реакции! Въздействието върху него се осъществява чрез събуждане на паметови следи, свързани с позитивност, радост и щастие и "преноса" им върху реакцията на амигдалата, както и чрез постепенното или по-бързо обезстрашаване (десензитизация и наводняване) при излагане (exposure) на страхови стимули. На практика това се получава чрез разнообразните визуализации от поведенческата, нлп и хипнотерапията. Могат да се нарекат и водени медитации - но, думичката не е важната, а принципите. А те са, че хипокампусът е умишлено стимулиран да събужда позитивни паметови следи, извличани от окципиталния лоб, които се асоциират с позитивна емоционална памет - успоредно се събужда страховата реакция и самият мозък на човека се научава да реагира на нея с позитивно отношение, зад всякакво съзнателно мислене! На още по-висше ниво на работа е достатъчно единствено съзерцанието - говоря вече не за образни визуализации, а за чистото съзерцание, свободният широк интуитивен ум! Съзерцанието прекъсва негативната мисловна интерпретация, а човек приема ставащата телесна реакция такава, каквато е, без определянето и за добра или лоша. С това дългият път на страхово процесиране се прекъсва директно, а в краткият се застава с вече придобитото от визуализациите (чрез хипнотерапията, нлп, поведенческата терапия) емоционална неутрална до позитивна настройка. Получава се едно естествено обезстрашаване при излагането на страха - но тук стигаме и до трансперсоналните нива на съзерцанието... И, разбира се, всичко се прилага в живота - т.н. поведенчески експерименти прерастват в цялостна настройка и поведение по посрещане на страха с радост и готовност! Горните думи обрисуват ядрената работа по справяне със страха! Но, разбира се, по-индиректната работа по проследяване на семейните, социални фактори, психоаналитичната символна работа и т.н. също имат някакво, макар и доста индиректно място! Ако се чака само на психоаналитична/ психодинамична работа, то горкият пациент... Но, ако е част от цялостната работа по промяна, такъв подход е част от терапевтичната мозайка на щастието и също има мястото си в една по-цялостна промяна на човека! А още по-мащабно погледнато, за каквито и психотерапевтични интервенции да си говорим, над всичко това стои една цялостна промяна в начина на живот, мислене, мироглед, хранене, оптимистично възприятие и духовност, които живени и прилагани, поставят човека в истинската му роля на жител на Космоса! :)

Беше една хубава пролетна неделя! Всичко в природата говореше на езика на Любовта. Клонките се разлистваха, а априлските цветчета на джанките пръскаха парфюмите си до всяко кътче на душата ми. През деня имах честта да се уча от един от най-добрите психотерапевти в България - Алексей. А вечерта отидох на йога на смеха. Бях ходил и преди няколко пъти и тялото ми си спомняше как след един час смях му беше леко и заредено, а чувствата пълни с оптимизъм и малки бълбукащи мехурчета от цъфтящи усмивки! Аз обикновено бях с най-много години от присъстващите. Другите бяха момчета и момичета в ранните двадесет, а аз на цели 40 . Този път на смехотерапията се появи един различен господин. Имаше вид на около 60 годишен, нисък, с костюм и вратовръзка. Сякаш се беше объркал. Но не беше . По време на всички упражнения, шеги и смях участва заедно с всички нас. Накрая, след като завършихме с дишане и кратка медитация, тъкмо щяхме да ставаме, когато този господин поиска да каже няколко думи. - На колко години съм мислите?, - попита той. Хората се спогледаха. Някой се пошегува: - на 25... . Други опитаха да отгатнат - 60...- 58, - 63... - Не, на 91 съм, - каза той! ... - Роден съм 1920-та година... Младежите се спогледаха невярващо, а господинът с готовност извади паспорта си и ни показа датата си на раждане! Казваше се Велико Карачивиев. Оказа се, че е професор по философия и дълги години е преподавал по университетите преди време, а и днес не отказва, когато го поканят. Велико имаше кристално бистър ум, бърза мисъл и прецизна силна памет - на 91 години... Някой се обади, че дълголетието му се дължи само на добрия му ген. - Ген, ген, но братовчедите ми със същия ген, които прекаляваха с пийването, хапването и отдвна бяха забравлили що е това активно движение, си отидоха преди тридесет години. Като го попитахме каква е тайната на дълголетието и бликащото му здраве, Велико с удоволствие сподели с нас: "Имах един много шарен и въобще нелек живот. Много трудности, много опитности, от които обаче с готовност се учех. Не спирах цял живот да се уча - както от уроците на живота, така и от опита на другите, от книгите. За мен най-голямото богатство и щастие винаги е било свободното съзнание и философията, любомъдрието. Обичам знанието на свободната любознателна мисъл, която ме определя като съзнателен човек! За мен да мисля и интегрирам знанието в съкровищницата на мъдростта в сърцето си е истинското богатство и щастие. Пред това всички вещи и имущества не струват... Обичам да мисля, чета и творя - правя го постоянно и така мозъкът ми сега е по-свеж и силен отколкото преди 60 години. Смея се. Смея се много. С оптимизъм и радост гледам на живота, уча се от всичко и с лекота преминавам през трудностите. Живея от 40 години в един блок на 16-тия етаж. Не ползвам асансьора - даже когато нося багаж, се качвам всек ден по няколко пъти пеша. Тов аподдържа сърцето и тялото ми здраво и гъвкаво. Движа се много, разхождам се и спортувам. Откак се помня, съм вегетарианец. Понякога си правя бонбони - топчета от стрити ядки и мед и си ги хапвам с удоволствие... Хубав е животът - чувствам се млад и мисля да живея поне до 120 години!"... След йогата поговорихме надълго и широко с Велико. професор Карачивиев ми подари една от книгите си: "Религията и нейните корени".

Защо вие питате, а не мъжът ви? Кой има проблем - той или вие? Вие можете да помогнете на себе си - да ви е по-малко грижа за поведението му и повече да мислите за собственото си щастие, здраво егоистично. Когато така отдръпнете вниманието си от него, променяте кръга на семейната система, на вътрележката от емоции и псимеханизми. А това е вероятно да промени и него положително! Иначе сега с грижата си за него подхранвате емоционалните стимули, които го тласкат в работохолизма му!

Това, че си спряла терапията вероятно има някакво отношение към състоянието ти сега. Но, споко - д-р Първанов работи по скайп - той е наистина добър специалист и с радост ще направи всичко, за да ти помогне! Това всъщност са чудесни новини. Може би можеш да видиш, че имаш доста добър напредък! С йога и тай чи продължи! Те не са хапче, а зад външно простичките упражнения стои един безкрай от степени на усвояване! Това усвояване понякога трае с години! Зад упражненията на йога, тай чи, зад визуализациите и релаксацията стои една цел - сливане с безкрая на цялостната ти личност отвътре, с духа ти! Понякога истинското навлизане в дадени системи за саморазвитие продължава с години - години, които обаче те свързват с духа ти, с цялата Вселена, с която започваш да пулсираш в ритъма на хармонията и! Най-вероятно правиш нещата, които правиш без подходяща обратна връзка, по свой си начин, който се е вплел в псимеханизма на неврозата ти и се въртиш в кръг. Като цяло, извън конкретните методи, ставащото с теб се случва, за да те научи на нещо. То в никакъв случай не е нещо лошо или гадно и т.н. Докато имаш мисли за ставащото като нещо ужасно, бягаш от уроците му! Тревожността ти е...ПЪТ! Път по себеопознаване и себеразвитие! Предполагам, че имаш нужда от тази каша в главата си и тази тревожност, за да те тласнат към онази независима самостойност и самостоятелност, която ти дава само връзката с духа ти отвътре! Ядрото на духа ти, което се ражда от пускането на контрола на егото ти, докато напрежението от "кашата" в която се вариш в момента, вложено в подходяща посока, оформи психиката ти в резонанс с АЗА (или както искаш си го наречи) ти! Реструктурирането помага, но то има определен "таван". Следващата по-силна стъпка са някои визуализации, променящи отношението ти към ставащото - а те вече имат нива на усвояване и малко по малко водят до една още по-мащабна стъпка, съзерцанието. Съзерцание, което когато е живо и истинско, разтваря малката личност за безпредела на Любовта. Любов, раждаща се естествено и непринудено отвътре, жива Любов, мъдра Любов, блага Любов. Любов, която стапя тревожността ти, кара те да видиш всичко от нейната висока и обширна позиция, поставя те в пряка връзка с душата и призванието ти! А те раждат творческото ти вдъхновение и осмислят по нов начин живота ти! Тогава можеш да бъдеш външно сама и да пътуваш където си искаш, смирено освободила контрола на егото си, водена от намерението на духа си! Тревожността ти, която преживяваш сега, те тласка с всички сили към това развитие и усъвършенстване на характера и разбиранията ти! Благодари на тревожността си и разпали чудесния и заряд в огъня на щастието си! Нека кашата в главата ти бъде тласък по намиране на една различна от малката контролираща логика когниция. Една блажена, любяща и светла когниция, раждаща се от съзерцанието, сливащо те с безкрая! Струва ми се, че преживяванията ти те бутат именно към разширяване и промяна на кръгозора ти, а оттам и на цялото ти същество, възприятие и реакции! Следвай пътя си! привилигирована си да имаш мощни стимули - благодари за това и върви смело напред към една спокойна и щастлива, омиротворена и смирена жена! Смирение на недоволството ти, което дава възможност за трансформация на тревожността ти в спокойна щастлива сила! ...

Броят на българското население със сигурност намалява, но затова пък на ромското расте! Или и те са българи?! А само паспорта ли определя националната принадлежност и самосъзнание? Да, IQ изтича, но това си е закономерност на водената политика - а тя е извън обсъжданията на форума!

А може би е нужно да го поостави на мира наистина! Ако ще му създава някакви трудности, нека не са с мънкане, а с липса на пари примерно. Възможно е и майката да е доста амбициозна и да проектира очакванията си към него, сякаш е на 10. Но не е! Емоционално би могла да отдръпне "захапката" от него, а ако ще предприема някакви мерки, да са чисто поведенчески - например да го задължи да работи вечер или уикендите докато учи, ваканциите и т.н. А това задължаване дори да не е вербално заявено, а чрез спиране на финансовата му поддръжка. Както сама казваш, получило се е затворен кръг и повече мънкане от нейна страна ще доведат само до още от същото му поведение! Нека майката промени отношението си и се отдръпне от него с мярка! останалото зависи от него и собствената мъ съдба и разум! Темата е достатъчно обща, така че ако някой мисли, че има разумни мнения, нека се включи!

Да, например с умишлено създаване на трудности и умерени лишения в момчето! С едно постепенно откъсване от родителската емоционална "пъпна" връв и стимулиране на собствената здрава борбеност и усилия!

Искам и аз да споделя нещо. Когато съм се справял със собствената си тревожност преди време, го правех изцяло на принципа на пробата и грешката, но воден от интуицията, разума и свободната си воля - сам. Тогава си нямах много много представа от психология. Аз самия имах силна социална тревожност със ситуативни панически атаки, когато ми се налагаше да говоря пред хора (логофобия). Дори пред един човек. Когато трябваше да говоря пред двама или трима човека, страхът ми експлоадираше до плюс безкрайност, което пък караше неврогенното ми хередитарно заекване да ескалира до там, че с минути да не мога да кажа и дума или да си казвам името по една минута. А всяка друга дума да излиза от бездната на личния ми ад. Сякаш всеки членоразделен звук, за да се изтръгне от вътре и от мисъл да се превърне в дума, раздираше душата ми изключително болезнено. Бях чувал за логопедията и техниките и, но не ми помагаха въобще! Защото зад това стоеше конгломерат от неразрешени психични конфликти. Започнах да се изследвам, да се анализирам - това беше добро начало. Започнах from scratch... Стигнах до известни изводи за себе си, видях психиката си отстранено. В същото време вече доста години имах опит с медитацията. Имах и доста дълбоки преживявания с нея, до загуба на егото си и едно сливане с онзи безкраен живот отвътре... Но някакси не правех директна връзка между съзерцанието и псимеханизмите на егото ми - имаше процеп между свръхсъзнанието, съзнанието и подсъзнанието ми, между горната, средната и долната земя, както ги наричат в приказките. Тогава така разкопал ума си с анализата и вече знаейки какво ства в него и как функционира, започнах да сливам нивата на психиката си. Започнах поведенчески да предизвиквам страха си, да заставам лице в лице с него все по-често и все по-често, ежедневно. Отначало, когато започнах да стапям пасивната си автоагресия чрез себезаявяване на мига и на място, имах ежедневно мощни панически атаки. Със силна дереализация, всичко в мъгла и само една тунелна визия. С деперсонализация - чувах гласа си сякаш от три метра отстрани. Сърцето препускаше с 200, струваше ми се, че ей сегинка ще се строполясям пред "важния' народец и неговото важно мнение ще ме отхвърли, отрече и захвърли обратно в социалната ми изолация. Това не се случваше, разбира се, а хората въобще не им пукаше за моите страхове, а и дори не ги забелязваха. Осъзнах, че сам се въртя в собствения си филм и сам е нужно да изляза от него. Започнах да стапям болестния си перфекционизъм и черно бяло мислене, садистичната си критика към другите и болната мазохистична автокритика към себе си все повече - да раждам толерантността си, прошката си, приемането си, обичта и щастието си! И все повече, целенасочено и ежедневно предизвиквах страховете си. Всеки ден имах паник атаки, мускулните ми брони ме сковаваха силно, а от мен се лееше пот като от ниагара... Обаче продължавах да се заявявам, да говоря, да предизвиквам страха си - ежедневно! Продължавах и да се анализирам, да осъзнавам псимеханизмите си, да отговарям на въпроса защо се случва това с мен. Затова и сега не мога да се съглася с мнението на някои терапевти, че няма смисъл от анализ и отговор на този съдържащ толкова семантика и любознателност въпрос - ЗАЩО?! Но осъзнавах, че отговорът на това ЗАЩО е само добра стъпка към това КАК да променя нещата?! Психиката ми вече беше разкопана от анализа и осъзнаването - познавах себе си повече и по-дълбоко. Тогава някъде в поведенческите ми експерименти (тогава не ги наричах така, разбира се) по релаксирано и приемащо себезаявяване започна да се случва едно... алхимично ЧУДО (е, това е метафора, разбира се - зад това стои чиста биохимия)! Съзерцанието и неговото всеобхватно блаженство и спокойствие се свърза с подсъзнанието ми, със страховете, тъгите и вините ми. Депресивните "дупки" на самообвиняване и самогризане, в които неизбежно влизах след всяка самоизява, започнаха да се стапят. Ако преди и най-малкият "провал" ме държеше за дни в депресивното отбягване и виновна тъга, то тези периоди се превърнаха в часове, а по-късно и в минути! Тогава не боравех с когнитивно реструктуриране, нлп визуализации и т.н., а само с поведенческо предизвикване на страха си и съзерцание. Съзерцанието се свърза със страха, вината, тъгата ми плътно, обхвана ги, обгърна ги като любяща майка детето си. И всичко се стапяше все по-бързо в това любящо разтворено приемане на сърдечния разум, между тази и другата мисъл! Про това установих, че приемането на все нови и нови предизвикателства от зверска трудност, се превръща в радостна тренировка. Страхът се превърна в добре дошъл приятел, гориво за свързаността ми с Вселената. Тогава бях за пет години в чужбина. Три като моряк в тропическите морета и курорти и две в скалистите планини, в Канада, в много скъпо на сърцето ми място (ето тази и тази статии за това). В мен все повече зрееше нещо и търсеше излаз. Направих един 21 дневен глад на вода - на палатка, до една река в планината. И мислих, съзерцавах и се питах, търсех и пусках душата си да насочи стъпките ми... Тогава се върнах в България и започнах да уча психология... Но, теориите на този или онзи чичко бяха и досега си остават само една систематизация на личния ми опит... ............... Хубавото е, че и съвременната научно базирана психотерапия по свой си път стига до съзерцанието като инструмент по промяна - mindfulness based cognitive psychotherapy: тук, тук, туки тук , тук, тук, тук и тук ... В интернет има и цели книги по въпроса: например тук и много други... Тези линкове ги намерих току що през гугъл и в интерес на истината, не съм ги чел. Когато обаче сега минавам диагонално погледа си през тях, не мога да не се удивя доколко съвпадат със собствения ми опит!

Днес се зарадвах на добрия си сън - оценявам го високо! Зарадвах се на една хубава марулена салата преди да тръгна на обучението си в поредната школа по психотерапия. Зарадвах се на добрите си колеги и добрия обучител! После се зарадвах на случайната ми среща с Ники от портала и гаджето му ! Предстои ми след малко да се радвам на йога на смеха, а след това на йога нидра :) ! Радвам се целия ден на аромата на цъфналите джанки - прелестни парфюми се носят навсякъде из въздуха! Радвам се на пролетното слънце, което поглеждам и то ме поглежда ! Радвам се, просто се радвам, просто така!

Да, до някаква степен! До някаква степен е вярно научното становище върху методите за личностова промяна. До някаква степен е вярно становището и на езотеричната наука. Често има фиксиране или в единия, или в другия "лагер"... . Ако си минал до някаква степен през мелето на науката, си видял, че има наистина чудесни становища и една здрава и балансирана визия. Но заедно с това и силен догматизъм, не по различен от този на "светата" инквизиция... Както и двумерно плоски разбирания за човешкото психе и обхвата на това психе. И не на последно място, една много посредствена, адски тромава и всъщност имаща много малко с реалната психика методология, опитваща се чрез поведението да съди за менталните процеси. Последното само по себе си е масово приет от науката абсурд! Но, както казвам, в твърдата наука, ведно с многото двумерност и груб механистичен редукционизъм, има и добро зърно на здрава и стабилна визия! В езотеричната наука има полет на духа, далеч надхвърлящ плоските разбирания на съвременната детска наука. Проблемът тук обаче е, че за проверка на езотеричните хипотези се разчита единствено на личната опитност и вярата в авторитет. Личната опитност нерядко е добро мерило! Но и се влияе силно от твърдения, праймиране, очаквания, нагласят се опитностите спрямо тези очаквания (несъзнавано)... Та, според мен и в езотеричните процеси и методи човек е нужно да има настройка на здрав разум и здрава връзка с твърдата реалност/ логика от една страна, а от друга, със сърдечния си разум!

Има ефект, ако вярваш в тях, тоест през плацебо ефекта... По същата логика, по която авторът на тес е създал великите си почуквания, всеки средно интелигентен индивид може да направи 10-на системи като неговата в рамките на час. Останалото е въпрос на реклама и умения за убеждаване. Когато се премине една определена граница в масовата сугестия, системата започва сама да се разпространява - много хора са инвестирали в нея... Въз основа на стадното мислене на масите и confirmation bias, "системата" се приема за вярна само защото други хора я приемат за такава. Понякога дори действа - на принципа на самоизпълняващото се пророчество, тоест на вярата ... Тази вяра обаче може точно на същия принцип да се "закачи" за завъртане на ляво и хващане за косата или за каквото и да е друго...

За мястото - наистина по-добре би било да е в по-чисто и малко по-трудно достъпно място в природата. Като казвам по-труднодостъпно, нямам предвид отвесни скали, разбира се... . Както казва и солей, да е по-далеч от автомобилен път, да походи малко пеша човек, да е по-навътре в парка, в горичката. Тази година вероятно пак ще ходя в западен парк. Там се играе от 5-6 възрастни жени. Играе се в самото начало на парка, където е стълпнотворение от хора всякакви - хора бягащи, хора разхождащи се, хора по поддръжка на градинките в парка... Много хора, наистина все едно играеш пред народното събрание... А само на 10-на минути навътре в парка има невероятни горички и полянки, където има много, много по-малко гнеж, много повече красота, чистота на енергията, птички и заряд! Само на 10 мин. ...