Орлин Баев

Аз също! Мисля, че животът е за живеене, не за безкрайно ходене на психотерапия. Още повече без да има реален проблем... Школите, които поддържат първото мнение, обикновено са безкрайно неефективни при реална работа с реални проблеми - което определя и целевата им група - хора без работа, с време и пари за губене... Ако си говорим за личностно развитие, психотерапията има общо с него в по-базисните му етапи, но далеч по-силни тук са духовните школи!

Думичката "Бог" е просто котва за ума, удобно съкращение за всичко най-цялостно, висше, красиво, безкрайно и силно, което съществото ни може да предусети и към което несъзнавано се стреми. Дори най-научната съвременна психология - когнитивната наука, твърди, че религиозните вярвания са абсолютно нормална и присъща за всеки човек работа на ума! А защо страх от Бога? Защото тази естествена проективна връзка на човешкото психе в най-нисшите си етапи се проявява като одушевяващ страх, а едва в по-висшите и осъзнати етапи се проявява като любов и единство! Ето статия за това! Всекиму се случва понякога да проектира през по-низшите механизми на страха на естествените си религиозни вярвания на когницията си, обусловени през социалния вербален конструкт "Бог". Да казва това "Господ го наказа"... Ако е често обаче, показва определено ниво на съзнание...

Мариян Господинов - потърси координати в нета! Познавам го от 17 години - пращам те при него, защото можеш да му се довериш! Учил е неорайхианска терапия с Мадлен Алгафари, ползва и НЛП, медитации (хипноза), холотропно дишане и т.н. Председател е на асоциацията по трансперсонална (духовно насочена) психология и асоциацията по ваджраяна/ тантраяна тибетски будизъм в България! Добър е! Поздрави го от мен! Успехи!

Хакама, ето някои възможности по-долу: - Сега в момента тече десет дневен ритрийт по випасана медитация- и то в София, не на върха на Хималаите, при това безплатно - Курсовете на Д-р Илина Абаджиева: тук. Илина е богатство за България и това, че избира да преподава тук, е радост за малката ни държава! - Различните медитации, йога нидра, кундалини, йога на смеха и др., примерно в йога център Магая -Паневритмия - танцувална динамична медитация, практикувана в молитвено и медитативно състояние и фокус навътре, в енергията и състоянието на съзнанието - Молитвени сесии и медитативно слушане на беседа в дома на общество бяло братство Горните линкове са само частични насоки. Има много други възможности - просто тези са проверени от мен, затова ги споделям. В някои от системите за психодуховно развитие можеш да чуеш мнения от рода на "ние сме най-добрите, останалите ги минахме отдавна..." и от сорта, които са проекция на инфантилна гордост и неразбиране. Ако умееш да интегрираш, да схващаш дълбинните структури на системите зад външните им рамки и термини, интегралното знание е оптимумът. То най-сигурно и разкрепостено те води по собствения ти път към собствения ти АЗ. Ако обаче се объркваш, се насочи към една школа, която резонира с теб! На всички тези места ще намериш и много нови, стойностни и добри приятели, което също е важна част от следването на този земен път!

Здраве и сила, Ради! :)

Не съм чел книгата. Но имам опит със страстта. Така, както е зададена темата, през женския пол и книгата, доста се стеснява... Хайде да бъдем хора, не само мъже или жени! Когато не задоволиш страстта си, се поражда страх. Отначало е лека тревожност. Тревожността прераства в едно постоянно напрежение, в което страхът ескалира все повече. Не знам какво има предвид Робин Норууд, но страхът наистина поражда една микро параноя, наситена с ирационалност. Страх, който помита всеки логичен довод, само и само да бъде задоволена страстта. Страстта може да бъде навик - към вещество или действие. Но може да бъде и "любовна" отдаденост на партньор... Бих се радвал в няколко абзаца да кажеш някои главни идеи на автора - защото темата е ценна и дълбока!

Боже, толкова много е изразено - разплаках се, стана ми тъжно, сърцето ми трепкаше, заля ме обич, почувствах се жив и щастлив! Гениален клип - съдържа много повече от 300 дебели учебника по психология, написани от еди кои си кратунковци! :)

Разбира се, че не си шизоид или асоциален. Никой не те и нарича нещо подобно. Затова питаме, за да отсеем и изясним нещата! Един напълно нормален млад мъж си, който обаче е влязъл в неприятно емоционално състояние! А за депресията е типично нежеланието за общуване и бягство... Аз продължавам да твърдя, че мастурбацията ти е била само спомагателен, а не основен фактор в етиологията на състоянието ти! В сайтовете, които си дал, има истини, примесени с огромни преувеличения, пожелателно мислене и скачане към заключения... Има ценни неща в тях, но като цяло и двата сайта не са обективни и не може да им се вярва, освен ако човек не умее да пресява многото плява от малкото зърно в тях! Ето един сайт, в който въпросите за секса, мастурбацията, свещената сексуалност и сексологията въобще се разглеждат от една много обективна научна и обоснована гледна точка, с реалистично мислене и заключения: http://www.reuniting.info/science . Причините за състоянието ти обаче можеш да разискваш с терапевта си. Те биха дали и ценни насоки за това КАК да излезеш от него! Ако желаеш, можем и тук да продължим разговора, но ако приемеш, че съществуват и различни от твоите гледни точки и се опиташ да погледнеш и през тях! Накратко, това което би могло да ти помогне, е комбинацията от психотерапия плюс антидепресант.

Тодор е напълно прав за включването на съпруга и разбирането му! Аз самият преди време осъзнах, че когато се работи изключително с единия от партньорската двойка, дори и промените да са силно положителни, това нарушава изградената семейна хомеостаза. Тя незадължително е била идеална и непременно щастлива, но е била работеща. Когато единият, най-често жената, дойде на психотерапия и постигне промени в щастието, емоционалната си независимост и личностова зрялост, това влияе и на семейния процес. Затова именно се работи и с половинката. Не постоянно, просто в някои от сесиите идва и той, запознава се с целите и посокат ана работа, ангажира се със случването на тези цели, с пожелаването и стимулирането им! Това, което сега пиша, са общи насоки, не непременно насочени към теб, Griet. Просто пояснявам. Накратко, за теб: - няколко сесии психотерапия - там се работи с мисленето, с осъзнаването и разширяването му, с оформяне на ясни цели, с допира до душевността отвъд конкретното мислене и спомени по време на съзерцание... - йога - поне 4 пъти седмично включване в различни йога класове. Задължително пауър/ спортна йога и/или джогинг/плуване, обичайната хатха, виняса и т.н. - медитация - може и самостоятелно, но по-лесно е в група, поне ако човек няма опит с това. - ежедневно излагане на слънце сутрин (07-10ч.) за 30-60 мин. Слънцето освен научните обяснения за витамин Д и т.н., дава мощно зареждане с енергия - нещо, от което имаш нужда. Вода - горещ минерален басейн/ море. Не знам от кой град си... Във Варна примерно има прекрасен такъв басейн в комплекс "Свети Константин и Елена" (Дружба) - открит е, съчетава се с плаж и къпане в морето, тъй като е на самия му бряг. Общуването с природата има наистина невероятно лечебно и тонизиращо действие! Излагането на слънце може да става и на терасата и в двора, зависи от условията и местоживеенето. - прана терапия - това е древен лечебен метод, в който се работи директно с биоплазменото ти, енергийно тяло, като се изчиства и енергизира. В някои школи на психотерапията тази енергия се нарича оргонна или психична. Разбира се, ползвай този метод само ако го разбираш и приемаш... Орлин

Връзката между дървото на живота от горния постинг и енергийните центрове е много интересна! Искам да благодаря на Креми, Ники и Вера за обученията по лечение с прана, през които преминах! Много съм доволен! Ще ползвам тези знания и опитности в работата си, по най-подходящия начин, като ги съвместя с психотерапията и хипнотерапията си! Пред човек се разкрива една цяла нова вселена! Научих се да сканирам, да изчиствам, да енергизирам. Сканиране с длан, с чувство и виждане. Чистене с една и две ръце, по различни начини и с различни техники, по ментален начин и т.н. и т.н. Енергизиране с различни похвати, с различни вибрации, цветове, на органи и енергийни центрове, за различни болести. Енергизиране с божествена енергия, с призив, молитва и медитация. Тренирахме визуализацията си - беше чудесно! Запознах се с прекрасни хора! Благодаря ви!

Здравей! Искам да ти кажа, че ще ти пиша преди всичко като човек, извън всякакви социални роли и терминология! Като прочетох за дългия прием на антибиотици плюс рязкото сваляне на килограми, си помислих, че ендокринната ти система е претърпяла някакви промени и сривове, стоящи зад състоянието ти... Но, ти си се изследвала за анемия и всичко е наред. Може би е добре да отидеш на ендокринолог и да поискаш изследване на хормоните на щитовидната жлеза, а и по-цялостно изследване - просто за всеки случай! Може и да си го направила, ти кажи. Когато прочетох за детството ти, в ума ми веднага изникна гледката на обстановка от 18-ти или 19-ти век, в която често по-бедните семейства са "възпитавали" децата си по подобен начин... Сама съзнаваш, че стремежите ти за самодоказване със свръхстарание в учене или при работа са опит за компенсация на заложена в теб ниска самооценка с един куп неприятни вярвания в нея... Не искам да ги изброявам - не искам да пиша от позицията на професионалист. Искам само да ти кажа, че чувствам прекрасната ти душа и индивидуалност, която е заключена в тези вярвания и страда в тъмницата на сегашните ти преживявания... Чувствам я и от цялата си душа ти изпращам сила, разбиране, човешката си обич и най-сърдечни пожелания за по-скорошен изход! Радвам се на искреното ти очакване на магистратурата - толкова красиво и вдъхновено звучиш! И на желанието ти за работа и развитие! Бих искал само да споделя с теб нещо. Не очаквай признание от родителите си. Нещо някъде дълбоко в несъзнаваното ти може би иска така силно да успее, за да видят, за да разберат, че си умна, че можеш... наслушал съм се на подобни на твоя случаи. Човекът цял живот се бори, постига социално положение, пари... Родителите обаче продължават да го виждат като същото малко момче или момиче, в което са бърсали и продължават да бършат собствените си комплекси... Моля те, прости им - не заради тях, а заради себе си! Ако постигаш нещо в този живот, нека е единствено заради собственото ти щастие и радост! Ти вече си постигнала много- прекрасно детенце и съпруг, завършваш висше образование, чака те чудесно бъдеще! И най-важното: чудесен човек си, чувствам те през буквите ! И преди всичко, щастието ти е СЕГА - не след еди си какви постижения, а СЕГА! Точно в тези моменти, в които се чувстваш ангажирана и целенасочена, в които вниманието ти е грабнато и вплетено във вдъхновяваща дейност! В тези моменти ти си щастлива - осъзнай го и ги разшири още и още! Като по-цялостен план за постигане на устойчив баланс, струва ми се, че няколко сесии при опитен, интегрално работещ терапевт ще ти помогнат много. Би могла ясно да осъзнаеш и да получиш някои методи за работа с онези несъзнавани вярвания, които сега контролират живота ти и те вкарват в депресивни състояния! Говоря за 6-12-24 сесии, не повече. А в по-дългосрочен план, активните занимания с йога и медитация биха помогнали много за стабилизирането и утвърждаването на хармонията ти! Поне според мен! Орлин, човек

Във всяка една връзка идва момент, в който любовта от онова чувство в корема е добре да прерасне в по-зряла такава, която идва от Бога помежду ви, не толкова и не само от емоционално-телесните радости. Ако тази относителна вътрешна независимост на щастието в теб, идваща от божественото в теб отсъства, емоциите се изчерпват бързо. Аз лично дори не смятам влюбването за кой знае какво - красиво и приятно автонаркотизиране е, но само ако човекът има връзка с онази Божествена Любов в себе си. Тогава може да го влее в нея. Иначе, когато то отмине, пометено от нормалното изчерпване на биохимията и нормалните външни трудности и препятствия, от любовта не остава много... Както е станало при теб. Тази, по-стабилната и извираща от центъра на независимост и сила в теб Любов, за която говоря, изисква доста работа, компромиси, смирение на егото. Тя е като плодно дръвче, което изисква поливане, разкопаване, подхранване, грижи, време и усилия. Подхранване с жертвата на егото, което се учи да сублимира естествените си страсти, които да послужат за говриво на огнената и много по-мощна Божествена Любов извътре. Нямаш ли допир до тази Любов, щастието във взаимоотношенията е възможно само за малко... Да, влюбена си в "третия"! А той иска ли да бъде баща на детето ти? Сега, когато се виждате отвреме на време, имате само положителни преживявания. Ако заживеете заедно, задължително ще имате и трудности и тежести обаче. В началото със съпруга си също си имала голяма взаимност и обич, но когато са дошли трудностите, чудесната ти влюбеност не е съумяла да прерасне в онази съкровена сърдечна обич, която изисква доста труд и усилия, но пък дава най-сладките плодове на света, далеч по-великолепни от тези на обикновената сексуална биохимична влюбеност! Не че се изключват и противопоставят двете, не. Но е умение да можеш да ги свържеш в едно цяло! В момента съпругът ти е в неизгодната позиция на човек, с когото имаш общи задачи, работа по отглежданетго на детето, ангажименти и задължения. Докато "третият" е в позицията на обект, носещ единствено щастие. Сигурна ли си, че ако заживеете заедно с него, ако му родиш дете, нещата няма да се променят? Тогава пак ли ще се разведеш, отивайки при друг, който носи нови удоволствени преживявания? Може и така, правят го много хора. Аз само споделям, че в една връзка има етапи и те в добрия случай са свързани и с етапите на вътрешното израстване и сливане със самостойната Любов в душата и духа ти! Разбирам щастието, което изпитваш, когато видиш любовника си! Просто осъзнай, че сегашната ти ситуация може да се повтори след време и с него, ако не пораснеш вътрешно!

Здравей! Не мисля, че мастурбацията е основната причина за ставащото при теб! Един от факторите е, да. Част от мозайката на клиничната депресия, в която си (не поставям диагноза, просто изказвам хипотеза). - Един доста интравертиран и фантазен, насочен навътре характер, който осъществява контакта с околния свят не непринудено, а с доста усилие и нелеки маски, поддържането на които тежи. Такъв характер е поначало склонен към невротизиране. Моля те, погледни се отново отстранено и опиши себе си по следните емоционални и социални параметри, но не отнесени към личността ти сега, а допреди да влезеш в депресията си: 1) Дейностите, които доставят удоволствие на лицето са малко на брой или няма такива. 2) Емоционална хладност, отчужденост или афективна (емоционална) изравненост. 3) Ограничена способност за изразявне на топли нежни чувства или на гняв към други. 4) Безразличие към похвали и критика. 5) Слаб интерес или нежелание за установяване на сексуални контакти с друго лице. Сексуалността се изявява предимно автоеротично. 6) Почти неизменно предпочитане на самотни дейности. 7) Прекомерна ангажираност с фантазии и самовглъбяване. 8) Липса на близки приятели и отношения, изпълнени с взаимно доверие (или само едни такива) и липса на желание за такива отношения. Според това, което досега виждам, прекомерно негативната ти реакция на секса на родителите ти като дете, както и емоционалността ти след това, са не толкова следствие на травми, колкото на устойчиви характерови черти и уклони в процесирането на афектите ти. Но, може и да бъркам, очаквам отговора ти! Относно мастурбацията: честотата от веднъж на ден едва ли може да бъде смятана за ексесивна. Зависимите от мастурбация често отделят по цели часове, дори дни и нощи, за да подхранват навика си и понякога имат и по десет и повече еякулации на денонощие... След което с малка почивка от ден примерно, отново обсесивният навик помита слабите импулси за справяне на волята им! При теб случаят не е такъв, нали?! Но, това че при теб се е случвала всекидневно в продължение на години, при това без емоционално-сърдечен междуличностов взаимообмен, определено я предпоставя като един от факторите в етиологията на настоящата ти депресия - да! Един от факторите, но само спомагателен такъв! Още нещо! Обикновено аз съм силно против употребата на антидепресанти, ако справянето зависи от психиката на човека. В твоя случай обаче няколко месеца прием на антидепресант плюс успоредна психотерапия биха били по-добрият вариант. Поне според мен! Антидепресантът не решава проблема ти в дългосрочен план, но по мое мнение, конкретно в твоя случай би бил временно нужен! Просто ще ти помогне да се усетиш отново добре, макар и по един механичен начин... Надявам се д-р Първанов да сподели мнението си също! Очаквам отговора ти!

Опиши моля те характера си. Но се опитай да се погледнеш отстрани, безпристрастно. Относно жените, досега бил ли си с момиче сексуално? Колко пъти, с каква честота и продължителност мастурбираш - седмично, месечно, дневно и т.н.? Това, че мастурбацията вкарва мъжа в нещо като балон, наистина е така! Балон от илюзии, който силно изисква да се подхранва. Балон, който държи все по-надалеч от реално общуване с жени, а и влияе негативно на каквото и да е общуване, защото невротизира "обитателя" си, изсмуква мъжествеността му и го оставя в една тревожна раздразнителност, която води до тъжна депресивност. Сега, когато си в тази "дупка", мастурбираш ли? Сега получаваш ли паник атаки или просто си в повишена тревожност? Не се разрушават! Повлияват се! Но всичко е напълно възвратимо, при това в срок от само няколко седмици! Очаквам отговорите ти. Пишо свободно и за всичко, което мислиш, че е важно за теб, за характера и живота ти!

И аз ти благодаря за твоето благодаря! Ако аз или другите терапевти от "психотерапия онлайн" раздела на "форум за съзнателен живот" можем да помагаме с нещо, моля, не се колебай да потърсиш помощ! Темата ти е отворена, на разположение сме! Със светли и благи пожелания, Орлин

Дотук чудесно! Настройката на ума, която е необходима при постепенно увеличаващия се досег със страха, е тази на смирено любящо приемане! Поне моят личен човешки и психотерапевтичен опит ме кара да осъзнавам това. Това отношение се учи във визуализация (медитация, авто/хипноза), молитва, съзерцание! Не се получава отведнъж, иска се постоянство, а в началото е добре друг да те води. При визуализациите се използват някои силни нлп и поведенчески техники, които подготвят мозъка и тялото ти за реалния сблъсък с твоя най-добър приятел - страха! Визуализациите на по-високо ниво прерастват в трансперсонални (духовни) и разтварят вътрешния ти потенциал от Любов и Светлина, с които благо заливаш страха си! Тук е мястото и на молитвата. Молитва, практикувана с вживяване, фокус на ума и водеща до медитативно състояние. Молитва, в думите на която са вложени психомеханизмите на състоянието ти и начинът за излизане от него! Молитва, която прави почитането ти на Бог, за което говориш, живо, всеобхващащо и постоянно живеещо в теб присъствие на свързаност и слятост със самата вибрация и тъкан на Божественото. Божественото в теб, в другите и в самия живот! Тогава все по-истински случващо се става и съзерцанието, онзи свободен полет на крилете на интуицията, сърдечния Разум и свободната воля. В твоя случай, за преживяваното от теб, анализът, както и чисто когнитивните техники са добри и имат мястото си, но опосредствено,. подготвящо! Ядрото на реалното справяне, според моя скромен опит, е в горните стъпки! Литература: ето тук - надявам се да се наканя и обновя и обогатя списъка ... Помощни записи за визуализация/ медитация: ето тук - слушат се удобно легнала или полуседнала, с неподвижно тяло и спокойно фокусиране на вниманието в инструкциите. В никакъв случай не се слушат при шофиране или работа с машини. Записите са изцяло непринудени и правени спонтанно, за присъстващите в залата. Но, повечето от тях имат сходни с твоите проблеми, така че медитациите биха ти били полезни! (слушай от третия запис надолу, тъй като първите два са със слаби аудио качества) Психотерапевтични молитви - дръпни надолу след научния поглед и обяснение Психотерапевт от Пловдив: ще ти пиша на л.с. Бъди щастлива!

А какво правиш с методите от книгата на Борн? Опиши как прилагаш! Пак искам да наблегна нещо! Огромна част от самата теб е силно убедена в ползата от случващото се! За да промениш нещата реално: Почувствай, че всичко е в твоите ръце. Пак повтарям - не си жертва на нищо и никого - голяма част от теб самата засега желае ставащото! Ако наистина искаш промяна, изследвай тази част, направи връзка с нея, осъзнавай я все повече, изследвай я все по-смело, намери начини за приятелско взаимодействие с нея и пренасочването на целите и към адаптивни за цялостния ти живот начини! Ако се интересуваш от насоки за литература или успешен терапевт от населеното ти място, на разположение съм за информация!

Привет, Ягодка! Вярвам в теб и възможностите ти! Имаш потенциал за справяне - точно фактът, че имаш висок страх, говори за това! Страхът ти е прекрасно гориво за промяната ти - вече го имаш, остава само да го разпалиш с подходяща насока на ума си и действия! Сама наистина е по-трудно - Мюнхаузен също е пробвал и успявал, но да се хванеш сама за косата и да се изтеглиш от блатото, това се случва по-често в приказките! Не че не може - може, животът е едно голямо чудо, а душевността ти крие безкрай от потенциални възможности! С психотерапевт шансовете ти обаче драстично се увеличават! Ако щеш, самата му личност, ако резонирате добре, ще те тласка към промяна, отделно интелектът, сърдечността и методите му! Какво досега си чела като насоки за самопомощ?

Ако аз сега почвах с обученията в психотерапията, бих записал именно неорайхианската школа. Защото е наистина действена в помощта си! Защото има много организирана обучителна система, за разлика от когнитивната школа в Б-я примерно! Защото е изключително еклектична и наистина дава знания и умения за реална помощ! Тази школа силно резонира със собствения ми подход. Добър избор! По мои наблюдения, психотерапевтите от тази школа са добре подготвяни! В средите на психолозите понякога тази школа е гледана с недоверие. Но не защото е недобра, напротив - защото е подозрително ефективна за умовете на мнозина с тясно мислене! Защото в нея се споменава понятието табу - жизнена енергия примерно. Защото след хиляди и хиляди разрешени по уникално ефективен начин случаи на хранителни разстройства, колегите на основателя на школата намериха още по-добър израз на завистта си и съответно прекрасна реклама на школата - изкопаха броящи се на пръстите на едната ръка нормално неуспешни случаи и злостни проекции и вкараха Валдо Бернаскони в затвора. С което го направиха още по-популярен и му поставиха ореол на мъченик и сподвижник на човешкото щастие! Сподвижник, разрешаващ си да се издигне над статуквото на системата. Системата, целяща всичко друго, но не и щастието на обикновения човек, потърсил ментална помощ! Дали "светата" инквизиция е минало и дали съвременната система за легитимност в областта на душевното здраве е различна от средновековната, обслужваща попълзновения към власт и пари, това е интересен въпрос! Както съвременната психиатрия, така и научената ни психология си служат с една изключително тясна и лишена от каквато и да е връзка с актуалната човешка душевност методология! Крайно материалистична и отричаща самата Човещина в Човека методология, отхвърляща изконната Човешка същност, приравнявайки човека до животно! Методология, лишена от каквато и да е духовна интелигентност. С това визирам преди всичко методите на когнитивната наука и експерименталната психология, съдещи за психичните движения между подаваните в безумно примитивните експерименти стимул и реакция единствено по поведенческите отговори на тези "флийнстоунови" стимули! Психиатрията пък, такава каквато е била в последните 150 години и до сега, сама по себе си трудно може да се нарече наука: "Психиатрията - индустрия на смъртта". Но, има психиатри и психолози, за които професията им наистина е израз на сърдечното им призвание за помощ на нуждаещите се! Освен това, в съвременната психология присъстват и такива хуманистични клонове, които наистина се доближават до безграничния човешки потенциал: трансперсонална психология, позитивна психология и др. Oтносно школите по психотерапия: в последните години се нагледах на комерсиалност, бизнесмени, застанали на ключови места обучители по психотерапия и черпещи финансови ресурси. Бизнесмени, ползващи се с някакъв социален или академичен статус, които обаче самите са твърде далеч от актуалната челна "фронтова линия" на психотерапията и от нужните умения за такава професия... Обучението се проточва до плюс безкрайност, а плащането продължава и продължава, като истинско получаване на знания отдавна не се случва! Нагледах се на "държане на кокала"... С това само изразявам позиция относно факта, че в България обучението по психотерапия в някои школи определено има нужда от по-добра систематика, времеви параметри за случването си и обективизъм спрямо реалните умения на обучаваните и обучителите! Умишлено не конкретизирам и нямам намерение да го правя, поне засега, от уважение - затова смирено навеждам глава! При това в никакъв случай не генерализирам - има прекрасни преподаватели по психотерапия, при това не малко!

Здравей, Ягодка! Казваш, че си отраснала в чудесно детство. Това е така - просто нормални несъвършенства. Вижда се как майка ти, мир на праха и, е заложила в теб вярвания за провал, непълноценност, неразбиране и отхвърляне... Но, светла и памет! Вижда се как тези ти вярвания, които така или иначе винаги са дремели в теб, сега се подхранват с пълна сила и ситуацията ти добре ги задоволява. Както и да ти звучи, за подсъзнанието ти ситуацията сега е чудесна - то удобно за него те е върнало в един инфантилен етап от развитието ти, в който зависима от другите, получаваш смесица от търпението им да понасят положението ти и неразбирането им! Въпреки 49-тте ти години, сякаш отново си онова малко момиченце, което е получавало грижите на мама, примесени с доза неглижиране. Този регрес на психиката ти кара подсъзнанието ти да "си мисли", че стоейки в къщи зависима от вниманието на близките ти подобно малко дете, си защитена! Ропотът ти прилича на плача на малко дете, търсещо внимание... Моята приятелска молба е да пробваш да се видиш безпристрастно отстрани! Не си жертва - в никакъв случай! Ставащото с теб се случва, за да те тласне към повишено осъзнаване и развитие, към 'изчистване" на споменатите вярвания (комплекси) и намиране на смела самостоятелност, здрава самостойност и самоувереност! Как да стане това?! Първо, осъзнай, че близките ти с нищо не са ти длъжни! Ако прекомерно задоволяват изискванията ти от внимание и грижи, единствено биха задълбочили връщането на психиката ти в още по-ранен етап и съответно зависимостта ти от тях би станала още по-силна! Сега поне имаш много добри шансове за изход и промяна! Осъзнай, че за да получаваш истинска обич от другите, е нужно ти самата да даваш истинска обич! А такава можеш да даваш само ако я имаш! Когато я имаш, ти я даваш първо на себе си и чак след това на другите! Истинската обич е независима - тя е смела, спокойна, пълна със самоувереност и радост! Тя идва отвътре, от онова дълбоко сърце в теб, което дълго време е било скривано от облаците на комплексите ти! Искаш ли да започнеш да развиваш такава самоуверена обич истински? За тази цел ще ти се наложи да работиш както с чисто ментални методи, така и с по-директни, поведенчески конфронтации на страха ти! Разбира се, основната работа в твоя случай се върши с помощта на терапевт. Отговори, ако искаш да продължим кореспонденцията!

Здравей, Ягодке! Поздравявам те за това, че пишеш за преживяванията си! Ти си част от тази Вселена, този Живот и Социум и твоето щастие или нещастие има връзка с колективното несъзнавано на всеки един от нас! Затова и за нас всички, както и за теб лично, е по-радостно да бъдеш щастлива, смела и хармонична! Така правиш живота по-щастливо място! Ти си част от мен, от него и нея! Аз, той и тя са част от теб на едно дълбоко несъзнавано ниво, където всички сме едно единно цяло! Това са преживелищни факти! Какви са изначалните причини за сегашното ти състояние могат да бъдат проследени при един непринуден разговор, обрисуващ: - детството ти - възпитанието ти - изискванията на родителите ти към теб - отношенията помежду им - отношенията ти със сиблингите ти (братя и сестри) - привързаността ти към единия и другия ти родител в най-ранните ти години и сега - отношението на родителите ти към заобикалящия свят и хора, докато си била мъничка - културата и ценностите им по време на детството ти Ако искаш, моля те сподели някои неща по горните теми. Детството ти вероятно е напълно нормално - това е чудесно. Просто проследяваме, говорим си непринудено... Орлин

- Книги на Пол Макена - във всяка книга има диск с наистина професионален аудио запис. Точно в посока мотивиране са! - Записи на Любомир Розенщайн - много добри професионални, правени в студио и аудио редактирани записи, глас, техники. На лентата вдясно са. Вероятно и книгата му е много добра! - Йога нидра (медитация) - абсолютно непринудени и необработени записи на медитации. Релаксиращи и насочени към преодоляване на страхове. Знам за тези. Ако някой знае други, моля да даде линкове! А на други езици има много...

Психолог означава душевед, тоест познавач на човешката душевност - университетското образование създава предпоставки за това, като ти предоставя различни теории. Заедно с това обаче съвременната експериментална психология и методологията и, на която толкова се държи в уважаваните университети у нас (НБУ) и чужбина - тази методология и въобще представяното за наука за душевността има много повече общо със статистиката и елементарния бихевиоризъм, отколкото с познанието на душевността! При това в студентите се създава един тежичък и дори фанатичен догматизъм за "така трябва" и "това е правилно, а това не". В крайна сметка от теб зависи какво ще си вземеш. Но като цяло, като отговор на въпроса ти - дипломата за психолог няма да те направи психолог - ще те направи опитът ти, собствената ти остра аналитичност, способност за синтезиране на знания, за правене на дълбинни аналогии, връзката ти със собствената ти душа и следването на пътя и! Психотерапевт означава лекар на душата. Университетското образование няма много общо с тази квалификация. Относно школите по психотерапия - за тях обяснението е аналогично с горното. Могат да ти бъдат прекрасни ориентири, които да ти помогнат в изкристализирането на собствения ти опит в работата ти със собствената ти душевност. Работа, която когато е успешна, можеш да пренесеш и в работата си с душевността на други хора. Същите школи обаче, особено някои от тях, могат да те догматизират и всъщност отдалечат от реалната действена и успешна психотерапия. В крайна сметка от капацитета ти за 'пресяване на плявата от зърното" зависи какво ще отсееш и доколко ще се повлияеш от догматиката на някои школи или ще си вземеш само полезното от тях. Всяка школа си има собствени правила за брой обучителни часове и т.н. Горе Диди цитира правилата на позитивната психотерапия. Но има и хипнотерапия и нлп терапия и конструктивистки подходи, когнитивна терапия, междуличностова, клиент центрирана, психодинамична и ... още около 600 школи, всяка със свои разбирания и мнение за психотерапията и за обучението в нея!

За малко да загубя последното ви мнение, а е ценно... Слагам го по-долу. "Благодаря за казаното ,от Вас, но всъщност, не научих нищо ново . Освен общото жилище на , което сме съсобственици имаме и две деца, които не искат и да чуят за раздяла.Юрист не ми е необходим,защото съм се занимавала и с недвижими имоти и единственият начин да си разделим жилището е или някой да плати на другия или да го продадем.Той не желае и двете, а аз не мога да направя нищо чрез съда, защото ние не сме сключили брак,така че остава евентуално да му свалям звезди, а аз нежелая. Съгласна съм с Вас, че характера ми е твърде краен и агресивен, но на мен си ми харесва и смятам,че човек трябва да отстоява собствените си интереси.В нашето общество на абсурдите важи законът на джунглата. Не съм ползвала досега психотерапевт, но съм чела книги написани от психотерапевти и там се застъпваше тезата, че психотерапевта не трябва да заема страна , а Вие и в двата си отговора съвсем явно и открито заемате страната на бащата на децата ми. Психиатърът може и да не ми помогна, но поне ми постави диагноза - рецидивиращо депресивно разтройство / каквото и да значи това/, а Вие ме изпращате при юрист, без изобщо да знаете дали аз самата не съм. Както Вие чувствате моята агресия, през интернет, така аз чувствам , Вашия негативизъм и отвреме на време ирония, което не смятам , че е редно." За какво питате всъщност? С какво мога аз или някой друг, по-добър от мен психотерапевт да ви бъде полезен? Съжалявам ако не отговарям на стандартите ви! Ако не желаете промяна в характера си, което цели психотерапията, какво желаете, освен явната ви нужда от търсене на интернет коалиция за предубежденията ви? Ако сама виждате света като джунгла и се държите като агресивен неин обитател, което сформира тревожността ви и това ви харесва, с какво писането тук може да ви бъде от полза? Когато някой си разреши да има отстранено мнение, различно от вашето и вие автоматично защитно решавате, че е пристрастен или негативен, това не е ли проекция на собствената ви пристрастна негативност? Моля отговорете смислено, за да бъдете полезна на себе си! В противен случай не виждам смисъл от продължаване на дискусията! С обич и смирена сърдечност, Орлин, човек

Ами още уча ясновидството и четенето на мисли, но засега разчитам повече на словесната информация... Искам да кажа, е първия ви постинг има малко инфо за личността на мъжа ви. Ако не желаете хармония с този човек, какво желаете - вероятно раздяла? И ви спират обстоятелствата около недвижимата собственост? Лежал е, но е реабилитиран, нали?! Тоест няма много общо с присъдата убиец, която вие му слагате. Казал ви е, имал е доблестта да го направи. Всъщност нищо особено не ви е казал, защото е невинен, нали така?! Останалото може би е реакция на собствения ви характер. Това чие желание е? Честно да ви кажа, чувствам немалка агресия в думите ви - просто я долавям, залива ме, даже през интернет. Пиша ви го спокойно, с приемане на личността ви и честно, с желание за щастието ви! Не знам доколко думите ви са обективна истина, но ако са такава, то с това си поведение мъжът ви наистина силно вреди на децата ви! Ако и споменатото им обсебване от него е не просто метафора, а действие по вкопчен свръхконтрол, свръхизисквания и проекция на собствени болни амбиции в децата, разбира се, че така им вреди и още как! Със или без сегашния си съпруг, характера си го носите със себе си. В такъв характер присъства много агресия, максимализъм, негативизъм, дори съзнаван или не стремеж за наказание. Вие сама виждате къде е проблема ви. Сама решавате какво да правите със съпруга си и решенията са ваши. В момента ми се струва, че имате повече нужда от юридическа консултация... Но относно критиката и черно бялото ви мислене, те просто изключват възможността за преживяване на устойчиво щастие. Защо не направите стъпки, за да поработите върху смекчаване на характера си? Човек може да се промени и се променя докато е жив! Мозъкът е пластичен през целия ни живот! Въпросът е дали иска да се промени! Много съпруги постоянно опитват да променят мъжете си... Но промяната става с такт и умение, със спечелване и поддържане на доверието на човека, така че той да е готов на всичко за вас - не и с "триене на сол на главата". Ако той не желае да работи за собственото си, на децата си и вашето общо щастие, естествено, че ще си вземете нужните решения. Но относно собственото ви щастие, то зависи от вас, от възприятието ви на реалността! Ако искате, приемете всичко написано от мен за пълни глупости, нямам нищо против! Най-сърдечно ви желая щастие!