Орлин Баев

Очень интересно! Ето ми резултатите: Самоактуализация 89% Ориентация во времени = 70% Ценности = 87% Взгляд на природу человека = 90% Потребность в познании = 80% Креативность = 87% Автономность = 87% Спонтанность = 100% Самопонимание = 100% Аутосимпатия = 93% Контактность = 80% Гибкость в общении = 70% Мога да кажа обаче, че във всеки въпрос просто знаех кой отговор би предпочел създателят на теста и в някои отговори отговарях по-скоро пожелателно. Общо взето е добър тестът! Аз като цяло смятам тестовете за много прозрачни и в пъти по-слаби от оценката на опитното око на добрия душевед. Но този специално е добър - очакванията на автора резонират със собствените ми ценности :) ! Само да спомена - на български се ползва терминът себеактуализация. Не че има значение, просто споменавам...

Запитай се: "Какво значи за мен това, че сега оставям нещата неподредени?" - отговори не с логика, а от позиция на чувствата си! Задай си този въпрос към всеки следващ отговор! Когато така питаш чувствата си, постепенно слизаш в подсъзнанието си и директно се взираш в страховете/ комплексите, които пораждат външното защитаващо те от тревожността ти компулсивно поведение, в случая подреждане и чистене. Такъв директен метод обаче нерядко поражда съпротиви, интелектуализации - програмите се противят и не искат да бъдат разкрити и поставени на светлината на съзнанието. Ако ти дойде някакъв общ отговор като "Ами напряга ме, кара ме да се чувствам тревожна" и т.н., продължавай да се питаш - вербализирай кратичко и ясно тревожността си. Пробвай доколкото можеш, а ние ще помогнем! Аз знам какво стои в несъзнаваното ти и те кара да редиш нещата външно. Но искам ти да стигнеш до него. Поне пробвай - това са ценни усилия!

Къде остана женският принцип в отец, син и свят дух?

Току що прочетох, че преди няколко месеца е загинал известният народен лекар Халил Баев. Преди години се заинтересувах от него заради фамилията му, която е доста рядка в България. Пращал съм му мои клиенти с някои телесни болести. Само веднъж сме говорили по телефона. Без да го познавам лично, имах много добро отношение към този човек. Чувствах, че има връзка със Светлината и по-висшия свят - не толкова ясновидска, но по-скоро сърдечна. Благодяря му за Човечността, която раздаваше и която лекуваше хората! Благодаря му, че правеше света едно по-добро място с присъствието си! Светла му памет!

О, Станимир, честито, братко! Възхищавам се на точните ти разсъждения, наистина! Благодаря ти! Бъди щастлив!

Ето, казваме ти: изкачи Еверест! Вътрешния си Еверест! Искаш светът да е по-добро място: помогни за това! Господи, моля те направи ме проводник на Твоя мир; при омразата нека давам любов; при обидата - прошка; при съмнението - вяра; при отчаянието - надежда; при мрака - светлина; при тъгата - радост. О, Божествени Учителю, благослови ме не да търся утешение, а да утешавам; не да бъда разбиран, а да разбирам; не да бъда обичан, а да обичам; защото давайки получаваме, защото като прощаваме, биваме опростени, и защото резонирайки със Себе си се раждаме за вечен живот. Франциск Асизки Докато виждаш симптомите си като неприятен продукт на нещо извън теб и ги отричаш и мразиш, вместо да осъзнаеш аларма за какво са и накъде те тласкат, доста е вероятно те да продължат да "звънят"! Промяната е по-лесна и по-приятна, отколкото си мислиш! Терапевтът ти вероятно те води към нея! Бъди щастлив!

В психотерапията се казва "Чувстваш това, което мислиш!". Дадено мислене определя даден емоционален живот, а оттам емоциите директно определят случващото се в тялото. Така мирогледът 'слиза" и до телесно ниво. Горе цитирам противоречието ти между алтруизма и мизантропията, защото е показателно за крайното ти черно бяло максималистично мислене. То, както казахме, е само защитна броня над страховете ти от света, хората, а зад това и от немалката неувереност в Себе си. Тялото ти соматизира симптоматиката ти като израз на защитния ти свръхконтрол - той се е автоматизирал дори и неврално. Но всичко е тръгнало от психиката ти. А тя е тук и сега с теб и чрез нея можеш и да промениш ставащото! Въпросната автоматизация на контрола, която причинява ставащото в теб, се премахва с развитие на едно релаксирано и приемащо осъзнаване, което се учи в релаксация и медитация. За да се поддържа това релаксирано и пълно с любящо доверие в Себе си и Живота осъзнаване обаче е нужна и по-цялостна промяна в мисленето, а зад това и на мирогледа въобще! Разбирам те много добре - светът е наистина много далеч от такъв, какъвто би могъл да бъде! Аз самия постоянно се мъча от егоизма, жестокостта, грубоста. Но вероятно и ги имам повечко в себе си, за да ги виждам така болезнено наоколо си... Можеш да пожелаеш да се замислиш над твърдението на психотерапевтите, че когато автоматично и спонтанно критикуваме хората или света, е възможно да проектираме собствените си нежелани наличности в самите нас, в сянката си... Или просто да наблюдаваш и осъзнаваш тези проекции на сянката си, когато се случват. Така осъзнаваш и можеш да неутрализираш, смекчиш, промениш със свободната си воля!

Според термините на Учителя, вечното в нас се съставлява от триединството на Любовта, Мъдростта и Истината. Християните наричат това триединство Небесен Отец (истина), Майка (любов) и Син (мъдрост, свят дух). Индусите наричат това триединство Атман, Буддхи, Манас. Затова е три-единство, защото е цялостност. Божията воля или свобода кореспондира с Истината. Учителят казва, че Истината е централен принцип, който функционира, както той казва, със слънцата. Ние, сме личности микроотражение на макрокосмоса - слънцето на духа в нас е истината ни. А любовта слиза и до най-малките неща. Изборът, диктуван от принципите на истината, мъдростта и любовта, правен в ежедневието ни, е тази динамична проява на свободна воля - така мисля! Наистина, нужно ли е да ги разделя човек - те са три-единство! Чисто практически, съм съгласен с теб, че Любовта е тази, която взема милосърдните и съобразени с вечността, отразена в преходността избори. Но, такава Любов съдържа и свободата на истината в себе си и виделината на Мъдростта, на онова директно знание на сърдечния разум! Едно цяло са трите, както огънят свети, топли и има определена сила! Относно ежедневните избори, откъснати от това триединство - единствено на базата на логиката или на алчността или гордостта или страстта или страха и т.н. - да, има ги и положението на света в който сме, е такова поради такива откъснати от Цялостта избори! Но такива избори лични или глобални не са свободни и не могат да се нарекат свободна воля - в тях липсва Свободният дух, от чиято позиция да бъдат взети. По-скоро са израз на гордост (в християнския смисъл), на откъснатост от цялото.

Аз наистина нямам високо мнение за себе си - само споделям обикновени неща. Личността ми е малка, слаба и със своите си плюсове и минуси, просто обикновен човек. Не виждам да имам и учение, за да те държи нещо настрана - тук си говорим и споделяме мнения, разсъждаваме, толкова. Да, според мен свободната воля е изява на божествената ни същност в действие. Динамично проявление на божествеността ни! И като такава, съдържа елементите на божественото в себе си - Любовта, Мъдростта и Истината. Ако говорим за свободна воля, откъсната от божествената - това вече не е свобода. Как можеш да бъдеш свободен, като си откъснат от самата си същност, от Човека от Свободния в теб? Дрехите (тела), през които се проявяваш, са се възгордяли и решили, че са равни на обличащия ги... Предопределението има доста общо с карма, а свободната воля с Дхарма... Вероятно кармичните връзки ни събират по подходящ начин, да. Но колкото повече човек е в закона на Дхарма, толкова повече личната му реакция на кармичните му струпвания се променя, а те далеч по-бързо се стапят, неутрализират и преживяват по много по-градивни начини.

Не само. Не само. Но и моето, да!

Честито, мила Донка!

Инстинктът сам по себе си е част от автоматизма на биологията и няма много общо със свободната воля - макар, че съдържа окованата и виталност в себе си докато не бъде овладян. Как да стане това овладяване обаче? Едва ли чрез кошмарна борба! Подобна борба е проява по-скоро на свободния инат . Свободната воля съдържа в себе си приемащата мекота на Любовта и светлата виделина на сърдечната мъдрост - тя трансформира, използва, употребява и преобразува, впряга и сублимира! Според вътрешното ми усещане, което сега вербализирам, това е проявата на свободната воля по отношение на гена и нагона.

Тай чи си е за китайци... Има чудесни принципи в него, има какво да се вземе като цялостна насока... СЪщото се отнася и за индуските йога системи - прекрасни са като принципи. За нас, хората на запад обаче някои похвати, отразяващи източния живот и мислене, са неподходящи. А и епохата е различна от преди 5000 години, когато тези системи са били създавани! просто е нужно да бъдат осъвременени и гъвкаво поднасяни, така че вечните принципи да се запазят, но да се дават според критериите на времето и характера на ползващите ги!

Значи правилно съм разбрала - описвате Божията воля със Станимир. Само пропускаш един фактор в който живеем - времето. Извън времето, в някое си бъдеще навярно Бог ни вижда прославени или божествени, както казваш, но тук на Земята и във времето все още израстваме и се усъвършенствуваме и сме в плът, която ограничава. Това бъдеще време е Сега - защото е състояние на осъзнаване на нещата, а не някакво линейно време! Плътта ограничава Кого? Кой живее през тялото, през чувствата, през мислите, през интуицията дори? Кой е донякъде ограничаван? Кой е Човекът? Личната ми опитност в живота и вътревзирането ми сочи, че Аз съм същата Божественост, която се проявява през все по-сгъстяващата се материя на мисли, емоции и тяло. Казвате, ние човеците сега сме ограничени и т.н. Няма такова нещо. Ограничени са инструментите на проява, не и Този, който се проявява! Нито тялото е Човекът - то е тяло на животно. Нито логиката - всяка бинарна машина я има много повече. Нито пък емоциите и страстите са Човекът - те са само телесна репрезентация на когнитивни процеси или пък психоенергийна такава на ментални процеси. Не е това Човекът - това са само тела, ножници, инструменти и проводници за проявата му в този плътен свят. Кой е Човекът тогава? Извън философстването Човекът се преживява директно в дълбока молитва, която прераства в съзерцание. Тогава Човекът малко по малко разширява достъпа си, каналите на проявата си в този плътен свят. С времето на практикуването на тази връзка и сливане с Човека извътре, проявата му се разширява в ежедневните действия. Това проникване на безкрайното в крайното на изток понякога се нарича бездействие в действието... Този Човек, АЗ отвътре обаче е малка Божествена частичка от тъканта на Разумната Божественост. Така се преживява чисто практически след известно време медитативна практика. Всеки може да го усети ако има повик отвътре и известно време упорство в следването на молитвена/ медитативна практика. А свободната воля е динамичното проявление на този събуден и въплътен до ежедневието Божествен АЗ. Така го усещам, така пиша. При това малката личност с нейните паметови следи продължава да си има нейните си предпочитания, вкусове, кусури. Поне засега така го чувствам. Може би при едно по-пълно сливане с Аза и това се променя... А свободната воля съдържа любовта и интуитивната мъдрост и знание. Едно много фино и тихо вътрешно познание от различен тип е - пълно с обич, светлина и свобода състояние на истинност! Това са чисто практически и преживяеми от всеки факти. Дори ми е странно как това не се разбира. Всъщност, за да се разбере, е нужен преживелищен опит. Иначе спекулациите на чистата логика могат да извадят всякакви доводи - но логиката сама по себе си не е в позиция да знае нищо за този сърдечен разум, освен изкривените отблясъци на отраженията му в кривите огледала на малкия ум!

А какво е човешка воля? За мен Човешката воля е равна на Божията воля - защото Човекът в същината си е божествен! Другото са его илюзии! Все едно гаечният ключ да иска да управлява ръката, която го движи... Не, ролята му е да бъде добър инструмент! Дияна, за хората, които идват при мен: тези, с които наистина съм успешен, с тях резонирам дълбоко и те с мен също!

Към взиращия се във вечността (стеъритърнити): Ако искаш да получаваш Любов и щастие, да възприемаш Любовта, давай Любов - казват мъдрите. Как да я даваш през негативното катастрофично мислене, което само защитава себе си като адвокат на дявола обаче... Сякаш ако не дисквалифицираш позитивното автоматично, който механизъм задължително несъзнавано забранява преживяването на щастие, ти се струва, че ще се случи нещо лошо... Защото зад маската на незадоволения защитен идеализъм стои СТРАХ! Страх от провал, неразбиране, неприемане, нараняване, слабост и уязвимост... Обаче ако човек реши, може да осъзнае маладаптивността на перфекционистичната си негативна броня, да я свали съзнателно и така да погледне страховете си директно в очите, вместо да интелектуализира, защитавайки невротичния си механизъм , както досега! Да погледне ужаса си от този свят директно в очите, който обикновено така го напряга уж защитно, че соматизира някои "весели' вегетативни преживявания. Да го погледне и вместо да го изтласква дълбоко в несъзнаваното си чрез защитната си рационализация, да задоволи нуждата на уплашеното си подсъзнание от сигурност чрез адаптивно отношение на смела разкрита обич! Смела обич, приемане на провала, доверие в Живота! Тогава и външните симптоми изчезват! Но само ако се премахнат вътрешните конфликти! И целта не е изчезване на симптомите, а промяна в мирогледа! Тогава и те изчезват, но вече ти е все тая, защото и да с епояви нещо, си щастлив и се радваш на всеки миг от живота си! Валин, имаш добър терапевт! Това, че нещо е изграждано бавно и несъзнавано цял живот, не означава, че му трябва същото време за промяната му! И за няколко месеца само може да има много добри резултати, защото вече се работи съзнателно и целенасочено! Успехи!

Напълно резонирам с твоите разсъждения! ... Всеки ден работя като помощник на свободната воля на хората, като съединявам собствената си свободна воля с тяхната. Помагам на свободата им да асимилира зависимостта си от страха, страстта, гнева, тъгата, от болезнени ментални модели и т.н. Понякога някой колега, отчаял се при опитите си за придвижване на човека към подобрение ме пита: "Ти въобще излекувал ли си някого досега - това е безнадеждна работа...!". Аз като чуя това и просто недоумявам - аз никого не лекувам, само помагам на свободната воля на човека да се разшири - той сам се лекува. Затова и не приемам хора, пратени от друг доброзорно, идващи "от немай къде'', без лична вътрешна мотивация и воля за промяна. Твърдо вярвам в свободната воля. И дори вяра не е нужна - познавам я, поне донякъде. Това познаване обаче е на степени и съзнавам, че сливането с нея тепърва ми предстои, ако е рекъл Господ, разбира се. Тази вътрешна свързаност с Божията Воля - тя е и личната свободна воля. Защото отвътре, там някъде в ядрото си, сме Божествени! Както казва и Станимир, духът отвътре винаги е свободен! За пророчествата, астропрогнозите и т.н. Наистина, те са само общи параметри, предразположения. Когато обаче към тях се добави елементът от различно измерение - свободната божествена воля - всичко се променя. Тогава трудните смазващи аспекти стават динамични и тласкащи към развитие. Квадратите в синастрията се превръщат в наситени с градивна енергия пирамиди, а опозициите в хармонични шарени дъгички. Добавя им се елемент от друго измерение, от друга позиция и гледна точка не просто различна, а надвисяваща се, обемаща и променяща дори и първоначално зададените параметри!

Не знам за любовта кой какво пише, какви концепции влага в нея. Аз съм невежа, просто чистач... на души. Интересува ме Любовта като преживяване, тази която чувствам да тече през мен през онова свободно сърдечно пространство, между тази и другата мисъл. Любовта, която се ражда в молитвата и съзерцанието ми и ме изпълва с топлината, виделината и меката си сила. Интересувам се от Любовта, която свърза малкото ми лично огънче на съзнанието ми с големия огън на Всемира - простичко, естествено и преживелищно. Живея я! Губя я. И пак се разтварям за нея. А иначе автори много - но според мен важното е да помагат на потенциала на Любовта ти да се разтвори, а не да подхранват гордостта на "аз знам много".

Има на много места - поне на 30 ! Аз ходя в йога център "Магайа" - има различни класове. Хатха, ащанга, виняса, кундалини, нидра, смехотерапия, спортна йога, медитации, динамични практики, ней гун, масажи, работа с потенциала и т.н. Атмосферата в центъра е чудесна! Важно е и да ти е удобно като месторазположение или пък да прецениш, че даден водещ и клас ти дават достатъчно ползи, за да пътуваш! Велика наука и изкуство е йога!

Мдам, явно не е в наличност... Сигурно е важна и интересна - нещо съм я пропуснал...

И двамата си приличате по идеализма си, който обаче е само друго име на перфекционизма. По защитно високите стандарти към себе си, към хората, света. Приличате си и по най-базисните си и дълбоки страхове - от нараняване, отхвърляне, злоупотреба, провал като цяло и в очите на "важните" хорица наоколо, от неразбиране, лишение от топлота, обич и свързаност. Валин е може би малко по-зависима от мнението на хората и малко по-мазохистично гълтаща, докато Стеъритърнити малко по-ригиден. Но, като цяло психичните ви движения си приличат. Идеализмът - тази маска на перфекционизма, в ядрото си е сремеж към свръхконтрол. Защитен свръхконтрол (защита от споменатите базисни страхове/комплекси/когнитивни схеми), едно огромно ТРЯБВА нещата да бъдат каквито си мисля, че ТРЯБВА да бъдат. Но те са каквито са! А и светът, пречупен през базисните страхове, бива виждан по-черен, отколкото е! Не че е много беличък, но не е и толкова мрачен и неприятен. Шарен е! Със свободната си воля избираме какво да видим в него. Ако обаче тя е потулена и изкривена от психични процеси, наситени с негативизъм, виждаме само отрицателното, филтрираме само болката. Това в естествена работа на подсъзнанието ни - така манипулирайки ни, то смята, че ни защитава... Така, мислейки се за много умни и съзнателни, всъщност сме манипулирани като кукла на конци от един твърде древен и неадаптивен както за съвремието, така и за Човечността като цяло автоматичен механизъм на ума си. Разбира се, залагането на комплекси често идва от детството - но психиката може да се види ясно и директно, тук и сега. И преди всичко, важно е да се знае, че ние сме творци ба съдбата си. Тя се гради от характера ни, а той е подвластен на осъзнаването и намерението на свободната ни воля! Характерът на свой ред се процесира в невралните връзки на мозъка, които са пластични и променливи - до края на живота ни си остават пластични. Затова и докрая можем да се учим, променяме, растем, развиваме. И както се казва в българската поговорка, "Всичко е за добро" или "Всяко зло за добро!" Днес сме едни, утре други... На всеки седем години клетките ни се обновяват напълно - това си е като едно динамично и плавно прераждане в самия живот. Доскоро се смяташе, че гените ръководят доминиращо поведението и мисленето ни. Оказа се, че едва няколко % от гените са активно ангажирани в процесирането на биологична информация, а останалите са свободни - свободни са и се насочват и задействат именно от свободната ни воля. Дори и тези няколко % не са някаква детерминираност, а просто предиспозиции, които също се управляват от свободната ни воля! Ако я имаме, развиваме и можем да летим на крилете и! Тя обаче не е налагане или инат, не! Свободната ни воля е върхът на Човешкото в нас и е неразривно слята с Любовта и Светлината на онази тиха интуитивна Мъдрост на сърдечния ни разум, която е самата същина на съзнателността ни! Как да променим песимизма, който практически винаги съпътства защитния перфекционизъм? 1) Разширяване на осъзнаването за психичните факти и процеси в нас - това разширяване тече постоянно. 2) Осъзнаване на грешките в процесирането на информацията и изправянето им - "Чувстваш това, което мислиш!" 3) Задълбочаване на изправянето на мисленето до осъзнаване задействането на базисните програми (комплекси) и работа директно с тях. 4) Пренасяне на променящата се психика в ежедневните взаимоотношения: "Дръж се с другите така, както искаш те да се държат с теб!". Поведенчески експерименти... 5) Постепенно осъзнаване източника на Човечността, на Извора на Живота извътре - молитва, релаксация, медитация, съзерцание. 6) Състояние на съзнанието на постоянна медитация, постоянна молитва - не с думи, а като цялостна настройка на обич, оптимизъм и свързаност с ... тъканта на Вселената, на Живота (някои ползват удобното съкращение на думичката Бог...) ...

Рядко някой знае. Случилото се с вас е по-скоро правило. Казвате, че с всичко, описано в темата на Студент сте се справила - той също пише за замайване - с него справила ли сте се? По мое мнение и усещане споделяте някои основни характерови черти със студент - затова ви насочих към темата. Разбира се, всичко е лично, но все пак... Амигдалата може да процесира или страх или гняв и когато изпитваме гняв, страхът се изключва временно, неутрализира се. Проблемът е, че когато п.а. се превърнат в плаваща обща тревожност и неудовлетвореност, както често се получава, силният гняв не помага - не можем да сме постоянно ядосани... . Помага обаче Любовта! Именно обичта - към себе си, към живота си, любовта към любим човек. Към себе си като умението да изразим емоциите си, да кажем НЕ, да изразим позиция и чувства спокойно и твърдо, естествено и с вярата, че сме важни! Любовта е чувство, но е и принцип и състояние на съзнанието. Любовта е баланс. При някой тя стопява прекомерната му твърдост и критичност към себе си и другите, а при друг позволява случването на здравото себезаявяване, асертивност, на здрава агресия. Та, въпросното ви "гълтане" на чувства е нужно да бъде трансформирано в естественото им заявяване, израз по подходящ начин. В противен случай се трупа пасивна агресия, която причинява тревожност. Тодор хубаво ви е писал за блокировката на Любовта - и е така. Принципно при тревожните разстройства е така и вие не сте изключение. Самопотискането и "гълтане", недоверие и др. факти, които след като осъзнаете добре, е нужно да започнете да неутрализирате. За да си позволите да кажете въпросното "Обичам те!". И не само към някого, но и към живота си, за да може любовта по принцип да заживее във вас в по-голяма степен! терапевт би ви помогнал, но можете и сама, с помощта на подходяща литература и усилия - макар и така да се случват по-бавно нещата! И още нещо, което ще напиша за пореден път: симптомите ви са само аларма, звънец, който бие, за да ви тласне към поглед към блокировките в душата ви и промяна! Този звънец всъщност е добър и на мястото си и по-адекватното отношение към него е на благодарност. Дори да спрете алармата на симптомите с някакви вещества (радвам се, че не желаете такъв вариант), пречупването на реалността през комплексите и конфликтите в характера ви ще си остане. Затова именно върху характера е нужно да се работи. Как? Като се осъзнаят много добре "бъговете", комплексите, през които пречупвате възприятието на живота си болезнено. А след осъзнаването и промяната им - чрез работа върху им!

Здравейте! Доколкото успявам да доловя психиката ви през интернет, и двамата имате характери, при които паническите атаки са нещо по-скоро вторично, бързо са осъзнати, не плашат толкова и се овладяват сравнително лесно. И двамата работите точни и изискващи много прецизност и детайлност професии - и не случайно сте се насочили към тях! Не искам да говоря през стандартната за някои школи терминология и да ползвам термини като конфликти, травми, психични движения... Тези термини няма да ви помогнат особено сами по себе си! Моля засега прегледайте темата на студент 21. Извън социалната му тревожност, той имаше много подобни на вашите телесни симптоматики, a и характерови черти. Опитайте се да осмислите ставащото във вас през разискваната там психика, методи и насоки. Тогава пишете за обратна връзка!

Наистина, нужно е подходът към лечението да бъде цялостен! Има лекари телесни, лекари психични (психотерапевти), лекари духовни, енергийни лечители, с вяра лечители и т.н. Разбира се, че специализации в лечението има. Но въпреки това всеки лечител е нужно да познава и другите аспекти на сложното същество Човек, освен тези, с които директно се занимава. Един психотерапевт трябва да познава доста добре работата на нервната и ендокринната системи, а и въобще анатомията и физиологията - защото психиката се случва в тялото, въплътена е в него и директно взаимосвързана. Психотерапевтът освен това е добре да съзнава и борави и с енергетичните явления зад психоемоционалността - в някои школи по психотерапия психичната енергия се нарича оргонна и т.н. Психотерапевтът, за да може да помогне истински и силно, често трябва да постави разбирането на пациента в една различна, по-висока, духовна плоскост. Един соматичен лекар, ако не познава психичната и духовна функция на органите, енергетичните движения в тялото, ще работи механично и симптоматично, което трудно може да се нарече истинско лечение - поне не и цялостно и дълбоко. Прана лечителите на свой ред е добре да познават добре тялото, но и психиката. Хомеопатите също! Холистичността обаче изисква доста знания, както и способност за интегриране и висока визия, интуиция и творчески усет!

Супер свежа и ясна статия!