Орлин Баев

"Как тогава да накараш животa да ти се изпикае в лицето, за да набереш нужната енергия сега?" Той вече ти пикае чрез страховете от подсъзнанието ти. Въпросът е дали го осъзнаваш достатъчно ясно, че да се ядосаш и наистина да разчупиш моделите си чрез смели действия! Ако имаш мотивацията, докажи го - на себе си и на нас! Изпълни всички стъпки, които писах по-горе! Ако след една година общуваш смело, сменил си няколко приятелки, излизаш всекидневно и кипиш от надъхана мотивация и хъс за живот и развитие, от смелост и амбиция, която реализираш, това би означавало, че си осъзнал пикаенето на страха в лицето ти и си променил нещата!

Ако послушате препоръката и се щадите, скоро ще трябва да се окупирате в къщи и да молите семейството си да изхвърли торбата с боклука, защото вас ви е страх да не получите пристъп... Не мисля, че полученият съвет идва от реално вникване и разбиране на случващото се! Аз ви предлагам да предизвикате страха си! Да предизвикате страха от страха, страха от получаването на пристъп, страха от замайването, изтръпването на ръцете и т.н. С Любов! Първо, прочетете тези статии за п.а., генералзирана тревожност и хипохондрия: - Психотерапия и самопомощ при паническо разстройство - Самопомощ при генерализирана тревожност Три стъпки за трансформиране на страха до смело щастие - парадоксално намерение плюс любящо смирено приемане - Фокусирана в систематична десензитизация практика на дишане при паническо разстройство и генерализирана тревожност - Другото лице на паниката - откъс от книгата на Петя Петрова - Рецепта на лек при хипохондрия - разказ от Дж. К. Джером Осъзнайте, че случващото се наистина безобидно! Осъзнайте, че дори е полезно за здравето ви, за сърцето ви, за ума и тялото ви! Когато прочетете всяка от горните статии по три пъти всяка, премислите и дълбоко възприемете в себе си посланията им, моля пишете пак, за да коментираме и дадем по-нататъшни насоки! Приятно четене, осъзнаване и промяна на възприятието ви за ставащото във вас!

1) Свържи се с български терапевт за работа през скайп! 2) Запиши се на група за социални умения (social skills training) в държавата, в която си. 3) Запиши се на втора група - по презентации (public speech group). 4) Запитай се какво истински те вълнува и общувай с хора извън университета - йога, будизъм, някакво хоби, изкуство, танци каквито харесваш. Минимизирай времето, прекарвано в общежитието и увеличи това навън, в компании. 5) Спортувай интензивен, най-добре мъжки спорт - смесени бойни изкуства, бразилско джу джуцу... Когато се организираш и правиш всичко или повечето от горните неща, за броени месеци ще бъдеш друг човек! С терапевта работата е върху мисленето и смелостта ти. Това ти дава сили да започнеш група за социални умения, в която се учиш да общуваш - има наистина добри правила, които когато оттренираш, прилагаш в ежедневието си. В групата по презентации се сблъскваш с един много централен страх - от говорене и излагане и го преодоляваш. В компанията, центрирана около хобито прилагаш уменията по общуване. Спортът пък дава смелост и решителност и през тялото подпомага целия процес! Успехи!

Поздравявам те за започването консултации в "Анимус"! Ако искаш да бъдеш Себе си и избереш да живееш истински, е нужно да разтвориш все по-голям процеп в старата си личност. Да проникне през него светлината на потенциала ти, а когато постепенно го разшириш, да се научиш да излизаш извън пашкула, който ти се струва, че те защитава, а всъщност те задушава. Понякога ще се връщаш обратно - свикнала си. Но когато все по-често излизаш навън и разтваряш крилете на вдъхновението си, в даден миг ще осъзнаеш, че цялата Вселена е един пашкул - по-голям, свободен и щастлив, създаден за полет на творческия ти плам. Плам, идващ от душата ти! Нужно е да го искаш обаче! И най-добрият терапевт трудно би преодолял съпротивите и защитите ти, ако силно вярваш, че поддържането им е начинът да продължиш... Затова пожелай промяната си и бъди готова да предизвикаш себе си, за да родиш Себе си! Спомням си онази приказка за човека, който наблюдавал разтварянето на пашкула на пеперуда. Решил да и помогне и бързичко го разрязал с джобното си ножче. Пеперудата излязла, но била толкова слаба и неуверена, че въобще не могла да разтвори крилете си... Та, ние терапевтите само помагаме на твоята вече съществуваща готовност! Всичко, което преживяваш и си преживяла, е опит - ценен и добър. Когато заобградиш песъчинката на този болезнен опит с еликсира на Любовта си, той се превръща в бисера на дълбоката ти вътрешна стабилност и сила! Искам да ти кажа, че чувствам в теб много висок потенциал за справяне, много енергия и живец - когато обърнеш посоката им навън, извън пашкула на невротизма, всичко ще дойде на мястото си! п.п.: Диди, благодаря за хубавата приказка.

Горните стъпки могат да бъдат качествено, по отношение на конкретната ти проблематика, структурирано и бързо преминати с помощта на психотерапевт! Какво можеш да направиш сам? 1) Научи се да наблюдаваш възникващите в ума ти автоматични мисли и последвалите от тях емоции и вътрешен диалог. За разширяване на това метакогнитивно наблюдение са подходящи ежедневните медитативни сесии - два пъти на ден по 10-30 мин. Сесии, в които просто сядаш удобно с изправен гръб и след няколко дълбоки вдишвания и издишвания, застиваш все по-дълбоко релаксирал тялото, дишането и ума си. Тогава съзнанието ти започва да се разширява - осъзнаваш неща, които преди въобще не си забелязвал - напреженията и мускулните брони/ блокажи по тялото си - отпусни ги! Осъзнаваш сковаността си и след като я релаксираш, съзнаваш, че и дишането ти може да се забави все повече и се превърне в медитативното дишане кевали (прочети за това в статията ми "фокусирана в дезензитизация дихателна практика") - не го насилвай, просто наблюдавай. Когато тялото се отпусне, ти се струва, че сякаш изчезва, натежава и се губи. В същото време съзнанието ти е напълно будно, макар и мозъка ти да работи на различни умствени вълни. Когато тялото се отпусне и с еполучи чувство за изчезването му, сетивата се оттеглят навътре (пратяхара), нуждата от кислород на тялото намалява силно, а дишането се забавя и почти спира (кевали). 1а) Тогава насочи вниманието си навътре към самия ум и осъзнай възникващите мисли. Идващите от дълбините на несъзнаваното (дългосрочната ти памет) когниции някои наричат автоматични мисли. Автоматични, защото възникват безусилно, идвайки от дълбоко заложени в теб вярвания, програми, от вътрешната ти карта на света. Наблюдавай тези мисли! Осъзнавай възникването им - как изплуват на повърхността на съзнанието една по една или по няколко или на цели рояци. Някои са слабо наситени с енергия и лесно се стапят, почти след самото си възникване. Други са тежко нагнетени с емоционално - либиден заряд и интрузивно пробват да завладеят вниманието ти. Когато автоматичните мисли обхванат вниманието ти, прерастват във вътрешен диалог. Когато се научиш да осъзнаваш и модифицираш автоматичните мисли още в момента на възникването им с помощта на вътрешния си диалог, овладяваш и емоциите си, защото "чувстваш това, което мислиш"! Това е един много директен, mindfulness based вариант на когнитивното реструктуриране. 1б) Как да реструктурираш вече съзнаваните от теб автоматични негативни мисли с помощта на вътрешния си диалог?! - Осъзнай ясно мисълта, назови и скалирай емоцията, която следва от нея по скалата 0.........10, като 0 е най-ниското и ниво, а 10 най-високото. Примерно: "Мразя страха си, прави ме слаб!"; Емоция: страх - 7. - Преформулирай и реструктурирай мисълта във вътрешния си диалог максимално простичко и конкретно, като осъзнаеш когнитивните изкривявания в нея (нужно е много, много добре да си ги научил и вече да имаш практика в долавянето им, когато се случват в мисленето ти) и трансформираш мисълта чрез логика, връзка с реалността и оптимизъм. Например при горната мисъл: "Катастрофизирам и скачам към заключението, че страхът ме прави слаб. Всъщност той е неделима част от мен и силата ми е скрита в него. За да я извлека, сега го приемам и обиквам. Ето, чувствам, че вече се превръща в смелост!"... - Скалирай от 0.........10 намалялата сила на емоцията. Примерно в случая: страх - 3. Горната работа силно напомня на част от метода махамудра (великият печат) от ваджраяна будизма. По-надолу включвам и още по-директни и мощни методи.

Не, просто е искрено, г-жо генерал!

Дали вярваш или не, решаваш ти! И тонове опити за помощ да предоставим, ако ти самата не ги желаеш, няма да се получи. Можеш да се въртиш от оплаквания и самосъжаления до омраза и отричане и от тъга и мъка до гняв и агресия и така задоволявайки навика на подсъзнанието си, да експлоадираш отвътре и гневейки се и самосмачквайки се, да получаваш мънички капчици удоволствие от защитното отделяне на ендорфини, което тялото ти предоставя. Ако така желаеш да продължаваш - твой избор си е! Казваш - терапевтите са безсилни? А помагаше ли им с интелигентно осъзнаване и целенасочен стремеж към промяна? Да, методите им са били действително слаби - подходящи за детска терапия или за дребни лични проблеми... Но все пак - терапевтът единствено помага на собственото ти желание да си помогнеш. Понякога са нужни по-разтърсващи методи, а и самата личност на терапевта да бъде по-плутонова (трансформираща по драстичен начин)! Аз не те съжалявам! Съчувствам ти, разбирам те, пращам ти обичта си, но не те съжалявам! Със съжаление само мога да усиля твоето собствено излишно самосъжаление! Виждам просто объркан човек в капан, който упорито е решил, че в тъмния капан е най-сигурно, забравяйки, че бягайки от риска от срещане на болка бяга и от щастието. Защото светлината без сянка не ходи, поне в този свят! Ако искаш светлина в живота си, допусни наличието на тъмнина! Бъди интелигентна! Само силният интелект и неговите още по-високи прояви - интуицията и недуалната когниция (съзерцание) могат истински да ти помогнат! С интелекта можеш здраво да се заловиш за нещо твърдо и стабилно, различно от хлъзгавите стени на капана ти, да изкопаеш малки стъпчици по стените му и изпълзиш на светло - ако наистина го искаш, разбира се! Защото, ако състоянието ти задоволява нещо в живота ти - ако помага на несъзнаваното ти да бяга от някои отговорности или привлича малко внимание или просто си свикнала така и т.н. - нужно е да видиш ясно ставащото и решиш как искаш да продължиш! Когато прокопаеш тези малки стъпалца с помощта на здравтаа логика, можеш да стигнеш и до по-директни и мощни начини за достъп до Любовта в живота си! Ако искаш обаче! намираш ли си извинения, продължаваш ли да с евъртиш в мънкането, самобичуването и болната агресия, винейки терапевтите си или хората или света или Господ или себе си, си в затвора си! Изход има, но ако е желан истински от теб! Питаш кой е добър терапевт? Ти си такава! Другите терапевти могат само да се включат в собственото ти силно желание да си помогнеш! Все пак, ако решиш да работиш истински по справянето си, пиши ми на л.с., за да ти дам имената на неколцината истински успешни терапевти в тази малка държава - броят се на пръстите на едната ръка! Докато решаваш дали искаш да се справиш фокусирано, решително и смело с помощта на терапевт, би могла да направиш и други неща. Горе ти писахме за "Анимус" - била ли си там? Можеш да намериш компания от светли приятели, защото с какъвто се събереш, такава ставаш! Можеш да спортуваш - това е мощен телесен начин да заздравиш и психиката си! Можеш да ходиш на йога на смеха - безплатна е! Можеш да прочетеш много от темите за любовта, за щастието и т.н. тук, в този форум. Както и добри книги, даващи ти по-широк и висок мироглед! Тогава можеш да видиш и себе си от по-висока позиция и осъзнаеш, че може би мъката ти е малко по-малка, отколкото ти се струва, взирайки се в нея от упор, невиждайки нищо наоколо, както сега правиш... Много хора с охота биха ти помогнали - например много от хората, пишещи в този форум ( beinsadouno.com - от целия сайт, не само от тази рубрика). Ние сме зад теб и желаем щастието ти!

Симон и Гарфункел комай струват колкото 1.5 милиарда китайци с всичките им песни... Е, добри са!

Този Шри Шри от по-горе несъмнено е полезен, ама нещо вибрацията му, някакси... Не на музиката, неговата... Може и да ми се струва.

Четвъртия клип отгоре надолу от втория постинг - този с китайския бокс, ми хареса като ритъм, такт и вибрация. Резонира с мен. Като цяло съм фен на китайската култура - древна е, има много мъдрост в нея. Има и много насилие, но нека го прескочим в тази тема!

Супер! От т.н. класическа, наистина харесвам точно бароковата музика! Благодаря!

Довери се на Себе си дотам, че да проектираш това доверие в добър психотерапевт, който да ти помогне. Позволи на терапевта да помогне на себепомощта ти! Да, ходила си вече... Но, не спирай да опитваш - понякога е важен точният човек, на когото да попаднеш, както и собствените ти осъзнаване и усилия. Какво правихте с предните терапевти освен разговор? Как да спреш да контролираш? Има пълносъзнателно присъствие в момента, съзерцание - то се учи. Има психотеатър, има поведенчески експерименти. Когато стопиш свръхконтрола като израз на доверието в себе си, осъзнаваш, че няма пропадане и ужас, а политане!

Има и хора, които могат да те обичат ВЪПРЕКИ. Дано да попаднеш на такъв! А Този, който те обича постоянно и независимо от всичко, е потенциалът ти, божественото в теб. Но сега нямаш достъп до него, така е - перденцата на болката, насочена към теб и света, пречат на светлината на обичта да прониква! Ето тези мазохистични и болно садистични към другите емоционални перденца можеш да се научиш да дърпаш! Каквото си преживяла, преживяла - пекли са те на шиш, яли са те, смачквали са те, каквото и да е, в теб има нива на осъзнаване и потенциал, които и това могат да асимилират, смелят и превърнат в неутрален и мъдър опит! За обичта на хората -правилото е, че не е наша работа дали те ни обичат. Важното е ние да обичаме с любов, идваща отвътре навън, от извора. Тогава те ни заобичват, защото ставаме като малки слънца - топлят се на нас. Но ние не зависим от тях! Знам, че това сега ти е прекалено висока гледна точка - но е постижима!

Здравейте, Борислава! В по-горните си мнения съм ви писал, че е нужна няколко месеца психотерапия. Процес, в който и вие участвате активно. Психотерапията изисква ангажирането на мотивацията, себеразбирането на характера, разширяване на съзнанието до проследяване на автоматизмите на несъзнаваното ви, активно задействане на волята ви през промяна на поведението. Ако искате с веднъж да повдигнете планини или очаквате терапията да бъде подобно на хапче, наистина е по-добре да вземате хапчета...! Ако пък искате да погледнете дефицитите си, да ги осъзнаете и промените живота си така, че след няколко месеца психотерапия десетки години да бъдете по-спокойна и щастлива, поемете по този път! Дали само хипнозата може да ви помогне? Хипнозата е широко понятие. Има хипноанализ, ериксонова разговорна хипноза, нлп структурирани техники, класическа и т.н. Дали може да бъде самостоятелна школа в психотерапията - да, може! Може, ако под "шапката" на това понятие се включва една по-широка и мащабна работа, във вашия случай продължаваща няколко месеца, колкото е нужно!

Ако има езикова бариера, наистина скайп консултациите са добра идея! Аз засега работя само лично. Но има други терапевти, които биха ти помогнали по този начин. Тодор Първанов примерно! За проблемите, които преживяваш,според мен са подходящи фокусирана в решение терапия, нлп/хипнотерапия и когнитивно - поведенческа терапия! Има много хора, предлагащи нет консулт. Аз бих се доверил на този, когото посочих по-горе!

Принципно съм съгласен с Тодор! Психотерапията не може да се замени при всички проблеми и случаи със самопомощ. Аз съм фен на самопомощта и дори смятам, че преди да потърси терапевт, е добре човек да е пробвал да се справи сам! Тук вече идва конкретизацията на това пробване - ако не се получава в рамките на няколко месеца, това значи, че разбирането и осъзнаването не е на ниво. Или че правенето на някоя прочетена методика се пречупва силно през изкривени невротични механизми - тогава осъзнатият съвременен човек се обръща за помощ към психотерапията. Получавал съм стотици писма от хора, на които прочитането на материалите ми е било достатъчно за преодоляване примерно на паническо състояние, депресивност, фобия... Но, както и Тодор казва, психотерапията е незаменима! Някои проблеми са особено силно защитаващи присъствието си - хипохондрията е такъв проблем. При нея и най-рационалните когнитивни техники биват помитани от ирационалния страх от смъртта. Единственото, което остава тук, е работа на по-високо ниво! Докато човек не се довери на Живота, докато не се смири и приеме, че всеки миг може да си отиде, дотогава няма как и да живее свободен и самоуверен! Защото при хипохондрията съществува една огромна гордост - егото се е раздуло защитно и с малките си свръхконтролиращи усилия иска да "спаси" животеца. Разбира се, това е популярен изказ - но и по-близък до реалността ни! Та, така е - често психотерапията е незаменима! А при някои проблеми тя е и по-продължителна! Това е!

Да! Но при вече придобита известна стабилност - когато Азът ти вече е съумял да се отдръпне от комплексите и осъзнава задействането им, без да е напълно въвлечен в тях! Тогава с помощта на пълносъзнателност (mindfulness) и методите на терапевтката ти, успяваш да пребиваваш в събудения ужас, тъга и напрежение и да ги асимилираш!

Възможно е! Но промяната тук става не само с анализ и дори не само с работа с мисленето, сугестия и т.н. Те са нужни спомагателни методи. Случва се, когато преживяваш досега до този дълбоко вкоренен комплекс все по-често. Преживявайки го, сякаш ти се струва, че умираш, че се губиш, че хорският поглед те смачква и анихилира... Така е, нали?! При общуване на подсъзнанието му се струва, че преживява реално излагане, отхвърляне, зачеркване на живота и смърт. И оттам идва тази комбинация от страх, ужас, тъга, усещане сякаш пропадаш и изчезваш в някаква вътрешна бездна, слабост и беззащитност. Само когато сама съзнателно намериш начини да общуваш все по-активно, умишлено ще бъдеш в досег с тези дълбоко пропити с тежки емоции комплекси. И колкото повече ги преживяваш, практикувайки спокойно осъзнаване, те започват да се стапят. Осъзнаването те изкарва от убеждението, че тези комплекси са реалност. Не са - силни са, субективно реални са, но обективно нереални. Затова когато ги наблюдаваш от позицията на зрителя в себе си и ги предизвикваш, те започват да се стапят. Стапят се, защото вече не са засмукали Аза ти като част от себе си и той все повече ги асимилира. Помощни техники тук са работата с вътрешния диалог, при което се поддържа стабилна връзка с твърдата реалност. Тя е нещо, за което съзнанието ти се хваща като за нещо стабилно, докато въпросното асимилиране/ неутрализиране се случва. Други помощни техники са сугестивните визуализации за самоувереност - те също са подходяща патеричка. Себеразбирането, осъзнаването на динамиката на характера пък е добра основа на каквато и да е вътрешна промяна. Това са добри помощни методи. Но, да се върна на основния - все по-честото предизвикване на този ужасяващ страх и усещане за беззащитно пропадане и смърт чрез активно общуване! Все повече общуване, което предизвиква въпросните преживявания. Ти си знаеш какво да бъде това общуване. Защото има и комфортно общуване, което в случая няма да те промени. Никак не е лесно, но е напълно възможно. Говоря ти от опита си. Ти ходиш на психотерапия - предполагам, че терапевтката ти има свои си методи. Ако сега започна да ти давам тези, през които аз работя, това би било намеса в нейната работа. Затова, просто продължи с терапията - ако до няколко месеца усетиш реален резултат, при положение, че си активна в справянето, чудесно. Ако не, пиши пак тук за насоки! Поздрави, Орлин

И гневът към себе си е част от поддържането на ставащото. Не е нужно твоят живот да бъде като живота на другите или задължително да отговаря на някаква твоя его представа. Всичко преживяно е като натрупано богатство от дълбок преживелищен опит, който ще бъде тор на растежа ти! Понякога е трудно, тежко, гневно, мъчно, болезнено. Когато свържем опита си с мъдростта на сърцето си, всичко идва на мястото си!

Разбирам те по-добре, отколкото си мислиш! Носил съм повече от 30 години кошмарни битки със самия себе си, самопотъпкване, огромна спотаена и стоварена върху ми агресия, вина, срам и ... зловеща мъка. Затова и ти казвам, че сама би ти отнело доста време. Понякога години. При мен бяха много. И да - сама е най-ценно. Но и много, много болезнено, много бавно, с много подхранване на болезнените механизми и отново пропадане в тях... Затова - приятелската ми препоръка е: потърси компетентна професионална помощ!

За мен няма нищо по-нормално от наличието на непрекалено много кучета на улицата. И от описаната процедура с кастриране внимателно и с обич и връщане на споменатите земни жители на обитаваните от тях места. Кой казва, че само човекът трябва да обитава тези пространства? Те са на всички земни жители. В случая, поради изземването на по-голяма част на планетата от един съмнително духовно и емоционално интелигентен вид, точно тези два вида земляни, които коментираме, живеят заедно с други двуноги земляни на едно пространство. Примерно с живеещи на улицата хора от бялата раса или кафявата циганска популация. Кой решава кой е по-ценен? Това е видизъм, аналог на расизма. В духа на подобни на някои от горните разсъждения, бездомните двуноги маймуни също трябва да бъдат събирани и ако никой не си ги вземе, да бъдат евтаназирани... Ех, хора, хора... Всички стигаме до мнението, че е добре и за хората и за самите четириноги земляни, повечето от последните да обитават домовете на людете, а не общите външни пространства, приличащи на туморни образования, т.н. градове, насилствено и варварски заграбени от природата. За да не се случва прекомерното обитаване на въпросните четириноги душички по бетоноасфалтовите миязми, е добре да се премахне причината. Според мен тя е в липсата на съзнание - в законността и в самата популация на двуногите голи маймуни, както предположих по-горе. Та, стигаме до вече дадените целеви посоки за спазването на съществуващи вече закони. Това обаче отново опира до съзнателност, очевидно неприсъстваща в стабилна част от видовата популация на местното двуного племе...

Как да стигнеш до инсталирането на преживяването на състоянието и отношението на "Спокойно осъзнавам страха си, искам още и още от него, защото ми харесва, обичам го и го прегръщам приемащо!"? В идеален вариант стъпките са следните: 1) Структуриран анализ на житейската биография - инвентаризация, проследяване на психодинамиките на характеровата структура. Тази стъпка служи като цялостен фон на по-действените психотерапевтични способи. 2) Когнитивно реструктуриране в класически и по-творчески и разширен вид. тази стъпка работи през дългия път на обработка на информацията стимули - таламус - мозъчна кора - лимбична система/ амигдала. Въпреки това е важна като част от преработването на по-външните и слаби нива на стреса, зависещи от и подвластни на съзнателната когниция. В тази стъпка може да се включат ролеви игри и др. 3) Визуализации - когато се научиш да влизаш в транс, разтваряш вратата между съзнанието и подсъзнанието, учиш се на допир със страха си. Визуализациите зависят от въображението на терапевта ти. Често ползвани са за страха ти като вътрешно дете - ти самия като малък, животно, дракон и др. Във визуализациите се прилагат техники като систематична десензитизация, наводняване с рефрейминг, замах, нлп обуславяния и пренос на състояния и др. В тази стъпка поставям и работата през тялото, дишанията, допиращи и обезчувствяващи страха, както и целия репертоар от прийоми, ползвани в структурната рамка на психотерапията и др. Тук постигаш втората стъпка - гмуркаш се смело в страха си! 4) Съзерцание - Това е най-ядрената стъпка, която при правилно разбиране можеш да практикуваш и сам. Тук осъзнаваш, че его въртележките на страха ти са една нищожна част от огромното небе на безграничността ти - преживелищно! Тогава страхът бива естествено засмукван и разтворен в онзи квантов вакуум, полето на потенциала ти. Тогава сърфираш и се любуваш на импулсите му спокойно и усмихнато! 5) Поведенчески експерименти - реално съзнателно търсене на предизвикване на обективно безопасния за теб стрес на п.а., агорафобичния страх от п.а. и страх от страха чрез постепенно увеличаване на степента на поведенческо посрещане на страха в живота ти. Тук споменатото инсталирано отношение бива прилагано на дело! Горните стъпки постепенно се сливат в едно по-широко и дълбоко себепознание, идващо от анализа на характера, разширеното осъзнаване, произлизащо от визуализациите и съзерцанието. С помощта на когнитивното реструктуриране (работата с вътрешния диалог) и придобитото отношение на смирено любящо приемане от визуализациите и съзерцанието, започваш активно и на дело да посрещаш страховете си и ги превръщаш в смелост!

Когато осъзнаеш, че всички ресурси са в теб и винаги са били в теб, виждаш, че граница във възможностите няма. Страхът е добре дошъл, защото зарежда мотивацията ти, дава ти устрем и сила, трансформира се до вдъхновение и свободна воля. Интелектът ти става мощен, визията висока, проникновена, цялостна и ясна. Някои наричат такъв процес вътрешна алхимия. Изразено на съвременен език, промяната в когнитивните ти (мисловни) процеси води до афективни (емоционални) промени, които пък директно преобразуват телесната ендокринна и неврална биохимия. Когато почувстваш силата, отделяща се от парадоксалното пожелаване, гмуркане във вълната на страха, започваш да се наслаждаваш на процеса, придобиваш майсторство във владеенето му. Тогава се научаваш...да караш сърф! Сърф от любящо смирено приемане! Сърфираш върху собствените вътрешни вълни от адреналин. Стресът става мощен източник на радост - ставаш негов добър мениджър, който лекичко го насочва и преобразува. Обичаш го! Смирено го прегръщаш и приемаш с обич и доверие в него самия, себе си и живота си! Сякаш си стъпил на дъската за сърфиране и се носиш по вълната на страха си! Постигнал си третата от горните стъпки - влюбил си се в страха си! С едно пълно с мир (смирение) релаксирано приемане си го прегърнал и така преобразувал в източник на енергия. Осъзнал си, че той е част от сянката, от подсъзнанието ти, че е глупаво да се дисоциираш, борейки се или бягайки от него, но можеш да приемеш дара на силата му, която да те носи на крилете на волята ти! Ако дълго време морето на чувствата ти е тихо, сърфирането дори ти липсва! Защото парадоксът е, че когато обикнеш страха си, той се разтапя, преобразува до мотивирана и пълна с радостно вдъхновение смелост! Тогава сам създаваш житейските си вълни. Повишената ти смела мотивация те тласка към бизнес развитие, социален просперитет, творчески подем и преливане от съзидателност! Тогава живееш силно, истински и с удоволствие от всеки миг от живота си!

Пиша тук като дневник на мислите си. Отворих темата произволно по тематика и в момента я ползвам като работна тетрадка. Или докато чакам дамата lettice да отговори на фокусираните в решение въпроси от по-горе - може би през следващата махаманвантара . Шегувам се! В статията ми 'Три стъпки за трансформация на страха" споменах становището си относно ключовите стъпки в сублимацията на страха: 1) Наблюдение от позицията на вътрешното метакогнитивно ядро, от "окото на урагана" на мисли, емоции и телесни усещания. 2) Парадоксално намерение - искам още, защото ми харесва! 3) Смирено любящо приемане С цялата си сила горното отношение на "Спокойно наблюдавам страха си от "окото на урагана", от ядрото на зрителя в мен и искам още и още от него, защото ми харесва, зарежда ме, възбужда ме, обичам го!" важи при ситуативните и пароксизмални (неочаквани) панически атаки, агорафобичния страх, ситуациите на пикова социална тревожност и др. Тъй като съм отрасъл на брега на морето и дълбоко съпреживявал водната стихия през чувствата, тялото и преживяванията си, ще си послужа със съответната метафора. Представи си, че страхът ти е онази огромна прииждаща морска вълна, която ей сегинка, всеки момент ще те залее. Вече чувстваш наближаването и - напрежението на адреналина се е покачило и циркулира през тялото ти, заедно с всички съпътстващи го телесни симптоматики. Дотук симптомите са неутрални - в този миг в мислите си си на кръстопът. Точно това е ключовият момент, в който можеш да промениш всичко! Но, какво се случва, когато започнеш по обичайния начин да се бориш или бягаш от страха си? Тогава вълната те залива и започва да те върти, върти, струва ти се, че се задушаваш, замайваш се, губиш опора и всичко става нереално и странно. Дори и тези преживявания могат да се приемат за неутрални и даже удоволствени - чувстваш това, което мислиш... Но ако си в режим борба/ бягство, блокираш, парализираш се, адреналинът прераства в ужаса на кортизола, тялото ти се напряга силно, симптомите експлоадират, струва ти се, че умираш, полудяваш, пропадаш в бездната от ужас и кошмар. Сякаш тази морска вълна на страха те блъска в страха ти от страха, в страха ти от задушаване, от смъртта и провала... Може да бъде другояче! Когато като ежедневна практика медитираш, в теб се е развило едно спокойно метакогнитивно ядро на наблюдение - тих и меко радостен зрител, застанал в самото ядро на психичната ти цялостност. Вече си постигнал първата от горните три стъпки. Тогава спокойно виждаш прииждаща вълна на страха и в този миг изборът на свободната ти воля поема по друг път! Отпускаш се в самия страх - плаваш в потока на адреналина в тялото ти. Плаваш, наслаждавайки се. Нещо повече - пожелаваш още от страха и симптомите, защото ти харесват. Това са нарича смелост! Гмурни се! Гмурни се смело във вълната на страха, пожелавайки я и радвайки и се! Правил ли си го наистина в морето? Ако тръгнеш да бягаш от вълната, се напрягаш целия и тя те завърта и помита. Ако обаче се гмурнеш дълбоко вътре под гребена и, в самото и ядро, там е спокойно и релаксирано. Там липсва пяната на външната симптоматика - там си смел и спокоен. Вълната отминава, а ти спокойно и щастливо изплуваш, наслаждавайки се, готов за другите вълни, желаещ ги искрено и жадуващ за още и още. Защото си смел и решителен. Научил си се да се гмуркаш в страха си! Тогава си постигнал втората стъпка - "искам още, защото ми харесва". Адреналинът, вместо да задейства ужаса на кортизола, е тласнал мотивираното удоволствие на норадреналина и допамина! Добре дошъл в клуба на гмуркачите в дебрите на подсъзнанието си! Честито - вече си придобил умение, което ще бъде с теб през целия ти живот - мотивирана радостна смелост!

За първата част от мнението ти съм съгласен изцяло! За втората съм изцяло несъгласен! Но, не ми се занимава ...