Орлин Баев

Базирана на медитация (mindfulness based)психотерапия и самопомощ при паническо разстройство Забележка: в статията са засегнати някои ядрени принципи, подходи и методи, касаещи психотерапията и самопомощта при паническо разстройство от позицията на съзерцателната (mindfulness) традиция. В статията не са включени аналитични хипотези. Засегнатите методики могат да бъдат практикувани в контекста на подходящото разбиране и супервизия от психотерапевт. В статията е дълбоко вплетен личният и професионален опит на автора. В статията ми 'Три стъпки за трансформация на страха" споменах становището си относно ключовите стъпки в сублимацията на страха: 1) Наблюдение от позицията на вътрешното метакогнитивно ядро, от "окото на урагана" на мисли, емоции и телесни усещания. 2) Парадоксално намерение - искам още, защото ми харесва! 3) Смирено любящо приемане С цялата си сила горното отношение на "Спокойно наблюдавам страха си от "окото на урагана", от ядрото на зрителя в мен и искам още и още от него, защото ми харесва, зарежда ме, възбужда ме, обичам го!" важи при ситуативните и пароксизмални (неочаквани) панически атаки, агорафобичния страх, ситуациите на пикова социална тревожност и др. Тъй като съм отрасъл на брега на морето и дълбоко съпреживявал водната стихия през чувствата, тялото и преживяванията си, ще си послужа със съответната метафора. Сърфиране по вълната на страха (Страхосърфинг J ) Представи си, че страхът ти е онази огромна прииждаща морска вълна, която ей сегинка, всеки момент ще те залее. Вече чувстваш наближаването и - напрежението на адреналина се е покачило и циркулира през тялото ти, заедно с всички съпътстващи го телесни симптоматики. Дотук симптомите са неутрални - в този миг в мислите си си на кръстопът. Точно това е ключовият момент, в който можеш да промениш всичко! Но, какво се случва, когато започнеш по обичайния начин да се бориш или бягаш от страха си? Тогава вълната те залива и започва да те върти, върти, струва ти се, че се задушаваш, замайваш се, губиш опора и всичко става нереално и странно. Дори и тези преживявания могат да се приемат за неутрални и даже удоволствени - чувстваш това, което мислиш... Но ако си в режим борба/ бягство, блокираш, парализираш се, адреналинът прераства в ужаса на кортизола, тялото ти се напряга силно, симптомите експлоадират, струва ти се, че умираш, полудяваш, пропадаш в бездната от ужас и кошмар. Сякаш тази морска вълна на страха те блъска в страха ти от страха, в страха ти от задушаване, от смъртта и провала... Може да бъде другояче! Когато като ежедневна практика медитираш, в теб се е развило едно спокойно метакогнитивно ядро на наблюдение - тих и меко радостен зрител, застанал в самото ядро на психичната ти цялостност. Вече си постигнал първата от горните три стъпки. Тогава спокойно виждаш прииждаща вълна на страха и в този миг изборът на свободната ти воля поема по друг път! Отпускаш се в самия страх - плаваш в потока на адреналина в тялото ти. Плаваш, наслаждавайки се. Нещо повече - пожелаваш още от страха и симптомите, защото ти харесват. Това са нарича смелост! Гмурни се! Гмурни се смело във вълната на страха, пожелавайки я и радвайки и се! Правил ли си го наистина в морето? Ако тръгнеш да бягаш от вълната, се напрягаш целия и тя те завърта и помита. Ако обаче се гмурнеш дълбоко вътре под гребена и, в самото и ядро, там е спокойно и релаксирано. Там липсва пяната на външната симптоматика - там си смел и спокоен. Вълната отминава, а ти спокойно и щастливо изплуваш, наслаждавайки се, готов за другите вълни, желаещ ги искрено и жадуващ за още и още. Защото си смел и решителен. Научил си се да се гмуркаш в страха си! Тогава си постигнал втората стъпка - "искам още, защото ми харесва". Адреналинът, вместо да задейства ужаса на кортизола, е тласнал мотивираното удоволствие на норадреналина и допамина! Добре дошъл в клуба на гмуркачите в дебрите на подсъзнанието си! Честито - вече си придобил умение, което ще бъде с теб през целия ти живот - мотивирана радостна смелост! Когато осъзнаеш, че всички ресурси са в теб и винаги са били в теб, виждаш, че граница във възможностите няма. Страхът е добре дошъл, защото зарежда мотивацията ти, дава ти устрем и сила, трансформира се до вдъхновение и свободна воля. Интелектът ти става мощен, визията висока, проникновена, цялостна и ясна. Някои наричат такъв процес вътрешна алхимия. Изразено на съвременен език, промяната в когнитивните ти (мисловни) процеси води до афективни (емоционални) промени, които пък директно преобразуват телесната ендокринна и неврална биохимия. Когато почувстваш силата, отделяща се от парадоксалното пожелаване, гмуркане във вълната на страха, започваш да се наслаждаваш на процеса, придобиваш майсторство във владеенето му. Тогава се научаваш...да караш сърф! Сърф от любящо смирено приемане! Сърфираш върху собствените вътрешни вълни от адреналин. Стресът става мощен източник на радост - ставаш негов добър мениджър, който лекичко го насочва и преобразува. Обичаш го! Смирено го прегръщаш и приемаш с обич и доверие в него самия, себе си и живота си! Сякаш си стъпил на дъската за сърфиране и се носиш по вълната на страха си! Постигнал си третата от горните стъпки - влюбил си се в страха си! С едно пълно с мир (смирение) релаксирано приемане си го прегърнал и така преобразувал в източник на енергия. Осъзнал си, че той е част от сянката, от подсъзнанието ти, че е глупаво да се дисоциираш, борейки се или бягайки от него, но можеш да приемеш дара на силата му, която да те носи на крилете на волята ти! Ако дълго време морето на чувствата ти е тихо, сърфирането дори ти липсва! Защото парадоксът е, че когато обикнеш страха си, той се разтапя, преобразува до мотивирана и пълна с радостно вдъхновение смелост! Тогава сам създаваш житейските си вълни. Повишената ти смела мотивация те тласка към бизнес развитие, социален просперитет, творчески подем и преливане от съзидателност! Тогава живееш силно, истински и с удоволствие от всеки миг от живота си! Как да стигнеш до инсталирането на преживяването на състоянието и отношението на "Спокойно осъзнавам страха си, искам още и още от него, защото ми харесва, обичам го и го прегръщам приемащо!"? В идеален вариант стъпките са следните: 1) Структуриран анализ на житейската биография - инвентаризация, проследяване на психодинамиките на характеровата структура. Тази стъпка служи като цялостен фон на по-действените психотерапевтични способи. 2) Когнитивно реструктуриране в класически и по-творчески и разширен вид. тази стъпка работи през дългия път на обработка на информацията стимули - таламус - мозъчна кора - лимбична система/ амигдала. Въпреки това е важна като част от преработването на по-външните и слаби нива на стреса, зависещи от и подвластни на съзнателната когниция. В тази стъпка може да се включат ролеви игри и др. 3) Визуализации - когато се научиш да влизаш в транс, разтваряш вратата между съзнанието и подсъзнанието, учиш се на допир със страха си. Визуализациите зависят от въображението на терапевта ти. Често ползвани са за страха ти като вътрешно дете - ти самия като малък, животно, дракон и др. Във визуализациите се прилагат техники като систематична десензитизация, наводняване с рефрейминг, замах, нлп обуславяния и пренос на състояния и др. В тази стъпка поставям и работата през тялото, дишанията, допиращи и обезчувствяващи страха, както и целия репертоар от прийоми, ползвани в структурната рамка на психотерапията и др. Тук постигаш втората стъпка - гмуркаш се смело в страха си! 4) Съзерцание - Това е най-ядрената стъпка, която при правилно разбиране можеш да практикуваш и сам. Тук осъзнаваш, че его въртележките на страха ти са една нищожна част от огромното небе на безграничността ти - преживелищно! Тогава страхът бива естествено засмукван и разтворен в онзи квантов вакуум, полето на потенциала ти. Тогава сърфираш и се любуваш на импулсите му спокойно и усмихнато! 5) Поведенчески експерименти - реално съзнателно търсене на предизвикване на обективно безопасния за теб стрес на п.а., агорафобичния страх от п.а. и страх от страха чрез постепенно увеличаване на степента на поведенческо посрещане на страха в живота ти. Тук споменатото инсталирано отношение бива прилагано на дело! Горните стъпки постепенно се сливат в едно по-широко и дълбоко себепознание, идващо от анализа на характера, разширеното осъзнаване, произлизащо от визуализациите и съзерцанието. С помощта на когнитивното реструктуриране (работата с вътрешния диалог) и придобитото отношение на смирено любящо приемане от визуализациите и съзерцанието, започваш активно и на дело да посрещаш страховете си и ги превръщаш в смелост! Горните стъпки могат да бъдат качествено, по отношение на конкретната ти проблематика, структурирано и бързо преминати с помощта на психотерапевт! Какво можеш да направиш сам? 0) Отговори си на следните въпроси: - Какво в мен задоволява това да продължавам по стария начин - с бягане от себе си, от сянката си? - Какво би станало, ако се променя? - Какво би станало, ако не се променя? Може би съм си свикнал така и колкото и да искам промяна съзнателно, нещо в мен си му е добре така? - Как бих получавал внимание, когато обикна страха си и вече няма за какво да се оплаквам? - Как бих се извинявал, когато не ми се прави нещо, когато се сприятеля със себе си и нямам удобно извинение? - Как бих се чувствал, когато нямам извинението "аз имам п.р." и ми се налага да поемам постоянно повече и по-големи от сега отговорности и да бъда по-деен в живота си? Искам ли го? - Какво не би станало, ако не се променя? - Как бих се чувствал, когато обикна страха си и се науча да го превръщам в смелост? Как бих гледал, ходил, дишал, живял? Какво другите ще видят тогава в мен? Другите около мен как биха приели един много по-действен, отговорен, но и много по-самостоятелен и решителен човек - искат ли го? - Наистина ли искам да се променя? Колко силно от 0 до 10 го искам? - Какви трудности бих имал, докато се променям? Готов ли съм да мина през тях? Как ще ги преодолея? - Готов ли съм постоянно да живея смело, самостоятелно и емоционално независимо? Наистина ли го искам? - Искам ли да поема отговорност за живота и съдбата си? 1) Научи се да наблюдаваш възникващите в ума ти автоматични мисли и последвалите от тях емоции и вътрешен диалог. За разширяване на това метакогнитивно наблюдение са подходящи ежедневните медитативни сесии - два пъти на ден по 10-30 мин. Сесии, в които просто сядаш удобно с изправен гръб и след няколко дълбоки вдишвания и издишвания, застиваш все по-дълбоко релаксирал тялото, дишането и ума си. Тогава съзнанието ти започва да се разширява - осъзнаваш неща, които преди въобще не си забелязвал - напреженията и мускулните брони/ блокажи по тялото си - отпусни ги! Осъзнаваш сковаността си и след като я релаксираш, съзнаваш, че и дишането ти може да се забави все повече и се превърне в медитативното дишане кевали (прочети за това в статията ми "фокусирана в дезензитизация дихателна практика") - не го насилвай, просто наблюдавай. Когато тялото се отпусне, ти се струва, че сякаш изчезва, натежава и се губи. В същото време съзнанието ти е напълно будно, макар и мозъка ти да работи на различни умствени вълни. Когато тялото се отпусне и с еполучи чувство за изчезването му, сетивата се оттеглят навътре (пратяхара), нуждата от кислород на тялото намалява силно, а дишането се забавя и почти спира (кевали). 1а) Тогава насочи вниманието си навътре към самия ум и осъзнай възникващите мисли. Идващите от дълбините на несъзнаваното (дългосрочната ти памет) когниции някои наричат автоматични мисли. Автоматични, защото възникват безусилно, идвайки от дълбоко заложени в теб вярвания, програми, от вътрешната ти карта на света. Наблюдавай тези мисли! Осъзнавай възникването им - как изплуват на повърхността на съзнанието една по една или по няколко или на цели рояци. Някои са слабо наситени с енергия и лесно се стапят, почти след самото си възникване. Други са тежко нагнетени с емоционално - либиден заряд и интрузивно пробват да завладеят вниманието ти. Когато автоматичните мисли обхванат вниманието ти, прерастват във вътрешен диалог. Когато се научиш да осъзнаваш и модифицираш автоматичните мисли още в момента на възникването им с помощта на вътрешния си диалог, овладяваш и емоциите си, защото "чувстваш това, което мислиш"! Това е един много директен, mindfulness based вариант на когнитивното реструктуриране. 1б) Как да реструктурираш вече съзнаваните от теб автоматични негативни мисли с помощта на вътрешния си диалог?! - Осъзнай ясно мисълта, назови и скалирай емоцията, която следва от нея по скалата 0.........10, като 0 е най-ниското и ниво, а 10 най-високото. Примерно: "Мразя страха си, прави ме слаб!"; Емоция: страх - 7. - Преформулирай и реструктурирай мисълта във вътрешния си диалог максимално простичко и конкретно, като осъзнаеш когнитивните изкривявания в нея (нужно е много, много добре да си ги научил и вече да имаш практика в долавянето им, когато се случват в мисленето ти) и трансформираш мисълта чрез логика, връзка с реалността и оптимизъм. Например при горната мисъл: "Катастрофизирам и скачам към заключението, че страхът ме прави слаб. Всъщност той е неделима част от мен и силата ми е скрита в него. За да я извлека, сега го приемам и обиквам. Ето, чувствам, че вече се превръща в смелост!"... - Скалирай от 0.........10 намалялата сила на емоцията. Примерно в случая: страх - 3. Горната работа силно напомня на част от метода махамудра (великият печат) от ваджраяна будизма. По-надолу включвам и още по-директни и мощни методи. 2) Парадоксално преувеличаване (наводняване/ flooding) с прерамкиране - Това е изключително мощна техника, но ще се въздържа от детайлното и представяне с визуализации, тъй като е майсторски подход и изпълнението и е добре да бъде обяснено от психотерапевт и да бъде практикувано под супервизията му. Принципът на метода е описан в статията Три стъпки за трансформиране на страха. 3) Визуализации: - Животно на силата - обикновено се бориш или бягаш от страха си. Сега, когато си потънал в релаксация и съзерцание, представи си, че страхът ти е там, дълбоко в теб, в подсъзнанието ти, като прекрасно силно животно. Осъзнай, че то е част от твоята цялост. Какво е животното? Осъзнай какъв образ възниква в ума ти! Бавно и спокойно или бързо и решително слез до "долната земя", подсъзнанието си. Мини през урвите и деретата на защитите и съпротивите си, позволи на храстите на съмнението да одраскат съществото ти, а бученето на водата на нагоните ти да събуди в теб позабравени емоции. Виж там звяра на страха си! Осъзнай как се зъби и заплашва, че ей сегинка ще те сдъвче. Позволи му да го направи - доближи се до него. Чуй тракането на зъби, замахването на нокти и ... осъзнай, че колкото по-смело се приближаваш, нищо не се случва, но твоето животно на силата утихва, преклонява ти се и се умиротворява. Това е и целта му - да те направи смел! Когато се бориш с него или побегнеш, страхът на животното нараства. Когато го погледнеш в очите, погалиш го и го прегърнеш с обич, животното на силата ти става твой пръв приятел, неизменна част от силата на смелостта ти! Погали го, гушкай го, целувай го, помъркайте заедно в роденото ново преживяване на смела сила! Тогава то се подчинява и прикляка - яхни го. Животното на смелостта и силата ти ще те носи по друмищата на успеха и радостта ти - вътрешни и външни! - Вътрешното дете - Когато се бориш със страха си, се бориш със ... себе си. Когато бягаш от страха си, бягаш от една мощна и важна част от себе си - сянката си. Там, в подсъзнанието ти живее цялото ти минало. Детето, което си бил някога, е в теб сега, в отпечатъците на дългосрочната ти памет. Това дете, набутано от теб с борбата и нежеланието ти за допир с него в сянката ти, страда, плаче и иска излаз навън, към светлината на вниманието ти. Когато продължиш да го потискаш като лош родител на самия себе си, това вътрешно дете започва да плаче, да се страхува още повече. Тогава до теб достига плача му във вид на панически атаки. Виж една светла стая - съзнанието си. На стената има врата, която води надолу, към психичното "мазе" на подсъзнанието ти. Отвори я и запали лампата на любовта си. Тогава бавно слез до долу. Отпусни се - цялото тяло. Едно издишване, едно стъпало надолу към подсъзнанието. Приведи мозъчната си активност до алфа и тета вълни. 10, 9, 8, 7... - едно издишване, едно стъпало надолу в към съня. Осъзнат спокоен сън. 3, 2, 1... - слез. Огледай се. Виж рафтовете с папки със спомени, паметови файлове. Бегло разтвори някоя папка и виж как спомените оживяват! Затвори я и пак се огледай наоколо. Можеш да чуеш как там, в ъгъла някой хлипа, трепери и диша тежко и повърхностно, изплашено. Светейки си с фенера на любовта си, се доближи и смело виж... себе си. Себе си като малко уплашено дете. Доближи се и прегърни това чудесно дете, издръж и изтърпи с чиста и всеприемаща родителска любов страха му - успокой го с любящата си гореща прегръдка! Потрепери заедно с него, гушкайки го със светло приемане. Плавай заедно със страха му, докато се успокои! Тогава го хвани за ръка и бавно се качи по стълбата нагоре, към съзнанието си. Една бройка, едно вдишване нагоре към будното смело и спокойно съзнание! 1, 2, 3...8, 9, 10 - отвори вратата между съзнанието и подсъзнаието и пусни светлината да проникне навътре - остави я отворена посоянно, поддържайки връзка с психичните движения между съзнание и подсъзнание. Вземи на ръце себе си, това прекрасно дете и пристъпи в стаята на съзнанието си. Осъзнай как детето сега е в теб, но спокойно, обгрижено и щастливо. Когато понякога пак се уплаши, просто го обичай и прегръщай със смирено любящо приемане! В момент на п.а., просто се отпусни в това смирено приемане и тогава, о чудо - страхът се превръща в радостна и смела обич! Запитай се какви потребности има това твое вътрешно емоционално дете - в отговорите на това може да ти помогне психотерапевт! - Алхимик - Седни удобно, поеми няколко пъти дълбоко дъх и издишай. Три пъти последователно мощно напрегни цялото си тяло едновременно и рязко за 5-10 секунди при вдишан въздух и отпусни за още толкова - издишай. Повтори три пъти. Направи десетина дълбоки вдишвания и издишвания, след което вдишай максимално дълбоко и задръж продължително, в рамките на приятното. Когато решиш, издишай и се отпусни - изцяло, тотално! Спомни си последния път, когато си бил в състояние на транс или моментите преди заспиване или след събуждане или онова приятно чувство на пълна релаксация и задрямване там, на плажа или полянката или до камината... Влез в алфа и тета мозъчна активност! Лесно е - просто затвори очи и се довери - на Себе си, на живота си, на смисъла и мъдростта, която идва от любовта и спокойствието, които сега почват да се разливат по тялото през чувствата ти! Наблюдавай небето на ума си. Осъзнай кой наблюдава. Кой си ти? Почувствай Себе си - това вътрешно слънце, от което струи всичко, което винаги си искал. От тази позиция наблюдавай облачетата на малките си мисли. Съзнавай как някои сякаш те дърпат и се стремят да обсебят вниманието ти. Практикувай непривързаност - отпусни вниманието си. Мислите ще тръбят колко са важни и че точно в този момент е неотложно да бъдат помислени, премислени и предъвквани... Засмей се и непривързано ги пусни да протекат. Тогава те се разтварят, а свободното небе на съзнанието ти става все по-чисто, ясно и наситено с интуитивната мъдрост на ... теб самия, тихия спокоен зрител! Виж себе си в древна алхимична лаборатория. Масата, епруветките, клокочещото огнище с топящ се метал. Виж стените, прозореца, тавана... На специална закачалка виси огромна клетка с говореща птица, която току повтаря "Превърни оловото в злато, превърни оловото в злато..."... Спомни си момент, в който си имал п.а. - долови миризмите там, на мястото, където се е случило, виж ситуацията и лицата на хората, усети и преживей състоянието - с релаксирано, напълно отпуснато тяло, спокойно, почти спряло дишане. Почувствай прилива на адреналин в кръвта си. Когато усетиш закипяването на адреналина в тялото си, виж отново алхимичната лаборатория - как сипваш изходния материал - оловото на страха, в първоначален съд. Докато виждаш как оловото се топи и протича през веригата от съдове, усети потока от адреналин в тялото си. Ето, оловото достига до централния, най-голям съд и започва да го изпълва. Виж как от специална епруветка наливаш в този съд бляскавия еликсир на Любовта. Сякаш чувстваш как оловото на адреналина залива съда на сърцето ти, а събудената смирена и приемаща обич преобразува оловото, превръща го в златото на мотивираната смелост! Виж как златото потича на изхода от съдове в алхимичната лаборатория, докато осъзнаваш как в представяната ситуация на п.а. обикваш "оловото" на страха си и виждаш как той се превръща в смела спокойна мотивация! Виж се как докато още сърцето ти тупка, зачервен и възбуден, се усмихваш релаксирано плавайки в страха си, който се трансформира до радостна смелост! Почувствай се творец на съдбата си! Горните и много други медитации/ хипносесии, водещи те по пътя към смелостта, сигурността и обичта ти, можеш да намериш тук:http://kaksepravi.co...oga/index3.html 4) Съзерцание/ mindfulness - За съзерцанието е писано много от автори от цял свят. Интересното тук е, че разсъждението за него може да послужи единствено като стимул за лична практика и преживяване и ... нищо повече. Защото думите са безсилни да предадат простора отвъд собственото си ограничение! Съзерцанието е добре проучено научно - въздействието му върху мозъчните зони, химия и т.н. определено е многократно по-мощно от който и да е антидепресант. Интересното е, че страничните му ефекти, за разлика от пълнеенето, главоболието, суицидните мисли и чернодробни проблеми при антидепресантите, е ... блаженството! Съзерцанието в съвременната когнитивна терапия се нарича майндфулнес, пълносъзнателност. Има цял клон в когнитивно поведенческата терапия, работещ изцяло със съзерцанието: MBCBT (mindfulness based cognitive behavioral therapy). Съзерцанието е прекалено простичко и звучи обикновено! И е обикновено, погледнато от позицията на егото! При чистото съзерцание ги няма пищните езотерични или хипнотични или нлп или поведенчески визуализации, така забавляващи егото... За егото съзерцанието е нещо твърде постно! Необикновено е за духа и душата ти обаче! То е прозорец към вечността в теб! Начинът този вътрешен полет да бъде научен, е упоритата практика! Тренировка! Тренировка, която колкото и да е обикновена, води до спонтанната непринуденост отвътре и надскача самата себе си! Тоест тренировката на съзерцание води до липсата на нужда от тренирането му! Защото то започва да прониква в живота, в ежедневието. След известно време на тренировка вече не е нужно да се седи неподвижно със затворени очи, защото съзерцанието е ясно доловимо, силно и жизнено и прониква в малките ни дела от ежедневието ни. За да стане това обаче, е нужна тренировка! Тя понякога е наситена с щастие! Понякога обаче е наситена със страх, тъга, горест или отчаяние. Друг път с вълнение. Или с вдъхновение. Или с болка емоционална или телесна. При съзерцанието обаче се научаваме да осъзнаваме и едното и другото и третото без разлика! Без прикрепяне към удоволствието и без бягане от мъката и страха. И двете стават гориво за медитацията ни. Удоволствието се стапя до тихо и спокойно блаженство. Тъгата и страха също! Съзерцанието центрира! В това няма грам отвлеченост, но са нормални резултати от практиката, които и ти ще преживееш скоро! Обикновени резултати! При съзерцанието няма залъгалки за егото - няма сложни анализи, няма тайни нлп техники, няма НИЩО! Нищо, но погледнато от позицията на търсещия илюзии подскачащ от мисъл на мисъл и от страх към гняв, от тъга към удоволствие ум... От позицията на духа в нас, съзерцанието е всичко! От позицията на егото обаче, докато се учи, то често е скука, тегоба, понякога радост, понякога мистика, понякога неприятно. За егото ни съзерцанието е нещо много странно. В най-добрия случай странно, а в най-лошия омразно. На егото му е скучно при съзерцание - няма лъскави разсъждения, няма ги лабиринтите на логиката и анализа, няма шарени мъниста - техники и визуализации, няма ги "розовите слончета" на хипнотичните внушения на терапевта ти! На егото съзерцанието може да му бъде безинтересно и скучно, твърде обикновено. Защото егото ни, умът ни доста прилича на една скачаща маймуна, която иска лъскавите мъниста на сложните теории, шарените балончета на илюзиите на ума и ухаещите успокояващи страха от загуба и смърт банани на зависимото и сугестирано отвън съзнание. Затова преподаващите съзерцание нерядко го гарнират с подходящи на вкус и добре декорирани визуализации. Аз също го правя при работата си с хора. Иначе е голям скок за ума! Аз лично, като козирог, като си задам една програма и действам по нея, докато я постигна. Така и със съзерцанието. Отначало опитите за правенето му са просто имитация. Тялото така, гръбнакът онака, наблюдение на дишане, на тяло, на мисли... Имитация... Маймуната на ума се опитва да имитира големия разум отвътре! Онзи духовен, всеобемащ и вечен разум отвътре. Тези опити на тази умствена маймуна обаче са важни и нужни. Защото позволяват на шунята (пустотата от будизма), на тихата светла мъдрост бавно и неусетно да проникне и да засили присъствието си в цялостната когниция! Това вътрешно преживяване започва да става все по -"пипнимо", преживяемо. По отношение на страха, на ужаса, на тревожността при паническа атака и свързаните с нея мисли "полудявам", умирам", "мнението на хората наоколо" и т.н. : - Първо, пусни интерпретацията на мислите - тоест разреши си да не тълкуваш горните мисли, да ги оставиш да възникват без да ги окачествяваш ментално като еди си какви си. Просто са такива каквито са. - Второ, пусни самите мисли да идват и си отиват, като си разрешиш непривързано да ги осъзнаваш, със спокойно и неприлепнало внимание. Наблюдаваш ги как възникват, изскачат като стрели от тъканта на съзнанието. Като си разрешиш да не се вкопчиш в тях като удавник, а ги пуснеш да отминат, те се стапят пак там и изчезват. Кой наблюдава? Наблюдаваш от позицията на един тих и спокоен при всякакви обстоятелства вътрешен зрител! - Трето, остани директно в страха, в телесните преживявания - наблюдавай го директно, в самия му център, без да го окачествяваш в мислите си като лош или добър. Наблюдавай и телесните преживявания, симптомите - без да ги етикетираш с мислено обозначаване. Просто осъзнато наблюдение без категоризиране, без приемане за добро или лошо. В това време си разреши да отпуснеш доколкото можеш в този миг тялото, като израз на това спокойно вътрешно наблюдение, от позицията на "ядрото на урагана" на страха ти, от самия му център! Можеш докато така съзерцаваш ставащото и се отпускаш доколкото можеш, да си помогнеш с малко дишане, но сега без бройки. Важното е съзерцанието! Тогава страхът захранва съзерцанието, стапя се в него! Тренирай това! Няма магия, има упорита практика, буквално тренировка! Докато вече няма нужда от нея... Когато фокусираш вниманието на малкия его ум, било то в дишането или в идея, образ и т.н., отначало все още си идентифициран с егото и външната си личност. Когато продължиш обаче и фокусът стане наистина еднонасочен и моноидеистичен, се случва нещо странно. Осъзнаваш, че не ти се фокусираш, а че всъщност наблюдаваш фокусирането на малкия си ум от една много по-широка и всеобхватна позиция - от гледната точка на тихия интуитивен наблюдател или както някои автори го наричат, на свръхсъзнанието си. Осъзнаваш, че всичките ти обособени вярвания за теб самия, запечатани в паметовите следи на мозъка ти, са преходни и малки на фона на позицията на безкрая, от която наблюдаваш ... себе си. Осъзнаваш, че ти си този безкрай, а ординарната ти когниция е просто инструмент за проявата му. Разбираш, че неврозата ти е благословия, дошла да събуди вътрешния ти герой, който да тръгне по пътя на разширяване на съзнанието до една по-тотална цялостност и разбиране. Разбираш, че паниката ти е просто сигнал, бутащ те към себепознание, мъдрост, разтваряне на творческия ти потенциал. Защото бидейки окован в малките въртележки на илюзиите си, си ползвал едва няколко процента от възможностите си. Практикувайки съзерцание ежедневно, постепенно интуитивния ти недуален разум става седалище и център на осъзнаването и себеидентификацията ти. От тази позиция ти резонираш с ритъма на Вселената, опознаваш нуждите на малкото си его, смиряваш го нежно и с обич, за да живееш единството си с всяко атомче и струна от симфонията на живота! Паниката ти е станала безнадеждно малка, маловажна и смешна на фона на вечността ти. Когато все пак някога се случи, просто я оставяш меко и радостно да се разтвори в безграничността на сърдечната ти когниция между тази и другата мисъл, в широкото свободно небе на буда природата ти. Получава се едно естествено засмукване и разтваряне на страха - сякаш си сложил малка щипка захар в огромен океан от мъдра обич! Процесът изглежда непостижим от позицията на ординарния двоичен ум - но е най-естественото преживяване от гледната точка на свръхсъзнанието ти, на потенциала в теб! Тук практиката е всичко! Някои конкретни упражнения за постигане на пълносъзнателност/ съзерцание 4а) Дишане - седни с изправен гръб. Отпусни тялото и ума си - влез в по-дълбоко състояние на съзнанието, в алфа и тета мозъчна активност, но запази пълната си будност. Наблюдавай как с прогресирането на релаксацията тялото ти сякаш натежава, изчезва, губи се. Осъзнай дишането си. Без да го променяш, го следвай - просто го наблюдавай. Осъзнавай повдигането и спускането на дробовете, изпълването и свиването на алвеолите, движението на въздуха по трахеята и допира му до лигавицата на носа. Ще установиш, че колкото по-дълбоко си потънал, дишането ти става все по-леко, до почти незабележимо. Продължи да следваш дъха. Можеш да осъзнаеш как при вдишване жизнената ти енергия се изкачва от долу, през гръбнака до главата, а при издишване слиза надолу. Осъзнай гръбнака си като магистрала на жизнеността ти и следвай енергията. Не я насилвай - просто я следвай. Когато идват мисли, практикувай непривързаност. Разрешавай им да възникват и протекат. Те се разтварят там, откъдето са дошли - в самото пространство на съзнанието ти. Някои мисли ти казват :"Много е важно точно сега да ме помислиш - да решиш това, да планираш онова, да си спомниш за другото, да проконтролираш третото..." - практикувай непривързаност. Позволи си да продължиш да следваш дишането - фокус! Няма борба с мислите, няма битка - просто неутрално спокойно фокусиране в дишането. Понякога ще осъзнаваш, че някоя мисъл въпреки всичко те е 'завлякла" в прутеглянето си и си я мислил за известно време. Докъдето и да си стигнал с нея, колкото и тя да ти внушава, че е изключително важна и е наложително да бъде довършена, спокойно и меко оттегли вниманието си и го върни в дишането. Тялото е изчезнало. Съзнанието е фокусирано в дишането. Тогава се случва нещо ключово. центърът на себеидентификация се прехвърля от малкия его ум в тоталността на слънцето на вътрешния зрител, Селфа, цялостната ти личност (Юнг). А това си ти - реалният АЗ в теб! Тогава осъзнаваш простора си. Достигнал си до разтваряне на потенциала си от възможности, до едно широко вътрешно небе, в което творчеството ти литва свободно и красиво. Наречи го мозъчен потенциал или колективно свръхсъзнание, но от тази позиция творецът в теб действително се събужда - силен и вдъхновен. Там знаеш, че си едно цяло с всеки човек, животно, растение, с живота въобще. Естествено се ражда съчувствие и емпатична свързаност с всички чувстващи същества. По отношение на паническите ти атаки - от позицията на съзерцателното спокойствие и творчески потенциал естествено се ражда онова отношение на смирено любящо приемане, с което в момента на случването им спокойно ги прегръщаш. Те вече са нещо малко, маргинално - осъзнаваш незначителността им, която смирено се стапя пред величието на океана от мъдра обич. 4б) Вървяща медитация - започни да ходиш напред назад забързано и нервно, както когато имаш повишена тревожност. Напрегни се и се вживей в тревожността - направи съответната начумерена гримаса, стегни цялото тяло, направи дишането плитко, горно, бързо и повърхностно. Осъзнай случващото се. А сега забави походката до два пъти по-бавна. Отпусни тялото, лицето, ума и се фокусирай изцяло във вървенето. Докато осъзнаваш дълбокото релаксирано дишане, можеш да проследиш как тежестта се прехвърля от крак на крак, от стъпало на стъпало, как тазобедрените и коленни стави я поемат и разпределят. Съзнавай равновесието, дишането, координацията на движенията между ръце, крака, скелета и мускулатурата. Осъзнай единството на всички съставни елементи в случващото се. Фокусирай се изцяло в походката. Когато се роди мисъл, спокойно я игнорирай - без да я гониш или отблъскваш, продължи да се фокусираш в походката си с непривързан спокоен ум. А сега забави походката до още два пъти по-бавна! Осъзнавай всяко микро движение - нека преливането от движение в движение бъде отпуснато и плавно. Спри ума - пълен фокус! Както и при фокуса в дишането, ще осъзнаеш как в теб се случва промяна. Вместо ти, бидейки в позицията на егото си, да се фокусираш, започва да осъзнаваш фокусирането на малкия си ум, докато Ти самия се превръщаш в безкрайно, спокойно, светло и любящо пространство от мъдрост и простор. Когато ежедневно практикуваш, идентификацията с его ума се стапя и се прехвърля в сливането центъра на съзнаването ти с този безграничен огромен Разум. Когато имаш п.а., просто се отпускаш в безкрая на съзнанието си, забавяш походката и от позицията на широтата осъзнаваш малкостта на паниката си, която с готовност и радост прегръщаш и посрещаш. Тогава тя за мигове се разтваря в широтата на когницията ти! 4в) Зазен - между мислите - седни удобно с кръстосани крака и изправен гръб. Фокусирай се директно в менталността си. Осъзнай потока от възникващи мисли. Виж и почувствай как възникват от самото "небе" на съзнанието ти - там и се разтварят. Фокусирай се в "пространството" между и над мислите. Между тази о другата мисъл. Просто се отпусни в тишината си. За малкия ум тя е нищо, но за духа ти е всичко! Постепенно ще осъзнаеш как тялото се е отпуснало и изчезнало, а дишането е почти спряло. Но тук това се случва естествено, като резултат от съзерцанието, без да му обръщаш специално внимание практиката е "отгоре - надолу". Когато практикуваш ежедневно, присъствието в широкото свободно от мисли вътрешно пространство става естествено - умът се успокоява все по-бързо и лесно. Съзнаваш, че там, в тази тишина, си едно цяло от всичко, че си свързан, обгрижван, закрилян и обичан - от самата природата на нещата. Гален си от нишките на битието. Имаш достъп до огромно сърдечно познание и мъдрост, което интуитивно провеждаш и в ежедневния си живот. Естествено осъзнаваш, че тялото, чувствата и мислите са само инструменти на буда природата в теб, на безкрая ти. Този квантов вакуум на вечността в теб с лекота залива тревожността ти, засмуква я и я разтваря до любящото си светло присъствие. Не я гониш, не бягаш от нея, не я мразиш, а я обичаш, прегръщаш я от все сърце, обичаш я от позицията на същностната си природа. Тревожността ти никога не е била нещо лошо, винаги е била част от теб самия - един добър посланик, вестоносец, идващ да те научи на мъдрост, обич и сила. Външните помощни похвати за постигане на съзерцание/ майндфулнес могат да бъдат безкрай. Когато обаче се допреш до самото преживяване и то стане основа на съществото ти, нуждата от "патеричките' на методите отпада. 5) Поведенчески експерименти - систематична десензитизация и наводняване Когато си осъзнал посланията на страха си, направил си някои промени в мисленето, чувстването, отношението, реакциите и поведението си във вътрешен и социален план, допирал си се многократно до страха си във визуализациите и медитациите си, можеш да започнеш да го прегръщаш in vivo, на дело. Вече си изградил отношението на смирено любящо приемане чрез когнитивното реструктуриране и визуализациите. Както и директно си го преживявал и сливал с него в съзерцанието си. В някаква степен си се сблъсквал със страха си в менталната си практика и на живо и вече можеш да сърфираш по вълната на паниката, преживявайки мотивирана смела радост. Сега обаче вместо да чакаш паниката сама да се появи, в което очакване е възможно все още да има елемент на страх от страха, умишлено потърси поведенчески допир с нея! Още ти е некомфортно да се возиш в метрото или автобуса или да шофираш? Все още изпитваш известен страх при нуждата от напускане на града или от оставане сам? Преживял си п.а. в мола или там, на онова "страшно" място? Допри се умишлено до страха си. Ти избери скоростта и степента на допир. Можеш да го правиш систематично и постепенно (десензитизация) или изведнъж да скочиш в най-трудните ти преживявания в духа на "излагане на страха и превенция на отговор" (наводняване). С помощта на терапевт можеш значително да ускориш процеса на погасяване на тревожността и да предприемеш по-смели стъпки. А сам - разумното решение тук е систематично да увеличаваш степента на досега до страха си, практикувайки отношението на смирено любящо приемане, проникнало в теб до прекогнитивно ниво, до автоматична реакция на отговор на страховото преживяване. Направи си списък от 10 ситуации, като първите са по-малко плашещи, а последните (7,8,9,10) - все по-трудни за теб. Започни постепенно да посрещаш страха си при ситуациите от първите номера, като бавно и постепенно преминаваш и към по-горните ситуации. Както писах по-горе в статията, успешността на практиката ти зависи от: - качествения анализ на характера, осъзнаване посланията, на които те учи страха ти и целта, към която те води, вторичните ползи. - искрената ти, мощна и решителна мотивация за научаване на уроците от тревожните ти преживявания и готовността за осъществяване на постъпателни малки и упорити стъпки по промяна. - усвояване на отношението на смирено любящо приемане - чрез практиките "отдолу на горе" (анализ, визуализации, реструктуриране и т.н.) и "отгоре надолу" (съзерцание/ mindfulness). - решително и упорито поведенческо посрещане и трансформиране на страха - на дело, чрез все по-смели поведенчески експерименти. Отначало в кабинета на терапевта, но по-късно и на живо. Страхът е тук, за да ни научи на любяща смелост! Доколкото усвояваме урока си качествено и бързо, дотолкова и този наш добър учител, страхът ни, се превръща в приятел и благодетел!