Орлин Баев

Можем да фокусираме разговора върху това, което може да помогне на депресивността ви! Ходил ли сте на психотерапия при ефективен терапевт? учил ли сте как да осъзнавате възникващите във всеки момент във вас мисли, да ги реструктурирате или преформулирате? Или пък просто да ги оставите да преминават, без да се вкопчвате в тях? Можете ли да привеждате съзнателно мозъка си до тета активност, в която да трансформирате и преобразувате себе си? Умеете ли да съзерцавате -просто между мислите, от позицията на сърцето и душата си? А да прехвърляте съзерцанието в ежедневието си и се възхищавате на най-малките неща, съдържащи в себе си величието на безкрая? Горните психични случвания имат директна връзка с невралната и биохимична дейност и директно я повлияват и променят в хармонично и здраво функциониране!

Мнемик, преследват те, защото бягаш от тях. Но те са в сянката ти - където и да отидеш, ще бъдат с теб, докато не осъзнаеш какво искат да ти кажат да промениш в себе си! Дори не са проблеми, а само неутрални сигнали, носещи послание. Послание за допир до несъзнаваните страхове, с които се бориш. Допир и трансформацията им до доверие - в себе си, в живота, в тялото си, в дълбинно доброто в хората, в смисъла на живота ти и разумността на ставащото във всеки един негов миг! Доверие, приемане на грешките и провалите като нормална част от пътя ти, приемане на слабостта - а именно това те прави истински силен! За спирането на ривотрила. Не може да се каже, че е piece of cake случване... Но е задължително случване. Това е дрога - опиат, подходяща за много кратък постоянен прием. Човек може да си носи в джоба таблетка ривотрил за ''зор заман" , тоест в момент на екстремна нужда, много рядко, да си помогне с него. Но нищо повече, не и разчитане на хапчето като начин на справяне с тревожността - не е такъв, не е и справяне и решаване на уравнението, което животът ни предлага, а бягане от това решение чрез опиатно дрогиране... Как се спира - повечето психиатри препоръчват бавна постепенна схема. Има и други мнения. Някои смятат, че бавното спиране е една удължена агония и предпочитат рязкото отнемане на веществото от телесната си система. Само за протокола съм длъжен да кажа, че поддържаното от системата становище е това за постепенното спиране! Всъщност въпросът не е колко плавно се спира, а доколко човек е готов да разчита на собствените си когнитивни стратегии за справяне с тревожността, дали те са ефективни или са вплетени в невротичните му механизми на съпротива, вторична печалба, психични автоматични защити и когнитивни изкривявания. Тоест доколко човекът осъзнава какви уроци му носи този добър подарък от съдбата, строг, но и благ учител - повишената му тревожност! Проблемът при спирането на подобно наркотично вещество от легализиран вид е, че освен с естествената си вътрешна тревожност, сега е нужно да се преодолява и телесната и психична абстинентна тревожност от спирането на дрогата! Дрога, която ако е дълго време приемана, единствено е замазвала реалното осъзнаване и разрешаване на психосоциалните уроци, които човекът е имал да учи!

Вероятно си прав в случая. Като цяло обаче казусът е интересен, защото действително има известен процент хора, преживяващи подобни проблеми след спиране на хапчетата. Аз съм имал случаи на хора, спрели антидепресантите повече от година, но имащи физиологично обусловени сексуални проблеми като еректилна дисфункция или липса на чувствителност и т.н. Това не са само мои наблюдения - има изследвани научно и описани подобни случаи. Добрата новина е, че са далеч по-малко от тези , при които страничните ефекти на медикамента отшумяват със спирането му! С уважение, Орлин

Прав сте - психиатрите би трябвало да са запознати и то много добре с биохимията на мозъка и цялото тяло, ендокринологията и въздействието на медикаментите, с които боравят върху цялостната телесна система. Някои са, някои не, някои повече, някои по-малко. По-горе писах, че въпреки несъвършенството си, засега психофармацията е единственото средство за повлияване на психози, биологично предизвикани тежки психични състояния... За съжаление медицината понастоящем е не толкова хуманно, колкото бизнес ориентирана. Медицина, която е интимно свързана с фармацевтичните гиганти. А те са огромни машини за пари, бълващи продукция, която трябва да се продава. Бизнес връзката между фармацевтиката и медицината, а в случая с психиатрията е толкова тясна и директна, че се поръчват и нагаждат изследвания относно ефективността и безвредността на медикаментите, а влизането в кабинета на психиатъра е практически равно на изписването на медикамент. Изписване, което е оправдано до известна степен и при определен психопатологичен спектър, както споменах по-горе, но далеч не винаги. Ето, на вас ви е бил изписан антидепресант при нормалната реакция на скръб след загуба на близък. Ако при най-малкия дискомфорт приемаме хапчета, потискащи емоционалната експресия, как бихме могли да учим, да трупаме опит, да мъдреем? Как бихме могли да упражняваме интуицията, ума, чувствата и волята си така, че ползвайки земния си опит, да трупаме съкровища в душевността си!? Този въпрос разбира се, не стои пред плоския поглед на съвременната материалистична медицина и конкретно пред психиатрията - според псевдонауката ние сме биороботи, а умствените ни процеси са страничен ефект от невралните функции... Интегралната и холистична наука тук би казала, че да - имаме биологични корелати на менталния си живот. Но те са само корелати, не са тъждествени със самата менталност. Понастоящем психиатрията определено е далеч както от цялостното разбиране на човека, така и от твърдата наука. При поставяне на диагноза се разчита единствено на субективния поглед на специалиста. Няма някакви кръвни проби, биопсия или прецизно сканиране, с които да се установят с точност биологичните корелати на менталното заболяване. За в бъдеще това вероятно ще с епромени с развитието на техниката, но засега... Имал съм пациенти, които идват за психотерапия след като са обиколили десетина психиатри, всеки от които им е поставил различна диагноза... Друг абсурд в съвременната психиатрична практика, е липсата на начално измерване на евентуалния недостиг на даден невромедиатор - серотонин, допамин или др. Презумпцията, върху която се гради огромен фармацевтичен и медицински бизнес относно немалък спектър психопатологии, се явява недостигът на серотонин. Това обаче е чисто и просто хипотеза - една от многото други. Хипотеза недоказана научно - просто една от многото. Хипотеза обаче удобна за бизнеса и затова масово лансирана. Но, нека условно да приемем, че в някои случаи има серотонинов недостиг - как за бога се проследява нивото му при прием на медикамент? Това ниво се мени при всяка една мисъл, чувство, преживяване и възприятие (тук е силата на психотерапията, която по естествен начин чрез промяна на когницията променя и биохимията, ендокринните процеси и невралното процесиране) - дори с кръвна проба да се установи някакво моментно общо ниво в тялото, това не показва цялостния динамично протичащ, постоянно променящ се и флуктуиращ мозъчен процес. Но, както писах по-горе, практически не се практикува никакво замерване нивото на повлиявания от даден медикамент трансмитер, а се работи тотално на сляпо! Ако не се получава подобрение, хапчетата се сменят, после евентуално пак и пак и пак - човекът се явява опитен "мишок" в лапите на една не само несъвършена, но и ориентирана в бизнеса и задължителните продажби на медикаменти, вместо в човечността и истинското добруване на индивида медицина! С тези разсъждения не отричам ролята на лекарствата в психичното лечение. Както споменах и по-горе, въпреки описаните несъвършенства, те имат ролята си. Но в много по-ограничен мащаб от диктувания от пазарно-икономическите, но не и хуманни правила на бизнес медицината! Неприятното е, че при проблеми като вашия пациентът е убеждаван как нищо му няма и състоянието му няма нищо общо с хапчето, което е приемал, докато всичко говори точно за обратното. По въпроса има и научни проучвания - в статията, която сте дал, има линкове. Масово обаче такива проучвания се маргинализират и остават в сянка - бизнесът няма интерес да бъдат чути! Вижте този филм: "Психиатрията - индустрия на смъртта". В кратката си статия под клипа коментирам факта, че психиатрията е умишлено очернена прекалено катастрофично. Тя расте и се развива. Проблемът обаче е дълбоката и вплетеност с бизнес правилата на пазарната икономика, диктувани и от фармацевтичните компании, които всъщност решават как да бъдат разбирани, пропагандирани и представяни фактите относно психичното здраве и болест. Бизнес правила, които не винаги имат общо с хуманността и актуалните холистични и интегрални процеси в човешката когниция. Колко дълго продължават ефектите на снижено либидо и еректилна дисфункция след спиране приема на SSRI ? При доста от приемалите медикаментите няма изявени такива ефекти и слава богу. При даден процент обаче такива ефекти определено се наблюдават - месеци, при някои години, при някои и по-дълго. Питате какво да правите, за да си върнете потентността и оттам и радостта от живота. Бих ви препоръчал следното: - Интензивен ежедневен спорт - спортът има свойството да мобилизира и възстановява биологичните и психични процеси. - Курс психотерапия - разговорна, когнитивна, през тялото, но и базирана на медитация и хипнотерапия - Самостоятелна ежедневна практика на визуализация, медитация, съзерцание - визуализациите могат да бъдат направени и записани в кабинета на терапевта ви на ваше записващо устройство (диктофон или на телефона и т.н.). - Прием на билката бабини зъби - най-добре във вид на продаваната по аптеките хранителна добавка "трибестан". Същата хранителна добавка, под търговското име "Tribulus" можете да намерите в по-голямо количество на действените съставки и много по-ниска цена и поръчате в този сайт: http://iherb.com . Друга хранителна добавка, която има добра резултатност при връщането на либидото, е "Йохимбин". Вижте в същия сайт! - В процеса на възстановяване, при изпълнение на горните стъпки - пълна искреност и доверие със сексуалната партньорка, приемане на нормалните в случая неслучвания, отпускане, взаимно разбиране, приемане и оптимизъм! Тази партньорска настройка най-добре може да бъде получена при няколко сесии обща психотерапия - вие, заедно с партньорката ви, както и една-две сесии самостоятелно с нея.

В по-горно мнение съм писал становището си по отношение на китайската медицина - чудесна е, но в случая е безсилна. Писах и за психотерапията като ядро в процеса на справянето ви! Не пишеш нищо относно евентуалното провеждане на такава при подходящ терапевт... За окр или мизофония - принципните процеси в психодинамиката и мозъка зад външното наименование са същите в случая. Мизофония е от неврологична, а ОКР от психиатрична и психологична гледна точка. Дали има изход и справяне? Ще ти дам пример със себе си - имам наследствено заекване с неврална база, променен път на обработване на речевата информация в мозъка, многократно повишен допамин и т.н. Никой не иска да се занимава със случаи на възрастни със заекване - защото са комплексни. Защото разрешаването е нужно да включва както методи, засягащи мозъчната обработка на информацията, така и чисто психотерапевтична и поведенческа работа - при това съпротивите и характеровите особености на тази извадка са нелеки, а резултатите обикновено никакви! Въпреки това аз работя работа, която изисква постоянно говорене - именно затова я работя. Въпреки всичко, до голяма степен говоря нелошо - защото не вярвам в прогностиките на тълпата, била тя и научна такава, а в себе си! Дали можеш да се освободиш по-пълно от мизофонията си? Можеш и още как! Но е нужно да предизвикаш и посрещнеш процесите в сянката, анимуса и фалшивия си морал, които са задвижили и продължават автоматично да 'въртят" психичните ти процеси! Това няма как да бъде направено само с хапчета. Те могат да бъдат фон на такава работа за известно време, но нищо повече! Главната работа тук е психотерапевтичната - при това с твое активно участие и много висока мотивация! Аз не само вярвам, но знам, че можеш да преодолееш огромен процент от дразненето и страха си - стига да го искаш истински! Мозъкът е пластичен доживот - спокойно можеш сама да създадеш нови неврални пътечки чрез осъзнаване на ставащото в теб и трениране на нов подход към собствените си страхове! За това би се изисквало силното ти желание, проникновеното ти разбиране и смелостта в допира и погасяването на страховете ти!

Здравейте! Почнало се е просто с повишена тревожност, следствие на загубата в семейството ви, която е можела лесно да бъде преодоляна с подходящото за нея лечение - психотерапията! По причини, които много пъти сме коментирали тук, сте бил прилежно дрогиран! Прочетох статията, към която сте дал линк - наистина е добра. Да, при известен процент от приемалите SSRI медикаменти се получават наистина неприятни ефекти - понижено или никакво сексуално желание, еректилна дисфункция, генитална липса на сензорна чувствителност, оргазмена анхедония (липса на удоволствие при оргазъм), безсъние, тревожна депресивност и т.н. Писали сме много пъти тук - медикаментите са нещо неизменно нужно в някои случаи на ендогенни състояния, психози и др. За съжаление бизнес медицината работи така, че се изписват масово като бонбонки дори там, където те нямат никакво място - при психогенните неврози и дори при обикновен стрес... А химическите вещества в медикаментите въобще не са безобидни - мозъкът се разучава да произвежда собствения си серотонин и допамин, което в някои случаи продължава с месеци и години след спиране приема на хапчетата...

Просто те провокирам. Не става дума за ученичката, а за живеене на собствения живот, вместо за излишното му жертване. Излишно, защото убивайки собственото щастие, можем да даваме само от нещастието, от нямането си. Така не сме полезни нито на себе си, нито на другите! Между другото, аз пък съм ходил преди време на зъболекар - терапията му не само, че не оправи, но влоши нещата. С това обаче не твърдя, че няма качествени зъболекари и добро зъболечение! Посланието ми към теб е следното: насочи усилията си от самосъжаление и обвиняване, към лична промяна! Все пак - благодаря за отделеното време!

Вечер, сутрин - отиде, дойде...

Светъл път на душата ти, Огняне! Спомням си 1992-ра на Рила нямах бяла блузка за паневритмията. Исках му и веднага ми услужи с тениска. Спомням си как на варненското братско лозе обучаваше в пеене - аз излязох, програчих нещо и сконфузено седнах, а той само се усмихна. Помня как през последните години няколко пъти си писахме и обменяхме идеи и опит. Помня как миналата година с видяхме случайно в София и пихме по чай на барче. Помня го като една светла и чиста душа! Господ често прибира свидните си синове рано! Нека любовта, мъдростта и истината водят душата ти в божествения път, Оги!

Аз познавам психолози, които правят съдебни експертизи. Но в България са само няколко, а и не разчитат на това за препитанието си. Виж в Щатите или други развити държави положението е различно. Но тук е България .

Вижте семейния модел, заложен във вас в ранните ви години. Властна, ревнива, контролираща майка, чийто образ живее предимно във вас. Един по-пасивен баща. Вижте жена си и баща си, като се абстрахирате от половите и физически разлики, но се фокусирате върху общите параметри на характерите им. Вероятно може да видите известно припокриване в някои централни характерови динамики. Вижте родителското си семейство с ревнивите майчини нападения, понасяни от баща ви въпреки недоволството му и несъзнавано задоволяващи нещо в характера му. Вижте и себе си и съпругата си... Може би виждате как на определено ниво от психофизиологията си сме като биороботи, чиито заложени програми определят и поведението ни. Добрата новина е, че сме нещо повече от това - имаме самосъзнание, свободна воля, обич и мъдрост - качества на душите ни. С тяхна помощ можем да погледнем ставащото в самите себе си отвисоко и променим характера, мислите, чувствата и поведението си в посоката, в която съзнателно възнамерим! Може би няколко сесии психотерапия биха били на мястото си, как мислите?

Къде на шега, къде не - браво на човека за 18 годишната ученичка! Знае какво търси! Ти обаче знаеш ли какво искаш действително? Познаваш ли истинските нужди на личността, егото, душата и духа си, на цялостната си личност? Не мисля! Въпреки, че чудесно можеш да интелектуализираш прекрасен отговор, поведението ти говори друго! Самопотискаш се, поставяш се на второ място, сама проектираш хаерактеровите си мазохистични схеми и когато другият несъзнавано се идентифицира с тях, започва да се държи с теб пренебрегващо и нараняващо! Анализирай поведението си при психотерапевт и предприеми малките стъпки, които той би ти посочил, за да се отървеш от мазохизма си! Искаш ли промяната си истински? Или си си свикнала така? Познаваш ли илюзиите на вторичните "ползи" на поведението си, които всъщност те управляват от несъзнаваното ти? А истински ли искаш да осъзнаеш и промениш положението? Разбираш ли, че след като излееш натрупаната автоагресия, смисъл от мънкане няма - има нужда от спокойна отговорност при извършването на конкретни стъпки по промяна!

Да, правилно си ме разбрала! Това не значи, че ще бъдеш негово копие, но със сигурност има тенденция да проявиш някои общи параметри на характера му, особено след 28-30 год. - това наблюдавам в практическия си опит в терапията. Разбира се, като съзнателен човек можеш да промениш, смекчиш, преобразуваш много, да оставиш доброто и отсееш другото!

Тодор е прав, че тук можем да дадем само общи насоки, да "подготвим почвата" за психотерапия, която истински би ви помогнала. Ако искате, разкажете за възпитанието си - в какво то беше строго? Кой беше водещата фигура между родителите ви? Какви изисквания ви поставяха и за какво? Как се отнасяха един към друг? Как се дискутираше темата за секса, за любовта, за партньорството? какви характери имаха родителите ви? Кое според вас освен възпитанието ви е сформирало този доста твърд и неадекватен спрямо реалността каквато е идеал във вас? Разкажете и за вашето семейство сега - за характера на жена ви, за вашия собствен характер (според субективния ви поглед, разбира се), за ролите които ипълнявате в семейството, разпределянето на отговорностите и т.н. Какво в общуването ви е липсвало, за да се натрупа в жена ви нужда от разбиране, емоционална интимност и споделена обич? Колко силно сега искате да се промените - да простите, да премоделирате възприятията си за станалото, да станете един по-щастлив човек?

Баща ти си мисли, че с поведението си ви прави добро. Явно неговото минало - възпитанието му, преживяванията му, вероятно нелекият му житейски опит са го довели до схващанията, че животът е трудна битка и само ако си постоянно нащрек и доказващ се, можеш да просперираш. Това, разбира се, са пълни илюзии, които гарантират невъзможност за преживяване на щастие, дори и при постигане на висок материален просперитет. Ти ще учиш психология - това е прекрасна идея, между другото. Защото е в Германия - далеч от родното гнездо, защото психологията ще ти помогне да анализираш и опознаеш вече съществуващите динамики в теб самата и ги премоделираш така, че да живееш живота си наситен с щастие. Баща ти проектира собствената си далеч от щастието личност и модели на възприятие на света и поведение върху ви и очаква да се идентифицирате с тези му проекции и ги изпълнявате. Проективната идентификация няма как да е зряла - прави се автоматично, като проектиращият напълно игнорира актуалната личност на този, върху когото проектира и доминиращо автократично налага разбиранията си. Един вид - аз знам какво ти искаш. Аз знам какво е добре за теб. Незрял механизъм е, защото самият проектиращ не познава себе си. При това положение е напълно неспособен да познава и реалния характер и личност на тези, върху които проектира... Прочети за проективната идентификация - има какво да се научи от Мелани Клайн, още повече, че ти искаш да бъдеш психолог. В случая подобно възпитание би заложило предпоставки за проява след даден етап от житейския цикъл на ригиден характер, подобен на бащиния - ако реакцията ти е борбена. Или мазохистичен такъв, ако е пасивно изпълнителна. При теб е по-скоро първото. За сестра ти не знам, ти кажи. Но, всяко "зло" за добро. Баща ви наистина ви мисли доброто - по неговия си начин. Така може, така е научен, такова е и поведението му. Няма смисъл от обвинения, от емоционални експлозии. Всички си носим характерите и рядко те са кой знае колко хармонични... Просто цялата социално-икономическа система, в която живеем, е много далеч от хуманността и предпоставя развитие на невротичност. Добрата новина е, че когато имаме капацитета да осъзнаем случващото се в нас самите, можем да го трансформираме в посоката, в която решим - да бъдем творци на характерите, а оттам и на съдбата си! Всичко, което преживяваш, е просто гориво, което ще ти послужи по-късно като подхранва огъня на съзнателното ти личностово развитие. Пробвай да простиш на баща си още отсега - бъди мъдра! Имаш още година и след това сама ще градиш живота си! Можеш да учиш и работиш, да бъдеш финансово, а оттам и емоционално независима от родителите си. Чака те един цял живот за живеене! А това, което сега преживяваш - и то ще мине! Само една година... Ако наистина обаче станеш обект на насилие и това е доказуемо, по-горе са ти дали подходящи насоки! Имаш много потенциал - чувства се в редовете ти! Най-сърдечни пожелания от мен!

Здравейте! Наистина, свръхфиксирането в диагнози се явява вид когнитивно изкривяване - етикетиране. Освен това, ако в човека не се случва точно състоянието, което диагнозата обозначава, лекарят един вид сугестира психиката на пациента в посока развиване на симптомите му или в страх от такива - ятрогения. Етикетирането е свръхобобщаване, при което даден единичен факт се приписва към по-обща категория, без да има нужда това да се прави! Мисълта ми е, че като цяло, ви няма нищо! Здрава сте! Това показват и резултатите от изследванията ви - сама може да се уверите в това, като си ги отваряте и проверявате реалността. А тя е една - здрава сте! И не - не е виновен повишеният пулс - нормално е понякога при всеки човек да има повишена тревожност и съответно покачен пулс. Това, което е породило преживяванията ви, е катастрофичната ви реакция, черногледото ви възприятие на иначе неутрален факт. Това негативно реагиране в мислите ви е породило ескалирането на тревожността, оттам и паник атаките. Всичко обаче е напълно безобидно! Промяната във възприятието, в гледната точка към неутралните телесни преживявания в приемаща до позитивна променя и емоциите ви в такива! Сега видях, че сте писала за страха си от шизофрения - толкова далеч сте от това заболяване, колкото от пътуване до луната! Характерът ви обаче е такъв, че по-скоро би поддържал общо завишена (повишен стрес) и здравна тревожност (страх от болести). Съветът ми е - намерете мотивация и здрав разум за провеждане на курс психотерапия! България е малка страна! Съветвам ви това не защото сте болна (напълно здрава сте), а защото в психотерапията се работи с промяна на мисленето и характера ви!

Ревността е чисто животинско териториално чувство. В него няма наистина никаква човечност. Ревността е чисто и просто страха на самеца от отнемане на територията му във вид на самка, уважение, власт. Страх, който се проявява в защитен болестен гняв и агресия. В известна степен ревността може да се види и като нормално чувство - но само ако присъства в хомеопатични дози. Все пак е част от психобиологията на тялото на бозайник, в което живеем. Често ревността се смесва с базисни несъзнавани програми, заложени в детските години - несъзнавани страхове от нараняване, провал, злоупотреба, предателство и лъжа, изоставяне и самота и т.н. При контакта между тези страхове и реалността каквато е ревнуващият сформира морална реакция от силно ригидни правила, норми и табута, 'трябва" фикасции, които той с всички сили се стреми да защити. Дотук отговаряме на въпроса ЗАЩО ревнуваме. Интересно и полезно занимание, но ако само защоткаме, уверено ще продължим да ревнуваме и съответно да тровим собствения си и на близките си живот, да разбиваме семействата си и вчерняваме дните си! Въпросът за милиард евро е КАК да овладеем и трансформираме ревността си?! Досега в практиката си на психотерапия съм имал десетки и десетки случаи на натрапчива ревност. Ако човекът наистина иска да промени нещата, това е напълно постижимо! Как? Чрез трансформиране, смекчаване и разширяване на моралната цензура по въпросите за междуполовото общуване, брака и партньорството, както и като цяло работа по един по-толерантен и хармоничен характер. Когато забраните в морала изчезнат, ревнивецът директно се сблъсква със страховете си, с които дотогава се е борил - тогава те се стопяват. Пишете какво мислите за казаното дотук, за да продължим дискусията си.

Здравей, Силви! Това, което веднага се вижда, е че още си зависима от родителите си - финансово, но може би не само. Освен това още ти е трудно да живееш живота си смело, решително, да съзнаваш, че в твоя живот ти си номер едно и имаш право да се наложиш в този свят. Вече си жена, но от теб все още струи детско излъчване като мислене и емоционалност. Това не е непременно лошо - чувствам, че си много точно и сърцато момиче, което просто е нужно да поработи върху финансовата си самостоятелност, психичната си самостойност и вярата в себе си - вяра, която е относително независима от тълпата наоколо. Можеш да развиеш тази емоционална самостойност и вяра в себе си, когато се научиш да обичаш трудностите и предизвикателствата в живота си. Този процес можеш силно да ускориш с помощта на психотерапевт. Можеш и сама, но промяната така се случва доста по-бавно. Ето, още от малка си творческа личност. Обичаш да рисуваш. Емпатична си - обичаш животните, обичаш децата. Започнала си да учиш PR, но ти се е сторило трудно или не това, което си очаквала. Истината е, че преподаваното в университетите наистина няма нищо общо с реалната практика. Може би е добра идея да продължиш с ученето - въпреки трудностите, въпреки разминаванията с очакванията ти. Това вече ще бъде част от израстването ти - не става само с мед и масло в живота ... Завършвайки тази специалност, вече ще можеш да работиш като журналист в телевизия или друга медия. А същевременно да продължиш с магистратура, която решиш. Всъщност знаеш какво искаш - искаш творческа работа, в която да можеш да прилагаш вкуса си към рисуването и творчеството въобще. Обичаш децата. Това може да се реализира като работа в списание или телевизия, в които участваш в рубриките за родителството и децата, оформяш творчески приложения на coreldraw и т.н. Разбира се, това са само насоки! Важното е да развиеш вярата в себе си! Защото се оказва, че като цяло доста добре знаеш какво искаш да правиш, но просто не си вярваш - затова и отлагаш всичко. Струва ти се, че няма да се справиш. Това обаче са само илюзии - можеш! Просто започни някаква работа, която да ти дава доход - просто някаква. Продължи с ученето. След две години, като завършиш бакалавър, вече можеш да започнеш работа, която повече се доближава до призванието ти! Успоредно с това запиши магистратура - през натрупания опит и преминати трудности вече ще си по-самоуверена и съответно по-добре ще знаеш каква да бъде магистратурата! Постепенно ще станеш финансово независима, а детенцето ти ще се радва на една по-спокойна и пълна с вяра в себе си мама!

Привет, Силви! Спокойно, не всеки знае точно какво иска от живота си. Или пък знае, но не си вярва, спиран от страховете и комплексите си и дисквалифицира гласа на душата си. Не знаем какво искаме, когато с егото си спираме достъпа на душата си до живота си. Спираме я с нашите фалшиви рамки, норми, коловози, натрапени ни отвън. Спираме я и с дълбоките си, често непознати за собственото ни съзнание комплекси в подсъзнанието ни. Когато станем гъвкави и разчупим бариерите си, лесно преодоляваме и страховете си - тогава ставаме свободни творци. Допираме се до душата си, а от нея струи творчески потенциал. Когато погледнем живота си през нейните очи, осъзнаваме рождената си мисия, призванието си! За ученето - защо не довършиш този PR? Вече така и така имаш две години там. След това можеш да запишеш различна магистратура. Разкажи повечко за себе си. Дай отговор на долните въпроси: - Какво обичах да правя като малка? - Какви хобита имам, кое правя с лекота дори да съм уморена, кое ми носи удоволствие? - Какво бих правила, ако бях достатъчно смела да го правя? - Какво бих правила, ако имах всички ресурси за това? - Какво се случва, когато махна всички "трябва" от главата си и когато се запитам "Какво искам да правя?", чуя отговора на сърцето си? - От какво ме е страх, за какво чувствам вина, какво ме ядосва, какво ме прави тъжна? - Какво изискваха от мен родителите ми, докато растях - като ред, дисциплина, модели на поведение? Как те се отнасяха един към друг? Какви ценности имаха?

Психотерапевти, които имат достатъчно лична сила, остър ум, любящо сърце и цялостна визия за човека ли? Такива, които действително съумяват да помагат, без да ви вкарват в калъпите на собствени тесни разбирания? Мога да препоръчам такива, да! В България се броят на пръстите на едната ръка! Себе си не слагам там - само хората, на които помагам, имат това право. Ще ви пиша на л.с. имена на колеги, на които спокойно можете да се доверите!

Здравей, Орлин Според РД число - 24. Във ведическата нумерология, твоето рожденно число е комбинация от 2 противоположности - 2 (Луна) и 4 (Раху). Смята се за добра, тъй като 2+4=6, а 6 е числото на Венера (носи късмет и излъчва положителни вибрации). Хората с рожденно число 24 се влияят от тези 3 числа - 2,4 и 6. Двойката в рожденното число придава мек, приятен характер и добро разбирателство с жени, както и силна привързаност към тях (майка, сестра, съпруга и т.н.). Вежливост, отзивчивост и добре пазят тайните на другите. Венера е активна, тя дарява подвластните си с повишена емоционалност, аристократичност, красота. Интересуват се от изкуства, медицина, алхимия, психология, религия, мистика. В западната нумерология често може да се срещне, че това е едно от числата на кармичната отплата. Това число е носител на материални успехи при хората, които се занимават активно с бизнес. Обещава подкрепа от властимащи хора, добри финанси и щастие в любовта. Според числото на душата - 6. Влечение към пътешествия. Разкош и лесно харчане на пари. Хората, родени на 24, имащи число на душата 6 държат на чистотата и реда в жилището си. Добър и успешен семеен живот. Отнасят се с любов към всичко. Добри приятели, вярват на близките си. Силна връзка с родителите. Добри маниери. Предпочитат да се намират в компания, избягват самотата. До 45г. възраст постигат почти всичко в материален план. Жизнен път с вибрация - 9. Свързва се с енергията на планетата Марс. Това дава на притежателите активност, решителност, кураж, братска любов. Добра реализация в професия с хуманитарна насоченост. Вибрацията на 9 изисква от притежателите си да бъдат щедри, да помагат на тези, които са в нужда и да прощават. Любовта е най-святото нещо на света. Любимият човек е най-добрата упора. Дълъг и ползотворен живот. Известност. Периоди в живота - от своята 36г. до своята 45г. възраст се намираш в период с вибр. 6. Това дава стабилност, успешно развитие във всички посоки. Най-подходящата вибрация за встъпване в брак или за създаване на щастливо партньорство. Този период се свързва и с промяна на местоживеенето. Свързан е и с поемане на повече отговорности към близко хора, може често да се пътува до родното място. Силна състрадателност. Кармичен урок според името - един. Числото 7 липсва в името. Добре би било да се припомня миналото и да се анализира, за да се извличат поуки от старите грешки. Желание са усамотяване. Силни периоди - 20 април - 18 май; 21 септември - 19 октомври; Слаби периоди - април, октомври, ноември; Благоприятни дати - 3, 6, 9, 12, 15, 21, 24, 30; Благоприятни дни - вторник, сряда, петък; Благоприятни цветове - бял (цветът на Венера), син, розов, жълт, сребрист. Добре е в дома да присъства повече белият цвят. Метал - сребро; Камъни - диамант, сапфир, бял циркон, бял турмалин; Медитация - сутрин, може да се използва и някой от камъните; Божество - Картикея (по-големия син на Шива); Здраве - нервно напрежение, повишена чувствителност, отделителна и полова с-ма; Ден за разтоварване - петък; Важни години - 42, 51, 63, 69, 78; Лична година с вибр. - 3. Управлява се от Юпитер. Годината ще донесе: добри финанси, нови приятели и познанства (предимно с Меркуриев тип личности); приключване на стари проекти, повече пътувания; възможност за писателска изява. Късмет Благодаря ти! Чак сега виждам отговора.

Моля! Нека опитът ми бъде полезен на колкото се може повече люде. Надявам се с това да допринеса за добруването на обитателите на този малък и красив глобус!

Адмирации за четенето, самоанализите, опита с тълкуването на сънищата! В дългосрочен план това е част от едно цялостно самопознание и мъдрост, която градиш! Както виждаш обаче, специално по отношение на общуването с жените, в свръхаза ти съществува бариера, която ти е трудно да надскочиш! Трудно ти е да чуеш нормалните женски не-та, които една нормална жена е длъжна да каже?! В несъзнаваното ти живее страх от провал и отхвърляне, които компенсираш с доста знания, интелектуализации, стремеж за контрол и сигурност? Виж се за няколко срещи за структурирана работа с психотерапевт - осъзнай структурата на характеровите си движения, преживей страха си от отхвърляне, научи се да бъдеш в допир с него с отношение вместо поставяне бариерата на суперегото ти, на ползване на силата му! Тогава се виж с пик ап коуч. Или посети семинари на тази тема. И преди всичко такъв коуч, който заедно с теб практикува теренна работа! За броени срещи работата с психотерапевта и пик ап коуча могат да помогнат да преодолееш бариерата си! Трябва ти малко! Имаш ли мотивацията? Висока ли е? Наистина ли искаш да посрещнеш активно страха си и го превърнеш в смелост?

Здравейте! Ако не се лъжа, в л.с. ви насочих към терапевт от вашия град. Успехи!

Преди време бих ви писал за когнитивно реструктуриране, логика, връзка с реалността... Неотменно нужни и важни методи са, безспорно... Бих ви писал за анализ на психиката ви, за проследяване на заложеностите от ранните ви години, за т.н. интроекти (отпечатъци) на родителските ви образи, за семейния ви модел и т.н. Също много важна и нужна част от терапията... Дотук споменатите терапевтични насоки, макар и бидейки необходими, по отношение на хипохондрията се явяват само контекст. Психотерапевтична рамка, в която биха се случили по-същностните методи и въздействия върху душевността ви! Кои са те? Смирение, преживелищно познание на Себе си, вяра в Себе си! Смирение в смисъл осъзнаване и приемане собствената малкост! Смирение в духа на преживелищен допир до сърдечния си разум! Как? През тялото например и с помощта на медитацията (хипнотерапия). Когато гордата битка на егото се смири, осъзнавате, че не само не ви е защитавала, но е спирала допира до щастието и потенциала ви! Тогава опознавате себе си в дълбочина. Осъзнавате потенциала си, творческата си същност. Допирате се до душата си, до същността, която всъщност живее и този ви малък, преходен и задължително смъртен живот! Nosce te ipsum, както казват елините - опознай себе си. Когато се идентифицирате със същността си, вместо с преходността на тялото си, тогава вече си вярвате. Вярвате на живота си, на мъдростта на случващото се в него. Осъзнавате, че няма случайности, но мъдри уроци. Докато се идентифицирате с илюзорните си защитни страхове и бягането от фантазното им случване, сте в затворения кръг от психични механизми на ума си... Така работи умът - храни се с проблеми... Досега не съм имал случай на здравна тревожност, при който преживяващият го да има истинска дълбока Вяра. Обикновено характерът е ригиден, едно раздуто защитно его, което си мисли, че с жалките си усилия ще защити животеца... Уви, дори постоянно да живее и ходи в магнитно ядрен резонанс, с ЕЕГ на главата, холтер и ЕКГ, с екип от перфектни лекари около него нон стоп, това няма да промени психодинамиките, причиняващи състоянието ни на йота...