Орлин Баев

От позицията на ефективността, богатството в палитрата от ползвани методи, интегрираността и личностовата зрялост: Тодор Първанов, Алексей Бъчев, Александра Заркова, Мадлен Алгафари... Има още един двама... Споменатите препоръчвам без условия! Разбира се, това е само собственият ми поглед - но зад него стоят пет години практика в психотерапията със 160-180 терапевтични часа прием месечно или десетина хиляди часа общо. Както писах, критериите тук са не професорски дипломи, а реална ефективност и личностови качества! Себе си не мога да се определям - това могат пациентите ми! В школа, която резонира с личността ти. Може да е йога или тибетски или дзен будизъм или даоски ци гун. Във всички тях се усвоява релаксация, медитация, съзерцание и е включена психотелесна работа във вид на динамична медитация, работа с енергията чрез дишане и фокус. Такова участие в дадена школа би било чудесна подлежаща основа и за психотерапевтичната работа. В психотерапията психотелесната работа освен споменатата включва и психотеатър/ ролеви игри/ поведенчески експерименти. За пръв път я чувам. Едва ли е на свободна практика - бих чул за нея през пациентите си. Това обаче означава само, че не я познавам, нищо повече. Може да бъде твоят терапевт, ако резонираш и се чувстваш добре с нея и случваш ефективно промяната си с помощта и! Психотерапията е централният метод, да! В нея анализираш и осъзнаваш психодинамиките и характера си, виждаш ясно психичните "възли" на проблемите си, трупани от детството до сега и се учиш да ги "развързваш"! Това няма как да се случи в по-общите методи и практики. Такива спомагателни методи са споменатите по-горе: йога, медитация, спорт, режим на живот, четене на подходяща вдъхновяваща литература, разширяване на мирогледа и визията за света, теб и хората. Анализ, разширяване на нивото на самосъзнание/ метакогниция, мотивиране чрез несъответствие, синхрон с отразяване и водене, целеполагане, когнитивно реструктуриране, хипнотерапия/медитация/съзерцание, ролеви игри и поведенчески експерименти, дишане, визуализация, парадоксално намерение, систематична десензитизация, осъзнаване, вербализиране, интегриране и промяна на психоналичностите, изплували при негативния и позитивен преноси. Според нужната промяна, развиване на здрава асертивност или на смирение, самостойност, връзка с реалността, сърдечност и т.н. и т.н. Да, възможно е да имаш вторична мазохистична полза, която да изисква солидарност със страданието на майка ти. Като резултат от навика ти да живееш през мазохистична психодинамика в ролята на жертва. Това е просто навик, който несъзнаваното ти обаче поддържа, автоматично приемайки, че така ще бъдеш защитена... Когато развиеш самостойност, самоувереност и ниво на жизнена радост, ще имаш относителна независимост спрямо хората на преживяването си на щастие. Тогава ще можеш да даваш радост и светлина на другите и точно тогава ще бъдеш заобградена от приятели, обожатели, просто хора искащи да бъдат наоколо ти. Ще имаш възможността да приемеш компанията им, но няма да си зависима от тях! Да, казахме вече, че има начини! Централният е психотерапия! Когато родиш сърдечния си разум, когато в теб засвети любовта ти, логичният ти ум, който определя относителните добро и лошо, ще бъде само един добър слуга на интуитивната ти сърдечност. Тогава този слуга ще има критерия на любовта зад него и ще може качествено да различава. Тогава обаче ще можеш и да прощаваш и да благодариш искрено и да се наслаждаваш и да обичаш света, себе си и хората. За промяната - как се виждаш в това положение още двадесет години? Искаш ли да продължаваш така? Виж как "плюсовете" от това да продължаваш да поддържаш същата психика са една голяма илюзия, а мъката в която живееш е ненужна нито на теб, нито на другите около теб! Виж се различна - пожелай промяната си! Виж колко по-спокойно и качествено можеш да живееш, когато преобразуваш психичните си движения! осъзнай, че трудностите при промяната са нищо в сравнение с трудностите, които би продължила да имаш, ако не я предприемеш стъпка по стъпка, упорито и сигурно!

Привет! Сега виждам тази тема... За гастрита - горе са ти дали вероятно добри насоки - прополис, капки, рецепти от Петър Димков... Това са добри насоки, но въпросът е, че гастритът е научно доказана психосоматика. Тоест главното тук е работа по заздравяване на психиката! Наистина съжалявам да чуя факта за болните ти родители. Каквото и да си говорим, връзката ни с родителите е едно от най-свещение и силни преживявания и когато се прекъсва в двадесетте, няма как да е лесно! Но, това е твоята съдба - уникална и подходяща точно за теб! Аз приемам, че ние нямаме души, но сме души, които временно ползват тела! Идваме тук в този временно пространствен тренажор, за да учим, но играейки, без да вземаме играта прекалено насериозно, просто една непривързана игра, играна със сърце и от сърце! Но, знам, тежко е! От друга страна допирът до смъртта е носи растеж, разширяване на кръгозора, сила и мъдрост! Би могъл да прочетеш тези книги: - Небе и ад - Емануел Сведенборг - потресаващо откровение, извадка от много по-мащабните трудове на великия учен - емпирик Сведенборг. -Тибетска книга на живота и смъртта - Согиал Ринпоче -Живот след смъртта - д-р Реймънд Муди - Пътят на душите - Майкъл Нютон - Следите на душите - Майкъл Нютон - Живот между преражданията - Майкъл Нютон - Живот след смъртта на физическото тяло - Влад Пашов -Шри Оробиндо или авантюрата на съзнанието - Сатпрем Относно психотерапията - да, имаш нужда! Интегрална психотерапия, практикувана от терапевт с широки разбирания - от твърдо научни до духовни/трансперсонални. Психотерапия, която би заздравила стабилността на аза ти и би ти помогнала да разшириш съзнанието си до по-широк мироглед и визия за себе си и света. За психотерапевт от Пловдив - просто влез в сайтовете - например http://psiholozi.com и потърси! За мама и татко - пиши повече за тях! От какво са болни, колко са годишни, колко приблизително и относително време им "дават" лекарите? Винаги можеш да пишеш, когато имаш нужда!

Можете да послушате лекуващия ви психиатър и редовно да приемате предписаните ви медикаменти! Отделно от това, психотерапевтичната работа по личностова зрялост и здрава връзка с реалността също биха имали място в цялостния процес на лечението ви! Желая ви устойчива ремисия и психично здраве!

Имате ги именно защото сте вярваща, именно защото истински обичате Бога! Много пъти из темите тук сме обяснявали механизма на пораждане на натрапливи мисли. Нашето несъзнавано има естественото свойство да ражда картини и мисли на опасни и нежелани от нас събития и факти, които евентуално биха могли да се случат с любовните ни обекти. Такива обекти могат да бъдат децата ни, любимите ни съпруг/съпруга, родители, близки обичани приятели, ние самите, Бог, домашните ни любимци и т.н. Това е негова нормална еволюционно обусловена функция, развита през милионите години развитие на вида ни. Древна, мощна и добра защитна функция! тя се проявява при всички хора, без изключение. Повечето хора просто автоматично я приемат. Някои обаче, тези с особено твърди морални правила, норми за трябва и не трябва, за добро и лошо, започват да се опитват да цензурират, да неприемат, да пробват да спрат и отхвърлят естествения защитен механизъм на ума си. Започват да се борят и отричат една огромна и много силна, добра и нужна част от себе си, неразбирайки се и противопоставяйки се на сянката си. Хората с такава излишно твърда и скована морална цензура пробват да отцепят тази огромна част от цялостта си, с което обаче постигат единствено една постоянно продължаваща борба, огромно недоверие в самите себе си, в подсъзнанието, което те възприемат като чуждо.На някои дори им се струва, че подобни мисли не са техни, а сякаш са им влагани от външен обект, демон или зла сила... Това, слава Богу, няма нищо общо с реалността. Няма никакви демони, няма никакво външно влагане, а единствено абсолютноп нормалното процесиране на информацията, заложено през цялата ни еволюция като бозайници и двуноги. Този механизъм на обратно защитно пораждане на мисли и образи е толков адревен, че присъства далеч не само в собствения ни биологичен вид, но и при приматите, при бозайниците, а вероятно и при по-ниските еволюционно класове и видове. Много важно е да се разбере естествеността и нормалността на този механизъм. Ако човек е достатъчно интелигентен, разбере това добре, той може да промени тактиката си. Може да престане да се вини, но да приеме тези чудесни нормални мисли. Може да свали моралната си цензура, която всъщност е малка човешка его гордост, да я смекчи и приеме естественото, обусловено от природата и Бога процесиране на информацията в ума му. Ето една молитва, реструктурираща процесите в ума ви в тази посока: Господи, моля те научи ме да осъзная че ти си господарят на еволюцията и ти си създателят на този естествен механизъм в ума ми. Научи ме, велики творецо, че битката ми против тези чудесни защитни мисли се явява празна его гордост, която с радост мога да смиря и успокоя с любовта ти. Дай ми Боже сили да приема нещата такива, каквито са, вместо тщеславно да искам да ги нагодя според малките ми фалшиви човешки разбирания. Моля те, Господи, нека твоята приемаща и блага любов се възцари в душата ми, да помилва и успокои ненужните терзания на човешкия ми морал и го трансформира до един далеч по-всеобхватен божествен морал. Моля те, погали Боже тези неврални пътечки на натрапливостите ми и ме научи когато идват тези мисли, да ги приветствам и посрещам с релаксирана спокойна радост. Нито да се боря с тях, нито да бягам от тях, но с любяща усмивка да наблюдавам възникването им, с приемащо сърце да се фокусирам в твоето любещо присъствие в мен, докато практикувам непривързаност и им позволявам да преминават и се разтварят. Научи ме Боже, на невкопченост - да оставам в тревожността зад преминаващите мисли, спокойно приемайки ги и да стапям тази чудесна тревожност с любовта ти! Защото знам, Господи, че така практикувайки с твоя помощ, в мозъка ми се създават нови неврални пътечки на благуване и смирена сила, а мислите стават все по-слаби и обикновени. Приемайки тях, приемам теб, Боже - защото ти се създателят на този свят, на еволюцията и този добър и нормален механизъм в ума ми! Обичам те, Боже! Да бъде твоята воля, а не моята! Амин

Парите са външната страна, заявеният съзнателно повод, диктуван от по-дълбоки несъзнавани причини за въпросното предстоящо едно годишно изтърпяване. Някъде в самата психика на Габриел живеят импринтите на баща и и майка и, като част от собствената и морална структура, правила, норми, правилно и неправилно. Вероятно в ранните двадесет ще се бунтува против този модел в себе си чрез стремеж към разчупване на всякакви норми, за да стане този същият интроект неизменна част от определянето и на цели, добро и зло, посока и смисъл в живота и - според реакцията и на давлението му върху когницията и. Би могла да затвърди пасивно-мазохистичното поведение на майка си или ако продължава с борбата, да сформира ригидно-агресивното поведение на баща си в собствената си психика. Пак казвам, всичко това би се случило на автопилот. Габриел е една много интелигентна млада жена, която евентуално би могла да осъзнава и модерира случващото се с нея - още повече, че ще учи психология!

Някои наистина имат специфична миризма - при това не поради ниска хигиена, а просто така си миришат... Защо ли - не знам, но е факт! Но, далеч не всички - може би само някои ромски подетноси или пък е в резултат на някаква процедура, не знам! между другото, има и българи, които си намирисват... И друг път съм казвал - ако ромите се образоват, разликата между тях и другите етноси, ще е малка! В това е ключът според мен!

Здравейте! Наскоро говорих с психиатърка от София относно диагнозите... Повечето психиатри биха нарекли състоянието ви паническо разстройство - не заради друго, а защото под общия знаменател на този етикет слагат различни състояния. Реално погледнато обаче преживяванията ви не отговарят на критериите на това състояние, а по-скоро на генерализирана тревожност или соматоформно вегетативна дистония. Съдя за това и по напрегнатия ви контролиращ характер, типичен с ригидните си норми и правила, твърди "трябва", натрапчиво негативистично и катастрофично ментално предъвкване като част от контрола, подлежащи страхове от провал, от мнението на другите, малоценност и слабост. Страхове, от които такъв характер бясно бяга чрез постоянно нащрек в представянето си пред света и самия себе си като справящ се, силен и можещ... Този характер или психодинамиката между външните ви его и персона с тяхната ригидна морална цензура от една страна и от друга, дълбоките програми, страхове и вина в сянката и анимуса ви определят случването на тревожното ви състояние. Разбира се, току що споменатите термини са просто терминология, в случая юнгианска. Ставащото може да бъде изразено и през когнитивната парадигма, психотелесната, обектните отношения и т.н. - все неща, които вие като търсеща помощ не е нужно да знаете. Може да бъде изразено и с разбираеми слова: страх ви е да се провалите пред мнението на приятелите и мъжа ви и затова се пренапрягате и престаравате. Страх ви е да не се провалите пред собствените си вътрешни свръхвисоки и твърди очаквания за вас самата, имплантирани ви някога от възпитателите ви през ранните ви години. Страх ви е да бъдете слаба, автентична, разтворено доверила се на живота, сърцето и душата си, на мъдростта на битието ако щете, на СЕБЕ си като вечна същност. Автоматично сте се захванала за его илюзиите си и сте забравила непреходността на мъдростта си извътре! Изразено съвсем очевидно и проследимо, когато получите някакъв телесен симптом като сърцебиене и т.н., филтърът на характера ви го пречупва като силно негативен във вътрешните ви дълбоки програми, оттам в автоматичните ви мисли и във вътрешния ви диалог категоризирате ставащото като катастрофично и ужасно (докато всъщност е просто съвсем леко некомфортно, дори неутрално, а може да бъде прието и за приятно), ментално се борите срещу собственото си тяло и подсъзнние, което изтласква и разцепва съзнанието от несъзнаваното ви. Това е типичният механизъм за раждане и натрупване на тревожност, която потискана от борбата ви се процежда през целия ден или се задейства от ... "полъха на вятъра". Както се казва популярно, страх ви е от сянката ви... Страх, който външно се стараете всячески да потиснете и се покажете социално и пред собствения си твърд морал желателна, което е най-сигурния начин за невротизиране! Характер като вашия автоматично си забранява щастието - нали в него губи контрола... Самопотиска естествеността, спонтанността, креативните импулси идващи от душата с цел нагаждане към защитните суперего тесни и сковани, негъвкави норми и правила, самоналожени и смачкващи сърдечния разум и радостта! Какво се прави в психотерапията в случая? Анализира се и се осъзнава произхода на характеровите движения - ранни години, автобиографична епизодична и семантична памет наличности под формата на интроекти и т.н. Анализират се сянката и моралната цензура. Развива се ниво на метакогнитивно самонаблюдение, през което вие самата се учите да осъзнавате, проследявате и евентуално променяте теченията в психиката си! Когато вече познавате себе си достатъчно и успявате самостоятелно да осъзнавате ставащото в ума си, се започва с промяна. Чрез медитация/ хипнотерапия, когнитивни рационални методи, ролеви игри действащи през тялото, мотивиране, но преди всичко през собственото ви възнамеряване и мотивация, психиката ви се реструктурира до приемаща провала, а затова позволяваща и успеха. До спокойно грешаща, а оттам и уверено постигаща. До прегръщаща усмихнато загубата, а поради това и приемаща печалбата. Психика, в която сърдечната интуиция и обич ръководят живота! Смело сърце, което не го интересува какво ще кажат хората, съпруга или който и да е, а резониращо преди всичко със собствената автентичност и творчески потенциал! :)

Целта е вместо да ставаш наркоман на диазепам, да продължиш да издържаш напрежението и работиш с него, докато си позволяваш да не отговаряш (response prevention) на възникващите въпроси! Целта е раазвиване на непривързаност в процеса на майндфулнес към самите въпроси и заставането в напрежението зад тях, както и към възникващите автоматично представи - отговори или обяснително лингвистични отговори също така отношение на непривързаност. Тоест от позицията на едно все по-спокойно, независимо и силно метакогнитивно наблюдение, практикуване на неприлепналост, невкопчване в механизма на натрапчиво питане и отговори. Когато прогресираш и останеш достатъчно дълго време и с подходящото емоционално отношение на приемане и обич в тревожността зад питането, тогава и автоматичното раждане на отговори ще спре, а самите въпроси ще възникват все по-рядко. Защо? Защото пребивавайки в тревожността с ментално-емоционалната нагласа на любящо смирено приемане, тя започва да се погасява, десензитизира се! Тогава метакогнитивната свобода на наблюдение, тоест свободната воля на самосъзнанието ти разширява освободеността си от натрапчивия механизъм все повече и повече! Честият прием на диазепам се явява част от механизма на бягане от реално справяне (avoidance behavior). Ако ти кажа как и къде в мозъка възникват тези въпроси, ще задоволя натрапчивия ти механизъм и знанието ти за това няма да промени нищо, освен ако не си невроучен... А ти нямаш намерение да ставаш такъв! Затова мога да ти кажа следното: натрапчивите ти въпроси и обсесивното ти желание за непременен отговор възникват от характеровото ти ригодно желание за свръхконтрол и страха ти от загубата му при незнание. Затова заставането в тревожността от провала, загубата на контрола, страха от страха и т.н. по гореописания начин, е начинът за промяна на характера ти в приемащ загубата на контрола, нормалните грешки и провали! В процеса на такава майндфулнес работа в мозъка ти се изграждат нови неврални пътечки, като старите (които сега процесират натрапчивостите ти) остават все по-неизползвани и съответно с все по-слаби връзки и сила на пораждани обсесии!

Ако срещата е август, със сигурност ще мога - тогава съм отпуска... Просто споменавам! Хубави дни ви желая!

Всъщност нидра означава сън на санскрит - същото, което означава и гърцизмът хипноза... Ето за това тук. Можете да видите материали, които да ви бъдат полезни - особено тези за генерализираната тревожност и паническото р-во. Тодор е прав, че психотерапията е целенасочен процес. Особено що се отнася за конкретни психични разстройства.

На нивата да, но това е третото - психотерапия с прана и го чакам от една година... Нищо, просто така се получава... Да си прекарате добре!

Да, може! Но защо питате точно за хипноза? Реалната такава определено се различава от изкривеното и представяне във филмите и изисква не по-малко лична работа, усилия и промяна от други ползвани методи!

Здравейте, Валка! Това, което може да се направи с хипноза, е да се приеме съществуването на тинитуса. При свикването с него, сякаш е неотделима част от вас и приемането, че може да бъде част от вас безкрайно дълго, при някои хора той изчезва. А ако не, става просто неутрален фон, лична особеност като всяка друга. Сигурно звучи странно, но точно в това е ключът - парадоксалното възнамеряване. Тук могат да се намесят психоаналитични хипотези. В смисъл, че тинитусът се явява нежелание за чуване на нещо, някой/и, на факти и случвания от живота, един вид защита на психиката и оттам на нервната система, преграда между нея и света... Евентуално анализът и осъзнаването на това, което не е желано и промяната на отношението към него, както и приемането на самия тинитус, води до изчезването му. Но, опитът ми с хора с това преживяване говори, че е доста упорит синдром! Накратко, запитайте се - какво ме дразни и ми е писнало от него?

И аз чувствам наченки на цивилизоване и повишаване на съзнанието на българина, което ме радва. Става бавно, но се случва. Почваме да разбираме, че ние, обикновените хора сме истинската сила и глас на страната си, а мутрите в парламента ще бъдат там, докато промяната в това ни осъзнаване не стигне критична точка и изберем истински грижещи се за държавата и народа си политици.

28/29-ти юли? Това е събота и неделя, нали? Късметче, кога беше прана терапия семинара?

Аз съм готов. Целта не оправдава средствата! Силно съм ЗА научния прогрес. Но ако ползваните методи противоречат на законите на състраданието и обичта, то и постигнатите резултати е много вероятно да бъдат ползвани далеч не само за хуманни цели.

Точно затова ви казваме да забавите. Когато сте готова цял живот да имате тревожност, приемете я, обикнете я и просто започнете да правите подходящи стъпки, без големи очаквания, точно тогава всичко се променя! Организирайте се и го правете! Ето тук съм обяснил защо. Можете да се познаете само когато спокойно се вгледате в дълбините си. Засега се борите с части от себе си и се стараете да живеете според цензурата на външната си личност... В приемането на слабостта се крие силата ви и промяната на състоянието ви! Тези случвания се учат и имат дълбочина на усвояване. Не става само с опитване, а с редовна тренировка!

Здравейте! От шест години имате генерализирана тревожност - закъде бързате? Който бърза, бавно стига, се казва в поговорката! Точно бързането, напрегнатата битка е това, което поддържа състоянието ви. Парадоксът е, че когато си дадете всичкото време на света, за да се оправите, тогава това се случва не след дълго! Искам да ви задам няколко въпроса: спортувате ли често и интензивно? Познавате ли страховете, срещу които автоматично се борите? Познавате ли се? Имате ли търпение, ясен план и стратегия за работа по проблема си? Колко често пробвате да смъквате ригидния контрол и да бъдете в досег със страховете си? Как го правите? Приехте ли, че имате право да грешите, да бъдете слаба? Как влизате в транс и какво визуализирате тогава? Практикувате ли съзерцание?

Чували сме израза "наука без религия е мъртва наука, а религия без наука е фанатизъм". Аз бих заменил думата религия с изкуство! Наука без изкуство е мъртва наука! Спокойно мога да кажа, че религията е своего рода изкуство - изкуството да си в пряк достъп до интуицията, душата и духа си! Но оттам извира вдъхновението за всяко изкуство, ако е истинско. Тогава аз лично мога да заключа, че религията като цяло е просто част от великото изкуство на живота! Науката също. Обикновено по-проследима, ако е правена на високо ниво, тя също извира от изкуството на творческото вдъхновение! В такъв случай, изкуството е над всичко!

Напълно съм съгласен с всичко казано от Диди! С изключение на мита за елитност на Софийски Университет. Самият стил на преподаване е не стар, а древен. Начинът на прием, системите, по които се учи, също. За ВСУ обаче, мога да кажа само добри неща! В крайна сметка, не университетът е важен, а личната мотивация, любознателност, талант и амбиция на ползващия услугите му. Още повече това важи за реализацията. Може дипломата да стои в някой шкаф, а може да бъде и база за успехи - зависи от качествата на човека! Аз лично никога не съм чакал някой да ми налива знания или умения с фуния в главата, а винаги съм търсил, чел, учил се от опита си и този на най-добрите от специалността си! Има още нещо! Преподавателите в дадена специалност най-често са теоретици в областта, която преподават. Ако не бяха, нямаше да имат време да се занимават с преподаване. Някои съчетават и с практика, но все пак, ако преподаваш в три-четири университета, не мисля, че практиката тук е водещата. Така че, от тях човек може да вземе в най-добрия случай само общи насоки, при това "с бучка сол"! Накратко, остава личният вътрешен стимул за учене и можене - преподавателите от университета в най-добрия случай могат да стимулират този вече съществуващ вътрешен огън на амбицията, изгарящ учещия за можене и знаене! Няма ли го този огън, всичко е нахалос!

Липсващо либидо? Не мисля - по-скоро несъзнавани блокировки, свързани с мъжете и секса. Вашите проблеми са се свързали със собствените и програми, които е добре да бъдат анализирани, извадени на бял свят, осъзнати и разрешени! Интелигентното решение тук е среща с психотерапевт - вие, за да осъзнаете каква е психичната причина за проблемите с ерекцията. Тя - споменах защо. След две-три единични сесии с всеки и обща такава. Сигурен съм, че всичко може да се промени в положителна светлина!

Мислите са били нормални, докато вие с непознаването работата на ума си и моралната си цензура и битка не сте ги превърнала в натрапливи! Всяка нормална майка има подобни мисли. Българската поговорка казва: "Да не става каквото ти мисли майка ти, а каквото ти мисли любовницата ти!". Нормални са, защото са резултат от обич към близките или към нас самите. Просто умът ражда образи или вербални мисли на това, от което ни е страх, за да ни накара да вземем мерки, да предпазим себе си или обичаните близки. Простичко е! Ако обаче приемете първоначално абсолютно нормалните мисли за лоши и пробвате да ги спрете, се ражда страх, а борбата с тях потиска естествената защитна работа на ума ни. Това обаче е най-сигурният начин тази автоматична функция на ума ни да засили все повече действието си. Тогава вие засилвате борбата и съпротивата против мислите си, това ражда повече и повече страх, потискането става все по-голямо. Съответно естествената, но неприемана от вас работа на ума започва да свръхпроизвежда подобни мисли, които стават интрузивни. Ходила сте на психиатър - той предполагам ви е обяснил обстойно този еволюционно обусловен механизъм?

Според скромното ми мнение, само напредъкът в медитацията може да помогне истински. Тя обаче не е хапче и изисква редовна практика, както и много качествено усвояване. Медитацията би те учила да не даваш отговор на мислите, а да бъдеш в директен досег с тревожността зад тях!

Здравейте! Писали сме много за разликата между психиатър, психолог и психотерапевт. Психотерапията е самостоятелна професия. Всъщност не тези разграничения са важни, а реалната способност на даден човек да лекува... души! Защо при състояние като вашето, при което сте напълно здрава, а решаването му зависи изцяло от психиката ви, се изписват хапчета? Защото първо, бизнесът изисква да се продават и второ, изключително елементарно е да напишеш рецепта, но е много по-трудно и майсторско да "грабнеш" човека, да го вдъхновиш, да поведеш ума му в подходящата посока! След спирането на хапчетата, всичко се връща, често и с "лихва", натрупана от "замазването" и потискането чрез приема на химия на нерешените психични конфликти в несъзнаваното. Изходът е или цял живот пиене на хапчета, с което човек бяга от сянката си, или анализ, осъзнаване и смела промяна с помощта на собствени сили! Ще ви напиша на л.с. координатите на психотерапевт от Пловдив!

Предлагам ти два варианта. Първият - утилизирай натрапчивото си мислене за мозъка - стани невроучен. В България има магистратура по когнитивна наука в НБУ, а след магистратурата можеш да продължиш с PhD по когнитивна невронаука в щатите. Това може би прилича на шега, но всъщност е просто канализиране на менталните процеси. Вторият вариант е психотерапията, в която се учиш на непривързаност към мислите си. Когато си позволиш да не ги довършваш, тогава не контролираш. Когато не контролираш, си в допир със страховете в подсъзнанието си, от които всъщност бягаш с руминиращото мислене и свръхнащрек! Когато си в съзнателен допир със страховете си, се учиш на смелост и доверие в тялото и живота си! Дотук говоря за базирана на медитацията психотерапия, която има ключова роля за положителната промяна на състоянието ти. Другата част от работата е "през тялото" - осъзнаване на себе си не само като мисъл и мозък, а като тяло, сърдечност, спонтанност... Ходиш ли на психотерапия?