Орлин Баев

Доста си объркан и тревожен, емоционално чувствителен, вероятно не си особено познаващ действителните си житейски ценности, компенсираш страховете си със сурогатни клишета (като това с "харесването" на психопатни персонажи)... Описваш два вида мисли - тези за дрогата и тези с насилието. Ти вече си пробвал доста вещества, макар и не от групата на опиатите - вече имаш навик да се "успокояваш" с трева. Според мен тук мислите ти за хероин са не толкова по механизма на натрапчивостите, а стремеж за бягство в химически предизвикано спокойствие. По отношение на тези мисли - виж, че това, от което имаш реална нужда, е емоционална стабилност, житейски смисъл, ясни цели и следването им, стабилен социален и професионален живот, ниво на щастие и обич, които живеят в теб, предизвикани от собствената ти телесна химия. Външната химия само би разбила собствената ти химия. Мислиш си, че би имал плюсове от приема на опиат? Никакви такива няма, наистина. Идва момент, когато си толкова скапан, че дори и дозата не ти носи никакво удоволствие, а единствено те поддържа за няколко часа що годе мърдащ. Докато се наложи да намериш поредните пари за поредната доза, само за да избягаш от вътрешния абстинентен ужас. Тревожността, която преживяваш сега, е нищо пред този наркотичен, ужасен глад. Разбира се, тялото ти се е скапало, зъбите са опадали, костите ти са станали порьозни, не си можал да се задържиш на коя да е работа, защото дрогата те е скапала и не се справяш или те гонят... Отначало, когато човек започне с хероина, си мисли, че пристрастяването не се отнася до него - сякаш е различен. Докато малко по малко обаче то е станало факт, а целият ти живот, здраве и ум са се сринали в степен далеч по-голяма, отколкото можеш да предположиш... А всъщност през цялото време само си бягал от реалните си проблеми, вместо да ги решаваш. Искам да ти кажа, че НЯМА плюсове от приема на опиати - без изключение! Има много плюсове обаче от смелото прегръщане на страховете ти. За целта първо е нужно да ги осъзнаеш, интерпретираш правилно и тогава да започнеш да ги трансформираш. Тези страхове, тази тревожна празнота отвътре ти поражда мислите за насилие, които описваш. Те действително се пораждат по механизма на натрапчивостите - дали до степен на тревожно р-во обаче, това не знам - не съм те виждал и не мога да предполагам в този формат. Както ти казах и в горното си писане - тези мисли са само показател, че те е страх от живота, а преведени, ти казват: "Работи върху стабилността, смисъла, самооценката си, върху ясните си житейски цели, върху себепознанието и радостта си!"... Прочети за това тук. Всъщност, думите в кавички, които току що ти написах, са това, към което те бутат страховете ти. Това е, върху което имаш да работиш, най-добре с помощта на терапевт!

Искаш да пробваш опиати и още психеделици и пробваш да оправдаеш рационализиращо употребата им, но в същото време съзнаваш, че нещо отвътре е, което ти се иска да замажеш с вещества. Това обаче е кекав начин да се почувстваш добре и ти го знаеш. Казваш, че известни личности са били на дрога, но и съзнаваш, че отвътре те гложди безсмислена тревожност. Това, че осъзнаваш, е добре, чудесно е. Защото знаеш, че дрогите като цяло са бягство, не и решение. Бягство в метаудоволствието, опит за запълване на емоционална празнота, в която липсват ясни житейски смисъл, призвание, стабилност, обич и самоувереност. Опит през "късото съединение" на директното удоволствие да се избяга от тази вътрешна липса. Защото истинското и запълване се случва през себепознание, развиване на смелост, себедоверие, връзка с автентичността (някои я наричат Бог или Буда природа), през свързването на тази вътрешна пълнота с една здрава социалност, професия, носеща удовлетворение, качествено партньорство и въобще, хармоничен живот. Тук говорех основно за опиатите. Между другото, ефектът, за който говориш, този търсен кик и getting high, практически не се случва при хора със стабилна радост, живеещи пълен и наситен със смисъл, обич и вдъхновение живот (ако такъв човек приеме хероин примерно). Самият силен живот повишава допамина и свързания с него биохимичен шейк в устойчива хармония, която е по-силна от всякаква дрога, но за сметка на това е и емоционално и социално устойчива и постоянна. Що се отнася до психеделиците - първо, собственото ни тяло има способността да произвежда нужните ни, но по подходящ начин и в точните количества вещества. Второ, никак не са безобидни. Имал съм клиенти, които след прием на ДМТ или ЛСД са влизали в мания, последвана от много неприятна депресия. При други се отключва шизофрения. Продължителната и прекалена употреба на марихуана също е тясно свързана с повишен риск от развиване на психоза. Иска ти се да си психопат, но не си. Иска ти се на същия принцип, на който ти се иска дрога - да избягаш от емоционалната си тревожност, от липсата на смисъл отвътре. Това, че имаш такива мисли, говори само, че си чувствителен и фин човек, чието подсъзнание ражда тези мисли като естествен механизъм, който няма нищо общо с осъществяването им. Мислите говорят, че всъщност се чувстваш слаб и насилието те ранява. Те ти казват: "Стани спокоен, светъл, силен, пълен с обич!" - това е преводът на езика на съзнанието ти.

Има и още нещо, извън горните ни разсъждения. Учителят казва, че сега са различни времена и методите могат да бъдат други. И е така. Цялата планета вибрира в по-бърза честота, енергията е далеч по-сгъстена, времето е някакси ускорено... В такъв дух на размисли, може би молитвата и медитацията, с модерирани и меки практики, както са дадени в учението на великия Учител Беинса Дуно, са напълно достатъчни. Особено ако са правени на фона на нравственост, духовен морал и чистота, братство и смирение, присъстващи във всяка дума на Учителя! Да, първите две степени в йога също би трябвало да са фокусирани в това, но някакси са подминавани. Докато в учението на Братството нравствената чистота е основен фокус! Тази тема ме вълнува и поради личен интерес в тази област, но и поради факта, че съвременната психотерапия черпи с пълни шепи от духовните учения: психо - философия и смисъл, молитва, медитация, релаксация, дишане, психотелесни опити и работа с енергията, хипнотични и нлп визуализации, почерпени от будистките практики, раджа йога и т.н. Поклон пред Учителя!

Здравейте, Божо, Рози, Станимире! Радвам се отново да съм сред вас! За дишанията: вдишването и задържането на дъха "горе" активират симпатикуса, борба/ бягство механизма, повишават сърдечния ритъм и кръвното налягане, оттеглянето на кръвта от крайниците и фокусирането и в големите мускулни групи и мозъка, мозъчните вълни имат склонност да варират между алфа и гама, основно в бета. Издишването и задържането на дъха "долу" активират парасимпатикуса, релаксацията, забавя се сърдечният ритъм, кръвното налягане се нормализира и спада, кръвта се разпределя равномерно и стига и до периферията на тялото, мозъчните вълни варират между бета и тета, с преобладаване в алфа ритъма. Когато човек иска да се успокои, фокусът е в забавено, плавно и меко дишане, с по-продължително от вдишването издишване и задържане без дъх. Дишане, което преминава в медитативно, фино, почти спряло. Когато човек иска да се активира, да повиши притока на кръв, налягане и енергия към мозъка, по-интензивното дишане, с фокус в по-продължително вдишване и задържане на дъха "горе" способства за това. Дишанията на Учителя силно приличат на йога ритмите в много отношения. Това, което обаче е различно, е че няма задържане "долу", без въздух, както и че няма интензивни, много бързи дишания. Така той смекчава пранаяма, отнема крайностите. Като се казва, че йога може да бъде опасна, коя йога обаче се има предвид? Защото ако кажем само "йога", това би било огромно свръхобобщение. Дали примерно е опасна карма йога - йога на фокусираната работа, превърната в молитва и медитация? Та това е процес, типичен за коя да е система за психодуховно усъвършенстване. Обаче действително някои от йога подходите, основно тези, работещи отдолу-нагоре*, които силно могат да навредят, ако са правени грубо и без наставник. Споменах за сексуалните практики - с тях човек наистина може да "поопържи" мозъка си - имат директно въздействие върху мозъчната химия, по-силно от приема на кокаин... Направления в йога, работещи основно отдолу-нагоре, тоест разчитащи силно на техника, психотелесност (а не психодуховност) и механика, са кундалини, хатха, тантра. Дишанията, работата с енергия, телесните позиции, заключвания и менталното фокусиране в телесни и психофизиологични части и процеси въобще не са безобидни, когато практиката е упорита и се отиде извън едната гимнастика... От друга страна, йога системите, които работят от горе на долу (от духа към ума и тялото), са далеч по-интуитивни и естествени. Това са примерно раджа, бхакти, будистката (тибетска) медитативна йога. Но и тук, макар че рискът от самонавреждане да е по-малък, съвсем не е изключен и отново нуждата от компетентен преподавател е желателна. На запад обаче далеч невинаги имаме физически такъв. Остава водачът на духа и връзката с Учителя и Бога. Както и много риск, проби и грешки... .............. * Отдолу нагоре - в случая, процес, при който се тръгва от тялото, което повлиява на психиката и евентуално, се стига до хармонизиране с трансперсоналните, духовни нива.

Знам за това мнение на Учителя отдавна. Принципно съм съгласен с него - не теоретично, а през опита си, що се отнася до крайностите в йога, както се практикува от някои на изток. Защото, това, което на запад е познато като йога, е някаква пародия от стречинг с елементи на релаксация. Йога също се развива, не е нещо застинало - примерно, преподаващите я умишлено я адаптират към целевите си групи. Споделям обаче мнението на Учителя за екстремности като крайния йогически аскетизъм, ежедневната многочасова практика на дишания, прекаляването с тантрическите сексуални практики. Последните директно "бъркат" в биохимията - допаминът умишлено е поддържан продължително време в оргазмено плато. Това променя баланса и на серотонина, норепинефрина, ендогенните опиати. Заедно със силните медитативни преживявания, може да се предизвика и зависимост, повишена невротичност, безсъние... Такава мощна практика, коато се прави невежо и прекалено, дори може да бъде тригер за психоза! Дишанията също не са безобидни, ако се прекалява. Скоро бях на невро фийд бек тренинг, воден от Стоян Везенков. Практикувах няколко вида йогийски дишания и проследих пряко влиянието им върху задействането на симпатикуса, парасимпатикуса, сърдечния ритъм... Оказа се, че някои видове дишане всъщност възбуждат, предизвикват симпатикотония, а други успокояват, задействат парасимпатикуса и забавят сърдечния ритъм. Йогите обаче някакси пропускат пряко да уточнят кое как действа и е възможно човек с години да фантазира, че се успокоява примерно, а всъщност да преактивира симпатиковата си активност, което освен, че практикувано с йога заключванията (бандха трая) изтласква кръв и налягане към мозъка и евентуално прави практикуващия по-умен и повишава потенциала му, ако се прекали, го прави и по-тревожен. В практиката си на психотерапия установих, че това, което в йога се нарича кундалини ефект, практически се припокрива с преживяването при някои тревожни състояния. С това не казвам, че кундалини ефекта винаги е свързан с тревожност, но определено води до такава, когато човек не е готов и не знае какво прави. При възникналите поради несъзнавани психодинамики тревожни състояния психотелесната симптоматика на кундалини ефекта се явява подтик съзнанието на преживяващия го да го "догони", повик за разширение и одухотворяване. Когато обаче човек съзнателно изпълнява йогийски/ тантрически методи и търси кундалини случване, дали винаги е готов за това, дали успява винаги да дозира количествено и да прави качествено методите, това са риторични въпроси... За това говоря в тази си статия:http://orlinbaev.blogspot.com/2014/03/blog-post_10.html Така че, като цяло, Учителят добре знае какво казва! Сексуалните практики, дишанията - всичко е чудесно, когато човек много добре знае какво прави, колко да го прави и къде да спре. Но дали винаги е така?! Затова Учителят дава на европееца по-модерирани дишания, въобще не споменава дори сексуалните практики, както и крайния аскетизъм, съчетан с някои психотелесни гимнастики, истински неподходящи не само за западния човек... Аз съм работил и живял заедно с индийци, индонезийци, филипинци, китайци. Когато говорим за бхакти, раджа, джнана и карма йога (тоест за това, което уважаващите се учители наричат йога), аз лично не дискриминирам практикуващия на източен и западен човек, а по-скоро виждам съзнания, в едно или друго тяло... Според мен не става дума за изток и запад, а за степен на готовност, познание какво, колко, как, кога и на базата на какъв етичен, морален и като начин на мислене и живот контекст се прави! Като цяло, резонирам с мнението на Учителя силно. Добавям мисълта за деня от Учителя, която силно синхронира с опита ми: "Прави погрешки, и върви напред. За предпочитане е човек да се труди и работи, макар и да прави погрешки, отколкото да не работи и да не греши. Който прави погрешки, може и да ги изправя. Който мрази, може и да обича; който прави зло, може да прави и добро." (Беинса Дуно) В последните над двадесет години от живота си, съм имал прекрасни опитности, благодарение на йога практиките, но и много съм патил от тях, както загатвам по-горе в текста. Никак не са безобидни!

ЦСКА - наистина не знам за какво говориш - това, че стигаш до някакви заключения, скачайки до тях през някакво си твое разбиране, няма много общо с реалността на отговорите ни! Аз или Тодор Първанов казваме единствено, че психофармацията има своето заслужено място в процеса на лечение. При психози, гранични състояния, някои личностови разстройства например! А на ниво неврози - също, при ендогенните състояния, при които действително има химичен дисбаланс. Например при ендогенната депресия. Това, което сме споменали, е че съществува известна практика на свръхмерно предписване на медикаменти и при състояния, при които наистина няма каквито и да е научни доказателства за химичен дисбаланс или неврални промени. Предписване, което се основава на гола хипотеза - една от десетките. Основава се и поддържа не от наука, но от огромен бизнес. Това е! Та - медикаментите в случай на невротични разстройства имат достойното си място - при ендогенните състояния, причинени от чисто телесни причини. Или примерно в някои случаи на ОКР, при които, макар и в резултат на психични движения, се случват и неврални и химични промени, ако са дълго поддържани. Та, истината е отново в златната среда, не в черно бялото мислене!

Добри аргументи и идейни насоки - доближаване на местата за раждане до уюта на дома. Това обаче включва освен по външен вид, уютът да бъде създаван и от помагащите процеса лекари! Въобще такива места не би трябвало (според мен) да бъдат в болници или дори около болници - там цялостната атмосфера е наситена със съвсем различни от тези на свещения и естествен родилен процес вибрации. Друга посока на мислене - ако екипът от лекар и сестра разполагат с добра портативна апаратура, още по-добрият вариант си е раждане у дома. Техниката постоянно се развива и от огромни нелепи машинарии, се превръща в малки преносими устройства!

Раждането не е болест, за да се случва в болница! Според мен са нужни качествени, специализирани екипи от лекар, акушерка - сестра и евентуално дула, които да помагат при естествения родилен процес у дома. Отдавна интелигентните и свързани с природата на сърцето си майки предпочитат да раждат у дома, във вода, в присъствието на лекар, сестра, евентуално на съпруга си... Разбира се, ако има обективни причини за секцио или други усложнения, тогава вече раждането в болнични условия се оправдава.

Ами аз съм ти дал доста жокери. Говорех за страха зад гнева и за това, че понякога сформираме себепредстава, с която "извръщаме глава", борим се против неща в нас, които не желаем да видим...

Здравей, Джастис! Много добри насоки са ти дали хората по-горе, все във вярна посока! Аз също ти предложих метод, но ти сякаш въобще не го забеляза в опитите си да докажеш колко си безстрашен. Тук ми се иска да вмъкна, че ти пиша това много добронамерено и с приятелско чувство. 'такъв вид поведение не ми е присъщо, но го реализирам под формата на отбранителна и защитна реакция." - А съзнаваш ли какво в теб се събужда зад външната ти агресивно отбранителна реакция? От какво те брани тя? Пробвай да осъзнаеш случващото се в теб зад външния гневен слой. Той е именно защитен. Всъщност те нараняват не толкова самите шофьори, а това, че те задействат някои неща в теб. Аз предполагам какви, но ми се иска сам да стигнеш до тях! "Нараняванията, които се получават не са върху моята самооценка, а върху това че именно защото се оценявам високо и ценя себе си, заслужавам и искам да живея нормално, без простакът "лицето Х" да определя как аз да шофирам." - да, но има нива на самооценката, Човек може да се уважава съзнателно, но някъде на долните "етажи на психичната си сграда и в основите", тоест в подсъзнанието, самооценката да не е така стабилна. Това се проверява именно в напрегнати и стресови ситуации. Затова ти загатвам, че външния ти гняв е възможно да се явява защита не толкова от външните ситуации, а на събудените от тези ситуации твои вътрешни вярвания и емоции. "Държа да не се бъркат в личното ми пространство и да не ми пречат." - Е, в големия град това няма как да стане. Остава ти опцията да погледнеш дълбоко в себе си и да вместо да искаш да промениш външната среда, което в случая е мисия невъзможна, да промениш психоналичностите, които се крият зад гнева ти. Тогава и той ще изчезне. За да насоча, макар и индиректно осъзнаването ти, ми се иска да спомена един съвсем обикновен, известен на всеки добър психотерапевт или невроучен факт. Зоната в мозъка, която ражда страха, се нарича амигдала. Другата главна емоция, която тя поражда, е гнева. Установено е, че двете са в зависимост една от друга. Това се знае в психотерапията. Дори има техника, при която при повишен страх или паника човекът е учен да се разгневи, което разтапя страха. И обратното, ако си разгневен, но страхът от нещо (примерно сбиване) надделее, гневът се потиска за сметка на увеличената тревожност. Та, твърдението на невронауките и психотерапията, което и моите лични преживявания и професионални наблюдения подкрепят е, че зад гнева стои ... страх. В психотерапията също така се твърди, че в нас съществуват известни автоматични защитни механизми, които ни карат да "избутваме" някои наши неприемливи за себепредставата ни емоции в подсъзнанието и дори защитно да сформираме реакция против собствените си нежелани от нас самите и натикани дълбоко в психичното ни "мазе" наличности чрез създаване на представа за себе си, която ги изключва!

Знаеш ли, един мъж, като чета двама ви, забелязвам колко разбиране, мотивация и целенасоченост влага съпругата ти, макар да е само на 23 г.! Когато чета теб обаче, честно казано, не чувствам силна мотивация, а виждам само извинения... Може и да бъркам, просто това долавям по писмата ти - ако не е така, кажи ми! Питах те доста въпроси, на които нямам отговор. Ако все пак решиш да им обърнеш внимание, виж ги в по-предния ми постинг. Искам да добавя още питанки към предните: Доколко по скалата от 0 до 10 се намираш импулсивен, като 0 е минимум, а 10 максимум? Колко дълго задържаш вниманието си в дадена дейност като цяло, имаш ли склонност да губиш интерес или устойчиво поддържаш стабилни усилия при житейските си постижения? Целеустремен ли си, способен ли си да следваш упорито целта си, докато я постигнеш? Как приемаш нормалните и нужни трудности и неуспехи - като провал, който те отказва или като обратна връзка, учене и обичани предизвикателства, в които живеят хиляди възможности и единствено те стимулират, за да продължиш с още по-разгорян огън и мотивация напред? Относно книгата - тя не е панацея сама по себе си. Научаването на изложената в нея практика изисква разбиране, силна мотивация и решителност, както и преминаване през неизбежните неуспехи при ученето, докато бъде усвоена описваната практика. При това усвояването не е чисто механично, но предполага и известна емоционална и духовна интелигентност. Това са древни практики с изключително висока стойност, които преди време са се давали само на най-напредналите ученици, но в наши дни са достъпни за съзнателните хора широко (има си причини за тези промени). Книгата може да бъде безплатно прочетена тук, на английски (не гарантирам за превода - правен е от непрофесионалист). Относно десетте лева по закупуването и - вярвам ви. Аз самия неведнъж съм бил в положение без пукната пара, без храна и т.н. Въпреки това обаче, когато нещо ми е било важно, съм намирал начини да го постигна! С удоволствие ще ви я пратя - просто ми пишете къде на л.с. В тази връзка, как се реализираш професионално? Не е нужно да пишеш прекомерни подробности, които разкриват конфиденциалността. Как мислиш, професионалната ти реализация има ли общо с качествата, които коментирам по-горе в това писмо? С уважение, Орлин

Нека видим какво стои в теб зад външния конфликт между бързината и твоят темп. Идваш от уютен малък град с хора, които се познават, поздравяват, уважават един друг и попадаш в софийската бетонна джунгла, в която всеки е чужд на всеки. Макар и всред тълпа от хора човек се чувства сам... Представи си, че сега изцяло си себе си и шофираш стриктно с 50км. Да, в условията на българската и столична специфична "култура" със сигурност ще получиш реакции като клаксони, близко каране зад теб от нервни шофьори, викове, а понякога и агресивни обиди от изпреварващите. Можеш да използваш обаче ситуацията за своя полза. Когато някой нервничи около теб поради забавянето ти, в теб вероятно се задействат подсъзнателни вярвания/програми от рода на "много ми е важно какво ще кажат хората за мен", "ако някой се държи нервно с мен, се чувствам отхвърлен, изоставен, слаб..." Или пък "Ако другите не се съобразяват с мен, съм/се чувствам..." - добави как. Погледни в теб и формулирай какво точно се събужда в теб в тези ситуации - поне пробвай. С други думи, самооценката ти очевидно е в малко по-голяма степен вплетена в отражението и в очите на другите, тоест ако отношенията с другите са доста добри, се чувстваш спокоен, самоуверен. Ако се появи известна агресия обаче, се получават въпросните наранявания в самооценката ти, а оттам и защитно негодувание към другите и града. Та, можеш да ползваш ситуациите при шофиране, в магазина, по улицата и т.н. в своя полза, така че да неутрализираш изваденото тревожно чувство и развиеш една по-независима от поведението и мнението на другите самооценка! Тогава наместо тревожност, ще имаш в по-голяма доза самоувереност и спокойно себеприемане и с лекота себеотстояване. Излъчването ти ще се промени, ще предаваш несъзнавани послания на другите за самоувереност и спокойствие, което ще промени и отношението им към теб. Тогава най-често ще уважават личното ти пространство, а дори някога да не се случи, грубостта им няма да има за какво да се 'закачи" в теб и ще се стоварва на собствените им глави, на принципа на отражението. Как да се случи това? Добре е да почувстваш много ясно напрежението, страха, който се поражда в теб в социалните ситуации. Сега, наместо да го потискаш, е добре спокойно да го осъзнаеш и присъстваш в него, релаксирано и дори с радост от пораждането му. С радост, защото случващото се дава възможност за събуждане на негативните ти, пълни с тревожност програми и неутрализирането им, което пряко те прави по-сигурен и щастлив! Ето примерно как: 1) В ситуация, която поражда напрежението ти, се отпусни в него, дишай спокойно с корема и осъзнай събудените страхове. 2) Благодари мислено: "Благодаря ти (на шофьора, на човека от опашката зад теб и т.н.), че събуждаш слабостта на страха ми, който сега прегръщам с благодарността си (тя е вид обич) и стапям до спокойна самоувереност! 3) Обикни страха си, отпускам се и релаксирано "плавай" в породеното от него напрежение в ситуациите - чувствай как това приемащо отпускане го преобразува до сила! Гледал ли си "Anger management"? Във филма има сцена, в която терапевтът кара клиента си да спре колата насред много оживена улица и нарочно да понася виковете и обидите на подминаващите шофьори, като спокойно и усмихнато си пее! Разбира се, не ти казвам да го правиш, само давам пример от филма! Във форумите общуването е прекъснато, няма директен контакт и пряка обратна връзка. Затова пиши! Орлин

Здравейте, мило семейство! Един мъж, очаквам отговорите ти на въпросите ми, както и ще се радвам да чуя, че правите реални неща - от тези, за които спомехахме. Спорт, запознаване с книгата и т.н. Отворен съм за коментари! Бих ви помолил да общуваме на "ти" - така е по-сърдечно и непринудено. Също вярвам, че мотивацията ви ще ви помогне за свободно изразяване на случващото се във всеки от вас и между вас! В предни ваши постинги усетих напрежение, извинения - няма нужда. Целта ни - вашата и моята, е да помогнем, да направим каквото можем за случване на семейното ви благополучие! Можете просто да се отпуснете или пък да си позволите да се почувствате сигурни в промяната и доверието си един в друг! Много бих се зарадвал, ако пишете, че сте попрочели частта за сексуалността от споменатата книга, за да продължим разговора си още по-целенасочено и градивно! С разбиране и уважение, Орлин

Здравейте! Ники е писал чудесни насоки! Когато кърмите, да сте надалеч от погледа на съпруга примерно! А и самото кърмене - на колко месеца е детето? Може би е време за спиране вече? А относно килограмите - вие също можете да обърнете внимание на тялото си, ако желаете - заради самата себе си! Относно чувствата към секса - един мъж, какво е било възпитанието в ранните ти години по отношение на секса? Какво са ти говорили или премълчавали родителите за това? У дома свободно ли се обсъждаха сексуалните въпроси? Какво беше изразеното отношение на майка и татко към секса? Прегръщаха ли те, гушкаха ли те? Те самите изразяваха ли пред теб свободно близостта си - държаха ли се за ръце, стояха ли прегърнати, целуваха ли се поне за довиждане и след прибиране след работния ден? За препоръките, които дадох по-горе - да, не е лесно да отслабнеш, да спортуваш редовно, така е! Но, ако тренираш любим спорт, ако ти хареса приливът на енергия, идващ от движението, от спряната мастурбация, от споменатата билка, тогава с лекота би правил всичко! Aз съм сигурен, че дори само едното спиране на мастурбация плюс приема на трибулус терестис биха активирали силно сексуалното ти желание към съпругата не след дълго! Когато усвоиш техниката на вътрешните оргазми, тогава автоматично, на несъзнавано ниво ще свързваш партньорката си със силно повишените нива на преживяване на удоволствие. Съответно ще се появи радост от присъствието и и секса с нея. Всъщност засега сексът който си правил, се съотнася към този, към който те насочвам, както магарешката каручка към свръхзвуков самолет! Това са реалии, проверени през хилядолетията! Когато четете книгата, която препоръчах, спрете се основно на частта "свещена сексуалност". Аз продължавам да предполагам, че основен фактор, извън евентуалните чисто психологични такива, е кулидж ефектът! Когато прочетете внимателно по въпроса в книгата ми, моля споделете въпросите, които са възникнали! С радост ще отговоря по силите си!

Здравейте! Не ви отговарям, защото не мога да намеря време да седна пред компютъра. Ще пиша!

И аз не разбрах за кои "по-първи" става дума. Питайте - ако мога да отговоря, ще се радвам да го направя! За книгата - обясних защо прочитането и би било полезно за семейството ви! Но не мога да го направя вместо вас - мотивацията си е на мъжа ви! Ако на него му се струва странно съществуването на биохимия, която предизвиква конкретни психични промени, не знам... В телата на повечето хора такава връзка има. Освен неговото да е изключение... Казвате, търсене на причините в продължителен разговор - как да стане това и къде? В този форум даваме общи насоки, не правим психотерапия. Хипотезирах връзка между възпитанието му през ранните му години и ставащото сега, но... нима очаквате тук да правим психотерапия? Можем да дадем насоки, в духа на консултирането, но нищо повече - това е обяснено в началната тема тук. Досега препоръчах доста неща на мъжа ви, но не получих никакъв конкретен отговор от негова страна - за килограмите, за спорта, за спиране на мастурбацията, за билката, която споменах, за елементарна като практика, но когато бъде усвоена, с много мощни биологични, психични и духовни резултати практика. Практика, за която просто е нужно да прочете и научи. Практика, директно свързана с укротяване на промискуитетните импулси, причиняващи нежеланието на мъжа ви. Импулси, спрямо които евентуалните психични фактори и предпоставки, заложени през възпитанието му и подпомагащи поддържането на поведението му, според мен в случая биха се явили само спомагателни, допълнителни... Обърнете внимание на думата причиняващи. Отделно от горното, разбирам ви. Практиките, които споменавам, са древни, действени, но за българската и въобще западна култура (или липсата на такава) сравнително нови. Нормално е да се запитате за какво става дума. Но, питайте - на ваше разположение съм. Когато мога, ще отговарям! Приятна вечер!

В права посока си! Имащ право на свое мнение, решения, на свой...живот!

За вас пиша, да!

Не можеш да позволиш, казваш, но вътрешно оставяш мнението и да бъде много важно за теб и съотвено, да се бориш срещу него сякаш си бунтуваща се тийнейджърка. Ще си преодоляла въздействието на мама върху ти, когато и след най-тежките и опити за налагане върху ти, само спокойно се усмихнеш, а отвътре имаш мир и радост. Тогава и тя ще промени отношението си към теб в уважение към изборите ти. Защото сигналите, които ще и даваш, ще са различни!

Ситуацията, в която се намирате представлява интересен казус. Част е от общия ви жизнен път на учене и себеразвитие. От една страна, рах, ти преживяваш съвсем нормални телесни промени в резултат от майчинство. Няма нужда от каквато и да е вина! Няма нужда да задържаш страхове в себе си и се обвиняваш - излишно е! Ако не сега, то след евентуалното второ дете или след години, гърдите се смъкват, текстурата на мускулатурата се променя, кожата, всичко... Нормално е! От друга страна, по-горе писах за кулидж ефекта, който очевидно действа в мъжа ти. Ако решиш да отслабнеш, да се погрижиш за външния си вид, това ще бъде чудесна идея - но, не заради него (това би било мазохистичен и слаб опит за нагаждане) - заради себе си, за да се чувстваш добре в тялото си! Но, не физическото ти състояние е най-важното в случая, а чарът ти. Една главна негова съставка е безусловната вяра в себе си, себехаресването, приемането на тялото и душевността си. През това приемане може да променим нещо, но вече се харесваме и обичаме! Не заради другите - заради нас самите. Просто се обичаме! За кулидж ефекта. Да, има го. Но доколко ни въздейства зависи и от нас! Ето варианти на развитие на връзката ви: 1) Отворено семейство - съпругът, както твърди, има сексуално желание към нови партньорки. Съпругата също има сексуални желания, млада жена е и също може да има любовник/ци. Ако и двамата приемат този вариант, той е напълно възможен в съвременността. Много двойки го практикуват, като при това остават добри приятели, родители на децата си и партньори в житейските и финансови трудности. 2) Развод - всеки тръгва по пътя си. При "един мъж" обаче със сигурност ситуацията ще се повтори. Затова за него това едва ли е твърде подходящ вариант. 3) Продължаване по същия начин - съпругът продължава да мастурбира, с което губи заряда си, но се чувства нещастен, дебелее все повече с годините като несъзнавана компенсация на липсата на истинска сексуалност и обич (блокирани от кулидж ефекта). Съпругата продължава да се депресира и развива все по-явна невротичност. Виновни няма. И двамата са жертва на жаждата на мъжките гени за разпръскване в нови самки... Всъщност това е най-некачественият, невротичен избор. 4) Зряло съзнателно отношение - човешкото в "един мъж" овладява кулидж ефекта, сублимира сексуалността и я слива с любовта си към съпругата си! Това е истински интелигентният и качествен избор. Как да се случи това на дело? Нужно е желание, разбиране, допир до една различна вътрешна култура на преживяване на сексуалността и въздигането и до любовта! Споменатият кулидж ефект има пряка връзка с начина на преживяване на оргазъм. Когато той е обикновен, с еякулация, се задействат хормоналните и биохимични корелати на липсата на желание на мъжа да бъде със същата жена и страстта му към нови обекти. След обичайния акт с партньорката, се отделя голямо количество пролактин - на емоционално ниво това се преживява като сексуална индиферентност. Отделят се и други хормони и медиатори, които предизвикват усещане за емоционален студ, дистанция и дори дразнене към партньорката. Този ефект трае със седмици след обичайния сексуален акт с еякулация. Когато мъжът (жената също има потенциал в тези практики, но за разлика от при мъжа, те са по-малко важни за нея отколкото чисто психоемоционалните аспекти) овладее оргазма си, когато се превърне в мултиоргазмен мъж и се научи да постига т.н. долинен оргазъм, цялата му биохимия се променя силно положително. Няма рязък срив на допамин (страст), както при обичайния върхов, с еякулация оргазъм, няма такова мощно отделяне на пролактин, делта фосб, динорфин (емоционална изравненост, раздразнение, неприятна жажда за стимули). Наместо това мозъкът и тялото на мъжа се насищат с високо ниво на допамин, серотонин, ендогенни опиати (ендорфини, енкефалини). След приключване на такъв акт чувството е за зареденост, обменена равностойно енергия, спокойствие, но примесено с интерес и радостно удоволствие от присъствието на партньорката! Вътрешните биохимични промени са директно свързани с психични състояния на радост, които мъжът автоматично свързва с и проектира в партньорката. Присъствието и му носи наслада и обич, а желанието към нея бързо се възвръща след такъв акт на свещена сексуалност. Свещена, защото човек овладява нагонната си природа и я влива в човешката си и божествена природа, в любовта си! Тогава моногамията става напълно възможна! Тези факти, както и конкретните методи съм описал много подробно и цялостно в книгата си "Трансперсонална психология. Свещена сексуалност". Препоръчвам я и на двама ви - може да се поръча онлайн или да се закупи в книжарници "Хеликон". Засега нека коментираме по-горните варианти за развитие на връзката ви, но истинска дискусия можем да имаме когато прочетете насоките в книгата. С радост ще дам обратна връзка!

Е, най-сетне! Браво! Дишането е важен помощен метод! Разбира се, то не заменя осъзнаването и промяната на невротичните елементи в психиката и взаимодействието и със света. Но помага! Радвам се за теб!

Един мъж, а какво се случва когато въпреки нежеланието си пробваш да осъществиш полов акт? Би ли пробвал да се отпуснеш и спокойно да се наблюдаваш в този момент? Опитай се да осъзнаеш какво се крие зад това защитно нежелание! Просто смело наблюдавай чувствата си, погледни ги директно "в очите"! Опиши тук какво се случва! Относно насоките, дадени по-горе - за проверка на тестостерона, прием на билката бабини зъби, спиране на мастурбацията, спорт и отслабване - бих се радвал да ги вземеш насериозно! Рах, благодаря за включването! Да, наистина - "мога да бъда прекалено критикуваща и напориста Дева, което определено не помага." - не помага! Аз съм сигурен обаче, че ако той спази дадените препоръки от една страна и ако от друга, осъзнае и промени чувствата зад външното нежелание, както и ако ти го съблазняваш изкусително, нещата могат да се променят. Иска ми се да насоча вниманието ви към т.н. Кулидж ефект: Преди време американският президент Кулидж бил на посещение в провинциална ферма. Президентът изостанал някъде назад и в това време фермерът гордо показал на г-жа Кулидж кокошкарника с петела, който „може да се чифтосва с кокошките постоянно, без прекъсване, всеки божи ден без почивка.” Президентшата с престорена сдържаност предложила на фермера да предаде това на г-н Кулидж, което той изпълнил без да се замисля. Когато получил съобщението, президентът се замислил за миг и попитал: „С една и съща кокошка ли?”. „О, не, господине!” – отговорил фермерът. „Тогава предай това на г-жа Кулидж!”. Кулидж ефектът се наблюдава при всички изследвани животни: ако в клетка с женски плъхове се пусне мъжки, той започва да покрива самките една след друга докато мине през всичките, след което се просва в някой ъгъл изтощен. Ако обаче в клетката се пусне нова женска, плъхът веднага намира нови сили и покрива и нея. Към останалите самки той вече не проявява никакъв интерес. Същото е поведението на повечето домашни животни. Кулидж ефектът представлява заложеният от природата нагон, който осигурява продължението на рода, без значение щастието на конкретния индивид или социалните отношения на човешкия бозайник. Кулидж ефектът, макар и в по-малка степен, се наблюдава и при женските индивиди – те с много по-голяма готовност флиртуват и се подлагат на новите мъжки, отколкото на вече познатите. В основата на подобно поведение стои хормоналният процес на удоволствено възнаграждение. Този процес служи добре на целите си по запазване на рода, но има твърде негативни последици върху настроението и емоционалния баланс на конкретния индивид, както и върху хармоничността, щастието и устойчивостта на любовните му връзки, а оттам и върху социалното функциониране като цяло. По всичко личи, че природата е създала човешкия вид като полигамен и че промискуитетът е биологично заложен във всеки от нас. Защо тогава човечеството винаги е поставяло моногамията на пиедестал и се е стремяло да промени първичните си нагони? Струва ли си въобще да се стремим към моногамия? Не е ли по-лесно и по-нормално да следваме природния си зов? Този зов е природен, но няма нищо общо с човешкото в нас. Той е чисто биологичен нагон на тялото на бозайник, в което пребиваваме. Сексуалният нагон и телесната биохимия зад него са нормални дотолкова, доколкото са подчинени на човешката когниция, мъдрост и съзнание. Ако нагонът ръководи, както често се случва, човешкото в човека се принизява, чувствата огрубяват, мислите конвергират около делничната посредственост, светлината на съзнанието намалява, силата на волята деградира. Именно овладяването на нагонно-емоционалната природа на тялото на бозайник, в което пребиваваме, е ключът към разкриване на истински човешкото в нас! Като естествен продукт от процеса на овладяване на нагонната ни природа се явява нуждата от моногамен живот. Когато човек обязди животното в него, той изпитва нужда от дълготрайна, пълноценна, задоволяваща не само тялото, но и душата му връзка. Ако мъж, при който е задействан кулидж ефектът, насила пробва да продължава половите си отношения със съпругата си, сексът от графата ИСКАМ (страст, желание, удоволствие), влиза в графата ТРЯБВА (насила, тежък нежелан труд, труден дълг, неудоволствие). Тук възниква въпросът КАК да преодолеем кулидж ефектът, който при някои индивиди явно сработва по-силно. Един от отговорите вече загатнах по-горе. Когато мъжът осъзнае чувствата, които се крият зад нежеланието и ги неутрализира с помощта на любовта си, релаксацията си, кулидж ефектът намалява. Това е чисто психологическа работа. От друга страна, съблазняването, което жената прави към мъжа си, е нужно да бъде много, много по-разнообразно, освободено и без никакви задръжки! Така тя дава както по-дълбоки и силни, така и разнообразни послания на мъжкия нагон, който автоматично търси разнообразие! Дотук добре - дори само това да е, вече изисква доста и от двамата. От мъжа смело осъзнаване, а от жената сваляне на задръжките и умело съблазняване (не и натякване и критика ). Има и по-цялостно решение обаче. Но, засега ще изчакам коментарите ви! Светла неделя ви желая, мило семейство!

Здравей! Ето какво виждам засега в ситуацията ви. Ти всъщност имаш желание, тя има желание, но просто се разминавате. Когато на теб ти се иска, тя най-често спи. Когато на нея и се иска, нещо в теб приема желанието и като налагане (вероятно), като потискане на достойнството и мъжествеността. Намирането на пресечната точка помежду ви според мен е главното. Може да се работи в две посоки. Първата - когато усетиш желание и тя спи, просто удовлетворяваш желанието си. Тоест, внимателно и с обич я събуждаш и случваш сексуалния акт в момента на възникване на желанието си. Разбира се, нужно е тя да е съгласна с това. В същата посока на разсъждения, когато малкия е наоколо и усетиш възбуда, просто се заключете за 20 мин. - малкият може да погледа детски филмчета през това време. В тази посока на разсъждения, съпругата ти е нужно да изяви готовност за охотно посрещане на нуждите ти. Също така - запитай се какво те възбужда в секса. Тя би мога да си ляга с бельо, което ти харесва, както и да бъде истински отзивчива на желанията ти! Погледнато от друга страна, в моментите когато тя си поиска, ти блокираш - в този блок, зад външния ти отказ вероятно стои несъзнаван страх от провал, от налагането и, от отнемане на мъжествеността... Този страх обаче е изцяло идващ от теб, ирационален и субективен. Вероятно се корени в детството ти - може би така с отказ си реагирал на някакви изисквания на майка си и сега несъзнавано пренасяш този модел в семейния си живот. За несъзнаваното ти отношенията ти с майка ти от ранните ти години са модел, щампа за отношенията ти със съпругата ти сега. Просто смело погледни тази блокировка, когато се породи, страха зад нея, който вероятно досега не си и съзнавал - и приеми, обикни страха, разтвори го с отпускане и смелост! Тогава позволи случването на сексуалния акт! За детето - намерете начин да оставате сами без него поне веднъж седмично. Говори с майка си и баща си! Други опосредствени, но също така важни фактори са: - започни спорт - спортът повишава тестостерона - отслабни - сега си над нормата с доста килограми, а мазнините в коремната област при мъжа директно 'ядат" тестостерона. - направи си изследване за тестостерон - вероятно е леко занижен. Спортът, отслабването, както и приемът на билки като бабини зъби (трибестан) ще ти помогнат много. - спри мастурбацията и фокусирай цялото си сексуално внимание върху жена си. Ще видиш как само след десетина дни след като си спрял, в теб ще се роди едно все по-силно желание! Нека и съпругата ти се включи с описание на характера ти, както и с мнение относно насоките, които давам по-горе. Ти също помисли и пиши! Ще ви отговоря довечера, след като приключа с ангажиментите си! Светъл ден!

Иска ми се да питам някои въпроси: - Би ли разказал повече какво се е случвало в теб в предишните ти връзки? Колко са били приблизително, колко продължителни и как точно протичаха нещата със секса? - Колко често мастурбираш? С каква честота свършваш и колко продължителна е мастурбацията? С гледане на порно ли? - Когато нямаш желание към съпругата, имаш ли ерекция понякога? А други жени тогава привличат ли те и възбуждат ли те? - В семейния ви живот, имате ли време за прекарване само заедно, тоест давате ли малкия на баби и дядовци или другаде? - Какво истински те възбужда в секса? - Би ли пробвал да се опишеш като личност, като характер? Пробвай сам, а нека се включи и съпругата ти със свое мнение. - Разкажи накратко за възпитанието си през ранните си години - какви изисквания имаше към теб за ред, дисциплина, учене, чистота, точност? Как се държаха родителите ти един към друг? - Спортуваш ли? Колко тежиш? - Измервал ли си нивото си на тестостерон при ендокринолог? Става бързо и струва евтино. Нека съпругата ти също чете и пише - като уточнява, че е тя, разбира се! Очаквам отговорите ви! Моля те, бъди наистина изцяло откровен и директен, за да има смисъл кореспонденцията ни!