Орлин Баев

Учи се и още как. Знам през собствения си живот, че с целенасочени усилия човек може да се "прероди" неколкократно в рамките на едно само съществуване. Знам го и през ежедневието си, в което помагам на тази промяна. Красивото е, че позивите за случването и, проявени в дадена симптоматика, идват от Бога!

Изкопани са от Дхарма - закономерностите на битието. Доколкото любов и мъдрост протича през човека, дотолкова е безопасно за него като душа да борави с материални блага - защото тогава няма вкопчване в тях. Когато има вътрешно богатство, тоест любов, човек е само управител на материалните ресурси, ясно съзнава, че в божествената природа такова понятие като "Мое" е много относително. Тогава достъпът до финанси и собственост е благо за всички. Принципно няма противоречие между вътрешно и външно богатство - в един здрав свят такова противоречие липсва. В последните доста хилядолетия (Учителят споменава 8000 години), на глобуса ни нещата стоят различно. Когато някой се стреми към материални ресурси, то е в илюзорни опити чрез материалната псевдосигурност да почувства и малко вътрешна сигурност, с която да замаже страховете си, произлизащи от откъснатостта му от Живота, от законите на Битието. Това е болно положение, което според мен лежи в основата на бедите на човечеството ни... Мисията ни на съзнателни люде обаче, е да тласкаме този свят към оздравяване!

Според законите на Живота, човек може да има толкова материални блага, колкото вътрешно, непреходно богатство има в душата си. Богатство от любов, светлина, смисъл, тоест доколкото Божественото се проявява в него и през него. Казваш, имаш страх от Бога... Но той е Любов. Тогава все едно имаш страх от любовта, забраняваш си това протичане на Бога през теб. Забраняваш си щастие уж в името на Бога, но нали Любовта е самото щастие, а а тази самозабрана ти спираш достъпа си до Любовта, до Бога. Това противоречие идва обаче не от божествените закони, а от вменяването на вина от църковността, свързана с контрола на съзнанието на масите и манипулацията им и нищо общо с Бога! Разбираш ли?! Диди те е насочила към психологичната част на конфликта ти! Орлин

Тонева, прочетох те. Не видях да питаш за нещо. Орлин

Красив сън. Когато човек захване самооценката си за скалата на любовта, идваща от преработването на страха си, няма нужда да се опитва да се хваща за пясъка на бягството от сянката си... Успехи в работата върху себе си, Who!

Креми, това също е чудесна идея, ама май е за по-обхватна тема от пряко медицинската, или пък може да се прихване към нея, от нас зависи... А нямаше ли такава тема вече отворена отпреди?

Така е! Можеш! Аз не ти пиша, за да те привличам като клиент. Постоянно връщам хора, тъй като ми е трудно да ги вместя в графика си... Принципно, при паник атаките, при около 30% от случаите, те отшумяват сами. Когато човекът е интелигентен и тръгне по правилния път, с подходящите методи и умствена настройка, процентът вероятност за самостоятелно справяне се повишава до 60-80%. Принципно, в психотерапията работим с останалите 30-на процента, при които се налага помощ. Можеш! Успехи!

Благодаря ти и аз за това, че избираш трети път. Нито отново скачаш във вторичната печалба на "аз съм жертва", а след това и вината, която носи капчици мазохистично удоволствие, защото в автоагресията на вината живее и себеусещане за важност, макар и през болката, а и мозъкът защитно отделя ендогенни опиати... Нито защитно агресираш, отнова на фона на "аз съм жертва", което в такъв случай е изтласкано и проектирано в другия като "той ме наранява и е виновен за моята болка"... Да обвиняваш агресивно другия обаче е да съжаляваш себе си, да поддържаш описаните невротични програми, вместо да осъзнаеш, че сама твориш себе си, смисъла и щастието си, че си глина в собствените си ръце! Благодаря ти за това, че избираш трети път - на осъзнаването, ученето и порастването! Само когато все по-често избираш този път и заставаш в страха от самота, издържайки го, без "висване на врата", без защитни поведения и мрънкане, той започва да се преобразува до спокойна, мъдра сила! Както ти писах и по-горе, чувствай се свободна да пишеш тук! Кога и колко ще отговарям аз или колегите обаче, зависи от много фактори! Но, благодаря ти за доверието и вървенето по пътя си, по който поемаш! Пътят на разумния си живот! Орлин

"Какъв е въобще смисълът на всичко,ако животът е една руска ролетка." Няма гаранция - никаква, поне от позицията на малките човешки разбирания. Ако човек обаче има досег до Себе си, знае, че гаранция не му е нужна, че всеки дъх и всеки косъм на главата му са преброени и нищо, наистина нищо не е случайно и всичко е на мястото си, най-подходящо за индивида и уроците му в това земно училище във всяка секунда! От позицията на сивотата на материалистичния консенсус за реалност обаче, нещата са различни - тук колкото и знание да имаме, мъдрост липсва... Дори вие и всичките ви близки да ходят постоянно с холтер или да живеете в магнитно ядрен резонанс, с накачулени по вас еег, екг и какво ли не, дори във всеки един миг да се следят всичките ви жизнени показатели, кръвна картина, биохимия и прочие и прочие, гаранция няма - никаква! Нито за вас, нито за близките, нито за който и да е, Да, много сме малки. Да, животът е много кратък и нерядко завършва преди някаква условна граница от 70-90- години, която сме си поставили в главите. Смърт има, болести има... В какво да намери човек смисъла ли? В това, което не умира! В Любовта - защото не се е раждала и не е от този свят, но го прониква и дава живот на всичко. В мъдростта, защото мозъкът може да увяхне в деменция, но натрупаната мъдрост остава в онзи разум, който ползва мозъка само като инструмент, но е нещо много повече от него. В истината, която се съдържа в закономерностите на целокупния живот, във всяка клетка от битието-житието. Някои я наричат Дхарма - учението на вечността. Това учение е видимо във всеки атом от живота, в книгата на живата природа, ако човек я чете с очите на сърцевината си. То е донякъде отразено в думите на мъдрите. Но, можем да го почувстваме, разберем и съпреживеем, доколко ние самите резонираме с Дхарма! Можем да вярваме на думите на някой велик Учител... Но можем и да не вярваме, а да проверим през собствения си опит, че смърт няма! Тази експериментална проверка се осъществява през методите и пътищата на духа. Има пътища - будизъм, езотерично християнство, бяло братство, йога.. Всички те обаче работят дотолкова, доколкото вървим по вътрешния път на разширяващото се съзнание, на сърдечния си разум, на духа си. Да, има помощни стъпки, начин на живот, дисциплина, молитва, медитация... Но, ако ги погледнем само през призмата на сухата скептика, можем да ги видим и като безполезни атавизми и инфантилно, wishful мислене. Но нещата се променят коренно, когато въпросната любов, мъдрост и истина затрептят в клетките ни - тогава човек започва да знае, да вижда че е бил сляп и тепърва проглежда за мъдростта си, че е бил глух и сега за пръв път чува симфонията на хармонията, че е бил безчувствен и сега се ражда за сърдечен разум, който го свързва с фибрите на Живота. През такова преживелищно познание, човек знае, че смърт няма, че болестите се явяват нищо друго, освен добър и нужен зов на душите ни за акордиране с духа ни. Има цели книги писани за това... Казвам ви го и през личния си опит на човек, имал рак и оцелял, поне засега и колкото е рекъл Господ, доколкото има защо и доколкото служа на Волята Му! Днес сутринта написах няколко реда за смъртта: При тревожните състояния, един от основните и най-дълбоки страхове, е ужасът от смъртта. Сякаш човек се губи, анихилира се и в опитите си да се защити от това илюзорно изчезване, се захваща за свръхконтрола на малкото си его. При тревожните състояния обаче това е само псевдо-смърт, нямаща много общо с актуалната такава, освен страховата емоция. Дали мъдростта на Живота и вътрешната, психо-духовна природа на човека ражда тези състояния сляпо? Не мисля. А дали когато малкият човешки ум си позволи да загуби себе си, его контрола си, не намира Себе си?! Да, физиологичният скафандър, тялото, в което сме на гости за много малко, е важно - нямаме право по никакъв начин умишлено да навреждаме цялостта му. Но, не говоря за реално умиране, а за усещането, че сега, в краткия живот, човек навлиза в безкрая на "смъртта", в пространството на потенциал, сила и мъдра обич. Ще кажете - е, как, това ли е смъртта? Това е, освен в представите на обусловения човек, забравил откъде идва и накъде отива. Говоря за допира до смъртта в молитвеното вдъхновение, медитацията и творческия плам - защото смърт няма, а има живот вечен, казали са мъдрите. В Индия йогите медитират на погребалните клади. Защо ли това memento mori, помненето на смъртта и допира до нея през смирено съзерцание е така важен за коя да е система за психодуховно израстване - източна или западна?! Важен е този допир, защото ако този живот, който познаваме, е капка, то това, което е извън малкото ни познание, е океан! В тревожните състояния, усещането за допир до смъртта е изцяло субективно - опасност от реална такава няма. Но има послание за растеж, за характерова промяна, синхронираща с мъдростта на Бога! Говоря за страха от смъртта при тревожните състояния. Но, извън тях, натрапчивите мисли и хипохондрията, смърт има реално! Или не? Дали пък именно преживяванията на смърт наоколо ни, а и опасността от собствената ни смърт, не ни учи именно на въпросния синхрон с Бога? Акордиране на характера ни до относителна цялостност, до смирена прозрачност, само през която преминава търсеният смисъл! Защото в живота наоколо ни, в медиите, в хората можем да видим само бледи и много пречупени отражения на този смисъл. Най-директният път за проникването на този Жив Смисъл в живота ни, е медитацията. Някои я наричат още молитвено съзерцание, дзен, майндфулнес - думи.... В медитацията умът притихва, а в човека се събужда ... свързване, съзнание за цялостност, защитеност, дълбок смисъл и неслучайност на всяко нещо в живота ни! Ражда се фино познание, че смърт няма, освен в илюзиите на умовете ни, а само вечна цикличност и степени на проява на живота. Знание, че не умираме, а преминаваме... Животът, погледнат от такава перспектива, придобива съвсем различна, цялостна смисленост! Сякаш досега сме си мислели, че земята е плоска, а сега откриваме Себе си. Интересното е, че никога не сме се губили, а само сме притъпили това си познание, през материалната си обусловеност... Темата е безкрайна... В тези си текстове, индиректно, доколкото думите могат да се доближат, говоря за смисъла - или поне през езика соча към него. Поне дотам, докъде самият съм стигнал...

Елена, преживяваш тревожни състояния. Лечението им се осъществява с психотерапия. Нищо не споменаваш за такава. Тя е съзнателен процес, работи през интелигентната ти осъзнатост, по-бавно от хапчетата, но затова пък в дългосрочен план далеч по-сигурно,като променя качеството ти на живот силно положително! Ако не си чела другите теми тук, моля отдели време - писано е много за състояния аналогични на твоите! И тъй като не питаш нищо ново, а отговорите ни са доста, ти пожелавам приятно четене и чудесен Гергьовден! С уважение, Орлин

Хубаво, радвам се, че помагаме! Обаче, ако следвам твоя ход на писане на всичко, което ми мине през ума, не трябва да излизам от тази тема... Това, което сега правиш с това наводняване от думи, изисква много внимание, много време, много и още и още... Пиша ти това, за да се замислиш. Не толкова за конкретното ти поведение тук, а за това, че съм сигурен, че по много подобен начин в реалния си живот от теб струят очаквания, изисквания, висвания на врата, прилепвания. Защо ли? Като опит за получаване отвън навътре на сигурност, обич, присъствие на духа... Този празен кладенец обаче може да се напълни само отвътре, с намиране на самоувереност, неполучена отвън! Това, което можеш да направиш, за да улесниш намаляване на уж защитните ти поведения (които споменах преди малко ив предния си постинг), да бъдеш в интензивен допир със страховете си и г преобразуваш до спокойствието си, е да започнеш отново работа с резултатен, добър терапевт. В началната тема обаче е писано, че даваме насочващи отговори, а не правим психотерапия онлайн, въпреки, че това е заглавието на подфорума. Пожелавам ти качествен терапевт и преживелищна действеност, малки стъпки, които да те заведат до спокойствието ти!

Сила, да - но силата на смиреното, пълно с доверие приемане, която именно ти липсва и на която имаш да се учиш! Като казвам, че в дългосрочен план по-добрата идея е да разчиташ на собствената си психика и да учиш уроците си, вместо да бягаш от тях, говоря стратегически... В ситуацията, в която си сега (нека сме на ти, моля те), по-добрата идея е да си продължиш с хапчетата, докато не започнеш да провеждаш интензивна психотерапия при психотерапевт, който знае какво прави. Когато в терапията започнеш в дълбочина да усвояваш нужното, тогава хапчетата е силно желателно да бъдат намалени постепенно по схема и спрени. Само тогава! Иначе, ако сега действаш на своя глава, без качествена и силна, действена помощ от ефективен психоерапевт, едва ли би имала добър резултат. Чуваш ме, надявам се! Правила си дишанията - те сами по себе си има малък ефект, ако се правят само механично, без дълбоко себеразбиране, подходяща настройка на ума. А и имат степени на усвояване и приложение, качество и количество на правене, които също се контролират от терапевт! Това, което чувствам, че досега ти е пречило за реално справяне, е: - вторична печалба - поддържане на отношение към преживяванията ти като към нещо лошо, вместо като към мъдър дар от душата ти, подтик към растеж - недостатъчна ядрена дълбинност, интензитет и преживелищност, отвъд интелекта и думите, в психотерапията ти Орлин

Ами давай, направи ги! На мен ще ми е интересно и полезно. Искам и да споделя нещо - аз не съм лекар и като те чета, понякога ми е като на китайски. Ако можеш да казваш нещата с по-разговорни термини или пък, да слагаш нещо като речник на термините в края на постовете си... Иначе се губи посланието към нелекарите - а нали към тях е насочено! Идеята ти обаче е наистина много ценна, за което ти благодаря. Ще се радвам скоро да чета тези теми! А, между другото, тези тумори, само по жлезите ли се образуват - а от дифузната нервна система, която е в органите?

По принцип всичко е възможно, но по-добрата идея е да се видиш с психотерапевт за няколко сесии. Стартирали са панически атаки - естесвената ти реакция на тях е да се чудиш какво се случва, нормално е. Сам можеш да си помогнеш, но това зависи от много фактори - характера ти, смелостта ти, разбирането ти. Като цяло се получава, но с много падане и ставане, както и много по-бавно, понякога отнема години... Затова, пак повтарям, най-доброто решение е да потърсиш психотерапевт за цялостно преобразуване на ставащото в самопознание и стабилност. Временно решение в случая е да се видиш с психиатър, за да ти предпише антидепресант. С него е вероятно да се успокоиш, да си вземеш изпитите и т.н. Но е временно решение, не решава кардинално проблема! Така че, ти реши!

"Майка ми е медицински работник и от малка ми е натрапила „да се обличам, защото мога да се разболея от това и това, и това”, „да си скривам кръста, защото може да ми се случи това, и това, и това”. Общо взето от нея съм се наплашила и от най-малкото си мисля, че умирам. Много грешен начин на мислене. Искам да го коригирам, правя стъпки самостоятелно като си повтарям, че „каквото и да се случи, най-много да умра”. Понякога се получава, друг път – не. Майка ми е била болна от рак, когато съм била на 3 или 4 годинки мисля. Разказвала ми е, че се е държала зле с нас децата, имам и брат, за да ни отдалечи по някакъв начин от себе си, защото е мислела, че ще си отиде. Още е жива, Слава Богу, обичам я толкова много, дори и когато ме изнервя с вечните си „Трябва да направиш това и това, и това”. А съм на 28 и това „трябва” вече трябва да е по-скоро съвет, не задължение с очакване на резултати. Спомням си как като бях в бурния си тиийнейджърски период, тя много страдаше, че не се прибирам с дни, че не знае какво се случва, аз бях агресивна към нея, един ден тя ми показа някакви рентгенови снимки, за които ми викаше „Виж, имам още тумори, искаш да ме умориш ли?”. Тогава бях много зла към нея и й отвърнах „Да”. Ах, ако знаех колко болка съм й причинила. Бях се научила, че след като майка ми ми забранеше нещо и се разплача и се направя на болна, баща ми ме съжаляваше и ми го разрешаваше. Той все още е жив, Слава Богу, макар и с друго заболяване. Но той винаги вярваше отново на фалшивите ми обещания и ми разрешаваше това, което поискам. Естествено след плач, след като се поставях в ролята на „жертва”. Бях научила баща ми от малка да го манипулирам. Може би на 6-7-годишна възраст си спомням бяхме в магазин за детски играчки и аз трябваше да избирам м/у детска стая или хол за куклата си барби. Знаех, че колкото повече стоя и мисля, в един момент ще ми купят и двете. Така и стана. Може би имах някакви „варианти” за манипулация над баща ми. А той не беше строг човек, дори напротив. Беше мил и добър." Виж майка си и баща си като психични образи (интроекти или когнитивни схеми, няма значение как ще ги наречем), сега присъстващи в самата теб. Майка ти със своя характер и манипулация през грижа присъства в теб като въпросната емоционална зависимост, несамостойност, вина, но и стремеж за вменяване на вина и манипулиране през нея. А баща ти, на по-външно ниво, като отношение към значимите други, като "въртенето" им около слабостта ти и по този начин, индиректно, през механизма на неврозата, постигане на целите ти. Защото, знаеш, можеш много да дразниш близкия си човек, но и същевременно да го накараш да стане твоето... Тук ми се иска да кажа нещо по-плитко, но за теб важно. За секса... За характера ти, споделянето на сексуалността като разменна монета, е типично. Както и фантазирането. Лошо няма. Това е така, защото в секса другият приемаш до някаква степен недиференцирано, така както в теб самата емоционалната несамостойност е недиференцирана, липсва и спокойна и радостна самоувереност, макар и компенсирана от инфантилен нарцисизъм. Та, проекцията на това ти-недиференцирано, както се нарича в анализата, в партньора, те кара, докато си с него, да си другаде... Защото още не умееш да си със себе си и да бъдеш себе си! На това те учи паниката, между другото... Още за теб като характер. Моля те, опитай се, когато ме четеш по-горе, да останеш релаксирано и спокойно в реакциите, които думите ми ще причинят. Казвам, каквото казвам, за да те провокирам да се погледнеш смело в дълбочина, както не си го правила досега - поне не и в такава. Само когато ясно се видиш, имаш шанса да преобърнеш нещата! Защото досега само си си приказвала с терапевтите си, без да скочиш директно и истински в ядрото си. Но, научила си добри неща, което все е нещо. Та, за теб: тази емоционална несамостойност, която компенсираш с въпросните ти бунтове, интелектуализация, дразнене, нетърпение и като цяло, бягане от сянката си, е ценна. Може да се промени, при това много успешно, в един прекрасен лидерски характер! Имаш много потенциал! Аз съм сигурен, че можеш, вместо да поддържаш вторичната печалба на "аз съм слаба жертва", да видиш колко благословена си от преживяванията си, какво прекрасно гориво за растеж са те! Можеш да бъдеш емоционално стабилна, относително самостойна жена, която спокойно поема отговорност за смелостта си! Можеш! Но, искаш ли го? Или искаш да се облегнеш на химичните патерици, защото видите ли, гадният страх е "нетърпим"...? Моля те, отговори ми след като много внимателно прочетеш всичките девет статии от линка и не толкова ги осмислиш, колкото почувстваш посланията им! С вяра в теб, Орлин

Чудя се как да ти отговоря . Ако отговарям на всеки абзац, ще трябва да напишем заедно книга... Но ти благодаря за искреността и за споделянето. Пиши свободно, за това е този форум. Като цяло, чувствам те, зад думите ти, усетих характера ти, енергията ти. Шарена си, имаш богата палитра от багри. А това е чудесно! Относно себеразкритието - ти си определи доколко да е. Аз лично съм фен на пълната откровеност. Но, тя е hallmark на личната терапия, а в този форум сме приели някои рамки, на базата на вече 6.5 год. опит в такъв формат на комуникация. Виж тези правила, моля те. Както казах, шарена си. Да, вина, заложена далеч преди случая с тоалетната, още от отдалечаването на мама поради болестта и. Едно детенце приема такова отдалечаване сякаш в него е причината, вината, сякаш то е лошо и затова мама се е отдръпнала. След това, в живота ти, това чувство само се е затвърдило. Зад него, обаче стои нещо още по-дълбоко - несамостойност, зависимост на себеусещането и самооценката от другите, липсата, за която говорих по-горе. Затова и още мама ти влияе така силно и си склонна да се облягаш на химически патерици. Ако не го правиш, ще ти се наложи да останеш САМА с тази дълбока емоционална дупка вътре в теб, да съзрееш, да приемеш страха от изоставяне... Тогава обаче няма да можеш да бъдеш в ролята на момиченцето от магазина, което както тогава е манипулирало нещата в своя посока, така и сега го прави през неврозата си. Е, да, но така губиш една голяма вторична печалба. Дори и няма да има нужда да се оплакваш от видите ли, ужасните паники, а дори и ще ти се наложи, вместо да бягаш от подсъзнанието си, както в моментите на съненост, сама да създаваш и укрепяваш тази връзка в медитация. Честно да ти кажа, в този момент не те чувствам да искаш такава работа... Целият ти бунт към авторитет, припряност, дразнене и контролиращо колебание са само външна маска над споменатата емоционална несамосойност... Мога много да ти пиша - за зъбите, за сексуалността ти, страховете ти, но се чудя дали да го правя. Защото, както писах, засега интелектуализираш, но не си готова за реален скок в дебрите на страха си, с благодарност към него като към добър учител! Все пак, ще ти напиша няколко думи оттук оттам, но само след като прочетеш статиите ми обстойно и си готова на истинска работа, каквато досега въобще не си вършила, въпреки формалното си присъствие в психотерапия, само тогава има смисъл да говорим отвъд едното интелектуално човъркане.

Благодаря и поздрави!

Здравей, Who! С д-р Първанов много пъти сме писали тук по темите, а аз и в статиите си, че когато психотерапия при тревожни р-ва се прави на фона на антидепресанти, реалното справяне се саботира. Човек разчита на хапчетата, вместо на собствените си сили. Самото им пиене вече говори, че преживяваните състояния се приемат за нещо лошо, сякаш си жертва и трябва да ги махнеш на всяка цена. Такова отношение обаче от една страна, заедно с приема на химия, се превръща в част от изтласкването на страха и програмите в него, върху които имаш всъщност да работиш, а от друга, се явява неразбиране за уроците, вложени в тревожността. Надявам се разбираш за какво говоря. Ще повторя, защото не чувствам в теб осъзнаване на тези уроци, въпреки психотерапията, на която си ходила. Приемаш страховете си като зло, опитваш се да ги натикаш в "мишата дупка" на подсъзнанието си като ги потискаш с хапчета и със самото си отношение на неразбиране и липса на смирено доверие в мъдростта на живота и собствената ти душевност, които просто искат чрез преживяваните страхови програми да съзрееш, да вземеш качествено житейските си изпити! Докато си на хапчета, страхът ти е заточен в несъзнаваното ти - но едва ли напълно. Както сама казваш, той продължава да се промъква, да се проявява по различни нови начини. А и да отнема от умствения ти и творчески капацитет, паметта, концентрацията, мисленето и щастието ти. Защото не изчезва, дори да е потиснат от химия или от собственото ти отношение на неразбиране или от комбинация от двете, а си е там, в теб, в "долната земя" на подсъзнанието ти. Благодаря ти за това, че споделяш за себе си, за страховете си от високо, открити пространства, от оставане сама, от смъртта, от самия страх и паника, изоставяне и самота. За прекъсването, налагането, нетърпеливостта си, бунта си против авторитет, които са само една горда маска над липсата на доверие, над емоционалната липса на стабилна обич отвътре. Тъй като природата не търпи празно пространство, в тези липси сега са се настанили страховете ти. Като основа на преживяванията ти, разбира се, стои характера ти. Случилото се с дядо е било само тригер, не и причина за отключване на паническото ти разстройство. Да, когато битката с него, била тя през неразбирането или с хапчета, е прекалено дълга и силна, то може да премине в типичните за генерализираната тревожност симптоматики на замайване, поддържано през голяма част от денонощието напрежение и т.н. Не искам наготово да изсипвам отговори. Моля те за две неща: първо, кажи ми, моля те, какво научи за себе си в позитивната и груповата психодинамична терапия?! Второ, задай си въпроса "На какво ме учат страховете ми?". С присъстваща такава питанка в ума си, прочети тези девет статии, които касаят точно твоите състояния. Тогава сподели тук какво научи от тях! Орлин

Тоест, изследване на урината за евентуално повишени катехоламини и по-специално норадреналин, както и образна диагностика. Предполагам, че ако не се установи причината, дори да се предпишат бета блокери, което е масова практика, ще бъде като наливане на вода в продънена каца... А подобна симпатикотония може ли да бъде предизвикана и от други хормонно активни/ невро ендокринни тумори, стартирали развитието си от друг орган? Не съм лекар, та ако бъркам в питанките си, моля за извинение.

Здавейте! Материали като "тайната" включват частични истини, много полуистини и пряко непознаване на цялостната човешка психика, през много невежество и пожелателно мислене. Често пъти съм се шегувал, как би трябвало да давам процент на авторите на подобни пародии на познание, които буквално разболяват хората с плиткостта на изложенията си и подсигуряват цели талази от пациенти, упътили се към психотерапевтичните кабинети... Спомням си филма на Чарли Чаплин "хлапето" (ако не се лъжа за заглавието). Той работеше като стъклар, а хлапето минаваше няколко часа предварително, хвърляше камъни и чупеше прозорци. След това стъкларят минаваше по улиците небрежно и уж случайно. Та, по отношение на психичното здраве, подобни автори се явяват в ролята на такова хлапе, с тази разлика, че ако във филма хлапето работеше за стъкларя, тук няма каквато и да е пряка връзка с психотерапевтите. Но, прочитането на такива книги, безусловната вяра в обърканите им "методи" и разбирания, наистина повишава общата, плаваща тревожност и най-често резултира именно в натрапливости и хипохондрия. Говоря за това в тези си статии: - Позитивното мислене и принципът разделяй и владей - Обсесивно компулсивно р-во Моля, прочетете ги много внимателно и тогава нека коментираме! Светли празнични дни! Орлин

Благодаря ти, Божо! Така го почувствах...

А какви изследвания са нужни, за да се установи феохромоциотом? Ендокринологични ли, лесно ли се правят и въобще, как да се насочи човек с предположение за ендогенност/телесна база в такъв случай?

Абсолютно съгласен съм с тези твърдения. Лекуването на души е на първо място призвание, а чак след това професия, в която се обучаваш. Нямаш ли "маята" отвътре си, и двадесет години тренинги и камара дипломи не те правят терапевт. Психотерапията всъщност развива именно увереността, познанието, търпението и дава подходящата посока на самия човек сам да се справи и да продължи да се справя в бъдеще!

Ходите на психотерапевт, но искате да ходите при друг - каква е причината? Принципно терапевтичният туризъм е слаб вариант, освен ако наистина не се върши работа, което обаче зависи и от двете страни. Какво научихте досега за преживяванията си, за принципите на работа на ума ви при това състояние, за разбирането, което е нужно, за да се променят нещата? Какво правите ментално и поведенчески, за да се случи това, тоест какво научихте от терапевта как да мислите за това, да се отнасяте и действате?

Комбинирано е -потърси терапевт, който да те насочва към самостоятелна работа. За социофобията, която заявяваш обаче, анализата е само старт. Това, което тук истински променя, е работата с вътрешния диалог, много поведенчески експерименти, поведенческа, нлп и хипнотерапия. Личната работа с терапевт е нужно да прерасне в групова терапия - само така ще можеш да "вадиш" и отработваш страховете си активно! Група за тревожни състояния през психотелесна или поведенческа школа в терапията! Хубавото при заявеното от теб предизвикателство е, че има много ясни и конкретни стъпки, които когато следваш упорито и нотивирано, няма начин да няма начин за промяна - преобразуването на страховете ти от авторитети и другия пол до самоувереност е сигурно, стига да решиш да работиш по себе си. Не знам каква е силата на страховете ти. Работата в такъв случай може да даде бързи резултати и скоро, но за устойчива промяна обикновено се изиксва малко време! Иска ми се да пиша още и ще го направя с желание, когато намеря време!