Орлин Баев

Ключов алгоритъм: Парадоксално намерение* - наводняване с отношенческо прерамкиране от позитивна самоирония/ абсурдна пародия/ смирена мъдрост 1) С отношение на смирена мъдрост, прочети: „Когато видя същества, лоши по природа, притиснати от голям грях и порок, да се отнасям към тях като към нещо скъпо, сякаш съм открил безценно съкровище!... Когато някой поради завист ме обижда или клевети, да посрещна това със спокойно съчувствие и великодушно да му предложа победата!... Когато онзи, към когото съм се отнасял с голяма надежда, ме нарани много силно, да гледам на него като на върховен Гуру, изпращайки благополучие и щастие на него и всички чувстващи същества!...“ част от „Осем строфи за трениране на ума“, Лангри Тхангпа, XI век, Тибет. 2) Като оставиш посланието на молитвата да отпуска тялото ти в смирено доверие в мъдростта на съдбата и живота ти, спокойно разреши на ума да потъне в медитативното състояние на потенциала ти. 3) Виж ситуациите, в които преживяваш ирационални, невротични страхове. Сега, вместо да "извръщаш глава", се виж в центъра на случването им. Преувеличи, смело отпусни въображението си, като си позволиш добронамерено, от позицията на смиреното учене на духа си, да се шегуваш със социалната си личност. Стигни до пародия, докато с цялото си същество осъзнаеш абсурдността на страховете си. Така застанал в центъра им, доверил се на безкрая си от потенциал, те се спукват като сапунен мехур, какъвто винаги са били. Ражда се смирено любомъдрие, доверие в Бога и смисъла на всяка неслучайност в живота ти. Почувствай, че само когато егото ти е така смирено, живееш истински и заявяваш Себе си, Духа си! 4) Преживявайки през телесното си спокойствие емоционалната наситеност на смиреното себезаявяване, излъчи го напред в живота си като особена светлина - виделината на радостното приемане на трудностите като съюзници на силата ти. Хармоничната сила на духа ти! ............................................................................................................................................................................................................................................ *Обяснение на техниката на наводняване с прерамкиране от хумор и смирение: запазвайки чувството си за страничен наблюдател, погледни директно "в очите" страхуваните ситуации и влез в центъра им. Нека, макар и вътре във филма на страховете ти, остане едно вътрешно спокойно ядро от светла и любяща тишина, ти самия, който можеш всичко - радостен омнипотентен творец на живота си! Сякаш, макар и вътре в този филм, си отстранен от него в това ядро - подобно на спокойствието в окото на урагана. Наводни ставащото - умишлено пожелай още и още от случващото се, запазвайки смирената, любяща смелост на наблюдение в самото ядро на менталния си филм. Раздуй страховете си до абсурд, до мега пародия, позволи си да умираш и се раждаш, да си мъртъв и жив, да се видиш като отхвърлен и изоставен, сам и провален и още и до ултра абсурд. Запазвайки позитивната си нагласа на доверие в мъдростта на живота, развихри въображението си. А сега постави емоционална рамка на възприятие на този вътрешен филм от смирено приемане, обич и благодарност на Бога, Живота и Вселената. Кажи си: "Да бъде твоята воля, Господи за моя живот!". Смири се, приеми, допусни, премахни всяка следа от битка и отричане! Усети как парадоксалното намерение на позитивния хумор и абсурд в наводняването просто стапя сраха и рамката на възприяте от смирение го превръща в смелост. Адреналинът тласка синтеза на допамина, вместо на кортизола!

Димитър, каква е целта на писането ти тук? Засега си говориш сам... В много теми, посветени на паническото и въобще, тревожните р-ва, дискутираме обстойно как на ниво невроза психофармацията се явява част от поддържането, а не на решението на състоянието. Защото приемът и, освен в някои случаи на тежко окр и ендогенна депресия (говоря за неврози, не за психози) е израз на неразбиране, на тотално невежество. Медикаментът се явява поведенчески и химичен израз на психичният механизъм изтласкване на страха. Това не само, че не го решава, а го подхранва и увековечава. Какво е неразбирането, за което говоря? Страхът е виждан като враг, като болестно състояние, като нещо зловредно и ужасно... А той всъщност е неразделна част от изпитващия го, част от него самия, непреработени психични съдържания. Когато отношението към тях е отхвърлящо ги, наситено с омраза и бягство от тях, преживяващият страха се бори не с друго, а със ... себе си, със сянката си. Такъв подход единствено сцепва, поддържа невротичния конфликт постоянно. Пишеш а промяна на стереотипи в мисленето, а в същото време с химия възнамеряваш да потиснеш същите стереотипи - как да се случи това, аз не знам, освен в мрънкащото ти оплакване и неразбиране. Аз не вярвам в случайностите и знам, че всеки симптом не е никакво зло, а е само пътепоказател, който сочи път към себеразвитие!

Могат да бъдат част от този механизъм, да го подхранват, но не задължително. В някои случаи дори при гъвкав и деен иначе човек, несъзнаваното прилепване към илюзията за печалба, която невротичните когниции и поведение носят, резултира в това закотвяне в статуквото.

Умът иска да контролира и загубата на контрола... Препоръчвам книгата на живота, която е неправилна от гледна точка на ума. Пълен хаос е за ума. Само за любящото сърце е пълна с ред! Какъв правилен терапевт ли? Такъв, който е пълен провал, абсолютен слабак, тотален смотаняк от позицията на клишираните представи - само така може и вас да научи да приемате слабостта, липсата на его контрол и сърдечната радост. Защото няма как да я има човек, ако не може да загърби условностите и живее от душа!

В София, доколкото знам, има курсове по дервиш йога. Казвам ви го, поради въртенето, което там се практикува. То, на психотерапевтичния принцип на систематична десензитизация, би могло да повлияе това замайване (при отношение обаче не на битка и отхвърляне, а на любящо приемане). Самият симптом е като пътепоказателна табела, която сочи към решението. Ето ви и вас - свръхчувствителна, но и компенсаторно много дисциплинирана и изпълнителна. За мен примерно е абсурд да спазвам безглутенова диета, още повече суровоядна, да вместя деня и живота си в твърде строга дисциплина... А вие - спортувате, работите, учите, спазвате диети... Уау! Даже прекалено голямо уау! Мисълта ми, водена от посоката на симптома ви, е че може би имате нужда от известно разхлабване хватката на контрола над живота, учене на немислене (някои го наричат медитация) и релаксация. Тези практики преместват телесната ви енергия от главата, в която сега защитно е покачена, в сърцето и корема, буквално. Защото това замайване, според познанията ми по когнитивна невронаука, се дължи на леко разместване на връзките между възприятието за собственото тяло/ аз и положението в пространството в соматосензорната кора, през следващата моторна кора, като и двете се повлияват по този начин от преактивирането на префронталната кора, центърът на задръжните, волеви реакции, на съзнателната дейност. Тоест, отпускането на контрола, идващ от префронталната кора, повлиява и това леко разминаване на възприятието за собствено присъствие в пространството/ живота.

Да, минимизирането на самозадоволяването е част от справянето, но както и сам виждаш, при теб засечката се получава не толкова от мозъчната ти химия, колкото от психиката ти. От прекомерното очакване, от едно ментално "трябва", което поставя тялото в режим на борба/ бягство. Това активира симпатикуса. А ерекцията се получава при задействан парасимпатикус - тоест в режим на отпускане, доверие. Осъзнай добре последната думичка - доверие! В теб и в партньорката. Има конкретни стъпки, които могат да се направят, но за да съм сигурен, че те интересуват, включи се в темата си. п.п: преименувах темата ти, тъй като порното тук не е водещият фактор.

Завъртяла си се в омагьосания кръг на безкрайно мислене, съжаление, празни надежди, бягство във фантазия... Според мен, първото, от което имаш нужда, е да видиш много ясно реалността, да приземиш ума си да си дадеш сметка за актуалното си положение, ресурси и т.н. Тази връзка се прави през психотерапевтична техника за работа с мисленето, за свързването му с конкретиката на бита, приземяването му. Да осъзнаеш ясно какво искаш от живота си, какви цели имаш и как да ги постигнеш! Но, цели, не мечти - целите са конкретни, навременни, изпълними, измерими, разбиваеми на малки стъпки... Това е работата в краткосрочен план. После вече фокусът е в характера - това е по-дълга работа...

Така е - както казва колегата, имаш нужда да се учиш на смелост! С една дума, това е! Сега преживяваш т.н. в психотерапията амбивалентност, двойнственост. Хем заявяваш, че искаш промяна, хем те е страх от нея и говориш типичните тук илюзии за "връщане като преди". Няма връщане назад, приятелю - не можеш да бъдеш като преди. Никой не може! Можеш да излезеш от реката на житейската си опитност, от преживяното кален, мокър, зъзнещ, но осмелил се постъпателно да предизвикваш страха си. Първо, ментално, визуално, а след това и поведенчески. Казваш, искаш нов живот - вземи си го! Извоювай си го! Сега животът ти е вкопчен в лапите на страха ти. Само от него можеш и да си го вземеш. Заяви се пред страха си! 16 години бягство от сянка не са много, но не са и малко - животовреме си е. Питаш ли се как те търпят близките ти, съпругата ти, семейството ти? А ти как се търпиш като страхливец? Говоря директно - защото виждам в думите ти, че е назрял моментът в теб да промениш нещата! Разбираш ли, това което преживяваш, в съвремието ни е облечено в удобните извинения на диагностичната терминология. В миналото се е наричало просто ... страх! Именно той обаче е горивото на антипода си, на смелостта! Така че, имаш предостатъчно гориво. Това, което ти е нужно, е огън! Огънят на решителността! Започва се от изграждане на подходящо отношение към ставащото - не си болен и никога не си бил. Просто имаш да учиш уроци по смелост. В даден момент, когато си се научил не да бягаш, а сам да предизвикваш паниката си - чрез визуализация, дишане, работа през тялото, спорт - в даден миг започваш да осъзнаваш, че смелостта не е някакво пънене и битка, а ... смирение! Смирено отпускане в самия център на страха! Доверие в смисъла, в загубата на гордия его контрол. Тогава започва да се ражда една особена мъдрост - самообладанието на духа ти! Но, това няма как да бъде разбрано интелектуално - преживява се! Успехи!

Привет! В другата ти тема колегите са те насочили много добре: споделяне с близките; общуване с добри хора, с качествени приятели; много движение, физическо натоварване, безопасен спорт, практикуван ежедневно, с неголеми, но продължителни натоварвания; йога практика - асани и леки дишания, преподадени ти от квалифициран инструктор; Не знам какъв терапевт посещаваш, но тук успоредно с медикаментите, добре работи работата с вътрешния диалог, т.н. когнитивно реструктуриране, логиката, връзката с реалността, молитвата, сруктурирана като вид когнитивно реструктуриране, спрямо твоята собствена психика. Вероятно терапевтът ти е препоръчал комбинация от ежедневни практики - работа с ума, дишане, поведенчески експерименти, планиране на ежедневието, водене на дневник за всичко това и т.н. Изход има! Ако медикаментите не работят, виж се с психиатъра си и го помоли да използва знанията си относно доза или вид медикамент! Принципно за състоянието ти се ползват тимостабилизатори и невролептици, не и антидепресанти, тъй като причиняват противоположното състояние, което не е желателно. Прочети за това, информирай се, допитай се до психиатъра си, изискай пояснения и внимание - имаш право на това! Можеш да говориш с психотерапевта си, да сгъстиш сесиите до веднъж седмично - ако е човек, ще те разбере и ще направи отстъпка в таксата си! Спокойно, всичко се оправя, с подходящите усилия и добра помощ! Пращам ти светлина и сърдечност!

Ако е осъществен допир до Същността, до Аза/ душата, тоест до реалния Човек, цялото същество го знае! А егото има право да вярва, да не вярва, скептично да философства или пък фанатично да се вкопчва в едно или друго... Но не от неговата позиция идва това знание!

Ключов алгоритъм: Синестезия* 1) След като съзнателно релаксираш и потънеш в медитация или пренесеш опита си от работата с транс в тялото, усещанията, емоциите, чувствата и ума си сега или след малко, в процеса на визуализация, се отпусни все по-дълбоко, в безкрая на потенциала си! 2) Пренеси се в ситуация, в която си се чувствал спокоен и самоуверен. Ситуация, в която всичко в теб и около теб е било хармонично и радостно. После в друга, в трета и още и още... А сега се пренеси в ситуация, в която си се чувствал спокоен и самоуверен, въпреки външните трудности. После в друга, трета и още и още... Почувствай енергията на самоувереността, усещането за релаксирана смелост. 3) Запазвайки усещането и енергията на релаксираната смелост, отново започни да преминаваш през ситуациите, в които всичко около теб е било хармонично и радостно. Докато ги преживяваш асоциирано, вживял се дълбоко в тях, сега забележи колко наситени и ярки, светли и цветни, красиви и някакси излъчващи са цветовете в образите. Преживявай всичко живо, в движение. Някакси, към цветовете се добавят и аромати и звуци. Твоите любими аромати, които проникват дълбоко и директно в чувството ти за вибрантна хармония, под акомпанимента на звуците, галещи усещането ти за спокойствие. Не знам дали искаш съзнателно да докоснеш и почувстваш погалващото доверие, идващо от допира ти до природата и любимите ти същества, или да позволиш на сърдечната взаимност, раждаща се от този допир, да те залее с чувството на вдъхновена взаимност. Чувстваш вкуса на радостта, нали?! ... Запазвайки и сливайки и петте сетивни модалности в едно общо чувство на спокойствие, пораждащо всичките, забележи как едното сетиво поражда преживявания и в другите, едновременно и в петте синестезия. Радостната гледка събужда звученето на симфонията на доверието, ароматите на взаимността, вкуса на сигурността и докосването на любовта. Отново почувствай енергията на вдъхновеното спокойствие в центъра и на петте си сетивни канала. А сега я пренеси в преживяването на ситуациите, в които си самоуверено спокоен, въпреки външните трудности и противоречия. Когато енергията е достатъчно наситена, усещането я за обич към трудностите, виждането им вече не като проблеми, като възможности за развитие. Отново премини през нелеките ситуации, но сега вече с това прекрасно преживяване на обич, сила, вдъхновение. Ако зарядът на енергията се изчерпи, върни се отново в ситуациите със спокойна, външна хармония, поиграй си със сетивните модалности и тогава отново пренеси чувството за вибрантна енергия в предизвикващите ситуации. Чувстваш промяната, нали?! 4) Излъчи това наситено с нагнетена самоувереност и светла радост чувство напред в живота си. Виж как в бъдещи предизвикващи те моменти преминаваш със спокойно вдъхновение. Почувствай аромата на самоувереността си, чуй музиката на радостта си, докосни се до усещането си за сила, вкуси високото си самочувствие, виж се как ходиш, говориш, дишаш, държиш се самоуверено, спокойно и решително щастливо! ........................................................................................................................................................................................................................... *Синестезия: Синестезия (от гръцки syn, „заедно“ и aishesis, „усещане“) означава смесено възприятие. Това е състояние, при което възприятията се свързват едни с други. Едно сетивно възприятие или идейна представа предизвиква в съзнанието същевременно друга представа, от сетиво, което не е било стимулирано. Хората със синестезия се наричат синестети. Един синестет би могъл да вижда в съзнанието си музиката в цветове или форми, или пък представите му за числата и буквите да са оцветени в различни цветове. Цветовите асоциации са най-характерни, въпреки че има доста доказани случаи, в които се прави връзка със звук. Обичайно в съзнанието си синестетът вижда цифри, букви, но също и музика, емоции и хора в определен цвят или си ги представя по определен музикален начин. Една основна форма на синестезия представлява свързването на цветове и графеми (цифри и букви). Най-разпространена е проявата на това състояние в детството. Въпреки, че синестезията се предава генетично, тя не се смята за заболяване, а по-скоро за явление. Синестетите възприемат всичко напълно адекватно и нормално, но от друга страна са надарени с много силна памет. През 1666 година със своите изследвания, откриването на спектъра на цветовете и с конструкцията на окръжността на цветовете Исак Нютон повлиява на нашето днешно разбиране за въприятието и теорията на цветовете. Той се приема за първият откривател на явлението. По-късно, в средата на XX век, учените и главно психолозите продължават по-задълбоченото изследване на синестезията. Източник: Уикипедия

Питай смело тук, в темата си, за това, което явно те интересува: религия и духовност, психотерапия, секти и промиване на мозъци, сексуалност, любов и духовност, норми божествени и норми човешки, натрапени отговорности и манипулация през вина, себепознание... С уважение, Орлин

Има и точни и сърцати свещеници... Има и фанатици и по мои наблюдения не са малко. За мен практиката в гръцката/ ортодокс (това, което по някаква много нагла причина, се нарича "право"славие) секта, живите правила за смирен и отдаден на Бога живот, са прекрасни! Теорията обаче, изключително фанатизираната, отричаща и горда схоластика - в тях не виждам нищо, освен жалка човешка, нямаща нищо общо с Бога суета. По исторически причини, точно тази секта присъства в ума на българина като авторитет, така е. Понастоящем един много безжизнен авторитет, слабо стигащ до сърцата на будните, интелигентни и търсещи себепознание и Богопознание люде. Сградите на храмовете са наистина прекрасен символ - като космически кораби са. Отвътре също са изпълнени с метафори, символи, по-приземени семантики, както и архетипно психологизирани образи. Дотук добре. Как обаче свещениците помагат на енориаршите си? Вярата, молитвата, Любовта към Бога, смирението, братолюбието и прошката са уникални инструменти. Но ако препоръчаш смирение и прошка преди отработване на автоагресията, те автоматично са приемани от несъзнаваното като примирение и замазващо себепотискане, което невротизира, създава перверзии и фанатизъм. С този пример искам да отбележа само, че само ученето на богословие и дори само ученето на християнска психотерапия, рядко е достатъчно за лечението на души. Има си стъпки в процеса на промяна, нива в отработване на психодинамиката. Има и безброй други прекрасни, научно проучени психотерапевтични методи и системи. В гръцката църква много от тях присъстват имплицитно, но засега са само частично познавани и развити дори от тези, които преподават православна психотерапия, камо ли от масата от храмови чиновници. В гръцката секта чудесният дух и практика са удивително преплетени с тесногръд фанатизъм и тщеславно отричане. Психоанализата, например, видите ли, е от дявола. Нищо че, ако леко променим думата на душепознание и приложим същите познания и практики, но в контекста на християнската терминология, ако наречем страховете бесове, страсти и демони и т.н., е същото... Та, има и качествени хора в гръцката секта, както и всякакви. Има добра практика, има и диаболичен фанатизъм!

Когато е в описаните граници, няма да има...

Не съм съгласен с прищявката за изтриване. Хората ще прочетат, ще се поучат! Твоя воля е да четеш или не. Поела си отговорност с отварянето на темата. Оттам нататък тя не е само твоя, а на всички четящи я, на всички отговорили ти, вложили от времето и душата си. "Не искам да описвам повода и мислите , които имах - дори от това ме е страх... Важното тук е всичко да е окей ... Проумях много неща -толкова е просто... Никаква тъга повече ... " Просто е, когато се осмелиш да се учиш, да се познаваш, да погледнеш смело в подсъзнанието си и с Любовта, протичаща през смирението ти, да вземаш житейските си изпити! А сега отричаш, отхвърляш огромна част от себе си, искаш да я "заметеш под килима" на съзнанието си с позитивно мислене. То е о'к, но само на фона на пречистено "психично мазе", подсъзнание. Иначе самото то се явява част от невротичното бягане от сянката си. Виж за това в тази статия: "Позитивното мислене и принципът разделяй и владей".

Калин е добър в хипнотерапията. Препоръчвам ти го! Работи предимно с класичеката, ритуална хипноза, тоест "Затвори очи и т.н....". Но, предполагам, ползва и разговорна. За мен по-силна е разговорната хипноза. При нея, без дори да се обявява като метод, се осъществява дълбок синхрон с човека, печелене на доверието му, повеждането му в терапевтична посока, предизвикване, проволиране на маладаптивните му модели чрез парадокс и градене на нови... Разговорната хипноза е като шперц, който може да се ползва при каквато и да е терапевтична модалност: анализа, когнитивно поведенческа, фокус в решения, психотелесна работа, психотеатър и ролеви игри, мотивиране и т.н. и т.н. При разговорната хипноза, усещането е, че си обгрижен емпатично, разбран, следван плътно емоционално и ментално, започваш да чувстваш терапевта като част от себе си, като доверен партньор, който заедно с теб работи равнопоставено (през различни терапевтични методи) за промяната ти и на когото можеш да се довериш напълно. Диляна е споменала мнение на Пиер Дако. Аз бих казал следното - това, че някой има голям тираж на книгите си, не означава че има меродавно мнение по въпроси, които не познава! Хипнозата може да бъде самостоятелен психотерапевтичен метод, когато е използвана като ядро, около което са интегрирани други терапевтични модалности. При това положение, обучението е няколко хиляди часа, а прозвището на преминалия през такава школа, е психотерапевт - хипнотерапевт. В България засега такова обучение официално няма. Това предпоставя официалното и ползване като метод, прийом в психотерапията, един от многото. Разликата е в акцента. Дали е ядро в работата на психотерапевта, или е периферен, спомагателен метод. Така стоят нещата формално. На практика обаче, не от наличните и преминати обучения, а от личността на терапевта зависи как ползва хипнозата и къде я ситуира в подхода си. При мен разговорната хипноза е централна, имплицитна "червена нишка", ядро на какъвто и метод да ползвам експлицитно. Спирам се на тези теми, тъй като я българското психотерапевтично пространство понастоящем няма каквато и да е яснота по тях...

"Мисли за Божията Любов, за Божията благост. За себе си никога не мисли. Като влезеш в необятната природа, мисли за въздуха, за светлината, за изворите, за звездите, но никога не мисли за себе си. Ако мислиш за себе си, не можеш да се развиваш правилно. Съвременните хора са много вглъбени в себе си. Всеки мисли какъв е, дали е станал по-добър. Който се вглъбил в себе си, той се намира на опасен, хлъзгав път. За да познаеш колко си добър, трябва да имаш идеал, с който да се сравняваш. Ако се сравнявам с вас, аз съм на крив път. Човекът не може да бъде мярка. Друг е въпросът, ако се ръководя от красотата на природата, от нейното величие. Когато мисля за онзи свят, аз забравям себе си, без да се обезличавам. Да забравиш себе си, значи да се освободиш от ненужния товар." (Беинса Дуно) В психотерапията често говорим за здравия, добър егоизъм. За това, че за да дадеш на другия, е нужно първо да дадеш на себе си. И това е така. Но, най-здравият егоизъм, това е алтруизмът. Защото когато егото смирено притихне пред мъдростта на Живота, на Бога, тогава цялата Любов, Богатство от щастие, смисъл и сила протичат през теб. Даваш, защото преливаш от имане. Малка клетка си от голямото тяло на Бога и работиш в хармония с цялото.

Психогенно състояние е, което ако е дълго време носено и нерешавано соматизира до неврални, мозъчни промени. Тоест, причинява го психиката, тя го и лекува!

Естествено е да обичаш и да искаш да бъдеш обичан! Както и е естествено всяка нормална жена да търси сигурност в мъжа до себе си. Сигурност социална, финансова, емоционална. Вие още се виждате, а промяната в поведението и говори, че те подлага на тест - едва ли съзнателно, разбира се. Как да се чувстваш спокоен? Би могъл да започнеш от малките неща - да се запиташ "Как искам да живея живота си?, Каква професия/ дейност искам да практикувам - такава която кара душата ми да пее, но и да подсигурява финансова стабилност?!, Искам ли да се развивам като личност - чета ли добри книги, продължавам ли да уча формално и неформално, в университет, в школи и курсове? Инвестирам ли постоянно в себе си, за да може и друг да инвестира в мен? Познавам ли се - познавам ли силните си и слаби страни, характера си, страховете си и убежденията, заложени през възпитанието ми, които всъщност диктуват живота ми? А искам ли да се опозная? ..." Животът ни дава най-точните случвания, в най-подходящите за нас, като цялостни личности моменти. Това, което виждам е, че ситуацията с девойката индикира, че е нужно да помислиш, да си отговориш на въпроси като горните, но преди всичко, да направиш здрави промени в живота си, да работиш активно, целенасочено и постоянно, търпеливо и постъпателно върху мисленето, чувстването и поведението си. Да си поставиш по-високи цели в повечето от житейските си сфери, които да следваш. Сега искаш, но какво предлагаш в замяна? Любов? Да, но и тя живее в конкретния социален и вътрепсихичен контекст. Когато не се познаваш, тя се изкривява в зависимост, тъга, защитен гняв... А когато битовите материални трудности засипят живота, това което и ти и тя наричате любов, трудно оцелява, смазана от проблемите... Да, има една друга Любов, Божествена, която не зависи от битовизмите ни. Но пътят към осъзнаването и живеенето и минава и през дискутираната човешка обич... "Лош избор на партньор или лош партньор" "1. Как да избегна това усещане от ден на ден става по- зле а безсънието е ужасно. 2. Какво да направя с връзката ни? 3. Как да и покажа че е в заблуда и да прави това което тя сметне за добре не каквото и предложи някой около нея, все пак щом го прави значи иска да го направи." Всичко казано по-горе, се отнася до първия ти въпрос. По втория - не директно по връзката, а върху себе си и живота си имаш нужда да поработиш. Тоест, каквото се случва в теб, това и около теб. Ако в теб има хармония, разбиране, мотивация, търпеливо следване на цели, идващи от душата ти, социалният ти и партньорски живот ще бъде отражение на тези твои наличности. По третия ти въпрос: а как си сигурен, че тя не се вслушва в приятелката си, защото самата тя го иска и чувства известен резон в думите и? Не подценяваш ли партньорката си с автоматичната презумпция, че "е в заблуда", вложена в питанката ти? По-вероятно е приятелката и единствено да "налива масло в огъня" на вече съществуващи и започнали да се сформират в партньорката ти нагласи към теб и връзката ви. Тоест, въздейства и количествено, но не и качествено. " Щом го прави, значи иска да го направи" - Връзката ви е процес, а не застинал факт. Тя може да продължава да се вижда с теб, но както изглежда, в нея текат отношенчески промени относно ставащото помежду ви. Това, което аз виждам тук е, че по-подходящата насока на намеренията ти тук би била не толкова задържане на връзката ви на всяка цена, колкото работа върху самия себе си! И малко размисли по заглавието ти "Лош избор на партньор или лош партньор". Така поставяш една илюзия за избор - затваряш възможностите в тези два полюса на въпроса си и създаваш предпоставки за изкривени заключения, вина и обвинения. А мисленето през вина е без изключения много слабо. Аз бих казал, че нито партньорката е лоша, нито изборът ти е лош, нито ти си лош. Няма грешки, има учене!

Не прочитам тя да е искала помощта ти! В случая не питаш за нея, а за реакцията, която тя и поведението и правят в теб. Непоисканата помощ се явява манипулация през псевдо-грижа. Възможна е, но аз лично няма намерение да подхранвам подобно поведение. Запитай се, зад рационализациите, какво те кара да мислиш толкова за нея и да искаш да се месиш там, където си непоканен?!

Нямам отзиви за колегите, които си позволяват този лукс...

Много добре си описала пътя на прошката. Често минава през себезаявяване. Иначе от любящ и смирен израз на освобождаване, се превръща в примиренчески, автоагресивен мазохизъм. Много точна е и аналогията между църковната манипулация чрез вярването: "Ако не се подчиня на манипулацията, съм лоша и обсебена" и мазохистичното себепотъпкване, заложено при автоагресивното замълчаване пред баща ти. А в библията наистина има принципи на Живота, от които могат да се извлекат както психотерапевтични принципи и контекст от разбирания, така и конкретни методологични насоки. За в бъдеще, ако е рекъл Господ, ще пиша в тази насока.

В Стара Загора работи Петър Кралев. Имам добри отзиви за работата му. Потърсете го!

Привет! Радвам се, че пишеш тук. Когато намирам време, с удоволствие ще ти отговарям и на други питанки, свързани със сектанското промиване на мозъци, религията, духовността, психологията и психотерапията. Според мен въпросът е не дали има духове, а как да имаме здрав и спокоен ум. Когато твърде много се занимаваме с теми като обсебване, демони и т.н., поставяме локализацията на мотивацията и контрола, на свободната си воля във външни фактори. То е като да се свръхфиксираме върху шума на съседа или виковете на децата от съседното училище. Вместо това можем да насочим ума си към обич, творчество, фокусирана работа, следване на добри цели и радване на всяка стъпка от пътя. Тогава и външните дразнители стават нормални, дори не ги забелязваме, изчезва несъзнаваният страх от тях, а оттам и защитното дразнене. Същото е и с т.н. духове, демони. елементали, елементарии и пр. Това, което християнството нарича демони, страсти и обсебване, психологията и психотерапията определят като маладаптивни когнитивни схеми (интроекти, базисни убеждения), невротични, психотични и психопатийни психодинамики и разстройства. Същото е, но фокусът на вниманието се прехвърля върху собствената отговорност за пречупването на реалността, за преработката на старите и залагането на нови, адаптивни когниции. Чрез развиване на самосъзнанието (метакогниция), способността за прецизен анализ и проследяване на собствените психодинамики на различни психични нива, промяна на мисленето, на вътрешния диалог и работа с автоматичните мисли и базисни убеждения, идващи от дълбоко гравираните в ранните години схеми. Работа освен чрез логика, връзка с консенсуса за реалност, със смелите методи на психотерапията. А те са море... Виж книгата "Лествица" на Йоан Лествичник. Старецът говори за демони, но аналогиите със съвременните психотерапевтични и психопатологични наименования и случвания са преки. Така погледнато, къде на шега, къде иронично или не, се оказва, че в психотерапията гоним духове... Разбира се, това казвам само в контекста на сравнението с християнския подход. Но, както казах и по-горе, да се фокусираш в такова виждане, крие много подводни камъни. Появяват се добавъчни, дълбоко несъзнавани, архетипни страхове, както и несъзнаваното на човека, споделящ такова вярване, автоматично приема наличието на външни нему сили. Тук има трик... Не че ги няма тези сили. Но, фиксирането в тях не помага. Помагат връзката с Бога, Любовта, благодарността, прошката, осъзнаването и разбирането, съзнателните усилия на малките стъпки. И отново Любовта, извираща от сърдечното любомъдрие. Когато човек осъзнае собствените си маладаптивни наличности и ги преработи, изпълни се с обич и сила, когато Бога е с него и тече през него, от кого може да се убои? Когато запалиш огъня на духа си, хищниците бягат надалеч! Забележка: с питащата се познаваме от уъркшопи, водени от мен и моя колежка.