Орлин Баев

Има и други варианти за справяне с хипохондрията, която винаги, без изключение, извън личната психодинамика, се явява откъсване от Любовта, от Живота, от Бога. Ето някои варианти: - Пренесете се като постпянен резидънс в болница. Много добра идея е, кардиограмата, енцефалограмата, холтера и поне десетина други уреда, да са постоянно,денонощно закачени за вас. Но, вие знаете, че екипът точно на тази болница някакси недовижда и не долавя сериозността на положението ви, въпреки че уредите показват,че всичко е о'к. Просто лекарите в тази болница не са добри, нещо във вас го знае. Затова потърсете 111111000000088899999333333366666607 - мо мнение. В онази болница в Сидни дори можете постоянно да живеете в подвижен fMRI (ядрено магнитен резонанс), а през нощта да спите в PET. Не е зле, нали? Но и тези машини пак не показват нищо, а и тези доктори, както и тези от Швейцария, Турция, Израел, Щатите, Канада и всички останали клиники, в които вече сте ходила, не виждат, не откриват ужасното, тежко, дегенеративно, бавно или бързо или мигновено или пък ужасно бавно и с години повалящо ви и убиващо ви заболяване! Обаче каква клиника има на Марс - там чрез манипулациите си с антенките си, тамошните доктори веднага виждат, на биохиично, на квантово ниво вече знаят и резонират със страховата, откъснала се от Любовта его програма във вас. Ето, ето - намират нещо дребничко - ураааа, действително съм болна, ето на, казах ли ви? Обаче е безобидно ... жалко, вика подсъзнанието ви, нямащо за какво да се хване. И тези зелени доктори не стават... - Не пускайте контрола - той едничък ви е останал милият. Контролирайте контролирането на свръхконтрола на метаконтролиращите неконтролирани, но вече почти контролирани импулси на най-малкото телесно потрепване. Ако няма такива, за Бога, създайте ги с втренченото си, нагаждащо хипотезата си внимание. Все някаква сетивност ще успеете да предизвикате фантомно - я пристягане тук там, я проприоцептивно усещане във вътрешностите, я някои от свързаните с тревожността симпатикови симптомчета. Не забравяйте да ги преувеличите. Нищо, че сама си създавате и въртите и стоите в собствения си филм. Не забравяйте - не се вадете от него - в никакъв случай! Този филм е, който ви дава някакво подобие на смисъла, който липсва в живота ви, лишен от сигурността на доверието, любовта и вдъхновения полет. Не губете филма, не забравяйте да го подхранвате с ярки образи, самопредизвикани чрез нащрек наблюдението усещания. В никакъв случай не променяйте мисленето и отношението си към тези фантомно - симпатикови симптоми - недейте, моля ви. Какво би ви останало, ако се лишите от свръхконтрола на страха си?! Тогава, ако пуснете невротичното напрягане и контрол, страхът се топи, но неееее, недейтеееее - тогава ще ви се наложи да се изпълните със смисъла на любовта, да осъзнаете, че освобождавайки невротичния свръхконтрол се ражда самообладанието на духа ви. Но не, не, това са глупости и вие знаете, че са глупости, нали?! Разбира се - в любовта и щастието се губи всичко, отвратително е. В тях няма контрол, опасно е. Обичайки и вярвайки в Бога и себе си, се налага смирено да се доверите - но тогава се губи този прекрасен защитен контрол... Е, как без него сега, за някаква си льобоф... Затова, знаете, че трябва да се напрегнете, да внимавате много, постоянно, да се абонирате към кравефермата за по-евтина и постоянна доставка на телета, които с невротично удоволствие да поставяе под воловте на страховте си. Не забравяйте - страхът е тук да ви защити - много важно е да наливате когнитивни изкривявания в невротичния му огън. Ако така я карате, на всички толкова ще им писне от вас, а и на вас от себе си, че само той - страшилището, ще ви остане. Чудесно е, нали?! Затова, карайте я по-леко - така ще можете да си го поддържате с години и години. Че закъде без него - първи дружки сте. Свикнали сте си като гащи и кафява диря по тях, пропили сте се един в друг. Не, не перете невротичните си гащи във водата на смиреното доверие - може да намирисва, но нещо във вас знае, че само така ще оцелеете. Е да, така много много не живеете, освен външно и механично, губите всяка радост и вече сте полумъртва, но какво пък... Както скунксът гони с миризмата си гадните натрапници, така и вие, с негативното си, страхово мислене пораждате миризмичката на страха си. Смърди, но предполагаемо пази... от истински допир до сянката ви и прегръщане на малката хлапачка там, зъзнеща и изолирана в мазето на подсъзнанието, изолирана там от надзирателя на фантомния страх...В тази връзка... - Прочетете "Дон Кихот де ла Манча" още веднъж. Екипирайте се с подходящ леген за главата, тенекия за тялото. Е, вие вече си ги имате като невротични мускулни брони, но все пак... Намерете си съвременен Росинант - трабант и с него започнете да обикаляте из пустините на страховото безлюбие, белким някой доктор Дулсинео ви се върже... Не забравяйте, че умирате, само да спрете за миг невротичната въртележка и оооо, оооо кошмар - тогава идват доверието и обичта. Но, те са много, много опасни, помнете го и стойте настрани от тях ... Дааа, не забравяйте да четете рицарските книги - да ровите из интернет за болести. Това не е кокошо чоплене и човъркане за невротично червейче, неее - така ще знаете къде са вятърните мелници! Тогава спокойно ще можете да се свръх-фокусирате в тях и да се повъртите във въртележката на гигантската битка с чудовищата на гадните и постоянно дишащи във врата ви болести! Точно така! - Един междинен вариант, в който вероятно вече сте - но, винаги може още и вие знаете това! Работете! Не вдигайте глава от работа! Всяко удоволствие, всеки намек за щастие, веднага затрупайте с претекста, че ТРЯБВА да се работи - много, постоянно, още повече, повече, можете, да можете, сега, още, сега, работааа! Работата може да ви е гард против гадното отпускане, против отвратителната релаксация телесна и ментална. Знаете, че в тези противни почивни дни положението става напечено, налага се да се докоснете до почивката и спокойствието... Но те са ужасни, нали?! Дори за малко застанала в тях, изпълзяват кошмарните дълбоко - океански чудовища на сигурната увереност. че се случва нещо ужасно!!! Никакво доверие в тялото, в живота, в Бога, никакво - точно така! Работа - избягайте в нея, вие сте воин на труда! Така можете да държите тези подводни чудовища далеч от погледа си - темпо, още, темпо, още! Само едно нещо помнете - в никакъв случай не се отпускайте, не релаксирайте - знаете какво се случва тогава, нали?! Затова - работа, още работа! - Всъщност може би най-оптималният вариант е да си купите гроб. Сега може - като си платите, всичко може. Поискайте да ви го изкопаят - препоръчвам ви да не е зидан, много изстива на кръста от бетона... Тогава не пропускайте и ден, без да го пробвате - защото знаете, че умирате, нали?! Легнете, скръстете ръце, поръчайте си поп за опело, потренирайте - хубаво е да се погрижи, да протренира човек смъртта си, пък и да не товарите близките си. Знаете, че е трудно намирането на свободен гроб в тези дни. Всъщност, понеже някои дни е прохладничко, снежец или пък дъждец, това онова, можете да го правите и у дома. Пък и толкова години и десетилетия вече лягате в този гроб, можете понякога да си позволите да пропускате и примерно да сядате и да медитирате. То е почти същото - един позитивен допир до смъртта си е, а на изток казват, че най-силната медитация, е тази върху преходността и смъртта... Умът спрян, няма контрол, страховете изплуват, десензитизират се, сама слизате до психичното си мазе, отваряте вратата му за светлината на любовта и мира... Нооо, не знам, пак тази съмнителна любов, не знам... Та, варианти има... Само нещо да ви предупредя, Има едни гадни копелета - казват им психотерапевти, В никакъв случай не преминавайте терапевтичен курс при такова животно. Може да ви провокира, да ви накара да загубите страха си, това спасително фенерче в тъмната нощ на невежеството, където драките на кошмарните болести постоянно се впиват в тялото, а хищниците на неочакваните болести дебнат, дебнат, дебнат - чувствате ги, нали?!... Е, те терапевтите все разправят за някакво слънце на сигурност и сила, ама вие си знаете, че това са пълни глупости,нали?! п.п: току що написах горното, адресирано към преживяващите психомеханизмите на хипохондрията като цяло, макар че за това ме вдъхнови конкретната тема. Просто "ми текна". Та, незадължително и не само до конкретната питаща се отнася текста...

Питбулът е реална опасност, докато вашите страхове са фантомни. Носят ви обаче вторични печалби, несъзнавано си ги искате. Пиенето на хапчета за състояние, което се решава с промяна на мисленето е един от показателите за това, а другият е реакцията ви, когато някой "докосне" невротичните ви защитни механизми... Засега не виждам във вас реална мотивация за работа. Но, не ви виня - просто засега положението при вас е такова.

Сигурен съм, че натрапливостите са, както писах, връхчето на айсберга. Останалото, зад каквато и маска да е прикривано, по описваната лична история е много вероятно да присъства. Разбира се, може да бъркам за всичко... Но, всичко се променя! Пиша на л.с. за терапевт от Варна!

О, колко изчерпателна обратна връзка давате само...

Гергана, съпругът ти има нужда да се научи да приема провала, като се учи и спокойно преминава през него, знаейки, че е нормална част от живота Има нужда да се научи спокойно да се себезаявява, когато някой пробва да го потъпква, вместо да гълта и мълчи. Има трудни ситуации в живота, но за да не сриват, а да се учим от тях и растем, е добре да имаме подходящата визия и гледна точка. Медикаментите, които е пил и пие, никак не са леки... Могат да успокоят и закрепят положението, но не могат да променят мисленето! Та, като понамали още малко дозите, както ти е препоръчала и Диляна, много важни са сесиите при ефективен психотерапевт. Пробвай да го мотивираш в тази посока!

Здравейте! Имате пет отворени теми, едната от които преместена, тоест в края на краищата остават четири... Докато ви четях и следвах потока на объркването ви, в същото време ви чувствах - вас като личност, между редовете, като емоционален пълнеж и характеровва структура. Разбирам огромната ви нужда от внимание, грижа, сигурност, подкрепа, стабилност. Нормално е да ги искате. Моята теза обаче е, че човек сам случва живота си и външните събития и факти отразяват вътрешните. Не говоря за някаква мистика. Просто както човек възприема света, себе си и хората, автоматично се държи така, че възприятията му да станат реалност, на принципа на самоизпълняващата се прогноза (вид когнитивен механизъм). Това, което залива и вас самата като сраснала се с вас психодинамика, но и другите наоколо ви, е: аз съм зависима; аз не мога; не се справям; аз съм жертва; лошият друг ме тъпче; животът ме мачка; аз съм неразбрана; не съм обичана; лошият друг ме наранява; длъжен си ми, но не ми даваш и ме онеправдаваш... Тези са някои от програмите, които долавям във вас. В тях живее много страх, неувереност, нерешителност, вкопчена прилепналост към сигурния друг, сигурното място, сигурното знание... Като реакция и компенсация поставяте уж защитното многомислено предъвкване, негативизъм, невротични и безплодни опити за напрегнат свръхконтрол... Ако бъдете честна със себе си и имате капацитет да го осъзнаете, можете да видите, че самото ви поведение предизвиква, валидизира и увековечава поддържането на изброените програми. Сякаш сте като вакуум, който дърпа, иска, мрънка, вечно иска още и колкото и да му наливаш внимание и разбиране, никога не е достатъчно. След време, при общуването си с вас, партньорът ви, колкото и устойчив да е, започва да се дразни и да променя отначало добронамереното си поведение към вас, превръща се във все по-агресивен, неглижиращ ви, все по-малко се опитва да разбира, става все по-нараняващ и груб. С характеровите наличности, които носите, е вероятно да привличате партньори, които да задоволяват програмите ви. Но истината е, че докато не ги промените в самостойна самоувереност, вътрешна пълнота от обич, зряла радост и висока самооценка - и с ангел да се съберете, въпросните програми, които носите и които ви носят невротичната печалба на едно полудетско и без истинска отговорност за смисъла, щастието, реализацията и живота си съществуване - същите тези програми се проектират в партньора ви и го моделират. Превръщат го в насилника, в грубияна, в неразбиращия агресор. Не животът, не партньорът случват живота ви така както се случва. Вие самата несъзнавано така пречупвате реалността и се държите, че въпросната зависима неувереност и ситуация на жертва да стане факт. Разбира се, освен че съзнанието (и подсъзнанието) определя случването на живота, битието също му влияе. Външните промени, рестарти, нови посоки са важни. Но, ако не променим вътрешните си установки, ситуациите в живота се преповтарят! С написаното искам да ви кажа, че тревожните ви състояния и натрапливостите, които споделяте, са връхчето на айсберга на психичната ви вселена. Хубавото е, че животът е изключително мъдър и самата работа по симптомите, в случая по релаксирано, медитативно стоене в незнаенето, в неотговарянето на натрапливите питанки, вече сблъсква с характеровите програми и страхове и ги променя, неутрализира! Как се прави това? Има цяла дисциплина - психотерапията, в която се ползват поведенчески, когнитивни, психотелесни, медитативни/ хипнотични и трансперсонални методи, ролеви игри, поведенчески експерименти в реална среда и т.н. и т.н. Тук можем да ви дадем някои общи насоки, но това, което би ви помогнало истински, е няколко месеца терапия при резултатен психотерапевт! Вътрешните промени водят и до външни. Никога не е късно човек да се преквалифицира, да се до-квалифицира и реализира. ВЪпросът е обаче, че доколкото вътрешно намирате собствената си сила, смелост, самоувереност, вяра в Бога и себе си като част от него, дотолкова можете истински и здраво да се реализирате и външно, професионално и социално! Никога и на никого не сте била жертва - не! Несъзнавано сама си причинявате състоянието си на жертва. Подсъзнанието ви си е свикнало - така отговорността за живота се изнася навън, в лошия друг. Всичко тръгва от деството, да. Но след кратък анализ, в рамките дори на една само сесия, дори и без директен разговор за миналото, всичките ви заложби вече са виждани от добрия психотерапевт. Оттам насетне работата е напред, в посока промяна! Още малко за жертвата. Дори човек да е лъган, мамен, реално да се случват в живота му трудни неща - не това го прави жертва. Психичното възприятие, наситено с разбиране, готовност за учене, връзка с една по-голяма мъдрост, определят човека като съ-творец на Твореца, като съзнателен човек. Такъв човек може да възприеме дори и трудните ситуации с благодарност и да се учи от тях, съзнавайки, че човек сам е творец на съдбата си, а понякога се налага чистене и растеж чрез неслучайните външни и вътрешни трудности. Дори обаче човек да е поставен в идеални външни условия, заобиколен от добри и любящи хора, ако в него живее вярването "аз съм безпомощна и зависима жертва", възприятието несъзнавано се пречупва така, че човекът се вижда като жертва. Ако иска да се учи, променя психиката си. Ако ли не, просто бяга от такава благоприятна среда и сам си намира такава, която да задоволява "любимите" му програми, както прасенце иска да се върне в локвичката си, бягайки от морето от възможности! Успехи!

А аз ви съветвам да отворите още 999 теми - тогава след 999 часа, като прочетем всички, можем да повикаме на помощ и целия китайски народ, а и поне милиард и половина от индийския. Но, може би тогава би било необходимо отварянето на още няколко хиляди теми... Мдаммм...

Пиша ви на л.с.!

Благодаря за доверието, но в момента не приемам нови случаи. Мога да ви насоча към колега.

Когато при окр, фокусирано в нараняване и както често се случва, в нараняване чрез остри предмети, човек първоначално се уплаши от мислите и започне да ги бори и изтласква, първоначално успява. Това му дава поводи да му се струва, че потискането е успешна тактика и стратегия за справяне, Колкото повече я прилага обаче, повече стрес се трупа в него, който поражда все повече автоматично изплуващи на повърхността на съзнанието автоматични когниции/ мисли - обсесивното състояние се затвърждава. Преживяващият го добър и морален, дори твърде морален човек, започва да интерпретира мислите: "Щом ми идват тези мисли, значи съм чудовище, психопат съм и вероятно наистина искам да го направя!"... Но, има ли каквато и да е истина в тази интерпретация? Не! В психопатната характерова структура моралното ТРЯБВА и ТАКА Е ПРАВИЛНО, а ТОВА Е ЛОШО (типични за човека с окр), практически отсъстват. Оттам липсва и автоагресивната вина, идваща от страха от непокриване на моралния малък, човешки, но не и съобразен с природата на нещата критерий, непрескачане на моралната "летва". Социопатът (а това е видът личностово р-во/ психопатия, от което всъщност се страхува човекът с окр) просто взема каквото ИСКА, без грам морални угризения. Социопатният човек, освен липсващото угризение, е силно неспособен и за истинска сърдечна близост, обич и емпатия. Неща, на което човекът, преживяващ окр за нараняване, е силно способен! Просто любовта му, примесена със страха, поражда изначално нормалните защитни мисли. Не те са проблемът, а моралната му битка с тях, която засилва страха, оттам и съмненията му в самия себе си, неувереността му. Получава се невротичен порочен кръг, който обаче няма нищо общо с психопатията!

Механизмите на обсесивно компулсивните състояния си приличат. Дали са натрапчивости за остри предмети или "дали не съм гей" или "ако не си кажа добра мисъл, докато пипам това и след това не си измия ръцете, той/тя/те ще умре/ат или аз ще се проваля и ще бъда боклук..."... Извън определянето на класифкаторите за заболявания (DSM, МКБ), механизмите на здравната тревожност също са аналогични на натрапчивост, фиксирана в здравето и ритуално поведение на проверки, мерене на кръвно и пулс, ходене по болници и лекари... Това са общи неща, но ги пиша, тъй като забелязвам как колегите, ако самите те не са преминали през тези състояния и не ги познават "през тялото и клетките си", се плашат от работата с тях, смятат ги за трудни. Нищо такова - когато човек познава действието им, терапевтирането им е удоволствие, а промяната на мотивирания човек, сигурна! Ще се спра конкретно на обсесиите за остри предмети и нараняване, с уговорката, че зад външните различия подлежащите механизми на състоянието са идентични или поне много подобни с други форми на натрапливости. При мислите за остри предмети и нараняване, човек започва да интерпретира мислите погрешно: "Щом ми минава тази мисъл, значи полудявам/ психопат съм и е много вероятно да го направя наистина!" Започва се силно напрегната и изключително болезнена битка - със собствената сянка. Битка с мислите, изтласкването им, гоненето им чрез крайно напрегнати усилия по потискане и отхвърляне, битка "със зъби и нокти". Колкото по-мощна и крайна е битката, толкова по-бързо отначало нормалните защитни мисли се превръщат в интрузивно натрапливи и наситени с много страх и напрежение. Ключовият момент в погрешната интерпретация, пораждаща борба/ бягство реакцията, отричането и изтласкването, е в страха от "аз полудявам!" или "аз съм психопат!" --> "Наистина ще го извърша!". Дали това е така обаче? При психозата, поради повече или по-малко дезинтегрираната азова структура, липсва критичност както за собствените налудности, така и за връзката с реалността като цяло и конкретно по отношение на налудностите. Тоест, психотичният не вярва, че мисленето му е психотично. Разговорно, "лудият не вярва, че е луд!". Примерно, за параноидният шизофреник, налудностите му за преследване, влагане и отнемане на мисли и т.н., са реалност и всеки, който не се съгласява с това, е автоматично обявяван за част от заговора, внушаван от параноята му. Всеки колега, работил с шизофрения, би се съгласил с това ми твърдение. При това, не само като краен психичен факт, но дори при самия процес на преминаване от норма в клинична картина на психоза, отсъства критичност за случващия се процес. При обсесиите за остри предмети и нараняване, обратно - присъства до свръх-болезненост изострена критичност по отношение на собствените интрузивни мисли, виждането им като ненормални, луди и преданоотдадена ( ) битка с тях. Присъства и ясна връзка с консенсуса за обективна, социална реалност. Връзка, която при психозите, е от силно пречупена през налудностите, до отсъстваща, според качеството и степента на състоянието. За разлика от психотичната депресия примерно, при окр за нараняване, е налично и силно желание за живот, мотивация, амбиция, воля за продължаване. На човека " му се живее, две не вижда" , но просто влага всичките си усилия в безплодна и подхранваща състоянието му война ... със самия себе си. Тоест, логичният извод, на базата на повече от столетие научна психология, психиатрия и психотерапия, е че при окр, фокусирано в нараняване, случването на така страхуваните от самия човек действия по нараняване, са на практика крайно не-вероятни, дори в по-голяма степен не-вероятни от при всеки друг, средно статистически човек. Самият когнитивен механизъм, психодинамиката на състоянието гарантира това. Човекът с такива мисли обича хората, които го е страх, че може да нарани. Обича силно и себе си и му се живее силно - когато мислите са насочени към самия него. Любовта му обаче, примесена със страха, с неувереността му, с добавената битка на ригидната морална цензура, стоят в основата на етиопатогенезата и увековечаването на състоянието. Както видяхме, човекът с окр не е луд, няма и шанс да бъде такъв. Това потвърждават и невронаучните изследвания - окр и психозите се случват в различни мозъчни зони и се процесират по коренно различни неврални пътища. Когнитивното обяснение на състоянието, през еволюционната парадигма, за което съм говорил многократно, е следното: старите мозъчни зони, еволюционно обусловено, при страхувано състояние на заплаха, тригерират производството на нормални защитни мисли, изобразяващи заплахата - това подсигурява защитно действие - бягство в пещерата, на дървото, търсене на помощ и т.н.. Ако в миналото заплахата е била хищник или природна стихия, то понастоящем най-често е социална ситуация. Когато в човека присъства покачено ниво на тревожност и неувереност (тревожни когнитивни схеми в дългосрочната памет, в т.н. сянка), комбинирана с характерови черти, в които присъстват завишен контрол, перфекциониъм, свръхизискваща морална цензура (суперего), се получава своего рода "късо съединение" - битка на перфекционистичния морал с първоначално нормалните защитни мисли, произведени от еволюционно обусловения защитен механизъм. Toест, не самите мисли са криви, а прекомерната, ригидна морална цензура, която от първоначално нормални защитни, ги изтласква и колкото повече го прави, ги превръща във все по-натрапливи и раздуто ужасни.

Пиша ви на л.с. за Пловдив! Успехи!

Както казва Диляна, ако тревожността не отшуми скоро, се обърнете към добър психотерапевт!

Количеството терапевти расте и ще расте. А за качеството не знам - това се определя от потърсилите помощ. По скромното ми мнение, потърсете човек, който да ви подкрепя успоредно както в спирането на химията, така и в промяната на мисленето! Къде живеете?

".Имам чувството ,че много повече ме е страх да не се заразят ,отколкото от самата болест ,когато тя вече е налице .. Това е много странно... Когато някой се разболее ,напрежението в мен започва да нараства -дали бебето също ще се разболее?!....а когато и то вече е болно ,напрежението спада и просто го лекувам и чакам да му мине и така до следващия път.. Какво означава това според вас?" Типично е за здравната, хипохондрична тревожност. Наблюдавам точно това, което описвате, при всички мои случаи на хипохондрия! Означава, че страхът всъщност не е толкова от самата болест, а от неконтролируемото и непознатото. В основата му седи дълбока неувереност в Бога, в себе си като част от Него, прекъсната връзка с мъдростта на Битието. Живот не от сърце, а от страх, компенсиран с невротичен свръхконтрол...

О, само 15 години? Нали хората с белите престилки ви казват да продължавате, да ги пиете до живот. Обещават ви нови и нови продукти, които ще направят живота ви прекрасен. Като махнем продажбените умения, вклинени в човешката болка, аз наистина не знам как хипотезата за серотонинов недостиг, която е уж научният аргумент зад фармацевтичните продажби при неврозите, може да помогне на човек с тревожни състояния. Защото е само хипотеза, по никакъв начин научно доказана, равносилна на вярата в дядо Мраз. Защото биохимичната дейност съвсем не се свежда до серотонина, за който от десетилетия не учените и лекарите, а търговците зад тях са се "хванали". Нещата са далеч по-комплицирани, фини, индивидуални. Каквато е сега, психиатрията е наука толкова, колкото средновековната инквизиция е била "дело на любовта"... Дори за в бъдеще промените в индивидуалната неврална химия и въобще, химико-електрично процесиране на информация, се персонализират,насочат лично към конкретния търсещ помощ и станат много по-прецизни, което би било добра насока в развитието на невро-психиатрията, това по никакъв начин не би достигнало основата, корена на невротичните състояния. А именно, маладаптивните психични механизми, мисленето пораждащо страхове и оттам вече реално въздействащо и на биологичната химия и процеси въобще. Давам елементарен пример: даден човек е тревожен, поради характеровите си особености пречупва възприятието си за света твърде наситено с черногледо катастрофизиране, което поражда в него постоянен тревожен фон. Това поражда примерно язва - дали с помощта на стимулирания от тревожността хеликобактер или поради това, че стомахът освен хранителни функции, има и психичната роля да "смила" стреса, но се появява язва. Ако се прилагат само медикаменти, облекчаващи болката, хранителни режими и т.н., страданието за малко може да се облекчи, но ако не се премахне първопричината му, характеровата тревожност, идваща от криво мислене, в продължителен план, заболяването ще се хронифицира. Това се е случило явно и с вас. Разчитала сте твърде много на помощни средства, станали част не от решаването на проблема, а от хронифицирането му. Защото невиждайки, че основното справяне е в промяната на мисленето, докато акцентът в терапията се поставя на механичния прием на химия, такова поведение се превръща в част от неразбирането, от изтласкването на страха, от една твърде механична гледна точка за човека и етиопатогенезата му. А такова отношение на неразбиране и изтласкване, както знаем ние, психотерапевтите, увековечава проблема. Дори и да се наложи прием на химия, на ниво невроза това е само временно "решение", а в дългосрочен план, се превръща в част от проблема! Работете с качествен терапевт!

Като цяло, напълно съгласен съм с мъжа ви. Нормално е децата да боледуват. Дори е нужно през тях да преминават и бактерии и вируси и нестерилност и въобще, нормалната житейска битийност, такава каквато е, за да изградят здрава имунна система. Примерно, децата от ромския етнос като цяло са с пъти по-здрави, издръжливи, приспособими. Защото ходят из локвите и снега по улицата босички, търкалят се навсякъде - но, което оцелее, оцелява с имунна система "джигит"! Имунна система, която за цял живот ще работи в полза на човека. Ако в детството детето е изкуствено държано в прекалена стерилност, ако е свръх-обличано и пазено, през целия му живот след това по-лесно ще се разболява, а и психически ще е по-малко приспособим индивид, поради предаваните през такова възпитание страхове, недоверие в себе си и живота. Тук стигаме до това какви наличности проектира страхуващата се майка в детето си, какви психични заложби му предава със страховете си. Стигаме до това, че осъзнаването на собствените страхове, компенсации, маладаптивни защитни механизми и преработката им в здрава психика и базисна житейска сигурност, са най-добрата гаранция за предаването им и в децата, тоест за доброто възпитание. Защото няма как да дадеш нещо, което нямаш. Има и външни фактори, участващи в презавишения майчин страх при отглеждането на детето. Като цяло, когато децата са три или повече, голяма част от тези страхове се "топят", тъй като автоматичната идентификация на майката с децата ѝ и проекцията на собствената и психика, па била тя и непреработена и пълна със страхове, се разпределя в няколко обекта, което намалява силата на вкопчването и. Защото има огромна разлика между вкопчване и любов! Това, което мога да ви препоръчам, е да поработите с психотерапевт върху трансформацията на страховете си в самоувереност, доверие в Бога и Живота, в Себе си!

Просълзих се. Карате сърцето ми да пее! В същата насока е и Ошо-вата динамична медитация и йога на смеха. Но, това са само външни патерички. Напипала сте ядрото на посоката много добре! Благодаря за това, че ставате човек, живеещ от сърце!

"Много бих искала да разбера вашите мнения за изразяване на благодарност, особено такава към Бог, не към друг човек. За мен тази дума и действие носят в себе си асоциацията с така нареченият loaded language, в следствие на програмиране на християтнска секта. Всеки път когато благодаря, аз се чувствам слаба , безпомощна. Извъднъж ме обзема страх, че осъзнавайки щастието си в момента, Господ ще ми даде някакво голямо изпитиание, за което 'съм готова' и ще изгубя щастието. Сякаш колкото повече опознавам Бог, толкова по-готова съм за по-големи изпитания." Всъщност когато благодариш наистина приемаш слабостта и безпомощността на егото си. Кой е приемащият обаче? Дали егото, което се плаши от смирението и което всъщност изкривява и чувства като смачкващо го, мазохистично примирение, или си частица от Бога? Когато в благодарността си смиряваш егото си, си най-Себе си, искра от божествения пламък. Но ти стигаш до предверието на смирението и егото ти се плаши, прави пренос на отношението си към значим обект, бунтува се против авторитет. Сякаш, ако си разтворена и в доверие, ще бъдеш наранена. Но, това ти усещане, както казах, е само пренос на страха ти от "важния друг", пренос на родителски образ в отношението ти към Бога. Корелацията е двупосочна. От една страна, преработвайки отношението към родителските си интроекти от страхове и вина, че не съм достойна, не съм защитена, бунт към авторитет, но на фона на страх, в здраво себезаявяване, при което ти се налага да се довериш на себе си, съзряваш и за връзката и сливането си с Бога. Защото, в основата му стоят родителските образи/ интроекти (в основата на Анимуса ти стои отношението ти към баща ти). От друга страна, съзрявайки в тази връзка и идентификация с Бога, да го наречем Богоидентификация, тоест съзнавайки, че преносите, които правиш нямат много общо с божествената реалност и научавайки се да се довериш изцяло на Себе си като божественост, тогава спокойно и с мир заявяваш себе си и пред родителите и въобще, ти-обектите, другите. Всъщност, доверявайки се на Бога, се доверяваш на Себе си, като единна с Него. Съзнаваш, че досега си пренасяла в отношението си към него вярванията си, че ако се довериш, ще бъдеш унизена, големият друг ще те мачка и ще злоупотребява с теб. Но, в отношението към Бога страх и вина няма, поне не и в новозаветното и в това на духовния Ученик. В това вътрешно израстване се променяш и като социален индивид като далеч по-вярваща си, но с мир, автентично! Тогава се заявяваш, но не с компенсаторен садизъм над мазохизма, а просто пускаш любовта а тече през теб. Защото тя е Бог, а ти си част от Него! Църквите и религиите в добър вариант би трябвало да водят към истинна духовност, към Бога, Дао, Дхарма... Има и зърно, има и много плява в тях. Можем да ползваме дадена религия или деноминация, но с "едно наум", че е човешко творение ,често наситено с изкривявания, бизнес, невротично -властов контрол над съзнания. Разчитайки преди всичко на собствената с вътрешна зрелост, пресяваме зърното от плявата, независимо дали участваме в дадена религиозна система или не! Говориш за морала, за живата етика. Отново, тя може да бъде провеждана през дадена институционализирана човешка система, но може и да бъде изкривявана. Отново стигаме до Себе-доверието в живата, лична свързаност и сливане с божественото, със законите на Битието, Дхарма записани в сърдечния ни разум!

Хубавото е, че съзнавате, че сте влязла в това състояние. Това говори, че силата му не е толкова драстична. Препоръчваното тук е комбинация от невролептик и психотерапия. Насоките като цяло са заземяване, много здрава връзка със социалната реалност, работа с мисленето на ниво логика, при което се учите да разграничавате усещанията си за влагане (плъгване) и халюцинаторната продукция като част от преживяваното от вас, но без да им вярвате, насочвайки се в здравото стъпване на твърдата логика! Препоръката ми е - обърнете се към психиатър - психотерапевт, който е добре запознат с когнитивно поведенческата терапия!

Пиша ви на л.с.!

Натрапливите мисли за здравето се изместват в натрапливи мисли за заразяване, полудяване... Къде живеете?

Аз споделям мнението на Георги - България наистина е "една човешка длан" страна, а личният контакт е незаменим! Имам клиенти, които идват специално за няколко месеца от Англия, Германия, Италия, Франция, Съединените Щати и пр., за да пеминат курс психотерапия... Да, нет консултациите са вариант, макар че десетки проценти от силата на общуването се губят. Роси познавам и уважавам духа и мотивацията и - предай и поздравите ми!

Ако е за прием, мога да препоръчам колеги!

Отговарям не толкова и не само на конкретния питащ в темата, а насочено към аналогични случаи като цяло. Как да се постъпи при проблеми с ерекцията или преждевременна еякулация? Всички методи от психотерапията, насочени към доверие, самоувереност, са добри. Но в случая са индиректни. Някои колеги и тук почват да дирят причината в дълги месеци сесии, посветени на ранните години, и заложеностите в автобиографичната памет от възпитанието, взаимоотношенията, дори изследват генограмата, освен анализ правят семейни констелации и т.н. Чудесни и полезни подходи, не мога да отрека. Спомагат себепознанието, научават човека на себенаблюдение и го мотивират за промяна... Но в случая са индиректни, "околовръстни", а и не точният инструмент. Все едно с отверка човек да иска да развие гайка - трудна работа, не е това подходящото пособие, още повече ако тази характерова "гайка е заклеясала в дълги години сковаване в маладаптивни патерни". Аз уважавам повечето методи в психотерапията, но твърдя, че в случая прекаленото ровичкане назад само пречи и не решава казуса - макар че елементи от такава работа са подходящ познавателен фон, контекст за по-директната. Характерът на човека така или иначе е виждан за минути от опитния терапевт, връзките между сформирането му в миналото и настоящото му функциониране са проследявани с ключови въпроси - директни, тук и сега, както и за родителските фигури, ранните години и т.н. Периодично, в хода на няколкото сесии, в които се решава случая, се допускат кратки връщания към това, но за минути, не прекалено. Та, какво се прави за превключване от симпатикотонията, която срива ерекцията, към парасимпатиково доверие? 1) Спиране на порното и мастурбацията 2) Евентуален прием на билката бабини зъби, за няколко седмици, до три месеца, но без да се акцентира на това. 3) Активно включване на партньорката през целия процес. Нужно е да подкрепя усилията на партньора си, да е съпричастна и приемащо мотивираща. Тази настройка се уточнява и към нея и двамата са насочвани в терапията. 4) Парадоксално намерение - на двойката се дава задача, в продължение на седмица, всяка вечер, да прекарват време заедно, голи, с докосване и милувки, не по половите органи, като целта е сърдечно общуване и доверие. В задачата се уточнява, че е задължително през това време да няма ерекция. Парадоксът е, че тогава често тя се случва, при това устойчива... 5) През следващата сесия, освен правените в кабинета психотелесни/ поведенчески опити за взаимно доверие, мотивиране, хипнотерапия и т.н и т.н.., се поставя нова задача - усвояване на практиката на свещена сексуалност. Вече в предходни сесии са били препоръчани книгите на Мантак Чиа (или други даоски, тантрични материали). В собствената ми книга "Трансперсонална психологя. Свещена сексуалност" също описвам, при това сбито и разбираемо, физиологията на овладяване на еякулацията, работата с вътрешната енергия, връзката между сексуалността, любовта, нивата на съзнание и т.н. Овладяването се прави от двамата, като след изясняването на технологията, се препоръчва взаимна лека до умерена стимулация, предимно мануална. Фокусът е в процеса, в чувствата и овладяването на енергията - била тя чисто физиологичното налягане на оргазма и канализирането му, както и по-фината. Но, за второто се иска време и лична мотивация... Отново, фокусът е в доверието, няма гонене на цел и резултат. Именно тогава обаче той се появява осезаемо! 6) При изградено взаимно доверие, овладяна сексуалност, когато са преминати горните стъпки, се препоръчва вече и сексуален акт - в началото предимно по метода Кареза(1), като постепенно се преминава към нормален акт, но с принципите на свещената сексуалност: физиологични, емоционални, духовни. В 99% от случаите се оказва, че никога не е имало физиологичен проблем, а психогенните засечки са ползвани за описваното по-горе взаимно развитие в посока обич, доверие, недуално сливане и единство! (1) за Кареза, както и за много други факти около секса, любовта и духовността, може да се прочете много в сайта на Марния и Гари: http://reuniting.info/ ............ Като цяло, основният брой сесии е колкото описаните по-горе стъпки. При желание за цялостна характерова работа, разбира се, сесиите могат да продължат. Горният алгоритъм е примерен и сътворен от мен в момента на писането ми тук, може да варира като последователност и елементи. Това, което знам от опита си в психотерапията, е че при над 90% от двойките описваното смислово послание и насоки работят прекрасно! Лирично отклонение - при един от десет мъже с преждевременна еякулация, овладяването с помощта на естествените насоки, описвани по-горе, е много трудно. Тогава колега лекар предписва антидепресант в малки дози, обикновено сероксат, който биохимично, забавя еякулацията. Отбелязвам обаче, че описваните стъпки се отнасят както за проблеми с преждевременна еякулация, така и за еректилна малфункция. Човек не е застиналост, а процес и всичко се променя към добро, когато е следван ритъмът на Живота!