Орлин Баев

Днес е разпети петък. затова именно в тази тема, свързана с великото, езотерично християнско учение на Учителя, ми се иска да отправя пожеланието си. Нека умеем съзнателно да разпваме малките си човешки страсти на кръста на ученето си, за да възкресяваме духа си. Нека имаме силата да живеем сърцато, така че бинарните уроци на земното разпятие да преминат в живота на вечните ни същности! Това е смисълът на земния живот - да превърнеш кръста на осъзнатото страдание в пътя на обуздаването на материята, във възкресение в тялото на любовта! Месията го направи за три дни. Нека на нас този живот ни е достатъчен! Темата е за учението на Учителя и мощната му наситеност с психотерапевтични принципи. Преди време имаше дискусии дали словото на Мъдреца представлява езотерично християнство, или е над всякакви човешки религиозни системи - чист извор, източник и изразител на законите на Битието. По скромното ми мнение, двете позиции не си противоречат, но погледнати през една цялостна (холистична) и висока визия, са част от една по-голяма перспектива. В когнитивната наука се ползват понятията отдолу - нагоре (bottom up) и отгоре - надолу (top - down), като обозначаващи процесите за естествено появяване на нови форми, познавателни структури и процеси, на принципа на естественото съчетаване на по-прости елементи (отдолу-нагоре, индукция), водещо до образуването на новост, надхвърляща по качеството си количествената сума от съставляващите я елементи (гещалт принцип) и на принципа на главни понятийни аксиоми и факти, служещи като основа за по-прости конкретни изводи и действия (отгоре-надолу, дедукция). Когато учението на Учителя е погледнато отгоре-надолу, то наистина е над което и да е чисто човешко учение и система. Защото източникът му е мирогледът на божествения свят, от който в този физически чертог слизат известни повече или по-малко синхрониращи нему познания. Иска ми се да вметна, че битуващото разделение между науката, религията и изкуството, между съзнателното его - възприятие на реалността и несъзнаваната бездна от непознатост, произлизат единствено от разцепеното, откъснато от корена си западно мислене и култура. Такова изкуствено деление не съществува на изток, нито пък в автентичната природа на световъзприятието, такова каквото е! Неслучайно споменавам това. Когато учението на братството бъде погледнато отгоре-надолу (не само в границите на чисто научното, но тесничко разбиране на този процес), човек осъзнава, че познанието, съдържащо се в източника на посланията му, е в основата на всички човешки познавателни домейни и системи: наука, религия, изкуство, култура, социални и правови норми... Доколко е качествено проведено и доколко изкривено през несъвършените човешки визии, това е друг въпрос. В такъв дух на разсъждения, великото учение на любовта, мъдростта и истината съдържа в семенен вид цялото ни човешко познание, включва в себе си и е източник на всички религиозни системи и научни познания. Защото, надявам се, никой не се заблуждава, че с какъвто и да е метод, бил той научен, религиозен или изкуствоведски, някой открива нещо - не, просто "сваля" вече съществуващо и винаги съществувало познание. Учението на Любовта може да бъде наречено християнско, будистко, ведантиско, научно, социологично, културологично и т.н., но не по буквата на определенията на тези човешки познавателни домейни, а по същината на първоизточника в разбирането им.

Знаеш ли защо никой не е отговорил на въпроса ти досега? Помисли върху това. Пишеш във форум, в който присъстват стотици и стотици теми, в които хората споделят как са се справили с тревожността си. Моята и на колегите практика показва не само, че промяната на мисленето и възприятието е средството за справяне с тревожността, но и че е единственият стратегически устойиво сигурен метод! Това е!

Не, говоря общо, а не лично за теб. Но останалото, за мнозина е вярно, да!

Нормално е и фактът, че ви се случва, говори за две неща. Първо, имате способност да пребивавате осъзнато в по-дълбоко състояние на съзнанието, но не владеете тази си способност. Второ, имате да се учите на отпускане хватката на свръхконтрола и доверие в дълбочината си! Препоръчвам ви редовна практика на медитация или т.н. нейна разновидност с аудио записи, йога нидра. Има много такива аудио сесии в нета. С тяхна помощ се научвате сама да влизате в състоянието, което ви е изплашило, но да свикнете с него, да му се доверите, да го владеете и да научите уроците (които споменах по-горе), към които то ви бута! Успехи!

Тук съм направил списък с някои книги, които за мен са ценни - дръпни надолу след статите!

Присъеднинявам се към мнението за хомеопатията на Тодор. Но, плацебо, подкрепено с псевдо-теория вършат работа за доста хора, така че - ако за някого работи, чудесно! Относно психотерапията - за нея е нужно човек да узрее. Иначе е "хвърляне на бисери пред..." . Можем да кажем, да насочим към нея, но вторичните печалби и съпротивите на псевдо - защитните рационализации над тях са си в невротика. Наскоро пробвах най-сърдечно и добронамерено да пиша в една група за паник атаки в социална мрежа. При това с единственото желание за помощ и апел за живеене на силен и творчески живот. Писал съм в сайта си, че не приемам нови случаи в следващите месеци. Хората обаче масово си пият хапчетата и си ги искат - нали ако поработят върху себе си, биха загубили всички печалби, А те не са малко - внимание, грижа, извинение за непоемане на отговорности, усещане за собствена значимост, получавано през скудоумното убеждение "аз съм невинна жертва" ... Плюс невежество, плюс навика на статуквото... Част от рационализиращите извинения за непредприемане на решителни мерки чрез психотерапия, са таксите на психотерапевтите. Такива хора някакси смятат, че всички са им длъжни да им помогнат, при това безплатно. Само че, такива реакции са празно дрънчене, тъй като помощта всъщност не е търсена, а агресивното нахвърляне върху таксите на терапевтите всъщност се явява защитаване на ползите от поддържането на неврозата им. Защото колко е чудесно да си, видите ли, невинна жертва, на която всички са и длъжни! За терапевт от Бургас: моля, ползвайте гугъл!

Супер - добре е да споделяме и да има повече колеги, които сърцато и умело се справят!

Не, в стария си живот няма как да се върнеш. Има как да пораснеш и да преминеш в новия си, по-зрял и силен живот! Не те виждам като депресирана, по-скоро имаш тревожно състояние. Живее ти се, но си оплетена в комплексите и страховете си и не знаеш накъде и как да поемеш. Започването на работа е добра идея - дава ти известна финансова и емоционална независмост. А още по-добрата новина е, че самата ти тревожност и нейните симптоми вече карат всички твои страхови програми да изплуват, което е прекрасна възможност да ги осъзнаеш ясно и поработиш с доверие и обич върху стапянето им, върху преобразуването им до самоуверена смелост, ясни цели, самоуважение и доверие в себе си! Започни работа, посещавай психотерапевт - преживяваш чудесни процеси, каращи те да растеш, да се трансформираш! Успехи!

Здравей, мила слънчогледке! Колегата е прав за ниското самочувствие. А по-конкретно в него стои зависимо вкопчване, страхове от изоставяне и самота, "не ставам", "слаба съм, никоя съм, ако обекта, за когото съм се вкопчила, ме изостави!"... , "ще се унижа по всякакъв начин, само да не бъда изоставена" и т.н. А неадаптивната ти компенсация на тези страхове (програми, комплекси, интроекти) е самото ти вкопчване, мрънкането и поведението ти като жертва... Разбирам те и не те виня за нищо - сама споменаваш някои фактори от възпитаниео си... Но, родителите ти са правили най-доброто, на което те самите са били способни и каквото било, било.Сега ти самата си родител на самата себе си. Имаш въпиюща нужда от любов, просто чувствам тази нужда в редовете ти много силно. Хубавото е, че в емоционалните си преживявания, които описваш, имаш най-добрата възможност да придобиеш това, от което истински имаш нужда - относителна самостойност и независимост в преживяването си на любовта. Започва с това ти самата да се обичаш. Първо ти самата, себе си! Да се обичаш и си вярваш, да знаеш, че си хубава, достойна, че струваш, че ставаш за всичко и че си чудесна млада жена! За да стигнеш до там обаче, е нужо да се научиш да поставяш ясни граници, да се заявяваш, да казваш не, когато е нужно и да приемаш някои житейски факти такива, каквито са. Приятелят ти отдавна не живее с теб, отдавна иска да преживее други сексуални отношения и връзки, а твоето хленчене не само, че няма да го спре, а несъзнавано го поощрява. Той си е прав за себе си, живее му се... Това не значи, че не те уважава, ти си му първата любов! Но ти, държейки се като зависима жертва, нито обичаш, нито уважаваш нито себе си, нито него. Това е невротично поведение и ти знаеш, че това е така! Та, за да стигнеш до въпросното доверие в себе си и любов преди всичко към себе си, е нужно да видиш ясно ситуацията и да я приемеш, такава каквато е. Да, тръгнали сте по различни пътища. Да приемеш ситуацията и да се заявиш, преди всичко пред самата себе си. ВИж, че той, макар и да се виждате отвреме на време, иска други жени, иска да преживява. Позволи му го, пожелай му "на добър път!". Така заявявайки се, в теб експлоадират страховете ти от изоставяне и безлюбна празнота. Но именно тогава можеш сама да се обикнеш, да осъзнаеш, че струваш безкрайно много, че заслужаваш собствената си любов и себеуважение. Тогава си готова и за пълноценна връзка, с човек, който истински те уважава и обича - защото ти се уважаваш и обичаш! Иначе искаш слаб и залепен за теб мъж, както ти самата се залепваш за него, за да подхранвате взаимно невротичните си неуверености. Ситуацията ти сега обаче ти дава прекрасен шанс да пораснеш! Да се ядосаш дори, да се заявиш, да си здраво твърда в решенията си, към себе си и него. Тогава можеш и да прегърнеш страховете си, вместо да ги подхранваш, както правиш сега, като се държиш като вкопчена жертва. Разбираш ли?

http://orlinbaev.blogspot.com/2015/03/blog-post_15.html

Най-обикновени натрапливи мисли са. Означават, че ви се живее, че ви се твори, че изпитвате силна нужда от преживяване на удоволствие и щастие! Това означават и самото им съществуване е гаранция за това, че няма какъвто и да е шанс да се случат. Лекуват се с помощта на психотерапия при терапевт, който познава механизма на натрапливите състояния добре и умее да ги повлиява качествено! Успехи!

Благодаря ви за разбирането най-искрено! ПИша на л.с. за психотерапевт от Пловдив! Успехи!

Питате от позицията на видимо непознаване нито на себе си, нито на взаимовръзките между психика, тяло, поведение и бит, нито на собствената отговорност за живота ви. Питате, сякаш паниката ви е някакъв натрапник, нещо външно, което по истински необясними за всякакъв здрав разум причини, сте решила да убивате с хапчета. Питате, сякаш идвате от Марс, за пръв път стъпвате на земята и си нямате идея къде сте, какво правите тук, как работи тялото, ума и поведението ви... Сякаш сте нещастна жертва на гадното нещо, полага ви се само хубавичко и мекичко, само удоволствие, сякаш всяко неудоволствие трябва да бъде махнато и да си играете с кофичката и лопатката на пясъка. Да, звучите като дете. Но не говоря за детската любознателност, духовност и приказност, а за ... инфантилност. Пиша ви това с наистина силна добронамереност, с добро сърце и силна съпричастност със същността ви, с онази мъдрост, която именно ви праща по един много фин и лек начин паниките ви, именно за да ви побутне към развитие на съзнанието ви, себепознание, една по-цялостна визия за света и живота ви. Никой никога не е казал, че животът трябва да бъде непременно лек и изпълнен само с релакс и спокойствие. Напротив, колкото повече вкопчване в удоволствието и бягство от нормалните житейски страдания, толкова повече иначе разумните и градивни страдания се превръщат в мъчение - защото липсва осъзнатост. След 15 години живеене в инфантилно бягане от сянката си, можете ли да се припознаете в нещо от току що казаното или предпочитате да си го преживявате, без никаква само-съзнателност?! Паниката идва, за да разтърси, за да покаже посока за себеразвитие, за да стопи неадаптивни характерови маски и запълни дефицити. Никакви хапчета не могат да накарат човека да разшири съзнанието си, да стане по-цялостен, смел, смирено благодарен и свързан с ритъма на Живота... Питате ме в л.с. дали да продължите да бягате от решението на житейския си казус, което така или иначе правите от години, чрез потискането му с химия, или да се насочите към психотерапия?! Вие как мислите? Една статия по темата: Паническото разстройство - проклятие или благословия

Спомням си филма "Самоличността на Борн". Налагаше му се да бяга от преследващите го полицаи с една малка количка, стара и много крантава... С нея обаче "сложи в малкия си джоб" всички - защото не колата, а умът и мотивацията му вземаха решенията . Или, пак от този филм, за оръжие му служеше един химикал или навито списание, при това много по-добре от ножа в ръката на противника му. Тоест, не инструментът е толкова важен, а ползващият го. Когато в казармата някой не сваляше мишените и се извиняваше, че "нещо автоматът не цели добре...", взводният вземаше автомата, правеше два-три пробни изстрела и винаги събаряше мишените. Тогава казваше" "Автоматът е точен, проблемът идва от зад-автоматното устройство!"...

Ако терапевтът познава добре състоянието и добре се справя с разрешаването му, помага. Не транзакционният анализ или поведенческата терапия, която принципно е най-ефективна при ОКР, а опитът и уменията на терапевта правят кой да е метод да помага!

Няма такъв. Защото безсънието, ако не се дължи на чисто органични причини, което е рядкост, най-често е резултат от повишената тревожност. За да се нормализира то, се работи по тревожността. Така че, търсете специалист по тревожни разстройства!

Горното изследване разчита на въпросници, а не на преки изследвания, което е крайно недостоверен и практически дисквалифициран от твърдо експерименталната наука начин. Освен това, е насочено единствено към гледането на порно, без да се отчита дали е или не е свързано с мастурбация и в каква степен. Кристиана, благодаря за доверието - евентуално от лятото ще мога да приема нови хора.

Всъщност наистина преувеличавате чернилката в отношенията ви през призмата на неувереността си. Сама казвате - "събират се двама, за да запълват празнини". Не, събират се две пълноти, за да вървят заедно в една посока. Няма половинки, а цялости. Мъжът ви е честен, когато ви казва, че наистина ви харесва, обича, цени и че всичко за него е наред помежду ви. Прав е и че така, с мярка закачен за порното, е много по-малко вероятно да изневерява. Не че честото гледане в препоръчително - не е, така е, казахме защо. Но мъжът ви не чувам да е истински пристрастен. Представете си, че се вслуша във вас и изцяло спре порното, но вие сте същата личност. Аз съм сигурен, че неувереността ви отново ще намери за какво да се прикрепи - било то погледите му към колежките, било то отдадеността на работата или дори гледането на телевизия, вместо внимание към вас... Не ме разбирайте погрешно, не ви чувствам като някаква свръхнеуверена жена, в никакъв случай. Но, в мъничко от казваното може би има известен резон... Какво мислите за няколко посещения при колега? От кой град сте, за да ви насоча?

"Нямам сили" или по-скоро, "1) не си вярвам достатъчно, 2) робувам на статукво и навик и 3) голяма част от мен е съгласна със зависимото положение, тъй като така е по-лесно, а аз не си вярам... --> кръгът се затваря...

Да наистина, както казва колегата, всичко е сега. Дори и миналото и бъдещето, защото от нас сега зависи как пречупваме света през познавателните си призми, заложени в миналото, но живеещи в нас сега, а така гадим и бъдещето си - пак сега. Тук чисто аналитичната работа би била полезна, но уводна. Когнитивната, която Диди споменава, макар и една стъпка по-действена, също е само старт. И анализът и когнитивния досег до съществуващите базисни вярвания (комплекси, интроекти, програми), са подготовка, познавателен фон на същинската работа, която тук може да промени нещата. А именно, разобуславящите поведенчески принципи и техники, присъстващи в хипнотерапията, нлп, пренареждане на матрицата, тес, краткосрочните подходи, психотелесната, през тялото работа... Друг подходящ контекст, за който пишем често, е добрата двигателна активност. Но разковничето тук е именно в поведенческото де-кондициониране, емоционалният неутрален до позитивен отговор на започващите телесни симптоми. Това нормализира и самите симптоми! Казано с други думи, да се научите да обичате задействането на червата си - такова отношение, колкото и вероятно да ви се струва парадоксално на пръв прочит, освен че директно разобуславя ставащото и нормализира положението, е старт за по-цялостна работа. Защото червата са както метафоричен, така и както сама преживявате, доста буквален символ и изразител на подсъзнанието. Съответно, поведенческата, примерно чрез хипнотерапия работа по разобуславяне на битката ви със симптома и страха от него и изграждане на отношение на приемане, е старт на работата с комплексите, за които сама споменавате, заложени през детството и живеещи във вас и сега!

Любовта, истинската любов е непривързана, мило момиче. Преживяваш нормалната човешка привързаност, т.н. човешка любов, примесена с много търговия - ти ми даваш, аз ти давам, изисквам, поставяме взаимни условия... Нормално за възрастта ти. Преживявай, люби и изстрадвай, помнейки, че всичко е преходно и това също ще мине, освен онази любов, която идва отвътре и не зависи от външните обстоятелства...

Присъединявам се към мнението за молитвата! Защото свързва с неслучайността, със знанието, че на едно високо ниво всичко е закономерност, колкото и ужасно да му се струва на обусловения аз конкретното събитие... Защото заживява съзнание за свързаност, е което знаеш, че и "космите на главата са ти преброени"... А между другото, именно ирационалното обуславяне, служещо като котва, като опорна точка за промяна, кара бабешките леене на куршум и восък, прескундяне, баене и т.н. да работят - точно, защото не са рационални. Защото страхът се случва дълбоко под рационалността. Подобни са много съвременни хипнотични и нлп закотвяния, техниките за емоционална свобода (през поведенческо обяснение)... Един доказан и изследван обстойно метод е парадоксалното намерение или т.н. наводняване с перамкиране от смирено доверие или свръх преувеличена пародия (или и двете). С живо, много живо въображение се преувеличава страхуваното, скача се в самия му център. Ако страхуваният стимул е по-слаб, добра работа върши хумористичната пародия. Ако е по-силен, смирението (което няма общо с примирението).

Приятна робия на удоволствието от това да се чувстваш нещастна жертва и изнасяш отговорността за живота си в "гадното" състояние... Аз си мислех, че е тук като подарък от Живота, за да те научи на истинска мъжественост, сила и смелост. Но, вероятно бъркам, извинявай за намесата!

Разбирам противоречието ви! Голяма тема е това... Писали сме тук, писано е за това и на друг места. Да, нормално е и винаги е било нормално понякога да се случва това. Но никога в историята на това човечество е нямало такава мощна деградация в междуполовите ценности, такъв масов разврат, с който Содом и Гомор сравнени, са като бриз пред тайфун... За мъжкия мозък гледката на младо женско тяло представлява дрога - опиянява, срива всеки ум и разум, пристрастява. СТази зависимост сега е все по-масова. Да, ако това се случва отвреме на време, е нормално, винаги е било. Но при такъв силен стимулант като порното, честотата се повишава драстично, което променя мозъчната химия, допаминовите рецептори се десензитизират, обичайният секс с дори и прекрасна жена не може да се сравни с идеалните образи на жените от екрана, при това постоянно, на всеки няколко секунди сменяни, което буквално "побърква" нагона на мъжа. Макар и фантазия, мозъкът не прави разлика и се закача, а през това време реалният полов, но и емоционален живот между партньорите започва да страда все повече... Неприятното е, че по-младите поколения са по-засегнати. Аз все по-често работя с момчета около 20, кипящи от тестостерон, но с липсваща или вяла ерекция, поради въпросната рецепторова десензитизация... А прогнозата ми е, че в следвашите десетина години резултатите от това все по-масово закачане няма да са леки, когато поколението, засега все още младо и компенсиращо някакси, мине една възрастова граница. И не само за секс говоря. Отношенията между мъжа и жената се опошляват все повече. Мъжете стават все по-женствени, жените все по-мъжествени, губят се моралните ценности. Къде остана идеалът за девственост преди брака? Дали е атавизъм или изконен принцип, свързан и с качествени гени (прочетете за телегонията)?! А идеалът за вярност в двойката съвсем се загуби. А не е случаен - чрез него се е удържала и канализирала склонността на телата ни към разврат, който черпи директно не само от емоционалните, но и от духовните ресурси на човека... Та, не е точно и само в порното казусът, а в това, че то се явява част от едно масово сриване на ценности, етични и естетични принципи, служещи за трансформация и канализиране на човешката система в руслото на Дхарма*. Добрата новина е, че и това е само преход и докато се случва глобалната и очевидна деградация, в същото време нараств аи набира сила и едно ново, различно и светло съзнание... *Дхарма: законите на целокупния живот, на любовта, мъдростта и истината.

Снощи на групата ми говорихме за раздиращата "игра" между комплексите в сянката и моралната цензура. Ето, в случая твоите орално - мазохистични динамики... Страх от самота, типичната орална липса, плюс мазохистична вина, компенсирани с обсебващото и доминиращо поведение, с актинг аут-а на ината, понякога със съблазняване, понякога с "аз съм права!"... Как се преодолява това? Първо, с осъзнаване автоматизираните мисли и базисните вярвания зад тях и преработката им - това е няколко месечна работа, но правенето и води до пекрасни резултати. Помощни методи тук са и психотелесните опити за себезаявяване и доверие в себе си, подходящите утвърждения, визуализации. Специално място имат поведенческите експерименти, дизайнирани в същите две посоки: доверие и себезаявяване. Те може да са всякакви, но работят изключително силно - час такава работа се равнява на десетина сесии в кабинета! Та, път има, не си уникален случай - започни да се виждаш с терапевт! За вината - тя е просто страх. Страх от непокриване изиксванията на важния интернализиран друг и автоагресия, самобичуване, тъй като ме е страх, че той ме отхвърля... Като работиш по страха си от отхвърляне в кабинета с ролеви игри, в житейска среда със споменатите поведенчески експерименти и т.н., се топи ! Та, в твоя град има терапевт, насочил съм те към него. В София Дора може да те приема, или Мадлен...