Орлин Баев

Добре е да потърсиш мнение от психотерапевт. Не всичко от това, което описваш, се вписва в СДВХ. При него вниманието е не толкова отнесено, колкото скачащо, а поведението е често доста натрапливо и агресивно. А ти споделяш автоагресивни прояви на "преглъщане и търпене", последвани от избухвания, "нечуването" като игнориращ защитен механизъм, пазещ не толкова от външната реалност, колкото от допира и до собствени комплекси за нараняване. Не ми прилича на СДВХ, макар и да ти се иска да е. Но, определено - няколко сесии при терапевт биха ти помогнали. Не толкова за задоволяване на вторичната печалба от автоагресивното ти и дисквалифициращо чрез отнасянето и нечуването поведение, чрез имането на диагноза, която го оправдава, а по-скоро с цел обратна връзка за мисленето и характера ти. Запитай се: Защо търпя прекалено? Какво би станало, ако се заявявам спокойно и самоуверено на мига и на място? От какво ме пази отнасянето и нечуването? Дали това "нещо" е толкова в другите или е по-скоро в мен, но го приписвам без да искам на другите и затова се отнасям и "не чувам"?

Много съгласен с мненията ти, Лиула! Само ми се иска да добавя в думата познание, освен интелектуалните знания, рабирането за личната преживелищна мъдрост. Поне в някаква степен... За ползването на източни практики в психотерапията - ползваме ги, да - но модифицирано, приспособени към психичната структура на западния човек като цяло и конкретната личност в частност. Никак не са безопасни, а упоребата им без разбиране може и да навреди! Наистина има разлика между източната и западната психични структури. Преди време писах за това: изток, запад, медитация и Учителят Беинса Дуно за опасностите пр практукуване на йога от западния човек

Означава, че самата ти съпротива срещу предполагаемото забрвяне, което всъщност е само един страх, не е нещо истински реално - самото ти негативистично мислене за това поражда още страх и още повече те фокусира във фантомното "забравяне". А то е фантомно, само в страхуването ти от него е, никъде другаде. Когато си го разрешиш, когато се отпуснеш и си позволиш да бъдеш най-голямата забраванка на света, тогава се вадиш от порочната въртележка. Защото всичко наистина е наред!

Статиите са 12, не една - моля, прочети всичките и нека тогава коментираме. Има общи параметри, има и лични, като целта чрез работата със страховете, е хармонизиране на характера, да!

"...Този човек иска работите му да вървят гладко, без никаква сянка, без никаква грапавина. Идете при един фотограф и го питайте, може ли да снеме някакъв образ без сенки. Той ще ви каже, че е невъзможно да се снимат образи на предмети без сенки. Сянката именно очертва образа. Без сенки вие щяхте да имате само светлина, която не би могла да даде никакъв образ. Картина без сенки, това значи живот без страдания. Който търси такъв живот, той ше бъде лишен от предмети за изучаване. Няма ли какво да изучава, той няма да има никакви разбирания. Какъв живот е този, който е лишен от предмети за изучаване?!" Беинса Дуно, Лъчи на живота, РБ, 1937г. Идва при мен човек с панически атаки, обсесивно компулсивно р-во, генерализирана тревожност, агорафобия, социофобия, хипохондрия, хистерия, житейски трудности в една или друга област... Страх го е от полудяване, болести, смърт, от излагането пред хората и отвхърлянето им, от самотата и безлюбието, от безпомощността и слабостта. Казва "Искам да съм като преди, пак да си бъда същия, не искам тази мъка, не я заслужавам, трябва да я махна от живота си!"... А, ще имаш ли живот, ако се лишиш от трудностите и страданията, които самият Живот ти е дал, за да преобразува въглена на недостатъците ти, до диаманта на зрялото хармониране с мъдролюбието ти?! Какво разбиране е това, в което виждаш себе си като нещастна и случайна жертва, недoвиждайки, че именно жертва на малките ти его компенсации е нужна, за да преобразуваш страховете си до силата на любовта. Жертвата на гордия, невротичен свръхконтрол, в огъня на доверието на неслучайната закономерност в преживяваната трудност. Гордост, изразена в натрапливо и черногледо мислене, състояние на нащрек, неразбираща битка с и бягство от страховете ти, сякаш от малката ти социална личност, пречупен външен образ на вътрешното ти величие, зависят всички фактори в живота и съдбата ти. Не, от Теб зависят - а, за да се познаеш, е нужно да минеш по пътя на героя, да спасиш принцесата на Любовта си, освобождавайки я от дракона на страховете си, чрез меча на любоволието си. Когато си позволиш да спреш бягството в невротичните механизми на интелектуализацията, катастрофизацията, проекциите на собствените нежелани наличности в света и другите и формирането на реакции против сламките в очите на другите, невиждайки гредите в собствените си очи - тогава заставаш лице в лице и очи в очи със страховете си. Не е лесно, има страдание в процеса - но, кой казва, че само меко и леко има в живота? Страхуваш се, трудно е, страдаш - докато осъзнаеш, че страхът в теб не е нищо друго, освен плачът на едно мъничко, уплашено бебче, твоята собствена, дълбока емоционална природа. Когато с великодушното си и пълно със смирено разбиране търпение се научиш да го прегръщаш, страхът се стапя, както бебчо се успокоява, сляло се с майчината гърда на любовта. Любовта, която в смиреното си приемане на даваното ти житейско предизвикателство, провеждаш все по-пълноводно и естествено. Тогава, в теб се ражда виделина, която се учи от страданието и го приема с разтворени обятия, като стъпала на растежа по стълбата на съзнанието ти. Виделина,която приема и удоволствието от малките житейски благини и в тях също намира проява на божествената любов, без обаче да прилепва към него. Страдание и удоволствие. Ден и нощ, мъж и жена, единица и нула. Когато видиш противоположностите през третата, надхвърляща ги позиция на диалектичния наблюдател на душата си, тогава се учиш и от едното и от другото, знаейки, че са само предметни уроци в земното училище. В даден миг започваш да осъзнаваш, че страхът е най-добрият ти приятел, когато се довериш на уроците, вложени в него. Зад външната му, груба, изкривена и бодлива маска, започват да прозират чертите на ангел, на водач в пътя на целостта ти. Тогава знаеш, че няма нужда да потискаш и по този начин, да препораждаш страховите си програми, когато можеш с обятията на същностната си пророда да ги прегърнеш с благостта на мъдрото си сърце!

В правилна посока си! Като спреш да се бориш със страховете от забравяне, непознато, загуба на контрола и провал зад мсилите за забравяне. Като си позволиш тези страхове, као ги прегърнеш със смиреното им приемане - с релаксация в тялото, с позволяването им в съзнанието си, с допускащото им присъствие и "плаване" в тях. Това са принципи. Помощни техники има много...

"Всички хора на земята са слаби. Когато мислите, че сте най-силни, да знаете, че се намирате пред най-голямата опасност. Туй да го имате като закон. Когато мислите, че сте най-слаб, тогава имате най-голямото Божие благоволение." Положителни и отрицателни сили в природата - ООК, изд. Русе Когато човек си мисли, че е силен, че може, че знае, че има власт над себе си и другите - тогава е най-слаб. Тогава с психичните движения на надута гордост, невротично затъмнява връката с душата си. Или психопатно я прекъсва и се превръща в ходеща черупка, бездушно зомби. При психопатиите такава его гордост се явява компенсация на дълбоки травми и страхове. Компенсация, израяваща се в това, че сянката окупира, завладява, залива и сякаш "изяжда" его структурата и моралните/ нравствени (суперего) стремежи и ориентири за смисъл и качество на живота. Визирам основно нарцистичното, параноидно и социопатно личностови разстройства (наричани преди време в психиатрията психопатии/ характеропатии). Въпросното обсебване на сенчестата страна и настаняването и във вътрепсихичния и социален живот на егото и личността, присъства и при другите личностови разстройства, но при тези трите, в особено поразяващ вид. Човек губи Човека, прерязва връзката с душата си. Прави го поради (1) дълбоки вътрешни травми, (2) стремежа към преодоляването им, както и (3) под влияние на внушенията на преобърнатата нравствена, социална и религиозна ценностни системи в социума. По правило, личностните разстройства рядко се срещат в чист вид. По-често се преливат от едно към друго. Поради дълбоки емоционални травми, човек става параноичен, в стремежа към справяне с ужаса си, се превръща в нарцистично социопатен иднивид, неспособен на вина, съчувствие, сърдечна емпатия и истинска близост. Дълбоко в такъв откъснал се от Същността си човек се е свило едно мъничко, ужасено детенце, мъничък треперещ аз, дълбоко потиснат под външния стремеж към социална сила и власт. Развива се властова психопатия. Култ към силата - мускули, интелект, власт, социален статус, пари, вещи и имоти, влияние, контрол - огромна гордост! Великият Учител казва: "...когато си мислите, че сте най-силни, да знаете, че се намирате пред най-голямата опасност!". При описваната психодиманика угрозата вече е превърната в реален факт - човекът е загубил ... Себе си. Защото, "...какво те ползва, ако имаш целия свят, ако загубиш душата си?", пита юдейският пророк. Психопатът се е превърнал в раково образувание в присъствието си в социалния организъм. Отвътре празен, се стреми чрез външните власт, сила и контрол да насити бездната от ужас и безсмислие извътре си. Уви, това е кауза пердута, което прави стремежа му към властта на всяка цена, оправдаваща всяко средство за постигането и поддържането си, ненаситна. Като в криво, черно огледало, загубените човешки добродетели се превръщат в изкривените им сенчести противоолюси. Любовта се првръща в похотливо прелюбодейство, смирението и подвигът в името на светлината, в гордостта на безмерната алчност. Безкористието на себеотречената. подвижническа жертва ("Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби..."), носеща сливане с вечната Същност на Богоприсъствието, се превръща в тщеславен, незадоволим нарцисизъм, искащ още и още признание и внимание. Когато не бъдат получавани, психопатът прилича на малко дете, което чрез бели и опакост, все пак получава липсващото му внимание. В бездушието си, когато е в социално властова позиция, на принципа на проективната идентификация*, повлича и масите в оскотялата си деградация. * Проективна идентификация - проекция на собствени психоналичности в другите и идентификацията им с тях.

Не е точно махмурлук. Прилича, но е по-скоро реакция на психофизиологията на невротичния човек на психичните ефекти от употребата на алкохол. Постоянно чувам за такъв "махмурлук" от пациентите си. Когато тревожността бъде "смляна", преобразувана, този псевдомахмурлук изчезва. Повечето преживяващи тревожност сами спират пиенето (което е добра идея), докато са в процес на справяне - усещането след това ги плаши силно. А когато тревожността е преодоляна, употребата е по-модерирана в сравнение с преди. Трезвеността е само един от плюсовете, до които тревожните състояния водят. По-големите са човещината и сърцатостта, за които човекът се разтваря в процеса на справяне!

Не, не, моля те, не го чувай така. Просто от все сърце ми се иска да видя готовност за промяна - защото знам с абсолютна убеденост не само, че е закономерно възможна, а че е повеля, вложена в смисъла на самото преживяване на трудностите ти! С братска обич, разбиране и уважение, Орлин

О'к, имаш да изминаваш известен път. АКо, вместо да се тюхкаш и оплакваш, приемайки се за жертва, което отношение всякакси се процежда измежду думите ти, ако вместо това почетеш подобните тук теми и ползваш интелекта и чувствознанието си, има вероятност, ако го искаш, да стигнеш до различно отношение и настройка към наистина меките и благи подтици от мъдростта на живота, тласкащи те към промяна чрез тревожната ти симптоматика. Това, което засега чета и чувам от теб е едно едничко нещо: инфантилен рев. Дали животът е длъжен да се съобрази с неразбирането ти? Не си ли мъничко гордичка в това, че въпреки, че ти отговаряме, не си правиш труда да прочетеш отговорите ни в други подобни теми тук, или написаната градивна информация за тревожните състояния на български и на езиците, които четеш?! Като малко зяпнало гардже си - дайте, налейте ми в гърлото усещането да ми е хубавичко. Кой казва, че животът цели да му е непременно меко и леко на човек? Животът е учене! Осънаваш ли какви характерови промени имаш нужда да осъществяваш - заега, не мисля... Моля, прочети всички 12 статии тук и тогава, ако имаш питанки, си добре дошла! С уважение и светлина, Орлин

Аз също не виждам особена мотивация за работа и промяна - сякаш писането ми от сърце, с пълната ми увереност в справянето, подкрепена и от опита ми в психотерапията и от личната ми десетилетна опитност, изтича недокоснало почти нищо... Успех с лесната пътека на хапчета и движение по "тънката лайсна" на няколкото подсигурени сесии когнитивна терапия... Както писах, не виждам нито намерение, нито готовност за цялостна промяна. Все пак, надявам се, след време отнво да прочетете мнението ми, през различна, по-мотивирана, разбираща и възнамерила промяната призма. Всичко най-добро!

За пръв път го чувам, нямам си идея... Отидете, почувствайте го и си преценете. Аз приветствам качествените колеги!

Холи. ключовото объркване е във виждането на Христос като външен, като различен от Теб, както в църквата, була тя петдесятна или "право"славна. Езотеричното разбиране обаче приема Христос като собствения дух, самата ти висша същност. Няма външно кланяне на авторитети, няма авторитети въобще, има личен допир до Любовта, която дава ориентирите, съдържа закономерностите на Битието (Дхарма), насища със смисъл, призвание и път в този земен чертог. Аз лично не съм привърженик на перфекционизма, както и знаеш, че споделям виждането, че истинското смирено доверие, прошка и обич са различни от примиреното, мазохистично себенараняване. Вчера писах за това: „Мнозина страдат от проблема, който аз наричам „евтината прошка“. При първото си идване при терапевта заявяват: „Знам, че детството ми не беше идеално, но родителите ми направиха всичко, което им беше по силите, и аз им прощавам.“ Но когато терапевтът ги поопознае, открива, че изобщо не са простили на родителите си. Просто са си внушили, че са го сторили. При тези хора първата част от терапията се състои в това да изправят родителите си на съд. Това изисква много труд. Изисква подготовка на обвинението, подготовка на защитата, после обжалвания и контраобжалвания, докато накрая се произнесе присъдата. Тъй като този процес е много трудоемък, повечето хора избират варианта с евтината прошка. Но работата по истинската прошка може да започне само след произнасянето на присъдата „виновен“: „Не, родителите ми не направиха всичко, което им беше по силите. Можеха да се справят по-добре. Те извършиха престъпление спрямо мен.“ Не можеш да простиш на някого за престъпление, което не е извършил. Само след като бъде обявен за виновен, може да има опрощение.“ Морган Скот Пек Можеш да простиш истински, когато си се заявил. Защото не заявяваш егото, а любовта, която тече през теб. Често смирената прошка се бърка с примиреното, мазохистично себепотъпкване. Но, както казва Морган, това е евтина, плитка прошка. Когато човек погледне в дълбочината си, открива преглътнат автоагресивно гняв. Когато този гняв бъде изявен по градивни начини в здраво себезаявяване, само тогава прошката е дълбока и истинска. Тогава, в даден момент, себезаявяването и смирената прошка се сливат в единна проява на потока на любовта. За това говорят и християнството, и будизма и индуизма... Когато обаче пътят към тази дълбинна, смирено себезаявяваща се прошка не е конкретно познаван, се случва автоматичното и бъркане с мазохистичното примирение. Тук идва на помощ психотерапията, черпеща познание както от съвременната наука, така и от извечните системи за себе/ бого познание! Знаеш, че отношението към Бога се корени в отношението към родителските, интернализирани модели. Няма ТРЯБВА, няма перфекционизъм, който те кара мазохистично да се самотъпчеш - няма подобни виждания в учението на всемирното братство на виделината. То не е човешко само учение, на живота, на цялата йерархия на светлината е. Просто проектираш собствените си интроекти и насложените върху тях преживявания в църквата, в която си членувала, в прочетеното от теб от Учителя, ни повече, ни по-малко. Питаш дали Христос може да се прояви само през индивидите, лингвистично и поведенчески поставящи себе си в ментална графа християнин?! Не, може да се прояви през всеки чист и истински сърцат човек, независимо към коя религиозна или светска, расова, етническа деноминация, система и учение или църква се числи външно социално. Един чист и искрено практикуващ будист или индуист нерядко е много по-християнин, в духа на разбирането на Христос като принцип, отколкото мнозина наричащи се християни. Обратното също е вярно. Един дълбоко живеещ християнските принципи човек може да е много по-будист или хиндуист от много външно наричащи се такива. И в двата случая в такива дълбоко резониращи със законите на Битието хора се проявява Христовият принцип/ съзнание, в една или друга степен. Отвъд външните разлики в теологиите, някой би го нарекъл Буда природа, друг Христово съзнание, трети Богопознание, четвърти хармония с Дао - на дело, в живота, в малките неща се проявява Христовата Любов... Благодаря ти и сърдечни поздрави!

Имаш нужда да поработиш върху страха си, Стелистар! Направи го - посочих ти терапевт от твоя град! Иначе, отговори на последните ти въпроси можеш да намериш в много теми във форумите на този сайт, а още повече примерно тук: мисли от Учителя по теми. А в един момент разбираш, че няма как да си отговориш на въпросите и няма как да разрешиш дълбоките си срахове чрез ментални отговори. Тогава приемаш непознатото и познаваш непознаваемото за ума, но самата същност на сърдечния ти разум познание! В него страх няма - има виделина, сила, тиха и спокойна обич!

Пиша на л.с.

Имам опит със старчески дом в Овча Купел, на ул. "Любляна" - много добри грижи, отношение, условия. Сега, хоспис е, не е болница... Имат обаче уговорка с частна линейка, която идва бързо...

Видео, в което говоря за заекването на семинар на сдружение за инициативи по заекването.

Не угодихме на гордо - невротичния свръхконтрол ... И аз благодаря за четирите думи и точката!

Здравей, Кунум! Разкажи моля те накратко, какво се е случило на консултацията с терапевта, за да можем да отговорим адекватно на въпросите ти!

В страха е смелостта. В него е скрито положението на втория човек - просто е нужно да се научиш да го канализираш. Вятърът или силното речно течение могат да събарят, наводняват и рушат, но могат да създават и енергия, когато се прихванат в електроцентрала. В теб това прихващане се случва чрез промяна на мисленето, мирогледа, четенето на добри и мъдри книги (библиотерапия), директна психотерапевтична работа с вътрешния диалог, подходящи визуализации и овладяване на дълбоките състояния на ума ти (хипнотерапия, медитация)... Виж се за няколко сесии с добър психотерапевт! Пожелания за успехи от все сърце!

В този форум има доста теми, в които сме писали за вероятността, статистически изразена в проценти. Намери ги и прочети. Това обаче едва ли ще промени натрапливото ти съмнение. То е невротично - колкото и да те убеждават рационално, че рискът в твоя случай е наистина минимален, в теб нещо ще иска да е сигурно на 100%. А такава опция в този живот и свят няма! Въпросът опира не до нахранване на невротичното ти съмнение, а до теб. Може би имаш нужда да се научиш да се доверяваш - на Любовта, на сърцето, на себе си! Когато не знаеш със сигурност (а в случая няма как да знаеш) и имаш доверие в себе си, в съдбата и същността си, само тогава обичаш! А обичаш ли? Ако обичаш, тогава знаеш, че няма случайности - че във вземането на решения, главата само помага, а главно се вземат от позицията на сърдечния разум, познаващ мъдрата неслучайност на всяко преживяване в живота ти. А сега разсъждаваш като човек, взел меч, вдигнал го над главата си и колебаещ се дали да съсече цветето на любовта, тъй като невротичният калкулатор над раменете изисква фантомна сигурност в бягството си от характерови страхове. Някога, като в твоя случай, не можеш да знаеш. Можеш обаче да обичаш или не. Само любовта носи сигурност, увереност, знае, но по един различен, директен начин!

Не разбрах, в момента работиш ли - копирал си текст, който вероятно си поствал и преди и споменаваш, че 4 години си седиш у вас, а после пишеш, че "на работа гледам в пода..."? Хареса ми постинга ти. Резонирам с това, което става в теб - десетилетия имах тежко заекване, зад което освен силна социална тревожност, могат да се проследят повечето тревожни симптоматики, като обсесии и компулсии, в частност компулсивни движения и тикове. Ако външно се проявява в говора, то заекването като психична картина споделя много от психичните травми и начин на случване на синдрома на турет... Вероятно си изчел тонове литература - научна и популярна, за синдрома си. Ако не си, направи го - почети. Но чети с мотивацията да откриеш, да намериш корените, за да можеш така "разкопал" ги, да работиш качествено в посока справяне. Има и маса клипове и цели художествени филми за синдрома на турет в интернет, знаеш. По-специално, google-scholar може да те насочи към качествени когнитивни и невронаучни изследвания, процесирането на информацията в мозъка ти и т.н. ПОлезно е да се почете в тази насока, защото когато си умен човек - а ти си, тогава започваш да правиш аналогии, връзки между прочетеното, видяното и собствените си преживявания. А най-важното, оформя се картина на пътя по справянето ти. Защото справяне има, твърдя го! Ако всички казват, че е трудно, за теб може да бъде лесно, когато осъзнаеш силата на мотивацията и решимостта си!Ако от 1000 се справя един, това си ти, когато повярваш в себе си. Направих сравнение със заеквнаето - неслучайно - неговите блокажи на мозъчно ниво силно се припокриват с мозъчната обработка на информацията при турет. Но, мозъкът е само "предавател". Случващото се в него е само конкретизация на психични движения - на страхове, вторични печалби, поведение на отбягване, невротични защитни механизми и изкривявания... ПОзнавам група заекващи от вече десет години. Когато се запознах с тях, се ужасих - виждах собственото си неприемане и самомразене в тях. След време обаче се научих да приемам синдрома си, а така приех и тях. За няколко години написах стотици страници самоанализ, научни статии, насочени към справяне статии. Промених живота си. Тези хора обаче са същите - заекването им си стои... Ето те теб - след 4 години в една стая, няма как който и да е човек да не развие симптоматика на социална тревожност (социофобия). Японците наричат това положение хикикомори... Бягаш! Бягаш от ... сянката си! Сам знаеш, че такова поведение прави едно - засилва синдрома ти, когато си в реална среда, като прибавя и куп други тревожни преживявания и състояния. Турет е свързан с неуспешното потискане на страхови наличности в сянката, експлоадиращи компулсивно. Справянето става не с неприемането на вокалните и другите тикове, нито с потискането на страхово-агресивните комплекси зад тях, а със: - Себепознание - в анализ и когнитивна работа, осъзнаване на потисканите страхове, общуване с тях, "плаване" в тях, поглеждането им "в очите", предизвикването и умишленото им съзнателно преживяване вече не с потискането им, а със интенционалноста да бъдеш в тях с приемането и доверие в уроците, които се раждат, когато се научиш да ги прегръщаш. - Горната работа се върши отначало ментално, аналитично, след това визуално - чрез работа с хипнотерапия, продължава се с работа през тялото, преживелищност, в кабинета на резултатния ти терапевт. По-късно се преминава към работа в реална среда - поведенчески експерименти по предизвикване на страхуваното. Една много естествена и директна работа тук е през симптомите - през тиковете ти. Когато се научиш да им се доверяваш, да се приемаш съвсем спокойно като човек с турет и да го заявяваш с лекота навсякъде (без това самоприемащо себезаявяване да се превръща в удобно извинение обаче!), тогава самото изтласкване на страховете се прекратява и те започват да се десензитизират, на тяхно място се появява решителност, себеуважение и себедоверие, а самите тикове се минимизират силно. Но, не това е целта ти - ти ги приемаш, сприятелил си се с тях и със страховете зад тях и си готов ако ще да продължаваш така, ако е нужно още сто години и да бъдат "ако е рекъл Господ" сто пъти по-силни... Точно тогава страховете се стапят и тиковете изчезват или почти изчезват. Защото си си научил урока по самоуважение, себезаявяване, смирено доверие в себе си, в живота и съдбата ти. Защото си се научил да благодариш със смирено доверие на неслучайността на съдбата си, даваща ти именно този синдром - прекрасен преподавател и преобразувател на цялостната ти личност, когато се вслушаш в насоките му и вървиш по пътя, който ти сочи (споменавам го по-горе)! Засега обаче ти бягаш! Бягаш поведенчески, но и в мисленето си, че си жертва, в опитите си за потискане на страховете си (така растат и усилват симптомите ти) и неприемане на тиковете си. Ти решаваш дали искаш да бягаш или да се справиш. Помощта на добър психотерапевт е ценна. Но, не чакай прекалено на него/ нея. Ти си промяната си! Един е могъл, всички могат! Хиляди са се справили с това състояние - ти също можеш, само да искаш и да започнеш упорита и систематична работа по себе си. Да, ще ти се налага да се предизвикваш пак и пак и пак, да трепериш и умишлено да се излагаш (exposure) - но, с настройката на себеприемане, така градиш самоуважение, независимост на все по-високата си самооценка самочувствие! В Лондон със сигурност има резултатни и интегрално работещи психотерапевти, ползващи когнитивно поведенческа терапия, хипноза и нлп, но могат да правят и структуриран анализ, да работят през тялото/ преживелищно и да фасилитират промяната ти интензивно, когато им съдействаш с огнената си и неотклонна мотивация! Защото знаеш, че това е най-важната работа в живота ти и всяка цена и усилия са малки за нея, нали?! Препоръката ми е да потърсиш не психолог или психиатър, а именно психотерапевт, Хапчетата тук няма силата да променят мисленето, възприятието, отношението и разбирането ти към преживяваното, но само замазват и се явяват част от беразбирането и потискането, което всъщност увековечава преживяването на синдрома ти. Психотерапевт, но не кой да е, а опитен и ефективен такъв! Живата, очи в очи работа е най-добрият вариант! Можеш! Но не е нужно дори да можеш, защото душата ти вече познава пътя, койти ти предстои да преминеш успешно и мотивирано! Успехи от мен от все сърце! Орлин

Пловдив е на една ръка разстояние - там познавам колеги...

"Ще ви дам следното правило: Не се бори със себе си! Какво ще постигнете, ако се борите със себе си? Изслушай себе си, добре разсъждавай и извади поука, но не се бори... Щом видиш една погрешка, вземи я, поглади я, потупай я, кажи и: ти си много разумна, ще бъдеш тъй добра, да не ми правиш пакости. Поговори и мъничко, тя разбира. Колцина от вас, които са решавали, че това няма да направят, или онова няма да направят, са успели в това отношение? Правили ли сте опити? Някой иска да изкорени един лош навик от себе си. Откъде ще го изкорени? Този навик почти няма реално съществуване, той е само една илюзия на вашия ум.... И тъй като станете сутрин, ще си кажете следното: аз няма да се боря със себе си, но ще бъда в хармония със себе си. Аз няма да бъда в противоречие с природата, но ще бъда в хармония с природата. Аз няма да бъда в противоречие с Бога, но ще бъда в хармония с Бога. Произнесете тези думи и ще видите, че вашето състояние веднага ще се измени. Произнеси тихичко в себе си тия думи 2-3 пъти. Само така човек може да създаде в себе си велик характер. Само така ще разберете, колко красива е природата сама по себе си." (Беинса Дуно) Велика мисъл, наситена с психотерапевтичен заряд от ключови принципи! Не се бори със себе си! Учителят казва ясно и простичко: "колцина са се преборили със себе си, когато насила са решавали да се променят?" Никой. Защото дори и да бъде приложена такава псевдо воля (а всъщност невротичен инат), въпросната симптоматика, тревожност или навик не са решени, а единствено потиснати, което от позицията на отричането им в несъзнаваното, ги прави многократно по-силни! В процеса на справяне определено е нужна воля. Но, любяща и наситена с мъдро смирение воля, не и насилнически инат, пълен с изкривявания и невротични механизми. Нужна е здрава воля, добронамерена и спокойна решимост, здрава твърдост във възнамеряването за промяна - но с разбиране, смирена жертва, приемаща неизбежното страдание в процеса на справяне като благословия по израстване и ... обич! Когато преодоляваш дадена тревожна и зависима проблематика, първата стъпка е да поразсъждаваш в точната посока, да анализираш и си извадиш поуките към какво те води състоянието ти. Погледнато така, то винаги е добър път към добра характерова промяна и съзряване в посока синхрон със законите на Живота. Няма жестока битка, няма само-изнасилване, няма борба или бягство. Има мъдрост, смирено и любящо волево усилие в разумната посока, вече присъстваща в посланията на неслучайните симптоми на тревожното или зависимо състояние или пък на неадаптивните характерови процеси, вчерняващи живота. Защото през йарактера си пречупваме възприятието на живота си, през него мислим, чувстваме, действаме - тоест, оказва се, че дълбоко гравираните в характера ни убеждения (програми, интроекти) определят, градят, но и когато са осъзнати и интенционално променяни, преизграждат съдбата на човека! Ето, някой получава панически атаки или е постоянно тревожен (генерализирана тревожност). Започне ли да се бори със състоянието, сякаш е нещо външно нему, сякаш е жертва на сляпа случайност, автоматично страховете биват потискани и така увековечавани невротично, ако ще и да се залива с психофармация човека... Ако обаче човек осъзнае смисъла на случващото се, това че то иде неслучайно и че е точна закономерност, водеща го към характерова хармонизация със законите на Битието, тогава се променя всичко. Появява се една по-широка визия, в чийто мироглед вече живее доверие в случващите се уроци, Отношението към ставащото се променя в благодарно и смирено приемащо. Случва се сприятеляване с мъдростта, скрита в привидно тежките житейски уроци. Човек се превръща в съзнателен творец на живота си!

Когато учението на великия Учител Беинса Дуно (1) бъде погледнато отдолу-нагоре, то спокойно може да се нарече езотерично християнско. Петър Дънов е бил протестантски богослов, баща му е бил ортодоксален свещеник, в словото му основният източник на цитати е не Бхагавад Гита, Ведите, Упанишадите, будистките сутри или джайнистките проповеди на Махавира, а именно библията! Основен символ, обозначаващ семантично разумната основа на Битието, е Христос. Учителят ползва както основни понятия, аксиоми, принципи, така и методи и техники от изтока, от теософията, от йога - но все пак основната идейна и практическа локализация на принципите и методологията му се базират основно на христовите слова. Тук ми се иска да отбележа една главна демаркационна линия - Учителят Беинса Дуно ползва словата на библията, но прави ясно разграничение между църковността и истинната духовност. Така, погледнато през когнитивения принцип отдолу-нагоре, учението на братството може да бъде наречено езотерично християнско. Това обаче по никакъв начин не го свързва с институционализираните църковни деноминации. Свързва го с ядрено - същинския дух на Христовото учение! По такъв начин размишлявайки, двете гледни точки образуват трета, холистична перспектива. Учението на братството може да бъде наречено езотерично - християнско, но не в догматично - институционализиран и църковен, а в изначалния смисъл на христовото слово дух. Този същият дух присъства в основата на съзерцателното сливане с Браман на хиндуиста толкова, колкото и в молитвено - сърдечния устрем на бого-преживяването на християнина или в медитативното преживяване на шунята на будиста. Присъства и в творческия, чисто медитативен пробив в познанието на учена на високо ниво.Твърдя го! ................................................................................................................................................................................. (1) Разбира се, това е само популярен изказ. Учителят ни представя принципи и битийни закономерности, които не са негови, а на божествения живот.