Орлин Баев

За непременното помнене се е хванал невротичният свръхконтрол, който прикрива не толкова страх от забравяне, колкото от загуба на контрола, провала, загубата, самотата, дори от смъртта... Фиксацията в помнене и забравяне тук се явява единствено компенсаторно бягство от по-дълбоките страхове. Дереализацията и др. симптоми са закономерно следствие от този конфликт-бягство, който държи в постоянна вътрешна битка и напрежение...

Диляна Колева - провери за координати в сайта и!

Начинът е промяна на мисленето и свързването му с програмите, седящи в основата на описваните от теб характери. И отново промяната им - чрез логика, хипнотерапия/ автохипнотерапия/ медитация, промяна на поведението първо в кабинета на терапевта тим после в реална среда. Първо чрез поведенчески експерименти, после в ежедневието...

Ходиш на психотерапия - супер!

Разбира се, че ще се оправиш! Зависи от мотивацията ти, от разбирането и промяната на мисленето, възприятието, делата, от уменията на терапевта ти ... Но, не чакай твърде много на него все пак - ти твориш живота си! "Оправянето" е сигурно, когато осъзнаеш, че състоянието ти те учи и съдействаш на това учене активно!

Какво те спира, докато търсиш подходящата жена, да трупаш опит, да "се париш" с неподходящи, да преминаваш и през сексуални, но и през емоционални възходи и падения?! Опит! Чакането може да бъде активно и според мен е добре да бъде активно, защото така съзряваш, растеш вътрешно, преодоляваш болки и мъки, изоставяния, предателства, отхвърляния, лъжи и обиди... Такива опитности са нормална част от живота ни, нужна част. Учат ни на истинска духовност, прошка, себезаявяване, любов въпреки, надрастване на земната полярност до диалектическа позиция на истинна зрелост! Бягайки от такъв опит, бягаш и от ядрото на живеенето, такова каквото е на тази земя. А можеш да срещнеш хармонична жена, само когато ти носиш хармонията в себе си. Защото животът работи на принципа "каквото повикало, такова се обадило"... Живей!

Цялото това пиене на химия... Д-р Първанов отбелязва два естествени антидепресанта, които когато се "приемат" редовно, отменят нуждата от смазващата нервната, ендокринна, имунна, полова системи външно приемана химия. Редовен и достатъчно натоварващ и предизвикващ те спорт - например боен спорт, в който мъжът се учи да поема риск, да приема провала, да осъзнае болката и усилието като нормални толкова, колкото и удоволствието. Сексът е другият естествен антидепресант. Ако не искате веднага деца, прочети за свещената сексуалност, в която оргазмът е култивиран. След такова преживяване човек се чувства като вътрешно благословен, окъпан в купела на хармонията. Съответно, такава сексуалност пряко повлиява качеството на съня силно положително. Извън чисто ендокринните и биохимични промени, спортът и сексът имат и пряко и силно психично въздействие. Спортът: кара те да приемеш слабостта и неуспеха - защото постоянно ги преживяваш дори при едно тичане, когато предизвикаш границите си на натоварване. А когато приемеш смирено слабостта и неуспеха си, тогава си близо до истинската, спокойна сила на успеха. Сексът с овладян оргазъм си е ендокринен и биохимичен фитнес - хармонизира. Добрият секс сублиминално директно повишава самооценката - защото самият живот я е свързал с него при мъжа. Ако продължаваш по "лесния" начин, с хапчета, ще става все по-трудно и нещо в теб го знае... Радвам се, че си започнал психотерапия. Успехи!

В окр посока се питаш, да. Тоест, отговорът е да си позволиш да не знаеш, да не си отговаряш. Тогава посрещаш страховете зад натрапливата нужда от отговор.

Аз съм за общите молитви - много силно е! А идеята ми е всеки от над да води по нещо, кой каквото иска и може.

Работи върху себе си, за да бъдеш творец и съзидател на съдбата си, вместо да повтаряш модели! Видяла си, че хапчетата нищо не решават, само хронифицират. Това е добър старт! Оттук нататък: 1) Осъзнаване, постигано през анализ/ самоанализ, но още повече през редовна практика на медитация. Така се научаваш с лекота да регистрираш автоматизираните си мисли, вярвания зад тях, което ти дава шанс да ги дезавтоматизираш. 2) Промяна на мисленето и въпросните вярвания - чрез премахване на изкривяванията и невротичните защити в тях: чрез логика и връзка с реалността, молитва, визуализации, нлп разобуславяния, тес закотвяния, психотерапевтичхни техники, парадоксално намерение, психотеатър, променено поведение, съзерцание... 3) Пренасяне на наученото и променената психика в работа в група и все повече, в самия живот! За терапевт от Сливен си нямам представа...

Дълго писмо... Докато те четох, се учудих - пишеш, че си на 40, а усещането ми беше, че чета момиче на много по-малко години... Сякаш искаш да си пак малкото момиченце на тати, но светът не се съобразява с желанието ти и те цапа... Порасни! Можеш да се анализираш с терапевта си - оттам и да получиш конкретни насоки за конкретни действия по промяна. Но, самите ти мисли вече те тласкат към порастване. Ходиш ли на психотерапия?

Оууу, какъв въпрос... Отговор: прочети всички будистки, хиндуистки, джайнистки, християнски, мюсюлмански, шинтоистки, теософски, езотерични книги по въпроса, успоредно с 50-на години практикуване на медитация. успоредно с това, разбира се, завърши докторат по когнитивна невронаука. Мини през тежки житейски опитности, преодолей ги, като стигнеш до висока позиция на възприятие и благодарност за ставащото. Така създаваш подходящ контекст за отговор на въпрпса си. В процеса на лична практика, житейски провали, сривове, загуби и възходи, четене и научно корелиране, направи паралели, стигни до личната си опитност и си готов - елементарно, нали!?

Да, психотерапевт под 35 год. звучи като близката далечина... Извън ученето, психолог, а още повече психотерапевт се става през много житейска преживелищност, при това шарена и нелека. Под 30 някоя колежка може да се пробва, но би имала ефективност само при много богата житейска опитност - "не питай старило, а патило!"... Но, когато тази опитност продължи да се случва и да бъде качествено смилана и в по-късна възраст, спектърът от ефективно терапевтирани състояния се разширява, както и знанието и умението кога и къде да се фокусира процесът, става очевидно налично. Накратко, в психотерапията количествените натрупвания на трудни опитности в живота на терапевта и качественото им преобразуване, фасилитират психотерапевтичния процес и го правят успешен!

Когато заявката е дадена така - "хипнотизатор", вместо хипнотерапевт, както и когато търсената услуга е единствено хипноза, има вероятност за някои разминавания с реалността. Не само защото хипнотизатори се наричат сценичните клоуни, забавляващи публиката. По-скоро защото има вероятност така търсената услуга да е свързана с изкривяванията в разбиранията и виждането относно хипнотерапията, които макар и вече масово популяризирани и разисквани от колегите, масово се споделят от народа. С това искам да кажа, че ефективната психотерапия включва хипнотерапия, но по-скоро е интегрална. Ако колегата не владее и когнитивно поведенческите и краткосрочните методи, ако си няма представа от психодинамика, ролеви игри, работа през тялото, хипнозата му едва ли би работила широкоспектърно и стратегически устойчиво. Защото не е само техника, а е "червена нишка", цялостна нагласа към психотерапията, което вече поставя акцент освен върху ритуалната (затвори очи и т.н. ...), основно върху разговорната хипноза и преди всичко върху хипнотерапията като самостоятелна модалност в психотерапията! Така погледната, хипнотерапията се оказва интегрална терапия, практикувана от холистично настроен терапевт. Тоест, нищо общо със сценично профанното понятие "хипнотизатор" нито като методика на работа, нито като разбиране. Пиша ви на л.с. за специалист от София

Нещо програма да си направим?

Да, всичко е лично - отровата за един е лекарство за друг и обратното...

Живеем в тяло на бозайник, който иска сега, на мига получаване на удоволствие. Кои сме ние обаче, които живеем през това тяло и се налага да се съобразяваме с принципа на социалната реалност, като отлагаме и сублимираме удоволствието, за да го насочим към социални постижения? Кои сме ние? Питам това, тъй като според мен именно забравянето за това кои сме, води или до оскотяла робия на нагоните, или до прекомерното им потискане, в името на социалния успех. Всъщност крайностите си приличат. Колкото повече се потиска един нагон, толкова повече той иска да се прояви от нагнетеността си в нежеланата си сенчеста позиция и в крайна сметка, експлоадира или в разврат, или в перверзия, или ако потискането на моралната, суперего структура е силно, се случва невротизиране. Самата презумпция, че единствената възможна сублимация се получава само в посока социален успех, вече я обезсмисля. Няма лошо в социалния успех, нито в такава сублимация... Но, дори и да е успешна, тя губи смисъл, тъй като е водена от страхове - отлагаш нагонното задоволяване и насочваш енергията към професионален, финансов и имидж успех, за да избягаш от невротичните си страхове (говоря принципно, не лично). Защото, когато човек е лишен от преживелищен допир и сливане със същността на духа си, на Себе си като духовна същност, всичко се опорочава. Изворът на любовта бива подпушен от невежеството на крайния и плосък материализъм... А когато няма любов, въпросното нагонно отлагане и сублимиране, се превръща в част от невротичната надпревара за социална власт и финансова псевдосигурност, уж пазещи от сублиминалните страхове, съществуващи на мястото на липсващата любов. Да, известно отлагане на удоволствието спомага социалния успех - дори научните експерименти го доказват! Но, успех ли е такъв успех при липсваща обич, мъдрост, доверие в и познание истинните закони на битието? "Какво те ползва, ако спечелиш целия свят, но загубиш душата си?". Успехът, бил той финансов, социален и професионален, е успех само когато присъства любовта, мъдростта и фината истинност на същността ни, от които извира смисъл, познание за закономерностите на собствената и околната жива природа и свят. Когато ги има, отлагането на удоволственото възнаграждение бива сублимирано не само хоризонтално, в социални и професионални дейности, но и вертикално, в посока Любовта. Тогава, парадоксът е, че когато нагонът е отлаган в името на социалния успех, при присъстващо любомъдро себепознание, той е задоволяван в самото отлагане, тъй като подобно на налягането в помпа, се възкачва до по-горни етажи от съзнателност. Сексуално - агресивният нагон се сублимира до любяща мотивация за добруване. Когато пък нагонът бива задоволяван директно, супервизиран от самосъзнателността на същността ни, самото задоволяване, когато е с мярка, също се превръща в част от въпросната любяща и съзнателна мотивация на вечните ни същности. В по-широк контекст на разсъждение, когато сливането с душата, със Себе си присъства, Човек се ползва и от болката и от удоволствието, като нито отбягва трудностите и страданията, но се учи от тях, нито се прилепва прекомерно към приятностите, но се учи и от тях и ги превръща в част от преживяванията на Същността си! Едно съвсем приземено разсъждение - когато човек, познаващ Себе си, постига социален успех, той не се приема за собственик на финансите и материалните блага, до които има достъп. Мъдрата любов, която ръководи когницията, афекта и поведението, през преживяването му за вътрешно единство с ближния, го кара да се приема единствено за мъдър управител, разпределител на благата така, че да служат най-подходящо за добруването на хората и превръщането на света в по-истинно място...

Е, пълното въздържание наистина е за малцина... Ако докато си в него, си хармоничен, центрирам и щастлив, ако живеещ живота си пълноценно, е о'к, да. Във всяко духовно учение владеенето на секса е основа за по-нататъшен растеж. Но, дори и в духовните методи като йога, тантра, будизъм, даоизъм, се говори за златната среда и крайностите се избягват. Сексът, когато е овладян и регулиран, когато не се прекалява с него, сам по себе си се превръща в любяща молитва и медитация. Правенето му дава обмен на енергия, който трудно се получава по друг начин. Всичко е до мярката и качеството, тоест до колко и как! Когато сексът е правен с известно владеене на силата, отделяна при него и когато е не механичен, а от сърце и през сърцето, се превръща в целомъдрена духовна практика! Звучи парадоксално, но сексът може да бъде целомъдрен, чист и едно от най-красивите преживявания на тази земя, когато е правен със сърце, мярка и канализиране на енергията му. Превръща се в медитация и хармонизация на всички нива - хормонално, енергийно, чувствено, ментално и духовно. Някои стигат отвъд секса, тъй като провеждат нива на съзнателност и сърдечен разум, през които любовта тече почти постоянно през тях. Аз не съм там! Ако ти си, чудесно - ти кажи!

От спектъра на обсесивните преживявания е. Това, което наблюдавам, е следното: обикновено зад външното обсесивно/ мизофонично дразнене, стои дълбок агресивно-сексуален (мортидо-либидо) конфликт, свързан първоначално с някой от възпитаващите авторитети, а впоследствие, през интроекцията му, пренасян в другите обекти. Когато чуваш мляскането с уста, която за несъзнаваното е сексуален орган (психоанализата илюстрира устните и гърлото като "горната вагина",а езика като член. В това си символизиране анализата резонира с древните системи за себепознание), един вид, колкото и странно да е това за съзнанието, несъзнаваното ти приема примляскването сякаш си агресивно, инцестно и тотално несправедливо изнасилвана, прониквана, с пренебрегвана лична воля, смачквана, унижавана, предавана, злоупотребявана, стъпквана... Weird, eh? Но, езикът на несъзнаваното е странен за логиката на съзнанието - символен, образен, емоционален, нелогичен е. Хубаво, какво се прави от тук насетне? Можем почти да се съсипем от говорене и анализ, но преживяването ти да продължава... Говорили сме в този сайт много пъти за това как има бърз, директен път на процесиране на информацията, до който перефронталното, рационално - волево и през лингвистиката осъзнаване и мислене трудно стига... Как да се достигне този базисно нагонен конфликт, когато той дори не е характеров, а е подхарактеров, чисто нагонен, слял се с базисния темперамент?! Аз познавам два подхода: единият: работа с транс. визуализация - навътре. Другият - работа през тялото, преживелищност и поведение - навън. Нужно е да бъдеш предизвиквана и пак и пак, да си в дълбок досег с конфликта си, но с променено състояние на съзнанието и отношение. Така той се десензитизира! Добра идея е да посетиш за 10-12 сесии терапевт, който владее споменатите методи добре. Успехи!

По същество представляват това, което казах - бягане от сянката си. Оправят се като осъзнаеш, че страховете се преработват чрез смелото им гледане "в очите", с обич и сърдечно доверие. Защото представляват твоите собствени емоции, едно малко момче в теб, което колкото повече потискаш, уж за да бъдеш силен, то става все по-уплашено и слабо. Когато изчезне дисоциацията помежду ви, когато почувстваш, че то си ти в дълбочина и вместо да го биеш и бориш и риташ, както сега правиш, го обичаш, то започва да ти се доверява, както и доколкото и ти на него! Тогава страховете се стапят. Това наричам силата на слабостта! Това е принципно положение - техники има много: когнитивни, поведенчески, визуализации, през тялото...

Прочети за защитните механизми потискане, отричане и изтласкване и пробвай да отговориш на въпросите си тук!

Не, не се побъркваш и няма да го направиш - напротив, живее ти се, обича ти се, искаш да бъдеш щастлив и здрав. Това е посланието на мислите ти, когато са преведени от езика на несъзнаваното, на езика на съзнанието ти. От натрапливия спектър са, беа да имаш окр. Все пак, добре е да се видиш за няколко срещи с колега, за да приключи всичко добре. Както е добре и колегата да знае какво прави, разбира се. Когато знае, в случая 1-6 срещи са достатъчни. За споделеното от теб се работи ефективно с комбинация от поведенчески, нлп и краткосрочни методи. Успехи!

Доверила сте се на колежката - следвайте подхода и. Иначе, много баби...

Да, търпение и постоянство, така е. Но при теб виждам и нещо ключово в самия ти подход, което те спира и само те кара да замиташ "под килима" на съзнанието си... Искаш да си силен, като потискаш страха си от слабостта. Да успяваш, като избутваш страха си от провала дълбоко в себе си, забранявайки си го. Да си добър спортист, като се ужасяваш от самия си ужас само при мисълта, че можеш да продължиш да бъдеш слаб футболист. Ключът обаче е в допускането, приемането, сприятеляването със страха, прегръщането му от все сърце със смирено, любящо приемане и доверие в уроците му! Защото само приемайки слабостта, постигаш силата! Само прегръщайки загубата, си готов за победи! Когато приемеш смъртта и доколкото я приемеш, тогава и дотолкова живееш. Смирявайки се в слабостта, постигаш истинската сила! Засега бягаш от сянката си - колкото и да бягаш, ще стигнеш другаде, не там, накъдето си се запътил. Посоката на разпънатите платна на разбирането ти е погрешна... Веднъж схванеш ли преживелищно, през тялото и дълбокото си отношение принципа, за който говоря, всеки метод ще бъде полезен. Когато осъзнаеш, че няма защо с вътрешния си огън да търсиш външно пламъче, яденето вече ще бъде сготвено (това е Дзен коан).

"Също и от хиперактивност имам някои симптоми - динамична съм, напрягам се от опашки, бавни хора, мудни продавачки на касата, дълги пътувания и скучни лекции - нервнича, клатя си краката, не ме свърта. "Любими" са ми хората, които не застават от дясно на елеваторите в метрото - обикновено бързам или закъснявам... дори 20минути седене в метрото ме напрягат, понякога предпочитам да се предвижвам пеша, просто за да правя нещо." Ще пиша на "ти" - предпочитам да общуваме в такъв, сърдечно непринуден формат. Аз също ходя нервно, ненавиждам да чакам опашки, имам същата реакция на елеваторите или на улицата при шофиране - но определено не съм хиперактивен в рамките на диагностичните критерии. Описваната припряност е масов симптом на съвременния, стресиран Хомо Невротикус Нормалис и не говори за мозъчни дисфункции, а за такива в изкривената ценностна система, интернализирана като характерови невротични поведения . Прекомерната двигателна, била тя видимо, външно проявена, или вътрешно сензомоторна активност, във вид на невротично напрежение, е типична за тревожните р-ва, за манийните и хипоманийни състояния - това не прави хората, преживяващи тези състояния автоматично вписани в диагноза хиперактивност и дефицит на вниманието. "Основната ми идея за диагноза е да я "натрия" в носа на приятеля ми, както и приятели, които ме обвиняват, че се оправдавам с това. Те не ме разбират и се получава както в детството - просто ми лепят етикети като отнесена, ненадеждна, егоист и тнт. Това ми пречи и във връзките, оплакват се че не правя това, което съм казала, че ще направя. " О'к - ето отиваш при психиатър, представяш му нещата и получаваш диагнозата. Какво я правиш? Сама казваш - размахваш я пред носа на приятелите си, вече наистина имайки оправдание, дадено ти от статуквото на системата. Чудесен пример за т.н. в психотерапията първична печалба - полза от поддържането на дадено състояние! Първо, в съвременната психиатрия, такава каквато се рактикува в България, практически не се практикуват (или твърде рядко и по изключение) невро-сканиращи методи за диагностика, нито съществува някакъв вид биопсия или пък изследване на мозъчнатакръвна плазма в реално време... Разчита се единствено на думата на утвърдения от системата психиатър - авторитет, точно както в средновековието на думата на авторитета - инквизитор, решаващ кой е прав, кой крив, кой е грешен и кой правоверен... Има колеги, които през дългогодишния си опит в психотерапията, не толкова във формалната психиатрия, проникват в цялата сложност на психичната динамика и са добри диагностици. Но, дали са много, това е реторичен въпрос?! В Съединените Щати са правени изследвания, в които здрави хора, със средно добри актьорски заложби, в името на проучване надеждността и валидността на обсъжданата психиатрична експертиза, умишлено изиграват пред психиатър симптоматиката на определени психични разстройства. Съответно, през професионалните изкривявания на психиатрите, веднага биват диагностицирани, етикетирани с диагнозата на представяното от тях състояние. Когато екипът от когнитивни учени след няколко дни разкрие изследователския характер на случилото се, въпросните психиатри дори са настоявали за валидността на диагнозите си и продължаващото хоспитализиране на "пациентите" - учени... Относно тестовете с въпроси и отговори - уважаващите себе си учени просто ги дисквалифицират, тъй като всеки малко по-интелигентен човек с лекота може да ги манипулира, дори въпреки скалите за лъжа и социална желателност, също разпознавани поради елементарността си. С това искам да кажа, че можеш да получиш очевидно желаната от теб диагноза. Първо, никак не е сигурно дали въпреки, че някой колега я е написал, такава диагноза е реално обективна. Защото друг би приписал разсеяността примерно на характерови особености, втори на невротично състояние, трети би допуснал, че въпросните нарушения в процесирането на работната памет, се дължат всъщност на невротична психодинамика, а четвърти, биологично ориентиран колега, би казал, че вероятно (без да знае как и какви невронаучни изследвания да бъдат направени) етиопатогенезата е неврална. По-важният въпрос тук е каква е причината така да нагажда хипотезата си именно в полза на тази диагноза и така пожелателно да я търсиш и искаш? Защото аз не виждам желание за разрешаване на казуса ти, а ползи от поддържането му. В случая диагнозата, тази или друга, ако психичната ти нагласа е такава каквато я представяш, се явява аргумент, присъединяващ се към ползите от поддържането на състоянието. Аз твърдя, че то може да бъде разрешено, при това с ясни стъпки, стига това да бъде наистина искано! Решение има. Съвременната био фийд бек терапия, практикувана първоначално под ръководството на специалист, а впоследствие и сама, епрекрасен метод за тренировка на вниманието, паметта, на спокойното и целенасочено следване на цел. Има и много древни методи, които работят в тази посока. Дори и да има мозъчна база, тя се повлиява от такъв тип тренировка прекрасно! Но, ако нямаш извинението на синдрома си, ще се налага да чуваш и да поемеш отговорност дали с директно себезаявяване, дали с липса на извинения... Искаш ли наистина промяна?