Орлин Баев

Алексей Бъчев е колега от София, когото спокойно мога да препоръчам!

Мдам, ОКР изисква много влагане, опит и умения от страна на терапевта, така си е... Но е преодолимо!

Среща се повишена захар или инсулинова резистентност и при хора, които никога са нямали наднормено тегло. Имам такива клиенти. Алекс, много би ми се искало да е както казваш - така звучи ясно и простичко, поставят се нещата във волята на човека. Обаче опитът ми сочи, че липсата на ефективни стратегии за справяне със стреса е силен фактор. Не винаги води до напълняване, както казваш. Често води до отслабване... Или не се отразява на килограмите. Както и нерядко наднорменото тегло се дължи просто на обездвижване при високо калориен прием - така е. Но извън общите тенденции, има и лично реагиране. Думите от цитата на Майкъл Кендрик: "...ям по-малко, спортувам повече, а пълнея...", съм ги чувал често, от хора които тренират ежедневно и интензивно, ядат предимно плодове, ядки и зеленчуци в много ограничени количества, но живеят с много натоварен график и нямат подходящи ментални, емоционални, поведенчески и социални стратегии за справяне с напрежението си. Защото става дума не толкова и не само за външен стрес, а за реакцията на нерешените програми в подсъзнанието им на него, а оттам и въпросните хормонални и метаболитни парадокси...

По-горе си писала за холотропно дишане. Аз не бих ти препоръчал без да си го правила с терапевт да го изпълняваш повече от тридесетина бройки. След работата ти с терапевт, е различно, но така сама, не. Виж, класическите йога пранаями са о'к - нади содхана, коремно, огнено (с мярка), квадратно, 1:4:2:1 ритъм, медитативното кайваля и пр.

Натрапливи мисли са, да. Това, което им дава сила, е битката ти с тях. Когато ги приемеш като нещо нормално, те стават нормални, каквито винаги са били. Тук в теб се появява противоречие - как нормални, аз не съм гей, не искам да мисля за това. Парадоксът е, че именно страхът от това те кара да мислиш за това и колкото повече го бориш, повече от него идват тези мисли. Става дума за страх обаче, не за това че си гей - не си! Но те е страх от това. Тук идва работата със страха. Най-добрият начин наистина е работата с терапевт. Добре е да ползва когнитивно поведенческа, краткосрочни, хипно и нлп терапии - те работят в случая!

МНого баби, хилаво... Затова препоръката ми е обща- поработете с медитация. Имам доста аудио сесии в нета. Най-добре се получават след практика на спорт и интензивно дишане!

Да, нормално е и е признак, че се възстановяваш. Добре е да утилизираш тревожността, да я преработваш. Принципно депресията често се явява "опашка" на нерешената тревожност, невро-биологичен "бушон" за парирането и. Когато се връщаш към тревожността, това говори, че си в по-добро и по-лесно за преработка състояние. Възможно е вариране между двете, но това не бива да те плаши, а да стимулира пътя ти на промяна. Защото към него те тласка всичко това нали?!

Принципно е вярно, че единият начин на промяна на емоциите и чувствата е през коровото мислене. Афектът е разположен между мисълта от една страна и тялото и поведението, от друга. Затова, пътищата на въздействие са през тези два домейна. Последното може да се изрази и през мозъчната физиология, разбира се... Когато програмите са дълбоко заложени и са прекогнитивни, е добре терапевтът да си помогне и с другия начин на въздействие. А именно, през тялото и поведението. А медитацията е една трета позиция, която включва, но надхвърля и двата предходни принципа на въздействие, преживелищно диалектично. Писал съм статии за това. Д-р Първанов тук често е говорил за пътищата на процесиране на информацията в мозъка и че промяната на мисленето често се случва не толкова и не само чрез съзнателната преработка на мисленето, но чрез въздействие през директния път таламус - лимбична система... Сега обаче тръгвам на поредното обучение "методи за работа с транс", на което колега и приятел ще продължи да споделя опита от практиката си за индуциране, задълбочаване и терапевтично въздействие чрез класическа директивна и разговорна, ериксонова хипнотерапия... Поздрави и до скоро писане! Орлин

"В стремежа си да намерим отговор си блъскаме мозъците с информация, която или не разбираме или не осъзнаваме. Така остава като нещо прочетено и заучено, а когато дойде наистина сюбливния момент в главите ни е пълна каша и не знаем как да си помогнем." Затова не ти отговорих след предпоследното ти писане. Не видях осъзнаване нито дълбинно, от клетките на тялото и душата, но дори и от ума. Въпросите, скоито те провокирах, сякаш се плъзгаха по повърхността на монолитно образувание в теб и съответно отгворите ти, макар и съдържащи искрици осъзнаване, бяха далеч от това, което очаквах... Да не си помислиш сега, че те виня. Ти си вървиш по пътя си. Комуникацията тук е мудна, индиректна, непреживелищна... А в живата психотерапия те тласкаме именно към това, което сега си преживяла - сърдечно, през клетките на тялото и душата осъзнаване на процеса на трансформация! Радвам се, че се е случило - чудесно! Запази тази си опитност и я приложи дори и в съзнателното си търсене на предизвикването на страха си. Да, точно така - не да го чакаш със страх от страха. а съзнателно да го поискаш, да го събудиш и да приложиш сърдечното приемане! Оттам нататък, когато така е родена тази любяща смелост, надхвърляща всякакви думи и ум, тогава и цялостната характерова преработка или поне хармонизиране се превръща в песен. В психотерапията се работи именно двупосочно - директно, през симптома и страховете зад него, от една страна и опосредствено, през характера и фасилитиране на промените, които самият Живот изисква от теб чрез състоянията ти! Поздрави и сърдечни прегръдки, Орлин

Пиша директно по въпроса, без да чета темата назад... Питаш за преживелищните методи в психотерапията - те са тези, които работят директно, през емоциите и тялото със страховете ни. Говоря за интензивните дишания, психотелесните опити за доверие и себезаявяване, ролевите игри. Сама споменаваш медитацията/ нидра/ нлп. Една прекрасна категория преживелищни методи тук са поведенческите експерименти - предизвикващо страховете ти поведение в реална среда. Всички тези методи изискват от терапевта, както и от теб, по-интензивна степен на включване в процеса, наситеност на преживяванията и отдаване. Ти си готова - сама питаш за това. Помоли терапевта си да поработите преживелищно, с това което знае и може. Всеки метод изисква постоянство и има степени на овладяване и дълбочина на преживяване, до която води, а постъпателното и търпеливо постоянство са главни условия за успеха. Медитацията е пример за метод, изискващ постоянство! Други от споменатите методи са по-взривни, причиняват емоционално разреждане и дълбока преживелищност бързо - но също изискват постоянство за затвърждаване на резултатите и сформиране на нови неврални пътечки и поведение.

Възможно е да съм се изразил по-твърдо... Но това е, защото и това за сърцето, което си прочела и за физиологията и за психичните механизми при тези състояния сме писали, писали, писали... Бих се радвал да прочетеш тези ми статии тук. Доста четене е, но надявам се, че все съм написал нещо добро и качествено насочващо. Това, което знам и от собствен опит и от опита ми в работата ми, е че виждането на ставащото като ужасно, гадно, мрънкането и оплакването единствено го подхранват. Защото такова отношение, през някои защитни пси механизми, се явява част от проблема, не от решението му. Преди време станах член на група във фейсбук за "Методи за справяне с тревожността и п.а.". Започна добре, но с времето и тази група се превърна в оплаквалник: "Момичета, ужасното чудовище пак ме удари днес!", "Моля ви, кажете дали ви действа золофтът и по колко ксанакс да пия на ден?", "Ох, мразя тези п.а. - провалиха ми живота...". Не ми се теоретизира... Само ми се иска да кажа, че в такова отношение няма не само познание (а такова има отдавна), но липсва и мъдрост. Липсва съзнание за един по-глобален смисъл, цели на самия живот и мястото ни в него. Присъства инфантилно разбиране, че животът трябва да е само розов и приятен - неразбиране на самата тъкан на бинарния свят, в който сме и мястото ни на постоянни студенти в него. Мрънкащото и неразбиращо отношение подсигурява увековечаване на състоянието. Има хора, които преживяват с десетилетия паническо р-во, генерализирана тревожност, тревожна депресия, силна хипохондрия, вегетативна симптоматика и т.н. Най-често, на фона на хапчета, явяващи се важна част от въпросното увековечаващо неразбиране... Аз самият съм пример за човек, 30 години носил букетно тревожно състояние... Затова ми се иска да помогна, да дам познанието, че не недоволството от ставащото и виждането му като гадно са начините за справяне, а по-скоро за хронифициране... А животът е за живеене! Толкова е кратък, че докато се обърне човек и слънцето на дните започва да залязва... Затова е важен всеки миг, всеки миг! От друга страна, виждал съм много, наистина много хора, преживяващи изключително тежки състояния, които с промененото си отношение на разбиране на неслучайността в ставащото, със съзнанието за добри учещи се от страха студенти, със смирена благодарност са преобразували цялото си състояние, при това в разумни срокове. Моят собствен живот е такъв пример. Но и хилядите вече хора, минали през кабинета ми... Бих се радвал внимателно да прочетете всяка от статиите от линка, който дадох по-горе! И моля ви - пишете в една тема - снощи погледнах, отворила сте седем теми... Не ми се тълкува какво означава такова поведение - просто фокусирайте усилията си не само в една тема, но в една различна посока на приемане с обич, благодарност и мъдро доверие в смисъла на ставащото. Тогава и конкретните методи работят! Иначе, при механичната им употреба, преливаме пусто в празно... Моля, прочетете - засега не си личи да сте поработила в тази посока!

Звучиш много интелигентно, осъзнато и мотивирано! Трябва ти просто малко подходяща подкрепа, правилна посока, методология, промяна на отношението, водещи до преработка на състоянието ти до ценен опит, който винаги ще е с теб във вече далеч по-смелия ти и сърдечно овладян живот. Какво очакваш от нас тук - нещо като дистанционна терапия ли? Може, но доста по-общо и нефокусирано се получава, когато не си виждаме очичките...

Още малко и почти ще почна да те съжалявам... Не си жертва, никога не си била, макар че държейки се като такава, това носи несъзнавани печалби. Тревожността е наистина добър подтик към осъзнаване и промяна. Разбирам, че съм препоръчан - искрено и с ръка на сърцето благодаря за което! Парите не са основен стимул в работата ми - никога не са били. Обаче приемам само когато са изпълнени определени условия, както и държа всичко, което поставя като задачи, да бъде изпълнявано. Не си спомням и не съм преглеждал другите ти теми, но засега, по това, което по-горе пишеш, не виждам в теб мотивираност за интензивна работа, осъзнаване и учене - самосъжаляваш се, поведението ти излъчва обвинителна агресия към лошия Живот за това, че видите ли, си позволява да ти даде тези отвратителни според теб състояния...

Математик - в България пишем на български и на кирилица. Писал си ми на л.с. - там ти отговорих. А тук в темите сме писали многократно по въпроса ти. За клипа от линка - Тенчев говори качествено по въпроса за медикаментите при п.р., за това, че то не е болест, за мястото на преживелищните методи при справянето. Обаче за това, че решението е развод или непременно промяна на работата... Човек навсякъде носи със себе си сянката си, ако ще и на Марс да отиде - решението идва отвътре! Причината за появата на панически атаки освен това не е генерализираната тревожност, както се говори в този клип. Обратното - тя се появява, когато п.а. бъдат виждани продължително време като натрапници, а човекът се възприема като тяхна видите ли, злощастна жертва, вместо да се учи от тях. Когато биват отричани, потискани и гонени. Тогава тревожността се нагнетява в несъзнаваното и процежда като постоянния фон на генерализираната тревожност. Дори - хората, преживяващи генерализирана тревожност, с носталгия си спомнят за п.а. и им се иска пак да получават тях - защото те идват и отминават бързо, докато Г.Т. е перманентен напрегнат контекст, при това придружен с множество вегетативни симптоматики, почти постоянно, което е много по-неприятно състояние. Причините - не е външният стрес, нито работата или семейната среда, а възприятието, пречупването на житейските преживявания през невротични характерови призми. Разбира се, понякога наистина работата е твърде напрягаща или в семейството има твърде големи нехармоничности... Отново обаче промяната на мисленето, на виждането за ставащото е тази, която подсигурява вземането на добри решения. Защото постави 10 човека в еднакво стресова среда - тревожни симптоми ще развият тези, които вече имат характерова предразположеност за такива. И обратното - често работя с хора, имащи чудесни семейства с обичани и обичащи ги партньори. Хора, които водят почти напълно лишен от външни стресогени живот. Но влизат в п.р. или друго тревожно състояние поради съответни характерови причини, които споменавам в текста от линка по-горе...

Надявам се, правиш всичко, на което те учи терапевтът ти - като работа с автоматизираните мисли, работа с транс, визуализации, редовно и интензивно спортуваш. Надявам се, че с терапевта ти, освен че си говорите, насочвате процеса на промяната ти и към активно справяне. Част от промяната се състои в едно различно отношение към ставащото. Дълго си бягал от себе си - сега се налага с благодарност да посрещнеш събудените психични наличности, виждайки ги не като "гадната потиснатост", а като давано ти от мъдростта на живота временно и добро, лечебно страдание. Лечебно е за душата ти обаче, когато го ползваш като двигател, придвижващ те в посоката, в която имаш да преобразуваш характера си. За това предполагам говорите с терапевта ти. Ако положението стане наистина много тежко, естествено че пак може да се върнеш към хапчетата... Макар че, писали сме много пъти - това е порочна спирала надолу, която е лесна в началото, но все по-трудна с годините на потискане на нерешените психоналичности... Зависи от решимостта ти за следване на един стратегически по-качествен и задоволяващ не толкова щенията на егото, колкото на Душата ти път. Зависи и от познанията и уменията на терапевта ти да фасилитира процеса в теб. Като цяло - вечно страдание няма. Още повече, когато преживяването му е осъзнато и изпълнено с благодарност и разбиране на смисъла, скрит в него и доверие в налягането, което то носи, за да насочва стъпките в пътя на душата ти в този живот! Препоръчвам ти книгата "Осъзнатият път през депресията". Въпреки, че е писана за американци, дава добри насоки за базираната на медитация когнитивна терапия при тревожно - депресивни състояния. Успехи!

Научи се да осъзнаваш ставащото в теб. Някои го наричат самосъзнание, а учените - метакогниция. Когато чрез развиване на тази способност чрез медитация, започнеш да долавяш хода на мислите, поражданите от тях емоции и стоящите в основата програми, можеш и да ги променяш. Има методи за работа с вътрешния диалог, има подходящи нлп, ериксонови хипнотични и т.н. визуализации, които не само, че те учат на релаксация, но и как да препрограмираш менталните си процеси. Това е път, вършен на фона на подходящо четене (библиотерапия), двигателна активност, цялостна промяна на визията ти за живота и присъствието ти в него. На даден етап от този път, човек неминуемо стига и до живата вяра. Умишлено пиша ЖИВА, тъй като не говоря за църкви, попове и свещички, а за лична свързаност с едно вътрешно познание за единството ти с Вселената. Тук вече менталната работа преминава в сърдечна молитва, а хипнотичните визуализации се превръщат в съзерцание Любовта на Бога! Път е!

Насочих те към тези въпроси, за да погледнеш характера си... О'к, повече време за самата теб, приятели - това са добри заключения. Но, къде е осъзнаването за това какво представляваш отвътре?

Да бориш страха си прилича на усилието да гасиш огън с бензин. Повече бориш, повече се страхуваш...

Привет! Отговори и на другите, отдръпни се сякаш настрани и като че говориш за друг човек, опиши се!

Въпроси, насочени директно към състоянието и справянето ти сега: - Какво те кара да мислиш, че искаш да се промениш? - Какво в теб задържа промяната ти? Какво ти носи поддържането на такъв начин на мислене и живеене? - Поемаш ли отговорност за собствения си живот и промяна като свободен творец на битието си или удобно за част от теб (вторична печалба) изнасяш отговорността в лошия живот и другите, а себе си приемаш като нещастна жертва? - Как тази част от теб, която приема, че настоящият начин на възприятие, мислене и чувстване носи ползи, може да получи нуждата си от сигурност и защита по адаптивни емоционално и социално начини? - Какво би станало, ако продължиш още много години да живееш по същия страхливо отбягващ начин? - Какво би станало, ако не се промениш? - Какво би станало, ако утре се събудиш променен и разполагаш с неограничени ресурси? - Какво не би станало, ако не се промениш? - Какво, кой, кога би те накарало да се промениш? - Колко силно от 0 до 10 искаш да се промениш (10 е максимум на желанието)? - Ако сега искаш да се промениш, след седмица или месец още ли ще го искаш? - Какви пречки би имал в промяната на мислите, чувствата и поведението си? Би ли се спрял, ако е трудно? А би ли продължил, въпреки това, следвайки неотклонно мотивацията си? Имаш ли такава, как мислиш, или просто практикуваш фарса на интелектоида? - Искаш ли да останеш голямо дете, което ужасно го е страх от този живот, бяга в невротични механизми, но е човек лишен от стабилен вътрешен център? - Познаваш ли Себе си или живееш по правилата на към другия, за да избягаш от страха си от отхвърляне и самота,но точно затова живеейки изоставил себе си, в самота с робията на страховете си? - А би ли тръгнал към промяната си решително? Готов ли си да платиш цената - да нагазиш в непознати води, загърбвайки познатия, но много тесен остров на илюзиите на комплексите си, да навлезеш от статуквото, невротичната зона на илюзорен комфорт, в свободната зона на възможностите? Ценно ли ти е да го направиш или ти е по-ценна инерцията? - Би ли чел подходящата литература, както и упражнявал нужната физическа активност? - Какви стъпки би направил в хода на промяната си? Опиши ги качествено, но и конкретно, пипнимо, количествено измеримо и ясно! - А сега разбий горните стъпки на още по-малки подстъпки! - Как се виждаш променен, свободен, смел, стабилен, щастлив - опиши тялото си, усещанията си, чувствата си, съзнанието си, действията си тогава! Още веднъж, какво би правил, как би живял тогава?! Отговор на някои от горните въпроси можеш да си дадеш още при прочитането им. На други ще можеш да си отговориш след обстойното си запознаване, осмисляне и приложение на тази и другите ми статии. Част от тях обаче биха могли да задействат невротичните ти защитни механизми и когнитивни изкривявания и по-ясно да осъзнаеш отговорите им след определен етап от пътя на промяната си.

По моя опит, нужно е човек първо да опознае себе си, характера си. Ето някои въпроси - отговори под всеки: Някои подходящи себе – опознавателни въпроси Въпроси, които е добре да си зададеш в началото на пътя по преодоляване на тревожното си състояние и периодично и с мярка да се връщаш към тях с цел разширяване на самосъзнанието си. Възпитание и автобиографична памет: Родителите към теб: Отношението на родителите към теб и твоята реакция на възпитанието им, е основа на собственото ти отношение към себе си. - Как те възпитаваха родителите ти? Какви изисквания имаха или нямаха към теб? - Изискваха ли високи оценки, чистене на стаята ти, ред, дисциплина? Какво се случваше, когато не изпълняваше изискванията им? - Обичаха ли те родителите ти? Гушкаха ли те? Казваха ли ти, че можеш, че си умен и способен? - Коригираха ли поведението ти, когато е било нужно или не и как? - Зачитаха ли личността ти или ти се налагаха? - Стимулираха ли творчеството ти? - Защитаваха ли те, когато се е налагало? - Показваха ли уважение в думите и делата си към теб и пред други хора? - Обичаха ли те безусловно, дори и когато правеше бели и се налагаше да коригират поведението ти? - Бяха ли последователни и единни в изискванията си към теб или се променяха постоянно и си противоречаха? - Поставяха ли ти нужни, ясни и добри граници или те глезеха прекалено? - Чувстваше ли елементи на манипулация, обиди и насилие към себе си? - Ако имаш сиблинги (братя и сестри), какви бяха взаимоотношенията помежду ви? Родителите ви еднакво ли ви обичаха? Ако си по-голямото дете, чувствал ли си ревност при появата на сиблинга след теб? Родителите помежду им: отношението между родителите ти, което ти си чувствал, без значение дали винаги си го виждал и чувал и реакцията ти спрямо него, се изразява сега в отношението ти към партньорите и близките ти хора. - Обичаха ли се родителите ти и показваха ли го с допир, прегръдки, държане за ръце, гушкане, близост, поглед и милувка? - Караха ли се? Колко често, с каква интензивност и острота? - Сърдеха ли се един на друг – колко продължително? - Разбираха ли се и лесно ли стигаха до консенсус? - Имаха ли разпределение на относителното доминиране в отделните житейски сфери (домакинство, работа и пари, отношения с другите…)? - Някой от родителите беше ли „първа цигулка“, която потиска и доминира другия или двамата хармонираха? - Еднакво мнение ли имаха по отношение на възпитанието ти или си противоречаха? - Някой от тях съюзяваше ли се с теб против другия? - Имаха ли общи виждания за живота, цели, интереси, теми на разговор, беше ли им приятно, интересно и добре заедно? - Бяха ли си верни? Ревнуваха ли се? - Умееха ли да правят нужните малки компромиси, да се уважават и си прощават взаимно? - Бяха две половинки, всяка искаща от другия или две цялости, вървящи заедно в обща посока? - Забавляваха ли се и бяха ли щастливи заедно? - Имаха ли общи приятели, хобита, общи планове и съпричастност на емоционално и поведенческо ниво? - Освен партньори, бяха ли и приятели? - Сега, от позицията на възрастен човек, как мислиш, че са преживявали интимността си – била ли е истински задоволителна? - Имаха ли вдъхновяващи ги и общи културни ценности, идеен и духовен живот? Горните въпроси, когато са задавани в психотерапията, сочат към определен родителски стил на възпитание, а реакцията на детето сформира даден тип характер. Тук само насочвам и загатвам, въпреки че, надявам се, съм полезен с провокирането и събуждането на спомени, преживявания и нагласи, водещи до определени изводи в процеса на самопознанието ти. Повече за възпитанието и видовете характери, виж тук. Важно: Отговорите на горните въпроси служат за по-пълно опознаване на собствения цялостен характер. Няма съвършени родители и това, че анализираш понякога несъвършеното си възпитание, се прави не с цел инфантилно обвинение на възпитателите ти, а за осъзнаване присъствието им в теб самия като интернализирани психични образи и движения.

Всичко е лично, Ивета. Понякога, приемането и идва след себезаявяване, при други директно след загуба на контрола и осмеляване да останеш в страховете си. Но и това са общи неща. Според конкретните характерови противоречия и конфликти се работи различно, индивидуално. И аз благодаря за това, че тръгваш по един различен път - на осъзнаване, активна лична работа по преработка на осъзнатите пречещи ти програми и мислене, по характера си! Както сама си установила за 15 години, медикаментите в случая хронифицират, не решават казуса ти... Питай, за да отгвоорим!

В добра посока си! Все пак и в Канада има добри терапевти, освен в България . Познавам неколцина във Ванкувър, Джефри (селище в скалистите планини в B.C., между градовете Кранбрук и Фърни) и Монреал. Ако си наоколо, мога да те насоча към терапевт. Говориш английски и френски, да?

След години пиене на химия, е възможно част от тревожността ти да се дължи на отнемането на медикамента. Но основно, на наличностите, които досега са били потискани от него, а сега се проявяват свободно. Тоест, дошло е време за реалната работа по осъзнаване на страхове, гледането им в очите, с обич и доверие в смисъла и посланията, които ти носят като добри приятели, осъзнаване на невротичните механизми, с които отричаш, потискаш и се бориш със страховете си, премахването им и чрез промяна на разбирането и отношението към тревожните програми, преобразуването им до адаптивни, смели, любящи.

Как се учиш да свириш на пиано? Има стъпки, изисква се време. С времето обаче се получават резултати и се оказва, че простичките мелодийки отначалото, вече служат като база за свиренето с лекота на сложни симфонии, при това с радост и лекота. Може да се научиш да свириш на пиано и сам, разбира се. Много хора го правят. Ако преценяваш, че можеш да се научиш да свириш на психичния си инструмент, който има много повече, при това многомерни клавиши, в сравнение с пианото, дерзай!