Орлин Баев

Моля, копирайте мненията в първата си тема - няма нужда от разводняване в 2281873636 теми!

Вероятно го е сменил. Потърсете хора, на които е преподавал.

Развитието не свършва, продължаваме го доживот. Спрем ли, връщаме се назад. Би могла да промениш отношението си към кошмарите в благодарност и обич към тях. Да, да се учиш от тях. На конкретно свързване с несъзнаваното, със страховете, които в съня преживяваш. Записвай си сънищата веднага след като се събудиш и после с благодарност повтаряй сюжета - с готовност за осъзнаване, с отношение на смирено, любящо и приемащо, прегръщащо страховете доверие. Доверие в наличностите, които се появяват в сънищата. Защото тези наличности не са външни, а твои собствени реакции, динамики, вярвания, резултати от взаимодействието на психиката ти със социалната реалност и т.н. Сънувайки нещо "лошо", това не значи, че то ще се случи, а че имаме определен страх, върху който имаме да работим и преобразуваме в любяща смелост. Така, с благодарност отнасяйки се към сънуването, можем да го превърнем в инструмент по себепознание и благодарно, смирено и спокойно развитие!

Напълно подкрепям всичко казано от Диляна! И все пак, понякога даден сюжет говори през архетипите на колективното несъзнавано, надхвърля личното и затова може да бъде "четен", отново на фона на личностовите и характерови особености на човека, разбира се. Като тук - трябва да ходя на училище, опитвам се да го направя, но не успявам. Без излишни теоретизации, посланието на несъзнаваното тук е доста конкретизирано и ясно и за съзнаваното - учене, потребността на душата от растеж и живот по нейните, а не само на социалното его и личност критерии...

Благодаря ти за осъзнаването и разбирането най-сърдечно!

Въпросът не е рационално-съзнателно да надмогнеш и се наложиш, а именно да позволиш да загубиш контрола, мисленето, себе си в напиращата тревожност. Тогава осъзнаваш, че никога досега не си познавал Себе си, а си живял в илюзорни себепредстави, описващи външната ти его и персона черупка, нищо повече. "Скачането" в страха при невъзможност за его - контрол те учи на смирено доверие в Теб самия, в Живота, искащ да протече през теб чрез мъдрите послания на неслучайното преживяване на страх. Колкото повече рационално се стремиш да го контролираш, толкова повече той идва. Ти си казваш - "как да засиля контрола, за да се справя?", а аз ти казвам, пусни контрола, загуби го - тогава в теб се случва един вид новораждане, раждане на сърдечно осъзнаване, мъжествена сърцатост и обич, на които досега не си бил способен! Да те разшири идва страхът, не да те мъчи! Как? Има фини и вътрешни методи за загуба на его контрола - медитацията е такъв метод. Тя е смърт за егото - или поне така му се струва. Сядаш да медитираш, представяйки си, че това е състояние на спокойствие... Случва се точно обратното - в опита да оставиш ума спокоен и празен, махаш псевдо-защитната тапа от потискащо изтласкване и експлоадират всички страхове... Но, това е целта! Тогава, продължавайки да бъдеш в тях с отношението на смирение, се случва приемането, за което говоря в статиите си. То не идва от ум, от рационалност, от его, не. Идва от душата ти, от потенциала, който напира да се прояви през теб! Разбираш ли - благословен си с преживяването на това състояние! Не съм сигурен, че разбираш, но Животът в теб го знае! Прочети за това в статиите ми "психотерапия и духовност", когато сега решиш да съдействаш на потенциала си!

Колежката ти е дала много точни насоки, надявам се си съгласен с това?! Всъщност не питаш толкова за сестра си, а за себе си. Да, в България положението с институционализираните грижи за психично болните, е ... пародия на такива грижи. Така че, за в бъдеще, когато родителите ти вече ги няма, а недай Боже, да ги има, но да не могат да се грижат за сестра ти, тогава ще се наложи ти да поемеш всичко в ръцете си - нея, тях. Това са житейски факти. А въпросното "поемане" е освен финансово и емоционално. Тоест, налага се ти да станеш по-стабилен емоционално, да си повярваш повече, да имаш независимост на самооценката си в по-голяма степен. Това, което сега самият живот ти напомня чрез вътрешните ти терзания, е че имаш нужда да преработиш някои вътрешни програми/ страхове и да ги превърнеш в самоуверена смелост. Да поставиш здрави граници на емоциите си, но и смирено да виждаш и прегръщаш собствените си комплекси, така че те да се превърнат в програми на обич към себе си, самоприемане и себеоценяване в много по-голяма степен... Себепознание, което чрез подходящи методи, да вложиш в преобразуването на въпросните комплекси/ програми. Защото ги имаш. Колежката ги е забелязала - рационализираш страха си от отхвърляне в "нямам нужда от излизане и общуване..." и т.н. Мазохистично-автоматично и свръхотговорно приемаш, че си длъжен да поемеш проблемите на другия и ги попиваш като гъба. Получава се А нито можеш, нито има нужда - те са си неговия "кръст" и неслучайно му е даден. Можеш обаче да заздравиш самооценката си, да бъдеш много по-щастлив в кожата си, по-самоуверен, по-здраво мотивиран и решителен. Тогава едно, че животът се насища със смисъл и удовлетвореност и друго, само тогава можеш да бъдеш истинска опора, да даваш от имането си, не от нямането си. Иска ми се като мъж на мъж да ти дам обратна връзка за случките, които споделяш. Ти си точен млад мъж, имаш дълбока душа, фин и искрен си. Когато ти се даде внимание и уважение дори малко, би го оценил с благодарност. Да, имаш някои комплекси, но това ти самия вече виждаш и ще започнеш работа по тях скоро, а и с това си споделяне вече правиш първи стъпки в това отношение. Та, комплексите ти вече започват да се превръщат в гориво на самоуверената ти сила, на все по-голямата ти мъжественост! За момичето, с което си излизал - просто не сте един за друг. По това, което споделяш, виждам в нея едно доста плитко същество, повърхност, нищо повече. За секса - ролята на партньора/ката в емоционалната част от случването му, е да вдъхне доверие и усещане за възхита в теб, с поведението, думите и излъчването си да покаже преклонение пред силата ти, както ти пред красотата и. А въпросната девойка се е държала емоционално кастриращо, през чалга плиткостта си (няма да се учудя, ако слуша именно чалга...). Цяло чудо би било мъжът да е сексуално потентен с такова женоподобие... Докато ти си дълбоки води - имаш и мътилка в дълбочината си, но си дълбок. А мътилката вече се преобразува в почва за израстването лотоса на самоувереността ти! Въпросът е, че каквото имаме в нас, на принципа на самоизпълняващата се прогноза, това и привличаме. Ако имаме страхове от отхвърляне, подценяване на себе си, ако несъзнавано се поставяме по-долу от другите и сме склонни да бършем проблемите им, резонирайки със собствените си страхове - това и ще привличаме в живота си, това и ще виждаме - проблеми, страхове, потискане, подценяване от другите, неглижиране, отхвърляне... С такива хора, които да задоволяват наличностите ни ще се събираме. Имаме страхове от отхвърляне и несъзнавано ние самите отхвърляме себе си, подценяваме се - автоматично привличаме хора, които да ни подценяват и отхвърлят... Защото програмите автоматично нагаждат мисленето, възприятието, чувствата и поведението ни така, че да се реализират! Когато обаче бъдат преработени, животът се превръща във вълнуващо приключение - дните, часовете и минутите сякаш не стигат, за да сътвориш и измайсториш всичко, което събуденият творчески потенциал иска да проведе през теб. А мотивацията, радостната самоувереност и силата ти са станали толкова напиращи, че преработените страхове се превръщат в радииращото слънце на харизмата ти! Когато така преработиш себе си, другите те виждат както ти виждаш себе си - самоуверен, приемащ се, обичащ се. Тогава и те те приемат, обичат и търсят. Но важното е, че ти самоуверено приемаш, обичаш и се радваш на самия себе си - така потенциалът ти от радост, творчество, смелост и мъжественост те кара да се чувстваш точно на мястото си, пълен с хъс за живот, здрава мъжка агресия и здрав, добър егоизъм, вложени в решителен устрем във всяка посока, която душата ти реши! Виждам в теб един много способен млад човек, който с малко усилия може да заблести. Сега си като диамант, покрит от тънък слой въглищен прах. Когато поработиш върху себе си и сам осъзнаеш качествата си, полираният диамант на духа ти така ще започне да напира отвътре ти, че няма да има нужда да го вярваш, тъй като мъжествеността ти залива и насища всяка клетка от съществото ти! Бих ти препоръчал няколко - месечна работа с психотерапевт - работа с вътрешния диалог, с автоматизираните мисли, с базисните вярвания/ програми зад тях, подходящи ролеви игри и поведенчески експерименти, предизвикващи страховите ти програми, работа с транс (хипноза, медитация) и самостоятелна такава работа... Орлин

Дошли са, защото е нормално и идват при всеки. А са станали натрапливи, защото очевидно си по-контролиращ и си започнал през моралната си неразбираща цензура да ги регистрираш като ужасни, да ги интерпретираш неправилно и да ги потискаш и изтласкваш. Потискаш ли ги, те пак идват, тъй като по този начин подхранваш страха. А ги потискаш, тъй като ги тълкуваш неправилно: "Шом ми идва тази мисъл за нараняване, значи мога да го направя наистина!", "Полудявам или пък съм психопат и ще го направя наистина!". "Щом ми идва тази мисъл за анален секс, значи съм гей!".... Това са мисинтерпретации, пълни с неразбиране на естествения, еволюционно обусловен механизъм на защитно, обратно пораждане на мисли. Моля те, прочети всички статии тук и тогава коментирай какво си разбрал! Бих се радвал, ако прочетеш всички статии задълбочено, внимателно, да си направиш извадки и да обобщиш разбраното, съотнесено към теб! Чудесни дни ти желая!

"Не, не съм мазохист и тази тревожност не ми харесва, изключете го като вариант!" Тази мисъл е централна в разбирането, което увековечава състоянието ти - твърдя го. Защото да приемеш естественото страдание и да се учиш от него е толкова нормално, колкото и да си благодарен на радостните преживявания, но без прилепване към тях. Такава е диалектиката на мъдростта! Защото страданието в случая е преживявано закономерно, като стимул за характерово развитие, за порастване. То е като качване по планина - трудно е, задъхваш се, но житейските ти крака укрепват, волята нараства, а визията за живота, света, другите и себе си става висока и ясна. Защото колкото повече страдание може човек да поеме разумно и да го преработи в душевна опитност, толкова повече и радост може да преживява и също да извлече опитност за душата си от нея. В крайна сметка, при такава гледна точка, човек се научава да се учи и от двете и да ги вижда от трета, надхвърляща ги позиция - тази на духа си! A в ученето от нормалните трудности няма грам мазохизъм. Животът е бинарен - има ден, има и нощ. Има сладко, има и горчиво. Има удоволствие, има и страдание. Това са житейски факти, присъстващи в самата тъкан на живота. Да искаш да живееш без трудности е като да искаш да ядеш само сладко или да се спускаш само надолу, без да се качваш нагоре. То е като да искаш само да спиш, без да живееш. Нормалните вътрешни и външни трудности се превръщат в мазохистична мъка, когато визията за живота е крива, когато човек има заложено вярването, че щом е трудно, е лошо и трябва да бъде само хубавичко. Такова е западното мислене и то е немъдро, изключващо растежа на човека като ученик в школата на време - пространството е такова виждане. Да кажеш, че ако приемаш с благодарност уроците, давани ти от мъдростта на живота, е мазохизъм - това е рационализация, извинение за нежеланието за учене и за неразбирането на живота, целта и смисъла му като събиране на опит за вечните ни същности. Учителят Беинса Дуно говори за три степени на разбиране на трудностите: мъчение, труд и работа. Когато човек вижда трудностите като мъчение, в такова (не)разбиране стои именно виждането, че животът е длъжен да му дава само меко и леко и той, видите ли, е нещастна жертва, когато се появи урок за учене - трудност. Виждайки даваните от мъдростта на живота с цел развитие препятствия като нежелани и зли, а нас самите като тяхна жертва, така сме като малки буболечки. Като бръмбарчета сме, невиждащи на по-голямо разстояние от тридесет сантиметра. Не виждаме по-голямата картина, в която всичко в Битието е неслучайно, свързано, в която Животът се случва на много нива и по много начини... Когато човек има съзнание на ниво "труд", вече разбира, вече поне се опитва да насочи ума и делата си в посока резонанс с житейската мъдрост. А на ниво работа, човек се явява съзнателен ученик, творец на живота си, колаборатор на законите на живота. Думата работа на сръбски е радене. Работя - радя. Когато човек има съзнание на съ-работник на Живота, страданието е разумно, житейският кръст се носи с лекота, с радост. Двойката противоположности удоволствие и страдание се вижда от третата, надхвърляща ги, диалектична перспектива на единство на противоположностите. Ще цитирам извадка от статията си "Бяло братство - психотерапия": " Разумна радост и разумно страдание "...Този човек иска работите му да вървят гладко, без никаква сянка, без никаква грапавина. Идете при един фотограф и го питайте, може ли да снеме някакъв образ без сенки. Той ще ви каже, че е невъзможно да се снимат образи на предмети без сенки. Сянката именно очертва образа. Без сенки вие щяхте да имате само светлина, която не би могла да даде никакъв образ. Картина без сенки, това значи живот без страдания. Който търси такъв живот, той ше бъде лишен от предмети за изучаване. Няма ли какво да изучава, той няма да има никакви разбирания. Какъв живот е този, който е лишен от предмети за изучаване?!" Беинса Дуно, Лъчи на живота, РБ, 1937г. Идва при мен човек с панически атаки, обсесивно компулсивно р-во, генерализирана тревожност, агорафобия, социофобия, хипохондрия, хистерия, житейски трудности в една или друга област... Страх го е от полудяване, болести, смърт, от излагането пред хората и отвхърлянето им, от самотата и безлюбието, от безпомощността и слабостта. Казва "Искам да съм като преди, пак да си бъда същия, не искам тази мъка, не я заслужавам, трябва да я махна от живота си!"... А, ще имаш ли живот, ако се лишиш от трудностите и страданията, които самият Живот ти е дал, за да преобразува въглена на недостатъците ти, до диаманта на зрялото хармониране с мъдролюбието ти?! Какво разбиране е това, в което виждаш себе си като нещастна и случайна жертва, недoвиждайки, че именно жертва на малките ти его компенсации е нужна, за да преобразуваш страховете си до силата на любовта. Жертвата на гордия, невротичен свръхконтрол в огъня на доверието на неслучайната закономерност в преживяваната трудност. Гордост, изразена в натрапливо и черногледо мислене, състояние на нащрек, неразбираща битка с и бягство от страховете ти, сякаш от малката ти социална личност, пречупен външен образ на вътрешното ти величие, зависят всички фактори в живота и съдбата ти. Не, от Теб зависят - а, за да се познаеш, е нужно да минеш по пътя на героя, да спасиш принцесата на Любовта си, освобождавайки я от дракона на страховете си, чрез меча на любоволието си. Когато си позволиш да спреш бягството в невротичните механизми на интелектуализацията, катастрофизацията, проекциите на собствените нежелани наличности в света и другите и формирането на реакции против сламките в очите на другите, невиждайки гредите в собствените си очи - тогава заставаш лице в лице и очи в очи със страховете си. Не е лесно, има страдание в процеса - но, кой казва, че само меко и леко има в живота? Страхуваш се, трудно е, страдаш - докато осъзнаеш, че страхът в теб не е нищо друго, освен плачът на едно мъничко, уплашено бебче, твоята собствена, дълбока емоционална природа. Когато с великодушното си и пълно със смирено разбиране търпение се научиш да го прегръщаш, страхът се стапя, както бебчо се успокоява, сляло се с майчината гърда на любовта. Любовта, която в смиреното си приемане на даваното ти житейско предизвикателство, провеждаш все по-пълноводно и естествено. Тогава, в теб се ражда виделина, която се учи от страданието и го приема с разтворени обятия, като стъпала на растежа по стълбата на съзнанието ти. Виделина,която приема и удоволствието от малките житейски благини и в тях също намира проява на божествената любов, без обаче да прилепва към него. Страдание и удоволствие. Ден и нощ, мъж и жена, единица и нула. Когато видиш противоположностите през третата, надхвърляща ги позиция на диалектичния наблюдател на душата си, тогава се учиш и от едното и от другото, знаейки, че са само предметни уроци в земното училище. В даден миг започваш да осъзнаваш, че страхът е най-добрият ти приятел, когато се довериш на уроците, вложени в него. Зад външната му, груба, изкривена и бодлива маска, започват да прозират чертите на ангел, на водач в пътя на целостта ти. Тогава знаеш, че няма нужда да потискаш и по този начин, да препораждаш страховите си програми, когато можеш с обятията на същностната си природа да ги прегърнеш с благостта на мъдрото си сърце! В западния свят битува едно твърде примитивно, невежо отношение към бинарността удоволствие – страдание. Западният човек, загубил насоките на законите на битието, от люлката си още е учен, че страданието е нещо лошо, а целта на живота е удоволствието. Обаче не е – смисълът (Логосът) е целта! Най-сигурният начин човек да увековечи мъките си, е като се привърже към удоволствието и отбягва трудностите. Устройството на живота е такова, че точно тогава трудностите стават все повече и се превръщат в мъчение… Отношението на Учителя към страданието и радостта е диалектично. Човек не бива да бяга от трудностите. Защото не са случайни, а предоставяни от живата мъдрост на живота така, че да послужат за растеж. Когато са приемани с благодарност, от мъка те се превръщат в разумно страдание, в стъпала на издигане по пътеката на свободата, по пътя към Себе си. Нямаме и прилепване към удоволствието. Тогава то се превръща в радостта от съзерцанието величието на Бога и сърдечно вдъхновение. Радостта и страданието така са като левият и десният крак на човека, на една свободна воля, съзнателно вървяща към разширяване на потенциала си. Как може въгленът да се превърне в диамант, освен минавайки през нужното му налягане?!" Та така...

До осми съм извън София, а графикът ми вече прелива, както и за вас е добре да не чакате. По-добре се насочете към колега, фокусиран в решения, примерно Андрей Ганев (има координати в нета - поздравете го от мен). Най-сърдечно ви желая щастие!

Да, в теб е скрито справянето - но какво научи досега? В темата ти има над 30 отговора, а ти продължаваш да казваш, че ако можеше, би захвърлил гадното нещо надалеч някъде. Пишеш ми, че си чел статиите ми - но не виждам много научено от тях. Д-р Първанов ти препоръча по всякакъв начин да искаш страха, да си го предизвикваш и да "прегръщаш" с готовност уроците му. Но в теб и досега си стои една дисоциация, противопоставяне между съзнанието ти и уроците, които ставащото те моли да научиш. Моли те на колене, а ти продължаваш по някаква наистина незнайна за мен причина да виждаш едни жалки паник атаки като страшни и ужасяващи, чрез страха си от страха да ги потискаш, което естествено че ги превръща в плаваща тревожност... Паниките са най-голямата благословия, която досега си получавал в живота си. Те са тук, за да те направят истински смел, сърцат, самоуверен и спокоен мъж ! Но, не виждам в теб дори и интелектуално разбиране в тази посока, камо ли готовност за осъзнаване в дълбочина, през клетките и душата... При такова положение не искам да те приема. Покажи разбиране, поне пробвай да разумееш с ума, а след това и по-преживелищно. Защото аз в терапията бих те хвърлял в центъра на ужаса ти пак и пак, умишлено. Наистина не ми трябва да си приказваме до безкрай и нищо да не се случва. Затова ако търсиш външно успокоение, с което да замазваш уроците, на които несъзнаваното ти иска да те научи, обърни се към колега. Аз мога да ти предложа гмуркане в страха, пътуване в ужаса и учене на трансформацията им в смирена, любяща смелост. Но, както писах, не виждам разбиране...

При кого ли? При психотерапевт, който е достатъчно неконвенционален, за да провокира "до дупка" страховете ви. Както винаги съм казвал, вашите страхове са най-добрите ви приятели. Те именно ви учат на смелото доверие в Бога, в живота, във вас самата като част от Бога, в съдбата ви! Така че, имате всички предпоставки за един прекрасен живот - горивото на страха и способност да се страхувате с удоволствие, която вече учите. Намерете вашия човек, примерно в http://psiholozi.com и успехи!

Това е мислене, лишено от познание за неслучайността, за синхроничната закономерност на всичко ставащо, без изключение. Както писах, когато промениш мисленето си и превърнеш страха си в спокойна смелост, променяш и отношението на другите към теб и без една дума да си казал дори. Тази вътрешна работа и присъствие на самообладание не само, че не пречи на външните действия, но точно обратното, прави ги подходящи. В мисленето ти си личи, че ти убягва както силата на вътрешната промяна, така и адекватните външни действия, произлизащи от нея. Учителят, под чието име пишем, говори за мисленето на старозаветния, новозаветния, праведния и ученика. Ако имаш мотивация, намери и прочети.

Същото, което препоръчвам на теб.

В тревожност си, но най-некачественият подход към нея, е да се приемаш за жертва. Живее ти се, но мъдростта на живота не се съобразява с желанията на егото ти и ти дава горивото на тревожността, което да се научиш да влагаш в огъна на разширената си съзнателност. Та, разширявай я - процесът се нарича психотерапия! Дразненето е израз на задействаната симпатикова нервна система - не е особено приятно, но не се умира от него. Мислите, които описваш, изразяват всъщност жажда за живот - живее ти се! Преработи страховите програми и живей - насочихме те към колежка!

Реално, можеш да спреш да бъдеш роб на страховете си, като вършиш споменатата работа по преработката им. Тя се прави най-сигурно с терапевт. Сега подценяваш тази работа и повтаряш едно и също, като посланията ни никак не стигат до теб. Писах, че именно психичната работа по преработка на страха подсигурява правилните действия. но и изгражда излъчване, което променя всичко. Това съвсем пропускаш, фиксиран робко в страховете си. Когато работиш истински по тях - нещо, което както виждам, не правиш, нито показваш индикации, че възнамеряваш да правиш - тогава освен придобиването на реална (без викащи големи букви) вътрешна сила, каквато сега нямаш, тогава с помощта на тази сила и само тогава можеш да се държиш в дългосрочен план адекватно. Споменах за тренировки по бойни изкуства - не какви да е, а мма, киокушин, бразилско джу джуцу - не заради уменията за бой, а поради факта, че занимаването с тях, съотнесени към теб и ситуацията ти, представлява психотелесна практика по преработване на страховете ти. Както и ти осигуряват среда, в която можеш да изградиш кръг от приятели, за които споменах. Но, към самите тренировки те насочвам отново като част от въпросната ментална работа. Като резюме: работа с психотерапевт, тренировки, заобикаляне с приятели. При реална ситуация, полицията не е за подценяване. Дори сега, би могъл да отидеш в районното най-близо до теб и да подадеш жалба/ дознание, в което подробно да опишеш заплахите, хората които са ги отправили към теб, ситуацията. Така вече отправяш послания и към държавните органи, но и към... Живота. При това подходящо. Относно "око за око..." - ако си достатъчно духовно, емоционално, а и чисто логически неинтелигентен, за да вървиш по такъв път, което надявам се, не си, ти пожелавам приятна трансформация в обитател на затвора. Ако имаш капацитет за повече - нещо което аз вярвам, че имаш, пробвай да чуеш посланията на всички ни и бъди нещо повече от повтаряща едно и също, без да показва по-дълбок когнитивен процес грамофонна плоча...

А ти реално пребиван многократно ли си от хората, за които говориш, или те е страх от това?

А още по-добре ще работи груповата терапия, след известно време лична, в която с работа с мисленето, но и през тялото (психотелесна работа, виж упражнения на Лоуен), ще си се научила да свързваш мисълта с емоциите и тялото. Груповата терапия за твоя характер наистина е много важна!

А плискането с отворено или със затворено око и солта в колко вода се разтваря? Специално това със солта идва да ми каже, че е хубаво човек да се гмурка в морето и да си гледка, което си е природен метод - ако има море наоколо и е лято де... А за очите - това, което знам че е добро: въртене в кръг в едната и другата посоки; гледане по диагоналите; далече - близко; осморки; гледане сякаш следваш виенско колело, но не настрани, а навътре и навън; масаж с притискане; плискането с водичка - аз знам за студена. Определено обаче умора се получава и не само от компютър. При мен започна да се получава от отдаденото взиране в хората пред мен, с часове всеки ден... Казват и че горните упражнения сваяли диоптри - един познат се шегуваше, като театрално сваляше очилата си, с което показваше, че да, очилата сваля, но диоптрите, след месеци упражнения - не... Аз обаче започнах да недовиждам малките букви по етикетите и макар и да правя упражненията от по-горе, май по-добре да отида до очен. Хубави упражнения, ама доколко работят, при кого работят и защо при мнозина не работят? Иначе пожелателно мислене и въодушевление супер, ама...

Благодаря за добрите думи за форума - стараем се! Да, ако започнеш да се учиш да "хващаш" автоматичните си мисли, да си водиш дневник, в който да преобразуваш изкривяванията им чрез връзка с реалността (с консенсуса за социална такава) и логика - тогава малко по малко все по-добре ще знаеш как да действаш, ще свържеш главата с тялото и поведението си. А така и автоагресията отпада, превръща се в здрава мотивация, насочена навън, към реални действия и постигания! Ако те интересува, питай! Бъди щастлива!

"Красиво" мислене, няма що... Такъв страх, рационализирано извинен със справедливост, стои в основата на гадостта на глобуса ни...

Серотониновата хипотеза за недостиг на това вещество при неврозите не е факт, а широко лансиран мит, обслужващ фармацевтичния бизнес. Постоянно наблюдавам хора, приемали антидепресанти десет и повече години, които когато пожелаят да ги спрат, се сблъскват с наистина ужасяващи последици, причинени им от тези твърде зле проучени като действие и дългосрочен ефект вещества. Продължаваща с години абстиненция - синдром на отнемане, неспособност за концентрация, силна тревожност и депресивност, мощна вегетативна симптоматика, сексуални дисфункции, паметови проблеми, абулия (безволие) и т.н. и т.н. - списъкът на продължаващия понякога с години синдром на отнемане е дълъг. Ако въобще мозъкът, нервната и ендокринна системи успеят да се възстановят след дългогодишния терор, причинен от изписваните като бонбонки не въз основа научна база, а биснес интереси вещества. Митът за научната обосновка на прилагането им няма нищо общо с актуалното психично здраве. То е като с топ уши да пробиваме. След време на сегашната злоупотреба с вещества, инхибиращи обратното захващане на серотонина и норепинефрина, ще бъде гледано както ние виждаме "методите" на психиатрията от 18-ти и 19-ти век - потапяне презглава почти до удавяне в студена вода, трапанация, лоботомия, изтезания, кръвопускане... Диващина! нещата са много по-сложни и биохимично преплетени, а поведението на съвременната псевдо-наука - психиатрията (защото каквато е, освен когнитивната невро - психиатрия, няма общо с истинска наука), прилича на политиката по отношение на червенокожите - "най-добрият индианец е мъртвият индианец". Колкото в такова отношение има политика, толкова и в серотониновата хипотеза има наука. За сметка на това пък, общото между двете е безмерната, нарцистична алчност! Лошото е, че няма и желание за безпристрастно правене на наука - и сега има данни за несъстоятелността на огромна част от фармацевтичния фокус в "лечението" не само в психиатрията, а в медицината въобще. Тя обаче се явява само функционален израз на властово-териториалните примитивни прояви на фармацевтичните гиганти. Разбира се, въпросното безумие е преплетено и с качествени тенденции и развитие, а има прекрасни лекари - но ги има не благодарение на, а въпреки безумието на системата!

Аз не съм твърде голям фен единствено на работата през миналото, родителските образи и такова прокурорско съдене, каквото обрисува Морган Пек. Но такова доста крайно мислене ползвам, за да илюстрирам отношенията между истинското смирено прощаване - мазохистичното примирение и себезаявяването, за които говоря. За останалото - надявам се да пресилвам, което би означавало, че можете по-лесно да се справите. Нека е така!

Усещането за забавяне на времето се появява, когато на човек му липсва удовлетворение, щастие, обич, трудно му е къде обективно, къде поради субективното му световъзприятие, като в твоя случай.

Чак натраплива не, но мисъл, идваща от същия еволюционно обусловен защитен механизъм на обратно, огледално пораждане на мисли. Тоест, когато те е страх от нещо, идват мисли именно на такава тема - просто защитно. Примерно, представи си, че си в джунглата и си дивачка от преди 2 милиона години. Чуваш шум - в ума ти вече изниква сцена как саблезъбият скача върху ти и ти прегризва гърлото... Тогава, тъй като ти се живее, та две не виждаш, се активираш, бягаш и се криеш в пещерата или се качваш на най-близкото дърво. Оказва се, че шумът е бил предизвикан от вятъра или от птичка, но раждането на мисълта за звяра се появява превантивно, за да те защити, не защото ти се мре и искаш да те изяде тигърът, а защото ти се живее! По същия начин сега, в градската джунгла, въз основа на същия механизъм, идват защитни мисли. В твоя случай - тъй като бездействаш, в теб се активират вярвания за "буксуване", за провал, които несъзнаваното ти автоматично транслира като мисъл за полудяване - защото в него няма контрол, има пълен провал и загуба на себе си, както сега си губиш времето... Появата на тази мисъл обаче няма нищо общо с полудяване, а идва за д ате активира да живееш активно, да действаш, да твориш, да излизаш, да живееш пълноценно - както мисълта за тигъра не идва, защото на дивачката и се мре, а защото и се живее. Разбираш ли?