Орлин Баев

Катерина, дано сте права, въпреки че пренасяте себе си върху питащата.

Пиша, тъй като прочетох, че ме споменавате. Като прочетох с какво отношение правите визуализацията с метафората за вътрешното дете и дишането, в ума ми възникна следната представа. Ето вие като съзнание и вие като подсъзнание (метафората за детето). Сякаш сте хванала това вече тревожно и плачещо дете и го пребивате, докато в същото време си представяте как го прегръщате. Защото си го представяте механично, сякаш да излъжете ставащото, да ползвате някакъв външен метод подобно на хапче, без истинска промяна в осъзнаването. Целта е да се доверите на страха си, да се отпуснете в него, да плавате в него и с него без съпротива, смирено. Вие да почувствате допира до подсъзнанието в транс и да му се доверите, както и то на вас, на предложението ви за задоволяване на неговата нужда от сигурност чрез смелост и обич, вместо безкраен страх. А вие правите въпросната техника повърхностно, на половин процент от реалното и приложение... Успехи или в пребиването на себе си и дрогирането или в сприятеляването и оцялостяването в процеса на промяна на мисленето и възприятието.

Никаква депресия - просто повишена тревожност, страхове от смъртта, елементи на агорафобия... Страхът се лекува със смелост! тя пък е възможна само при наличие на любовта. За да се създадат условия за случването на тази любов към себе си, света и другите (не привързаност, а любов), се работи с мисленето, което се изправя, променят се характеровите дълбоки страхове/ травми. Учите се да опознавате себе си, да дезавтоматизирате процесите си, да пресътворявате и сама да залагате нови програми в себе си. Как? Дълга тема. По-лесно се получава с помощта на вещ психотерапевт. Потърсете такъв - струва си усилията, времето, парите, дори при пътуване в друг град! Защото решаването или не на страховете ви определя качеството и посоките на живота ви!

Отговарям накратко. Минала си, както казваш, трудни периоди и неща. Докато си ги преживявала, си се научила да потискаш тревожността/ стреса и "да бъдеш бетон", тоест да си позволяваш да си само силна. Това ти поведение е станало модел. Така обаче живееш в маска-преструвка, която с времето все повече трупа подсъзнателна тревожност (тоест, не я съзнаваш пряко). Когато не е решавана, тя депресира, кара те да се чувстваш тъжна и уморена. Това е. Как да решиш нещата? Първо, като осъзнаеш какво потискаш, как го потискаш, да идентифицираш страховете си (имаш ги зад маската си на силна) и да възнамериш да общуваш с тях, вместо да ги изтласкваш. За целта ще ти се наложи да махнеш маската на силна... Защото истинската сила е на слабостта! Когато осъзнаеш автоматизираните мисли, идващи от страховите ти програми и самите програми, можеш да работиш по промяната им съзнателно. Чрез връзка с реалността, промяна на поведението, шегуване, през тялото развиване на усещане за доверие в... себе си и съдбата си, визуализации/ хипнотерапия и т.н. Ако можеш сама, хубаво. Ако не, потърси колега!

Да, личностово съзряване, дисциплина. Но и нещо важно - без алкохол. Защото ако продължаваш така, след 10-на годинки зависимостта е закономерна...

Да, наистина - излагаш агорафобични преживявания (а агорафобията е страх от п.а.), но не казваш какво възнамеряваш да правиш, какво сега правиш, как въобще виждаш себе си в картината на случващото се, защо според теб се случва, дали те води нанякъде, болест ли е или житейски урок... Не казваш какво си чела от вече немалкото статии по темата, фокусирани не в оплакване, а в справяне и какво правиш за това справяне.

Алексей Бъчев.

Проектирала е страха си от изоставяне в теб. Почувствала се е изоставена и е реагирала със защитно охладняване и прекратяване на отношенията ви. Поведение и реакции, които обаче нямат нищо общо с теб, а са изцяло нейни субективности. По скромното ми мнение, само можеш да се радваш за това, че сте прекъснали. Защото комплексите, които хипотезирам,че тя притежава, угодия нямат... Бъди щастлив!

Визуализацията, която правиш, може да се разширо до нлп техники с асоициация и дисоциация, примерно филмовата техника - има я описана на много места. Идеята на д-р Първанов за запис на хрупане и мляскане и честото им слушане е чудесна - послушай го! За "дълбоко разклатената самооценка" - не, не, просто си нормален човек с нормални "бъгове" в психичната система. Просто са твоите си. Аз лично не познавам напълно и идеално стабилен и върховно самоуверен човек, освен ако не е или Буда или идиот... Разсъжденията ти са много верни, включително за страха от 'грубо влизане в личното пространство". Ако се разбие на съставни части, можем да видим, че в него има страхове от пренебрегване, нараняване, злоупотреба, отхвърляне и зачеркване като личност... Действай!

И това, което осъзнаваш сега, не е малко. Външно се заявяваш, да. Вътрешно обаче, както сам чувстваш, фиксацията в мляскането се явява защитно и пълно с дразнене изместване на вниманието ти от страхуваното - изоставен, отхвърлен, необичан, наранен, злоупотреба, грубо проникване в личното пространство и тотално пренебрегване, неразбран, смачкан... Първоначално започнало като реакция на взаимодействието с характера на баща ти в юношеските години, впоследствие проектирано в самото действие на примляскване и пр. действия в хората въобще. Лесно е да си в такива ситуации - хората си издават шумовете. Затова и лесно можеш да да работиш върху въпросните страхове и усещания в себе си. Започни с неутрални хора и по-малко дразнещи те шумове - намери начин кога и къде. Наблюдавай реакцията си - къде в тялото ти се пораждат напрежения, стягания, промяна на дишането, усещания. Осъзнай тези мускулни и вегетативни промени детайлно и се отпусни в тях. Свържи ги първо с дразненето, но не се задържай на него - само за миг. Осъзнавайки телесните промени, ги свържи със страховете си зад изместващото псевдо-защитно дразнене. Зад, отдолу, под дразненето, да - докато се отпускаш мускулно, осъзнаваш и успокояваш дишането си. Осъзнай как въпреки осъзнаването на страховете и отпускането, въпреки съзнателната промяна в дишането към по-спокойно, въпреки това сякаш започваш да се гърчиш като риба на сухо, като животно, притиснато, мачкано и наранявано, смазвано и чувствано буквално сякаш е убивано. Осъзнай и се виж като такова животинче, което се гневи безсилно, защото всъщност много го е страх и го боли - осъзнай страха и болката зад гнева. Пътят между тях и него е много къс и автоматизиран дълбоко. Но, сега осъзнай този път - от страха до гнева. Осъзнавай болката и нараняването, слизай съзнателно, с релаксирано смирение от гнева до нараняването и разшири, увеличи със спокойно дишане този път, като така започваш да го дезавтоматизираш. Все повече осъзнавай и пребивавай в страховете, с отношение на смирено, любящо приемане. Да, смирено приемане. В ума то се изразява като спиране на мисленето в съзерцателна празнина, през която протича приемането -защото не го прави егото, а душата ти. В тялото приемането се изразява в тиха, смиреномъдра, наситена с особена преживелищна зрелост релаксация. Тялото също има хормонален и биохимичен механизъм за преобразуване на страха до смела и спокойна мотивация. Постепенно се излагай на все по-трудни за теб ситуации, като знаеш, тези с баща ти са най-горе по скалата 0-10. Така виждам пътя. Звучи простичко. На практика обаче се иска доста осъзнаване, свързване между вниманието и тялото, между вниманието и емоциите и чувствата. Когнитивният израз тук е само старт - работата с емоциите е решаваща. Помощни техники има много - психотелесни опити за смирение, дишане, падаща стрела, работа с транс в кабинета и в реални ситуации, тес и т.н. и т.н. Но, принципът на работа според мен е горният. Успехи!

" силно мляскащ, неспособен да обича, арогантен и агресивен към всички хора, включително и към добрите, злопаметен, краен индивидуалист " Покопай още малко. Как тези качества и отношение на баща ти към теб по този начин те карат да се чувстваш и какво те означават за теб? "Друго което виждам е страхът от изоставяне и отхвърляне. Изоставяне - когато чете книги, оставя ме в другата стая сам, не се интересува от мен, не ме приема с всичките ми особености, обича ме условно, не е истински загрижен, както много други бащи са загрижени. Страх от отхвърляне - че ако имам определено поведение или дадено мнение по конкретен въпрос, което е различно от неговото и според неговите критерии е неправилно, той няма да ме приеме и да се отнася добре с мен, да ме обича и т.н. Страх от евентуална негова агресивна реакция"

Виж отговорите ми по темата от предната страница и помисли.

Стремете се към Онзи, Който дава Живот, като единствено неизменно и реално нещо. Влезе ли тази Реалност във вас, всичко придобивате. Напусне ли ви, всичко изгубвате. Това е Правото учение, това е Правият път в Живота. Спрете ли се под сянката на някой човек, да търсите отдих и разхлада при него, вие сте изгубени. Сенките могат да дадат отдих и разхлада за два-три часа, но не и за цял живот. Човек човека не може да ощастливи. Бог в човека може да направи и жената, и мъжа щастливи, но човек – никога. Има една половина, която може да направи и мъжа, и жената щастливи, но тя не е на земята. – “Как можем да бъдем щастливи?” – Като се обърнете към Бога. (Беинса Дуно) О, човек на обещанията - още мъничко и ще ти се възхитя... На манипулативното ти желание за наказание, изобразяващо стремежа ти към власт и контрол над другия, прикриващи липса, празнина, в която живее жалък страх. Никой не може да запълни този страх отвън, ако ще и Богиня да е с теб. А манипулативното ти поведение далеч не е повод за биене в гърдите... Имаш да учиш, приятелю! Какво ли - истински ценности, посоки в живота и отношение, идващи от дълбоко себепознание. Сега се държиш като силиконова блондинка с хиалуронова киселина в устните - но в мъжки вариант... Не те съжалявам. Но не те и съдя. В притчата от по-горе е казано много. Ние също загатваме доста. не можеш да обичаш истински, ако в дълбочина себе си не обичаш. А как да се обичаш, като не се познаваш?!

Не чувстваш себе си, за да намериш ... Себе си. Какво се прави, когато си в травмата си от изоставяне и самота (о'к, болницата като етиологичен фактор...) и преживяваш деперсонализирано, дисоциирано усещане? Мислиш ли, че това усещане е случайно? Според мен всеки симптом е точно на мястото си и сам сочи пътя. В индуската и будистка йога има специални практики, които практикуващите правят с години, за да постигнат състоянието, което теб плаши. Постигайки го, го превръщат в част от медитативния устрем към Бога, към Себе си като част от Бога, към тази божествена искра, която ни определя като Човеци. Самият симптом вече ти дава отговорите. Само от трансперсоналната позиция на душа, можеш да погледнеш травмата си отвисоко и да я залееш с виделината, любовта, живата лечебна сила на топлотата, свързаността, мекото чувство за единство и закрила, които струят от тази позиция. Затова доверие в това усещане - когато се учиш от него, то те води към същината, която лекува. Защото знаеш, че неслучайно си преживяла травмите си - те са нужно гориво в пътя ни в този земен живот!

От какво те е страх зад гнева? Как те кара да се чувстваш и какво означава за теб символът на мляскането? Питай се - имай предвид, че ще срещнеш добре изградена стена, в която питането ще иска да рикошира отново навън в рационализирани отговори, включващи само дразненето. Отново обръщай посоката навътре и зад дразненето, в едно почти медитативно себерефлексиране навътре и надолу, докато успееш да разчупиш дисоциативната стена. Тогава отговорите са ценни - когато сам стигнеш. Иначе и да ти ги кажем, е механично и не достига до въпросната дълбочина в теб. От какво те е страх зад дразненето?

Засега няма закон за психотерапията, но има проектиран такъв и се очаква приемането му. Принципно, за да се занимава с психологично консултиране, трябва да има такава магистратура (консултативна или клинична психология), а с психотерапия, да е завършила обучение в терапевтична модалност. То обикновено е от немалко часове, лична терапия, супервизия и пр. Квалификациите са предварително "сито". Кабинет се отваря лесно - регистрира се фирма, плащат се данъци, осигуровки... Оттам насетне идват на ход опитът и уменията действително да бъдеш полезен. Тоест, самите пациенти/ клиенти отсяват желаещите... Ако става въпрос за бизнес/ коучинг консултиране, там и работата и целевата група за консултиране са различни -далеч по-плитко е...

"Доколкото съм практикувала медитация, съм разбрала , че това е влизането навътре в себе си и достигането до твоите най-дълбоки и съкровени мисли, било то плашещи или не. А може би и със своето Higher Self. Слушах беседи за астралното пространство, където се споделяше, че винаги трябва да затваряме аурата си, когато медитираме, за да не сме във контакт със същества от по-ниските измерения на астралния свят, а само тези от по-духовните нива, защото си отваряме духовното тяло чрез афирмации. Аз не съм чувала будистки монаси да практикуват медитация по този начин, но имам един такъв въпрос. По принцип не съм съгласна с това твърдение, но искам да чуя и мнението на останалите: Не можем да допускаме всякакви същества да влизат в нас, добри зли и т.н. Че как така ще влизат? Нали ние сме в контрол, нали ние сме свързани с Бог, защото е цялата тази протекция?" Отговарям без да съм чел на другите мненията, в прозорчето между часовете. На мен лично механичните защити като визуализация на ограждане, отразяване, връзване и пр., винаги са ми били смешни. Защото са просто метафора, символ, пожелание. Можеш реално да отразиш и се оградиш, когато имаш любов - това е защитата. Любов, която тече през теб и доколкото тече. За астрала, ментала и пр. - в тях сме постоянно. Но кои сме ние? Не сме ли вечни същности, души, които само с част от себе си се въплъщават във физическия, етерния, астралния, менталния свят? Когато живеем от тази позиция, тогава сме в контрол - не егото, не малкият мозък, а ние, душите. В медитация става известно отдръпване от физичното и насочване към вътрешното, да. Но като цяло, никога не сме го напускали. Всяка усмивка от сърце може да идва от будичната ни същност, а убийствен гняв от адските ни селения. Навсякъде сме, едновременно - затова е толкова ценен този физически живот. Казват, че за раждане на земята, където доброто и злото са в такава откровена огромна динамика, създаваща напрежение и енергия, се чака на опашка... Като умрем, пак сме във физически свят - астралният не е нефизически, просто е по-малко твърд. Но, ти питаш друго - за защитата. Любовта е защитата - поне за мен.Защото тя идва от същностите ни. "Някои пък го обясняват, че се свързваш с по-низши същества когато си на по-ниска вибрация. Но защо се свързваш, те просто идват в живота ти ли? Или трябва да имаш преживяване извън тялото, или съзнателно да си потърсил да се свържеш с дух. Също така бяха писали и за хора, които може да ни действат негативно.Енергийни вампири, трябва ли постоянно да си затваряш аурата през 5 мин всеки ден? Видях една жена, чиито очи ме уплашиха. Сякаш проникаваха вътре в мен до слабите ми места. Тя говореше много мило и за хубави неща, но останах с негативно впечатление за нея. Възможно ли е да носи нещо вътре в себе си, което да се усеща? Възможно ли е ние да носим нещо в себе си, което да усещаме? А как се е настанило там и защо? И как можем да се освободим?" Свързваш се с това, което резонира с теб, с това което живее в динамиката съзнавано - несъзнавано, като последното знаеш, е като океан пред чашата на първото. Енергийните вампири се хранят със страх, нараняване, обида, тъга и дразнене. Ако имаме спокойствие и обич, бягат като филмов вампир от слънце и чесън . Визуализациите, които си чела не че нямат стойност, но мнението ми за тях е, че са вторични и несъществени, когато провеждаш виделината обичта и фината сила. А без нея, колкото и да ги правиш - празна работа. През всички нас се проявяват същности. През някои демони, през други ангели, през действително отдадените на чистотата хора дори същества от по-високите йерархии от дървото на живота... Когато общуваш с човек като тази жена, дай и обич, дай и топлота. Страшно е само когато нямаш сила - тогава става заразяване. Как да знаеш имаш или не? Когато си в хармония, конвергирана около центъра на съществото си, когато можеш да благодариш на трудностите, смиреномъдра и вибрантна, когато от теб струи харизма на светлина, тогава имаш. Когато имаш тази енергия, много добре знаеш, че я имаш. Питаш как се чистим - молитва и медитация... "Също така, травмата, която изживях, уплахата по-точно, беше нещо,което дълго време не можех да си обясня какво се случи и затова много години бях в плен на това чувство и този мой страх, който контролираше живота ми и се чувствах безпомощна. Напоследък го поотработих и започнах да идвам на себе си, но мога да си го обясня по два начина, психологически като една голяма болка от отхвърляне, и неприемане на себе си, ако не следвам нечии правила, и по-астрално преживяване, свързване с някакво низшо същество, което ми желае злото и ме е наранявало през всичките тези години, и двете звучат еднакво правдоподобни в моето съзнание. А и тези два свята са паралелни." Дори са едно цяло, пропити са един в друг като вода в солта в океана. Емоционалните (астрални, психични) травми от детството са несъзнаван драйв, пречупващ отношението в живота ни, но и привличащ съответни и нужни за отработването им събития, хора, същности. Само загатвам и казвам, че работейки върху психотравмите си и преодолявайки ги, всъщност работиш върху себе си на астрално ниво, като обаче поставяш локуса на справянето в свободната си воля, вместо да се отнасяш по демони и дядо мразовци, което не помага много... Колективното подсъзнание всъщност е човешкият астрал. Колективното свръхсъзнание - човешкият ментален, манастичен, будичен, атмичен и пр. светове... Не можеш да ходиш в тези светове, тъй като ти като Същност идваш от там и живееш през това тяло с малък процент от Себе си - тоест, вече си там! Когато имаш светлина, можеш и да светиш в тъмнината.

Не е само до метода... По скромното ми мнение всяка добра терапия е добре да почне от добър анализ на теб, на живота ти, на ситуацията, на характера, на всичко, което е определя като човек. Това се върши бързо, но е нужна част, макар и контекстуална част от целия процес на психотерапия. Когато терапевтът ти така познава цялата динамика на ставащото в теб, тогава вече поведенческите, хипнотерапевтични и през тялото методи вършат работа. Защото така работейки, в контекста на едно добро себепознание и познавайки те, е лесно да се модифицират методите, да се настроят точно за теб количествено и качествено... Не искам да ти говоря общи приказки - писал съм статии, чел си ги. Имаш нужда от работа с колега! Сесиите с медитация могат да помогнат, но е добре да се правят на фона на вършена психотерапия!

Прочела си, няма смисъл да папагалствам и да ти угаждам на нуждата да повтарям едно и също. Имаш нужда да работиш по намаляване на тревожността структурирано, ежедневно. А на фона на този стрес мениджмънт, да работиш с методите, към които терапевтът те насочи! Не е за форум. Но е напълно решимо!

Това, което ти пиша, е посока, не е рецепта за манджа с грозде. Именно доверието в това усещане и ученето от него вече води към ... Себе си. Но, питаш общо, отговарям също така. В отговора си по-горе насочих към някои практики, които обаче няма как да правиш сама - защото се учат в школи за психотерапия. Ходиш ли на психотерапевт?

Има хора, които умеят да заговорят цялата компания, да подбудят общ разговор - но, това е талант, нужно е да идва отвътре. Донякъде се учи, но не е добре да се прави на принципа на "ТРЯБВА"... А описваното от теб е нормално! Не си длъжен да се правиш на нещо, което не си. Ако не ти харесва разговора за спорта, изискващ три ганглия -футбола, не се включваш- имаш право на това, така си именно себе си! В такава ситуация, нормално е да сме толерантни към неинтересуващия ни разговор, но и е нормално да въведем своя тема, да насочим към интересното за нас. Ако хората имат капацитет и култура за това, се получава. Ако не, все се намира някой, който да споделя насоките ни и дори на една маса, се сформират подгрупи по интереси. Ако някой особено нахален събеседник продължава да настоява с темата си - примерно политика, футбол, някакво тв шоу за преживящи пред екрана хора с празен поглед и т.н. - имаме право директно да му заявим, че това не ни интересува. на вкус и на цвят приятели няма, както казват руснаците... Нормално е да имаме различия и с такова заявяване не само, че не нараняваме другия, но напротив, уважавайки себе си, показваме респект и към него, вместо в противен случай да трупаме пасивна агресия към него...

Тревожна си, нищо повече. Прочети всички статии тук и тогава коментирай, моля те!

Колегата ти е писал това, за да те провокира - за да те накара да насочиш усилията си навътре към собствения си терапевт, както ти пише и Велина. По думите ти оставам с впечатлението, че ходейки по колежки, сядаш на диванчето и пасивно чакаш нещо си да се случи някак си. Няма такова нещо - твоята вътрешна мотивация е тази, която променя всичко! Външната помощ има за цел да събуди вътрешния ти помагач - това е. Ако настройката ти е - "давайте съвети, че нещо се друсам и някаква невроза и не знам що ли...", тонове съвети и помощ да ти се изсипят отгоре ти, ефектът разбира се, че ще е нулев и дори отрицателен. Ако действително искаш промяна, случи я - само ти го можеш. Терапевтът може да ти покаже пътеката и вратата, да те мотивира, да те окуражава, но ти е нужно да ходиш по пътеката на справянето, да одереш краката си в тръните на съпротивите си, да се понавехнеш в дупките на вторичните печалби, но да ги осъзнаеш и продължиш. Да осъзнаеш бягството от безлюбната яма в себе си, с която замазваш допира химически и отлагайки "късото съединение" на химическото удоволствие, да посрещнеш тази тревожна дупка извътре си. Да я осъзнаеш ясно, да трепериш в нея още и още, но от позицията на съзнателния творец на живота си. Тогава тя се запълня с Любовта, която почва да тече през теб - ставаш отвътре сигурен, спокоен, решителен, с ясното съзнание за това, че сам градиш живота си! Има помощни жалони в този път - работа с мисленето като старт, молитва, работа с транс, спорт и дисциплиниран живот, физически труд, намиране на добри приятели и отказ от комуникация със старите търсачи на химическо удоволствие, майндфулнес... червената нишка на възнамеряването... Това е път. не може някой да ти го извърви. Показваме ти го, влагаме себе си в опитите си да разпалим огъня ти с нашия огън, но ти си вървиш пътеката, ти минаваш през вратата на промяната си. Иначе в лицето на терапевта търсиш поредния лесен начин, поредната дрога... Не става така. Чувал съм добри отзиви за Желяз от "Ново начало", с. Буново, като човек самият той преминал през зависимостите. Но, който и където и да е, може да ти помогне да си помогнеш, нищо повече! Не да ти помогне механично, а да ти помогне ти да си помогнеш!

Тоест регресираш в характеровата си травма от изоставяне и самота, виждаш света и хората през пречупването ѝ и се опитваш да я нахраниш отново с прилепване към някого, като дете към родител... Какво се прави ли? Благодариш, че животът не ти дава някого, към когото да залепнеш, заставаш със смирена благодарност в ядрото на тази тъжна и страшна самота (както я преживяваш), но със захващане за ... Себе си. За все по-стабилната ти самооценка, за ядрото на духа си, цялостната си личност - ти самата като божественост. От тази позиция не бягаш от травмените си усещания, но ги приветстваш, обичаш, галиш ги и ги прегръщаш - метафората е, че Ти самата си майка и партньор на самата себе си. Помощните техники тук са визуализации, пренареждане на матрицата с хипнотерапия, добър себеанализ и работа с мисленето, развиване на връзка с потенциала си от тази позиция, смирено доверие в детето-травма в теб, работа през тялото за смирено доверие... Това се прави!

От садистична агресия, която сама по себе си е била бягство от нараняване, си влязъл в примиренческо себепотискане, в което ти се самонараняваш, пробвайки така да се харесаш. Така обаче е сигурно, че няма как да се харесаш, защото излъчваш неувереност. не можеш да си някой друг - местата са вече заети. Ключът е по средата - в здравото себезаявяване. В него има агресия, но нормална, здрава, изявена като себеуважение, висока мотивация, себеценене, здрави граници. Когато работиш по такава здрава агресия, пълна с високо самочувствие, преработваш мазохистичните програми, които сега те движат сублиминално, а така отпадат и садистичните, които се явяват защитни. Когато се заявяваш активно и смело, ти се налага да посрещнеш смирено страха си от "какво ще кажат хората", страха си от отхвърляне. Налага ти се да се довериш - на себе си. Парадоксът е, че тогава именно и само тогава биваш истински приеман от другите, с уважението и доверието им в теб. Защото го имаш към себе си! Замислял ли си се какво представлява срамът. който изпитваш често? Той е страх от непокриване критериите на "значимия друг", страх от какво ще каже този важен друг, страх от отхвърлянето му. Съответно поведението се състои в себепотискащи опити за нагаждане към другия. Така се губи автентичността, липсва себедоверието. Съответно несъзнаваното на другия чувства ниската самооценка и колкото повече се стремиш да се напаснеш към него, толкова повече той те маргинализира несъзнавано и актуално. Има здрава толерантност, при която човек прави здрави компромиси в общуването, но на фона на самоуважение и автентичност. Не е такъв случаят при теб обаче. Колкото повече ти се иска да бъдеш одобрен и приет, толкова повече се потискаш, съответно през излъчването, което даваш, биваш отхвърлян. Защото сам се отхвърляш в такова поведение. Накратко, централната работа при теб е по това да си разрешиш да бъдеш себе си! Да се заявяваш не садистично, а спокойно автентично. В тези опити изплуват мощно сублиминалните ти страхове, което е чудесно, тъй като активно започваш да ги преработваш - с работа по вътрешния диалог, с десензитизация, с медитация и поведенческо себепредизвикване, още и още и още! В рамките на няколко месеца можеш да свършиш много!