Орлин Баев

Поведенчески експерименти, целящи предизвивкане на страха ви от авторитети, от "какво ще кажат хората", провокиращи мазохистичното себепотъпкващо поведение на замълчаване и "преглъщане", страховете от унижение, изоставяне и отхвърляне и преобразуването им. Тази поведенческа работа се подпомага от практиката на когнитивно реструктуриране, ежедневната автохипноза и т.н., които ще спомена по-долу. Някои примерни поведенчески експерименти, целящи експлицирането и преодоляването на социалната тревожност (може да са стотици): - Вървите с телефона по оживена улица или пък сте в оживено място (автобус, мол и т.н.) и на много висок глас, почти викайки и кикотейки се силно, говорите, все едно водите разговор с приятелка за интимния живот на някоя/ го или на друга поп фолк (простовата) тема... - Ходите по оживена улица на голям град, като влизате в ролята на човек, преминал инсулт, със скована едната страна на тялото, с увиснала една ръка и влачене на крака, с изкривена лицева мимика. Важното е да знаете, че този или друг поведенчески експеримент правите не за да се подигравате на някого, а с искрено смирената цел да приемете с обич страховете си, което ги стапя. - Ходите по оживена улица със странна походка - вариации и степен на странност има много. - На улицата сте, с омачкани дрехи и разрошена коса, с бутилка от твърд алкохол, в която сте наляла вода. Ходите като пияна, със съответния поглед, език на тялото, хълцане, мрънкане под носа и поведение, като от време на време отпивате от бутилката... - Обличате много стари, замацани, скъсани, дрипави и мръсни, желателно и "ухаещи" дрехи - с тях пътувате в автобуса, ходите по улицата. Косата е съответна - рошава, мазна и сплъстена (малко олио върши работа). Лицето си можете да намажете леко с въглен, за да дава вид на мръсно... Езикът на тялото: или тревожно нервен, с резки странни движения и лудо блуждаещ поглед, или депресивно потиснат, с празен поглед... - С горните дрехи, вървите по улицата и тихичко си говорите сама... - В голям хранителен магазин - след като сте напълнила голяма количка с продукти, на касата се оказва, че сте си забравила парите. Зад вас чака голяма опашка (тоест, правите го в пик час). Просто оставяте количката и си тръгвате, понасяйки релаксирано дишайки погледите и подмятанията на персонала и хората (а най-често няма такива, освен в страховете ви, викащи в главата ви, че не покривате изискванията на важния авторитет на Мими продавачката :), върху която негативно пренасяте образа на някой от възпитателите от ранните си години)... - В магазина или в мола - сякаш ви става лошо, хващате се показно и с високи въздишки за нещо и се свличате на земята, като играете почти загуба на съзнание. След като за минутка се подвижите леко и хаотично, имитирайки вегетативни, неволеви движения или пък почти не мърдате застинала, ставате поглаждайки лицето си, благодарите на хората, дошли да ви заливат с вода и да се обаждат на 112, отказвате обаждането, като казвате, че вече сте добре и че просто ви е паднало кръвното, ставате и си тръгвате... - В малък квартален магазин (където не ви познават, разбира се), влизате и си поръчвате нещо дребно, като: фъфлите много силно; заеквате силно, със съответните лицеви тикове и мигане; гледате като идиот, с празен поглед и зяпнала уста и така застивате пред продавачката - като ви попита какво искате, продължавайки да гледате празно, с отпуснато лице, поръчвате почти неразбираемо нещо дребо (вафла, кафе, чай...), вземате нещото и с походка на идиот си тръгвате. На следващия ден, при същата продавачка, повтаряте, на по-следващия също и т.н. В даден магазин правите едно от тези поведения, в другия друго, като повтаряте действието почти ежедневно. - На касата в голям магазин/ на гишето в държавно учреждение/ в ресторанта и т.н., правите лют скандал на продавачката/ служителката/ сервитьора за нещо дребно, за което сте се "хванала". В магазина може да е изтеклия срок на годност на дадена стока, липсата на насочващи и информиращи ви продавачи, вулгарните разговори на продавачите, които стоят на групички и си говорят, вместо да ви помагат да пазарите... В държавното учреждение, за качеството на услугата или на обслужването, за тромавостта на системата, за заяждането и незаинтересованото препращане от гише на гише и т.н. Пред сервитьора - можете специално да си носите косъм или мъртва муха(не от вашата коса), които да сложите в супата или салатата... Важно: не правим тези опити, за да вгорчаваме живота на народа наоколо ни, а за да се осмелим да преобразуваме автоагресията в насочено навън себезаявяване. В исвестна степен с тези опити го пресилваме, за да може махалото на самоуважението ни не след дълго да намери златната си среда! - В социална среда, слушате на телефона си (на слушалки) силно музика. Ако някой все пак ви направи забележка, намалете звука... Най-често обаче българската психика не го прави. Не го правите, за да тормозите народа наоколо си, а за да предизвикате страха си от "какво ще кажат хората", от негативна оценка и отхвърляне. - На улицата, облечена в нормални, но не кой знае какви дрехи, когато видите служителки от "Чистота", влезте в енергията/ ролята на отчаяна и потисната, отидете при служителките от "Чистота" и давайки вид на съвсем искрена, ги попитайте какво трябва да направите, за да започнете работа на такава длъжност. Важно: не влагаме в това каквито и да е елементи на пренебрежение, а работим по страха си от провал, социална слабост, отхвърляне, "не ставам", унижение и излагане. - В ресторанта - на висок глас се провиквате, за да извикате сервитьорката. - В ресторанта (в по-добър такъв) - изисквате съчетаване на ястия, декорация, гарнитура или начин на приготвяне, които не присъстват в менюто, но са изпълними. Ако сервитьора откаже, викате управителя. - В ресторанта - след като се нахраните, поръчвате на сервитьора да покани готвача, приготвял ястията на масата ви, за да му благодарите лично,. Правите го, с поглед в очите на готвача, с усмивка и добри думи на благодарност, но през призмата на достойна самоувереност! - В ресторанта, когато яденето наистина е студено или сухо или недопечено или препечено, ако приборите са мръсни или чашата ви мирише поради нескопосано миене, правите забележка: връщате яденето, искате нови прибори/ чаша... - Влизате в магазин за чанти/ часовници, кожени палта и сякаш сте паднала от Марс, сядате някъде и питате - какви пици сервирате тук? Когато любезно ви отговорят, че това не е пицария, спокойно ставате и си излизате. - В магазин за чанти, палта, обувки (не от най-евтините) и пр., в продължение на поне половин час "въртите" продавачите около себе си - карате ги да ви подадат ето това палто отгоре, да ви обяснят за кожата и производството му, питате за мнение и т.н. Като приключите, благодарите и си тръгвате без да си купите нищо. - На улицата (лятото) - лягате на някоя пейка по гръб и зяпате облаците за известно време. - Ходите боса по улицата (лятото) - С гореописаните прокъсани и мръсни дрехи, сядате на оживено място и: се люшкате напред назад като ментално предизвикана; сядате и протягате напред ръка с отчаян поглед, за да ви хвърлят стотинки; Заставате до кофа за боклук, навеждате се над нея и имитирате ровене и търсене на храна и др.; - Добре облечена, в голям град, където не ви познават, спирате хора и ги питате културно, с език на тялото, физиономия и глас, предизвикващи съчувствие: "Извинете, от Нова Загора съм, но така се случи, че един лев не ми достига, за да си купя билет за автобуса. Бихте ли ми услужили, моля ви?!" - Важно: този и горните опити правим не за да се тренираме за просяци или да се подиграваме на някого, а за да предизвикаме и преработим до смела самоуверена самостойност страховете си от провал, от хорското мнение, от отхвърляне и неудача, от слабост и безпомощност... - В социалните мрежи (фейсбук, туитър и т.н.) умишлено пишете с правописни грешки; давате неадекватни и глупави отговори и коментари (моля, ако го правите на стената ми, кажете ми в л.с. ). Слагате си профилна снимка и си правите цяла фотосесия, в която изглеждате не особено добре - снимана под неподходящ ъгъл, светлина и пр. Държите ги известно време и след това ги махате... - С камерата на компютъра или с друга камера (може и на телефона), се снимайте как говорите по дадени теми. Сложете записите в интернет - гледайте се, слушайте се. Така първо, свиквате със собственото си присъствие, глас, визия. Второ, получавате обратна връзка за тях и съответно можете да ги коригирате за в бъдеще. Трето, излагате се в публичното пространство (не непременно в негативен смисъл, а по-скоро в позитивен, себезаявяващо) и така се учите да присъствате смело в този социален свят. Четвърто, учите се на вербална проява на мотивираното си социално присъствие и висока себеоценка. Тези психосоциални и поведенчески експерименти могат да бъдат много и най-различни. Горните са само примерни. С психотерапевта си правите конкретизирани за вас дизайни на такива. Степенувате опитите по степен на интензивност на въздействие върху ви и започвате да ги изпълнявате от тези, които ви провокират най-слабо, като постепенно преминавате към по-силните за вас. Правите ги повторяемо и редовно, в социална среда, където не ви познават, най-добре в голям град. Ако някой все пак ви разпознае, кажете че сте се записала в курс по актьорско майсторство и това, което правите, ви е домашна работа, което не е далеч от истината, тъй като животът може да бъде видян като сцена... Или съставете собствена убедителна версия. Както писах и по-горе, правим тези опити не за да се подиграваме някому, нито за да се учим да бъдем идиоти и пияници и т.н., а за да екстраполираме страховете си интенционално, за да можем така съзнателно да ги преработим. Голяма част от тази преработка (систематична десензитизация) се случва в самото изпълнение на експериментите, при подходящата, вече инсталирана във вас в психотерапията ви настройка на смело приемане и все по-решително себезаявяване. Помощните ментални техники ще представя по-долу. Вкратце - за да успяваш, е нужно да приемеш провала. За да печелиш, е необходимо дълбоко да прегърнеш загубата. Така работят законите на този бинарен свят. Ако не приемаме провала и загубата, успехите ни също ще бъдат мижави или никакви. Както казват мъдрите, доколкото можеш да танцуваш със страха си от смъртта, дотолкова можеш да играеш играта на живота смело и силно! Горните или конкретизираните за вас експерименти е най-добре в началото да се правят с помощта на терапевта ви (поне при някои от тях), за да можете скоро и сама да бъдете вълшебницата, която умее да поглежда страховете си право в очите, както може да прегърне и успеха си, защото знае, че го заслужава! На снимката: Поведенчески експеримент in vivo, с елементи на психотеатър, целящ експлициране на маладаптивни когнитивни схеми и вярвания и погасяване на тревожния им пълнеж чрез наводняване и превенция на отговор. Същевременно залагане на нови, адаптивни схеми и убеждения. Ако не приемеш провала, не си готов и за успеха. Ако не прегърнеш страха си от загубата, бягаш и от печалбата! Ако не можеш да прегърнеш страха си от изплъзване на контрола и изтласкваш ужаса си от слабостта, си далеч и от истинската сила. Младата жена до мен е изключително успешна бизнес дама!

В какъв социален сетинг. къде човек със социална тревожност може да работи активно по преработката на страховете си в самоувереност? Естествено поведенческо себепредизвивкане в социална комуникация: - Лична психотерапия - води се от психотерапевт, опитен в работата си. - Група за тревожни разстройства - това и другите три случвания по-долу е добре да се водят от психотерапевта, при когото ходите на лична терапия. Ако той не провежда такива, е добре да ви препоръча колега, на когото може да се доверите. Такъв, който споделя методологичните и принципни виждания за цялостния терапевтичен процес, за да няма объркване и излишни, отклоняващи противоречия. - Група за социална тревожност - Група за социални умения - Периодични тематични уъркшопи - дву, три, пет и повече дневни - уъркшопите са изключително наситено и силно преживяване. За тях сте готова след вече премината известна лична и групова работа. - Група за реторика и дебат - има такива примерно към студентски съвет на университетите. Безплатни и отворени са за всички желаещи. - Toast masters group - международна общност за трениране на презентации, в която събирането е два пъти месечно, на английски. - Група за майсторско, харизматично и магнетично общуване - Група за актьорски умения - защото целият живот може да бъде видян като една обучителна игра за духа ни. Игра, в която присъстваме, за да съберем зърната на опита в сърдечната си чаша. - Йога на смеха - смехът е изключително лечебен, а изкуството да се вземаш на несериозно и шегуваш със себе си, есенциално. Тогава егото става все по-смирено леко, а духът ни все по-силен и автентичен. - Преминаване на НЛП тренинг - практическо и майсторско ниво ....... Още: групи за танци, йога, спорт, тай чи, школи за развиване на дадени умения и годности (езици, професионални умения и т.н.), в които се получават добри приятелски кръгове, комуникативна среда. Горните групи ви подготвят за себезаявяващо себепредизвивкане, премахващо поведението на избягване и отлагане в ежедневието: в работата, у дома, в приятелски кръг, във формална и неформална комуникация, навсякъде!

" единствения ми начин да се справя е просто да преживея ситуацията. Да си кажа отивам, пък каквото ще да става. Само че, от страх да не изпитам вече споменатите усещания, винаги отлагам до последно и правя нещо само когато вече няма накъде. Може би проблемът е в това непрекъснато отлаган" Това е един много естествен и резултатен начин, когато се преодолее отлагането и на негово място присъства силна мотивация. Имайки тази мотивация, сама умишлено и ежедневно намирате начини да предизвиквате страха си от излагане и унижение пред авторитет - чрез системно говорене пред хора, спор, дебат, участие в колкото се може повече групи за реторика, пси група за социална тревожност, индивидуална психотерапия, предизвикване на чуждата словесна атака, издържането, свикването с това, че другият може да има свое мнение, а вие ваше. Мнение, което отстоявате все по-спокойно и себезаявяващо се. Това е поведенческа работа, която в психотерапията се нарича "излагане на страхови стимули с превенция на отговор". Обичайният ви "отговор"/реакция е бягството, което съзнателно променяте в себепредизвикване, посрещайки интензивно и ежедневно страховете си, учейки се на себезаявяване. Така постепенно претръпвате на страха си, десензитизирате го. Помощни тук са поведенческите експерименти: първо по излагане пред хората и второ, по себезаявяване (преплитат се). Излагането - могат да са най-различни. С терапевта ви правите дизайни на такива и всекидневно ги правите в живота си. Менталната работа, която силно спомага процеса, е следната: работа с изкривяванията в автоматизираните мисли и базисни вярвания (когнитивно реструктуриране); асертивните утвърждения, ползвани не в наивен позитивизъм стил Луиз Хей, а като част от цялостен терапевтичен процес; веднъж дневно самостоятелна работа с автохипноза (йога нидра, нлп), фокусирана в социална самоувереност. Когато така в живота си се себезаявявате все повече, преодолявате зависимостта си от авторитетното мнение, пораствате, променяте автоагресивното програмиране, което сте получила в ранните си години. Асертивно себеотстоявайки се, провокирате собствените си страхове, че ако не се потиснете и съобразите с 'важния" друг, той ще ви изостави и отхвърли. Тогава ви се налага сама да се доверите на себе си, да прегърнете страховете си, да си вярвате и разчитате. Във вас заживява все по-висока самкооценка! На по-високо ниво работата е по майсторско, магнетично, чаровно и харизматично общуване, чрез умения за синхрон и водене, вербално и цялостно отразяване в комуникацията, преодоляване на съпротивите на опонента чрез майсторско "танцуване" с тях, даване и приеманена комплименти, спокойно даване и приемане на отказ... Тъй като все повече обичате себе си, все повече сте способна на автентична емпатия и към другия.

Това, което наблюдаваме в практиката е, че при подобно преживяно насилие, в случая системно изнасилване, психиката на жертвата е склонна да компенсира травмите чрез повтаряне на травмиращото действие. Тоест, жена ви не е никаква курва, нито е болна, а носи в себе си нелеки травми, върху които е силно желателно съзнателно да работи в психотерапевтичен процес. Обвиненията ви не само, че не и помагат, но "наливат масло в огъня" на травмата, която тя така или иначе вече носи. По-скоро, има нужда да си поговорите спокойно, разбиращо, с обич и сърдечност, да осъзнае, че има нужда от специализирана помощ. Силно и препоръчвам психотерапия при колега, знаещ как да действа в случай на травми. Споменавам това, тъй като подходът при травми е различен от този при обикновените невротични състояния. Но, това е работа на колегата, не ваша. С много любов, мекота и грижа, с доверие в потенциала и качествата, които има, я насочете към избор на психотерапевт! В рамките на няколко месеца положението може да бъде силно променено. Понастоящем травмата и е капсулирана в подсъзнанието и оттам изкривява и манипулира живота ѝ. Нужно е да се преодолее, да се преработи!

Мисля, че Диляна Колева работи и онлайн.

Познавам я, но бегло. Ползва психодрама и когнитивна терапия. Всичко е лично и мога да ви пожелая само успех! Надявам се, чела сте размислите ни относно практикуването на психотерапия на фона на медикаменти - доколко, кога и как?!

"Туй, против което човек въстава най-много, то ще му дойде до главата. Забележете това сега, то не е играчка. Туй, което не искаш, то ще ти дойде до главата. Ако ти искаш да изгониш туй малко зло, от което не си доволен, непременно ще ти дойде по-голямо зло." Беинса Дуно, Двата природни метода, НБ. "Не, не искам тези страхове и симптоми, мразя ги, ужасни са!", казва хомо невротикус нормалис и започва да пие химия, за да потисне симпомите и страховия подводен айсберг под тях. Това, че Той самият като вечна същност, като жива душа е низпослал състоянието си, за да може его психодинамиката му да се научи да резонира с мъдростта на Живота и законите му, с Дхарма, това или въобще не бива виждано, или е отричано. Нали и медицината, приемаща телесния скафандър за самия Човек, твърди че биороботиката нещо се е развалила и има нужда от сипване на вещество и нищо повече. Чудесно нагаждане на невежа хипотеза към псевдо научно незнание. Защото по наблюденията ми, ендогенната (по чисто телесни причини възникваща) етиология при неврозите е рядко изключение. Така човек бяга от уроците по характерово хармонизиране, вложени в неврозата, въстава против малкото зло, както казва великият Учител Беинса Дуно. Докато разрушава фините биологични процеси с вещества, нямащи нищо общо с тях, нерешените казуси не изчезват, но трупат психоемоционален заряд. Съответно след спиране на психофармацияа, цялата симптоматика се връща, но с лихвите. Или подобна, но по-силна, или изместена в друго, по-тежко невротично състояние. Ако човекът продължава да бяга от сянката си чрез замазваща психичните и отам и житейски уроци химия, невротичният характеров конфликт слиза до тялото - психосоматика. Някой ще каже - не, хапчетата облекчават. Да, имат мясото си, но за малко, като почивка и преди основната, вътрешна работа, не повече. Същите динамики важат и за цели народи. Защото нацията е сбор от психиките на съставящите я личности. Наблюдавам как едни народи, които дълго са били робовладелци и колонизатори, или пък са били крайни шовинисти, сега преживяват потисничество и доминиране от нациите, които някога са тъпкали. Психиката е универсален ключ както на лично, така и на обществено ниво...

Това са ситуативни тревожни атаки (а не пароксизмални п.а.), на фона на известна социална тревожност от авторитети. Когато мога, ще пиша повече.

На едно ниво, започваш да се доверяваш на вътрешната си мъдрост. Тя идва, когато съумееш да се освободиш от външната информация и да разчиташ на себе си - нарича се медитация. Когато съумееш така да пуснеш его контрола, се появява вътрешна сигурност и познание, през което с лекота пресяваш външната информация. Когато е полезна, ползваш я, помниш, но с лекота, защото тогава и паметта става много услужлива. Когато не е, имаш вътрешната увереност да я дисквалифицираш. Тогава можеш също с лекота да примиряваш повърхностно противоречаща си информация, която обаче на дълбоко ниво е аналогична. Сега, на мястото на липсващата сигурност, живеят страхове и тъй като на себе си не можеш да разчиташ, се стремиш да се хванеш за външна спасителна котва - информация. Когато на себе си не можеш да разчиташ обаче, външната информация претоварва, защото трудно я разбираш, обърква те, нямаш вътрешен компас и часовник за проверка на истинността... Затова, засега чети избирателно - само разкази на хора, преминали успешно през тревожни състояния, мотивиращи текстове, проверено силни и верни насоки. Спри се върху удачна за теб система от знания и практика, фокусирай се върху нея!

Понеже по-горе питате дали има такива случаи - има. Често в по-лека степен. Имал съм случаи, при които позивите са за уриниране и съответно психиката се фиксира в тях. Както и за дефекиране. Хубавото е, че човек сваля килограми, вталява се, изглежда добре . Но, понякога прекалено "добре". Имах случай на мъж със сериозен бизнес, който почти не ядеше и беше станал 40 кг... Решението е в работата със страха, в преобразуването му. Защото именно страхът причинява размножаването на бактериите в червото, което води до позиви. Казвате - страх ме е, че ще се случи. Самият страх от страха и от случването, провокиран от негативни мисловни сценарии, води до телесни промени, до взрив в бактериалната флора и позиви, както и до отбягващо поведение, което завърта колелото на случващото се. Работи се основно с когнитивно поведенческа и хипнотерапия, донякъде и с психотелесна работа. Самата работа със страховете вече променя и характера ви до позитивните му потенциали, превръща ви в смела и решителна жена. Започва се с работа с вътрешния диалог, с автоматичните мисли, които идват по отношение на ставащото. Но, това е само старт. Един ключов междинен, но силен метод, е излагането на стимули с превенция на отговор (наводняване) - отначало визуално и вербално, в представността ви, но после и в реални ситуации. Продължава се с хипнотерапия, насочена към отношението ви към ставащото - защото ако сега си мислите, че сте жертва на гадното състояние, в терапията се учите да благодарите и променяте настройката си в пълна със смирено доверие в уроците на страха - а именно смелост, обич, доверие, активно себезаявяване, приемане на провала и слабостта, претръпване на страха от унижение и "какво ще кажат хората" и развиване на самостойност, здраво ядро от себедоверие. Хипнотерапията се допълва от работа през тялото в кабинета - психотеатър и дишане, в които сама се вживявате в състоянието си и се учите да го овладявате с вече инсталираното отношение на приемане. Изключително важно е отсега да осъзнаете, че каквото и да правите, то не е механично и не е "за да не се случи това, от което ме е страх...", а че методите работят ефективно, когато отношението ви е на благодарност и смирено учене, на доверие в живота, даващ ви добрите уроци на тревожността, за да извлечете от тях бисерите на себепознанието, на силата на самоувереното себедоверие. Иначе, ако правите дори и най-точните методи, при най-успешния терапевт, ако настройката ви е да ги правите, сякаш пиете хапче, за да се махне "ужасното" нещо, слагате каруцата пред коня... Разберете, че е за добро и състоянието ви учи на цялостно характерово и личностово израстване! В терапията се премахва и поведението на отбягване, като чрез поведенчески експерименти ежедневно предизвиквате страха си, като практикувате приемането му, промененото си мислене, а над това и отношение на любящо доверие! Дават ви се много домашни работи - дневник на вътрешния диалог, релаксация/самохипноза/ медитация, спорт и дишане, поведенчески експерименти. Намерете добър терапевт и тръгнете по пътеката си!

Мазохизъм е, когато се страхува човек примиренчески, сякаш е жертва. Това, че така виждате предложеното действие, говори, че засега (надявам се не за дълго още) настройката ви е за бягане от страха, сякаш е нещо лошо, което погледнато от по-висока перпектива, е нереално, тъй като той е тук, за да ви обучи на с-мир-ена смелост. Когато посрещате страха си съзнателно, преднамерено и със смирена обич, такова действие няма нищо общо с мазохизма. Защото смиреното приемане е шперцът, който поставен в ключалката на възприятието ви, трансформира психичния ви поток във вдъхновение. Психологично изразено, такова отношение премахва маладаптивния механизъм изтласкване и дава уникалния шанс за прегръщане на страха, което е и задачата ви! Скокът, който споменах, е по-скоро метафоричен, вътре във вас, докато активно предизвиквате страховете си интенционално, постъпателно и неотклонно, с малки, но ежедневни и упорити, от ден на ден все по-решителни стъпки - с любов, не с битка! А любовта насила не става - просто подготвяте психичния си терен за нея - смирявате се, приемате, доверявате се на великия учител, негово височество страха! Да му се доверите не значи да вярвате в автоматичните мисли, които изплуват от страховите ви програми/ схеми, не. Означава да се доверите на посланията, скрити зад привидно страшните маски на тревожността. А те са такива на спокойно, разтворено приемане, мъдро разтваряне на его контрола, при което се ражда себевладеенето на духа, на смелостта ви. По-лесно е отколкото изглежда, когато в психотерапия го преживявате през тялото, през енергията си! Успехи и красива 2016-та година! Орлин

Колеги, благодаря ви, че споделяме това пространство - за мен е радост. Вдъхновявате ме! Дакота, наистина мненията на Диляна и д-р Първанов са изключително важни. Първо, любовта, както казва Диляна. Второ, бащата - защото на бащата се пада честта да постави здравите граници, да бъде строг. Няма противоречие между двете. Безусловна любов към личността на детето, докато за поведението се поставят здрави граници. Не може сама жена да направи това. Вярно е, че в съвременната западна (западнала) цивилизация, поради деградацията на ценностите масово се ширят самотните майки. Това обаче пряко повлиява сформирането на детските индивидуалности... Законите на живота са неотменни - мъж и жена, плюс и минус, любов и граници са нужни. С уважение, Орлин

Сам се справих, с помощта на автоанализ, много висока мотивация, интензивно поведенческо предизвикване и приложен личен опит в медитацията. Самото справяне ми отне около две години, но за да имам силата да го направя, тридесет мъждуках, тъй като светлината ми беше засмуквана от страховете ми... Сам е най-ценно, така е! Но когато имате мотивацията, решимостта за промяна, обща, но реалистична представа за очаквания път, известно себепознание (Имате ли ги?) далеч по-ефективно е, когато получавате подходяща обратна връзка и насоки в пътя си. За смъртта - аз казвам същото и също не вярвам в реалното и съществуване, а че е само преход. Когато обаче застана на ръба на моста Витиня с бънджи въжето, се оказва, че тялото и подсъзнанието ми се страхуват до смърт...от смъртта, от загубата на контрола, от безпомощността, от невъзможността да се получи подкрепа в момента на загубата на контрола и оставането сам, изоставен в страха си... Както и вие, затрепервайки в преживяванията си или при очакването за пътуване сама и т.н. ... Искате ли да се уговорим за бънджи скок? От позицията на логиката е напълно безопасно, а и двамата не вярваме смъртта. Дори по пътя натам човек може да се шегува, но когато види бездната външна, или при загубата на контрола, която се причинява умишлено в психотерапевтичния процес или в самия ви живот, тогава бездната на подсъзнателните ужаси започва да се взира във вас... Това са ценни моменти, между другото - в психотерапията умишлено ги търсим. Защото само плавайки в страха, с доверие в уроците по смирена смелост, той се преобразува в това, което винаги е бил - силата на вдъхновението ви! Току що си говорих във видео чат по фейс месинджър - е, не е същото. Не можеш да прегърнеш, да се слееш дълбоко с енергията на човека. Случва се, но частично, губят се 30-40% от силата на въздействието, което в психотерапията е много. Затова ви препоръчвам жива, очи в очи терапия. При елементи на агорафобия, това е задължително, тъй като, както писах, усилията по придвижване се явяват част от самата терапия! В Благоевград работи Росица Вакъвчиева - чудесна колежка е, поздравете я от мен и успехи (има координати в нета)! Весели празници и щастлива 2016-та година! Орлин

"Да се оставиш в Божиите ръце е нужна много по-голяма смелост, отколкото да се нагърбиш сам с всичко! Интересен парадокс:)))" Така е!

"Отличничка" - това вече е "диагноза" Не буквално, разбира се, а като психични характеристики, предпоставящи развиване на тревожност. Има мащабни научни проучвания, които сочат, че отличниците общо взето, не просперират в живота. Не успяват на високо ниво, не умеят да разчупят границите на системата, на "важния" друг, не умеят да са предприемачи и най-често се реализират на ниско и под средно ниво, като изпълнители, максимум до мениджъри на най-ниско, под средно ниво. В постовете ви звучи постоянно - моята работа, трябва да се съобразя с нея, длъжна съм, трябва да съм отличничката, защото иначе одобрението на значимия друг ще ме изостави... Вие къде сте в това съобразяване? Съзнавате ли, че живеете не половинчат, а живот на 1/10-та от потенциала ви. Разбира се, по писма трудно може да се каже много и простете ми ако бъркам, но и сега, на 38, сякаш сте малко момиченце, което със всички сили се стреми да се хване за системата, за сигурния дом, за сигурното вместване и вписване в одобрението на важните други. Разбира се, това са вътрешни факти. Едно момиченце, което живее в плитките води на "трябва" и контрол, хванало се за външната си социална персона, но ужасяващо се от ... себе си, от сърцевината си. Защото там са страховете, несигурността. Не ви виня. Да, 18 години бягате от сянката си. Аз самият съм го правил 30 год. Знаете ли, сега като погледна назад и виждам, че да - явно това е било съдбата ми, че ако не съм минал през десетилетия страх, не бих могъл да помагам в работата си сега. Но, виждам и че ако бях попаднал на точен помагач/ терапевт, вместо да бягам от сянката си, тези десетилетия биха били различни. Казвам ви това, защото по отношение на бягството от сянката си, повтаряте това, през което вече съм минал. Виждам, че рационализирате - давате абсурдни извинения за продължаването ви по същия начин - работата ми, работата ми, работата ми..., повтаряте. А виждате ли, че бягството от страха е бягство и от себе си, от потенциала си, от творческия си капацитет, от смелостта и вдъхновението в живота. Само за няколко месеца активна работа п.а. с агорафобията ви могат да бъдат силно повлияни и преобразувани в смирена смелост и обич, ако наистина го искате. Хванала сте се за държавната си работа, сякаш е диамант, докато всъщност повтаряте захващенето си за сигурната отлична оценка, осигуряваща освен сигурността и посредственост (не ви виня, само анализирам) и зависимост от външни фактори, мнения, хора, при липса на самоуверено разчитане на себе си. С това не ви казвам, че работата ви е лоша - споменавам я в контекста на психиката ви, на характетра ви, който поддържа страховете ви, нищо повече. Казвате - дайте методи. Има методи. Сега обаче настройката ви е да ги искате като хапче, като част от маратонското ви бягане от сянката ви, като замазване на страховете. методите са важни, но правени на фона на познаване на собствената си характерова база, подсъзнание, модели, програми... Когато така се познавате, виждате и посоката, в която ви води неврозата ви - защото тя от самото начало се случва, за да ви укаже пътя към Себе си. Парадоксът е, че отличниците в училище получават доста ниски оценки по предметите и уроците, давани им от школата на живота. От 18 години същият този живот ви тласка да се осмелите да се спуснете от плитчините на външната си маска и да се гмурнете в дълбоките води на страховете си, където плуват акулите и баракудите на ужаса ви от смъртта, болестта, самотата, провала, несигурната несамостойна зависимост, слабостта и безпомощността. Знаете ли, далеч по-лесно е да се превърнете в добър плувец в океана на ума си, а оттам и в океана на живота, отколкото, задоволявайки илюзорното си вярване, че страховете ви ви пазят и дават защита, да бягате - от себе си, от потенциала си, от творчеството, което потича, когато се осмелите да прегърнете драконите на тревожността си! Но, от вас зависи. Аз не виждам смисъл да ръсим техники. Започнете психотерапия. Петрич е близо до Благоевград - там мога да ви препоръчам терапевт. Но, не по скайп. Самата ви решимост да ходите на живи срещи, отначало вероятно водена от близък, но скоро сама, вече е част от мотивацията, която ви променя! Успехи! п.п.: Пиша това освен до вас и до други с подобни състояния, които биха прочели.

Сама давате отговора защо така се чувствате: " хората с хипохондрия усещат и най-малката болка много по силно." Започнало е от минорен телесен проблем - обърнала сте внимание, взети са мерки, всичко се е нормализирало. Оттам нататък, сте се уплашила и фиксирала в телесните си усещания. Преувеличавате и се свръхвглеждате, през призмата на страховете си. Те на свой ред могат да причинят физиологични състояния, като дразнимо дебело черво - но решението е в успокояването, в превръщането ви в доверяваща се на живота, себе си, тялото си, на съдбата си жена. Смирена смелост, изпълнена с вяра. Смирението ви учи на доверие при загуба на гордия его контрол. От доверието се ражда истинската вяра в себе си и живота ви. Още се нарича смелост. Смелост, изпълнена с живата мъдрост, която иска да се прояви през вас. Да, любяща мъдрост - отвъд думите, преживелищно смирено. С две думи, няма ви нищо, но ви е страх и страхът от една страна магнифицира, а от друга провокира психосоматики като дразнимото черво и стомах... Поработете върху себе си! С общите стрес мениджмънт похвати - четене на добра литераура, спорт, дишане, релаксация, визуализация... Добра идея е и да посетите психотерапевт и да поработите върху мисленето и дълбоката си самооценка, която е свързана с въпросното доверяване, за което говоря!

Всичко е важно - разговорите (не до безкрай) изясняват наличното в теб, определят подходящата посока, спомагат осъзнаването и промяната на гледната ти точка. Затова са важни. Оттам насетне има нужда от фокусирана работа - когнитивна, поведенческа, психотелесна, хипнотична... Терапевтът, при когото ходиш, е запознат с всички тези методи. Надявам се да се получат нещата! Весели празници!

Да, страхът е страшен - докато не се осмелиш да обичаш смело! Докато те е страх, че няма да се оправиш, седиш в илюзията, че страхът те предпазва от страхуваното и съответно продължаваш да се страхуваш. Можеш да живееш в ядрено магнитен резонанс и за теб да се грижат най-добрите лекари на планетата. Но, дори и постоянно да те уверяват, че си напълно здрава, това няма да помогне. Единствено смелостта, сърцатата радост от живота и доверието в него решават нещата! За да стигнеш до тези качества обаче, е нужно да минеш път... Споменаваш неща за родителите си, за преживяванията през ранните ти години. Започва се оттам, вижда се какво представляваш като характер, като психика на различни нива и преплетености. Това познание дава и посоката - какво имаш да учиш. Сега подозирам, че плаващите пясъци на страховете ти обслужват силни вторични печалби - илюзорни реално, но за подсъзнанието ти реални защита, сигурност, внимание, важност, "аз съм специална в тревогите си" и пр. Тези и други механизми, които си ползвала още като дете, за да се справяш с напрежението и сега без да съзнаваш, повтаряш с неврозата си. Работиш ли с добър терапевт и съдействаш ли му активно?!

Вероятно вече си ходил и знаеш, че е на нервна почва, но много ти се иска да е телесно - така нуждата от съзнателна работа по себе си отпада и е лесно... Мравучкането е чест симптом при несъзнавана тревожност. Но, иди, изследвай се. Когато ти кажат, че ти няма нищо, тогава какво правиш?!

Пиша на л.с.

Приятелят се държи чудесно! Ако прекалено се тюхка, само би подхранвал ставащото. А и е прав - наистина е само филмиране. Отидете при колега за няколко сесии и започнете работа по смелостта си. Но, истинска смелост - тази,която приема слабостта, безпомощността, неизвестното, неочакваното!

Хареса ми идеята за пуловера . Чудесно е, че оставяйки нещата в божиите ръце, емоционално си спокойна. На фона на това спокойствие и с вярата и знанието, че всичко е в божиите ръце и неслучайно случващо се, пробвай малки стъпки. Защото Господ дава, но в кошара не вкарва. Не ги мисли много, просто пробвай, без очаквания, с пълната вяра и спокойствие, с доверие и фокус не в резултата, а в тази вяра и мир, които си усетила! Всичко е в божиите ръце. А ние сме част от Него във висините на съществата си, бидейки вечни души. На тази част, на душата си се довери и от нейна позиция действай или не действай. Понякога решението идва като оставим нещата да се уталожат, като мътилка във вода. А понякога са като строеж - изискват постъпателни усилия. А често последователност от двете. Всичко е в божиите ръце - във вечната същност в теб. В Теб, която учиш малкото теб (социалната си личност и его) през урока на преживяваното!

Почти всеки психотерапевт организира групи и работилници. Те са естествено надграждане на процеса, започнат в личната терапия. Прояви мотивация и избери своя терапевт. Правилото за добра характерова преработка, е както споменах току що: лична работа -> група -> интензивни уъркшопи. Не се изключват взаимно, а се допълват и надграждат!

Дори да скочите, примерно с бънджи от височина на блок от 100 етажа, вероятността да си навредите на сърцето е свръх минимална. Аз съм скачал пет пъти - от Витиня е около 150 м. примерно. Да, сърцето тупка, да страшно е, сякаш умираш, факт. Но може да спре сърцето само ако сте над 70 годишна, когато вече и сърцето и тялото са доста ползвани... Ако не вярвате, питайте момчетата от клубовете 'адреналин" или "вертикален свят", след десетките хиляди скочили при тях с бънджи, при това все хора без каквато и да е подготовка физическа и психическа, на колко от тях им се е случило нещо? Питал съм ги и отговорът е бил: "Ами, досега за повече от десет години, на никой нищо не му е станало!...". На 19 години сте и на сърцето ви няма как да му се случи каквото и да е от безобидните и щедри на подаръци п.а. Щедри, защото идват от мъдростта на душата ви, за да ви научат на смирението, на прегръщането на слабостта и доверието във Вас самата, в Живота и Душата ви. Тези уроци сега ви убягват!

На прав път си. Просто виж какви патерни от мисловни модели и поведенчески навици те връщат. Когато ги преработиш, става естествено все по-често да си в тази широка виделина на вдъхновението.