Орлин Баев

Аз също искрено благодаря на д-р Първанов. В случая, за да се изпълни това условие на съгласяващо печелене на нарцисизма на шефа, за да стане човек част от него и така да придобие позиции във фирмата, се изисква известна работа по себе си. Защото, ако съгласяването е мазохистично примиренческо, се превръща в сервилна автоагресия, която мачка... Според мен, въпросът е да се осъществява на фона на смирено доверие в собствените качества, спокойно доверие в себе си. Тогава присъства приемане на различието на гледната точка - колкото и да е абсурдна. Защото да приемеш, не означава да си съгласен, а спокойно, на фона на стабилно самочувствие, да допуснеш съществуването на различието, нараняващото поведение и т.н. Когато това самочувствие присъства, гаднярското отношение няма за какво да се хване, липсват комплексите, за които да се закачи. Едно и също външно поведение, но на два различни фона: невротично самопотискане и здрава самоувереност. Не съм чел "психологично айкидо" - добре ще е да го направя. При такова поведение, виждам принципа синхрон и водене от нлп. А през айкидо, ползване нападателната сила на противника в негов ущърб.

В Бургас - Александра Найденова. Поздравете я от мен, за да ви приеме! Успехи!

Доколкото знам, Георги Балджиев е в София. Други, които аз препоръчвам: Александра Заркова, Андрей Ганев, Алексей Бъчев, Билен Алилова. Имат сайтове с координати. Успехи!

В статиите ми за социална тревожност и заекване описвам същите техники по-последователно. Прочете ли ги? "колко време ще ми е нужно?" - това е силен метод, но е само един от по-голямата картина на промяната, която се практикува най-качествено с психотерапевт.

"просто защото нямам избор." - добре е изборът за сприятеляване и готовността за учене да са съзнателни, а не доброзорни, както в случая. Да, специалистът е важен. Който и да е обаче, може да ви помогне да си помогнете, нищо повече. "Едно със сигурност ми е невъзможно засега - да съм благодарна за това състояние, защото то ме ограбва и ограничава" - виждате стващотокато нещо външно, чуждо ви, през изтласканата тревожност, сякаш не е собственото ви подсъзнание, а някаква натрапила се болест. А не е така - благословия е, която е тук, за да ви подари изобилните си дарове, когато смирено се научите да я прегръщате с обич! Когато сте неблагодарна, продължавате да се виждате като жертва, да се борите и бягате, което гарантира случването на неврозата. В статиите си имам доста насоки - надявам се да бъдат полезни!

Може би някои насоки можеш да получиш от статиите за социална тревожност, а и въобще за страха, в блога ми (горе в хедъра има бутони с теми). Насочвам те към тях не защото съм ги писал аз, а тъй като надявам се, има добри посоки, похвати, препоръки за начин на възприятие и т.н. в тях. Аз също съм заекващ. В статиите ми за заекването можеш също да намериш много за себе си - защото зад него стои отново страхът от "какво ще кажат хората"...

Дишането е добра посока, друга психотелесните опити, фокусирани в доверие/ смирение, водената медитация/ хипнотерапия. Самостоятелната работа с автохипноза, спорт и дишане, поведенческото излагане на стресори с вече промененото отношение решава казуса! Успехи!

Звучи като параноидни налудности...

Това, което казва Диди, е много вярно - да видиш какво провокират в теб кривите изблици на шефката и така да ползваш работата си за преработка на страховете си! Дотук о'к! А в професионален поведенчески план - аз бих пробвал спокойно и искрено да поговоря с жената, очи в очи, насаме. Ако чуе, чудесно. Ако не, бих събрал подписка с мнения от колегите за отношението ѝ и бих написал добре обосновано писмо за вредата, която тя нанася на работния процес. Бих направил това невинно - тъй като работата си е работа, не е място за бърсане на неотработености в подчинените - това вреди на работния процес реално. Това писмо бих го пратил на собственика и когато предполагам, че го е прочел, но не повече от ден-два, бих изисквал да се видя с него и наживо да опиша ситуацията. Ако го е чел, о'к. Ако ли не, бих го насочил да го прочете и на хартиен носител бих му го дал също. Просто себезаявяване - бих поел ролята на неформален лидер. Ако собственикът цени бизнеса си и е умен човек, ще обърне внимание. Като старт, би трябвало да ви събере всички, заедно с въпросната особа и всеки да изкаже искрено мнение, порицание, отзив. Тогава, ако тя не е обърнала внимание на личния ви разговор, би чула и се поучила!

Самооценката няма връзка с фигурата. Можем да сме 40 кила кокали и да е твърде ниска. Можем да сме 120 килограма и да си вярваме силно. Имал съм случай на жена, тежаща над 130 кг., която съвсем непринудено каза за себе си: "Е, леко пълничка съм, какво толкова!" - на фона на високо самочувствие. Сега, добре е да спортуваме и да се чувстваме добре в телата си, но казвам, че килограмите не са определящи за самооценката - вярванията ни за нас самите в подсъзнанието ни са определящи! "Ще бъда изоставена, отхвърлена, не се харесвам, не ставам, недостатъчно качествена и дефектна съм...", са някои спъващи ни несъзнавани програми. Работи се с тях, преодоляват се! Човек може, от позицията на развитата си самосъзнателност, да изгради себе си, от каквато и позиция да тръгва!

"Адът се върна"... Естествено, че с такава настройка и силното участие на зобенето с химия в поддържането ѝ, може да си имате тревожност до безкрай. Преживявате тревожно състояние, което не е, никога не е било и няма да бъде болест, а е урок по порастването ви като индивид, като характер, като човек. От 13 години бягате от този урок, а явно съвременната псевдо-медицина, т.н. психиатрия ви помага в тази маратонска дисциплина. Умишлено казвам това. Има прекрасни колеги - психиатри, има и когнитивна невропсихиатрия, която вече е истинска наука... Но масата психиатри и самата психиатрия не стъпва на сериозна научна база, а продаването на химия на ниво невроза е пазарен, не и научен процес. В последно време все по-често чувам как психиатри предписват антидепресанти и транквиланти на бременни. Доскоро бременността беше основателно забранена в това отношение зона! Резултатът от подобно, водено от комерса безумие ще бъде видим при поколението деца, прекарали деветте месеца при мама, бягаща от сянката си и спираща житейските си уроци с химия. Ако искате да участвате в експериментите на безумието, ваша воля! Подходящата реакция на психиатъра ви би била постепенното спиране на химията и назначаване на психотерапия. Той самият, ако е вещ специалист по психично здраве, би трябвало да е изключително добър психотерапевт. Орлин Баев

Преживявате генерализирана тревожност, носена вече доста време, като паниката е връхче. Път има. Ето 21 статии по темата. При преживяваното от вас наистина периодът на справяне реално е от 6 месеца, до над година, при това с методи, които надхвърлят едното анализиране и говорене - преживелищни, през тялото и засягащи директно несъзнаваното методи. Преди време съм ви окуражил, че имате нужда от малко насоки, Така е, малко и подходящи насоки, конкретни стъпки, които вие сама правите. Стъпки,насочвани от доста изискващ и държащ да ги правите психотерапевт. Бяхте писала, че нямате време за такава работа и тогава прецених, че аз пък нямам време да се занимавам с такава рехава полумотивация... Една важна ментална настройка, която е нужно да имате, е готовността да преживявате ставащото още десетки години, при това в много по-силна степен. Звучи странно, но такава парадоксална готовност премахва процеса на изтласкване на тревожните съдържания и ви поставя в готовност да работите с тях, както и променя визията ви от болестна, в процес на учене. Трето, съкращава срокът на справяне. Но, не можете да се залъгвате, а е нужно наистина да имате такава готовност - "Готова съм още сто години да преживявам това, да се уча от него, благодаря на състоянието си и ако е рекъл Господ, нека е сто пъти по-силно от сега!". Описах защо така се справяте с пъти по-бързо и защо не можете да се залъгвате, а е нужно наистина да имате такова отношение!

Точно така! С жена се е получило, с жена ще се преодолее! Как? Това, което се случва, е че в теб се е обусловила симпатикова, стресова реакция при сексуален акт. Не е до тестостерона, психично е. Да, бабините зъби, йохимбина могат да помогнат, но само в началото. Като цяло, нямаш нужда от тях - на 30 си, не на 60. Когато заедно с партньорката се видиш няколко пъти с психотерапевт, той ви насочва и с разговор и с хипнотерапия и по вскакъв начин, към премахване на фиксацията ти в акта и насочването на вниманието ти/ ви към взаимното доверие. Когато то се зароди, симпатикотоничната реакция, която сваля самолета, отпада (защото ерекцията е парасимпатиков процес) и всичко се нормализира. За целта е нужно да имаш приятелка, която да цениш и която да цени теб, разбира се! Вкратце - има път, при това ясен и сигурен. Свържи се с добър колега - в случая по-добре мъж!

Използвай дереализацията. Чудесна е - виж я като такава, наслаждавай ѝ се! Да, д-р Първанов ти каза, че имаш да работиш със страховете си. А зад дереализацията и подобното на нея усещане, докато гледаш небето, стоят страхове. Разбира се, разкарай ганджата и всякакви стимуланти! Забележи и че именно при заминаването на родителите ти започват по-силни страхове - има връзка. Ползвай и тази ситуация за преработването им. Страхове от самота, провал, несигурност в себе си, от самия страх, от изчезване и смърт. Преодоляват се като смело си в допир с тях, като ги осъзнаеш и знаейки, че са само страхове (няма никаква реалност в тях) предизвиквай си ги и се учи с обич и благодарност да присъстваш в тях - така се топят. Гледай умишлено небето, като през това време се отпускаш, дишаш бавно и спокойно - някои наричат подобен процес медитация. Когато отмине време от заминаването на родителите ти и живееш с благодарност към появилия се страх, постепенно той се преобразува, стапя се, получава се едно скъсване на "емоционална пъпна връв" - възмъжаваш! Ако се получава, супер. Ако срещаш трудности - разкажи на родителите си и с тяхната финансова помощ, се насочи към психотерапевт!

Привет! Спомням си като дете, в училище имахме някакви задължителни прегледи. Оттогава още, когато стъпя на лекар и все ми установяват нещо - аритмия, пролапси, екстрасистули по не знам си колко милиарда на час... Смея се! Защото си вярвам! Тялото ми е кекаво - от юноша още зъбите ми са мега зле, стави, кости, сърце, не знам си какво. Още живея и ще ме бъде колкото е рекъл Господ и доколкото съм нужен на тази земя, доколкото мога да помагам и внасям добро. Тялото е като лодка. Не е нужно да е супер луксозна или здрава. Често тече - поправяш и пак избива. Търсиш причините, но си получил дадена лодка, била тя и кекава, неслучайно - може би за да се научиш да се радваш на изгревите в океана и на дружбата си с делфините на доброто, а по-малко да се вторачваш в инструмента, който те пренася през океана на живота. Както чу, в споделянето за сърцето ти, няма грам реално основание за каквато и да е тревога - освен хипохондричното взиране и нагаждане на хипотезата си към страховите ти предразсъдъци, което правиш. Да, в посока хипохондрия са оплакванията ти. При справянето с нея, логиката е старт, добър старт и толкова. Дотук получи връзка с реалността, логически знаеш, че няма за какво да се боиш. Оттам насетне обаче, знаейки това, следват подходи, които засягат директно ирационалността на страховете ти - парадоксално шегуване, смирена, пълна с готовност за учене и благодарност за уроците молитва, през тялото преживяване на въпросното смирено доверие, дишане, което те кара да преживяваш умишлено страхуваните симптоми, което вади и страховете под тях и с готовност и приемане да присъстваш в тях, като сама си ги предизвикваш (exposure and response prevention), редовна практика на медитация, съзерцание, в което се учиш да си непривързана към автоматизираните страхувани мисли. Но и растеш цялостно, разотъждествяваш се от малкия ум, мисли, емоции, спомени и се отъждестяваш със сърдечния си разум... Супер си, няма ти нищо - просто върви по пътеката си!

Първо прочетох мнението на д-р Първанов - много се смях! После и твоето мнение, problem. Запитай се, искаш ли да бъдеш със садистично наказващ те човек, докато ти мазохистично извиняваш собственото си робко търпене и неговото поведение с любов?! Дали е любов или е невротично отношение?

Вие питате, не тя. Майка ви изявява ли лична мотивация за работа с психотерапевт?

Благодаря ви и аз за искрените и добри думи! Поздрави най-човешки и сърдечни, Орлин

В Пловдив познавам Мариета Игаренска. Вижте я, почувствайте я, изпълнявайте домашните и насоките ѝ. Поздравете я от мен, като ѝ се обадите, за да ви приеме - има сайт. Пишете за Пани - намерете играчка, която винаги да можете да носите със себе си и която ви харесва много. Нека тя е Пани - вашата п.а. Носете я най-добре до сърцето си и редовно я гушкайте, обичайте, галете, целувайте. Тя е вашата п.а., а всъщност представлява една мъничка вие, вашето вътрешно детенце, което сега, благодарение на случващото се, има чудесния шанс да се учи на здрава характерова промяна, на смелост, обич, самостойна стабилност, дълбоко доверие в Себе си, в Бога, в тялото и мъдростта на живота. Редовно сядайте в медитация, като в ръцете ви е Пани, релаксирайте и се върнете към мъничката вас от детството ви. Почувствайте, че страхът на Пани е страхът на вас мъничката, който сега просто се е активирал. Минавайте през житейските си ситуации - на хубавите благодарете, на другите също - извличайте мъдрия любящ опит. В трудните ситуации, си представете как сегашната вие влизате в картината и се представяте на малката вас. Поговорете ѝ, успокоявайте я, галете я и я прегръщайте - направете и ТЕС (прочетете за това), като почувствате, че така и двете се разтваряте за мъдролюбието на Вселената. Можете в тези трудни ситуации да промените емоционалното отношение и възприятие на малката вас, както и самото преживяване в асертивно, смело и извличащо мъдър опит. Можете да повикате помощници - любими хора (в тяло или вече напуснали), ангели, Бога, духовния си Учител, да пускате и спирате случващото се, да се отдалечавате като спокоен духовен зрител и после спокойно пак да влизате и променяте паметовите си следи, матрицата на полето и възприятието си. Миналото не е някъде си там, а тук и сега, в страха на Пани - просто си спомняте една или друга потисната ситуация и ги преработвате. А можете и просто сега да правите същото с много обич към нея! Знаете, че това се случва, за да ви премоделира в много по-радостен, мъдър, обичащ и сърдечно разумен човек - знам, че го знаете! Тренирайте редовно аудио сесии медитация/ нидра. нлп/ хипнотерапия, но и сама без запис дзен/ съзерцание, майндфулнес. Когато правите гореописаното достатъчно дълго, след време просто сядайте с Пани в майндфулнес, в съзерцателен дзен, отвъд мислите и ума, във вече изработеното и преживяно отношение на пълно с доверие смирение, в което се случва приемането на Пани изцяло и безусловно, с абсолютно разтваряне за благия ѝ потенциал. Просто си спомняйте градиращо (от 0 до 10, като 10 е максимум на силата) п.а., като започнете от по-ниските нива и постепенно преминавате на по-високите. Спомняйте си лицата на хората, миризмите, усещанията си и адреналина. Когато така почувствате ясно допира до п.а. от дадена степен, просто оставете медитативното отношение на смирено доверие да залее спомена и в момента предизвиканите преживявания. Смирено доверие, през което протича любящото, вдъхновяващо приемане. Не го правите вие, само създавате условията на случването му - смирено се доверявате. Приемащото заливане с любов идва от душата и тялото ви. Адреналинът тласка допамина, ендорфините и окситоцина. Вдъхновената мотивация, пълната с доверие радост и обичта. Тялото се стремете да бъде абсолютно отпуснато в адреналина, при пълна липса на съпротива и леко коремно дишане. Пренасяйте наученото в реални, социално - поведенчески ситуации, в които търсите Пани умишлено - защото я обичате, нали!!! Вече чувствате, че тя е най-хубавото, което ви се е случвало в живота. Любов от Себе си към себе си, в един живян силно и творчески живот! Действайте! Успехи, Орлин

Много мъдро осъзнаване се случва в теб, Ивета! Със сигурност израстваш и тъй като си все по-готова, решаващият за промяната на ситуацията ти терапевт ще се покаже скоро на хоризонта!

Много силно, Георги!

"Хипнозата е преди всичко доверие между клиента и терапевтa!" Д-р Тодор Първанов Това е много точно казано. И не само хипнозата, а психотерапията и клиничната комуникация като цяло е доверие между терапевт и пациент/ клиент. С времето практика аз виждам примерно колко повърхностно и обслужващо натрапени очаквания е ритуалната хипноза "затвори очи и т.н....". Майсторската хипноза се случва без въобще да е спомената думата хипноза. в процеса на самия разговор и наистина е преди всичко дълбоко спечелено доверие. Доверие, предавано през сливане на терапевта с енергията, емоциите, менталността (разбиране) на човека - т.н. рапорт. Дали ще го наречем Ериксонова/ разговорна хипноза, вълшебство в общуването или просто майсторска клинична комуникация, но - това е истинската хипноза. Другото е ритуал, задоволяващ очаквания, сугестирани от Холивуд, а не идващи от реален опит с резултатна психотерапия. Доста скучен ритуал - човекът срещу теб е със затворени очи, мълчи или едва едва смотолевя нещо... Не че няма мястото си - прилагам го, но с времето по-рядко и както казах, майсторската клинична комуникация и хипноза се случват без да са обявявани и по време на самия естествен комуникативен акт!

Докато работиш с психолог, примерно в период от три месеца, е добре да деактивираш фейс акаунта си. През това време ще можеш с помощта на психотерапевта да десензитизираш страховете си, докато ти е отнета възможността да ритуализираш във фейсбук. След това, пак можеш да активираш акаунта, а с помощт ана терапевта умишлено да се излагаш (exposure) на страховете си, като слагаш нарочно зле изглеждащи снимки, без да ги редактираш, а влизането ти във фейса да е ограничено. Сега това ти се струва невъзможно, но след три месеца работа с терапевт става напълно постижимо. С тази работа преработваш и характеровите си особености, които са "те вкарали" в състоянието. Свържи се с добър психотерапевт, владеещ когнитивно поведенческа, нлп и хипнотерапия!

Наистина, да оставим илюзията на хомеопатията на илюзионистите, които се занимават с нея и на суеверните ползващи я. Оправена? Да виждате да сте оправена? Казвам, което казвам, на базата на опита си. Често, когато п.а. са приемани за зло, за натрапници, сякаш са болест, каквато никога не са били, преживяващият ги започва, както казвате, с воля да се стреми да се справи. Така задейства психично изтласкване, което не ги премахва, а ги "замита" под килима на съзнанието. Оттам избуяват като обща, плаваща тревожност, хипохондрия, натрапливости... Колкото повече воля влага човек в нежеланието си да преживява п.а., толкова по-силно ги потиска. Съответно не само, че не учи от благите уроци по характерова промяна, вложени в преживяването им, но с компресирането на страха, което прави в невежеството си, човек ги измества и преобразува до други състояния. Неприемайки малкото зло, си навлича по-голямо. Освен осемте статии относно хипохондрията и натрапливостите, към които ви насочих, тук има и осемнадесет на тема панически атаки и генерализирана тревожност. Може би могат да ви бъдат полезни?