Орлин Баев

Коремно, 2:4:2 - 2 секунди вдишване, четири издишване, 2 без въздух... Фокусът в корема, ръцете и вниманието малко под пъпа. Тялото отпуснато в адреналина, в тревожността, позволяващо ѝ да се случва. Умът релаксирано наблюдаващ дъха, а ставащото - пълно позволяване, смирено приемане.

Засега ми е пълен графикът. Но, препоръчвам на л.с. добри колеги.

Силно осъзнаване!

Питаш, сякаш питаш във форум/ фейс група за оплакване, в която всяка втора пише: "Момичета, как да махна гадното нещо, ужасно е, симптомите са побъркващи, не мога повече...". Пита, за да получи внимание, но да увековечи състоянието с неразбирането си. Пълно е с такива групи/ форуми. Слава Богу, този не е такъв. В статиите си по темата насочвам към ключови отношения и методи, които биха отговорили на въпроса ти, стига да търсиш стратегическо решение и си готова да се довериш на ученето, дадено ти от Живота. Защото, надявам се, не мислиш, че си жертва на случайно и гадно случване, а знаеш, че с помощта на благословията на паниката, можеш с благодарност да утвърдиш сърцатото си щастие, смелост и истинна обич!?!

Благодаря за промоцията. Само магистър съм... Работи се с промяна на мисловната реакция, приемане на провала, развиване на доверие в себе си, включително в посланията на страха, превръщане на страха от страха, в приемаща обич. Синдромът е прекрасен учител по ресвързването ви с автентичността ви. Основно се ползва поведенческа, психотелесна терапия, а още повече и главно, хипнотерапия и медитативно насочена (майндфулнес) психотерапия. Сесиите в кабинета ви насочват към ежедневната самостоятелна практика на дишане, молитва, медитация/ самохипноза, на фона на 4-6 интензивни спортни тренировки седмично. Целта е не "Да се махне гадната дразнимост и страх!", а "Уча си урока от благодетеля на страха си!". Препоръчвам ви на л.с. терапевт от София.

В Сливен си нямам идея...

Това учене на смирено доверие при пускане на контрола се учи в психотерапията на п.а. и агорафобия. Чрез хипнотерапия, дишане, през тялото, психотеатър, поведенчески техники и експерименти...

Виж по-горе съм ти писал за пътя! Можеш и сама, ако го можеш. Можеш ли го?

Казваш, че не си мъжкарана и гей, харесваща жени или държаща се като мъж. Разбира се, при жив разговор тов аможе да се прецени. Но, ако си права, нямаш проблем с половата си (gender) идентичност, а просто комплекси, хванали се за пола ти. Това, което виждам, е че имаш силно присъстващи в теб убеждения/ програми: "Ощетена съм, прецакана съм, излъгана съм, мачкана и наранявана съм, дефектна и втора ръка човек съм..." и т.н. Те са се фиксирали в цикъла и женския ти пол. Всъщност, това върху което имаш да работиш, са въпросните комплекси. Дори сега в този миг да се превърнеш с мъж, те няма да изчезнат, но просто ще се пренасочат към: "Охх, как боли като те ритнат по топките, това не е честно, ужасно е, че така ми се прави секс и изгарям отвътре, сякаш се пържа в собствен сос, олеле толкова отговорности, докато жената само си ражда и си седи в къщи; неее, като стане ситуация, аз трябва да се бия, да ми трошат зъбите и кокалите, не е честно, като стане война, първа умирам, а жените си живуркат; е, не, стига с тези женски не-та, писна ми, не е честно да зависиш така..." и т.н. Не е до пола! До комплексите ти е!

Ако сте ходила на принципа "Да се махне гадното състояние...", е действително невъзможно да се направи каквото и да е, освен да пиете хапчета! Това, което работи, е "Готова съм да бъде милион пъти по-силно и ако е нужно, да продължи още милион години, ако е рекъл Господ, докато с благодарност си уча уроците по характерова хармонизация, вложени в преживяванията ми!". Засега споделяте за психотерапията като за механично хапче, което видите ли, трябва да махне "гадните" симптоми. Но, това е абсурд. Симптомите са израз на тревожност, връчена ви триумфално като благословия от мъдростта на живота. Симптомите са само проява на вълшебството на тревожността. А е такова, защото присъства, докато ви направи смела, обичаща, дълбоко сърдечна и човечна, докато изглади ръбовете ви и ви хармонизира с Бога и Живота!

Благодаря за доверието, оценявам го наистина. Но, само наживо работя. През нета се губят поне 30-на % от силата на общуването, които често са решаващи и затова не си позволявам този лукс. Успехи от сърце!

Алексей Бъчев, Александра Заркова, Георги Балджиев.

Оставай честичко сама, в тишина (медитация) със самата себе си. Когато се научиш сама да си бъдеш любяща компания, тогава във връзката не искаш като зяпнало гардже, нито налагаш промени в другия, а приемайки себе си, приемаш и другия, спокойна си, в мир и хармония си. Добра идея е да ходиш периодично на медитативни ритрийти, в които в тишина и съзерцание, си в директен контакт със страха си от изоставяне и самота, при махната външна "тапа" - менталното напрегнато, контролиращо циклене. Така празнината започва да се запълва отвътре. Разчиства се входът на извора на любовта (а той е в теб, знаеш) и тя потича свободно. Променяш се от продънена каца в извор! Горните насоки са централни. Помощни - психотерапията. Градацията е следната: лична, групова, уъркшопи. В терапията работиш с мисленето, с възприятието на себе си смееш се, шегуваш се, вземаш се на несериозно, променяш гледните точки, през тялото преживяваш и променяш страхуваното в спокойна смелост, медитираш, молиш се, дишаш, съзерцаваш... Личната е старт. Груповата и уъркшопите са особено силни и надграждащи - в тях отразяваш себе си в груповата динамика. Случва се особено поле, в което чувайки и съпреживявайки другия, преработваш собствени съдържания. А когато ти се заявяваш пред тях, отработваш собзственото си отношение "аз-ти обект", което пренасяш в живота си. Самата работа в група точно и пряко те отразява 1:1 спрямо социалния ти живот и партньорство. Успехи!

В Търново: Валентина Христова - позитивен терапевт и Аксиния Цветанова - терапия на петте движения (неорахйианска). За самоопределянето ти на диагнози: знаеш за "синдрома на студента по медицина", "разболяващ" се от това, което е прочел и за което нагажда филтрирано през страха си хипотезата си. Е, има такъв синдром и при нас, психолозите... Сама може, но по-бавно и трудно. Ако в продължение на няколко месеца не успяваш сама, потърси терапевт!

О'к, достатъчно е разбрано. Говоря за това, което стои под външните споделени факти... Но, разбирането за искреност и споделяне стига.

В Пловдив - Мариета Игаренска. Автохипноза сама - да, веднъж на ден е о'к. Аз също имам записи в нет пространството.

Здравейте, Настя! Сега виждам писмото ви. След технически промени във форума, не виждам директно някои теми ... Ако не бях специално кликнал, нямаше и да я видя... Явно и синът и свекърът са ѝ свикнали на тази жена и това, което искат, е да свикнете и вие и като тях, да се държите примиренчески. Не мисля, че това е добър вариант. Както не е добър и да се карате постоянно или да я избягвате прекалено. Кой е подходящият? Според мен - заявявайте се спокойно, но твърдо, с усмивка, но решително. Сега мъжът ви е с вас, а не с мама и е добре и той и тя да го осъзнаят. Разбира се, когато така уравновесено, но твърдо си казвате и се заявявате, свекървата е вероятно да започне да говори неща зад гърба ви или дори директно пред вас. Ако го прави пред вас, е по-добрият вариант - тогава просто я оборвайте - с логика, с женска хитрост, със спокойствието си преди всичко. Ако прекалено говори против вас и настройва съпруга ви зле, не е проблем докато той осъзнава абсурда на думите ѝ. Все пак, спечелете го на ваша страна - прекарвайте повече време с него и изисквайте да сте заедно, а с родителите му се виждайте, но по-рядко. Съблазнявайте го често, грабнете и тялото и сърцето му всячески. Въобще, заявете се, научете се да се наслаждавате на трудността, нека ви вдъхновява, а негативизмът ѝ дори да ви храни - научете се да преобразувате енергията, която тя ви дава с нехаресването си във ваша собствена, както огънят превръща въглищата в пламък!

Психоложка си и знаеш, че при шизофренията отсъства критичност за състоянието. А ти я имаш в прекомерна степен дори. Това, което аз виждам от прочетеното, е депресивна реакция, на фона на нерешена тревожност. Наблюдавам този процес от много години. Когато тревожността стане висока и не се решава, мозъкът реагира като депресира човека. Така, в тъгата, в анхедонията и изравнеността, колкото и да са неприятни, липсва високото тревожно напрежение. Някои колеги наричат такава депресия "опашката на тревожността". Какво да правиш? 1) Свържи се с наистина резултатен психотерапевт и започни терапия при него. 2) Започни спорт - 4-5 уморителни и интензивни тренировки седмично. Уикендите никакво седене вкъщи - всред природата, в планината, на слънце - много ходене и задъхване. Сядай под силни дървета, чувствай как животът им тече през теб. Гледай за по десетина минути изгрева и залеза, докато слънцето е ниско, току що показало се. 3) Изпълнявай дихателните и медитативни практики, които психологът ти препоръча ежедневно. 4) Работа с мисленето. 5) Малко по малко положението ще се подобри - върни секса и оргазмите във връзката си. 6) Пренеси медитативното, майндфул преживяване във всички житейски дейности и сфери! ...

Именно. Виж какво ти е написал д-р Първанов по-горе!

Някакъв съвет, казваш... Едва ли съвет ще свърши работа. Имаш нужда от мотивирана работа с психотерапевт. Сам може, но е много продължително, понякога отнема много години... При психичните качества, които споделяш, по мнението ми имаш нужда от поне година работа с психотерапевт - лична, групи, следване на указанията му много дисциплинирано. Ако го правиш обаче, скоро ще бъдеш мъжът от мечтите си! Като старт, прочети внимателно тези осем статии. Чети ги последователно. А после помисли за добър психотерапевт.

Копирам ти няколко мисли за съзерцанието от Джиду Кришнамурти. Защото приемането не идва от мисъл, дори от чувство или действие. Идва от опитността на смиреното допускане на неконтрола на ума, на егото. На това учи медитацията. Не ти правиш приемането - смиреното потъване в "не знам, не контролирам" го прави. И това не означава повтаряне на тези думи, а преживяването на незнанието и неконтрола в медитацията. Анализът при окр е кратък - само за да се види характерът и в каква посока да се поеме, на какво ни учи състоянието. Работата с претълкуване на мислите и вътрешния диалог също е нужна, но за малко, колкото да ти създаде база от връзка с реалността. Наводняването е силно тук, но само ако е следвано от медитацията. Иначе всичко се превръща в част от натрапливостите. Мислите от Джиду: "Щом сте положили основата на добродетелта, което е порядък в отношенията, идва онова качество на любов и на умиране, представляващо целостта на живота; тогава умът става изключително тих, естествено тих, а не направен такъв чрез потискане, дисциплина и контрол. Тази тишина е неизмеримо богата." Кришнамурти "Медитацията на съвършено тихия ум е благословията, която човекът винаги е търсил. В тази тишина всяко качество на тишината е." Кришнамурти "Медитацията не е концентрация, което представлява изключване, изрязване, съпротива, затова и конфликт. Един медитативен ум може да се концентрира, което тогава не значи изключване и съпротива, ала концентрираният ум не може да медитира." Джиду Кришнамурти Кришнамурти тук споделя свое преживяване, което споделям преживелищно. Класическите йога сутри на Патанджали гласят, че концентрираният ум преминава в медитативен, дхарана в дхиана. Опитът ми, сега потвърден от Джиду, показва че когато умът е свикнал да бъде медитативен, действаш от тази позиция, фокусираш се естествено, мислиш, говориш, действаш. Но самото концентриране, мислене, говорене и действие могат да доведат до медитация само ако надхвърлят себе си, когато самосъзнателността премине в нея... "Ако умишлено установите подход, поза, за да медитирате, това се превръща в играчка на ума. Ако решите да се отърсите от объркването и несгодите на живота, то тогава медитацията става практика на въображението – това не е медитация. Съзнателният или несъзнателният ум не бива да участват, дори не бива да знаят за обсега и красотата на медитацията. В противен случай можете със същия успех да си купите един любовен роман. В пълното внимание на медитацията няма знаене, няма разпознаване, нито спомняне за нещо случило се. Времето и мисълта тогава са свършили напълно, понеже те са центърът, ограничаващ своето собствено виждане." Джиду Кришнамурти "Медитацията не е бягство от света, не е изолиращо начинание, а е разбиране на света и неговите пътища. Самият свят има малко да предложи, освен храна, дрехи и подслон, и удоволствие заедно с неговите тегоби." Джиду Кришнамурти "Красотата означава чувствителност – тяло, което е чувствително, а това значи правилна диета, правилен начин на живот. Тогава умът утихва неизбежно и естествено, без дори да подозира. Вие не можете да направите ума тих, тъй като самите вие сте твореца на нередности, самите вие сте обезпокоени, напрегнати и объркани – как бихте могли да утешите ума? Когато обаче научите що е тишина, що е объркване, що е тъга и дали тъгата може да има край, когато разберете удоволствието, тогава от всичко това се появява един изключително тих ум; не е нужно да го дирите. Трябва да започнете от началото, и първата стъпка е последната, и това е медитация." Джиду Кришнамурти "Медитацията предполага радикална промяна на ума и сърцето. Това е възможно само когато го има онова необикновено чувство на вътрешна тишина, единствено то създава религиозния разум. И този разум знае що е свято." Джиду Кришнамурти "Възприемането без слово, без мисъл е един от най-особените феномени. Тогава то е много по-изострено, не само с мозъка, но и с всички сетива. Едно такова възприемане не е фрагментираното възприемане на интелекта или дело на емоциите; то може да бъде наречено пълно възприемане и съставлява медитацията. В медитацията възприемането без възприемащ е единение с висотата и дълбините на необятното. Това възприемане е съвсем различно от виждането на обект без наблюдател, защото във възприемането при медитация няма обект, затова няма и опитност. Медитацията обаче може да се случва при отворени очи и заобиколеност от всякакви обекти. Но тогава те нямат значение; човек ги вижда, ала няма процес на познаване, което сочи и че няма опитност. Какво е значението на такава медитация? Няма значение, няма полза. Но има движение с голям екстаз, различно от удоволствието. Този вид екстаз носи на окото, мозъка и сърцето качеството на невинност, на чистота. Без да виждаме живота като нещо ново, той е рутина, отегчение, безсмислица. Ето защо медитацията е от голямо значение – тя отваря дверите към несметното и неизмеримото." Джиду Кришнамурти "Медитация е виждането на това, което е, и отиването отвъд него." Джиду Кришнамурти "Ние обикновено не слушаме звука на кучешки лай, плача на дете или смеха на отминаващ човек. Отделяме се от всичко, а после от тази своя изолация гледаме и слушаме всичко. Именно това разделение е толкова пагубно, тъй като в него лежат объркване и конфликти. Ако в пълна тишина слушате звука на тези камбани, вие ще се возите на него – по-скоро, той ще ви отведе през долината и оттатък хълма. Красотата в това може да се почувства само когато вие и звукът не сте разделени; когато сте част от него. Медитацията означава край на разделението, но не чрез действие на волята или желание. Медитацията не е нещо отделно от живота, а самата му сърцевина. Да слушате камбаните, да чуете смеха на селянина, докато върви с жена си, да слушате звънчето от колелото на малкото момиченце, докато отминава: това е целостта на живота, а не фрагмент от него; това отваря медитацията." Джиду Кришнамурти "Радост и удоволствие може да закупите във всеки един магазин на определена цена. Ала блаженство – не, било за вас или за друг. Радостта и удоволствието са "завързване" към времето, а блаженството съществува единствено при пълна свобода. Удоволствието, подобно на радостта, може да търсите и намирате по много начини. Но всички те идват и си отиват. А блаженството – това особено усещане за радост – няма мотив. Не можете да го търсите. Щом веднъж е там, според качеството на ума ви, то остава – безпричинно и неизмеримо с времето. Медитацията не е преследване на наслада или търсене на радост, а е състояние на ума, в което няма концепция или формула, затова е и пълна свобода. Само при такъв ум идва блаженството – нетърсено и неканено. Щом веднъж е там, макар и да живеете в света с целия негов шум, удовлетворения и бруталност, те няма да докоснат този ум; щом е там, конфликтът се е изпарил. Но краят на конфликта не е непременно пълната свобода. Медитацията е движението на ума в тази свобода. В тази експлозия на блаженството очите стават невинни, а любовта е благословия." Джиду Кришнамурти "Нужно е всеки сам да открие това за себе си, а не чрез някого. Вече смеимали авторитета на учители, спасители и водачи. Ако истински желаете даразберете що е медитация, необходимо е да оставите настрана всички тезиавторитети." Джиду кришнамурти "Ако планирате да медитирате, това няма да е медитация. Ако планирате дабъдете добри, добротата никога не ще процъфти. Ако култивирате скромност, тяпрестава да е. Медитацията е полъхът, който ви навестява, щом оставитепрозореца отворен; ала ако го оставите отворен умишлено, няма да се появи." Джиду Кришнамурти "Медитацията не е нещо различно от всекидневния живот; не сеусамотявайте в ъгъла на стаята, за да медитирате десет минути, а след катоизлезете от нея, да бъдете касапи – метафорично и буквално.Медитацията е сред най-сериозните неща. Може да медитиратецелодневно – в офиса, със семейството, когато изричате някому "обичам те", когато се грижите за децата си... След това обаче ги учите да стават войници, да убиват, да имат национална принадлежност и да почитат знамето, посочвайки им как да влязат в капана на съвременния свят. Да наблюдавате всичко това, разбирайки вашата роля, е част от медитацията. И щом медитирате така, вие ще откриете удивителна прелест – във всеки момент ще действате правилно, а ако не успеете, ще подемете наново, без да губите време в съжаления. Медитацията е част от живота, тя не е различна от него." Джиду Кришнамурти "Медитацията е сред най-изключителните неща. И ако не знаете какво представлява тя, вие сте като слепец в свят от жизнена светлина, ярки цветове и сенки. Медитацията не е интелектуален въпрос, но когато сърцето навлезе в ума, той има много по-различно качество; тогава е наистина безбрежен, не само в капацитета си да разсъждава и да действа ефективно, но и в усещането си за живеене сред една шир, където сте част от всичко." Джиду Кришнамурти

Ако искаш да ходиш при него с цел подобрение на състоянието ти, е нужно да поговориш изцяло искрено с него за това! Афектът, който изпитваш към него, е нормален, когато е в рамките на едно нормално и сърдечно взаимно доверие. Не и повече - никой уважаващ себе си психотерапевт не би минал границата на етичния кодекс, задължителен в тази професия. Когато му споделиш, с негова помощ ще осъзнаеш, че проектираш в него собствени очаквания и нужди, които обаче нямат нищо общо с неговата личност. Когато чувството ти бъде сведено до нормално доверие, то само би фасилитирало добрата терапия.

Няма да навреди... Това, което препоръчвам, е този от 150 мг. , с удължено освобождаване... Но, споменавам го само, когато човекът сам ме попита. Защото действието му е повече плацебо, отколкото действително. Това е реалното ми заключение след наблюдение на употребата му при наистина голяма извадка от хора. Собствените ми заключения ме навеждат на размисли и други заключения - дали не действа, защото хапчето не е добро или защото хипотезата за серотонинов недостиг при неврозите е въздух под налягане?! Това, което истински може да ви помогне, е ефективната психотерапия!

Искам да ти благодаря, приятелю! За това, че ме разбираш, че когато съм те питал, си ме насочвал сърдечно и искрено. За школите - има много пародия в доста от обучителните системи, в преподаватели... Понякога се дължи на реалното им практическо непознаване на ефективната психотерапия (тъй като са повече преподаватели, професори, предприемачи - обучители, препродавачи на нечия школа). Още по-често обаче, пародията на обучителното трамбоване с липса на учене или с много изкривено или плитко или неефективно или прекалено теоретично такова - още по-често се дължи на "държане на финансовия кокал". Защото ако се случи тяхното собствено учене и развитие, трябва да бъде пуснат, а това не е желано. Наистина мога да напиша книга за гротеската на психотерапевтичното "препродаване" в България...

Можеш да полудееш, ако имаш предиспозиция за това - ти нямаш. Самото преживяване на състоянията, в които си, вече изключва възможността. Друго - в статията, която споменаваш, съм писал, че медитацията е опасна, ако се прави по източния начин, с часове и часове, отделено от света, в специални ритрийти... На изток, за да се допусне човек до такъв, има предварителни условия с години водене на дисциплиниран живот, целомъдрие, молитва, преданоотдаване на духовни принципи, начин на мислене, световъзприятие, поведение, път... Това, което се препоръчва при неподготвен човек, е сесии нлп, хипнотерапия, водена визуализация и с мярка, практика на чиста медитация - дзен или както и да я наречем. Най-добре се получава при следната последователност: спорт час, час и половина. Като се върнеш след него, дихателни практики (бхастрика, биоенергийно, нади соднаха, 1:1:1:1, 1:4:2:1), след което медитация/ нлп. При самата нея дишането е т.н. кайваля. Един руснак (Бутейко) през собствения си опит е напипал ползите от същото дишане. В предни постове сме ти писали, че при медитацията се вадят страхове, тъй като се маха защитната ментална "тапа" от потискането им чрез мислене и контрол. А това е добра възможност за преработката им. " Аз си обеснявам ,че когато моята лична настройка за случващото се по време на медитация ми е към приемане тя се получава , когато уж пак искам да приема ама същност не го правя а се натискам някак си да приема което ме напряга и после ми е по-зле от преди това" - това е точно така! Едно мое и на човек, преминал през окр говорене, на тема справяне с натрапливостите: