Орлин Баев

Психолог - психотерапевт или само психолог? За психотерапевтична работа или за друго?

Да, нереалистични са - от тях не се умира, не се полудява. Това е изключено. Нереалистични са по отношение на недвусмислената околна реалност. Относително реалистични са обаче за теб. Тоест, здрава си и физически и психически, но реално имаш събудени страхови програми. Реално пречупваш възприятието си за света тревожно, черногледо, изкривено. Съзнаваш нереалността на страховете си, но засега те са ти като една недиференцирана маса, нежелана от теб. Нужно е да ги видиш конкретно, да ги опознаеш и преодолееш, чрез работа с мисленето, себепредизвикване, в което развиваш доверие в Себе си, в тялото си, в живота. Целта е не само да осъзнаеш (това представлява десетина % от цялата работа), а и да преработиш страховете си в смелост, обич, сила. Започва се, като виждаш какво представляваш като човек, като характер и каква е причината в последните месеци през този характер да изкривяваш така страхово възприятието си. Оттам имаш вече насока за работа - познаваш се и не правиш само стрес мениджмънт, а работиш по себе си съзнателно. Това се прави с помощта на психотерапевт. Методите са различни, но цялостната настройка и отношение са важни - не се бориш против страховете си, а се учиш от тях със смирена благодарност, знаейки че са тук за теб, за да те превърнат в една много по-сърцата и смела жена!

Пламен Панайотов (ако не се лъжа за точното име...) - успехи!

Да, сега е и проблемът и разрешението, тъй като миналото е сега, не някъде в Маями, нито по някаква си времева линия някъде си, а именно сега и тук, в паметовите следи, които сега през действащите програми, определят и реакциите ни. Една цялостна/ холистична психотерапия и терапевт виждат това и знаят, че винаги се работи сега. Относно натрапливостите - има писано и тук в темите доста. Имам и статии за това. Mислите идват от древен, еволюционно обусловен, добър и защитен механизъм на обратно, огледално пораждане. Целят защита и идват към обичани хора, когато тревожността, несигурността и стресът ни са повишени. Има си технология за работа с ОКР - комбинация от поведенческа и медитативна/ хипнотерапия. Отвъд методите, важно е терапевтът ви да е наистина добър в това, което прави. Тогава и методите са успешни. Завишаването на симптоматиката при пмс, което описвате, е масово срещано... Хомеопатията? Ако помогне, на принципа на плацебо, чудесно. Ако ли не, поне не вреди. Но, далеч по-важна е психичната работа. Засега питате за окр, сякаш имате телесно заболяване и нещо външно някакси трябва по някакъв начин да повлияе. Не - промяната в разбирането, осъзнаването, отношението, реакцията и настройката ви променят всичко!

Общ стрес мениджмънт, да - задължително. Спорт, дишане, медитация, вяра, четене на добри книги. Успоредно с това обаче, според мен имаш нужда от психотерапевтична работа. В нея от една страна, с помощта на терапевта ти, ще работиш върху тревожното си състояние, което ще повлияе и по-дълбоките ти, характерови заложености. Защото преживяваш тревожността за добро, за да те насочи към преработка на характеровите ти травми и вярвания, заложени в процеса на порастването ти. Такива имаш и сама знаеш, че имаш. И тази работа по характера ти, е другата психотерапевтична насока. Върши се с психотерапевт - сама би могла, но отнема много време, както и зрелост и широта, каквито тепърва ще градиш. Защо пиша за тази характерова работа? Защото дори по няколкото реда писмо виждам как изкривяваш реалността през травматичните си схеми. Да, мъжът ти не е идеален. Но работи, носи пари, нормален човек е. През сценариите, заложени в теб обаче, цялото ти същество го вижда с пъти и пъти по-нараняващ и дори те кара да се държиш така, че да постепенно все повече да го предизвикаш да стане такъв. Най-малкото, пречупването на възприятието ти през негативните ти подсъзнателни сценарии създава помежду ви отношения на напрежение, далечност и безлюбие. А това са фактори, които директно тласкат мъжа още повече към чашката. Това, което би го спряло, е твърдото ти изискване да го направи,. но не през мрънкане и скандали, а на фона на много любов, взаимно приемане и разбиране. Сега, не казвам, че той е идеален - не е. Но ти също силно изкривяваш реалността и на принципа на самоизпълняващата прогноза се държиш без да искаш така, че да се реализират страховете ти и се повторят преживяванията ти от по-ранните ти години... Затова е важно да ги преобразуваш, с помощта на колега!

Не, но Георги Балджиев също приема в София и пише тук!

Нормален млад мъж си. Просто млад мъж, който има да осъзнава някои програми в себе си, да поработи върху им. Ако чакаш това да се случи само, отнема десетилетия. Когато сам работиш върху себе си съзнателно, отнема поне десетина години, тъй като собствените защитни механизми и изкривявания в мисленето изкривяват посоката, има много лутане. Ако съзнателно, с помощта на психотерапевт вършиш тази работа по себе си, отнема далеч по-малко.

А разбираш ли, че когатоте те страх от това нараняване, има разлика между това да те е страх и непременното му случване?

Един добър старт за преработването на споменатите програми, е "литването от семейното гнездо". Получава се нещо като свободно психично пространство. Здравите отговорности и фнансови изисквания, които си ходят заедно с това, са част от предстоящата ти работа по характера ти. В това освободило се психично пространство, когато осъзнаването ти е налице, започваш да разбираш, че каквато и да е била майка ти и каквито и заложености да имаш като следствие от реакцията ти на възпитанието ти, сега ти ги виждаш и можеш съзнателно да ги моделираш!

Винаги остава малко нормален страх. Страхът от смъртта си е нормален, има го дори при смелите и осъзнати хора. Но е мъничък и най-важното, прегърнат - човекът се е научил да се доверява, да пуска контрола и се доверява на слабостта си. Тогава се оказва, че страхът се стапя, превръща се в смелост, в обич, във възхита и вдъхновение. А страхът се свежда до мотивиращ и дори приятен заряд. Ражда се познание за вечността отвъд преходността на тялото - познание по-скоро смирена мъдрост, отколкото битове информация. Понякога хипохондрията е просто клапан, зад който седи психичен, характеров конфликт. Това не променя гореспоменатата работа и посока, но добавя и работа по характера. При който и терапевт да отидете, важното е собственото ви осъзнаване, мотивация, мислене, чувстване, възприятие. Не може да чакате терапевтът, колкото и да е успешен, да свърши вашата работа. Да, добре е да е ефективен и мотивиран такъв. Но вашата работа си е ваша работа. Не сте болен, за да махате хипохондрията като израстък. Не, да работите по доверяването си, по смелостта си, по мъдростта си имате!

"Страхотен" баща, няма що... Да пребиеш детето си, защото има нормални детски страхове и понякога плаче - за какво да говори това, освен за инфантилна неуравновесеност, импулсивна липса на контрол над импулсите, страхлива слабост, седяща зад болния гняв. Защото гневът няма нищо общо със сила, а е проява на страхливост и невежо себенепознаване. Ако е решил вас да не вижда, о'к - избор. Но да лиши сина си от присъствието си, с което му нанася сериозни травми - това дали е велико мъжкарство, както той самият обяснява пред самия себе си, пред близките си и приятелите си инфантилното си поведение, или е проява на комплексирана нараненост, която през поведението си пренася и в детето ви. Питате дали е възможно липсата на бащата да допринася за проблемите на сина ви - по-горе загатвам достатъчно. Синът ви има нужда от бащин модел - стабилен, спокоен, силен, уравновесен, любящ и истински смел мъж. Когато децата са малки, много мъже са склонни да приемат дете, още повече когато и то и майката са склонни да го идентифицират (мъжа) като баща на детето! Разбира се, с това не казвам, че хоп ей сегинка трябва да скочите да търсите нов мъж, а просто споменавам факта, че след шестата си годинка момченцето ви ще има още по-голяма нужда от стабилна мъжка фигура в живота си. Засега, дядото може да помогне с присъствието си, по-късно треньорите... Детето ви вече съставя изречения - ще се оправи, ще говори! А скенерът ще покаже здрав мозък. Понякога проговарянето става с малко закъснение, което не е задължително свързано с интелекта и качествата на детето! Ако продължава да е тревожен през нощта, свържете се с добра детска психоложка! А в стратегически план - прочетохте по-горе...

На колко си години? Описал си доста в редовете си. Когато си с майка си във вас, се чувстваш подчинен, обезправен, не себе си, потиснат, смачкан... Когато си с приятели и тя е наоколо, това което определяш като срам, всъщност е страхът приятелите да не те видят подинен, смачкан, слаб и т.н. в нейно присъствие. Явно майка ти доста властна жена с присъствие. На колко си години?

ПОмагай на колежката с осъзнаването си, с разбирането си, с усилията си в посоката, към която те води. Костелив орех е хипохондрията, но се разчупва!

Е, ако се мислиш за велика чародейка, току що изскочила от страниците на "тайната"... Извън шегата, прочети "Обсебен мозък", още веднъж внимателно прочети и моите статии за окр - дай индикации, че вдяваш малко повече... Това, че ти писва, е чудесно. Да, просто можеш да си кажеш "това са моите окр мисли" и да ги оставиш да си ходят. Без битка, без съпротива, без гоненето им - просто спокойно да си кажеш това и да продължиш да ги освобождаваш. Това вече е подход, клонящ към майндфул/ медиативен... Ако се справяш, чудесно. Ако не, потърси колега, успешен в работата с окр!

Много пъти в много теми сме писали за това. Когато те е страх от полудяване, няма как да полудяваш, но можеш натрапчиво да се въртиш като мишка в колелце в илюзията на страха, на когото робуваш. Прочела си, надявам се, за еволюционно обусловения механизъм за обратно защитно пораждане на тези мисли. Тоест, в тях стои желание за здрав и силен живот, но нямат нищо общо с полудяване. Не могат и да имат, колкото и силен да е стресът. Това, което си прочела, че стресът може да премине в полудяване, е пълна глупост. Може да те изтезават на кръста, да те горят и режат на парченца, но ако нямаш генетична предразположеност към полудяване, няма да полудееш. Страхлива си и пробваш със защитен, невротичен свръхконтрол да избуташ страховете си, да се преподсигуриш, което ги презахранва обаче... Това е. Ако не се справяш сама за повече от един два месеца (някои, които имат по-висок IQ, самосъзнателност и потенциал за смелост успяват и сами, но са малцина), потърси вещ психотерапевт!

Продължаваш да си мислиш за някакво окр или рок радио, при това ми говориш за някакви химии. Естествено, че психиката ти няма нужда от външна химия, когато всяко намерение, мисъл, действие и възприятие създават такава - тук майка ти е права. Виж тези и тези статии, прочети ги внимателно всяка една от тях и тогава ако имаш питанки, пиши - не преди това.

Здравей! Не е добра идея сама да се вкарваш в диагнози - не е и наша работа а те вкарваме, няма нужда. Защото просто си страхлива. Страх те е от изоставяне, неуверена си, нямаш стабилен център и самооценка. На фона на тази липса и страх, ти идват защитните мисли и известно ритуално поведение. Когато се осмелиш да видиш ясно и прегърнеш страховете си, те се преобразуват до смелост, обич, силна самоувереност! Това, че умееш да мечатеш няма нищо общо с шизофрения, мило момиче. Напротив, добра творческа способност е, когато се научиш да сваляш мечтата до реални, конкретни, постижими и изпълними цели! Страхлива си, това е! Имаш да превръщаш страха си в смела сила, нищо повече!

В интуицията няма страх, така е - само когато е чиста. Когато е пречупена през маладаптивни характерови схеми и базисни вярвания, наситени с когнитивни изкривявания и психични защитни механизми, се превръща в суеверие...

Благодаря за красивите думи, Валентина!

В една друга тема скоро писахме, че самоубийството, психологически погледнато, е несъзнавано мотивирано от опита ни за манипулация на другите, а съзнаваният мотив е бягството. На съзнавано ниво човекът се самозалъгва, че ситуацията му е видите ли, много и непоносимо ужасна, докато подсъзнателно всъщност наказва и манипулира другите. Съзнателното извинение е свързано с неразбиране законите на живота, целта на това пребиваване - в този смисъл наистина е добра идея да се прочете по въпроса мъдростта на хилядолетията записан човешки опит. А актуалната, несъзнавана причина, наказването и манипулацията над другите чрез невежото посягане на себе си (или опити), е истински недостоен мотив. Колкото и странно да звучи, опитващият да се самоубие е всъщност непроявено властен, желаещ да наложи себе си. Писахме и как самоубийството не само не решава нищо, а влошава нещата - самоубиецът нито изчезва (тъй като истинска смърт няма), нито се въздига някъде, а остава във вид на призрак до момента, в който му е било отредено да живее във физическо тяло. Призрак, разкъсван от липса, болка, бездна от отчаяние и безлюбие, от които не може да избяга - преживявания много по-силни от еквивалентите им, преживявани във физическо тяло, което донякъде ги спира, филтрира ги, докато човек е в него. Пиша това, за да насоча към някои размисли, да дам посока смелост, учене и кооперация със смисъла на този живот. какъв е той ли? Учене, в което животинското и егоистично човешкото бива смирено така, че да резонира с божественото, за да се превърне тази земя в един по-красив свят. Ние, божествените същности идваме в ограничението на телата, за да можем, в процеса на това синхронизиращо учене, да опознаем и видим Себе си през призмата на себе си. Ето един списък с книги, които макар и отдавна да не съм осъвременявал, може да помогне (клик).

Както има и колеги, завършили не в НБУ, но много добри професионалисти... От нас си зависи. В школите по психотерапия е още по-интересно. Никой, практически никой не учи на реална, актуална и ефективна психотерапия, а по-скоро си прокарва дилърния, франчайз продукт на даден метод, държи финансовото кокалче и толкова. Въпреки това, човек има какво да си вземе оттук отам, ако не чака да го учат, а сам си сглобява ефективността през собствения си опит и талант. Както се казва, занаят/ професия не се учи, краде се... Ако човек има таланта за това! Казваш, че го имаш и искрено се надявам да е така!

Да, да, така е. Малко трудно те разбрах, ама все пак вдянах в иглата - на едно мнение сме, казано с различни думички...

Някои се самозалъгват, както казва Ел9, други обаче наистина са я прегърнали и затова могат да танцуват с живота добре. Оцеляването може да е от страх, а може да идва от обич към живота, на фона на смирението пред смъртта. Колкото умеем да сме приятели със смъртта и да я гледаме в очите, толкова и живеем! " Така, че не те е страх от Смъртта. А имаш прекалено висока оценка за себе си и се мислиш за прекалено велика" Парадоксално, но е така. Не висока самооценка във вид на самоувереност, но като тщеславно дуене, бягство от себепозннаие, липса на смирено доверие пред величието на вечността и Бога. Нормално е да има известен страх от смъртта. Когато се превърне в ужас, това говори освен за липса на знания, за дефицит на преживелищна мъдрост,.

Диди ви препоръчва ВСУ - учил съм там магистратура. Преподавателите са приятни хора, създава се добра атмосфера. Нивото обаче може да е много по-високо, поне по моите критерии. В почти всяка лекция и предмет, осъзнавах, че собствените ми знания и умения са по-обширни, задълбочени и осъвременени. Но, същото е и в ПУ и СУ. Добри отзиви чувам за програмата психология във ВТУ. А ако наистина искате силни познания по психология, изборът за България е НБУ. Самата система на преподаване в НБУ е много различна - изискват се знания, да, но само като старт, Преди всичко се стимулира творческото мислене - постоянно и интензивно. Няма такова нещо като водене на записки - това се е правело преди 300 години. Има електронна система, в която се предоставят лекциите, учебници, насочва се към книги, които се четат преди съответното занятие, а на него се дискутира, дебатира, предизвикват се и умишлено се сблъскват различни гледни точки. Преподавателят не е във властова позиция, а е равен, на принципа на авторитетния лидерски стил. Единствено в НБУ се учи когнитивна наука на световно ниво, правят се международни летни cog sci школи. В другите университети се споменава когнитивната наука, но нивото ѝ на преподаване е "детска ясла" докато в НБУ е наистина високо. Да, нужна е способност за много бързо учене, за прочитане на няколко стотици страници за няколко часа и не толкова и не само запаметяване, колкото за смислово учене... В НБУ при това не се продава магистърска степен по психология, без да е завършен бакалавърски курс. Повечето от другите университети го правят, с което пряко нарушават световните стандарти за преподаване на психология, омаловажават стойността и злепоставят статуса и - за пари. Защото е бизнес да приемеш всеки, който си плати. Вие бихте ли отишла при лекар, за когото знаете, че е завършил съкратен магистърски курс по медицина, без предходно бакалавърско ниво, в което именно се усвояват огромната част от нужните познания, умения и нагласи. С това критикувам продавачите на такива магисратури, не завършилите ги. Защото, знаем поговорката за баницата... На 26 сте - мислите, че сте закъсняла ли? Аз започнах да уча психология от нулата, от първи курс на бакалавърското обучение, на 33 год. Разбира се, изборът е ваш. По времето, когато започвах ученето си на психология, нямаше предлагане на подобни магистратури. Ако имаше, вероятно щях да си остана само с такава. Така че, не съдя, но споделям опит и опции. Успехи!

Толкова е силен страхът, колкото слаба е любящата ни смелост. Нея имате да разкривате в себе си!