Орлин Баев

Като си ходя във Варна, в колата слушам радио. Някъде около Варна, радиоприемникът просто е заливан от десетки турски станции. На техния фон, няколкото български просто се губят... Би могло турските да бъдат заглушавани - действие, водено от един добър патриотизъм. Радиата, които в България са истински полезни: - Христо Ботев - действително е по-интелигентното радио. Водещите са изключително ерудирани, с богата лексика, много висока култура и изказ. Гостите са много стойностни и интересни хора, поддържащи това, което все още определя България като държава - културата. Също - мисля, че в уикендите, се представят радио пиеси - само с глас, в съзнанието на слушателя се създават силни образи, предават се красиви послания. Когато съм слушал тези пиеси, съм се дивял какво майсторство е с един глас, без език на тялото и жестомимика, без поглед, да проникваш така дълбоко в съзнанието и несъзнаваното - удивителни майстори, сякаш учили десетки нлп и хипнотични школи. Театрали виртуози! - Хоризонт - подобно на горното - Дарик - отстъпва на горните две, но все пак... - БГ радио - предимно българска музика. .................... Естествено, че според настроението, слушаме и зи рок, радио 1, стар фм, енерджи и т.н. Но, в сравнение с горните тези и многото подобни на тях радиа, са като латерни пред бродуей! Единствено въртят музика на запис, кратки новини, а водещите - нищо общо нито като качества, нито като умения, нито като култура с тези от горните радиа. Никаква култура, единствено записи, което си има мястото, разбира се... Но, в България споменатите четири са за мен Радиата!

Всички симптоми, които прочитам: шума в ушите, пуканията, променящия се шум, безсънието, усещането за изключване на мозъка, изтръпването на ръцете, вторачването във всичко това с огромна сила и гонена от страха концентрация - всичко това показва едно добре оформено тревожно, на симпатикотонична/ дистонична основа състояние - и нищо повече. Цитираните хипотези за стеснение на кръвоносните съдове във вътрешното ухо са валидни, колкото тези за обсебване от духове, както са мислили преди 150 год. Няма хапчета за вегетативна дистония и слава Богу, че няма! Защото виждането на това състояние като болест би било част от безумието на съвременното човечество. Не е болест - повик към себепознание, характерово балансиране и постигане на синхрон с душичката е! Някои се скъсват от усилия да имат такива шумове, за да могат да ги ползват като помощни при медитацията си, други решават, че са страшни. Избори. Някои полагат неимоверни старания, за да събудят силата на разширяващото се съзнание, кундалини, а други, когато съдбата им поднесе на тепсия същите усещания (виждани като симптоми), решават да ги виждат като болестни и да ги наричат дистония, вместо да ги догонят с разширяващото се съзнание с преклонена, със смирено доверие благодарност за дара им. Избори. Избори на страх и невежество или на смел устрем към потенциала си!

По-скоро остани в усещането за самотност, безлюбие, непрегърнатост, които преживяваш сега. Остани в тази болка и доверявайки се на страха и тъгата в тях, с еотпусни, приеми ги. Знам, че това е трудно, да обикнеш безусловно самотната болка. Но е ценно. Когато така я обичаш, с доверие и благодарност, тя постепенно се стапя до ядро от обич, присъствие, светлина, които идват от вътре, от Бога.

Доколкото познавам източната мъдрост, посланието е от сорта на: "Не очаквай резултатите/ плодовете от делата си, а се фокусирай в пътя, с любов!" . Спомням си тов апослание от Бхагавад Гита, но подобно и от Дао Дъ Дзин на Лао Дзъ... А това, което ти цитираш, откъде е? Прилича на Ошо... Какво става, когато се фиксира човек в целта? Първо, губи мига - минав апрез миговете, потиснал настоящото преживяване, потиснал сърцето си, за сметка на илюзорната цел, идваща от главата. Второ, целта все повече започва да оправдава средствата за постигането си, каквито и да са те. Трето, такава нагласа гарантира нещастие, тъй като дори и при постигане на целта, сърцето, душата, цялостната личност са потиснати, забулени от егото и радостта отсъства. При постигане на целта, човек е неспособен дори да ѝ се зарадва, а бясно продължава да гони следващия морков, удряйки се с тоягата на страха си. Четвърто, при такава морковено - сопена настройка на ума, целта много по-често не е дори достигана, тъй като човекът постоянно се спъва, взрял се в нея, но невиждайки това, през което преминава във всеки момент... От друга страна, когато фокусът е в процеса, всяка крачка е радост, сърцето пее - човек хвърля по едно око за посоката на външната си или вътрешна цел, но фокусът е сега, в мига. Тогава целта на всички цели вече е постигната, в самото вървене по пътя, изпълнен със смисъла на мъдрото, обичащо присъствие на Бога. А външната цел и цели са спокойно достигани, без фокуст да е в тях, тъй като човекът знае, че целият живот е просто игра. Мотивацията в такава нагласа идва не от страх и компенсаторна болна амбиция, а от творчески плам и вдъхновен, пълен със заряд устрем. Китайците наричат фокуса в процеса бездействие в действието. По време на действието, насочено в дадени цели, човекът е във вътрешен мир, в покоя на медитацията, на любовта, на присъствието на Бога. Относно отричането от светското и плътското - колкото повече човек отрича нещо, толкова по-силно то го завладява, но в перверзен или невротизиран вид. Отричането на страстта вече е смърт, тъй като се прерязва живецът, базисният нагон в човека. не отричане, а трансформиране е удачният вариант. При него има пълно приемане на страстта, на секса, на агресията. Когато се приемат, когато се разберат, те захранват по-високите човешки "етажи" - тези на любовта и зрялата мотивация. Защото както сексът е кондензирана любов, така и любовта е сублимиран секс. Затова, отричайки секса, отричаме и любовта. Само пълното приемане на страстта, дава шанс за преобразуването ѝ. Да я приемеш не означава да станеш неин роб, а да спреш да я потискаш, да извръщаш глава от нея. Вместо товавъзхщението пред скритата в нея божественост води човека до извора на страстта - до любовта, в процеса на медитация, на молитва, на творческо вдъхновение. Да приемеш срастта не означава нито да я потискаш, нито да се заробиш с нея. Не, да ѝ се възхитиш, да видиш Бога в нея - така от ада се въздига човек до рая. Познавам този процес, но и много още имам да уча в него...

Николас Тесла е имал такова силно въображение, че буквално е виждал чертежите, схемите на изобретяваните от него машини. Въображението при всеки творчески човек е силно. Въображението ти не е проблем, а приложението му, употребата му при една стабилна връзка със социалната реалност, при смело стопени страхове - това е, което превръща самоцелните фантазии в творчески процес. Повтарям: връзка със социалната реалност и смелост, при преработени страхове. Тогава фантазиите се превръщат в реални и постигани цели, в творчество, което се лее и изявява в бита ти!

Много силно послание - благодаря, приятелю! Описва както основните характерови черти на човека, който е склонен да развие окр, така и пътеката по освобождаването от него. Ще си позволя да го споделя в блога си, за да го прочетат повече хора. В практиката си съм забелязал, че всякакъв тип характерови структури могат да развият обсесивно компулсивно разстройство. Общото обаче е в ригидността и неизменно присъстващия в нея самопотискащ, себеотхвърлящ автентичността мазохизъм. Ригидност и мазохизъм или като основна характерова база или като силно прилепнала и цял живот носена маска, или силно присъстващи в други характерови бази като шизоиден или психопатен характери. Но, това което етиологично предизвиква развитието на окр е именно ригидността и отхвърлящия автентичността на любовта, за сметка на правилата на главата, мазохизъм. Ригидността, която е подчинение на едно сковано ТРЯБВА, норми , правила, коловозите на нечия система, ред, правилност, глава, ум откъснат от сърцето, постоянно ментално предъвкване, критика и негативизъм, уж подсигуряващи избягване на опасното и лошо, неконтролирано непознато, постоянно състояние на нащрек и свръхконтрол, властен контрол или подчинен на илюзорна правилност контрол, но контрол, още контрол, мегаконтрол... Ригидност, имплицитно включваща себеотхвърлящ мазохизъм. Ригидност, чието обезчовечаващо усилие с огромно напрежение пробва да потисне дълбоките страхове от отхвърляне, провал, несправедливост, смърт, малкост, унижение, когато студените, жестоко непрегръщащи правила (описваните в приказката родители като присъстващи в човека интроекти, когнитивни схеми), не са покривани. Една огромна глава, откъснала се от сърцето и тялото, която с ригидността си мазохистично смачква и отвхърля същинския Човек, любовта, сърдечния разум! В чудесната приказка е описан и пътят за справяне, при това през много творчески, приказни алегории, предаващи силни послания отвъд съзнанието, директно в несъзнаваното: принцесата, която с помощта на четене на добри книги (библиотерапия) и промяна в мисленето, променя и емоционалното си отношение към ставащото. Чрез промяна в разбирането, преобразува и емоцията по отношение на "страшните" мисли, напрежение и страх. Оказва се обаче, че това е нужна, но винаги хващана, прекъсвана и нулирана от обсесивния рицар работа. Така, метафорично е изразена психотерапевтичната работа включваща раузмността на мозъчната кора, чиито макар и последователни усилия, са нужни като оформяне на подходяща визия, отношение и разбиране, както и са част от сформирането на способност за метакогнитивна самосъзнателност, за наблюдение на собствените ментални процеси - корово ментална работа, която обаче винаги е изпреварвана, прекъсвана и отменяна от господаря на страха, предаващ сигналите си по много по-бързия сублиминален, пряк мозъчен път, протичащ далеч по-бързо от този на коровата логика. Но, все пак, това е абсолютно нужен етап от работата, по споменатите причини. Тогава, когато новото разбиране е изградено и утвърдено, дори то бива изоставяно, във вече майндфул базираната работа - медитация! В медитацията центърът на самосъзнание все повече се прехвърля от луковицата над раменете, в сърцето. От главата, в любящата мъдрост, в същината! С помощта и на други поведенчески и психотелесни методи, човекът се научава да губи его контрола, за да намери сърдечното си себевладеене. ПО-рязко или по-постепенно, се случва един вид новораждане, в което човекът заживява съвсем различен, автентичен живот. Цялата невроза се е превърнала в път към духа, към Себе си!

Езотерични, пророчески, многопластово съдържателни - със сигурност! Рьорих е велик ум, проводник на т.н. в кабала Ишими - същества, достигнали връхното стъпало в човешката, земна еволюция, но пребиваващи близо до човечеството от състрадание. Някои ги наричат махатми, а будистите, бодхисатви. Учителят Дънов ги назовава адепти. През аурата на такива велики адепти рисува Рьорих. Вълшебни са картините му! Ако обаче по времео, когато е рисувал, е бил като бяла лястовичка, сега има мнозина знайни и незнайни художници и въобще творци, които синхронират с духа на новото време и го провеждат.

Горе описвам не пътека, но цял утъпкан и добре асфалтиран, маркиран и ясен път за това как да се случи това обезстрашаване. При натрапливостите сама е най-добре да се работи с връхната му фаза -медитативното пропускане на мислите. Другите методи си имат тънкоси и затова е добре да се водят от психотерапевт. Прочети "Обсебен мозък", прочети доста от книгите на Ошо, в които говори за медитацията. А в повечето си той го прави. Практикувай. Ако до три месеца имаш добри резултати, чудесно. Ако ли не, обърни се към опитен колега!

Сама виждаш, че отношението ти на страх от тези мисли, ги постиска и така препоражда. Нужно е това да се промени. Разбира, се като старт, спиране на четене на всякакви форуми, в които някой реве, оплаква се, описва как бяга от сянката си, като се зоби с химия, приема се за жертва и пр.... Второ, прочети статиите ми за обсесивните мисли в блога ми, на бутона хипохондрия и окр - припомни си как тези мисли са всъщност добри, защитни, идващи на огледален принцип и всъшност могат само да те радват и да им се наслаждаваш - имам го предвид, да им се наслаждаваш. Засега те е страх от тях и затова им се дразниш защитно. ВИж как реагира кучето, което лае - страх го е и затова се дразни и лае. Страх те е и затова им се дразниш. Вместо това, можеш да промениш реакцията си - да ги поискаш. Да, когато дойдат, да поискаш да скочиш в тях презглава, дори сама да ги рздуеш на макс и още и още, до гротеска и пародия, като се наслаждаваш на образите. Помни, че те са на езика на подсъзнанието ти - на обратен принцип идват и е невъзможно да ги осъществиш или да се случат. Да ги осъществиш не можеш, защоо в тях стои всъщност добро намерение и обич, а да се случат не може, защото животът регистрира именно това добро намерение в тях. Когато така си позволиш да махнеш съпротивата против тях и да си играеш с тях, те вече не плашат. Тогава, трето, се учиш просто да ги оставяш да идват и да си отиват. Бе зда ги гониш, без да бягаш от тях, без да ги бориш - когато и колкото си искат да идват, а ти непривързано ги регистрираш: "Моите готини мислички!" и ги оставяш да си протичат. Тогава те отминават, стапят се, съвсем се размиват и идват ое по-рядко, Не че вече го търсиш това по-рядко дване - те вече не те плашат, кефят те дори.

Чудесно е! Моето мнение е, че се ползва в контекста на една цялостна психотерапия, а не самостоятелно.

Познавам тази симпатикотонична преактивираност добре. Това, което по опита ми я свежда до баланс с парасимпатиклуса: започвам от общите към по-конкретните посоки и методи: - 4-5 пъти седмично, активен и натоварващ спорт - Ежедневни дихателни практики - бхастрика, нади содхана (смяна на ноздрите), квадратно дишане (5:5:5:5 примерно), 1:4:2:1 ритъм, примерно 4 сек. вдишване, 16 задържане, 8 издишване, 4 задържане без дъх. Винаги дишанията се започват с пълно и приключват с коремно, заземяващо дишане. - След дишанията - практика на медитация, на фона на много фино, медитативно дишане (кайваля). Чистата медитация е най-добра - просто пропускане на мислите, емоциите и усещанията, непривързаното им наблюдение. Някои предпочитат отначало да се фокусират в дъха, докато затихне и тогава се прехвърлят в "разстоянието" между и отвъд мислите. Една стартова и добра практика е работата с йога нидра/ нлп/ хипно сесии. - Тай чи - не толкова едно към едно както го правят китайците, а по-скоро принципът на забавяне на движението и дишането, при пълно фокусиране в дъха, позицията, мига, което превръща такова упражнение в динамична медитация. - Прехвърляне на въпросното забавяне в ежедневието - съзнателно забавяне и релаксиране в походката, фокусиране в правенето на каквото и да е, вместо в целта на това правене. Забавяне и по-спокойно и релаксирано говорене. По-дълбоко, коремно и цялостно, релаксирано дишане в ежедневието, при каквито и да е дейности. - Практика на свещена сексуалност - след овладяването на оргазма, се случва сексуалност, която буквално прочиства вътрешните меридиани и канали, въздига нагона до любовта, която балансира. Има си биохимично обяснение, разбира се. Имам книга по въпроса: "Трансперсонална психология. Свещена сексуалност." Горните практики имат нива и нива и нива на овладяване, достатъчни за не един живот... ..................... По-конкретно, ще спомена някои от психотерапевтичните прийоми: - Психотелесни опити за доверие/ приемане - те най-често се правят с психотерапевта или в група, но е възможно да се практикуват и самостоятелно. Пру тях през тялото, преживелищно, човек се поставя в досег със слабостта си, с безсилието си, със страховете си, които смирено прегръща през индуцираното безсилие... Защото тези страхове обикновено са психо-емоционалната база, която създава защитното преактивиране на симпатикуса. Когато човек застане в тях преживелищно, с дълбоко, през клетките приемане, те се стапят, за да дадат ход на една смирена, спокойна мъдрост. Психотерапевтът ти ще те въведе в тях. - Молитвата, практикувана през споменатото по-горе смирено доверие, през преживелищно отношение на приемане на слабостта, също се явява силен метод за прегръщане, за преработка на въпросните страхове. Молитва специфицирана спрямо конкретните програми. - Парадоксално намерение - или кинестетично, умишлено се преувеличава напрежението и после се релаксира неколкократно, или през визуализация, се работи със страховете, като се преувеличават до пародия и се стига до смиреното им приемане. - Освобождаване на травма - TRE, trauma releasin exercise - предизвиква се треперене в цялото тяло, на фона на хаотично дишане и фокусирано, медитативно присъствие в мига. Добро допълнение е към горните методи. Виж в youtube.

" Как мога да го накарам да се осъзнае и да разбере, че не печели абсолютно нищо докато пуши, а напротив вреди на себе си?! Не го направя, за да го командвам или нещо подобно, просто ме е грижа за него и не искам да се съсипва по този начин. Въртя се в омагьосан кръг, мисълта, че съм безсилна и няма какво да направя много ме натъжава и имам нужда от помощ, за да помогна и на него." Той иска да пуши и има пълното право да го прави. Право законово, право човешко. Да, не е най-добрият навик, но ако това му е кусурът, халал да му е... В случая той няма проблем със себе си. Вие имате. Казвате, че искате да му помогнете, но помощ се дава само ако е искана. Иначе не само, че е непоискано добро, което се превръща в зло, но както е в случая, се превръща в желание за манипулация, за властово налагане. Да, умът ще рационализира здравословни доводи, които ще замажат желанието за манипулация, ще извади вода от 99 кладенеца защо цигарите са вредни и човек не бива да пуши... Да, но въздухът и дишането като цяло също са изключително вредни, знаете ли? Да, дишането създава свободни радикали, кислородът буквално изгаря и бавно, но сигурно убива. А 100% от ражданията завършват със смърт... Истинският въпрос тук би бил не как да го изманипулирате да разбере за вредата от цигарите и да ги спре - той това го знае отдавна. Въпросът е "Защо искам да наложа себе си, когато твърдя, че го обичам?" Обич ли е, когато вместо да се фокусираш в доброто в човека, се залавяш да променяш минусите му насила, което е житейски доказана кауза пердута?! Извън горното, при едно истински добро желание за помощ, бихте могла с мекота и пълно приемане, искреност и доверие в него, да му кажете: "Скъпи, обичам те, с цигари или без тях. Да, по-приятно ще ми бъде, ако си свободен от този навик. Но, обичам те и с него. Ако все пак обаче решиш, ей така, за да не ми счупиш хатъра, моля те погледни тази книжка: Не пуша вече. Автор: Алън Кар. " ... Ако прочете и реши да ги спре, чудесно, помогнала сте, не чрез налагане, а чрез искрено желание за добруване. Ако не иска, негово право е. Тогава, ако толкова ви пречат цигарите, можете или да го напуснете, или да останете, питайки се въпросите от по-горе!

Писнало ти е да бъдеш добро момче, което е чудесно. Добрите момчета са скучни, пасивни, служещи себепотискащо на одобрението на "значимите" други, както са научени през възпитанието си, но потъпкващи себе си, докато себеуважаващите се момчета им отмъкват всичко под носа им, защото имат смелостта да си го вземат. Добре е, че ти е писнало. Птичката иска да литне от гнездото! Ами, направи го - спести две-три заплати, квартири има много, а когато не бягаш от опита си, не те е страх да си изцапаш ръцете с една или друга работа, докато осъзнаваш какво точно искаш, учиш и се насочваш в живота си. С горното не ти казвам да не уважаваш родителите си - напротив, правили са най-доброто, което са могли според тях. Жив си, здрав си. Оттук обаче топката е в твоята половина. Свикнал си да бъдеш прекалено послушен, подчиняващо се добро момче. Ами, нужно е, макар и с няколко години закъснение, да проявиш известен тийнейджърски, непроявен досега бунт, вложен вече в подходяща посока: работа извън осигуряваната от родителите, жилище извън тяхното, активен стремеж към саморазвитие... Един любим цитат от някой от филмите на Джеки Чан, който с пълна сила важи за теб и живота ти оттук нататък: "No more mister good guy!" Това, разбира се, не означава да подскачаш като пуканка, а да осъзнаеш силата на мотивацията си, на собствените си посоки, мнение, решения, себезаявяване. Когато така се уважаваш, само тогава истински уважаваш другите, вместо да трупаш агресия към тях, докато външно всичко уж е наред...

В такива мисли, идващи от естествения защитен механизъм на подсъзнанието, всъщност стои желание за живот. Стоят посланията: Живее ми се пълноценно. Искам да обичам и да бъда обичана. Търся смисъл и щастие в живота си! О'к, расла си в семейство, което ти е дало известни предпоставки за наличието сега в теб на известни маладаптивни програми. Както и още милиарди хора в света... Това, което можеш с помощта на психотерапевт д анаправиш, е да видиш ясно какви точно са тези програми, да осъзнаеш механизма им на проява, да видиш, че те са в теб, но ти не си тях, а нещо много повече. Нещо повече, свободна воля, която може да разгради старите програми и да заложи съзнателно нови, адаптивни, смели и силни! Тогава си вярваш, вярваш на съдбата си, живееш решително и смислено, а желаещи да са с теб приятелски и любовно, преливат по шевовете на времевите параметри на деня ти... Сънят ти показва нуждата да скочиш в потенциала си, от която позиция да твориш съдбата си самостоятелно и самоуверено. Искам да ти кажа, че никога не си била жертва на нищо - раждаме се в дадено семейство, тъй като то найу-точно отговаря с гените и характерите н а родителите ни на уроците, скрити в травмите, които непременно е нужно да получим и преодолеем по пътя си!

Уау, какво прекрасно писмо! Да, приемането идва, когато всички напъни изчезнат. Егото е неспособно да приеме. От него се иска просто смирение. Умът притихва, тялото натежава в безсилие, чувствата утихват в доверието в слабостта. В това молитвено, медитативно състояние се ражда приемането. Не го правим ние - само създаваме условия да се случи. Смиреното, любящо приемане - любовта. От нея се ражда истинското търпение, благост, мъдрост, свободата все повече да бъдеш Себе си. ... Струва ми се, че звуча абстрактно, но преживявам тези процеси през себе си и хората, с които работя точно така и ежедневно, та за мен са преживелищни факти. Благодаря за това красиво мнение, благодаря за вървенето по пътя!

На колко си години?

Аз се надявам да карам инфинити, което струва 150000 лв. също... Надеждата е пасивна. Вложете усилия - първо по осъзнаване, че няколко месеца психотерапия ще промени живота ви в активен, смел, живян през творчество и радост. Дали го искате обаче, освен на думи? Ако да, би трябвало вече да сте си уговорила час при добър психотерапевт... Имате нужда да се научите да се заявявате, да обърнете жилото на автоагресията навън, да я превърнете в здрава агресия, в себеуважение. Засега го нямате и чакате мъж, сестра, родители и външни фактори да ви определят. Дори си го искате несъзнавано. Така сте свикнала... Така не поемате отговорност, така друг решава кое е добре или не. Защо ли да се променяте, когато това включва поемането на здрава отговорност, свобода и решимост, следване на собствени цели и посоки, дори и другите да не ги одобряват... А това е трудно... Не е ли по-добре да си живуркате в малкото мазохистично блато? Та така или иначе сте свикнала с него, защо да пробвате да не ви пука какво ще кажат другите, ако тогава е нужно вие да имате стабилно и отстоявано мнение. Е, не - това е опасно и страшно. Спокойно можете да ме напсувате - викнете, заявете се, че не е така! А още по-добре, свържете се с терапевт, който да ви провокира постоянно, да ви вади от статуквото ви, така че да намерите решителната си самоувереност!

Виж последния абзац от по-горния ми постинг. В теб живеят вярвания от сорта на: "Аз съм втора ръка и затова трябва да се нагодя, да се старая, за да бъда харесана!", "От това дали ще бъда приета и харесана, зависи самочувствието ми!", "Аз съм номер 2, 15... в живота, а децата, мъжът ми, майка ми, X са над мен и трябва, длъжна съм да се съобразя с тях!", "Нямам право на решително себезаявяване, твърда позиция, отстояване в живота си, ако важният друг е на различно от моето мнение!"... Да, възпитанието ти, отношението на родителите ти към теб, към сестра ти, между тях, към света и т.н. сега живеят в теб като несъзнавани модели. Нужно е да ги осъзнаеш и да работиш активно по тях. Току що ти споменах някои от тях. Това се прави в психотерапия. Тук можем да ти дадем общи насоки...

Аз не разбрах точно подробностите - мислиш си ги, но писмено не успяваш да ги предадеш разбираемо, поне за мен, Разбрах, че майка ти е по-услужлива към сестра ти, че последната е дала детето си на майка ти (племенника ти). По-нататък обаче - кой е постоянно с теб и сина ви, на кого да кажеш? Предполагам на майка си да поеме дина ви, но по изложението ти само гадая... Кой е този "той" от съзнанието ти, който отказва? Относно причините за гостуването за ден или два и нежеланието на мъжа ти за това - свързано е с двойния стандарт на родителите ти към децата ви или с какво, не уточняваш, сякаш сме длъжни да четем мисли... Какво ти пречи да си искрена на първо място със себе си, после с майка си, сестра си, мъжа си? Не мислиш ли, че привидната ти сервилност, спотайваща всъщност много недоволство, страх и раздразнение, са всъщност главна част от проблема в семейната ви система, който описваш?

Леко/ ниско ти е самочувствието, в следствие на автоагресия в характера ти. Тя пък се е породила през годините на порастването ти. Това се проследява от психотерапевта ти. Сега реагираш по-семпло и сковано в разговор, тъй като си наранена, струва ти се, че общуването ще те засегне, подобно на това със съквартирантката ти. Тоест, пренасяш нараняването си от нея в други ситуации и разговори. като цяло обаче, това е връхче на айсберг. Самият айсберг е самопотискащият мазохизъм в характера ти, който те кара да бъдеш твърде услужлива, да се нагаждаш, за да бъдеш приета, да си прекалено "добра", да се самопоставяш несъзнавано на втор омясто, а другия автоматично да виждаш по-горе от теб... Върху това се работи, а резултатите са развиването на здраво себеуважение, през което живееш живота си силно и щастливо!

За да приемеш страха и слабостта се иска не сила, а доверие в загубата на контрола, в безсилието на егото, през което смирение се ражда самообладанието на духа. Така че, никаква изстискана сила не се иска.

Георги Балджиев, Стефан Греков, Александра Заркова, Богомила Годинова - добри колеги от София са! Успехи!

В Пловдив насочвам към Мариета Игаренска. Да, спортът и/или танците ще са много полезни!

Благодаря ти и аз за хубавото писмо. В цялото писмо прозира една дебела "червена нишка" от автоагресивна вина, от мазохистично себераняване, самопотискане, "гълтане"... В края на писмото си сама насочваш накратко за причините. Разбира се, те могат ясно да се видят в разговор с психотерапевт - с добър такъв обаче, който би ползвал това "защо" не да те дрогира абсолютно безсмислено с химия, а който знае как да ти помогне. Досега не си случила на такъв, а казусът ти е пределно ясен, прозрачен и когато си водена от проницателен и ефективен психотерапевт, лесен за разрешаване. Типичен пример си за тревожно депресиране на психогенна основа, изцяло в следствие на невротично характерово пречупване и реакция на безобидна иначе, но от теб, през пси филтрите ти, катастрофизирана ситуация. Може много да се пише, но то ще е полезно предимно за млади колеги - психотерапевти. А това, което на теб истински ще ти помогне, е да се обърнеш към силен в работата си психотерапевт.

Макар и да би било чудесно, не изключва мозъкът... Освен при съзнателно пускане на контрола в медитация. Разбира се, ти я тренираш отдадено, спортуваш 4-5 пъти седмично интензивно, работиш целенасочено и с благодарност към състоянието си по зададените по-горе насоки, ходиш на психотерапия, имаш добър секс и оргазми, мъдрееш, любееш и свободееш...