Орлин Баев

Не, той няма общо. Д-р Първанов ви е обяснил много точно нещата. Това, че си забранявате да си мислите за бившия, че твърде морално сте се фиксирала в семейството си, изтласква (вижте в нета за изтласкването като защитен механизъм) мислите за бившия в несъзнаваното и оттам се промъкват в съня ви. На принципа на нагаждане на хипотезата и дисквалификация на различните от нея, започвате да виждате неща, свързани с него - това обаче няма общо със знаци от съдбата, енергии и т.н., а е чисто научно проследим когнитивен механизъм. За да се нормализират нещата, махнете съпротивата към мислите за него. Спокойно ги приветствайте, порадвайте им се, приемете ги с благодарност за всичко. Отпуснете се в тях с мир в душата и почувствайте как опитът от връзката ви благо пълни сърдечната ви чаша, дава ви преживелищна опитност. Това ще се случва периодично, но ще затихне, тъй като вече нито се борите, нито се фиксирате в тези мисли. То е като храната - забраним ли си нещо, яде ни се, почваме да го сънуваме, да го искаме, да го виждаме навсякъде. Когато си го позволим спокойно, без нито да го отбягваме, нито да се нахвърляме върху му, всичко си идва на мястото. Когато минете през този процес, ще оцените още повече семейството и съпруга си! Работата с хипнотерапевт би помогнала!

Диляна ти отговори прекрасно - проектираш собствените си страхове в колегите. Виждаш в тях това, от което те е страх, тоест присъства в теб самата несъзнавано. През страховете си филтрираш ставащото така, че като през тунелна визия да нагаждаш хипотезите си така, че да се фокусираш изключително върху проекциите си в колегите си. Освен това, на принципа на самоизпълняващата се прогноза, се държиш така, че действително да провокираш държание в другите, което да задоволи страховете ти. С добър колега бързо ще осъзнаеш тези си процеси, но и ще работиш фокусирано в промяната им - чрез промяна на мисленето, себеотношението, чрез хипнотерапия, поведенчески задачи, психотеатър през тялото, групова работа и пр. За броени месеци такава работа би променила наличности (които сега не съзнаваш и те водят за носа автоматично), трупани в теб през целия ти живот. Ако оцениш силата и наложителността на такава работа, разбира се! Ти си знаеш.

Не единична консултация, а системна психотерапия. За такава засега обаче не си готов, не вярваш истински в нуждата от такава. Пострадай си още колкото ти е нужно. Когато наистина ти писне, пострадай още малко и осъзнай, че и това писване е само етап, а след него следва едно пълно с готовност за учене и доверие отношение на напатило се смирение. Тогава ще бъдеш готов за психотерапия. Сега не си.

Направи го. И я продължи, докато в теб заживее смела самоувереност! при силен в работата си психотерапевт, разбира се!

Това, което някой нарича демони, друг би назовал страхове... Писали сме преди обаче, че твърде силната вяра в демони не само, че не спомага работата с психиката, но я прави нищожна, тъй като в такъв случай се приема, че контролът не е в свои ръце, а освен това предполага битка... Психологичното разбиране приема обаче, че нещата са изцяло в собствените ръце, а справящият се има нужда не от битка, а от разбиране и любов. Някакси пикантно е да се наречем екзорсисти, фенси е. Обаче уви, само едни помощници в пътя на душите сме и нищо повече!

- Постоянното циклене по религиозните въпроси като натрапливости - В случая, натрапливо предъвкване, обсесивно преосмисляне и циклене на тези теми. Донякъде е добро - докато си изясниш себеотнасящи се въпроси. Ако обаче и след такова реструктуриране продължава, действително е нужно да бъде пускано, освобождавано, оставяно да протича това питане и преобразуване. Защото, ако отначало е било здраво трансформиране на разбиранията, когато продължи твърде дълго, се превръща в детския бунт на тийнейджър, съпротивляващ се срещу родителя си (в случая убежденията в суперегото, наложени от сектата), но все още имащ нужда от него...

- Христос, спасението - запазена марка на пазара на илюзии или? - Христос, месията, помазаника - в същината си сливането с Христа е единството с любовта. Това е. Няма общо с църковното християнство. Или има, доколкото то слива с любовта. Както и това любящо сливане никак не е далечно на други системи - йога, будизъм, даоизъм. Или е чуждо, доколкото я няма любовта. Но често я има повече в практикуващите будизъм и йога, отколкото в наричащите се християни, тоест помазани от любовта. Любовта не може да бъде приватизирана и поставена в копирайт търговски закономерности. Не се продава, не може да бъде защитена с авторски права, били те и тези на адепта Йешу от Юдея. Това е и последното, което той би искал... Дотолкова човекът е християнин, доколкото обича, доколкото мъдрее, доколкото освобождава духа си и живее като душа!

- Духовността и медитацията като бягство и духовността и медитацията като зрелост в живота - Често духовността е бягство и тогава толкова е духовност, колкото бягството е духовност. Тоест, никаква духовност не е. Манастирите и ашрамите са пълни с хора, неспособни да се впишат в живота си и бягащи от него. Разбира се, не само с такива. А определено някои учения и учители предпоставят далеч по-висока съзнателност и в средищата им духовността е съвсем адекватна. Но, често е бягство. Някой не може да се справи със страховете си, със себе си, със социалната и професионална реализация, с междуполовите отношения, с отговорностите на живота - и бяга. И започва едно маратонско бягане в "духовни интереси", в сбирките на някоя деноминация или направо в някой ашрам физически, извиняващи неумението му да живее силно и качествено. Не че ашрамите и манастирите винаги са бягство, не казвам това. Живял съм две години в ашрам, в който широтата на съзнанието позволяваше както висота на устрема към безкрая, така и стабилно стъпване в социалната реалност. Определено обаче тенденцията за бягство в една псевдодуховност присъства. Псевдо, защото когато е бягство, е фалшива. Духовността е да спускаш през ежедневния си живот онзи, Небесния. Както и да въздигаш този, земния, до Небесния. Да си мост, да си съратник на Небето. Бягаш ли от света, винаги бягаш от неотработености в несъзнаваното си. Та нали затова се раждаме, затова сами още преди раждането си избираме дадени травми, които трябва да получим, за да можем, отработвайки ги в света, да научим уроците, вложени в тях. А научавайки ги, да направим света по-добро, по-духовно и светло място с живеенето и примера си. Бягаме ли, бягаме от себе си. Духовността приема и плюса и минуса, и радостта и болката поравно, така че учейки се и от двете невкопчено, докато преработваме себе си, "преораваме почвата" и на света, в който живеем. Духовност е, както казва учителя, "да завържеш обувките на старец...". Великите говорения са красиви, но красивите говорения не са велики, казва Лао Дзъ... Делата, реалната вътрешна стабилност и обич, проявени в най-малките ежедневности - това е реалната духовност. Животът в манастир никак не е лесен, но духовността поддържана в света, е далеч по-ценна, като живак в прахта е!

- Законово налагане и любящо самосъзнание - Законът е глава. Законът е суперего, външно налагане, човешко разбиране. Да, егото се дуе и често твърди, че това, видите ли, не са негови човешки налагания, а са божествени закономерности. Колкото по-разпенено го твърди, толкова по-далеч са от божественото представяните норми. Мъдри норми, божествени закони има, разбира се. Но човек има достъп до тях само когато живее в любовта, когато егото може да се смири в нищожността си. Тоест, достъпът до законите на Битието, до мъдростта, минава през любящото смирение, през любовта. А какво прави сега човечеството, дали през хилядите си религиозни секти, или през научната псевдология, лишена от универсалните закономерности? Обявява за валидни и окончателни достижения, представляващи част от много по-голямо цяло, които лишени от любовта, могат да бъдат ползвани единствено за разруха, за лъжа, за манипулация, за задоволяване на его прищевки, за още и още осигуряване в бягството от страха, живеещ на мястото на липсващата любов. Но, по-специално за религиозните закони, догми, за "така трябва, това е истината и начинът" заявявания. Събрали се шепа смъртни в църковни унформи, дали си един на друг звания и титли и решили, че това е така, а онова онака. Доколкото през такива люде протича любовта, дотолкова догмите на съответната деноминация ще имат синхрон с божествените закономерности. Ето, имаме тонове писания, сите свещени. Отечески мъдрости, палийски канон, четири огромни веди, доста упанишади, много сутри и автори, шест индуски главни философски школи с много терабайтове от бумаги, западняци гръцки, немски, френски, римски философъряги, юдейски 24 библии (да, съвсем не е една само библията) писали, че писали, та нине и присно да ги четем и все вовеки веков да не досмогваме да ги дочитаме в кратките си обусловени животи, освен ако не сме някакви гении на фотографско- семантичната памет ... Бумаги много, а когато обаче човек чете не само през ума, а през личната си опитност във вътрезнанието, с лекота свързва познавателни точки, съпоставя външния изказ на даден мъдрец с този на друг, през собствения си опит. Защото отвъд повърхностните различия, вътрешната пътечка на живеенето, водеща неизменно към любовта, мъдростта и истината, е подобна. Да, вървенето по нея може да бъде разнообразно, а още повече описано различно и словесно многообразно. Когато обаче познаваш пътеката, различието в многообразието на описанието ѝ през една или друга философско религиозна система не само, че не те плаши, а само допълва богатството на собствения ти поглед, прави панорамата на вече донякъде преживяваното от теб по-шарено виждана и разбирана. Важният обаче си остава личният опит в любомъдрата свобода, идващ не от бумаги, а от преживелищността ти. Този опит в живеенето на любовта, която пронизва всяка клетка и квант от съществото ти води до вътрешно познание на извечните закони на битието. Тогава ясно виждаш, че маса човешки религизони и социални закони и норми дисонират с тези на Живота, но са дадени от раздути, властово наложили се егота... Илюзии, обслужващи властови, ригидни и нарцистични интереси, нямащи общо със законите на целокупния живот. Законите са истинни когато идват от правдата на сърдечния разум. Доколкото човешките, тези на някоя система резонират с любящата мъдрост на Живота, само дотолкова имат общо с нея.

Христос и християнство... Бъркаш, като несъзнавано и автоматично свързваш Христос с църковното християнство, било то ортодокс, католицизъм или протестантско. Йешу от Назарет е споменал пред "Симона, наречен Петър (Петър = камък)", че "На този камък ще изградя църквата си...", да. Дали църква от камъни, вар и цимент обаче? Или църковният храм на тялото, с олтара на любовта, на Бога извътре всеки съзнателен и обичащ човек?! Нищо лошо в църковността, когато и доколкото провежда любовта. Окове ли се в догмите на фарисейската властова невроза обаче, такава псевдо религия няма нищо общо с Христос, с любовта. Нищо лошо в католицизма, в православието (колко гордо е да се наречеш прав, което автоматично прави другостта крива...), в протестантството и евангелизма в частност. Докато провеждат любовта, която води до мъдростта и освобождава, чудесно. Превърнат ли се обаче във властова манипулация, в промиваща мозъци система, в която мъртвата, при това тотално погрешно възприемана буква, е в услуга на нечий его, финансов и социален интерес, вместо в служене на любовта, тогава такава църква няма нищо общо с Христос. Христос не е някъде си там, далече. Няма нужда от посредник между Него и теб. Той е най-близкото преживяване, най-интимното и най-същностното в теб. Да, нужда от помощници по пътя има. Но от преклонили его глави пред безкрая на сърдечната, Христова любов водачи има нужда, не от папски чинове, патриархични звена, проповеднически санове и човешки разделения. Никога Христос е нямал предвид подобни жалки човешки институции. Храмът е тялото, поклонникът е душата ти, Христос е Любовта. Можем да се заринем от богословски факултети, но когато преподаваме сектантство, вместо холистична визия, произтичаща от любовта, мъдростта и свободата, Христос ще е далеч от такава институционализираност. По-близо е до всеки човек, който умее през сърдечното си смирение да провежда любовта. Нямат значение външните етикети. Можеш да си будист, джайнист, мюсюлманин, зороастриец, шинтоист, учен, човек на изкуството, можеш да си редови служител, земеделец или занаятчия, можеш да си финансов магнат или пък мияч на съдове - провеждаш ли любовта, Христос се изявява през теб. Не провеждаш ли любовта, водеща до мъдрост и свобода, всякакви титли си остават единствено човешки етикети, лишени от божествена стойност. Любовта е месията. Любовта помазва. Тя е Христос. Тя е християнството. За жалост, в съвремието ни повече я срещаме в индуизма и будизма. Да, искрено отдаденият индуист или будист може да е повече християнин от именуващия се такъв...

- "Омръзна ми да съм в рамка, бунтувам се..." - Христос и християнство - - Законово налагане и любящо самосъзнание. Религиозните норми, интернализирани в собственото суперего или личният опит в собственото религаре, ресвързване - - Духовността и медитацията като бягство и духовността и медитацията като зрелост в живота - - Христос, спасението - запазена марка на пазара на илюзии или? - Реструктуриране на сектантското мозъчно промиване като натрапливост - докога? .................................................................................... Отделям поантите от текста на Петя (освен последната, по въпроса за натрапливостите на Тодор) и отговарям. "Омръзна ми да съм в рамка, бунтувам се.." - Добре е, че осъзнаваш рамките, натрапени ти отвън, от ранните години досега. Виждаш ги, това е чудесно. Започваш да се бунтуваш, това е велико! Исус е бил бунтар. Казвал е, че идва да продължи старото и да изпълни пророчествата, но никак не е успявал да се вмести във фарисейските норми. Ама никак. Преливал е отвсякъде, погромявал е самия смисъл на разбиране на законите, поставял е напълно нови възприятийни призми, променял е значенията, посоката, пренасял е схващанията на тотално различно ниво. Всъщност, за да живееш резонантно с Исус, е нужно да си бунтар. Нужно е да разчиташ на Божественото в Себе си и Него да слушаш, нежели зомби гласовете на системата. Да се водиш по слънцето в теб, докато малките бездушни лампички на света пробват да заслепят кръгозора ти. Нужно е да имаш смелостта да се заявиш здраво пред тези социални клишета, трапове и хлъзгави урви, държащи в капаните на невежеството, на робията на оковаността в псевдо християнството, но далеч от живото разбиране и живеене на Христос. Ако другите религиозни водачи са били хора с положение, то Исус е бил социално слаб бедняк, син на обикновен дърводелец. Сидхарта (Буда) е бил царско синче - принц. Махавира, основателят на Джайнизма, е бил цар. Соломон е бил цар... Йешу от Назарет е бил никой в социално отношение. Не се е ползвал от биографичното си и социално минало по никакъв начин. Въпреки това, е станал цар. Не само на юдеите, а на две трети от населението по планетата. Защото е провеждал Любовта. А нейната сила е неимоверна. При това е бил близо до хората. Буда е далечен, нечовешки спокоен е, сякаш не е от тази земя. трудно е да достигнеш Буда. Махавира още повече - норми, отричане, правила, дадени от висока перспектива. Все едно някой ти помага, но от покрива на сградата и се опитва да ти подаде ръка. Исус обаче е долу, в калта заедно с окаляните. Исус никога не е бил против секса, против живота, против света. Не, дошъл е да акордира света, секса, живота с божествения. Не от пиедестал, а рамо до рамо е говорел, гневял се е, обичал е божествено, но и по човешки. Цялото поставяне на Исус някъде, далече в историята и на пиедестал, го превръща в мъртва статуя. Но, светът има нужда от мъртва статуя, за да може да манипулира, да се лъже и фарисейски фанатично да продължава да почита буквата, задоволяваща нарцисизма му, вместо да общува с живия Исус сега, за да стигне до христовия дух. Исус е бил типичен бунтар. Силните на деня, добре окопали се във властовите си позиции, манипулиращи през мъртви закони, никак не са го харесвали. Разпънали са го - не чуждите, своите му са го убили. Защото именно са ненавиждали бунтарския му дух, говорещ любовта. Любовта е мека. Но може да бъде видяна и като огън всепояждащ, като бунтарски дух от разчитащите на статуквото на егоизма си. А Исус е говорел любовта. Не за любовта, а е говорел любовта. Това е Христос, това е помазването - любовта е! Истината говори със слънцата, мъдростта с планетите, а любовта слиза до най-малките неща, казва Беисна Дуно. Исус е говорел любовта - не от високо, не от далече. Любовта в секса, любовта в ежедневния труд, любовта в занаята ти, любовта божествена проявена не в пещерата на отшелника, а в ежедневното общуване с партньора, с колегата, със съседа, с ближния. Исус е обичал и е имал смелостта да обича. Такава любов обаче не се съобразява с мъртвия канон, със старите догми и его вкопчвания. Спрямо тях тя е като разтворителя, като отмиващия препрарат за залепналите по съдовете нечистотии. Тя може да бъде видяна като изключителен бунтар от нечистотиите. Нужно е да си такъв бунтар, за да следваш Христовата любов. Защото тя е отмива вехтите разбирания, отношения, начин на живот, старите вкопчвания от съда на егото, от носителя на това социално обусловено тяло и живота ти. Лесно е да си в нечия рамка, д абъдеш блееща овча в стадното мислене, водена от психопатните овчари на социалното стадо - овчари икономически, политически, но и религиозни или манипулиращи през псевдо религията... За да следваш христовата любов обаче, е нужно да резонираш с духа ѝ. А той, спрямо статуквото на заробената в илюзии социалната система, е бунтарски.

"Разбирам, че хипнотерапията е привлекателна за хората в това състояние, защото го има желанието нещо да се случи ей така, без да се напрягат, но именно тази настройка е в основата на състоянието. " Божидар Цендов Това е така. Когато чуя "да се подложа на хипноза", вече знам, че това е пациент тип оплаквач, който никак не е готов за реална работа. Да се подложа пасивно... Има свръхочаквания към хипнозата, в които са преплетени холивудски мамбо джамбо сценарии. Всъщност хипнозата, тази майсторската, е като червена нишка във всяка психотерапия. Това е доверието, това е дълбокото сливане между психиките на терапевта и пациента емпатийно и променящо през които и да е методи. Да, ритуалчето "затвори очи и се отпусни" и т.н. е част от процеса, но далеч не само това е хипнозата. А, както казва Божидар, гаранция за неуспешна работа, е натоварването на вярванията за хипнозата като за пасивна процедура, в която някой ти завинтва гайките. Нищо такова. Да, отпускаме, се визуализираме, успокояваме се, но и активно работим с напрягащото, със страха. При това психотерапевтът се явява само асистент на собствените усилия и мотивация, разбиране и разширяване на осъзнатостта и т.н. Винаги съм се дивил на хората, при които е нужно съвсем малко, просто посоката и с една вътрешна локализация на мотивацията и себевладеенето си променят всичко, знаейки че наистина сами са отговорни за живота си. Към такова разбиране тласка добрата психотерапия - то променя, нежели пасивното очакване за успокояване отвън, подобно на хапче. По-горе сте писали за комбинацията от хапчета и психотерапия на ниво невроза. Писали сме много пъти, че това е кауза пердута, която проваля психотерапията, отново по подобни на дискутираните причини. Защо хапче? Защото лошичко? Ооо, наистина ли? По-лошо от при умиращ от рак или ебола или от пребиване? Дали? Или през неразбиращото си мрънкане, самопоставящи се в ролята на жертви, не искаме да видим, че имаме да се учим от неслучайно преживяваните състояния. Да се учим и растем. Но, лесно е да обвиним нещо и някого си, да прехвърлим отговорността, да ползваме активно печалбите от състоянието си, докато твърдим колко много искаме да го няма. Как, с хапче или с хипнозка, замазващи уроците ни ли? Ако заменим думата хипноза, натоварена незаличимо с фалшиви вярвания, с думата медитация, при която локусът на себевладеенето се прехвърля в изпълняващия я, нещата вече си идват на мястото. Да, водене медитация, докато сам се научиш, но воденето е само старт! Ти си творецът на живота си! п.п.: случайно зърнах тази тема. Обикновено влизам предимно в "психотерапия онлайн"...

Не знам на кого сте звъняла, но ще отговоря от личен опит. Получавам по стотина обаждания на ден (от които отговарям на десетина), при положение, че в сайта ми от месеци виси надпис, че не приемам нови случаи до премахването му. В подобно положение са колегите, които наистина успяват да помагат и хората са научили за това. Ако наистина искате да се свържете с такъв терапевт, освен че е нужно да сте много упорита по телефона, намерете други начини, Терапевтите имат групи, организират обучения, тренинги, имат обществени изяви... Когато видим,че някой е проявил мотивация да ни намери и е вложил усилия в това, дори формално да не приемаме нови случаи в момента, се замисляме и има шанс да го направим. Относно психотерапевтите София - вече са стотици, макар че успешно помагащите са по-малко от пръстите на една ръка... Има сайтове, в които можете да намерите психотерапевт.

Диляна Колева, психотерапевт, Варна. С хапчетата можеш само да хронифицираш ставащото, тъй като "помагат" да избягаш от ученето, вложено в него. Работи върху уроците си.

Ами, аз самият съм бил в букет от тревожни състояния в продължение на много време. Справих се сам. Трябваха ми 30-на години.

- Сексът - визш, низш, борба, приемане - Бог и човек - някъде далеч отвън или тук, сега в собствения мир - Цялата картина, фаровете по пътя - Външни теории или лични преживявания - "най-добрият водач е не този, който има най-много последователи, а който спомогне създаването на най-много водачи!"... .................................... Цялото мислене от типа долу и горе, визш и низш е ялово. Негодно е. Сърцето прегръща. Любовта обема и оцялостява, прави нещата едно цяло, каквито винаги са били. Умът поставя категории, измисля си висше и низше... Сексът е гориво, сексът е творчество. Отречеш ли го, ставаш сух пън.Не отричане, а от пълно приемане има нужда сексът. От обгръщане с любов. Да, от обичане. От възлюбване има нужда сексуалността. Тогава става част от любовта. Тогава, когато любовта присъства, похотта водена от липсите на страховете от необичаност и самота, се стапя и преобразува в любов. Тогава разделение между секс и любов няма. Единни сме. Да, за мъжа особено не е добре да прекалява със секса, добре е да умее да го канализира - но не механично само в канали и меридианни мрежи, а именно в любовта. Тогава не умът, а любовта определя мярката! Тогава сърдечният разум присъства и обхваща в себе си енергията на секса. След такава сексуалност човек е като прероден. Няма изчерпване, а обмен, красота, спокойно единство. След такова любене мъжът се чувства мотивиран, вдъхновен, спокоен, единен, а жената сигурна, пълна със зарядите на самоувереността, с присъствието на ... Бога. Именно на Бога, тъй като свещената сексуалност прави този акт молитвен, медитативен, сакрален. Когато любовта присъства, самата нужда от твърде много и постоянен фисиологично проявяван секс намалява силно - защото самият живот се превръща във вдъхновено сливане с Бога, с радостта от творчеството. Тогава знаеш, че неслучайно си забравил величието си. Да, ангел си, слязал, за да се учиш в това земно бинарно училище. Да се учиш от противоречията, да ги съвместяваш и обемаш в диалектиката на холистичния си поглед, през призмата на мъдростта си. Тогава знаеш, че някакъв външен Бог никак не те касае, а е просто продукт, измислица на страха на обусловения човек. Знаеш, че божественото присъствие не само, че е в теб сега, че е най-близкото нещо на света. Знаеш, че ти си това присъствие! Когато центърът на самосъзнание се измести в Бога в теб, в това любящо сливане с величието, виждаш повече. Не, не виждаш цялата картина, но панорамата ти вече съумява да обхване някои причини и последствия, да свърже познавателни точки. Появява се обаче нещо важно - упованието на божествената, неслучайна синхроничност. Знаеш не с главата си, а с душата си знаеш, че всяко събитие, случка, преживяване е най-точното за теб, за ученето ти в това училище. Знаеш, че е неслучайно. Знаеш, че вселената не е механична, а че "...и космите на главата ти са преброени...". Това познание не е разсъдъчно, не идва от малкия човешки интелект, не - от ангела, който си ти в същината си идва. Тогава външните теории се превръщат само в ориентири, а важните са вътрешните ти опитности. Не цитатите, а личните ти вътрешни тайнства, в които живееш постоянно разкриват посоката на пътя ти. Те са фарът и трасиращата стъпките ти светлина. Книгите, пророците, мъдреците - виждаш, че също са били хора като теб, но с притихнало его, през която притихналост е преминавало божественото. Сверяваш часовника си по тях, но само за да потвърдиш вътрешните си преживявания, които са главният ориентир. "най-добрият водач е не този, който има най-много последователи, а който спомогне създаването на най-много водачи!"... Колко вярно! Добрият лидер не търси подчинени, а създава лидери. Добрият психотерапевт не си създава клиентела, а прави хората психотерапевти спрямо душите им, спомага създаването на здрави и цялостни личности. Добрият духовен учител не търси последователи, а провокира възпламеняването на духовността в учениците си, така че самите те (поне някои) да станат учители на свой ред! не от суета, защото тогава когато си в такава позиция да търсиш хорско внимание е като да искаш детската градина да те обяви за вожд. Не, тогава търсиш още по-цялостното продвижение в Бога и служенето, провеждането му в този чертог на сенки, в тази земя...

Ако успяваш ако довършваш целите си, ако постигаш, тогава се налага да си в допир до непознатото, да поемеш здрава отговорност, да обикнеш творчеството. То обаче е винаги свързано с его притихване, през което преминава любовта, пълна с творчески заряди. Да, но сега успехът, постигането, довършването, творчеството на страховете в несъзнаваното ти им се струват като гол, самотен, опасен връх... Разбира се, това са илюзии и псевдопечалби, които е нужно да преработиш в процес на психотерапия. Освен ментална, психотелесна и емоционална работа, тя включва и поведенческа такава - много себепредизвикване, свързване на съзнание с подсъзнаие, малки стъпки, водещи до големи промени... Започни психотерапия ри ефективен психотераевт!

Имаш за довършване, да - развиване на смелост, самостоятелност, промяна в мисленето, във визията за нещата. Сега въртиш народа около несънаваните си вярвания "аз съм жертва", "ще се влоша", Ще полудея", "не мога сама". Тъй като видите ли, сама не мога, поради "заболяването" което нямам, тъй като си здрава, продължаването на въртенето в страха и нерешаването му носи печалби: липса на значими отговорности, зависим живот, който обаче е подсъзнателно търсен и желан, известна грижа. Е, какво сега толкова - защо да ставаш смела, решителна, да живееш силно, целеустремено? Така се налага да си вярваш, да поемаш много повече и здрава отговорност, да преживяваш далеч повече житейски катаклизми, неизбежни когато живееш силно и преследваш творчески цели. В силния живот радостта е много по-голяма, но и трудностите също... Защо ти е това? Сега така уютно си се сгушила в несамостоятелността си - перфектно задоволява несъзнаваните ти изгоди. Да, чудесно е. Е,можеш и да разширяваш съзнанието си, да осъзнаеш вторичните си псевдопечалби, съзнателно да промениш мисленето си в посока "аз съм благодарен творец, който сам определя и гради живота си", да ползваш страха си като гориво за смелостта си, да живееш смело и сърцато. Ако действително го искаш, нищо и никой не може да те спре да го направиш, тъй като всичко се превръща в попътен вятър, когато познаваш посоката, водеща към себепознанието ти. Но, без ефективни психотерапевтични усилия, правени редовно, всички тези думи си остават само думи...

Мдам, същите "отживелици" осигуряват условия жената да бъде майка, да се поддържа семейството здраво, да присъства известна здрава нравственост, резонираща с тази на Битието. Някои принципи са каквито са, извечни са. Наистина ми се странно как, когато напиша нещо актуално за нормалните полови разлики и бесни феминистки гласове започват да се надигат... Не говоря за патриархат, матриархат и какъвто и да е хат, а за принципи, идващи от самия живот. Естествено, че жените фантазират - много повече от мъжете дори. Естествено, че телесното е важно и за двата пола. Някой обаче се фокусира през вътрешните си призмички в разбирания, присъстващи в неосъзнаването му, не и в обективно казаното...

Не миля, че тук можем истински да ти помогнем. Имаш нужда от психотерапия, в която да работиш по характеровите убеждения, подлежащи социофобията ти. Това става стъпка по стъпка в процес, който можем и да опишем и да говорим за него, но е нужно да го вървиш в психотерапия. Ще ти е полезно да почетеш в блога ми за социалната тревожност, за работата със страха въобще от другите бутони пак там. Така можеш да се мотивираш да започнеш психотерапия. В Лондон има доста българи и вероятно и български психотерапевти, работещи на по-приемливи цени.

http://psiholozi.com/

Пиша на л.с. за онлайн работа с колега.

Раждането ще мине добре. Ще мине и ще замине. А по-нататък, се учиш да не бягаш и да прилагаш наученото в психотерапията си отношение на доверие, което споменах по-горе. Всичко ще бъде наред!

Вярата е нещо прекрасно! Там е работата, че когато правилата за липса на секс преди брака са били създавани, хората са се женели на по 13-18 години. Кой какво и тогава е спазвал, не е много сигурно, но в съвременния свят, в който браковете се случват обикновено след 30, че и повече годишна възраст, това правило приложено към съвременните условия, може да доведе до много проблеми. Защото ако младият човек не е семеен примерно до тридесет, какво се случва? Хронична мастурбация, порно, секс по различни начини, което обаче не е приемано за секс единствено в ума, но на практика си е подвид секс... МНого добро правило - няма секс преди брака. Наистина прекрасно правило, но добро, когато бракът се сключва овреме... Така че, или брак, или предложи в световния конгрес на деноминацията си преразглеждане на правилото! Или, по-приземеният и реален вариант, виждане, че правилата се дават за хората за да им помагат, не да им пречат. Както се казваше в една мъдра книга: "Съботата е за човека съзадена, а не човекът за съботата!"... С последното намеквам, че по-адекватния вариант е допир до вътрешната мъдрост. Виждане, че системата, към която се равняваме, е за да служи на мъдростта и любовта в нас, а не последните да служат на системата.

Искаш някой да ти каже какво да правиш... Сигурно много хора в много форуми ще ти кажат. Това обаче е пряка намеса в съдбата ти, което не е добра идея. Ти решаваш какво да правиш. Ние можем да ти помогнем ти да си вземеш твоето решение. Сама казваш, че "мъж е, има нужда от разнообразие"... Като цяло, повечето нормални мъже, дори да обичат дадена жена, дори да са задоволени сексуално и емоционално по най-чудесния начин във връзката с нея, продължават да изпитват сексуално влечение и към други жени. Това е полова разлика. При жената като цяло, ако "гледа настрани" и кръшка, причините са емоционални. А при мъжа по-често са по-скоро нагонови. Дотук о'к, базисни факти. Споменаваш, че с приятеля ти не правите истински секс. Питайки "дали да го допусна отново", сама знаеш, че ти се иска да го допуснеш. Когато го направиш, може би е добра идея да имате и нормална интимност, сексуалност по нормалния начин. Виж рускините - от малки са научени, че когато са с партньор, сексуално никога не му се отказва. Рускините "не ги боли глава" . В тази връзка, съблазнявай приятеля си всеки ден, чувствай го и "танцувай" емоционално с него. Пробвай го, играй си с либидото му, тествай границите му, завладей го, резонирай му, стани хетерата му, която може плътно да прихване нагона му, сякаш язди вълна от енергия. Но стани и весталката, която ведно със сексуалното му завладяване, може и да го вдъхновява. Говоря как да се отнасяш с партньора си. Чувала си поговорката - мъжът обича с корема си. А по-точно, с една педя по-надолу от него. Когато умееш максимално да го разгаряш сексуално, го грабваш напълно. Бъди любовницата, която като слънце засенчва всяка лампичка на другите жени. Но бъди и сърцето, което той несъзнавано също иска, когато сексуално нещата са наред. Задоволявай го напълно, редовно, цялостно като върховната любовница, която той иска, бъди неговата порно звезда по-добра от тези, които вижда на екрана (защото, ако си мислиш, че не гледа порно, поне понякога, съдейки по поведението му, се лъжеш). Бъди обаче и сърдечно обичащата и приемащата го вдъхновителка. Това е ролята на жената във връзката - отдава сексуално обгръщане, емоционално мотивира, сърдечно вдъхновява. Тогава и ментално насочва мисълта на мъжа, подлежи когнитивния му процес и социални избори. Популярният израз тук е "С памук да му вадиш душичката!". Мъжът си примира от кеф така, по такъв начин да му се "вади душичката". Защото не е вадене, а вдъхновение! Виж статията на тази дама относно мъжа и жената. С горното посочвам как ти да изпълниш твоята част от междуполовата динамика. Оттук натам, когато си неговата чудесна любовница, но и неговата сърцата вдъхновителка, имаш право да му поставиш ясни граници. Граници: о'к, общуваш си, но не преминаваш вербално, отношенчески и поведенчески границите на едното нормално приятелско общуване. Не мисля, че е добра идея обаче ти самата да нарушаваш неговите собствени граници - да му бъркаш в телефона и медийните му комуникации. Как да проверяваш дали спазва границите ти, дали ти е верен ли? Жена си - имаш нужните за това сетива, нужната интуитивност. Когато е лоялен и се разбирате, добре ви е заедно, можете да растете заедно и се развивате, чудесно. Ако нарушава прекалено често споменатите граници обаче, причините вече не са само либидни, а наличие на комплекси, които с изневерите си компенсира, доказвайки си че е голям мъж... Тогава си вземаш решенията! Това е!