Орлин Баев

Не виждам за какво да се присмива който и да е. Порното е хероин за мъжкия мозък, който се разпространява масово с разрешението на силните на деня, с цел поддържане на безинициативност и слабост... Това, че си прочел и правиш промени, е супер. Да, когато се откъснеш от този навик, допаминът и норепинефринът се поддържат устойчиво високи, серотонинът се нормализира, отделят се в много по-голямо количество, но устойчиво ендогенни опиоиди и окситоцин, хормонът на безусловната любов... Свалят се нивата на тревожно-депресивните динорфин и пролактин. Вярващите в по-широката реалност биха казали, че виталната енергия нараства, че аурата става по-плътна, наситена с по-бърза вибрация, че се получава едно добро заземяване, но и остатъчна енергия, която има свойството да се въздига до по-високи нива на съзнателност... Дотук добре. Ако забележиш обаче, в сайта който цитираш, никой не ти говори за някакво пълно целомъдрие. Напротив, спирането на порното и самозадоволяването е пряко свързано с преливането на тази енергия в добро партньорство с момиче, качествен редовен секс и разбира се, активен живот. Така че - ако нямаш гадже, вложи енергията си в това да имаш и да се виждаш с нея редовно, важно е! Фитнесът, активната професионална реализация, добрите приятели също!

Или Сведенборг, или Учителя, или Ванга и т.н. Какво казва за техните опитности науката? Нищо! Защото извръща глава или по-скоро като щраус си я поставя в пясъка на невежеството си. Науката е чудесна - методлогията и обаче е така плитка и двумерна по отношение на човешката когниция и целокупния живот, че засега единствено може да замери някои корелати, да опипа в тъмното и нищо повече. Учим се от науката, стъпваме на нея, но да кажем, че нейното мнение по въпроси, които са извън капацитета и е меродавно, означава че съзнанията ни дремят. Защо го твърдя? Защото споменавам тези имена, но всъщност всеки човек е дълбоко свързан с нива на съзнателност, възприятие и познание, когато се осмели да погледне отвъд заслепяващите светлини на сугестиите наоколо, пък били те и относително верни научни такива.

Ние или ти, не разбрах?!

Имат и само който няма досег със себе си, може да каже нещо друго. Защото познавайки себе си, способността да се свързваш и сливаш емоционално с другите същества става естествена и постоянна. Сигурен съм, че всеки имащ тази способност познава и умението на животните да чувстват енергията на хората, местата, ситуациите.

Как да се махне страхът, като със самото си отношение на виждане на себе си като жертва, решително отказваш да усвоиш уроците, вложени в страха?!

Д-р Първанов ти е дал прекрасни насоки, фокусирани в справяне! Да, осиновена си, което е фактор, да през детството си явно не си расла в най-хармоничното семейство на най-балансираните осиновители (или одъщерители в женски род, извън лингвистичния сексизъм). В теб явно живеят програми/ вярвания като "не съм обичана, не съм разбирана, пренебрегвана съм, изоставена и настрани от любящото приемане съм, аутсайдер съм, хората и светът са трудно и заплашително място" и т.н. Въпросът е какво сега да правиш с тези вярвания. Те до голяма степен са несъзнавани и това, че се досещаш за някои от тях или мислиш върху тях, примерно с прочитането на това писмо, е единствено интелектуално разбиране. А промяната им изисква по-дълбоко, преживелищно осъзнаване и упорита работа по тях, с помощта на психотерапевт, поне година. Реален съм с времето, което споменавам. Ако засега приемеш, че такава работа не ти е важна и се извиниш с финансови, времеви и др. фактори, тези програми ще продължат да ръководят не само симптомите, които описваш (които сами по себе си кой знае какво не са), но и живота ти. На принципа на самоизпълняващата прогноза ще те карат така да виждаш света и хората, така да се държиш, че да се реализират. А дори да не са реализирани социално, би имала склонността през несъзнавания им филтър да виждаш, че са факт. По отношение на партньорите, имайки такива програми, дори събирайки се с агент 007 или с мъж, представляващ комбинация от Айнщайн, Хегел, Шварценегер, Рокфелер, Пикасо и Джейсън Борн, призмата през която би виждала поведението му, би те карала да преувеличаваш и да се фокусираш върху минусите му, докато всъщност проектираш собствените си страхове в него. Правейки го, без да искаш, автоматично би започнала да се държиш като наранена, злоупотребена, неразбрана, необичана и изоставена жертва, което държание би провокирало малко по малко човека да се отнася с теб именно така. Каквото е в теб, това виждаш в света и хората, това и се случва около теб, табираш ли?! При справянето, когато работиш с колежка, се вижда залагането на тези програми, работи се с вярванията когнитивно, преживелищно, поведенчески, хипнотично, докато се преобразуват. Сама си творец на собствения си настоящ и уникален живот. Виненето на биологичните, изоставили те родители или на осиновителите ти, не помага. Сама си глина в собствените си ръце. Д-р Първанов по-горе ти каза нещо много интересно: раждаме се много пъти, за да учим различни уроци. А преди раждането си, сами избираме най-подходящото семейство, през което да се въплътим, най-подходящите травми, които да преживеем и през които да учим конкретните за този си живот уроци. Виж несъзнаваните убеждения по-горе и ще придобиеш представа за суровия материал на уроците, които те чакат. А именно; доверие в дълбоката мъдрост на света и в Себе си, в дълбоко доброто в хората, в любовта, самостойност на обичта от теб самата към теб самата, здраво себезаявяване, цели и постигането им мъдро и вдъхновено. Имаш добри уроци да учиш - в ранните двадесет си и не си закъсняла. Препоръката ми е да осъзнаеш важността на тези уроци и да не се бавиш със започването на усвояването им. В Търново мога да ти препоръчам Валентина Христова - добра колежка е, на която можеш да се довериш спокойно! Разбира се, от теб зависи дали ще оцениш насоките, които ти даваме! Успехи!

Винаги намираме извинение, когато всъщност не ни е достатъчно важно. Разбира се, можем да защитаваме обективността на извинението си с хиляди привидно обективни причини и вода от 99 кладенеца... Действай сама тогава. Предизвиквай се ежедневно и целенасочено. Проявявай се пред хора по всякакъв начин - чрез умишлено търсени публични изяви и още и още и пак и пак, чрез заговаряне и поддържане на разговора, чрез участие в групи за реторика, публично говорене, социални и харизматични умения, нлп... Умишлено пак и отново се поставяй под прожекторите, като старт под собствената камера и пускай клиповете си в нета, за да бъдат гледани и коментирани. Когато се предизвикваш, ще се вадят на бял свят страховете ти - това е целта. Ще се задейства с пълна сила тревожността ти и депресивните дори реакции след това, в следствие на изкриеното мислене и емоционални автоагресивни реакции. Също търсени резултати, които са част от пътя, когато продължаваш и преработваш мисленето си с връзка с реалността. Смей се повече, шегувай се със себе си, пародирай смело страховете си визуално, дишай дълбоко и продължавай пак с обич и все по-разкрит потенциал да осъзнаваш, че страховете ти не си ти, а потенциала си! Сама изисква зверска упоритост и мотивация, но е възможно, знам го от опит. Макар и да е много по-трудно, с далеч повече проби и грешки, падания и болка, е и по-ценно, когато мощната ти мотивация те води, а потенциалът ти все повече ползва страховете като гориво за силата си!

На какво се дължат страховете ти, защо ги преживяваш, това се вижда в работата ти с психотерапевт бързо - възпитанието ти, реакцията ти на него, промъкването през генетичната памет на преживяванията и установките на някоя баба. Ако щеш и звездите и хюмън дизайна можем да намесим... По-важният въпрос обаче е КАК да процедирам, за да променя нещата?! И като следствие от него, КАКВО да правя, за да се случи самоуверената ми социална решителност?! Ако просто вземеш нещичко от описаната последователност в статиите ми, ще се получи именно това - нещичко. При социофобията се изисква постъпателна работа, с последвателност и упоритост - работа, която обаче винаго дава стратегически силни резултати, които те променят завинаги в смел и творчески човек! Най-ефективно тази работа се върши с психотерапевт! Ако чакаш да се променят нещата, ще проължиш да чакаш... Опитвайки се наслуки и спорадично, такива ще бъдат и резултатите ти. Започни и продължи работата с опитен колега, докато осъзнаеш, че публичната изява ти носи безкрайна радост и удовлетворение! Успехи!

Казваш, че не си чела за окр като твоето... Опитът ми показва, че няма стандартно окр, освен подлежащите го механизми. Външните прояви обаче са различни. Няма да те сугестирам с огромния спектър на проява. Ще кажа само, че натрапливите мисли могат да бъдат идващи както като думи и изречения, така и като образи, както при теб. На мен поне, когато са образни, ми е далеч по-лесно да работя, тъй като мога да ползвам богатото си въображение, "закачайки" го за това на клиента. С това ти казвам, че състоянието ти е абсолютно разрешимо, при това в разумни времеви срокове, когато работиш мотивирано с ефективен терапевт! Направи го!

Единствено добър психотерапевт в лична консултация може да види ясно ситуацията ти и качествено да ти помогне. Обърни се към такъв!

Да, чувстваш се виновна и натрапливо се съмняваш, което продуцира образните мисли, в нереалността на които продължаваш да се съмняваш. Типична окр картина. Обърни се към колега психотерапевт. Както ти писах, колкото и да ти повтаряме, че образните ти мисли са просто натрапливости, продуцирани от вина, съмнението ти на мига ще ни оборва. В психотерапия, след кратка инвентаризация на характера и миналото ти, веднага се виждат менталните ти модели, предпоставящи тревожността ти. Съответно работата, с помощта на специфични поведенчески похвати, се насочва към справяне! Не си губи времето - започни психотерапия при ефективен при натрапливости колега!

Сега намираш информацията тук - преживяваш състояние в спектъра на обсесивните прояви. Това е. Една типична характеристика тук е безкрайното съмнение. Колкото и пъти да ти отговорим, че е окр,за малко ще се успокоиш и пак ще се съмняваш. Разрешава се с поведенческа майнфулнес/ хипно терапия.

"питането ми има ли бивши хипохондрици които на сто процента се отърсват от това един път завинаги" Самото питане показва, че имаш да вървиш още по пътеката си. Как да се отърсиш, като от нещо ужасно и гадно ли? Ами то е собственото ти подсъзнание. Можеш да работиш по него, да се свържеш с него като разшириш съзнанието си до него и механизмите му, да се научиш да намираш любовта, смелостта, смисъла, които да заживеят там, където сега е страхът. Питаш, сякаш искаш да се махна страховете като нещо външно - но не са, част от теб са и ти сама си ги пораждаш. Просто не познаваш тази част от себе си, капсулираш я. Питаш, сякаш искаш една психична лоботомия. Възможна е, с помощта на тежка химия, хапчета. Пиейки ги, изолираш голяма част от себе си, потискаш страха си, но и потенциала си и любовта и смисъла си... Имаш да вървиш път ъм Себе си - натам те водят страховете ти.

Чочолина, имам чувството, че чета латино/ туски сериал... По-горе те насочих към доста статии, които ако са качествено прочетени и приложени, променят възприятието на ситуацията през промяна на мисленето. Да, с психотерапевт, който може и знае как и те води, е по-лесно. За Пловдив аз не съм сигурен обаче. Иначе, за порното и персонализираните ти съмнения и така благодатно събдени собствени ирационалности, колегите ще ти пишат и успокояват, надявам се...

Описваш една зависима празнина, емоционална дупка, липса на самостоен център в себе си. Тази празнина е като едно емоционално уплашено от самотата дете в теб. Дете, което го е страх, че не е обичано, че е изоставено и само... Най-сигурният начин да успокоиш това дете, е да се научиш да се свързваш с него, да общуваш с него, да му бъдеш обичаща го мама. Когато останеш сама, имаш уникалния шанс да си в пряк допир с това дете. Когато се научиш да го обичаш, вместо да бягаш от него, да го прегръщаш, то се успокоява. Методите, които имат пряко отношение към тази работа, са медитацията, нлп, хипнотерапията, пренареждане на матрицата с тес, някои дишания... С психотерапевт такава работа се върши по-бързо. Нужно е да преобразуваш това дете в теб до спокойно и обичано. Иначе, бягайки от страха си от изоставяне, автоматично ти изоставяш, поставяш защитно непрескочимо високи летви, или пък висваш на врата... Или, за да се справиш с проектирания в партньора страх, търсиш други партньори... Та така - задача е, която ако не решиш, ще решава житейските ти изходи вместо теб!

Мдам, през всичките милиони години развитие на вида ни, майките все са се невротизирали от плачливите си деца и все са били надрусани с антидепресанти... Мдам... Какво искам да кажа с горното ли? Ами, ако имаш живи баби, допитай се до тях. Огледай се наоколо за мъдри стари жени и почерпи опит. Винаги е имало плачливи бебета. Когато едно бебе, въпреки обичта и грижите,е по-звучно, така ще бъде и в живота си, ще му се чува гласът, ще иска да го слушат - а това говори добре за него. И за майка му и татко му! В Индия наричат майката и въобще жената матаджи, свещена майка. Споменавам Индия, но говоря за жената-майка въобще. Тази свещеност не знам да се изразява в дрогиране с антидепресанти, но определено включва смирена жертвена, майчина любов, която с търпеливо приемане и разтворено в обичта его издържа плача на детето си. Определено далеч по-добра стратегия за справяне от оплакването и взаимното сугестиране в кудкудяко клюкарника на бг мама (което разбира се, че не правиш), е да се свързваш с дълбините на вътрешната си женственост, с хилядите поколения майки, живели живота си преди теб, за да можеш и ти сега, да си благословена да бъдеш майка. Цялата тази информация е в теб сега, в генетичната ти памет, не на една ръка разстояние, а вътре в теб. Всички тези хиляди и хиляди животи и опитностите им по женска сърдечност и жива мъдрост са в теб точно в този и всеки момент! Има безброй аудио сесии нидра/хипноза/ медитация/ нлп на всички езици, които владееш в нета.

Страхът от смъртта е наличен при всеки нормален човек. Колкото повече я приемем, толкова повече сега живеем. Когато обаче стане невротично силен, в психотерапията винаги стигаме до характерови травми, невидими за самия човек съдържания. С тях се работи. За Бургас: Александра Найденова и Марияна Вълчева. Успехи!

Работа отвън и работа отвътре. Отвън - професионална дейност и спорт, плюс хобита като туризъм и т.н. Отвътре - четене на добри книги, практика на йога нидра и на по-късен етап, чиста медитация. Книгите учат мозъка фокусирано да следва посока, с усилие да създава представност, преобразувайки графемите в сетивни сигнали. Силен метод е четенето. Нидра/ нлп/ водените медитации спомагат с помощта на водещ (или запис) да релаксираш и еднонасочено да работиш с ума си. Чистата медитация (дзен, махамудра, дзогчен, изихия...) - при нея самосъзнателността ти се прехвърля в ... Себе си. Външните и вътрешните усилия постепенно се сливат. На изток го наричат бездействие в действието, медитация по време на кое да е действие!

Социална тревожност статии и път по справяне - прочети всичко тук! Първите две статии са теоретично, после са практика. С помощта на психотерапевт обаче е с пъти и пъти по-бързо!

"Ти си ти. Ти не си нито Вивекананда, нито Буда, (нито този или онзи велик спортист), нито мен. Ти си себе си и искаш ли да бъдеш някой друг, губиш себе си, а другите места вече са заети от реализирали се хора, именно защото са били себе си. Не се впечатлявай много - впечатлението е нещо нечисто. Не се повлиявай много, влиянието е нещо нечисто. Бъди буден, наблюдавай и никога не приемай нещо, което не съвпада с твоята природа. То не е за теб и ти не си подготвен за него. Какъвто и да е случаят, в този момент то не е за теб. Трябва да минеш през собствени си опит. Страданието също ти е необходимо, за да достигнеш до зрелостта. Нищо няма да направиш, ако бързаш. Животът е вечен, не е необходимо да се бърза. Време не липсва. Животът е напълно спокоен, в него няма нетърпение. Можеш да се движиш със собствената си скорост. Не е необходимо да се поема по преки пътища. Никой не е постигнал нищо, поемайки по тях. Ако тръгнеш по краткия път, кой ще ти подари опита от дългото пътуване? Ти ще го пропуснеш. Съществува реална възможност да се върнеш към него, но тогава всичко ще е било загуба на време и енергия. Кратките пътища се оказва, че са най-дълги. Кратките пътища винаги са илюзия. Никога не избирай прекия път, а естествения. Може би това ще отнеме дълго време. Нека! Така върви животът, не можеш да го насилваш." Ошо-джи

Да си прекалено фиксиран в търсенето на социалния успех често е компенсация на страховете, че си никой - искаш да бъдеш видян. Когато страховете бъдат преработени, нуждата да даваш остава. но вече е стремеж към изливане на потенциал. Източникът вече не е бягане от страх, а е тласкане от творческа мотивация. Тогава обаче се случва нещо интересно. Започваш да виждаш,че да, не можеш да не даваш творчество, ще се взривиш. Но и виждаш, че колкото то е по-качествено, толкова повече тълпата започва да не го разбира и стига само до малцина, резониращи с него. Ако искаш тълпата да разбира, е нужно да приземяваш, да говориш като на деца от детската градина - с притчи, с метафори, иносказателно, образно описателно. Оказва се, че бестселърите не са кой знае с каква стойност, щом могат да бъдат смилани масово. Оказва се и че прекаленият стремеж да се покажеш пред тълпите, освен че е бягство от страх, е като да искаш да бъдеш най-известното дете от детската градина... Да, потенциалът извира и ако не се дава, ако се подпушва, заблатясва. Да, до известна степен го привеждаме до разбиранията на детско градинското общество. Донякъде само обаче - иначе можем да загубим четенето на Толстой заради гледането на биг брадър. Хорското мнение вече не ни е толкова нужно. Познаваме особеностите на психологията на тълпата - тя не търси ценности, търси шоу. Ако искаме да оставим след себе си бижута обаче, целевата ни група може да включва и по-напредничавите слоеве от тълпата, но като цяло е фокусирана в талантливите, в имащите потенциал, с който да резонират с потенциала ни. Вече не сме така зависими от мнението на стадото, а все повече от мнението на Бога (Дао, Дхарма) !

Ето как ми се чини, че стоят при вас нещата: - Фиксирана сте в симптомите, без засега да правите връзка между тях и характеровите си дефицити, страхове и липси, към които те сочат и върху които имате да работите - работа, която единствена може стратегически да промени положението ви сигурно. Нарича се още ефективна психотерапия при резултатен психотерапевт. - Приемате се за жертва, каквато не сте.Генерализираната ви тревожност с агорафобия преживявате неслучайно, като импулс за гореспоменатата характерова работа. Ситуацията с бебето е била само тригер, нищо повече. Най-сигурният начин да поддържате тревожността си, е да продължавате да се приемате за жертва, върху която лошата съдба е стоварила случайно гадното нещо... - Хапчетата, с които потискате симптомите, се явяват част от психичното бягство от страховете в сянката ви, които имате да разрешавате. Докато сте така дрогирана, самото потискане на страховете изключва преработката им до смелост. Ако решите да започнете добра психотерапия при знаещ какво прави психотерапевт, той би настоявал не след дълго да намалите по схема и спрете психофармака, който сега пиете, за да може истински да ви помогне в стратегически план. Разбира се, спирането на медикаментите, промяната на мисленето от "аз съм жертва" в "благодаря на добрите уроци по характерово развитие, смелост и обич!", изисква изоставянето на евентуалните поддържани несъзнавано вторични печалби, които засега решително не виждате. Това обаче можете да проговорите и решавате с психотерапевта си! Започнете ефективна психотерапия при добър колега! Ако се цените и съзнавате важността ѝ, разбира се! -

Според мен грешката е в това, че психотерапията е правена на фона на психофармация. Няма как да е истински ефективна (говоря за психотерапия на ниво невроза), когато човекът е дрогиран, а това, с което искаме да работим, се поддържа потиснато - страхът, мотивацията, спомените, вдъхновението, интелектът, вниманието и т.н. Дори да се постигне някакво продвижение, то е частично, а когато дрогата се махне, най-често се налага започване на психотерапията отново...

Именно - подкрепа, но и ноу хау, помощ по пътя на справянето, тоест психотерапия. Осъзнаваш ли нуждата си от такава?

"Диагностицирана съм... страх бременност... страх да работя... страх, блокиращ либидото... страх ме е да спра хапчетата ... " Хапчетата в момента ти служат като буфер между съзнанието ти и по-голямата част от теб, която всячески се опитва да те насочи към усвояване на житейки и характерови уроци по смелост, обич, мъдреене, преобразуване на характеровите ти потенциали до стабилни и качествени. Мислейки, че си болна (диагностицирана съм...), сама поставяш ставащото извън контрола си, а себе си в позицията на жертва. Истината е, че тревожността, която замазваш с антидепресанти, антипсихотик и транквиланти, не е болест. Подтик към житейско и психично порастване е. При това добър, щадящ подтик. Хапчетата избутват тревожността донякъде. Така обаче стоиш настрани от житейските уроци, вложени в неслучайността на преживяваната тревожност. Потискайки това разрешаване на страховете си (защото хапчетата ги хронифицират, вместо да ги разрешават - стават част от психичния механизъм на нежелаенето и извръщане на глава от тях), потискаш повечето аспекти в живота си. Потискаш творчеството си, потискаш майчинската си обич, сексуалността си и обичта си въобще, професионалната си реализация. Засега мисленето ти е далеч от податките, които ти давам по-горе. Имаш избор обаче. Ако избереш да натикваш страха си с помощта на химията и отношението си на избутването му, ставаш една от многото мрънкащи самосъжаляващи се "жертви". Другият избор е да поработиш по промяна на перспективата, мисленето за ставащото, за себе си, живота, страховете. С хапчетата е лесно, поне в началото. Сега дори се шири безумието и бременните да пият антидепресанти... С времето става все по-трудно обаче, а в даден миг се оказва, че на техния фон, животът е живян на 5% от възможностите ти. Другият избор, този за съзнателна работа по себе си, в началото е по-труден. В стратегически план обаче е многократно отблагодаряващият се избор. Защото резонира с това, на което Животът иска да те научи! Ти си знаеш.