Орлин Баев

Терапевтката ти е казала с една чуждица, че имаш да се учиш, да разширяваш съзнанието си, да усвояваш уроци, вложени в тревожността ти. Правиш ли го, фантомните симптоми се стапят, а зад тях заживява дълбоко доверие в себе си, в живота, тялото, в съдбата ти. Не се ли учиш, ще циклиш или пиеш хапчета, или и двете... Така че, реши си.

Нормално е, човешко е да изпиташ състрадание, да искаш да бяха различни нещата и да можеше да помогнеш. Дотук добре. Обаче, ти не можеш да поемеш отговорност за ситуацията на безумна емиграция на българите, бягащи от старите си майки или от майка си България в чужбина, Това е извън силите ти. Да, такива българи продават любовта към родителите си за един пробит долар/ евро, казано символично. Но, ти не можеш да поемеш отговорност за тяхната невежа безотговорност. Нито пък можеш да манипулираш мислите, чувствата и поведението на тази жена, за да я накараш да изживее остатъка от живота си смислено, творчески, с преливащ ресурс, съзидателно, с приятели, активно и красиво - това е извън теб по всякакъв начин, субективен и обективен. Оттук натам, можеш да се помолиш за бившата си хазяйка, да ѝ пратиш добри мисли и сърдечност. Както и да видиш, че събужда твои собствени чувства, в собствената ти психика, като просто е тригер, но те вече са били в теб. Собствени отношения за сякаш си задължена непеменно да помогнеш, да задоволиш, да бъдеш отговорна за делата на другия, за да бъдеш сякаш и ти добра и стойностна. Но, виж, че такова отношение е преобръщане, слагане на каруцата пред коня, автоагресивно е. Първо е нужно да уважаваш себе си, да поемеш здрава отговорност за собственото си щастие и добруване, а отговорност за действият ана другите не можеш и не трябва да поемаш. Обичай, но не съжалявай. Обичта е чиста, спокойна, има здрави граници, прегръща, гореща е, но и спокойно уважава първо теб самата. Съжалението обаче е просто прикрит страх да не се случи подобно нещо с теб самата, ако не си достатъчно добра или отговорна или задоволила значимия друг... Виж, че най-важното е да обичаш и приемаш себе си, да се уважаваш дълбоко - тогава виждаш, че няма нужда да поемаш отговорност за нечия безотговорност. Виждаш, че можеш да обичаш, но не и да съжаляваш! Обичай - себе си, после другия, Бога в себе си и Бога в другия!

Да, вероятно от семейството ти се прокрадват модели... Свикнала си на отношения с едно и много наум, с известна дистанция, интерес, напрежения... Когато се появи любящ мъж, това всъщност те плаши, струва ти се, че ако не го гониш, някакси ти прониква твърде дълбоко, в онази зона, в която сега е недоверие. Недоверие, което ти задейства с любовта си, тъй като е безусловна, а ти не познаваш такава. Всъщност ти е полезно да си с такъв човек, така можеш да извадиш, ясно да видиш семейните си програми, да ги препрограмираш. С помощта на психотерапевт се получава по-лесно. Един колега, Алексей, казва: "Винаги имаш избор. Дори да те изядат, можеш да излезеш или отгоре, или отдолу!" ...

Режимът на битка, поддържан от теб по отношение на "лошите" мисли те е държал в тревожност --> Когато тревожността не бива решавана известно време, мозъкът вкарва човека в депресивен режим, с което тревожността до голяма степен се погасява, за сметка на появилите се тъга, безсмислие, празнота, безчувственост... Нереалното усещане и реакцията ти спрямо него е част от този процес на преминаване от тревожно в анхедонично (безчувствено) състояние. Дереализацията те учи на нещо важно - да губиш малкия невротичен контрол и се доверяваш. Да се доверяваш на тялото, Себе си, живота, Бога. Ти обаче се бориш, което поражда изтласкването на страховете, дисоциира ги, а в по-силна тази битка закономерно прераства в потиснатостта, в която сега си. Един добър признак е, когато тревожността се върне. Защото тя е по-лекото състояние, с което се работи и което всъщност поражда и потъването, в което си. Вероятно и в Германия, освен в България, има вещи и холистично работещи терапевти, които могат за няколко сесии силно да повлияят състоянието ти. Да ти помогнат да си помогнеш качествено - с транс, умения за работа с дереализацията, с мислите. Важно е терапевтът ти да бъде умел, да знае и може, наистина да се справя. Проучи и виж кой е такъв. Друг вариант са нет консултациите през скайп или друга медия с терапевт от България. Но, също е много важно да е изключително вещ и да те води със здрава ръка,,а не просто да си говорите! От гледна точка на нас, терапевтите - нищо особено не преживяваш - работим със случаи като твоя ежедневно. Това, което виждам е, че е добре да поработиш обаче с добър колега! Умишлено го повтарям и се надявам да го чуеш и направиш! Успехи!

Расте вината и оттам нормалното приятелско кликване между личностите ви, се превръща в натрапливо гонене на мисли, които идват пак и пак. Всъщност, когато махнеш тази скалъпена от обществото морална цензура, която сега живее в теб, спокойно можеш да си общуваш и да осъзнаеш, че е супер готино да сте добри и близки приятелки. Тоест, вината идва от това, че ти се струва, че мислите противоречат на нормите в теб. Промени нормите, разшири ги, поработи с мисленето си. Виж, че първо, тези мисли отначало са нормални, просто желание за добра дружба. Стават нахални и плашещи те, когато ги интерпретираш изкривено и погрешно, като неправилни. Тогава те могат да отместят фокуса си в сексуален - не защото отначало са такива, а защото с неправилното си тълкуване и потискането им, компресираш и либидо, което прихващайки се за отначало супер нормалните мисли, ги изопачава до такива със сексуален оттенък. А на практика и преди да се бориш с тях, те са си едни чудесни нормални мисли за приятелство. Та, това, което имаш да правиш, е да промениш тълкуванието на мислите, да видиш, че са просто мисли за другарство, но малко попребити от морала ти, се изкривяват. Когато приемеш мислите и махнеш борбата, те се нормализират. Не си гей, но тъй като с твърдата си вътрешна борба си си докарала мисли, че си, можеш да си кажеш: "Приемам се изцяло, такава или онакава!". Приемайки се наистина, отвъд думите, но в една дълбока релаксация и спокойно отношение към тези мисли, те се стапят до обикновени. Тогава знаеш, че всичко е наред! Виж тази ми статия от вчера (имам и други по темата - ако имаш желание, намери ги): Справяне с натрапващите се мисли

Това няма как да знаете, докато не поговорите с него. Засега проектирате неувереност и нищо повече.

В Плевен живее един от най-надеждните в областта на тревожните разстройства специалист - психиатърът-психотерапевт д-р Тодор Първанов. Проявете упорство, направете каквото е нужно, за да приеме момчето. както се казва, пред прага си имате съкровище, та не е нужно да ходите другаде. Колегата няма да лекува сина ви, тъй като не е болен. Ще го учи на смелост! Успехи!

Доколкото себе си познаваме отвътре, дотолкова и другия пол познаваме. Защото ако отвън сме жени, отвътре сме мъже и обратното.

Много добре почваш и до жените изцяло резонирам с теб! После вече проектираш лични субективности.

Казваш, че се чувстваш объркан, хаотичен, явно бъркаш духовност с дрогиране и бягане във фантазия при липса на заземеност, партньорка, стабилно следване на призвание... Казваш, че се чувстваш разбил вратата, а в същото време пишеш тук, където хората разчитат на собственото си дмт и т.н. вещества, като открехват внимателно тясната врата, нежели да я изкъртват с гаубицата на външни вещества, за да избягат от собствени нерешености... Какво търсиш от нас, невежите, докато защитаваш очевидно наличните си вторични изгоди, чувствайки се велик във великите си трипове? Та ние сме едни скучни разчитащи на молитва, медитация и приложно добротворен живот атависти - как бихме могли да те разберем въобще?!

Нулевата стъпка е мотивацията за работа, при ясното осъзнаване ползите от промяната и минусите от статуквото, при развенчаване илюзорните ползи от него и твърде страхуваното бъдеще. Всъщност, промяната е далеч по-лесна и блага. В терапия тяга към промяна, мотивация се създава чрез разделяй и владей принципа. Създава се пораждащо енергия напрежение в една вербална и поведенческа игра между статукво и промяна, като както писах, ясно се преобразуват фантазиите на вторичните печалби, вижда се същностната гадост и се създава тяга към вече вижданата светла и блаа промяна. Това е груб, стартов, но работещ подход при мотивиране при зависимости. След него се продължава по горните стъпки. Това е в терапия. Когато човекът не осъзнава и не иса да ходи на такава, обикновено в далеч по-дълги срокове самият живот, през болката от съсипията от зависимостта, води до такова осъзнаване и моитвация към промяна - евентуално.

Тоест всичко започва добре, но постепенно се повтаря същаа картинка. Аз ясно предположих какви дефицити в поведениети и психиката зад нея предполагам и виждам в теб. Оттъук насетне, можем да си чешем пръстите до Марс и обратно по клавиатурата, но няма как да ти свършим работата по научаване на себезаявяване и себеприемане, граници и привличащо съблазняване. Може да се дадат някои насоки, да. Но както писах, по отговорите ти съдя, че ще одраскат само ламарината, а не знам дали имаш каско, пък и ние, поне аз де, обичам да върша реална работа. Писах как, какво, къде. Приятно чесане!

Драскаш на повърхността, така те чувствам засега. Има за вдяване доста! Сякаш казаното те обтича отстрани и почти не стига до теб дори информационно, камо ли преживелищно. Просто констатирам. Почети, поработи по насоките с колега известно време, колкото ти е нужно!

Току що ми излезе на телефона писането ти, прочетох и отговарям. Отвън навътре ли да почна или отвътре навън? Хайде отвън, от поведенията, които ти липсват - те пък водят към характера и по-цялостната работа по себе си. Веднага се вижда, че не умееш да поставяш здрави граници в отношенията, чакаш мъжът да се досеща, което за повечето мъже е кауза пердута. Здрави граници, поставени в откровен разговор: "Искам от теб това и това! Като кажеш нещо, за мен това е мъжко, да го изпълняваш. Искам да се чуваме два пъти (еди си колко си) на ден, да излизаме толкова и толкова...". Ясно заявени граници в параметрите, отношенията, времето, срещите... Мъжкият мозък има нужда от такива заявености, макар и жената да си мисли, че мъжът като нея едва ли не чете мисли. Не чете - трябва точно и ясно да му се заявят нещата. Когато така ясно поставяш изискванията си, ти се налага и да посрещнеш сега несъзнавания от теб страх, че така си лоша и ако го правиш, другият ще се отдръпне, ще те изостави, ще оттегли любовта си. Така порастваш. Истината е, че точно, когато го правиш, когато ясно и спокойно поставяш такива изисквания, даваш послания за самоувереност, харизма, себедоверие и мъжът си изпочупва краката да бърза да се съобрази и го прави с огромно удоволствие, като те уважава и истински вътрешно се свързва с теб, като болт с гайка. Защото всеки външно твърд мъж е вътрешно слаб и търси женското вдъхновение и граници в емоционален план. Сега, когато не заявяваш ясно себе си, даваш несъзнавани послания, че човек може да прави каквото си иска, да се обади или не, да спази уговорка или не, сякаш няма значение. Послания за неглижиране. Когато поставяш ясни заявени граници, се учиш да се обичаш, приемаш дълбоко - така се получава. Тогава, на фона на това самоуважение и ясни правила, играта за теб преминава на по-високо ниво. Някой го нарича умение за съблазняване, друг за привличане. Аз го наричам чаровна харизма. Тя идва от психиката - виждал съм жени не особено красиви, за които обаче можеш и искаш живота си да дадеш, както и други, красавици, които е добре да са кукленско хубави и да мълчат, тъй като когато кажат или направят каквото и да е, липсата на харизма ги кара да изглеждат като гумени кукли без стойност. В основата на харизмата е самоуважението, за което говорихме по-горе. Разбира се, най-сигурно то се гради в процес на психотерапия, чрез промяна на мисленето, медитация, групова работа с опити по себезаявяване и доверие... Когато имаш това самоуважение, можеш спокойно да се заявяваш ясно, а в дълбочината ти на мястото на оралната празнина (про термин) заживее самостойно доверие, тогава привличащата харизма може да се обобщи до следнотго: "Давам ти това, което искаш, за да получа аз каквото искам!".Това още се нарича умение за синхрон и повеждане. А какво иска мъжът, на когото вече си поставила здрави граници, с което си му дала послания за себеуважение и доверие в теб? Иска да чуе, че е мъжествен, че е става, че е голям, че може. Иска да го мотивираш и вдъхновиш (не с мрънкане и триене на сол на главата или мълчене, не за Бога) така, че дори само присъствието ти и вярата ти в него да го кара "планини да премества". Е, или поне да се опитва, но ти да видиш, че при такава жена зад себе си, мъжът наистина го прави! Тоест, посланията ти за себеуважение и доверие в теб самата при поставяне на здрави граници са го накарали да ти се довери, да ти вярва дълбоко. Тогава съблазняващото привличане поставя общуването на по-високо ниво. Даваш ли му на мъжа каквото иска от теб - мотивиране емоционално, сексуално, чувствено, интуитивно, той буквално е готов ако се наложи, да умре за теб. А умееш ли така да го мотивираш, съблазняваш и вдъхновяваш, ти го караш да покори бизнес еверестите, да направи и немислимото, ако нямаше този женски стимул зад себе си. Метафората за това, за което говоря, е че мъжът е като рицар, като воин, а жената зад него му е вдъхновителка, без която би бил мижитурка. както казах, мъжът е силен външно - мускули, логика, работа, постигане, действеност. Но е слаб вътрешно, в емоциите, чувствата, интуицията - там е отрицателна полярност. Когато жената е жена и е зад него, нейното собствено доверие в себе си, а оттам и в него, вдъхновяващото ѝ мотивиране, могат да го накарат да порасне като личност, като професионалист, като човек във всяка една сфера. А какво по-естествено е за жената да може да съблазнява?! Накратко, имаш да се учиш да се себезаявяваш асертивно и спокойно. Когато се учиш да го правиш, от една страна ти се налага да прегърнеш дълбоките си страхове от необичаност и самота - така се стапят. От друга страна, така се учиш да съблазняваш, да бъдеш привличащ, чаровен, чародеен магнит. Забележи, че ползвам думичката съблазняване в контекста на абсолютно нормалната, дадена от природата и реда на нещата комуникация, без грам намек за манипулация. Не, за естествени нива, вложени от самата природа в мъжко-женското общуване говоря! Как да работиш по горните податки и насоки? От теб си зависи доколко ще чуеш и колко искаш да разкриеш чародейката, която си! Ето някои възможности: Виж тези статии: - Какво иска жената от мъжа? - Обмен между мъжа и жената. - Зад всеки велик мъж стои велика жена. - Мъже, жени, сила и слабост. - Мъжка и женска сила. - Мъж, жена, отвън и отвътре. - Мъж - жена, взаимоотношения. Имаше и една книга: "Войната за капака на тоалетната чиния" или нещо такова. Не съм я чел, но съм чувал, че е добра. Има и много други книги в тази посока, разбира се. Над четенето, би ти помогнало: - Психотерапия при добър колега, в която се учиш на себезаявяване, себеприемане, привличаща харизма. Лична, групова, уъркшопи. - НЛП курс, практик и мастър ниво. Кратки са, но ценни обучения и за разлика от школите в психотерапията, са отворени за всеки. Ако тук решиш да се възползваш, свържи се с мен, за да те насоча и подсигуря присъствието ти на подходящо обучение и тренер. Е, тръгвам да поработя. Успехи!

Може да се каже, че първа стъпка е западният, външен подход. Втора е източният, вътрешен подход. А трета обобщава и двата.

- На първа стъпка съответства социалният подход, насочен към въздействие на зависимия, така че да се породи лично разбиране и мотивация за справяне. Въздействие чрез литература, анализ на семейните отношения (в психотерапия), на характеровите дефицити и празнините в емоционалността и общуването, които зависимостта запълва. Тук са включени социалните интервенции по убеждаване, както и поставянето на здрави граници от околните, премахващи съзависимостта, която всъщност поддържа зависимостта. Евентуално живот за няколко месеца в комуна, общност за зависимости, в която се създава ред, структура, дисциплина, отделя се човекът от зависимостта му и му се дава шанс за житейското ѝ вече преодоляване перманентно. Тази социална стъпка е разясняваща, околовръстна, но еднакво важна със следващите. начална и грубовата е, но създаваща връзка с реалността и разграничаваща, изясняваща, различаваща е. - Социалният подход, съответстващ на втора стъпка, е синхронът със зависимия, дълбокото му разбиране в този синхрон, "гмуркането" в механизмите на зависимостта, което дава шанс за създаване на дълбоко доверие, както и за повеждане на зависимия към промяна. Доверие, което казва - с теб съм, разбирам те, прегръщам те, не те съдя, приемам те безусловно. Дълбоко приемане при синхрон с човека, но и поставящо здрави граници повеждане към промяна. С много любов, част от която обаче е и здравата твърдост. Тук са промените в приятелския кръг - заобикалянето с добри обичащи, приемащи и мотивиращи приятели. Тук от централна важност е умението на партньора да обича (на фона на различаването и границите от първа стъпка), разбира, синхронира с нуждите, които зависимостта задоволява, като сега любовта му застава на тяхно място. Защото всъщност зависимостта задоволява социално и партньорски нереализирани нужди от любов, взаимност, сигурност, приемане, сексуалност, усещане за сила, стойност, пълнота от удовлетворение. Разбира се, целият този социален, отвън навътре подход цели събуждането на собствения, в самия зависим ресурс, така че сам да промени нещата със собствени усилия. И все пак, от изключителна важност е любовта между партньорите - нежна, но и със здрави граници в поведенията, подкрепяща и вдъхновяваща, даваща чувство за сила, стойност, мотивираща и създаваща пълнота. Важно е тази стъпка да се практикува на фона на първата и събуждането на лична мотивация, за да не се превърне в съзависимост. Тоест, синхронът с вторичните печалби в човека да е с активно повеждане в здравата посока. - Социалният подход, съответстващ на третата, медитативно автоматизираната стъпка - поставяни са граници, човекът вече познава убежденията в зависимостта си, познава липсите, които тя запълва. Партньорът и приятелите са помагали с приемането и любовта си да помогнат на човека да си помогне в задоволяването на печалбите вече чрез партньорска обич, приятелско приемане, професионални успехи, активен социален живот. Въпреки това, имало е сривове, връщания, оттегляне от страна на партньора и приятелите, създаващо лична мотивация и поставящо здрави граници. Човекът отново е пробвал, различавал е, прегръщал е нуждите в подсъзнанието си, задоволявал ги е по добри начини. Постепенно процесът се е автоматизирал до интуитивно присъствие в трезвеността. Любовта между партньорите и отношенията в социалния кръг се е установила, професионалният живот е прогресирал, а човекът се е ресвързал с много ресурс в самия него чрез цялото това случване, помъдрял е.

Ще пиша тук в тази тема някои обобщения на тема зависимости, които са като цяло свързани с темата, но са и по-глобални. А тук, защото се споменаха някои различни подходи, които съответстват както на вътрешните самостоятелни усилия, така и на социално насочените. .............. В статиите си за зависимостите стигнах до три ключови стъпки при справяне с коя да е зависимост. Три стъпки, изпълнявани от мотивираните усилия на самия човек, евентуално подпомогнати от психотерапевт. 1) Различаване: регистриране на автоматичните мисли и базисните вярвания по отношение на зависимостта и преработката им. Когато се осъзнаят и интенционално преработват, вече не движат човека "за носа", на сляпо, а се появява възможността за промяна. Околовръстна, подготвяща, но еднакво важна колкото последващите стъпки е. 2) Себезаявяване - смирено себезаявяване. По същество тук чрез хипнотерапия, чрез работа с транс предходната рационална работа се разширява до образно - визуална, емоционално наситена. Съзнанието се разширява до подсъзнанието, свързва се с нуждата от обич, сила, власт, радост и взаимност, задоволявани чрез зависимостта, резонира с тези нужди образно хипнотично и повежда към задоволяването им по адаптивни личностово и социално начини. Едно собствено превъзпитание с любов се получава чрез това разширяване на съзнанието до подсъзнанието чрез хипнотичния транс. Превъзпитаване, при което любовта е прегръщаща безусловно, но и поставяща здрави граници пред старите и градяща новите отношения, настройки и поведения. Това е ключовата стъпка. В нея са включени и поведенческата промяна на навиците, промени в приятелския кръг, подходяща литература, спорт, диета и т.н. 3) Стабилна трезвеност - тук първа и втора стъпки са автоматизирани, като са прераснали от формално повторение, в интуитивно, емоционално наситено разбиране, в медитативна/ майндфул сублимация, в която процесът по прихващане на енергията на навика и "печалбите" му, е прихваната вече автоматично и през чувството водена към социално, партньорско, професионално и духовно вдъхновение. ..................... Горните три стъпки са ключови при която и да е зависимост.

В една предна тема за зависимостите от комп игри писахме няколко човека, като обхванахме различни подходи и страни на проблема. Сега ще я намеря и ще обобщя трите подхода, като добавя и самостоятелните усилия и мотивация (защото само когато са налични, се получава) и близостта/ взаимността/ любящото партньорско и социално свързване, за които всъщност говорим тук.

Именно! Чуй ни, моля - с добро сърце казваме тези неща. Благодаря за доверието в сесиите ми хипноза и материалите ми, искрено. Никъде в тях обаче нито пиша, нито подтиквам някого към живот сам. Ти не си тръгнал да ставаш монах, освен може би в някоя фантазия... А и малко почти офтопик - ако преди време монашеството е имало мястото си, в настоящето отдавна се явява извращение. Не в манастири и пещери, не в монашески ордени, а в човешкия свят се преживява адекватната духовност. А когато и да било, за живот сам са били годни само шизоидите - хора, несвързани нито с тялото, нито с емоциите, нито с нагона си... А ти си нормален човек. Сексът е като водата- нужен и важен е. Да искаш да се справиш с този навик сам, е като да искаш първо да се научиш да преодолееш зависимостта си от алкохол като не пиеш никаква вода. Казваш си: "От утре няма повече!"... Казваш си го хиляди пъти - и утре пак се повтаря всичко. Защото жаждата е силна. Наоколо ти 4 милиарда оазиси от животворна влага, но поставяйки каруцата пред коня, си казваш: "Не, първо да преодолея, после ще пия вода!". Всъщност, когато пиеш амброзията на любящото и естествено сексуално общуване, жаждата се стапя, а навикът се минимизира в огромна степен дори сам. Тогава и подходът с разубеждаването, хипнотерапията и медитацията работи истински. Не можеш да преодолееш жаждата си като не пиеш! Така сам си слагаш нерешимо противоречие. Когато пиеш нектара на женската енергия, в теб заживява спокоен баланс, чувстваш се зареден, вдъхновен, мотивиран. Тогава с малко медитация остатъчния навик се разтапя с лекота, почти безусилно. Сексът, още повече любящият секс, е най-естественото и нужно и на енергетиката и на емоцията и на чувствата и на мотивираността и на вдъхновението ти акт. А в случая, фиксацията в уж справянето с порното при бягане от жените, е възможно да се явява именно проблем в общуването с тях и бягане от тях. В такъв случай постоянното буксуване с навика при илюзията за "когато се справя, тогава...", всъщност задоволява несъзнавани печалби от поддържането му, осигуряващо дистанция от жените. От доверието в обичането, откритостта, от прегръщането на вътрешната слабост/ страхове, подсигуряващо социална мъжественост. Приятелка, живеене с нея, обич и сърдечна разкритост с нея. На фона на интензивна професионална реализация, спорт, променяне чисто поведенчески на висенето пред компа, приятели, много рядко оставане сам, поне за три години! Приятелка!

Нищо няма как да проработи истински, докато си сам. Хвани си приятелка, живей с нея, води с нея редовен и удовлетворяващ полов живот. Приятелка, на която имаш пълно доверие, както и тя на теб. Тогава женската ѝ енергия може да те накара "планини да преместиш", а цялото свързване на съзнание с подсъзнание и преодоляване на навика стават възможни. Това е. Насочи усилията към партньорка, съвместен с нея живот, секс, но и любов. Оттам насетне, невъзможното става реално възможно!

Пробвала си тревата, случила се е тази реакция... Не при всеки се получава така, но фактът, че при теб така е станало, говори, че вече си имала харакетрова предразположеност. Забележи, характерова, не телесна. Тоест, ганджата само е отключила вече налични психични наличности. Аз не мога да разбера - питаш за справяне, а в същото време търсиш хапчета. Не ти ли е известно, че при тревожните разстройства те само хронифицират, замазват, потискат нерешените уроци. нежели да помагат истински. Ако искаш реално справяне, прочети подходящите материали, насочващи те към реалните причини и стратегически надежден подход на справяне. Това е психотерапията, при добр специалист обаче! Тя не се пробва - не е хапче. Терапевтът ти помага да си помогнеш. За какво? Да научиш вложение в тревожността уроци, които научавайки, променяш себе си в смела, стабилна, спокойна, решителна, обичаща, творческа. Какви точно са тези уроци, терапевтът ти вижда в рамките на не повече от половин час. Оттам насетне, започва работа по справянето. Тя не винаги е само успокояваща - често е безкрайно предизвикваща те, но фасилитираща споменатото научаване. Пишеш от позиция на болна, казваш, че искаш да се злекуваш. Това говори, че засега представа си нямаш за що иде реч. Разбира се, надявам се, че ще вложиш когнитивен капацитет това да се промени! Тревожността, в която си, не е болест, така че няма от какво да се лекуваш. Школа за растеж е! Ако искаш да се учиш и порастеш като човек, материали за четене има немалко, а добри терапеви се намират. Поискаш ли да чуеш посланието на написаното, прочети повечето теми тук за тревожността, извади си заключенията, попромени настройката си към преживяваното и потърси наистина добър психотерапевт. Важно е да е такъв! Успехи!

Много силно - синхрон и повеждане. Синхрон, даване на възможност за виждане себе си отстрани (двойник, огледало), резонанс с болната страст, нагледно даване на възможност за виждане и осъзнаване на всички последствия от нея и едва тогава всичко казано дотук. Напълно съм съгласен!

Именно!

Не си и няма да бъдеш луд, нищо общо няма. Ние обаче можем да станем папагали да повтаряме... Няма как през нета за това състояние да станат нещата, потърси опитен колега!

Д-р Първанов е прав напълно. Година, поне като старт... Трайни и истински дълбоки промени, които отчетливо присъстват в характера, над две години. А реално, 4-5 г. Не преувеличавам. Когато става дума за характеропатия, промените са възможни, но при продължителна, упорита работа. При това не само лични сесии, а и групови и в уъркшопите на терапевта, систематично през всичките тези години. Получава се един вид превъзпитание, водено от добрата воля на самия търсещ и осъзнаващ нуждата от такава промяна. Понякога такава добра воля има при психопатиите - понякога. Обаче постоянно налична, дълбоко мотивирана и устойчива, в продължение на няколко години включване в терапевтичен процес, по-рядко.. В практиката си съм наблюдавал как хора с постоянна работа по себе си постигат изключителни резултати - характерът цялостно се преработва. Наблюдавал съм го в клиенти, в колеги, в самия себе си. Условията за такава промяна споменах по-горе. Сега, говоря за цялостна работа при силно акцентуирани характерови черти при ясно изявени личностови разстройства. При по-леки случаи и казуси, от няколко сесии, до няколко месеца или година е добър период.