Орлин Баев

Във връзка с агресията по улиците, израз на собствена комплексираност, проектирана в непознатите наоколо: " Някога в Япония, в едно село живял мъдър стар самурай. Веднъж, докато преподавал уроци на учениците си, към него се приближил млад воин, известен със своята жестокост и груб характер. Любимият похват на този воин била провокацията. Той успявал да извади от равновесие своя противник, който приемайки неговото предизвикателство, заслепен от ярост започвал да прави грешка след грешка, в резултат на което губел битката. Младият боец се опитал да приложи своята техника и върху стария самурай. Започнал да го оскърбява и да го ругае, плюел и хвърлял камъни по него. Но мъдрият самурай останал невъзмутим и продължил със своите занимания. В края на деня, изморен и раздразнен от неуспеха си, младият воин си заминал. Учениците на самурая, учудени от поведението на своя учител, го попитали: - Но защо понесохте всички тези оскърбления и не го предизвикахте на бой? Нима се изплашихте от него? - Ако някой дойде при вас и ви носи някакъв дар, но вие не го приемете, кой ще е собственик на този дар? – отговорил на въпроса с въпрос самураят. - Ами предишният стопанин – този, който го носи. – казал един от учениците. - По същия начин стоят нещата със завистта, омразата и оскърбленията. Докато не ги приемеш, те принадлежат на този, който ти ги поднася."

Точно така - това тренираме в групата ми често!

Не, не решава от китарата над раменете нищо. Преди може би му се е налагало да го прави, но промяната на мисленето от едното логично преобразуване на автоматизираните мисли, по някое време достига чрез преживелищни методи до промяна на базисните характерови вярвания зад външните мисли. Няма решаване, а дълбока самоувереност. Когато някой идиот псува, това няма за какви вярвания да се закачи, тъй като в дълбочината на характера има самоуверена смелост, харизматична сила. Когато и ако ситуацията започне обаче действително да нарушава границите в офиса или на улицата, тогава се действа според зависи, интелигентно, смело и асертивно. Истината обаче е, че когато присъства такава дълбока самоувереност, тя автоматично се долавя от другия и съответно това реално прекрачване на границите се случва рядко.

В страната, в която сме, действително има определен манталитет... Искаш да не те ебават? Заработвай добре, седни в кола за над 150000, бицепсът е поне 50, татуировките, аксесоарите и прическата съответни. Тогава като те видят в огледалото и автоматично комплексираната мазохистично бг психика свърва вдясно... Реалии. Обаче дали блъскането във фитнеса и мма, бизнесът за милиони и видът на типичен бг мутробизнесмен са само начинът, това е риторичен въпрос! Другият вариант е вътрешното порастване, за което говори д-р Първанов. Хем е по-евтиният, хем е по-холистично обоснованият от позицията на смислено живеене. Той не изключва бизнес просперитета ти, но тогава нито има афиширане, нито примитивна визия. Ще ти дам примери с хора от работата си. Майстор на бойните изкуства, международен шампион - когато го "засекат" на улицата и почнат да го псуват, със спокойно изражение поглежда човека в очите, с реверанс дава път и ... това е. Човек, който кара собствен самолет и иа ново червено ферари, умишлено по моя препоръка, като поведенческо социален експеримент си купува и кара таратайка, с нея ходи на бизнес срещи по тениска, джаанки и шорти. Когато на улицата получава майносване, реакцията му обаче е удивително спокойна. Да, досега в скъпата кола никой не го е закачал и му е ново, но в бричката той си е същият - удивително харизматичен, дълбоко самоуверен човек. Когато някой го псува, това дори го забвлява, "не му влиза", тоест няма за какво да се захване в него на някого подскачането... Един от поведенческит еопити, които правя, е с колата със социалн отревожен човек, в пик час да спрем на оживено кръстовище, да пуснем габаритите, да отворим капака сякаш има повреда и да постоим половин час. Става яко задръстване - ние стоим до капака, онасяме камара псувни, но виждаме че много повече хора просто заобикалят... Така се вадят камара комплекси, които осъзнаваме и отработваме. Това е само един от многото подобни поведенчески опити (виж статиите ми за това)... Тоест, когато в теб няма за какво да се хване нападението, никой не може да те обиди - ти решаваш. Сега, не ти казвам, че сме някакви буди. Аз самият съм си холерик и бързо паля клечката. Просто когато поработим по себе си, попроменяме нещата...

Да, работещият метод е. Когато безусловно приемаш себе си, такъв какъвто си, тогава именно се откриват позитивните потенциали на това, което си, докато страхoвете се стапят. Парадоксът е, че такова безусловно приемане и самоприемане разтваря и пространство за промяна. Пак се дават насоки за работа, но въз основа на това пълно самоприемане и все пак, не правим от ябълките портокали, а здрави ябълки. Влиянието на личността, дълбоко интимното вплитане на енергията на терапевта в твоята, това е което прави терапията успешна. Намерил си човека си.

Задържаш мотивацията, когато имаш силни цели, които следваш. Самата дисциплина по следването на целите вече вдъхновява, задава добра житейска структура и мотивира. Например, ако учиш, ученето отнема една малка част от капацитета ти, а останалата част можеш да вложиш в: - Успоредни курсове - програмиране, дизайн, софт скилс, нлп, пси групи, групи за работа с паметта (зеном, в София...), пик ап обучения и действие в тази посока (само давам примери, ти си змаеш какво те интересува)... - Успоредна специалност (майнър) - Интензивен спорт - фитнес, кросфит, мма, самбо, кик бокс и т.н. - Много важно: партньорка. Ако си в ранните 20, живей интензивно, развий себезаявяване, здрава мотивация, самоприемане, а оттам и чара и харизмата си - излизай с момичета, премини през няколко, докато почувстваш с някоя магията на любовта и тогава се задръж с нея. - Уикендите - навън, в природата, туризъм (има много такива групи), уъркшопи и т.н. .............. Тоест, развивай се, нека всяка минута ти е заета с дейности, носещи ти радост, умения, ноу хау, вдъхновение. Животът е кратък, минава бързо - живей го!

Имаш избори. Да попаднеш на добър психотерапевт, си е цяло чудо. Ти си преживял това чудо, животът ти е дал този шанс. Оттук натам, да тръгнеш да "гониш дивото, като имаш питомното", както казва народът... А още повече, че дивото, което гониш, всъщност не се знае доколко въобще е годно в психотерапията... Защото огромна част от психиатрите са просто пласьори на дрога, при което въобще не им се налага да си размърдат когнитивните гънки и развият себе си и психотерапевтичните си годности... Дано този е изключение. За хронифициращото неврозата действие на психофармацията и за негодността на колегите, масово работещи на фона на химия на ниво невроза, сме писали много - ако имаш мотивация, прочети. Избори...

Спортът тук е задължителен. За мъж, най-добрият вариант е комбинация от боен спорт, силова (фитнес) и за издръжливост (кръгова, кросфит...) тренировка. Защо боен спорт? Защото се обръща посоката на неизменно задържаната навътре при социална тревожност агресия - обръща се навън, като интензивна агресия в контролирана, защитена спортна среда. Постепенно тази агресия един вид се прехвърля в живота, като здрава мотивация, решителност във всяка една област. В общуването, но и в бизнеса и където и да е - започваш да си тежиш на мястото, излъчването ти се променя. Затова боен спорт. За поведенческите експерименти, когнитивните изкривявания и защитни механизми, да, на прав път си. Ако обаче правиш подобни опити сам, е добре да бъдат по-леки, по-ненатрапващи се, но регулярно, постъпателно и редовно, със задължителна когнитивна преработка преди и след това на изплувалите автоматизирани когниции. По-предизвикващите такива, се правят в присъствието и супервизията на терапевт. Както и на фона на лична, групова терапия, периодични работилници.

Бягство поведението се преобразува в постоянно себепредизвикващо поведение, на фона на менталната работа. Сам може, ако си зверски мотивиран и много постоянен. С терапевт пак е трудно, но с времето става все по-лесно и смело!

фактът, че съзнаваш страховете си правиш разлика, че са си твои, означава че по-вероятно си в социофобия. Да, вероятно в немалко социални ситуации страховете заливат и тогава силно вярваш, че другите те мислят за еди си какъв си и т.н. Но, с малко работа по себе си ти вече правиш разликата, виждаш че всъщност ти самият си мислиш така за себе си и проектираш страховете си в другите, нищо повече... Както казваш, програмите заложени в характера ти, от малък са се проявявали в общуване. Затова е нужен по-продължителен психотерапевтичен процес. Хубавото при социалната тревожност е, че пътеката е много ясна. Това, което се иска обаче, е постоянно ре-събуждана и поддържана висока мотивация, много активна работа по себе си между сесиите, справяне с периодично възникващото самосаботиращо отчаяние и продължаване. Резултатите са сигурни и неизбежни, при много упоритост. Защо такава упоритост - защото тук всъщност се работи с дълбоко заложени характерови черти, вярвания, програми, затова. Работа, изисквана от теб, но и водена от терапевт, който знае какво прави и е успешен в тази си работа - когнитивна, психотелесна, хипнотична, поведенческа... Например ако само с една психоанализа работи някой, много добре ще знаеш защо преживяваш всичко това, но представа няма да си имаш как да го разрешиш и какво да правиш. Така че, потърси интегрално работещ, инвазивен и успешен терапевт! Успехи!

Точно така - в анализата това се нарича трансфер и се пишат дебели бумаги... Но всъщност е много простичко. Няма как на самооценка да те научи човек без самооценка, на чар и емпатия, човек без чар и емпатия, а на бос обущар няма защо да се вярва... Не мисля, че има нужда да попадаш, нито че този терапевт ще го разреши. Различно е. Имаш му доверие, но работите равнопоставено като бизнес партньори, фокусирани в цел - твоята повишена социална самооценка. Когато тя започне да става факт, сесиите ви се разреждат, докато остане нужда само от някоя и друга контролна и все по-рядко. Животът е най-добрият терапевт и терапевтът ти на него те предава бързичко! Именно - емпатия и съ-чувстване, печелене на доверието с лично отношение, дълбоко вчувстване, разбиране и отразяване, дълбока собствена самоувереност, предавана ти автоматично в присъствието му, искреност и автентичност... Това са все качества на добрия терапевт. Попаднал си на такъв! Представяш си 50 часа, докато всъщност вероятно ще са по-малко. Но, дори и 50 да са - това реално е около 1.5 год. ходене веднъж седмично, като се махнат ваканциите и т.н. Реално парите се разпределят и въобще не са много, особено когато знаеш, че ти е важно. Представи си живота си продължаващ в тази хронична депресивна умора, вследствие на потиснато неразрешената социална тревожност - аман ти и Германията и парите и уредената социална среда, ако така продължава... Реално, за цялото време таксите а около една твоя месечна заплата, което е нищо, на фона на спокойната самоувереност, която ще ти върши работа цял живот! Когато осъзнаеш важността, ще видиш, че парите са просто символични! Така е, много терапевти си качваме клипчета с хипноза и нлп в нета и са именно за това - да се ползват. Личното присъствие на терапевта, на когото имаш пълно доверие обаче, прави нещата различни. Да, като механика и думи не е по различно от записите, но присъствието му прави въздействието много по-силно. Сега, защо си дели терапията на хипноза и друга, така явно е прието да бъде в Германия. В България таксата е същата. Но, извън тази разлика, ще ти издам една тайна - същинската хипноза е всъщност личностовата харизма на терапевта ти, взаимното ви доверие и влиянието му, което преминава през това доверие. Така че, в по-широк смисъл, всяка сесия с харизматичен и добър терапевт, е разговорна хипноза, без дори да се каже нещо за хипнозата. На всяка сесия след него си се чувствал зареден, мотивиран, тласнат към промяна, лична работа към променено мислене и възприятие - това е хипнозата! Така че, на добър път - не след дълго ще се похвалиш тук, че нещата вече са различни!

Многократно сме описвали защо идват, че са безобидни, че е нужно първо да се промени разбирането и тълкуванието за тях, да се научи човек да ги предизвиква и се шегува интенционално парадоксално, докато в даден момент се научи да ги разпознава просто като "моите готинки окр мислички" и спокойно ги остави да отминават медитативно. Зад тези кратки думички обаче стои доста познание и ноу хау. В статиите си в блога си съм писал за окр - ако имаш мотивация, намери и прочети. Някои препоръчват книгата обсебен мозък - не е лоша, макар и доста плитка, като за хамериканци, но като цяло, е на прав път, поне за самопомощ. Ако успееш сама до месец, супер. Ако ли не, психотерапевт - при това добър с окр такъв. В България добри с това състояние са по-малко от пръстите на едната ръка.

Да, работи се по социалната самооценка - за това методи има много. През заложените в детството когнитивни схеми, които не са другаде, а сега, в дългосрочната памет - когнитивно. С хипноза, дишане, преживелищно и поведенчески - зависи какво може и знае терапевтът... Но, напълно се съгласявам с д-р Първанов за нещо, което и ти сам си забелязал. Терапевтът, на когото плащаш, има силно лично присъствие, харизма, самоувереност, някакси самата му личност и присъствие вече ти влияе и през доверието, което е спечелил бързо с автентичността и чара си, промените са силни и дълбоки. Защо така? Защото другият, по здравната каса може и да прави и умее минимума и само да има една диплома и касата пак ще му праща хора. Самият му избор за работа по този начин вече го прави автоматично слаб терапевт, със слаби личностови качества. Другият обаче, разчита на харизматичното си личностово присъствие, уменията, постоянното си развитие, енергия, пробивност, реално помагане и мнение на многото хора, на които вече е помогнал. Ако седи и чака, както първия, ще си погине гладен - не, не може, затова се влага във всеки миг, с всеки пациент на 100%. Съответно, през собствената си огромна мотивация умее да мотивира и хората и постига максимални резултати. Да, един от мотиваторите е самата такса, но както казах, далеч не само!

Здравей, Максиме! Описваш развитието и клиничната картина на тревожно депресивно разстройство, с генерализирано, социално тревожни и агорафобични елементи, с каквото работим по цял ден ежедневно. Когато тревожността, често неосъзната и изтласкана с невротичен контрол и работни ангажименти, когато не бъде осъзната и решавана, депресира. Тоест, води до състоянието в което си бил - потиснатост, уморяемост, усещане за безсилие, липса на настроение, мотивация и т.н. Водеща обаче е тревожността. Както са ти казали, важна част от поддържането и е невротичният свръхконтрол. Той обаче е само една външна "тапа" над избутани навътре в подсъзнанието и невиждани зад сляпо петно характерови страхове, постепенно задействани от външни социални тригери, липси, начин на живот... Какви точно са при теб активиралите се когнитивни схеми в дългосрочната ти памет, това се разучава с психотерапевта ти бързо. Когато се осъзнаят ясно, се започва активна работа по предизвикването и преобразуването им. Всеки терапевт си има методи и е относително повече или по-малко ефективен, знаеш. Това, което общо и неспецифично мога да ти кажа, е засега да наблегнеш не на йогата (нея можеш и сам, предимно нидра/ автохипноза с помщта на аудио сесии), а на интензивния натоварващ спорт почти ежедневно. След спорта, когато се върнеш у дома, практика на дишане и тогава, аудио сесия нидра. Аз имам над 160 такива в ютюб, има и на немски и др. езици много други. Горното е обща, но нужна работа. Какви точно обаче вътрешни програми, вярвания движат процеса ти - върху това би трябвало да работиш с терапевта си с методите, които ползва. Да, хипнозата е един от тях, но има много други, а по-важно е той да е силен терапевт, да успява да повлиява. Върху вътрешните страхове се работи успоредно със социалните дефицити, които вероятно са ги активирали. Виждат се и се компенсират активно - партньорство, семейство, приятели, компания, интерси, хобита, общуване, четене и т.н. - само давам примерни такива. Та така...

" се чувствам нищожна, малка, ставам свита, сериозна, започвам да превъртам в ума си моите собствени недостатъци, намирам си хиляди, започвам да се чудя как той изобщо ми е обърнал внимание, че не съм това, което той очаква и накрая бия отбой, отказвам се. Външно изглеждам самоуверена, но вътрешно съм притеснителна." Сама даваш отговора си. Когато си с нормален мъж с нормални плюсове и минуси, се фокусираш тунелно в минусите, дисквалифицирайки позитивното и раздувайки негативното. Защитно поведение - защитна свръхкритичност, уж пазеща от нараняване. Уж... Защото всъщност е бягство от самата себе си, от сянката си. По-интересно е, когато си с наистина силен и качествен мъж. Тогава се вади същото, но няма в какво да се проектира и затова го виждаш по-ясно. Тоест и в двата случая става дума за теб самата. Да, била си в дисфункционална връзка, носиш си характеровите заложби - каквото и да е, вижда се, осъзнава се и фокусът се премества в преработката му, в решението. Като старт, задръж се в една връзка, без да бягаш. Тогава осъзнай ясно какво в теб се събужда. С помощта на психотерапевт ще преработиш страховете си и продължиш напред.

Тоест, по-скоро шизофрения. Има нужда от добър психиатър, редовно приемани качествени медикаменти в точните за него дози, вероятно периодични хоспитализации. Това е.

Така казано - психопатия или шизофрения, в случая е нерелевантно. Защо? Защото колебанието в случая е между шизоидна/ шизотипна личност (като личностово р-во) и шизофрения. Обаче шизоидната личност проявява черти силно припокриващи се с негативните шизофренни симптоми, а в случай на стрес често изпада във временна психотична загуба на реалността. При шизоидията имаме силно бягство във вътрешната фантазна реалност, понякога до степен откъсване от социалната. Тоест, имаме силно припокриване - един психиатър би диагностицирал едното, а друг другото състояние. Пробвайте да разговаряте с него за разговорите му във ваше отсъствие. Ако съзнава, че са фантазни образи, клони към шизоидия. Ако е уверен в реалността на обектите, с които разговаря, клони към шизофрения. Но, нека д-р Първанов като психиатър си каже тук тежката дума!

Ако се бориш със сянката си, има да се бориш до безкрай... Не борба, а осъзнаване, разбиране, приемане, обич, оцялостяване са нужни. Питаш за сама - някой успява да научи три езика в рамките на три месеца просто защото ги слуша, както и да усвои висшата математика, цигулката и пианото като странични занимания, вечер след 19ч. между другото, докато рисува шедьоври и пише майсторски, свирейки по душевните струни с таланта и гения си. Ти можеш ли?

А какво би те накарало да ходиш на психотерапия систематично и искаш ли го? Имаш много чувствителна натура,с която си ходят ирационални страхове, проявяващи се като телесни симптоми и натрапливи мисли - това е. Самата работа с мислите вече влияе заздравяващо на характера ти, но е добре да видиш ясно програмите в несъзнаваното, да поработиш по тях с терапевт. Плюс спорт, дишане, медитация ежедневно!

Е какъв е методът, поне някои насоки...

Супер красиво споделяне, Диди!

Да, мишкуваш ли, всичко ескалира. Затова започваш, посрещаш трудностите. На практика е по-простичко от обясненията, така е. Самото фокусиране в работния процес, вече ти помага да оставиш мислите да преминават, като си все по-непривързан към тях. По-горе отговарям общо, както и питаш. Ако нещата вървят, супер. Ако има нужда обаче, потърси психотерапевт, вещ в поведенческата, хипно, нлп, краткосрочната психотерапия - терапевт, който знае какво прави и успява да помага наистина.

Да, както ти казва д-р Първанов, имаш нужда от постъпателна работа. При социофобията основното, което истински придвижва нещата, са поведенческите/ социални експерименти, правени на фона на добра съзнателност, връзка с реалността, корекция на автоматизираните мисли и вярвания, събудени от предизвикващото поведение. Както и хипнотерапия и други прийоми, вече приоритет на психотерапевта ти. Важното е да знаеш, че важни тук са две неща: систематична промяна на мисленето и интензивно и постоянно продължаващо, ежедневно предизвикващо страховете поведение. Социофобията, когато е не просто срамежливост, а е гравирана в характера, изисква време и целенасочени, мотивирани, постъпателни и упорити усилия - резултатите обаче са сигурни. Сигурни са когато поддържаш високо ниво на мотивация, ежедневно се предизвикваш поведенчески-социално и работиш с мисленето когнитивно/ хипнотично. Предизвикването е част и от личната работа с терапевта, но се разгръща в групите, уъркшопите и теренната работа. Групи и уъркшопи при социофобията са неизменно нужни, тъй като в динамиката на общуването там се преживяват и преработват силно социалните страхове. Теренната работа е много изискваща като време и за терапевта и обикновено се прави с няколко човека/ клиента с подобни страхове, на оживено място. А най-важното е, между сесиите да продължаваш с активна работа по мисленето (вътрешен диалог, нлп...) и поведението (ежедневно социално включване в професионална среда, групи за реторика, приятелски кръгове, систематично правене на социално-поведенчески експерименти). Част от поведенческите експерименти, правени ежедневно, в твоя случай включват целенасочено заговаряне, общуване, канене, излизане с момичета/ жени (прочети малко pick up strategies). За гаджето: привързаност и нужда е, естествена потребност, хваната за нея... Като гладно куче си, което е близо до пържола... Ако с тази пържола ще става нещо, хубаво, ако не, насочи се към друга. Гладен си, намери си пържолата!

Е разгеле... Влязъл си в натрапливо хипохондрично състояние, което явно се обосря в социални ситуации, тоест има и социофобичен елемент. Всичко това обаче е психика и единствено през работа с нея можеш да промениш нещата. Тоест - психотерапия!

Благодаря и аз сърдечно за добрите думи - оценявам ги!