Орлин Баев

Снижената концентрация и сексуално желание, са едни от най-честите симптоми при тревожните състояния.

Не знам дали си ме чела - не защото аз съм писал, а защото това, което споделяш, познавам твърде добре през собствения си житейски път, бих се радвал да прочетеш от книгата или от блога ми всичко за социална тревожност и заекване. За заекване, защото зад него стои пак същия страх от представяне пред хората. Просто неглижирай симптома заекване и разбирай посланията зад това. СПравянето е сигурно, когато работиш по него. Работа с мисленето, много предизвикване, вадещо сраховете, често и депресиращо, но и даващо шанса за преработката им до социална самоувереност. Вярваш или не или знаейки, че вътре в теб вече вярваш, че стои ораторът на мечтите ти, просто е нужно да му разчистиш пътя. Вицове, знания, интересни случки - ммм, не си увеселителна радиопрограма, нито клоун. Не мисля, че това е пътят - така пак угаждаш на стария модел да се хатресам на всяка цена като блесна, докато аз какво искам, не е толкова важно. Не, на себе си да се харсаш е нужно. Тогава ако си човек на вицовете, хубаво, ако не, пак хубаво - не това опрееделя нещата,. Аз примерно вицове не помня, дори съм с еопитвал да ги уча нарочно, не става - а помня добре. Не са кой знае какво, защото са заучени дум ина друг, повтаряни папагалски - да, смешно, но ако само това е, ставаш клоун. Път има - прочети всичко от тук и тук, ако истински желаеш да вървиш по този път.

Билките, масажите - чудесно. Спортът - да, много спорт, 4-5 тренировки седмично, при това интензивни спортове. Сама се насочваш към психотерапия. Вече знаеш, че това е пътеката, която в стратегически план ще разреши казусите ти трайно и успешно. Тук можем да насочим, да дадем малко обратна връзка, но живата психотерапия се прави на живо, с ефективен психотерапевт. Отношението на родителите към нас през ранните ни години сформира собственото ни отношение към себе си: аз-аз себеотнасянето. Отношението на родителите помежду им обуславя твоето отношение към другите: аз-ти. Няма как постоянно хората на работата да са точни и идеални. Както и партньорът, който и ангел да е, няма как в даден момент да не задейства съдържанията в психичната ти динамика. Знаеш, че кожните проблеми са психосоматични. Кожата е обвивката между теб и света. Когато на човек му се струва, че светът го наранява, кожата реагира. Опитай въз основа на горните думи да помислиш и сподели до какво стигаш - какво се случва в теб според теб? За натрапливата ти мизофония - когато редовно работиш по себе си в психотерапия, успоредно с това можеш да си качиш на телефона записи от youtube с мляскане, дъвкане и т.н. и да си ги слушаш като постоянен фон. Това слушане ще вади дразненето, но вече ще можеш да стигаш до нараняването зад него и да го лекуваш.

Когато тече през теб любовта, тогава се появява една гъвкава и естествена нравственост, през която знаеш, че си тук, за да живееш интензивно. През нея знаеш, че малкият човешки, набутан от религията морал, може да резонира с тази любяща нравственост, но често дисонира. Когато пускаш през себе си любовта, влюбването е о'к - то вече не закача, нито толкова опива и замайва, а се превръща в екстазна част от любовта. По-тихо и спокойно е, но е част от нея и може да се поддържа почти постоянно - вече е обаче овладяно, не е зависимо вкопчване, а се е превърнало в биохимична част от безусловната, като състояние на съзнанието любов. През нея (а тя е Бог) знаеш, че няма такъв Бог, който да иска от теб спечено-окована в малки човешки желания за единствен мъж лоялност. Нито пък бута към разврат. По средата е. Имаш ли преживяването на живата любов, сегашните ти привнесени от възпитанието и религията ригидни самооковавания се разчупват до намиране на баланс, позволяващ ти скачане в преживяване на известен опит. Това не те прави мръсна - прави те способна да прегърнеш сенки, от които сега бягаш. Бягство, което извиняваш с рационализациите "Искам само един мъж..." и т.н. Никой не ти казва да станеш ку..а, но да прегърнеш тази си сянка. Тогава, приемайки сянката (страховете си), ставаш живееща повече от сърце, душа и любов. Защото сега в теб има невиждани от самата теб, потиснати страхови програми, които дисоциираш със скования си морал. Ако си позволиш да видиш страховете си и ги преобразуваш, моралът се стапя, за да отстъпи място на любовта и нравствеността, идващи от Бога. Такава любов не изисква ригидна чистота, но си позволява известна преживелищност, скачане в калта, за да може и да литне високо към Бога. "Просветлението не е да си представяш образи от светлина, а да прегърнеш сянката си", казва Юнг. А калта не е мръсна, а е глината на този живот, в който сме слезли да се учим, за да спускаме в него Бога и да го въздигаме до Него.

Здравей! За съжаление графикът ми е пре-препълнен. Георги Балджиев е добър колега от София. Успехи!

Сега, да избягваш чалготеки и сбирщини на пияници заляници, да. Бягаш ли обаче от нормалните житейски ситуации, срахът се поддържа от самото бягане. Виж от какво те е страх, общувай със страха си, обичай го, успокоявай го. Тогава и бягането намалява и живееш по-интензивно, предизикваш се повече. Като цяло, синдромът на дразнимото черво идва от същия страх. Фактът, че е по-добре положението, говори, че вече стапяш сраха. Продълби в тази посока!

Случва се. Не е задължително в теб да е причината. сама казваш, че и те не са те допуснали. Тогава, най-великият оратор да си, не би помогнало. Работа има колкото искаш, когато си добра в нещата, които правиш. Докато се квалифицираш все повече и инвестираш в развитието си, се налага в разните курсове постоянно да общуваш, да представяш пред хора, да говориш пред публика. Това е един естествен начин да преобразуваш срамежливостта си в социална самоувереност. Ако добавиш малко работа по мисленето с психолог - лична и групова, не след дълго ще си спомняш за предишното си аз в минало време, сега живеейки живота си смело и силно!

Казваш, че не е краен, а наричаш връзка отношения без интимност. След 70г. целувките може да минават за такава, но дотогава... Интересно ми е, как би реагирала, ако човекът до теб е алфа мъж. Такъв понякога си разнообразява сексуалното меню - не защото е женкар или лош, а просто защото е в природата му. Ако на този естествен факт реагираш с ревност, проявяваш агресия против Бога, създал нещата каквито са. Чини ми се, че поставяш задушевните розовички чувства, идващи от човешкия морал, над любовта. Защото тя е нещо по-голямо - включва и хубавичкото моралничко, но и нелесните житейски уроци. Както писа Георги по-горе, има религия, има и духовност. Първото е човешко произведение - понякога резонира с духовността, но по-често не. Религията подтиква към идеалистична чистота. Духовността вижда, че от калта пониква лотосът!

Това ме радва истински - благодаря за добрите думи!

Поздрави! Ако си позволите да гледате видеото, да вникнете в посланията му, както и да прочетете статиите ми относно заекването, бихте забелязала, че прибързаните заключения, които правите са излишни, тъй като то е връхче на айсберг, докато всъщност основната част под него е именно това притеснение от публични изяви. В клипа, в статиите си за заекването и за социалната тревожност обрисувам път за справяне. Благодаря за осмислянето предварително!

За справянето със заекването - психика и речева техника:

Рядко е така крайно противопоставено. Обикновено има някакво физическо и характерово привличане, както и оценяване качествата като човек и майка/ баща. Краен е обаче моралът ти. Изненадата тук е, че е крайно човешки този морал, не е от Бога това пазене. Защото любовта е далеч по-гъвкава и свързана с една естествена нравственост, отново наситена с много обич, но много по-приемаща и скачаща в преживяване. В този живот сме и да се пооцапаме. Тоест, с този идеалистичен човешки морал, ти практически блокираш Бога и любовта, докато си мислиш, че са ти най-важните.

Вероятно д-р Първанов ще се включи като психиатър. Според мен е добре да му се инжектира всеки месец антипсихотик на депо. Това би го държало извън психотичността, а тогава вече би приемал и други помощни медикаменти.

Точно така. Както ти казва д-р Първанов, споделяш с доверени приятели, при това отвъд едното реване, а градивно, така че да се учиш, растеш и прилагаш на дело. С няколко месеца работа с психотерапевт си спестяваш десетилетия самостоятелно лутане!

Супер е, че пишеш и ти благодаря за това. За страхуването от мнението на людете, паническото и социалното тревожно р-ва. Разлика има, при това значителна - при психичните механизми, подежащия характер, в терапевтичния подход, включително за въпросното "тръбене". Пояснявам за него по-долу. Да, при пароксизмалните п.а., присъстващи в паническото разстройство, е възможно да съществуват базисни вярвания, свързани с мнението на другите, пораждащи тревожност. Както писах и в предния постинг, разлика обаче има. При п.р. страхът от мнението на другите може да го има в една или друга степен, но не е основен. При това състояние е възможна известна откритост в социална среда относно преживяванията, което спомага премахването на механизма на изтласкване и бягане от паниката и по-бързото и преодоляване. Като цяло, тук справянето е много по-бързо. При това, като казвам, известна откритост, това в никакъв случай не означава постоянно засмукване на вниманието, което вече клони към хистерични вторични печалби. При социалния страх -: понякога е просто срамежливост, която се преодолява бързо. Но, социофобия е, когато започва да пречи на общуването все по-силно. Тук и справянето изисква упорити, ежедневни и постъпателни усилия. Докато при паническотто разстройство често една промяна в отношението решава всичко. Ако срамежливият въпреки срама си може да завърже и поддържа разговор, то на социофобика комуникацията му е много трудна и тревожността ограничава общуването му силно. Но той все пак прави разлика между реалността и илюзорността на страховете си. Когато това метакогнитивно осъзнаване липсва, а човекът вярва, че страховете му са реалност, се влиза в зоната на личностовите разстройства - избягващо, параноидно и т.н. Тоест, имаме градация. Освен това, при социофобията имаме ситуативно покачване на тревожността при общуване, не и пароксизмални п.а. Изводът: това, че при паническото разстройство имаме известни страхове от мнението на хората, не прави нито психодинамиката му, нито подхода за справяне същия, като при социално тревожното разстройство. Ако без да искаме разменяме взаимозаменяемо разбирането си за психичните наличности и подход при двете, правим логическата грешка непозволено обръщане: "Всички хлебарки са жители на тази планета, следователно всички земляни са хлебарки."... Както вече писах в предния постинг - при социалната тревожност, поне в началото на справянето има нужда от избирателност при споделянето - само на доверени, наистина добри приятели, както и в терапевтична среда. Това е така, тъй като човекът още не е готов да понесе закономерните реакции на хората от по-широкия кръг, на които е споделил. А те могат да са всякакви - от състрадание, през съжаление (което е съвсем различно от първото), неутралност, до явна злоупотреба и ползване на споделеното за нараняване на споделилия. Хората са всякакви и въобще не са длъжни да се съобразяват със страховете на социофобика. При избягващото личностово разстройствоа страхуването е много по-силно - съответно при него се започва по-отдалеч, докато вече наличната самосъзнателност (метакогниция) го сведе до обикновена социална тревожност. В хода на преодоляване на социофобията, базисните тревожни вярвания биват преобразувани все повече. Тогава степента на откритост и споделяне пропорционално нараства - защото човекът от една страна вече знае преживелищно, че огромната част от страховете му са си негови, а хората като цяло са далеч по-приемащи, а от друга страна, развиваното себезаявяване води до все по-дълбоко самоприемане (и обратно), при което все по-малко "пука" за реакцията на другия, била тя и негативна. Когато така психотерапевтичната работа продължи, дори са правени и изпълнявани дизайни на поведенчески експерименти по умишлено излагане - за да се провокират в още по-цялостна степен въпросните базисни вярвания и се преобразуват през развитата самосъзнателност, смелост и методи. Колкото човекът е по-смел и искрен със себе си, става по-открит и към света, като все по-малко се впечатлява от това дали го харесват и приемат или пък някой не го одобрява и мрази. Защото самият той се приема и живее собствения си живот силно. Естествена градация е тази разкритост. Понятно?

Не си спомням за социофобията да съм писал да се тръби: "Страх ме е какво ще кажеш за мен, страхливо потискам страха си и затова го проектирам в теб в злобничка проекция..."... Писал съм за споделяне за заекването - то няма как и да се скрие и колкото повече се крие, е по-силно. Донякъде такава откровеност важи и за п.а. - колкото повече я криеш, я потискаш и пред себе си и другите и така я засилваш. Това обаче не означава хистерично тръбене, а просто искреност, докато се отработва смелостта. За социалното тревожно р-во наистина не си спомням да съм говорил такова нещо. Там пътеката е ясна - промяна в мисленето, връзка с реалността, хипнотерапия, много работа през тялото, поведенчески експерименти, групи, изяви, говорене и още и още промяна на мисленето, при вътрешно общуване със страха и преобразуването му. Ако за социофобия съм писал, че е нужно да се тръби, кажи къде, за да видя какво имаш предвид... А и дали винаги е социофобия, или по-изявени характерови акцентуации (личностови разстройства), това е работа на терапевта ти. Някои могат да се справят и сами, макар да е по-дълго. Ти обаче очевидно изкривяваш силно нещата, пречупваш, нагаждаш несвързано с подходящата терапевтична посока. Затова или имаш да се моташ още много години сам, или с терапевт да промениш нещата. Избори! При социофобията се изисква пълна разкритост в терапевтична среда, освен пред терапевта, в груповата работа. Но, това е защитена, терапевтична среда. А в живота се споделя така изцяло откровено само на единици, на истински доверени, сърцати и добри приятели. Не можеш да очакваш всички да се съобразяват с комплексираността ти. Работиш си по преодоляването ѝ и толкоз. Страхливостта се чувства дори да не говориш за нея, но не от всеки, не изцяло, не постоянно - не си прозрачен. Работи с психотерапевт!

В София сте?

Напълно съгласен с Тодор - бракът е социална институция. Първо е норма, спазване на взаимни ангажименти, договор по отглеждане на потомство. Сексуалното харесване е вторично при брака. Дори да го има в началото, с времето отстъпва пред общите цели - дете, кариери, дом и т.н. До голяма степен си е като бизнес партньорство, в което най-важно е взаимното уважение, почитане, при много ясното разпределение на ролите границите, правомощията. Трудности винаги ще има и е добре да има - протворечия, конфликти, караници - без тях не може. Въпросът е да са градивни, А са такива, когато партньорите поставят на първо място любовта, Бога, както и споделят подобна ценностна система и цели. Петър Дънов казва: "Между партньорите е добе да стои Бог". Тоест, най-важното да е любовта към Бога и оттам да идва щастието. От такава свързаност с Бога изхожда нравствеността не морална, а естествената, като следствие от любовта. Тогава има уважение межди партньорите. При условие, че си в самозабрана за сексуални отношения преди брака, няма как да си сигурна на какво ще попаднеш в това отношение. Остава ти да се довериш на съдбата си, когато изборът ти идва от критерии като общи интереси, цели, общи религиозни вярвания, характерово пасване. Каква е причината да имаш толкова малък избор на мъже? Няма ли сбирки на деноминацията, в която вярваш и чиито ценности изповядваш? Ако в твоето населено място няма, би могла да намериш по-голям град, в който има такива сбирки и девствеността ти ще бъде оценена, тъй като е следствие от условията, поставяни от следваното от теб учение.

Диляна Колева - пише тук. Успехи!

http://psiholozi.com/намери-специалист/?city=30&last_name=&page_result= - тук са поне 50. Кой е истински резултатен обаче, за това ще е нужно да се поинтересуваш, да намериш начин да се свържеш с бивши клиенти, както и да почувстваш човека си.

Според мен, обяснението е първото, което не толкова се дава от терапевта, а по-скоро се превежда от него. От езика на живата природа, неслучайно дарила те с преживяванията ти, на обикновен човешки език. Обикновено в първата сесия, се вижда характеровата ти структура, симптомите, страховите програми, възприятието и реакциите ти - тогава цялостната картина се разкрива. О'к, орално мазохистична, с ригидна маска, тоест комбинацията каторжник/ затворник, подлежана от дълбока и неудовлетворена орална жажда за любов и смисъл, цялосност, пълнота от доверие и сърдечност. Хубаво, но въпросът оттук настене е на какво те учи генерализираната ти тревожност (и симптомите ѝ) с хипохондрични и т.н. разклонения. И още повече, как да се върви целенасочено, отвъд едното говорене, към научаването на неслучайните, вложени в преживяването ти уроци. Симптомите на паниката вече насочват, говорят, когато видени през характеровите ти нива, се очертае цялата картина. На загуба на невротичния контрол, на умението за "скачане" в страха и преобразуването му в смело доверяване - на тялото, Себе си, живота и съдбата си, на Бога. Когато така директно се поработи със състоянието чрез хипнотерапия, нлп, парадоксални методи, много по-лесна става и съпътстващата успоредна работа по превръщането на мазохистичния каторжник в теб, който ТРЯБВА да се нагоди към "важния" друг, за да не бъде иоставен в проекцията на собствения си безлюбен страх. Преобразуването на тази характерова динамика в асертивност, в себезаявяване. Тук вече идват на ход когнитивните, поведенчески, психотелесни методи, груповата терапия. За дядо ти, раците осмокраци и трудностите - естествено, че има такива. Ако ги нямаше, как бихме се учили. За какво мислиш сме слезли тук, в тази ограниченост на телесната преходност? Не за да се нагоди тя към малките ни желания за хубавичко и розовичко, а за да се учим да обичаме. А любовта приема поравно както удоволствието, така и не бяга от трудността. Такава е диалектиката на тази Майа, този тренажор. Има и ще има трудности, както и раодости - учим се и от двете поравно. Има смърт, но и няма смърт.Само за отрязалото се от потенциала и вечността его има. За Човека няма! От една страна - да, важно е излизането от капъпите на диагнозите и действие по мисленето, чувстването, възприятието, отношението. От друга, добре е да се знае какво точно преживяваш, какъв тип тревожност - без да се акцентира върху това, без вкарване в кутийки, но просто защото дава информация за цялостната картина и подход при терапията. Защото както всеки е уникален, така има и общи жалони при дадените състояния и познание къде да се акцентира в работата. Примерно при окр и натраплива хипохондрия се работи специфично, като прекомерният анализ тук дори задълбочава състоянието. Та така... В крайна сметка, не след дълго започваш да научаваш уроците си, тоест да се превръщаш във все по-дълбоко доверяващ се на Себе си, смел човек, който живее от сърце, душа, смисъл и обич и затова умее спокойно да поставя здрави граници и се заявява решително. Защото се уважава и сам се приема дълбоко! Това е.С тези кратки изречения съкращавам доста разтегната теория, до която можеш и леко да се докоснеш, но тя преди всичко е работа на терапевта ти - а ти, нужна ти е практика, чрез която през тялото и душата да преживееш по-горе маркирания процес! Всичко бързо ще дойде на мястото си. Дерзай и успехи!

В историята за Демостен има истина на принципно ниво - дефектът да се превърне в ефект. Чисто технически, древният оратор е фъфлел, което е различно - но, принципът е по-важен!

... Явно някои колеги обичат ноцебо ефекта - къде съзнателно, къде причинен поради невижданото зад сляпо петно професионално изкривяване... Разбира се, питайте!

Така през нета разбира се, не е като на живо, но виждам, че си свързана с реалността, познаваш невротичните състояния, чела си, критична си. Тук не поставяме диагнози, но можем да изкажем мнение. По прочетеното мога да кажа, че преживяваш тревожно състояние - сама си се насочила към психотерапия, което е чудесно. Нека терапевтът ти да е ефективен - струва си да намериш такъв - това е важна част от справянето. Защо психиатърът ти е писал шизофрения? Забравянето, снижената концентрация са основни симптоми на тревожните състояния, а комбинацията от социална тревожност и агорафобичност имат тенденцията да изолират, докато не ги превъзмогнеш. Та, защо ти е писал това? Възможно е да е искал да ти изпише невролептик в малка доза, за което е нужно фиктивното вписване на такава диагноза. Или пък да е твърде професионално изкривен (или пък млад и неопитен, другата крайност) от работата си с психози и по навик да е скочил към погрешното заключение, че социалната изолация и паметовите нарушения са негативни симптоми на шизофрения. Разликата обаче е огромна и при един разговор веднага се вижда. Ти си критична, свързана си с реалността, страхуваш се от полудяването, интересуваш се живо от състоянието си - всичко това изключва хипотезата, която споменах току що, а насочва към едно елементарно, макар и букетно тревожно състояние, което е напълно решимо с помощта на психотерапия, когато имаш силна и устойчива мотивация за справяне! А ти я имаш! Питай директно психиатъра си защо ти е поставил тази диагноза! Той те е питал за фамилната ти история - имаш ли близки родственици с психози? На колко си години?

Заекване - тук са 9 мои статии по темата. Между тях има едно клипче с целеви убеждения. В този клип пък обстойно говоря за психомеханизмите зад заекването, които го пре-провокират и за преодоляването им, kakto и за речевата техника, която също е нужно да се практикува, докаостане неотменна част, да се "срасне" с човека, реално искащ да промени говора си от заекване към харизматично завладяващ. В статиите, както и в клипа, давам отговори на въпросите ти, при това много точно и ясно. Когато го мразиш и бориш, се страхуваш от него, а страхът тегли енергия и вече чисто мозъчно, деградира качеството на речта. Обикването е не само към заекването, а на себе си цялостна инесъвършена - защото сме цялостни смао когато си прегърнем сенчиците. Обикване на страховете под заекването - то е само връхче на айсберг. Как ? Давам методи в статиите за това работа с мисленето, визуализации, умишлено предизвикване поведенчески и т.н. Приемането на говорната техника също е част от въпрсното преобразуване - съпротивите против нея са извинение на невиждани "печалби" от продължаване по стария начин. Всичко се променя, когато си интелигентна и схванеш за що иде реч - ако си такава, сигурно вече умишлено търсиш все повече и вс епо-често и все по-постоянни ситуации, изискващи да говориш пред хора и колкото може повече хора, групи и т.н. Защото бягаш ли, поддържаш страховете си от излагане, провал, като ги дисоциираш и стоиш в една плитка пефрекционистична себепредстава. Когато обаче вс епо-често скачаш в страховете и си позволиш да бъдеш на изложения провал нищожната тъпня, тогава страховете се стапят и ставаш все по-спокойно самоуверена, смела, щастлива и ... словоохотливо завладяваща. Споменатите механизми и техники описвам подробно в статиите и клипа. Сама също се получава, няколко пъти по-бавно, но става. С терапевт е с пъти по-бързо.