Орлин Баев

Златка Михова, Андрей Филипов - добри колеги са!

Нямам си идея как работи психиатърката и дано е добра в поведенческата терапия, която ти рекламира. Пак казвам, преживяваш елементарни натрапливи мисли. Ако жената наистина знае какво прави и е успешна в психотерапията, след няколко сесии ще си много по-спокойна. Успехи!

Мисля, че си чатиш с нас, вместо да вдяваш.

Генетика има, както и епигенетика, която поставя локуса на себевладението в свободната воля на съзнателния човек.

Интегрално работещ терапевт би помогнал - когнитивна, психотелесна, поведенческа, нлп, матрица, хипнотерапия........ Във Варна - Диляна Колева.

А при този 1%, където епщайн действа така, има за променяне ментални модели и нужда от уроци по сърдечна обич. При положение, че този вирус го има масово, да се слага като причина за хронична умора и фибромиалгия, е бягство от намиране на причините отвъд това - а те са ментално емоционални.

Дезавтоматизирай процеса. Донякъде вече се наблюдаваш и съзнаваш - това е добър старт. Забележи автоматичните мисли и вярвания, които ти идват, когато се приемаш за жертва или когато така се държиш автоматично, че да станеш и бъдеш жертва. Мисли като "Смачква ме несправедливо!", "Обижда ме, ранява ме!", "Не ме разбира, унижава ме!", "Пренебрегва ме, държи се с мен като с парцал!", "Унижават ме и ме отхвърлят"... Когато така прихванеш мисълта и вярването си за ситуацията, виж че в огромна степен то не съответства на реалността, а ти я драматизираш, катастрофизираш, нагаждаш я по предубежденията си, някак си искаш да се върти драмата.Тогава се отпусни, подишай малко, промени мисленето си, постави друга мисъл: "Ако някой мачка, това съм аз самата себе си - сега избирам да видя, че мога да променя предубежденията си в обичам се, уважавам се, вярвам си. Тогава знам, че никой не може да ме обиди, ако аз вътрешно си вярвам и се обичам." ... "Никой не ме унижава, освен аз самата себе си, като слушам жертва модела си - така сама си искам да станат по-груби или пренебрегващи към мен, защото чак тогава ниската ми самооценка си позволява да се заяви и заяви позиция - така обаче цял живот сама бих се слагала в позицията на жертва и бих си я причинявала - писна ми от това. Сега съзнавам, че когато видя, че никой не може да ме унижи, когато се обичам, избирам да се уважавам - тогава давам послания за зрял човек и наистина много повече ме уважават. Заявявам се на мига и на място!"... Малко по малко, когато поработиш по горния начин, когато в ситуация изникне автоматичната мисъл и вярване за унижена, малоценна жертва, проследи в себе си през спомените си все по-назад. Ще видиш ясна повторяемост на възприятието ти в много и много ситуации. Върни се в колкото се може най-ранни спомени, там където вярванията са заложени. Някоя особено ярка ситуация ще изпъкне сама - поработи по нея. Представи се на малката себе си: "Аз съм ти от бъдещето, за да променим нещата!" - бавничко и спечели доверието, прегърни я. Тогава донякъде промени самата ситуация, но по-скоро отношението си вътре в нея. От жертва, към спокойна самоувереност, себезаявяване, игрива радост, самочувствие и уверенст в себе си. Ако тогава си се свивала, виж се като пакостничка, като буйна палавница, която и да я накажат, и е все тая, бяга и се смее и налага себе си с огромна енергия. Можеш в ситуацията да си викнеш сигурни за теб хора, които да застанат на твоя страна и да се почувстваш сигурна и заслужаваща достойнство и автентичност. помни, че това са твоите спомени, в които време не съществува, а са тук и сега и можеш да ги модифицираш творчески както искаш. Не променяш реално станалото, нито реално спомените си за миналото, а отношението, емоционалната си настройка. Когато така преработиш много и ключови спомени, работата с автоматичните мисли и вярвания става все по-силна и ефективна. Все повече в настоящите ситуации реагираш асертивно, спокойно, самоуверено, със самоуважение и харизма! Разбира се, с психотерапевт такава работа се върши по-ефективно и цялостно. Успехи!

Точно така - да правиш каквото обичаш, да бъдеш себе си - другите места са вече заети. Докато си в перфекционизъм, бягащ от страх, следваш вкарани в теб програми, които никак не си ти самата. Преодоляването на страха от провал, слабост, безполезност и т.н. кара смисъла и радостта да протекат - тогава знаеш какво искаш, уважаваш се, живееш своя живот. Като ти казвам да приемеш провала - говоря за две неща. Първо, за страха от провал. Второ, за реалните житейски грешки и провали, които странно, са основна и важна част от пътя към успехите! За да има приемане на външните провали, е нужно да бъде смирено приет вътрешният страх от провал. Прави се в психотерапия!

Ми върти се в същия кръг като хамстерче - свръхамбициозно, перфекционистично бягане от страхове в сянката - стой си в зациклянето. Или потърси помощ и се научи да се проваляш с кеф. Когато така страхът е стопен, виждаш, че целият перфекционизъм също се стапя, тъй като винаги е бил другото лице на същата страхлива вкаменелост. Тогава се ражда отново онази радост, помнене, фокус, които си изпитвала докато си учила спонтанно по разни курсове. Заблещуква сърчице. Самичка можеш да си циклиш и ревеш много, докато си казваш колко малко зор си даваш, с което срахът става още по-голям и се спичаш още повече в жалката свръхамбиция. Продължавай така колкото сакаш - свободно окована воля. Или потърси квалифицирана помощ - тогава първо ще видиш, че и малките и големите камънаци от онази гледка всъщност са мега красиви, а второ, те сами ще се наредят в още по-красива картина, задвижени спонтанно от вълшебството на смисъла, заживял в теб!

Ако си прочел, си свързал някои познавателни точки: неслучайна закономерност на преживявания синдром, дължаща се на намаляване притока от енергия, идваща от същината. Съответно, връщането започва с промяна на отношението. От его позиция и желание за механично оправяне на нещо гадно, в благодарно учене. Учене, в което се вижда какви ментални модели спират връзката на теб с Теб. Оттам, работа по преобразуването им в резонантни със същината. Разбира се, сигурен съм, че никога не си си позволявал лукса да си мислиш, че преживяваш случайно синдрома си, нито пък си мислиш, че правейки нещо механично, сякаш ходиш на фитнес, било то и молитва или йога, ще промени нещо. Не външното действие, а вътрешното съдържимо променя процеса.

Обяснявал съм го хиляди пъти туп по темите и в статиите си - прочети. Да, напълно нормална си, а тези мисли в основата си винаги са били добри, защитни.

Няма специално прахче за социофобия. Има пътека, която е нужно да бъде следвана упорито. Записа ли се вече на няколко различни групи, в които е нужно да говориш и се изявяваш пред хора, ходиш ли на психотерапевт на лична и групова терапия, ползваш ли методите му ежедневно, предизвикваш ли се постоянно в поведенчески експерименти? Страх те е да говориш по телефона - говори по телефона. Да, трепериш и блокираш, чудесно. Целта не е да измамиш нещо си и да си спокойничка, а да ползваш ситуациите с възникналите мисли и вярвания зад тях, за да ги преобразуваш - пак и пак. Тогава се залагат нови, самоуверени вярвания - процес е. Стремежът към къси пътища е добър, ако си готова да вървиш дълго и целеустремено - иначе е бягство от решение. Работи по себе си!

Самоблокирала си се, мила. С едно огромно ТРЯБВА, което смачква спонтанността, естествената мотивация и въодушевлението. ТРЯБВА, поставено над лични страхове. Колкото повече такъв напън, толкова повече засилване на страховете, съответно по-голямо ТРЯБВА. Постепенно вдъхновената радост от следваните цели изчезва напълно, а отлагането все по-често, тъй всичко вече се прави зорлем, не от сърце и душа, а от страх и глава. Имаш нужда да промениш мисленето си, да разкараш това "трябва", да се оневиниш, да осъзнаваш и приемаш страховете си, да прегръщаш провала. Така интегрирала отново сянката си, спонтанното вдъхновение се връща, ученето и животът въобще, отново се изпълват с радост и светлина, всичко се нормализира.

Сигурен съм, че четейки те, в колегите преминава подобна на моята мисъл: "Хм, в кабинета си бих я вкарал десетина пъти в паника, изкарал, пак вкарал, бих я научил да промени отношението към страха си и да го преобразува в смелост. Тогава бих поработил по претълкуване на тези нормални и изначално добри мисли, бих я научил да ги вижда спокойно и с доверие в първично доброто им намерение, да им се радва и ги пропуска медитативно... Тук обаче как да стане това, след като този процес не е информативен, а преживелищно творчески, артистичен, интуитивно и гъвкаво променян и споделящ нуждата от лично присъствие на едно майсторско водене?! ..." Не си, няма да бъдеш и не можеш да бъдеш луда - това е сигурно. Нормална жена с едни готини натрапливости си. Имаш нужда от качествена помощ. Ако вече работиш с терапевт, който се справя с окр, чудесно. Ако ли не, не се бави, намери такъв и осъзнай, че такава работа ти е важна - пожелай я и действай!

Не винаги се усеща като тревожност и/или депресираност - както при теб. О'к, кръвна картина, хормони и т.н. - ако има отклонения, вземат се мерки. Често обаче над соматичните фактори за така преживяваната дистония и хронична умора, стоят психични, а на по-високо ниво, психо-духовни причини. Модели, вярвания, разместени ценности и цели, прекъсващи енергията. Цитирам мисъл на Сергей Николаевич Лазарев и мой коментар по нея: „Физическата енергия е показател за работата на функцията. Ако енергията спада, това означава, че функцията не е наред. Значи са избрани погрешни цели. След като сега в света наблюдаваме масово така наречения синдром на хроничната умора, това вероятно е показател, че вярата на хората е отслабнала.“ Сергей Лазарев, Опит в оцеляването 5, стр. 178 В математиката функцията е свързана с аргумент, а той на свой ред със стойност. Как стоят нещата в математиката на живота? Функция идва от латински и означава изпълнение. Гьоте я нарича „Приведена в действие мисъл.“ Изпълняване на причинна аргументация, резонност, идваща от изначално смислена стойност. Запознатият с вътрешната символика на човешкия микрокосмос и аналогията му със съзнателните нива на макрокосмоса, веднага прозира паралелите в градацията на това живо понятие. Целият домейн, през който преживяваме отелесената си съзнателност, е функционален – майа, холографска вселена. Една нереална реалност, субективна обективност, пуста в основата си феноменалност (будизъм, шунята), следствие от една по-висока причинност, произлизаща от космическия смисъл. Функцията е целесъобразна и качествено реализираща предназначението си, когато изпълнява зададеностите на стоящия зад и над нея, причинил проявата ѝ смисъл. Единичната клетка, явяваща се функция на органа, е дотолкова целесъобразна, доколкото изпълнява задачите на органа или тъканта си. Единичният, специфичен орган е дотолкова оправдано здрав, доколкото изпълнява собствените си конкретни цели, в служба на организмичното цяло. Човек е здрав, когато живее според смисъла на любовта, мъдростта и творческия потенциал на комическия организъм, по законите на Дхарма. По-горе дискутирах пример, в който тялото остава здраво, въпреки тоталния душевен разпад – но, това е привидно, илюзорно, частично и изкорубено от целостта, псевдоздраве. Сергей Лазарев често говори за важността на поставяните цели. Когато са съответни на стратегическите посоки на причинната смисленост на Бога, на организма на целокупния, разумен живот, в телесно организмичната функционалност, се влива постоянен, стабилен приток от захранваща енергия. Когато целите са дисонантни на Бога, енергията намалява, секва, а функционалността на телесно психичната система заблатясва. Появява се уморяемост, тревожност, депресиране, зараждат се болестни симптоми и житейски сривове – не за да измъчват, а за да насочат вниманието на човека към течащия извор на живот от позицията на цялото, в който функционалната частичност на земното, социално битие, се явява целево свързана с причинния смисъл на живота за цялото. Цели, идващи от Бога и през социално телесната функция, изпълнявани за Бога. Тогава източникът на енергия е непреривен, константен, насищащ до здрава жизненост душата, ума и тялото. Божественост, конкретизирано иманентно проявявана във функцията си. Функция, трансцендираща себе си, за да трансформира обусловеното битие в безусловността на Логоса, на смисъла. Цялост, проявяваща се в частта, служеща на организмичното единство на целокупния живот. Или, както метафорично или не, се твърди в една мъдра книга, царството Божие на земята и земя, качествено отразяваща през функциите си Бога. Каквото горе, такова и долу. Когато целите на человека синхронират със стратегически валидните цели на безкрая, с любовта, мъдростта и истината, тогава енергията е преизобилна. Когато целите идват от тактически струващите се изгодни, но стратегически невалидните цели на тялото, съзнанието и щенията на егото, откъснати от Бога, тогава енергията секва, а потокът на живота се превръща в тинеста, отцепена от извора локва. Появяват се неврозите, психозите, телесните болести, трудностите в житейската съдба. Когато човекът се вслуша и прояви съзнателна готовност за учене, характерова, поведенческа промяна и целеполагане в акорд с принципите на живота, преживените трудности са си свършили работата и отстъпват, а енергията и здравето се завръщат. При всички изброени трудности – неврози, психози, болести и преживелищни сривове, душата боледува, но връзката с нея присъства, а шансовете за обръщане и завръщане (покаяние) към извора на Бога, на цялото, са налице. Съществува обаче психичен процес, при който нещата се задълбочават. Процес, който масово се възпитава и стимулира от медиите, политиците, финансовите тъмни лидери на съвременното деградиращо спрямо закономерностите на безкрая общество. Процес на психопатизиране. Говоря предимно за асоциалното (социопатия), нарцистичното и параноидното личностови разстройства (често се случват в букет, с превалиране симптоматиката на някое от тях). При психопатията егото в огромна степен се откъсва от цялостната личност, от висшите принципи, от същински човешкото, от Бога, от Буда природата, от тази същина, от която се излъчва всяка любов и живот. Съществува историята за един светлоносец, най-искрящият от сите ангели, решил нарцистично да откъсне себе си от Себе си, его самостта си от целостта на Бога... Малкото его инфлирано гордо се поставя в центъра на субективната вселена. Поради сцепената отделеност от любовта, изплуват параноидни страхове, компенсирани от социопатни цели и поведение. Властовата психопатия, целяща още и още социален контрол, започва да оправдава каквито и да е, колкото и кошмарни да са средства за постигането му. Защото енергията, идваща от любовта и безкрая, липсва. Самата любов тотално липсва, отчаяно замествана от сурогатите на удоволствието, разврата, насилието. Когато енергията липсва, на такъв жив дявол, диаболизирано общество, държава и свят, му се налага да я изсмуква чрез насилието, манипулацията, нараняването на ближния, обществото, природата, планетата, живота... Но, какво ползват цялата земна власт, всичките финансови средства и имане, когато човек загуби душата си?! Та нали целият насилствен кошмар, причиняван от психопата чрез разделяй и владей, манипулация, болно властолюбие, лъжа и кражба, му служат през експлозиите от малките, изстрадани искрици на болката, да осветят поне мъничко празната дупка, крещяща на мястото на липсващия живот, любов и светлина на душата?! Няма запълване тази вътрешна психопатно диаболична липса. Трудно е връщането на психопата към здравия, наситен с любяща светлина живот. Възможно е – през преминаването през обичайното сито на болестта, житейските бури, вече приемани смирено, невротизирането, а понякога и психотизирането. Но, твърдя, че това е малка цена в сравнение със загубата на извечната същност, на Себе си и Бога. Защото цената се заплаща, здравето, любовта и светлината заживяват отново, но загубата на Себе си е духовно неинтелигентна дебилност, купуваща шарените дрънкулки на преходността с непреходните бисери на вечността. Искаш енергия – живей по Бога!

Просто натрапливи мисли, с които се работи лесно, когато човек знае как, разбира се. Колегите са прави, че предложеното за директна замяна само може да ги поддържа и усили. Има си алгоритъм. Нужен ви е помощник, който знае какво и как!

Радвам се, че 0.000001 процент разбираш. Останалото - психологът ти!

Вместо да я чакаш, научи се да я предизвикваш сам - със спортно натоварване, интензивно дишане, въртене, умишлено треперене и хаотично, страхово, на пресекулки дишане с вживяване емоционално и телесно. Когато умишлено така системно, по десетина пъти на ден навлизаш в страха си, практикувай отношение на "плаване" с него, заедно с него, отпускане в треперенето, доверие в него и симптомите му. Отначало го поискай още и още, ядосай се: "Нека видим какво ще стане, искам сега да припадна пак и пак и пак!". Приклякай, търкаляй се, искай да припаднеш, мятай си главата - свикни с присъствието в страха си. Влизай в това припадане нарочно, отпускай се в него, стой на ръба му, преминавай го за малко така приклекнал, седнал, до земята, отпусни се в това доверяване и свикване с припадането ,като в съзнанието ти няма напън, а релаксирано присъствие. Оказва се, че когато така сам скачаш в него, то вече дори не е припадане, а само урок по доверие в тялото и смелостта, която се ражда, като така смириш егото си в умишлено търсените и сърцато обичани симптоми, водещи право към преработката на страха под тях в смела сила. Малко по малко, когато така сам навлизаш в него, парадоксалното поискване и ядосване постепенно преминава в едно претръпване, погасяване на страха в известна степен. Тогава - смирено, любящо приемане, отработено в нлп/ хипнотерапевтичните сесии, които практикуваш всеки ден веднъж-два пъти (имам над 170 в нета). Приемане, със спокойно коремно дишане, отпускане в страха. Тогава той се преобразува в смелост! Тялото ти има хормонален механизъм това да се случи естествено, когато последваш насоките, душата ти също. Не е нужно дори твърде да разбираш съзнателно, когато подсъзнанието ти вече схваща за що иде реч интуитивно, в смиреното доверие и приемне на смелостта, която самият срах ти дава, когато така се сприятелиш с него! При нужда, има добри терапевти, които фасилитират куража, извличан от страха ти!

Ефективните наистина са неколцина в цялата страна. Аз бих ти препоръчал Тодор Първанов, Георги Балджиев, Алексей Бъчев, Андрей Филипов. Успехи!

Да, относителна е смелостта, както казва Елин Пелин - ама в единия случай, на фронта, той говори за имитация на смелост, водена от желание за бягство, а във втория, за властова социопатия, от позицията на която "и сто тояги на чужда гръб са малко"... Та, това че смелостта не е безстрашие, ясно, ама в този текст авторът така и не казва какво е реално смелостта... Според мен е да прихванеш страха си. Не да го няма, а да го ползваш като гориво за огненото си, любящо сърце. Диня, привет отново. В консултация с колега ще осъзнаеш от какво точно те е страх, защо се чувстваш задушавана, когато някой се приближи повечко емоционално, както и защо се фиксираш върху емоционално безопасен, който не желае интимност с теб. Вярвания за нараняване, идващи от възпитанието ти и реакцията ти на това възпитание, които е добре да се преработят. Да, нормално е да си поставиш здрави граници, когато някой обсебва. Къде е обаче границата между притискащото обсебване и задействаните страхови вярвания за злоупотреба, е добре да се осъзнае, проговори, поработи. С уважение, Орлин

Така го чувствам: Аз съм (ние сме) душата, социалното его и персона са вторични, изпълнители са. Доколкото съм в идентификация със Себе си като душа, дотолкова изборите стават по-значими, като дори общите параметри, зададени поначало преди раждането могат да се променят. Защото в позицията на душа няма преди и след, а едно настояще, в което бидейки, ролята ти на творец нараства. С което и личната отговрност. Големите промени не винаги са нужни - винаги раждат много любов и разширение на съзнанието, на фона на много страдание, носено с благодарност и ползвано като гориво на любовта в житейската диалектика. Но, такава мащабност е като раждане за втори, трети и т.н. път в един живот и е нелека ако щеш и за тялото. Когато зърнах темата, я видях в съвсем приземен контекст - създаваш свой път или следваш пътя на някого. В социалния ни бит е наистина така - ако не приземяваш собствения си потенциал до реализируеми цели и не ги следваш, ставаш част от таланта и целите на някой друг. Колкото повече съзнаваш Себе си като душа, единна с Бога, повече творчески гений тече през живота - тогава прокарваш своя си път!

Минеш ли на химия, вероятно ще се оправят нещата за известно време. Най-вероятно обаче пак ще се върнат, тъй като страхът няма да бъде решен, а само изтласкан, както и ще си остане един страх от страха, от завръщането на "ужасното" преживяване. Попаднеш ли обаче на силен в работата си психотерапевт, ще те научи на дълбока смелост, автентична радост от живота, искреност, висока мотивация и харизма. Тогава мижавите панички и елементарния агорафобичен страх ще ти бъдат доживотен трамплин за чара и смелостта в живота ти! Почти на 18 си - избери каквото решиш!

Разбира се, че си специален - вселената се грижи за уникалната "неповторимост" на натрапливата ти фиксация, типична обаче за сума ти народ. Тодор не се шегува - просто си спестява повтарянето: натраплив си и с отговори на натрапливостите се стига до още и още натрапливости, гордо човъркащи неувереността на несигурността си. Така или иначе ще четеш, ще предъвкваш, ще се свръхвглеждаш в телцето, от позицията на малкото его ще свръхконтролираш тщеславно страховете си, с което ще ги раздухваш, за да се роди още и още натраплив, невротичен контрол.... Нищо особено не преживяваш. Има маса народ като теб, всеки със своите си фиксацийки. Въпросът е, че те могат да са всякакви, докато механизмът на справяне е сигурен, когато го искаш. Искаш справяне, или всички да се въртят около гордостта на неврозата ти? Ако е първото, супер - тълкуването на мислите се свежда до подходящо, следва много шегуване, транс, медитативно пропускане. Последното се получава, когато първите стъпки са качествено добре преминавани. Ако искаш обаче само да ревеш, влизаш в графа хистеричка, прикриваща вторичните си хистерични печалби с окр. Ти си знаеш!

Както сама казваш, засега нито се познаваш, нито се разбираш. Зададох ти ясни въпроси, с вложено условие за проследяване на взаимовръзки. Четейки те обаче, сякаш пишеш от позиция над сляпо петно, не се виждаш, въпреки податките. Просто констатирам. И да ти кажа повече, не виждам голям смисъл - имаш нужда от лична работа в психотерапия. При мен е пълно поне няколко месеца напред. Затова, избери си терапевт - нека е работещ цялостно и е наистина ефективен. Успехи!

Хвани се здраво за социалната реалност и акцентирай на характеровото учене от ситуацията. Да, има много хора, коити чуват гласове и виждат света през по-широка визия, без да са луди. За да си такъв, е нужно да поддържаш много стабилно заземяване, ясно стъпване върху стабилна логика и връзка със социума. Ако следваш духовно учение, нека е в контекста на активен социален и професионален живот, като преживяваното служи не за литване нанякъде, а за виждане на любовта в най-малките неща в ежедневието. Бих ти препоръчал вместо захласване по ефектните преживявания, да се фокусираш именно върху такова заземяване, живяно през характерова стабилност.