-
Общо Съдържание
6027 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
264
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Всичко добавено от Орлин Баев
-
Тодор Първанов, Георги Балджиев, вероятно и други неколцина, занимаващи се с поведенческа и хипнотерапия, за които обаче не съм твърдо сигурен по отношение на окр.
-
Ползвай техниката на говора с издърпване на ударената гласна. Говори релаксирано и малко по-мелодично. Останалото е психика - социален страх. Виж, че на никого не му пука за твоето заекване, освен на теб самия. Затова позаеквай дори нарочно, като се учиш да ти е все тая - приеми страха си, смири се в него, махни битката. Тогава техниката започва да работи, когато самочувствието ти е на мястото си. Прочети статиите ми за това от блога ми, гледай клиповете ми за заекването! Всичко ще отмине, когато му позволиш!
-
Радвам се, че съм полезен! Успехи!
-
Пишем в сайт, посветен на Петър Дънов. Той говори за три основни принципа: любов, мъдрост, истина. Основна е любовта. Първо тази към Бога - Бога в себе си, Бога в ближния, Бога е живота въобще. Доколкото тази любов е присъстваща в нас, дотолкова имаме какво да даваме - оттам и сме искани и търсени обекти. Защото любовта се проявява като мощна радиираща енергия, привличащ чар - ментален, емоционален, телесен и сексуален чар. Когато имаш такъв любящ чар, си заобиколена от тълпи обожатели и изборът е широк. Георги по-горе ти каза, че любовта е преди всичко даване от позицията на имане. Ако имаш малко на сергията си, няма да имаш и желаещи да бъдат с теб. Имаш ли мощен, еманиращ, пронизващ, покоряващ, омайващ и обайващ чар - излъчваш ли го? Как се развива практически този богонравен, вълшебен чар? Любов, мъдрост, истина - в приземен, психотерапевтичен вариант. Мъдростта практически психотерапевтично се проявява като една добра връзка с реалносттта - реалността социална, вътрешно психична и божествена. Сега не си особено свързана с реалността - живееш в защитни компенсации от идеализъм, зад който се крият невиждани от самата теб страхове, рационализирани в уж вяра в Бога. Дълга тема - накратко, чистотата на лотоса расте от калта - не си слязла тук, за да се рееш отвъд земната "почва" в псевдо чистничество. Мъдростта включва и едно качествено рационално и интуитивно планиране. Когато се видиш ясно, съзнаваш че имаш да преработваш психични "буци", спиращи светлината ти - намираш терапевт, с когото да разтрошиш тези буци и действаш. Любовта е ключовият елемент - без нея мъдростта деградира до битове информация, нежели до светло познание. Психотерапевтично погледната, любовта има два аспекта - майчина и бащина. Майчината се изразява в умение за смирено, с доверие, разтворено и безусловно приемане. Бащината, в способността за поставяне на здрави граници, себезаявяване, уважение към себе си, а оттам и към другия. Когато мъдро познаваш страховете си, променяш мисленето си в посока преодоляването им и свързване с реалността социална и цялостна, умението да се доверяваш, смиряваш, приемаш потиснатите тревожни съдържания, е ключово за преодоляването им. Засега дори не ги виждаш... Когато овладееш способността истински да обичаш, при една добра връзка с реалността вътрешна и социална, през теб се проявява истинна харизма, слънчев чар. Ставаш магнетично средоточие, обект на възхита, привличаш обаятелно - защото си слънце, извор си и хората идват да пият уморени от пустинята на този свят. Това имаш да правиш - себепознание, връзка с реалността вътрешна и социална, преработка на защитните си механизми и когнитивни изкривявания, психотелесно и психодуховно развиване на смирено доверие и себезаявяване, за да заблести привличащият ти чар. Проява на любовта е! Любовта дава. Сега дори не мъждука през теб, тъмничко е. Имаш да се учиш да я пускаш не на теория, а практически през душата, тялото и живота си!
-
Виж поредица от ситуации, в които си се държала така и се върни към най най ранните, Без бързане, опитай се да приемеш тази част от себе си. Дай ѝ шанс също да приеме теб, сприятелете се. Да, кажи ѝ, че я обичаш безусловно, дай ѝ тази любов, гушкай я. После, нарочно промени ситуацията. Виж как си едно мега буйно дете, което нон стоп прави бели и пет пари не дава за реакцията на мама. Виж как мама отначало мрънка, а на теб не ти пука и си се обичаш, а постепенно те приема такава буйна и те обича безусловно. Осъзнай, че можеш да променяш всичко - това са твои спомени. Не променяш тези от реалното минало, нито познанието за какво е станало, а отношението. Защото сега ти си и настоящата и тогавашната и майка си и сестра си и баща си в спомените, с които работиш. Малко по малко преработи от най-ранните до по-скорошни спомени. Помогни си с методология от "Пренареждане на матрицата" на Карл Досън 1 и 2. Когато сама и с терапевтката поработите, в живота малко по малко ще е добре да поставиш здрави граници пред мама, да и казваш не, да заявяваш свое мнение, дори понякога да не и харесва. Визуалната и през тялото работа (в кабинета на терапвтката) тук се допълва от когнитивна по мисленето. Колежката ще те насочи. Успехи!
-
Честита 2018-та година! Да творим, да обичаме и сме обичани, да намерим волята да живеем по Волята Му! Нека сме богати на сила и здраве, да се смеем повече и се радваме на миговете!
-
Продължителна и задълбочаваща се депресия
Орлин Баев replied to Archibald's topic in Психотерапeвтични насоки онлайн
Може би прочитайки за пътуването с колелото, си мислиш; ами това са само три хиляди километра. С колело сто на ден е едното нищо, а за месец се минава всичко... Да, принципно едно 6 годишно хлапе ще мине с велосипед това разстояние без да се задъха, така е... Само че става дума за човек с тежко белодробно заболяване, който се задъхва от няколко стъпки! Аз самият съм с орязан дроб и знам как е. Научих за това рядко заболяване преди около 4 години. Ходех в една школа по психотерапия - една от колежките, около 26 годишна, уникална красавица, нещо кашляше и се задъхваше. Препоръчваха и дихателни практики, търсеха пси причините... Оказа се, че е с това заболяване. Жива е, справя се и смята да гледа внуци! Защо говоря за това? Защото депресията е подобно задъхване, само че душевно. Имаш нужда от въздуха на смисъла, съпричастността, любовта, смелостта, упоритостта, търпението в постоянните усилия идващи не толкова от воля, колкото от приемане на потиснатото задъхване и действие заедно с него, вземайки сили от привидното му безсилие. Всички ти казваме психотерапия - така е. Правят се серия от помощни жалони - на удоволствието, на планиране на деня, разбиване на задачите на по-малки, работа с мисленето, задачи по активност, постоянна активност, при която няма битка със сътоянието, а приемането му и извличане на мъдрост от смазването... Медитативно се учиш на промяна на мисленето по отношение на ставащото от "аз съм жертва", в "уча се и раста благодарение на преживяването ми". Ходиш и на групата на психолога си, получаваш подкрепа, виждаш, че нито си сам в това, нито пък си най-тежкият случай, нито пък че е вечно, а че е решимо! Почва се на чисто, без химия. След около три месеца лични и групови сесии, се "сверява часовникът" - ако има нужда от хапчета, включват се. Ако няма, което е далеч по-честият и вероятен вариант, тогава вече сам знаеш, че вървиш към все повече светлина, оптимизъм, лекота и все по-силно прокрадваща се мотивация и радост. Малко те е страх да я изпитваш, да не би пък да не се върне потиснатостта, но постепенно и се доверяваш отново, вече с дивидентите от непривързаност, изстрадана мъдрост. Ударил си дъното, приел си да си долу, което ти дава способността в много по-голяма степен от преди да бъдеш по все по-високи житейски, социални върхове. Не заради някакво си постигане, а защото ти харесва гледката от тях - защото виждаш, че след преживяното в теб се е събудил много творчески потенциал, висока визия и обич, искаща да се проявява. Не е нужно да ми вярваш, когато ти казвам, че твърде добре познавам това състояние, когато дълноко в себе си знаеш, че то те води към преобразуване в житейската лаборатория, от което излизаш по-цялостен и щастлив от преди. Забележи, не като преди, а по-смислен! Накратко, път има, пред теб е - последвай го, намери добър, наистина добър психотерапевт и тогава пътят започва да те превежда през себе си. -
Андрей Филипов, Георги Балджиев, Алексей Бъчев...
-
Споко, нормално е по пътя към съзряването да се погневиш, да изкараш автоагресията навън в защитена среда - чак тогава идва прошката и към тях и към себе си. Никой тук не те вини - показваме посоката. Чудесно е, че ходиш на психотерапевт! За наркотиците - да, нужно е да останеш на чисто, за да се случва въпросното преобразуване. Не е лесно, но малко по малко става все по-лесно и смислено! Другият "вариант" - когато употребяваш дрогата, за малко уж е о'к, но с времето става все по-гадно. Затова, нужно е да останеш свободна от тях. Да не помислиш, че те виня или назидавам - нищо такова. Без да съм осиновен, имам всички травми, които имаш и ти и също съм склонен към зависимости... От опит ти казвам, че преработката на всички тези страхове е напълно възможна! Колегата ще насочва стъпките ти по пътя. Искрени пожелания за успех от мен! п.п: Колегата по-горе е писал за способността за оттегляне, за отстранено наблюдение на собствените мисли, емоции, спомени, усещания. Тази способност се изгражда не толкова с интелектуализация, а с медитативно/ майндфул присъствие на зрителя, на Теб самата като потенциал.
-
Осем години - нищо работа... А от друга страна, доста време. Животът минава бързо, миговете се нижат, а когато вместо обич и творчески дух , провеждаме страх, тъга и вина, вместо да горим, тлеем. Според мен, добре е да походиш на психотерапия при ефективен психотерапевт - лична, групова, на работилниците му... Влязла си във въртележката на генерализираната тревожност (вегетативната дистония), с "букетни" социофобични и хипохондрични "връхчета". Когато тревожността не се решава, стъжнява живота, потиска, депресира. водеща обаче е тревожността, страхливостта ти. Не е до изнасилването - и преди него си си носела предразполагащи тревожна симптоматика характерови черти - то ти е било само тригер. Докато те чета, в мен се заражда едно усещане за теб, като за човек с ниска самооценка, с автоагресия, привличаща си агресорите. Когато изчистиш таи си психична установка, ситуацията се променя - започват да те уважават. Защото ти самата се самоуважаваш и цениш. Не ти говоря за говорене, а за излъчване. Когато се цениш, самоуважението и обичта към себе си се излъчват подобно на wi fi и подсъзнанията на другите дори и да не сте си казали и една дума, се държат с теб както ти със себе си - уважават те! Когато в психотерапия се научиш така да се уважаваш, отпада както страхът от самота, така и ригидната маска и напън за справяне с изцъклени усилия. Уважавайки се, ти преодоляваш страха си от мнението на другите, защото се самоприемаш и обичаш безусловно. Тогава вътрешното усещане за празнина изчезва, пълна си с любов към себе си, света и другите, като обаче можеш и смело да се заявяваш, отказваш и бъдеш себе си, вместо да пробваш на всяка цена да се харесваш на другите. Именно тогава те харесват - когато ти се харесваш ,приемаш, обичаш и цениш присъствието си в този свят. Тогава с тялото си знаеш, че няма нужда от свръхнапъна на себедоказването, идващо от битката с вятърните мелници на страха от неприемане, излагане, изоставяне. Живееш от душа и сърце! Не питай как да постигна това, а насочи усилията си към силен в работата си психотерапевт, който да те преведе по пътеката към самоуверената ти смелост! Уважавахки се, вярвайки си, започваш да привличаш купища желаещи да бъдат с теб - тогава имаш чара, харизмата и самоувереността да поставиш границите си пред нехаресваните от теб, както и смелостта да допуснеш и се довериш на подходящия! П.П: Още нещо - направи ми впечатление, че говориш за дистонията като за някаква медицинска диагнозза. Не е такава. Начин е неврологът да ти каже: "Няма ти нищо, тревожна си!". Това, което невролозите наричат вегетативна достония, психиатрите и психотерапевтите назоваваме генерализирана тревожност. Не е болест, за да се лекуваш от нея, а е израз на нерешени характерови убеждения, пораждащи твърде стресово възприятие на живота, себе си и хората. С това ти казвам, че не в медицината е спасението ти, а в психотерапевтичната работа, в която ти самата влагаш ресурса си от осъзнаване, разбиране, мотивирани малки стъпки, водещи до мащабни резултати и промени в живота ти. Весели празници! Успехи!
-
Хубава изповед. Млада жена с много късмет - да бъдеш осиновена, обичана, да ти бъде дадено всичко... Дотук супер. Е, да, мама и тати не са съвършени, имат си своите си бъгове. Естествено, кой ли ги няма?! Обаче истински те обичат. Обичат те, въпреки, че въпреки всичките им усилия да дадат най-доброто, на което са способни, получават, както казваш, много л. Да, въпреки осиновяването, си носиш психиката на отхвърлена и изоставена жертва - сираче. Лесно е да проектираш страховете си от неразбрано отхвърляне, безлюбно изоставяне и унижена жертва на родителите - уникално лесно е. Да, мама си има нейните си тревоги, да "бърсала" ги е в теб, но и е давала най-доброто, което е можела, при това с искрена обич. Наистина е лесно хистерично да изнасяш отговорността за живота си навън и да намираш виновни... Лесно е за малко, но в стратегически план това изнасяне на отговорността само поддържа травмите ти. Всеки човек ги има - ти имаш своите си. Просто е нужно да бъдат ясно виждани, осъузнавани и преработвани с малки стъпки. Не само с говорене до безкрай, но и с работа през тялото, транс, лична и групова психотерапия... Никой не може да свърши тази работа освен теб. Когато обаче съзнаваш, че ти е важна, се намира и ресурс и мотивация за вършенето ѝ. Засега пречупваш възприятието за себе си през ниската си самооценка - знаеш го. А в нея присъстват вярвания за отхвърляне, необичано изоставяне, нараняване, унижение, неспособност. Нужна е систематична работа по тези вярвания - само тогава тези дълбоки характерови гравирания в теб могат да бъдат преработени до позитивните им потенциали. Когато се поработи по травмата от отхвърляне, постепенно тя се преобразува в една дълбока житейска мъдрост, в способност за поемане на трудностите и виждане на света от една по-висока панорама. Травмата от изоставяне се преобразува до емпатийно присъствие в теб и живота ти на любов - любов, идваща отвътре щедро и лееща се в света наоколо ти относително автономно, отвътре навън. Все повече си вярваш! Травмата от унижено излагане пред хората, се преобразува в здраво себезаявяване, в асертивност. Защото колкото повече те е страх от мнението на хората, толкова по-малко се интересуваш всъщност от автентичните тях, докато проектираш собствения си страх в общуването си. Когато обаче знаеш, че струваш, можеш да си поставяш здрави граници, но и да обичаш искрено и разкрито, сърдечно вълнувайки се от щастието и на другия - защото уважаваш своето си щастие. Колкото и време да отделиш за психотерапевтична работа по психиката си на отхвърлено и изставено, необичано и неразбрано сираче/ жертва, за теб си остава. Важна ти е тази работа - прави живота ти смислен, истински, силен, свързва с реалността, учи те на самоуверена смелост. Надявам се не мислиш, че кой знае какво преживяваш - нищо такова. Стига искрено да искаш, можеш да промениш заложбите си в градивни, да извлечеш позитивните потенциали от характеровите си черти. С помощта на психотерапевт би осъзнала, че животът е за силно и красиво живеене, когато ти го възнамериш такъв!
-
Да, досега сте бягала от себе си. Ако искате да сте като хилядите ревящи "Лошо ми е, жертва съм на гадничките симптомчета!", пиете си химията, замазвате страха донякъде, но заедно с това и смисъла и творчеството си. Искате ли обаче да живеете силно, смело, креативно и мотивирано, с помощт ана психоерапевт, чиста от зомбираща химия, виждате какво в характера ви причинява страховете ви, преобразувате го и живеете силно. Успехи!
-
Благодаря за доверието за книгата! Във Варна е Диляна Колева - тя може да помогне наживо. По прочетеното, виждам, че имаш ситуативни тревожни атаки, свързани с известна социална тревожност, на общ, плаващо повишен тревожен фон, откъдето идват и натрапливите мисли (тоест, въобще не е паническо р-во). За спорта, медитацията, отношението - браво! За мислите - според мен броенето може дори да стане част от проблема не след дълго. Имаш добро осъзнаване, вече си минала част от пътя - Диляна ще помоне за останалата! Успехи!
-
Какво точно е социална фобия?
Орлин Баев replied to dimitrovv's topic in Психотерапeвтични насоки онлайн
"Какво точно е социална фобия?" ................................................... - Ето какво е - статия. - Планиране пътя по справяне. - Самият път - страница със статии. -
Пишете му тук на л.с.
-
Познавам само един лекар, който може успешно да помага при окр в България -Тодор Първанов. Както и неколцина психотерапевти-психолози. Добре е да перифразирате питането си - това, което действително помага в стратегически план при окр, не е медицината, а психотерапията. Съответно, търсете психотерапевт. При това не вие, а съпругът ви, тъй като личната мотивация е от решаващо значение. Ако го замъкнете на лекар, ще го назоби с комбинация от невролептик и антидепресант, което за малко може и да замаже изкуствено напрежението, но в дългосрочен план ако се чака само на това, хронифицира, увековечава натрапливото състояние.Потърсете вещ психотерапевт, независимо дали е лекар или психолог като бекграунд. Ако ще е лекар, само един е. Психолог - двама-трима в страната се справят с окр.
-
Водиш монолог. Аз съм дотук. Радвам се, че поне насочихме към психотерапия. Гледай не просто да е някой удобен, а да е добър с натрапливите механизми. В България ако кажа, че пет човека са истински успешни при работата с натрапливости, вероятно ще преувелича. Като намериш такъв човек, не се щади. Давам ти пример със себе си - когато имах нужда от зъболекар, отначало ходих при удобни, близо до мен и т.н. Още повече разваляха зъбите, не чистеха канали, не ги пълнеха, ставаше по-зле след тях... Намерих добър дентист на голямо разстояние, в друг град - пътувах, отнемаше ми цял ден. Обаче направеното е изключително качествено и добро. Правя аналогия - чети я. Успехи!
-
Естествено, ти ТРЯБВА да знаеш надуто горделиво, трябва да подхранваш жалкия страхчец, като ровиш в нета и филтриращо четеш избирателно така, че да налееш мазна нафта в страхливото си мъждене - що не, нали тщеславно ТРЯБВА да се надуеш и свръхконтролираш на съмненията съмнителното пънене. ми да. Колкото повече ровичкаш из нета, толкова повече се самосугестираш и храниш мизерното си шубе. Избори. Защо пък да не научиш китайски, японски, корейски, арабски и да тръбиш като хистерично момиченце по целийо свет за видите ли, големийо си пробуем?! Хем ще имаш харен бизнес с китайска стока - добра идея, захващай се! Естествено, можеш да застанеш пред огледалото, да си кажеш: " Аз съм страхливец. Искам обаче да се науча да прегръщам шубето и стана смелчага!". Или пък можеш да откараш Н на брой годинки, съмнявайки се над страхчето в хипохондропотамо натраплива битка със сянката си, като самобит(н)о куче, пробващо да захапе опашката си. О, смяташ да живееш вечно, а? Той бодхисатва Йешуа намери начин за прехвърляне в тяло на славата/ дъгата, както и цяла плеяда други йоги мишоги - ама, подробността е, че сите знаеха, че смърт така или иначе няма, а и се бяха научили да бъдат смели... А ти, аз, той, тя , те - като телца ще пукнем. И още как! Не след дълго. А защо не сега или когато е рекъл Джордж на нибенциту, да е волята Му. Колкото и когато, а въпросът е не дали има живот след смъртта, а дали има живот преди нея. Защото живот има, а смърт така или иначе няма, освен в откъснатата илюзия на съвременния плоскоглав безбожник. А живот има, само когато във всеки момент си готов да умреш и затова живееш силно, смело и автентично, пуснал творчеството да проправя пъртини през пионерския ти дух в ледовете на невежеството. Не разбираш? Не е и нужно. Опитай да разбереш това по-долу! ................................................................................................................... Имаш съзнание, имаш и подсъзнание. Съзнанието ти знае нещата рационално, има си неговите механизми. Подсъзнанието съдържа спомени, както и древни механизми, целящи оцеляването. Един такъв еволюционно обусловен механизъм, е защитното обратно пораждане на мисли, образи и представи, целящо здраве, живот, оцеляване, продължаване на живота. В миналото, преди милиони години, когато в ума на човека се е зараждала мисъл, че ще го изяде големият звяр, ще го нападне врагът от съседното племе, ще го помете природната стихия, ще падне в пропастта, ще го завлече реката, изпапка акулата и т.н., човекът е вземал мерки, бягал е, спасявал се е, отдръпвал се е от пропастта, защитавал се е. Същият механизъм работи и сега в нас хората - но мозъчната ни кора, тоест съзнателното ни мислене, се опитва в много по-голяма степен да контролира нещата, отколкото тогава. Този факт, в комбинация с известна страхливост, неразбираща погрешна интерпретация на поначало нормалните и добри, защитни мисли и невротичният свръхконтрол и нащрек, пораждат натрапливостите. Как? Ето, човек прочита или гледа как някой се е самоубил. Този в началото неутрален стимул, се свързва с описвания древен подсъзнателен защитен механизъм. От него в съзнанието резултира абсолютно нормална, целяща живот, оцеляване и смислено съществуване мисъл: "Самоубийство!". Така работи умът при всеки нормален човек - когато ни мине такава мисъл, автоматично насочваме усилията си към справяне с житейските си трудности и просперитета си. Защитната мисъл може да е към нас самите или към обичани хора - защото е комбинация от любов и защита, изказана през еволюционния механизъм. Може да пресичаме улицата и виждайки приближаваща засилена кола, да проблесне мисълта: "Сега ще умра!". Или чакайки метрото, да изскочи мисълта: "Скачам под влакчето!". Ходейки на планината или пушейки облегнат на терасата, на всеки нормален човек понякога просветва мисълта: "Падам!'. Мисъл, наситена с онова сякаш дръпване надолу, представата за падане и ужасът от това. Съответно, смелият и разбиращ себе си, здрав човек, просто засилва темпото, за да премине колата, дръпва се назад по-далеч от влакчето, обляга се по безопасен начин на терасата и внимава в планинското си ходене така, че да оцелее. По същия начин еволюционно обусловеният защитен механизъм на обратно пораждане, се проявява и към хора и същества, които обичаме. На всяка нормална майка ѝ минава през ума как детето ѝ са го убили, как го е сгазила кола, как е паднал някъде и т.н. - само за да започне да се обажда, да го търси и вика, да защитава, да спре тръгналото към оживената улица бебе и т.н. Ако човек обича силно кучето си, а то тръгне да търчи нанякъде, е нормално в ума да прескочи мисълта: "Ще го захапе и удуши някое голямо куче!", "Ще го сгази кола!", "Изгубва се и умира!" и пр. Тогава човекът вика Шаро и го държи близо до себе си, за да го защитава. Защото именно защита цели този механизъм и от любов и за оцеляване идват тези първоначално чудесни и абсолютно нормални мисли. Самоувереният човек живее в позиция на смелост, от която спокойно приема естествените защитни мисли, като автоматично насочва вниманието си към силен и смислен живот. Не така действа обаче невротичният ум. Такъв ум е страхлив, неуверен е в себе си, в живота, в съдбата, невротично е откъснат от онази любов, през която протича познанието, че "...и космите са ви преброени" и всичко е на мястото си. Страхливият ум се съмнява в...себе си. Да, има здрава, научна скептика, практикувана на фона на самоувереност. Невротичното съмнение обаче има общо с нея, колкото трупането на пари и потребителството с живота от сърце и душа. Невротично съмняващият се ум не вярва на собственото си подсъзнание. Ето, сега обяснявам и предлагам качествено различна интерпретация на изначално чудесния еволюционно обусловен защитен механизъм и мисли. Ти ще прочетеш - за малко може и "да хване декиш". Не след дълго обаче на фона на нормалната защитна мисъл, целяща силен и смислен живот, се появяват безброй "ами ако", "ами дали", "ако тогава", "не съм сигурен, че", "трябва да контролирам", "не знам, а трябва да знам", "несигурен съм и трябва да съм постоянно нащрек, за да контролирам невротично страха - ужас, нараства до кошмар и трябва още повече да предъвлвам и контролирам все по-постоянно", "не си вярвам и трябва да мисля постоянно и да се стегна все повече, за да не се самоубия!"... Всъщност самият механизъм на преживяване на натрапливост вече изключва каквато и да е възможност за случване на обсесивните мисли. Защото поначало са били и в основата си са защитни, нормални, идващи от любов към себе си и обектите си, през напълно естествен механизъм. Нормални мисли, превърнати в натрапливи от страхливеца, неуверен в себе си, невярващ си и неразбиращ се човек, който през ригидната си морална цензура е започнал и поддържа безсмислена борба със собственото си подсъзнание. Борба със самия себе си, тъй като не си вярва, не се разбира, но и е несигурен в себе си, липсва му както цялостно себепознание, така и дълбока самоувереност. Ето го страхливеца: бие се със собствената си сянка.Плаши се от сянката си. Бяга презглава от естествеността ѝ и се бори с предъвкващото си ментално преживяне, потиска и пробва да се успокои чрез изолиращо изтласкване, дисоциация на страха и мислите си. Колкото повече така "се успокоява", тоест бяга от сянката си и се бори със себе си, страхът расте, което през нормалния подсъзнателен, еволюционно обусловен защитен механизъм, поражда още и още мисли. Неувереният страхливец чрез съмнението си започва още повече да се бори с тях, което още повече засилва страха и обсесиите. Справянето започва с едно качествено претълкуване и нормализиране на разбирането за естествеността на еволюционния механизъм и поражданите от него автоматични мисли. Пътеката продължава с все по-смелата игра с тези мисли, шегуване с тях, претръпване/ десензитизация и погасяване на страховата реакция при преднамерено пребиваване в тях, вече с променено чрез подходяща интерпретация отношение на спокойно приемане. На по-високо ниво в процеса на справяне значителна роля играе усвояването на състоянието на транс, визуално-хипнотичната работа. Всичко това е подготовка - защото при окр същинското справяне идва чрез способността за медитативно/ майндфул осъзнаване и безпристрастно, непривързано пропускане на мислите. Подготовката обаче е толкова важна, колкото и същината - без нея опитите за медитативна непривързаност са отново борба/ бягство под прикритие... Когато човекът е интелигентен и възнамерява съзнателно и мотивирано промяната си от страхливец до пълен с кураж, дори само няколко сесии при психотерапевт, знаещ какво прави, вършат чудеса!
-
Е разбира се. Ти не знаеш ли, че в мазето си държиш купища деца и животни, които брутално изтезаваш? Не, това не са едни готини натрапливи мисли, целящи защита и идващи от любов и страх по естествен еволюционен механизъм. Е как ще са? Ами че как може, те нормални ли са, как може да са? В никакъв случай не ги тълкувай качествено. Вместо това задължително ги вземай много насериозно и се стягай, повече се стягай и се бори - е как иначе?
-
Натрапливи са. Жажда за живот са.
-
Една обикновена натраплива хипохондрия. Страхлив си, не умееш да се доверяваш, да пускаш невротичния контрол и "скачайки" в страха, да трепериш с все п-нарастващо доверие в живота тялото, съдбата си, Бога. Имаш да се учиш на това, през алгоритъма за работа с натрапливости. Сам можеш да откараш много дълго... С психотерапевт десетки пъти по-бързо.
-
"Като че ли имам страх от тях. В момента, в който някое момче, което харесвам, ме хареса обратно, започвам да му намирам дефекти и даже се погнусявам от него." Чувам това постоянно. Когато има шанс да се получат нещата, вдигане на летвата и намиране на недостатъци. А за да не се получат, фиксация в невъзможни обекти. Какво ли се крие в твоя страх от сближаване? Лично е - изоставяне, нараняване, предателство, страх от собствена разкритост и доверяване... Когато видиш точно какво е, можеш да проследяваш механизмите на страха и да ги преобразуваш. Само на 21 си, имаш време - и все пак, имал съм клиенти на по 40+, които са били в същия механизъм и поради това са нямали интимност. Така че, обърни се към психотерапевт и в лична и групова терапия, за броени сесии ще се отключат вратите на силния ти и смел живот!
-
Държиш да имаш шизофрения - колко типично за нямащия шизофрения. А за човека с комбинация от личностови акцентуации, типична рационализация/ извинение (ведно с невротичните симптоми, връхче на айсберг), извиняваща нуждата от систематична и цялостна работа по характеровите черти. Весели да са празниците!
-
засечка с нова партньорка
Орлин Баев replied to Нещо Неща's topic in Психотерапeвтични насоки онлайн
Много хора ти казахме, че е нормално отначало с ново момиче да има притеснение, което сваля инструмента, дори да кипиш от тестостерон и да си на 18. Притеснението изчезва, когато има доверие между двамата. Да, в теб самия също, което идва именно от приемане на провала, което е истинската сила, защото максимализмът не е сила, а пънене над страх. Но като цяло доверието не е само личен феномен, а споделено обектно отношение. Георги ти казва по-горе, че въпросът не е само психичен, а по-скоро социален. Доверието се гради във връзка в която има дълбочина. Няма как това да стане по порно сценарий в порно халтура, през преобърнати ценности, в които идеалът за жена е к..вата. Защото девойките, които описваш, се държат именно като такива. Не ги виня - просто социумът сега възпитава така, модерно е. Съобразяването обаче с нормите на болно общество, е противоположното на здравото поведение. Казахме ти многократно - когато си във връзка, в която освен вагина и член, има сърца и градено в изпитания, трудности и взаимни уроци дълбоко доверие, тогава проблеми с ерекцията няма. Защото при добро физическо здраве, ерекцията е равна на релаксирано доверие в партньорката и себе си. Та, вземи че промени разбиранията, и параметрите си за партньорски отношения с жена. Тогава ще осъзнаеш, че има и свестни момичета.