Орлин Баев

Ники, стана ми интересно, бодхисатва пастирът, лодкарят и царственият, са метафори за нирманакая, самбогакая и дхармакая?

Стоиш на плитко ...

Присъединявам се към Лина. Ако му кажете, че ги няма, ще загубите емоционалната връзка с него. Така или иначе, всички му казват, че няма духове, но това не помага. Резонирайте с детето, спечелете го, нека ви усети обичаща, топла, да ви се довери дълбоко. Тогава нежно, през това печелене, можете да го водите плавно към здравето му. По отношение на халюцинациите му, можете да раждате на мига подходящи приказки, в които то е герой, като постепенно може да прати с магичния си меч духовете в еди кое си царство и т.н. Резонанс и водене. присъединете и родителите към тази работа, нека съдействат. Често детските отклонения, знаете, са само следствие от нехармонични съдържания в характерите на родителите и във взаимоотношенията им, в житейските им цели, разбирания...

Неслучайно питах именно тези въпроси. Мисля, че майката с отношението си към бащата транслира отношението на дъщерята към мъжете като цяло и още повече, към евентуалния партньор. Когато майката е емоционално интелигентна, познава себе си и психологичните закономерности, знае това, умее да прощава, да обича въпреки и зад поставените външно граници или раздяла. Тогава през зрелостта си предава на дъщеря си хармонична настройка и зряло отношение към мъжете и партньора. Нормално е да има. Понякога разговорите на тази тема липсват не поради пуританска скромност, а защото сексът е част от интимната, емоционална близост с противоположния пол. Когато в подсъзнанието на майката живее емоционална болка и защитна агресия към бащата, липсата на разговори за интимността се явява част от това нараняване. Някой ще каже: "Ама той е такъв и такъв...". Какъвто и да е, баща е - поставени са здрави граници, има раздяла. Оттук насетне дълг на майката е да преработи собствените си наранявания, за да предаде на децата здрави нагласи. Защото каквото живее вътре в нас, такова привличаме извън нас. Масова ситуация в България... В случая, липсата на сиблинги се добавя към цялата картина. Когато ги има, детето се научава да споделя, да жертва здраво, да се грижи, да изтърпява от любов, да изпитва чувство на общност... Когато си във връзка, наистина не си тази относително свободна от коментираните несъзнавани вярвания личност, която наричаш себе. Защото се задействат несъзнаваните ти програми, свързани с нараняване, злоупотреба, отхвърляне, изоставяне, пошлост и т.н., които сублиминално поддържаш спрямо мъжете. Когато все пак се появи партньор, те се активират с още по-пълна сила. Надявам се, прочетеното вече преминало през когнитивния ти капацитет и надявам се, високата ти емоционална интелигентност и самосъзнателна способност, вече те навеждат към осъзнаването на тоталната ирационална и неотговаряща на реалността субективност на възприятието ти по отношението на мъжете, в следствие от заложените в теб некачествени програми спрямо тях. Не че мъжете са всичките прекрасници - всякакви са. Но, когато носиш тези програми, първо ще имаш склонност да филтрираш възприятието си така, че да забелязваш преобладаващо такив амъже и тези мъжки качества, които резонират с програмите ти, второ, автоматично ще дисквалифицираш позитивните качества и индивиди, трето без да искаш, ще се привличаш именно към такива мъже, подобни на описвания мъжки образ в теб, четвърто, като на пружинка, автоматизирано, когато си във връзка, би се държала така, че вярванията за гадост да се случват. Виж по-горе. Българският мъж е всякакъв - има супер точни, има бай ганьовци, има тъпи, има умни, има вулгарни, има интелигентни и фини, има силни и на които може да се разчита мъжкари, има и женчовци - има всякакви. Въпросът не е до българският мъж, тъй като такова животно няма - има индивиди с разнообразни качества. За заложби, живеещи в теб, които в себе си не съзнаваш, не виждаш и дори не искаш да видиш става дума. Заложени програми, които имат склонност да се самоподдържат, самореализират, да те карат да виждаш света през тях, да ти казват, че те защитават, че те са ти и нямаш други опции, освен да ги слушаш и им вярваш сляпо, както така или иначе сега правиш и досега си правила... Това е маладаптивната ти, невротична "защита", бягане от задействането на болезнените програми в теб. Бягане, което рационализираш (извиняваш) пред себе си по гореказания начин. За известно време ще се чувстваш добре, но колкото повече време минава, ще установяваш, че въпросните програми все повече се задействат, разширяват ареала си на пречупване на възприятието и мисленето ти, а оттам на емоционалната ти реакция през тях. Ако сега са само към мъжете и предимно към партньорите, след време, ако не ги преработиш психотерапевтично, биха имали склонност да се разширят до все повече социални ситуации и сфери, правещи те мрънкаща и обвиняваща другите и света за нещастията си, които всъщност си причиняваш сама... Има справяне, не е трудно, стига да го искаш.

Как майка ти се отнасяше към биологичния ти баща? А към мъжете въобще? Като думи, но и зад думите, като настройки. След раздялата с баща ти, майка ти живяла ли е с други мъже, какво се е случвало в тази посока? Мислиш ли, че майка ти обича мъжете?

За текста от Лазарев: никъде няма анатемосване на каквото и да е. Човекът казва, че е нужно на първо място да се сложи любовта. Това представлява същността и на тантра по отношение на секса - вливането му в любовта. Когато обаче я няма любовта, не само сексът, а цялото възприятие, мислене, чувстване и живот потъват в постъпателна регресия от невроза, психопатия, до примитивизъм, което с невъоръжено око можем да наблюдаваме в съвремието. Има ли я любовта, не само сексът, но всичко в живота се превръща в молитва и медитация - преживелищно е простичко, обяснително е витиевато...

То верно има доста типове, които пекаляват с простотията... Ама има и доста просто се кефят нормално на жените без да се изцепват вулгарно. Подобно отношение го има и в Италия и в Испания и латинска америка и т.н. Вулгарноста - да, тъпа е действително. Но, по-мекият и нормален интерес е изцяло в реда на нещата. Повечето жени дори си търсят вниманието, а вече докъде озволяват, си решават. Относно реакцията ви - или сте станала много духовна, или са се събудили ваши собствени вътрешни нагласи по отношение на междуполовите отношения, които досега са дремели. Как се отнасяха мама и татко помежду си, имаха ли топлина и нормално гушкане пред вас? На вас даваха ли ви гушкане, близост и милувки често? Kакво ви говореха относно секса, близостта, интимността? Баща ви как се държеше с майка ви и тя с него? Имате ли братя и сестри и помежду ви какви отношения имаше? В училище какво се случваше между вас и момчетата? ...

Няма точен отговор, Найдене. Не е лингвистика, както сам споменаваш. Има смърт - никога не е била трагедия, освен в желанието на съвременния човек да свръхконтролира, откъснат в гордостта на материализма си. В твоето вътрешно приемане на смъртта е точният отговор. Тогава, когато е истинско, не на думи, а през сърцето си знаеш, че смърт няма. В какви думи ще се облече това познание, е избор, но без него каквото и казване да е, е механика. С обич, Орлин

Когато човек се уважава и смирено вярва в живота, адекватното поведение към друг възрастен, на когото иска да помогне, е със същото смирено доверие в потенциала, изборите, решенията и капацитета му, да опита да му каже, да възпитава не назидателно, а равностойно по човешки. Просто спокойно да му каже, да заяви мнението си, с доверие в себе си и него. Това е здраво поведение на уважение към себе си и другия. Дали ще се съобрази другия, това е негова работа. В библията е дадена следната градация: През собственото дълбоко приемане на Бога, на естественият ход на нещата, способност за смирена прошка, за допускане на нещата каквито са - това е на вътрешен план. Там - безусловна любов. А външно, адекватно действие, според обстоятелствата - твърдо и спокойно казване или меко привличане и помагане човекът сам да стигне до решението с наша незабележима помощ. При теб обаче нещата не стоят точно така - и Диляна и аз в началото на горния си пост хипотезирахме и намекнахме защо и как всъщност се държиш, рационализирайки външно като желание за помощ. Не че го няма, но ведно с него има и други наличности, които замазваш и не виждаш в себе си. Но, да продължа относно здравото себезаявяване, на фона на вътрешно безусловно приемане, за което се говори в библията: "И ако съгреши брат ти, иди и покажи му погрешката между тебе и него самия. Ако те послуша, спечелил си брата си. Ако не те послуша, вземи със себе си още един или двама (доверени нему приятели, бел. ред.) и от устата на двама или трима, да се потвърди всяка дума. И ако не послуша и тях, кажи това на църквата (разширеното семейство, приятелския кръг, общността, ако я има, бел. ред.). Ако не послуша и църквата, нека ти бъде като езичник и бирник." Тоест, нормално е, когато вътрешно си вярваш и вярваш и на човека, спокойно и с любов да му посочиш погрешката му, да разобличиш поведението му, докато приемаш безусловно него самия, както приемаш и вярваш на себе си. По-натам се посочва механизъм за социална регулация - намесата на приятели и общност. Този механизъм се практикува и сега при зависимостите и се учи в школите по психотерапия - нарича се приятелско-общностна интервенция. Ако и това не проработи, здравото отношение къмй човека, е поставянето на здрави граници, известна дистанция и изстудяване, реципрочно на сериозността на маладаптивното му поведение. В случая са едни цигари, нищо особено не е, но говорим за принципен подход. Докато казваш, че не искаш да манипулираш, в същото време отхвърляйки здравото себезаявяване, както и мекото съблазняване (което е здраво поведение), бъркаш пасивното примирение и автоагресия, в които влизаш, с доверие в ситуацията и него, потискаш нормалната си междучовешка реакция и над автоагресията си, раздуваш интелектуален фантазен мехур от интелектуализация. Нормално е да се заявиш. Нормално е да те дразни нечие поведение. Нормално е да искаш да помогнеш. Не е нормално да замълчаваш, освен когато си на доста високо ниво, където не си. Да се заявиш е нормално поведение, когато си вярваш. Да съблазняваш няма общо с манипулация - това е поведение на добър синхрон от разбиране, емоционална близост и доверие между теб и човека, през които отново се завяваш спокойно, просто по-меко и качествено. ...................................... Гореказаното важи за здравата комуникация, при която човекът, вярвайки в себе си, вярва в човека, с когото общува. Виж как несъзнавано се държиш с този човек - като с дете на 13, което някакси не може само да взема решенията си и трябва да му се каже от видите ли, знаещия друг. Дали той е на 13 или през проекцията си в него на собствена детска автоагресия, държиш някакси да се идентифицира с тази проекция, което наричаш грижа (проективна идентификация). Дали е грижа и само помагане ли е и докато питаш, за него ли питаш всъщност или за проектираното от себе си, рационализирано като желание за помагане?

Сергей Лазарев дава чудесни отговори на въпросите ти. В тази статия коментирам негови текстове тематично, през призмата на психологията и психотерапията. Самият Лазарев говори постоянно през терминологията на религията, ползва думата Бог, но в езотеричния смисъл. Думите, посланията на Йешуа Машиах (Исус Христос) - прекрасни са. Но също така могат да бъдат схващани външно и езотерично цялостно. В тези девет статии коментирам езотеричното значение на думите на Месията от евангелие от Матей:1 , 2 , 3 , 4, 5 , 6 , 7 , 8 , 9 .

Хората са прави - религията е опиум за народа. Политическо-икономически институции са, които могат да имат, но рядко имат общо с духовността. Защото религията е за тези, които се страхуват от ада, а духовността за вече познаващите го добре и затова имащи силите да летят в небесата на творчеството и живеят Бога/ любовта. Не би трябвало да е споменатото религията, но е станала такава. Дори и в йога - твърди се, че е над етническа и над догматично религиозна, докато всъщност се пеят хинду мантри и изповядват хинду философии, въпреки твърденията. Исус - има екзотерина и езотерична религия. всичко казано от атеистите, се отнася до екзотеричната и е правилно. Езотеричната, вътрешната религия, съвпада с духовността. В нея Христос няма общо с приказката за малки деца за някакъв дърводелец с бяла пижама и сандали, стоящ безработен, докато прича по баирите, нито с Марийка, криеща заработката си от римските войници, заявяваща непорочно прихващане. Що да е порочно, се пита човек, ако Аллах (така се нарича Бог/ Бох/ Бхага /от санскритското Бхага идва думичката в славянските езици/ в някои християнски деноминации в Азия). е дал този метод за прокреация и дали не е манипулация цялата история около вината, порочността, раждането вече в първороден грях... В езотеричното/ вътрешно разбиране на Бога, Христос е собственият вътрешен духовен принцип. А помазването му (Христос значи помазан) е свързването и идентичността с Него, животът от неговата позиция. Много може да се каже...

Между добра грижа и манипулация през грижа при пренос на собствени страхове в човека, има разлика. Но, нека е добра грижа. Резонирай с него по теми, които го вълнуват, влез под кожата му - тогава при всеки такъв разговор със спечелено доверие, насочвай леко и ненатрапливо към свобода от никотиновата дрога. Дори не споменаване на цигарите, а свобода, независимост, по-абстрактно. След няколко седмици такава по-плътна и доверена връзка между вас, подари му "Не пуша вече" на Алън Кар. Книгата е вид когнитивно реструктуриране. След като я прочете, пушейки през това време активно, в него се изгражда установка, желание за свобода от наркотика. Тогава сам или с няколко сесии при хипнотерапевт, клик, това е! Забележи - първо доверие между вас, дълбоко. Второ, книгата. Осттаналото зависи от него ако иска да дими като комин олигофренски, негов избор е. Ако иска да бъде съзнателен човек, също. Ти си направила каквото можеш, спокойно и от добро сърце, не на всяка цена, а с любов.

Да, малко злопаметно дете. Злопаметна пресметливост и натрапливо доказване как другият му е виновен (удобно изнасяне на отговорност навън) за проекцията на собствена обидчивост зад сляпо петно, пълна с несъзнавани страхове. Фактът, че сте ходили доста пъти на терапия, а той цикли на външните си маладаптивни компенсации, без да иска или може да погледне зад тях, говори че ако чакате негова промяна благодарение на лична терапия, ще са нужни поне две години - поне. При това при искрено и силно негово собствено желание и мотивация за такава работа. А сега в огромна степен той нито съзнава дълбочините си, нито реално иска да ги преработва, а ходи на семейното консултиране, за да се оплаква, тоест за да затвърждава емоционалната си лабилност и болните ѝ компенсации. Разбира се, шансове винаги има - вярваме в Човека... Опитът в семейната терапия при подобна конфигурация обаче показва, че когато нуждата от такава промяна в самия човек не е истински съзнавана, а е предимно отвън мотивирана, шансовете не са големи. Когато обаче партньорът (в случая вие) работи по себе си, осъзнае в каква автоагресивна позиция се намира и самопоставя дори с опитите си за прекалено разбиране и следване прищевките на половинката... Когато осъзнае тези факти и се научи да се заявява здраво, самият по-зрял партньор стига до заключението, споделено по-горе от доктора. Или продължава да поддържа автоагресивната си позиция, като добра мюсюлманска съпруга (ползвам метафора)... Един от методите на семейната терапия, е временната раздяла - а тя може да бъде и три-шест месечна, както и две годишна... Отново мотивацията за себесъзнателност и работа по себе си е външна, но е възможно при присъстващ потенциал, да се интернализира и стане собствена.

При мен е наплив, а и онлайн не работя. Андрей е много добър избор. Успехи от сърце!

Андрей Филипов - има сайт. Успехи!

Отвъд формалното казване на какво и как, стои по-дълбокото казване. А то е собственото ти отношение към смъртта като цяло и станалото конкретно. Колкото по-спокойно приемаш илюзията на смъртта през себепознанието си, плюс подходящо четене, толкова по-добри сигнали даваш на детето невербално. Тоест, вкратце - собствената ти настройка, отношение и разбиране за смъртта (и болестта) са ключовите!

Ти не, но терапевтът ти...

Бизнесът трябва да върви... Пък и желаещи да го поддържат, ведно с илюзиите си, бол.

Медитацията те прави по-умен като IQ, но и като емоционална, социална и духовна интелигентност. Въздействието ѝ върху амигдалата - по-скоро нормализира нещата.

Всъщност, ще се окаже, че не е било мързел, а правене от ТРЯБВА, от борбата на главата... Когато се махне борбата, се вижда, че когато е от сърце, правеното е песен! Браво за крия йога - към коя школа се насочваш? Сатянанда йога е великолепна.

Като при джудо-то е - когато се намери центърът на тежестта, цялото състояние може да бъде "преметнато" в желаната посока. Когато се научиш да се заявяваш, преработвайки автоагресията си в здрава, насочена навън мотивация и граници, когато се научиш да даваш и приемаш откази спокойно, тогава автоматично ти се налага да посрещнеш базисния си несъзнаван страх, че ако не си "добричка" към другия, няма да те хареса и ще те изостави/ отхвърли в самотната ти безлюбност. Когато се учиш да се заявяваш, ти се налага да общуваш все повече с този си базисен страх от самота и да го стопяваш. Това е отвън-навътре, но много важна работа. Отвътре-навън - празнината отвътре може да се запълни с жива молитва, жива вяра и връзка с Бога, редовна практика на медитация (на фона на спорт, разбира се) и така намиране на Бога, на живия център отвътре ти. Поведенчески - намери хора и животинки в нужда и намери време редовно да им помагаш. Така тази вътрешна раздираща болка се вади умишлено, получава се все по-силно претръпване, стапянето ѝ в огромна степен, а на нейно място заживява вече емпатия и жива обич (засега има много съжаление, страх, които не са любов). В психотерапия се работи и по себезаявяването и по напълването на въпросната характерова празнина с Бог, с любов. И двата вектора на работа преобразуват дълбоки характерови наличности, заложени ти в бебешка възраст. Правят се и психотелесни опити и т.н., но това с психотерапевт. А сама - следвай насоките от горния пасаж, колкото схванеш, все е нещо! Горното е за цялостната ти характерова стабилизация в стратегически план. В тактически, дисфагията (стягането в гърлото) показва, че имаш нужда да си казваш, да не задържаш, да изплюваш камъчето, каквото ти е на сърцето, това да ти е на устата и да си го позволиш! За това се прави и дишане и визуализации директно, но основна е насоката, която току що дадох. Успехи!

Как си с поставянето на здрави граници, казването на НЕ спокойно, себезаявяването?

Да, продават ги като бонбонки, проблем няма...

Добра именно поради простотата си статия.

Благословен урок, водещ те към порастването ти като човек е, не е болест - затова се учи със смирена благодарност и всичко ще е о'к не след дълго!