Орлин Баев

Именно -радвам се на тези ти думи. Сама стигаш до това, че цигарите в случая са само символ, който свързваш с взаимно неразбирателство, раздалечаване помежду ви, загуба, страх от раздяла, оставане в самота и необичане. Сама казваш, че отвъд горното, асоциираш символа на цигарите с много по-болезнени и важни за теб от едното външно пушене неща. Казваш, че познаваш добре изправянето пред провала и го свързваш с пушенето му. Чудесно е, когато е смирение и смирението е истинско. Въпросът е, че често смирение се бърка с автоагресивно примирение, със замълчаване и себепотискане, поради страха от раздалечаване, разделяне, загуба. Но, разбира се, просто го казвам общо, не е задължително да се отнася до теб... Благодаря ти, че го казваш! Дали прилагаш или не, ти си решаваш. Прекрасно е, че си любознателна. Обаче се разминаваме малко. Всички ние през цялото време ти говорим за метода за помощ на близкия. Просто общуването е както външно формално, така и скрито и подводно, неформално, през комуникацията на подсъзнанията ни. Ролята на жената в една връзка, е да мотивира, вдъхновява, да зареди с въодушевление, обич, интуиция, да бъде муза за мъжа. Тоест, жената има огромно влияние над мъжа до нея, когато силно си вярва, когато се обича, себеуважава, има дълбоко доверие в стойността си, може силно и искрено да обича. За такава жена мъжът не само ще спре цигарите, а планини ще мести и ще пита "има ли още за местене", за да зарадва музата си. Питаш за линкове към статии, насочващи към методи. методите обаче никак не са механични, а включващи интегриране на собствените подсъзнателни страхове, преобразуването им, постигането на асертивност, висока себеоценка и много обич към себе си, а оттам способност за предаването ѝ в партньора. Ето линкове: - Зад всеки велик мъж - велика жена - Обмен между мъжа и жената - Мъж - жена, взаимоотношения - Как да задържа мъжа? - Какво (всъщност) иска жената от мъжа - Мъжка и женска сила - Мъже, жени - сила и слабост - Напред към себе си ................................................................................ Да, има - доколкото сама желаеш, на базата податките ни, стигни докъдето искаш. Ние го виждаме, но казвайки ти го направо без да си готова и сама достигнала, е слаба идея. Вярвам в качествата ти! С обич, Орлин

В никакъв случай да кимаш сляпо - така само би засилила това, което не виждаш в себе си. Не подмазване, не - разширяване на съзнанието, осъзнаване. Усещането - осъзнай го, твое си е. Кое в теб самата дразнещо те, а зад дразненето събуждащо страхове в комуникацията с приятеля ти във връзка с пушенето му, те самопоставя в подобна динамика на автоагресивно кимане и външна маска "всичко е наред"? Да, няма и в това е разминаването. А това е форум за съзнателен живот, секция насочена към помагане, свързано именно с осъзнаването. Ако не питаш от позицията на заявка за осъзнаване в такъв форум, от каква да питаш - без осъзнаването актът на такова общуване се обезсмисля. Пишеш анонимно, по казус който може да касае още поне два милиарда двойки. Една от целите на това, че отделяме от времето си тук абсолютно безкористно от десет години, е да анализираме, да. Не самоцелно, а за да насочим качествено. Няма ли откровеност, това няма как да стане - не е бизнес форум. А за принизяването и низшите страсти - не идва от мен или колегите, с обич и сърце пишем. Няма такова предполагане. Както и никъде не споменавам духовно ниво, нито сравнявам - не четеш мен, а невижданото в себе си, което ти се струва, че друг казва. Обяснявам (явно има нужда от доста обяснения...): говоря за нормалността на откритото себезаявяване и въз основа на подадените данни хипотезирам психични наличности и факти, когато не се прави, както и споменавам, че такова замълчаване би било о'к само при наистина рядко висока осъзнатост, където аз поне не съм... Не, не - никой не държи да потвърждаваш. Естествено, че имаш право да осъзнаваш, да не осъзнаваш, да пренасяш несъзнавани съдържания, каквото си щеш. Това си е твоят си живот. Както сама казваш, ядосваш се, влизаш в защитен режим, когато ти се подава ръка искрено и смирено. Въпросът е искана ли е наистина тази помощ или просто си чатиш. Не мисля, че някой от отговарящите тук пише, за да си доказва колко е прав. Правим го между тази и онази сесия, в свободното си време, с много обич и искрена грижа. Просто работим от доста години и докато подаваме ръка, прозираме някои неща. Но, говоря за себе си - нека не съм прав, предпочитам да съм щастлив. Диди отдели някои твои размисли, които ти подмина: Без да искаш отговори на всичките ми въпроси, сега както ти препоръчва Георги, помисли няколко дена над това, особено над подчертаното. Обърни фокуса към себе си. Остави го за малко този твой приятел и неговите цигари. С уважение и сърце, Орлин

Не чакай михаля на някакво лелеяно съвършенство - Исус и Буда не са там, камо ли ние. Хвани си приятелка. Има тонове сами и чакащи някой да ги заговори момичета. Никоя от тях не иска да си изцяло хармоничен и т.н. Иска да си смел А смелостта е да действаш заедно с мотиватора на страха си. Действай - хвани си гадже, не се май! Супер! А какво стана с ММА, джогинга поне 10 км. и фитнеса? Едното ходене е супер, ама е само добавка или ако е основно, е за хора над 80. Тренирай! Стремежът към добро тяло е о'к - супер. Мога да ти кажа обаче, че познавам мъже левенти, канари и планини от мускули, слизащи от коли за 200000, които подскачат от страх като мишоци от най-малкото. Ръстът ти е супер - не е свързан със самооценката ти. Мисленето ти за теб самия е! Свали ме от този пиедестал - не съм там, това са твои фаназии. Стани себе си, по своя си начин мъжествен и силен, Следвай стъпки, ориентири, учи се, но стани Себе си!

Именно - страхът като желан и обичан мотиватор. Тогава техниката върши работа, като притеснението естествено се влива в смелостта. Техниката е само помощни колелца. Нужни, но основното тук е преобразуването на социалния страх.

Да - писахме, дадохме не податки, а направо смлени насоки и очевадно изходни причинности, насочвахме индиректно, въпросно, директно... В отговор - нулево осъзнаване. Помощта се дава, когато е искана. Ако не е, се явява навреждаща (ятрогенна). А в случая практически отсъства каквато и да е заявка за актуално свързване на когнитивни точки, при което ако продължим с намерението си за помагане, всъщност вредим. Забелязах това преди няколко мнения и съответно, се оттеглих. С обич!

Кратък текст от Учителя, наситен с изобилие от психотерапевични насоки, смисъл и похвати: когнитивно реструктуриране, нормализиране, позитивно преформулиране на симптом и състояние, творческа визуализация, обхващане на целостта (positum=позитивно=цялостност), висока себеоценка, молитвена благодарност, доволство от малките наличности, регресивна преработка на епизодично семантични паметови следи, проследяване на процеса когниция -> афект -> събитийност, когнитивен рифрейминг през панорамата на целокупния живот... "Имате неразположение на духа, какво трябва да го правите? – Ще изучавате психологията на вашето неразположение, ще го изучавате като голям аристократ. Ще видите какви особености има, ще видите дали обича да го хвалиш, ще намериш някоя негова слаба черта. Например, недоволен сте, че нямаш дрехи; мислено може да си заръчате една дреха – викате някой шивач, заръчвате някой хубав плат, правите хубава дреха, обличате се хубаво. Ако не си доволен от тази дреха или не ви харесва, поръчайте си втора, трета. Или имаш дрехи, но пак не си доволен, казваш: „Не съм ял сладко“ – направи си най-богатата трапеза. Представи си, че си ял вече хубаво и пак не си доволен; представи си, че си в университета, че си свършил четири факултета, голям професор си, ученици имаш, обичат те студентите, но пак си недоволен; представи си, че имаш някаква идея, но пак нещо не ти достига. Тогава ти ще седнеш и ще напишеш едно любовно писмо на твоето недоволство, ще кажеш: „Откак дойде в мен, сърцето ми трепери. Досега бях много невежа, много работи не разбирах, но откак дойде, умът ми се просвети от онова, което ти внесе в мен. Моля да имаш добрината по-често да ме посещаваш“. Когато напишеш това и още няколко неща на твоето недоволство, какво ще стане с вас знаете ли? Като че от вас ще падне един товар, ще се проясни... Ако Бог на едного дава повече, а на друг – по-малко, това зависи от човешкото разбиране и като не разбираш, криво разсъждаваш. На всеки едного Той е дал точно онова, което му трябва. Тези тела, в които сега сте облечени, вие сте си ги харесали. Един окултист така представя работата, казва, че всичките тела на хората са като костюми, изложени на витрините в другия свят. Ако някоя душа иска костюм, тя ще облече едно тяло, после ще го съблече; тя облича едно, второ, трето тяло, докато облече форма, която й хареса. И щом й хареса една форма, тя от нея не може да се освободи, иска да я съблече, започва да рита, рита, но все повече се оплита, докато най-после се роди на Земята. Щом обичаш дрехата, когато я облечеш, не може да се освободиш. Ако започнеш да риташ, ще се намериш роден на Земята. Та казвам ви: законът е верен – щом обичате нещо, непременно то се хваща за вас и най-после туй, което желаете, ще стане... Затуй седнете и мислете за онова, което е положително – за онова, хубавото, постоянно мислете! Вие седите и мислите лошо за себе си. Мислите лошо за себе си, а искате другите хора да мислят добро за вас. Научете се да оценявате онова, което Господ ви е дал. Детето трябва да оценява своето детство, възрастният да оценява своята възраст, музикантът да оценява музиката, поетът да оценява поезията, работникът да оценява своята работа. Оценявай в даден случай онова, което имаш. Онова, което оценяваш, то ще дойде; онова, което не оценяваш, няма да ти се даде. Всички нещастия произтичат от факта, че ние сме неблагодарни за онова, което имаме. Вследствие на това животът ни се изопачава." От беседа "Което мислиш, става", Беинса Дуно (Петър Дънов)

"Често се запитвате, какво трябва да правите през живота си, за да се справяте с мъчнотиите си. – Слушайте гласа на душата си, която никога не се лъже. Ако си в противоречие и не знаеш, как да постъпиш, спри се за момент в себе си и драсни кибрит, да запалиш огъня на своя олтар. Огънят ще се запали, светлина ще се яви, и ти ще чуеш гласа на душата, който ще те упъти. Чуеш ли този глас, ти ще разрешиш противоречието си." Петър Дънов, Гласът на душата

Положително фурмулиране, изразяващо обаче целостта. Защото позитум значи цялостност, не плюс, неискащ минуса. Та, цялостност - да.

Повтаряй асертивни утвърждения: "Обичам се, вярвам си, ставам, струвам, приемам се безусловно, просто защото дишам, самооценката ми зависи единствено от самооценката ми, пет пари не давам какво ще кажат хората - аз казвам, че съм супер, вярата ми в себе си зависи единствено от вс епо-високата м ивяра в себе си, обичам да се предизвиквам и излизам от зоната на комфорт, докато влизам в зонат ана възможностите при общуване, харесва ми приятнат авъзбуда от адреналина, когато общувам все по-релаксирано и бидейки себе си, заговарям ипоемам инициатива в разговорите, имам право да не се интересувам от теми, които не са моите и не ме вълнуват, готиният адреналин при общуване ме кара да бъда прекрасно чаровен и мотивиран, кефя се на себе си, харесвам се и затова другите ме харесват, а който не, да е жив и здрав, не мога да се харесам на всички, затова избирам да се харесвам на себе си, гледам в очите и разбирайки себе си, разбирам и другия, харесва ми да стоя в непознатото и неизвестното, докато поемам здрави рискове в комункацията, избирам стойностни приятели, кефя се на живота си!........ Работи с мисленето си - осъзнавай автоматичните мисли в социални ситуации, "хващай" изкривяванията четене на мисли, илюзия за прозрачност, нагаждане на хипотезата, проекция на собствени страхове, субективно повърждение и т.н. в тях и ги преобразувай в дневник, а след няколк омесеца и наум (виж статиите ми за това). Осъзнавай себеотносните си вярвания зад автоматичните мисли (виж падаща стрела статията ми) и ги преработвай с връзка с реалността, но и визуално - прочети ;Пренареждане на матрицата" на Карл Досън, слушай аудио сесиите ми за самоувереност. Имай редовна практика на градирано себепредизвикване чрез поведенческо-социални експерименти в голям град, къдео не те познават (виж статиите ми "поведенчески експерименти"). Намери начин да ходиш редовно в различн игрупо- по езици, танци, психологически, туризъм и т.н., където да общуваш умишлено пак и пак. Запиши се в клуб/ школа по реторика/ ораторско майсторство/ публична изява, театър, нлп практик... Следвай горната пътека и не след дълго ще почувстваш огромна разлика в самооценката си! Действай!

Да, благодаря сърдечно! Ти си психолог и си ходила на психотерапия - знаеш какво е негативен пренос. Виж думите си по-горе - правиш такъв трансфер в психотерапията. Всъщност обаче не говориш за психотерапията, а за избягващата си несигурна привързаност, резултатите от която проектираш в психотерапията и психотерапевта. Нищо общо с реалността на психотерапията каквато всъщност е обаче. Психотерапията, учейки те на преаботка на тревожни съдържания, травми и страхове, те отваря за външния свят. В разговорния език в психотерапията, както вече писах по-горе, рядко се ползват термини, а се говори по човешки. Не е само лична, а и групова, в чиято групова динамика се получава лечебно взаимно отразяване, издържане на адекватни и топли, но искрени обратни връзки. Груповата терапия, освен това е и прекрасно поле за свързване със сърцати и чудесни личности, сприятеляване и неформално, извън сесиите общуване, което по опита ми, е важна част от целия терапевтичен процес. Не само, че не губиш връзка с хората и света, но се свързваш с хората и света както вътрешно, така и актуално. Писахме за дисоциацията - психотерапията я стапя и те свързва на всички нива. Възрастната отива при детето и го лекува, а то се проявява в живота ѝ като искрено любопитство, спонтанност, игривост, радост. Сега ти е изчезнало. В терапия се свързваш с тялото, с реалността социална, но и на любовта, реучиш се да се спускаш от главата в усещанията, да отприщваш емоциите и ги канализираш. Не е само говорене психотерапията, а и транс, образност, дишане, психотелесност, поведение, игра, емоция... Ритъмът: в твоя случай важи правилото: "Бързай бавно!" Колкото повече си готова да останеш в несигурността на вътрешното си дете осъзнато и вместо да избягаш от терапията в рационализации и актуално да я спреш с избягващо поведение, останеш и продължиш процеса, толкова по-бързо се случват нещата. Когато терапевтът ти искрено и по човешки те обича (емпатия), се доверяваш, "чупиш гипса" на недоверието.

Диагностицира се при възрастни, а подходите за подобряване на социалното функциониране и общуване на човека, са от широк спектър. Скоро колега от Ямбол бе насочил към мен недиагностициран случай на Аспергер. Човекът беше ходил при колеги, но никой не му беше забелязал водещото състояние, а именно високо функционално аутистично разстройство. Докато господинът Х се жалваше как не го разбиратжените и той не разбира защо бягат от него, сканирах в съзнанието си и проверявах реалността му. Интелектът висок, но речта някакси странна, накъсана, скачаща от а към б без прелюция, сменяща посоките си многообразно, като в човека имаше вярване, че слушателят го следва и познава и останалата, невидима част от мисловния му процес, която не изразява. Общуването му с хората - активно, но само на формално, информационно ниво. Липсва шизоидното оттегляне и нежелание за контакт - общува му се, при това обстоятелствено, през странната му накъсана реч. Отсъства и шизотипната или избягваща нужда от общуване, но странене от него, поради интензивен страх.Няма параноя, относително добре функционира социално, умът с висок коефицент... Описа ми как жените винаги са го напускали, чувствали се неразбрани, необичани, а хората го приемали за малко перко наумов... Сканирах мислено още една -две дузини психични р-ва и започнах да стеснявам спектъра. Попитах го: "Как си с любовта, човеко? Можеш ли да обичаш и да приемаш любовта?". След дълго мсилене, отговорът беше почти като от компютъра от "Пътеводител на галактическия стопаджия" (42): "Не знам. Мисля, че си нямам идея какво е любовта.". Ахам... " А чувстваш ли хората, можеш ли да ги четеш, какво значи това и това и това?" - направих няколко невербални позиции и жестомимики. Господинът представа си нямаше, което е типично за Аспергер. Какво е полезно при този високо функционален аутизъм? Тренинги за социални умения, НЛП умения за общуване, четене на книги за невербалния език, когнитивна терапия за осъзнаване на собствения мисловен процес и свързването му с реалността вербално без типичните тук "скачания", групова психотерапия за оттрениране на всичко научено от предходно споменатото. Именно учене и трениране - прогнозата тук е, че чувстването, директното усещане и свързване така и не се появяват, а невербалността и познанието за ставащото с другия буквално се учи, както компютърът учи, по изходните данни на мимиката, позите, промяната в дишането, зениците и т.н. Любов, топлина и емоционална интелигентност тук не могат да се очакват, но да се научи човекът на адекватно социално и професионално функциониране, да.

То колеги има, ама много му се плашат на това окр, повече и от преживяващите го. Защото подхождат към него "с отверка, когато е нужен специфичен ключ", казано метафорично. Въпреки, че обясняваме начина на работа, вероятно не всички ни четат ... Определено си има ясен алгоритъм за работа с натрапливостите и е нужно човек да го познава, за да помага на човека да си помогне!

Проиграва се всичко - в психотерапия. Тук даваме насочващи отговори. Да, разбирам - нарича се дисоциация и регрес. Да, в регрес в това инфантилно нараняване си, но именно поради дисоциацията му, продължава да се повтаря. Има зряла част в теб, но е като островче всред обширни несъзнавани води, под които има плашещи те съдържания. Опитваш се да ги осмислиш, но при стапянето на това изтласкване/ дисоциация, осмислянето е само старт. Следва визуалност и от позицията на любовта процес, подпомаган от психотерапевта ти. Ходи на психотерапия при емпатиен и способен психотерапевт! Постепенно ще почувстваш любовта - тогава става по-лесно. Успехи!

Сложно е, когато е обяснявано, а като усещане е простичко. Пиша към зрялата жена, която именно е нужно да се научи не да бъде тотално въртяна от детските си преживявания, а от зрялата си позиция да прегръща това дете, да бъде майка на самата себе си. Аз не се дразня - детето в теб си мисли, че се дразня. Ето, аз влизам в диалог, при това виждам че си права за много неща. Виждам обаче и че имаш нужда от систематична психотерапия. За терапевта - в терапията въобще не се говори както в писмен вариант. Много по-простичко е, а сложните обяснения за ума са нужни, но само като рамка на разбиране, нищо повече. В живота говоренето е съответно - нищо общо със сложно дрънкане. Тоест, фантазираш си. За интернализирането на топлината на терапевта като собствена към себе си - психотерапията такава каквато на теб би ти повлияла, може да бъде видяна като един вид превъзпитание - не формално, а фино, вътрешно, меко. Виж за терапевтичния трансфер в нета... За емпатията - възможно е да не са я имали наистина, знам ли... Според мен това е най-важното - любовта. Без нея психотерапията е празна механика...

Радвам се, че разясняваме негативния ти пренос на несигурна привързаност в неутрална ситуация. Казваш, че си ме почувствала ядосан и с гадно отношение, докато аз просто съм насочващ към справяне, на фона на искрено желание за помощ, поради което и пиша. Пречупваш през несигурността си. В терапия обаче, терапевтът въпреки че искрено те обича (тоест, преживява емпатия - ако ли не, не би работил с теб), постоянно би те предизвиквал, за да задейства несигурната ти привързаност - само за да може с помощта на методологията, качественият сърдечен трансфер помежду ви и емпатията, да бъде преобразувана. Не само, че не ти се ядосвам, но ти пращам обич от все сърце. Не ми хареса повтарянето на прословутото потъване в деперсонализацията, мрънкането, желанието ти просто да си приказваш, вместо да си фокусирана в цел. Но, това че това не ми е харесало, няма общо с ядосване или отхвърляне, които ти виждаш там, където ги няма през разстройството си на привързаността. В това разстройство в привързаността тук виждам ключовия фокус на работа. Над него има по-външни слоеве, да, но то е основното. Разбираш ли, че каквито и методи да ползва терапевтът ти, ако е ефективен и държи да е такъв, постоянно ще те хвърля в това ти базисно преживяване - за да можеш с негова помощ да го преобразуваш. Това ще ти събужда негативен пренос. Терапевтът обаче ще продължава да вярва в теб безусловно, да те обича по човешки искрено и да ти предлага тази или онази помощна техника, за да преработваш травмата си от отхвърляне, да се вадиш от капсулирането и променяш избягващото си поведение в прегръщащо страха в терапевтичната ситуация, а оттам и в живота все повече! Ако не избягаш от процеса, с течение на времето сигурността ти нараства, а оттам и в обичайните колегиални, приятелски, партньорски и въобще, междучовешки отношения, си далеч по-стабилна и сигурна в себе си, любовта тече през теб отвътре навън все по-независимо.

Айде моля, прочети си за стиловете привързаност. Има го и на други езици навсякъде в нета. Това, че се влияеш толкова много от добрата среда и компания, говори за липсата ти на собствен ядро, център. Говоря баш популярно... Когато средата е топла и приемаща, супер. Когато обаче не е, събужда се споменатото. Не ми се дъвче какво - написах го и ако искаш, можеш да си прочетеш от линка и нахвърляното от мен и си свържеш точките. Пиша ти за поне две години лична психотерапия с топъл и стабилен психотерапевт, както и в групата му (да не си помислиш, че говоря за мен - говоря ти принципно.) Пиша защо и че по-важно от метода, е личността на психотерапевта ти, както и начинът на прилагане на методите, което зависи пак от личността му. Няма как средата винаги да е топла, приемаща и съвършена, тоест описаният от теб процес на събуждане на несигурната привързаност, няма как да не се случва и ще се случва и ще го преживяваш, докато и ако не преработиш тази несигурна привързаност.Какво представлява, можеш да си прочетеш, а как се процедира и колко време отнема, казах. Както споменах, изключено е животът и хората да се съобразяват с теб. Нещо повече, животът ще ти дава обстоятелства и хора, които да резонират с непреработеностите ти - за да те насочва към тях, за да ги преобразуваш в достатъчно продължителен и качествен психотерапевтичен процес с подходящ за теб терапевт. Твърдя, че имаш нужда не да походиш малко на психотерапия (както пишеш), а да знаеш, че важността на добрата психотерапия в стратегически, доживотен план за теб е от централно значение. Пиша това при положение, че съм фен на самопомощта и кратките подходи. В твоя случай имаш нужда от холистичен и достатъчно продължителен процес на лична и групова терапия, водени от емпатиен и стабилен психотерапевт. Бих могъл да кажа повече, да разясня, но не виждам да си ме прочела дори в дълбочина. Та, резонирам ти... Бъди щастлива!

За пръв път си ни писала 2011-та, после пак. Казваш, че за 6 години си живяла съвсем друг живот - тоест включен, активен, обичащ, смислен, силен, надявам се. Направих си труда да прочета всичко от началото на темата - минала си през много, отговарящите също - животът си тече. Благодаря ти, че пак пишеш - надявам се да сме ти полезни. Ти самата си психолог, учила си психотерапия, така че направо. Докато те четох, видях че сме си писали за орален характер и травма, с вторичен мазохизъм и ригидна маска. Валидно е. Но от позицията на сегашното си познание, те виждам по-шарена. В съзнанието ми изплува едно разстройство на привързанстта - избягваща и амбивалентна несигурна привързаност и характер по-скоро шизоидно-орален, отколкото изцяло и само орален. А като по-външни пластове, вече ригидността и подлежащият мазохизъм. Вероятно след толкова години, си се отдалечила от психологията. Затова казвам с разбираеми думи. Разстройство на привързаността - знаеш за опитите с малки бебета. Майката излиза. Несигурно избягващо привързаното дете се свива в себе си, оттегля се във фантазната си шизоидна реалност, за да се справи със страха си от отхвърляне и изоставяне (забележи - и от отхвърляне, който е по-дълбок, по-директно свързан със смъртта). Когато майката се върне в стаята, такова бебе или продължава да стои в избягването си във вътрешния си, интровертен свят (избягваща привързаност) или амбивалентно се радва на майката и я отблъсква и отново потъва навътре (оралност-шизоидност). За сравнение, при сигурната привързаност, когато майката излезе, детето плаче, а когато се върне, просто се радва спокойно. Над тази ти базисна динамика на привързаността, вече стои сравнението с другите (автоагресията) и ригидно контролиращата маска. Но в основата е несигурната, избягващо-амбивалентна привързаност. Защо пиша за това? Защото го проследявам в теб, докато те чета как обясняваш взаимоотношенията си. Как докато си в топли отношения с някого, се отваряш, разцъфваш, но когато се получи разминаване или дори видиш такова субективно (с партньор, колеги, приятели, с терапевтите..), се затваряш, чувстваш отхвърлена и изоставена, неразбрано изложена (последното спрямо по-външните ти пси слоеве, но част от целия ти процес). Искаш да си в топли взаимоотношения - формално погледнато, това е нормално и чудесно. Обаче, когато през избягващо амбивалентната си несигурна привързаност пречупваш отношенията проективно, се държиш несъзнавано така, че вярванията в нея да се случат, задоволят и повторят. Вероятно, когато въпреки това попаднеш на достатъчно стабилен партньор, който издържа жегванията, затварянията и отдръпванията и завръщанията ти в топлото доверие, можеш да бъдеш в продължителен период на едно добро и здраво живеене. Това е и една житейска, естествена психопреработка, когато обаче осъзнаваш несигурната си привързаност, динамиките ѝ и ги преобразуваш във все по-самостойна сигурност, идваща отвътре ти. Иначе си винаги зависима от външните отношения, които рядко са перфектни, а и не е и нужно да бъдат. ....................................... Не е и нужно да ходиш при твърде официално държащ се и дистантен терапевт. Има и топли, сърдечни такива. Разкажи за този живот! Интересно ми е да чуя и ще те прочета! Не е само говоренето, нито дори само методите, били те когнитивни, психотелесни, медитативни/ хипнотични и т.н., а в твоя случай, до преноса на базисно доверие от терапевта към теб в терапевтичната ситуация, а от там събуждането на собственото ти базисно недоверие/ несигурна привързаност и вместо бягство от терапията, рподължаване не механично, а осъзнато, като се свързваш с тази бебешка част от себе си, която иска да избяга в интровертна деперсонализирана фантазност, защото я е страх от отхвърлено изоставяне. Осъзнаване на този ти негативен пренос и не толкова и само говорене за него, а през осъзнаването ти, заливането му с любов, с помощта на терапевта и допускане на сега страхуваното интернализиране на любовта му, което повтаря детската ти ситуация в терапевтичен контекст преработващо и променящо. Тоест, страхът ти, че ако допуснеш емпатията на терапевта си (интернализиране) в себе си, е свързан с базисното обектно отношение в амивалентната ти, избягваща несигурна привързаност - че, допускайки нечие присъствие и обич, ще бъдеш отхвърлена иизоставена. Старият ти модел крещи, че е по-добре да се оттеглиш в деперсонализираната си, шизоидна интроверсия, в която тъй която няма как да бъдеш отхвърлена, понеже не допускаш, докато обаче сама отхвърляш и се самоотхвърляш. Прочети внимателно това и виж, че осъзнаването му не само в терапията, а в живота ти, е предпоставка за промяната на това базисно твое отношение. Когато посрещнеш страха си от отхвърлено изоставяне, в теб заживява базисна сигурност, сигурна привързаност. Тогава обичаш, обичана си, понякога не си, но ти самата вече се обичаш и си сигурна, че заслужаваш да се обичаш и бъдеш обичана. Нормално тъжиш, но и се радваш на нормалните раздели и събирания, емоционални отдалечавания и приближавания в партньорството, на естествените харесвания и нехаресвания в работата с колегите и приятелите, но вече си стабилна вътрешно. Тогава и по-външно вторичната динамика на "трябва да се покажа социално желателна, за да не се изложа", която трупа мазохистична автоагресия, лесно се преодолява със здраво себезаявяване и спонтанност, тъй като зависимостта от мнението и приемането на другия вече е много по-малка. Прочети внимателно това пак и пак! С горното ти казвам, че когато попаднеш на емоционално топъл, а в същото време знаещ и достатъчно стабилен да издържа не винаги леките ти трансфери терапевт, имаш нужда да походиш на терапия при такъв не по-малко от две години. Лична, но и в групата и работилниците му, в които груповата динамика те отразява и виждаш себе си в другите, което фасилитира осъзнаването, но и през едно чисто човешко, приятелско приемане и присъствие, спомага преобразуването на въпросните интроекти. Често терапевтите искаме бързи резултати. Нерядко и ги имаме. Всеки случай обаче е различен. В твоя, терапията е нужно да бъде по-продължителна, твърдя го. Не за да развиваш зависимост от терапевта, която той определено не желае и би прерязвал, а за да прекъснеш зависимостта от собствения ти маладаптивен модел, което тук изисква достатъчно време, за да се случи!

Не виждам никакъв аутистичен спектър тук, а дълбоко наранена нужда от любов, доверие и себезаявяване. Плачеш за любовта, която ти липсва. Любов от самата теб към самата теб - доверие от теб самата към теб самата, самоприемане и себехаресване. Вземането на дрога е подтиквано от същата емоционална празнина, една жадна за любов празнина. Поради нея ти е трудно и да се заявяваш, да поставяш граници, да се уважаваш и вземаш зрелите си решения. С психолога ти ще работите по запълване на тази празнина с любов, по здравото ти присъствие в живота. Имаш нужда от добро планиране, връзка с реалността, здраво себеуважение и насочване на агресията по добър начин навън чрез висока мотивация, все по-стабилно доверие в себе си, а оттам и в живота и дълбинно доброто в хората. С психолога ти ще осъзнавате и променята мисленето сега, ще проследявате базисните ти вярвания и корените им в автобиографичната ти памет и ще пренаписвате спомените и себеусещането ти, ще потъвате в медитация, ще се учите да уповавате на Бога в сърдечна молитва и жива вяра, прехвърляща се като вяра в самата себе си. Докато текат сесиите с терапевта ти, все повече ще виждаш, че променяйки вътрешната си ситуация, си способна да променяш и външната. Ще осъзнаеш, че искаш активен социален живот - добри приятели, съмишленици, клубове по интереси, спортове, известен хранителен режим и себевладеене. Ще започнеш да осъзнаваш, че "каквото повикало, такова се и обадило" - когато промениш програмите в себе си, вече започваш да знаеш, че в този и следващия миг, все повече уверено крачиш в живота си - искаш любов, обичаш се и тогава намираш такава и отвън. уважаваш се и се появяват хора, които те уважават. Поставяш си здравите граници спокойно и тогава се оказва, че приемайки се, си приемана от околните естествено. Каквото в теб, по един или друг начин се реализира и около теб, с твоя активна помощ. Да, мъжът ти е студен, асексуален, а роднините му такива каквито са. Когато все повече се уважаваш и цениш, вече любовта тече през теб отвътре, а когато някой не отговаря на стандартите ти естествените ти нужди от сърдечност, разговор, близост, имаш смелостта да промениш ситуацията си, защото си променила себе си. Да, Норвегия е пълна с подобни студени хора... Това обаче не означава, че ако си в Италия, България или Мексико, ситуацията ти няма да се повтори, макар и по различен начин, ако не поработиш п себе си, променяйки се в себеобичаща се и себезаявяваща се жена! Тук в този сайт пише колегата Андрей Филипов, който също е живял доста години в Норвегия - свържи се с него за онлайн сесии. Успехи от мен от сърце!

Когато си с хората, чувстваш ли ги? Как си към животните, природата - усещаш ли ги, можеш ли да ги обичаш? Като по-малка, преди и досега, изпитвала ли си емпатия - като видиш страдание, отвътре трепва ли ти, събужда ли се желание за помощ?

Включвам се, въпреки че не съм психиатър, макар че си нямам никаква идея защо въпросът е адресиран точно към психиатър, при положение, че с ментални разстройства работят широк спектър от професии. Отговор: никаква връзка няма между съжителството с психотик и развиването или не на психоза от роднини. Ни най-малка. Виж, между генетичните предизпозиции, свързани с роднинството с хора с психоза, има връзка. Науката епигенетика твърди, че дадена хромозомна предразположеност се откючва, когато ѝ съдействаме. Когато не, никога не се тригерира. Между съжителството на психотик с роднините му и развиването на психоза от тях връзка няма никаква. Първият може да е в Камбоджа, а последните в Аляска или да са в една стая десетилетия - никаква връзка. Относно генетичното отключване или не на предразположеност за психоза- какви са епигенетичните фактори за това науката мълчи като глухоням слепец пред симфонията на пролетен птичи хор под красотата на изгрева... Има автори обаче, които правят качествени връзки между отдалечаването от закономерностите на Битието/ Дхарма, загубата на човещината и любовта, при високо ниво на невротичност, характеропатийност и преклонение пред инстинктите в даден род в продължение на няколко поколения и развиването на шизофрения/ психоза в дадено родово коляно и индивиди.

Чужбина, липса на интимност емоционална и сексуална, вероятно... Да, основен фактор за жената, влияещ силно на емоционалността, са партньорските взаимоотношения. Ако са некачествени и невротични, потискат - особено ако вече има вътрепсихични предпоставки, професионални и социални липси. А имате ли приятели, приятелки, деца, хоби, спортувате ли, работите ли, стремите ли се към осъзнати и искани истински цели? Общувате ли с хората наоколо - съседи, колеги, участвате ли в общност, в която да споделяте емоции, общи разбирания и взаимопомощ? Разкажете още за взаимоотношенията с партньора ви, за социалния си живот, както и накратко за себе си.

О, вече отчаян... При работата със социалната тревожност, се изискват малки, постъпателни, ежедневни усилия, неотклонно намерение и постъпателност, упоритост и продължаване, пак и пак. Топи се бавно, постепенно, но сигурно, когато обаче предизвикваш страха пак ипак и пак и пак и пак и пак и пак .... С любов, с все по-растяща самоувереност, с работа с възприятието, мисленето, с медитация.

Сам виждаш - заекването при теб е вторично, притеснението е водещото. Тоест, не е толков амозък, колкото психика, страх. Имаш да превръщаш страха си в смелост!

А, нищо. Знанието боли, осъзнаването още повече - налага се да се разбира, да се променя човек, да се акордира, да поема отговорност за зрелостта си, вместо да я изнася навън през уж желание за помощ, всъщност пренасящо собствени нерешености. А невежеството е блаженство - що да се разширява, осъзнава и променя човек - ами то не изнася, гадно си е...

Не, сезоните не влияят. Мускулен спазъм е напрягането на речевата мускулатура, когато при заекване подкорието не успява да извлече качествени сигнали от кората при продукцията на речта.