Орлин Баев

Няколкото месеца работа с психотерапевт дава характерово хармонични дивиденти за цял живот. В България има специалисти на световно ниво. Оцени това и поработи.

Георги Балджиев е добър колега, обърнете се към него. Успехи!

Диляна ти писа по-горе: научаваме се директно да я чувстваме и познаваме. При това веднага долавяме и различаваме изсилените опити за самоувереност - компенсация на страх от естествената, идваща от автентичност. Със сигурност има въпросници/ тестове, чрез които се правят опити за количествено измерване на самоувереността. Принципно обаче е качествена стойност и ако терапевтът има нужда от такива въпросници, толкова му е и качеството ... Търпението - ако е само за свалка и едното лягане, не е и нужно кой знае колко. За дългосрочна връзка обаче е задължително - защото е дериват на любовта. Ако няма любов, може да имаме инатливо "гърчене", но спокойното, фокусирано търпение идва от любовта. Супер!

Точно така - донякъде го намаляваме, но в по-голяма степен го ползваме.

Когато телесно всичко е о'к, симптомите говорят за несъзнавана, характерово генерирана тревожност. Несъзнавана означава, че съзнанието е изолирано от характеровите механизми на пораждането ѝ. На съзнателно ниво човекът си няма идея какво стои "там отдолу" и през защитни механизми го изолира. Маса народ в съвремието преживява аналогична психогенна симптоматика - някои се сриват и прибягват към химия, която само хронифицира. Други правят връзка между симптомите, маладаптивните характерови убеждения, които вече в една или друга степен съзнават и променят положението в посоката, в която самото състояние цели - придобиване на по-висока степен на характеров интегритет.Сриват се тези, които нямат желание да свързват когнитивни точки и растат. Някои пък с години и години поддържат несъзнаваните си "бъгове", оттичащи се в соматичните симптоми, като продължават да държат съзнанието си далеч от несъзнаваното, търсещи външни или механични решения, които могат да бъдат само част от цялото решение. Можем да продължаваме да си носим състоянието с десетилетия. Никой няма да ни даде медал за това. Метафората казва, че като отидем оттатък (каквото и да означава това), никой не ни пита колко сме страдали, а какво сме научили... Понякога зад самоприемането си за героични издръжливци, поддържаме полу или изцяло несъзнателно вярването, че сме "жертва на гадничкото нещо", с което допълнително наливаме гориво в огъня на състоянието си... Това е важно да се знае! Оттук натам, вниманието се насочва към психичния фактор. Вегетативната дистония или симпатикотонията са медицински изказ, насочващ към неясни за самата медицина фактори в периферията, причиняващи синдром. С думата синдром, се обозначават състояния, на които етиологията и патогенезата не са ясни, но все пак са някакси именувани. Вегетативна дистония означава просто "аз като лекар реално си нямам идея защо преживяваш това, как да го разрешиш и мога да ти дам само общи и неконкретно за твоя случай насоки" ... Не всеки синдром е психогенен. Вегетативната симпатикотонична симптоматика обаче, при добри резултати от соматичните изследвания, води към психични причини, често непознати за съзнанието. Сега, винаги има шанс за неоткрит телесен фактор, но когато достатъчно качествени и чести изследвания го отхвърлят, остава психичната компонента. Интензивното дишане се ползва именно защото стапя невротичния контрол. В добрата терапия не се ползва механично самоцелно, а като част от по-глобален процес на осъзнаване и характерова работа. Не само дишането, а всичко, което спомага разширяването на съзнанието, разрешаване на автоматичните дезадаптивни защити върши работа. Един цялостен пси-терапевтичен процес започва от интелекта, продължава през визуалността, транса, психотелесната работа, груповата терапия... Дават се домашни, изисква се много лична работа между сесиите: работа с мисленето, работа с транс, медитация, четене и т.н. Сесията е час, а до следващия има 167 часа... Понякога се получава лесно, понякога и терапевтът и клиентът влагат доста усилия - зависи от много фактори. Започва се от разбирането, че не сме жертви и не искаме да махнем "ужасното нещо", а активно и благодарно се учим. Чак тогава то отшумява - когато научим уроците му. Как? Разширяваме съзнателността в градация от интелект, визуалност, чувства, усещания, та чак до това, което най-адекватно можем да наречем мъдрост. А това надхвърля механичната визия в преживелищното осъзнаване на присъствието на дадено напрежение като нужен тласък за акордиране. Често терапевтът бързо вижда характеровите "бъгове" и нужната посока. За да изравни собственото си с това на терапевта виждане обаче, човекът е нужно да мине през процес - защото осъзнаването не е само интелектуално, както описах. ............................................................................................................. П.п.: отговарям в тази тема по настояване на автора в л.с.

Учи се с опита. Тук пикап наистина няма как да ти помогне. Помага все по-цялостното разбиране на собствената душевност, а оттам и на другите. Забележи, не само на жените, а на хората въобще, а жените виждани преди всичко като хора и след това като сексуални обекти. Това е процес на активно живеене, постоянно учене. Приятелка ще имаш не след дълго - просто продължи терапията лична и групова. А опитът ще се понатрупа постепенно, като процесът на дълбоко задушевно общуване и разбиране на себе си и другите става все по-естествен. Не само механично заучено знание като език на тялото и т.н., а проникновено вникване, директно емпатично усещане на човека пред теб. Учи се с доста общуване с искрен интерес и синхрон в енергията, емоциите, менталността на хората, на фона на качествено себепознание. Това отнема време, но си струва - защото доколкото познаваш себе си, дотолкова и другия. Но, приятелка ще имаш не след дълго, дори и какъвто си сега, дори и когато това себепознание тече. Самото ти упорство и приемането на временния и нормален неуспех, го прави част от смелостта и успеха ти в дългосрочен план!

Много общо казано е така: "Не ми се получава!..." Количествените натрупвания в опита ти на общуване ще дадат качествените изменения в харизмата вече не повърхностна, а истинска, дълбока - мъжествена харизма. Така че, продължавай със запознанствата. С психотерапевтичните техники, дадени ти от Георги, също. Евентуално, с тренировките в боен спорт, с активното общуване в групи за реторика, публично говорене и др. Какво по-точно обаче се случва, когато подхванеш запознанство? Тя ли се отдръпва? Или ти? Какво става в теб като мисли, чувства, емоции? Как реагират девойките? А ти? Опиши няколко типични случая, за да не говорим общи приказки.

Моделите на поведение - да, разбира се. Те обаче не са толкова заучени и обучени отвън навътре (да, и това...), колкото вродено архетипни, присъстващи в автентичната мъжественост. Вродена мъжественост, която не толкова се гради, колкото се разкрива, преобразувайки преградите пред нея, страховете, в осъзната смелост, през процес на себепознание. Преди време тук някъде обсъждахме два различни подхода към намирането на призванието. Единият - да го откриеш през себепознанието си, да осъзнаеш за какво си дошъл ти, Човекът. Другият, да решиш какво да бъдеш от относителна его позиция. Двата подхода се допълват и очакването за насочване единствено към някой от тях, е фалшива дилема. От его позиция решаваш, пробваш, бъркаш, докато разкриваш пластове пред Себе си. Подобно е отношението междуи моделите на поведение и автентичната самоувереност. Човек следва външни модели, докато през себепознание стигне до вътреприсъщите на автентичността си. Тогава може да се съобразява с външните или не. Дълбоко в себе си мъжът и жената прекрасно познават качествата на мъжествеността и женствеността си. Относно научаването, жена може да научи мъж какво иска друга жена, да опознае жените, да го вдъхнови да бъде мъжествен. Но да го научи да бъде мъж, може само мъж. А това, което жената принципно търси в мъжа, е мъжествеността и нейните качества, а вече вторично и опционално разбиране, нежност... Радвам се, че споделяме мнения.

Мдам - пикапът е добър за бърз секс, но не и за иницииране и създаване на стабилна, с обич връзка. Понякога работя с момчета, които въпреки това, са създали връзка с момиче, започната чрез пикап свалка - оупънъри, клоузъри, надмощие, в леглото на втората-третата среща максимум... Когато обаче заживеят заедно, малко по малко, момичето вижда мъжа в реалната му светлина - включително слаб, разкрит, понякога със сълзи на очите, с всичките му кусури и особености - съответно се чувства излъгана от искуствената му свалка технология, дала и различни послания. А какво би станало, ако от самото начало мъжът е просто себе си, държи се като себе си, мисли и говори като себе си, вероятно през самоувереността си, градена през цялостно себепозннаие, не и чрез изкуствени технологии, създадени от западни механично мислещи човечета, слагащи жените в калъпа на самките, а мъжа свеждащи до разгонено изсилен мачо? Би станало това, че при такава естествена самоувереност жените си отварят освен някои органи и душичките и си умират от кеф да са с такъв мъж. Ама такъв въобще не се пита "какво да и кажа, откъде да подходя и как да и създам еди си какъв образ, за да ми пусне..." - такъв е себе си на 100%, просто самоуверен, силен мъж, като магнит привличащ жените с мъжествеността си. Търсиш стабилна връзка - тук пик ап вече няма нищо общо. Помогнал ти е донякъде, но на по-високо ниво е нужно да бъдеш себе си - мъжествен, самоуверен мъж. Самоуверен вече не изиграно, а естествено, автентично. Тогава виждаш, че маса жени те желаят и така познавайки се, ти избираш!

Послушай Василена - казва ти верни и мъдри думи!

http://orlinbaev.blogspot.com/p/blog-page_19.html Линкът води към поредица от статии, в които обяснявам механизмите. Относно степента на споделяне при социофобия, виж тук.

Опитът ми в 12 дневния ритрийт по прозираща медитация, випассана.

Е така е, без администриране и модериране не може, за да не стане боза и твърде голямо отдалечаване от духа на конкретната платформа. Ама и да не е много твърдо, че именно в различните мнения има ценност, а изгонят ли се инакомислещите, се губи зарядът и всичко умира.

Доктор Райчева, поканете за Рила и хората от фейс групата ние - някой може да происка. Поздрави!

Елеазар Хараш за животните: много красиво! https://www.youtube.com/watch?v=nSA7fbqfSHU

Мдам, така си е. А по темата за форумите и виртуалните мрежи - ясно е, че фейсът, инстаграм, туитър и т.н., са плитки, не могат никакси да заменят дълбочината на форумното общуване. Вероятно масата народ и не иска задълбочено общуване, нито пък го може. А вероятно самото зарибяващо естество на фейса подхлъзва мнозина, които имат капацитет и желание за повече, но висят в сурат-тефтера... Току що го махнах и няколко месеца ще съм без него. Правил съм го и преди - винаги ми е олеквало. Оказвало се е, че въпреки собствените ми вярвания, че го ползвам минимално и с добри цели (въпреки тенденцията за плиткост в него), съм отделял немалко време за него. Като го махна, се получава така, че ми се отваря време за много неща. С какво зарибява фейсът? Клик тук, клик там - прихваща клюко натурата на хората. Плюс визуалността на клиповете, което увлича много, но и деградира мозъка дотам, че четенето става просто трудно - последното съм го чувал от много младежи, расли в мрежата и откърмени с тв и видеа. Плюс постоянното изскачане на телефона кой къде кликнал, какво казал, споделил, направил, което завлича яко - да, има настройки, ама някакси все клоним към тези най-засмукващите...

Е на такова високо ментално ниво, не, ама че жената е като попивателна за мъжката енергия, си е реалност. Предстои. Цялата бяла раса не е тръгнала надобре. Преди време, имаше един израз: "Да се чувстваш и живееш като бял човек!"... Постепенно този лаф стана все по-неактуален не само от дискриминационна, но и от популационно-демографска гледна точка... Защото някои семейства са с две, но повечето с едно, а доста без и когато не съществуват нрави децата да са по правило поне три, демографската катастрофа на такъв етнос е сигурна. Дори да се множат други етноси или да мигрират в същото пространство, самият немножащ се етнос полека лека бай бай.

Втората половина на август горе - а там можем да обикаляме баирите заедно насам натам, да практикуваме.

Гледни точки... Аз също мисля, че е дирижирано. Но е офтопик. Махнах сурат-тефтера, вероятно до есента - колкото и да си мислим, че го ползваме малко, с тези изскачания на кой какво сложил и т.н. на телефона, много засмукващо ресурс и време си е. Йееее!

Кликал съм наред... А въобще, смятам за няколко месеца да махна целия фейс от утре.

Този форум БЕШЕ уникален. Сега остана само психотерапия онлайн активна - чудесна секция е, но там целта е специфична. Вероятно и другите форуми са замрели поради социалните мрежи... Но там общуването е плитко, а няколко дни след споделянето на мнения, изчезват в небитието. Самите кутийки за писане там са предназначени за кратк съобщения, не за цялостен и обогатяващ обмен на позиции. Аз имах 5000 човека "приятели" във фейса, махнах около 800 миналата година, сега пак се събират - но е различно. Предназначението и духът там са в плитка посока, дори човек да е друг и да иска друго - там трудно върви. Ето, дори и да се съставят или да се участва в група по интереси, отново формаът е такв, че цялостните разсуждения са като бисери всред клюко тиня - просто общото предназначение е друго там. Това, което писах по-горе за изключително силната роля на този форум в израстването ми, е откровен факт. Понастоящем ми се иска да дебатирам с достатъчно количество качествени люде, защото чувствам че това ми дава много. Преди - оформяне на изказ, себезаявяване, смирено приемане на резонна критика, съвместяване на противоположни мнения, високо мислене... А сега - същото, но на още по-високо ниво, вече по-фино и цялостно. Интересите ми са много широки и преди тук срещах подобни цялостни хора с такива интегрално-холистични интереси. А сега не знам къде...

А не ти ли липсва пространство за цялостно, интензивно и аргументирано културно обменяне на мнения, противопоставяне на гледни точки? Фейсът не е такова място, както и да се отнасяме. Платформата му, администрирането му, общият му дух са различни и с други цели. Дали само този или повечето форуми се позагубиха, освен кокошкарници като бг мама? Не знам...

Искате ли да си направим форумна среща, лекции, часове и дни на Рила, по време на събора? Аз ще съм там тази година. Примерно, отиваме до салоните и там правим обща молитва, паневритмия, четене на завета на лъчите, съзерцание... Или около лагера - места много!

Така е, Инесчинка! Обичам те, сестрице Донка!

http://orlinbaev.blogspot.bg/2018/05/blog-post_20.html : линк към по-долу споделяния текст в блога ми. През 2005-та година попаднах на форум http://beinsadouno.com – порталът към съзнателен живот. Хареса ми и започнах да пиша по теми, които ме интересуваха. Тогава бях силно заекващо човече, пълно със страхове. Не можех две думи да обеля не само вербално, но и писмено – изказът ми не беше развит. В продължение на около седем години участвах активно по вълнуващи ме теми. Имаше много посетители и се заформяха люти дискусии, дебати, наситени с контрамнения, аргументи и контрааргументи, доводи, доказателства на приеманата теза, отхвърлянето или модифицирането ѝ. В този форум пишеха все интелигентни хора, с много за казване и добър стил на изразяване. Често конфронтацията бе изключитено силна, но тонът винаги културен, при това с великодушно допускане на различието, учене и преобразуване на гледната точка, когато градивната критика към собственото разбиране бе резонна, а другата позиция аргументирано обоснована. Хубавото на форумите е, че темите продължават да съществуват дълго, след като дискусията е приключила – когато някой се интересува от даден въпрос и кликне в търсачката, излиза веднага и може много да послужи - изключително полезно. С искрено сърце мога да кажа, че годините на активно писане в портала за съзнателен живот, ми дадоха много. От човек, на когото от една дума му се връзва езикът, общуването в този форум ме превърна в словоохотлив лектор, имащ какво да каже и знаещ как да го изрази въздействащо. Успоредно с участието ми в тази виртуално-културна общност, завърших психология, подхванах няколко успоредни обучения по психотерапия, нлп и др., предизвиквах и трансформирах страховете си ежедневно и ежечасно. В портала за съзнателен живот се научих на логическо мислене, аргументиране, издържане на здравата градивна критика и учене от нея, решително себезаявяващо оборване на необоснованата и нездрава критика. Логическо мислене, при това единствено като социален израз на когниция (менталност) от по-висок, над-механичен, трансперсонален порядък. Първоначално между тази ми все по-узряваща способност за асертивно аргументиране и социалната ми личност, имаше огромна празнина. Процеп, съставен от страховете ми на пе-пе-пелтек. С много интензивна, бих казал безжалостна работа по себе си, това емоционално и социално-поведенческо „дере“ се запълни със самоуверена смелост, идваща от приложно себепознание. Заекването ми понамаля, а оформената в портала способност за прецизен писмен изказ, постепенно но сигурно, се прехвърли в ежедневието ми. Благодаря на всеки съпорталец за това! Появи се сурат-тефтер медията (фейсбук). Слагане на снимки, селфита, две реплики, много на витрината и празно в склада. Колкото по-малко писане и повече визуалност, по-вървежно сред деградиращите мозъци на съвременния зяпащ човек. В същото време, порталът за съзнателен живот започна да поугасва. Все по-малко хора започнаха да пишат. Някъде около 2013-та г. направо замъждука. Реално активна остана единствено рубриката „Психотерапия онлайн“. По-бързото прехвърляне в сурат-тефтерната плиткост, се ускори и от форумното „изчезване“ на админите. Активното им участие в инициирания първоначално от самите тях портал, се загуби. А фейсбук, инстаграм и социалните мрежи от такъв вид? Супер са за получаване на информация, за показване на снимките от Сейшелите и предогледалните селфита от тоалетната на клуба, добри са за споделяне на кратки мисли, за насочване към по-сериозни и ценни медии. Сурат-тефтерът се ползва за реклама, за организиране на виртуални групи по интереси, групи за взаимопомощ. В социалните мрежи човек може да общува с познати от целия глобус – много са добрите приложения. Социалните мрежи от типа на сурат-папира обаче, не целят задълбочени дискусии, развиване на брилянтна мисъл, висока панорама, широк поглед, умения за дебатиране, явяващи се изнесена социална способност на умението за мислене. Напротив, социалните мрежи от такъв тип са предимно визуално насочени. Когато човешкият мозък постоянно зяпа, не му се налага да преобразува буквените графеми в картини, звук и т.н. информация, а приема стимулите мързеливо, което постепенно води до неврална деградация в способността за мислене. Защото е неизменно свързано с това мозъчно усилие и представлява вътрешно логическо словоизразяване, евентуално вдъхновено от интуиция и по-високи когнитивни нива. А съвсем практически, сурат-тефтерът е така направен, че качествените и задълбочени дискусии просто нямат място в него. Пробвал съм преди време – не си струва труда. Не след дълго разискваното изчезва безследно нейде си, за разлика от форумите, в които човек може да прочете ценен обмен на мнения отпреди десет и повече години и се обогати. И не само това изчезване. Сурат-тефтерната медия е съставена така, че прекомерното задълбочаване и целостта не са на мястото си в нея. Някой изтърси кривомакаронен, ни в клин ни в ръкав, или откровено злобничък, без истиснки логически backup коментар – отговориш качествено и с обич. Отговорът е: „Какво се задълбочаваш, това е фейсбук, сложи емотиконче, селфи, снимчица и се кефи на лайковете.“… И това е така – във фейса снимките и кратките клипчета, гарнирани с няколко думи, максимум изречение или две, са които са желани от съвременния с все по-огромен дефицит на вниманието, неспособност и нежелание за концентрирано мислене човек. Дефицит, формиран в контекста на срив в и преобръщане на ценностовата система, от самата ексесивна визуалност – стотици тв канали, милиони нет видеа и филми. С мярка – нищо лошо. Но когато човек вече не може да съсредоточи ума си дори за един час или тридесет минути на ден в книга или статия, „благодарение“ на това че мозъкът му е станал мега мързелив от прекалената визуалност, насочена не към устойчиво следване на посока, а към задоволяване на примитивните импулси? Тогава сурат-тефтерът, имплицитно съставен така, че да насочва именно към такава плиткост, се превръща в част от глобалното затъпяване и изпростяване не само ментално, но и културално. Ведно с много си добри страни, разбира се. Да, от всеки зависи за какво и колко ползва социалните медии – може да участва в групи за помощ на хора в нужда, да спасява животинки, да чете зен мъдрувания, да се свързва с добри хора от цял свят. Чудесно. Казвам само, че настройките му са такива, че като цяло подмолно съдействат на затъпяването и изпростяването. Не стимулират цялостното и задълбочено мислене, но за сметка на това пък хейтът и включването „ни в клин, ни в ръкав“ на база собствени изкривени призми на възприятие, процъфтяват. А как иначе, когато интелектът в такава медия е нестимулиран, а плиткостта поощрявана. Като заключение: преди години, са пишели единици, а способността за качествено и високо мислене, е била достояние на малцина. Дискусиите бяха единствено с физическо присъствие. Глобалната мрежа даде възможност за проява и развитие на мисловната способност на човека в широк мащаб. Форумите действително са уникални платформи за тази цел. Социалните мрежи имат чудесни и добри приложения, но по отношение на стимулиране развитието на качествената мисъл, количествено прекомерното им ползване има по-скоро негативен ефект. А като цяло: нека четем повече! Нека гледането ни на клипчета по дадена тема бъде само тийзър, насочващ към писаното слово. Защото, както и при филма по дадена книга, предаваните така послания са само маркиращи някои главни моменти, показващи съдържанието и кратки, макар и зрелищни елементи от написаното, но поради естеството си, неспособни да обхванат тънкото богатство от щрихи, витиеватост и цялостност на писмените послания. А писменият изказ е пряко свързан с мисловния, изразен на хартия или екран. Писането буквално е записана мисъл! Видеото въздейства върху базисната образна модалност на човешкия познавателен апарат – тя е първична, автохтонна (1) спрямо еволюционно филогенетично (2) по-късната способност за семиотика (3) – знаково, вербално мислене. Последната обаче е важна част от факторите, определящи съвременния човек като такъв! …………………………………………………………………………………………………………………………………….. (1) Автохтонна - първично присъстваща, първобитна. (2) Филогенезис - общо развитие. (3) Семиотика – наука за знаковото процесиране в човешката психика.