Орлин Баев

Това е много ценно мнение. Западната психология учи именно на такава индивидуалистична сепарация между поколенията, което наистина разкъсва родовите връзки. В школите по психотерапия, повечето от които идващи от западнали, пардон, от западни общества, на които чуждопоклонническата българска психика активно се покланя, буквално сме учени на това... И далеч не само в школите по психотерапия, предназначени за психолози и лекари. В медиите такова нагаждащо автоагресивно, заличаващо сбствената народна идентичност копиране на куците тенденции на запада, се популира масово - модно е, фенси е...

Лазарев също говори за духовното изчерпване, за пренебрегване на нравствените закони на Дхарма, идващи от любовта и мъдростта, което деградира народопсихологията и предпоставя деволюиране, катаклизми, евентуално заличаване на цели нации... Ако парите бяха решаващият фактор за родителство, изчезващата бяла раса, която е движена именно от този мамонски принцип, щеше да просперира. Но не, стремглаво е заливана от други по-жизнени раси и нации, които са по-жизнени поради активното си съобразяване с изконните етични закономерности както като държавна политика, така и в родовите връзки, семейни структури и отделния индивид. Семейството е социална институция. Чакането да се случи влюбване, което преминава, или единствено на личната зрялост на партньорите (невинаги присъстваща), е силна гаранция за разпада на семейството. Това и се наблюдава в държавите, които захвърлят семейството на индивидуалните емоционални прищевки. Рядко работи качествено, а в преобладаващия процент е гаранция за масово погубване на семейната структура. А това влече тежки и масирани последици в културално-психичната, а оттам и в социалните сфери - завърта се "колело" на социален разпад, което трудно се спира. Американците и златната среда - баба ми и танц със саби... Без имиграцията, вливаща свежа кръв, самоотписали са се с вече споменатото масирано отклонение от законите на Живота.

Никаква психоза - просто неувереност, правеща стрес, резултиращ в натрапливости които се разклоняват в нови, когато не се разрешават качествено. Хубавото е, че когато психотерапевтът ти е добър, справянето е piece of cake!

Не! Няма връзка. Момичетата чувстват самоувереността в мъжа, когато е истинска, дълбока, идваща от преработени страхове. Такива мъже ги привличат. А ги отблъскват неуверените, освен в редките случаи, когато им стават "майки-менторки" със сексуални добавки. Освен това, за да си с гадже, се искат активни действия на фона на споменатата самоувереност, с или без заекване. Излизане, постоянно излизане в среди, които резонират с интересите ти и в които има много свободни момичета - активни свалки пак и пак и още и още!

Да, съгласен съм с теб - чудесни хора са тези мигранти.

Чела ли си тази ми статия? Насочена е конкретно към окр, фокусирано в нараняване? Както и всяка от тези статии? В първата статия обяснявам, че няма как да полудееш, нито да бъдеш психопат. Можеш да се страхуваш колкото си искаш, но нищо повече. Относно психоложката ти - за колега, мога да кажа или добро, или нищо... Път има, при това не е никак труден, когато терапевтът знае накъде да те води, какво да прави, как се работи с окр. В статиите си го споменавам открито.

Да, пси група - задължително. А тя е ефективна след известна лична работа със същия терапевт. Имаш да се учиш на работа с вътрешния диалог - преобразуване на "четенето на мисли, илюзията за прозрачност, нагаждане на хипотезата за ситуацията към страховите вярвания, преувеличената, катастрофизирана вероятност, автоагресията, избягващото мислене и поведение. Работа с мисленето, на фона на много предизвикващо социофобичния страх поведение, работа с хипнотичните сесии на терапевта ти. В групата се учиш на поемане на здрава критика все по-спокойно, на себезаявяване, даване на градивна критика невинно, приемане и даване на комплименти, поставяне на граници, отказ даване и приемане, конфронтация, поглед, енергия, промяна на отношението към страха към ползващо го като мотиватор, синхрон и водене, отразяване телесно, вербално мислено, лингвистика... Средата е защитена, хората са готини и разбиращи - намери терапевта си и мини през процеса!

Супер - а то е и емоционална липса на вътрешно хищничество, агресивно съдещо и приписващо собствени поизбутани подсъзнателни наранявания на други през интелектуални рационализации. Но те разбирам напълно - на добър час!

Диди те насочи добре към процесите, случващи се в теб при раздялата. Времето ще помогне да минеш през тези етапи на загубата - отричане, гняв навън и към себе си, пазарлък, издържане на тъгичката спокойно и приемане. Сега се гневиш и осмисляш - ок е, когато помагаш, добавяйки щипка качество в процеса. Има едно когнитивно изкривяване, пряко резониращо с перфекционизма ти. Трябваше, можех, бих могла... А именно: определяне качеството на едно решение по случващото се след това, вместо по време на вземането му. Твоето решение е взето и е било най-доброто в момента на вземането си за теб и ситуацията ти. А идеалност на тази земя няма. И Джийзъс е нижел грешка след грешка, и Буда е правел кафяви ивици на бедрената препаска, та камо ли ние с претенциозно надутото си и гордо тщеславно желанийце за перфектност. Всичко е учене - ситуацията ти помага да се погледнеш, да смекчиш зъбките на някои характерови чертички, както Стелиян те насочи. Помага да изкараш налиното напрежение и дразнене, като ги насочиш навън, като ги впрегнеш в много спорт, активна професионала дейност наситено общуване, природа... Тогава остава единият незадоволен навик от липсата на старата и присъствието в новата ситуация, като леко тъжната празнинка се преобразува в себепознание, приемане на себе си, промяната и вече още по-красивия си нов живот!

http://bigthink.com/philip-perry/did-jesus-use-cannabis-oil-to-perform-miracles?utm_source=Daily+Newsletter&utm_campaign=efec2473aa-EMAIL_CAMPAIGN_2018_06_17_07_13&utm_medium=email&utm_term=0_45b26faecc-efec2473aa-43618085 Добра, обоснована статия за съставките на помазващото масло, което ползвал Исус. Месия (Христос на гръцки) означава помазан. Оказва се, че едно буквално значение на думата християнин е помазаник. Исус широко е ползвал помазващо масло в изцеленията си. В статията се твърди, че главна съставка на това масло, е концентрианата химия на канабиса. Цитират се библейски текстове, потвърждаващи тази хипотеза.

А може и пет човека да са накръст и пак да са безпаметни и обезличени. Количеството е предпоставка за качествени изменения, както твърди един от законите на диалектиката. Относно размножаването - положителният прираст е в голяма степен свидетелство за това, че народът подчинява живота си на изконните норми относно половите роли, майчинството, семейството, лоялността, поддържането на здрави родови връзки.

"Извинявам се за въпроса,всички тук ли сте последователи на Дънов?" На Дънов, не. На една по-широка перспектива към живота, да. Перспектива на творческа свобода, човещина, обич, живот от душа. Дънов е малък човек, като теб и мен. Принципите на бялото братство, към които насочва обаче, са глобално валидни. Могат да бъдат живяни през научния мироглед, будизма, вътрешното християнство и т.н. и т.н. Но, над обзначаващите ги думички, това са принципите на Човещината. Така че, последователи на Дънов, не. На любовта, мъдростта, свободата да бъдем Човеци, да. Самият Дънов е казал, перифразирам по памет: "Не бъдете дъновисти - евтино е това. Бъдете ученици във великата школа на Живота!"...

Вече те е прочел психиатър - един от отговарящите тук е лекар-психиатър и психотерапевт: д-р Тодор Първанов. Най-добрият психиатър в републиката! Не, не се полудява от това, че натрапливо те е страх от полудяване. Както и не се лекува с хапчета, защото няма какво да се лекува. Имаш да се учиш на доверяване, помъдряване, обичане, смелост. Това хапчетата не могат да ти дадат. Успехи!

Повече от 20 г. бях вегетарианец по вътрешно убеждение. Никой не ме е карал да го спирам. Напротив, спрях го в най-неподходящия момент - в казармата. А след нея родителите ми бяха твърдо против - тогава никой не беше и чувал за вегетарианство. Но се отстоявах - поради ненасилието, поради любовта ми към животните. Сега от 2 г. късам плът хищнически - хищникът в мен се кефи яко. Ангелът, който също присъства, при това осезаемо, се хваща за главата. Тялото се радва, а на кантарчето му олеква. В последните години на веджи папкане, в мен се появи т.н. формиране на реакция. Започнах да виня месоядците - да ги виждам като изроди-убийци с ниско съзнание, долни твари... Всъщност на мен самия ми се е ядяло месо, но потиснатото и изтласкано несъзнавано съдържание се процеждаше като реакция към тези, които го правят. Интересното е, че след като започнах да раздирам плътта на съществата, ... се смирих, станах по-толерантен. Може би съм недорасляк-низша душичка, low life creature, но просто споделям динамиката си. Ангелът в мен иска режим офф месо. Тялото обаче изключително силно се кефи на месото, нормализира си метаболизъмчето и килограмките, изчезва му нуждата от голямо количество папо, стабилизира си хпрмоните, тананика си любовни мелодийки... Тоест, на клетките, на физиологията ми и е добре на месо. На Човека не. Както казах, над 20 год. бях на вегетарианско хранене - по вътрешен повик. Последните няколко обаче си давам сметка, че в мен се е появила нуждата от месо - в началото съм я потискал автоматично, после се прояви като агресивна реакция към месопапкащите, която осъзнах и започнах да го ям. Какво се промени в мен и живота ми, се питам - частични отговори мога да си дам. Дали съм жалък безлюбник, алчен и безскрупулен, нехаещ за живота човек? Нищо такова - рева при вида на насилието, супер горещо сърце имам, фина душичка, обичам силно, дълбоко, отдадено и истински, мога да жертвам, доста съм решителен, имам достъп до вътрешните си ориентири и дори светът да крещи в точно обратната посока, си ги следвам с пълна увереност. Тогава уот дъ ф.. става с жалкото ми грешно битиенце? Интроверт съм. Правя се на екстраверт, но принципно съм си интроверт. От 17 годишен мечтая за монашески живот, но думите на Петър Дънов, че вече светът е манастирът, са ме спирали и монах в този си живот няма да бъда. В доста предишни съм бил... Интроверт съм, старая се да намирам баланса между навътре и навън. Но, вероятно съм го позагубил, въпреки липсата си на шумна реклама. По-скоро никаква реклама - не съм дал досега и лев за такава, но просто си творя. Въпреки това, може би малко се престарах с публичността си. А тя изисква много агресивна енергия, замазана от красиви усмивки и думички. протича процес в мен и на мен самия ми е интересно да го наблюдавам. Не искам съвет от вас, по-скоро мисля на глас - имам си вътрешните насоки и жалони. Тече процес някакъв в мен - намиране на баланса комай. Сега ям месо, но знам, че ще го спра. Нравствеността, изхождаща от любовта го иска. Тялото физическо и емоционално точат зъбки за кръвица и много им харесва месото, включително до клетъчно ниво - чувствам, усещам го. Защо това противоречие в грешния ми животец? Обичам силно, имам достъп до вътрешна нравственост, много животи съм бил монах, свещеник... Тогава какво по дяволите? Защо клетките ми са така щастливи от месото, нормализират се, направо танцуват брейк, танц със саби и хип хоп с кеф? Балансът! Златната среда, хармонията, центрирането по отношение на житейското ми присъствие. Дълго време се нагаждах към разни школички, буквално потисках целостта си, за да се впиша в малките им разбирания и критерии. Интровертно преглъщах кривотийките и посредственостите им - за да получа дипломното им одобрение и успея професионално. Особено в една от тези школи с най-много часове в нея - външно лъскава, но отвътре гнила в алчността и неразбиранията си. Натрупах автоагресия. Постепенно ми се появи нуждата от месо. Клетките ми започнаха да си го искат, за да изкрещят бунтарски, за да се появи енергията на здравото себезаявяване и собствено присъствие в света - не нагодено, но автентично. Пиша и осъзнавам в момента на писането. Временно е това с месото. Помага ми да изкарам натъпканото разочарование от теснотата на психологията и психотерапията, да преобразувам автоагресията в здрава насочена навън агресия. Процес на преобразуване на автоагресия в автентична асертивност. Този процес си върви в мен. Когато достигне преломна точка, нуждата от месо сама ще отпадне - знам го и слушам интуицията си. Имам я и си я слушкам. Ако Господ е рекъл да задържи грешното ми житие битие, пак ще бъда веджи. Ако не, готов съм във всеки момент да си одим. Да бъде волята Му!

Кое усещане, -че ми е супер вкусно като ям вратна пържола ли? Или че изяждайки парче месо или яйца със сирене, се чувствам супер удовлетворен, тялото ми се радва и мога със съвсем малко количество, докато с веджи храните ядях с килограми и качвах до 300кг. (е, почти... ) и никакво усещане за удовлетвореност нямах? Понякога се шегувам, че поне при мен да бъда вегетарианец означава да съм угоено прасе, освен ако не си наема специална готвачка да ми бърка ядки, кълнове и т.н. специално внимание, което аз няма как и не искам да отделям на манджите. Като не ям месо, ям ляп и банички, ориз, картофи и т.н. А това са въглехидратни ядрени бомби, които обаче не ме насищат никак, ама никак и ям много, започва да ме дърпа сладкото, ставам угоено прасе и се завърта метаболитен цикъл... А с парче месо, салата, малко кисело мляко и т.н., ям веднъж на ден, а цял ден буквално забравям за това и се чувствам супер заситен. Пак съм малко отгоре с килата, може още пет-шест надолу, но то е защото ям по най-неподходящото време, преди лягане. Но това си е моят режим, така си ми харесва и за мен е о'к. Та, с едно парче месо от 50 грама веднага нуждата ми от тъпчене изчезва, желанието за сладко се изпарява, а тялото си пее балади на металика, при което просто забравям за яденето, до следващата вечер... Имам нравствено противоречие, въпреки че със сегашният ми режим съм супер на ниво усещания. Обичам животните, а ги ям. Съзнавам и това ми е конфликт. От друга страна тялото ми буквално се кефи на месото и се отвращава от варивата, хляба и пр. - бях на един ритрийт. Там ядях супер малко - по една купичка на ден, но все зърнени - овес, ориз, булгур... - за 12 дни качих три кила, при положение, че ядях шепа на ден... Та, нравствеността казва едно, тялото друго.

Току що ядох две скилидки. Правя го рядко, че после мама миа... Ама че е супер да се яде, да. Баща ми често ми предаваше думите на дядо си, тоест на мой прадядо: "Чесънът лекува 117 болести!"...

Кажем ли, че нямаме време, всъщност не искаме и не оценяваме достатъчно това, за което казваме, че го нямаме, докато искаме и оценяваме повече другите неща, които ни го запълват. Давам ти пример. Скоро ходих на десет дни медитативен ритрийт. Отделих време. Това лято ще бъда на две седмична лятна школа по когнитивна наука, както и на още един медитативен ритрийт. Откъде време? Аз съм зает човек - свободно време имам малко, а когато го намеря, се запълва с битови ангажименти, отдаване на внимание на семейството, творческо писане. През останалото време работа - отдаване до край, напълно и безкомпрмисно. Откъде време тогава за лятна школа и ритрийт? Разчиствам си го. Приоритизирам и си създавам време. Знам, че съм на тази земя за много ограничен отрязък от време - мнооооого. Знам, че колкото и да съм още тук, е едно нищо. Затова за наистина важните за мен преживявания съзнателно отделям време. Казвам си: "Орлине, от десет години не си ходил на тази лятна школа в НБУ, а е международна, мега ценна, знаеш че cognitive science дава изключително ценно ноу хау!" Съответно правя времето си така, че да се случи. За ритрийта, мисловният ми процес върви така: "Слушай, интересуваш се от медитация от 30 години, но в такава дълбочина и с такава интензивност не се беше потапял (клик) - чисто невронаучно мозъкът и нервната ти система влизат в творчески модалности и дълбочина на работа, която не можеш да постигнеш за сутрешните и вечерните си 30 минутни сесии. Намери време!" Съответно, когато има разбиране за важността и желание, човек си прави налично време, създава си го! Ta taka - до осъзнаване на важността, степента на оценяването и приоритизирането е!

Точно така - продължава. Ясни цели, здраво себезаявяване, липса на прекален сантимент към неотговарящите на тези цели. Продължава животът, когато с такива ясни критерии и висока мотивация действаш! Жени много, а опитът е ценен. Вземаме опита, решително оставяме миналото назад и... смело напред!

Повече от 20 години от живота си съм бил стриктен вегетарианец - по етични съображения. От 2+ години съм месоядец. Чувствам се чудесно и въобще не ми омръзва. От два месеца съм на нисковъглехидратна диета - супер ми е, свалих 6 кг., а се надявам и още няколко, докато тялото ми просто пее от кеф. Оказва се, че поне на емоционалното ми тяло месото и енергията, която носи, му харесва много. Виж, с нравствеността имам сериозно противоречие и знам, че отново ще спра месото. Но, слушам си се отвътре, отвъд теориите и бля бля.

Моля. Нека от интелектуално свързване на точки, тази дискусия даде начало на здрави промени в живота ти. Няма да попречи да походиш на психотерапия! Успехи!

Избираш да пренебрегнеш себе си автоагресивно, за да не бъдеш сама. Разбирам логиката ти. Но е куца. Пренебрегвайки себе си, ти вече се самоизоставяш и задоволяваш самотата си, ако ще и принц на бяло инфинити да дойде отвън. Освен вече със сигурност самообричането на вътрешна самота и самосмачкване, когато се пренебрегваш, подсъзнанието ти автоматично дава сигнали за същото - да бъдеш пренебрегвана, мачкана и в крайна сметка каквото и да се случва формално, самотна емоционално. Защото сме автори на живота си и външно случващото се отразява точно вътрешната ни психична картина. Относно поведението на господина, по-горе ти е отговорено - няма как да бъдеш уважавана и обичана, когато самата ти не се уважаваш и обичаш. Съответно и поведението му. Когато мъж уважава жената и иска партньорство с нея, не само че не я ползва като сводница, но в никакъв случай дори не споменава щенията си относно другите жени. Тоест според теб ако съумееш мазохистично достатъчно да се нагодиш към очевадно плиткото, незряло и неуважаващо те поведение на X, ще си оправиш настроението... Не, освен че сама се мачкаш и пренебрегваш, даваш масирани сигнали с теб да бъде злоупотребявано. Нагодила се автоагресивно зависимо като социално поведенчески израз на собствена характерова автоагресивна зависимост, стигаш до странното и тотално невярно заключение, че продължавайки да го правиш все повече и в по-голяма степен, ще бъдеш спокойна. Мхм... ........................ Сами сме автори на живота си. Творим първо през вътрешното си себепознание, а оттам през безпределността от възможности, които се разкриват пред него. Светът е голям, но възможности виждаме, доколкото сме ги разкрили във вътрешната си вселена, а където и да се ситуираме, носим себе си със себе си.

Умереният, с по-слабо натоварване, но с по-голяма продължителност и равномерност спорт е ок, дори с бета блокера. Иначе все едно питаш "животът няма ли да ми предизвика смърт?" ... Успехи!

Добре е, че са много по-добре нещата. Вероятно в разсейването на мислите и като цяло все още имаш мъничко от старото отношение на виждане на симптомите и страховете зад тях като "лоши" и остатъчната борба те кара несъзнавано да се стягаш (т.н. мускулни брони), което поддържа симптомите. Просто отношението има още леко да се променя от борба в приемане и учене на доверяване, стабилнст и смелост. Остави ги на мира, за Бога. Оставайки САМА в симптомите и страховете си от загуба на контрола, от самия страх, от безпомощност, слабост, самота и неподкрепеност, имаш уникалния шанс да ги преобразуваш в пълна с доверие в Живота, Бога и Себе си смелост. Имай два пъти на ден сесии медитация. Отначало водена, със записи. А след време, самостоятелно - посети някой медитативен център в града си - йога, будистки... Медитацията те учи на това непривързано и равнозначно отношение както към трудното и страха, така и към хубавичкото и удоволствието. От нея идва прословутто приемане, за което споменаваме. На фона на спорт, рзабира се. Свършила си много, браво!

Извинения при външна локализация на контрола и изнасяне на отговорността за собствения живот във външни фактори винаги има предостатъчно. В психотерапията ги наричаме рационализации - уж рационални доводи, прикриващи несънавани ирационални вярвания и също толкова несъзнавана изгода от поддържането им. Никой не ти казва, че имаш грешки - иждам искреността и доброто ти сърце. Затова и съм откровен с теб, пледирайки към потенциала ти. Влюбването може да е красиво преживяване, когато човекът има зрялост, самостойна любов, стабилност. Тогава е като напиването - човек съзнава, че е пийнал, но здравият разум и присъствието на духа са напълно присъстващи. Без тази стабилност влюбването е допаминово надрусване, автоматично протичащо през невротичните липси и механизми - вкопчване, залепване, опит за запълване на празнини - няма как да е успешен този опит, когато липсва запълването им отвътре. Не е любов влюбването - поне не само по себе си. Запитай се, защо пишеш тук - за да получиш масажно успокояване или здрави насоки за стратегическа промяна. Пишещите тук не правим "психомасаж" и не задоволяваме его прищевки, а помагаме тревожните пеживявания да заведат до любовта, зрелоста, творческата свобода, целостта. Ти правиш изборите си. Те не са само външни като смяна на града и т.н. Преди всичко са вътрешно характерови. Когато човек се научи да се уважава и цени, през него протича любов, която стапя усещането за самота. Научава се да знае какво иска, да върви активно към целите си - били те професионални или партньорски. Самоуваженето и здравото себезаявяване са спирани от страхове, които несъзнавано водят за носа, раждат извинения, внушават полза от поддържането на стари и неефективни ментални, поведенчески и социални модели... Разтварянето на тези страхове през себепознание резултира в адекватно и свързано с реалността планиране, идващо от целостта, дълбоко доверие в себе си, самоуверена асертивност - все качества на чаровната харизма, умееща магнетично да привлича и реализира възможностите си. Тогава извиненията отпадат, а решенията са ясно вземани, от все душа и сърце, каквито и да са. Разбира се, човек прави своите си избори...

Кифлите се котират на кроасаните. Когато стойностни мъже мярнат такава, каквато описваш, им е трудно да се въздържат да не паднат под масата от див смях... Има стойностни мъже, има и качествени жени. Както и интелигентни и на ниво компании - смени средата си, заслужаваш повече! Инес по-горе ти зададе много добри въпроси, на които за да дадеш добри отговори, е нужно да понамериш центъра си от себеуважение. В подчертания ѝ текст също се съдържат силни бисерчета - помисли по-цялостно по тях, струва си.