Орлин Баев

Пиша ти на л.с.

Това е извинение. Наобратно е. Когато си с приятелка, виждаш, че никога никакъв проблем не си имал, а просто ти е липсвала интимност, близост, обич. Има и добри неща в пик ап, когато не те учи на механика, а да бъдеш просто себе си. Това ти е проблемът - нямаш гадже, с което да живееш, което да обичаш. Нищо не си прецакал, казахме ти го. Като нямаш момиче, естествено, че ще се случва. Дори когато си със, пак се случва, освен ако човек не се фанатизира, което нито го прави по-силен, нито по-зрял, нито по-духовен. Хванал си се за идеята, че като не правиш ч...., ще си готов и силен. Не - силен си, когато си с обичана жена която също те обича. А коментарът ти за прецакването говори за придаване на свръхзначение на нещо, което обаче се явява само вкопчено-фанатизирано извинение, бягство от страха ти да общуваш с момичета. В тази посока действай! С уважение искам да допълня д-р Първанов. В ума на повечето нормални мъже постоянно се въртят сексуални мисли. Подчертавам, нормални мъже. Древен еволюционен нагон е, който действа наистина много натрапливо и мощно, като далеч не винаги обаче е окр. Та, сами по себе си такива мисли са напълно нормални при който и да е мъж с тестостерон в норма. При питащия обаче се наблюдава натраплива фиксация в идея и поведение (въздържанието), каквато фиксация е типична за окр. Така че, наистина може да се предположи такова.

Големи букви, голям страх, голямо нещо... На дъщерята сте обяснили, остава и на вас да го обясните. От съзнание, към подсъзнание, да си разкажете една по-цялостна приказка за Живота. Имало едно време в едно далечно царство на края на света, една майка с две деца. Обичала децата си много, обичала и живота си. Била майка-дете. Дете, родило две деца, което само било дете. Отвън жената съвсем си приличала на жена - хубава, разумна, пораснала. Отвътре ѝ обаче живеело едно уплашено дечко, което се стряскало лесно. Било го страх от какво ли не - от високото, от слабостта, от непознатото, от познатото, но неконтролируемото, от болестта, слабостта. Особено го плашела смъртта - струвала му се като изчезване, като тотална, черна и необичана, несправедливо натрапена самота в нищото. Детето живеело вътре в тази майка. Понякога се обаждало, но по-често си играело наполовина спокойно. Майката се мислела за голяма, но това била само маска, на която се опитвала да вярва. Когато нещо отвън се сторело страшно на детето, маската на възрастен се пропуквала и детето отвътре започвало да се паникьосва, да крещи, плаче и се тръшка. Майката на двете деца живеела в добра колибка на края на тъмната гора. Бащата на двете отрочета се грижел за всички - вечер заедно сядали край огнището и гледали кристалното кълбо, по което се излъчвали вълшебни приказки от през девет земи в десета. Веднъж, едно от съседските дечурлига разказало страшна история на голямото дете: "Ето, аз смъртта те познавам много добре, коварна съм, знам какво обичаш, знам всичко, което ти е любимо - затова сега ще вляза дълбоко в теб и ей сега ще те накарам да скочиш там, в тъмната гора, от осмата, най-висока скала. А после, победата ми ще е пълна, когато на погребението ти звучи любимата ти песен, ха ха хаааааа!..." Майката се опитвала с всички сили да успокоява детето. Колкото повече пробвала да се показва силна обаче, толкова повече вътрешното и хлапе започвало да трепери от страх. Майката започнала да ходи при горските знахари - дали ѝ силни билки, които обаче само потискали и упоявали това упшашено дете. Когато се посъвземало от горчивите сокове на отровните корени, детето се страхувало още повече - защото ужасът му не бил преобразуван, а само изолиран, от което още повече растял. Майката чула, че има и друг тип горски вълшебници, които учели на съзряване, смелост, обич и самообладание. Отишла при един такъв и започнала да плаче. Той обаче се смеел благо, с една ръка на сърцето, а с друга на корема - направо се разтресъл целия от смях така, че вълшебния му корем заподскачал. Нали бил вълшебен, прихванал погледа на жената и тя също започнала да се усмихва. Отначало през сълзи, после по-широко, докато накрая прихнала заедно с този странен, весел вълшебник. Той настоял да спре отровните корени на механо-знахарите. Тогава я хванал за ръка и започнал да я води из черната гора. Оказало се, че въобще не е толкова черна, а пълна с полянки, птички, горски добри животинки, даващи обич, смелост и сила, красота и доверие. Дори дърветата били живи и ѝ нашепвали приказки за целостта и любовта на любящото ѝ сърце. Клоните се разтваряло пред нея, слънчевите лъчи галели и прегръщали детето в душата ѝ, което вече започнало да наднича с интерес и въодушевление. Оказало се, че от "най-страшната" осма скала, тръгвала пързалка, водеща към езеро от жива вода. Жената погледнала вълшебника, а той ѝ кимнал усмихнато. Тогава тя се спуснала по пързалката на доверието. Пързаляла се дълго. Понякога и се искало да се върне нагоре, но веднъж тръгнала, смелостта ѝ напирала и превръщала страха ѝ във вдъхновение. Тогава, когато и тя вече не знаела къде е, цопнала в живата вода на любовта. Оттогава тя самата разказвала весели и смели приказки на децата си А нейното вътрешно дете вече не било толкова вътрешно. Постоянно общувала с това игриво, любопитно и вече смело дете, като вратата между съзнанието и подсъзнанието ѝ оставила широко отворена за дъгата на любовта. П.п: а любовта и казала, че когато обича, смърт няма! .............. Потърси психотерапевт!

Доховен чиляк: Ама аз съм свръхпозитивен, щото ме е страх да не бъда негативен, нали какво ще кажат хората. Обаждам се по 300 пъти на ден и пиша по 300 месиджа на гаджето, защото съм духовен и много я обичам. Обаче съм много добър, грижовен, винаги помагам, макар и да се самонатиквам в 13 глуха, ползват ме, ама съм духовен алтруист, никакъв мазохист, не. Обаче затова пък знам кое е правилно и как трябва да се живее и само да посмее някой да не е в кутийките ми - бива веднага насечен на парченца. Избягвам да общувам и си седим пред компа - еми то аз съм си самодостатъчен, това ми е хималайската съвременна пещера - не, не бягам и не съм сцепен от емоциите си, от които бягам, просто съм ултрадуховен. Мдам. Ма направо съм мегадоховен - знам, че съм специален, много специален, не съм като другите, често влизам в едни такива като на сън състояния, чета много ченелинг, знам че конспирацията ... майката на всичко. Бок е льобоф или бой и льобоф...

- Когнитивна наука: включва експерименталната и социална психология, невронауки, програмиране, семиотика, философия и др. Сама по себе си, когнитивно - поведенческата наука е твърде редукционистична, плоска. Когато обаче е част от една холистична перспектива, е много солиден и добър фундамент. - Психоанализа - най-общо, включая и аналитичната психология на Юнг, Его, обектни отношения, Селф и неофройдизъм направления, плюс доста други странични авторски клонове. Ценна, много ценна е психоанализата! - Хуманистична психология - един уникален пробив, вярващ в себеактуализиращата тенденция, адрено доброто в човека, в нагона към смисъл... - Интегрална психология - включва предходните, но в гещалта си образува ново, по-голямо от съставляващите го цяло. - Трансперсонална (висинна, духовна) психология - интегрира качественото познание на духовните учения в разбиранията си. - Холистична психология - включва всички предходни, подобно на интегралната, но от една много висока и чисто преживелищно качествена позиция, е резултат от инспиративно творчество, идващо от дълбоко себепознание. .................. Горната градация пиша на един дъх. Вертикална е. Има много други хоризонтални: различни подвидове психология. психосинтезът на Асаджоли - според мен е холистична школа, съдържаща имплицитно и останалите в себе си.

Здравей! Не съм много сигурен кой стои зад това чехълче. Ако си който си мисля - да, окр е връхче - с него се работи сравнително лесно, когато терапевтът познава пътечките му и алгоритъма на справяне "през клетките си". При теб бяха 4 лични сесии, с продължаваща групова работа и два уъркшопа. Групите и работилниците - сам виждаш колко сериозна част са от една цялостна и качествена психотерапия, какво дълбоко доверие, себезаявяване, взаимно протичане един в друг, какви качествени хора идват на тях. Но, може и тотално да бъркам за това кой си... Който и да си, поздрави сърдечни!

Сигурен съм, че за него работата е била много важна част от живота му. Да, кръвното е важно да се регулира освен с медикамент и с диета. А един искрен стремеж към медитацията, когатое правена редовно, прави просто чудеса не само в овладяването на стреса и пренасянето ѝ в ежедневието, а и чисто неврологично, като възстановяване. Ако човекът е скептичен по темата, могат да му бъдат предоставени няколко тона когнитивно невронаучен, обоснован рисърч. Медитацията е по-силна от антидепресант и транквилант, ако е практикувана качествено и редовно. Ако човекът обаче няма гъвкавостта или желанието да я оцени, психофармация в малка доза е о'к. Според мен за оптимизацията на справянето със стреса и регулирането на кръвното е добре да се мисли на фона на по-частичното или по-пълно връщане към работния процес, към същата или към подходяща за сегащното положение на нещата ангажираност, но около същия бранш и дейност. Аналогия не толкова възрастова, колкото поведенческа. Ето човек пенсионер - седне пред телевизора по цял ден, извинявайки се с кръвно и "така казват, че е редно" - колкото и да изкара така, вече е отписан. Ето и друг - активно продължава любимата си работа, почти до последно. Когато човек преследва качествена цел, както се казва, Господ дава сили и живот!

Много се е възстановило - чудесно. Акордеонът и китарата - явно фината моторика все още е засегната. Нека продължи да опитва - мозъкът така прави нови връзки, възстановява се. Какво е работил досега, би ли могъл ако пожелае, да се върне на работа? За мъжа справянето с професионалните ангажименти се явява основна част от чувството за значимост и полезност. Ако има шанс да се върне, добре е да го направи. Всеки нормално работлив човек, поставен настрани от работата си за повечеот месец-два, започва да деградира и се демотивира.Ако няма как на същата работа, на друга, която го държи активен и чувстващ се полезен. Нека не спира опитите за цялостно възстановяване - тук е до мозъчни връзки, а те се създават през невропластичността, изискваща волево, мотивирано и вдъхновено повторение с упоритст, търпение и постоянство!

Сама виждаш, че работейки с благодарност по страховете си, самите те те учат на все по-дълбоко доверие в себе си, а отам на здраво социално присъствие и смело себезаявяване!

Точно така. Това очакване е от его ум позиция, от която се самозалъгваш, че се учиш и приемаш, докато всъщност пак е същата модалност на "жертва съм на гадното нещо и не го искам". Донякъде си стигнала - чудесно, Сега прекрачи границата. Освен спирането на меренето на кръвното и пулса, мини и вътрешната граница. Колкото повече си готова да бъдеш в тези реживявания още 1000 години и на фона на такава настройка се фокусираш в процеса на смирената загуба на контрола и в доверието в Себе си, Бога и Живота, толкова по-бързо се стапя страхът. Но, това не може да се излъже и престори. Нужно е да е истинско преживелищно.

Искаш секс и после връзка. Това е съвременно порно клише, навлязло в ежедневието. С такава настройка можеш първо, да привлечеш единствено неуважаваща целостта си жена, при която вероятността да повтори сценария е голям. Второ, с такава настройка дори да привлечеш момиче, което просто слуша простотията на подивяващия свят, но въпреки това има известна чистота, самият ти даваш послания, че искаш само секс. А искането само на секс гарантира подсъзнателно, че обектът на искане скоро ще бъде сдъвкан и изплют, за да бъде поискан друг - такава е природата на сексуалното желание и жените подсъзнателно го знаят. Затова с пик ап настройката "искам чукане веднага, а връзка ще видим", караш мацката да се чувства несигурна извън едното чук прекарване... Искаш ли стабилна партньорка, пик ап настройката започва да намирисва... Падат ти се такива, каквито резонират с реалните потребности на подсъзнанието ти - нормални момичета. Искайки гадже, което скача веднага в секс, искаш практически курва, което създава конфликт между желанието ти за връзка, осъществима с качествено момиче и стремежа ти към леснодавка. Курви много и по-лесно от това да бъдеш с такава няма. Излиза, че ситуациите ти предоставят стойностни момичета, но поради настройките си, вкарани ти отвън, сам ги дисквалифицираш.

Ти освен да даваш уроци на монаси от сите световни деноминации... Това си е световен рекорд направо! Нищо не се е сринало - говориш през перфекционизъм. Разбираш ли, ако няма да ставаш монах, целта не е да нямаш интерес към жените, а да го ползваш насочен към партньорка, която обичаш, с която живееш и с която си напълно искрен. С такава сексът не е само порно чукане, а се превръща в красива практика по сливане с Любовта. Бидейки с такава приятелка и имайки редовен полов живот с нея, при активни и смислени житейски ангажименти, с помощта на практика на медитация, стремежът към порното сам се минимизира. То е като дрогата, явяваща се бърз начин за псевдозадоволяване на липси, за метаудоволствено съкращаване на пътя към удовлевореността по начин, който само засилва неудовлетвреността. Какви липси? От самоувереност, ясни и решително преследвани житейски цели, партньорка и любовта с нея, вътрешно духовни стремежи, проявявани в ежедневието приземено. Та така - имаш ли партньорка, с която да живеещ, с която се обичате, следваш ли упорито професионални цели, практикуваш ли медитативна практика с водена медитация, а на по-високо ниво през директно осъзнаване природата на ума, което дава диамантена воля?!?!

Тогава ако го е имало това, е било много по-рядко и слабо. Сега е открито. За обслужване - парите ще ти вземат. Но ако си българин от Кърджали, Търговище, Разград и т.н., не говориш ли турски, вероятността да не те вземат на работа, е голяма... Имал съм мнозина клиенти от тези градове и българи и определящи се като турци, та знам за това от преки източници. Уважавам дружелюбната лоялност, работливостта, комшулука и уважението, на което бг турците са способни. Но факти като споменатия говорят, че каквото ние си направим, никой не може да ни го направи ... Защото такива факти са следствие от политика, водена и разрешавана от българи...

Като не му се чете, терапевтът ще му обясни. Много е важно за изхода партньорът да знае как да реагира на натрапливостите, за да бъде съдействаща част от справянето. Не да ви жали, нито да натяква, а да помага с правилно отношение.

Пиша на л.с.

Доста ми е размито. Оказва се, че народът включва в себе си етноса, нацията и населението, а че понятието нация означава освен племе и народ. Тоест, разбирам те какво влагаш, но етимологията сама по себе си е неточна.

Предполагам в някоя от българските книги, еквивалент на ведите или в по-късна, подобна на упанишадите. Нали не стигаме до такова позорно явление да нямаме собствени исторически документи, та да се налага да търсим в изкривените споменавания на някой си? Едни китайци имат наука, писменост и записана култура от поне 5000 години - едва ли българите имат нужда от чужди летописци, за да удостоверят съществуването на велика и волжска България, както и свързаността си с траките. Силно се надявам бг историците да не стигат до такова положение.Би било не жалко, а смешно. Да, но склавянските (робските, както Екатерина нарича съответния сбор от популации) езици практически са били идентични преди не много векове. Да, подобно на германските и англосаксонските езици, които също са били идентични. Да, както и всички останали етноси и народи. Нет насоките - да, виждал съм ги. Различната генетика води към разсъждението, че не генетичното подобие и езиковата общност, но това което определя един етнос, евентуално водещ или не в дадена държава и нация като проспериращ, е верига от духовно нравствени, културални и популационно вирилни фактори. Езикът може да се мени, гени се привнасят, но следването на любящо-етичните принципи, носещи качествени социални норми и количествено растяща или поне поддържана популация, осигурява продължаването на етническата, а евентуално и национална група (ако етносът е водещ в дадена държава). Думите на Божидар ми импонират. Има един джентълмен, Пламен Пасков - бях го гледал преди време. Той и групата, с която безвъзмездно работи, твърди, че автохтонното население на територията, на която сега сме, е била винаги българска, тоест тракийска. Казва, че името българи е названието на едно от преобладаващите тогава (да ги наречем тракийски) племена, които по-късно се разселват в земите на днешна Украйна, Беларус, Русия, но след време тръгват обратно към Европа. Човекът прилага маса исторически документи, готов е за дебати, но университетските тесногръдци се чувстват заплашени от промяна на статуквото, с което си вадят хляба и отказват страхливо. Казва много интересни неща Пламен - струва си да го погледа човек. Това е нова история. Въпросът е, че липсва реална документация на пра/прото/български, вероятно наистина сходен с останалите склавянски езици в основата си. Защо липсва, когато както казва и доказва Пламен Пасков, българи е имало преди доста хиляди години. Да, винаги са били сбор от етноси, но етнонимът българи идва не от настоящата, а от волжска и велика България. Когнитивното свързване на точки ме води към заключението, че липсва такова записано наследство поради съответното ниво на "култура". Ако беше различно, щяхме да обозначаваме числата не с арабски, а с български знаци, а великите древни бг философи и религиоведи, научни дейци и т.н., щяха да са формирали голяма част от мисленето в световен план. Ето една съседка Гърция... Да, да - но това е още по-нова история... А защо унищожаването от някого си е рационализиращо извинение, което считам за невалидно, обясних.Извинения много за който иска да се извинява. Фактът е, че липсват истински древни прабългарски език и писмено наследство, независимо под какъв знаменател слагаме произхода на българина.

Нацията непременно и само с държавата ли се свързва, не може ли и с рода и културата му? А етносът според теб към рода ли се числи, или може да бъде определящ и за нацията?

Това е един от възможните отговори. Има и други. Един от отговорите е, че националното самочувствие може да бъде не само патерица, но и нормална, интернализирана част от личната самооценка. Здраво родолюбие.

ТЕС и хомеопатията специално за ОКР, нямат решаващо значение - писах за тях. Добри са принципно, но специално за ОКР, не са решаващи. Питайте доктора дали може да ви помогне специално за натрапливости- аз не го познавам. За това сме тук, за да отговаряме. Благодаря на свой ред!

При всеки народ, просъществувал по-дълго, е имало гонения, войни, грабежи. Това не е пречело на интелигентните представители на нацията да пишат интензивно, да записват исторически, културни събития, да творят проза, поезия, наука, социални, психологични, религиозни трактати. А други са ги преписвали и размножавали, за да бъдат пазени и разпространявани. при свят, подвластен на животинското его, агресия и либидо, по-скоро е норма едни нации да се опитват да крадат и потискат други. Въпреки това, когато съществува изобилие от записано творчество, дори част от него да бъде затрито, което неминуемо се случва, остава много. Къде е дори едната прабългарска писменост и език, писмо и четмо? И за тази ли липса на данни лошият друг е виновен на булгарите? Или просто са ползвали чужда писменост, когато понякога са имали нужда от официализиране на държавност, но по-скоро не са имали своя? А древнобългарският език? Нали траките са древни българи, както твърдят прогресивните съвременни историци. А къде е тази прабългарска/ тракска/ волжска/ великобългарска писменост, на която би трябвало да са записани тонове и тонове и тонове и тонове религиозно-психологични, духовни, културни, исторически, изкуствоведски, проза и поезия, държавни и т.н. текстове? Къде са тези текстове? Колкото и да е крадено и колкото и да се извинява надутото желание за минало величие с външни фактори, здравата логика казва, че все нещо би се промъкнало и останало от последните 2-3-5 хиляди бугарски години, ако имаше булхарска писменост и литература. Къде е тя? Руснаците и Ватикана кътат няколко такива документа и старателно ги пазят, за да не се узнае за "огромното културно наследство" (както някои усилено тръбят), оставено от булгаристанците от миналото? Дори да кътаха, много други текстове щяха да са се промъкнали на древнобългарски език и писменост, ако имаше такива. Или по-скоро няма такова нещо като старобългари, освен общо, племенно-сборно наименование на древна държава, свързана със сегашните българи, поляци, сърби, македонци, чехи, словаци, словени, а вероятно донякъде и руси, украинци и белоруси (предполагам и румънци, по-късно приели латински език, но генетично същите)?! Сравнително дивички, вирилни племена от единен етнос, пръснали се в различни държави, сега с шарени, според конкретното подплеме или топографска локация (примерно Полша - от поле) наименования, но неоставили реално културално записано наследство, което единствено пресича вековете и милениумите. Древен единен етнос, пръснал се под различни наименования, по-късно наречен славянски от рускинята Екатерина не в чест на славенето, а на склавенето (робуването от латински, slave, англ.). Къде ни е древната, записана култура? И не само на сегашните люде, обзначаващи се като българи. А и на поляците, чехите, сърбите, словаците и словенците и т.н. Защото не е нужно човек да е сравнителен езиковед, за да узнае, че преди само милениум езиците ни са били практически идентични и постепенно са се раздалечили, което хипотезира и историческото ни сходство и родство извън съвременните наименования на държавите и отдалечаването на езиците донякъде. Къде е това записано наследство? И на сърбите и поляците ли им е виновна Ватикана, световната конспирация, филанкишията?

Тя и водката успокоява за момента, както и ксанаксът ... Успокояването се случва, но ако е цел, спъва терапевтичния процес. Защото за да го има стратегически, в терапията често биваш предизвиквана, вадена от зоната на комфорт отново и отново, запокитвана в страховете ти умишлено, за да се научиш вместо да бягаш от тях, да ги стапяш с все по-присъстващата си сърцатост. Тес, пренареждане на матрицата - чудесни техники са, когато са правени в контекста на по-цялостна, холистична психотерапия. Сами по себе си са о'к за по-модерирани случаи. Специално за окр, не са основен похват. Хомеопатията - няма лошо, но при окр също не е решаващ фактор. Силната психотерапия, водена от майстор в работата си психотерапевт е такъв фактор!

През нета можем само да гадаем точно какво състояние преживяваш. Ако обаче лекарят, към когото си се обърнал е добър диагностик и ти е казал, че имаш просто панически атаки/ тревожно разстройство, тогава никакви хапчета и механични процедури не могат да решат нещата. Ако лекарят те е определил като тревожно-невротичен, има само едно решение - психотерапия, в която участваш съзнателно, мотивирано, отдадено, решително, с благодарност и упорита постъпателност. Ако при положение, че лекарят ти е добър диагнистик и те е определил просто като тревожен, тоест като страхлив и продължава да настоява да пиеш химия, сбъркал си е професията. С такава настройка на липса на свързване между симптомите, предизвикващите ги, подлежащи характерови схеми/ страхове и посоката на справяне, зададена от и вложена в самото ти състояние, няма как да ти помогне психотерапията. Не е за лошо преживяването ти, не е за да се гърчиш, а за да те насочи към някои характерови програми, които имаш да преработваш - за добро е, винаги е било за добро. Сегашната ти настройка е механична - сякаш искаш гадното нещо да се махне от теб, жертвата, която страда и не го ще. Такова отношение завърта оста на възприятието си около его, искащо от неговата малка позиция да му е хубавичко и както то иска да бъде... Да те направи по-смел, по-смирено себезаявяващ се, по-мъжествен, смислен и щастлив иска неврозата ти. Въпросът е да осъзнаеш към какви характерови дисбаланси сочат симптомите ти, да си научиш уроците и си вземеш изпитите, вече зададени в учебния материал на преживяванията ти. Самите симптоми въобще не са лоши, а директно те свързват със споменатите характерови вярвания/ схеми, които имаш за задача да преобразуваш до акордирани със смисъла, любовта, смелостта, сърцатостта. Какви точно са тези вярвания, до това ще достигнете с психотерапевта ти. Разбираш ли, да ходиш на психотерапия няма нищо общо с ходенето при соматичен монтьор/ механик, т.н. лекар. Работи се през разширяване на съзнанието и мъдростта, смелостта и целостта ти като Човек. Свързват се когнитивни точки, задава се активно следване на посока на промяна в характера, мисленето, чувстването, волевото и социално поведение. Нищо общо с механичната псевдомедицина. Псевдо, защото една реална медицина би осъществявала холистична връзка между тялото, ума, чувствата и духа на човека, познавайки свързаността и многопластовостта на цялостната му природа. А сега питаш от механична его позиция - от такава може да ти се помогне само механично - спорт, дишане, малко релаксация... А това, към което те води тревожността ти, а именно към мъдрото ти сърце през себепознанието ти, може да бъде реализирано през по-цялостен, съзнателен подход. По-горе психиатър-психотерапевт (д-р Първанов) те насочи към психотерапия. Питаш как може да ти помогне - отговорих ти, Послушай го! Опитът ми сочи, че лекарствата на ниво невроза не само, че не помагат, но хронифицират положението, потискайки подсъзнателни съдържания, с които няма как на фона на химичен прием да се работи, дори при успоредно провеждане на психотерапия. Такова успоредно провеждане е допустимо в единични, много редки случаи, не и като правило, освен ако колегите държат да бъдат неуспешна и неефективна част от медицина, собственик на фармацевтичната индустрия. За транскраниалната стимулация - вероятно има своята си роля при някои неврологични състояния. При психогенните тревожни състояния обаче ролята ѝ е не по-голяма от захарно плацебо хапче. Насочи се към майстор, наистина силен в психотерапията психотерапевт!

Да... Народ който не е записал и съхранил историята си, за да се учи от нея и расте, доколко е народ, се питам аз...

Естествен процес е за индивида. За нациите, обществата и държавите е незадължителен, поради факта че поддържащите ги нравствено-културни норми са трансгенерационни, надхвърлят личностовата смърт. Индийското общество поддържа традиции и ценности на по 20000+ години, китайците са с поне 5000 годишна давност като общност...