Орлин Баев

Интересно е че на Български когато се дава име на някого се казва че се кръсти! Например: "Как ще кръстим детето?" означава как ще го наречем, именуваме! Може би наистина определено име дава определен кръст за носене на притежателя си. Поне Учителя Беинса Дуно твърди така, както и Кабала. От друга страна коко често в живота си жиждаме Ангели които са като дяволи и угаснали Пламени, както и унили Надежди?! ...

За мен това което съм написал по-горе не са само думи. Написах го защото много ми допаднаха тези мисли, защото ги чувствам близо до себе си. Когато в един от договорите си на круиз лайнерите ми се наложи да изпълнявам позицията на супервайзер, ми беше много трудно - точно защото нямах никаква теоретична подготовка, никакво знание, което да приложа. И разчитах изцяло на себе си, и затова грешах, и имах много проблеми. Затова сега като ми попадна подобна теория ми допадна толкова много и я попих като гъба течност - защото идеите дадени в някои книгхи съвсем не са празна теория, а дадени въз основа личният опит на авторите си! Представете себе си - в открит океан(пресичахме Атлантика) получавате повишение и трябва да се грижите за 40 човека многонационален екип...аз имах добро желание, но нямах никакъв опит - и като не знаех как д асе държа с момчетата(особено с българите имах най-много проблеми. Филипинците и Индийците си работеха...) се опитах да ги организирам в Авторитарен стил - тоест да съм строг и прекалено взискателен - но този стил е подходящ само за определен тип нации или за армията, а аз не бях в армията, а на туристически кораб... Така че, има думи и думи - някои от тях идват от преживян болезнен вътрешен опит. А авторите на някои книги наистина познават естеството на разглежданите теми и имаме какво да научим от тях!

Благодаря, Палория, много мъдро! Аз по-мъдро от Учителя не мога да го измъдря: " От философско гледище ви казвам: нито един от вас не е виновен. Доброто, то е виновно. Защо? Че влече след себе си злото. Кой е виновен за доброто? Злото е виновно. Защото където има зло, то влече и доброто подире си. Този закон е верен." "Истинско добро е онова, което е едновременно добро за всички." "Както човек не може без щитовидна жлеза в организма си, така и светът не може без добри хора. Добрият човек е щитовидната жлеза на света." " Мислите ли добро за другите, и те ще почнат да мислят добро за вас." "Всякога, когато правя едно добро явно, то винаги има лоши последствия. Щом го правя тайно, никой да не знае за него, то е добро." "Когато правиш добро, скрий го, нека само Бог знае за това, а когато правиш зло, открий го, нека знаят всички, че си направил зло, за да се изправиш." "От доброто, което прави човек, се определят неговите дарби, здраве, сили и материално състояние. Доброто е магия, с която човек превръща отрицателните сили в положителни." Източникът на мислите от Учителя е книгата: "Енциклопедичен Речник" - Петър Дънов. Просто отваряте съдържанието и отивате или на темата за доброто или за злото - и виждате че двете не могат едно без друго ...

Да - думата - говорим за едно и също нещо, но някои се хващат за думата, и за погрешното и придадено значение!

Не виждам голям интерес по темата, но ще напиша някои определения и сентенции, просто защото изключително ми допадат и са дадени от психологическа перспектива. Дефиниция за Лидер, Предприемач, Мениджър: Активна социална позиция, целяща защита на вътрешната цялост на индивида от тревожността. несигурността, чувството за малоценност. Интензивното напрежение на вътрешната несигурност, страх, тревога, малоценност, карат лидера да инвестира във вероятна промяна на реалността, която да му даде временна сигурност. Вътрешният свят на лидера се характеризира така: силно либидо, вътрешно неспокойство, контролирана силна агресия, справяне с тревожността чрез активни промени, които на несъзнавано ниво за предприемача представляват майчината гърда и утроба. Добрият Мениджър има ясна представа за себе си - реална представа, той осъзнава реалната си личност - такава каквато е, и съумява да приеме и преживее предизвиканите от него емоции. (това е на фона на факта че масата от хора живеят в представата на измислен свой образ, без да съумяват да погледнат реалността в очите - тази, буквалната, не говорим за абстрактно духовната в момента) И една красива мисъл за лидера от Уиникът: " Предприемчивият лидер позволява на хората да преживеят собственият си его - идеал, потапяйки се в мощта на лидера си!" Велико нещо е да може човек да приеме слабостта си - тогава тя става сила...

Има огромна разлика между нарцисизма, егоизма и самолюбието. В самолюбието има Любов, а не надменност и самомнение! Самолюбието е всъщност Любов към Бога! Как може да обичаш другите, ако нямаш първо Любов към Бога, ако не си съд, през който тази Любов може да минава? Струва ми се, че именно поради животинските си наклонности, които имаме по рождение - такива като страх, тревожност, малоценност - а те са заложени във всички по рождение, в една или друга степен - именно затова всеки човек има нужда да обича на първо място себе си, и от излишъка на тази Любов да дарява и на заобикалящите! От позицията на съзнанието човек обича свръхсъзнанието, тоест Бога, Себе си, изпълва се с тази Любов, Мъдрост и Свобода и с тяхна помощ осветява и тъмните бездни на несъзнанието - подсъзнанието си - осъзнава страховете и страстите си и ги укротява! Един е Аллах и Мохамед е негов пророк !

Самолюбието е нещо прекрасно, във всеки случай е много по-добро от чувството за малоценност, което според някои автори (Адлер, Ерих Фром) стои в основата на човешката мъка. Ако е здраво самолюбие обаче ! Целият езотеричен път е един вид самовлюбване - търсене на Истината вътре в себе си. Познай себе си и ще познаеш Вселената! В такъв аспект погледнато, самолюбието е най-прекрасно качество! Притежаващият такова самолюбие осъзнава себе си и хората около него като едно цяло, те стават част от неговото Себе !

"Лейди Зи" - Български филм - безкрайно по-ценен от който и да е Холивудски свой събрат... Един филм в който се чувства духа на България! Такъв какъвто е! И си мисля че за да го усети човек този дух и да го осъзнае истински трябва да е поживял за известно време в някоя по-богата материално, но по-бедна духовно страна! Така овек има база за сравнение... България е страна на безкрайно силни контрасти и огромни финансови и морални противоречия, страна която по един много колоритен начин съчетава източната интуитивност и дълбока душевност със западният интелект и рационалност! Страна на кръстопът - може би България и околните и съседки са най-християнските страни - точно защото са на кръстопътя на Изтока и Запада, на Интуицията и Интелекта, на Материята и Духа - разпънати са на кръста по самото естество на географското и менталното си положение! Един разтърсващ филм - плаках докато го гледах!

Вярвам че без вяра и знание нищо не може да се постигне. Вярвам че човек трябва да следва на всяка цена гласа на Истината в себе си. Вярвам в приятелството, вярвам в честността, вярвам в единството на всичко, вярвам в Безпределното, вярвам в Силата - тази на Любовта!

Ako се работи за идеята, работата се улеснява, защото всеки работи доброволно и е морално обоснован! Какви са основните съставни части на темата? Мениджмънт, богатство и духовност! Тоест, накратко, един вътрешно богат мениджър, лидер, води фирмата, организацията си с помощта на вътрешното си богатство към външното - парите, успеха на пазара! Тази тема е близка до темата за лидера. Какъв тип мениджъри имаме? Основно два! Единият е авторитарният тип, който се среми силово да наложи идеите си, не търпи никакво неподчинение, прекалено строг е. Такъв лидер се дистанцира от подчинените си - те не му се доверяват и са склонни да поддържат опозиция! Вторият основен тип Мениджър е Демократичният. Той печели доверието на служителите си, вдъхновява ги с личен пример и вербално! Държи ги постоянно информирани за общата визия и цели на предприятието, комуникира много с хората си, поддържа приятелски отношения в екипа си, мотивира с добра дума и награди. Такъв лидер разбира че подчинените му най-вероятно са от четирите основни групи : 1) Изпълнители - отговорни, организирани-ориентирани към изпълнение на непосредств. задача-нямат широка визия 2) Сътрудници - имат добра визия, гъвкави са, комуникативни - ориентирани са към по-цялостната цел на фирмата 3) Комуникатори - общителни, спокойни, тактични 4) Предизвикатели - бунтовен дух, честност, директност, кураж, склонни към оспорване мнението на авторитета Мениджъра знае че и четирите типа подчинени са нужни за правилното функциониране на отбора му! Ясно е че като изключим армията или държави като Япония , по-подходящ тип лидер е ориентираният към хората, демократичният! Лидерът поддържа екипа си като: поставя реално постижими цели - създава отдаденост към работата и доверие към него - затвърдява убеждението че колективността е в основата на успеха - осигурява поощрения, повишения, финансови награди - Дава ясна визия на хората си Мениджърът винаги има висшестоящ мениджър, а ако няма, такъв се явява клиента. Мениджъра е звено между подчинените си и ръководителите си и служи като трансмитер между тях! Мениджъра има ясна и бърза преценка на ситуацията и решава проблемите в стил win-win, тоест печелят и подчинените, и висшестоящите. Мениджъра определя свои заместници в различните звена на бизнеса си, тренира ги подходящо и им налага отговорност, като така облекчава работата си! Мениджъра е професионално компетентен и е технически запознат из основи с всяка дейност в предприятието си. Качества на добрият Мениджър: Силен ментално, уравновесен, позитивен, чаровен, отговорен, комуникативен, отдаден на дейността си, смел, целенасочен, с бистър ум, добър професионалист, открит, директен, проницателен, познаващ законите на битието... Накратко - Лидерството е най-отговорната и трудна задача за човека!

За начина на възприемане на ставащото само ние сме виновни, но з някои неща, като генното наследство, причина е и родът в който сме родени, както и моделиера, инжинера, който ни е направил такива кекави и болнави - не съм съгласен че ние, респективно аз съм виновен за това че тялото ми остарява, разболява се, умира - това е пълен абсурд - дори и най-светлата психика да имам, пак умирам - кой ни е създал такива, ръцете си е оставил!

Ни най-малко не споря и не конфронтирам - само мисля писмено! ! ОМ-а го слагам защото ми харесва-надявам се да не пречи никому! Слава на Аллаха!

ОМ Разбира се че може - не само Исус, но и много от напредналите будистки лами могат да връщат човека, душата в тялото му за малко или повече. Какво значи да одушевиш нещо? Да въплътиш в него душа? А какво е душата - безсмъртна монада, вечната същност на реалността, преминаваща през сериите на отделните животи! Будистите обаче не приемата съществуването на лична душа! Какво представляват например насекомите - казват че имат групова душа - как се проявява тази групова душа. Според мен тя е нещо като програма, която задава параметрите си на целият вид - насекомото заспива през зимата - замръзва напълно - но напролет се "одушевява" - тоест програмата му се рестартира. Ако приемем че будистите са прави и че Душата не съществува, но има само енергетично, мисловно емоционални струпвания, записи от предни епизоди, животи, които се прераждат, тоест продължават да се развиват.... тогава защо човек да не може на свой ред както по-висшите "Космически Хора" да твори, да одушевява, да създава живот, който би трябвало да се включи в световната схема на това еволюционно развитие, прераждане, карма - автоматично...! Може би фантастичните филми за роботи които придобиват емоции и стават личности да не са толкова фантастични... кой знае! ОМ

Ето какво ми се случи наскоро - седяхме си с едно момиче в гората в Родопите, под един хубав Бор, върху игличките - като върху килим! Изведнъж чуваме шум - точно на борът пред нас, така че да не можем да не ги видим, на самият му връх, приплясват с криле два Сокола, или Орли, нещо от сорта-много хубави птици с големи силни крила. Бяха един върху друг и правеха Любов. Дори си поговориха малко на техен си език. След малко дойдоха ято черни гарвани и започнаха да се въртят около Соколите, да ги нападат, така че милите птици просто отлетяха надалеч и нависоко, там където гаргите не можеха да ги достигнат. Същата нощ с това девойче спахме в хотел, по-скоро хижа наблизо - разбира се, през нощта се прегръщахме... Около 2 часа през нощта точно пред нашата стая дойдоха група ловци, с пушките си и някакъв дивеч, накладоха огън и започнаха да пият и говорят на висок глас и събудиха цялата хижа ... Хм...

Да, например човешки клонинг с имплантиран процесор плюс някоя неканена астрална същност за капак на всичко: три в едно ! Е, може науката дотам да стигне че да може да контролира коя душа да влезе в създадените от нея тела на клонинги и биороботи с или без човешки мозък... Всичко се развива, всичко тече и науката е безпристрастна и неутрална сама по себе си ! Още нещо се сетих от Лазарев. Той твърди че ако обичаш машините с които работиш, например компютъра си, те работят много по-дълго и по-безотказно и отвръщат със същата любов - тоест енергията която излъчват се трансформира от нас самите в любов. А в една от книгите на Кастанеда Дон Хуан учеше Карлос да влиза в колата си като в пещера, тоест да пропълзява вътре наведен, като по този начин изразява уважението си към нея ...

Kак е предадено това писмо - на колко години е било детето и на кого го е предало? Красиво е - да избереш да бъдеш сляп в царството на виждащите - символично казано...! Опитност за душата - да - но не и доброволна - доброволно приемане на наказанието - да, но не и висш опит ! Изключения има винаги, разбиира се! Но защо не - здрав дух в здраво тяло, например? Защо не едно съзнателно и светло вървене към светлината? Не е ли то по-нормална опитност? Да - такива хора са различни само спрямо обществото, не и спрямо обичта на Божественото - но обществото не е ли част от това божествено? Ако някой можеше да намери причината за болестта на едно нямо, глухо, сляпо, обездвижено дете и да му помогне да я осъзнае - а тя винаги е точно душевно изкривяване - нямаше ли да го направи? Защо - за да остави съществото да живее ужасно мъчителен живот и по този начин да изкупва душевният си проблем по един автоматичен, несъзнателен начин...! Не е ли по-добре да бъде осъзнат проблема и разрешен - а специфичните опитности могат да се трупат и в здрави тела и в здрави съзнания - много по-ефикасно и директно - ако присъства съзнателността!!!

Един землянин се питал защо се раждаме и умираме - казвал се Сидхарта и бил Принц - дори толкова се интересувал от тези въпроси, че оставил парите, жените, виното и разкоша и отишъл в дъм горите да се пита и търси отговорите. Казват че ги намерил! Обаче и той умрял - като всеки друг! Е, сигурно за последен път! Умираме, защото сме слаби, защото нямаме свободата да не го правим! Затова!

Какво е религията? За повечето хора, дори и запалените "вярващи", тя е нещо доста субективно мъгляво, далечно непостижимо! Религията като цяло се е проваляла досега - колко индивиди са успявали да постигнат това ресвързване - нищожно малко! Може би епохите са били такива, може би човечеството ни е умишлено захлюпено с тежкият щит на незнанието, но факт е че дори и сега - дори и следвайки най-висшите от Учителите, резултатите често остават желани, но непостигнати! Търсещият се моли, медитира, осъзнава вътрешните си енергии, канали, центрове, води морален живот, докато събратята му лишени от същият морал пуснат здрави корени в земята, той често витае в облаците, но само в тези на мечтите си, а не в тези на Небето ... Казва му се че това е нормално, че въпреки това той залага семена на причинно ниво и за в бъдеще те ще прорастат - винаги в бъдеще, в някой друг живот, може би! Една е несъмнената полза - появява се и се утвърждава тази естествена връзка със собствената душа на търсещия - макар и само като връзка, а не като реално преживяване. И все пак той чува за Ученици достигнали много по-далеч в пътя, за Ученици Виждащи, Лекуващи, Пътешественици в Безкрая! ПОнякога този търсещ, кандитат Ученик, си дава равносметка и се пита - ако направи ясна преценка и спре да вярва, но поиска доказателство - лично, опитно - какво ще му остане - не остава много - и се пита дори - а какво ако тези Учители не са част от цялата схема за манипулиране - какво ако материалистите са прави - защо не - какво струва вярата без знанието - нищо! Но тогава в ръцете му попада книга, текст, който му показва стъпка в пътя, пробива лъч в копнеещата бездна на съзнанието му, отваря дупчица в затвора на ума му - и Истината - жадуваната, бленуваната Свобода, Знание биват зърнати за миг от окото на душата му - затворник! И той събира сили и става и продължава стремежа си - всред мрака на адските вертепи, наречени живот и общество...

Как да работиш вътрешно? Излъчвай светлина, радост, сила, бодрост! Повтаряй си тези думи - стреми се към смисъла им, мисли върху тях! Чети книгите на Великите Мъдреци - те много по-добре от нас тук ще ти кажат как!

Е, хайде сега, не се връзвай толкова де, никой не те нито засяга нито напада - а ти приемаш нещата като лична обида! Обичам те, Братко Иване! Ако трябва да се изразя по-директно - земята ни се намира под контрола на "черната ложа" от много години - още от Атлантида насам - тоест според дадените ни източници - от милиони години - и цялата кривота и животински модел на възприятие и световъзприемане са ни натрапвани от тогава - и са ни генетично наследство! В този смисъл е вярно че се раждаме грешни - такива са ни гените - но не в нас е вината - а в изкривяването на водачеството на планетата ни - казват че на по-нормалните планетои не съществува такова чудо като осъзнато зло, както е при нас - а има само повече или по-малко организиран хаос! С какво е виновно едно дете - това висше съзнание което живее в детето, че тялото му, мозъкът му, ДНК-та му са страстни, егоистични, пълни със страх и омраза? И дали може то много да промени в еднодневният си живот - еднодневен според по-широки мащаби на понятието време...! Вярно е че ако човек реши, може да направи много дори и в рамките на краткият си живот - пример са духовните ученици - и всъщност в този ни стремеж е изходът от слепотата и болката ни - но колцина успяват да се изтръгнат над лапите на социалният контрол, на менталната полиция - от общественото мнение - а чрез него работи гореспоменатата ложа - защото хората са нейни твърде добри слуги - макар и неосъзнати-дори Учителите не успяват да ги изтръгнат! Може би имаме нужда от мъничко помощ и не ми е ясно защо не я получаваме - говоря за по-драстична помощ. Само лично мнение, мислене на глас, тоест на писане... Наистина ще е чудесно кгато планетата ни един ден се отърси от подтисниците си и се свърже отново с Космичният Организъм (тоест ще дойде царството Божие) - защото сега сме като раково образование... !

По въпроса за Господ - в контекста на темата - като най-великият Учител - Явно е че няма религиозна принадлежност, нали? Това което искам да кажа е - чувал съм следната сентенция: "По делата им ще ги познаете" . По отношение на Господ - тъй като имам честта да познавам директно само проявите Му, И - съдя по тях - тоест мисля - като видя цялата болка в Природата, закона на джунглата - пък и нашата човешка психика, която толкова трудно обуздаваме дори и да искаме, се питам - не би ли могло да бъде по-хармонично, по-безболезнено? Кой знае - може и Господ да се учи - защо не? Не го виня - кой съм аз че да го правя - по-малък от най-малката прашинка - просто разсъждавам - нямам ли право? Може би пък именно това напрежение и противоречия които изпитваме да са нужни ? Макар че си е гадничко да подлагаш някого на това. Някой ще каже - Господ не ни е виновен - ние сме си виновни - О'к, може би не ние точно, а определени сили, които ни държат в капан и имат интерес да разпалват страстите и страховете ни са именно причината за човешката мъка... Не съм съгласен че ние сме виновни, защото, първо, животът ни е прекалено кратък, за да се осъзнаем истински(поне повечето), второ, дори и да искаме да се променим, това е наистина труден и тежък процес - разбира се- възможен и радостен, когато човек успее - но всеки ли успява? Така че абсолютно не съм съгласен с доктрината за първоначалният грях. Грях, грешки има, но не сме ние причината за тях, а само следствието. Очевидно е че на нашата планета нещата са не както трябва - бих искал един ден наистина да станем граждани на вселената, знаещи, радстни, хармонични, в сътрудничество с космическият организъм! Засега нещо, някой, проектирано в нас самите ни спира да осъществим тази цел! Ом нама Шивайа!

Ами, емигрирай... Радвам се да те видя пак, Иване! Някои наистина се крият зад псевдоними и това е странно, наистина -защото тайни на този свят няма - всичко си се записва - всяка мисъл, чувство, думичка, действие - съвършена конспирация ... така че да се крием - смисъл никакъв...!

Хубав въпрос! Ти като жена трябва да работиш върху чара си! Външните похвати на дрехите и грима, на голият пъп и грациозното тяло колкото и да са тривиални, са важни - защото който и д е мъж се прехласва пред красотата на тялото! Ако жената има някой излишен килограм, струва си да го премахне - със спорт, с диета! Но само с чара на тялото можеш да привлечеш мъже които искат само тялото... ! Истинският чар е вътрешният - при жената той изцяло зависи от контрола над чувствата, настроенията, нагласата към ситуациите! Когато от теб струи една невидима завладяваща сърцата на мъжете сила, нищо и никой няма да може да ти устои! Познавам такива жени - повярвай ми - каквото и да правят, готов съм на всичко за такава жена! Как да развиеш такъв чар? Както се казва - Любов към Бога - какво значи това? Значи да повярваш в себе си, да знаеш че си ценна, да насочиш посоката на живота си към вътрешното си развитие! Да потърсиш щастието първо в самата себе си, да не зависиш от който и да е за да го имаш - мъж, жена, майка , баща, деца - от никой! Това се нарича непривързаност ! Когато намериш това щастие и сила вътре в себе си - когато си самодостатъчна и центърът ти е силен - тогава ще станеш силен магнит, който ще привлича хората - много повече мъжете разбира се - защото си жена! Хората не търсят отчаяни, унили, нещастни хора - а и не могат да ти дадат истинско щастие, защото източникът му е другаде - вътре в теб - някоки казват Бог - тоест вътрешните ти структури - безкрайният потенциал на силата и Любовта в теб, които можеш да достигнеш ! Едва когато си в допир с този вътрешен източник, тогава хората около теб ще те търсят и ще им е приятно в компанията ти! Говоря по принцип, нали разбираш! Такава работа си струва усилията...!

Дано си права - ще го приема на вяра - въпреки всичко което виждат очите ми - блажени са вярващите!

Дали? Ако се съди по творението Му, не съм сигурен че си я знае!